All posts by

Ползите за България от членство на Северна Македония в Европейския съюз

Post Syndicated from original https://toest.bg/polzite-za-bulgaria-ot-chlenstvo-na-severna-macedonia-v-eu/

За пореден път през последните 29 години сме свидетели на напрежение и тежки политически спорове между София и Скопие. Външната ни политика не може обаче да е вечен заложник на един спор, който е изпразнен от съдържание и смисъл. Стратегията на България за Западните Балкани в цялост, но най-вече за Република Северна Македония страда основно заради пълната си липса на далновидност по отношение на развитието на региона и бъдещата роля на София в него.

Кризата в българската външнополитическа визия е толкова сериозна, че най-важната посока на националния ни интерес от 1878 г. насам се принизява до провокативни изказвания, разменяни от двете страни на границата. България дори стигна до абсурдната ситуация да заплашва югозападната си съседка с блокиране на преговорите ѝ за присъединяване, ако не бъдат изпълнени дадени условия.

За съжаление, в общественото пространство почти не се чуват алтернативи на тезите, идващи основно от една партия, чиято подкрепа към момента социолозите изчисляват на 2–3%. Напоследък в публичното пространство се чуват още по-крайни мнения, като това на проф. Иван Илчев, който на два пъти, без да има противник срещу себе си в телевизионното студио, се опита да ни убеди, че Скопие може да стане наш „враг“, ако го подкрепим за членство в ЕС.

Противно на казаното от проф. Иван Илчев и Красимир Каракачанов, България би имала първостепенна полза от скорошно членство на Северна Македония в ЕС. Нека разгледаме четирите точки, които представляват най-голям интерес за българското общество.

Инфраструктура

Покойният академик Марин Деведжиев, един от малкото наши учени географи, които са се занимавали активно с проблемите на българската геополитика, споделя в свое интервю през 2010 г., че приоритетите на българската национална стратегия за ХХІ век са „преди всичко изграждането и модернизирането на транспортните ни връзки с другите страни“.

Именно инфраструктурните ни връзки със Северна Македония са ключова част от изграждането на Паневропейския коридор номер 8, който би свързал Черно море с Адриатическо море чрез автомагистрали и железопътна линия. Taзи apтepия ще бъде основна част от нaциoнaлнaтa и eвpoпeйcĸaтa тpaнcпopтнa мpeжa и ще има значение не само на локално ниво за свързане на България, Северна Македония и Албания.

Отвъд регионалната полза на проекта, той би имал много по-широко роля за транзитните връзки между Южна Европа (през Италия) и Украйна, Русия, Кавказ и Средна Азия. Следователно подобряването и модернизирането на транспортните връзки между България и Северна Македония автоматично би поставило страната ни в ключова позиция на един от най-важните международни транспортни коридори, възползвайки се по този начин от важното и стратегическо положение, което заемаме на геополитическата карта на Балканите и Европа.

В статия от 2018 г. инж. Иван Кацаров oт Български форум „Транспортна инфраструктура“ набелязва няколко основни предимства на Коридор номер 8 за икономическото развитие на България:

• Създaвaнe нa пo-дoбpи ycлoвия зa paзвитиe нa тypизмa в ĸpaйбpeжнитe зoни чрез пoдoбpявaнe нa тpaнcпopтнaтa дocтъпнocт и нacoчвaнe нa тpaнзитния и тoвapeн тpaфиĸ пo aвтoмaгиcтpaлaтa, нaмaлявaйки eĸoлoгичнитe pиcĸoвe в ĸpaйбpeжнaтa зoнa.

• Пoдoбpявaнe нa тpaнcпopтнoтo oбcлyжвaнe нa oблacтитe чрез нaмaлявaнe нa вpeмeтo зa пътyвaнe мeждy дъpжaвитe в peгиoнa.

• Пpeнacoчвaнeтo нa тeжĸoтoвapния тpaфиĸ ĸъм aвтoмaгиcтpaлaтa щe пoдoбpи бeзoпacнocттa нa движeниe и щe oптимизиpa paзxoдитe зa пoддpъжĸa нa пътнaтa мpeжa.

• Оcигypявaнeто нa пo-дoбpo тpaнcпopтнo oбcлyжвaнe нa peгиoнaлнaтa и мecтнaта иĸoнoмиĸa – т.e. пo-дoбъp (бъpз и бeзoпaceн) дocтъп дo пaзapитe нa cтoĸи и cypoвини – щe пoвиши ĸoнĸypeнтocпocoбнocттa нa peгиoнaлнитe пpoдyĸти.

• Стимyлиpaне на paзвитиeтo нa нoви иĸoнoмичecĸи дeйнocти в няĸoи oт пo-мaлĸитe гpaдcĸи цeнтpoвe, ĸoeтo щe дoпpинece зa paзвитиe нa пoлицeнтpичния мoдeл нa мpeжaтa oт нaceлeни мecтa.

• Създaвaнe нa инфopмaциoннa cвъpзaнocт чрез виcoĸocĸopocтeн интepнeт, нeдocтъпeн дo мoмeнтa зa няĸoи cтpaни oт peгиoнa.

• Възмoжнocт зa изгpaждaнe нa eнepгийни вpъзĸи.

Очевидно е, че този стратегически и към момента най-важен инфраструктурен проект за България би се изпълнил много по-лесно и би работил много по-ефективно, ако Северна Македония и Албания са членове на ЕС. Това би улеснило финансирането на различните части от проекта, би направило по-резултатно планирането и изпълнението му в рамките на ЕС и не на последно място – многократно би облекчило бъдещия транспортен трафик заради липсата на гранични проверки и свободното пътуване в ЕС.

Забавянето на еврочленството на Северна Македония на практика обрича този ключов за България проект на забавяне за неопределено време, а това би изиграло крайно негативна роля за потенциалното икономическо развитие на страната ни и на региона.

Икономика

За българската икономика е очевидно предимство съседна на нас държава да е интегрирана в общия пазар на ЕС. На първо място, това би улеснило нашите инвестиции в страната. Опитът, който българският бизнес има след 13-годишното ни членство на в ЕС, би бил полезен за прохождащата в правилата на ЕС македонска икономика.

Допълнително, приемането на Северна Македония в ЕС би дало възможност българските работодатели да имат на разположение тамошния пазар на труда, възползвайки се от свободното движение на работници в Европейския съюз. Заради позицията си на най-бедна икономика в Съюза, в момента България трудно се бори за привличане на работници от други страни членки. Заплатите и условията на труд в Северна Македония като цяло са по-лоши от тези у нас, а географската близост и липсата от нужда да се учи чужд език са още предимства, заради които македонски работници биха избрали България като работно място в ЕС.

Важна крачка към намиране на общ език между предприемачи и инвеститори от двете страни беше направена чрез създадения през 2019 г. Българо-македонски бизнес форум. На последната среща на форума през февруари т.г. в Куманово кметове на 29 македонски и 12 български общини обсъждаха европейски фондове и програми, както и взаимодействие между правителствата, местната власт и частния сектор в двете държави.

Сигурност

Северна Македония е член на НАТО от 2020 г. Въпреки това потенциалното влизане на страната в Европейския съюз би означавало многократно разширяване на сътрудничеството между София и Скопие, чрез която двете страни ще могат много по-ефективно да се справят с общи проблеми в сферата на сигурността – като тероризъм, трафик на хора и оръжие, незаконна миграция. Нуждата от засилено двустранно сътрудничество пролича по време на бежанската криза през 2016 г., когато на граничния пункт „Златарево“ се проведе съвместно учение между български и македонски военни части и полиция.

Членство на Северна Македония в ЕС би било и крачка към окончателното скъсване с мита за „балканското буре с барут“ и лошата слава, която Балканите носят още от началото на 90-те години на миналия век заради почти постоянните военни конфликти и нестабилност. Подобно на Босна и Херцеговина и Косово, в страната съществува висок риск от политическа нестабилност. За последно сериозна ескалация на напрежението имаше само преди 5 години – през пролетта на 2015-та терористични нападения бяха извършени в Куманово и Гошинце от съставената от етнически албанци сепаратистка организация „Армия за национално освобождение“.

В югозападната ни съседка рисковете от разлом по етническа и религиозна линия остават сериозни. Изключително негативен би бил сценарий, при който в страната отново избухват такива сблъсъци – или в най-лошия случай се стигне до териториални промени. При подобно развитие международният рейтинг на България автоматично ще бъде занижен и на страната ни отново ще се гледа като на част от високорисков регион.

Близкото сътрудничество между двете ни държави в сферата на сигурността е без алтернатива и в още един аспект – по географски причини основните международни пътища за незаконен трафик през Балканите минават именно през нашите територии. С други думи, ако България иска да подобри собствената си сигурност, тя има жизненоважен интерес от сътрудничество със Северна Македония – а това би се осъществило най-добре чрез използване на механизмите в Европейския съюз.

Морално-сантиментални причини

Членството на Република Северна Македония в ЕС би означавало на практика изпълнение на възрожденския ни национален идеал в реалностите на ХХI век. Няма момент през последните 100 години, когато изкуствена граница да не е разделяла българския и македонския народ. Първо – между царство България и кралство Югославия, след Втората световна война – между социалистическа България и Югославия на Тито, а понастоящем – между България и Северна Македония.

Пълноправно членство на двете държави в Европейския съюз на практика би премахнало днешната граница и би отворило пътя към общо сътрудничество, взаимно разбирателство и икономически напредък в рамките на общото европейско семейство. Днешните български политици имат моралния дълг да изпълнят начертаната от нашите предшественици национална кауза, предавана от поколение на поколение чрез приобщаване на историко-географската област Македония и нашите сънародници, които все още живеят там, макар и с друга националност.

Безспорно е, че културната и езикова близост биха превърнали югозападната ни съседка в най-близък партньор на България както на Балканите, така и в рамките на Европейския съюз. Независима Северна Македония като член на ЕС, с равни права и равни задължения, би престанала да бъде „ябълката на раздора“ в сърцето на Балканите и би се превърнала в обединяващо звено между всички държави на полуострова. Бъдещето на българо-македонските отношения е не в безкрайни спорове за историята, а в приемане на реалностите и решаване на проблемите на основата на общите ни интереси.

Заглавна снимка: Церемония за присъединяване на Северна Македония към НАТО през март 2020 г. © NATO / Flickr

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Тук плъх, там плъх, няма плъх… Корабът потъва!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%82%D1%83%D0%BA-%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85-%D1%82%D0%B0%D0%BC-%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D1%82-%D0%BF.html

неделя 25 октомври 2020


За някои народното творчество може да представлява само сбор от бабини деветини, но за нещастие се оказва, че в него наистина се съдържа хилядолетна мъдрост. Плъховете напуснаха кораба точно, когато по всичко си личи, че той едва се крепи на повърхността.

Първо започнаха да бягат по-ситните мишоци. Поне тази част от тях, която оцеля в безмилостните войни помежду си, разбира се. На десетки, ако не и стотици брендовци, галевци и всякакви други властелини на подземния свят им доскуча да чакат някой да се сети да ги вкара в затвора и заминаха за чужбина, за да се отдадат на заслужено харчене на натрупаното чрез контрабанда, рекет, убийства и други не особено богоугодни деяния. Ако обаче изключим някоя и друга крайно предпазлива публикация в медиите, подобни измъквания от закона отдавна не правят впечатление на почти никого.

Схемата си бачка безотказно на принципа „Тука е така!“. И народът не се трогва особено. За обикновените хора това, че някой катил с известен прякор е по чужбините, е просто повод да си отдъхнат. Не е в затвора, ама не се разхожда и по улиците, за да треперят от него. Да не говорим за властта. Тя отдавна е толкова обвързана с подземния свят, че отказът на този или онзи да му бъде раздадено правосъдие не е никаква новина за нея. Дори напротив. Често си затваря очите услужливо, че понякога дори и помага с каквото може на беглеца.

После към чужбина се насочиха хора с не чак толкова криминален облик. Бизнесмени, банкери, финансисти, които също искаха да си харчат парите на спокойствие или просто бяха сгазили лука с някой от ортаците си и предпочетоха носталгията пред преждевременната смърт. Тук също случаите са стотици, но никой не може да бие по популярност, а може би и по икономически резултат Цветан Василев. Разследващи, одитори, държава, медии и градски легенди все още не могат да се консолидират около сума, която е изчезнала от КТБ по времето на Василев. Със сигурност обаче става въпрос за милиарди. И то само под формата на преки вреди за българския данъкоплатец, защото с косвените сумата би нараснала неколкократно.

И отново същата схема като при бягствата на горепосочените откровени мафиотски босове. Никой не забелязва очевидно дълго и старателно подготвяните измъквания от закона, всички са изненадани, когато научат за тях и симулират решимостта на държавата да върне престъпниците на родна земя и да ги изправи пред правосъдието. Разбира се, реалните резултати отсъстват. Времето се използва, за да се заличават доказателства, да се създадат объркани схеми, да се точат съдебни производства с години и в крайна сметка да се изчака скандалът да потъне в преливащото блато на нови и нови примери за беззаконие и да бъде потулен напълно.

Когато обаче и най-едрите плъхове започнат да напускат кораба, положението наистина е сериозно, макар и да изглежда, че нищо не може да ни изтръгне от обзелата ни летаргия. Естествено, първо напусна най-хитрият. Сокола си направи държава в държавата, заживя си в нея честито, охраняван зорко от гвардия, издържана с наши пари. А той хич не е случаен. Според всеки трезвомислещ човек участието му в създаването на сценария на клетия Преход далеч надхвърля една обикновена парламентарно представена партия и няколко обръча от фирми.

След него драсна мамин Делянчо (по думите на главния прокурор „Мисля, че е депутат Делян Пеевски, нали така, не греша?). Аз пък мисля, че тия, които определят Пеевски като официалното лице на българската мафия, не грешат. Той се спаси от непосилния си ангажимент да се явява средно веднъж на мандат в Народното събрание сред пищната зеленина и малко кичозния лукс на пустинния оазис Дубай, където си прави компания с друга могъща фигура от българския преход. Васил Божков – Черепа. Сега, не е сигурно КОЙ от двамата е по-богат, но май си делят първенството в класацията за най-състоятелен българин. И двамата оставиха след себе си истинска каша от въпроси без отговор и имущества, които спокойно си управляват чрез подставени лица. И си живеят спокойно и необезпокоявано, като само от време на време напомнят за съществуването си, за да не се самозабравят тукашните им слуги.

Когато обаче и премиерът ти, лично провъзгласил се неведнъж за капитан на кораба, излезе в нелегалност, вече няма как да не започнеш да се притесняваш, колкото и дебелокож народ да си. Ще кажете „Ама Бойко си е в България“. Вярно е. Тук си е, освен когато не ходи до Брюксел да слуша какво си говорят големите клечки на непознати за него езици, да козирува и да кима разбиращо с глава.

Тук си е, но не е където трябва. Обикаля шосета, църкви, а напоследък и кравеферми. Обикаля чукари, села и паланки, седи по пънове, обявява поляни за бъдещи реактори под проливни дъждове, но не си е на мястото. В Министерски съвет, в Народното събрание за вотове на недоверие и парламентарен контрол, пред недоволните протестиращи против управлението му.

И на практика доброволното му излизане в нелегалност си изглежда точно като подготовка. При все по-ясно очертаващото се неблагоприятно стечение на обстоятелствата той спокойно може да драсне с двеста за Барселона или което и да било друго приказно кътче по белия свят. Още повече, че пачките и кюлчетата от чекмеджетата му излязоха в нелегалност заедно с него, а и ни завеща доволно количество милиарди дългове към банки, международни институции и руснаци, та да си имаме сериозни грижи поне няколко десетилетия напред.

Така, всеки по свой си начин, най-охранените, най-емблематичните и най-хитри плъхове напуснаха и напускат кораба пред очите ни. А нас оставят тук за баласт. Ние пък наистина си го заслужаваме. Защото само гледаме безучастно какво се случва.

Лесни пари: Фалшив Форекс и измамен Балкански кол център

Post Syndicated from original https://bivol.bg/gal-barak-easy-money.html

събота 24 октомври 2020


От Александър Джорджевич и Милорад Иванович BIRN (БИРН) 19 октомври 2020

Кол центрове никнат като гъби на Балканите. Управлявана от израелци мрежа е била използвана за измами на десетки хиляди, основно възрастни европейци, от които са откраднати около 200 милиона евро.

През декември 2018 г. мъж на име Александър Игнятович се обажда на федералната полиция в германския град Висбаден, близо до Франкфурт, и иска да бъде прехвърлен към ръководителя на отдела за киберпрестъпност.

Игнятович, който е роден в Германия, но е от сръбски произход, съобщава на полицията, че разполага с информация за многомилионна операция свързана с измами, която се извършва от кол центрове в столиците на Сърбия и България – Белград и София – и че е готов да каже всичко в замяна на защита за себе си и семейството си.

Два месеца по-късно той влиза през централния вход на германското посолство в Белград и през юли дава изявление пред полицията в Германия, което в писмен вид е почти 50 страници.

На 11 февруари тази година Игнятович беше намерен мъртъв в хотелска стая в София, само месеци преди да заеме мястото на ключов свидетел на обвинението в процеса срещу израелеца обвинен като създател на измамната схема и в пране на печалбите от нея. Българските власти съобщиха, че Игнятович е починал от сърдечна недостатъчност. Той беше на 34 години.

Показанията му все пак спомогнаха за разкриването на схема, която според разследващите е била използвана за да се измамят десетки хиляди жители в Западна Европа с поне 200 милиона евро, като са били заблудени, че инвестират спестяванията си в изгодна търговия с чуждестранна валута.

През септември тази година съд във Виена призна израелския тартор, 33-годишният Гал Барак, за виновен по обвинения в измами и пране на пари и го осъди на четири години затвор.

Но докато полицията в Австрия и на други места в Западна Европа разследва случая в продължение на няколко години, все още не е ясно дали властите в Сърбия и България са направили същото. Това буди подозрения в някои кръгове, че мащабната операция, включваща десетки кол центрове и стотици служители, се ползва от защитата на държавни институции. Една от най-високопоставените местни служителки на Барак каза пред BIRN, че не е бил търсена от полицията.

„Получаването на разрешителни за подобен род бизнес е толкова стриктно, колкото и откриването на банка,“ каза собственикът на друг кол център в Белград, който говори при условие за анонимност.

Друг запознат със случая каза пред BIRN: „Схема за стотици милиони евро, които са незаконно спечелени пари, не може да бъде извършена без нечия защита. Това е схема, която не може да остане незабелязана.“

Лесни пари

Показание дадено от Александър Игнятович пред германската полиция и записки от бележника му

Кол центровете са процъфтяващ бизнес в Белград, в който работят множество млади, образовани сърби, които говорят английски и са технологично грамотни, но заплатите им са далеч по-ниски от тези в повечето европейски страни.

„Търсех работа“, казва Игнатович пред германската полиция през юли 2019 г., според стенограмата от показанията му, с която BIRN се сдоби. „Един приятел ми се обади и каза:„ Ела, тук можеш да спечелиш лесно.“ Това става в началото на 2018 г..

Всъщност работата изглежда проста – обаждания на произволни телефонни номера на възрастни граждани на Германия, Австрия, Великобритания и други западноевропейски държави, които трябва да бъдат убедени да „инвестират“ във валутни сделки по интернет. Сделките обаче са фиктивни и Барак прибира парите.

Барак открива първия си кол център през 2015 г. недалеч от централата на израелската разузнавателна служба Мосад в Тел Авив.

Когато Израел затяга законодателството си за борба с измамите, Барак насочва вниманието си към Балканите, отваряйки компанията Cactus Marketing (Кактус маркетинг) на четвъртия етаж на белградския хотел Зира през септември 2017 г.. Той наема Катарина Кожич за директор. Това е компанията в която Игнятович започва работа.

„Работата ми беше представена като вид казино, където се губят и печелят пари и се разчита най-вече на човешката алчност,“ каза Кожич пред BIRN.

Кожич обясни, че през годината, когато е била наета от Барак, е имала още пет интервюта за работа в кол центрове.

„В един момент стотици хора в Белград вършеха тази работа. Предимно млади хора, които говореха английски или немски,” казва Кожич. В Cactus Marketing работят 120 души, докато Игнятович казва на полицията, че по това време в Белград оперират приблизително 15 различни кол центъра, законни или незаконни, и десетки в София.

Според показанията на Игнатович пред германската полиция, всички новонаети служители на Cactus Marketing са били задължени да гледат филма на Мартин Скорсезе „Вълкът от Уолстрийт“ от 2003 г., базиран на мемоарите на нюйоркския борсов посредник Джордан Белфорт, който е осъден за измама.

Всяка сутрин „агентите за убеждаване“ получават списъци с 200-500 души, на които трябва да се обадят, включително техните телефонни номера, имейл адреси и информация за техните хобита и пристрастия събрани от публикации в социалните медии. Онези, които се съгласяват да инвестират се прехвърлят на „агенти за задържане“, които имат задачата да измъкнат парите. Повечето започват с плащания от 250-300 евро, но сумите неизменно нарастват.

Търговската платформа, която се показва на клиентите е фалшива, казват австрийските прокурори, парите се вливат в сметките на фалшиви компании и след това се пренасочват чрез сложна мрежа за пране на пари в цяла Европа.

Агентите по убеждаване в Cactus получават основна заплата от между 560 и 800 евро, което е приблизително двойно повече от средната заплата в Сърбия, но могат да спечелят до 1 000 евро благодарение на бонуси. Агентите за задържане получават фиксирана ставка от 850-1 000 евро, плюс комисионна върху сумите платени от клиентите – от три процента, ако клиентът е платил поне 50 000 евро за месец, до седем процента, ако е платил поне 350 000 евро.

Игнатович започва работа в Кактус, но се премества в друг кол център, също управляван от израелци, където получава основна заплата от 2 000 евро плюс бонуси. Казва на полицията, че някои от колегите му печелят между 20 000 и 40 000 евро на месец.

Според Игнятович агентите за убеждаване, които правят първоначалните обаждания, не знаят, че са замесени в измама, за разлика от агентите за задържане, които получавали заповед да „извличат колкото се може повече пари“. Контактът между двата отдела е бил забранен, докато оплакванията на клиентите се филтрират от отдел за управление на риска в София. Говори се само английски.

„Трябваше да крием откъде се обаждаме“, каза Игнятович. „Клиентите трябваше да мислят, че им се обаждаме от Лондон или Женева.“

Според показанието на Игнатович служителите са получавали по-голямата част от заплатата си в брой в пликове раздавани от Кожич. Кожич потвърди това.

Тя заяви пред BIRN, че е нямала представа, че кол центърът, на който е била директор е бил замесен в измама.

„Абсолютно нищо не знаех за измами,“ каза Кожич. „Ако бях чула такова нещо, нямаше да остана.“

В австрийското обвинение се казва, че най-малко 1 896 австрийски граждани са били измамени с малко над 2,6 милиона евро, но че разследващите разполагат с доказателства за още 1 772 жертви, загубили най-малко един милион евро. Данните, намерени в конфискувани документи дават основание да се предполага, че като цяло в Европа измамате е донесла приходи за организаторите й от общо над 200 милиона евро.

„Досега не е идентифицирана нито една австрийска жертва, която действително е реализирала печалба и на която е изплатена тази печалба“, се казва в обвинението.

Секс, наркотици и алкохол

Cactus Marketing затваря през март 2018 г., седем месеца след откриването му и на служителите са предложени временни позиции в София, в компанията E&G Finances, също управлявана от Барак.

Сръбските служители са настанени в хотел „Драгалевци“, който разполага с плувен басейн, сауна и фитнес център и се намира на около седем километра от офисите на E&G Finances. Игнатович описва живот подобен на този воден от героя на Леонардо Дикаприо във „Вълкът от Уолстрийт“ – пиене, наркотици, секс и измами с големи суми пари.

„И офисите и хотелът бяха като лудница,“ казва Игнятович на германските следователи.

„През цялото време се пускаше силна музика, пиеше се много, вземаха се наркотици, а понякога имаше и проститутки. E&G имаше вътрешен дилър. От него можеше да се купят много неща като кокаин или трева. Той ми каза: ‘Каквото и да ти трябва, ще ти го взема. Най-важното е да работите.‘“

Но едва три месеца по-късно сръбският персонал е преместен обратно в Белград, където Барак отваря компанията My Markets (Моите пазари) в луксозния бизнес център VIG Plaza (ВИП плаза) в Нов Белград, квартал на столицата с високи бетонни сгради. Кожич е назначена отново за директор.

„Там също имаше много алкохол и наркотици,“ казва Игнатович. Заплатите отначало се изплащат в брой, а след това изключително в криптовалута.

Игнятович остава там само няколко седмици преди да се премести в няколко други кол центъра също управлявани от израелци, но без участието на Барак. Една от компаниите е била собственост на израелец, за когото Игнятович казва, че се е наричал „Майкъл“ и го описва го като плешив мъж с къса кафеникава брада, роден в Украйна и владеещ английски, руски и иврит. „Караше златно беемве с немски регистрационни номера,“ казва Игнятович на полицията.

Според проучванията на BIRN, Сърбия не е извършила собствено разследване по случая, защото сред жертвите няма сръбски граждани. Сръбската полиция не отговори на въпроса дали е даден ход на разследване, но Кожич, която е била директор на Cactus Marketing, заяви, че не е била търсена от властите.

„Сръбската полиция не ми зададе нито един въпрос. Никой нищо не ме попита и аз не крия нищо.“

Единствената стъпка, за която се знае, че е предприета от сръбските власти, се случва през април тази година, когато по искане на европейската полицейска агенция Европол полицията арестува петима души работещи за Барак. Те са идентифицирани само с инициали и възраст – 37-годишният З.М., 36-годишният М.Б., 31-годишният Ф.И., 49-годишният С.С. и 26-годишният А.Дж. В същия ден в България са арестувани още четирима служители.

Според австрийското обвинение, освен в Белград и София, Барак е има кол центрове и в столицата на Босна – Сараево, в столицата на Косово – Прищина, в столицата на Грузия – Тбилиси и в украйнската столица Киев.

Септември 2017 г.

Гал Барак отваря кол център Cactus Marketing в Белград

Март 2018 г.

Cactus Marketing затваря, Сръбските служители са преместени в София за да работят за E&G

Юни 2018 г.

Сръбските служители се връщат от София в Белград за работят за нова компания основана от Гал Барак и наречена My Markets

Декември 2018 г.

Игнятович се обажда на германската полиция във Висбаден

Януари 2019 г.

Гал Барак и съдружникът му Уве Ленхоф са арестувани

Февруари 2019 г.

Игнятович се свързва с германското посолство в Белград

Юли 2019 г.

Игнятович дава показания пред германската полиция

Февруари 2020 г.

Игнятович е намерен мъртъв в хотелска статия в София

1-ви септември 2020 г.

Гал Барак е осъден във Виена   

Адвокат: ‘Няма какво да крия’

Основният бизнес сътрудник на Барак е Уве Ленхоф, който се представя за успешен германски бизнесмен занимаващ се със спортни залагания.

Подобно на Барак, Ленхоф е арестуван през януари 2019 г. и екстрадиран в Австрия в края на същата година. Той почива внезапно в ареста през май 2020 г., когато е на 55 години.

Адвокат Марко Вуйошевич се среща с двамата през януари 2017 г. в Белград, където те му казват, че по данъчни причини желаят да преместят бизнеса си от България, която е член на ЕС, в бившите югославски републики Сърбия и Черна гора, които не са в ЕС.

Според австрийското обвинение, фирма от Подгорица, наречена GPS Company и съоснована от Вуйошевич, е прала пари за Барак. Вуйошевич отрича това обвинение и каза следното пред BIRN: „Отворих компанията от името на Гал Барак и Уве Ленхоф. Това правя в 99 процента от случаите, когато клиентът не иска да бъде разкрит, адвокатите създават фирми на свое име.“

Вуйошевич каза, че компанията GPS е спечелила 23 милиона евро за една година, но той не е бил съвсем наясно с бизнеса на Барак и Ленхоф.

„Попитах ги какво правят и те ми обясниха, но все едно да ми бяха казали, че се занимават с космически технологии. Беше ми толкова чуждо. Никога преди не бях чувал за бинарни опции и Форекс.“

Лазар Хопл, приятел на Вуйошевич, който също участва в разглеждането на юридическте дела на Барак и Ленхоф, не отговори на молбата за коментар.

След няколко месеца работа започват да пристигат жалби от клиенти с искания за възстановяване на парите им, обяснява Вуйошевич.

„Хората започнаха да искат да им бъдат върнати средствата, които са платили. Организирах среща в моя офис на 4 декември 2017 г. и открито попитах Барак и Ленхоф дали се занимават с измами“ Вуйошевич каза пред BIRN.

„Опитаха се да ме убедят, че не е така. Тогава им казах, че нямаме причина да не върнем парите на хората и това беше направено, общо няколкостотин хиляди евро. “

Ленхоф е казал на австрийската полиция, че се е срещал с Вуйошевич, докато се опитвал да получи лиценз за спортни залагания в Сърбия тъй като научил от други хора, че адвокатът има добри политически контакти и в съседна Черна гора.

Вуйошевич каза, че е предал „всички документи” на австрийските власти. „Нямам какво да крия,“ каза той пред BIRN. „Нищо в тези документи не ме инкриминира.“

Барак е арестуван на 30 януари 2019 г. с европейска заповед за арест докато се опитва да премине българската граница със Сърбия. Австрийските следователи се занимават доста време със случая, а Игнятович е трябвало да им разкрие значителна вътрешна информация, с която е запознат.

Вернер Боем, който разследва киберпрестъпления и финансови измами за сайта Fintelegram (Финтелеграм), се среща няколко пъти с Вуйошевич и Хопл в Белград. Негови бележки записани след среща на 24 юни през 2019 г., с които BIRN се запозна, описват мерките за сигурност, предприети от адвокатите, които пет месеца след ареста на Барак изглежда продължават да се страхуват за своята безопасност.

„Пристигането им в Белград, срещите и обядите им бяха винаги придружени от двама или трима охранители“, пише Бьом. „В ресторанта хората от охраната седяха на съседната маса и ни придружаваха до вратата на тоалетната.“

Барак не се признава за виновен по обвиненията в измами и пране на пари през юли 2020 г., но е осъден през септември на четири години затвор.

По време на процеса Барак описва бизнеса си като пункт за залагания и твърди, че клиентите знаят в какво участват.

„Търговията е залагане, казва той на следователите, „а залагането е търговия.“

Жертвите

BIRN направи опит да се свърже с повече от 50 жертви споменати в австрийския обвинителен акт, но никой от тях не отговори.

„Тъй като жертвите имат ужасни преживявания и все още са притеснени от произволни телефонни обаждания и имейли, те са много внимателни и не се доверяват на никого,“ каза Елфриде Сикст, съосновател на Инициативата европейски фонд за възстановяване, EFRI, която подкрепя жертвите на киберпрестъпления и измами и се стреми да им върне загубените парит. По-късно EFRI помогна на BIRN да се свърже с няколко жертви.

Джон Потър, пенсионер от британския град Лестър, каза пред BIRN, че е взел заем от 50 000 британски лири през 2018 г., след като някой му се обадил от кол център на Барак и се представил за брокер. Обещал му сигурен начин да увеличи спестяванията си, а Портър бързо загубил всичко.

„Казаха ми, че е имало хакерска атака от Китай и че всички средства са загубени“, каза Потър.

„В момента, в който разбрах, че безвъзвратно съм загубил парите си се почувствах напълно съсипан и безпомощен.“

„Ако сега ме настанят в една стая с тези измамници и ми дадат пистолет, ще ги застрелям без никакви проблеми и с чиста съвест.“

Миа Луси, лондонски психолог, каза, че тя и нейна приятелка също са станали жертва на измамниците.

„Загубих няколко хиляди евро, но когато моята приятелка свурши пари, тя взе кредит, за да плати повече“, каза Луси пред BIRN.

„Мислите, че залагате на падане или покачване на валутите, но всъщност сте постоянно част от една измама и това, което се вижда на екрана ви като сделка е измама и собствениците на платформата контролират всичко – парите, които инвестирате, сковете и увеличенията на цените, всичко.“

„Бяха невероятно умели. Изглеждаха изключително приятелски настроени. ”

Изгубеният бележник на Игнятович

Александър Игнатович, снимката е получена с любезното съдействие на семейството му

Игнятович посещва два пъти германското посолство в Белград през февруари 2019 г. и се среща с офицер за връзка. Показва му бележник, в който е записал важни дати, събития и наблюдения, които могат да се използват като доказателство.

„Той ме попита дали съм готов да дам изявление и дали бих отишал в Германия за тази цел. Казах да,“ казва по-късно Игнатович на разследващите.

Показанията му отнемат цели два дни на германската полиция, 15 и 16 юли 2019 г.. В писмен вид те са от почти 50 страници. На въпрос дали все още притежава бележника, който е показал на германския дипломат, Игнятович отговаря, че е пътувал до София и че когато се е върнал в Белград не е успял да го намери.

Докато показанията на Игнятович не са представени на процеса срещу Барак на 26 август, не е било публично известно, че той е трябвало да бъде главният свидетел на обвинението. По това време той е вече мъртъв, но показанията му пред разследващите остават гръбнакът на делото водено от обвинението.

Игнатович пътува отново до София в края на януари 2020 г. Роднини, които пожелаха да не бъдат назовани, казаха, че преди заминаването е бил изпълнен с оптимизъм и вяра в ново начало.

Безжизненото му тяло е намерено в хотелска стая в София на 11 февруари. Семейството му заяви, че им е показан протоколът от аутопсията, който описва причината за смъртта като сърдечна недостатъчност, но не им е позволено да получат копие.

BIRN се опита да получи този протокол и да разбере дали полицията разследва смъртта на Игнятович, но нито тя, нито прокуратурата реагираха на нашите запитвания.

Водеща снимка: Гал Барак на прием при премиера Бойко Борисов

Превод: Биволъ

Още по темата “Гал Барак” в Биволъ:

Киберизмамници са изпрали стотици милиони през Инвестбанк

Вълкът от София ужилил десетки хиляди европейци за над 100 милиона евро

Европейските Му партньори не са чак такива аматьори

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ep-resolution-bulgaria.html

неделя 11 октомври 2020


Резолюцията на Европарламента за НЕсвободата е безпрецедентна, но това едва ли учудва някого в България. Ние сме си свикнали да сме първи по всичко отрицателно в ЕС – по корупция, зависимост на медиите и институциите, бедност, емиграция, смъртност, ниско качество на живот… Е, друго си е да ти формулират и кажат право куме у очи от най-високата институция на Европейския съюз, че корупцията е повсеместна, няма разделение на властите, главният прокурор е недосегаем, европейските средства се крадат, медиите са марионетки, полицията и държавата упражняват насилие спрямо журналисти и гражданско общество официални институции се използват за сплашване и наказание на бизнесмени и публични личности. Но и това чудо ще мине. Три дена яли, пили и се веселили и после всичко ще си тръгне постарому.

Или може би не? Може пък надеждите на управляващите ще бъдат опровергани чак този път? Подобно развитие на ситуацията изглежда не само все по-вероятно, но и все по-близко във времето. Предстои да разберем. Нека обаче оставим сериозните анализи и прогнози на големите умове на нашето време и да се позабавляваме на собствен гръб.

Нито килимите на Караянчева, детските, които ще раздава Сачева или вижданията на премиера за „дискусионните“ точки от историята на България и Северна Македония не успяха да впечатлят кой знае колко през тази седмица. Заплахите от сплотените като за последно редици на управляващите, че след резолюцията у нас ще настане истинско царство на джендъри, бежанци, македонизъм, анархия, опозиция и други дяволски творения – също.

Друга опорна точка обаче лично мен ме разтърси из основи и за пореден път ме убеди, че липсата на логическа мисъл и трезва преценка на ситуацията е втора природа на всеки, докопал кокала на властта в България. Първия път, когато чух тази теза, си помислих, че не съм разбрал правилно, но след като пред камерите я повториха десетки усти със свои думи, разбрах, че повредата не е в моя телевизор. Накратко, става въпрос за следното.

Лошите протестиращи пак се показали като предатели срещу Родината, защото привлекли вниманието на Европата към кирливите ни ризи и резолюцията поставила незаличима дамга не само върху сегашното правителство, но и върху всички следващи. В тия няколко думи се съдържат толкова много стряскащи признания на ония-дето-ни-пазят-от-комунизма, че направо да се чуди човек дали не са изтръгнати от устата на някой висш партиен деец от златните времена на развития социализъм.

Веднага се набива на очи далеч не другарската критика срещу ония, които дръзват да изкрещят, че има не нещо, а много гнили неща в България. Как другите могат да си мълчат, а точно те създават неприятности? Управляващите изглежда искрено мислят, че ЕС забелязва какво се случва у нас едва, откакто има протести. Дори и така да е обаче, те изобщо не могат да проумеят, че е не право, а задължение на всеки член на гражданско общество да дава гласност на нередностите, с които се сблъсква, вместо да помага за замитането им под килима. Тяхното мислене е на средновековни феодали, които са изумени от дързостта на крепостните си селяни. И е толкова закостеняло, че не само, че няма да се промени, но и те го излагат на показ, без да намират нищо нередно в това.

Още по-интересно е обаче, че с думите си представителите на ГЕРБ индиректно признават, че през единадесетте години, през които са на власт, са сътворили толкова глупости и са забъркали такава каша, че не едно, а няколко правителства след тях няма да могат да се преборят с тях. Ние, обикновените граждани, го виждаме и сме наясно, от Брюксел също няма как да са го пропуснали, но да си го признаят самите управляващи, вече е забележително явление. Макар и лъжливо. Защото едва ли някой би приписвал кражбите и гафовете им на евентуално бъдещо правителство, което е достатъчно компетентно, некорумпирано и решително, за да тръгне по правия път.

Колкото и обвинения да хвърлят от ГЕРБ, колкото и закъснели подаяния да раздават на най-възрастните и най-малките, колкото и да търсят под вола теле, резолюцията на Европейския парламент наистина е нещо непознато досега. Недомлъвките и прословутото дипломатично говорене са заменени от трезва и детайлна оценка на ситуацията, обективно представяща окаяното състояние, в което се намират държавните институции в България. И посочва виновниците за това.

Повече от Брюксел не са длъжни да правят. Текстът недвусмислено легитимира желанието на милиони българи, които не си мълчат, за да не се изложим пред чужденците, това правителство да бъде свалено, главният прокурор да подаде оставка, а целият модел на управление в страната ни да бъде променен из основи.

Ние, обикновените граждани, няма от какво да се срамуваме, за да го крием. Нека понесат срама и отговорността си ония, които са се наклепали до лактите с меда от кацата. Тях ще накацат мухите, а ние имаме повод за радост, защото досега правителството май бъркаше учтивия тон на европейските чиновници с късогледство и пасивност. Е, беше крайно време да се нарекат нещата с истинските им имена.

В Европейския съюз, ама не баш…

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B2-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7-%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%B1%D0%B0%D1%88.html

сряда 7 октомври 2020


„Господа управляващи, бели и зелени, сини и червени, и гербери, знаете ли, как се живее в с. Х, лягаш – спира водата, ставаш – няма ток? Знаете ли, колко поздрави пратих на милите ви майчици? Няма кой да ни види и чуе, Бог високо, цар далеко!“.

Качвам този цитат от публикация във Фейсбук не, за да кажа нещо ново. Села като Х в България да искаш, затова и съм спестил истинското му име. Хиляди са. Общо взето всички, които не са в хинтерланда на някои от големите градове или не са популярни туристически дестинации кретат по гореописания начин. Въпреки обезлюдяването на малките населени места, това все още значи милиони хора, поставени в подобни условия през ХХI век, в толкова хваления рай на земята, наречен Европейски съюз.

Тези хора не се интересуват от гръмки декларации, стратегии, обещания и други празни приказки. Те искат да видят елементарни неща и са се наслушали на грандиозни фантасмагории. Не ги интересуват европейски политически семейства, разлики между леви и десни политики, революционни и еволюционни подходи… Интересува ги да имат елементарни условия за живот, някой най-после да спре натоварените догоре с дърва камиони, които разбиват и без това негодните им за нищо пътища, друг пък да си вкара таралеж в гащите и да открие някакво предприятие наблизо, за да имат препитание. Разбира се, не са рядкост и тези, които мислят по-глобално, но така или иначе злободневното си е приоритет номер едно за всеки от нас.

Цели региони на България на практика никога не са влизали в Европейския съюз. Нито някой е инвестирал там, нито са реализирани инфраструктурни проекти, нито законите са започнали да важат повече за недосегаемите или хората са усетили по някакъв друг начин, че са европейци. На такъв човек не можеш да му обясниш практически защо България трябва да е част от Европейския, а не от Евразийския съюз, да речем. Той разсъждава прагматично. Чул е големите обещания на политиците как всичко ще се оправи като влезем в Европата, а вижда как вече повече от десет години нищо не се случва. Знае, че в същата тази Европа всички говорят за свобода, демокрация, борба с корупцията, граждански права. Все неща, които в неговия мъничък свят нито са съществували, нито съществуват.

За сметка на това, всичко е толкова объркано. В Европейския съюз явно не е така розово, както се говори. Отгоре на всичко някой бил казал, че щели да забраняват кривите краставици. Политиците се надпреварват да обещават рай, гласуваш за тях, а те моментално започват да те крадат. Не по-малко, че дори и повече от предишните и по-предишните. Някакви си там протестират срещу правителството. Искат да сменят управляващите и да променят законите, за да има повече правосъдие. Да, ама по телевизията казват, че даже и Европейският парламент не е съгласен да се сваля правителството с протести. Други пък крещят да сме излизали от Европата и да се приютим отново в скута на Майка Русия…

Наистина е объркано. А жителите на село Х не щат да се занимават с объркани неща. Искат просто ток, вода, никой да не изсича поголовно горите, за да няма я наводнения, я безводие и камионите да не им доразрушават пътищата. За тях големите приказки са далечни и никак не ги разбират. Дори и когато политиците обикалят предизборно села и паланки, за да раздават кебапчета и празни думи, селяните отиват на площада само, защото това е повод да се съберат с другите, да се преброят, да научат някоя клюка, да видят гълчавата.

А политиците, не само българските, а и европейските, май все по-малко забелязват колко са далече от устойчивия прагматизъм на жителите на село Х. И просто се опитват да замажат положението с неясни фрази и далечни перспективи. Така че никой не бива да се учудва, че когато сутрин си без ток, а вечер – без вода, в теб постепенно се надига искреното желание да поздравиш „милите майчици“ на всички в София и Брюксел. Без значение от цвят, политическо семейство, ръст и тегло. И бавно, но сигурно се превръщаш в евроскептик.

Сега ония са заети с дребните си боричкания в града на пикаещото момченце и не го забелязват. Но съвсем скоро и това ще стане. Дано само да не е прекалено късно, защото на кого му пука дали седи без ток и вода в Европейския съюз или извън Европейския съюз?

Биков безмилостно разобличи корупцията в западните медии!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/toma-bikov-media.html

неделя 20 септември 2020


Нали обективността изисква да се анализират всички гледни точки, та седя и си мисля. Ами, ако депутатът от ГЕРБ Тома Биков е прав? Кой пък казва, че западните медии са неподкупни? Някой е извадил едни пачки от тайно нощно шкафче, занесъл ги е на „Шпигел“, „Политико“ и цялата там плеяда прехвалени и уважавани вестници и воала! Те ти, брате, цела кампания срещу ГЕРБ! Яростна, безочлива, безцеремонна и неблагодарна.

Та нима Бойко и компания не осигуриха на доскорошните ни европейски партньори евтина и в голямата си част доста образована работна ръка във фертилна възраст? При това повече от милион човека атакуваха трудовия пазар в Западна Европа само по време на неговите управления. И сега точно от запад да го погнат с критики… Бива ли така, питам се аз и в главата ми все повече избуява червейчето на съмнението.

Как така пък почти никоя родна медия не видя нищо нередно в управлението на ГЕРБ, а тия изнежени от стабилност, охолен живот, върховенство на закона и липса на корупция западни журналисти се врат, където не им е работа и разриват помийни ями, в които ние имаме негласен национален консенсус да не ръчкаме? Кой изобщо им го позволява? Толкова ли са цъфнали, вързали и останали без никакви проблеми родните им държави, за да се бъркат в чужди работи? Нима някоя родна медия си е позволила да вади документи и да повдига обвинения срещу който и да е западен политически или икономически лидер? Но, така е, когато си възпитан, дисциплиниран и знаеш кое ти е позволено и кое – не. На запад явно журналистите не знаят граници и си пъхат носовете, където им скимне.

Продължавам да анализирам и неусетно се нахъсвам все повече. На въпроса дали може да даде повече конкретика кой е платил, на коя медия, за коя публикация, Тома Биков се прояви като истински мъж на място и рече, че няма да влиза в никакви подробности, защото няма доказателства. Подозирам, че просто си замълча, за да не се налага да споделя източниците си и да ги поставя под угрозата международната медийна мафия, която явно се е мобилизирала срещу ГЕРБ, да им отмъсти.

Само преди дни негов млад колега депутат, отново от котилото на Борисов, сравни вземането на отношение от страна на ЕС по въпросите на корупцията, липсата на разделение на властите и редица други неуредици в България с онова време, когато чакахме знак от Кремъл, за да знаем правилно ли градим комунизЪма или не чак толкова. И, като се замисли човек, си е точно така.

Откъде накъде ще ни се бъркат тия във вътрешните дела? И политици, и журналисти. Кой ви е питал какво мислите за България? Или се възползвате от призивите на ония протестъри, дето се възмущаваха, че си затваряте очите за случващото се с всички власти у нас? Каквото и да е, ние сме суверенна държава и не трябва да позволяваме разни медии и брюкселски зелки да мътят водата на премиера и главния прокурор! Каквито са такива са, ама са си наши!

С какво ЦВИК, медиите на Пеевски, Домусчиев и компания и работещите в тях мисирки са по-лоши от прехвалените западни сайтове, вестници, телевизии и журналисти? Обективната действителност е измишльотина. Всеки е свободен да представя събитията както прецени. Или както му платят. А виждаме, че Тома Биков знае на кого плащат и къде наистина се прави качествена журналистика, съвсем незаслужено поставена на 111-о място по свобода.

Напротив, нашите медии са си свободни и затова си пишат каквото им душа (джоб) сака, а не разни материалчета, базиращи се върху документи и факти. Та нима документите и фактите не ограничават свободата, полета на мисълта? А за друго замисляли ли сте се? Ако в България решиш да се изказваш по медиите за злоупотреби на властта, моментално те уволняват и преставаш да си журналист. На кого помагаш с това? На свободата на словото ли или на поредния мисир, чакащ за мястото ти? Не е ли най-висша форма на свобода да се примириш със ситуацията, в която живееш, да се пригодиш към нея и да си караш кефа, вместо да заравяш перото си в дълбоки плаващи пясъци, както правят западните подкупни медии?

Не знам кой им плаща, но след като Тома Биков казва, че им се плаща, значи е така. На него ли да вярваме или на някакви си очевидни истини, за които дори и в крепостта на фрау Меркел вече не си затварят очите? Ако направим второто, не е нито патриотично, нито православно. Изобщо, като цяло, неудобните въпроси и ваденето на показ на разни уличаващи документи не са нито патриотични, нито православни. Те са гнусно достижение на чужди, предимно протестантски народи. Ето още една логическа връзка – протестанти, протестъри. Да не мислите, че е случайно?

Шок! Ужас! Сензация! Протестъри плащат на протестанти, за да резилят премиера Борисов и прокурора Гешев в поръчкови западни медии!

Не, че нещо, просто давам идея на праволинейните родни журналисти за тема, която могат да развият с голям успех. А през това време аз ще продължавам да изсмуквам от пръстите си нови и нови доказателства за правотата на Тома Биков да разобличава подкупността на западните драскачи.

Пандемия по новозеландски 

Post Syndicated from original https://toest.bg/pandemiya-po-novozelandski/

На фона на тревожните данни за нарастващия брой заразени със SARS-CoV-2, които заливат света през последните месеци, Нова Зеландия отчита друг вид статистика: брой дни без нови случаи на болестта. След над 100 дни без дифузно разпространение (изолирани случаи се появяваха само сред пътуващи от чужбина) в началото на август страната отбеляза най-ниския брой смъртни случаи сред страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Въпреки появата на нови заразени през последните седмици, Нова Зеландия се превърна в световен пример за успешно справяне с болестта, а премиерката Джасинда Ардърн – в един от най-популярните световни лидери.

На какво се дължи този успех? До каква степен доверието в медиите и местните институции допринасят за обществения консенсус при прилагане на взетите мерки? Как новозеландците се отнасят към дезинформацията и конспиративните теории на тема пандемия, които на моменти успяха да заглушат експертната и научна информация по въпроса в други точки на света?

Комбинация от фактори

Географските особености на страната са от ключово значение за постигнатите успехи. Нова Зеландия е отдалечена островна държава в Тихия океан – факт, който в нормално време затруднява лесното пътуване до други места, но по време на пандемия се оказа изключително предимство. За разлика от Европа, където близките разстояния и сухопътните граници между държавите превърнаха ранното овладяване на пандемията в трудна задача, Нова Зеландия имаше стратегическо преимущество. Първо, нейната отдалеченост ѝ даде достатъчно време да се поучи от палитрата от реакции в други страни и да разработи стратегия още през първата половина на март. През втората половина на месеца и Нова Зеландия вече отчита ръст на случаите, но правителството вече обсъжда списък от икономически мерки, съставяне на план за действие и протокол с четири нива на реакция за овладяване на вируса (1 е най-ниското ниво, 4 – с най-много ограничения за движение и контакти).

Ниската гъстота на населението (едва 15 души на км²) дава достатъчно възможности за спазване на физическа дистанция, а липсата на сухопътни граници с други държави и наличието на естествена бариера за придвижване между Северния и Южния остров естествено помагат в борбата срещу вируса. Това позволи на Нова Зеландия да наложи прецизен контрол върху ограничаването на движението и разпространението на заразата – мерки, които са физически невъзможни за повечето държави по света.

Ранните реакции в медиите също са важен фактор при формирането на обществените нагласи. До средата на февруари има под 500 дневни споменавания на вируса в традиционните и социалните медии, а в началото на март темата вече доминира с по няколко хиляди споменавания на ден. В този период правителството стартира координирана информационна кампания, която включва поставяне на билбордове, плакати и информационни материали в населените места и дори електронни табели по пътищата, както и съобщения в традиционните медии и социалните мрежи (включително таргетирани послания в местнaта онлайн платформа Neighbourly, която свързва съседите в отделни квартали).

Отделно от правителствените усилия, самостоятелно и в партньорство с медиите, различни организации, частни компании и университети също регулярно информираха населението за това какви протоколи за сигурност вероятно ще е нужно да се приемат, как да се процедира при различни сценарии – стриктна карантина, частични ограничения, свободно движение – и как стои въпросът с икономическите компенсации, възможностите за работа от вкъщи и достъпа до работни и образователни ресурси от разстояние.

Наред с пряката и редовна комуникация на макро- и микрониво, положителен ефект върху информираността на населението оказа и стратегията на правителството да си сътрудничи с научната общност в страната. Освен настояването на Ашли Блумфийлд, генерален директор на Новозеландската здравна служба, за редовни консултации с научната общност при вземането на стратегически решения, в страната по принцип съществува култура на предаване на научна информация на достъпен за широката публика език. Чудесен пример за това е съвместният проект между илюстратора Тоби Морис и микробиоложката Сузи Уайлс. В сътрудничество с местната медия Spinoff тандемът комбинира занимателни илюстрации със синтезирана епидемиологична информация в серия от статии, комикси и инфографики за пандемията.

Междувременно в началото на пандемията някои преподаватели и учени стартираха собствени инициативи за разясняване на препоръчителните мерки при евентуално разпространение на вируса в страната.

Доверие в институциите, съгражданите и медиите

Комбинацията от споменатите по-горе благоприятни фактори е солидно споена от два основополагащи елемента за новозеландското общество: висока степен на сигурност и обществено доверие. За успешното прилагане на всеобхватни противоепидемични мерки в публичния и частния сектор е необходимо нещо повече от забрани, глоби и наложени отгоре правила, а именно обществен консенсус, доверие в институциите и споделени ценности.

Нова Зеландия успешно съвместява тези условия според различни световни класации през последните две години. Страната е сред 15-те най-развити държави в света според Индекса на човешкото развитие на Програмата на ООН за развитие; в топ 10 на държавите с най-свободни медии според Индекса за свободата на пресата на „Репортери без граници“; втората най-малко корумпирана държава в света в Индекса за възприятие на корупцията на „Прозрачност без граници“, на второ място според Индекса за глобален мир и най-свободната държава в света според Индекса за човешка свобода на Института „Фрейзър“.

Важното в случая е не дали в дадена класация страната е на първо, девето или петнайсето място, а в това че в страната има работещи институции, върховенство на закона и свободни медии. Като всяка друга държава, и Нова Зеландия има своите местни проблеми и политически разногласия, но ключов фактор в изграждането на тази стабилна основа е високото обществено доверие на новозеландците в местните институции и в органите на властта.

Изследване на общественото доверие, направено между 2016 г. и 2019 г. от Университета „Виктория“, показва, че новозеландците имат най-голямо доверие на медицинските специалисти, съдиите, полицията, училищата, университетите и малкия бизнес. Доверието в министрите и парламентарните представители е по-ниско (най-вече заради социалното неравенство между потомците на британските заселници и коренното маорско население), но е над средното ниво на скалата, подобно на доверието в медиите.

Тези числа отразяват цялостното отношение на гражданите и разбира се, варират в зависимост от демографските групи и конкретните проблеми и политики. Що се отнася до COVID-19 обаче, дори след пълното затваряне на държавата за повече от месец и скорошните протести срещу задължителното носене на маски, населението остава положително настроено към мерките на правителството. Според проучване на Horizon Research през август 28% от гражданите имат „пълно доверие“ в способността на правителството да се справи с пандемията, 32% „предимно вярват“ и 19% „донякъде вярват“ в тази способност. Едва 7% от отговорилите нямат „никакво доверие“ в мерките.

Международните медии с право разпознават лидерския почерк на премиерката Ардърн, съчетаващ ясна политическа визия и изпълнена с емпатия реторика, като определящ фактор в борбата на Нова Зеландия с пандемията от COVID-19. Истината обаче е, че успехът ѝ се дължи не само на индивидуалните ѝ качества, но и на вече съществуващата социална спойка от чувство за гражданска общност, подкрепа и доверие в съветите на медицинските експерти, учените и институциите в страната. Неслучайно официалната реч, с която министър-председателката обяви въвеждането на строги мерки срещу пандемията, се фокусираше не върху забраните, а върху посланието, че „работейки заедно, ще успеем да се справим и да предотвратим негативните последствия“.

Един „отбор от 5 милиона души“ срещу глобалната атака на конспиративните теории

Нова Зеландия се изправи срещу пандемията с „отбор от 5 милиона души“, както се изрази Ардърн, имайки предвид цялото население на страната. Но до каква степен този отбор е засегнат от глобалната инфодемия и изброените по-горе фактори успяват да тушират влиянието на онлайн вълната от дезинформация?

Анкета, проведена от ежедневника Stuff и Университета „Меси“ и обхващаща над 71 000 респонденти, показва, че 88,4% от населението разчита на традиционните медии като основен източник на новини, а 10% от гражданите се информират предимно от социалните медии. Защо това е важно?

Социалните медии осигуряват безпрецедентно лесен достъп до инструменти за създаване на съдържание, което може да достигне до огромна аудитория, без необходимост от механизми за проверка на фактите – и това ги превръща в идеална среда за разпространение на дезинформация. Наличието на независими традиционни медии, които проверяват достоверността на информацията, може да бъде силен коректив за туширане на слуховете и неверните твърдения от други източници.

Изследване на Кралския колеж в Лондон в партньорство с британската маркетингова компания Ipsos Mori от май тази година показва, че хората, които вярват в конспиративни теории, са по-склонни да се информират предимно от социалните медии. 60% oт анкетираните, които вярват, че коронавирусът е свързан с 5G облъчване, казват, че получават информацията си предимно от YouTube. В глобален план тази тенденция се подкрепя от мащабното допитване на британската социологическа агенция YouGov в 23 държави по света, според което гласоподавателите, склонни да вярват на популистки послания, са също така по-склонни да черпят информацията си от Facebook, Twitter, YouTube и WhatsApp.

В подкрепа на хипотезата, че основният източник на информация влияе върху мнението на аудиторията, мнозинството (87,8%) от новозеландците, които четат новини предимно в традиционните медии, смятат, че вирусът има естествен източник (тоест не е създаден в лаборатория, каквато е една от популярните конспиративни теории в социалните медии). Сред аудиторията, наблягаща на социалните медии, всеки пети вярва, че вирусът е нарочно създаден в лаборатория.

Още по-крайни са мненията сред 1,6% от хората, които черпят информация от уста на уста: там всеки трети смята, че вирусът е нарочно създаден, а 13,5% вярват, че пандемията е създадена от таен елит, който иска да контролира света.

Възможно е сравнително малкият брой на новозеландците, които се информират предимно от социалните медии, да е сред благоприятните фактори за високата степен на обществено доверие в реакцията на правителството: 79% от новозеландците са „за“ за мерките дори след спада, породен от разочарованието от появата на нови случаи през август.

Нова Зеландия отвръща на удара

Въпреки че има скептични реакции сред по-голямата част от населението, основните дезинформационни сюжети, които се разпространяват в Нова Зеландия, са сходни на познатите конспиративни рефрени по света. Призивите за горене на 5G антени, реакциите срещу коварния план на Бил Гейтс и твърденията, че вирусът е нарочно създаден, се срещат често. Борбата срещу тях обаче се води упорито не само от традиционните медии, но и от самите новозеландци.

Преглед на медийното съдържание през последните месеци показва, че както и на много други места по света, водещата конспиративна теория в местните социални медии е предполагаемата връзка между 5G и разпространението на вируса. Окуражаващо е, че новите споменавания в тази насока и по други митове по темата не нарастват (поне в публичния разговор; трудно е да се дадат точни данни какво се случва в лични профили и затворени групи), а същевременно все повече публикации обсъждат конспиративните теории и ги изобличават в местните медии.

Брой споменавания по ключови теми в новозеландските онлайн медии. Източник: TalkWalker, инструмент за следене на медийното съдържание онлайн

Ардърн е главно действащо лице в кампанията срещу дезинформацията, тъй като медиите редовно отразяват пресконференциите, в които премиерката директно критикува конспиративните теории и призовава новозеландците „да се съмняват в политиците“ и „да се вслушат в здравните експерти“. Най-големите медии в страната подкрепят тази позиция и aктивно публикуват информация за инфодемията и формирането на местни групи, споделящи слухове и митове по темата.

Популярно обяснение за склонността да се вярва в конспиративни теории е, че тя произтича от липсата на усещане за контрол над ситуацията. Колкото и да е налудничава, ако една конспиративна теория обяснява неяснотите и въпросите около даден проблем, това създава фалшиво усещане за психологически комфорт и увереност. Макар и неверни, митовете ни убеждават, че „знаем“ точно какво се случва, защото виждаме връзките между събитията (дори когато такива няма), и това намалява тревожността, която изпитваме.

Дълго време конспиративният разговор се водеше по периферията на общественото внимание, сред малки изолирани групи, но за съжаление, той набира скорост с наближаване на местните избори. От него се възползват опортюнистично настроени политици, които търсят подкрепа от определен тип аудитория с високи нива на тревожност. Призивите срещу носенето на маски отекват сред търсещи слава политици и онлайн инфлуенсъри в Австралия и Нова Зеландия, но обществеността все още оказва отпор. Някои от най-популярните Facebook групи в столицата Уелингтън активно споделят стотици коментари в подкрепа на здравните мерки, препоръчани от правителството.

Отпор срещу конспиративните теории оказват не само гражданите, но и политици от всички краища на политическия спектър, писатели, учени и известни личности. От своя страна медии като RNZ и Newshub публикуват ръководства как хората могат да говорят със своите роднини и близки, които са увлечени от конспиративни теории, без да ги засегнат, но и без да позволят допълнително разпространение на фалшивата информация.

Особено внимание се обръща на уязвимото маорско население, тъй като по исторически причини коренните жители на страната имат изградено недоверие към управляващите. По последни проучвания на Департамента по статистика от юни т.г. маорите са и демографската група с най-ниска степен на доверие към традиционните медии и това ги прави особено уязвими за конспиративни послания.

Като цяло по-голямата част от аудиторията засега стои встрани от конспиративните разговори, макар и с течение на времето да се прокрадва нова вълна от опити за дезинформация. Докато доверието в здравните експерти е високо и правителството успешно представя мерките не като ограничения, а като общата кауза на „отбор от 5 милиона души“, инфодемията изглежда овладяна. В дългосрочен план обаче и в Нова Зеландия, и по света все повече нараства нуждата от широк обществен дебат относно това кои източници на информация са надеждни, как да се проверява нейната достоверност и как да се контролира вредата от подвеждащото и конспиративно съдържание.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Подкрепям конституции срещу плажове. Цена по договаряне

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%8F%D0%BC-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B5.html

неделя 6 септември 2020


Като всеки човек, който се надсмива над врачки, баячки и други бабини деветини, никога не съм бил особен почитател на френологията, макар от втората половина на XIX-и век, та чак до края на Втората световна война тази паранаука да печели голям брой поддръжници, дори и сред интелектуалния каймак на Европа и Америка. Както ми се случва прекалено често напоследък обаче, някои факти, събития и обстоятелства разколебават твърдата ми убеденост в това или онова с лекота и се загнездват в главата ми с такава упоритост, че започвам да се притеснявам за здравия си разсъдък. Нека обаче обясня какво имам предвид в конкретния случай, избягвайки обичайните дълги уводи на текстовете си.

Темата на днешните ми разсъждения е „Марешки – безспорно доказателство за догмите на френологията?“. Кофти е да определяш някого по външния му вид но, дори и да се абстрахираме от скосените зли очички, които с неприкрита закана мерят всеки, осмелил се да зададе „неудобен“ въпрос, не можем да се направим, че не забелязваме двупръстото чело, силно изразените надочни кости, масивните скули и здравата, добре оформена челюст.

Всички тези приказки за френология и особености на лицево-костни структури, с които, признавам си, целя да ви накарам да се замислите дали Марешки само на мен ми напомня антропологическите възстановки на неандерталец от учебниците по История, са нищо в сравнение с поведенческите му практики. Тук вече не остава и капчица съмнение, че момчето, което търпеливо дочака няколкото си звездни минути и твърде успешно се възползва от слабостта на Пожарникаря-слънце, за да се обогати допълнително, е твърде непрофесионално епилиран наследник на обитателите на Кроманьон, жертва на рядък вид заболяване, водещ до бърза деволюция.

Невъзможно е да имаш каквато и да било реална представа за себе си, за функционирането на една макар и бутафорно демократична държава и да наричаш една доста значителна част от гражданите ѝ „изроди“ и „изверги“. Най-невъзможно е обаче часове преди ключово гласуване в Народното събрание да заявиш категорично, че няма да подкрепиш отчаяното предложение на премиера за нова Конституция и свикването на Велико народно събрание и накрая да го направиш.

Това са само мъничка част от действията му, които показват колко примитивно е мисленето на Марешки. То е точно като на пещерен човек. Няма приятели, врагове, морал, принципи, мъжки думи, обещания. Единственото, което е важно, е, да се възползва от благоприятната ситуация, която едва ли ще се появи отново в живота му и да натрупа колкото се може повече финансови и властови кокали в своята ниша в пещерата на смехотворното ни държавничество.

Дотук с всякакви препратки към френологията и други врели-некипели. Защото почти безмълвното приемане на последното изпълнение, надявам се едновременно коронно и едновременно с това лебедова песен на Марешки в българската политика, означава, че всички граждани на Република България са с ментални отклонения. Независимо от формата на черепа, линиите на дланта, аурата или каквато и да било там измишльотина.

Просто е. Сутринта той обявява, че няма да подкрепи Бойко за внесеното в чисто новия Партиен дом предложение за шикалкавене и несдаване на властта. В близките часове дясната му ръка и депутат от това сборище на безскрупулни мафиоти, което Марешки претенциозно нарича „парламентарна група“, получава концесия на плажа за двайсет години на силно занижена цена. Отделно има и за маман, на чието име се е водил плажът. И категоричния Марешки се оказва до болка познатия ни „златен пръст“, за да има премиерът с Жипката основание да се крие от народното недоволство още няколко месеца, да си организира изборите както само той и Цв. Цв. си знаят и да спечели. Отново.

А ние, суверенът, надигаме само плахи гласчета срещу тази очевадна шуробаджанащина на най-високо ниво, която би сринала всяко правителство в цивилизована държава. Та, на Марешки му е простено да се държи като пещерен човек, поне според някои паранауки. Ние обаче нямаме черепно извинение. Проблемът ни е вътрешночерепен и явно е прекалено дълбоко вкоренен, за да не надживее няколко поколения, въпреки светлите лъчи от протестите.

Защото, когато някой нагъл неандерталец заяви, че не е чел проект за Конституция, за който са гласували десет негови депутати, не стоиш безучастно, а набиваш канчето на двуликата лопата, докато придобие друга форма. Белким му наместиш френологията, чакрите или не знам какво.

Не търпиш, не стоиш и не гледаш безучастно как прогнилото статукво си осигурява още глътка отровен въздух, раздавайки държавни блага на откровени лъжци…

„Моля ви, не ме бийте!“ Разказ от нощта на 2 септември

Post Syndicated from original https://toest.bg/protest-02-09-2020/

„Запазете спокойствие! Запазете спокойствие! Освободете периметъра! Не нападайте полицията!“

Тези призиви звучат от платформата пред Президентството в нощта на 2 септември. Хора с черни маски на лицата и качулки на главите хвърлят пиратки, бомбички, павета и бутилки по полицаите пред сградите на Народното събрание и Министерския съвет.

На площада сякаш има два различни протеста. Пред БНБ българските знамена се веят над усмихнати лица. Протестиращите обсъждат какво би станало, ако правителството все пак не подаде оставка; защо ДПС предлагат експертен кабинет; какво ще стане с протестите в следващите дни… От страната на Народното събрание и Министерския съвет хора с черни маски и качулки ходят нервно между протестиращите. Събират се на групи. После внезапно тръгват в някаква посока.

В подножието на платформата към един от организаторите на протеста се приближава жена:

– Спрете ги! Да не хвърлят повече бомби и павета по полицаите.
– Как да ги спрем? От сутринта мислим. Не можем да сложим пропускателни пунктове на протеста. Агитките и провокаторите влизат безпрепятствено! Може да ги спре само полицията, ако ги проверява, когато идват на площада.

Click to view slideshow.

Друг човек казва: „Мен ме провериха полицаите – искаха ми личната карта и ми пребъркаха раницата, когато влизах на площада, записаха ми дори данните. Интересно е как тези с маските са внесли бомбите при такива проверки. Освен ако полицаите са знаели защо тези хора влизат на протеста, и въпреки агресивния им вид просто не са ги спирали. Изниква въпросът: кого и как пазят полицаите?“

Чуват се гърмежи от бомби, но зад платформата на ораторите на протеста не се вижда добре какво се случва на предна линия. Жената казва: „Тези провокатори цял ден нападат полицаите, но после се дърпат назад и пред тях остават другите протестиращи. Затова сутринта имаше толкова много обгазени невинни хора. Полицията също се опитва да си върши работата. Те също са хора и имат праг на търпимост. Цял ден ги обиждат и хвърлят по тях какво ли не. Все едно част от протестиращите си го търсеха.“

В този момент от платформата някой извиква: „Бягайте! Идва водното оръдие! Полицията настъпва!“ Чува се нещо като корабна сирена. Хората хукват към фонтана и близкото заведение пред Президентството. Движим се под натиска на тълпата. Избутват ме към кафенето. Мъж казва: „Ако използват водно оръдие, това ще е новост за Борисов, с която ще влезе първо в карикатурите, после в историята.“

Полицаите се подреждат на ъгъла на ул. „Съборна“ и ул. „Леге“. Една част от тях са разположени покрай стената на жилищна кооперация.

Някой отваря прозорец, развява българското знаме, след това излива вода върху полицаите.

Протестиращите са разделени на две групи в тази част на протеста. Едните са до градинката на Народния театър, другите изпълват ул. „Леге“. Хората с качулките и маските излизат пред останалите протестиращи и започват отново да хвърлят бутилки и бомби по полицаите. Обиждат ги. Чува се команда по радиостанциите и полицаите подгонват протестиращите към градинката на Народния театър. Събарят тичащ мъж до едно дърво. Свит е на топка. Те са върху него. Той им говори нещо, но е заглушен от телата им.

Продължавам да вървя покрай стената на една от сградите. Полицаите настигат и мен. Виждат журналистическата ми карта. Един ми нарежда: „Стойте зад нас, за да не ви ударят с нещо, и пазете дистанция.“ Спирам зад полицаите. По гърбовете на някои от тях има размазани и засъхнали следи от яйца.

Протестиращите са изблъскани в градинката. Скандират и свирят с тромби от тъмното. Полицаите са срещу тях. Прегрупират се и образуват „костенурка“ с щитове над главите си. Дели ги тясна улица.

Към полицаите отново политат обиди, бутилки и бомби. Около 60 души са. Един от тях издава заповедите и крещи: „Бутилка! Щит отпред!“ – и всички вдигат щитовете. „Бомба! Залегни!“ – всички полицаи клякат под щитовете. В краката ми се пръскат хиляди стъкла. Въздухът мирише на барут. Гърмежите са оглушителни.

Полицаите атакуват градинката, от която летят бомбите и бутилките. Внезапно всичко утихва. Седя под навеса на една сграда и чакам. Минути по-късно полицаите започват да излизат от тъмната градинка с арестувани хора, които държат под мишниците. Нито един от арестуваните не беше с черна маска и качулка на главата.

Едно момче умолително крещи: „Нищо не съм направил. Дори не бях на протеста.“ Друг: „Моля ви, не ме бийте!“

 

 

Около 10 арестувани с белезници зад гърба са принудително седнали с кръстосани крака до стената на БНБ. Полицаите правят плътен щит с телата си около тях. Не ги бият. След малко ги изправят и повеждат нанякъде. До мен е застанала полицайка. Питам я дали не се притеснява от това, което вижда и прави. „Притеснявам се. И аз съм човек. Нямам право да говоря с Вас.“

Връщам се на ъгъла на улиците „Леге“ и „Съборна“. Среща ме клошар, който тегли два куфара на колела, пълни с бутилки. „Ултрасите ли биха?“ Не знам какво да му отговоря, а бях там.

Полицията е изградила две редици, които преграждат пътя към Президентството. Хората с маските и паветата ги няма. Протестиращите са се доближили до полицаите и се опитват да говорят с тях.

Казват им, че протестират срещу корупцията и мафията в България и нямат нищо против органите на реда. Полицаите мълчат.

Приближава ме Нестор Арсенов, астрофизикът, когото биха на конференцията на ГЕРБ. Наметнал е на раменете си българското знаме. Обут е в сандали, единият му пръст е наранен. Питам го не се ли страхува пак да ходи на протестите след предишния побой. Казва ми: „Трябва да съм тук. Дори бих повикал още малко: „Оставка!“

– А ако те набият пак?
– Възможно е, но ако добие гласност, си струва, защото трябва да се знае какво става тук.
– Какво става?
– Маргарет Тачър е казала: „Общество не съществува, а само личностни интереси.“ Когато го чух, ми се стори много тъпо, но все повече започвам да го вярвам. Тъжно е, че протестираме за благото си и за бъдещето на България, а се оказва, че дори между протестиращите няма единство.

До нас е застанал друг мъж. Слуша ни и казва:

Освен личностни интереси съществуват и организирани интереси. Има общества, които успяват да балансират между личностните и организираните интереси. Нашата надежда е в това, че имаме политическо представителство, иначе кой би прокарал личния интерес на хората тук.

Проблемът е в това, че властта позволяват на хора като Пеевски, Домусчиеви и т.н. да са похлупакът над държавата. Това трябва да постигнем – хора като тях да не успяват да налагат дневния ред на всички нас, както става сега, и то силово чрез държавата. С обществения ни договор с държавата ние ѝ даваме правомощия да не позволява такива неща, но тя го позволява. За съжаление, успехът ни никак не е гарантиран.

Кой, мислите, даваше заповеди на полицаите да атакуват? Те търпяха цял ден и бомбите, и бутилките. В един момент тръгнаха срещу провокаторите и другите протестиращи. Бил ги ръководел шефът на МВР. А на него кой му даваше командите по телефона? Кой реши в кой точно момент полицаите да атакуват протестиращите?

Никой не може да ме убеди, че това не са политически решения. Защото да тръгнеш срещу хората и да ги вкараш в тъмните градинки без камери не е решение на точно този полицейски началник.

На друг е решението, но той се крие от хората вече дни.

Заглавна снимка: Протестът през деня на 2 септември 2020 г., София © Свилен Желев

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Ами сега накъде?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5.html

неделя 30 август 2020


Знаете ли кое едновременно е проява на наглост, страхливост и липса на каквото и да било персонално достойнство? Да те поканят на изслушване за корупцията в България от Европейския парламент, а ти да се скатаеш в ъгъла като припикано мушкато и да изпратиш заместниците или министрите си да отговарят на неудобните питания. При това заместници и министри от „нежния пол“.

Няма какво да се лъжем, нито Гешефт, нито Боеко са очаквали прокурор Филипова и министър Захариева да се представят по-добре, или, по-точно казано, по-малко зле, отколкото го направиха в действителност. Важното за оня с Жипката и другия с каскета беше да намерят кой да опере пешкира вместо тях. Трябваха им бушони и ги намериха сред подчинените си. Не им е за пръв път, но силно се надявам да е един от последните.

Най-малкото, защото това закрито заседание на Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в Европарламента е трето по рода си. За да схванем сериозността и мащабите на критиките към правителството и прокуратурата на България, е достатъчно да споменем кои са предишните два казуса, които са разследвани.

Това са знаковите убийства на яростно критикуващи местните власти журналисти – на малтийката Дафне Каруана Галиция, която беше взривена край дома си в Ла Валета, и на словашкия журналист Ян Куциак, застрелян заедно с годеницата му Мартина Кушнирова. Щом третата ѝ намеса във вътрешните работи на страна, членуваща в ЕС, е свързана с правителството и прокуратурата на България, можем само да гадаем докъде ще се стигне в разплитането на омотаните като кълчища връзки на държавата с мафията на родна територия. Не че нещо, ама много държа да вметна, че в предишните два случая се стигна до яростни критики и масови демонстрации и в двете страни, които в крайна сметка доведоха до оставките на малтийския и словашкия премиер.

Честно казано, не знам точно какво си въобразяват българските премиер и главен прокурор, нито на какво разчитат. На Боеко му беше сравнително лесно да се скрие от услужливите родни журналисти или просто да не отговори на въпросите им за къщата в Барселона и шкафчето – въоръжена пещера на Аладин. Събра всичките си съратници по места да се пържат в собствена мазнина в Бизнес парка и се опита да им вдъхне увереност, че още той е супергероят. По скромното ми мнение с твърде дискусионен успех, но това в момента едва ли е от значение.

Гешефт пък обра сума ти компоти, литри скоросмъртница, кашони памперси и пюрета, събра си хората да им припомни що е то омерта и че тя има почва у нас, а вчера, повече от месец след изчезването на многократно заплашван мъж от Дупница, поведе полицаи и кучета из околностите на станалия печално известен с престъпността си град. Вместо да се поти пред Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в европарламента в Брюксел.

Като споменах Дупница, и се сетих за двете най-значими емблеми на престъпността в този град. Разбира се, става въпрос за псевдобратя Галеви, които избягаха от българското правосъдие с любезното му съдействие. Да не би Боеко и Гешефт да са толкова изкукали, че да си мислят, че като се правят, че европейски институции не съществуват, и европейските институции ще забравят за тяхното съществуване и ще ги оставят да продължат безчинствата си или пък да последват пътя на Галевите в неизвестна посока? И двата варианта са прекалено наивни, за да са си ги помислили, макар и да ни оставят с такова впечатление.

Европейските институции оставят едно цялостно впечатление за мудност, обаче когато машината най-после се задвижи, няма грешка. Така че заравянето на главите в пясъка едва ли ще помогне. Ако планината не отиде при Мохамед, Мохамед ще отиде при планината.

И този път няма да помогнат нито прокурор Филипова, нито министър Захариева, защото в тази игра място за буфери няма. Тя е честна, сурова и сляпа като Юстиция. Виновните ще си понесат последствията. А, съдейки от изтеклата информация за острия тон и конкретността на въпросите, които са били неизменна част от вчерашното изслушване, това няма да е твърде далеч в бъдещето.

Ако ви кажа, че не изпитвам зла радост, ще ви излъжа. От една страна какво по-голямо доказателство за виновността на Боеко и Гешефт от снишаването им? Никой не би си позволил току-така, без уважителни доводи, да пренебрегне покана на толкова сериозна европейска структура, каквато е Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в европарламента. От друга пък, явно намеренията на въпросната институция да разнищи генезиса на корупцията у нас са повече от сериозни, което няма как да не ни кара да потриваме доволно ръце.

Но това не бива да ни кара да се успокояваме, защото безкрайните процедури със сигурност ще отнемат доста време. Ние трябва да сме по улиците и да искаме ОСТАВКА на правителството и главния прокурор. Докато ги получим. Тях, не бутафорни предложения за конституция и бурканите с паприкаш на баба Гинка от Горно Нанадолнище…

Снимка: Bulphoto ©

ОСТАВКА!!!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ostavka-2020.html

неделя 23 август 2020


Бойко Борисов явно е избрал добрата стара партизанска тактика измък – примък, за да се запази от яйцата, доматите, неудобните лозунги и въпроси, които неминуемо го чакат, ако се появи в общественото пространство. Вече дори нямаме представа дали джитка с жипката, седи си в Банкя или, както твърди един доста съмнителен слух, който упорито обикаля социалните мрежи, е привикан от испанската прокуратура по съмнение за пране на пари, разплетено покрай къщата в Барселона. Кой знае, може и другаде да е, но липсата му от медийното пространство определено оставя една дълбока дупка в сетивата ни и усещане за дискомфорт. Бяхме свикнали на поне една, две, три изцепки от негова страна на ден. А сега? Нищо. За капак и другите министри говорят лаконично и единствената ни утеха от това правителство, абсурдисткото му циркаджийство, сякаш е останало в миналото.

Дойде на прибежки отнякъде, метна бомбата за нова Конституция, блъскайки по банката страховито, гледайки още по-страховито, но с най-страховит тон и пак сякаш потъна в дън гори ри тилилейски. Той хубаво си ни каза, че когато подаде оставка ще разберем, че без него България загива, ама кой да го слуша? Все пак Жипка ТВ за нула време събра завидна аудитория и наистина си беше забавно по някакъв дебелашки начин. Един вид „Абе, поне като пътува и говори глупости на камерата и на случайни минувачи, нека се посмеем. И без това сега поне не е в Парламента или в Народното събрание, за да натвори куп шашлънии“.

Да, обаче той май успя да ни постави за пореден път в неравновесно положение и сега може да си позволи заслужено да гледа отстрани какви са резултатите от предложението му за нова Конституция. Казвам го с уговорката, че човек и малко законова грамотност да има, веднага ще се досети, че тук въобще не става въпрос за Велико народно събрание и нова Конституция. При тази конфигурация на Народното събрание това е кауза пердута. Никога няма да спечели  и две трети, камо ли три четвърти от гласовете.

Единствената цел на Пожарникаря – слънце е да отлага оставката си във времето, за да организира следващите избори по свой вкус. И докато се приказва за Конституция и се разводнява искането на протестиращите, което се съдържа в една-единствена дума „Оставка“, времето си тече и буквално с всеки ден шансовете на Бойко да постигне целта си се увеличават. Ето, в повечето градове протестите намаляват, енергията се разводнява. Не бива да отричаме и неговия принос за това, тъй като някои налапаха въдицата с Конституцията, без изобщо да се замислят, че нито Бойко, нито някой около него има капацитет и желание да създаде нещо кардинално ново, работещо и съответстващо на европейските практики. Че кой е луд сам да се вкара в затвора?

Далеч съм от мисълта, че Борисов три е измислил сам този ход, но задкулисните му кукловоди са добри професионалисти. Все пак цял живот това работят. Манипулация на народонаселението.

Не искам да звуча скептично, но като си спомня с каква лекота метна оставки предишните два пъти, без почти никой да му ги е искал, и като гледам как се е запънал сега, ми се очертават два варианта. Или иска да остане до края на мандата и да окраде каквото може като за последно, или екипа и социолозите му са му представили тревожни данни за резултатите на ГЕРБ на евентуални избори и е готов да даде всичко, за да ги организира той и да излезе няколко гърди напред. Не знам може да не е нито едното, нито другото, може и да са двете.

Знам само, че като гледам колко хора протестират в Беларус, въпреки яростния терор на властите и ги сравнявам с нашите антиправителствени деятелности, не мога да не призная, че все още ни трябва време да узреем като общество. Още повече, че и социалните мрежи са пълни с изказвания от сорта на „И аз искам Бойко да се махне, но нека полицията разгони тия на Орлов мост, че ми отнема десет минути да заобиколя.“.

Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00
€


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:

5.00€



Бойко си опече работата и се оттегли в полунелегалност, за да гледа сеира отстрани. От време на време се появява пред медиите, колкото да подкладе огъня и пак изчезва. На партизанска война като на партизанска война.

В момента неговото най-голямо оръжие е търпението. Народното събрание тепърва трябва да се прибере от курортите, после да се внесе смешноватото предложение за нова Конституция, да се обсъжда, да се гласува до три месеца след внасянето, а после и наново пет месеца, за да се да събере три четвърти, което никога няма да стане, защото кака Корни не иска нова Конституция и има седемдесет и няколко човека зад пролетарския си гръб. И поне си го признава. Защото и Бойко не иска Конституция, ама шикалкави и увърта, а това го умее, всички сме го усетили на гърба си.

Лошото е за нас. Тия, които искаме едно-единствено нещо: ОСТАВКА!!!

Снимка: Тихомира Методиева – Тихич, Булфото ©