Анкетата на БАСКОМ е сбъркана, но с кампанията „ЗАвръщането“ ще сбъркат повече

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/zavrashtaneto/

Добрите новини в българските медии са рядкост. Не се харчат много. Затова доста хора прегърнаха заглавията, че 1/3 от българите в чужбина искали да се върнат.

Новината се базираше на прес-съобщение на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и имаше доста разновидности. Някои цитираха дословно, че 31% процента биха се прибрали, а 21% се колебаят. Други добавяха, че само 14% биха се върнали със сигурност, но едва 3% имали квалификация да работят в софтуерната промишленост. Трети пък не си даваха толкова зор и направо обявиха, че половината емигранти ще се върнат.

Всичко това са интерпретации, за които, ако трябва сме честни, БАСКОМ няма особена вина. Не съм запознат с работата им и затова нямам мнение са тях. Разграничавайки се от свободните съчинения в медиите и взимайки допитването им дословно обаче виждам много проблеми.

Как е направено?

Първо, то беше представено от доста хора като изследване, докато всъщност е проста анкета, както самите автори пишат. При това интернет анкета разпространявана между познати и с реклами. Използвали са Google Forms формуляр, който вече е затворен и не може да видим точно какви са били въпросите. Независимо от тях и дори взимайки големият брой хора, които са го попълнили, тези резултати в никакъв случай не могат да се нарекат представителни не само за българите в чужбина, а дори и за определена част от тях. Иначе казано, тези числа не ни помагат по никакъв начин да разберем както мислят тези 1.2 млн. души родени в България и напуснали в последните 30 години.

Миналата година по подобен начин пуснах една анкета с въпроси за религиозността на хората. Целта ми беше да илюстрирам критиката си към изследване на Pew Research. Анкетата беше попълнена от 3120 души – извадка съизмерима с интернет допитването на БАСКОМ. Въпреки това, когато пуснах резултатите и анализа ми, отделих цяла страница само на това да опиша недостатъците на интернет анкетите, условностите на тази конкретно и защо в никакъв случай не е представителна.

БАСКОМ не са споделили нищо от това, а нито един журналист изглежда не му е хрумнало да попита. Всички издания, включително уважавани от мен, са копирали дословно новината. Изнесените твърдения са силно подвеждащи, но никой не се усъмни тъй като елементи от тях утвърждават предразсъдъците на читателите и самите журналисти – като приказката за теча на мозъци, например. Всъщност, моите наблюдения също са, че много хора в чужбина се двоумят и първият ми инстинкт като прочетох заглавията беше да се съглася. Това обаче се базира на анекдотни примери в моя балон от познати, което е приблизително същото, на което се опира БАСКОМ.

А защо не?

Най-интересното от всичко обаче остава ключовата дума „биха“. Със сигурност „биха“, по-скоро „биха“… Защо БАСКОМ не са попитали „а, защо не вече?“ Това е най-същественият въпрос, но отговорът му е неприятен. Това е най-голямата ми критика към тази анкета и целия шум в медиите – никой не направи втората крачка. Наистина, IT сферата, а и не само тя, се развива доста бързо и заплатите се изравняват бързо с аналогичните в Европа. Наистина, възможностите за започване на нов бизнес в България са доста по-добри от доста държави, както и че покупателната способност при по-висока заплата е несравнима. Верни са и много други аргументи.

Ако БАСКОМ бяха питали обаче, щяха да получат малко отговори свързани със заплатите и повече със средата. Защото възможностите за бизнес са дори, но както един мой приятел започнал такъв в България сподели, появяват се по едно време разни индивиди и започват да оглеждат как да ти откраднат фирмата. Като не разбрали какъв е бизнес модела, се отказали. Той си живее в чужбина впрочем.

Иначе компании и шефове има всякакви – идиоти и тук, и другаде. Дома и офиса може да са супер и с покупателната способност и глада за кадри в България един добър професионалист може да си уреди доста по-добър живот от много други места из Европа. Проблемът идва в пространството между дома и офиса. Тротоарите, градинките, въздуха, безнаказаната наглост на тарикати, а и на онези, които уж следва да контролират. Това е ежедневие, което доста не искат и заради които някои всъщност са напуснали. Не дори толкова заплатите. Както каза друг мой приятел – „В България имам по-висок стандарт на живот, но там имам по-висока степен на нормалност“. Същия сега е в България и прави много, включително на политическо ниво, да подобри нещата.

Желанието е там, кампанията е сбъркана

Всеки има различни приоритети. За все повече България е добър избор, независимо от влошаващото се върховенство на закона, зациклилото електронно управление и съдебна реформа и прочие проблеми. Познавам хора, които се върнаха в последните месеци дори и са доволни. Знам и че доста IT фирми успешно привличат кадри работещи на добри заплати в Германия. БАСКОМ не са далече от истината, макар анкетата да не е добра и числата им да са доста спорни. Проблемът е изводът, до който неизменно се стига, когато заговорим за темата – че просто трябва „да ги убедим“, да покажем заплатите, офисите, хубави снимки на планините, някой в носия, ако трябва. Без изключение на това се залага в подобни кампании, които следя от години и е ужасно сгрешено.

Всъщност, решението винаги е било нещо, което повтарям постоянно – единственият начин да върнеш тези, които се двоумят е да направиш така, че повече хора в България да не искат да заминават. Това понякога са заплатите, особено когато става дума за по-бедните региони. От там обаче огромна част от хората не тръгват към чужбина, а към София. Именно от големите градове е голямата емиграция, а там проблемите са ясни. Някои дори не са толкова трудни – дори да се оправят тротоарите би помогнало много. Всъщност, тук не говоря, че „трябва да се оправи България първо“, а да стане ясно, че промяната се случва и е в добра посока. На това се усеща жестока липса и то от много време. Никой не вярва, че България е тръгнала на добре и то въпреки, че заплатите и покупателната способност наистина растат нагоре.

Всичко това обаче отива към темите за овладяната държава, спец. прокуратурата изпълняваща мокри поръчки, неработещите регулаторни органи и влошаващата се медийна свобода. Разбираемо е защо БАСКОМ ги избягва. Вместо обаче да пишат писма на българите в чужбина, както щеше да прави един арестуван шеф на ДАБЧ, следва да се обърнат към хората във властта и да поискат работещ съд, за да не се замитат престъпленията на „когото трябва“. Или към местната власт, за да има нормална градска среда. Или дори към собствените си членове, за да се отнасят по-добре със служителите си.

Последните хора, към които такива кампании като ЗАвръщането трябва да са обърнати, са българите в чужбина. Тези, които „биха“ искали да се върнат, виждат. Когато нещо тръгне на добре се забелязва веднага. Особено в градската среда. Обратните примери като спирането на електронното гласуване, сделките в кабинета, продажбата на паспорти, презастрояването на София и скапаните булеварди са по-шумни, особено в социалките, но личните примери имат дори по-голям и траен ефект. Когато близките им споделят, че „абе знаеш ли, май тръгнаха да стават нещата“, поне част от българите в чужбина наистина биха се върнали. Това кога?

Текстът на БАСКОМ ще намерите тук, а това е презентацията към него.