Няма щуки в тая мрежа

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/nyama-shtuki-v-taya-mrezha/

България, която не изгони нито един руски дипломат заради аферата „Скрипал“; България, в която е пребивавал един от организаторите на неуспешния опит за преврат в Черна гора – руски военен разузнавач; България, която се бори за руски газ от „Турски поток“ и руски строител за АЕЦ „Белене“, извади шпионски скандал срещу Русия. Имаме новина.

Кой сте Вие, г-н Малинов

Какво виждаме? Прокуратурата обвини Николай Малинов, шеф на неправителствената организация „Русофили“, в шпионаж в полза на Русия с цел да бъде отдалечена България от западните ѝ съюзници и вкарана в друга геополитическа орбита. Малинов е бивш депутат от БСП и бивш издател на партийния вестник на социалистите „Дума“. Според прокуратурата още от 2010 г. (тогава управляваше първото правителство на Бойко Борисов – б.а.) той се е поставил в услуга на две руски организации – Общество „Двуглав орел“ и Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), представлявани от ген. Леонид Решетников, бивш съветски разузнавач.

Чудо невиждано, но обвиненият в шпионаж бе арестуван и освободен под парична гаранция от 50 000 лв. Десетократно по-малка от тази на обвинения за пране на пари и укриване на данъци Миню Стайков, която съдът определи през март т.г. А според прокуратурата и тук разследването е започнало от съмнения за пране на пари. На Малинов му е забранено да напуска страната. На Решетников пък е забранено да влиза в България за следващите 10 години, както и на руския олигарх Константин Малофеев. Откъде сме чували тези имена? Решетников – като персона, повлияла за номинацията на Румен Радев за президент, а Малофеев – покрай опитите на бившия собственик на КТБ Цветан Василев да си върне „нещичко“ от активите на банката. Или по-скоро да го придобие Кремъл.

Арестите бяха твърде шумни, за да изглеждат сериозни: рибите в мрежите не са щуки. Очевидно тяхната цел е предупреждение към щуките. Шумни бяха и арестите през 2010 г. в Ню Йорк на групата шпиони на руското външно разузнаване – показно как американците се справят с къртиците на Москва. Впрочем тази група беше разменена за шпионирали в полза на Запада, извадени от руските затвори. Сред тях бе и натровеният по-късно с „новичок“ полковник от ГРУ (руското военно разузнаване) Юрий Скрипал, прекарал близо 4 години в затвора по обвинения в държавна измяна в полза на британското разузнаване.

Този път Борисов ще трябва да избере един „началник“

Очевидно този път на премиера Бойко Борисов му се е наложило да заеме категорична позиция в полза на направения преди 22 години избор на България за ориентация към ЕС и НАТО. Този избор налага определени задължения – освен несъмнените предимства. И със сигурност Борисов е искрен, заявявайки, че няма никаква роля в скандала, избухнал тази седмица с уличаване на българин в шпионаж в полза на Русия. Ако зависеше от премиера, управляващите не биха позволили този скандал в навечерието на най-напрегнатите за ГЕРБ избори в страна, в която значителна част от населението (и властта) изпитва симпатии към Русия – със сигурност те са повече от т.нар. автентични десни, които биха пуснали бюлетина за ГЕРБ поради шпионската акция.

„Едни обичат Америка, други – Русия, трети – Европа. Нашата политическа ориентация, много преди ГЕРБ да го има, е ЕС–НАТО“, каза премиерът. Същият Борисов, който преди четири години обяви в интервю за руската агенция ТАСС: „Моля се на Бог големите началници бързо да се разберат помежду си и да отменят санкциите срещу Русия“ (наложени заради инвазията в Крим и сепаратисткия конфликт в Източна Украйна – б.а.).

Москва дълго се надяваше България (най-слабо засегната от санкциите впрочем) да се реши и да наложи вето при гласуванията в Съвета на ЕС, но не се получи дори и срещу „морковче“ с газа. Въпреки неколкократните си изявления с призив за отмяната им, Борисов не би се осмелил. Дали президентът Румен Радев, също противник на санкциите срещу Русия, би го направил, ако беше на негово място? На икономическия форум в Санкт Петербург Радев, цитиран пак от ТАСС, подчерта, че той лично не гласува за санкциите срещу Русия, тъй като премиерът Борисов представлява България на заседанията на Съвета на ЕС.

Но ситуацията рязко се промени, след като наскоро София сложи точка на близо 17-годишните борби за това какъв боен самолет да придобие за военната си авиация. Избра и плати за американските F-16 Block 70 въпреки многобройните противници на сделката, начело с президента Румен Радев и част от коалиционните партньори на ГЕРБ. Изборът се протакаше толкова време поради успешните действия на лобито на Москва у нас, чиито интереси налагаха България да разчита на старите руски машини, ремонтирани в руски предприятия – или в краен случай да избере шведските „Грипен“.

Със сигурност случилото се е активизирало определени среди, ангажирани с хибридните руски атаки, и вероятно има реална заплаха от дестабилизация – намекнато от Борисов с „ако знаех, че купуването на най-добрия самолет ще предизвика такава злоба, сигурно изобщо нямаше да се занимавам“.

Имаше една декларация – и един отказ от Шенген

Шпионският скандал не се появи на голо поле. Преди него имаше една декларация на МВнР от 3 септември, която по стил, сдържаност и прецизен изказ никак не се връзва с досегашните изяви на управляваното от Екатерина Захариева ведомство. Поводът за нея бе организирана от Руското посолство изложба, озаглавена „75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма“. Предвид досегашните изяви на българските власти и отношението към такива прояви, декларацията може да се окачестви като особено дръзка:

„Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите, че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави.“

От Русия Решетников се обади, че скандалът бил „част от кампания на НАТО“ и България трябвало „да се подчинява на наредби“. За помощ от партньорите се досетихме покрай позициите на посолствата на САЩ и на Великобритания – безпрецедентни по рода си.

„Обединеното кралство подкрепя усилията на България като близък европейски партньор и съюзник в НАТО да защитава националните си интереси срещу подобни заплахи“, се казва в изявлението на Лондон.

Американското е по-директно: „Запознати сме с разследването на българските правоприлагащи органи по предполагаем случай на шпионаж. САЩ изцяло подкрепят усилията на България да защити суверенитета си от злонамерено влияние.“

В тези кратки дипломатически изявления е скрит ключът към лаконичността, с която министърът на вътрешните работи и главният прокурор изложиха случая пред парламента, където ги извикаха да докладват. Двамата дадоха да се разбере, че не могат да кажат повече от вече известното.

„Това не е преследване за идеи. Защото когато идеите се налагат с пари и с влияние и са насочени към националната сигурност на България – това е престъпление. Това не е опит за разделение на русофили и русофоби. Не става дума за това на чии чужди интереси служиш, а за това, че увреждаш българските национални интереси“, заяви Цацаров от трибуната.

Тези вреди не са отсега

Националисти, социалисти, официални и неофициални приятели на Москва се опитаха да омаловажат скандала, свеждайки го до обикновена русофобия, репресия и поръчка отвън. Десните обвиниха прокуратурата в поредна неудачна акция. Само че ако държавата не разполага с достатъчно имунитет спрямо подобни увреждания, най-добре партньорите да се намесят. България е най-слабият член на ЕС и ако режимът на Путин иска да отслаби западните съюзници, най-лесно му е да удря в тази брънка. Русия не иска да се отказва от Балканите, част от които бяха в Източния блок и санитарен пояс между Запада и Русия.

Българските власти и служби не събраха сили да проверят дали сключването на някои енергийни сделки (последния анекс за „Белене“) или забавянето на други (проектите за интерконекторите например) не представляват увреждане на българските национални интереси и са в услуга на чужда държава. За газовите сделки да не говорим. Нима това също не е престъпление по чл. 105 (1) от Наказателния кодекс*?

Не само енергетиците – и българската политическа класа не е от най-смелите по отношение на отстояването на българските интереси и по-твърдото противопоставяне на Русия, когато е необходимо. А както намекна политологът Огнян Минчев, има много по-значими политически фигури, които остават извън шпионския скандал, в това число и лидери на парламентарно представени партии.

Независимо че обвиненият Малинов не е от значимите политици, скандалът неминуемо ще се отрази на двустранните отношения. През октомври предстои посещение на българския външен министър в Москва. Догодина ще стане известен изборът на строител за АЕЦ „Белене“, в който участва и „Росатом“.

Но има един проект, който може би ще бъде най-засегнат, макар че неговата реализация от самото начало е висяща – отклонението на „Турски поток“, упорито наричан от българските власти „Балкански поток“. Борисов беше обявил, че на 5 септември ще бъде подписан договорът за 1 млрд. евро с арабския консорциум „Аркад“ за строителството на мащабния проект, чрез който да се доставя газ на Сърбия, оттам за Унгария и Австрия, а и за химерния хъб „Балкан“. Но още не е подписан. Вашингтон отдавна се обяви срещу тръбата, която не е съгласувана и с Брюксел.

Арестът на Малинов – предупреждение

С пускането си под гаранция Малинов се озова в ефир и се показа твърде приказлив. Толкова, че обяви как се е запознал с Цветан Василев в кабинета на Станишев (КТБ се разду особено при кабинета на тройната коалиция и достигна апогей при Борисов – б.а.), как Василев се уплашил за живота си и Москва го скрила в Сърбия, и как кабинетите на Пеевски и Василев били един до друг. Подобни изявления могат да се изтълкуват по един-единствен начин: „Знам много…“ Конотацията е важна. Тези, които трябваше да бъдат предупредени, получиха предупреждението си.

Чуха се версии, че шпионският скандал целял удар по президента Радев – заради Решетников и поръчан социологически профил от РИСИ. Тази седмица бившият военен министър Николай Ненчев потвърди по bTV, че информацията е получена от чужди служби, и намекна за импийчмънт, „ако е уличен и българският президент“. Eдва ли ще се стигне дотам – президентът е с най-висок рейтинг и подобна акция ще срине други рейтинги.

Но друга сянка виси над цялата тази история – сянката на КТБ, банката, която фалира и завлече данъкоплатците с над 4 млрд. лв., в която акционер беше руската Внешторгбанк (ВТБ). Пета година след най-голямата банкова афера все още не знаем кои източиха КТБ; кой стои зад скрития в Белград Цветан Василев – сам ли е, или с група руски приятели като Малофеев; замесени ли са руски спецслужби и къде е Пеевски в тази сянка.

Щуките публично са предупредени, изгонените – изгонени. Да видим какво ще последва.

* Чл. 105 (1) от Наказателния кодекс: „Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да ѝ служи като шпионин […] се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.“

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю с Николай Малинов пред „Царград ТВ“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.