All posts by Антония

Справочно

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/08/17/pilgrims/

Ходя по институции, събирам някакви абсолютно ненужни и проформени документи, плащам малко състояние за удоволствието и мрънкям, че само си губя времето и подбивам петичките.

Навсякъде те карат да попълваш странни (и ненужни, и проформени) декларации, справки, удостоверения… И никой не чете какво си писал, разбира се. Вчера се улових, че на поне две места съм слагала грешен ЕГН – заменяла съм последните 4 цифри с части от ICQ номера ми. И не ме хванаха! Защо тогава въобще ме занимават?

Пък Тото трябва да представи свидетелство за съдимост. Което да важи пред районния съд в Плевен. И което се издава от софийския съд. Но само след проверка в кърджалийския съд, защото Тото е раждан там. Малко е объркано, нали, ама българска съдебна система, какво да я правиш.

А най-голямото оплакване е, че всичките тези документи ги събирахме вече веднъж. През декември. Обаче важели само 6 месеца и след това отново ти ги искат, а ти тръгваш да обикаляш, плащаш, попълваш, събираш и псуваш.

Блог ден-ден

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/30/bbday/

Хваля се на Twitter:

На което внимателните хора отговарят с:

С което бях длъжна да се съглася:

Може ли да съм толкова зле с цифрите…

Обяснително

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/28/emotions/

Защо все в някакви странни каши се озовавам:

A wise man once said, “A human mind is the place where emotion and reason are locked in perpetual combat. Sadly for our species, emotion always wins.” I really liked that quote. It explained why, even though I was reasonably intelligent, I kept finding myself doing something really stupid. And it sounded much better than “Nevada Baylor, Total Idiot.”

А иначе си чета тук разни летни забавности, смяффкам се и не се взимам на сериозно. Не си спомням кога за последно четох нещо сериознейшо-драматише, честно. Със сигурност не е тази година.

Въпросната книга се води нещо средно между ърбан фентъзи и паранормален романс, моля ви се, като ѝ видите корицата и ще умрете от смях няколко пъти. Но всъщност е написана много интелигентно, има мистерия, има куест, има магия, има ярки герои, които не са само добри или само лоши, а са нормални едни такива, пъстри, има екшън, има смях, всъщност пълна е с one-liners. И ме разведрява.

Ако сте ОК с това, че има сексуално напрежение между главните герои, то позволете ми да ви препоръчам: първи том, втори и трети (финален за серията). Или направо всички заедно.

Пътната обстановка през юли

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/27/roadtrip/

Карахме зад:

  • камиони, микробуси, тирове;
  • каруци;
  • репатрак;
  • каравани с по няколко велосипеда на гърба (ходи ни се на море пак!);
  • всякакви пушещи стари дизеляци, които се опитваха да ни задушат – или поне да съсипят въздушния филтър на колата ни;
  • военен конвой, който в продължение на 50 км по магистралата пълзеше с 35 км/ч и не пропускаше никого напред, никого – поне разгледахме отблизо разните бронетранспортьори, хъмвита, тежки картечници, военни линейки и цистерни…

А когато най-накрая стигнахме София – още с влизането се наложи да се влачим зад един тролей цели три спирки. Ей, скъсахме си нервите! Пък сме спокойни хора, дето не карат с превишена скорост, спазват правилата, не бързат да изпреварят всякого и всичко, а агресивността ни клони към нулата.

Ама ако може да не ни се случва подобен път повече, моля!

Хигиена нулева

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/25/menta/

Това изказване:

„Защо децата ни трябва да учат теорията на Чарлз Дарвин, в която не вярвам, а да не учат креативната теория?“, попита риторично Цонев, който получи в Пловдив най-високото епархийско отличие – църковният орден „Св. Ерм“ – първа степен, от Пловдивския митрополит Николай за заслуги към БПЦ.

на Данчо Ментата повдига въпроса

ТОЙ ТЪП ЛИ Е ИЛИ Е ЗЪЛ?

Защото ако наистина си вярва в креационизма, то глупостта очевидно прелива направо от изгнилата му кухарка проста. А ако не вярва, ама само си говори – значи е гад отвратителна, целяща само да се подмазва на поповете и да сее лъжи, непросветеност и мизерия на белия свят.

Е, може да е и тъп, и зъл…

Преплетени жици

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/11/bumble/

Има едни уж прости думи на български, които не знам защо – ама точно на мен много трудни ми се струват. Все ги забравям. Но ВИНАГИ се сещам за английските им варианти, винаги. И ги побългарявам:

  • лос ⟹ мус
  • джамия ⟹ моска
  • мавър ⟹ мур

И други бъркам, ама в момента не се сещам кои бяха Фейспалм! To be continued…

Смешно-несмешно

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/10/bornacrime/

Четеш си кротко Born a Crime на Trevor Noah, кискаш се под мустак, разбира се, от време на време омфгираш как животът в апартейден ЮАР е хем много различен от всичко познато, хем някак доста приличащ с абсурдността си на някогашните наши соц реалии… и стигаш до:

To this day I hate secondhand cars. Almost everything that’s ever gone wrong in my life I can trace back to a secondhand car. Secondhand cars made me get detention for being late for school. Secondhand cars left us hitchhiking on the side of the freeway. A secondhand car was also the reason my mom got married. If it hadn’t been for the Volkswagen that didn’t work, we never would have looked for the mechanic who became the husband who became the stepfather who became the man who tortured us for years and put a bullet in the back of my mother’s head—I’ll take the new car with the warranty every time.

… където усмивката ти замръзва на устните, оставяш рийдъра настрана и някак не ти се чете вече. И не ти е смешно.

Съботно

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/08/oldies/

По лятному отворени прозорци, лежерност, комшийски фонов шум:

– Съседите слушат стара българска музика.
– Не, това е „Оловният войник“ на Тангра!
– Е, именно, де.
– Стара музика са естрадите на Ирина Чмихова и Леа Иванова, не групи от тийнейджърските ми години…

Нали? Не съм сигурна

Доброто дело на деня

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/06/17/kostenurki/

… е как Тото ритна една костенурка по гъза.

Е, „ритна“ е силно казано – малко я побутна с крак само. Гадинката беше изпълзяла по средата на шосето, всички карат като луди, разбира се, нея я беше страх да мръдне и ни напред, ни назад беше опция. А си беше бая едричка една такава, може да ти обърне колата сигурно ако я настъпиш.

Костенурка на шосето

Та с внимателно насърчение костенурката бе отведена в сухата канавка.

А няколко километра на юг попаднахме на наводнена канавка, пълна с другия вид костенурки:

Костенурки в канавката

… които нямаха нужда от спасяване. За щастие.

А плажът е в основата на Атон, почти недостъпен с кола, защитен и с агресивни къпинаци, но с прекрасен фин пясък, лазурно-кристално море, интересни скали с интересни рибки за гледане, въобще 10/10.

Отидохме на рибен ресторант

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/06/16/taverna/

… и поръчахме салата, два вида миди, сотирани маслини, сардини на грил и ципуро. Получихме:

  • минерална вода
  • препечен хляб със зехтин и билки
  • въпросната салата
  • и въпросните сотирани маслини, които се оказаха много приятни на вкус каламата
  • 200 мл ципуро
  • стриди за предястие
  • октопод във винен сос за мезе към ципурото
  • маринован гаврос
  • голям леген с огромни черни миди от ферма – яки, но обикновени
  • по-малка купа с дребни миди, които собственикът на ресторанта вадил от скалите два часа преди да ги поръчаме
  • порфира – някакъв специален и рядък морски охлюв, от който някога се правела пурпурната императорска боя за дрехи
  • сардините на грил
  • сиропиран сладкиш за десерт – нещо като твърдо реване, ама с ядки и суперсладко
  • шотове сладко-газиран ликьор от рози

И сервитьорът, и собственикът на ресторанта много ни се радваха, че харесваме и опитваме с кеф всякакви черупчести неща, непрекъснато се навъртаха около нас и ни обясняваха какво ядем, как да го ядем и каква му е историята. Масата ни беше за шестима и въпреки това в един момент успяха да я затрупат съвсем с чинии, купи, прибори и чаши.

За всичката тази храна накрая ни поискаха 29 евро.

Става дума за ресторант Amalthia в Ставрос. Препоръчваме.

Многословие

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/06/06/wordpollution/

„Виж ето този фентъзи и sci-fi автор, много добре пише“, вика Веско. ОК, ще го видя. Заредих библиографията му в рийдъра и го почнах.

Четиристотин страници по-късно: „Прочела си точно една трета от първата книга в поредицата, остават ти още около пет дена четене до епилога и други шейсет непочнати тома, горе-долу със същите гаргантюански размери, плюс това авторът продължава да бълва по темата, сигурно ще ти осигури литература за отмятане чак докато се пенсионираш“.

Ето затова никога не съм успявала да харесам фентъзито като жанр. Кой има нерви да чете толкова world building?!

А иначе наистина добре пише човекът, грамотно, с приятен хумор, интересни проблеми за преодоляване е измислил, реалистично изгражда конфликтите, добре развива във времето героите, които са симпатични на всичко отгоре – дори лошите са хора, за които в един момент се хващаш, че им влизаш в положението. Ама само първият том е почти 1200 страници! Трябва му някой добър редактор да се разходи с големите ножици и да ореже поне наполовина текста.

Защото ако още веднъж прочета как е изглеждало небето по изгрев…

Ръцете ни пречат

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/03/03/dropdown/

Неща у дома, които тази седмица паднаха от 180 сантиметра височина:

  • най-голямата купа за салата (счупена)
  • контейнерът с гурме сол (разсипан, макар и здрав)
  • обикновената солница (счупена)
  • парфюм (здрав, но за сметка на това отчупи малко ъгълче от мивката в банята)

А вчера почти изпуснах един кактус. Подозирам, че единствената причина това да не се случи, беше че въпросната саксия е на 210 сантиметра от пода, а не мижавите 180…

Трели

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/02/10/canaries/

Сериозно обмислям да издиря съседа, който отглежда канарчета, и да му направя подарък някакъв.

Защото сутрин ставаш кисел, поглеждаш през прозореца колкото да установиш, че денят ще е сиво-мрачен отново, отиваш полузаспал в кухнята да си направиш кафе и ги чуваш – пеят, та се късат. И се усмихваш, просто няма как да не се усмихнеш.

Като се има предвид на какво количество канго шум сме били изложени през последните 9 години… Да, съседът заслужава благодарността на всички ни. Да си жив и здрав, човеко!

Лекичката

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2016/10/27/softcore/

Обяснявам как се развличам напоследък:

– Чета тука една softcore фантастика…
– Това пък какъв жанр е?
– Такъв, в който не избиват всички главни герои, планетите на избухват, цивилизациите не загиват и от самото начало знаеш, че добрите ще победят, а четеш само да разбереш КАК точно ще го постигнат. И не губиш кой знае колко много нервни клетки в съспенс.

Защото наистина ми писна от драми, мизерии и маразми.

Есен-не-не-не

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2016/09/22/esen-ne/

Тръгнали бяхме да обикаляме някакъв комплекс от затворен тип, а Тото: „Имам малко работа до Ринг Мол, искаш ли да те оставя да попазаруваш там, а като свърша след час и половина – ще мина да те взема с колата и отиваме на огледа?“. ОК, ама не искам в мола, а в Икея, че не съм ходила от години, може пък да са пуснали нещо хубаво покрай новия каталог.

Речено-сторено. Влязох с бодра крачка в Икея в точно 15:00 часа. Обиколих всичко, нищо не харесах, с едни крушки, салфетки и торби за боклук се озовах пред касата. Тото обаче не се обажда… Дилема: да платя и да се прехвърля към мола или да направя второ кръгче докато чакам. Поглеждам през прозореца, струва ми се, че навън се е засибирило, а аз съм по тъничко сако, решавам да си стоя на топло.

Поуморила съм се от миткане нагоре-надолу обаче и затова съм станала значително по-малко критична към асортимента – торбата с покупките почва да се пълни с боклуци. Пликчета, тиксо, гарафа, кутии всякакви, свещи (разбира се), даже някакви цветни клечки за уж декорация.

Отново стигам на касите, отново мъж ми никакъв го няма, на SMS-и не отговаря, почнало е да се стъмва. Затова стоварвам торбата в една количка, че е почнала да ми откъсва ръцете, и правя ТРЕТО кръгче. Което изобилства от импулсивни сграбчвания на всичко лъскаво, което ми се мярва пред очите.

Четири часа и 40 минути след като ме е стоварил в Икея, Тото най-накрая звъни. Готов бил, свършил си работата, идва да ме вземе да ходим да гледаме комплекса, о, то било тъмно навън, какво ще гледаме тогава, хайде да си ходим.

Да ми е жив и здрав! Пренесе безропотно торбите с глупости, че даже и „Ааа, хубави неща си взела, одобрявам“ каза.

А в Икея имат аварийни изходи на всяко кьоше. Надлежно обозначени, разбира се, с огромни надписи:

Авария в централния мозък

И станах свидетел как ТРИ пъти целеустремени българи отваряха някоя от въпросните врати. Първо, един младеж вика на жена си: „Пуши ми се, излизам навън“ и излезе под воя на сирените, окото му не мигна. След това бая зрял чичак се изниза ей така, без да се огледа дори. Накрая някакъв тип чете надписите и се чуди на глас: „Е, какво толкова ще стане ако я отворя тая врата все пак?“… И я отвори. Хилейки се.

А мен ме сърбяха дланите да раздам наказателни шамари.

Малките промени

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2016/07/22/foxysofia/

Вчера по здрач видяхме лисица – тъмнокафява, охранена и самоуверена. Чевръсто пресече околовръстното и се шмугна в храстите на Требич. Който е квартал на София.

Значи градска лисица, нали?

Ой, ти, Софийо, мой малък Лондон!