Тук беше Бойко Борисов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/tuk-beshe-boyko-borisov/

Третото правителство на се залежа повече от очакваното, но прощалното слово няма да му избяга. В политиката признателност и благодарност се чуват на погребение или при смяна на лидера – като онези думи на Петър Младенов на 10 ноември 1989 г.:

Позволете ми от името на ЦК на Политбюро и лично от свое име да изкажа благодарност на другаря Тодор Живков. Като първи партиен ръководител той разгърна значителна по мащаби дейност за осъществяване на социалистическите преобразувания в страната. За всичко това, изпращайки другаря Живков на заслужен отдих, ние най-сърдечно му благодарим и му желаем още дълги години здраве, бодрост и творческа активност. 

В добрите редакции знаят, че некрологът е жанр, който е задължителен, също като хороскопа и прогнозата за времето. В добрите редакции за знаменитости над определена възраст некролозите са „почти“ готови. За пометените от сцената политици обаче най-добре да им се благодари, докато са още на подиума. После Лета ги отнася. Съвсем сигурно е, че ако срещнете Данаил Кирилов на улицата, последното, за което ще се сетите, е, че е бил депутат и министър на правосъдието. „Тоя някъде съм го виждал…“ – и толкоз.

Бойко Борисов заслужава да получи признание за заслугите си към българската държава и общество сега. Нека първи му ги отдадем.

1. Десетилетието на Борисов промени социалната стратификация на българското общество.

Освен забогателите в Прехода и/или от участие в политиката, формира се и нова страта новобогаташи – от усвояване на европейските фондове. Откакто получава своя дял от евросредствата, все Борисов е начело на държавата – става въпрос за около 23 млрд. евро на европейските данъкоплатци.

Няма страта средна класа, но има стабилен дял „работещи бедни“ – 12% от всички работещи, или 378 000, по данни на Института за пазарна икономика. Увеличи се миграцията към чужбина, като за най-предпочитаната държава – Германия, заминават над 30 000 годишно.

2. Десетилетието на Борисов успя да наложи норми на обществен морал и собствени етични стандарти, различни от универсалните човешки морални принципи.

Съгласно тях институциите на държавата служат главно за да замитат следите от действията на управляващите или да им издават индулгенции, а прокуратурата – да отстрелва ловуващи в съседство с тях вълци.

Съгласно тях всеки заклел се да служи на Борисов, сиреч да изпълнява разпорежданията му, в т.ч. и кой да бъде „опраскан“, е достоен за висок пост в републиката – министър, председател на Антикорупционната комисия, шеф на финансовия регулатор…

Съгласно тези норми селекцията на кадри на ГЕРБ включва фигури като настоящата председателка на парламента Цвета Караянчева, която не намира за срамно да се даряват стари килими и стари календари. Или други, които не виждат проблем да се събира суджук за премиера. Има всякакви – политически хамелеони като Тома Биков и Спас Гърневски, „тежка артилерия“ като Десислава Атанасова, комбинатори като Лъчезар Иванов и бивши вече депутати, „посадили“ канабис в Държавен вестник.

Съгласно тези норми, довели до трайни дегенеративни изменения на българската политика, партньор по карти може да бъде назначен за министър, друг партньор – да получи данъчен чадър и да е невидим за органите на държавата. Приближени се уреждат с договори за 40 млн. лв., приятелски фирми – за още по-големи. Кой взема поръчки за столичния център, кой – за доставки на варовик за държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“…

Само кучкарят на Борисов си остана кучкар.

3. Десетилетието на Борисов направи видимо задкулисието, което влезе в държавата през официалния вход.

Дори ни го показа в неговите (почти) пълни обеми – и това не са пропорциите на Делян Пеевски, много по-големи са. Задкулисието има своите министри, магистрати, пъпкувало е в министерствата и агенциите – институционализирано е. Така става възможно човек като Ахмед Доган, напуснал политиката с имуществена декларация, в която няма значителни притежания, да се сдобие с полуостров и енергиен бизнес.

Конструираната безконтролна власт на главния прокурор е важен елемент в тази схема. А Борисов се уплаши и така и не посмя да я наруши.

За разлика от времената на Прехода, задкулисието притежава и цяла група медии, така че всеки „поръчан“ бива удавен в канализацията. Тези убийства са по-лесни от мокрите поръчки на наемни убийци – няма кръв, няма нужда да се убива убиецът, жертвата е и омаскарена същевременно, а освен това се продава като журналистика.

4. Десетилетието на Борисов затвърди митологеми, наложени от тоталитарната държава и нейните служби.

Пример за това са отношенията с Република Северна Македония. От една страна, Борисов твърди, че не иска България да е в ситуация да блокира европейската перспектива на Скопие, от друга, София поставя ултиматум за подкрепата си: без „македонски език“ и претенции за „македонско малцинство“. Германия, която в момента председателства Съвета на ЕС, се надява първата конференция – същинското начало на преговорите – да се проведе през декември.

В България всеки път, когато се спомене „Македония“, изригва по условен рефлекс патриотарска вълна, а в перспективата на еврочленството тези прояви зачестяват. Навремето Божидар Димитров (вече покойник, бивш секретен сътрудник и агент на Първо и Второ главно управление на ДС) редовно казваше нещо обидно – например, че македонското знаме било копи-пейстнато от японското и го наричат „вентилатора“. Сега лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов (агент Иван от Шесто управление на ДС) заплашва „от името на правителството“, че България ще блокира Берлинската конференция през декември. Същият Каракачанов през 2018 г. изразяваше публично съмнения, че Атина и Скопие ще се споразумеят за името на югозападната ни съседка – но те успяха. Сега обявява как България няма да направи компромис, което отново активизира антибългарската реторика.

В отворено писмо известни български учени и общественици призоваха българските управляващи да преосмислят говоренето си за „македонска нация“ и да изоставят митологичното историографско мислене. А Борисов се опитва да угоди на коалиционните си партньори и обществените настроения от типа „ке умрем за Македония“ – предимно в кръчма, пред камера или в домашен запой.

5. Десетилетието на Борисов създаде и свои запазени марки – ниско качество на законодателството, съчетано с тежък лобизъм, и рейдване на бизнеси.

Ниското качество на законите е факт, неизменно констатиран в докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка. Двусмислените текстове в Закона за хазарта – и неговото прилагане, позволили на бизнесмена Васил Божков да не внесе 700 млн. лв. такси в държавната хазна, са от най-ярките лобистки примери.

Закони се правеха, за да убият малки бизнеси, да разчистят пътя на нови или да им дадат непозволени предимства, да премахнат проблеми, които следва да се решават по съдебен път, да попречат на граждани да обжалват, да осигурят повече правомощия за бухалките на задкулисието…

Добре че – както пише американският есеист Джон Гарднър – Вселената отхвърля смъртоносното влияние на пълното еднообразие. Вече не искаме повече от същото.

Разбира се, че в това десетилетие Борисов подари на българските граждани чудесно метро и калпави магистрали. На някоя метроспирка премиерът може да се „подпише“ по типичния български маниер: „Тук беше Бойко Борисов.“

Желаем му заслужен отдих, бодрост и творческа активност.

Заглавна снимка: ЕНП

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.