Tag Archives: асандж

Нюансирано за Асандж

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3310

Арестуваха Джулиан Асандж.

За едни той е боклук, който е изложил на опасност не само животите на американски войници и агенти, но самата американска демокрация.

За други е герой на свободното слово, който е разобличил американските власти нееднократно.

За първите той е прислужник на Кремъл, който използва свободата на словото като претекст да атакува Америка.

За вторите той е самоотвержен инструмент за на т.нар. whistleblowers (хора, които издават тайни, защото смятат, че е важно, обществото да ги знае), с които западните държави да поддържат нивото си на демократичност и прозрачност.

Реално… е по-сложно. Да, изтичането на класифицирана информация винаги крие рискове, ако не се прави внимателно, да, особено в последните години WikiLeaks и Кремъл работеха ръка за ръка, да, whistleblowers трябва да имат инструмент, с който да правят публично достояние силно спорни практики, като напр. Prism, и да, WikiLeaks имаше дисциплиниращ ефект.

Трябва ли обществото да знае всичко? По-скоро не. Концепцията за „класифицирана информация“ същество по обективни причини. Но определено има случаи, в които обществото трябва да знае за дадена класифицирана информация. Трябваше ли да знаем за това как американски войници застрелват цивилни и репортери на Ройтерс в Ирак, знаейки много добре, че не представляват опасност? Трябваше ли да знаем, че американското правителство е изградило сложна система за следене на всичко, което правим онлайн? Трябваше ли да знаем за писмата на Сурков (висшестоящ сътрудник в Кремъл), според които Русия има стратегическа цел да дестабилизира Украйна? Според мен и в трите случая, а и в много други – да. Неслучайно тези разкрития излязоха и през реномирани издания като The New York Times и The Guardian.

Асандж не е нито герой, нито боклук. Той може би е човек, преследващ даден идеал, но обстоятелствата превръщат това в гротескна война срещу САЩ (вероятно не без тяхна помощ, а и не без помощта на Русия). Когато не си подготвен да застанеш на това било, без да те отвее вятърът, се случва това. А много малко хора вероятно се подготвени.

Не харесвам Асандж. Всички щрихи за неговия характер, близостта му с Кремъл и не на последно място – обвиненията в изнасилване, не ми позволяват да го харесвам. Не мисля, че искам да го демонизирам, обаче. Нито да го героизирам, разбира се.

А арестуването му не трябва да дискредитира хората, които с риск за живота си, предоставят информация, която обществото трябва да знае. Те са важни – за демокрацията, за свалянето на режими и за предотвратяването на режими. Не всеки whistleblower е добър, не всяко изтичане на информация си струва. Никога в нищо няма абсолютност.

За съжаление мозъкът ни не е еволюирал за да различава сложните нюанси на все по-сложния свят. Ако беше, нямаше да има герои и злодеи. И Асандж нямаше да е разделящата фигура, която е в момента. Щеше да е просто малко луд, много безразсъден, до един момент може би идеалист, след един момент може би сключил сделка с грешните хора. Та така… надявам се да има справедлив процес.