Няма такива месии

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B8.html

понеделник 7 октомври 2019


Лошото е, че има. И то в собствената (!!!) си „държава“.

Какъвто и противник на теорията на конспирацията да е човек, едва ли би могъл да отрече, че някъде там, в дън горите ДеСейски, има една люпилня. Ефективна, последователна и прецизна като лазерен скалпел.

Иначе по какъв друг начин да си обясним появата на дългата поредица от всякакви самозванци на политическата сцена в България? Хора, които през годините на пишман Прехода се заселиха къде трайно, къде не чак толкова на върховете на това, което поради липса на друго определение наричаме „държава“. Или защо пък не „Няма такава държава“?

Не ми се ще да изреждам, а и няма да ми стигне нито времето, нито търпението да го направя. Като се почне от най-малкото селце и се стигне до Народното събрание, което фиктивно по Конституция се води най-висшия орган на властта в Няма Такава Държава (за краткост НТД), месии само да искаш.

Може и да греша, но местните избори, в съчетание с тайнственото учредяване на новата партия, за което всички знаеха, ама уж не знаеха, е идеалният момент да се огледаме пак и да стигнем до популярния рекламен слогън „Къде сбъркахме?“. Въпрос, който в НТД е без конкретен отговор.

Причините може и да са комплексни, да се коренят чак в средата на миналия век или дори в първата половина на предходното хилядолетие, но резултатите са налице. С всеки следващ избор на местно ниво голият задник на политическата ни класа лъсва все по-натрапчиво. Един бегъл преглед на кандидатите за кметове (за общинските съветници ситуацията е „олеле майко!“) може да накара всеки що-годе амбициозен сервитьор, автомонтьор, коафьор или бакалавър по Социална педагогика да си помисли „А защо не аз?“. И с пълно право.

Нямам никакво намерение да обиждам сервитьорите, автомонтьорите, коафьорите, камо ли пък бакалаврите от някой си там свободен университет. Нека да си се кандидатират, тяхна и на партиите, които са го издигнали, воля. Нали сме демократична държава, всеки има право да мечтае за секундите си слава. Идеята ми обаче е съвсем различна.

Направих си труда да разгледам разни предизборни листи, дялкани с тъпото на теслата през последните шест петилетки. Може и да греша, но изводът ми е, че в тях с всяка следваща предизборна кампания влизат все по-неадекватни за постовете, за които се кандидатират, субекти.

Гражданското ни общество, колкото и да е рехаво, реагира със справедлив сарказъм, но керванът си върви и му дреме на оная работа. Такива като Чоков, Бат‘ Сали, Дудука, Баракова и хиляди знайни и незнайни утайки ще се позиционират в „каймака“ на „държавността“ ни с лекота. Пред учудено-пренебрежителните ни погледи. И ще формират съдбите ни. Според собствените си закони, съобразно интересите на кукловодите си, които имат изгода точно подобни пионки да си вярват, че са велики и са в правото си да си позволяват всичко.

Та, какво има за чудене, че един хлипащ в ефир за разстреляни мафиоти телевизионен водещ с еклектичен имидж на чалгар, рокер, човек от народа, звезда с брониран джип и какво ли още не излиза на сцената на политическата ни извратения? Особено при положение, че е очевидно, че Пожарникаря-слънце вече не е месията на месиите, какъвто беше доскоро и май възнамерява постепенно да се насочи към писането на мемоари. Е, след като построи магистрала „Хемус“, разбира се.

Просто е. Из люпилнята в дън горите ДеСейски се дърпа за ушите нов заек и право от цилиндъра на фокусника  в Народното събрание. С любезното съдействие на нас самите. Гласоподавателите, които уж имаме свободата да градим по-доброто си бъдеще.

Гледайки реакциите на голяма част от електората, новият месия ни е в кърпа вързан. Още на следващите избори. Защото свободата и мисловният процес за по-голяма част от нас не представляват нищичко пред panem et circenses, драги ми Смехурко…