Цацаров и Имотният регистър

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3332

Не вярвах, че ще защитавам някога Цацаров. Но казусът е прекалено интересен, за да не го коментирам.

Та, в имотния регистър, при търсене на Сотир Цацаров, излизат един апартамент, който няма продавач, а само купувач – самият Цацаров. Тъй като в събота имотният регистър беше спрян, това породи съмнения, че някой е искал да скрие нещо.

Само че данните са си там – при други търсения излизат. Т.е. едва ли става дума за заличаване на данни, а по-скоро за проблем при визуализацията ми. Дали пък някой не е добавил тайно в кода условие if (Цацаров) скрий данни;? Оказва се, че не.

Според отговор от Агенция по вписванията, който Капитал е получил, става дума за нещо доста по-тривиално, но и доста сериозно в същото време.

„акт №196, том 8 от 2007 г. е въведен в стара информационна система през 2007 г (…). В старата система са се въвеждали поотделно данни за всеки имот и лице, свързано с него, т.е. не е имало възможност да се отразяват връзки между страните в акта и имота. От приложената справка/снимка от медията ясно се виждат 3 отделни записа/генерирани справки. Това е така поради начина на въвеждане на данни в старата информационна система, а именно три отделни записа за всяка страна“

Ще опитам да го обясня на човешки език – вместо в базата данни всеки имот да е уникален запис, а всеки участник в сделката да бъде свързан към този запис, системата явно е била направена така че за сделката на Цацаров (която е била с един дарител/продавач и двама надарени/купувачи) е имало три записа – един запис „имот – Цацаров“, един запис „имот – жената на Цацаров“ и един запис „имот – дарителя/продавача“.

Пиша „дарител/продавач“, защото според Бивол и Капитал преди 7 години това е било променено в имотния регистър. Т.е. от дарение се е превърнало в продажба (защо и как е друга тема).

Ако чета отговора на Агенция по вписванията правилно, след като са мигрирани данните от старата система (която по спомен е функционирала преди повече от 10 години), те не са представени в новата като един имот, а като три имота с един и същи номер на документа. Поради което цялата информация излиза при търсене по документ, но не излиза при търсене на някоя от страните. Към момента на миграцията това може да е било приемливо решение, но описаното е изключително ужасен модел на данните, който дори не би ми хрумнал да направя. За да направи мазалото още по-тежко, това не е било винаги така – някои имоти са въвеждани по един начин, други по друг.

Така че изглежда, че този уикенд е нямало действия по скриване на информация, която така или иначе вече е била известна. Агенцията казва „то така си беше“ и съм склонен да им вярвам.

Казано на шега – лош модел на данните води до политически скандал. Но всъщност това е част от големия проблем тук. Че данните в един от най-важните регистри в държавата с в такъв вид вече над 10 години. И че агенцията не е предприела никакви мерки да ги „почисти“. Цацаров не е изолиран случай и регистърът реално не предоставя адекватна справочна информация.

Реформата в Агенция по вписванията трябваше да е започнала. Трябваше тези сриващи се регистри да бъдат закрепени отдавна, а данните в тях – почистени от проблеми като горния. Трябваше да се е случила интеграцията на имотния регистър с кадастъра. Трябваше отдавна да е преразгледан ЗКИР и имотният регистър да се превърне в истински първичен такъв (в момента водещото са хартиите, на база на които съществува той).

Паралелно с това е нужно да се гарантира интегритета на данните в такива ключови регистри. Не може да се разчита единствено на организационни мерки, които се заобикалят с „една заповед отгоре“. Макар в случая манипулация да няма (или поне тя да не е станал тази година), трябва да има технически гаранции, че манипулации е нямало никога. Квалифицирани електронни времеви печати е първа стъпка към това.

Може в случая Цацаров да не е виновен и манипулация в регистъра да няма, но Агенция по вписванията трябва най-накрая да спре да се движи по инерция. Но за това е нужен не само технически капацитет, но и политическа адекватност.