Доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека през 2018 г. – свобода на изразяване

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/14/hr-statedep-2018/

Публикуван е докладът на Държавния департамент на САЩ за правата на човека през 2018 г. Съпровождащите думи на М. Помпео тук.

В областта Свобода на изразяване за България се констатира, че – макар законът да предвижда свобода на изразяване и като цяло правителството спазва това право – продължават тревогите, че корпоративният и политически натиск, в съчетание с нарастващата и непрозрачна концентрация на медийната собственост и мрежите за разпространение, както и правителственото регулиране на ресурсите и подкрепата за медиите, сериозно увреждат медийния плурализъм.

Индексът (IREX) 2018 сочи „постоянно нарастващия политически натиск върху медиите“, както и ежедневния „тормоз и натиск срещу журналисти и собственици на медии“. IREX отбелязва съществуването на дълбоко разделение на „воюващите лагери“ , негативни кампании и увеличаване на агресивната пропаганда. Има данни за сплашване и насилие срещу журналисти.

В доклада се посочва още, че според източници от третия сектор присъствието на националистически партии в правителството „упълномощава” поддръжниците им да използват редовно речта на омразата.

Правителството може да бъде критикувано без официална репресия, но има и такива случаи – сочи се случай в Смолян, където кметът едностранно прекратява договор за наем на регионален вестник с критични публикации.

Според доклада в медиите са отразени множество гледни точки. Има уредба срещу речта на омразата. Същевременно цитира се заключението на организацията „Журналисти без граници“ (RSF), че журналистите и медиите са следени, сплашвани, обезсърчавани чрез негативни кампании срещу тях, наричани са „ врагове на държавата”.

В доклада се твърди, че журналистическите разследвания се посрещат със „стена от мълчание“, дължаща се на „корумпирани редактори и издатели, автоцензура, натиск от властите“ и собственици, които използват медиите, за да контролират или наказват тези, които не се подчиняват. RSF съобщава за широко разпространена „корупция и тайни споразумения между медиите, политиците и олигарсите“ . Вътрешните и международни организации критикуват както печатните, така и електронните медии за редакционни пристрастия, липсата на прозрачност във финансирането и собствеността им, както и склонността към политическо влияние и приемане на “икономически стимули”.

Съобщават се случаи на насилие срещу журналисти, посочва се още, че извършителите на нападението срещу Иво Никодимов от 2017 г. не са разкрити.

Журналистите продължават да съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и за налагането на политически гледни точки в отразяването от страна на корпоративните лидери. Според Асоциацията на европейските журналисти автоцензурата е широко разпространена, особено в по-малките регионални медии.

През юни Нова телевизия не излъчи предварително записания епизод от токшоуто на „Часът на Милен Цветков”, което според сведенията разглежда предполагаемите притежания на недвижими имоти на премиера Бойко Борисов, обяснявайки, че предаването не отговаря на стандартите за обективност и баланс на мнения. Премиерът отрече всякакво участие, което предполага, че става дума за “цензура или самоцензура”. Нова телевизия не поднови договора за Цветков за токшоуто през есенния сезон.

През юли Асоциацията на европейските журналисти протестира срещу статия, публикувана в ежедневните вестници Телеграф и Монитор, която призова националния бТВ канал да „се прочисти” от журналисти като водещия Светослав Иванов. Атаката срещу Иванов беше в отговор на въпроси, които бе задал на бизнесмен за намерението си да придобие част от издателския бизнес на Делян Пеевски, който е собственик на Телеграф и Монитор. Асоциацията отбелязва, че подобни атаки не са безпрецедентни “в светлината на политическото и икономическото влияние на Пеевски” и че те могат да се разглеждат като “заплаха за журналиста и опит да се окаже натиск върху управлението на телевизионния канал”. Привеждат се случаи за заведени дела срещу журналисти за клевета поради критични публикации.

За сравнение – докладът за 2017, негативните оценки се пренасят от година в година, цензурата, натискът, поръчковата журналистика отново са в центъра на доклада, само имената на засегнатите журналисти и медии са различни. Речта на омразата застрашително се връща като тема.