All posts by Антония

Tech support

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/05/26/tech-support/

Поне веднъж месечно майка ми започва телефонния ни разговор с:

– Не ми работи компютърът, трябва да дойдеш и да го оправиш.

Днес пак така. И понеже съм ѝ съпорт от 95-та година насам – знам какви въпроси да ѝ задам:

– Ама компютърът ли не работи или нямаш интернет достъп?

Йеп, майка ми смята, че ако Близу се издънят – проблемът не е в тях, а в нейното Sony Vaio, което аз трябва да „оправя“, за да може тя да влезе във Фейсбук и да провери няма ли нови снимки на внуците.

– Не знам.

Очакван отговор, разбира се. Продължавам с уточненията:

– Като натиснеш копчето – тръгва ли лаптопът?
– Тръгва, ама нищо не мога да направя, само игрички мога да си играя.
– Не влизаш във Фейсбук, така ли? А до сайта ми стигаш ли?
– А, влизам във Фейсбук и сайта ти виждам, защо?

ОК, лаптопът работи и интернет има. Значи някаква друга ще е драмата…

– А какво не можеш да направиш?
– Нищо!
– По-конкретно?
– Не мога да проверя сметките на epay.
– Какво се случва като се опиташ да ги провериш?
– Не знам.
– Е, все пак? Нещо трябва да се случва. Сайтът зарежда ли се?
– Излиза едно прозорче и ми вика да въведа нещо.
– Какво да въведеш?
– Не знам, не прочетох.
– Кликаш ли нещо?
– Да: ОК. Ама то пак излиза. Ела да ми оправиш компютъра.

И те така те.

Нови жанрове

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/04/27/golden-threads/

Зачетох някакво фентъзи.

Започва като класическо меч и магия. Главният герой е магьосник, който от дете е суперсилен, затова са го изолирали в университет за надарени, където прекарва целия си живот – до момента, в който се дипломира и трябва да тръгне на опознавателна обиколка на континента. Нещо, за което е крайно неподготвен. Главната героиня пък е наемничка с фантастични умения в боя с ножове. От някъде се появява верен слуга и пътешественическата група е готова. Малко изтъркан е сюжетът, да, ама се чете лесно и е забавно. В началото.

Защото по средата на книгата се появиха елфи. И богове, които наблюдават действащите лица от паралелна вселена. И нещо като пътуване във времето. И вълк с размер на кон, който може да говори, пие вино и е херцог. И нинджи. ОК, не са наречени „нинджи“ точно, а Nhia-Samri, ама аз това не го знам как се произнася, затова ще им викам нинджи.

В края се оказа, че героинята е отдавна изчезналата императрица на целия космос. Главният герой е бог. Преди 20000 години са долетели с космически кораби. Между битките с ножове успяват да намерят отдавна забравената космическа база и активират корабите С МАГИЯ. Излекуват си многобройните наранявания с наноботове, които откриват в тях. Всъщност героинята се оказва толкова велика, че след това вече може да произвежда въпросните ботове в кръвта си и да ги споделя с приятелите си. Обаче няма хепиенд, защото боговете забраниха на императрицата и младия бог да се оженят. Макар че поне биха нинджите.

Признавам, че накрая четях по диагонал, защото ме заболя коремът да се хиля на глас. То бива кросоувър, то може, ама чак такава манджа с грозде…

Вярност

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/04/04/true/

Опитах се да рационализирам с един религиозен познат:

Да, разбирам те, че имаш нужда от помощни средства, за да приемеш тежестта на съществуването си. И че използваш религията като патерици – хем подпираш живота си с нея, хем я размахваш и удряш всеки, който те уплаши с различността си.

Знаеш, че е научно доказано, че повторенията на ритуали действат успокоително? Виж как хората в аутистичния спектър се справят със стреса: подреждат, подравняват, повтарят едно и също действие без (с)мисъл, докато не блокират реалността, която ги дразни. Е, и ти така с ходенето на църква, паленето на свещ и заклеймяването на вся и всьо.

Добре, че близките ти са толерантни и приемат религиозността ти с усмивка и снизхождение. Доста биха ти се обидили иначе.

Мисля, че го отказах от идеята да ме просвещава как трябвало да прегърна „вярата на предците ми“ и прочие простотии.

Притежателно

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/03/31/gentle/

It was amazing how many acts of gentlemanly “manners” were really just stamps of possession.

I’ll pay your restaurant bill and pour your drink, so that you know that everything you eat, everything you drink, comes through me. I’ll walk behind you up the stairs, to make sure you know that you can’t walk without me. I’ll take your coat; you are mine to dress and undress.

Рисковете житейски

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/03/24/liferisk/

След:

  • поне пет обиколки на Витоша с велосипед
  • два бревета по 300+ км
  • едно 24-часово нонстоп каране
  • сума ти изкачвания на върхове с колелото

както и:

  • няколко ултра трейл бягания от 50+ км
  • един цял Атински маратон

… мъж ми отиде с детето в парка на разходка, спъна се в един дънер и си направи еееййй такава разкъсна рана на пищялката. Трета седмица я лекува активно и все толкова страшно си изглежда.

От друга страна аз веднъж разтегнах коленни връзки както пиех кафе на дивана, така че…

Extended мрън

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2018/10/05/skin/

Кожата ми е психопатка. Нездраво бяла психопатка, която е решила, че иска да е червена и използва всеки повод за това:

  • слънце
  • студ
  • вятър
  • полени
  • притеснение
  • радост
  • гняв
  • мръсен софийски въздух
  • чист, но по-силничък морски бриз
  • естествена вълна
  • изкуствени материи
  • прах
  • твърда вода
  • 99,9% от всичката козметика на този свят

Списъкът на дразнителите край няма.

А днес постигна ново ниво на assholeness: „Ти помниш ли, Антонийо, как преди един месец на морето ме показа за цели ПЕТ минути на слънце без SPF 50+ мазила, та трябваше да ти се сърдя и да ти активирам слънчевата алергия, макар че беше вече късно, защото от мъртвешки бяла се бях превърнала вече в просто нормално бяла? Е, смятам от днес да се олющя цялата, ей така, да видиш ти какво ми беше на мене“.

Не знам вече.

Me time, me-грена

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2018/02/09/me-time/

Сама в къщи! Me time! И няма нищо кой знае колко спешно за вършене! Може да се търкалям по дивана с часове наред! А може и да изляза навън, я виж какво слънчице грее! Да почета книжка на спокойствие. Да гледам някой филм, че тази година май още не ми се е случвало. Дори да наваксам с мейла…

Всъщност сигурна ли си, че не те боли глава? Май се задава мигренка малка, нали? То и без това най-добре да ти е лошо през свободното време, че представяш ли си какво би било да драйфаш докато всичко и всички са ти на главата.

А me time друг път.

PS: Открих, че ако в първите минути на мигрената изпия един солпадеин и един аулин и успея да не ги повърна – тъпата болка намалява до почти поносими нива. Т.е. не плача, свита на топка, завита през глава, в затъмнена стая и при пълна тишина, защото ако някой вдига шум – мъртъв е.

 

Бюрокрация

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/10/19/redtape/

Подавам някаква молба в общината.

Първо ходене

Дават ми бланка и ми казват какви документи трябва да нося.

Второ ходене

Връщам попълнената бланка и предоставям всички документи (ОСЕМ на брой), които са изискали от мен – в оригинал и с по едно копие. Оригиналът бил да го покажа само, а копията ги завеждат в „досие“. Всичко уж е ОК. Но седмица по-късно…

Първо обаждане по телефона

Жизнерадостна леля ме уведомява, че от нейния отдел на общината ми искат документ за идентичност на имената. Въпросният документ се издава от съседния отдел на общината. Но трябва аз да си го поискам, те вътрешнообщински не можело да общуват.

Трето ходене в общината

Нося документа. И ме светват, че трябва още нещо да свърша – да извадя някакво удостоверение от на-майна-си-райна организация (НМСРО) и да го предоставя в 14-дневен срок.

Първо ходене в НМСРО

Учтиво, но твърдо ме уверяват, че въпросното удостоверение се издава в тримесечен срок. И дори и да се напънат – не зависело от тях, имало и странични фактори, нааай-бързо евентуално за 2 месеца щели да се справят. Тук губя нерви, разбира се, и почвам да крещя. Спокойно ми отвръщат, че и да крещя, и да не крещя… Защо не се срещна с шефката на НМСРО. Която повтаря думите на персонала си и вдига рамене, няма какво да направи. Защо съм се ядосвала на подобни неразбории, то тук е така. И всъщност тя не била сигурни, че общината трябвало да изисква подобен документ от тях.

Второ обаждане в общината

Този път аз ги набирам и им казвам, че съм в кабинета на шефката на НМСРО, която първо ми е казала, че въпросното удостоверение ще е готово след 3 месеца и няма как да спазя двуседмичния срок, който общината ми е дала, и второ ме е светнала, че WTF ми искат подобни неща да вадя. Лелката не е много жизнерадостна вече, то от нея нищо не зависело, нейната шефка ѝ била казала да направи това. Защо не отида отново в общината да говоря директно с висшестоящите.

Четвърто ходене в общината

Шефката на отдела е благосклонна – ще „задвижи моя въпрос“, но все пак трябвало да ѝ занеса удостоверението, пък било то и след три месеца.

Та така. В началото на ноември ще разберем дали девет подадени документа и един в процес на изваждане, четири разкарвания до общината, едно ходене до НМСРО и два телефонни разговора ще са достатъчни, за да си свърши някой работата.

Строежно

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/09/14/bld/

Купихме апартамент от Билди. Които редовно публикуват и ни пращат новини със снимки как върви строежа на сградата. На всичко отгоре спазват точно сроковете!

Днес ми пуснаха мейл с информация за нов техен проект, който звучи привлекателно, но не е за нас, защото вече си взехме едно жилище, не сме направени от пари, та да инвестираме в друго. Върнах им отговор, че не сме им таргет, може ли да ни извадят от мейлинг списъка с потенциални клиенти, нали сме настоящи. Три секунди и половина по-късно ми писаха:

Благодарим за отделеното време.
Благодарим, че сте наши клиенти.
Извинете за безпокойството.
Вадим ви от мейлинга веднага, разбира се.
Хубав ден!

Питайте ме пак защо дадохме толкова много пари за апартамент на зелено! Особено след като бяхме общували с всякакви агенции за недвижими имоти, които бяха тромави организации, с неразбираеми и дразнещи правила, непрофесионално поведение и откровена неучтивост.

Е, в никакъв случай не пренебрегваме факта, че сградата е красива, висококачествена и съвременна, разбира се, строи се безупречно и е на хубаво място*.

*тихо, но комуникативно Хя-хя

Принцеси

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/09/04/rejectedprincesses/

Rejected Princesses е разкош!

Well-behaved women seldom make history.

Rejected Princesses celebrates those who did. Part art project, part standup routine, part book report, this site imagines what if we made animated musicals about the women of history and myth who refused to behave.

Жени, които са толкова грандиозно-велики, ужасно ужасни или съвсем нестандартни, че не правят детски филмчета за тях. Като Tirgatao – принцесата, която никакви стени не могат да спрат:

Tirgatao

Цялата ѝ история е тук. Както и съдбите на стотици други силни жени – и знайни, и позабравени. Но винаги страхотни. Отхвърлени принцеси.

Справочно

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/08/17/pilgrims/

Ходя по институции, събирам някакви абсолютно ненужни и проформени документи, плащам малко състояние за удоволствието и мрънкям, че само си губя времето и подбивам петичките.

Навсякъде те карат да попълваш странни (и ненужни, и проформени) декларации, справки, удостоверения… И никой не чете какво си писал, разбира се. Вчера се улових, че на поне две места съм слагала грешен ЕГН – заменяла съм последните 4 цифри с части от ICQ номера ми. И не ме хванаха! Защо тогава въобще ме занимават?

Пък Тото трябва да представи свидетелство за съдимост. Което да важи пред районния съд в Плевен. И което се издава от софийския съд. Но само след проверка в кърджалийския съд, защото Тото е раждан там. Малко е объркано, нали, ама българска съдебна система, какво да я правиш.

А най-голямото оплакване е, че всичките тези документи ги събирахме вече веднъж. През декември. Обаче важели само 6 месеца и след това отново ти ги искат, а ти тръгваш да обикаляш, плащаш, попълваш, събираш и псуваш.

Блог ден-ден

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/30/bbday/

Хваля се на Twitter:

На което внимателните хора отговарят с:

С което бях длъжна да се съглася:

Може ли да съм толкова зле с цифрите…

Обяснително

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/28/emotions/

Защо все в някакви странни каши се озовавам:

A wise man once said, “A human mind is the place where emotion and reason are locked in perpetual combat. Sadly for our species, emotion always wins.” I really liked that quote. It explained why, even though I was reasonably intelligent, I kept finding myself doing something really stupid. And it sounded much better than “Nevada Baylor, Total Idiot.”

А иначе си чета тук разни летни забавности, смяффкам се и не се взимам на сериозно. Не си спомням кога за последно четох нещо сериознейшо-драматише, честно. Със сигурност не е тази година.

Въпросната книга се води нещо средно между ърбан фентъзи и паранормален романс, моля ви се, като ѝ видите корицата и ще умрете от смях няколко пъти. Но всъщност е написана много интелигентно, има мистерия, има куест, има магия, има ярки герои, които не са само добри или само лоши, а са нормални едни такива, пъстри, има екшън, има смях, всъщност пълна е с one-liners. И ме разведрява.

Ако сте ОК с това, че има сексуално напрежение между главните герои, то позволете ми да ви препоръчам: първи том, втори и трети (финален за серията). Или направо всички заедно.

Пътната обстановка през юли

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/27/roadtrip/

Карахме зад:

  • камиони, микробуси, тирове;
  • каруци;
  • репатрак;
  • каравани с по няколко велосипеда на гърба (ходи ни се на море пак!);
  • всякакви пушещи стари дизеляци, които се опитваха да ни задушат – или поне да съсипят въздушния филтър на колата ни;
  • военен конвой, който в продължение на 50 км по магистралата пълзеше с 35 км/ч и не пропускаше никого напред, никого – поне разгледахме отблизо разните бронетранспортьори, хъмвита, тежки картечници, военни линейки и цистерни…

А когато най-накрая стигнахме София – още с влизането се наложи да се влачим зад един тролей цели три спирки. Ей, скъсахме си нервите! Пък сме спокойни хора, дето не карат с превишена скорост, спазват правилата, не бързат да изпреварят всякого и всичко, а агресивността ни клони към нулата.

Ама ако може да не ни се случва подобен път повече, моля!

Хигиена нулева

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/25/menta/

Това изказване:

„Защо децата ни трябва да учат теорията на Чарлз Дарвин, в която не вярвам, а да не учат креативната теория?“, попита риторично Цонев, който получи в Пловдив най-високото епархийско отличие – църковният орден „Св. Ерм“ – първа степен, от Пловдивския митрополит Николай за заслуги към БПЦ.

на Данчо Ментата повдига въпроса

ТОЙ ТЪП ЛИ Е ИЛИ Е ЗЪЛ?

Защото ако наистина си вярва в креационизма, то глупостта очевидно прелива направо от изгнилата му кухарка проста. А ако не вярва, ама само си говори – значи е гад отвратителна, целяща само да се подмазва на поповете и да сее лъжи, непросветеност и мизерия на белия свят.

Е, може да е и тъп, и зъл…

Преплетени жици

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/11/bumble/

Има едни уж прости думи на български, които не знам защо – ама точно на мен много трудни ми се струват. Все ги забравям. Но ВИНАГИ се сещам за английските им варианти, винаги. И ги побългарявам:

  • лос ⟹ мус
  • джамия ⟹ моска
  • мавър ⟹ мур

И други бъркам, ама в момента не се сещам кои бяха Фейспалм! To be continued…

Смешно-несмешно

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/10/bornacrime/

Четеш си кротко Born a Crime на Trevor Noah, кискаш се под мустак, разбира се, от време на време омфгираш как животът в апартейден ЮАР е хем много различен от всичко познато, хем някак доста приличащ с абсурдността си на някогашните наши соц реалии… и стигаш до:

To this day I hate secondhand cars. Almost everything that’s ever gone wrong in my life I can trace back to a secondhand car. Secondhand cars made me get detention for being late for school. Secondhand cars left us hitchhiking on the side of the freeway. A secondhand car was also the reason my mom got married. If it hadn’t been for the Volkswagen that didn’t work, we never would have looked for the mechanic who became the husband who became the stepfather who became the man who tortured us for years and put a bullet in the back of my mother’s head—I’ll take the new car with the warranty every time.

… където усмивката ти замръзва на устните, оставяш рийдъра настрана и някак не ти се чете вече. И не ти е смешно.

Съботно

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/08/oldies/

По лятному отворени прозорци, лежерност, комшийски фонов шум:

– Съседите слушат стара българска музика.
– Не, това е „Оловният войник“ на Тангра!
– Е, именно, де.
– Стара музика са естрадите на Ирина Чмихова и Леа Иванова, не групи от тийнейджърските ми години…

Нали? Не съм сигурна