All posts by Антония

Дефицитно/вманиачено

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2020/02/17/deficit/

Една от най-големите травми от детството ми го нанесе дефицитът. На храна, на дрехи, на услуги, на всичко… Затова 30 години след 1989-та аз все още се презапасявам.

В шкафа за макаронени изделия и варива трябва да има поне по 2 пакета от всичко. В момента, в който отворя препарата за пране, отивам да купя нов, за резерва. Като опаковам дрехи за пътуване – винаги взимам двойно повече от необходимото.

Но най-страшно е положението с тоалетната хартия. Като правихме проекта за новия ни апартамент – изрично настоях дизайнерите да предвидят шкафове за тоалетна хартия в двете бани. И ги напълних догоре. Всяко отиване до по-голям магазин гарантира, че ще се прибера с нова джъмбо опаковка Zewa. Ако случайно се заплесна и бройката рулца падне до само десетина, започвам да изпитвам лека тревожност. И взимам мерки, разбира се.

Та представете си как се чувствам когато чета ревюта на апартаменти в Малага, в които гостите са се оплакали, че имало само едно руло в банята! Как може такова нещо, бе! Ние имаме повече хартия в багажника на колата (да, и там складирам салфетки, кухненски ролки, влажни кърпи и т.н.). Мизерници.

За котките и ябълките

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2020/02/14/cat-apple/

Имало едно време един котарак, дето скачал на хората по главите. Той имал 10 крака: с осем от тях носел ябълки, а с другите два скачал. И оставял тези ябълки по главите на хората. И хората се чудели какви са тези ябълки, бе. Понякога някой човек като го видел и почвал да вика: “Хей, имаш котарак на главата!”, но му отговаряли: “Неее, не е котарак, ябълка е”.

След много години този котарак остарял. Вече не можел да скача на хората по главите, защото ходел с бастунче едва-едва.

Тогава се родила една царица. Тя се казвала Стефка. И била доста ниска. Затова котаракът можел да скача върху нейната главата. После и Стефка пораснала. И станала малко глупава, сигурно от многото скачане на котарака по главата ѝ. И почнала да къса пердета.

Накрая котаракът умрял. А цялата тази история се случила много отдавна, преди милиони години, когато живеели динозаврите и в София имало вулкан.

Детето си измисля и разказва приказки Хя-хя

От малки

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2020/01/26/ot-malki-2/

Разказвам на чавето „Червената шапчица“.

– Майка ѝ казала: „Червена шапчице, баба ти е болна. Занеси ѝ тази кошничка, в която съм сложила питка, масълце и сладкиши“…
– Неее, не може да дадат на бабата сладкиши, сладкото ще ѝ попречи да оздравее! – ме прекъсва най-големият разбирач на хранителни режими за болни в света.

Малко след това говоря с майка ми по телефона. Тя се оплаква, че ѝ тече носа, пипнала е някаква настинка. Затварям. Синчето се интересува:

– Това бабенце ли беше?
– Да. Бабенце нещо се е разболяла…
– Много сладко е яла, нали?!
– Не, заразила се е от някакъв лош микроб и ѝ тече носа. Ще ѝ мине скоро.
– Добре. Защото ако се разболееш от много сладко – не може да оздравееш. Затова ядем само по малко шоколад…

Индоктринирали сме го успешно, спор няма.

За много години със здраве!

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2020/01/01/twenty-twenty/

Преди 10 години бях писала:

Посрещнах 2000-та година с 40 градуса температура. 2010-та дойде с най-нечовешката хрема на света, не си спомням някога да съм била толкова течаща, направо се обезводних. Ако и 2020-та ще започва по подобен начин… Ще протестирам!

Е, протестирам! 2020-та я посрещнах грипозна с най-страховита кашлица. И не бях сама в страданието си – мъж, син, майка, брат, всички сме размазани. На оправяне сме, де, ама ЗАЩО?!?

От питката ми се падна дренчето, дето уж гарантирало здрава година. Ще видим тази работа.

За много години!

Нови класики

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/12/24/shoutout/

Избира си младежът коя приказка да му разкажа за лека нощ:

– Искам, искааам… за „Спящата красавица“!
– Крещящата красавица ли? – недочувам аз. – Няма такава приказка.
– Има-имааа! – настоява наследникът. – Имало едно време една красавица, която непрекъснато викала „Аз съм най-красива, най-умна, най-добра“. Другите обаче ѝ казвали „Е, не си!“, а тя толкова се ядосвала от това, че само крещяла по всички: „Съм! Съм!“. Затова я наричали Крещящата красавица.

Иска да гледа любимата си анимация:

– Мамо, пусни Пламъчко!
– Още е рано, маменце, чакай да видя програмата, – и сядам на лаптопа да проверя.
– Компютърът може да те лъже, не го гледай него! Пусни телевизора да видим.
– Не ме лъже. Ето, тук пише, че сега дават “Кафенето на Масленка”.
– А, аз Мазненка не я харесвам.

Яде на обяд салата със зеле, моркови и ряпа. Подарихме му книжка „Светът на динозаврите“. Привечер седна на тоалетната, пък почна да разиграва театро:

– Дядо белобради ряпа взе да вади… и се насъбрали СЕДЕМ души да я извадят тази голяма ряпа, толкова трудно било.
– Шест били, не седем – дядо, баба, внучка, куче, коте и мишка.
– Седем, защото накрая дошъл един динозавър да им помогне да извадят ряпата, сами не могли – с много голяма маса била ряпата.

И те така те.

xmas

Весели празници!

Уроци

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/12/22/lessons/

Неща, които наследникът се е опитал да каже, че не върша правилно, след което ме е учил как да се поправя:

  • да разказвам приказки
  • да редя легото
  • да си мия зъбите
  • да пиша
  • да пържа яйца

А е все още на 4 години. И това са критиките му от последната седмица само. Търпение нямам да стане тийнейджър и да ни осведоми, че вие, възрастните, нищо не разбирате.

Категорично

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/12/10/categorical/

Направили гифт лист и го разделили по категории за:

  • фотографи
  • артси-фартси типове
  • канабис консуматори
  • гурмани
  • япономаниаци
  • градинари
  • спортни фенове
  • аудиофили
  • пътешественици
  • деца и домашни любимци

Сериозно? Толкова щеше да ви заболи, хипстъри с хипстърите, да сложите децата и животните в различни категории? Не, че няма огромна прилика между двете, ама все пак… може ли да не ви личи чак толкова много, че ментално сте на 15 годинки?

А днес моят малък наследник…

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/11/26/naslednik/

Цялото семейство в мола – задължително цирк.

На петата минута синът обявява, че иска до тоалетна. Тръгва с баща си… и половин час по-късно още никакви ги няма. Изведнъж спират музиката и някой обявява крайно неясно: „Дъра-бъра, мрън-мрън-мрън, АНТОНИЯ, мрън-мрън-мрън, ИНФОРМАЦИЯТА“.

Естествено, че ще реша, че детето се е отскубнало от баща си и се е загубило, някой го е намерил, то е казало, че майка му е Антония и сега ме издирват, за да си го взема. Естествено.

Хуквам. Задъхана се изправям на гишето и почти викам: „Къде е детето?!“. Лелята отсреща ме гледа странно: „Баща му си го взе“. „И къде отидоха?“, недоумявам аз. „Ей ги е, отсреща“, пояснява лелята.

Оглеждам се – не ги виждам. Пак се оглеждам – пак ги няма. Лелята услужливо ми сочи с пръст някакви хора, които определено не са мойте хора. И бавно и като на идиот казва: „Ето го Антонио“. Какъв Антонио, бе, аз съм Антония, а наследникът ми е Никола…

Well, най-накрая се разбра, че изгубеното дете е Антонио, не търсили майка му, а баща му, пък моите диванета са някъде другаде и драма с тях няма. Освен че е паднала батерията на телефона на мъж ми, де.

И в този ред на мисли се присетих как точно на годините на сина бях решила, че пазаруването на палто в ЦУМ е мегаскучно, но виж криенето между манекените е яко, и какво като майка ми се загуби някъде, я виж каква интересна лелка-продавачка ме намери, че и с шоколадови бонбони ме черпи. Казах ѝ как се казвам, на колко съм годинки, коя е майка ми и къде последно съм я видяла, пък някакви хора я откриха вместо мен… Е, накрая може да съм изяла един шамар по задника, а майка ми и до ден днешен се кълне, че е била на крачка от инфаркта.

А пък брат ми веднъж си заклещи главата между пръчките на парапета в ЦУМ и викаха пожарникарите да го вадят.

В балона

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/11/15/bubble/

Нито един от най-близките ни роднини и приятели:

  • не пуши
  • не пие Загорка и Каменица
  • не купува Кока-Кола продукти
  • не гласува за статуквото
  • не мисли, че при Тодор Живков живеехме по-добре

Балонът ни е съвършен.

Подробности от пейзажа

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/11/04/sofia-guide/

Детето разказва какво вижда през прозореца на колата:

– Това е Орлов мост и на него има статуи на големи птици. Това е университетът. Той е училище за големи. А това е парламентът. Тук се събират лошите хора.

Добре сме го научили.

Висящо

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/11/02/cliffhanger/

Мърморя sotto voce колко мразя книги и филми с cliffhanger, как трябва със закон да ги забранят или поне още в заглавието да предупреждават, та да не ме подлъгват да ги почвам дори… и почвам да се чудя, разбира се, кой ли пръв е употребил този термин.

The term „cliffhanger“ is considered to have originated with the serialised version of Thomas Hardy’s A Pair of Blue Eyes (which was published in Tinsley’s Magazine between September 1872 and July 1873) in which Henry Knight, one of the protagonists, is left literally hanging off a cliff.

Което ме подсети колко много не харесвах Томас Харди, каква отврат беше Кметът на Кастърбридж, що за дъра-бъра беше налял в Тес от рода д’Ърбървил… и сложих още една огромна черна точка срещу името му.

Хелоуински диалози с детето

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/11/01/halloween19/

– Утре всички деца ще са маскирани в детската.
– А, аз ще ги позная по обувките!

dj.gif

– С какви костюми бяха децата?
– Дани имаше маска: като си я сложеше и ставаше вълк, а като си я махнеше… пак беше Дани.

dj.gif

– Ти кой си днес?
– Аз съм страшният скелет, гггррррррр! Обаче никой в детската не се страхуваше от мене…

За психологическия тормоз от страна на уж най-близките

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/10/17/abusive/

Защо постоянно вкарват разни quirky герои по книгите и филмите? ЗАЩО!?

Уж са роднини, уж са най-добри приятели, уж са добронамерени, но винаги пилят нервите на протагонистите. И мойте нерви.

Като любящата майка, дето те буди в 6 сутринта, за да ти пожелае хубав ден, какво като на теб не ти е време за ставане, тя от цял час е вече на крак, хайде, надигай се, толкова много те ОБИЧАМ, че няма да те оставя да се наспиш на спокойствие, чуваш ли ме! И верният приятел, дето ти гласи срещи с непознати, защото според него не водиш достатъчно активен промискуитетен живот, какво като човекът, с който те запознавам, е психо, а може би дори сериен убиец, пак е по-добре от това да не спиш с никого, нали! И неспособната, но вярна секретарка, дето ти урежда суперсделки с албанската мафия и след това кърши ръце, че нещата не са се получили както трябва, всъщност баш мафиотът е много секси, трябвало е да се влюби в теб, да промени начина си на живот и да стане образцов гражданин, може малко да те е излъгала, ама то е било за твое добро. И по-малкият брат, дето е залагал на непечеливш кон с непритежавани пари, но при проверен букмейкър, слуховете, че убива длъжници са неверни, най-много да счупи краката на всичките ти роднини и приятели, ако го помолиш мило – сигурен съм, че ще ми опрости поне лихвите, моля те, помогни ми. И усмихната съседка с шарените рокли, която е убедена, че нещо страшно се случва в голямото имение, иска да ѝ помогнеш да разследва, не се съгласява с теб, че не ѝ е работа да се забърква, отива сама да слухти, но я хващат лошите и естествено, че ти трябва да ходиш да я освобождаваш, какво като е TSTL патка и светът ще е по-уравновесен без ексцентричността ѝ.

Правилото в живота ми е да оставям малоумниците да се справят сами с простотиите, в които се забъркват. Не, няма да те спася от поредната ти безмозъчна схема да изкараш лесни пари. Нито пък ще се срещна с човека, дето те е заприказвал в бара снощи, колкото и добро впечатление да ти е направил. И ако се опиташ да промениш плановете за деня ми – приготви се за грандиозен скандал. „С това си поведение доказваш подозрението ми, че всъщност ме мразиш и искаш да ме разболееш от стрес. Защото ако ме обичаше – никога нямаше да ме ядосваш така, нали? Как може да ме познаваш толкова години и все още да не ме разбираш? Това е защото си абсолютен егоцентрик, неспособен на емпатия, нали? Или си социопат, който се чувства добре само когато причинява болка на всички около себе си? При всички положения трябва да приемеш, че от днес не те познавам вече, не искам да те виждам, не искам да общувам с теб, махай се!“.

Естествено, така сюжетът ще се опрости. И скъси. Но поне няма да ме отврати с пасивността на главните герои и неспособността им да спрат психологическото малтретиране от страна на тъпи и смотани хора, които уж трябва да са им любими.

Tech support

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/05/26/tech-support/

Поне веднъж месечно майка ми започва телефонния ни разговор с:

– Не ми работи компютърът, трябва да дойдеш и да го оправиш.

Днес пак така. И понеже съм ѝ съпорт от 95-та година насам – знам какви въпроси да ѝ задам:

– Ама компютърът ли не работи или нямаш интернет достъп?

Йеп, майка ми смята, че ако Близу се издънят – проблемът не е в тях, а в нейното Sony Vaio, което аз трябва да „оправя“, за да може тя да влезе във Фейсбук и да провери няма ли нови снимки на внуците.

– Не знам.

Очакван отговор, разбира се. Продължавам с уточненията:

– Като натиснеш копчето – тръгва ли лаптопът?
– Тръгва, ама нищо не мога да направя, само игрички мога да си играя.
– Не влизаш във Фейсбук, така ли? А до сайта ми стигаш ли?
– А, влизам във Фейсбук и сайта ти виждам, защо?

ОК, лаптопът работи и интернет има. Значи някаква друга ще е драмата…

– А какво не можеш да направиш?
– Нищо!
– По-конкретно?
– Не мога да проверя сметките на epay.
– Какво се случва като се опиташ да ги провериш?
– Не знам.
– Е, все пак? Нещо трябва да се случва. Сайтът зарежда ли се?
– Излиза едно прозорче и ми вика да въведа нещо.
– Какво да въведеш?
– Не знам, не прочетох.
– Кликаш ли нещо?
– Да: ОК. Ама то пак излиза. Ела да ми оправиш компютъра.

И те така те.

Нови жанрове

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/04/27/golden-threads/

Зачетох някакво фентъзи.

Започва като класическо меч и магия. Главният герой е магьосник, който от дете е суперсилен, затова са го изолирали в университет за надарени, където прекарва целия си живот – до момента, в който се дипломира и трябва да тръгне на опознавателна обиколка на континента. Нещо, за което е крайно неподготвен. Главната героиня пък е наемничка с фантастични умения в боя с ножове. От някъде се появява верен слуга и пътешественическата група е готова. Малко изтъркан е сюжетът, да, ама се чете лесно и е забавно. В началото.

Защото по средата на книгата се появиха елфи. И богове, които наблюдават действащите лица от паралелна вселена. И нещо като пътуване във времето. И вълк с размер на кон, който може да говори, пие вино и е херцог. И нинджи. ОК, не са наречени „нинджи“ точно, а Nhia-Samri, ама аз това не го знам как се произнася, затова ще им викам нинджи.

В края се оказа, че героинята е отдавна изчезналата императрица на целия космос. Главният герой е бог. Преди 20000 години са долетели с космически кораби. Между битките с ножове успяват да намерят отдавна забравената космическа база и активират корабите С МАГИЯ. Излекуват си многобройните наранявания с наноботове, които откриват в тях. Всъщност героинята се оказва толкова велика, че след това вече може да произвежда въпросните ботове в кръвта си и да ги споделя с приятелите си. Обаче няма хепиенд, защото боговете забраниха на императрицата и младия бог да се оженят. Макар че поне биха нинджите.

Признавам, че накрая четях по диагонал, защото ме заболя коремът да се хиля на глас. То бива кросоувър, то може, ама чак такава манджа с грозде…

Вярност

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/04/04/true/

Опитах се да рационализирам с един религиозен познат:

Да, разбирам те, че имаш нужда от помощни средства, за да приемеш тежестта на съществуването си. И че използваш религията като патерици – хем подпираш живота си с нея, хем я размахваш и удряш всеки, който те уплаши с различността си.

Знаеш, че е научно доказано, че повторенията на ритуали действат успокоително? Виж как хората в аутистичния спектър се справят със стреса: подреждат, подравняват, повтарят едно и също действие без (с)мисъл, докато не блокират реалността, която ги дразни. Е, и ти така с ходенето на църква, паленето на свещ и заклеймяването на вся и всьо.

Добре, че близките ти са толерантни и приемат религиозността ти с усмивка и снизхождение. Доста биха ти се обидили иначе.

Мисля, че го отказах от идеята да ме просвещава как трябвало да прегърна „вярата на предците ми“ и прочие простотии.

Притежателно

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/03/31/gentle/

It was amazing how many acts of gentlemanly “manners” were really just stamps of possession.

I’ll pay your restaurant bill and pour your drink, so that you know that everything you eat, everything you drink, comes through me. I’ll walk behind you up the stairs, to make sure you know that you can’t walk without me. I’ll take your coat; you are mine to dress and undress.

Рисковете житейски

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/03/24/liferisk/

След:

  • поне пет обиколки на Витоша с велосипед
  • два бревета по 300+ км
  • едно 24-часово нонстоп каране
  • сума ти изкачвания на върхове с колелото

както и:

  • няколко ултра трейл бягания от 50+ км
  • един цял Атински маратон

… мъж ми отиде с детето в парка на разходка, спъна се в един дънер и си направи еееййй такава разкъсна рана на пищялката. Трета седмица я лекува активно и все толкова страшно си изглежда.

От друга страна аз веднъж разтегнах коленни връзки както пиех кафе на дивана, така че…

Extended мрън

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2018/10/05/skin/

Кожата ми е психопатка. Нездраво бяла психопатка, която е решила, че иска да е червена и използва всеки повод за това:

  • слънце
  • студ
  • вятър
  • полени
  • притеснение
  • радост
  • гняв
  • мръсен софийски въздух
  • чист, но по-силничък морски бриз
  • естествена вълна
  • изкуствени материи
  • прах
  • твърда вода
  • 99,9% от всичката козметика на този свят

Списъкът на дразнителите край няма.

А днес постигна ново ниво на assholeness: „Ти помниш ли, Антонийо, как преди един месец на морето ме показа за цели ПЕТ минути на слънце без SPF 50+ мазила, та трябваше да ти се сърдя и да ти активирам слънчевата алергия, макар че беше вече късно, защото от мъртвешки бяла се бях превърнала вече в просто нормално бяла? Е, смятам от днес да се олющя цялата, ей така, да видиш ти какво ми беше на мене“.

Не знам вече.

Me time, me-грена

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2018/02/09/me-time/

Сама в къщи! Me time! И няма нищо кой знае колко спешно за вършене! Може да се търкалям по дивана с часове наред! А може и да изляза навън, я виж какво слънчице грее! Да почета книжка на спокойствие. Да гледам някой филм, че тази година май още не ми се е случвало. Дори да наваксам с мейла…

Всъщност сигурна ли си, че не те боли глава? Май се задава мигренка малка, нали? То и без това най-добре да ти е лошо през свободното време, че представяш ли си какво би било да драйфаш докато всичко и всички са ти на главата.

А me time друг път.

PS: Открих, че ако в първите минути на мигрената изпия един солпадеин и един аулин и успея да не ги повърна – тъпата болка намалява до почти поносими нива. Т.е. не плача, свита на топка, завита през глава, в затъмнена стая и при пълна тишина, защото ако някой вдига шум – мъртъв е.