Гласът ми за изборите и референдума – Трайчо Трайков, Не, Не и Не

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/kak-shte-glasuvam/

На всички избори се сблъскваме с една и съща дилема – не се припознаваме в предложените кандидати. Повечето от тях дори не понасяме. Така вот се превръща по-скоро в избор кого не искаме в НС/МС/общината. Възприемаме, че в една добра демокрация номинациите биха мислили за народа, биха отразявали като поведение, концепции и планове това, което ние виждаме като добре за нацията. Това е една красива идея, но за жалост не по-малка заблуда от тази, че ще дойде “някой да ни оправи”.

Демокрацията не работи така. Някой твърдят, че избираме по-малкото зло сред няколко големи. Макар понякога кандидатите да са наистина по-скоро за затвора, отколкото за трибуната, често просто става въпрос за интереси. Това е демокрацията всъщност – преподреждаме интереси, нужди и дефицити. Целта е така да се наредят, че предвид възможностите всички да получат максимално сега с поглед към бъдещето. Колко тази цел се постига зависи от доста други неща, на които няма да се спирам сега.

Да се припознаеш изцяло е един кандидат може да означава поне едно от следните три неща. Единият вариант е и двамата да сте изключително крайни в позициите си. Тогава по-добре спри да четеш този текст. Другият вариант е да не си вникнал в концепцията на кандидата или в същността на дискутираната тема. Третият вариант е кандидатът просто да го е ударил на популизъм и да казва каквото е нужно на конкретната публика без да говори реално за политики и решения. За всички останали идеален кандидат няма. Има компромиси и разбиране. Това е демокрацията в практическия смисъл на думата.

Моят избор за президент

14590509_608491485989301_1882040840632651501_n

Предвид казаното до тук, на изборите за президент и вицепрезидент на 6-ти ноември реших да гласувам за Трайчо Трайков и Съби Събев. Те са с номер 7 в бюлетината.

В последните седмици изгледах всички интервюта, дебати, нападки от и към кандидатите. Следях не само за отговорите им, но и за поведението. Изборът ми се дължи колкото заради достойнствата на Трайков, колкото и на нежеланието ми останалите кандидати да припарят до президентския пост. Не съм се концентрирал върху кандидатите за вицепрезидент, до голяма степен защото не чуваме много от тях. Затова нямам и много впечатления от Събев.

В никакъв случай не съм съгласен с всичко, което Трайков казва и позициите, които заема. Смятам обаче, че има най-трезва представа какви правомощия дава президентската институция. Показвал е в миналото, че не се свени да защити интересите на България във взаимоотношенията както с ЕС, така и с Русия. Трудно е да преценим как би се държал на поста. Малко очакваха Плевнелиев да стане толкова добър президент на този етап в надпреварата. Трайков обаче показва характер и потенциал да се опълчи когато е нужно на това и на което и да следващо правителство.

Ще гласувам за него въпреки, че е издигнат и подкрепен от Реформаторския блок. Въпреки, че е кандидат на дясна коалиция. Също толкова важно за избора ми е и това, че не е нито подкрепен от вирхушката в БСП, нито от корпоративната ДПС, нито множеството етно-наци-соц сателитни партии около тях. Гласът ми ще е колкото в негова подкрепа, толкова и протестен вот срещу останалите.

Другите кандидати

Като цяло не бих казал, че имам лоши впечатления от Цецка Цачева в парламента. Знам за неприятни неща от гледна точка на администрацията в НС и блокиране на прозрачността, но това не я отличава по нищо от предшествениците ѝ. В този и много други аспекти тя не е нищо специално – просто още един апаратчик на партията си сложена на правилната позиция. Не виждам нищо, с което да показва, че би се разделила с тази си роля, ако бъде избрана за президент. Във всички интервюта и дебати повтаряше заучени фрази казани почти дословно преди това от Борисов или Цветанов. Променяше собствените си позиции малко след изказвания на последните. Често те дори говориха вместо нея и през нея.

В този смисъл не виждам никаква индикация, че тя няма да е просто изпълнител на Борисов на президентския стол. Случвало се е и преди с други премиери и президенти и е пагубно за разделението на властите. Не по-малко обаче ме притеснява реалната опасност кой ще замести Цачева като председател на президента. След като Цветанов е настоявал той да бъде кандидатът на ГЕРБ на тези избори и съвсем естествено му е било отказано, успял е да си издейства точно поста на Цачева. Малко хора знаят всъщност колко власт е концентрирана в ръцете на председателя на НС. И сега Цветанов в ролята си на шеф на групата на ГЕРБ практически държи ключа към кворума. Така до голяма степен контролира кои закони и реформи ще минат и кои – не. Вече описах как търгува с си тази власт. От позицията на Цачева ще има още повече контрол над законодателния процес и ще може еднолично да определя съдбата на всяко предложение.

За Радев нямам думи просто. Не е само заради онова глупаво изказване за кемтрейлз, но и заради абсурдната му позиция към НАТО и ЕС. Не разбирам защо има генерал в почти всички двойки кандидати с шансове за поста. Не разбирам нуждата и как това би привлякло подкрепата на хората. Нищо в говоренето на Радев не даде да се разбере, че има разбиране каква е ролята на президентската институция, какви са възможностите и ограниченията. Просто е срамно за една лява партия да издигне кандидат, чиято целева група е единствено пенсионери с добри спомени от социализЪма. Това ли е бъдещето на лявото в България?

За Марешки малко мога да кажа. Не го възприемам насериозно и не проумявам защо някои агенции му дават такава подкрепа. Уважавам работата на Калфин в ЕП. Защитавах повечето от политиките му докато беше министър. Не съм съгласен с доста от принципните му позиции, но не това е основната причина да не е моят избор. Това, че е с Първанов и сие просто го дисквалифицира.

Орешарски и Каракачанов за мен са абсолютно същия кандидат. Никакви реални политики, никакви лични качества, никакви шансове за поста. И двамата имат една единствена роля – да покажат колко гласа може да осигури партията им, за да може да ги предложат за продан на втория тур. ДПС дори са издигнали толкова неизбираем кандидат, че да докажат как контролираните и купените от тях гласоподаватели биха гласували по команда буквално за който и да е.

Аналогична е позицията ми за останалите. Някои като Ганчев са дежурни абонати на изборите. Той впрочем все още отрича, че се е опитвал да скрие принадлежността си към бившата Държавна сигурност. Останалите са в бюлетината или за медийните субсидии, или защото имат какво да продадат като политическа подкрепа.

Референдума

Надали някой има илюзии, че този референдум е нещо повече от опит за политическо начало на Трифонов. Жалко е, че използва механизъм като национално допитване, за да го направи. Въпреки това, не смятам, че трябва да се бойкотира. Сърдим се, когато в парламента и на избори се правят машинации с процедурите, за да се постигне служебна победа по определени спорове. Именно това направи ЦИК с решението си да не се питат гласоподавалите дали искат да гласуват за референдума. Смятам, че трябва да се гласува и ето моята позиция по въпросите:

Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Отговорът ми е НЕ. Като идея изглежда много добро, но на практика рядко е така. Особено предвид политическата култура на населението, нивото на образование, на медиите, на самите политици. Божо описа много добре какъв би бил резултатът на предишни избори при абсолютно мажоритарен вот. Мисля, че това е достатъчно красноречиво.

Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

Изглежда доста не са разбрали, че и сега гласуването е задължително, макар предвидените мерки да са малко или много абсурдни. Въпреки това, въпросът е легитимен, защото има начин да се въведе реално задължително гласуване без да противоречи на конституцията. Моята позиция е НЕ. От една страна не смятам, че упражняването на едно гражданско право трябва да бъде задължение. За някои това може да е мярка, която да накара гражданите да влязат по-активно в политическия живот. Аз не смятам така. Не на последно място обаче намирам за странна концепцията, че ако някак магически накараме всички да гласуват, нещата ще тръгнат на по-добро. Предполагам, че идва от идеята, че повечето негласуващи са точно като “нас” “мислещите”, че са отвратени и не им се занимава или ги мързи. Ами ако не е вярно? Ако негласуващите са точно като онези готови да продават гласа си? Какво правим?

Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Просто НЕ. Въпросът е странен, а последиците за политическата ни система от такова решение ще са доста по-сериозни, отколкото някои предполагат. Съгласен съм, че трябва реформа на финансирането. Просто механично да се намали сумата обаче не е никаква реформа, а чист популизъм.