Електронно управление в криза

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3570

Електронното управление в последните 20 години се развива „под радара“, като от време на време излиза някоя новина колко милиони са похарчени и как нищо не работи. С уговорката, че изхарченото трудно може да се сметне без задълбочен анализ, наблюдението е до голяма степен вярно – гражданите не могат да ползват електронни услуги, а процесите в администрацията не са оптимизирани. Това не значи, че електронни услуги няма – напротив. Но тяхното използване е възможно само от въоръжени с търпение, технически умения и понякога нормативни познания.

Администрацията от своя страна не е свикнала на електронния начин на работа. Често електронният подпис „не е истински подпис“, изискват се печати, а гражданите са подканвани да дойдат на място да си свършат работата. Това е следствие от много фактори, някои от които са липса на техническа подготовка и липса на управленско желание в съответния орган.

Основната причина, обаче, е липсата на търсене. Светлина в тази посока хвърля проучване на Галъп Интернешънъл по поръчка на Държавна агенция „Електронно управление“ от края на 2017 г. 59% от анкетираните нямат и не възнамеряват да имат средство за ползване на е-услуги (електронен подпис, ПИК и др.), а 77.6% изобщо не са търсили информация за електронни услуги. Все още липсва очакването, че държавата може и трябва да обслужва гражданите онлайн.

Това, което извънредното положение започва да променя е именно това търсене. Опашките пред НОИ за издаване на ПИК, ръстът на издадени електронни подписи и ръстът на заявени електронни услуги, въпреки многото техни несъвършенства – всичко това е логично следствие от нуждата да си комуникираш с държавата онлайн. И все повече хора осъзнават, че канали за това съществуват. Администрацията също се движи спрямо търсенето – отстранява технически проблеми в движение, отстранява административни пречки.

За бизнеса нещата се променят по-малко, тъй като той и до момента има възможност да прави много неща онлайн – комуникацията с НАП и Агенция по вписванията е до голяма степен електронна. Повечето бизнеси отавна имат и квалифицирани електорнни подписи, така че за тях пречките са по-малко. В момента е важно програмите за бизнеса, свързани с кризата, да бъдат разработени по дигитален начин, така че да не създават допълнителна тежест.

В последните 5 години, след законодателни инициативи и създаването на Държавна агенция „Електронно управление“, бавно инфраструктурата на електронното управление започна да се стабилизира. Бяха централизирани и нормативно уредени някои ключови аспекти, като обмена на електронни документи между администрациите, автоматичното извличане на информация от първични регистри, сигурното връчване на електронни документи. Ключови системи все още не са създадени или надградени, но отстрани липсата им се вижда по-трудно.

Това, което продължава видимо да липсва, е масово и удобно средство за електронна идентификация, чрез което да могат да се използват услугите. МВР закъсня ужасно с тази инициатива, което оказва влияние върху възможността „апетитът да дойде с яденето“. Мозайката от опции (ПИК, ПИН, КЕП, облачен КЕП), всяка със своите проблеми, в момента слага таван на реалното използване на е-услуги.

За тези, които все пак имат някое от наличните средства, възможностите са доста – много институции имат електронни услуги на сайтовете си, съществува системата за сигурно електронно връчване, както и по-структурираната система за електронни форми, откъдето десетки администрации предоставят услуги. За целта трябва да бъде свален един PDF, попълнен, подписан и качен обратно. Именно подписването е другата спънка. То е логически различно от идентификацията, но технически може да бъде реализирано по същия начин. Възможността това да се случи без използване на КЕП е ключова за широкото използване на наличните възможности.

Дали кризата ще увеличи търсенето достатъчно много, че структурирано решение на проблема с идентификацията и подписването да бъде най-накрая формулирано и реализирано, предстои да разберем.

(статията е публикувана с редакции в сп. Мениджър)