Децата на България родени в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/balgarcheta-rodeni-zad-granica/

В световните класации България се води като страната загубила най-голяма част от населението си след падането на Берлинската стена до сега. Най-просто казано, това е следствие от съвпадането времево на икономическият и политически преход с демографският такъв. Половината от това намаление се дължи на вътрешни демографски процеси, които може да проследим до 50-те години на 20-ти век. Другата половина обаче е заради емиграцията и именно тя ще има най-силен ефект върху бъдещите поколения.

Преди пет години поисках данни от ГРАО именно за част от следващото поколение – българчетата родени зад граница за десет години назад. По-точно справката покриваше всички деца с българско гражданство, чиито място на раждане е зад граница и българският акт е издаден на база такъв от чужбина. Направих визуализация показваща колко са и къде по света може да ги намерим.

Наскоро поискаха подобна справка, но за последните 30 години – от началото на 90-те до сега. Отново включих и деца, родени в този период, но получили гражданство след натурализация. Както миналия път, и този имаше известни грешки в справката на ГРАО, които се наложи да се изчистват – като родени в Югославия след разтурването й. По-важното е, че коригирах данните, за да отчета семейства, които все още не са регистрирали децата си в България. Подробности за корекцията и процесът на регистрация ще обсъдя по-долу.

Накратко информацията в този текст:

  • 299481 деца са български акт за раждане и място на раждане извън България в регистъра на ГРАО между 1990 и 2018
  • Оценката ми е за още 32 хиляди деца, които вече са родени, но ще бъдат регистрирани в близките години. С тях общият брой става 331606
  • 33% от тези деца са родени в Турция. Още 11% са родени в страни с предимно натурализирани българи като Молдова и Северна Македония
  • 183460 са българчетата родени в страни с български емигранти като Германия, Великобритания и САЩ.
  • Преди 2008-ма Испания и Гърция са имали най-много такива деца, но след това намаляват сериозно
  • След 2010-та се забелязва сериозен пик в Германия и Великобритания
  • Практиката на консулствата и Външно по отношение на актовете за гражданско състояние е разнородна и непостоянна, което обезкуражава родители да регистрират децата си в България

В следващите раздели има интерактивни графики, които ще се променят докато четете историята. По-нататък ще може да контролирате изгледа им или да се връщате назад, за да разглеждате различни аспекти от данните. Може да натиснете този линк, ако желаете да изключите динамичните графики и да виждате само статични снимки. Полезно е при малки екрани.

Колко и къде са децата?

Този въпрос е пословично труден и съм обяснявал преди защо. Всичко зависи от дефинициите, които използваме и въпросите, които питаме. От така зададената справка, данните на ГРАО показват 299481 деца родени в чужбина между началото на 1990 и края на 2018. С корекцията след моя анализ реалният им брой е по-скоро 331606. Така оценката ми е за 32 хиляди деца, които са родени от български граждани, но ще им бъде изваден акт за раждане в следващите 10 г.

Както се очаква, това число има много условности, които ще разгледаме в следващите редове. От разделението по държави се вижда, че за тези почти 30 години най-голям дял имат децата родени в Турция. Те представляват една трета от онези 330 хиляди, които споменах горе. Това са наследници на жертвите на изселването на български граждани през 80-те в Турция, които са получили паспорт по право след 90-та година. Малка част от тях живеят в България. Мнозинството са все още в Турция и една немалка част ще намерим в западна Европа. Интересното за Турция е, че броят на децата с българско гражданство родени там расте относително постоянно до 2010-та, след което се стабилизира около 5000 на година.

Като общ брой следват Германия, Испания и Великобритания. Огромната част от децата в Германия и Великобритания са се родили в последните 10 години. В Испания и следващата държава – Гърция има силно намаление след пика преди 10 години. Има стабилен брой през годините от САЩ, който обаче е подценен, тъй като административната тежест заради разстоянието и недостатъчното консулско обслужване прави много трудно за доста да вадят български паспорт, освен когато не е крайно наложително.

Виждаме доста деца в Северна Македония, Молдова и Русия. Това са както деца на натурализирани граждани, така и такива, които са родени през 90-те, но са натурализирани едва наскоро. Предвид колко е бавна и изпълнена с корупция е процедурата, последното надали е толкова рядко. В тази връзка може да очакваме все повече деца с българско гражданство родени в Албания предвид пика от натурализирани граждани от там в последните години.

Заради изброените няколко държави, както и няколко други, разделих данните на такива, където има предимно натурализирани граждани и такива, за които е известно, че има много емигрирали българи, които са родени в България. Към първата група включих и Турция макар българите там да не са натурализирани, а възстановили гражданството си. Това разделение не е точно и по други причини – справката ми от ГРАО показва само месторождението на детето, но не и произхода на родителите им.

Ако имаме и това, ще видим, че немалко деца родени в Германия и Великобритания са от семейства на натурализирани българи. Макар да има индикации, че повечето българи в Молдова и Турция си остават там след като получат гражданството, немалко минават транзитно през България и емигрират в западна Европа. Особено в десетилетието след приемането ни в ЕС сериозна част от диаспората се формира именно от такива хора. Анекдотно сведение, но показателно за това е, че всеки ден поне една трета от чакащите пред българското консулство във Франкфурт са македонци.

Дори да имаме такива данни обаче, трудно може да кажем със сигурност кой какъв е. Отново – всичко зависи от дефиницията на „българин“. Има немалко смесени бракове. Ако погледнем още едно поколение назад пък практически всички в Турция и Северна Македония ще имат роднина родени в България. Затова е невъзможно да се направи строго класифициране на данните. Натурализирани българи емигрирали във Великобритания, например, са им се родили деца там, които тук причислявам към броя деца на „емигрирали българи“.

Това, което е по-лесно, е разделение по континенти. Виждаме, че мнозинството от българчетата родени зад граница са в Европа. В Азия почти всички са в Турция. В америките очаквано най-много са в САЩ и Канада. Всъщност, в Канада има учудващо много българчета предвид, че имат аналогични проблеми и предвид заявките на някои в местната общност в щатите, че там е имало стотици хиляди българи.

Ако изключим държавите, където има предимно натурализирани българи, виждаме, че силно намалява броят деца в Азия. Има деца родени в някои интересни страни в последните 30 години – 78 в Нигерия, 4 на Сейшелите, 9 в Хон Конг, 42 в Чили, 24 в Судан, 41 деца в Южна Корея и дори едно регистрирано в Северна Корея.

Всъщност, гледайки така само страните с предимно емигранти дошли от България, виждаме, че броят на българчетата в чужбина излиза 183460. Тоест децата на натурализирани българи и такива възстановили паспорта си в Турция представляват поне 44% от справката на ГРАО.

Ако ги пръснем по географски принцип, както съм показал долу, виждаме отново, че българи има по цял свят. Един съществен детайл тук е, че някои от тези деца са само родени в такива екзотични страни докато постоянното пребиваване на родителите им е някъде другаде.

Това може да е защото са пътували по работа – като семействата на дипломатите – или на почивка и се е случило детето да се роди там. Това не означава, че децата ще продължат да живеят където са родени. Някои се връщат в България, други – където са емигрирали родителите им. Особено при българите в чужбина е невъзможно да разберем къде точно живеят, което прави и преброяването на емиграцията по региони и дори държави толкова по-трудна.

До тук разглеждахме общия брой родени в последните 30 години. Динамиката как се натрупват през годините също е интересна. Виждаме, че има силен скок на родените в Германия веднага след падането на Берлинската стена. След това намаляват силно за 20 години докато след 2015-та са поне 4500 на година. Обяснение за това е рязкото увеличение на диаспората ни в Германия както от хора емигрирали от България, така и от българи преместили се от Испания, Италия и Гърция, а и в не по-малка степен от натурализирани българи дошли от Молдова и Македония.

Междувременно виждаме голямо увеличение след 2000-та на родените в Испания и Гърция, което силно намалява след кризите в тези страни. Това е едно от сведенията колко голяма част от емигрантите ни там са напуснали тези страни предимно местейки се в Германия и Великобритания. В последната, впрочем, също има доста голям пик в последното десетилетие, най-вече заради установилите се студенти, които вече създават семейства.

Друг начин да разберем как се променя броят родени в чужбина е, да погледнем промяната през годините. Тоест не натрупването, а броят добавени през всяка година. Виждаме описаното горе от различен ъгъл – скокът в Германия в последните години и забавянето в други европейски страни.


Сигурно сте забелязали, че има линкове за контролиране на графиките в горния ляв ъгъл. Чрез тях може да спирате и пускате въртенето на годините, да показвате само страните с емигранти или всички взети заедно, натрупването оте 90-та насам или добавените всяка година. Ако се върнете назад в статията ще видите същите параметри в различни изгледи като някои ще се променят заради историята.


Нещо важно, което трябва да разберем за тези данни е, че увеличението на тези деца не означава, че повече българи напускат страната. От други източници виждаме обръщане на тенденцията. Пикът на българчетата родени в няколко страни се дължи на редица фактори. Основният е български студенти и емигрирали за работа преди над десетилетие, които вече имат стабилни доходи и са се решили да имат деца. Затова промяната в данните тук са по-скоро ехо от миграционни ефекти години по-рано.

В голяма степен тези данни са сведение за размера на емиграцията ни по страни. Макар да има доста условности, някои от които засегнах по-горе, в голяма степен показват къде български емигранти се установяват и създават семейства. Докато някои от тях не регистрират детето си в България, повечето го правят. Понякога причините за първите са емоционални – яд срещу българската държава, управляващите и държавната машина като цяло. Затова и виждаме хора отказващи се от гражданството си. При мнозинството обаче проблемът е чисто административен.


Приносът на консулствата

Законът за гражданска регистрация задължава всеки българин да извади български акт на детето си където и да е родено то. Също така задължава дипломатическите и консулските представителства, когато научат за такова дете, да изискват по служебен път чуждестранния им акт за раждане, да го изпращат в България, за да се извади български. По същия закон всеки български гражданин може да даде акта за раждане на детето си родено там и да иска по административен път да му се издаде български, който да получи пак в консулството.

Оказа се доста трудно да се разбере колко често се случва това. Това е отчасти заради привидното незнание на Министерството на външните работи какво се случва. Поне с това впечатление оставам от действията им след като им изпратих серия от запитвания по ЗДОИ. Оказа се, че са ги препратили на всички консулства по света, за да съберат числа, които би трябвало вече да имат при себе си. Така освен всичко друго, създават допълнителна работа на и без това претоварените служители там.

Основната причина обаче е, че има много различия – в местните условия, във взаимодействието с приемната държава, в самата диаспора и нуждите им, в административното обезпечение и отдалечеността на консулството. По неофициална информация актовете за гражданско състояние, каквито са тези за раждане, следва да се изпращат единствено и само по дипломатическа поща. Тя обаче е скъпа и се случва рядко, особено за по-отдалечените места.

Това означава, че ако искате да ви се издаде акт в консулството, почти сигурно е, че ще чакате поне шест месеца, а понякога и година докато мине пощата. В официалния си отговор министерството отказа да уточни колко често минава въпросната поща, тъй като е държавна тайна. Казаха обаче, че от миналата година има инструкция към всички консулства да използват лицензирани куриерски услуги за изпращането на актове за гражданско състояние. Същите се използват вече за паспорти и лични карти и се заплащат от гражданите.

Това означава, че от сега нататък би трябвало да е много по-бързо и лесно да регистрирате детето или брака си в чужбина и да получите акт за раждане и нови лични документи. Остава въпросът дали консулствата ще имат административен капацитет за целта. Има сведения, че по-натоварените директно отказват да извършват такива услуги, тъй като им е непосилно.

Служебно регистриране

Това не означава, че актове за раждане не се издават така. От събраната информация става ясно, че 4550 акта за раждане са били препратени от консулствата на МВнР между 2015-та и декември 2019-та. По същия начин са минали още 4102 акта за брак и 3247 – за смърт. Това е на фона на 79471 раждания регистрирани в ГРАО за същия период. Следователно за 94.3% от българите зад граница им е било по-лесно да пътуват до България за акт на детето си, отколкото да го направят в близкото консулство. От това лесно може да предположим, че още доста не им се занимава с процедурата когато детето получи по-лесно чуждо гражданство.

Между държавите също има големи разминавания в тези услуги. Отново – местните условия го предполагат. В Германия, Великобритания, Франция, Белгия и Швеция между 1.5 и 3% от актовете се изпращат от консулствата към МВнР. При някои родителите сами ги изпращат, но в повечето случаи местната страна ги изпраща служебно на консулите, те проверяват дали родителите вече са ги подали в ГРАО и ако не – препращат ги за служебна регистрация. Затова, ако дете е родено в тези страни, има вероятност да има българско ЕГН заради законовите изисквания дори родителите му да не са предприели тази стъпка.

В щатите има учудващо малко такива актове – едва 2.7 от всички регистрирани деца. Това може да е заради малкото консулства в страната – може да е все тая за родителите дали ще извадят акт при следващото си връщане в България или дали ще трябва да отделят няколко дни за две отделни пътувания на хиляди километри до посолството. Тук могат да взимат пример от Испания, където консулските ни служители не само са препратили документите, но и са извадили и предали на родителите български акт за раждане за близо 50% от българчетата родени там.

При Ирландия този дял е 17%. Молдова – 30%. При Норвегия, където за последните 5 години са се родили 554 българчета, 83% от актовете са препратени към министерството служебно, но нито един не е издаден и даден на родителите съдейки по справката. Аналогична е ситуацията в Южна Африка (82%), Чехия (60%), Русия (47%) и Украйна (26%). В Молдова 30% от живеещите там са извадили акта си за раждане директно в консулството. Интересен е Кипър, където все още има много българи и немалко деца, но едва 7 от 1044 акта за този период са минали въобще през консулството.

Сравнение и корекция на данните

Преди да разясня корекцията на данните, ще започна с по-нагледно сравнение между държавите с най-големи диаспори. Тук съм изключил тези, където има преобладаващо натурализирано население или такова върнало си българското гражданство. В „други“ съм включил само държавите с емигранти дошли предимно от България.

Графиката показва броя родени по години, а не натрупаните до сега. Забелязва се драстичният пик в Германия, за който стана дума горе. Докато до 2010-та е имало приблизително толкова родени, колкото във Великобритания, след това се увеличава от няколко стотин до няколко хиляди. В същото време децата родени в Испания намаляват след пика от 2008-ма. В Гърция пикът е бил през 2010-та. В САЩ изглежда няма особена промяна в последните години. Вижда се забавяне и в увеличението в други държави.

Един интересен аспект тук е, че тези данни обхващат доста дълъг период. Това означава, че поне някои българи родени през 90-те в чужбина сега вече имат свои деца. Макар някои да се съмняват, че са запазили езика си и самосъзнанието си, а още по-малко, че ще извадят български паспорт на децата си, всъщност това въобще не е изключение. За да разберем колко обаче трябва ГРАО и НСИ да въведат индекси и да публикуват данни подобни на тези в Германия – за населението с мигрантски корени и родени в чужбина първо и второ поколение.

Всички данни до сега включваха корекцията, за която споменах в началото. През 2014-та получих данни с идентично искане към ГРАО, но за по-малък период – 2004 до 2013-та. Тогава споменах условността, че не е ясно колко още деца ще бъдат регистрирани със закъснение от месеци и години. Макар изискването по закон да е 6 месеца, често отнема повече особено, ако минава през консулствата.

С новата справка добиваме някаква представа за това. Сравнявайки данните за 2004-2013 според двете справки виждаме, че средно около 18-20% от децата са регистрирани по-късно. Още 10-15% закъсняват с година-две.

Има няколко причини да не приемаме тази разлика за абсолютна. Първата е, че при всяка справка на ГРАО съм намирал грешки и разминавания. Второ, причините за закъснение преди 10 години може да ги няма сега. Не трябва да забравяме, че по средата на онзи период България влиза в ЕС, което променя ситуацията за много българи. Такова събитие през последните 10 години няма. Отделно промени в законите и практиките, консулските услуги и хаотичната работа на Агенцията за българите в чужбина добавят много шум в данните. Също така цитираните проценти са средни за всички българи в чужбина. Разминаванията между страните са сериозни.

Опитах се да отчета особеностите на повечето държави и горните проблеми в корекцията си. Така долу виждате как съм извел прогнозата си за децата, които вече са се родили, но тепърва предстоят да се регистрират. В синьо са данните на ГРАО за страни, където има предимно емигранти идващи от България. Спадът през 2018-та отдавам именно на такова забавяне. След корекцията се вижда възходяща тенденция.

В жълто пък са данните на ГРАО за страните с натурализирани българи плюс Турция. Корекцията ми не променя тенденцията, но увеличава значително общия им брой. Всъщност именно тук е най-голямата несигурност, тъй като в процесът на натурализация има най-много промени през годините. Именно затова повечето семейства бързат да регистрират децата си. От тази гледна точка имам съмнения, че тук корекцията ми е леко завишена. Ще се компенсира обаче от децата на бъдещи натурализирани семейства.

Епилог

Задълбавайки твърде много в данните рискуваме да се изгубим в условностите и компромисите, които взимаме в анализа им. Затова е важно да се описват подробно. Има много спекулативни твърдения за демографията в медиите и неизменно такива намират място в политически изказвания и дори иначе доброжелателни доклади на неправителствени организации и държавни органи. Нюансите и детайлите липсват почти изцяло.

Ситуацията не е в никакъв случай добра, но излишното ѝ преекспониране и гонене на сензации не помагат по никакъв начин да се разбере проблема или да се открие някакво решение. Децата родени от българи в чужбина са много и доста хора ще нададат стон, че те са изгубени за България. Това не е непременно така – историята е пълна с всякакви завои и обрати. Важно е да ги разбираме и да се учим от тях. За целта са ни нужни точните числа и разбиране какво означават, а не измислени и нахвърлени набързо.

Данни от ГРАО от сегашната справка и тази преди 5 години може да свалите тук. Други полезни статии по темата: