OpenWriters.net

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/openwriters-net/

Какво ако имате идея за книга, разказ, роман или пиеса и я споделите с останалите преди да сте го написали? А ако напишете кратко резюме на книгата си и примерно създадете сам първа глава и поканите допадащи ви по стил други автори да продължат заедно с вас? А ако се появят разклонения в сюжета – примерно няколко варианта на трета глава?
Още един проект на българската свободна креативност! Браво, момчета и момичета (if any)!

Отново на театър

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/otnovo-na-teatr/

Заведох Асен и Владо на Камината – това вече определено е пиесата, която съм гледал най-много пъти през живота си, а и едва ли това ще е последния път. Тони вече ме бъзика, че ако Валентин се разболее ще мога да го заместя на сцената, защото навярно знам репликите наизуст. Вярно е, че ги зная – интересно ми е да следя колко различни са четирите или петте представления, които гледах. Весело ми е да откривам идеите на екипа в промяната на някой малък детайл или пък дори лапсусите или някои импровизации в текста.

Ех, какъв ден пак…

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/eh-kakv-den-pak/

Легнах си призори днес… някъде около 3 след полунощ.
След работа хвърлих Кети до центъра да търси валентинови подаръци и се прибрах относително рано в къщи. Докато си приготвя вечеря, прочета пощата си, особено след поредния импулс на напрежение в ССС, свързан с пролетното размърдване на слоевете, и свърша още куп други неща, се озовах начисто със задачите едва около час преди полунощ.
Беше късно, но времето и настроението ми бяха подходящи за писане, а и вече бях започнал предходната нощ.

Из „Дневникът на един луд“

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/iz-dnevnikt-na-edin-lud/

От виртуални дневници на изтрещяли юзъри, блоговете са на път да се превърнат в най-самотната и независима обществена медиа. Което, освен всичко друго, означава и че най-накрая ще се отървем от Искрено&Лично и Море от любов, амин
текст: Асен Начев
19 ноември, 2004 г., 14.03 ч. „Какво, по дяволите, е това?!“ си казах първия път, защото човек наистина се обърква в началото. Под логване досега разбирах регистриране или записване на всякакви данни в сайт или мрежа.

Хубав понеделник

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/hubav-ponedelnik/

Вече имам Интернет, но все пак предпочетох тази вечер да се видя с Ник и Ани пред това да вися пред дисплея. Иначе очаквах денят да е тежък и той беше – служебната ми поща преливаше, личната дори не я бях гледал до преди малко. Зависнали задачи, които трябваше да доизтикам веднага и други, които моментално ми се стовариха щом ме откриха на бюрото ми. Но не ми дотежа – успях да се преборя с доста от проблемите и то бързо.

Old Fashioned Weekend

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/old-fashioned-weekend/

Връщайки се в петък през нощта в къщи открих две неща, които лекичко ме притесниха. Едното, че кабелният ми модем мигаше отчаяно в неспособност да се закачи къмто отсреща, а другото, че неволно бях забравил вратата на балкона лекичко открехната и в хола беше малко по-прохладно от обикновено. Втория проблем реших лесно, а първия го пренебрегнах.
Нямах интернет през уикенда и преоткрих удоволствието да чета книги (на хартия), да погледам няколко филма – Весо ми даде Enigma, а аз реших да гледам The House of the Flying Daggers, който пък ме провoкира да си припомня Hero.

Студ и тишина

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/stud-i-tishina/

Студено грее слънцето на февруари. Тихо и студено преминават дните. Сиви хора по улици и тротоари студено и тихо отминават свити.
Студени лъжи си разменяме тихо. Тихо обичаме със студени обятия. Студено е… чак тишината закиха и тихо избълва студени проклятия.
5 февруари 1994 Пловдив
P.S. Преди точно 11 години…

Зима в Словения

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/zima-v-sloveniya/

Вчера късно следобед заваля, а днес всичко е прекрасно бяло. Продължава тихо да се сипе и в момента. Точно приключваме проектите си, след доста работа снощи. Поне в моят екип беше весело и забавно – за другите два нямам идея. Ще поговорим още около час за новите неща. Вече си поръчах таксито за летището в 11:30 (местно време).
Направихме три цели денонощия без да си подадем носа извън хотела. Ужас! Голям action беше.

WordPress 1.5 през лятото?

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/wordpress-1-5-prez-lyatoto/

Преди няколко часа се е появило забавно интервю с двамата основни разработчици на WordPress, в което повече от ясно Ryan посочва датата на поява на final release на 1.5 клона. Като се има предвид манията на Matt по Луис Армстронг (заради която е наличен и plugin-а Hello Dolly ако не сте се сетили), няма никакво съмнение коя е jazz легендата, на чийто рожден ден ще се появи и WP 1.5.

A Day To Go

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/a-day-to-go/

Мисълта, че това е предпоследната ми вечер тук няма как да не ме прави доволен. Снощи хвърлих цялата си останала енергия в предходния разказ – не очаквах да го започна и завърша за една нощ, но се получи от само себе си. Дори не го редактирах. Днес само подмених няколко думички в движение и тайно бях провокиран да докажа, че мога да напиша и нещо с happy end. Всъщност поредната идея е в главата ми, но поне още няколко дни смятам да си стои там, защото ако я напиша тази нощ просто ще се получи нещо ужасно слабо.

Недовършената картина

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/unfinished-painting/-3217606936/

Обичам да подострям моливите си сам, това е нещо като ритуал за мен. Понякога го правя малко опасно, но след онзи път повече никога не съм се наранявал. Случи се само веднъж. Още имам белег на палеца си.
Не помня кога точно заживяхме заедно. Никога не сме говорили за това. С времето тя все по-често оставаше при мен и предполагам, че някой ден просто е спряла да се прибира в къщи.

Приказки от 1001 години

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/prikazki-ot-1001-godini/

За първи път летя с Bulgaria @ir – съвместен полет с чешките авиолинии CSA. Българският Boeing 737 беше малко вехтичък, но иначе полета беше ОК. Само ако и екипажа успяваше да се пребори с по български унилите си физиономии по нищо нямаше да се отличаваме от средностатистическа авиокомпания. Както и да е – дори и в момента сме три светлинни години пред ужаса на Alitalia.
За трети път се озовавам в Прага за последните три-четири месеца – този път отново само транзит с тричасов престой на път за Любляна.

Ноктюрно

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/noktyurno/

Ноктюрно
Изчезват бавно по своите пътища, мечтите, примесени с минало. С присъдата на слепи сънища и със скръбта по спомени изстинали.
Ритмично ехтят колелата, понесли съдбите нанякъде и всичко бавно изчезва в мъглата, потъвайки в удавеното отчаяние.
16 март 1993 Пловдив
Ноктюрно 2
В мен е празно. Глухо тътне сърцето ми, което беше нявга цяло. И само тишината може би ще седне да се огледа в мен като във криво огледало.

Rover Wanderer

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/rover-wanderer-2/

…and the road becomes my bride I have stripped of all but pride So in her I do confide And she keeps me satisfied (Metallica, Wherever I May Roam)
Как само ненавиждам този момент с приготвянето на багажа, с броенето на нужното количество чисто бельо, с прегледа на документите, кредитните карти. Таксито за летището вече е поръчано за утре сутринта. Ще последва check-in, скенер, митница, gate, самолет, кацане, няколко пъти, пак такси, поредния хотел, цикъла офис-хотел, хотел-офис и обратно.

Няма невъзможни неща

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/nyama-nevzmozhni-neshha/

Отдавна не съм седял с компютър в скута си в собствения си хол в Пловдив. Напоследък по-често пътувам в чужбина отколкото до родния си град или поне приблизително поравно, което не знам дали е тъжно, но е факт.
Още по-отдавна не съм използвал модема на лаптопа си – не знам какво може да ме накара да dial-up-вам напоследък. Така свикнах с широколентов достъп, че другото сякаш не е Интернет. Всъщност ако реша да dial-up-вам по-скоро бих браузвал набързичко с Nokia-та си.

Празен ден

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/prazen-den/

Той – животът – е в мъжки род, а тя – смъртта – женски род. Нали? И ако смъртта е една красива, блестяща жена… като Джесика Ланг… нима не би ти се искало да я прегърнеш?… Наум Шопов (преди минути по bTV)
Днес бяха бирените срещи – бях забравил, но Валери ми напомни с питане по ICQ дали ще ходя. Така или иначе не събрах сили да се занеса.

Вик в Ахелой или една (не)сънувана реалност

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/vik-v-aheloj-ili-edna-nesnuvana-realn/

Вървях по дългия път към морето, Ахелой остана зад мен. Аз бях и смутено гледах небето. Млад бях, а бях уморен.
Чайки тренираха своите виражи. Тела по пясъка лежаха сами. Вълна погали челото на плажа, а слънцето хвърляше горещи ками.
Тръгнах обратно по пътя към къщи, но спрях и погледнах водата. Огледах се – всичко беше все същото. Затворих очи и чух как стене тишината.
Клони покрай пътя бяха струпани, чирози в сянката продаваше старик.

Военно-полева лудница

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://blog.yovko.net/voenno-poleva-ludnitsa/

Когато навремето пътувах с автобус към Пловдив използвах времето за четене и мислене. Сега, когато се налага да шофирам мога единствено да мисля по пътя. И го правя. Понякога ритъмът се зацикля дотолкова, че не успявам да намеря време да поредя мислите си и да осъзная какво всъщност точно ми се е случило. А времето зад волана е спокойно. Не си вдигам телефона въпреки handsfree-то. Предполагам затова приемам пътя като форма на релаксиране.

The collective thoughts of the interwebz

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close