Сексуалното насилие в Германия, емигрантите и бежанците

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/jte8EYmtC8M/

Почти невъзможно е да говоря за сексуалното насилие като мъж. Жертвите предимно са жени, а извършителите са почти винаги мъже. Събитията около Нова година в Кьолн и други немски градове обаче повдигнаха отново въпроса за измеренията на този проблем в Европа. Медиите гръмнаха как стотици бежанци мародерстват и изнасилват жени по улиците, как властите и медиите мълчали 3-4 дни в опит да прикрият нещата и как бежанците са докарали епидемия от насилие в Европа.
Полицията, както и няколко по-сериозни медии, показаха съвсем друга картина. Става дума за отдавна действащи групи от джебчии и обирджии, които тормозят града. Използвали са сексуален тормоз и пиратки, за да отвличат вниманието и да обират хората. Забавлявали са се с тях по жесток начин. Повечето случаи на такъв тормоз биват съобщавани от жертвите след дни. Едва сега около 150 жени са подали сигнали, като сред тях има един или два случая на изнасилване. Групата, по описание на жертвите, се състояла от момчета от северно-африкански и арабски произход. Полицията изрично уточнява, че не е направена никаква връзка между бежанци и тази група.
Все още много неща около това насилие не са ясни, очаква се още жертви да се престрашат и извършителите да бъдат идентифицирани. Това не попречи обаче на редица хора да поставят своята интерпретация като необорим факт и да я натикат пред носовете ни с „казах ли ви, бежанците ще унищожат Европа“. Изведнъж въпросът с изнасилванията се превърна във ескалиращ „вносен“ проблем, за който властите си „заравят главите“.
Като мъж в 30-те не мога да говоря за ужаса, които хиляди жени преживяват всяка година. Не мога да говоря за страха да излязат с лицето си, да подадат сигнал и да свидетелстват, както и травмата, която остава у тях завинаги. Това, за което мога да говоря е действията на властите и информацията, която те получават.
Какво знае полицията?
Най-лесното, което може да направим, е да отворим базата данни на немската статистическа агенция и да сравним броя изнасилвания извършени от немски граждани и от чужденци в последните 30 години.
Чужденците в проценти от населението и като извършители на определени престъпления
Добавил съм още две престъпления – престъпления срещу сексуално самоопределение и сексуално насилие над деца. Вижда се, че престъпленията извършени от чужденци в тези три категории са значително повече от процентът чужденци в страната, който се движи между 8 и 9%. Така може лесно да пресметнем каква е вероятността случай на сексуално насилие да бъде извършено от чужденци. Вижда се ясно, че при изнасилванията, разликата достига 6 и 7 пъти по-голяма вероятност.
Вероятност чужденец да извърши дадени престъпления спрямо немски гражданин
Обаче…
Ако сте чели този блог преди и статиите ми за данни, би трябвало да се досетите, че нещата никога не са толкова прости.
На първо място, както споменах по-рано, доста от жертвите не подават сигнали. Изключително трудно е да се прецени колко реално, но различни изследвания, които прегледах, посочват, че между 60 и 90% от жените преживели този ужас не говорят за него. Този дял варира силно между различните страни заради отношението на полицията, подкрепата, която получават от организации, социалната стигма и прочие. Според официалната статистика, например, в България има 3 пъти по-малко изнасилвания от Германия на всеки 100000 души. Би трябва да е ясно на всички, че това просто не отразява реалността. Затова не трябва да забравяме, че каквито и данни да преглеждаме, те отразяват само малка част от цялата картина.
Второто нещо, което изкривява данните е, че неподаването на сигнали е неравномерно. Според едно изследване в Австрия, едва 20% от жените жертви на сексуално насилие казват, че нападателите са били непознати. В почти 60% от случаите става въпрос за близък или съсед. Това хвърля нова светлина на незапознатите с проблема. Дава също така тежест на друг аргумент посочен в изследванията – жертвите са много по-склонни да подадат сигнал срещу непознат, отколкото срещу техен близък. Причините за това са много – страх от последващо насилие, отблъскване от приятелския кръг или семейството и срам пред близките. В този смисъл е много по-вероятно една жена живуща в Германия да се престраши да подаде сигнал срещу непознат чужденец, отколкото близък, който също да е немски гражданин. Изгледанията съвсем естествено посочват, че този феномен не е изследван достатъчно и не е известен реалният му ефект.
Трябва също да се разбере, че дефинициите за сексуално насилие в различните страни се различават драстично. Възрастта, в която сексуален акт с дете се смята за изнасилване също варира. В някои страни определени актове на физическо насилие не се квалифицират като сексуални докато в други директно ги възприемат като опит за изнасилване. Именно затова Швеция изрично посочва в статистиката си, че сравнението между държавите с толкова различни класификации е невъзможно. Като страна с най-високото ниво на изнасилвания в Европа, посочват, че до голяма степен скокът в последното десетилетие се дължи на промени в законодателството им засяващи дефинициите, а от там и наказанията за извършителите.
Важен аспект е и произходът на жертвите, който винаги убягва в отразяването на тези истории. Заради защитата на жертвите, която е навярно най-важната част от тези разследвания, липсват данни за разпределението граждани/чужденци. В много от съобщенията за насилие сред бежанците ще забележите, че става въпрос за насилие над момичета и жени, които са самите бежанци. Извършителите са предимно други бежанци, но и местни банди. Отблъсквайки тези бежанци и държейки ги в лагери ги поставя в още по-голям риск с всеки изминал ден. Проблем с дори по-големи измерения обаче е насилието над жени емигранти. Някои от тях са жертви на трафик, но в повечето случаи причината е в уязвимостта им в нова държава, където са без приятели, семейство, достъп до адекватна правна защита, често непознаване на езика и правата си. Не са изключение, например, случаите на изнасилвания на жени, които помагат в домакинството от мъжете, които са ги наели.
Навярно най-важният момент от тези данни е, че представят случаите, които са стигнали до съд. Тоест сигналите, които са били подадени на полицията, по които е идентифициран нападателят, събрани са доказателства и прокурорът е решил да повдигне обвинение. Преглеждайки данните за разкриваемостта и осъдените установяваме, че по-малко от половината престъпления с насилие биват разкривани, а по по-малко от 10% от всички случаи има осъден човек на първа инстанция. Някои изследвания показват, че при едва 2 до 8% от всички изнасилвания на възрастни се стига до осъдителна присъда. Ниската разкриваемост допълнително изкривява данните.
По-точните изводи
Събирайки всички тези фактори откриваме, че данните, с които разполагаме и на базата на които се появяват гръмки заглавия в медиите, представляват около 10-15% от случаите. Също така, националността и расата както на извършителите, така и на жертвата са силно непропорционално представени в тях. Така вместо твърдението към втората графика:
Поне 6 пъти по-вероятно е едно изнасилване да бъде извършено от чужденец, а не от немски гражданин.
по-точно би било да кажем:
Поне 6 пъти по-вероятно е едно изнасилване съобщено на полицията с разкрит извършител изпратен на съд да е извършено от чужденец, отколкото от немски гражданин.
Въпреки тези ограничения, може да покажем и друг интересен аспект. Забелязва се постоянно намаление на изнасилванията извършени от немски граждани през последните 30 години. Това оборва тезата, че натурализацията на чужденци изкривява данните тъй като престъпленията вече се приписват в друга категория. След повишение през 90-те, след 2006-та се забелязва намаление и в изнасилванията извършени от чужденци. (Данните за изнасилванията между 1998 и 2000 г. не са налични).
Промяна на престъпленията от немски граждани и чужденци спрямо 1983-та
При случаите на сексуално насилие над деца и насилието заради сексуалната ориентация се забелязва увеличение както сред чужденците, така и сред немските граждани, но отново има сериозен напредък в последните 10 години, когато се забелязва силно намаление.
Промяна на престъпленията от немски граждани и чужденци спрямо 1983-та
Проблеми в превода и пука ли му на някого
Данните разглеждани тук са до 2013-та. Тепърва ще видим дали и как бежанският поток от Азия и Африка, както и емигрантският поток от Русия и Украйна им се е отразил. Всички индикации обаче показват, че мерките на немските власти в последните 10 години имат положителен ефект. Видно е също така, че измеренията на проблема и ключови аспекти от него са неизвестни на обществото. Темата е до голяма степен все още табу, което допълнително пречи на жертвите да потърсят помощ и правосъдие.
Неразбирането на всички тези ограничения на официалната статика, както и други специфични за всяка страна проблеми, водят до много спекулации и сензационни новини. Несъмнено има немалко бежанци, които са извършили редица престъпления, включително изнасилвания. Те трябва да бъдат преследвани с цялата тежест на закона, защото нямат право да живеят тук и да се облагодетелстват на гостоприемството, което предлагаме на онези, които имат нужда от защита.
В същото време обаче, видимо е, че не може да се квалифицира една цяла група с хора или религия с действията на единици от тях. Иначе по същия начин бихме могли да съдим всички чужденци живеещи в Германия, заради престъпленията на някои от тях или всички немци с прислужници и детегледачки заради няколкото изнасилвания годишно в такива условия. Лесно е да се скача на такива изводи, но това не ги прави обосновани.