За младото поколение

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2133

Върви ми в живота на тая комбинация – момиче, момче и люляк.

В момента, в който завих зад ъгловата къща, мярнах на двайсетина-трийсет метра разстояние по уличката млада двойка, застанала под люляков храст. Момчето беше навело един от клоните му, и двамата с удоволствие миришеха цветовете.

Застанах на място, скрит в сянката на короните на две ниски дръвчета – не исках да прекъсвам идилията им. Нека ѝ се насладят до насита. Даже реших, че ще бъда учтив и ще зяпам върховете на обувките си. Тях и да зяпам, няма какво да видя – а ако имаше, толкова повече. Друг надали някога ще разбере, но аз ще помня и знам какво съм правил. По-щастлив съм, когато не плащам със срам цената на воайорството. Ако толкова ми се прищат гледки от тоя сорт, Интернет е пълен, че и с откровено порно даже.

Не зная колко дълго се радваха на люляка, надали и половин минута. Момчето пусна внимателно клона и си продължиха. Без да си откъснат, забравили за люляка в момента, в който той остана зад гърба им. Изпълнени с щастие обитатели на свят, съставен от тях двамата и пролетната нощ.

Писал съм за такава история преди. И тази вечер беше на същото място – същата уличка, същият храст, още по-висок и кичест. И по същото вече нощно време, под светлината единствено на самотна жълта улична лампа. Нямаше го единствено тогавашният старец, да им се скара. За момент помислих с тъга – дано е жив още, пък дори все така кисел. Дано просто гледа в момента някой хубав филм, или похърква сладко и сънува как отново е млад и силен, и носи едно момиче на ръце и в сърцето си.

Мисля си как понякога насъбирам горчилка към днешната младеж. Как я смятам за необразована, не-любознателна, невъзпитана, безотговорна… Как постепенно се превръщам от момчето, навело люляка за момичето си, в намусения старец, който ги критикува от прозореца. Как един ден този старец е бил такова момче, и как един ден това момче ще бъде такъв старец…

А люлякът ще бъде все там – или ще има друг люляк другаде. Да пръска ухание в пролетната нощ и влюбени двойки да го миришат заедно, и да си тръгват после през техен си свят от аромат и обич. И може би, ако някой случайно ги зърне и се замисли, да разбере, че люлякът е там и за него. Да му даде частица от аромата си, да върне частица от спомените му.

И да му каже, че изборът какъв ще бъде е само негов. Че ако иска да остане момчето, което навежда люляка за момичето си, може – завинаги, дори когато вече отдавна няма да може да наведе храст, или дори да стигне от леглото до прозореца без бастун.

Защото младостта и добротата са вътре в нас, точно като обичта. И е нужно само да поискаме, за да вървим през наш мъничък свят, изпълнен с младост и доброта.

И, ако го пожелаем, с аромат на люляк и с обич.