Смъртността в България: едно число не значи нищо без контекст

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Tq3x0KI4cGs/

Днес в сутрешния блок на БНТ отново гостува проф. Иванов. Писал съм доста преди за грешните данни и анализи, които разпространява в медиите. Канят го с охота, защото евтината жълта сензация се продава лесно, особено когато предвещава апокалиптични последствия. Преди точно година разговарях доста с отговорния редактор на въпросния сутрешен блок. Обясних ѝ защо тогава буквално са излъгали зрителите си в търсене на сензация. За жалост, не последва извинение в ефир, а сега виждаме, че подобни практики продължават.
Повечето от изнесените от професора числа съм ги оборил вече многократно в този блог. Говорил съм доста и защо регистърът за ражданията на Министерството на здравеопазването дава грешни данни и не трябва да се използва за сравнение. Това, което обаче ми направи впечатление, е навярно едно от малкото верни числа споменати в този ранен час.
Хайде пак…
15.1 промила смъртност през 2014-та година. Това означава, че 15.1 души на всеки 1000 българи са си отишли за година. Беше дискутирано на дълго и на широко как сме сред първите места в света по този показател, как раждаемостта е по-малко и как след няколко десетилетия ще сме щели да се стопим като население. Както сами разбирате, това далеч не е цялата история.
Смъртността е изключително просто понятие за разбиране – умират Х на брой души, разделяме на населението Y и получаваме смъртност Z. Показва каква е средната вероятност който и да е българин да се спомине в рамките на даден период. Наистина, този коефициент расте – от 14.1 промила през 2000 на 15.1 промила през 2014-та.
Смъртност през 2014-та
Ако разгледаме по възрастови групи обаче ситуацията е доста различна. За българите между 1 и 50 години, смъртността е 1.39 промила или 11 пъти по-малко. Има и голяма разлика между мъже и жени – за същата възрастова група жените имат смъртност от 0.89 спрямо 1.86 промила при мъжете. Всъщност, разгледано по възрастови групи, мъжете имат до 250% по-голяма смъртност от жените.
Смъртност при мъжете спрямо тази на жените
Това, което няма да чуете в никое сутришно шоу или новинарски блок обаче е, че българите всъщност умираме много по-малко. Ако сметнем спрямо населението и сравним през годините излиза, че през 2014-та вероятността българин от дадена възрастова група да почине е намаляла средно с 26%. При децата между 5 и 9 години, намалението е с дори 53%. При възрастите между 10 и 50 години подобрението е с 17-22%. Всичко това е в основата на увеличаващата се очаквана продължителност на живота в България.
Отново, това не е заради намаляването на населението защото коефициентът е за всеки 1000 души. Никой журналист няма да го спомене, защото всичко това е индикация за по-добро здраве, по-добър начин на живот и по-голяма продължителност на живота. Има дори подобрение сред мъжете между 50 и 64 – най-рисковата група от сърдечни проблеми. Влошаване има единствено при жените около 50-те.
Намаление в смъртността по възрастови групи.
Стъкмистика, maybe?
Парадокс, нали? Как може общата смъртност да расте щом смъртността по възрастови групи да намалява. Някои биха казали, че е „стъкмистика“, но всеки може да отвори таблиците на НСИ и провери. Причината е в променящата се структура на населението. Докато смъртността във всички възрастови групи намалява драстично за само 15 години, при българите над 75 съвсем естествено остава висока.
Тук виждате смъртността на 10000 души от всяка възрастова група. Така се вижда, че през 2014-та са си отишли 2110 мъже на всеки 10000 на възраст повече от 85 години и 2.5 души на всеки 10000 между 10 и 14. Тъмните сиви линии от всяка страна показват средния коефициент – 162 за мъжете и 141 за жените.
Смъртност по възрастови групи и пол
Когато погледнем данните за населението, виждаме, че при почти всички възрастови групи има намаление между 2000 и 2014-та. Драстично е увеличението при тези над 80 г. – с 50 и 60%. Малко увеличение има и при хората между 55 и 69. Най-голямото намаление е между 10 и 35 години – с 30-40%. Това се дължи до голяма степен на емиграцията, но както обясних по-рано, сериозна роля има и резкият спад в раждаемостта през 80-те и 90-те, който има отражение върху броя жени навлизащи в детеродна възраст.
Промяната в населението по възрастови групи и пол
Когато комбинираме тези два фактора, се получава, че възрастовите групи с най-висока смъртност имат още по-голяма тежест в оформянето на средния коефициент за цялото население. Така независимо от драстично по-ниската вероятност всеки от нас да си отиде от болести, катастрофи и други фактори, застаряващото население е причината да се увеличи индексът. Затова и всички анализатори предупреждават, че средната смъртност е изключително измамен коефициент, по който може коректно да се сравняват единствено държави с близка демографска структура. Същото важи за статистиката за сексуалното насилие и безследно изчезналите.
Нека илюстрирам всичко това по малко по-различен начин. Навярно така ще стане по-ясно. Представете си, че на една магистрала карат само 30 коли. 15 от тях са по-нови и шофьорите им ги карат с ограничението – 140 км/ч. Другите 15 обаче са стари жигули не могат да вдигнат повече от 80. Така средната скорост на движение на магистралата е 110 км/ч. Нека обаче си представим, че на следващия ден 10 от хората с новите коли заминават в чужбина, а другите 5 си взимат по-добри. Навярно не им пука за ограничението и тези 5 човека решават да карат със 160 км/ч. Заедно с тях на пътя излизат 25 по-стари коли, които обаче са минали ремонт и вече може да вдигат 90. Така средната скорост на пътя вече е 101 км/ч. Всички коли карат доста по-бързо от преди, но заради разликата в „демографията“ средната скорост пада.
Контекстът, Санчо!
Макар числото на смъртността в България да е технически вярно, контекстът е изключително важен. Работа на журналистите е да добавят именно това – контекст във всяка новина или изнесени данни. В противен случай изданието или предаването се превръщат просто в пощенска кутия. Такива в България имаме много. Доста от тях дори разчитат на софтуер, който да събира и препечатва автоматично прес-съобщения, новини от други медии, tweet-ове, снимки от очевидци и прочие. Виждаме това все по-често и без много усилия може да заместим сериозна част от журналистите в България именно с прост скрипт. Ако не искат това да се случи поне в близкото бъдеще, добре ще е да се научат колко важен е контекста и коректността на данните.
В случая БНТ са поканили човек, който те представят за специалист по темата. Не е ясно до колко са проверили дали въобще е такъв или просто са прочели какво сам е написал на визитката си. Нямаше критични въпроси, водещите не бяха подготвени с други анализи, не бяха поканени лица от НСИ и БАН. Наистина, демографията е една от онези теми, с които медиите си запълват празните слотове в предаванията. Знае се, че всичко е зле, може всеки път да се изкара сензация и затова няма нужда от кой знае какво подготвяне. Не говорим все пак за поредната политическа мелодрама, нали? Така често се спъват във фактите и за тяхно щастие никой не забелязва. Почти никой.
Проблем има и никой не го отрича. Също както с твърденията за „експлозия в населението“ на Земята, тезите, че българите ще изчезнем са меко казано преувеличени. За да решим един проблем, трябва първо да знаем много добре какви са измеренията му и да разбираме причините и динамиката в него. На този етап не виждам такова разбиране в нито една медия, а имам сериозни съмнения, че го има и в политиците изготвящи стратегията за развитие на демографията.