Tag Archives: Ахмед Доган

Пеевски си отива. Не на Пеевски 2!

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/peevski-si-otiva-ne-na-peevski-2/

Пеевски си отива. Не на Пеевски 2!

Дали Доган ще продължи да е проклятието на България и ако я отърве от политика и олигарх Делян Пеевски? Почти като въпроса добър ли е Пеевски, че „отърва“ България от Корпоративна търговска банка и Цветан Василев през 2014 г. Всички те бяха съотборници, принадлежали към клана, в който се пречупва върховенството на закона. В битката между почетния председател Ахмед Доган и самообявилия се за лидер съпредседател Пеевски правилният избор е на страната на битката – независимо че носи и позитивни, и негативни последици. 

Войната между клановете в дълбоката държава се води не в името на гражданските интереси, а заради запазването на контрола в съдебната власт, достъпа до икономически ресурси, договорите, монополите и политическото влияние. Катаклизмите в ДПС и лишаването на партията от финансирането, което осигуряваше Пеевски, ще навредят на резултата на Движението на следващи избори. Ключовият въпрос за българското общество обаче е какво ще се случи със задкулисния контрол върху институциите – дали ще има следващ Пеевски, или тази възможност ще бъде завинаги прекратена, какво ще направят българските партии и лидерите им, за да се счупи партийното крепостничество на голяма част от българските мюсюлмани.

Войната в ДПС няма да приключи с победа за олигарха, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания, а за човека, на чиято страна е общността на етническите турци, които са и мнозинството избиратели на ДПС – това е почетният председател Ахмед Доган. 79% от тях са гласували за ДПС на изборите на 9 юни, а така са постъпили и 31% от ромите, отишли до урните, както и 4% от етническите българи. В интервю за БНР Михаил Иванов – съветник по етническите въпроси на президента Желю Желев (1992–1997), отбелязва значението на етническата принадлежност: 

Този общностен механизъм сега сработва, тъй като те [избирателите на ДПС – б.а.] припознават Ахмед Доган като част от тази общност. Същите тези хора не припознават Делян Пеевски като част от общността […]. Политиката на Пеевски е да изгради един платен апарат, пряко подчинен в ситуация, когато той дезавуира органите на ДПС – Централното оперативно бюро (ЦОБ), Централния съвет, съпредседателя Джевдет Чакъров, който има същите права като него. Всичко еднолично се решава от Пеевски и той прави чистки.

Ако Делян Пеевски бъде изхвърлен, на следващите избори ДПС ще се смали, тъй като ще остане без част от ромските гласове и без гласовете на някои помашки общности. Партията вече е преживяла едно отцепване на гласове, когато отстраненият лидер Лютви Местан създаде партия ДОСТ и отне близо 100 000 гласа на избори. Колко тежи Пеевски в гласове, ще стане ясно на следващия вот.

Но конфликтът в ДПС извади етническата карта. Публично за нея заговори политологът Първан Симеонов, който пред Нова телевизия коментира, че на „дълбинно ниво“ проблемът може да е поставянето на българин начело на етническа партия:

Един българин да бъде инсталиран начело на партията – етносът не приема това и почетният председател Ахмед Доган променя стратегията си в движение. 

Пред bTV продължи в същия дух и дългогодишният зам.-председател на ДПС Йордан Цонев, който заяви, че остава в екипа на Пеевски, дори и да направи нова партия. Той коментира съдържанието на Facebook страницата „Аз подкрепям Ахмед Доган“, създадена от Елван Атилла, съпруга на бившия депутат от ДПС Юджел Атилла:

Видях чисто етнически призиви – българите и помаците ни вземат партията, ние, турците, да си я върнем. Това не е делото на г-н Доган, делото на живота му е междуетническата съвместимост, която той изключително сполучливо определи с думата „заедност“. От тази Facebook група разбрах, че 25 гoдини съм „българчето“ в тази партия.

Доган се произнесе

Въобразяването на Пеевски, че може да игнорира Доган и да рейдва ДПС като бизнес, удари на камък. Блицвойната формално приключи с декларацията на Ахмед Доган, известна вече със споменатата в нея фраза „Късно е, либе, за китка“, с която иска оставките на Пеевски и още петима: Халил Летифов – заместник-председател на ДПС и член на ЦОБ; Станислав Анастасов – заместник-председател на ДПС и член на ЦОБ; Хамид Хамид – заместник-председател на ПГ на ДПС и член на ЦОБ; Ертен Анисова – заместник-председател на ПГ на ДПС; Радослав Ревански – кмет на Белица и член на ЦОБ (един от най-доверените на Пеевски). 

„Няма да се откажа и няма да предам хората, които ми дадоха доверието си. […] Продължаваме с екипа ми с изпълнението на ангажиментите си, за Новото начало, в името на по-доброто и по-мъдрото Утре“, отговори Пеевски. Последва изключване на депутатите, гласували на 3 юли срещу предложеното от ГЕРБ–СДС правителство с първия мандат – моментът, в който стана видимо разцеплението в привидно монолитното ДПС. Но последва и отлив от „пеевистите“ към „доганистите“, довел до числено надмощие на последните. Така верните на Доган са вече 24-ма, а в отбора на Пеевски останаха 23-ма, обявени за  „евроатлантици“ и наградени с обещание да бъдат и в следващите листи. 

Очакваната от дни декларация на почетния председател този път беше ясна и безпрекословна, в нея липсват философските му размисли. Същностните моменти в нея са:

  • никой не може да открадне или присвои ДПС;
  • цивилизационният избор на България е либералната демокрация с евроатлантическа насоченост и ДПС има съществен дял за постигането на тази стратегическа цел на държавата;
  • ДПС е важен геополитически фактор на Балканите.

Словото на почетния председател се чакаше с напрежение след визитата в лятната резиденция на Доган в Росенец на 17-те отцепили се от групата на ДПС депутати начело с Рамадан Аталай и Джейхан Ибрямов. (По искане на структурите на ДПС в Пловдив и Търговище доверието от Аталай и Ибрямов беше снето.) 

След появата на декларацията на Доган обаче последва взрив от декларации от структури на ДПС, сред които двете най-големи – Кърджали и Разград, в т.ч. и от тези, които само преди дни се кълняха във вярност и на Доган, и на Пеевски отново с декларации. Сега те застават непоколебимо до д-р Доган и решението им е „ДПС без Делян Пеевски“. 

Младежкото ДПС също излезе с призив за подкрепа на Доган. Направиха го и европейските либерали, тъй като ДПС е част от политическото семейство на АЛДЕ, и получиха благодарности от Ахмед Доган. Илхан Кючюк, един от вицепрезидентите на АЛДЕ и евродепутат трети мандат, беше сред първите, взели страната на Доган още миналата седмица. Другите двама евродепутати, избрани с листата на ДПС – парашутираната от Пеевски Елена Йончева и Танер Кабилов, мълчат. 

Но най-сетне АЛДЕ реагира и за Пеевски – посочения за председател от Доган, наречен от него „феномен“, избран на 11-тата Национална конференция на ДПС преди близо пет месеца заедно с другия съпредседател Джевдет Чакъров. Либерални партии от Германия, Нидерландия, Австрия поискаха с официално писмо от АЛДЕ мониторинг върху Пеевски, тъй като е санкциониран за корупция по Глобалния закон „Магнитски“ и от Великобритания, а това влияе негативно върху имиджа на третата по големина група в Европарламента. Санкциите бяха наложени на 2 юни 2021 г. и оттогава до ден днешен Пеевски винаги е бил депутат от ДПС, като междувременно неистово се бореше да се освободи от „Магнитски“ (без резултат), но АЛДЕ едва сега изразява притеснения, „случайно“ съвпаднали с лидерския конфликт в ДПС.

В писмото се изтъква, че предвид „приоритетите на групата Renew Europe нe могат да бъдат подминати опасенията за имиджа на политическото семейство заради санкционирания от САЩ съпредседател на ДПС“. 

БНТ цитира генералния секретар на Алианса Дидрик де Шатцен, който каза, че ще отнесе въпроса до Съвета на АЛДЕ, произнасящ се по казуси, свързани с членството. „Той [Съветът – б.р.] трябва да реши, но има риск проблемите с лидерството на господин Пеевски да имат сериозни последствия“, казва Де Шатцен, посочвайки, че не е негова работа да решава кой да бъде лидер на ДПС. Но дори и в хипотезата АЛДЕ да изключи ДПС, това не означава, че партията ще бъде изключена от Renew Europe.

Това вече е сигнал. Такъв поиска наскоро и докладчикът за България в Бундестага Томас Хакер от Германската свободна демократическа партия (FDP).

Могъщи кукловоди, като Бойко Борисов и санкционирания магнат Делян Пеевски, дискредитират демокрацията и напразно се опитват да си подсигурят властта. И понеже изглежда, че при тези обстоятелства не се очертава изход от политическата криза, е желателно техните европейски сестрински партии ЕНП и АЛДЕ да излъчат някакъв сигнал.

Външнополитическият натиск означава, че въпреки опитите си да се ребрандира като изявен евроатлантик и антипутинист Пеевски е бил приеман за такъв единствено за нуждите на „конституционното мнозинство“ в 49-тия парламент – евроатлантизмът също беше основание за съществуването на самото мнозинство. 

Вълк единак

Последствията от войната в ДПС няма да засегнат само ДПС, където „дерибеите“ се разделиха на два враждуващи лагера.

В ГЕРБ ще изпитат известно облекчение – лидерът Бойко Борисов избегна официалния управленски съюз с Пеевски, освен това в партийния елит на ГЕРБ има и други зависими от него, както и „колеги“ по „Магнитски“, като бившия финансов министър Владислав Горанов. В допълнение, Пеевски е санкциониран заради дейности, извършени в мандатите на Борисов. Но ако ДПС се справи с могъщия Пеевски, дали няма да има верижна реакция в ГЕРБ? „Българските мюсюлмани са тези, които ще решат кое ДПС е по-добро – това на Доган или Пеевски“, коментира Борисов, според когото няма партия без трусове. 

Остане ли обаче олигархът извън ДПС, вече няма да се налага да се съобразяват назначения с него. Например при бъдещо обновление на регулаторите и съдебната власт в тях няма да има квота „Пеевски“. Стига да не се появи Пеевски 2.

Раздялата на Пеевски с ДПС ще се отрази и на партиите мюрета, партиите патерици, създавани от Движението (по определението на комуникационния експерт Весислава Танчева пред БНР). 

Ако този полуразпад в ДПС се задълбочи, това ще окаже влияние върху поне две партии – „Величие“ и „Има такъв народ“, а индиректно и върху ГЕРБ

За ПП–ДБ отпада опцията да предлагат евентуално правителство „анти-Пеевски“, за което настояваше бившият вече съпредседател на ДБ Христо Иванов, в случай че третият мандат отиде в ПП–ДБ. Идеята за кабинет „анти-Пеевски“ е в комбинация с искане за съгласие по политики, което да предложат на политическите сили като своего рода тест за провеждане на антикорупционна реформа и промени в съдебната система и службите. 

Сега ситуацията е нова: ПП–ДБ ще получат втория мандат, тъй като ДПС вече не е втора политическа сила заради изключените депутати. Няма как да го реализират, ако не убедят и ГЕРБ–СДС, макар Борисов да е декларирал, че няма да подкрепят правителство с нито един от следващите мандати. Освен това в самата група на ПП–ДБ няма съгласие дали да правят опити за правителство, или да откажат, както смятат в „Продължаваме промяната“.

Президентът Румен Радев съобщи, че ще им връчи мандата следващата седмица, с което осигурява време за преговори с политическите сили, в случай че ПП–ДБ постигнат съгласие в коалицията си да опитат да съставят правителство. 

Ако е „анти-Пеевски“, с ДПС-Доган по-приемливо ли ще е?

Началото на края на Пеевски

Доган го създаде, Доган го уби и ПП–ДБ нямат заслуга. Затова пък председателят на „автентичното ДПС“ Джевдет Чакъров заяви, че има шанс депутатите от ДПС, застанали зад Доган, да подкрепят мандат на ПП–ДБ – готови са да обсъдят политики. ПП–ДБ ще решават този уикенд как да постъпят с втория мандат. Предварителната им заявка в този 50-ти парламент беше, че остават в опозиция. В предишния парламент ПП–ДБ беше в мнозинство с ДПС на Пеевски, сега предложението е от ДПС на „Този, който разпределя порциите“, същия, който твърди в декларацията си, че от създаването си до днес ДПС „не е използвало мутренски подходи за заплашване на семействата, за отнемане бизнеса на хората с прокуратурата и полицейските служби“. 

Обявеното от Пеевски „Ново начало“ – плод на прекомерните му амбиции и апетити за власт, се оказа началото на края му като политик. Вън от ДПС, той едва ли ще бъде подслонен от друга системна партия – а в несистемни не си струва. Затова ще се бие докрай срещу Доган, което означава продължителна война, вероятно и твърде кална заради неизбежните компромати. Без партия приемник, която да е инструмент за покваряване на институции чрез корупция и рекет, съществуването на Пеевски се обезсмисля. 

Но какво ще прави тогава един вълк единак с цял товар компромати, събиран през годините? Ще взриви този арсенал или ще се оттегли, тъй като „отрядите за поръчки“ в службите и прокуратурата ще го изоставят? Предричат, че ще направи нова партия под името „Ново начало“, но тя едва ли ще има кой знае какви шансове – вероятно по-големи от гражданското движение „Справедливост за България“ на бившия силовик и бивш главен прокурор Иван Гешев, но недостатъчни за представителство в парламента. 

За ДПС по-важно е кой ще бъде новият лидер и дали Централният съвет ще се справи с изключването на посочените от Доган. На едно такова заседание реално ще премерят сили двата лагера. Или лидер ще остане другият съпредседател Джевдет Чакъров до националната им конференция, която да проведе избора. 

Във външнополитически план българската политика ще се отърве от един санкциониран по „Магнитски“ политик и дори може да получи кратки нестройни аплодисменти. 

Към момента не е много ясно чий е превесът при разпределението на силите. От едната страна са депутатите, застанали зад съпредседателя Пеевски, както и сайтът на ДПС, подвластен на пиар кръга му.

От другата страна са депутатите, застанали зад Ахмед Доган, младежкото ДПС и най-големият актив на ДПС – избирателите, повечето от които със сигурност няма да предпочетат Пеевски. В Кърджали, откъдето се кандидатира не само Пеевски, но и всеки лидер на ДПС, премахнаха дори плакатите с лика му от областния щаб на партията. Само преди няколко дни областният лидер Ресми Мурад изказваше мнения по-скоро с уклон към Пеевски, а и тъкмо областният съвет на ДПС в Кърджали пръв издигна кандидатурата на Пеевски за председател на партията още през ноември 2023 г.

Сега късат плакатите с образа му. 

Помогнете ни да научим какви са читателските ви възприятия и отношението ви към „Тоест“, като попълните нашата анкета.

Демокрация в упадък. Правителство – наесен

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/demokratsiya-v-upaduk-pravitelstvo-naesen/

Демокрация в упадък. Правителство – наесен

Тъжно за политиците, жалко за държавата – България с бясна скорост се носи към седми поред предсрочни парламентарни избори, най-вероятно през октомври. Упадъкът на демокрацията продължава, партиите крепят фасадата ѝ. Провалът на първия мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ–СДС потопи и следващите два, тъй като е невъзможно да съберат необходимото за подкрепа мнозинство. 

Кабинетът с министър-председател Росен Желязков, предложен с първия мандат на ГЕРБ–СДС, получи подкрепа единствено от 68-те депутати на ГЕРБ–СДС и 30 от ДПС, определени като евроатлантици от съпредседателя Делян Пеевски. 

Други 14 народни представители от ДПС обаче бяха против, както призова почетният председател на ДПС Ахмед Доган, а Джейхан Ибрямов, един от зам.-председателите на ДПС, се въздържа, но изпрати позиция до медиите, че всъщност е гласувал против и вотът му не е отчетен правилно. Между другото, наскоро беше съобщено, че неговата съпруга Биршен Ибрямова, която е била дългогодишна лична секретарка на Доган, е освободена от централата на партията. Сред гласувалите против в ДПС е и съпредседателят на Движението Джевдет Чакъров. 

Въздържал се имаше в групата на ПП–ДБ, останалите 38 бяха против. Срещу редовен кабинет гласуваха всички 38 депутати от „Възраждане“, 16-те от „Има такъв народ“, както и всички 13 избраници на „Величие“. 17-те присъстващи депутати от „БСП за България“ бяха против, също и изключеният от БСП Калоян Методиев.

Така сметката от близо 810 млн. лв. за всички избори от 2021 г. насам, в т.ч. президентски, местни и европейски, ще се увеличи с още стотина милиона, когато бъде насрочен новият вот. При това без особени надежди да се подобри качеството на българската представителна демокрация. 

Каквито и да са резултатите на следващи избори, те ще потвърдят силната фрагментация, характерна от няколко години за българските парламенти и предопределяща коалиционно управление, тъй като всички са твърде малки, за да управляват сами. На фона на ниската избирателна активност победители и категорични мнозинства отдавна няма. Има само политически сили, спечелили малко повече от другите. За сравнение, на парламентарните избори на 4 април 2021 г. са гласували 50,61% от избирателите, три години по-късно активността се е сринала до 34,41%. 

Спектакълът на ГЕРБ

ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов направиха всичко възможно да убедят обществото и главно избирателите си, че повече от всичко искат да има правителство, готови са да носят политическата отговорност и искат да получат „осъзната политическа подкрепа“. Но действията им говореха за обратното. 

Отново пуснаха в ход преговорен екип, който не постигна особени резултати, но излъчи имиджови сигнали за „добра воля“. При връчването на мандата ГЕРБ се яви със състав на бъдещо правителство, без да даде възможност за разговори по номинациите с останалите политически сили. В състава на проектоправителството бяха ярки политически лица, някои вече управлявали в кабинети на ГЕРБ, въпреки че в по-ранни изявления БСП, ИТН, „Възраждане“ и „Величие“ обявиха, че биха подкрепили правителство от експерти. Освен от ГЕРБ, в проектокабинета присъстваха и министри от последните две правителства – служебно и редовно. 

С този ход Бойко Борисов успя да се измъкне от пакетирането с ДПС и със санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски, което щеше да е в ущърб на ГЕРБ – и имиджово, и при споделянето на властта. 

Самият Борисов на няколко пъти обясни публично, че само с ДПС няма да прави кабинет. Така парира и атаки за зависимости от страна на доскорошните партньори в „сглобката“ ПП–ДБ, които превърнаха съдружието Пеевски–Борисов в централна тема на опозиционния си наратив. Имаха своето основание – ГЕРБ развали т.нар. сглобка след меморандума на ПП–ДБ, в който имаше предложение за подялба на регулаторите 50:50, изключващо ДПС.  

Фразата на Борисов, че кабинетът може и да мине с някой „трик“, насочи подозренията към най-малката парламентарна група – на „Величие“, и към възможното ѝ разцепване предвид скандалите между двете лица на партията Николай Марков и Ивелин Михайлов. Но в деня на гласуването групата се показа единна, най-вероятно проумели, че никой не търси подкрепата им. А ГЕРБ едва ли са петимни за съдействие от партия с бутафорен изглед и неясна идеология, чиято единствената сигурна характеристика е, че е националистическа и популистка. Лидерът на ГЕРБ е бил в такива съюзи в години, когато партньори „патриоти“ с прокремълски уклон все още можеха да бъдат преглътнати. Вече не.  

За Борисов изходът беше предопределен още преди гласуването, отхвърлило предложеното от ГЕРБ правителство.

Извиняваме се, молим за прошка българските граждани, ще се явим пак пред тях. С уважение се отнасям, не обиждам никого, да си пожелаем да се видим след изборите, защото не вярвам и с третия мандат да стане нещо. Да прекратим гласуването, да благодарим на служебния кабинет и да отиваме да агитираме, да молим за прошка. 

ДПС се пропуква

Трусовете в ДПС обаче не са факторът, който попречи на кабинета на Росен Желязков да бъде приет. Дори и групата на ДПС да беше единна, заедно с ГЕРБ не стигаха мнозинство от 121 гласа. Пропукването в една от най-монолитните партии на статуквото обаче е симптом за тектонични сблъсъци под повърхността. Безпрецедентно по рода си, тъй като за първи път е сериозно застрашено единството на ДПС. 

Причината е, че е оспорено лидерството на пожизнения владетел на партията Ахмед Доган от посочения от самия него за лидер и феномен Делян Пеевски – олигарх, създаден с помощта на същите кръгове от дълбоката държава, сътворили Доган.

Никой досега не го е правил така агресивно, въпреки че през годините мнозина са се опълчвали на човека, наричан от своите Сокола, или просто са губили доверието му – Яшар Шабан, Гюнер Тахир, Осман Октай, Касим Дал, Лютви Местан, Корман Исмаилов, Мустафа Карадайъ… Всички те, по един или друг начин, са били изхвърляни от ДПС, но това не застраши целокупността на партията и нейното единоначалие. Само създадената от Местан партия ДОСТ успя да спечели 100 479 гласа на изборите през март 2017 г., но не мина прага от 4%, за да влезе в парламента. 

В предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ наскоро Гюнер Тахир съобщи, че именно Пеевски, по онова време депутат в 43-тото НС, е разпоредил да бъде свалена охраната на Местан след показното му отстраняване като лидер на ДПС заради пронатовски позиции. (А днес Пеевски е вече евроатлантик, който се гневи, че подаряваме България на Путин, след като не е избрано евроатлантическото правителство.)

Тахир заяви още, че по неофициална информация сега е била свалена и охраната на Доган. Новината мина и замина, но в контекста на развилите се събития може да бъде разгледана и като опит за сплашване на почетния председател, изолирал се от активната политика, а от известно време и със сериозни финансови затруднения заради признатия от съда дълг от над 37 млн. лв. на ТЕЦ „Варна“ към „Булгаргаз“. 

Пеевски стартира акция за подмяна на ръководни кадри на ДПС по места и в парламентарната група. Действията му са опаковани като „ново начало“ и са под егидата на евроатлантизма – без да се церемони, така както е действал в медиите си и при различни поръчки. Консолидира около себе си кметовете на ДПС от помашките райони и някои местни структури. Междувременно овладеният от него пресцентър започна да го представя като председател на ДПС и лидер, въпреки че и той, и Джевдет Чакъров са съпредседатели на партията. Първите, на които посегна в ДПС, бяха знакови лица – Филиз Хюсменова, Рамадан Аталай, споменатата Биршен Ибрямова, Айсел Руфад, вече бивша зам.-председателка на парламентарната група на ДПС.  

Огромните му амбиции за тотален контрол над ДПС обаче срещнаха отпор. По bTV Рамадан Аталай съобщи публично за разпореждане на Доган да не се подкрепя правителството, тъй като не е имало преговори нито по състава, нито по политиките му. Пеевски потвърди, но и заяви, че той е лидерът и ще изпълни „волята на хората“.

Аз ще изпълня волята на хората. Хората в цялата страна съм ги видял – искат правителство. България трябва да има правителство. Ние трябва да се грижим за хората. Аз като лидер на ДПС съм отговорен само пред хората на ДПС. Това е спазване на устава на ДПС. ДПС се управлява от своя председател.

През това време във Facebook групата „Аз подкрепям Ахмед Доган“ се появиха писма от двете най-големи структури на ДПС – организациите в Кърджали и Разград, заедно с други, които призовават Доган да излезе с изявление за случващото се. Но той мълчи, а ръководните органи на партията са като парализирани – и Централното оперативно бюро, част от което са някои от изключените, и Централният съвет.

Напрежението обаче расте и изявление на Доган е наложително – предстоят избори и партийният апарат трябва да действа както досега. Мълчанието на почетния председател ще означава, че неговите зависимости го възпират да се намеси и да въведе ред в партията, на която е съосновател. Пеевски ще използва тази слабост, за да опита да завземе нови позиции – но въпреки това си остава чуждо тяло за ДПС.

Съпредседателят Чакъров, мълчал досега, вече публично призна, че има напрежение – блокирани са колективните органи на партията – но се надява разумът да надделее. И двата враждуващи лагера си дават сметка, че едно отслабено ДПС не е от полза за никого. Въпросът е как ще се справят с разкола – чрез мирно споразумение за ненападение, което не изглежда възможно, или чрез валяка на грубата сила и подчинение, каквито са методите на Пеевски. Резултатът ще се чете по резултатите на ДПС през октомври.

ПП–ДБ нямат време

Предстоящото разпускане на парламента и нови избори наесен не са от полза на ПП–ДБ, които са опозиция в 50-тото НС. Това им поведение се нуждае от време, за да бъде утвърдено пред избирателите, в т.ч. и пред изгубените 300 хиляди, огорчени и фрустрирани от съюза с ГЕРБ и ДПС. Оставката на лидера на „Да, България“ и съпредседател на ДБ Христо Иванов, поел отговорност за изборните резултати, е предизвикателство за реорганизация на коалицията и обновление на лидерството, но е и загуба за обединението, което още търси общ бранд и платформа за съвместно бъдеще. Иванов заяви:

Ние сбъркахме по начина, по който го прилагахме [компромиса – б.а.], не успяхме да го защитим и да получим подкрепа и аз поемам тази отговорност.

В ситуация на предстоящи избори и неяснота как ще бъде надградена коалицията ПП–ДБ, съчетаваща либерали и десни, бързият избор на нов лидер на „Да, България“ е належащ. Насрочено заседание за целта все още няма. Мястото на Христо Иванов в парламента, редом до другите лидери от ПП–ДБ – Атанас Атанасов, Кирил Петков и Николай Денков, зае депутатът Божидар Божанов, бивш министър на електронното управление, събрал най-много преференции на вота на 9 юни (7496). От „Продължаваме промяната“ не обявиха оставки.

По време на дебатите в пленарната зала по повод проектокабинета на ГЕРБ най-острите пререкания бяха  между ПП и депутати от партията на Борисов, без да бъде намесвано ДПС. Съпредседателят на ПП Кирил Петков се обърна към избирателите с извинение, че още в първия месец (от управлението на кабинета „Денков“) не са поставили  като приоритет реформите в службите и в правосъдната система.

Никога повече няма да се изненадате от нас – ще бъдем конструктивни. Ако някой си мисли, че ще сме коалиционен партньор без тези реформи, вие дълбоко се лъжете. Няма да правим никога повече компромис.

Това ли ще са общите послания към избирателите, които ПП–ДБ ще излъчи за почти сигурните нови избори, още не е ясно. Предвид повратната точка, в която се намира съюзът, този път не могат да залагат на принципа „всеки сам за себе си“.

Предстоящите избори няма да повлияят съществено на останалите партии. В зависимост от това кога ще бъдат насрочени, БСП може да е с нов лидер, а може все още да е с временно изпълняващия функциите Атанас Зафиров, избран след оставката на Корнелия Нинова. Според хронограмата, предложена от Изпълнителното бюро, до 10 ноември трябва да се проведе пряк избор на председател. Но това едва ли ще е спирачка за нов спад – социалистите спечелиха едва 151 560 гласа на последните избори. 

Заради скандалите с „Величие“, придобили характер на стендъп комедия, „Възраждане“, прицелена в същия тип избиратели, може да увеличи резултата си. Към момента само националистите на Костадин Костадинов имат реални, макар и неголеми шансове да го направят.

Достатъчно гъвкав и реактивен, лидерът на „Възраждане“ бързо смени тона и вместо напористия и нападателен Костадинов, вече отправя едни значително по-балансирани послания. На фона на междуличностните нападки и напрежение между останалите политически сили те изглеждат някак по-разумно и подсказват, че „Възраждане“ се подготвя да бъде ухажвана за партньор във властта. Въпреки че опцията за пореден сурогат от типа на „Величие“ не е изключена, партията на Костадинов може да върне част от избирателите си, които подкрепиха „Величие“, и да се амбицира да стане втора политическа сила. 

На поредните – седми за последните четири години – парламентарни избори въпросът вече не е дали ще бъде сформирано редовно правителство в България – неизбежно ще го има, а как ще бъде запазен демократичният ред.

Светът се преобръща. Крайната десница на Льо Пен спечели първия тур на изборите във Франция. Макар проучванията да показват, че няма да постигне мнозинство от 289 мандата, пробивът е значим и последиците тепърва ще се изпитват. Крайнодясната партия „Да реформираме Обединеното кралство“ на Найджъл Фараж се очертава като втора политическа сила във Великобритания на предстоящите избори. В Нидерландия вече управлява правителство, в което участва крайнодясната „Партия на свободата“. След неубедителното представяне на Джо Байдън на първия дебат с Доналд Тръмп за президентския пост в САЩ победата на Тръмп за Белия дом изглежда все по-възможна. 

Възходът на крайнодесните и популистите не подминава България. Големият въпрос е как и колко ще ѝ навреди и къде са здравите сили, които могат да противостоят.

ГЕРБ без Борисов, ДПС без Доган/Пеевски? Трудно, но не и невъзможно

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/gerb-bez-borisov-dps-bez-dogan-peevski/

ГЕРБ без Борисов, ДПС без Доган/Пеевски? Трудно, но не и невъзможно

Най-голямата партия в България ГЕРБ и незаобиколимата ДПС са заложници на своите лидери и техните зависимости. Могат ли партиите да отстранят Бойко Борисов, Ахмед Доган и Делян Пеевски, ако натежат повече? Това е въпросът. В развитите демокрации действат партийни механизми, които правят възможно оттеглянето от партията или от поста на лидери, за които има сериозни съмнения за корупция и задкулисни обвързаности или които са загубили избори. Работещите правила позволяват и състезания за лидерския пост. 

Но в България партиите, повече или по-малко, носят автократични белези по рождение и превратите са успешни, когато са вътрешни. Императори и диктатори са били унищожавани от убийци, пратени от тесния им кръг, дългогодишни соцлидери са сваляни от постовете си чрез „реформатори“, отгледани под собственото им крило. Към тежкото наследство се прибавят и лишените от жизненост механизми на демокрацията в България – слабата устойчивост на върховенството на правото и на търсенето на отговорност от политиците.

ГЕРБ носи Борисов на гръб

Годините, в които Борисов носеше ГЕРБ на гърба си, отминаха. Благодарение на трите му почти последователни управления, с кратко прекъсване за година от кабинета „Орешарски“, ГЕРБ изгради силно разклонена мрежа от партийни структури. Сити и доминиращи на всички нива на властта, с „чадъри“ от регулаторите и съдебната система. 

Сега ГЕРБ мъкне Борисов на гърба си, иначе зависимостите му ще го потопят. Задължени са му, направил е толкова много за партията крепост и за всеки от партийния елит. И във вълчата глутница се грижат за по-възрастните, защото и вълците, също като политиците, ловуват групово. А това предполага добра организация. Но политиката е хладнокръвна и кръвожадна работа и ако неин представител носи повече вреди, отколкото ползи на партията си, се оттегля. Или го оттеглят. Иначе не калкулират печалби. 

Засега позицията на ГЕРБ като партньор в управлението на ПП–ДБ, но без да носи отговорност, е удобна. Позволява да критикуват като опозиция и да одобряват като последна инстанция, тъй като без техните гласове и без ДПС не може да минат нито законопроект и бюджет, нито конституционни промени. А и не всички министри в правителството са предложения на ПП–ДБ, както се оказа – министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е първото доказателство.

Ропотът в ГЕРБ срещу Борисов не е видим, тъй като стените на партийното леговище са дебели, но се разчува. Извън имиджовите игри за пред публика, в които Делян Добрев се прави на вътрешна опозиция, председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова е от недоволните. През 2009 г. тя скочи в политиката от позицията си на юрисконсулт в русенската многопрофилна болница. Беше депутатка в 41-вото Народно събрание, при първото управление на ГЕРБ, и израсна до днешното си лидерство. А през тези 14 години от борда на ГЕРБ изпаднаха други дами, като Искра Фидосова, Цецка Цачева, Лиляна Павлова, Даниела Дариткова… 

Недоволството беше сдържано покрай местните избори, където ГЕРБ загуби няколко областни центъра, в това число София и Варна, но като цяло запази превъзходство. А и все още неработещият Столичен общински съвет показва, че в крайна сметка някоя компромисна фигура, подкрепяна от ГЕРБ, може да се окаже начело на СОС.

Да бъде „пенсиониран“ Борисов от активната политика в почетно председателство изглежда невероятна цел, но не и невъзможна. В ГЕРБ им е трудно да стискат зъби и макар и спечелили избори, да преклонят главица пред ПП–ДБ, за да не падне главата на лидера им. Те искат онова, което досега им се е полагало като на победители на избори – цялата власт. А след като не може да им я делне на порции, Борисов компенсира частичния отказ от позиции в изпълнителната власт с натиска върху бюджета за 2024 г. Крайната цел е подкрепяните от ГЕРБ бизнеси да получат своето, както и спечелените от партията общини – пари за проектите си и съответно за обръчите около тях. С предложените списъци за проекти на общините, които ще одобри парламентът, ГЕРБ също така ще попречи на министъра на финансите Асен Василев да оказва натиск върху местната власт, лишавайки го от възможността да държи и ножа, и сиренето – инструменти, с които неговите предшественици разполагаха. 

Избраният след бурни скандали в пленарната зала подуправител на НЗОК д-р Момчил Мавров показа, че ГЕРБ продължава играта с други политически сили извън съюза с ПП–ДБ. Депутатите от „Възраждане“ и от „Има такъв народ“ не се включиха в гласуването и така стана възможно Мавров да бъде избран с подкрепата на ГЕРБ–СДС и ДПС и въпреки съпротивата на ПП–ДБ. Самият Борисов по-късно пред журналисти обясни, че такава е била договорката при преговорите с ПП–ДБ – те да получат позицията на управител на Здравната каса, което е спазено, а ГЕРБ – на подуправител.

Като договаряхме този несъвместим модел на НЗОК, те извадиха лаптопа, прочетоха името на сегашния управител и ние го подкрепихме. Хубав, лош – тяхно предложение, подуправителят трябваше да е от нас.

За догодина Здравната каса има рекорден за разпределяне бюджет от 8,16 млрд. лв., който ГЕРБ и ДПС също искат да променят.

Покрай гласуванията на бюджетите вътрешнопартийните страсти ще утихнат. Но отминат ли и конституционните промени, а догодина – и изборът на кадровици на съдебната система и главен прокурор, политическият край на Борисов ще приближи. Освен това парламентът ще трябва да избере и ново ръководство на реформираната КПКОНПИ, която вече е Комисия за противодействие на комисията, но макар законът да е в сила от октомври, процедурата още не е стартирана. Възходът на бъдещия нов лидер на ДПС Делян Пеевски само ще ускори финала за Борисов.

От следващия председател на ГЕРБ зависи дали партията ще остане в руслото на център-дясното и умерения консерватизъм. На партиите, споделящи тази идеология, България дължи модернизацията си след 1996 г. Но съществува и опасността да завие към по-твърди дясноконсервативни възгледи предвид радикализирането на такъв тип движения в Европа и САЩ.

ГЕРБ след Борисов е неизбежен процес, който би могъл да преструктурира и българското политическо пространство. С Бойко Борисов начело, макар и „избелен“, партията е приета за не-коалиционен партньор. Без Борисов коалиционно споразумение би било по-вероятно, както и скъсяване на разстоянието между „Демократична България“ и ГЕРБ. С невъоръжено око се вижда, че атаките от партията на Борисов са насочени към представителите на „Продължаваме промяната“, а ДБ са пощадени.

Бунт на мравките в ДПС?

Зад (почти) всеки успял човек в България стои по една партия, зад особено богатите – я ГЕРБ, я ДПС. Зад Пеевски даже са три – с НДСВ, откъдето влезе в политиката, а вероятно и четири, ако се прибави БСП по времето, когато я управляваше Сергей Станишев. И ако за ГЕРБ съществува макар и малък шанс Борисов да бъде изпратен с почести като о.з. партиен лидер, едва ли някой букмейкър би заложил и лев на такъв вариант за ДПС. Изглежда, че Делян Пеевски – посочен от Доган за лидер – ще бъде избран на националната конференция догодина. 

Само допреди две години тогавашният председател на ДПС Мустафа Карадайъ обясняваше, че Пеевски е от гражданската квота и „никога не е бил част от ДПС“. Днес вече Карадайъ не е част от ДПС, а към Пеевски заваляха номинации за лидер на партията от младежкото ДПС и от най-различни местни организации.

От сформирането на правителството „Денков–Габриел“ Пеевски се държи като последна инстанция. От някакъв известен само нему политически амвон той критикува, разпорежда, заплашва и дори се самопредлага за премиер за месец. Случващото се изглежда като някаква недотам забавна сатира, защото нито един факт в политическата и бизнес кариерата на Делян Пеевски не може да бъде оценяван като принос на ползу роду. Разкостен „Булгартабак“, фалирала „ЛаФка“, срината КТБ, медии, програмирани да бият политически противници, скрити първи милиони от богатството му… Точно тази персона сега раздава политически присъди и откровено се подиграва с усилията на премиера Денков. Парламентарната група на ПП–ДБ обаче избра стратегията на смирението. Тази седмица едната част от коалицията – ПП, все пак излезе с декларация, след като Пеевски се самопредложи за премиер за един месец с арогантното изявление, че ще се справи по-добре.

Изтъкваното от някои анализатори – че за първи път лидер на ДПС няма да е етнически турчин – не е либерална ценност, към която Движението се стреми заради принадлежността си към европейското политическо семейство. Етносът на Пеевски не е сред конкурентните му предимства, други са. Според казаното от председателя на НДПС Гюнер Тахир в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ Пеевски е предпочитан, защото на Доган му трябва бизнесмен. Тахир, един от първите напуснали ДПС след разрив с Ахмед Доган през 1996 г., коментира, че вероятно покрай санкциите по Глобалния закон „Магнитски“ Пеевски и почетният председател на Движението имат финансови затруднения. 

Мерките срещу санкционираните лица включват блокиране на активи в чужбина, което значи, че няма как да се оперира с тях. А в резултат на съвместни действия между Съединените щати и Великобритания „за изкореняване на корупцията в България“ в началото на годината и Лондон оповести санкции за Пеевски, включващи забрана за пътуване и замразяване на активи. Дотук с офшорните зони под американска и британска юрисдикция, което значи спиране на достъпа до огромни средства, ако санкциите не отпаднат. „Дневник“ публикува част от иска, депозиран от адвокати на Делян Пеевски на 6 август миналата година в Окръжния съд на окръг Колумбия.

В резултат на действията на Службата за контрол на чуждестранните активи ищците фактически са отрязани от по-голямата част от глобалната финансова система. Юрисдикцията на Службата достига до чуждестранни финансови институции, които разчитат на финансовата система на САЩ, и ги заплашва със загуба на търговски значим достъп, ако нарушат санкциите на САЩ. Дори когато съществуват общи и специфични лицензи, заплахите за действие на Службата за контрол на чуждестранните активи карат тези институции да отказват да предприемат каквито и да било дейности с ищците от страх да не бъдат подложени на контрол от страна на Службата.

Шансовете на Пеевски като лидер на партия в държава членка на ЕС, парламентарно представена и в българския, и в Европейския парламент, поне на теория изглеждат по-големи. Идната есен в САЩ предстоят президентски избори и изходът от тях също би повлиял върху надеждите на Пеевски най-сетне да разполага със средствата си, ако Републиканската партия спечели.

Единодушното номиниране на Пеевски, дирижирано от Ахмед Доган, няма да се отрази на обикновените избиратели на партията, които намаляват с всеки следващ вот. Едва ли обаче ще се посрещне добре в Турция, на която ДПС разчита да подсили резултатите си. Благодарение на гласовете на изселниците партията успява да надскочи 300 000 гласа. Делян Пеевски не е добре приет в Турция и в ДПС са наясно с това. Но и почетният председател Ахмед Доган също не е желан. С турския президент Ердоган са се срещали изгонените от Доган лидери Лютви Местан и Мустафа Карадайъ, също така евродепутатът и вицепрезидент на АЛДЕ Илхан Кючук, но не и самият Доган. През 2010 г., по време на посещение в София, Реджеп Тайип Ердоган, тогава премиер, се срещна с Бойко Борисов и заместника на Доган – Касим Дал, но не и със Сокола. Влиянието на Турция в България е особено силно през религиозните мюсюлмански средища – мюфтийствата, където Пеевски и Доган не са допуснати, за разлика от Касим Дал например.

Очакванията, че ДПС може да бъде оглавено от човек с европейски опит, като Кючук, Филиз Хюсменова или друг политик, извървял пътя от младежката организация до по-високите стъпала, не се оправдават. С такъв лидер ДПС има шансове да разчупи бранда „Партия на задкулисието“ и да стане по-приемлива за коалиционен партньор в управлението. Но страхът и подчинението не позволяват опълчване срещу Доган, въпреки че все повече български турци не зависят от ДПС за прехраната си. Намаляването на тютюнопроизводителите – естествено следствие от разпада на „Булгартабак“, за който спомогна Пеевски – се отрази и на електората. 

Засега бунтът в ДПС се ограничава до ропот.
Засега.

#Догансарай след сигнала ни към Комисията “Росенец” Проверката на МВР за Росенец и кея на Ахмед Доган е по данни на Биволъ

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B2%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86-%D0%B8-%D0%BA%D0%B5%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%85.html

вторник 5 април 2022


Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) е приключила с проверката на казуса с лесопарк „Росенец“ и кея на почетния лидер на „Движение за права и свободи“ (ДПС) Ахмед Доган. ГДНП изпрати…

ДАНС и КПКОНПИ работят по случая Уволнен е директорът, пробутвал тайно турска банка в пристанищата ни

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D1%83%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D0%B5-%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BB-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE.html

сряда 2 февруари 2022


Миналата есен офис на турска банка в България получава по мейл офертите на други банки в страната към едно държавно дружество, подадени в рамки на конкурс за избор на обслужващи…

На мюсюлманите у нас трябва да се подаде ръка, за да излязат от политическото си гето

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/mihail-ivanov-interview/

Михаил Иванов е инициатор и един от основателите на Комитета за национално помирение, съветник на президента Желю Желев по национално-етническите въпроси и вероизповеданията (1990–1997) и секретар на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет (2001–2005). Преподавател по етническа политика и права на човека в Нов български университет. 

Венелина Попова разговаря с доц. Иванов за декемврийските събития през 1989 г., с които започва процесът по връщане на имената на българските мюсюлмани, за ДПС от създаването му до днес и за ролята на Ахмед Доган в българската политика.

На 29 декември 1989 г. на извънреден пленум ЦК на БКП взе решение за връщане на имената на мюсюлманите. Фактически до решението се стигна след силни граждански протести на това население. Има ли събитие от онези месеци, което е важно, но някак остава неизвестно на широката публика?

Хората у нас вече нямат памет за онова време. „Широката“ публика сме ние, свидетелите и участниците в тези събития. А ние, за съжаление, вече остаряхме, мнозина си и отидоха.

До решенията от 29 декември се стигна след един процес вътре в комунистическата партия, когато нейната хомогенност беше нарушена. Тя престана да бъде така монолитна, като в нея се оформиха три крила. Крилото начело с Александър Лилов – на тези, които искаха социалистическата система да се запази, но да се реформира – искаше да се възстановят правата на мюсюлманите у нас. Срещу него имаше силна опозиция, която се ръководеше от Георги Атанасов. А той имаше всички основания да е против, защото беше оперативното лице, което Тодор Живков беше натоварил да отговаря за провеждането на цялата репресивна политика, свързана с т.нар. Възродителен процес.

Крилото на Андрей Луканов зае междинна позиция. Неговата цел беше осъществяването на преход от социализъм към капитализъм, но по начин, при който довчерашните комунисти да запазят икономическата власт в ръцете си, като временно отстъпят политическата. Луканов лавираше между двете противоборстващи крила. Той флиртуваше, от една страна, с току-що излезлите от затвора турски политически затворници, а от друга – с участниците в националистическите митинги, които „избухнаха“ през януари, след решението на 29 декември, в районите със смесено население.

Първоначално позицията на СДС беше изключително категорична и тя беше изразена на митинга на 10 декември, на който Желю Желев прочете програмата на Съюза и в нея имаше категорично мнение, че правата на мюсюлманите трябва да се възстановят в целия им обем. В края на декември мюсюлманите и особено помаците от Родопите дойдоха в София и в продължение на няколко дни в много голям студ организираха денонощна вахта около Народното събрание. Този протест трябва да бъде запомнен в нашата история.

След решението на пленума на ЦК на БКП с прякото участие на крилото на Георги Атанасов се вдигна мощна националистическа вълна и се създадоха масови организации, като Общонародния комитет за защита на националните интереси начело с Димитър Арнаудов и щатния служител на Държавна сигурност Минчо Минчев, както и родопското дружество „Родолюбие“. Тези националкомунистически формации организираха масови митинги в София и в районите със смесено население срещу връщането на имената и възстановяването на другите права на мюсюлманите.

Разгоря се борба във връзка с т.нар. закон за имената, който да гарантира правото на свободен избор на име. Законът беше приет чак на 5 март 1990 г. В него обаче останаха неща, които мюсюлманите не одобряваха по никакъв начин – едно от тях беше презимената и фамилиите на всички български граждани задължително да завършват с –ов(а) и –ев(а), включително на арменци и евреи. Второто беше имената да се връщат по съдебен ред, на което хората отговориха: „Не са ни ги взели имената със съд, че със съд да ни ги връщат!“

Това даде мощен импулс на току-що възникналото ДПС, което построи своята предизборна тактика върху борбата за отстраняването на тези два пункта от закона (това стана чак през октомври във Великото народно събрание). От една страна, Ахмед Доган прие закона от 5 март, но в същото време каза на хората по села и градове: „Не си връщайте имената, не подавайте документи, вие ще ни изберете, ние ще влезем в парламента и тогава ще променя закона.“

Да, на един от митингите в София Ахмед Доган от един милиционерски автомобил се обърна с микрофон към мюсюлманите на площада с обещание да им върне имената. Каква беше неговата роля към онзи момент? 

Поведението на Доган тогава беше гротескно. В навечерието на приемането на закона за имената властите и МВР, оглавено от ген. Атанас Семерджиев, се страхуваха от сблъсък в София. Това беше имитиран страх. Тогава се говореше, че мюсюлманите са дошли в София, за да си искат имената, а същевременно към столицата прииждат колони от националисти. Тогава от МВР се получи нареждане да бъдат изведени мюсюлманите от площада около храм-паметника „Александър Невски (зад задния вход на Народното събрание). Е, този, който трябваше да свърши тази работа, беше Ахмед Доган.

Беше вечерта на 4 срещу 5 март, Доган пристигна с една милиционерска кола заедно с един зам.-министър на МВР – ген. Красимир Саманджиев, и започна да убеждава помаците, които бяха дошли на своята втора вахта, да напуснат площада. Да, но те го освиркаха. Тогава ние от Комитета за национално помирение трябваше да кажем на Саманджиев, че поемаме пълната отговорност да няма никакви ексцесии; че ние сме приятели с тези хора, поддържаме връзка с тях и цяла нощ ще бъдем заедно на площада. Така и стана.

Познавахте ли се с Ахмед Доган, докато той беше в затвора, или се срещнахте по-късно? И участва ли той в създаването на Движението за права и свободи, или се появи в един по-късен етап, за да го оглави? 

Не познавах Доган от преди. На 1 декември 1989 г. се запознах с Таня Желязкова, неговата партньорка тогава и майка на сина му Демир. След срещата с нея, на която тя ни разказа за борбата на турците, аз, силно мотивиран, на събрание на Клуба за гласност предложих създаването на Комитет за национално помирение като организация, в която българи, турци, роми, арменци, евреи, християни и мюсюлмани – всички заедно да търсим пътища за решаването на етническите проблеми. В комитета се включиха редица представители на нашата интелигенция – Блага Димитрова, Радой Ралин, акад. Румен Цанев, Йълдъз Ибрахимова, Сюлейман Гавазов, проф. Чавдар Кюранов, Искра Панова, Христо Ганев, Бинка Желязкова, Кязим Мемиш, Дончо Папазов, Сабри Алагьоз, Мануш Романов, Еди Шварц, Антонина Желязкова (да не ги изброявам всички, какви имена само!).

С Доган се запознахме след излизането му от затвора. Първото нещо, което му казах, беше, че всички искаме той да влезе в ръководството на нашия комитет. Той категорично отказа. На събранието, на което избирахме ръководните си органи, някои хора, не знаейки за неговия отказ, настойчиво предложиха той бъде един от ръководителите. Тогава Доган стана и каза: „Аз току-що съм излязъл от затвора и ми трябва време, за да се убедя във вашите благородни намерения.“ И малко след това напусна.

Да, но тогава всъщност никой не е знаел, че Ахмед Доган е вербуван от Държавна сигурност…

За пръв път прочетох в националистическия вестник „Български глас“ на д-р Иван Георгиев от Българската национална радикална партия, че Доган е агент на ДС – агент Сава. Но това все пак беше една вестникарска публикация, на която не можеше да се разчита. Когато станах съветник на президента Желев, по силата на своите задължения установих сътрудничество с нашите специални служби и по-конкретно с тогавашната Национална служба за защита на Конституцията. В резултат на това вече бях много добре информиран кой е Доган.

Като говорител на Комитета за национално помирение бяхте на Кръглата маса и при подписването на споразумението по основните идеи и принципи на законопроекта за политическите партии. Интересно е да чуем мнението Ви: беше ли правилно създаването на етно-религиозна партия, каквато беше към онзи исторически момент, а и сега продължава да е ДПС? 

Наистина ДПС възникна като етническа организация и по-късно партия. След преживяната асимилационна политика турците и помаците в България не искаха да имат своя партия, те бяха изгубили вяра, че чрез другите партии ще намерят защита на своите права. Спомням си, когато попитах Халим Пасажов – първия зам.-председател на ДПС, с когото станахме близки приятели –защо се делят, той ми отговори: „Ние не се делим. Ние пак ще бъдем с вас, но в затвора сме се клели да направим своя партия.“ (Друг е въпросът, че Халим много скоро беше изхвърлен най-безцеремонно от Доган като член на ръководството.)

За такава партия настояваха и отвън, включително американците и международните организации, като Съвета на Европа например. Смяташе се, че така напрежението в резултат на преживяното сред турската общност ще спадне. Като цяло в БСП бяха против, но от друга страна, ДПС намери активна поддръжка за своето създаване от крилото на Андрей Луканов. Това доведе до мигновеното регистриране на ДПС – най-напред като партия, а после и за изборите за ВНС(само за една седмица). В същото време на Кръглата маса СДС беше против легитимирането на ДПС и затова Доган не беше допуснат да участва на масата. В ДС и МВР имаше разделение. От една страна, някои влиятелни фигури съдействаха за създаването на ДПС, но от друга, сред голяма част от състава имаше недоволство. Това може да се види в спомени на Веселин Божков, шефа на турския отдел в ДС по онова време.

Има и още нещо – след тежката националистическа вълна през януари 1990 г., предизвикана от решението на пленума на ЦК на 29 декември предишната година, част от избирателите на СДС също се обявиха против възстановяването на правата на турците. Страхувайки се, че така може да се изгубят избиратели, някои от ръководителите на Съюза се отдръпнаха от тази проблематика и някак си им беше добре дошло, че се появява такава партия у нас – ето, за тези неща ще отговаря ДПС. Голяма част от поддръжниците на БСП беше против връщането на имената. Парадоксалното е, че в същото време отнемането на имената противоречеше на здравия разум и толерантност на друга голяма част от българското население. Трябва да Ви кажа, че при първия рейтинг на политически партии и организации през януари 1990 г. Комитетът за национално помирение с над 50% одобрение беше на второ място след „Екогласност“. Много от хората искаха политика на толерантност и взаимно зачитане.

В нашия комитет също имаше три становища, застъпени от нас – тримата говорители. Едното се изразяваше от Антонина Желязкова, която подкрепяше идеята да има отделна партия като един отдушник, с който турците да се успокоят. Сюлейман Гавазов, другият говорител, беше тогава категорично против такава партия. И повтаряше многократно, че това ще ни донесе само беди. Моята позиция беше, че не можем да се противопоставяме и да искаме такава партия да бъде забранена, защото самите хора я искат, но трябва да се води политика на демотивация. Това означава другите партии да поемат тази проблематика и защитата на тези интереси, да поемат представителството с включването на турци в избирателните листи за депутати и общински съветници и със залагане на съответни елементи в програмите си. Нашият Комитет за национално помирение отиде и в СДС, и в БСП със списък от имена на турци, които да бъдат включени в техните избирателни листи преди изборите за ВНС. Но без успех.

А защо това не стана, защо останалите партии не само не отвориха листите си за българските мюсюлмани, но и не заложиха нищо в програмите си за тяхното приобщаване и за разрешаването на техните проблеми?

Причините бяха много, но една от тях беше да не загубят националистическите си избиратели. Това се случва и сега. Ако се върнем към днешния ден, ще видим, че в турската общност има голяма съпротива срещу ДПС. Просто хората се стабилизираха, голяма част от тях материално си стъпиха на краката, отидоха в чужбина, изпращат пари тук – с една дума, мюсюлманите днес са много по-независими. Много от тях ми се обаждаха, искаха да подкрепят „Демократична България“. Но от коалицията трябваше да кажат нещо много просто: „Подаваме ви ръка. Ние сме едно общо, едно цяло, имаме общи интереси, ние сме еднакво потърпевши от олигархията.“ Ето това трябваше да се каже. Но никой не го каза на всичките избори през тази година.

Това преди години го каза Иван Костов, и то пред изселническата ни общност в Турция. И щеше да го направи, ако не беше се върнал царят. 

Аз говоря за днешния ден. Но ако се връщате към Иван Костов, неговата позиция беше противоречива. Той направи един много знаков жест, когато отиде в Бурса – на митинг в голямата зала там поднесе извинение от името на българската държава за „Възродителния процес“. Но тогава влиянието на ДПС в турската и помашката общност беше много силно, а Костов каза една фраза, която, освен всичко друго, беше изтълкувана и тиражирана превратно – че ДПС е проклятието на България. Всъщност точните му думи бяха: „Етническият модел, който е свързан с участие в управлението на тази партия, е проклятие за България.“ В крайна сметка изказването му отблъсна турците и помаците от СДС по онова време.

Но не се ли оказаха пророчески тези думи, изречени преди 20 години, преди още ДПС да беше влязло реално във властта?

Ако имате снимки от първите митинги на ДПС, ще видите, че на трибуната до Ахмед Доган стои Илия Павлов. Сватовете на симбиозата между капитала и тази партия бяха хора като Андрей Луканов и Любен Гоцев. Доган и Павлов вероятно са се запознали след промените на 10 ноември 1989 г. Аз съм присъствал на конференции на ДПС, на които се отправяха приветствия от „Мултигруп“. У нас всички партии се развиха като олигархични, но най-видим и най-ерозиращ за обществото ни беше именно олигархизмът на ДПС. И това започна от първите години. Тогава дейността на партията беше противоречива. Същевременно тя се бореше за включването на турския език в образователната система, за по-голяма етнокултурна дейност. Макар и не особено активно, защото неправителствените организации в онези години вършеха много повече работа в тази посока.

Това беше по-скоро мимикрия, защото Доган никога не се е интересувал от правата на българските мюсюлмани. Но използваше религиозните водачи на общността и заставаше редом до тях не само на празници на вероизповеданието, но и на предизборни митинги и прояви.

На ДПС не се гледаше тогава като на нещо хомогенно. Не трябва да забравяме за конференцията в края на 1993 г., когато стана тежък конфликт с хасковско-кърджалийската група. Тогава Доган стана причина за напускането на над 100 души от залата. Конфликтът беше за това, че създалата се тогава вътрешна опозиция начело с Мехмед Ходжа искаше в ръководството на партията да няма агенти на ДС. А Ахмед Доган настоя в него да влязат хора като Юнал Лютви и Осман Октай, за които всички вече знаеха, че са свързани с ДС.

Освен това в турската общност, включително и сред актива на ДПС, имаше хора, които искаха да се провежда активна етнокултурна политика. Този, който много бързо напусна тази кауза, беше Доган – той се концентрира върху връзките с икономическите групировки.

Щеше ли Преходът да изглежда по-различно без партията на Доган?

Тази дума „ако“ в историята не съществува. Аз имам статия, която излезе в един сборник на издателство „Колибри“ по повод 30 години от началото на промените. У нас няма автентични партии. След Великото народно събрание се получи едно обединение по интереси между БСП и дясното крило на СДС, които не желаеха силна социалдемократическа партия. А партията на Петър Дертлиев имаше огромно влияние и към нея се присъединяваха и бивши комунисти.

Затова беше и най-опасната. Затова не направиха и Дертлиев президент, не мислите ли?

Да, затова не направиха Дертлиев президент, затова се случиха и други неща, които фактически доведоха до съсипването на социалдемократическата партия и до лишаване на политическото пространство в България от автентична лява партия. Българинът излезе от комунизма, от соца ляв и затова автентичните леви идеи имаха почва в обществото. Много по-трудно беше да се прокарат десните идеи.

Що се отнасяше до дясното, то в началото нямаше икономическа основа, нямаше критична маса от средни собственици. Отгоре на всичко роля изиграха и личностни неразбирателства между лидерите. Случиха се много неща, включително и „Боянските ливади“, за което президентът Желев е силно критикуван.

Вие тогава бяхте съветник на президента. Преди да направи своето изявление в градината на резиденцията си в Бояна, Желю Желев посъветва ли се с Вас? 

Не, той не беше се съветвал с никого за това, което смята да каже.

Днес ДПС е част от либералния алианс в ЕС и елитът на партията живее добре и с европейски стандарти. А българските мюсюлмани, макар и с върнати имена, чувстват ли се днес приобщени, част от нацията ни, и имат ли нужда от конкретна партия, която да защитава само техните права и свободи? 

Както вече казах, в България се развиха не автентични, а олигархични партии. Олигархизма го разбирам така: с властта се правят пари, с пари се прави власт. Най-ерозиращата обществото олигархична партия е ДПС, която изразява интересите на една богата върхушка с вота на едни относително бедни избиратели. Тя експлоатира бедния етнически вот за интересите на етнически безцветни олигарси. Парите нямат етническа принадлежност. За Ахмед Доган или Делян Пеевски, или който и да е друг от елита на тази партия са важни преди всичко икономическите интереси.

В отговора на Вашия въпрос има два момента. Първият е трябва ли да има етническа партия. Според Конституцията – не. Но днес ДПС не е етническа партия и Конституционният съд се е произнесъл ясно за това. Документите на партията се отнасят до общонационалните проблеми. На някои парламентарни избори за нея са гласували над 100 000 етнически българи. В ръководството и в депутатската група също има българи. Бих определил ДПС като олигархична партия с твърдо и достатъчно голямо етническо ядро.

Политически това трябва да се преодолее. Турците, помаците, или по-общо мюсюлманите у нас трябва да излязат от своето политическо гето и единственият начин да се направи това е техните интереси да бъдат припознати от другите партии като свои. Проблемът не е нито в избирателите на ДПС, нито даже толкова в ръководството му. Проблемът е в другите партии, които не желаят да си отворят очите за тази проблематика. В този смисъл аз съм противник на етническите партии. Трябва да се направи всичко възможно интересите на малцинствата у нас да влязат в общите програми и цели на всички партии. Нещо, което не виждаме да се случва и няма дори шанс скоро да се случи.

Днес, когато отношенията между ДПС и останалите политически субекти в страната не са в най-добро състояние, има ли опасност да се направи опит за радикализация на мюсюлманското малцинство? 

Не. Лютви Местан публикува анализ за електоралните параметри на участието на ДПС в последните избори. То има сериозен спад в подкрепата си и получи под 260 000 гласа в България. В Северозападна България се използва много корпоративният вот, евфемистично казано. Или простичко: „Аз гласувам, защото моите материални интереси изискват това“. Това означава, че не искам да изгубя работата си или че ще отпуснат примката на заема, който дължа на някого. Има много начини освен директното купуване на вота. Но голяма част от турците и помаците в България са се отдръпнали от ДПС. Аз не съм пропагандатор на ДОСТ – те допуснаха големи грешки, но данните за участието на обединението между ДОСТ и НПСД на парламентарните избори през 2017 г. показват, че тогава над 100 000 души не пожелаха да гласуват за ДПС.

В отговор на Вашия въпрос има ли опасност от радикализация на това население, ще кажа „не“. Има опасност от силно отчуждение и тази тенденция се засилва все повече и повече. Има отчуждение от политиката, от обществените проблеми и от българската национална общност, от българска държава. Което не значи, че те се отчуждават от етническите българи на индивидуално равнище. Наше изследване на нагласите на мюсюлманите в България през 2016 г. показа, че 70% от тях имат приятели българи. Тези хора стават все по-независими, те имат собствено мнение и все повече не одобряват Ахмед Доган и върхушката на ДПС, но са попаднали в това гето и няма за кого да гласуват. Те ми се обаждат, питат за кого да гласуват и казват: „А твоите направиха ли нещо, една дума не казват.“ Така ми говорят.

Как си обяснявате факта, че в новото Народно събрание олигархът Делян Пеевски стои на първия ред между Мустафа Карадайъ и Йордан Цонев? И това знак ли е, че Ахмед Доган е вече минало? 

Не знам. Този въпрос е многопластов. Делян Пеевски е олигарх. Той символизира сливането на икономическата с политическата власт. Не е единственият олигарх в България, такъв олигарх е Васил Божков, могат да бъдат изброени още няколко души, които имат икономическа мощ и оказват силно влияние върху политическите процеси. Но Пеевски действително символизира симбиозата между власт и пари.

Заглавна снимка: Стопкадър от предстоящия филм „Държавни тайни“ на документалистката Малина Петрова

Източник

Историята се повтаря – и невинаги като фарс

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/istoriyata-se-povtarya-i-nevinagi-kato-fars/

    • На парламентарните избори на 14 ноември в секциите в Турция са подадени близо 59 000 гласа повече спрямо предишните избори. От тях 99,45% са за Движението за права и свободи.
    • Подкрепата за ДПС в Турция се е увеличила над 3,2 пъти спрямо юли и над 4,2 пъти спрямо април 2021 г.

ДПС си възвърна позицията на трета политическа сила в България на последните парламентарни избори. Но не и ролята си на балансьор, особено ако четирите партии – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ – постигнат успех в преговорите за съставяне на редовно правителство, което изглежда напълно реалистично към този момент. Въпросът е

защо партията на Ахмед Доган хвърли толкова огромни ресурси

за постигането на тази цел, след като отново няма хоризонт за участие във властта? Кирил Петков вече заяви публично, че докато ДПС не се очисти от лица като Делян Пеевски, Движението ще остане нежелан партньор за неговата партия. Такава е позицията и на други от евентуалните участници в новия коалиционен кабинет. Нещо повече – със сигурност властови постове в някои ключови министерства и институции, които ДПС досега заемаше нелегитимно, ще бъдат отнети, макар и нелесно. Невъзможно ще бъде това единствено в държавното обвинение, докато главен прокурор е Иван Гешев.

Десет дни преди изборите на 14 ноември служебният вътрешен министър Бойко Рашков обяви, че разполага с информация за тайни договорки между ГЕРБ и ДПС за съставяне на управленска коалиция. Според Рашков на срещата, проведена в курорта Цигов чарк край язовир „Доспат“, е присъствал и един от заместник-председателите на ДПС, който е заявил, че ще управляват в коалиция след изборите – включително с една лява партия. Без да назовава името ѝ, всеки разпозна в нея БСП, още повече че опасността от подобен управленски формат беше очевидна и без това разкритие.

Но ако социолозите не бяха подвели ГЕРБ, че има преднина от около 8% пред „Продължаваме промяната“,

едва ли щеше да има завера между Борисов и Доган/Пеевски за подредба на управляващо мнозинство и кабинет. Този сценарий обяснява в голяма степен защо ДПС мобилизира изселническия вот в Турция, който му донесе близо 59 000 гласа повече, отколкото на изборите през юли т.г. И все пак общият резултат от близо 341 000 гласа остава далеч от подкрепата на над 610 500 избиратели, която партията получи на парламентарните избори през 2009 г. И дори през 2013 и 2014 г., когато изборните резултати за нея надхвърляха 400 000 гласа.

Обратното броене за ДПС започна през зимата на 2016 г., когато Лютви Местан учреди партия ДОСТ. На коледно тържество предишната година Ахмед Доган неочаквано и скандално нападна своето протеже. А дни по-късно, на рождения му ден на 24 декември, Лютви Местан беше свален от всичките му постове (председател на ДПС и на парламентарната група на Движението) и изключен от партията. И на изборите през март 2017 г. ДПС получи рекордно нисък резултат в Турция – под 12 000 гласа, защото вотът там се раздели и ДОСТ успя да вземе повече от половината от него. Тези над 17 000 гласа се преляха към новата партия само месец след като тя беше създадена.

Ако си припомним събитията отпреди пет години, ще видим, че

ДОСТ получи тази подкрепа с активното съдействие на турската държава.

Тогава отношенията между ДПС и президента Ердоган бяха, меко казано, студени и знак за това беше забраната Ахмед Доган и Делян Пеевски да влизат на територията на Турция. Затова на парламентарните избори Ердоган заложи на политическата коалиция между ДОСТ и Народната партия „Свобода и достойнство“, създадена през 2012 г. от Корман Исмаилов и Касим Дал (чието име според журналиста Илхан Андай фигурира в списък на турското правителство редом с лидери на партии в Македония, Косово и Албания като приятели на Ердоган).

Обединението ДОСТ може би щеше дори да влезе в парламента през 2017 г., ако Лютви Местан, фрустриран от саморазправата с него, не беше прекалил в предизвикателството си към българските националисти. Семих Ялчън, зам.-председател на крайнодясната Партия на националистическото действие в Турция (коалиционен партньор на Ердоган в управлението), в качеството си на гост на учредителната конференция на ДОСТ заяви от трибуната ѝ, че

„където се чува майчиният език, там е и Родината“.

Тази реплика нагнети силно обществено недоволство към новата партия и предизвика реакциите на националистите на Валери Симеонов, които блокираха границата ни с Турция и спряха изборните екскурзии на изселниците. От ДПС – твърдят хора, които познават партията отвътре – са предоставили места в секционни избирателни комисия в Турция на „Атака“, НФСБ и ВМРО с цел те да раздухат кампания срещу ДОСТ.

А когато ЦИК обяви резултатите от изборите, Лютви Местан заяви, че това, което се случи на границата ни, е отворило „тежка рана“, която ще попречи на интегритета и единството на българската нация. Той реагира остро и срещу изказването на професор Михаил Константинов, че в изборите са налети милиони, а купуването на гласове е стигнало чудовищни размери от 100 евро. И поиска изборите да бъдат касирани заради „тоталната репресия“ и разгърнатата „съзнателно планирана агресивна кампания с противозаконни и противоконституционни действия“, между които Местан посочи и указанието на ЦИК гласоподавателите в чужбина да попълват лично и на български език декларации, че няма да гласуват на друго място.

И през 2017 г. имаше напрежение в дипломатическите отношения между България и Турция.

Появяването на турския посланик у нас Сюлейман Гьокче в предизборен клип на ДОСТ провокира ВМРО, която призова да спре излъчването му, а Гьокче да бъде изгонен от България. Тогава той беше привикан във Външното ни министерство, а служебният премиер Огнян Герджиков (назначен от Румен Радев на 27 януари 2017 г.) заяви публично, че се надява да не се стигне до скъсване на дипломатическите ни отношения с Турция.         

И сега, както преди пет години, се стигна до дипломатически конфликт, след като служебното правителство заяви, че има намеса на Анкара във вътрешните ни работи. На пресконференция министър Рашков прочете публикации в турската преса, в които държавни органи и изселнически организации призовават да се гласува за ДПС и за президента с турско име. На разговор във Външното ни министерство посланичката на Турция Айлин Секизкьок е била предупредена държавни институции и официални лица да се въздържат от подобни прояви на балотажа в неделя. Анкара отхвърли обвиненията и в отговор привика посланика ни Ангел Чолаков и му връчи протестна нота.

Бивши политици от ДПС, пожелали анонимност, обясняват резултатите от изборите в южната ни съседка с това, че

Движението дава милиони на лидерите на изселническите ни дружества в Турция.

Една част от парите оставала за тях, другата отивала за мобилизация и организация на вота – като обучение за гласуване с машините или превозването на избирателите например. Същите източници твърдят, че затоплянето на отношенията между Реджеп Тайип Ердоган и Ахмед Доган са в резултат на осъзнаване от страна на турския президент, че почетният председател на ДПС е непоклатим в българската политика и в самата партия. Отделно, през 2023 г. в Турция ще има президентски избори, критични за Ердоган, и на тях той ще разчита и на гласовете на българските турци, макар че те традиционно гласуват не за управляващата, а за Народнорепубликанската партия. Може би поради тази причина и всички опозиционни партии в Турция подкрепиха на тези избори ДПС.

Събитията от седмицата между двата тура на президентските избори несъмнено ще се отразят върху резултатите от балотажа. След дипломатическия скандал е очаквано турската държава да се въздържи от намеса във вота в неделя, пък и вече не е необходимо. Каква тактика ще приложи партията на Доган спрямо изселническата ни общност и дали тя ще гласува така организирано и монолитно, както на 14 ноември, не можем да прогнозираме. Още повече че господарят на сараите публично не е казал и дума в кампанията за тези избори.

Хора от средите на българските мюсюлмани в разговор с мен обаче споделиха, че такива кампании, които разпалват етническа вражда, ги карат да чувстват чужда българската държава. И приемат атаката срещу ДПС като нападки срещу самия етнос, макар да знаят добре, че Ахмед Доган и елитът на партията използват религията и национализма само като витрина, зад която прикриват корпоративните си интереси. Един от тях – Али Качан, съосновател на ДПС и СДС в Казанлъшкия регион – ми каза:

Запали се огън, ама огънят с едно дърво не гори. Ще е трудно да го потушим, но сме длъжни. Защото и Старият завет, и Новият завет, и Коранът ни учат едно и също – да говорим само истината.

Заглавна снимка: Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ на среща с турския президент Реджеп Тайип Ердоган в началото на юни 2021 г. © Министерството на комуникациите на Република Турция

Източник

Секретен Доклад: Доган, Пеевски, Борисов, Булгартабак, контрабанда и финансиране на тероризма

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bulgartabac-and-illicit-trade.html

вторник 20 април 2021


Под ръководството на политическия лидер Ахмед Доган Булгартабак на Делян Пеевски е създал комплексна финансова, правна и логистична система за производство на цигари, които са официално изпращани към законни дестинации,…

Подставени фирми прикриват бизнес на началника на строителния контрол в Бургаска област Шефът на бургаската РДНСК замесен в далаверата “Алепу”

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/nenchev-alepu.html

четвъртък 25 март 2021


Авторът на крилата фраза “Не е хотел, а подпорна стена” за скандалния строеж на хотелски комплес в защитена местност “Алепу” инж.Милен Ненчев, шеф на РДНСК Бургас, носи пряка отговорност за…

Христо Иванов и как политическото гето на ДПС може да бъде разбито

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/hristo-ivanov-interview-rosenets-2/

За сюжета „Росенец“ и разплитането на руската връзка в него, за ролята на Ахмед Доган като почетен председател на българското задкулисие, за ДС и политическото гето, в което са натикани българските турци и мюсюлмани – Венелина Попова разговаря със съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов.

В поредното си видео от плажа пред лятната резиденция на Ахмед Доган казвате, че от това как ще завърши сагата „Росенец“, зависи статутът на почетния председател на българското задкулисие. Няма ли обаче риск темата да зацикли и да изгуби своята острота и значимост, особено след като спря да произвежда скандални новини за медиите? И това сякаш пролича при отразяването на последната Ви акция…

Има всякакви рискове, но аз продължавам да настоявам, че тази тема е важна, както и всички други, които сме повдигнали. Затова тази работа – връщането на статута на Доган към статута на всеки друг български гражданин – трябва да бъде довършена, а колко медии ще ме отразяват и как ще реагират гражданите, в крайна сметка това е тяхно решение. Ние не можем да пренебрегваме факта, че в България има каста на хора, които са недосегаеми и извън закона. И да не наложим законността поне спрямо един от тях, а Доган е, тъй да се каже, почетният председател на тази каста. Това е нашата проста задача и от нас зависи дали ще успеем да я свършим. А дали медиите отразяват темата, кога ще я отразяват, колко енергия имат и кое им е важно, са само комуникационни съображения.

Нека Ви припомня, че фактологията около „Росенец“ е известна още от 2016–2017 г. – от журналистически разследвания, които също не се отразяваха, нали така? Аз смятам, че си изпълнявам задълженията на човек, поел ангажимент да представлява една конкретна демократична общност, която очаква да се борим срещу тази каста на недосегаемите. Между другото, Борисов се появи тези дни на брифинг, отговори на всякакви дребни въпроси, но никой не го попита коя е Мата Хари. Не мога да се ангажирам с отговор на въпроса защо в България дори медии, които не могат да се оплачат от липса на свобода, просто нямат хъс.

Разследващите журналисти от няколко медии свършиха работата на прокуратурата и осветлиха важни подробности около собствеността и изграждането на „летните сараи“ на Доган. Но не се ли пренебрегва руската следа в сагата „Росенец“? И ако се тръгне по нея, докъде би могла да ни доведе тя?

Аз не съм я пренебрегвал. Както знаете, ние водим дела срещу НАП да ни предостави ревизионни актове, от които се надяваме да разберем колко е реалният данък от стартирането на „Лукойл-България“ досега. Руската връзка в този анклав е истинската причина да бръкнем в тази рана. И ако тази връзка се пренебрегва, то е от други участници в медийния пейзаж, не от нас.

Ако тя бъде достатъчно осветена, ще стигнем до това, което вече знаем – че българската посткомунистическа властова конструкция, така наречената „дълбока държава“, има своя генезис в Държавна сигурност и клановете по върховете на БКП, които винаги са били в орбитата на руските и съветски имперски интереси. Ще стигнем и до въпроса как Ахмед Доган попадна в затвора през 80-те години, как излезе оттам герой, как продължи да бъде изключително близък със следователя от ДС Ангел Александров, който би трябвало да е главният му враг, ако го е вкарал в затвора, а стана негов приближен. И на практика осигури ключовите кадри, които се превърнаха в лейтенанти на Доган в правосъдието. Знаем още, че Делян Пеевски и Петьо Еврото са селектирани от Ангел Александров, а и доста активисти от ръководството на ДПС са също от този кръг…

Определихте съюза между ГЕРБ и ДПС като срамна тайна в българската политика. Защо? И има ли нужда Борисов да възседне фадромата и да даде старт на събарянето на яхтеното пристанище на Доган, когато цялата държава работи за интересите на почетния председател на ДПС, при това в нарушение на законите, какъвто е не само случаят с морските му сараи.

Точно това се опитваме и ние – да превърнем „Росенец“ в лакмус на именно това положение на нещата в държавата. Защото въпросът не е в конкретното пристанище само по себе си. Въпросът е, че този сюжет много добре показва как държавата, която през последните 10 години формално се управлява от ГЕРБ, обслужва Доган, все едно той е нейният реален господар. По същия начин стоят нещата с ТЕЦ „Варна“, с удълбочаването на плавателните канали във варненското пристанище пак в полза на Доган – все теми, с които ние сме се занимавали и ще продължим да се занимаваме.

Конференцията на ДПС, на която Ахмед Доган беше заплашен с пистолет, прие специален член – 9А в Устава на Движението, който регламентира правата на почетния председател, а действащият всъщност се явява негова функция. Като юрист познавате ли друг такъв прецедент в политическа партия и всъщност Доган като почетен председател не е ли в ролята на Кръстника?

Напълно сте права. Тази роля не следва от никакви формални нормативни основания. Нарекох Доган „почетен председател на задкулисието в България“, защото той е най-ярката демонстрация, че в държавата ни човек може да няма никакъв политически и юридически статут и въпреки това да концентрира огромна власт. Тя може да принуди едно управление, което номинално заявява, че на изборите се явява срещу теб, да те обслужва така, все едно неговите институции са ти личен персонал. В личността на Доган и в неговия статут се вижда на практика, че центърът на властта в България е изместен от публичния процес към една сенчеста територия. А в нея един кръг хора на фамилен принцип вземат решения какво да правят с нас, с нашите пари, с нашите данъци.

Имате ли отговор на въпроса защо при лятната акция за защита на Доган и резиденцията му в „Росенец“ докараха от другия край на България автобуси с помаци от Пирин и Родопите, когато ДПС в Бургаска област има над 2000 души членска маса?

Честно казано, не съм се замислял и нямам отговор на този въпрос, но при всички положения беше грешка, защото хората останаха шокирани от това, което видяха. Макар сюжетът „Росенец“ да не беше нов за медиите и те да бяха показвали сараите от по-далечно разстояние, всъщност тези хора не знаеха, че техният скромен философ и почетен председател д-р Ахмед Доган живее в просташки разкош и тъне в такова необяснимо богатство. Затова мисля, че този шок нанесе удар върху подкрепата за ДПС, чийто ефект тепърва предстои да видим.

Иначе сцената, която беше аранжирана там, имаше за цел да създаде една нова „Катуница“ ­– и това са думи на Мустафа Карадайъ. Идеята беше да се съберат на едно много тясно място и в голяма жега българи, от едната страна, а от другата – представители на мюсюлманското малцинство, емоцията да ескалира и да се стигне до конфронтация. Всичко това беше организирано с помощта на българската полиция, ръководена непосредствено от човек, който после беше направен министър на вътрешните работи. Това фактически беше една незаконна операция на жандармерията в нарушение на Наказателния кодекс, защото имаше за цел да създаде предпоставки за етническо напрежение.

И на този фон, когато хората, които бяха насъсквани да се противопоставят, се събраха на плажа и влязоха в контакт едни с други, не възникна никакво напрежение. Така че дори да е имало такива планове, те се провалиха. Защото накрая хората пяха заедно химна, обединени от идеята за една законност за всички в тази страна.

Не е ли време, вместо да се повтарят отново и отново неуспешните опити за създаване на алтернативна етническа партия в България, политически формации като „Демократична България“ да се отворят за българските турци и помаци? В противен случай те ще бъдат принудени да продължат да гласуват за ДПС и агентите на ДС в листите му, за да бъдат политически представени…

Време е и ние отправяме послание за това, че сме готови. Но не през някоя формация, която желае да влезе в конкуренция с ДПС за статута на друг монополист на етническия вот, макар и в някаква временна коалиция с нас, а напротив – редом с българските граждани, независимо от своя произход, да участват в политическия процес. Трябва да покажем, че в България няма нужда от гета. Така че ние сме готови и мога да кажа, че работим за това. Въпросът е до каква степен тези общности са готови да се откажат от своите лидери и техните претенции да ги представляват.

За тази идея е необходима волята и на останалите партии, дори и тези на статуквото. В противен случай българските турци и мюсюлмани ще останат в политическото гето на ДПС. Както няма да успеем с интеграцията на ромите, докато те продължават да живеят в гета…

Напълно съм съгласен с Вас и моят призив е към всички лидери на такива формации, които в момента сензационно представляват тези избиратели – да не се опитват да изместят Доган от неговата роля на монополист на етническия вот. „Демократична България“ е готова да отвори своите листи и структури за дългосрочно сътрудничество и интеграция. Въпросът е дали хората, които в момента представляват политически тази общност, са готови да станат мост за този процес, или просто искат да се наместят в ролята на Доган.

Ще продължи ли Делян Пеевски да организира изборите в ДПС като търговска сделка, както през последните години? И очаквате ли в кампанията да бъде хвърлен огромен паричен ресурс за купуване на гласове?

Мисля, че нищо няма да се промени, докато в парламента няма мнозинство от всички опозиционни формации, които да имат готовност да започнат разграждането на тази икономическа и властова империя тухла по тухла, защото тя има своята конструкция.

Нито Борисов, нито Пеевски, нито Доган ще се откажат сами от своята власт. Естествено, колкото по-сериозна е заплахата за тях, толкова по-крайни ще бъдат те. И никой не бива да си прави илюзии, че ако не бъдат конфронтирани, може да се постигне някакъв успех в битката срещу тяхната империя. Напротив, те правят още от същото, с още по-голяма сила и докогато може. Но дори и някога Делян Пеевски да бъде отстранен, ако не бъдат сменени структурите на властта, на негово място ще бъде назначен друг. В момента обаче той е непоклатим и всякакви схеми и новини за неговото оттегляне са силно преувеличени.

Заглавна снимка: Христо Иванов на антиправителствен протест в София, 3 септември 2020 г. © Ивайло Мирчев

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Новото старо ДПС

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/novoto-staro-dps/

Системните партии в България отново ще са преобладаващата част от следващия парламент и бъдещото управление на страната. А за големите, като ГЕРБ и БСП, избори в условия на пандемия и произтичащите от това очаквания за по-ниска избирателна активност носят само ползи. Социолози вече прогнозират представителство на шест партии в бъдещото Народно събрание. И ако е безспорно, че с най-много депутати ще бъдат представени ГЕРБ и БСП, то битката за третата позиция ще бъде между новата формация на Слави Трифонов „Има такъв народ“, която най-вероятно ще заеме нишата на т.нар. Патриоти, и ДПС – традиционния балансьор във всички Народни събрания от началото на Прехода.

Партията на Ахмед Доган, създадена на етническа и верска основа, за което Конституционният съд си затваря очите през всичките тези 30 години, управляваше в коалиции с леви, десни и центристки формации, без това да е създавало проблеми за нейната идентичност. Всъщност изборът на либерална идеология си беше чист камуфлаж за Движението, организирано и управлявано не върху основата на свободата и равенството, а като бизнес формация със силно централизирана йерархична структура. Защото едва ли има друга либерална партия, в чийто устав да е записано, че

„почетният председател на ДПС олицетворява и изразява непреходните ценности и стратегическите цели на партията“.

Ахмед Доган нарече себе си „инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в България“ – арогантно и безпардонно признание, че държавата и нейните институции са напълно зависими от олигархични обвързаности и интереси.

ДПС ще направи всичко възможно, за да запази досегашната си тежест в Народното събрание, макар че и четвъртата позиция няма да обезсили значението ѝ на основен играч на политическата сцена у нас. Въпросът е дали следващата партия, която ще получи мандат да състави правителство, ще покани за коалиционен партньор формация, създадена от ДС и КГБ, или ще предпочете отново задкулисната ѝ подкрепа. Така както се случваше в годините назад и напоследък, когато ДПС като опозиция в парламента подкрепяше управляващите в критични моменти и за определени решения, независимо какво се кълне премиерът или някой от елита на етническата партия.

В първия случай ДПС ще получи своите министерски кресла, и то точно тези, които поиска. Във втория – ще търси подобаващо осребряване на позицията си

от фондовете за реализиране на зелените политики на ЕС, както правеше досега чрез Държавния фонд „Земеделие“, през който минаха най-големите потоци европейски пари.

Неслучайно Мустафа Карадайъ, преизбран за председател на ДПС, в своя доклад на Националната конференция на партията от 12 декември 2020 г. постави акцент върху необходимостта от програма за ускорено и догонващо развитие на държавата и адекватни решения по Зеления пакт на ЕС. В него елитът на либералната партия вижда кокошката, която ще снася златни яйца, и смята да се възползва максимално от огромните финансови ресурси, които ЕК ще отдели за създаването на климатично неутрална икономика. Още през декември ДПС направи своя избор и посочи, че предпочита парадния вход към властта.

В началото на седмицата ДПС избра петима заместник-председатели на партията и членове на Централното оперативно бюро.

Формално с гласовете на Централния съвет на Движението, реално – със санкцията на Доган и Пеевски. Остава въпросът на кого от двамата гласът тежи повече и дали те представляват един и същ властови център в партията. Но подхвърлените публично съмнения, че олигархът постепенно губи позициите си в ДПС, не се потвърдиха, поне от гледна точка на избраните заместници на Мустафа Карадайъ, за които се твърди, че са в близки отношения с Пеевски. Един от тях – Халил Летифов, беше сред най-възторжените вестители на даренията и благодеянията на одиозния депутат в началото на коронакризата и част от екипа, който осъществяваше неговата шумна пиар кампания в медиите.

В приетата на 4 януари 2021 г. политическа декларация на Централния съвет на Движението се казва, че ДПС е гарантирала през годините на Прехода геополитическата ориентация на България, а Ахмед Доган е заложил устойчивите темели на демокрацията и на мирния преход чрез създадения от него български етнически модел.

Тези клишета, повтаряни години наред, не могат да превърнат една лъжа в истина.

А тя е, че в първите години на Прехода Движението за права и свободи имаше облик на прогресивна партия на българските турци и мюсюлмани, репресирани от тоталитарната власт, която посегна на тяхната идентичност със смяната на имената им. Но още при първото дистанционно задействане на ДПС, което свали с гласовете си правителството на Филип Димитров, маските паднаха и настъпи отрезвяване по отношение на илюзиите от кого е създадена и на кого ще служи тази партия.

България не стигна до етнически или верски конфликти при смяната на тоталитарния режим не защото Доган, изграден кариерно от тайните служби, се бе проявил като миротворец. Просто сценарий с проливане на кръв не би позволил на бившите комунисти да организират Прехода, който ги устройваше без лустрация и отнемане на техните позиции и имущество и източения национален капитал. Иначе биха го предизвикали без угризения – със или без помощта на Доган.

През всичките години от създаването си досега

етническата партия експлоатира религиозните чувства на своя електорат за политическа употреба.

Нямаше митинг, възпоменание на жертвите от т.нар. Възродителен процес или друга политическа проява, на която Ахмед Доган и ръководството на партията, депутати и кметове от ДПС да не заставаха на трибуните заедно с главния или с районните мюфтии. Нищо че член 13 (4) от Конституцията забранява използването на религиозни общности и институции, както и на верските убеждения за политически цели.

През годините Доган и елитът на партията създаваха кадри и обръчи от фирми, които да ги захранват. А хората от Пирин и Родопите продължаваха да съществуват в едно предмодерно време, в рамките на натуралните си стопанства и на това, което изкарваха от земеделие и животновъдство. И все повече млади мъже избираха съдбата на икономически емигранти. Въпреки отчуждението си от ДПС, мюсюлманите в България продължиха да гласуват за партията на Доган, която поддържаше живи спомените и страховете им от недалечното тоталитарно минало.

И най-вече защото другите български партии останаха безучастни към съдбата им.

Някои им предлагаха символично участие в листите си за изборите, но никога не се отвориха истински към проблемите на тези хора, много от които продължават да се чувстват част от една забравена и маргинализирана общност. Опит да подаде ръка на изселниците ни в Турция направи Иван Костов, но нямаше управленски хоризонт да реализира идеята си за приобщаване на тези хора.

Днес ДПС открито заявява, че иска да участва във властта и е подготвена за това с кадри, програма, визия и план за развитие на България. Как отеква това в общественото съзнание, можем само да подозираме.

Що се отнася до заявеното оттегляне на подкрепата на ДПС за втори мандат на Румен Радев, то не е новина и може да бъде разчетено като желание на партията да „пристане“ на ГЕРБ в следващото управление на страната, независимо че го определя като некомпетентно и корумпирано. Както и като мълчаливо обещание за мюсюлманския вот на президентските избори. В тази заявка сегашният държавният глава прозря сговор между Пеевски и Борисов.

Във или зад властта, ДПС ще продължава да е фактор в българския политически живот

и да прокарва руски интереси, не задължително винаги тези на Кремъл. В случаи, когато руските и турските интереси в региона съвпадат, както е с проекта „Турски поток“, ДПС увеличава тежестта на своя глас в българския парламент. А Реджеп Тайип Ердоган съвсем съзнателно поздрави ДПС по време на конференцията. Но само и единствено от гледна точка на своите неоосманистки амбиции, за да покаже, че в българския парламент има партия на етническите турци.

Има само един път порочно заченатата партия на Ахмед Доган да изгуби своя електорат и влиянието си сред мюсюлманската общност в страната ни. И той е тази общност да се демократизира по един естествен начин, като намери своето представителство в другите български партии. Но за това е необходимо и те да покажат едно друго ниво на политическа култура.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеозапис на Националната конференция на ДПС, проведена онлайн на 12 декември 2020 г.

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.