Да се радваш на ехото си

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/fVu9x18mhQ4/


Често приятели и познати са ми казвали да спра. Наистина съм похлупак на твърде много гърнета. Коментирам случайни неща, които видя в мрежата, особено, ако ме дразнят. Дали е редно и дали съм прав в мненията си е дълга тема. Това, което ми е интересно обаче е ефектът на ограничаване на дискусиите до хора, които са съгласни с теб. Английският термин за това е echo chamber – зала образуваща ехо. В нея се събират само хора повтарящи еднакви становища, а всички различни се изхвърлят докато не се образува хомогенна маса от чувство за единност и правота.
Описах този ефект покрай групите на антиваксърите, но може да го забележим навсякъде. Предпочитаме да го приписваме на опонентите си като обяснение защо са толкова ограничени, че не виждат нашата гледна точка. Ако се загледате обаче, ще го забележите и за собствените си дискусии. Всъщност самите алгоритми на социалните мрежи често са създадени така, че ни поднасят почти изцяло новини и мнения, които приличат на нашите. От продуктова гледна точка това има смисъл, но е пагубно за всякакъв дебат и въобще за използването на мрежата като платформа за демократичен процес. Тук обаче не обсъждам тези алгоритми, а държанието на всеки един от нас, което постига същия ефект.
Ето един пример от последните дни. Забелязах тази споделена статия и коментирах под нея. Махнах имената и снимките, защото няма значение за кого точно става дума. Изглежда сарказмът в коментарите ми беше твърде завоалиран и бързо бях блокиран.


Всъщност напоследък имам проблем с използването на сарказъм. Ето още един пример от Twitter малко по-рано. След този tweet последваха коментари одобряващи „идеята“, която беше най-малкото вредна. Предположих, че от главните букви (крещенето) в текста се подразбира.

Забелязвам, че повечето дискусии в мрежата се развиват така – споделяме нещо; няколко души одобряват мнението ни; появяват се други, които критикуват; последва или дружно охулване, или блокиране. Радикализираме се във всички мнения. Дебати за най-малкото нещо ескалират до конфликти едва ли не на национално ниво. Това важи както за политически и социални теми, така и за злободневни неща. Аз също попадам в този капан често. Най-лесно би било да не коментираме там, където не сме съгласни, но това ще постигне точно обратния ефект. Мрежата не помага да откриваме гледни точки и да говорим повече. Парадоксът е, че ни затваря още повече.
Препоръчвам ви тези два TED talk-а по темата: