Tag Archives: антивакс

Най-накрая нещо полезно да излезе от антиваксърите

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/neshto-polezno-ot-antivax/

…почти.

Днес ми изпратиха още извадки от дискусиите в една от големите групи на антиваксърите. Сещате се – една от онези, чието име призовава за избор, а всъщност в само един от десет коментара има нотка на съмнение дали да се имунизира все пак детето, след което следва човекът бива бързо блокиран. Един от админите на групата е т.н. Ками Асенова. Казвам „тъй наречената“, защото никой не знае точно как се казва. Излезе информация коя е, но това е без никакво значение.

Въпросът е, че ефектът, който тя и подобните ѝ създават в българското общество, е силно подценен във вредата си. Въпреки това, тук съм да кажа, че нещо полезно все пак излезе от тях и по-специално от „Камиту“. Наскоро се случи да направя няколко малки дарения тук и там и реших, че още едно не е лоша идея. Затова от името на Ками Асенова има вече дарение за инициативата End Polio, която се бори с полио по целия свят. С парите събрани така се купуват повече ваксини и се спонсорира работата на здравните екипи по места.

В това дарение са събрани всички конспиративни теории, на които толкова много се залага във въпросните групи – кампанията е водена от Rotary International, подкрепя се и от богати евреи, а всяко дарение, включително това, се удвоява от фондацията на Бил Гейтс. Сумата е скромна – 27 евро, но и символична – точно толкова са случаите на диво полио от началото на годината до 20 ноември. Дори си има картичка, която може да си отпечата и сложи в рамка.

А защо специално на името на Камиту ли? Като струва ми се най-заслужила. Ако не сте съгласни и смятате, че друг в България вреди повече на здравното образование на младите родители и превенцията на инфекциозни болести, дарете по подобрен начин за борбата срещу полио от негово или нейно име.

Може да го направите на End Polio, както и на сайта на Уницеф или на фонда на Bob Keegan подкрепящ здравните работници станали жертви на атаки от религиозни антивакс фанатици. Ако искате да научите повече за борбата срещу полиото, ще намерите всичко на GEI инициативата. Обобщил съм някои неща в статиите:

Ако не сте чували за Камиту, поздравления. Ето бърза извадка:


Отново ме блокираха във Facebook

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/block-facebook-2/

За пореден път съм блокиран във Facebook и за втори път причината е, че цитирам с ирония думите на някого друг. В случая коментирах под пост на Йордан Стефанов, който списва „Наука и критично мислене“ и блога 6nine. Поводът беше негово участие при Коритаров, където говори за скорошните протести на антиваксърте срещу задължителния характер на ваксините. В общи линии малко повече може да се каже, отколкото при предишния им протест, но явно има нужда да се повтаря отново и отново. Затова е добре, че Йордан се наема да го прави.

За това си участие си той спечели поредна доза определения из едни групи във фейса. Едно от по-цветущите му изпратих и цитирах под поста му. Ето оригиналния коментар пуснат на стената на един от организаторите на активакс протеста:

Два дни по-късно профилът ми беше блокиран за 24 часа, тъй като коментарът ми не отговарял на стандартите на общността. Ясно съм го означил като цитат, а и от контекста после става ясно. Това, разбира се, няма значение, тъй като алгоритмите не разбират от контекст. Те търсят ключови думи, а в коментара ми определено има няколко притеснителни такива. Затова съм си спечелил и блокиране.

Тъй като статусът на Йордан беше частен, не мисля, че някой е подавал оплаквания конкретно за него. По-скоро са изпращали повече сигнали за мен и други неща, които съм писал. Когато алгоритъмът е хванал въпросната ключова дума, се е задействал. Нещо подобно стана преди две години, когато пак иронизирам мъжкарите, които се пънеха, че бежанците в Германия са били жени, но като стане дума за домашното насилие, всички опорстват. Предвид дебатът за оная конвенция този статус май е все по-актуален.

Интересното в този случай е, че цитираният от мен коментар си стои. Въпреки използването на същите ключови думи и въпреки многобройните докладвания. Моят вече е изтрит. Това всъщност е един дребен пример защо не трябва да се позволява на алгоритми да филтрират съдържание и да раздават наказания. Именно това се готви като законодателство на европейско ниво, но не просто в сферата на интернет тормоза, но и като защитата на интелектуална собственост.

Но в крайна сметка мярката е само за 24 часа и отново ще получа извинение от Fb, както последните пъти. Щом участието на Йордан толкова е подразнило антиваксърите, значи си заслужава да го видите, както и да се насочите към блога му 6nine.

За правото ни на избор да караме децата си пияни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/kod-grozdova/

Днес попаднах на нещо, което явно много добре се крие. Кой и с какви цели ще се разбере един ден.

Рових се аз в данните за катастрофите и открих с учудване, че 99.1% от катастрофите с жертви се причиняват от хора, които не са пили или поне частично са били трезви. Защо не се говори за това!? Опитват се да ни убедят, че да караш пил едва ли не убива на пътя, а то се оказва, че е над 100 пъти по-безопасно от това да караш непил. При това крият данните колко всъщност са били убити от пусти трезвеници и колко от порядъчно пияни.

Защо е всичко това? За пари, разбира се! Дали искат да унищожат изконната ни пивоварна индустрия за сметка на тия вредни сокове и коли? Дали защото искат просто по документи да изкарат някакви числа? Или да събират яки глоби?! Почти всеки прозрял истината и обърнал по няколко преди да се качи зад волана – само и само да спаси околните от нараняване – бива бързо глобен.

Всичко е наложено от западната медицина! Имало ли е изследвания, за да докажат, че у нас точно алкохолът не помага при каране?! Не, разбира се. Крият. Има обаче множество изследвания, които показват, че има дори повече катастрофи в Близкия Изток, където алкохолът е забранен. Какво крият от нас?! Колко живота щяха да бъдат спасени иначе?

Какво следва да се направи, ще питате. Въпреки всичко, което открих чрез научните си изследвания из мрежата, не съм против карането трезвен. Не смятам, че трябва да се задължават всички да карат пияни. Не е редно обаче да има забрани, ограничения и глоби за доказано по-безопасното. Трябва да е препоръчително. Всеки следва да може да направи свободен информиран избор дали да кара децата си пиян или не. Какво пречи това на другите – ако вярвате на пропагандата на подкупните ни власти, карайте си трезви като си мислите, че това пази децата ви. От къде на къде ще очаквате от другите да карат трезви? Това е тоталитарен режим!


Това, разбира се, е ирония. В същото време е и точен преразказ на това, което беше изписано като аргументи из антивакс групите. Единствено замених „не ваксинирам децата си“ с „карам децата си пиян“. Безотговорността при двете е приблизително еднаква. Разликата е, че пияните шофьори са убили една идея повече деца на пътя, отколкото неваксинирани деца са умрели от предотвратими болести в страната за последните 10 години. Голяма част от последните са били твърде малки, за да получат МПР ваксината, например.

С предложенията за отмяна на задължителния характер на ваксините и другите ограничения като детските надбавки и детските градини, в скоро време тази тенденция ще се обърне. Разбира се, всичко това се отрича от искащите „информиран избор“, тъй като те не вярват, че обществения имунитет пази най-малките и имунокомпрометираните или че ваксинациите водят до имунитет.

Всъщност, няколкократно съм посочвал, че съм за това ваксините да не са задължителни. Ще се подпиша първи на призив за това, но само при условие, че някой ми покаже как това би помогнало на повишаване на обхвата на ваксините. Това, че имунизационният обхват нямало да падне, се забелязва още след аргументите им и присъстваше в призива им преди 3 години. Тогава за пръв път се „ребрандиха“ от „против ваксини“ към „само искаме избор“ следвайки линията от антиваксърите в щатите. Никой обаче до днес не успя да обясни как точно ще стане това. Когато попитах, ми беше отговорено, че съм много нагъл да искам увеличение на покритието. При условие, че то и сега е опасно ниско в страната, лесно е да се досетите накъде ще тръгнат нещата. Именно затова страни като Италия, Франция и Австралия започнаха да прилагат мерки приближавайки се до тези в България.

Епидемията от туберкулоза в Украйна и смъртта на едно дете

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/tb-ukraine/

Тръгнала е „сензационна“ новина по антивакс групите за временно спряна БЦЖ ваксина в Украйна. Ваксината е българска – на БулБио. Мярката е стандартна, временна и е взета след смъртен случай на новородено. Според лекарите е било здраво и са поставили БЦЖ ваксината, както е по календар. Отново според лекарите смъртта няма връзка с ваксината, но в съответствие с процедурата е спряна до изясняване на случая.

Разбира се, върти се заедно с фалшивата новина, че доц. Маркова от БАН била показала, че ваксината е потенциално опасна, което тя самата отрече да е казвала или да може да се направи като извод от изследването ѝ. Това и още подобни са препечатани вече в Actualno и още няколко сайта.

Интересен момент, който пропускат да споменат за Украйна е, че детската смъртност намалява почти толкова бързо колкото в България – докато при нас е намаляла с 58% за 20 години, при тях е с 55%. Случаите на туберкулоза при тях обаче са многократно повече от нас и се увеличават. При нас има намаление от 8% за 10 години. Към миналата година в България е имала 23 случая на 100 хиляди население, а Украйна – 91. В някои градове като Одеса те са над 110. Те също са в списъка на WHO с високорискови държави заради резистентни щамове на туберкулоза. Анализатори посочват, че проблемът с туберкулозата в Украйна може да създаде проблеми и за Европа. Системата им страда от същите проблеми, както и България, в последващото проследяване и грижа за болните, но в много по-голяма степен. Резултатът е, че смъртността заради туберкулоза при тях е 13 пъти по-голяма отколкото при нас – 0.83 спрямо 11 починали на всеки 100 хиляди население.

В този контекст имунизациите при тях са дори по-важни, отколкото при нас. Докато ние сме много по-близко до премахване на нуждата от масова имунизация и вече постепенно намаляваме реимунизациите, при тях тя още има важна роля в сваляне на заболеваемостта. Затова доверието в системата е толкова важна. Инциденти като този поставят това под въпрос. Причините може да са много и разследването тепърва трябва да посочи какво се е случило. Възможно е конкретната ваксина да е била замърсена. Това се е случвало и преди с БулБио, но винаги е било хващано още при доставките и никога такива не са достигали до лекарите. Тогава трябва да има проверки и последствия за компанията. Възможно е да не е съхранявана правилно, каквито проблеми имаше и в България. Лекарите обаче отричат. Не на последно място, както се посочва в самото съобщение на украинските власти, най-вероятно няма нищо общо с ваксината и става въпрос за състояние пропуснато от лекарите при раждането.

Независимо обаче какво е заключението на разследването, то няма да бъде тиражирано както тази новина в следващите седмици. Просто не е толкова сензационно и спекулативно. Твърдения неприсъстващи в съобщението на украинските власти и сега се вкарват от Actualno, за да направят историята по-пикантна. Тези ще бъдат допълвани и украсявани, както обикновено, докато след месец не видим да се споделя нещо почти незвъзано с оригиналното събитие. Точно както се случи с доц. Маркова от БАН и статията в сп. Осем.

Интересното сега е дали родната агенция по лекарствата ще се задейства да направи проверка на БулБио или ще чака случая да нашуми в медиите или Украйна да поиска такава. Министерството на здравеопазването все още далеч от ваксина, която да има същото ниво на ефективност, както останалите ваксини от календара. Инвестиции в такава се правят отдавна, включително от държавите в западна Европа, където все още десетки хиляди се разболяват всяка година.

Оттегляне на коментари в блога и промяна в лиценза – част 2

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/komentari-licenz-2/

През ноември писах за молба към мен да залича определени коментари в този блог. Авторът посочи като причина, че е съзрял и се приоритетите му са се променили. Не искаше да го идентифицират с това, което е написал в блога ми. Разбирам го напълно предвид всичко, което беше изредил като мнения.

Както знаете, не трия мнения, освен когато не става въпрос за открита реклама или не нападат семейството и близките ми. Затова вместо да изтрия написаното от него, го скрих за всички посетители и търсачки. Условието обаче беше, че ако видя индикации, че заявената промяна в позицията му не отговаря на истината, ще възстановя коментарите. Това е съдържание публикувано на сайта ми и според лиценза то става публична собственост. Не може току-така да се заличава само, защото вижда, че коментарите му в миналото са били безсмислени и срамни.

Точно това направих днес – възстанових всички 90 коментара. Става въпрос за един антиваксър коментиращ под статията ми Зли ваксини или глупави родители. Той администрира един от сайтовете им на български език, който разпространява най-много заблуди по темата сред младите родители. Също така е сред най-активните в антивакс групите и съответните теми в БГ Мама. Нямам намерение да ги линквам тук.

Не съм очаквал да промени мнението си. Нямам илюзии, че това ще стане при някои от тази група хора. В молбата му обаче имаше заявка за промяна на поведение, а такова не се видя в последните месеци. Нито е спрял сайта си, нито е спрял да разпространява фалшиви новини. Това означава, че молбата му е била куха и няма причина коментарите му да останат скрити.

Включих се в учредяването на „Да, България“

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/da-bulgaria/

Това написах преди точно две седмици. Тогава Христо Иванов излезе и обяви създаването на нова партия – „Да, България“. За тези две седмици много вода изтече. Говорих с доста хора в и извън проекта. Запознах се с програмата. Преди седмица бях поканен от Иво Мирчев и Христо Иванов на съучредител на партията. Приех.

Както Божо вече описа подробно, не съм част от ръководството или структурата на партията. Подобно на него не се виждам като партиен деец. Не смятам, че съм подходящия човек да изгражда структури и да привлича нужните хора към тях. В същото време, ще стана член на партията и ще помагам както мога. Смятам да се включа в сферите на електронното управление, прозрачността, отворените данни и гражданското участие.

Защо приех?

В последните години усърдно странях от участието в каквито и да е организации. Канен съм в различни НПО-та, партии и комитети. Отказвах по различни причини, но най-основната беше нежеланието да се включвам в структура занимаваща се с политика под каквато и да е форма. Ненавистта към процеса мисля, че е разбираем за всички. Единственото изключение беше инициативният комитет в подкрепа на електронното гласуване, тъй като имаше точно определена цел и ограничено време на действие.

Това, което се промени в последно време е, че осъзнах нуждата да се заеме някаква активна позиция. Всичко проекти и мнения, които изказва, може да имат някакъв ефект, но те далеч не са достатъчни. Посланието на Таков и Иванов за политизирането на усилията съвпадна с това, което се въртеше в главата ми от доста време. Както писах през септември:

Изборите не са демокрация. Те просто пренареждат сцената. Демокрацията е онова, което се случва преди и след изборите, но не и в деня.

Затова подкрепих декларацията на новата партия и се включих в 77-те учредители. Не заради едно конкретно нещо, а заради това, което видях като цели, желание за промяна и хора, които имат потенциал да направят тези неща.

Съдебната система не се яде

В последните дни изчетох доста дискусии за новия проект. Имаше положителни, отрицателни, но повечето бяха зарадени с предпазлив оптимизъм. Основни приоритети, които аз разпознавам в този проект, са ефективни реформи на съдебната система и публичната администрация. Това включва някои непопулярни и трудно разбираеми мерки, несъмнено труден конфликт с гнездото с оси в прокуратурата и ВСС, електронно управление, съкращения, инвестиции. Няма една абсолютна и непроменима формула как да се оправят тези сектори. Всички са наясно къде са проблемите и какво трябва да се оправи – дори онези, които я предпочитат счупена, за да я експлоатират.

Въпросът е как да се стигне от сегашното до желаното състояние. От това, което видях в последните седмици и на база работата на ключовите фигури в проекта в миналото, мога да кажа, че са правилните хора за целта. В това число включвам компромисите, които са правили или са отказвали да правят, както писах преди две седмици. Няма декларация или програма, която може да опише всички нужни стъпки или промени. Реформите винаги навсякъде са се правили и ще се правят от правилните хора на правилното място с добър политически гръб.

Правилен е аргументът, че държавата не е само съд, полиция и администрация. На мнение съм обаче, че никоя мярка в който и да е друг сектор не може да успее без тези системи да работят поне сносно. Всяка реформа, регулация, либерализация, инвестиция, бизнес проект или каквото и да е може да бъде обърната с главата надолу от един зависим съд, оплетена в интереси прокуратура или неефективна публична администрация. Липсата на борба срещу корупцията е най-ярък пример за това.

„Магистралите не се ядат“ беше лозунгът на левицата срещу фиксацията на Борисов върху инфраструктурните проекти. Макар да са прави, че проблемите на държавата не се изчерпват с липсата на магистрали, по-добрите пътища определено подобриха възможностите за бизнес. Донесоха със себе си също така още корупция, разграбване на публични средства и скандали. Някой може да каже, че аналогично фиксацията на „Да, България“ ще е съдебната система. Дори това да е така, аз не бих имал нищо против, защото виждам това като основен приоритет. Христо Иванов вече подробно дискутира това, което пише в декларацията – че политиките във всички сфери ще се изготвят на база експертни мнения и анализ на данните за реалната ситуация. Законотворчеството на база доказателства, анализ на данните и ефекта им е нещо, за което отдавна се говори не само у нас. Тепърва ще видим как ще бъде приложено.

Ама ти не беше ли от…?

В този блог и из социалките съм подкрепял различни инициативи и кандидати. Последно подкрепих Трайчо Трайков на изборите. Забелязах, че ме свързват с ГЕРБ. Навярно, защото безвъзмездно и без връзка с институциите поддържам неофициални профили в Twitter на Министерски въвет, МЗ, НС, МВР заедно с останалите 5-6, които са в мрежата на @GovAlertEu. Най-вероятно обаче е защото подкрепях доста от мерките въведени от Бъчварова и най-вече тези за електронното управление, отворените данни и електронната идентификация. Да, тя е от ГЕРБ. Също от ГЕРБ е и Цветанов, който критикувам постоянно. Изказвал съм смесени мнения за действията на други фигури като Дончев. Критикувал съм доста други. Подкрепял съм мерки предложени от хора като Калфин и други от левицата. Това означава ли, че „съм от БСП/АБВ“? В различни материали така са ме писали като активист на ДПС, ВМРО, Big Pharma, еколозите, за и срещу протестите и прочие. Няма да е нито първият, нито последният път.

До сега винаги съм покрепял мерки и хора. Гласувал съм за кандидати от повечето големи партии. Сега за пръв път давам подкрепата си не само като глас на избори, но и като подпис подкрепящ учредяването на партия. Може да е грешка, но смятам вече за по-голяма грешка е да не заема активна позиция.

Какво мислите за…?

Вече ме питаха това. Какво мисли „Да, България“ за една или друга тема. Всъщност, първите, които публично ми зададоха този въпрос, бяха антиваксърите.

Не съм говорител на партията, няма да съм в управлението ѝ или активна част от структурите. Мога да изказвам само моето мнение, докато позициите на партията ще се изготвят след дебат и консултация с експерти. Не съм съгласен с всичко, което всеки от другите 76 учредители са правили или са казвали в миналото. Всъщност, на този етап не съм съгласен с не едно или две неща, които аз съм писал в този блог през последните 9 години. Нямам съмнение, че с някои от другите учредители имаме разминаване в позициите най-малкото по отделни аспекти от проблемите, които занимават страната.

Това не означава, че една такава група от хора не може да види общи точки и да работи заедно. Демократичния процес е точно това – дебат, компромиси, намиране на най-доброто решение, което максимално удволетворява всички или е най-подходящо предвид ситуацията и бъдещото. За съжаление, системата е такава, че без учредаването на политическа партия прокарването на тези мерки е почти невъзможно. Дали наистина имаше нужда от нова такава беше обсъждано доста. Според мен нужда имаше и интересът към „Да, България“ е илюстрация за това. Тепърва ще видим доколко ще се разрастне този интерес и дали ще се материализира в реална политическа подкрепа.

Значи вече си…?

Обсъждал съм това няколко пъти вече. Наскоро писах точно по тази тема – как предразсъдъците ни пречат да възприемаме информацията и да откриваме фалшиви новини. Нямам илюзиите, че не съм biased (с предразсъдъци, пристрастен). Това, което винаги съм се опитвал обаче, е да разчитам на данни, да търся проблеми в събирането и интерпретацията им, конфликтни точки с други анализи и наблюдения. Когато изказвам мнение тук, гледам да посочвам другите гледни точки и защо мисля, че не са верни. Когато анализирам данни, посочвам предположенията, които съм направил, ефекта им, дефектите в данните, визуализациите и за какво трябва да сме внимателни.

Не съм спестявал критиката на хора, които подкрепям – в политиката или в НПО сектора. Нямам намерение да променям това сега. Не вярвам, че има безрезервна подкрепа. Ще посочвам дефектите в структурата на новата партия и в действията на отделни нейни членове. Това, че споделям събитията и призовавам хората да се включват в инициативата не означава, че не разпознавам трудностите пред нея – вътрешни и външни. Има много подводни камъни, в които може да се спъне, но това не означава, че не трябва да тръгваме.

Разликата с всички други инициативи, които съм покрепял до сега, е че в този случай реших да застана зад тази. Като личност, като блогър, с експертна помощ и като гласоподавател. Дали ще има успех или не движението зависи най-вече от нас. Вероятността не е голяма предвид срещу какво сме се изправили заедно и поотделно, но това не е причина да не се опитваме.

Всичко това звучи като едно голямо клише. Няма да е първият път когато го чуваме, няма да е и последния. Това не значи обаче, че не е вярно и че не е единствения възможен начин да се промени нещо. Последното никой не го отрича, но предпазливостта, циничността и горчивият опит ни пречат да направим стъпката. Дали е правилна, зависи от следващите сто след нея и тепърва ще видим накъде отиват те.

15400441_1648429615449780_2616333222848157689_n

Не било post-truth, най ми било preconceived*

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/post-truth-preconceived/

post-truth
/ˌpəʊs(t)ˈtruːθ/
adjective

Relating to or denoting circumstances in which objective facts are less influential in shaping public opinion than appeals to emotion and personal belief
в превод: „пост-истина“ (според медиите)

preconceived
/priːkənˈsiːvd/
adjective

(of an idea or opinion) formed before having the evidence for its truth or usefulness.
synonyms: predetermined, prejudged; prejudiced, biased
в превод: предразсъдъци, предубеждения

Post-truth стана думата на 2016 на Oxford Dictionaries. Описва информационния хаос, в който привидно се намираме. В щатите се засилва ролята на т.н. fact checking. Имаше дори подобни опити в медиите ни покрай изборите в България. В Германия има призиви за криминализиране на фалшивите новини. Преди дни Facebook пусна механизъм, с които по техни думи ще се борят със същите.

В България терминът беше преведен като „пост-истина“. За да има „пост-“ обаче, не трябва ли да е имало „пре-истина“ или поне време на „истина“? Не мисля, че е имало момент в последните 27 години, когато е нямало фалшиви новини, медии „бухалки“ или очернящи кампании. Това, че сега имаме официален термин, не означава, че е нов феномен, нещо, с което тепърва се сблъскваме.

Истина? Каква истина?

Има все пак нещо различно. Няма спор, че днес социалните мрежи дават възможност тези фалшиви новини да се разпространяват несравнимо по-бързо. В интернет често стават популярни анонимни сайтове и групи. Те бълват подвеждащи, непълни или направо лъжливи новини. Споделят се масово, защото или звучат достоверно, или са достатъчно шокиращи, за да са интересни.

Готвят се доста механизми за борба с това. Проектът на Красимир е прекрасен пример, който определено подкрепям. Всички те обаче са технически решения, които целят избягването на портали или конкретни новини. Както каза Сноудън наскоро, това е ефективна цензура и няма да реши същността на проблема. Най-добрата защита срещи фалшива информация е критичното мислене. Острата му липса е този проблем да изври толкова бързо и да се прелее във всички сфери на обществения живот.

Предубежденията са тези, които най-вече ни пречат да прозрем, че една новина е фалшива. Има много видове предубеждения и всички влияят на това как възприемаме информация. Например, ако вярвате, че циганите масово не си плащат ток, всяко изказване на шефовете на електроразпределителните дружества, че всъщност циганските квартали са едни от най-редовните, ще ви се стори като фалшива новина. От друга страна, ако вярвате, че „в чужбина работят повече българи, отколкото в България“, значи лесно ще повярвате на някакъв обикалящ сутришните блокове да разправя, че „българите ще изчезнем до 2050-та“.

Съвсем нормално е да преценяваме всяка информация на база личния си опит и вярвания. Проблемът идва тогава, когато не приемаме, че опитът ни е анекдотен и вярванията ни може би са грешни. Тогава неизбежно отричаме всичко, което ни противоречи и приемаме само онова, което затвърждава убежденията ни. Виждаме го не само в политиката, но в ултра-религиозните, антивакс движенията, расизма и прочие.

Експериментът

Преди няколко дни търсех информация за заболеваемостта в България и ми хрумна да направя експеримент. Исках да тествам как може да се манипулират предубежденията, за да се получи конкретен резултат в едно допитване. За целта пуснах няколко анкети. В едните използвах за период „седмица“, а няколко дни по-късно — „година“ в друга.

Сами виждате разликата, когато се смени периода. Резултатите би трябвало да са идентични, тъй като отговорите са практически еднакви. Вижда се, че повече хора са отговорили за „4 и повече“ седмично, когато питаме на база година. Правилният отговор е „1 и по-малко“. Доста по-малко. 7 случая за първите 9 месеца на тази година. С други думи — 0.179 на седмица. За 2015-та намерих само смърт от „външни причини“ и са 48 деца за цялата година, което пак е по-малко от 1 на седмица. Това обаче включва доста падания и други видове удари. Така видимо 60% от отговорилите са завишили с десетки пъти преценката си.

Още нещо интересно се вижда, когато сравним запитването за смъртните случаи от пневмония. Манипулацията с периода от време е еднаква, така че това измерва единствено ефекта на медийното отразяване. Въртенето на сензационни новини за катастрофи насажда впечатлението за масовост докато тези за респираторните болести — не толкова. Ефектът е, че видимо значително повече хора смятат, че смъртните случаи на деца от катастрофи надвишават тези от пневмония. Реалността: през първите 9 месеца на тази година почти 5 пъти повече деца са починали от пневмония, отколкото от катастрофи. Ако включим всички болести на дихателната система, разликата скача до 6-7 пъти.

Аналогична е ситуацията с инфекциозните и паразитни болести. Дори повече хора тук са отговорили, че има по 2, 3, 4 и повече смъртни случая от това. Реалността е, че това е причината с най-малка смъртност — 2 пъти по-малко от „външни причини“ (падания, катастрофи) и 4 пъти по-малко, отколкото при болестите на дихателната система.

Всъщност, ако погледнем 2015-та и изключим всички фатални случаи заради вродени аномалии и състояния, възникващи през перинаталния период, получаваме, че 30% от смъртните случаи на деца то 10 годишна възраст се дължат на болести на дихателната система, 18% на „външни причини“ (от които 2/3 нямат общо с катастрофи) и 6.7% — на инфекциозни болести. Предполагам, че няма нужда да го казвам, но за последното може да благодарим на ваксините, модерните диагностични методи и антибиотиците.

Цяр

Лекът е критичното мислене. То не се учи. То се възпитава и тренира. Поставяйте под съмнение всяко нещо, което прочитате, но най-вече поставяйте под съмнение собствените си убеждения постоянно. Едното без другото води до цинизъм и недоверие във всичко и всички. Приемете, че няма такова нещо като абсолютна истина и всичко има своите нюанси и условности. Не може да очакваме всичко да е абсолютно точно и да отчита всички аспекти от темата, също както цитираната статистика до тук не го прави.

Това съмнение в никакъв случай не е несъвместимо с увереността при дискусии по въпросните теми. Когато сте наясно с ограниченията на данните, които съществуват, в контекста и интерпретацията им, в познанията си за конкретните аспекти и нюансите им, може доста ясно да видите проблемите с гръмките заглавия и смелите твърдения в социалките и новините.

Никое техническо средство не може да спре фалшивите новини. Няма значение дали е бутон, приложение или НПО, което проверява фактите. Цинизмът и недоверието в обществото заличават техния ефект. Не може да накарате останалите да спрат да вярват в глупости. Може да помогнете на себе си обаче. Това е особено вярно за онези, които предават информацията (журналисти, редактори) и онези, които взимат решения (политици, бизнесмени). В крайна сметка най-важна обаче е масата от хора. Общественото мнение е тяхното мнение и докато твърде малко се надигат да кажат „я, чакайте малко“, никой няма да ги чуе.

Предразсъдъците и имат ли те почва у нас

Може още доста да се изпише за предразсъдъците (не откривам по-добър превод на bias). Тези два клипа доста сбито и ясно разясняват някои от тях.

(Не, този клип не е за ваксините, а за когнитивните процеси за движението)

Оттегляне на коментари в блога и промяна в лиценза

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/komentari-licenz/

Преди няколко седмици получих молба определени коментари в този блог да бъдат изтрити. Молбата беше от авторът им и засягаше около 90 съобщения. Той е един от ядрото от антиваксъри, за които съм писал многократно. Обясни, че е променил начина си на мислене и вече не иска името му да се свързва с позициите, които е заемал под статиите ми.

Като цяло нямам политика да премахвам коментари, с изключение на крайни случаи на обиди към семейството ми. Уважавам обаче решението му и добавих функция за маркиране на коментарите като оттеглени.

comment

За целта допълних лиценза на блога формализирайки процеса. Запазвам си правото да възстановявам така скрити коментари, ако забележа, че активността му по темата не е спряла и позицията му не се е променила видимо. В такъв случай остава единствено да се обърне към търсачките и да иска скриване на срамното за него съдържание, както явно е направил Жорж Ганчев с ДС миналото си.

Човекът, който ми писа с тази молба, поддържа един от основните антиваксърски сайтове на български език. Предвид новата позиция, която изрази, очаквам, че сайтът ще спре да работи. В противен случай не виждам защо трябва да възприемам думите му на сериозно. Аналогични ще бъдат действията ми към бъдещи такива запитвания.

Не, детето ви няма да получи парализа от ваксината срещу полиомиелит

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/polio/

В последната седмица на няколко места, включително в блога ми, стана въпрос за ваксината срещу полиомиелит и как “сама по себе си причинявала детски паралич”.

Не. Не тази използвана в България, Европа и вече в почти целия свят.

Наистина, пероралната ваксина (OPV) причинява в много редки случаи парализа. Тъй като ваксината използва отслабен вирус, след ваксинациите е открит щам, който води до усложнения (VDPV). Една разновидност на този щам дори може да се пренася (cVDPV). Пероралната ваксина е използвана у нас до 2007-ма, също както в цял свят, защото предпазва най-добре срещу дивия щам. След като е доказано, че дивият полиомиелит е заличен от Европа, всички минаваме към ваксината с изцяло деактивиран вирус (IPV), който се бие с инжекция. Той няма такива странични ефекти и макар да предлага по-слаба защита, все пак е достатъчен за поддържане на обществения имунитет докато заболяването бъде заличено навсякъде.

Дори с редките случаи на парализа от пероралната ваксина, тя си струва. Между 2000 и 2011-та в световен мащаб са били около 10 милиарда дози от ваксината и случаите на парализа са били по-малко от 700. За сравнение, без ваксината жертвите са щели да бъдат около 6 милиона по оценка на Световната здравна организация.

Все пак, рискът от VDPV остава и затова след заличаване на дивия полиомиелит всички ще минат на ваксината, която ние използваме сега. Затова OPV ваксината се използва все още – най-вече в южна Азия, където има джобове на болестта. Преди няколко месеца OPV ваксината беше сменена едновременно навсякъде изключвайки единия див щам, който от години не е срещан никъде. Това е пример за напредъка, който е постигнат.

Индия е друг такъв пример. След сериозни проблеми в гетата им и с разпространението на ваксината, държавата е обявена за свободна от полио през 2012. Проблемите остават в Афганистан, Пакистан и Нигерия. От началото на година там е имало само 32 случая. През 2015-та са били 52. Основната причина да не сме постигнали вече заличаване на дивите щамове в световен мащаб е силният отпор на крайно настроени религиозни и военни фракции. Талибаните в Афганистан и Пакистан често атакуват медицинския персонал, който ваксинира децата в селата. Подобна е ситуацията и в Нигерия. Убити са десетки сестри и лекари. Те споделят същите вярвания, като антиваксърите у нас и в щатите – че ваксините са били конспирация за стерилизиране на населението. Разликата, е че родните антиваксъри не са вдигнали още оръжие срещу лекарите, макар в щатите някои явно да призовават към това.

В България дивият вирус не е засичан от 25 години. През 30-те и 40-те е бил най-силен и последно у нас е имало случаи през 1991-ва. Това не означава, че не може да се върне. Както казва главния здравен инспектор д-р Ангел Кунчев, рискът идва от внос на вируса. Няколко държави най-вече в Африка страдат от такъв проблем. СЗО също предупреждава, че поради силната заразност на дивия вирус, евентуалното намаляване на обществения имунитет в даден регион може да доведе до нова епидемия. Достатъчно е един човек да пътува към Нигерия или Пакистан и да се върне със заболяването.

Вирусът произлизащ от пероралната ваксина обаче все още се среща в Европа и ще отнеме време да се заличи изцяло. Малко известен факт е, че леки парализи може да се получат от всякакви инфекции, не само от щам на полио вируса. У нас, например, от началото на годината има 177 засечени случая на т.н. остра вяла парализа. Всеки случай се следи и тества от НЦЗПБ. При почти всички е доказано, че са причинени от общи вирусни инфекции без връзка с WPV или VDPV. Лекуват се напълно и почти винаги няма последствия. Антиваксърското движение обаче продължава да твърди, че те се причиняват именно компонентът срещу полиомиелит във ваксините от задължителния имунизационен календар у нас. Това всъщност влошава ситуацията, защото ваксината няма въобще такъв ефект и именно тя е единственият начин да се пресекат VDPV щамовете.

Отново виждаме как успехът на една такава здравна мярка пречи на довършване на работата ѝ. Забравили сме как у нас всяка година хиляди са умирали и стотици са оставали недъгави от тази болест. Наскоро се сблъсках с това. На първия етаж в сградата, в която работя във Франкфурт, преди време отвори ортопедична клиника. Месеци наред виждах хора с разкривени крака и други проблеми да влизат там. Всички бяха възрастни. Не се замислях въобще. Поне докато преди месец не видях плакат за организирана среща на страдащите от детска парализа заради полиомиелит. Влязох да питам и се оказа, че те били един от кабинетите специализирани в рехабилитация на такива случаи. Не можело да се направи нищо за подобрение, но поне 1-2 пъти в месеца им помагали с раздвижване и процедури. Средната възраст на тези пациенти била 55. Нямали са пациенти с увреждания под 40.

Всичко това дължим на усилията на милиони лекари и сестри по цял свят, някои от които жертват живота си всеки ден. Най-голям принос обаче има един лекар – д-р Джонас Солк. Наскоро се навръшиха 100 години от рождението му. През 1953-та той разработва първата ваксина срещу полиомиелит. Вместо да я патентова, както правят всички, той я пуска свободно. Някои оценки сочат, че така е пропуснал печалба от близо 7 милиарда долара. Резултатите не закъсняват. Докато през 52-ра в щатите е имало 58 хиляди нови случая, само за 5 години с ваксината те са намалели до хиляда. Мисля, че това говори достатъчно красноречиво.

Ваксинирайте си децата.

criuydkwgaayd-f

Статията е написана на база информация от докладите на Global polio eradication initiative, както и препоръките на Министерството на здравеопазването и Националния център по заразни и паразитни болести.

Системата работи, но често има нужда от помощ

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/sistemata-raboti/

Преди две седмици адв. Мария Шаркова и аз писахме за “лечителите” от екрана, за това как ни се представят като специалисти по хранене, различни болести и натурални лечения. Статията беше публикувана първо в Капитал. Поводът беше отговор на РЗИ София на мой сигнал, в който установяват, че лице давало здравни съвети няма регистрация и от там – право да извършва такава дейност. От въпросното решение обаче не последва нищо – контролния орган беше решил, че не е тяхна работа.

Последва протестно писмо, че би следвало да направят следващата стъпка – да проверят дали се извършва здравна дейност и дали е нарушен закона. Сигналът, също както статията в Капитал, беше съставен заедно с адв. Шаркова. Тази седмица получих отговор от РЗИ София, с който благодарят за изразената гражданска позиция. Съобщават също, че е извършена подробна проверка и са установени много примери, в който въпросното лице е давало здравни съвети, включително за здравето на бременни жени и малки бебета. Съставен е акт за административно нарушение.

20161109-redacted1
Подобно на предишното решение, заличихме данните на нарушилата закона по очевидни причини.

Отговорността на медията

Докато тази санкция засяга само въпросната “нутриционистка”, но не и медията, която я е поканила и безкритично ѝ е дала ефирно време. Имат всички причини утре да доведат друг случаен човек, да го представят за експерт по хранене и да го разпитват как зрителите да се предпазват от инфекции и болести. Самите зрители няма да забележат дори смятата и няма да разберат, че през цялото време не само се е нарушавал закона, но се е застрашавало общественото здраве.

Попитах за всичко това Канал 3, които бяха причината за моя сигнал. Исках да знам дали са искали някакво сведение, че поканеното лице има право да извършва здравна дейност и ако не, дали смятат, че това съвпада с етичните принципи на журналистиката. Отговорът им беше лаконичен:

Уважаеми г-н Юруков,

Благодарим Ви за зрителския интерес и активност . Искаме да Ви уверим, че телевизия Канал 3 има независима редакционна политика, която стриктно спазва Законите на България.

С благодарност за Вашия интерес към програмата ни, желаем хубав ден!

С уважение,
Теодора Василева,
Технически секретар

Не става ясно защо въобще споменават, че имат независима редакционна политика. Навярно за тях това означава, че могат да правят каквото си искат без последствия. За стриктното спазване на законите може доста да се поспори. Съдейки по сайта им, телевизията не са подписали никой от етичните кодекси. Независимо от това, според чл. 76. т. 2 от Закон за радиото и телевизията те са длъжни да спазват етичния кодекс на Фондация “Национален съвет за журналистическа етика”.

Отделно, РЗИ посочва като една от доводите за установеното нарушение на Закона за здравето именно факта, че са давани здравни съвети пред широка аудитория. Телевизия Канал 3 е дала такава трибуна редовно на въпросното лице и би било обидно за тях да твърдим, че не са знаели предварително каква квалификация има. В този смисъл може да се направи твърдението, че са спомогнали за нарушаване на закона и са застрашавали общественото здраве от ефира си. Сигнал за това е подаден на СЕМ.

Генералният проблем

Това е един случай с един псевдо-лечител и една телевизия. Канал 3 обаче далеч не е единствената. Вчера пуснах сигнал срещу още едно такова предаване от септември по Нова телевизия. Случаят е идентичен като даване на съвети и квалификация на поканения “специалист”. Нова не откликнаха навреме на същите въпроси, които зададох на Канал 3. Ако получа отговор, ще допълня статията.

Всъщност, проблемът далеч не се ограничава до здравето. Писал съм многократно как медиите канят хора без нужната квалификация да говорят за демография, образование, интернет и много други. Представят ги като експерти и насаждат така заблуди, спекулации, а често и омраза и безпочвени скандали.

Това далеч не е запазена марка на една или друга медия и далеч не е от вчера. Не виждам обаче път към решаването му чрез саморегулация. В никакъв случай не може да се каже, че всички журналисти и редактори са в тази категория. Има много, които са отговорни и на които трябва да благодарим, че се борят за едната истина вместо да вземат лесния път. Малко или много обаче всички медии попадат в капана на бързите новини без надеждна проверка, но с широк потенциален отзвук. Разбира се това, че грешката е тяхна, не отменя задължението на нас зрителите да сме бдителни.

Системата работи, но трябва да я побутнем

Надали някой би имал съмнение, че статията ни с адв. Шаркова в Капитал е била основната причина за повторната проверка на РЗИ София. Затова днес публикувахме там информация за наложения акт и какво означава това. Нищо обаче няма да се случи, ако не се подават сигнали. Точно това направихме ние – писахме и настоявахме да бъде спазен закона.

Ако не сте съгласни с ограниченията, които налага Закона за здравето и Закона за лечебните заведения, то трябва да се обърнете към Народното събрание, към депутатите си и да настоявате за промяна там. Това е демократично установеният начин. Това се опитаха да направят и антиваксърите в опитите си практически да спрат ваксинациите.

Когато е в сила обаче, законът трябва да се спазва и голяма част от отговорността за това пада върху нас – гражданите. Всеки може да подава сигнали като нашия на РЗИ и СЕМ. Достатъчно е да дадете информация точно къде, кога и как смятате, че е наручен закона. Сигналите се изпращат чрез прост email и нямат нужда от подпис. Адресите на РЗИ-тата ще намерите на страницата на Министерството на здравеопазването, а формулярът за сигнали до СЕМ е тук.

Никой не може да ви гарантира, че резултат ще има. Трябва да настоявате, да повтаряте и навярно да вдигнете шум. Единствената гаранция е, че ако не пуснете сигнал, нищо няма да се промени. Може да си мислите, че всичко това е ненужно и само глупавите биха се вързали на съвети от женски списания и сутрешни шоута. Замислете се обаче колко от обкръжението ви споделят редовно такива статии, колко от тях са уязвими на такива внушения заради продължителна болест, например и колко вече са давали пари на врачки. Може да се смеем как в БГ Мама се жалват, че са ужилени със сериозни суми от такива натуропатки, но утре това може да е ваш роднина. Вместо да се тюхкаме, че никой не ги е хванал до сега, защо да не поемем инициативата?

Криворазбраният баланс в една ненужно деликатна тема

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/krivorazbraniqt-balans/

Покрай материалите ми за имунизациите, антивакс движението и псевдонауката, редовно ми препращат статии и статуси по темата. “Виж, виж какви глупости пишат пак.” Наистина, редовно става дума за “скандални разкрития”, “световна конспирация за евтаназия” и преводи на материали в американски или руски издания за “натурален живот”. Такива с лопата да ги ринеш. Днес обаче получих статия на една “холистична нутриционистка” със заявка за балансирано мнение. Линк ще намерите в края на този ми коментар.

Най-общо казано се опитва да посочи ползите от ваксините и правилно показва, че няма научни доказателства, че причиняват аутизъм, астма и други приписвани им заболявания. Описва и как благодарение на модерната медицина и ваксините в частност, детската смъртност е спаднала драстично през последните десетилетия. В целия си текст обаче неизменно следва линията, че ваксините може да “отключат” такива заболявания, че трябва индивидуален подход за всяко дете и най-вече, че ваксините са равностойни на игра на руска рулетка.

Тъй като имах 20 минути за убиване в градския транспорт, реших да ѝ отговоря. В повечето случаи най-добрата стратегия е да игнорираш такива текстове, но този вече беше споделен 150 пъти и имаше 330 харесвания. Макар да изгледа като търсене на баланс, всъщност статията повтаря същите неверни неща, но поднесени така, че да грабнат вниманието на онези родители уязвими след раждането и търсещи всякаква информация. По-долу ще ви илюстрирам защо това е проблем.

В този контекст, отговорът ми беше следният:


Идеята, че моноваксините са някакво по-добро решение дори за отделни случаи при липса на обективни противопоказания е най-малкото медицински неиздържано, но най-вече опасно за децата. Реакцията към една многовалентна ваксина е приблизително същата, както към една моновалентна. 6-валентната ваксина създава реакция у организма като към заплаха, която всъщност не съществува. Удължавайки това състояние 5-6 пъти само поставя детето в ненужен риск.

Тезата, че децата днес са с по-слаба имунна система спрямо децата преди няколко поколения практически не е вярна. Точно обратното – подготвена е много по-добре да де справи с най-сериозните заплахи достатъчно бързо, за да има възможност да преодолее и по-слабите като грип и инфекции. Преди само няколко поколения във всяко семейство е имало по 1-2 деца починали от предотвратима днес болест. Както правилно казахте, най-слабите са си отивали тогава. Днес същите живеят благодарение именно на тези ваксини и антибиотици, но това не променя факта, че имунната им система е по-слаба и боледуват малко повече. Това не означава, че имунната система на всички деца е по-слаба, а че към оцелелите се добавят такива с по-слаба. Изводът Ви е типичен пример за нормална когнитивна склонност базирана на грешката с оцелелите (survivor bias).

Идеята, че храната, която днес ядем е по-токсична, също е далеч от реалността. До преди само 60 г. практически е липсвало охлаждане и храните са се разваляли много лесно. За питейните източници важи същото – нямало е никакво разделение на питейна вода и отпадни води от животните. Хранителните отравяния са били чести. Бактериите и вирусите, от които се разболяваме днес, не са от вчера. Разликата е, че лекарите по времето на бабите ни не са могли да направят нищо при салмонела или диария. Всъщност именно диарията е била основната причина за смърт при малките деца.

Не на последно място, цялата идея, че ваксините “отключват” аутизъм или дефицит на внимание е била оборена многократно. Ако което и да е от твърденията в тази статия беше вярно, то заболеваемостта у децата щеше да нарасне. В дейстивителност и смъртността, и заболеваемостта пада всяка изминала година.

Това, което много родители не искат да си признаят е, че има вероятност мръсната им кола, пушенето в дома или старата печка да е причината за дихателните проблеми на детето. Именно това са първите предписания, които се дават при такава диагноза – всички наоколо да спрат да пушат, да се сменят често филтрите на колата и да се почистват често дивани, легла и възглавници. Много по-лесно е да се обвини чужд фактор, някой друг, отколкото да се приеме, че има фактор в дома или просто фактор на случайност. Вярно е, разбира се, че въздухът в градовете ни днес е много по-замърсен с фини прахови частици, но причината за това е изцяло у нас – печките с твърдо гориво, мръсните стари коли, ерозиралата почва в градинки и паркове и чак на последно място – индустриалното производство.

От друга страна има един фактор, който навярно не сте учили в холистичните си курсове – промените в диагностиката. Това е отчасти заради по-добрата медицинска техника, но най-вече заради промени в методи и класификации. Както при астмата, така и при аутизма и неврологичните заболявания има стократно увеличение на спектъра. Много диагнози за астма на малки деца днес са били просто настинки за лекарите преди 20 г. Всъщност, 90% от диагнозите за астма отпадат след като децата навършат 3-4 г. При аутизма пък през 40-те единствената диагноза е била за най-тежката форма, от която днес в световен мащаб страдат стотина души. В последвалите десетилетия спектърът се разширява, за да включи още много състояния. Това не означава, че броят на хората с аутизъм се е увеличил, а че 99% от същите не са получавали нужното внимание и грижи преди само 10-20 г.

В този смисъл изборът между поставяне на ваксини не е между “руска рулетка” и “естествен подбор”. Руската рулетка предполага шанс 1 към 6 за смърт от ваксина. Реалността е 1 към 100 хиляди за някаква временна некритична реакция и 1 на милион за по-сериозна такава. Вероятността при естествения подбор по времето на бабите ни е била 1 от 4-5 деца да не доживеят венчило. Така изборът реално е между “естествен подбор” и “да те удари гръм”.

Статистиката е суха и жестока. Никой не иска да е сред тези 1 от 100000, но реалността е, че не може да спасим децата си на 100%. Няма такова нещо. Може само да увеличим шансовете им за живот и здраве. Няма имунолог, който да ви каже, че задължителните ваксини в календара в този им вид не постигат точно това.

От обратната страна на монетата, наистина е добре да се въведат тестове за алергии там където може. Специалистите обаче ще ви кажат, че едно бебе на няколко месеца до 2-3 години не показва надеждно алергична реакция. Понякога тялото реагира към даден препарат, материя, лекарство или храна и след няколко месеца вече няма реакция. Така един тест за алергия към ваксините може да покаже реакция в един момент, но след месец тялото да не реагира на ваксината. Може да се случи и обратното – да не покаже реакция при теста, а после при ваксината да реагира. В крайните случаи може да се случи и друго – да получи остра алергична реакция дори към теста, защото за алергиите няма значение дали тялото е имало контакт с 1 нанограм или 1 милиграм от дадено вещество. Тези реакции са толкова редки обаче, че има по-голяма вероятност от катастрофа по пътя за лекаря, отколкото реакция от самата имунизация.

Вярно е също, че не всички лекари дават достатъчно съвети какво родителите трябва да наблюдават при ваксинация. Не предупреждават, че трябва детето да е нямало контакт с болни няколко дни преди ваксината, че трябва да съобщават, ако е имало контакт, ако е кихало или вдигало температура преди това. Не предупреждават, че детето не трябва да има контакт с големи групи от хора или болни седмица-две след ваксинация, защото тялото му се бори с нещо, което възприема като заплаха и може да подаде на други зарази през тези няколко дни. С други думи – никакви молове, детски партита или ясли седмица след ваксинация. Не казват, че ибупрофен или парацетамол в нормалните случаи се дава чак след 38.5-39 градуса температура, за да се даде възможност на тялото само да се пребори, но в случай на ваксина се дава още на 38 градуса, защото е ясно, че инфекция реално няма, а е “фалшива тренировъчна тревога”.

Вярно е също, че Министерството на здравеопазването има огромни проблеми с доставката на ваксини, голяма част от които създадоха сами заради невежество и бюрокрация. Това е причината половината деца в някои области да не са ваксинирани навреме през последните две години. Повечето вече са наваксали с ваксините, но покачването на детската смъртност от инфекциозни заболявания през 2014-та и 2015-та е ясно забележимо.

Трябва да има и електронен регистър на ваксинациите, в които да се следи точно кое дете какво е получавало, кога, от кого, каква доза и как е реагирало (нищо, лека температура, обрив, раздразнение). С такъв регистър ще може да се проследяват както точната инжекция и доставка, която е бита, така и отказите за ваксиниране. Ще има отчетност и от двете страни и проблемите ще се засичат много по-бързо.


Статията на Маги Пашова Да ваксинирам ли детето си? ще намерите в страницата ѝ. Доколкото виждам, пише и в “Жената днес”. Квалификацията и на двама ни е еднакво свързана с медицината – аз съм информатик и инженер, а тя е завършила МИО. Всъщност, тя сега работи като “нутриционист”, за което е минала курс струващ 3500 лв. Вероятно затова консултацитите, които дава за “подсилване на женската енергия, завихряне на творчески заряд и настройване на вибрацията на креативността” заедно с доста съмнителни обещания за здравни ефекти, струват по 600 лв. парчето. Аз пък се занимавам в свободното си време с анализ на данни и опровергаване на когнитивни заблуди. Разликата между нас навярно е, че аз не продавам нищо на сайта си, за да търся някаква сензация с тестовете тук.

Причината да напиша горното под статуса ѝ отчасти беше и следният коментар, който видях в едно от споделянията:

antivax2

Това въобще не е изключение. Макар повечето родители да не подават ухо на такива спекулации, има тревожен брой хора, които “се съмняват” на база “една жена каза” и “не може да няма нещо щом го пише в нета”. Това отчасти се дължи на цинизма заложен в обществото ни и на недоверието в здравната система. Голяма причина да се решават на такива “отлагания” и “откази” е, че психологическата цена да не направиш нещо е много по-ниска от тази да вземеш превантивни мерки. Дори това бездействие на родителите да поставя детето им и околните в риск, те не виждат проблема в себе си, а в останалите.

Друг аспект тук е и крайният егоизъм – простата сметка показва, че едно нарочно неваксинирано дете би било предпазено от обществения имунитет, също както децата с противопоказания или с увредена имунна система заради лечение. Благодарение на този механизъм при достатъчно високо покритие не виждаме епидемии. Това не означава, че децата въобще няма да се разболеят от предотвратими болести, а че вероятността е безкрайно по-малка от пра-родителите им, например. Именно на това разчитат те и решават да експлоатират обществото по подобие на измамите със социални помощи или данъчни кредити. Проблемът идва, когато прекалено много родители вземат такова решение и общото покритие падне под определен праг. Особено когато такива семейства се съберат в една ясла или някакъв курс, епидемията е неизбежна. Именно това се вижда в последните години в щатите, Германия, Франция и Великобритания.

Статии като тази на г-жа Пашова правят заявка за експертност и опит, но всъщност не са по-различни като съдържание и коректност от който и да е антивакс пост в БГМама или съответните групи. Проблемът е, че прекалено много хора им се вързват вместо да разчитат на педиатрите и имунолозите. Намираме се в положение, в което родители вярват повече на жена минала прескъп курс нямаш нищо общо с медицината, науката или реалността, отколкото на лекари учили и практикували поне десетилетие. Проблемът, който имаме с ваксините не е толкова научен или медицински, колкото на доверие и процедури.

Затова не може да го решим представяйки научни аргументи, медицинска статистика, изследвания или доказателства. Никой няма илюзии, че ще променим мнението на шепата шумни фанатици, които вярват, че СЗО, правителството и Бил Гейтс целят евтаназия на българите чрез ваксини. Може обаче да достигнем на онези 60-70 хиляди семейства, които имат деца всяка година. Трябва работа с лекарите и подобряване на самите процедури, а това зависи колкото от политиците, толкова и от пациентските организации и самите нас. Определено трябва да има противовес на материали като този на г-жа Пашова, за да не се насаждат страхове без каквато и да е медицинска или научна стойност у млади родители в един уязвим за тях период.

Ваксините и една ясла в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/09z_H9Xpb_k/

Покрай другите ми статии за ваксините и в различни теми из мрежата на няколко пъти стана въпрос за забавачниците. В България, яслите и детските градини изискват децата да има пълен набор от ваксини. Изключения се правят тези, които имат медицински причини удостоверено от специалните комисии към регионалните здравни инспекции.
Сред аргументите на антиваксърите срещу задължителните ваксинации е това, че в други европейски страни те не били задължителни. Добавят, че детските градини там не изисквали ваксинации. Това всъщност не е съвсем така. Нека илюстрирам как стоят нещата в Германия, която по исторически причини е сред най-либералните от нормативна гледна точка.
Kita_Essen
Когато дъщеря ми се роди, никой не ни пита дали искаме ваксини или не. В последствие разбрах, че ако някой иска да откаже имунизация на детето си, трябва да мине разговор с лекарите, а в някои случаи и със социалните служби. Следващите ваксинации се правят от личния педиатър (в Германия почти винаги е различен от личния лекар). Ставал съм свидетел на няколко случая, в които медицинските сестри са вдигали скандали на родителите за пропуснати ваксини. Последният път беше миналата седмица. Отделно, такива родители получават редовно писма и покани за разговор с лекарите. Затова не, че е задължително, но на практика се съблюдава и те гонят доста повече от България.
У нас може да се разминеш само с глоба и мърморещ личен лекар. Иначе никой не те гони, а трябва. Всъщност единствените проблеми, които родителите си навличат в България са спрените детски и отказът от достъп до ясли и детски градини. Семейства с малко по-висок доход така или иначе не получават детски надбавки. Забавачниците обаче са проблем, освен, ако не успееш да подкупиш лекар, който да подправи картона. Макар това да е документална измама, контакти на недобросъвестни „педита“ циркулират в групите на антиваксърите.
Как стоят нещата в Германия? В яслата на дъщеря ми ни обясниха, че изискват медицинска бележка, на която пише какви ваксинации има всяко дете. Градините и яслите във Франкфурт, а и по принцип в Германия, са изключително самостоятелни и имат право да отказват достъп на всеки. Могат да откажат на дете без ваксини и го правят. От тази ясла казаха, че нямат право да ни уведомяват когато дете с непълни имунизации постъпи. Уточниха обаче, че преди са имали и то е напуснало. В такива случаи, ако се забележат повече болни деца в групата, имат право да задължат родителите да изтеглят неваксинираното си дете и да го държа вкъщи докато лекарят на яслата не прецени, че е безопасно. Ако пък то самото се разболее от предотвратима болест, направо го изключват. Също така, ако някоя от лелките забременее, има право да изиска преназначаване в друга група или преместване на въпросното дете, заради опасността да се зарази самата тя.
Разпитах из немските форуми обсъждащи темата и като цяло почти не се случва децата на отказващи ваксини да постъпват в ясли и детски градини. Освен, че има доста усложнения, като изброените, сравнително често им отказват. Нерядко сами осъзнават рискът при толкова много подсмърчащи. Като правило се обединяват в т.н. Tagespflege – събират 4-5 деца в апартамент и намират жена преминала специално обучение да ги гледа. Заради липсата на достатъчно места в Германия (липсват ясли и градини за няколко стотин хиляди малчугана), тази алтернатива се използва често като временно решение. За неваксинираните поради глупостта на родителите им изглежда е единственият изход. Тези, които нямат ваксини по медицински причини така или иначе не ходят на забавачници, защото медицинското им състояние рядко го позволява.
Затова като чуете някой да разправя как в други държави не били задължителни ваксините, не им вярвайте много. Истината е доста по-сложна. Никоя цивилизована държава не оставя покритието на ваксините да падне под критичното ниво. Просто методите им се различават в зависимост от обществото и историята им. Някои вече виждат проблем с досегашните си методи. В Германия все повече набира скорост дебата за задължителни ваксини за всички или поне най-малкото за яслите – т.е. гонят нашия модел.
Единствените в света, които не само, че не съблюдават това, но и активно спират ваксинациите, са терористични организации като Ал Кайда и Даеш. Те са отговорни за убийства на медицински работници доставящи ваксини в държави като Пакистан и Афганистан. За жалост, не са единствените – призивите на антиваксърите в щатите, които българската група често копира дословно, клонят все повече към въоръжена саморазправа.


Да се радваш на ехото си

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/fVu9x18mhQ4/


Често приятели и познати са ми казвали да спра. Наистина съм похлупак на твърде много гърнета. Коментирам случайни неща, които видя в мрежата, особено, ако ме дразнят. Дали е редно и дали съм прав в мненията си е дълга тема. Това, което ми е интересно обаче е ефектът на ограничаване на дискусиите до хора, които са съгласни с теб. Английският термин за това е echo chamber – зала образуваща ехо. В нея се събират само хора повтарящи еднакви становища, а всички различни се изхвърлят докато не се образува хомогенна маса от чувство за единност и правота.
Описах този ефект покрай групите на антиваксърите, но може да го забележим навсякъде. Предпочитаме да го приписваме на опонентите си като обяснение защо са толкова ограничени, че не виждат нашата гледна точка. Ако се загледате обаче, ще го забележите и за собствените си дискусии. Всъщност самите алгоритми на социалните мрежи често са създадени така, че ни поднасят почти изцяло новини и мнения, които приличат на нашите. От продуктова гледна точка това има смисъл, но е пагубно за всякакъв дебат и въобще за използването на мрежата като платформа за демократичен процес. Тук обаче не обсъждам тези алгоритми, а държанието на всеки един от нас, което постига същия ефект.
Ето един пример от последните дни. Забелязах тази споделена статия и коментирах под нея. Махнах имената и снимките, защото няма значение за кого точно става дума. Изглежда сарказмът в коментарите ми беше твърде завоалиран и бързо бях блокиран.


Всъщност напоследък имам проблем с използването на сарказъм. Ето още един пример от Twitter малко по-рано. След този tweet последваха коментари одобряващи „идеята“, която беше най-малкото вредна. Предположих, че от главните букви (крещенето) в текста се подразбира.

Забелязвам, че повечето дискусии в мрежата се развиват така – споделяме нещо; няколко души одобряват мнението ни; появяват се други, които критикуват; последва или дружно охулване, или блокиране. Радикализираме се във всички мнения. Дебати за най-малкото нещо ескалират до конфликти едва ли не на национално ниво. Това важи както за политически и социални теми, така и за злободневни неща. Аз също попадам в този капан често. Най-лесно би било да не коментираме там, където не сме съгласни, но това ще постигне точно обратния ефект. Мрежата не помага да откриваме гледни точки и да говорим повече. Парадоксът е, че ни затваря още повече.
Препоръчвам ви тези два TED talk-а по темата:


Луксът да не ти пука

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/j3K8NF9XNTw/


В последните седмици няколко истории свързани с лекари влязоха в новините. Общото между всички тях е, че веднага станаха сензации, осъдихме набързо в общественото съзнание който трябва и почти не стана дума за причините да се стигне до там. Една друга история обаче не получи достатъчно внимание. Може би, защото министърът се появи пред камерите, но най-вече защото беше положителна. Става въпрос за чернодробната трансплантация на четиримесечното дете извършена от екипа на проф. Любомир Спасов. Наистина, завъртяха я по новините, но малко или много реакцията беше служебното „е да де, ама всичко останало не ни е наред“.
Този случай ми направи впечатление най-вече заради контекста – нещо, което рядко получаваме от новините. Навярно сте разбрали, че детето е било болно от хепатит, който е унищожил черния му дроб. Разболяло се е от майка си, която го е заразила неволно. Това е нещо, което вече почти не се случва у нас и надали някой осъзнава, че на места по света е все още ежедневие.

Всъщност, знаете ли как вероятно се е случило? Направих си труда да разпитам лекари и е просто. Родилките по правило се тестват за хепатит. Има някакъв шанс тестът да е дал грешен резултат или да не е бил направен правилно. Случва се навсякъде по света. Най-вероятното обаче е майката да се е заразила по време на бременността. Това може да се струва странно на някои, тъй като има стигма срещу тази болест – заразяват се наркомани, хора с лоша хигиена или с безразборен сексуален живот. Макар това да са най-честите предпоставки, има много други начини да се заразиш според вида хепатит – грешно стерилизирани медицински или козметични инструменти, ако имате рана в устата – с храна приготвена от заразен и дори на улицата от просто порязване. Малко знаят, че вирусът издържа часове, а понякога дни на открити повърхности и се премахва много трудно.

Дори да сме чели някъде всичко това, не се замисляме много за риска. И защо да го правим? Не сме чували за епидемия от хепатит. Всяка инфекциозна болест обаче е различна и хепатитът е коварен посвоему. Той е един от основните причинители на цироза и рак на черния дроб. 30% от населението на страната е било заразено с хепатит B или C в един или друг момент. 1/3 от тях нямат симптоми, а повечето успяват да преборят болестта за няколко месеца, през което време са заразни. Около 450 хиляди българи обаче са развили хроничен хепатит B, а 100 хиляди имат хроничен хепатит C.
С други думи, във всеки даден момент между 4 и 8% от населението са носители и могат да заразят околните. По-голямата част от тях дори не подозират това.
Тези цифри означават, че всеки ден всеки от нас има контакт с поне един човек носещ заразната болест. Макар от края на 80-те да има ваксина срещу хепатит B, нивото на ваксинация у нас е много ниско. От 1992 насам в България се ваксинират задължително всички новородени. Така вече има 1.5 милиона души под 23 годишна възраст, които са защитени. Всички останали трябва да си платят ваксината и повечето не го правят. Заради тези цифри България заедно с Молдова са маркирани като териториите с най-висок риск от заразяване в цяла Европа.

Всичко това може да ви стресне, но поне бихте били спокойни, че децата ще бъдат защитени. Има обаче активна кампания да се спре задължителното имунизиране, като някои родители искат да лишат децата си именно от тази ваксина. Маят се защо им е нужна, щом децата не правят секс. Покрай случая с чернодробната трансплантация дори се появиха теории в групата на антиваксърите, че именно ваксината е заразила детето. Други се чудеха как майката е посмяла да го зарази или предполагаха, че лекарите нарочно са предали болестта, за да могат да вземат после пари за операцията.
Съпоставяйки цифрите до тук и тези налудничави обяснения, може би ще разберете защо започнах да пиша всичко това. Борещите се срещу ваксината за хепатит и ваксинирането като цяло имат лукса да не им пука за заразни болести. Обществото ни все още има сравнително високо ниво на обществена защита (т.н. herd immunity) за повечето предотвратими болести, именно защото преобладаващата част от 60000 майки, които раждат всяка година, ваксинират себе си и децата си. Отказът на някои е абсолютно разбираема човешка реакция – експлоатира се обществото без поемане на нищожния риск класифицирайки въпросната експлоатация като човешко право на родителя.
Всичко това не би имало значение, ако става въпрос за шепа хора. Има индикации обаче, че са много повече и тук възниква проблемът – обществената защита работи когато е над определено ниво. Антиваксърите могат да разчитат, че децата им ще са опазени само, ако около тях няма много други неваксинирани. Когато това стане, се получават епидемии каквито виждаме все повече. Специалистите са на мнение, че именно това се е случило с въпросното четиримесечно бебе – майката се е заразила заради многото неваксинирани срещу хепатит около нея.

Въпреки всичко изброено до тук, натискът за отмяна на задължителните имунизации продължава. Законопроектът изготвен от антиваксърското движение и внесен от Атака ще бъде разгледан утре от здравната комисия в НС. Председателката и членове на комисията вече дадоха да се разбере, че това е абсурдно, но политическият въпрос още стои. В групата на антиваксърите вече се организира присъствие на заседанието, за да узурпират дискусиите. За жалост, те няма да се излъчват на живо, но ако сте гледали който и да е псевдо-дебат по сутрешните блокове, може да си представите как ще протече.
Нямам съмнение, че промените ще бъдат отхвърлени. Сидеров гони единствено политически дивиденти от тази паника. Целта на антиваксърите пък е да вкарат колкото се може повече от аргументите си под формата на лични изказвания в официални документи. Това ще им позволи после да излизат със заглавия като „Комисия в НС обяви, че ваксинациите целят стерилизиране на населението“. Никой няма да обърне внимание дали е вярно, просто защото никой не чете протоколи. Ще се споделя обаче масово, както останалите подобни заглавия. Впрочем, тази конспиративна теория е нещо, което повечето водещи в антивакс групата вярват съдейки по коментарите им. Това говори много за начина им на мислене. Показва и колко искрени са като настояват пред медиите, че предложените от тях промени не целят масов отказ от ваксини, а „право на избор на родителите“. Правата на децата не влизат в този контекст.
Спорът около ваксините е абсурден за мнозина, но определено труден предвид сцената, на която се поставя сега. За повечето заразни болести имаме лукса да не ни пука от антиваксърите, тъй като все още достатъчно родители са разумни. При хепатита обаче нещата не стоят така и трябва да се вземат мерки. Това, което се случи с четиримесечното бебе, е рядкост и за щастие лекарите успяха да го спасят. Много по-често обаче има случаи на цироза и рак сред възрастните причинени именно от този вирус. Това струва не само десетки милиони на обществото за лечението им, но и много човешки животи.
Ако искате да се осланяте на природата, не е нужно да правите каквото и да е – няма нищо по-натурално от хепатита и неговите ефекти описани по-горе.
Ако пък искате да научите повече за болестта и как да се предпазите, може да посетите страницата на пациентката организация ХепАктив, организацията Хепасист, блога „Разни мисли на един заразен човек“ или просто да попитате личния си лекар за комбинираната ваксина. Погледнете и тази статия с разяснения по темата.


Антиваксърите: панаири, паника и политика

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/NVw9nvfvNWc/


Някак очаквах това да се случи точно сега. Тихо се надявах, че ще пропуснат, но го очаквах. Тече световната седмица на ваксините. WHO и здравните власти по цял свят припомнят, че заразните болести са все още огромен проблем и не трябва да пропускаме ваксините. Сякаш в отговор на този призив, Атака внесе днес в парламента законопроект взаимстван почти изцяло от онази антиваксърска кампания, за която си говорихме преди време.
Ромите като средство за пропаганда
Нека илюстрирам причините да стигнем до тази ситуация. По време на импровизирана пресконференция в НС се е провел следният разговор. Не включвам имена, защото не знам кой е зад камера.


А: Не е ли опасно все пак?
Б: Така може да се върнат някои болести, които считаме за изчезнали?
В: От какво?
А: От много от нещата от които ваксинират?
В: Не смятам, че е така.
А: … много от заболяванията, които са остро заразни.
В: В крайна сметка всеки преценява сам за себе си и за детето си.
А: Да, но е заплаха за останалите.
В: Да, но всеки преценява… Вие според вас всички циганчета, които се раждат по домовете си, те ваксинирани ли са?
А: Не съм ги проверявала…
В: Не, не са… Не не са ваксинирани.
А: Добре какво общо имат циганчетата?
В: Ако това, че не се ваксинират ще предизвика зараза, то до сега да я имаше.

Имаме, за жалост, пресен пример за такава епидемия – над 24000 души заразени с морбили през 2010-та. 25 от които са починали. 29% от заболелите са бебета до годинка, а 44% – до 4 годишна възраст. Поне 9000 души са били хоспирализирани. Според анализа на Българския хелзинкски комитет (явно една фашистка антихуманна организация, че да пише такива неща), повечето от заразените са именно ромски деца, които не са били ваксинирани.
Не е странно е, че ромите ще се използват в аргументи подкрепящи законопроект на Атака. Странното е, че ги дават като пример как трябва да бъде в цялото общество. Наистина доста деца не са ваксинирани и това се дължи както на ниска здравна култура, така и на институционален провал. Тези промени по никакъв начин няма да подобрят ситуацията, а точно обратното – ще я влошат значително. В същия разговор дадоха за пример западни държави като Германия и щатите. В момента в двете има епидемии и то в региони с висока концентрация на отказали ваксини. В Берлин ситуацията е толкова тежка, че затвориха училища и се обсъжда въвеждането на задължителни ваксини.
Грешно цитиране докато някой повярва
В аргументите на антиваксърите и Атака се цитира Конституцията и Конвенцията за правата на човека и биомедицината. Вече оборихме твърденията, че ваксините са насилствена манипулация накърняваща свободата на индивида. В Конвенцията има членове, които изрично посочват, че такива манипулации може да се извършат от държавата, ако те са „от пряка полза за него“ или „за защита на здравето или правата и свободите на другите“. В случая имаме двете накуп и това се повтаря неуморимо от всеки специалист по имунология. Ваксинирането е единственият сигурен начин да се увеличат стотици пъти шансовете на дете да оцелее, а в същото време, обществената имунна защита е от критично значение за бебета под годинка и тези с компрометирана имунна система.
Всичко това обаче няма значение, защото цитират каквото им е нужно докато някой им повярва. Същото се случва и с решението на Съда за правата на човека по делото Salvetty v. Italy. Включено е в законопроекта и петицията на антиваксърите:
„Съдът счита, че задължителните ваксинации като недоброволна медицинска манипулация представляват вмешателство в правото на зачитане
на личния живот, гарантирано от Член 8, § 1”.
Ако отворите самото решение на делото обаче (N° 42197/98), ще откриете, че всъщност то няма общо с това дали ваксините са задължителни или не. Казусът е от 1971 година, а делото е за неизплатени обезщетения при настъпила инвалидност от тогавашните ваксини срещу полио. Съдът отхвърля иска. Не само, че цитата горе е грешен, но и решението е от 2002 г. – преди промените по Конвенцията признаващи критичната нужда на ваксините за общественото здраве.
Няма 100% гаранция – има вероятности
Когато чуем статистика, си мислим за НСИ, безработица, раждаемост и лоши новини. Истината е, че статистиката е най-просто казано анализ на вероятностите. Първото, което ви става ясно за нея в университета е, че средностатистическият човек му е много трудно да осмисли статистическата вероятност. Затова има толкова много грешни интерпретации на прости данни където и да се обърне човек.
При ваксините обаче ситуацията е проста – имаме две цифри и трябва да разберем коя е по-голяма.
От една страна имаме вероятността да има страничен ефект от ваксина в България. У нас има поне милион ваксинации на година. По данни на Националният център по заразни и паразитни болести, има средно по 30 сигнала на година с такива съмнения. Половината от тях се оказват неверни. Почти всички от останалите са гърчове или инфекции, от които няма последствия. Няма смъртен случай от ваксини в страната. Така получаваме, че шансът за страничен ефект без последствия е най-много 1 на 100000. Шансовете за тежки последствия са много по-малки. Тук включваме всички ваксини, които някога се бият на деца или възрастни, включително доброволните като противогрипни, например.
От друга страна, по време на епидемията от морбили едно от 1000 деца са починали. Нямаме данни колко са останали с недъзи. При това тук говорим за една болест от задължителния имунизационен календар. Разликата с шансовете за смърт при епидемия от само една болест са 100 пъти по-големи от шансовете за страничен ефект от всички ваксини – задължителни или доброволни – взети заедно. Това са цифрите. Все едно да сравняваме шанса да те блъсне кола и светкавица.
Трябва ли да се приемат промените?

Не.


Три добри аналогии показват защо антиваксърите грешат

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/efD9l_yRhIg/

Т.н. „welfare queen“ – нарицателно за живеещитена гърба социалната система
Днес злоупотребих леко с познатите си във Facebook като направих кратък експеримент. Влизам често в спорове с някои от тях на социални и икономически теми. Затова исках да видя какво би станало, ако пусна следното съобщение:
Онзи ден проведох интересен разговор. Една ми обясняваше, че е абсурдно, че трябва да работи, щом може да получава социални помощи. Обясних ѝ, че не става така – ами ако половината решат просто така, че не им се работи. Тя ми се сопна, че си е нейно право да избира и какво ми пука щом социалните идват от държавата. Какво ме засягало лично мен това? Който искал да работи, който искал – не.
Това, наистина се случи и то не с „една“, а с много в мрежата напоследък. Разликата обаче е, че не става дума за социални помощи, а за имунна защита и не спорехме дали им се работи, а дали децата трябва да се имунизират. Надявам се да виждате аналогията. Не може да направим пълен паралел между експлоатирането на социални помощи и отказа от ваксинации. Освен по честите документални измами, те си приличат по две важни точки – неразбиране как работи системата и чувство за лично право, което всички останали трябва да ти осигурят за тяхна сметка.
Съвсем естествено, само за 10 минути този статус получи редица възмутени коментари колко нагло е такова отношение, как въпросната не разбира елементарни неща и тем подобни. Тогава обясних, че „съм се объркал“ и всъщност става дума за ваксини и че не се експлоатира социалната система, а обществената имунна защита (herd immunity).
Тези 10 минути във Facebook показаха един интересен феномен – готови сме да скочим веднага в защита на една кауза, когато тя ни удря макар и косвено по джобовете. Когато обаче става дума за здравен проблем, който ни засяга по абсолютно същия начин, хората някак го отминават. Слава Богу, в последната седмица видяхме много хора, които се противопоставяха на течащата сега кампания срещу задължителните ваксини. Това дава надежда.
Дали експлоатиращите социалните помощи са толкова по-страшни от това, че смъртоносни болести се завръщат заради глупостта и активизма на шепа хора?
Затегнете коланите
Знаят ли родителите му, че тези колани предизвикватаутизъм и са по-опасни от катастрофите?
Трудно е да се обясни как работят ваксините на хора, които отричат основите на химията и биологията. Всъщност, невъзможно е да ги убедим, че говорят глупости, но е съвсем лесно да се покаже как логическият им процес и подбирането на удобни цифри води до смешни резултати.
Добър пример за това е тази статия, която показва с примери и статистика как коланите в колите и столчетата за деца водят до повече наранявания, отколкото самите катастрофи. Посочва се също, че химикалите в коланите (aliphatic polyamides) водят до аутизъм и натравяния и че оцеляването от катастрофа води до по-добра гъвкавост и защита от следващите катастрофи. Сравняват се данни, които показват, че аутизмът и използването на колани в колите са се покачвали паралелно, както и че единствената цел да има задължителни детски столчета е, за да могат големите компании да печелят.
Тестът е написан изцяло в стила на антиваксърите, със същите аргументи и дори източници. Завършва с обяснение, че това е сатира, която обаче много добре показва как с изкривяване на фактите и насаждане на страх от неизвестното можеш да отречеш всичко. Определено ви препоръчвам да я прочетете цялата.
Не бихте ли си взели чадър?
„Абе хора, не усещам никакъв дъжд!Защо като овце всички сте с чадъри?“
Тази аналогия ми е навярно най-любима. В една картинка е показано толкова много, че напълно потвърждава поговорката. Когато стоиш на сухо е лесно да отречеш, че съществува дъжд и небе.
Малко история
Вместо заключение ще ви оставя с една карикатура от списанието Australian Women’s Weekly публикувана на 3 October 1956. Тогава морбилито съвсем не било шега. Днес антиваксърите твърдят, че заразните болести, срещу които има задължителна ваксинация, всъщност се карат като настинки.
„Пошегувал си се с КОЙ, че имаш морбили?“


Медиите, ваксините и една интересна снимка в Дневник

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/MVzm_gH563E/


Вчера беше разпространена подписката срещу задължителните ваксини. Писах по-рано за нея и защо не трябва да се приема. Реакциите на медиите надали учудиха някой. Много пуснаха дословно прес-съобщението както винаги без навярно дори да го прочетат. Такива бяха TV7, News.bg, Lentata.com, Мениджър.News, Фактите.bg и дори Mediapool.bg. Сред тези, които пискаха мнение на специалисти, са Нова ТВ, БНР, Дарик и Дневник.
Забелязва се лесно коя медия е сериозна и коя е просто пощенска кутия. Коментарите под горните статии, както и дискусиите във Facebook в последните 48 часа, ми дават надежда. От една страна са ясен знак, че подписката няма да успее, но най-вече, че има още много българи, които осъзнават какъв проблем е отказа от ваксиниране и са готови активно да говорят по темата.

Дяволът е в детайлите
Нещо обаче в статията на Дневник ми направи впечатление. Те са последните, които трябва да критикувам в цялата тази сага и дори трябва да ги поздравя, че са искали мнението на водещ експерт по епидемиология. Илюстрацията, която са избрали, обаче е интересна по няколко причини. Виждате я в началото на този текст. След малко ще стане ясно защо е неподходяща за техния материал. Искам да подчертая, че в никакъв случай не ги виня за избора им – все пак виждаме лекар, който внимателно приготвя ваксина, нали? Дори бих им благодарил, че я поставят в този контекст, защото може да научим доста от нея.
Първото, което трябва да забележите е, че докторката на снимката носи предпазни очила и ръкавици. Това не се прави при поставянето на ваксини, защото няма риск за лекаря. Понякога лекарите слагат еднократни ръкавици, за да предпазят от замърсяване. Това не е изискване, защото се взимат много други мерки, а без ръкавици се работи по-лесно с шаващо детенце, която не обича да го боцкат.
Второто може лесно да се намери в мрежата. Тази снимка не е просто stock илюстрация, която се продава на медиите за такива статии. Това д-р Фелисити Харнел и снимката показва как приготвя експериментална ваксина срещу ебола, която ще бъде бита на първия доброволец за тестването ѝ върху хора във Великобритания. Това и налага допълнителните мерки за сигурност, които споменахме преди малко – ваксината не е тествана върху хора и има известни протоколи, които трябва да се спазват.
Третото нещо, което тази снимка може да ни научи, е свързано с историята на ваксините и антиваксърското движение. Виждаме една докторка, която зарежда доза ваксина в спринцовка, нали? Работата е, че в Европа и щатите няма да видите нещо такова що се отнася до задължителните ваксини. Дозите за многократни ваксинации са се използвали откакто са открити ваксините и все още се използват в по-голямата част от света. Причината е, че са много по-лесни и евтини за производство, пренасяне и съхранение. Това е възможно заради използването на минимални количества тиомерсал (thiomersal). Това е антисептично средство, което предпазва от бактерии и гъбички. За разлика от други антисептици, този не намалява ефективността на ваксините и причинява само леко раздразнение на мястото на инжектиране.
Преди около 15-тина години обаче антиваксърското движение насажда паника заради това, че съединението съдържа един атом живак (съдържа също атом сяра, но както и да е). Внушават за връзка с аутизма и въпреки становищата на всички експерти и многобройните доказателства, че такава връзка няма, регулаторните органи и производителите решават да махнат съединението от масовите ваксини. Затова във ваксините, които се бият на децата ни днес няма тиомерсал. Интересно наблюдение тук е, че спирането на съединението не се е отразило на броя случаи на аутизъм сред родените по-късно, но това е друга тема.

Това решение е направило използването на многократни ваксини невъзможно и се прибягва до еднократни. Затова горната снимка всъщност е по-подходяща от онази, с която започнахме и която използва Дневник. В България, както в цяла Европа и щатите се използват еднократни ваксини и в тях практически няма тиомерсал. За отделни е съобщено, че има откъслечни количества, което не е достатъчно за активно действие, пък какво остава за реакция върху тялото. В новата шествалентна ваксина, например, няма абсолютно никакъв тиомерсал.
Впрочем спирането на многократните ваксини е възможно само за развитите страни. Ние имаме добра инфраструктура, която позволява правилния превоз и съхранение на еднократните дози. В много от страните в Африка, Южна Америка и южна Азия това не е така. Затова там все още се използват многократни ваксини, които са също толкова ефективни и безопасни, колкото нашите. Цената също е аргумент. Докато една шествалентна ваксина ни струва 48 лв. без ДДС (плащаме я през данъците си, все пак), то за многократна доза цената би била около 10 пъти по-ниска.
Високата цена и спирането на производство на многокрани дози от някои ваксини са причината за забавена ваксинация в някои части на света. Има съмнения, че заради този необоснован страх от една иначе безопасна субстанция със страшно име, са си отишли десетки хиляди деца по света, които иначе можеше да бъдат ваксинирани по-рано и спасени. Това е един от приносите на отричащите ваксини и пример защо трябва да говорим по темата.


БГ Мама и антиваксърите

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/VRFDTpoDZg8/

Заедно с подкрепата за тях се разпространяват и други неща
Ваксините работят толкова добре,
че заедно с болестите са заличили
спомена и мъката от унищожението
от преди само няколко поколения.
Споменаването за БГ Мама е нещо като табу сред блогърите. За форума може да се дадат много определения, но всички ще се съгласят, че е най-посещаваният и влиятелен единичен сайт. Затова избягваме да говорим за тях – мненията са разнопосочни, страстите се разгорещяват и се стига до неприятни ситуации.
Наруших това неписано правило преди две години, когато отворих темата за ваксините и как родителите от глупост поставят децата си в риск. През декември пуснах още една статия обсъждаща новите шествалентни ваксини в България. Двете статии получиха голямо внимание и неизменно бяха пуснати и в БГ Мама. Имаше положителни коментари, но предимно нападки.

Anti-vax като религия
След няколко стотин коментара тук и спорове на всякакви места стигнах до извода, че има три вида антиваксъри (от anti-vax или отричащи ваксините) – мисионери, защитници и немислещи. Първите активно обикалят форуми, блогове и новинарски сайтове и убеждават всички каква лъжа били ваксините. Най-често имат собствен сайт със събрана информация, а се случва да са свързани с интернет магазини за билки и хомеопатия. Втората група са защитниците. Тяхната теза е, че може да нямат идея каква е вредата и ползата, но е тяхно право да решават какво е добре за децата им. Третата група са вайкащите се по форуми и социални мрежи, които прочитайки нещо стряскащо (като това, че ваксини и кемтрейлз причиняват рак и аутизъм), го споделят навсякъде без много мисъл и представа дали е вярно.
Всяка от трите групи работи по свой начин и усмотрение срещу ваксините. Ефектът е поразяващ, но и трудно измерим. В доста държави със силни такива кампании, нивата на ваксиниране спадат и епидемии забравени от десетилетия се завръщат. У нас нивата на ваксиниране поне официално са все още високи, но това може да не е цялата истина. Следя от доста време форуми и групи във Facebook активно пропагандиращи срещу ваксините и в тях често се споменава за лекари подправящи имунизационните картони. „Само трябва да имаш познат лекар“ поучаваха на едно място.
Най-интересният ефект обаче е промяната във възприятието. Темата се е превърнала в чувствителна със силни нападки и от двете страни. Почти като спор за религия. И аз съм виновен отчасти за това залагайки такъв тон в статиите си. Стига се до там, че когато се роди Калина, сестра ми много внимателно ме попита дали ще я ваксинираме. Когато стана въпрос за това, други бяха също толкова предпазливи. Сякаш хората ги е страх дали въпросът би обидил родителите. Естествено, че я ваксинирах! Що за въпрос е това? Не живеем в 18 век.
Едно ядро и много последователи
Аргументите и логическите небивалици на това движение са много и не толкова трудни за опровергаване. Четейки форумите обаче имах чувството, че едни и същи хора пишат навсякъде. Реших да открия кои са онези „мисионери“. Затова отворих БГ мама и взех най-голямата тема – „ВАКСИНИ – дискусия САМО за вредата от тях“. Свалих коментарите от всички 32 части и изкарах статистика за тях. Общо става въпрос за 25000 коментара в рамите на последните 6 години, които са прочетени общо 836000 пъти. Систематизирал съм всички данни тук заедно с интерактивни графики и сравнения, а тук може да свалите страниците и скрипта. (бележка)
Активността по темите срещу ваксини.
От цифрите бързо изплуват няколко извода. Има шепа хора, които са ядрото на дискусията. Това важи за всички форуми, разбира се, но тук се забелязва нещо интересно – топ 5 коментиращите са писали във форума поне 2 дни седмично в течение на години. Един дори 4 дни по много коментара. Няколко души присъстват в темата от самото начало до сега и водят дискусията на смени. Изписали са стотици коментари, повечето с голяма дължина и много линкове. Така се отличават stelt77, XVisible, Green-shiny, Мечка-Малинарка и Christian. Същите лица и са започвали новите теми и са наложили да се говори „САМО“ за „вредата“ от ваксините.
Активността на това ядро създава впечатлението, че прекарват по-голямата част от свободно си време там. В това, разбира се, няма нищо лошо – тяхно си е времето. Както с всяка епидемия обаче, първо трябва да разберем как се разпространява заразата. Това се опитах да открия. Статистиката в прикачената таблица разглежда само честотата на коментарите, но не и съдържанието. Прегледах повечето коментари и рядко се срещат такива оборващи тезите на антиваксърите. Ще забележите, че и аз присъствам в статистиката с 6 коментара. Доколкото разбирам повечето такива се трият от администаторите, но един от „ядрото“ помоли да не трият моите, защото били „показателни“.
Активност на коментиращите в темите
Затова въобще не е вярно, че всички в темите са заклети антиваксъри. Дори напротив – забелязва се, че повечето задават въпроси или се вайкат на това, което едно малко ядро от хора коментира. Пускат се различни статии, спекулации, клипове и рецепти за мехлеми и пречистване. Дискусия няма, защото така е зададена темата. Получава се нещо като затворена пещера, в която се чува само ехо от говорещите без оборващи факти и мнения. Ефектът е, че имаме нищо повече от място, където бъдещи родители да бъдат наплашени достатъчно, за да изложат децата си на риск.
Една тема от многото
Не може да поставим всички в БГ Мама под общ знаменател съдейки по тази тема. Има много както в полза, така и срещу ваксините. Лесно се намират стотици сайтове и групи във Facebook, където „приобщават“ нови родители. Всичко това създава един затворен кръг от сплашване без допълнителна информация. Добрата новина е, че ако съдим по тази тема, има индикации, че интересът към движението спада. Може да е защото са се пренесли във Facebook, а може да са си намерили друго място за обсъждане. Факт е обаче, че коментарите са намалели в пъти спрямо пика от преди няколко години.
Тези писания обаче остават в мрежата и се множат. Дори да оборим една лъжа като онова фалшиво изследване свързващо ваксините и аутизма или твърденията, че в инжекциите има алуминий и живак, пак те ще бъдат повтаряни и препечатвани. Интересен е един случай преди година, в който дете почина след ваксинация в Стара Загора. Чухте го по телевизията. Веднага след трагедията майката е обиколила всички теми и е писала на всички да не ваксинират децата си, защото това убива. По-късно се е оказало, че лекарката не е обърнала внимание, че бебето е доста болно и е ваксинирала въпреки това. Настъпили са усложнения и се е стигнало до фатален край.
Това показва един от рисковете, който може лесно да се предотврати с по-добри процедури и информираност. Не трябва да забравяме, че дори тези случаи на лекарска небрежност са изключително редки. Усложненията свързани по какъвто и да е начин с ваксинирането са няколко за десетилетия при стотици хиляди ваксинирани деца. Когато обаче сте млади наплашени родители и получите такова съобщение, то лесно може да ви раздели с разума. Аналогично, търсейки информация за ваксините, ще попаднете първо на темите като обсъжданата горе. Ако не се замислите сериозно, може лесно да решите, че имате повече знания и разбиране от лекари и епидемиолозите борещи се с тези болести от десетилетия.
Защо тази кампания е толкова вредна?
Проблемът има две страни. Може да не ни направи впечатление, но дори малък спад в броя ваксинирани може да доведе до епидемия, особено когато такива деца са концентрирани в един квартал или детска градина. Вече виждаме такива случаи в Холандия, Франция и щатите. Макар някои родители да твърдят, че си е тяхна работа и не трябва да ни занимава дали ваксинират децата си, реалността е съвсем друга. Много деца са твърде малки за някои ваксини, други не може да бъдат ваксинирани заради автоимунни заболявания или определено лечение. Те разчитат единствено на това, че хората около тях ще са защитени и няма да им предадат болестта. Отделно ваксините само помагат на организма да разпознае заплахата. При някои деца това работи по-добре от други. Когато се разболеят от грип или друга болест, имунната им система е отслабена и дори да разпознае опасна болест, може да не успее да я пребори. Ваксините в никакъв случай не са идеални и работят най-добре при масова ваксинация. Това обаче не означава, че трябва да се връщаме към средновековието позволявайки половината ни деца да умират преди пубертета, само защото откритото решение не е 100% ефективно.
Холандия през 2013-та. В синьо са общините с най-малковаксинирани срещу морбили. В червено – случаите на заболели.
Вторият проблем е, че целият дебат около ваксините се измества. От споровете с фанатичните антиваксъри не остава време и среда, в която да обсъждаме истинските проблеми в системата. Това са информационната кампания, образованието, минимизиране на лекарските грешки, контролът над фармацевтичните компании и внимателен анализ на всички данни. Преди четири години имаше епидемия от морбили в България заради ниското ниво на ваксинации в циганските махали. Има лекари, които дават съвети опасни за здравето на децата, като идеята ваксините да се бият поотделно през 2-3 седмици или че някоя от ваксините не е нужна, защото заболеваемостта била ниска. Образоваността на лекарите е също толкова важно, колкото това на родителите.
Говорейки за тези неща обаче е трудно, защото антиваксърите веднага наскачат и изваждат от контекст всички изказвания. Дискусията бързо се обръща от това как да подобрим една система към това как системата всъщност убивала децата с цел печалба. Вместо да говорим за по-добри процедури и отчетност, се налага да обясняваме, че във ваксините няма тежки метали, а съединенията със страшни имена ги има в кърмата в много по-голяма концентрация.
Продължаваме напред
Ситуацията е въобще абсурдна. Антиваксърите (не обичат това име, както ще забележите) са доста шумни, а за медицинските специалисти това е твърде голяма глупост, за да се занимават с нея. Трудно е да преценим какви са реалните измерения на проблема, тъй като доста родители мамят с документите заради детски градини и училища. Това не би трябвало да ни учудва, щом е честа практика да вадят медицинско на децата си за хронични заболявания.
Не може да виним БГ Мама за конкретната дискусия, но трябва да е ясно, че средата определя тона. Тези теми са капка в морето на сайта, а като структура и манталитет коментиращите не са нищо специално. Статистиката горе само потвърждава съмненията ми, че малко ядро от хора създава сериозен проблем за всички. В никакъв случай не мисля, че го правят за своя облага, макар да има доста антиваксъри по света, които да са създали успешен бизнес от страданието на другите. Това, че изброените горе коментират през ден в течение на години също не говори за нарочна организация – всички активисти го правим по различни теми. Важно е обаче да покажем, че този проблем съществува, че незабелязано се превръща в епидемия и ако му позволим да се разпространи, ще върне много болести, ужасът от които тъкмо забравихме.