Вилата на правителствения пиар Севделина Арнаудова в Бистрица се оказа с 577 кв.м. разгъната застроена площ за 540 000 евро. При 935 евро на кв.м. става дума за твърде изгодна…
В контекста на отминалия скандал Апартаментгейт Биволъ извърши проверка на имотните сделки на основните претенденти за кметския стол в София – Йорданка Фандъкова, Мая Манолова, Борислав Игнатов, Борис Бонев и Ангел Джамбазки. При трима от тях открихме сделки изповядани на непазарни цени, за които няма логично обяснение.
Биволъ разследва така наречените “симулативни сделки” с имоти на властимащи още от 2012 г., когато разкри казус с терен, закупен по документи само за 1000 лв. от съпругата на бъдещия главен прокурор Сотир Цацаров. Заради тежести над имота Цацарови завеждат дело, за да си върнат реално платените 100 000 лв. и така сделката придобива публичност.
Самият Цацаров стана кръстник на феномена “симулативна сделка“, като го обясни в ефир. Според него било нормално в българската реалност страните по сделката да декларират по-ниска от реалната цена, с цел да се спестят данъци.
В скандала #Апартаментгейт от началото на тази година обаче се появиха и други интерпретации за странно ниските цени на недвижими имоти, придобити от политици – търговия с влияние или изпиране на недекларирани доходи.
Спаси София – земеделски производител
Гражданският кандидат на “Спаси София” Борис Бонев се оказа без сделки извършени в лично качество. В София той живее в наследствен семеен апартамент. Но фирмата “Меропс” с негово участие придобива през 2017 г. терен в старозагорското село Стрелец. За два декара и половина плюс паянтови стопански постройки са платени 6000 лв. Това съответства на средната цена за мястото и няма съмнения за симулативна сделка.
След като придобива имота, фирмата арендува още 100 декара от майката и лелята на Бонев, които са наследствени и на тях има орехова гора – обясни Бонев за Биволъ. Чрез “Меропс” те кандидатстват за европейски земеделски субсидии по ПРСР за 2018 г., но размерът им е скромен – около 5000 лв, разясни гражданския кандидат. От средата на август 2019 той е прехвърлил дяловете си във фирмата на майка си и в момента няма участие във фирми.
Джамбазки с евтин терен и половин милион в чужда банка
Кандидатът на ВМРО Ангел Джамбазки, който е и евродепутат, също не е пазарувал имоти в столицата. През далечната 2004 той е придобил ½ идеална част от апартамент 44 кв. м. в софийския квартал Овча Купел и след влизането си в политиката няма други сделки в София. Не е декларирал и ползване на чужд имот.
Но през 2017 г. Джамбазки купува имот в с. Драговищица, община Костинброд. Само срещу 7000 лв. той се сдобива с терен от 845 кв. м. в центъра на селото, който е предназначен за магазин с РЗП 1682 кв.
Сделката на Джамбазки в с. Драговищица е на съмнително ниска цена.
Справка в сайт за недвижими имоти обаче показва, че в Драговищица няма как да се купи такъв терен по 8 лв. на кв.м., а цените са четири-пет пъти по-високи. На изпратения въпрос дали тази цена е реална Джамбазки отговори, че иска да ни покаже имота и би ни го продал на същата цена.
Освен, че има нюх към евтини имоти, Джамбазки е спестовен и има най-много пари на влог от проучените кандидати. Той събира заплатата си на евродепутат в банков влог в чужбина, където има близо половин милион лева. В български банки професионалният патриот държи само 10 000 лв.
Игнатов трупа имоти на името на фирми
Кандидатът на Демократична България Борислав Игнатов е закупил в края на миналата година терен в софийския квартал “Кръстова вада” с инвестиционна цел. Игнатов и състудента му от УАСГ Илия Донков заплащат 301 197,82 лв. за 700 кв. м., или 430 лева на кв.м., което е справедлива цена за местоположението на терена. Имотът е придобит с кредит от Райфайзен банк, обясни Игнатов за Биволъ и намеренията са там да бъде построена жилищна сграда с 9 апартамента.
Справка в Търговския регистър показва, че Илия Донков има богата фирмена история. В “Алекто Консулт” АД той е съдружник с бившия шеф на Агенцията за чуждестранна помощ Едиз Юнал Лютфи, син на основателя на ДПС Юнал Лютфи.
Тук Игнатов и Донков ще строят сграда с 9 апартамента в София.
В родната си Варна архитект Игнатов е инвестирал в имоти чрез две дружества – “Бигнатов Студио Ню Йорк” ЕООД, което през 2008 купува за 160 000 лв. апартамент от 85 кв. на ул. Княз Дондуков 4 и “Би Ес Си Ню Йорк” ООД, което придобива през 2016 г. терен от 865 кв. м. за 117 349 лв. в кв. Бриз. Впоследствие на терена е построена двуетажна сграда с два апартамента по 171 кв. м., които само преди няколко дни са апортирани от “Би Ес Си Ню Йорк” ООД в две отделни дружества “Би Ес Си” 1 ЕООД и “Би Ес Си” 3 ЕООД.
Съдружник на Игнатов в “Би Ес Си Ню Йорк” е строителният предприемач Стефан Петков. Той е бивш управител на “Краун Хотел Мениджмънт” на Георги Велчев, брата на бившия финансов министър Милен Велчев. И двете “апартаментни” фирми Би Ес Си 1 и 3 се управляват от Стефан Петков.
Манолова не декларирала обезпечение на кредит
Мая Манолова има две имотни придобивки в София. През 2007 дъщеря ѝ Ралица купува офис на централната ул. Алабин 56, срещу хотел “Рила”, за 100 000 евро, а през 2012 г. Манолова се сдобива с апартамент от 98 кв. м. на ул. Русалийски проход 1 в кв. Хладилника за 110 000 лв при данъчна оценка 124 789,30 лв. И за двата имота има съмнения, че цената им не съответства на пазарните цени към момента на закупуване.
Според статистиката в сайта imot.bg цените на офисите в центъра на София в края на 2007 и началото на 2008 са в диапазона 1500 – 1800 евро на кв.м. Офис на престижния адрес Алабин 56 може да е струвал и по-скъпо.
Цените на офисите в София – Център според статистиката на imot.bg
Колкото до тристайните апартаменти в Хладилника, дори след кризата те не са падали под 800 евро на кв.м.
Цените в софийския квартал Хладилника през 2012 г. са над 800 евро на кв.м.
Както самата Манолова вече обясни, по повод на предишни медийни публикации за нейния офис, през 2007 г. тя е финансирала сделката с кредит от 100 000 евро от Интернешънал Асет Банк, а имотът е оформен на името на нейната дъщеря, защото била в процедура на развод и делба на имущество. Кредитът е вписан в имотните декларации на Манолова като депутат.
Проверката ни обаче извади наяве, че този кредит е обезпечен с друг имот, който не е собственост на Мая Манолова, а на кюстендилската адвокатка и нотариус Милена Миленкова. Този факт не е деклариран от Мая Манолова нито през 2008 г., нито впоследствие, въпреки законовото задължение да го стори в графата 14. “Дадени обезпечения от или в полза на декларатора, неговия съпруг /съпруга/ или ненавършилите пълнолетие деца с тяхно съгласие” на данъчната декларация.
Пред Биволъ Мая Манолова обясни, че банката не е приела като обезпечение самия офис, защото сделката е била за идеални части. Притежаваните от Манолова имоти в Кюстендил пък били съпружеска общност и също не ставали за обезпечение. Тогава тя се обърнала към близката до нея адв. Миленкова, с която практикували в една и съща кантора, за да обезпечи кредита от 100 000 евро със своя софийски апартамент, придобит година по-рано на невероятната цена 26 480 евро.
Няколко години след придобиването на офиса, Мая Манолова купува от Миленкова апартамента, послужил за обезпечението.
През 2012 г. закупих същия апартамент /в кв. „Хладилника“/ за 110 000 лв., което беше пазарната цена през 2012 г. за имот в такова състояние в сграда, която не е ново строителство, в кв. „Хладилника“ (а не ново строителство в кв. „Лозенец“). Пазарните цени на имотите през 2012 г. бяха най-ниските поради финансовата криза, за разлика от цените през 2007 г. и 2018 г. И до момента този апартамент е единственото ми жилище, в което живея. – твърди Мая Манолова.
Извън спора дали става дума за ново строителство или не, наистина е трудно да се открие цена от 550 евро на кв.м. особено в района на ул. Козяк, където се намира апартамента.
Новопридобитият апартамент е деклариран от Манолова през 2013 г. и като източник на доходи тя е посочила продажбата на къща с двор в кюстендилското село Жиленци. Проверка в Имотния регистър установи, че имотът е продаден за 120 000 лв. на фирма “Рила” ЕООД, която има спечелени обществени поръчки за милиони от община Кюстендил.
Никога не съм била в позиция, за да влияя върху определянето на изпълнителите на обществени поръчки в град Кюстендил, нито в който и да е друг град. – коментира тази информация Мая Манолова и подчерта, че такава е била пазарната цена на имота в Жиленци, който преди това е бил обект на делба на семейно имущество с бившия и съпруг.
В документите за офиса също има странности. За 100/346 идеални части от офиса на централната улица Алабин Ралица Манолова заплаща само 1000 евро на кв.м. В същия ден и при същия нотариус е изповядана сделка за още 100/346 идеални части от същия офис от фирмата “Нупсън”, която е на съпруга на Мария Капон. “Нупсън” обаче заплаща 180 000 евро.
Обяснението за разликата в цената, което Мая Манолова даде за Биволъ е, че “Нупсън” е взела по-хубавата част от офисите – четири стаи с изглед към улицата и вече ремонтирани, а нейната част била с изглед към двора и в лошо състояние, без самостоятелен санитарен възел. Тя предостави и скица на имота в потвърждение на думите си. Вижте пълния текст с отговорите на Мая Манолова до Биволъ тук.
В двата нотариални акта на Манолова и Нупсън се открива любопитна клауза за неустойки. В случай, че имотът има тежести, които не са декларирани от продавача, фирмата “Продексим”, се задължава да върне платените пари и да плати неустойка в размер на 120 000 евро на Ралица Манолова и 40 000 евро на “Нупсън”. Което прави 220 000 евро за всеки от купувачите.
Подобна “клауза за евикция” – неустойка на стойност 170 000 евро, има и в нотариалния акт на Цецка Цачева за нейния евтин апартамент закупен от Артекс, а блогърът Асен Генов коментира, че тя може да се интерпретира и като застраховка за реално платени, но недекларирани в нотариалния акт суми.
Според Мая Манолова обаче в сделката за нейния офис няма нищо нередно. В отговор на въпрос за разликата с пазарните цени тя представи експертна пазарна оценка изготвена от агенция “Явлена Импакт” през август 2019 г. Според двама лицензирани експерти цената на тези 200/346 идеални части от имота в края на 2007 г. е била 268 668 евро, което е дори по-малко от платените общо 280 000 евро от Манолова и фирмата “Нупсън”.
Експертната оценка изготвена на имота на Алабин 56 през август 2019 г.
Биволъ изпрати въпроси относно сделката по имейл на фирмата”Продексим”, която през 2007 е продала офиса на Алабин, но отговор не се получи.
Дъщерята на Мая Манолова притежава апартамент на последния етаж на нова сграда в Манастирски ливади.
През 2017 г. дъщерята на Мая Манолова и нейния съпруг също успяват да се обзаведат с апартамент от 119 кв. м. на последния етаж в нова сграда в Манастирски ливади срещу 221 000 лв. Семейството го финансира с ипотечен кредит за 270 000 лв.
Фандъкова – имотна, но си спестила местен данък
Претендиращата за нов мандат Йорданка Фандъкова е може би най-имотна сред кандидатите, като това се дължи най-вече на семеен имот в софийския квартал Манастирски ливади, собственост на нейния съпруг и неговата сестра Жанет, която по съпруг е Букова.
През 2008 г. когато Фандъкова е зам.-кмет на София, двете семейства Фандъкови и Букови реализират този имот като учредяват право на строеж на фирмата “Булдени” за нова жилищна сграда с РЗП 2475 кв.м. В замяна двете семейства получават по няколко апартамента в нея.
Сградата на Боянски водопад е построена върху наследствен имот на Фандъкови. Снимка Google Street View
Така Фандъкови получават в собственост два апартамента по 95,8 кв.м. с гаражи и мазета, един по-малък 57,1 кв.м. и магазин 42,3 кв.м. Единият от апартаментите от 95,8 кв.м. е дарен на дъщерята Михаела Фандъкова. Отделно от това двете семейства са съсобственици на още един апартамент от 57,1 кв.м., който през 2011 г. продават.
Семейство Фандъкови имат и наследствен апартамент от 90 кв. м. на ул Ярослав Вешин,придобит през далечната 1993 г. Притежават и терен с вила в с. Сопот, общ. Угърчин.
В родния си Самоков Йорданка Фандъкова има наследствени имоти: ⅙ идеални части от терен в курорта Белчин баня, ½ от апартамент в Самоков, както и наследствена къща с двор.
Само при един от наследствените имоти на Юри Фандъков се появяват съмнения за декларирана ниска цена, като това е замяна на ½ от гараж срещу ½ от терен в софийското с. Бистрица, с размер 560 кв.м., намиращ се на ул. Тинтява 27. Замяната е извършена в началото на 2019 г. и е между Юри Фандъков и сестра му Жанет Букова, като е деклариран материален интерес от 11 722 лв.
При тази сделка са взети предвид данъчните оценки, като ½ идеална част от гараж с площ 21 кв.м. в центъра на София е оценена на 11 722 лева, а ½ идеална част от поземления имот е оценена на 1 305,40 лв. – разясни Йорданка Фандъкова в отговор на запитване на Биволъ. Не е имало уравняване на разликата, защото сделката е между роднини.
Това обаче поражда въпроси, тъй като основа за определяне на таксата за недвижимите имущества е по-високата стойност измежду базисната пазарна оценка и данъчната оценка, а пазарна оценка на имотите не е правена.
Данъчната оценка на имот в с. Бистрица е абсурдно ниска спрямо пазарните цени.
Без съмнение имотът в Бистрица, който е урегулиран и предназначен за жилищно строителство няма как да има такава смешна цена. В момента в сайта imot.bg е изложен за продан съседен парцел на ул. Тинтява с площ 457 кв.м., за който се търсят 49 900 евро.
Накратко, при една пазарна оценка на имотите в тази сделка, в бюджета на управляваната от Фандъкова община щяха да влезат пет пъти повече пари от такса за прехвърляне на недвижимо имущество.
През последните месеци eдин от водещите сайтове за разследваща журналистика в България, Bivol.bg (Биволъ), беше застигнат от лавина репресивни държавни разследвания и одити и според собственика му това е целенасочена кампания с цел отмъщение заради разобличения в корупция в управляващата партия в страната.
През март 2019 г. сайтът разкрива огромен скандал с недвижими имоти, включващ висши служители от управленския екип на премиера Бойко Борисов, довел до поредица оставки на високо ниво и вълна от гняв срещу правителството. След това, според основателят на Биволъ Асен Йорданов, сайтът и неговите журналисти са били подложени на „мафиотска“ кампания за натиск от официалните власти, твърдо решени да заглушат сайта, включително чрез неоправдани разследвания, клеветнически статии и полицейски разпити.
Атаката срещу Биволъ е пример за сериозните предизвикателства пред разследващите журналисти, в България, въпреки членството на страната в ЕС. „През последните месеци Биволъ, аз, моите колеги и семейството ми бяха подложени на постоянна атака“, заяви наскоро Йорданов в интервю за IPI.
„Причината за беззаконието, което се упражнява срещу нас е изцяло работата на Бивол и разследванията, които провеждаме за изобличаване на престъпления, корупция и злоупотреба с власт от страна на управляващите партии.“ През юни Йорданов и главният редактор на Биволъ, Атанас Чобанов, станаха мишени на клеветническа кампания от страна на проправителствените вестници. Скоро след това властите започнаха криминално разследване на техните имоти. През август главният прокурор издаде европейска заповед за разследване срещу Чобанов. Оттогава насам Националната агенция по приходите (НАП) разпореди нови проверки на доходите както на Йорданов, така и на съпругата му. Същите одити, приключили преди шест месеца, не откриват нередности.
„Всички разследвания срещу Биволъ приключиха без да бъде открита каквато и да е нередност,“ каза Йорданов. „Последният одит продължи шест месеца и не откри нищо. Независимо от това, сега започва нова финансова проверка. Това предизвика невероятен стрес и икономически натиск,“ отбеляза той и добави, че съпругата му страда от депресия заради тези атаки.
„В момента обмислям политическата емиграция със семейството си, защото в България вече е невъзможно да живеем и оцеляваме по нормален начин.“
Директорът на IPI по застъпничеството Рави Р. Прасад определи тормоза над Биволъ като „изключително тревожен“: „Тези безмилостни атаки срещу Биволъ и неговите журналисти се извършват с една единствена цел – да се оказва натиск и да се сплаши и заглуши една успешна разследваща медия,“ каза Прасад. „Българските власти трябва незабавно да сложат край на тази координирана репресивна кампания и да си припомнят задълженията си да уважават журналистическа професия като цяло.“
Нападки с цел отмъщение
През март 2019 г. Биволъ помага за оповестяването на сензационната новина за скандала „Апартаментгейт“, който разкри как високопоставени лица от управляващата партия ГЕРБ са се сдобили с луксозни апартаменти в столицата София на цени по-ниски от пазарните. Скоро след избухването на скандала, редица висши служители подават оставка, включително Цветан Цветанов, заместник-лидер на управляващата партия и втори по сила човек в България. Репортажите карат главния прокурор на България Сотир Цацаров да започне разследване, но по-късно силно смущаващо разкритие на Биволъ замесва самия Цацаров в същата схема. Скоро след това Йорданов и колегите му от Биволъ, се превръщат в мишени на клеветническа кампания от страна на вестници, които са собственост на лица свързани с правителството.
На 2 юни 2019 г. вестник „Труд“, проправителствено издание, собственост на медийния магнат със спорна репутация Делян Пеевски, публикува анонимна статия, в която обвинява Йорданов и Чобанов, че самите те са купували недвижими имоти на цени под пазарните.
Дни по-късно полицията съобщава на двамата журналисти от Биволъ, че започва разследване на тези имоти. Разследването е разпоредено от орган ръководен от Цацаров. Доказателствата дали повод за това разследване са сигнали до полицията от антикорупционна неправителствена организация наречена БОЕЦ, която обвинява двамата журналисти в измама с недвижими имоти. По-късно организацията отрече да е подавала подобен сигнал и подаде насрещна жалба за кражба на самоличност.
След обвиненията Йорданов публикува и документи за недвижимите имоти, които категорично опровергават сигнала. Вместо да приключат делото, властите продължават разследването в продължение на шест месеца, като то ескалира в поредица от призовки и разпити от полицията.
Заповед за разследване
През август 2019 г. главният прокурор издава европейска заповед за разследване в опит да върне Чобанов в България от Франция, където пребивава, и да го разпитва като свидетел по случай с хакерска атака.
Полицията твърди, че иска да говори с Чобанов като част от разследване на мащабна кибератака в България през юни. Според репортажи, хакерът е изпратил няколко гигабайта откраднати данни до български новинарски медии, включително Биволъ.
Полицията заявява, че докато претърсвали компютърните устройства на хакера следователите открили, че някои файлове са били изпратени на Биволъ две седмици пред да бъдат предоставени на другите информационни агенции. Твърди се, че комуникация между хакера и Чобанов е била открита и в приложението за съобщения Телеграм.
Чобанов отрече да е имал каквато и да е информация за хакерската атака или да е разговарял с предполагаемите хакери. Казва, че има желание да се яви пред френската полиция за да бъде разследван, но че няма да се върне в София. Въпреки това, той и Йорданов се опасяват, че европейската заповед може да е метод на властите за получаване на достъп до сървърите на Биволъ, които се намират във Франция.
Биволъ е един на водещите разследващи новинарски сайтове в България, чиято работа наскоро включваше и мащабно трансгранично разследване на злоупотребата с еврофондове в Румъния и България. Този проект беше подкрепен с безвъзмездна помощ на IPI чрез фонда IJ4EU.
С разкритията си за корупцията в България Атанас Чобанов и сайтът му „Бивол“ пречат. Дотолкова, че българската прокуратура поиска от френското правосъдие да разследва този бивш политически бежанец, сега постоянно пребиваващ във Франция.
Петдесет и една годишният Атанас Чобанов не получава предупреждение като в „Кръстникът“ – той не намира в леглото си локви кръв и отсечена конска глава. Но преди около две години, когато излиза от дома си в парижко предградие напът за работа, този инженер в Националния център за научни изследвания (CNRS) и главен редактор на сайта за разследваща журналистика „Бивол“ вижда нещо, което силно наподобява такъв вид предупреждения. Някой е поставил на колата му голям син плюшен вълк. Вероятно за да покаже на този смутител на статуквото, бивш политически бежанец във Франция, че знае къде да го намери. Малко по-рано специалистът по изкуствен интелект и deep learning получава будещо тревога писмо с точното название на гарата, на която той взима влака от регионалната транспортна мрежа на Ил-дьо-Франс. Подател е един софийски магазин за търговия с оръжие. Посланието е ясно. С разкритията си – най-значимите през последните години – за политически скандали и корупция в България Атанас Чобанов и журналистите от „Бивол“ пречат. Натискът върху тях е постоянен – заплахи, опит за убийство, наблюдение, следене, подслушване, данъчни проверки, съдебно преследване, имотни проверки…
Кибертероризъм
В началото на август напрежението се покачва. Софийската прокуратура съобщава, че във връзка със загадъчно хакване на българските данъчни служби е поискала от френското правосъдие да ѝ съдейства в разследване срещу Атанас Чобанов. На 15 юли различни редакции, сред които и „Бивол“, са получили от руски имейл адрес фискалните данни на около 5 милиона българи (от общо 7 милионното население), включително и на министър-председателя Бойко Борисов. Прокуратурата подозира Чобанов, че познава един от хакерите. Журналистът, който е и бивш възпитаник на Френската гимназия в София, признава, че в началото на юли с него се е свързал „анонимен човек, представил се за киберексперт“ и го е предупредил за голям пропуск в сигурността на сайта на българската Комисия за защита на личните данни.
Положението официално е обявено за сериозно. Това е най-големият пробив в историята на страната. Още по-лошо – говори се за „кибертероризъм“. Според София целта на хакерите не е каква да е, а именно – да дестабилизират държавата и българските власти… Междувременно прорукорката начело на отдел „Антитероризъм“ внася известно съмнение в сериозността на цялата работа. Тя изказва твърдението, че авторите на пробива са възнамерявали да хакнат и поливната система около Парламента, за да пръскат с вода видните гости и официалните делегации – така властта ще изглежда смешна, а държавата ще бъде „разклатена“. На което общински служители не могат да не реагират и правят уточнението, че поливната система не е информатизирана – крановете се отварят ръчно…
Тайна на източниците
Аферата сякаш се спихва. В Париж правосъдието твърди, че не е получило искането на българската прокуратура за съдействие относно разследването срещу Чобанов. Освен да се прави, че не го е получило. Защото нищо не задължава Франция да съдейства, ако искането на друга държава-членка ѝ се струва „против основните принципи“ на европейското право. А френското и европейското законодателство защитават тайната на източниците. В София прократурата е близо и до пълно объркване – заподозрените, служители на българска фирма за киберсигурност, оспорват фактите и въпреки настояванията на обвинението за строги мерки за неотклонение са пуснати под гаранция от съда.
Атанас Чобанов заявява, че е готов да съдейства на френското правосъдие, но същевременно смята, че Париж не трябва да отговаря на искането на българската прокуратура. Журналистът се опасява, че тук не става дума просто за отмъщение за направените разкрития. Той се страхува, че се прави опит да се изземат базираните във Франция сървъри на сайта. Навярно мнозина в София желаят да затворят устата на „Бивол“. Българската преса, която е почти изцяло в ръцете на „червени олигарси“, постоянно се опитва да дискредитира и сплаши Атанас Чобанов и неговия екип. В световната класация по свобода на словото, изготвена от „Репортери без граници“ за 2019 година, България заема 111-то място от 180 държави. До голяма степен самотен в начинанието си, „Бивол“-ът оре надълбоко земите на корупцията в постсоциалистическа България, в която с протекцията на „големия руски брат“ бивши апаратчици, агенти на комунистическата Държавна сигурност и представители на организираната престъпност съвместно са превзели държавата и частните фирми. В страната това явление носи името „червена мафия“.
Апартаментгейт
Списъкът на онези, които имат зъб на „Бивол“, е дълъг. Сред най-гръмките разкрития на сайта е скандалът с един български министър на икономиката, неправомерно получил в периода 2004 – 2005 година близо 15 000 евро обезщетение за безработица от френската трудово-осигурителна система. През 2017г. Атанас Чобанов пръв забелязва и разкрива подписа на агент на ГРУ – зловещото военно разузнаване на Русия – във файловете от „Макронлийкс“, представляващи изтекли след хакерска атака документи на движението „Напред“. Последното към днешна дата разкритие е с голям заряд и засяга правосъдната система в България. С „Апартаментгейт“ – афера, в която висши държавни служители се подозират в покупка на свръхлуксозни имоти на смешно ниски цени, „Бивол“ наскоро дискредитира трима прокурори, кандидати за поста главен прокурор, и принуди четирима министри да подадат оставка.
Така например единият от въпросните министри с европейски средства е построил луксозна вила с басейн, захранван с минерална вода от специален водопровод. По официални документи имението принадлежи на дъщерята на бавачката на детето му… „Апартаментгейт“ повдига не само въпроса за евентуални политически последици, но и този за съмнителния произход на парите, с които се е плащало „под масата“. И странно, разследването на българската прокуратура тъпче на място…
Истинска референция в международната разследваща журналистика, „Бивол“ вече е нанасял големи щети с публикуването на „Досиетата „Панама“ и на информация от „Укилийкс“. Разкритията показват, че голяма част от „икономическо-мафиотските“ фигури в деловите български среди са бивши агенти или подставени лица на тайните комунистически служби. Що се отнася до настоящия министър-председател Бойко Борисов, уж проевропейски настроен, но твърде податлив на руския натиск, той изпада в огромно затруднение в опит да отрече връзките си, станали обществено достояние благодарение на „Бивол“, с престъпните среди (където според сайта се е подвизавал под псевдонима „Буда“). Наскоро „Бивол“ силно разтърси властта в България с разкритията си за отклоняване на милиарди евро от европейските фондове. Следователно обвиненията към „Бивол“ от страна на българските власти все повече приличат на контраатака. Защото често става така, че опирайки се на публикуваните на сайта сведения, Брюксел търси – вярно, твърде меко и неубедително – сметка от София и нейното правосъдие.
Автор: Жан-Батист Ноде, Нувел Обсерватьор, 15.09.2019. Снимка: Брюно Кутие Превод от френски: Марияна Широва-Симандре
Фирма на Александър Ваклин е строила сградата, в която жената до прокурор Иван Гешев е купила апартамент на цена много под данъчната оценка. Това разкриват архивните кадри на Google Street от бул. Ген. Николай Столетов 8 в София (виж тук) където през 2012 г. се вижда оградена строителна площадка с табела “София Централ – директно от строителя”.
“От данните по преписката се установява, че Иван Гешев се познава от дълги години с Кърковски и двамата с в приятелски отношения” – пише в постановлението на Специализираната прокуратура
Всъщност “приятелят” Марио Кръковски и Александър Ваклин са съдружници във фирмите, които реализират строителната инвестиция на имота в Зона Б-17.
Фирмената история на “София Централ” ООД сочи, че първоначално тя е била собственост на “МС-Консулт 2004”, в която пък съсобственици са Ваклин и Кърковски. Впоследствие “МС-Консулт 2004” продава дялове на Ваклин, който през цялото време остава управител на фирмата.
Теренът, върху който строи Ваклин, е собственост на фирмата, която продава апартамента на Ханджиева.
Друга фирма свързана с Кръковски с подобно име – МС Консулт 2010 ЕООД е собственик на парцела от 2010 г.. Кръковски е собственик и управител на фирмата до август 2012 г., когато я прехвърля на сейшелска офшорка и за управител е назначен Мирослав Чергаров.
В края на 2013 г. МС Консулт 2010 се сдобива с разрешение за строеж от Столична община. По това време тя е представлявана от Мирослав Чергаров.
Строителното разрешение на МС-Консулт 2010
Впоследствие именно тази фирма продава апартамент на Детелина Ханчева, спътничката в живота на прокурора Иван Гешев.
Приятелско-прокурорски връзки
До 9 ноември 2012 г. съдружник във фирмата „М консулт 95“ ЕООД е “София Централ” на Александър Ваклин. Тогава фирмата на Ваклин продава дяловете си на стойност 189 500 лв. на “МАВ Груп” ЕООД, чийто краен собственик е Кръковски.
Месец по-късно, на 14 декември 2013 г. “М консулт 95” на “приятеля” Марио Кръковски и Детелина Ханчева основават фирма „ОТЕА“ ООД, в която имат дялове и до момента.
Ханчева и “М-Консулт 95” стават ортаци малко след като Ваклин излиза формално от собствеността на “М-Консулт 95”.
Според разследване на сайта Фрогнюз през 2014 г. Детелина Ханчев заплаща само 465 лв. или 234 евро на квадратен метър за апартамент от близо 86 км. м. в строящата се жилищна сграда на Столетов 8. Строяща се, повтаряме, от фирма на Александър Ваклин. Цените на имотите в този район и в периода на сделката са между 800 и 900 евро за кв. метър.
Сделката е изповядана дори на цена под данъчната оценка, но прокуратурата не вижда проблем в това, което показва предварително какви ще са резултатите от всички проверки по скандала #Апартаментгейт с придоби от политици евтини имоти. Сред тях е и самият главен прокурор Сотир Цацаров, за когото Биволъ разкри, че се е сдобил с вила в Родопите на половин цена.
Въпреки това самият факт, че семейството на Иван Гешев се е облагодетелствало от инвестиционен проект с прякото участие на Александър Ваклин – главния свидетел по скандалното дело срещу Десислава Иванчева, в което Гешев взе най-дейно участие, би трябвало да бъде разгледан от ИВСС, за което от ГД “Боец” вече обявиха, че подготвят сигнал.
И ортак свързан със съборените тютюневи складове в Пловдив
Приятелят на Иван Гешев Марио Кръковски и “свидетелят” Александър Ваклин са ортаци с Найден Маринов Колев. Техни фирми са съдружници, а тримата управляват заедно фирмата София Консулт – Б ООД. Данните за общото им бизнес начинание са от 2008 г.
Найден Колев има бизнес връзки с фирмата, съборила тютюневите складове в Пловдив на ул. Одрин 8 през 2016 г. Прокуратурата обвини за събарянето Георги Бранеков и Александър Николич от ръководството на фирмата “Пи Джей Трейд” АД, стопанисваща емблематичната сграда на „Ориент табако“. Колев, Бранеков и Николич се появяват заедно във фирмата “Пи Джей Лоджистикс“, а роднина на Найден Колев е сред акционерите на “Пи Джей Трейд” АД.
Вари Бельов е само на 20 години, когато придобива два апартамента в комплекс между Разлог и Банско за скромна сума. Двете жилища на атрактивно място с изглед към планината му струват само 10923 лв. Вари е син на Катя Бельова, съдия в окръжен съд Благоевград, която през 2016 г. беше преизбрана от ВСС за административен шеф на съда. Фирмата, която е продала апартаментите е собственост на лица, които са страни по скандално дело, “джуркано” лично от Катя Бельова цели 8 пъти докато го разпредели… на себе си.
Много гнила история
Историята на това дело е разказана от Дойче Веле още през 2016 г. Става дума за кражба на скъп недвижим имот, без да се дава нито стотинка – твърди изданието. Схемата е описана и от в. Капитал. Главни действащи лица са съпрузите Мария Калайджиева и Калин Калайджиев. Мария чрез ЕТ “Мария Калайджиева” учредява в полза на “Юробанк” и “ОББ” три ипотеки за обезпечаване на задълженията на съпруга ѝ Калин в дружеството “К енд К Имоти”. Дружествата са очевидно свързани.
През 2012 г. плащанията по кредита спират. Банката започва процедура, за да вземе имотите и си вади изпълнителен лист. Междувременно в окръжния съд е заведено дело по несъстоятелност на ЕТ “Мария Калайджиева”, което е взето под личния контрол на Катя Бельова. Тя го разпределя цели 8 пъти, за да се падне не друг съдия, а самата тя да гледа делото. Въпреки куп процесуални нарушения, ИВСС се произнася, че с делото всичко е наред.
След като е заведено делото, синът на Бельова получава два апартамента почти даром.
Крещящ конфликт на интереси
Придобивката на сина на Бельова е декларирана от самата нея в декларация пред ВСС при избора й за председател на Окръжен съд – Благоевград през 2016 г. Фирмата, която е продала двата апартамента на очевидно симулативна цена обаче е със съсобственик Калин Калайджиев (през още две фирми), а управител е Мария Калайджиева, като и двамата са страни по делото, гледано от Бельова.
Въпреки очевидния конфликт на интереси, съдийката не се отвежда от делото и не декларира конфликт на интереси. За награда, тя е преизбрана от мнозинството в съдийската колегия на ВСС за втори мандат начело на Окръжния съд. В нейната характеристика, изготвена от Етичната комисия на Съвета пипе следното: “Съдия Бельова е почтена и с висока нравственост. Неприсъщи са ѝ действия, които биха могли да компрометират честното име на магистрата. Независима и безпристрастна, с вродено чувство за справедливост. В публикациите в печатните и електронните медии липсва информация, която да поставя под съмнение притежаваните от Катя Бельова нравствени качества”.
Как само за няколко дни сграда, която по документи е 60 кв. м. порасна до 140 кв. м., преди да бъде продадена на главния прокурор Сотир Цацаров? Община Пещера отхвърли с мълчалив отказ запитването по ЗДОИ, заведено от Биволъ, за да получим копие от строителните книжа. Но публичните документи говорят за незаконно строителство, както и за необичайна припряност и “надскачане на закона“, за да се реши един неприятен за главния прокурор казус – вилата, която иска да придобие, няма редовни строителни книжа.
Право за 60 кв.м. – сграда 140 кв. м.
Сотир и Меглена Цацарови придобиват на 26.11.2018 в курорта Св. Константин еднофамилна вилна сграда с разгъната застроена площ 139.75 кв.м. Те заплащат 58 674,9 лв. или еквивалента на 30 000 евро. Според многобройни свидетелства и документирани проучвания, същата вила е предлагана на двойна цена преди Цацарови да се сдобият с нея, разкри разследване на Биволъ.
Собственик на вилата преди Цацарови е строителният предприемач от Пещера Костадин Джаров. Преди него тя е била собственост на други лица, които са получили право на строеж от Община Пещера. Но това право е за постройка от 60 кв. м., а не за 140 кв. м. Биволъ възстанови хронологията на сделките според нотариалните документи и вписванията в Имотния регистър:
на 20.04.2005 г. Община Пещера учредява право на строеж на Иван Якофов и Георги Василев на вила в пл. N°743 кв. 1 на летовище Свети Константин с площ 60 кв. м. Правото е купено на търг като платената цена от двамата печеливши е 2000 лв. Приобретателите се задължават да построят вилна сграда в срок от пет години.
на 10.09.2008 Иван Якофов и Георги Василев продават правото на строеж на Костадин Джаров. Няма промяна в квадратурата – 60 кв. м., но пък спечелилите търга губят пари, защото продават правото си на данъчна оценка от 282,10 лв.
Според ортофотоснимките в Google Earth, строежът на вилата започва през 2010 г. Най-новата налична снимка е от 2016 г. и на нея се вижда, че вилата е завършена до покрив в сегашния си вид.
Пред Биволъ адв. Стефан Левашки, председател на Адвокатска колегия – Пловдив заяви, че вилата е била построена в този си вид преди 2016 г. Той познава района, където има наследствен имот и се е интересувал да закупи същата вила. Поискани са му 70 000 евро. Такива цени обявиха пред Биволъ агенции за недвижими имоти за други подобни вили в курорта.
В системата на Кадастъра за този имот фигурират данни, че със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-62/15.12.2014 г. на изпълнителния директор на АКГГ е вписана “Вилна сграда – еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 75 кв.м. Тук също има разминаване с учреденото право на строеж за 60 кв. м.
Вилата, придобита от Цацаров
И към 2014 г., и към 2016 г. единственият документ, на базата на който е извършено строителството е Разрешение за строеж номер 52 издадено на 14.05.2009 от община Пещера. Възможно е този документ да разсее съмненията, че е извършено на практика незаконно строителство, но той се оказа таен. Биволъ го поиска по реда на ЗДОИ със заявление 94Д-1615-1 от 27.05.2019 г. От Община Пещера отказаха да ни го предоставят с мълчалив отказ след изтичането на 14 дневния срок. Какво толкова има във въпросното разрешение, че Община Пещера го крие упорито!? Предполагаме, че ако то беше наред и узаконяваше пълното строителство на вилата на Цацаров, едва ли местната власт щеше да го засекрети.
Логично е обаче, че след като правото на строеж през 2008 г. изрично е за 60 кв. м., то няма как разрешението за строеж от 2009 г. да е за 140 кв.м. Изводът, който може да се направи е, че между 2009 г. и 2014 г. Костадин Джаров е построил с 80 кв.м. повече отколкото е имал право.
Експресно узаконяване
Да обобщим, че към есента на 2018 г. вилата съществува със 140 кв.м. РЗП при документирано право на строеж за 60 кв.м. РЗП. Едва ли опитен юрист като Цацаров и съпругата му, която е нотариус, биха закупили имот с такъв комплект документи.
За да получи вилата изрядни документи властта се е мобилизирала в рекордно кратки срокове, показва поредицата от събития преди Цацарови да придобият имота.
Така на 23.10.2018 областният управител на Пазарджик издава ново право на строеж за “пристрояване и надстрояване на пристройка и надстройка с площ от 80 кв.м.“.
Биволъ поиска по ЗДОИ договора за това право на строеж, но от Областна управа също отказаха да го дадат с позоваване на интересите на трети лица, в случая Костадин Джаров, който отказал документът да бъде предоставен.
Договорът обаче е наличен в Службата по вписванията, откъдето може да се получи без запитване по ЗДОИ.
В този документ, подписан от сегашния областен управител на Пазарджик Стефан Мирев е посочено, че Джаров е собственик на законно построена сграда с площ от 60 кв. м. Дава му се право да изгради пристройки и надстройки за още 80 кв. м., или общо 140 кв. м.
Така през 2018 г. Костадин Джаров се сдобива с право да изгради нещо, което е вече изградено от години. Но според ЗУТ няма как да се узакони впоследствие строеж, който е вдигнат без нужните документи. Цялото информационно затъмнение наложено от институциите на изпълнителната власт относно луксозната вила на Главния прокурор в курорта “Св. Константин” води до основателни съмнения, че е възможно да не е била приложена дори процедура за “вратичката в закона” по ЗУТ измислена за незаконните строежи в прословутия чл.224 а.
Месец по-късно, на 26.11.2018 г. е вписан Констативен акт, издаден по документи, с които Джаров и съпругата му стават собственици на имота. В този Констативен акт фигурират разрешителното за строеж от 2009 г., а също и Акт 16 с Удостоверение N°56/12.11.2018 за въвеждане в експлоатация на строеж с рег. N° 94К-05-1#1/12.11.2018 издадено от Главния архитект на Община Пещера.
Така излиза, че по документи само за три седмици, между 23.10.2019 и 12.11.2019, Джаров е съградил 80 кв. м., което е напълно невъможно. Този Акт 16 на вилата също е засекретен и Община Пещера отказа да ни го предостави по ЗДОИ. Цялата тази безапелационна арогантност от демонстративно криене на информация и отказ от предоставяне на редовни документи за вила на лице от най-висшия етаж на Съдебната власт, е индикация за несъобразяване както със законови положения, така и с фундаментални правила на всяко истински демократично общество, което защитава обществените интереси.
Евтина вила в административно блато
Потърсен за коментар Костадин Джаров потвърди, че е продал вилата на цена от 30 000 евро.
“Ако някой е продал вила за 70 000 евро аз ще си отрежа главата” – заяви Джаров относно цената, на която е продал имота на Цацарови. “Трябват още 30-40 000 евро, за да се оправи отвънка-отвътре, изобщо да стане…” – оцени той. Това означава, че двуетажната луксозна вила струва едва … 214 евро/м2 жилищна площ. Цена, която е дори под себестойността на строителните дейности в такъв район, според оценката на строителни специалисти.
На място се вижда, че и в момента във вилата и около нея текат довършителни работи.
Подобни идентични вили в курорта са обявени на цени от 70 000 евро. и в момента.
На въпросите за узаконяването на строежа Джаров отговори, че всичко било изрядно, но тъй като имало правен спор за собствеността на терена между Общината и Държавата, той се оказал в ситуация на административен Параграф 22.
За да изчисти документално всичко след като Държавата в крайна сметка спечелила делото, Джаров направил нужните постъпки пред Областния управител преди продажбата на вилата на Цацарови. Така успял да си извади документи, че е собственик на вила 140 кв.м.
“Има вили построени преди 20 години – същата работа. На нещо готово те ти издават разрешение за строеж. Питайте ги в Областта защо” – обобщи той ситуацията и индиректно потвърди версията за строежа на вилата, което обаче никак не се връзва с разпоредбите в ЗУТ.
Казус като “Пацо Терасата”?
Ако се окаже, че строителното разрешително, което Община Пещера крие, е само за 60 кв. м. сграда, то формално повече от половината вила на Цацаров може да излезе незаконно построена.
Така той ще се окаже в ситуацията на шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев, за когото Биволъ разкри, че е закупил на занижена цена апартамент с голяма тераса, като е пропуснал да я декларира. След разкритията Георгиев излезе в дълъг отпуск, но не подаде оставка.
Скандалът вкара Пламен Георгиев в обяснения, че терасата била “общи части” в сградата, макар че я ползва само той. Шефът на КПКОНПИ си спечели прозвището Пацо Терасата, а на самата тераса започнаха проверки от Софийска община.
Проверките установиха, че на терасата се издигнати незаконни навеси, но това било сторено още от предишния собственик. По закон обаче Пламен Георгиев като собственик на незаконните обекти сега е длъжен да ги събори доброволно, а ако откаже, навесите трябва да бъдат съборени от общината за негова сметка. Софийска община вече връчки на Георгиев констативен акт за незаконните навеси, но той го обжалва в Административния съд.
Дали главният прокурор Сотир Цацаров ще се окаже в идентична ситуация с шефа на антикорупционната комисия – собственик на незаконно построена вила, предстои да се види след като всички документи около строежа бъдат обнародвани.
Главният прокурор Сотир Цацаров се е разписал в серията “Апартаментгейт” с евтините, но луксозни имоти на властта. В края на 2018 г. той и съпругата му придобиват вила в летовището Св. св. Константин и Елена в Родопите над гр. Пещера срещу скромната сума от 30 000 евро. Подобна къща в района не може да се намери под 60-70 000 евро, показа проверка на Биволъ. Това е поредната сделка на симулативни цени на семейство Цацарови през годините. Парадоксът е, че главният прокурор трябва да проверява властимащите лица от скандала “Апартаментгейт”, които са извършвали масово такива симулативни сделки, чрез които е ощетен фиска и вероятно са изпрани доходи с неясен произход. Самият него обаче няма КОЙ да провери!
140 кв.м. за 30 000 евро
На 26.11.2018 Сотир и Меглена Цацарови са придобили в Св. св. Константин и Елена еднофамилна вилна сграда с площ по документи 75.000 кв. м. срещу 58 674,9 лв. или еквивалента на 30 000 евро. Разгънатата застроена площ обаче е двойна – 139.75 кв.м. Така вилата, която е съвсем ново строителство, излиза на Цацарови по … 214 евро на кв.м. Данъчната оценка, посочена в нотариалния акт е напълно абсурдната – 22 785,80 лв.
В района никъде не може да се намери вила с подобни параметри на цена по-ниска от 60 – 70 000 евро, показа проверка на Биволъ в няколко агенции за недвижими имоти. Съседна до Цацарови вила, но вече довършена и обзаведена, се продава за 75 000 евро. Във вилата на Цацарови още текат довършителни работи, но определено тя не е купена на груб строеж или, както стана популярно след обясненията на Цецка Цачева – на изкоп. Имотът е придобил Акт. 16 на 12.11.2018, няколко дни преди да го купят Цацарови.
Вилата на Цацарови
Както се вижда във видеоматериала, заснет на место, вилата на Цацарови е последната от поредица нови и спретнати къщурки в обособен квартал, който е изникнал на мястото на бивш пионерски лагер, спред пищната родопска природа.
80 кв. м. построени за 2 седмици?
Изключително странна е поредицата от събития преди сделката с имота. Така на 23.10.2018 е вписано учредено право на строеж от областния управител на Пазарджик за Костадин Владимиров Джаров. Той получава право на пристрояване и надстрояване на пристройка и надстройка с площ от 80 кв.м. към законно построена сграда със същия кадастрален номер като тази, която после е продадена на Цацарови. Срокът на правото е за 5 години.
Правото на пристрояване на 80 кв.м. е учредено две седмици преди Акт 16 за целия строеж.
Три дни по-късно е вписан констативен акт, издаден по документи, с които Джаров и съпругата му стават собственици на имота. Още две седмици цялата сграда с пристройката и надстройката получава Акт 16 с Удостоверение N°56/12.11.2018 за въвеждане в експлоатация на строеж с рег. N° 94К-05-1#1/12.11.2018 издадено от Главния архитект на Община Пещера. На 26.11.2018 г. вече готовият имот е продаден на Цацарови.
Такава динамика, припряност и нереалните срокове за пристрояването и надстрояването на сградата повдигат много въпроси за законността на цялата операция по привеждането на вилата в изряден и продаваем по документи вид.
Ново село за Цацаров и други големци
От няколко дни летовището Св. св. Константин и Елена е най-новото село в България, обявено с Указ на Президента на Републиката Румен Радев №107/08.05.2019 г. по предложение на МРРБ и Министерски съвет от 03.05.2019. Със Св. Константин и Елена броят на селата в България се закръгли на 5000. Летовището е популярен курорт заради чистата природа, красивите гледки на близкия язовир Батак и близостта до Пещера и Пловдив. Лично цар Фердинанд го е обявил за курорт през 1901 г. В момента там има над 1000 частни вили, като голяма част от тях са доста скъпи – на заможни и известни хора.
От документите в Кадастъра става ясно, че земята под имота на Цацаров и съседите му все още е изключителна държавна собственост. Това е бивш пионерски лагер – имот от 186 декара, върху който има над 250 постройки. Повечето са стари социалистически бараки, но част от тях са се превърнали в луксозни вили.
Новият селищен статут на Св. св. Константин и Елена носи облага за Цацаров и съседите му, които ще плащат по-ниски данъци. “Според промени в Закона за местните данъци и такси, които бяха приети през есента на миналата година, се предвиждат имоти, които се намират в курортните населени места и не са основно жилище, да се облагат с по-висока ставка” – съобщава община Пещера, цитирана от в. Виделина. “Като село „Св Константин“ ще има по ниски данъци от курортите и размера им ще зависи от Решение на Общински Съвет – Пещера” – допълват от общината.
Община Пещера успокоява гражданите, относно притесненията им “да не бъде разрешавано поставяне на оградни съоръжения”. Черно на бяло е обещано, че “няма да има обособяване на парцели за всяка вила, защото това е невъзможно. Няма и да се продават такива парцели”.
Дали тези заклинания ще устоят на апетитите да бъдат приватизирани парцелите и оградени от собствениците им предстои да се изясни, но практиката показва, че веднъж деактувани, държавните имоти в курортни места от национално значение бързо се приватизират и ограждат.
Сотир Цацаров – сериен имотен симулатор
Въпросът със симулативните имотни сделки на главния прокурор беше повдигнат от Биволъ и изпратен в нарочен сигнал до ВСС още преди Цацаров да бъде избран през 2012 г. на поста главен прокурор. Най-фрапантната от сделките е изповяда на цена 120 пъти по-ниска от реално платените пари. През 2008 г. Меглена Цацарова, която е нотариус, закупила две овощни градини за 119 096 лв. (60 900 Евро) за всеки имот. Но сделката е вписана с материален интерес едва 1000 лв.
Историята придоби публичност, защото заради съдебен спор за имота, Цацарова завежда дело срещу продавачите, за да получи обратно парите си – 121 800 евро. В мотивите на съда по това дело ясно са посочени два мотива да се впише фиктивната сума от 1000 лв.: 1. заплащане на по-ниски такси и 2. желанието на продавачката да скрие истинската цена.!!!
Обяснението на Цацаров наблегна на втория мотив – според него това било нормална “симулативна сделка”, защото продавачът така настоявал. Говорене, което е недопустимо за дългогодишен магистрат, Председател на Окръцен съд и настояш Главен прокурор на България.
Не е ясно дали със същия мотив са придобити и два апартамента в Пловдив на симулативни цени. На 17.05.2007 г., Меглена Цацарова придобива от фирмата “Калисто Мати” ателие от 85 кв. м. на ул. Опълченска 24 в Пловдив, заедно с изба-сутерен и 1/5 идеална част от поземления имот на сградата срещу само…. 240 евро на кв. м.
Вчера Биволъ разкри, че в Имотния регистър успешно е замаскирана друга сделка на Цацарови с “Калисто Мати” – апартамент от близо 56 кв.м. в самия център на Пловдив на ул. Алеко Константинов 16. Апартаментът върви заедно с избено помещение в сграда с дворно място от 586 кв.м. Имотът е деклариран като придобит на цена 41 307 лв., което прави около 378 евро/м2. По същото време в центъра на Пловдив не може да се купи имот под 600 евро на кв.м.
Последната сделка първоначално беше декларирана като “Дарение”, но след обявяването ѝ от Биволъ експресно беше променена на “Покупко-продажба”. Съдията Цацаров обясни, че 5 г. след сделката разбрал, че по погрешка бил надарен, след което внесъл правилните документи в Агенцията по вписванията. В телевизионно интервю той обеща да покаже нотариалния акт, но не го направи.
В специално изявление, публикувано вчера на сайта на Прокуратурата, Сотир Цацаров обеща да даде публичност на нотариалния акт и се възмути, че материалът за скритото “дарение-продажба” бил подписан с “Биволъ”, което според него не било “доблестно”.
“Биволъ”, както е добре известно не само в България, е колективен псевдоним на разследващите журналистиАсен Йорданов и Атанас Чобанов, които са автори и на този материал. Ние призовахме Цацаров още през 2012 г., преди да стане главен прокурор, да застане пред нас очи в очи на заседание на ВСС и да даде публични обяснения за скандалните си имотни сделки. Тогава той нямаше доблестта и куража да го направи. Цацаров дори се скри и отказа да отговори на нашите въпроси по всички възможни начини. Отправяме това предизвикателство към главния прокурор и сега, след като стана ясно, че той е придобил още един, четвърти имот, на силно занижена цена.
Симулативните сделки за придобиване на жилища или недвижими имоти се правят не защото “така иска продавача”, а с цел пране на пари и прикриване на незаконно придобити доходи, чийто произход е трудно да бъде доказан. Става дума за престъпления – деклариране на неверни данни и отклоняване от плащане на данъци, които Цацаров е извършил заедно със съпругата си през 2007 г. и 2018 г. Парадоксът е, че сега именно той трябва да проверява за същото властимащите, подали оставки в скандала “Апартаментгейт”.
Сотир Цацаров и съпругата му Меглена Цацарова вече са неоткриваеми в имотната партида на фирмата “Калисто Мати” ЕООД, за която Биволъразкри още преди 7 години, че през 2007 г. е дарила апартамент на Цацаров. Тогава той е най-влиятелният пловдивски съдия, Председател на Окръжния съд. Заради скандала с въпросното “дарение” и кандидатурата на съдия Сотир Цацаров за Главен Прокурор на държавата, Имотният регистър в края на 2012 г. беше подменен със задна дата и сделката беше преформатирана на “покупко-продажба”. Сега отново публичният справочник беше свален, а сделката по този имот в самия център на Пловдив…. просто изчезна. Това забелязахме непосредствено след внезапното затваряне на Имотния регистър, в разгара на скандалите по #АпартаментГейт. Освен изчезването на Цацарови, има и обратният симптом – фирмата “Калисто Мати” също се изпари в имотните партиди на Сотир Цацаров и Меглена Цацарова за тази конкретна сделка. Проверката на Биволъ бе провокирана, след като Имотният регистър беше затворен в петък вечерта (17 май 2019) в продължение на повече от 36 часа.
Информацията за сделката беше част от мащабно разследване на Биволъ за имотните сделки и състояние на Цацаров още преди избора му за главен прокурор през ноември 2012 г. Именно въпросното “дарение” предизвика и безпрецедентната манипулация на Имотния регистър, а Цацаров влезе в кризисен ПР по всички медийни канали на властта да обяснява, че нотариалният му акт бил сбъркан. Цацаров показваше тогава някакви листа, но така и не показа пред медиите автентичните документи за имотните си сделки и симулативния им характер. Версията му много напомня подобни обяснения на властимащи сега след разкритията за симулативните придобивки на апартаменти и недвижими имоти. В момента няма никакъв шанс да се установи, че такава сделка е имало през обикновеното търсене в партидите на физическите и юридически лица, освен ако не се знае конкретно за какво да се копае надълбоко в архивите!
Хронология след разкритието на Биволъ през 2012 г.
Цацаров даде следното обяснение в национален телевизионен ефир:
Запознат съм с публикацията. Според тази публикация крупна строителна фирма ме е надарила, т.е. надарила е моето семейство – мен и съпругата ми. В тази публикация има няколко верни неща и едно категорично невярно нещо. Вярно е, че има такава сделка. Вярно е, че сделката е с такива страни. Вярно е, че това, точно това е номерът на нотариалния акт, томът на нотариалния акт, датата на която е сключена сделката, абсолютно вярно е описанието на имота – апартамент от 55 квадрата, или 55,2 – това няма никакво значение, в гр. Пловдив. До тук всичко това е вярно. Това, което не е вярно е, че сделката не е дарение. Сделката е покупко-продажба на съвсем реална цена. Разполагам с документи затова разбира се и ще ги покажа днес след обяд. Ще ги покажа, защото мисля, че раздуването на балона до такава степен вече граничи с границите на клеветата. Водещ: Защо е така? Сотир Цацаров: Разбирате ли? Сега очаквам сигурно, че ще бъда обвинен в това, че най-вероятно след публикацията, съм проникнал в тъмна доба в архива на службата по вписванията и съм подменил нотариалния акт за дарение с нотариалния акт за продажба. Не – не съм надарен от строителна фирма. Не – не съм проявил необяснима щедрост. Не – не съм търгувал с влияние. Напротив. Купили сме си апартамент. Но представянето на нотариален акт за покупко-продажба с абсолютно идентични данни като такъв за дарение не е случайно…
Впоследствие Сотир Цацаров не показа документите, както обеща. Само за една нощ, “по тъмна доба”, вписването беше променено от “Дарение” на “Покупко-продажба”. Както твърди Цацаров, това било станало без негова намеса. Ако обаче обикновен гражданин пожелае да се поправи така негов документ в Агенцията по вписванията, шансовете съдиите по вписванията и администраторите да се задвижат в такива рекордни срокове клонят към НУЛА.
Биволъ извърши последваща проверка в Имотния регистър веднага след анонса Цацаров, че е поискал поправка на данните. Наистина, вписването в партидата му беше променено от “Дарение” на “Покупко-продажба”, но не и по партидата на строителната фирма – дарител. Вписването за сделката, което продължаваше да стои като “Дарение” беше документирано и във видео материал. След като Биволъ публикува видеото, беше осъществена втора промяна в регистъра и следите за “Дарение” изобщо изчезнаха от сделката.
Впоследствие обаче отново е пипано по регистъра и темата се връща на дневен ред, защото няма никаква логика да изчезнат случайно или погрешка имената на продавачите и купувачите, така че да не се открива изобщо апартамента на Цацаров в партидата на фирмата “Калисто Мати”, нито “Калисто Мати” да се открива в партидата на Цацаров.
Главният прокурор обаче има причини да се стеснява от публичността на трайните си имотни отношения с тази фирма, която е собственост на лице, съдружник с оперативно интересни фигури от ъндърграунда, установи проверка на Биволъ.
“Калисто мати” е на съдружник с “Мултак номер 1” в Пловдив
Фирмата “Калисто Мати” принадлежи на Георги Маринов Нанков. Той има участия в много фирми, една от които е “Пи Ви Пауър”, където е съдружник с Ангел Василев Стефанов. Стефанов е считан за един от най-доверените хора на убития шеф на “Мултигруп” Илия Павлов и негов ексклузивен представител в Пловдив.
Още през 1992 г. Ангел Стефанов е вписан като член на борда на “Мултигруп България” АД, сочи справка в Държавен вестник през системата Дакси. През 1997 г. той става и председател на борда на “Мултигруп Пловдив” – АД.
Ортак на собственика на “Калисто Мати” е бил “дясна ръка” на Илия Павлов.
В началото на 2019 г. Георги Нанков е станал съдружник с адв. Йордан Илиев Джермански във фирмата КМ и ДЖ. Джермански е бивш кандидат за кмет на Пловдив, уличен в имотни измами и обект на атентат с взрив срещу негов магазин през 2003 г.
Трайни имотни отношения с Цацарови и симулативни цени
Изчезналата сделка “дарение”, която Цацаров обясни като сбъркана “покупко-продажба” е за апартамент от близо 56 кв.м. в самия център на Пловдив на ул. Алеко Константинов 16. Апартаментът върви заедно с избено помещение в сграда с дворно място от 586 кв.м. Дори да приемем, че с 5 г. давност Цацаров е разбрал, че не е бил надарен, а е купил имота, то цената за придобиване е повече от ниска. Имотът е деклариран като придобит на цена 41307 лв., което прави около 378 евро/м2. Цената е поне два пъти по-ниска от актуалната пазарна цена за жилищата в тази част на града през 2007 г..
Имотните сделки на семейство Цацарови с “Калисто Мати” обаче не се ограничават само с дарението-продажба. Няколко месеца по-късно, на 17/05/2007 г., Меглена Цацарова придобива ателие от 85 кв. м. на ул. Опълченска 24 в Пловдив, заедно с изба-сутерен и 1/5 идеална част от поземления имот на сградата срещу само…. 470 лв. на кв. м. По същото време имотите в центъра на Пловдив струват средно около 2.5 пъти повече и жилищен имот не може да се купи под 1200 лв. , сочи статистика на популярен сайт за недвижимости. Разликата е повече от драстична. Освен това името на Сотир Цацаров не фигурира в тази сделка.
Цените на имотите в центъра на Пловдив през 2007 г. са повече от 600 евро на кв.м.
След скандала с дарението-продажба, Цацарови продължават да сключват имотни сделки с “Калисто Мати”. Това става чрез нейната дъщерна фирма “М Калисто Мати”, която развива серизна работа по строежи на жилищни сгради в София.
През 2010 г. Сотир Цацаров лично сключва сделка с “М Калисто Мати” за апартамент 55 кв. м. и гараж 17 кв.м. в новострояща се сграда в кв. “Малинова долина”. Цената от 83 000 лв. отговаря на пазарната тогава. Апартамент в съседна сграда, построена от “М Калисто Мати”, придобива и дъщерята на Цацаров – Диана. Тя също заплаща пазарната цена от 156 466 лв. за 102 кв.м. Все пак постоянството и количеството на имотните взаимоотношения на Цацарови с конкретната фирма няма как да останат незабелязани.
Пак през 2012 г. Цацаров обеща да покаже, но не представи документи за платени данъци относно друга скандална сделка на съпругата му, също разкрита от Биволъ преди 7 години. Както стана ясно от съдебни документи, Меглена Цацарова, която е нотариус, е закупила две овощни градини за 119 096 лв. (60 900 Евро) за всеки имот. Но в нотариалния акт е записана цена 120 пъти по-ниска от реалната : 1000 лв за всеки имот.
Историята придоби публичност, защото заради съдебен спор за имота, Цацарова завежда дело срещу продавачите, за да получи обратно парите си – 121 800 евро. В мотивите на съда по това дело ясно са посочени два мотива да се впише фиктивна сума: 1. заплащане на по-ниски такси и 2. желанието на продавачката да скрие истинската цена.
Обяснението на Цацаров наблегна на втория мотив – това било нормална “симулативна сделка”, защото продавачът така настоявал. По този повод адвокат Екимджиев направи следния коментар за сайта “Под Тепето”:
“Обяснението, което се даде на въпроса “Защо е вписана тази фиктивна цена?”. Той каза: „Ами така настояваше продавачката“. Ами, по същата логика някой подсъдим примерно за трафик на наркотици, може да каже пред него: „Ами нас на улицата ни срещна дилърът и ни предложи да купим наркотици или незаконно оръжие“. Това ще бъде ли унивиняващо или смекчаващо отговорността обстоятелство? Именно те, като юристи, като публични личности, трябва да настояват за спазването на правилата. До тук аз виждам една връзка с казуса Марковска- демонстрирането на този сбъркан манталитет, че те- съдиите, са хора, които прилагат законите и правилата спрямо другите, но те не се отнасят за тях самите. Значи, ако подобен казус попадне при г-н Цацаров, той няма да отсъди в полза на хората, които са сключили тази фиктивна сделка, но когато той и хора от семейството му са я направили, казваме: „Ние просто го направихме, защото тя ми предложи такава цена или защото тя настояваше на тази цена“.”
Сега Сотир Цацаров трябва да проверява евтините имотни сделки на властимащи довели до оставки в скандала “Апартаментгейт”. По същество става дума за същите престъпления – деклариране на неверни данни и отклоняване от плащане на данъци, които Цацаров е извършил заедно със съпругата си през 2007 г. Тук е мястото да се подчертае, че т.нар. симулативни сделки за придобиване на жилища или недвижими имоти се правят и с цел пране на пари и прикриване на незаконно придобити доходи, чийто произход е трудно да бъде доказан. Въпреки скандалните данни, изнесени от Биволъ, Сотир Цацаров беше безпрепятствено избран за главен прокурор от тогавашния ВСС, след безпрецедентен натиск от страна на правителството, а президентът Плевнелиев разписа указа за назначението му без възражения.
Двата държавни сайта, от които може да се свали актуална информация за апартаментите на политиците и прословутите къщи за гости с евросубсидии са недостъпни този уикенд, показа проверка на Биволъ. Не работят Имотният регистър и сайтът на Държавен фонд “Земеделие”. Освен това са изчезнали и отворените данни на Търговския регистър.
В петък вечерта спря сайта на Имотния регистър. Официално спирането е заради “планирано обновяване на информационните системи”, което трябва да приключи в неделя до 18 ч.
Сайтът на Имотния регистър наистина е доста “възрастен” тъй като работи във версията си от 2007 г., но за сметка на това до момента с него не е имало значителни проблеми, за разлика от Търговския регистър. Биволъ разполага с копие от няколко десетки хиляди записа за имотни сделки, свързани с властимащи лица.
Отворените данни се затвориха
Вече няколко месеца не са налични и отворените данни от Търговския регистър, които по-рано се публикуваха на портала на правителството всеки 6 месеца. В новата версия на портала данните просто ги няма. В старата версия са достъпни старите данни, но обновления не е имало от юни миналата година. Това са данните, които Биволъ използва за безплатната си търсачка, в която се виждат също свързаните лица, обществените поръчки и еврофондовете, усвоени от фирмите. В събота спря и сайтът на Държавен фонд “Земеделие”, в който имаше макар и оскъдни, но официални данни за Програмата за развитие на селските райони, къщите за гости и друга информация за бенефициари на европейски селскостопански субсидии. От показваното съобщение може да се заключи, че става дума за технически проблем – запълване на диска на сървъра.
Биволъ разполага с копие от данните за Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и за текущия период до 2020 г. В тези данни са включени и прословутите къщи за гости, за много от които стана ясно, че се ползват неправомерно от овластени лица.
Скритите данни в декларацията на министър Румен Порожанов за 2018 г. се оказаха уникални. Няма друг такъв случай на укриване на данни сред всички декларации, публикувани на сайта на КПКОНПИ, показа проверка на Биволъ. Става дума за 77 923 декларации за периода 2008-2018. По-голямата част от тях са от периода, когато декларациите се публикуваха на сайта на Сметната палата, но системата е същата.
Биволъ поддържа от години публична търсачка в данните от декларациите, които се обновяват всяка година. За да установим какво се е случило с декларацията на Порожанов извлякохме актуалните данни от сайта на КПКОНПИ, анализирахме изходния код на декларацията на Порожанов и потърсихме друг подобен случай сред всичките 77 923 декларации. Друг такъв случай няма. За да направим възможна независимата проверка на твърденията от IT-експерти предоставяме в един файл извлечените от КПКОНПИ декларации тук.
Защо декларацията на Порожанов е уникална
От анализа на изходния код на декларацията на Порожанов става ясно, че тя съдържа данни за това, че имотите и нивите са декларирани във вътрешната база данни на КПКОНПИ, но впоследствие информацията е заличена.
Декларациите сe подават от уеб сървъра на КПКОНПИ в езика XML с допълнителен файл за стил decl1.xsl, който форматира показването на полетата и таблиците. За всяка таблица или има нещо декларирано, или се показва текст “Нямам нищо за деклариране”. Този текст не присъства в xml файла, а се вкарва в края на всяка таблица при директива Declared=”False”. Ако Declared=”True”, той не се отпечатва.
В декларацията на Порожанов трите таблици “Право на собственост и ограничени вещни права”, “Земеделски земи и гори” и “Прехвърляне на имоти през предходната година” са с директива Declared=”True”, но редовете, в които трябва да се опишат придобивките и продажбите са празни.
В декларацията на Порожанов има Declared=”True”, но данни няма.
Това означава, че в базата данни на КПКОНПИ, от която се генерират изходния XML-код има информация, че са декларирани данни, но те могат да не се показват онлайн чрез допълнителна намеса. КПКОНПИ твърди, че това е станало по заявка от деклариращия.
Притеснителното тук е, че гражданите нямат никаква информация за поисканата намеса и за скритите данни, защото едва ли всеки би тръгнал да разглежда изходния код, за да установи, че е имало укрити декларирани данни.
След като изтеглихме актуално копие на всички налични декларации в сайта на КПКОНПИ, направихме проверка дали в тях се съдържа код, в който таблиците са маркирани катo Declared=True, но не съдържат никаква друга информация, освен описанието на полетата. Единственият такъв случай е с декларацията на Порожанов.
Декларацията на Порожанов със скритите данни е наистина уникална.
Този факт успокоява донякъде, че КПКОНПИ не прилага масово такива тайни заличавания, но от друга страна показва колко специален е случаят на Порожанов. Той самият твърди, че е декларирал всичко, но е отбелязал по погрешка съпругата си като лице, с което съжителства на семейни начала.
До момента КПКОНПИ не е отстранила заличаването на данните въпреки уверенията на министъра, че е поискал да бъде публикувано цялата информация за имотите, придобити и продадени от съпругата му през 2017 г.
Информацията за сделките на (не)съпругата на Порожанов е силно компрометираща
Проверката за имотните сделки на Веска Порожанова, съпруга или не на Порожанов няма значение, издава симулативни сделки на нереални цени, както и съмнения за укриване на данъци в особено големи размери. Това прави хипотезата за случайното заличаване на данните в онлайн декларацията твърде неправдоподобна.
Биволъ установи, че Веска Порожанова е придобила два апартамента от собствената си фирма за 240 000 лв., които е продала с печалба от 160 000 лв. Освен това се е сдобила с 14 декара ниви в Банкя само за 2180 лв. материален интерес, вписан в Имотния регистър. В хартиената декларация на Порожанов, публикувана от в. Сега, тази нива на атрактивно място в популярния софийски курорт е оценена на 95 075 лв.
Нивата на Порожанова в Банкя е струвала десетки пъти по-скъпо от декларираното в Имотния регистър.
Тук е важно да се отбележи, че парцелите са купени от Веска Порожанова от собствената й фирма “Частни инвестиционни проекти” ООД. Това по силата на законодателството, означава имотна сделка между свързани лица. Абсолютно същото е и положението с придобитите 2 апартамента и гараж в София, които също са купени от фирма на Веска, но с името “Армар Корпорейшан Дженерал Техникал Кооперешан” ООД.
Скандалното е, че и при 4-те сделки са вписани силно занижени, т.е. “симулативни цени”, които нямат нищо общо с пазарните. Подобни сделки, особено когато става дума за “свързани лица”, какъвто е конкретният случай, са определени категорично като нарушение на закона. Данъчното третиране на взаимоотношенията между свързани лица е регламентирано от ЗДДС и ЗКПО /Закон за корпоративното подоходно облагане/.
Същите постановяват, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, те задължително следва да са подчинени на пазарни принципи. Следователно сделките между свързани лица следва да бъдат реализирани по пазарни цени. В противен случай, те попадат под ударите на закона!
Остава и съмнението дали няма допълнително ощетяване на фиска от семейство Порожанови чрез невнасяне на ДДС. В хартиената декларация единият апартамент придобит от Веска Порожанова е деклариран за 90 720 лв. Тя го е препродала същата година за 152 555 лв. Тъй като печалбата ѝ надхвърля 50 000 лв., съответно тя е трябвало да се регистрира в 7 дневен срок по ЗДДС и да внесе налога.
В другите случаи от Апартаментгейт, където се установиха такива разминавания и симулативни цени, прокуратурата, КПКОНПИ и НАП започнаха проверки и ревизии. В този случай също следва НАП да извърши ревизия както на Веска Тодорова Порожанова, така и на двете й фирми, чрез които са направени симулативните и съмнителни сделки, за да се установи дали са платени данъците пред държавния бюджет и дали въобще те са били коректно декларирани в данъчните декларации от физическите и юридическите лица.
Балдъзата и шуреят на Мустафа Карадайъ стоят зад четири проекта за къщи за гости в родното му Борино. Фирмите им са получили над милион лева европейски пари по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Така се оказва, че фамилията на политика от ДПС държи половината обекти за настаняване в Борино, финансирани с европейски средства. Шуреят на Карадайъ Невредин Кючюк пък е абониран за обществени поръчки в общината. Фирмата му “Виденица 2004” е изпълнили договори за над 3,5 милиона лв. Отделно от това фирма на брата на Карадайъ има договори за още 1,3 милиона лв.
Шефката на еврокъщите раздава пари за къщи на шуреи и балдъзи
Във всички тези фирми се откриват имената на Затие Караахмед, която е сестра на Джеврие, съпругата на Мустафа Карадайъ и негова балдъза. Невредин Кючюк, който е брат на Джеврие и шурей на Карадайъ, както и на съпругата на Невредин – Гюлтен Кючюк. Затие е и съпруга на кмета на Борино Мустафа Караахмед, който е баджанак на Карадайъ.
За да не бъде толкова очевидна концентрацията на европроекти в едни и същи лица, фирмите първоначално са оформени на подставени лица, но впоследствие са придобити от Затие, Невредин и жена му Гюлтен. Изследването на имотните сделки потвърждава, че още от самото начало зад тези проекти са стояли роднините на Карадайъ.
Фактически, фирмите свързани роднински с Мустафа Карадайъ държат половината къщи за гости в община Борино, финансирани с европейски пари. Отделно от това стана известно, че майката на Карадайъ стопанисва семеен хотел в Борино, построен по програмата САПАРД.
Атидже Алиева-Вели. Баща ѝ купува луксозен апартамент в София в кооперацията на снимката.Друга врътка е, че са заявени уж отделни проекти, но всъщност е изграден един общ комплекс от няколко къщи за гости, който се предлага в интернет като “Вили Чала”. Къщата “При езерото“, която е на съпругата на шурея Невредин – Гюлтен Кючюк, също е с контактен телефон на балдъзата на Карадайъ – Зетие Караахмед. Цената е по договаряне.
Финансирането на обекти на свързани лица е забранено по правилата на ПРСР, тъй като идеята на програмата е да подпомага малкия местен бизнес, а не роднините на политици, които да изграждат туристически комплекси. Но главен разпределител на средствата по ПРСР се явява, както Биволъ вече писа, друго политическо лице от ДПС – Атидже Алиева – Вели, несменяема зам.-шефка на ДФЗ с ресор именно тази програма и в момента кандидат от европейската листа на ДПС. Самата тя няма нито къща за гости, нито дори апартамент в София. Нейният баща обаче е закупил луксозен апартамент в София, който тя ползва, но не е декларирала този факт.
Роднинско-партийни-имотно-бизнес връзки
Съпругата на Мустафа Карадайъ е Джеврие Раиф Карадайъ, по баща Кючюк. Нейната сестра Зетие Раифова Караахмед е омъжена за кмета на Борино – Мустафа Караахмед. Освен това Джеврие и Зетие имат брат – Невредин Раиф Кючюк.
Така Карадайъ и кметът Караахмед се падат баджанаци, Зетие се пада балдъза, а Невредин е шурей на лидера на ДПС. Фирмата на Невредин “Виденица 2004” е изпълнила договори за обществени поръчки в общината за над 3,5 милиона лв самостоятелно или в консорциуми.
Схема на връзките
Мустафа Карадайъ има брат Ахмед, който е общински съветник в Борино и председател на общинската структура на ДПС. Неговата фирма “Комерс-Борино” е спечелила обществени поръчки за 1,3 млн. лв. в региона. Шуреят на Ахмед Карадайъ е Музафер Ахмедов, зам.-кмет на Борино с ресор “стихийни бедствия”.
Впрочем, останалите къщи за гости в Борино също не са на случайни хора. “Тим – Борино” с финансиране 391 160 лв. е на общинския съветник от ГЕРБ Джамал Реджепов Асанов. Маститият бизнесмен и концесионер на ловни стопанства Стефан Даскалов пък е обновил ловния си дом с европари под прикритието на къща за гости на фирма на дъщеря си.
Румен Порожанов е декларирал на хартия имотни придобивки на съпругата си през 2017 г., които обаче са изповядани на симулативно занижена цена. Разликата за единия имот е 43 пъти под пазарната му стойност. За да не стане публичен този факт, той е поискал от КПКОНПИ да скрие онлайн версията информацията за придобивките. Това е направено по нескопосен начин и в изходния код се откриват следи от заличаването, става ясно от експертен анализ.
Вчера Биволъ разкри, че в публичната версия на декларацията на Порожанов липсват два апартамента, гараж и нива в Банкя, придобити от неговата съпруга. Веднага след това от в. Сега изискаха декларацията на хартия със син печат и стана ясно, че в нея се съдържат данни за апартаментите и нивата. Днес КПКОНПИ съобщи, че са открити несъответствия в декларацията на Порожанов, но не каза какви. Няма коментар и за липсата на данните в онлайн декларацията.
След това КПКОНПИ обяви, цитирана от в. Сега, че самия Порожанов е поискал заличаването на данните, за да не разкрие лице, с което живее във фактическо съжителство, но няма брак. Румен Порожанов обача има брак с Веска Порожанова. Остава и въпросът защо през 2017 г. Порожанов е декларирал всички имоти и авоари на собствената си съпруга Веска Порожанова, а през 2018 г. вече не иска да го направи. Вероятно причината се крие в явните нарушения на законите за деклариране на доходите и данъчното облагане в скритите сделки на Веска.
Признанието на КПКОНПИ вместо да оневини Румен Порожанов, му прави “мечешка услуга”, защото директно го признава за съучастник в закононарушенията, извършени от съпругата му. Още по-страшното е, че именно Комисията, която е натоварена със спазването на тези закони пък от своя страна се оказва съучастник на Порожанов, като е изпълнила по недопустим начин желанието му да прикрие от публичност въпросните имотни сделки, което на практика обезсмисля въобще и подаването на декларациите за имотно състояние, щом всеки може да си ги манипулира и цензурира по свое собствено желание!
Златни ниви в Банкя декларирани за стотинки
Посоченото от Порожанов в декларацията на хартия не съответства на информацията от имотния регистър, установи проверка на Биволъ. Конкретно става дума за два поземлени парцела с обща площ над 13 декара, от която Веска притежава 1/2 идеална част, оценена на 95 075 лв. Не става ясно дали това е пълната цена или на толкова е оценена само частта, която се пада на Порожанова.
Нивата на Порожанова в Банкя е струвала десетки пъти по-скъпо от декларираното в Имотния регистър.
Но в имотния регистър сделката за тези ниви е вписана с материален интерес 2180 лв., което прави по ……. 16 стотинки на кв.метър или 43 пъти по-малко от пазарната цена.Ето това несъответствие всъщност няма как да бъде подминато от КПКОНПИ. Но вместо да разследва Порожанов, Комисията дори му е прикрила симулативната сделка.
Нивата е вписана в Имотния регистър на 43 пъти по-ниска цена.
От кадастралната карта става ясно, че нивите се намират на място, което с времето може да се превърне в урбанизирана зона в атрактивния курорт край София. Няма никакъв шанс там да се закупят земеделски земи за 16 стотинки на кв.м., което вероятно е данъчната им оценка.
КПКОНПИ съучастник в престъпления?
Тук е важно да се отбележи, че парцелите са купени от Веска Порожанова от собствената й фирма “Частни инвестиционни проекти” ООД. Това по силата на законодателството, означава имотна сделка между свързани лица. Абсолютно същото е и положението с придобитите 2 апартамента и гараж в София, които също са купени от фирма на Веска, но с името “Армар Корпорейшан Дженерал Техникал Кооперешан” ООД. Скандалното е, че и при 4-те сделки са вписани силно занижени, т.е. “симулативни цени”, които нямат нищо общо с пазарните. Подобни сделки, особено когато става дума за “свързани лица”, какъвто е конкретният случай, са определени категорично като нарушение на закона. Данъчното третиране на взаимоотношенията между свързани лица е регламентирано от ЗДДС и ЗКПО /Закон за корпоративното подоходно облагане/. Същите постановяват, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, те задължително следва да са подчинени на пазарни принципи. Следователно сделките между свързани лица следва да бъдат реализирани по пазарни цени. В противен случай, те попадат под ударите на закона!
Нивите на Порожанова са в земеделски анклав сред две урбанизирани зони на Банкя.
Ето защо данните за симулативно занижената цена са притеснителни за Порожанов. Ако информацията беше посочена в публичната му декларация, всеки би могъл да установи нарушението. Освен това става ясно, че Порожанова е продала още същата година единия от апартаментите с много голяма печалба.
Апартаментът придобит от Порожанова за 90720 лв. е препродаден същата година за 152555 лв. като печалбата надхвърля лимита за регистрация по ЗДДС.
Съпругата на Порожанов е реализирала приходи от недвижим имот придобит за 90 720 лв. и препродаден същата година за 152 555 лв. Тъй като печалбата ѝ надхвърля 50 000 лв., съответно тя е трябвало да се регистрира в 7 дневен срок по ЗДДС. Дали тя е направила това предстои да се установи.
Още повече, че малко след това Веска е извършила и втора продажба с още по-голяма печалба на втория апартамент. Тъй като сделката обаче е в началото на следващата календарна година – 2018, още не можем да видим дали тя ще бъде отразена в имуществената декларация на Порожанов. Биволъ разкри и още една “симулативна сделка” на Порожанова и нейната фирма от 2018-та година. Там случаят е още по-драстичен, тъй като Веска е купила парцел около гр. Долна Баня от 6.723 дка за невероятната цена от 6 стотинки квадратния метър! Отново от своята фирма. Там разликата с пазарните цени, на които в момента се търгуват земеделските земи в района е ….500 пъти!!
Следва НАП да извърши ревизия както на Веска Тодорова Порожанова, така и на двете й фирми, чрез които са направени симулативните и съмнителни сделки, за да се установи дали са платени данъците пред държавния бюджет и дали въобще те са били коректно декларирани в данъчните декларации от физическите и юридическите лица.
Призоваваме НАП, както и Прокуратурата да считат публикацията на Биволъ като сигнал до тях и да се сезират в извършването на ревизия и проверка, за резултатите от която обществеността има подчертан интерес да бъде информирана!Призоваваме институциите в Р. България да престанат с подправянето на официални документи и тяхното манипулиране в частен интерес, с цел да бъде прикрита противозаконна дейност, защото това ги прави директно съучастници на лицата и директно ги поставя в положение на корупционна практика и съставомерни действия по силата на закона. Биволъ ще разкрива безмилостно всички подобни недопустими практики, които нанасят непоправима щета на доверието в обществен и международен план в същността на българската държавност и нейните институции въобще.
Как КПКОНПИ скри компрометиращата информация
Онлайн версията на декларациите трябва да съдържа цялата информация от хартиените декларации и да отговаря на същата контролна сума. Биволъ анализира изходния код на декларацията на Порожанов и установи, че тя съдържа данни за това, че имотите и нивите са декларирани във вътрешната база данни на КПКОНПИ, но впоследствие информацията е заличена.
Декларациите сe подават от уеб сървъра на КПКОНПИ в езика XML с допълнителен файл за стил decl1.xsl, който форматира показването на полетата и таблиците. За всяка таблица или има нещо декларирано, или се показва текст “Нямам нищо за деклариране”. Този текст не присъства в xml файла, а се вкарва в края на всяка таблица при директива Declared=”False”. Ако Declared=”True”, той не се отпечатва.
В декларацията на Порожанов трите таблици “Право на собственост и ограничени вещни права”, “Земеделски земи и гори” и “Прехвърляне на имоти през предходната година” са с директива Declared=”True”, но редовете, в които трябва да се опишат придобивките и продажбите са празни.
Това означава, че в базата данни на КПКОНПИ, от която се генерират изходния XML-код има информация, че са декларирани данни, но те могат да не се показват онлайн чрез допълнителна намеса, както стана ясно, по заявка от деклариращия. При това гражданите нямат никаква информация за поисканата намеса и за скритите данни, защото едва ли всеки би тръгнал да разглежда изходния код, за да установи, че е имало укрити декларирани данни.
Възниква и въпросът колко от властимащите са поискали да бъдат укрити данните. Биволъ изтегли и анализира всички 3751 декларации от сайта на КПКОНПИ за 2018 г. и установи, че 2328 души са декларирали възникнало “Право на собственост и ограничени вещни права”, 1125 са декларирали придобити “Земеделски земи и гори” и 180 са декларирали “Прехвърляне на имоти през предходната година”. Стана ясно също, че
Единствено данните на Порожанов са скрити по този начин
Засега това е резултатът за 2018 г., но продължаваме да изтегляме и анализираме данните за предходните години. Тази операция ще отнеме известно време, ако КПКОНПИ не реши изобщо да скрие данните за политиците и техните имоти и несъответствия. Това обаче би било Краят на “Европейското развитие на България”.
Очакваме Премиерът Борисов да спази обещанието си дадено публично в телевизионно предаване, че ако установи по безспорен начин нарушение от страна на Румен Порожанов, то той ще бъде незабавно отстранен. Отговорност задължително трябва да бъде потърсена и в КПКОНПИ за съдействие в прикриването на данни за данъчни закононарушения! В противен случай държавата ще признае, че прилагането на законите в България е “симулативна сделка”.
Министърът на земеделието Румен Порожанов не е декларирал няколко много изгодни имотни сделки на съпругата си в декларацията си за 2017 г., показа проверка на Биволъ в Имотния регистър. Веска Порожанова е придобила два апартамента от собствената си фирма за 240 000 лв., които е продала с печалба от 160 000 лв. Освен това се е сдобила с 14 декара ниви в Банкя само за 2180 лв.
Веска Порожанова е съдружник във фирмата “Армар Корпорейшан Дженерал Техникал Кооперешан” ООД до 29 май 2017 г. На 19 май 2017 г. е изповядана сделка, чрез която Армар продава на Порожанова два апартамента и гараж с обща площ 176,7 кв.м. в София за 240 000 лв. или 1358 лв. на кв.м.
Армар продава изгодно два имота на собствената си съдружничка.
Порожанова продава апартамент почти два пъти по-скъпо, отколкото е придобит.
През ноември 2017 г. Веска Порожанова продава по-малкия апартамент от 65,8 кв.м. за 152 554 лв. или 2346 лв. на кв.м. Това е и реалната пазарна себестойност на имота.
Тези две сделки не са декларирани от Порожанов в декларацията му на министър през 2018 г. за придобитото имущество, получените доходи, дадени обезпечения и направените разходи по чл. 37 от ЗПКОНПИ през предходната календарна година от 01.01 – 31.12.2017.
Празната декларация на Порожанов за 2018 г.
Следващата сделка на Порожанова е от 2018 г., когато тя продава по-големия апартамент и гаража за 247 412 лв. или 2249 лв. на кв.м. Тази сделка подлежи на деклариране от Порожанов за 2019 г., но данните още не са налични в сайта на КПКОНПИ.Има и още една сделка на Порожанова за 2017 г., която не е декларирана от нейния съпруг. Става дума за 14 декара ниви в Банкя, като сделката е изповядана с материален интерес 2180 лв. Въпреки ниската цена, тази придобивка също е трябвало да бъде описана в имотната декларация на министъра, тъй като се е случила в последните дни на 2017 г.
При такива несъответствия е редно КПКОНПИ да започне проверка, а прокуратурата да потърси от Порожанов сметка за подаване на декларация с неверни данни. Не е ясно защо Комисията не е извършила служебна проверка за съответствие още при подаването на декларацията, каквото задължение има по закон.
Имотното състояние на Порожанов стана актуална тема след като “19 минути” разкри, че той е купил през 2004 г. апартамент от 247 кв.м. на силно занижена цена спрямо пазарната. Тогава Порожанов още не е бил политическо лице – защити го премиера Бойко Борисов в интервю за предаването “Лице в Лице”.
Борисов поднови доверието си в Порожанов, който е на мушката и заради одобряването на къщи за гости финансирани с европейски пари, на името на политически свързани лица.
“Мога да заявя, че абсолютно всичко, каквото имам от повече от 20 години, е декларирано и законно – пред НАП и КПКОНПИ” – каза Порожанов на излизане от Специализираната прокуратура където беше привикан на 9 май да дава обяснения за еврофондове източени от ДФЗ от Миню Стайков.
От документите обаче излиза, че това не е вярно. Порожанов е подал декларация с невярно съдържание и е укрил един немалък доход на съпругата си от очевидно симулативна сделка, чрез която тя печели голяма сума, източвайки пътьом собствената си фирма.
Атидже Алиева-Вели е зам.шеф на ДФЗ и пета в листата на партията ДПС за евровота. Тя не е декларирала никакви имоти на нейно име или на името на съпруга си, а проверката в Имотния регистър показва, че няма такива. Но нейния баща Байрям Алиев е придобил през 2015 г. апартамент от 164 кв. м. плюс гараж от 30 кв. м. в луксозна кооперация в квартал Манастирски ливади. Цената на имотите е доста изгодна, тъй като те излизат само по 568 евро на кв.м. По същото време апартаментите в Манастирски ливади са стрували по около 800 евро на кв.м.
По-важният въпрос от симулативната цена обаче е откъде Байрям Алиев е извадил 215 000 лв. за придобивката, след като той никога не е имал фирми, не е работил на скъпо платена длъжност, не е продавал имоти и не е взел ипотечен кредит. Майката на Атидже е работила като учителка в Борино, което също не предполага наличието на големи доходи. Простата сметка показва, че семейството би трябвало да спестява по 500 лв. месечно в продължение на 40 години, за да си позволи такъв апартамент.
Според източници на Биволъ, апартаментът в Манастирски ливади се използва от Атидже Алиева-Вели, а родителите ѝ си живеят в Борино. Такава информация липсва в декларациита на зам.-шефката на ДФЗ, макар че по закон трябва да бъде упомената ако отговаря на фактическото положение на нещата.
Бащата на шефката на Селската програма придобил голям апартамент в София.
Декларациите на Атидже Алиева-Вели показват и други странности. Нейният съпруг Метин Вели има строителна фирма с 2 лв. капитал, която има скромни нетни приходи от продажби – 13 000 лв. за 2013 г., 8 000 лв. за 2014 г. и нулеви 2015 и 2016 г. Изведнъж за 2017 г. Метин Вели декларира доход 195 725 лв. Това е трудно обяснимо, защото фирмата му е обявила нетни приходи от продажби за само 56 000 лв. през 2017 г.
Повелителката на ПРСР дала пари на свои роднини
Близката до ДПС зам.-шефка на ДФЗ се занимава конкретно с прилагането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), по която са финансирани прочутите вече къщи за гости на властта. Тя отговаря за този ресор още от 2011 г., когато влиза във Фонда заедно с Румен Порожанов. В биографията ѝ е отбелязано, че “има опит в отчитането на напредъка по прилагане на мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), както и в анализа на пропуските и проблемите по прилагането й в координацията с ЕК.”
От 2013 г. опитната експертка е назначена за зам.-шеф на ДФЗ с ресор ПСРС. Това означава, че тя носи отговорност заедно с Порожанов за безобразията и кражбите от програмата – къщи за гости, луксозни джипове и яхти за лично ползване, с които България е на път да стане известна в цяла Европа.
Има обаче данни, че нейни роднини по линия на мъжа ѝ също са се облажили от Селската програма. Така например по една от най-непрозрачните мерки 312 за Местните инициативни групи (МИГ) се открива информация за проект на фирмата “Джемиле Вели” ЕТ за Студио за професионални фото и видеоуслуги, субсидиран с 25 596,20 лв.
Атидже Алиева има сестра Шасине, която също е омъжена за член на фамилията Вели. Неговата майка е Джемиле Вели с фирмата “Джемиле Вели” ЕТ. Тази роднинска връзка поставя Атидже Алиева-Вели като разпределител на еврофондовете от програмата в конфликт на интереси, който обаче не е деклариран от нея.
До приключването на статията от ДФЗ не отговориха на въпросите към Атидже Алиева-Вели с какви доходи нейния баща е придобил апартамента в София, дали тя го ползва и дали не счита, че има конфликт на интереси във финансирането на нейна близка от ПРСР, за която тя отговаря.
Отивам да хлопам на портата на Краси Петтераси, че му казах по телефона… абе, имам срочно нещо да му кажа, ама трябва да е очи в очи, че вече и стените подслушват. Рекох да почна от вратата за краката, че нещо се бях изнервил. Даже панически атаки получавам напоследък, представете си на какъв стрес съм подложен.
– Краси, притеснявам се, че народът вече не е патриотично настроен. С това купуване на самолети, продажби на български паспорти, с тия пет тераси… Май малко повечко дойде и на най-верните ни сподвижници.
– Недей да се притесняваш, Джамбазино – Краси се изпъна на шезлонг с подсилени рамки и ми посочи с жест да се опъна до него. Трябва да призная, гледката от една от петте тераси ми помогна да се успокоя. Поне донякъде. – Няма защо. Те много хора се гневят и за твоите тлъсти заплати в Европарламента, ама мислиш ли, че има войвода, който да не е патил от подобни неща?
– Казваш, че всичко ще мине и замине? – попитах и още повече се успокоих. Вятърът подухваше, гледката беше прекрасна, а шезлонгът ми, макар и без подсилени рамки – удобен.
– Да, това казвам – Краси стана и отиде някъде си. Помислих, че му се пикае, но той ме изненада и се върна с две маргаритки в чаши като дубайски палми.
– С колата съм… – поколебах се, преди да посегна към своята палма.
– Мислиш, че някой ще те спре на пътя ли? – засмя се над тройната си гуша той и подаде чашата си за наздравица. – Мислиш, че някой ще накаже мен заради недоказаните доходи? Заради незаконното дострояване или смешните цени, на които съм купувал? Джамбазино, почва да ми се струва, че тази фамилия хич не ти отива. Загубил си рефлексите на предците си.
– Дядо ми беше…
– Не говоря за дядо ти – Краси ме прекъсна така грубо, както не беше правил никога досега. – Приказката ми е за теб. Не са важни нито моите тераси, продажби на паспорти, покупки на самолети, нито пък твоите тлъсти заплати в Европейския парламент, дето с нищо не си ги заслужил, ако бъдем честни. Кой хъш, кой хайдутин, кой борец за народното благо е доказвал доходите си? Революциите изискват жертви. А ние се жертваме. Ето, например аз покрай тия стресови ситуации съм свалил цели три килограма.
– И колко си сега?
– Сто трийсе и пет – изпъчи гърди той. – На фиданка съм вече, и то при положение, че сме в режим на великденско-гергьовденски масакри на агнешкия род.
– Да де, ама все пак хората се бунтуват – опитах се да се върна на темата, която ме тормозеше. Отворих си месинджъра на телефона и му натикаш дисплея в самодоволното лице. – Ето, постоянно ми пишат подобни неща.
– Вие не сте никакви патриоти! Вие сте чисто и просто родоотстъпници! Години наред съм ви вярвала и съм гласувала за вас. Сега просто искам да ви се изплюя в лицемерните физиономии! Дръжте си терасите, заплатите, имотите на българите в чужбина под възглавницата и дано да спите спокойно. В ада!
– Виждаш ли?
– Силно го е казала…
– И не е само тя – отвърнах с въздишка. – Дори наши поддръжници, които са се клели в партията ни и са твърдели, че са готови да си отрежат десницата за каузата ни, вече ми пишат подобни неща. Пък и на срещи с хора по градове и села имам подобни конфузни ситуации.
– Виж, Джамбазино – въздъхна тежко Краси, изпи си коктейла на екс и стана от подсиления си шезлонг. И аз станах, къде ще ходя, все пак води армията, трябва дисциплина тука. – Утре ще вдигнем пушилка. Ще има паради, зари, военни демонстрации. Хората това искат. Терасите, заплатите и незаконните паспорти ги забравят. Ние ли ще откриваме топлата вода? Древните римляни са го казали преди хилядолетия. Знаеш, историк съм, та мога да ти го цитирам – Panem et circenses.
– Казваш, че ще успеем да отклоним вниманието и ще излезем сухи от водата.
– Разбира се – покани ме той с жест да прекратя любезното си гостуване. – Турци, бежанци, радикални ислямисти, връщане на казармата Турция ни заплашва, Гърция ни заплашва, лошия Европейски съюз… За всякаква пепел и плява можем да изкараме на пангара, за да привлечем вниманието на хората и да се изкараме герои. Вземай пример. Фюрера, Орбан, Туск, Тръмп… Да не би да са живели или да живеят в колиби и всичко да им е законно? Но искреното им родолюбие винаги им е печелило народната любов. Иначе…
– Со кротце, со благо, со малко кютек…
– Точно така! – отвори ми портата Краси – Явно съм добър учител. Почваш да схващаш. На добър път към следващия мандат в Европейския парламент!
– На добро прекарване на този слънчев ден на петте тераси!
Пише го на малка табела. На входа на село Долна баня, в центъра на България, хотел „Никол“ е получил европейски средства за изграждане на басейн с термална вода и конферентна зала. Официалният бенефициент на средствата е българска компания, която управлява това място за настаняване. Но на разследващия журналист Атанас Чобанов са нужни само няколко клика за да установи, че истинският собственик на мястото всъщност е… кметът на общината, и че хотелът се управлява от снаха му.
Жонглирайки между Кадастъра, Търговския регистър, бенефициентите на програмата на Европейската комисия „къщи за гости“, репортерът от информационния сайт Бивол бързо установява човека на изборен пост, член на консервативната управляваща партия „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ). Още един, който дискретно се е облагодетелствал от европейските фондове – в неговия случай почти 200 000 евро – с цел да ги умножи. „Освен това тази програма обикновено не се използва за изграждане на хотелски басейни в туристически райони, а само за отваряне на къщи за гости в отдалечени селскостопански райони“, осъдително казва журналистът, докато върви по следите на кмета от екрана на лаптопа си.
Публикуван във вторник, 30 април, случаят с хотел „Никол“ е само един от многобройните обрати на това, което българите кръстиха „Апартаментигейт“. Зад това име стои огромен скандал с имоти придобити при съмнителни условия, който от края на март не спира да разтърсва местната политическа класа. Само за няколко седмици разкритията на Биволъ и колегите им от българския офис на радио „Свободна Европа“ доведоха до оставката на четирима министри, включително министъра на правосъдието Цецка Цачева, и дясната ръка в ГЕРБ на премиера-консерватор Бойко Борисов (Цветан Цветанов б.прев). Нещо невиждано от присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г..
С подкрепата на доказателства от регистрите, като нотариални актове, всички те са обвинени, че са закупили луксозни апартаменти на мистериозно ниски цени или са се възползвали от европейски фондове за ремонт на втори дом, който официално трябва да се използва като „къща за гости“. Прокуратурата, която започна няколко разследвания вследствие на тези разкрития, дори спомена джипове или яхти закупени с пари от Брюксел.
Пране на мръсни пари
Най-зрелищният случай в тази поредица може би е триетажният апартамент на председателя на Комисията за борба с корупцията, който беше създадена съвсем наскоро, преди по-малко от година, под натиска на Европейската комисия. Пламен Георгиев, приближен на ГЕРБ, не е споменал в имотната си декларация, че закупеният му през 2017 г. апартамент има и тераса на покрива от 186 квадратни метра с външна градина и сауна, но най-важното е, че е пропуснал да посочи, че я е купил на невероятно ниската цена от 384 евро на квадратен метър, далеч под пазарната.
Пране на мръсни пари, данъчни измами или опит за подкупване на предприемач в разгара на преговори за изграждане на висока сграда в София? Подобно на другите официални лица участници в „Апартаментигейт“, мотивите на г-н Георгиев, който преди да излезе „в отпуск“ твърдеше пред телевизионните камери, че е невинен, все още не са изяснени. „Този скандал е резултат на години на нефункциониращи институции“, казва Николай Стайков от българската неправителствената организация „Антикорупционен фонд“. „Тук медиите са принудени да вършат работата, която институциите не вършат“.
На теория разследванията на Атанас Чобанов и неговите колеги наистина са в правомощията на всеки прокурор. Но въпреки европейския механизъм за наблюдение на съдебната система, наложен на България и Румъния от 2007 г. насам, тя все още се смята за неефективна и дори под влияние. „Комисията за борба с корупцията е „Потьомкинско село“ (израз, който се използва със значението на заблуда, зрителна измама), създадено да накара хората да повярват, че нещо се прави“, критикува Христо Иванов, бивш министър на правосъдието на Борисов, сега част от опозицията.
Пълната липса на окончателни присъди на водещи политици през дванадесетте години на членство в ЕС изглежда потвърждава твърденията му. Особено в сравнение с баланса на съседна Румъния, където бяха осъдени десетки официални лица.
Изправен пред скандала, верен на образа си на човек, който не се колебае, Борисов се хвали, че е изхвърлил от партията си всички замесени в него. Вицепремиерът Томислав Дончев уверява, че тази безпрецедентна поредица от скандали „не означава, че корупцията се е увеличила“, а че „обществото и медиите са по-чувствителни“. „Тези скандали не биха могли да излязат, ако не разполагахме с Кадастър и свободно достъпни имотни декларации“, добавя той.
„Предателство“
Българските разследващи журналисти са на противното мнение и осъждат множеството препятствия пред пресата на фона на медиен пейзаж контролиран от близки до правителството олигарси, които често дискредитират работата им без да се поколебаят да прибягват до „фалшиви новини“.
Този метод има известни успехи. Въпреки че българите следят с интерес почти ежедневните развития от „Апартаментигейт“, досега няма протест, който да разтърси страната. Проучванията на общественото мнение показват само спад в намеренията за гласуване за ГЕРБ на изборите за Европейски парламент на 26 май. Особено след като скандала се разпространи и до водача на листата на социалистическата опозиция и до лидера на една от крайнодесните партии, които са в коалиция с Борисов.
В този контекст много от тях са отчаяни от апатията на Европейската комисия, която е пряко засегната. „Последният годишен доклад на мониторинговия механизъм беше очевидно изопачен и прекалено оптимистичен“, отсича западен дипломатически източник, който припомня принадлежността на българския министър-председател към Европейската народна партия на Жан-Клод Юнкер. „За разлика от Румъния, ситуацията в България напоследък със сигурност не се е влошила, но тя всъщност никога не се е подобрявала“. „Това е предателство“, оплаква се Христо Иванов, който е силно проевропейски настроен.
От своя страна Европейската комисия обещава да вземе под внимание скандала в следващия си доклад, предвиден за есента. Дългоочакван доклад, който трябва да препоръча или отхвърли края на дванадесетгодишното наблюдение.
От Жан-Батист Шастан (София, специален пратеник), публикувано в Льо Монд от 3 май 2019 г.
Скандалът с къщите за гости, които се оказаха къщи за тъщи, свекъри, снахи и други роднини на овластени лица, се разраства. Оказва се, че Антоан Порожанов, син на бившия шеф на ДФЗ Румен Порожанов, който е разписвал за скандалните къщи, е сред одиторите на Фонд “Земеделие”. Одитът на “Делойт” е успокоил Брюксел, защото през 2015 г. не са открити масовите нарушения и злоупотреби, които сега тресат политическото статукво.
Скандалът с къщите за гости е продължение на #Апартаментгейт и започна с разкритието на Биволъ за луксозна вила на зам.-министъра на икономиката Александър Манолев, построена с европейски пари. Одобрението на субсидията е по времето на Румен Порожанов като шеф на ДФЗ, а в същото време Александър Манолев е бил зам.-министър на туризма. Той подаде оставка и беше обвинен в престъпления срещу финансовите интереси на Европейския съюз.
След като от Брюксел повдигнаха въпросително вежди, в България започнаха масови проверки на всички къщи за гости, в които се включи Прокуратурата, ДФЗ, МВР и НАП. До момента проверките са довели само до още една оставка, тази на зам.-директорката на ДФЗ Иванка Багдатова-Мизова. Оказа се, че тя е била лице за контакт на къща за гости построена по европрограма от кмета на Юндола – Мехмед Мустафа Местан.
Вчера Биволъ публикува няколко скандални случая с къщи за гости, които се водят на подставени лица на кметове от ГЕРБ, ДПС, общинари и дори една къща на лице, свързано с тежката организирана престъпност. До момента няма информация въпросните лица да са със снето доверие от партиите, които те представляват. Няма информация и за възбудено наказателно преследване и срещу Янаки Червеняков, бивш директор в ДФЗ, който оформил къщата за гости на тъща си. Именно от този случай тръгна разследването на Биволъ за къщите за гости през 2016 г., което прерастна в подробна база данни с всички къщи построени със субсидии по ПРСР и техните собственици. Тази инвестиция в журналистика на данните сега се отплаща с нови и нови скандални случаи.
Татко разпределя – синчето одитира
През 2014 г. България рискуваше да изгуби 1,65 млрд. евро по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) заради липсата на Сертифициращ орган. Три обществени поръчки по избор на одитор, стартирани от бившия земеделски министър Димитър Греков, бяха обявявани за незаконосъобразни. Тогавашният служебен министър на земеделието Васил Грудев проведе процедурата по пряко договаряне, вследствие на която за одитор бе избран “Делойт”.
За одитирането на директните плащания и ПРСР “Делойт” получи от държавния бюджет над половин милион лева. По същото време Антоан Порожанов е одитор в същата фирма, където е започнал работа през 2012 г., както твърди самият той на страницата си в социалната мрежа Linked In и в сайта на фирмата си Ей Ер Пи Мениджмънт.
Не е известно докладът на “Делойт”, представен на Европейската комисия през 2015 г. да съдържа данни за масивни нарушения в ПРСР. Това прикриване на безобразията с разпределянето на европейските пари във Фонд “Земеделие” очевидно е било успешно и е успокоило Брюксел.
Впоследствие професионалната кариера на младия Порожанов се развива в областта на земеделието, чрез консултантски фирми, които консултират бенефициенти от Фонд “Земеделие”. Заради потенциалния конфликт на интереси в КПКОНПИ е подаден сигнал, научи Биволъ. Той приключва с мъдрото заключение, че Антоан Порожанов е син на баща си, но няма нищо нередно в това той да консултира и одитира програмите, които баща му управлява, разпределяйки милиарди.
До момента бившият шеф на ДФЗ Румен Порожанов, който е разписал и одобрил финансирането на повечето къщи за гости за политически лица, не възнамерява да подава оставка като Министър на земеделието. В своя защита той изтъква, че са извършвани проверки и документално всичко е законно. Такива са и заключенията в благия отчет на “Делойт”, където работи неговия син Антоан Порожанов.
Или както казват всички политически лица нагазили до гуша в грозния скандал с евтините апартаменти, недекларирани тераси и безплатните вили: “Всичко е точно, всичко е законно, няма конфликт, няма злоупотреба”.
И продължаваме към новия транш евросредства, които Порожанов-баща ще разпределя, а Порожанов-син отново може да одитира. И защо не? Момчето очевидно е компетентно по семейна линия, а и вече е натрупало опит.
Снахата на кмета на Долна баня от ГЕРБ, двете деца на кмета на Минерални бани – Хасково, лидер на ДПС от Харманли, бизнесмен от Велинград, близък до кмета и Цветан Цветанов, както и ортак на Евелин Банев – Брендо, са сред бенефициентите на европейски средства за къщи за гости. Случаите, които проучи Биволъ разкриват различни нива на конфликт на интереси, злоупотреба с власт и престъпления срещу финансовите интереси на Европейския съюз, които премиерът Борисов разпореди да бъдат разследвани.
Схемата с къщите за гости по европейска програма, които се оказват къщи и хотели на деца, тъщи, свекъри, снахи и други роднини на овластени лица беше подета от Биволъ още през 2016 г., когато разкрихме къщата на тъщата на високопоставен служител в ДФЗ – Янаки Червеняков. След публикацията ни Червеняков беше уволнен, а в ДФЗ влезе ДАНС. От това не произлезе абсолютно нищо, а Червеняков не се сдоби с обвинение, а беше дори възстановен на работа във Фонда, но за кратко. Той излезе в дълъг отпуск по нареждане на премиера Борисов след появата на името му в скандала “Джи Пи Гейт”.
Механизмите и врътките, с които политическите лица стигат до заветното еврофинансиране са относително ясни. Кандидати за субсидията са подставени лица, които регистрират еднолични фирми, изготвят бизнес план и подават документи в ДФЗ, за да развиват селски туризъм чрез изграждане на къща за гости. Максималната сума, на която могат да се надяват е 200 000 евро, което не е никак малко за България. Практика е също цените на строително-монтажните работи да се раздуват, за да се усвои пълната сума на субсидията.
Като правило проверката за наличие на свързаности между кандидатите за субсидия и овластени лица е формална и не разкрива реалния бенефициент на проекта, дори когато това не е особено трудно. Съвсем лесно е да се провери дали земята, върху която ще се строи къщата, е била или остава собственост на рисково лице като политик или чиновник. Такъв беше случаят с вече обвиняемия зам.-министър Александър Манолев, който дал право на строеж на дъщерята на своята бавачка. Такъв е и случаят с Янаки Червеняков, който е придобил земята и после я продава на фирмата на тъщата си. В тези случаи самата документация уличава истинските бенефициенти, но някой в ДФЗ широко си е затворил очите, а Порожанов е сложил подписа си. Както става ясно по-долу, очите на експертите, началниците и шефа на Фонда Румен Порожанов са били затворени и за много други нередности по проектите.
Селски туризъм в спа-столици
Велинград, Долна Баня и Минерални бани до Хасково са сред известните ни балнео-курорти, където поминъкът не е проблем. Освен това се водят градове, а не селски райони. Според правилата на Програмата за развитие на селските райони там изобщо не би трябвало да се финансират проекти за къщи за гости, но ДФЗ изглежда не се е загрижило за това фрапиращо несъответствие с целите на програмата.
Реалността сега е, че и в трите спа-дестинации изобилстват хотели вдигнати с европейски пари, като терминът “къща за гости” е доста скромен, за да се опише мащабът на това строителство.
Димитър Катранджиев от Велинград е един от най-успешните бизнесмени в хотелиерския сектор. Негов е хотел “Аура”* във Велинград. Освен това той е собственик и на хотел “Елбрус” във Велинград. Твърди се, че има собственост и в хотел “Тане” в Банско.
Това обаче не е достатъчно на заможния бизнесмен, който по образование е ветеринар. При такива активи той би могъл да изтегли кредит от всяка банка, но защо да не усвои няколко милиона от европейските средства? С близо 500 000 европари по три проекта е захранена фирмата му “Елбрус Холидейс”, която държи хотела “Елбрус”. Сградата на този хотел е построена на свлачищен скат, върху който са изляти стотици тонове бетон за подземни гаражи. Гледката на надвисналата над пътя сграда е шокираща дори ако не сте експерт на “Геозащита”.
Къщите на “Дикси-64” функционират по предназначение и приемат гости, установи проверка на Биволъ. За сметка на това къщата (или по-скоро конак), построена с 389 982 лв. европейски средства от фирма на Диана Зашкева, спътница в живота на Катранджиев, не приема гости и е глухо заключена. Размерът и мащабите на тази къща, която се намира близо до хотел “Арте”, са впечатляващи, както се вижда от снимковия материал. Тя не е обявена в сайтовете за места за настаняване, а фирмата на Зашкева няма осигурени работници. При посещение на място в разгара на Великденските празници, в къщата нямаше никой. Не се откриват надписи и контактни телефони, че това е място за настаняване. Не се вижда и задължителната табела за финансиране по европейски проект. Табела има, но е сложена вътре в двора, зад високия дувар и откриването ѝ не е лесно. Проверка в Имотния регистър показа, че имотът, върху който се намира импозантната постройка, е продаден на фирмата на Диана Зашкева от самия Катранджиев.
Димитър Катранджиев е спряган като особено приближен на Цветан Цветанов и не крие достлука си с кмета на Велинград Костадин Коев от ГЕРБ. Последният също е ветеринар по професия и в града се говори, че Коев е “назначение на Катранджиев”. Двамата са приятелство от детинство, твърди самият д-р Катранджиев по време на предизборната кампания за местна власт през 2014 г. “С Динко (Костадин б.ред) сме приятели от деца. Бяхме заедно и в училището, и в университета. През всичките тези години той си остана същият и затова запази всичките си приятелства. Той е много точен човек, на когото можеш да имаш пълно доверие.” – хвали го Катранджиев.
НАП обаче не може да има пълно доверие на Катранджиев, защото въпреки големите му успехи в хотелиерството и усвояването на еврофондовете, той не винаги е изряден платец. Неговата фирма “Джей Ви Ди Пропъртис АД” има 65 000 лв. дълг към фиска, който към този момент не е изплатен. А фирмата “Елбрус Холидейс” има дългове към офшорка. Опитът ни да се свържем с Катранджиев за коментар не беше успешен и той не отговори на изпратените СМС-и на мобилния му телефон.
Проблемът с къщата на съпругата на Катранджиев е ясен – тя не работи, не приема гости и би трябвало да върне цялата субсидия от 389 982 лв, а мадам Зашкева да се окаже клиент на прокуратурата като човек злоупотребил с европейски средства, досущ като Манолев.
Хотел “две в едно” от къщи за гости
Спа-хотелът, който виждате на снимката, всъщност не е хотел, а по документи е две отделни къщи за гости наречени “Роксана” и “Аугуста”. Той се намира в хасковския курорт Минерални бани и е построен с два отделни проекта за еврофинансиране, но и двата са на децата на кмета на общината Мюмюн Али Искандер от ДПС. Искандер попадна на радара на разследващите журналисти и в аферата с евтиния апартамент на Делян Добрев, тъй като негов съдружник от Хасково се оказа строител на сградата.
Хотел Роксана – Аугуста на сина и дъщерята на Мюмюн Искандер, кмет на Минерални бани
От община Минерални бани не отговориха на запитването ни за коментар от кмета, чиито деца развиват толкова успешен бизнес в управляваната от него община. Факт е, че поне критериите за заетост на персонал и функциониращо място за настаняване тук са спазени. Но пък е факт, че други кандидати от по-малко облагодетелствани с минерални води селски райони са останали на сухо, за да могат кметските синове да си направят хотел.
Балнеобизнесът на снахата на кмета на Долна Баня
Още един балнеохотел свързан с властта и еврофондовете работи близо до София, в град Долна Баня. Става дума за хотел “Никол”, който се води на фирмата на Ивелина Джамбазова. Тя пък е снаха на местния кмет Владимир Джамбазов от ГЕРБ. Нейната фирма е получила 391 160 лв. за “Преустройство, реконструкция и пристройка на съществуваща триетажна сграда в семеен хотел с ресторант и реконструкция и преустройство на съществуващ трафопост и агрегатно помещение в конферентна зала с бар-бюфет в УПИ II-1444, кв.68а по плана на гр.Долна баня.”
Хотелът – къща за гости който е на децата на кмета на Долна Баня от ГЕРБ
Цялото това стопанство, заедно с трафопоста, е налично и работи по предназначение, установи проверка на Биволъ на място. Туристите се къпят в басейна, ресторантът предлага храни и напитки и фирмата на Ивелина Джамбазова осигурява 16 души. И тук обаче възниква въпросът дали тази инвестиция е за селски туризъм в изоставен район, или става дума за лесни пари за семейния бизнес на местен големец, при това от управляващата партия.
Запитан за това по телефона, кметът Джамбазов зададе дежурния контравъпрос –
“Децата ми да не работят ли? Защо да не се възползват? Елате и вижте, всичко е законно и работи” – каза той.
Джамбазов не видя проблем във факта, че хотел “Никол” и подобренията към него са построени върху парцел, който е негова собственост, но го е отдал под наем на фирмата на снаха си. Попитахме го също защо при това положение той лично не е собственик и на фирмата, построила хотела и усвоила евросубсидията. Отговорът отново звучи познато – “Всичко е законно”.
“Идеалната къща” на общинар от Харманли
Единственият обект проучен в тази статия, който отговаря на дефиницията на селска къща за гости, е къщата в село Остър камък близо до Харманли. Нейното финансиране е скромно – само 86 000 лв. за фирмата “Агро Тур – Ширин Мустафа”. “Идеалната къща”, както тя се рекламира в Мрежата, е единствената по рода си в селото, в което преобладават скромни и неизмазани домове типични за българския пасторален пеизаж. На място обаче не открихме табела за проект, финансиран с евросредства, както и телефон за резервации.
Къщата на общинаря от Харманли и местен лидер на ДПС Сезгин Мустафа
Все пак е факт, че къщата за гости има сайт и контактните телефони в него са на Сезгин Халил Мустафа – лидерът на местната структура на ДПС и общински съветник. Проектът на неговата дъщеря Ширин по Мярка 311 на ПРСР е за „Разнообразяване към неземеделски дейности” към Сдружение „Местна Инициативна Група Харманли“ и цели “да се постигне растеж в предприемачеството и интегрирания туризъм в селските райони”.
Местната инициативна група в Харманли е забележителна и с това, че в нея членува, заседава и решава кой проект да получи финансиране самият Сезгин Мустафа, както се вижда от протоколи, публикувани на сайта на Община Харманли. Още един пример, че за пребиваващите във властта не е никакъв проблем да постигнат растеж в предприемачеството в частния си бизнес, като използват европейските пари.
“Швейцарската къща” на ортак на Брендо с българско еврофинансиране
Отдалеченото от магистрали и клетки на мобилни оператори село Сакарци до Тополовград, родния град на Евелин Банев – Брендо, крие една от най-интересните къщи за гости, която изглежда по-скоро като среден по големина хотел на фона на завладяваща гледка към меките възвишения на Сакар планина.
Според местните хора хотелът бил “швейцарска инвестиция” и наистина във фирмата, която е спечелила европейския проект има лица, живеещи постоянно в Швейцария. Това само по себе си е проблем за Селската програма, защото европейските пари са предназначени преди всичко за местни хора, а не за швейцарци, които дори не са членове на ЕС.
Къщата на ортака на Брендо в Сакарци
Къщата няма информационна евротабела, изглежда празна, заключена е, ресторантът не работи и никой не се появи, за да ни обясни как да се настаним. Впечатляващата вила, в която могат да се настанят 20 души, се води на името на фирмата “Интервал – Инвест”, която е усвоила 319 680 лв. за “Интегриран туризъм за спорт, развлечение и информационни дейности – Изграждане на къща за гости”. След като изнамерихме телефона на управителя Николай Караманлиев, опитахме да направим резервация за 24 май, но неуспешно. Според него къщата е пълна за целия месец напред и не само. Този наплив не се връзва с пустата къща и затворения ресторант навръх великденските празници, когато местата за настаняване са дефицитни. Дали и колко е зает този обект за настаняване би трябвало да покажат подробните проверки на ДФЗ, НАП, МВР, които са в ход.
Сред собствениците на “Интервал-Инвест” обаче има едно изключително интересно лице – Георги Караманлиев. Той е брат на Николай Караманлиев и живее постоянно в Швейцария. През 2011 г. домът му е бил обискиран във връзка с италианското разследване срещу наркотрафиканта Евелин Банев – Брендо. Открити са ключови документи, благодарение на които Брендо е осъден. Близостта на Брендо и Караманлиев е още от спортната академия, където двамата учат борба. Така излиза, че в усвояването на евросредствата имат пръст и лица, близки до тежката организирана престъпност, а не само от политическата такава.
* В първоначалната версия допуснахме техническа грешка за собствеността на хотел “Арте”, която поправяме. Д-р Кантарджиев е собственик на хотел “Аура”, а не на хотел “Арте”. Ето заличения оригинален текст:
петзвездният хотел “Арте”, който според рекламите е избиран за “най-добър спа-хотел на Балканите”.
Братът на Мария Габриел Борис Неделчев е успял да се сдобие с голям апартамент в София. Той сключва изключително изгодна сделка с фирмата “Бигла 3”, приближена до властта, която му носи голяма печалба в рамките на 3 години. На практика апартаментът му излиза гратис. По времето на тези имотни сделки Габриел ползва евтино общинско жилище за 400 лв. на месец като за 7 години е икономисала близо 80 000 лв., които не е декларирала пред Европейския парламент.
“Комплекс “Дианабад Резидънс” на ул. “Пимен Зографски” в кв. “Дианабад” се намира на тихо, спокойно и същевременно комуникативно място с изградена инфраструктура, близо до училище, детска градина, метростанция и заобиколено с множество паркове.” – така собственикът на строителната фирма “Бигла 3” рекламира един от многобройните си проекти в елитния столичен квартал “Изток”. Цените там се движат средно около 1000 евро/м2.
За да купите прилично жилище в подобен комплекс трябва да разполагате минимум с 50 хиляди евро. На подобни пазарни цени и “Бигла 3” продава готовите си апартаменти. Борис Неделчев обаче купува през 2014 г. не жилище “до ключ”, а “право на строеж” за апартамент от 82 кв.м. Декларираната цена е 39 000 лв или 237 евро на кв.м. Още на следващата 2015 г. Неделчев заменя апартамента за по-голям – 96,94 кв. м., за което брои на “Бигла 3” 32 000 лв. На 19.09.2016 замяната е конкретизирана с нотариален акт, в който не е деклариран допълнителен материален интерес. Така по документи апартаментът е струвал на Неделчев почти символично 71 000 лв.
Цената е далеч под минималната граница на всякакъв пазарен механизъм.
След още една година – в края на 2016 г. – новодомците Борис Неделчев и съпругата му продават същия този апартамент за 180 000 лв. Бинго! Неделчеви излизат от скоростните имотни врътки с над 100 000 лв. чиста печалба.
Няколко месеца по-рано той и съпругата му са си купили апартамент от 100 кв. м. в друг квартал срещу 100 318 лв. Една проста сметка показва, че печалбата от апартамента в “Дианабад” е покрила изцяло тази покупка.
Тук трябва да се отбележи, че единственото право на строеж в тази сграда, което е дал строителят “Бигла 3”, е на брата на Мария Габриел. Всички други апартаменти са продадени “до ключ” на цени, които отговарят на пазарните. Също така в имотния регистър няма вписани ипотечни кредити на името на брата и снахата на евродепутатката. За правото на строеж, а впоследствие за изгодната заменка е платено кеш.
Трудно е да се намери логично обяснение защо “Бигла 3” прави такъв огромен финансов жест към това семейство. Но съществува един твърде интересен факт от имотната партида на “Бигла 3“, който заостри нашето внимание.
Пак врътка със Софийски имоти…
Фирмата е имала вземане-даване и със Столична община, която както знаем е управлявана неотменимо от ГЕРБ в последните 12 г. и по същото време предоставя евтин апартамент от собствения си фонд на самата Мария Габриел.
През 2013 г. “Бигла 3” и лицето Боян Боянов купуват от Софийска община придаваеми части от терени с обща площ от 514 кв.м. Общинските терени явно са попаднали в списъка на продаваемите след промяна на регулационния план и са дооформили терените в “Дианабад”, на които “Бигла 3” е построила цял квартал, включително и сградата с апартаментите на Неделчев.
Няма информация за продажната цена, но съдейки по таксата вписване от 332 лв. (0,1 % от материалния интерес) става дума за 165 000 евро. Това е близо три пъти по-евтино от средната цена за такива имоти в момента, а през 2013 подобни парцели са се продавали на главозамайващи цени от над милион евро, сочи статистиката на сайта imot.bg.
Потърсихме за информация фирмата, която е една от големите в бранша. Попитахме кой може да ни информира за конкретната сделка с Неделчев от 2014 г. и секретарката ни даде телефона на търговския директор Иван Ангелов. Свързахме се с г-н Ангелов и го попитахме дали си спомня за този специален клиент Борис Неделчев, за отстъпеното право на строеж и дали той е платил за самия строеж на апартамента “до ключ”. Ангелов не можа да си спомни, но каза, че ако реши да ни даде информация ще ни потърси. Изпратихме му по СМС подробности за сделката, но не получихме обратна връзка. Не успяхме да открием за коментар брата на Мария Неделчева, нито съпругата му.
Коя е фирмата “Бигла 3”?
“Бигла 3” е собственост на Красимир Шалев, който стои и зад инвеститорската компания “Шалев инвестмънт груп“. Фирмата е от големите в бранша и през 2016 г. печели конкурса “Сграда на годината“.
Шалев е съдружник със съпруга на министър Николина Ангелкова – Христо Ангелков във фирмите “Ирис Естейтс” и “Ирис Трейд”
Консорциум с участието на “Бигла 3” спечели през 2011 г. търга за основен ремонт на Националния музей за българското изобразително изкуство (бившия княжески дворец). Сумата е 2 399 106 лв. Възложените при Вежди Рашидов работи обаче са изпълнени некачествено, показва одит на Министерството на културата, публикуван от Биволъ.
От приложената експертиза разбираме, че изпълнителят и проектантът са ощетили държавата с некачествени ремонтни дейности, а строителният надзор ги е одобрил.
Самостоятелно или в различни консорциуми “Бигла 3” е спечелила обществени поръчки за повече от 13 милиона лв., показва справка в регистъра за обществени поръчки. Както е добре известно една от отличителните черти на управлението на ГЕРБ е, че “раздава” обществените поръчки изключително на клиентелистки и свързани с партийното ръководство фирми.
The collective thoughts of the interwebz
By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.