Tag Archives: Ахмед Доган

Секретен Доклад: Доган, Пеевски, Борисов, Булгартабак, контрабанда и финансиране на тероризма

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bulgartabac-and-illicit-trade.html

вторник 20 април 2021


Под ръководството на политическия лидер Ахмед Доган Булгартабак на Делян Пеевски е създал комплексна финансова, правна и логистична система за производство на цигари, които са официално изпращани към законни дестинации,…

Подставени фирми прикриват бизнес на началника на строителния контрол в Бургаска област Шефът на бургаската РДНСК замесен в далаверата “Алепу”

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/nenchev-alepu.html

четвъртък 25 март 2021


Авторът на крилата фраза “Не е хотел, а подпорна стена” за скандалния строеж на хотелски комплес в защитена местност “Алепу” инж.Милен Ненчев, шеф на РДНСК Бургас, носи пряка отговорност за…

Христо Иванов и как политическото гето на ДПС може да бъде разбито

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/hristo-ivanov-interview-rosenets-2/

За сюжета „Росенец“ и разплитането на руската връзка в него, за ролята на Ахмед Доган като почетен председател на българското задкулисие, за ДС и политическото гето, в което са натикани българските турци и мюсюлмани Венелина Попова разговаря със съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов.


В поредното си видео от плажа пред лятната резиденция на Ахмед Доган казвате, че от това как ще завърши сагата „Росенец“, зависи статутът на почетния председател на българското задкулисие. Няма ли обаче риск темата да зацикли и да изгуби своята острота и значимост, особено след като спря да произвежда скандални новини за медиите? И това сякаш пролича при отразяването на последната Ви акция…

Има всякакви рискове, но аз продължавам да настоявам, че тази тема е важна, както и всички други, които сме повдигнали. Затова тази работа – връщането на статута на Доган към статута на всеки друг български гражданин – трябва да бъде довършена, а колко медии ще ме отразяват и как ще реагират гражданите, в крайна сметка това е тяхно решение. Ние не можем да пренебрегваме факта, че в България има каста на хора, които са недосегаеми и извън закона. И да не наложим законността поне спрямо един от тях, а Доган е, тъй да се каже, почетният председател на тази каста. Това е нашата проста задача и от нас зависи дали ще успеем да я свършим. А дали медиите отразяват темата, кога ще я отразяват, колко енергия имат и кое им е важно, са само комуникационни съображения.

Нека Ви припомня, че фактологията около „Росенец“ е известна още от 2016–2017 г. – от журналистически разследвания, които също не се отразяваха, нали така? Аз смятам, че си изпълнявам задълженията на човек, поел ангажимент да представлява една конкретна демократична общност, която очаква да се борим срещу тази каста на недосегаемите. Между другото, Борисов се появи тези дни на брифинг, отговори на всякакви дребни въпроси, но никой не го попита коя е Мата Хари. Не мога да се ангажирам с отговор на въпроса защо в България дори медии, които не могат да се оплачат от липса на свобода, просто нямат хъс.

Разследващите журналисти от няколко медии свършиха работата на прокуратурата и осветлиха важни подробности около собствеността и изграждането на „летните сараи“ на Доган. Но не се ли пренебрегва руската следа в сагата „Росенец“? И ако се тръгне по нея, докъде би могла да ни доведе тя?

Аз не съм я пренебрегвал. Както знаете, ние водим дела срещу НАП да ни предостави ревизионни актове, от които се надяваме да разберем колко е реалният данък от стартирането на „Лукойл-България“ досега. Руската връзка в този анклав е истинската причина да бръкнем в тази рана. И ако тази връзка се пренебрегва, то е от други участници в медийния пейзаж, не от нас.

Ако тя бъде достатъчно осветена, ще стигнем до това, което вече знаем – че българската посткомунистическа властова конструкция, така наречената „дълбока държава“, има своя генезис в Държавна сигурност и клановете по върховете на БКП, които винаги са били в орбитата на руските и съветски имперски интереси. Ще стигнем и до въпроса как Ахмед Доган попадна в затвора през 80-те години, как излезе оттам герой, как продължи да бъде изключително близък със следователя от ДС Ангел Александров, който би трябвало да е главният му враг, ако го е вкарал в затвора, а стана негов приближен. И на практика осигури ключовите кадри, които се превърнаха в лейтенанти на Доган в правосъдието. Знаем още, че Делян Пеевски и Петьо Еврото са селектирани от Ангел Александров, а и доста активисти от ръководството на ДПС са също от този кръг…

Определихте съюза между ГЕРБ и ДПС като срамна тайна в българската политика. Защо? И има ли нужда Борисов да възседне фадромата и да даде старт на събарянето на яхтеното пристанище на Доган, когато цялата държава работи за интересите на почетния председател на ДПС, при това в нарушение на законите, какъвто е не само случаят с морските му сараи.

Точно това се опитваме и ние – да превърнем „Росенец“ в лакмус на именно това положение на нещата в държавата. Защото въпросът не е в конкретното пристанище само по себе си. Въпросът е, че този сюжет много добре показва как държавата, която през последните 10 години формално се управлява от ГЕРБ, обслужва Доган, все едно той е нейният реален господар. По същия начин стоят нещата с ТЕЦ „Варна“, с удълбочаването на плавателните канали във варненското пристанище пак в полза на Доган – все теми, с които ние сме се занимавали и ще продължим да се занимаваме.

Конференцията на ДПС, на която Ахмед Доган беше заплашен с пистолет, прие специален член – 9А в Устава на Движението, който регламентира правата на почетния председател, а действащият всъщност се явява негова функция. Като юрист познавате ли друг такъв прецедент в политическа партия и всъщност Доган като почетен председател не е ли в ролята на Кръстника?

Напълно сте права. Тази роля не следва от никакви формални нормативни основания. Нарекох Доган „почетен председател на задкулисието в България“, защото той е най-ярката демонстрация, че в държавата ни човек може да няма никакъв политически и юридически статут и въпреки това да концентрира огромна власт. Тя може да принуди едно управление, което номинално заявява, че на изборите се явява срещу теб, да те обслужва така, все едно неговите институции са ти личен персонал. В личността на Доган и в неговия статут се вижда на практика, че центърът на властта в България е изместен от публичния процес към една сенчеста територия. А в нея един кръг хора на фамилен принцип вземат решения какво да правят с нас, с нашите пари, с нашите данъци.

Имате ли отговор на въпроса защо при лятната акция за защита на Доган и резиденцията му в „Росенец“ докараха от другия край на България автобуси с помаци от Пирин и Родопите, когато ДПС в Бургаска област има над 2000 души членска маса?

Честно казано, не съм се замислял и нямам отговор на този въпрос, но при всички положения беше грешка, защото хората останаха шокирани от това, което видяха. Макар сюжетът „Росенец“ да не беше нов за медиите и те да бяха показвали сараите от по-далечно разстояние, всъщност тези хора не знаеха, че техният скромен философ и почетен председател д-р Ахмед Доган живее в просташки разкош и тъне в такова необяснимо богатство. Затова мисля, че този шок нанесе удар върху подкрепата за ДПС, чийто ефект тепърва предстои да видим.

Иначе сцената, която беше аранжирана там, имаше за цел да създаде една нова „Катуница“ ­– и това са думи на Мустафа Карадайъ. Идеята беше да се съберат на едно много тясно място и в голяма жега българи, от едната страна, а от другата – представители на мюсюлманското малцинство, емоцията да ескалира и да се стигне до конфронтация. Всичко това беше организирано с помощта на българската полиция, ръководена непосредствено от човек, който после беше направен министър на вътрешните работи. Това фактически беше една незаконна операция на жандармерията в нарушение на Наказателния кодекс, защото имаше за цел да създаде предпоставки за етническо напрежение.

И на този фон, когато хората, които бяха насъсквани да се противопоставят, се събраха на плажа и влязоха в контакт едни с други, не възникна никакво напрежение. Така че дори да е имало такива планове, те се провалиха. Защото накрая хората пяха заедно химна, обединени от идеята за една законност за всички в тази страна.

Не е ли време, вместо да се повтарят отново и отново неуспешните опити за създаване на алтернативна етническа партия в България, политически формации като „Демократична България“ да се отворят за българските турци и помаци? В противен случай те ще бъдат принудени да продължат да гласуват за ДПС и агентите на ДС в листите му, за да бъдат политически представени…

Време е и ние отправяме послание за това, че сме готови. Но не през някоя формация, която желае да влезе в конкуренция с ДПС за статута на друг монополист на етническия вот, макар и в някаква временна коалиция с нас, а напротив – редом с българските граждани, независимо от своя произход, да участват в политическия процес. Трябва да покажем, че в България няма нужда от гета. Така че ние сме готови и мога да кажа, че работим за това. Въпросът е до каква степен тези общности са готови да се откажат от своите лидери и техните претенции да ги представляват.

За тази идея е необходима волята и на останалите партии, дори и тези на статуквото. В противен случай българските турци и мюсюлмани ще останат в политическото гето на ДПС. Както няма да успеем с интеграцията на ромите, докато те продължават да живеят в гета…

Напълно съм съгласен с Вас и моят призив е към всички лидери на такива формации, които в момента сензационно представляват тези избиратели – да не се опитват да изместят Доган от неговата роля на монополист на етническия вот. „Демократична България“ е готова да отвори своите листи и структури за дългосрочно сътрудничество и интеграция. Въпросът е дали хората, които в момента представляват политически тази общност, са готови да станат мост за този процес, или просто искат да се наместят в ролята на Доган.

Ще продължи ли Делян Пеевски да организира изборите в ДПС като търговска сделка, както през последните години? И очаквате ли в кампанията да бъде хвърлен огромен паричен ресурс за купуване на гласове?

Мисля, че нищо няма да се промени, докато в парламента няма мнозинство от всички опозиционни формации, които да имат готовност да започнат разграждането на тази икономическа и властова империя тухла по тухла, защото тя има своята конструкция.

Нито Борисов, нито Пеевски, нито Доган ще се откажат сами от своята власт. Естествено, колкото по-сериозна е заплахата за тях, толкова по-крайни ще бъдат те. И никой не бива да си прави илюзии, че ако не бъдат конфронтирани, може да се постигне някакъв успех в битката срещу тяхната империя. Напротив, те правят още от същото, с още по-голяма сила и докогато може. Но дори и някога Делян Пеевски да бъде отстранен, ако не бъдат сменени структурите на властта, на негово място ще бъде назначен друг. В момента обаче той е непоклатим и всякакви схеми и новини за неговото оттегляне са силно преувеличени.

Заглавна снимка: Христо Иванов на антиправителствен протест в София, 3 септември 2020 г. © Ивайло Мирчев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Новото старо ДПС

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/novoto-staro-dps/

Системните партии в България отново ще са преобладаващата част от следващия парламент и бъдещото управление на страната. А за големите, като ГЕРБ и БСП, избори в условия на пандемия и произтичащите от това очаквания за по-ниска избирателна активност носят само ползи. Социолози вече прогнозират представителство на шест партии в бъдещото Народно събрание. И ако е безспорно, че с най-много депутати ще бъдат представени ГЕРБ и БСП, то битката за третата позиция ще бъде между новата формация на Слави Трифонов „Има такъв народ“, която най-вероятно ще заеме нишата на т.нар. Патриоти, и ДПС – традиционния балансьор във всички Народни събрания от началото на Прехода.

Партията на Ахмед Доган, създадена на етническа и верска основа, за което Конституционният съд си затваря очите през всичките тези 30 години, управляваше в коалиции с леви, десни и центристки формации, без това да е създавало проблеми за нейната идентичност. Всъщност изборът на либерална идеология си беше чист камуфлаж за Движението, организирано и управлявано не върху основата на свободата и равенството, а като бизнес формация със силно централизирана йерархична структура. Защото едва ли има друга либерална партия, в чийто устав да е записано, че

„почетният председател на ДПС олицетворява и изразява непреходните ценности и стратегическите цели на партията“.

Ахмед Доган нарече себе си „инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в България“ – арогантно и безпардонно признание, че държавата и нейните институции са напълно зависими от олигархични обвързаности и интереси.

ДПС ще направи всичко възможно, за да запази досегашната си тежест в Народното събрание, макар че и четвъртата позиция няма да обезсили значението ѝ на основен играч на политическата сцена у нас. Въпросът е дали следващата партия, която ще получи мандат да състави правителство, ще покани за коалиционен партньор формация, създадена от ДС и КГБ, или ще предпочете отново задкулисната ѝ подкрепа. Така както се случваше в годините назад и напоследък, когато ДПС като опозиция в парламента подкрепяше управляващите в критични моменти и за определени решения, независимо какво се кълне премиерът или някой от елита на етническата партия.

В първия случай ДПС ще получи своите министерски кресла, и то точно тези, които поиска. Във втория – ще търси подобаващо осребряване на позицията си

от фондовете за реализиране на зелените политики на ЕС, както правеше досега чрез Държавния фонд „Земеделие“, през който минаха най-големите потоци европейски пари.

Неслучайно Мустафа Карадайъ, преизбран за председател на ДПС, в своя доклад на Националната конференция на партията от 12 декември 2020 г. постави акцент върху необходимостта от програма за ускорено и догонващо развитие на държавата и адекватни решения по Зеления пакт на ЕС. В него елитът на либералната партия вижда кокошката, която ще снася златни яйца, и смята да се възползва максимално от огромните финансови ресурси, които ЕК ще отдели за създаването на климатично неутрална икономика. Още през декември ДПС направи своя избор и посочи, че предпочита парадния вход към властта.

В началото на седмицата ДПС избра петима заместник-председатели на партията и членове на Централното оперативно бюро.

Формално с гласовете на Централния съвет на Движението, реално – със санкцията на Доган и Пеевски. Остава въпросът на кого от двамата гласът тежи повече и дали те представляват един и същ властови център в партията. Но подхвърлените публично съмнения, че олигархът постепенно губи позициите си в ДПС, не се потвърдиха, поне от гледна точка на избраните заместници на Мустафа Карадайъ, за които се твърди, че са в близки отношения с Пеевски. Един от тях – Халил Летифов, беше сред най-възторжените вестители на даренията и благодеянията на одиозния депутат в началото на коронакризата и част от екипа, който осъществяваше неговата шумна пиар кампания в медиите.

В приетата на 4 януари 2021 г. политическа декларация на Централния съвет на Движението се казва, че ДПС е гарантирала през годините на Прехода геополитическата ориентация на България, а Ахмед Доган е заложил устойчивите темели на демокрацията и на мирния преход чрез създадения от него български етнически модел.

Тези клишета, повтаряни години наред, не могат да превърнат една лъжа в истина.

А тя е, че в първите години на Прехода Движението за права и свободи имаше облик на прогресивна партия на българските турци и мюсюлмани, репресирани от тоталитарната власт, която посегна на тяхната идентичност със смяната на имената им. Но още при първото дистанционно задействане на ДПС, което свали с гласовете си правителството на Филип Димитров, маските паднаха и настъпи отрезвяване по отношение на илюзиите от кого е създадена и на кого ще служи тази партия.

България не стигна до етнически или верски конфликти при смяната на тоталитарния режим не защото Доган, изграден кариерно от тайните служби, се бе проявил като миротворец. Просто сценарий с проливане на кръв не би позволил на бившите комунисти да организират Прехода, който ги устройваше без лустрация и отнемане на техните позиции и имущество и източения национален капитал. Иначе биха го предизвикали без угризения – със или без помощта на Доган.

През всичките години от създаването си досега

етническата партия експлоатира религиозните чувства на своя електорат за политическа употреба.

Нямаше митинг, възпоменание на жертвите от т.нар. Възродителен процес или друга политическа проява, на която Ахмед Доган и ръководството на партията, депутати и кметове от ДПС да не заставаха на трибуните заедно с главния или с районните мюфтии. Нищо че член 13 (4) от Конституцията забранява използването на религиозни общности и институции, както и на верските убеждения за политически цели.

През годините Доган и елитът на партията създаваха кадри и обръчи от фирми, които да ги захранват. А хората от Пирин и Родопите продължаваха да съществуват в едно предмодерно време, в рамките на натуралните си стопанства и на това, което изкарваха от земеделие и животновъдство. И все повече млади мъже избираха съдбата на икономически емигранти. Въпреки отчуждението си от ДПС, мюсюлманите в България продължиха да гласуват за партията на Доган, която поддържаше живи спомените и страховете им от недалечното тоталитарно минало.

И най-вече защото другите български партии останаха безучастни към съдбата им.

Някои им предлагаха символично участие в листите си за изборите, но никога не се отвориха истински към проблемите на тези хора, много от които продължават да се чувстват част от една забравена и маргинализирана общност. Опит да подаде ръка на изселниците ни в Турция направи Иван Костов, но нямаше управленски хоризонт да реализира идеята си за приобщаване на тези хора.

Днес ДПС открито заявява, че иска да участва във властта и е подготвена за това с кадри, програма, визия и план за развитие на България. Как отеква това в общественото съзнание, можем само да подозираме.

Що се отнася до заявеното оттегляне на подкрепата на ДПС за втори мандат на Румен Радев, то не е новина и може да бъде разчетено като желание на партията да „пристане“ на ГЕРБ в следващото управление на страната, независимо че го определя като некомпетентно и корумпирано. Както и като мълчаливо обещание за мюсюлманския вот на президентските избори. В тази заявка сегашният държавният глава прозря сговор между Пеевски и Борисов.

Във или зад властта, ДПС ще продължава да е фактор в българския политически живот

и да прокарва руски интереси, не задължително винаги тези на Кремъл. В случаи, когато руските и турските интереси в региона съвпадат, както е с проекта „Турски поток“, ДПС увеличава тежестта на своя глас в българския парламент. А Реджеп Тайип Ердоган съвсем съзнателно поздрави ДПС по време на конференцията. Но само и единствено от гледна точка на своите неоосманистки амбиции, за да покаже, че в българския парламент има партия на етническите турци.

Има само един път порочно заченатата партия на Ахмед Доган да изгуби своя електорат и влиянието си сред мюсюлманската общност в страната ни. И той е тази общност да се демократизира по един естествен начин, като намери своето представителство в другите български партии. Но за това е необходимо и те да покажат едно друго ниво на политическа култура.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеозапис на Националната конференция на ДПС, проведена онлайн на 12 декември 2020 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Три министерства бабували на незаконния пристан на Доган

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/dogansarai-mrrb-mtits-mo.html

неделя 26 юли 2020


Министерството на регионалното развитие, Министерството на отбраната и Министерството на транспорта са обединили усилия, за да издадат специализиран подробен устройствен план на марината до #Догансарай през 2019 г. Това е станало въпреки факта, че съоръжението е изградено абсолютно незаконно в българската акваторията на Черно море и няма никакъв документ за собственост. Подписът под одобрения СПУП е на зам.-министъра на МРРБ Николай Нанков.

Информацията се открива в сайта на МРРБ www.mrrb.bg, / раздел „За потребителя“/ Регистри/, Актове за одобряване на устройствени планове – № 52 от 2019 година, разясниха от МРРБ в отговор на второ заявление по ЗДОИ от страна на Биволъ, след като първото заявление от месец май беше оставено без отговор.

Междувременно край сарая на почетния председател на ДПС Ахмед Доган се случиха събития, довели до национални протести и искания за оставка на премиера Борисов и главния прокурор Гешев. Фокусът на общественото внимание принуди прокуратурата да започне проверка, която “откри” незаконната марина, построена без нито един строителен документ. За нея Биволъ писа преди три месеца и разясни технологията, с която тя е узаконена.

Новият кей на Доган, изпълнен като луксозна марина, се видя подробно на кадри заснети от катамаран, опитващ да акостира на кея. Той беше отблъснат от активисти на ДПС, начело с партийния шеф Мустафа Карадайъ. Последният провъзгласи кея за частна собственост.

По документи се оказва, че това наистина е така, но процедурата по узаконяването и въвеждането в собственост на фирмата построила сараите е дълбоко опорочена и маркирана с престъпления на частни и служебни лица.

“То там си беше…”

За да узакони заграбената от морето територия фирмата “Хермес Солар” прави изключително нагла врътка. Тя обявява, че 230 м. новоизграден вълнолом е построен още през 80-те години на миналия век. Градежът е вписан като собственост с корекция на стар нотариален акт, претендирайки за фактическа грешка.

Това се вижда в Констативен акт 57 том 9 дело 1759 на Служба по вписванията – Бургас, издаден на 18.03.2020 г., насред най-тежките карантинни мерки. В него се посочва, че съществува “специализиран пристанищен обект” – хидротехническо съоръжение от две основни части, като първата част от 50 линейни метра била изградена през 70-те години на XX-век. На втори етап през 80 години на XX век допълнително са изградени 125 линейни метра съоръжение за защита от север и 85 линейни метра за защита от запад с ядро от стоманобетонови касети, с оформен кейов фронт и стоманобетонова монолитна стена, разделяща вълнолома на две нива – пише в документа.

Всичко написано за втория етап е нагла измама. Сателитни снимки показват, че строителството на тези допълнителни 210 линейни метра е изцяло извършено след 2016 г.

Пристанището на Доган преди строителството. Снимка от Google Earth от февруари 2018 г.

Пристанището на Доган след строителството. Снимка от Google Earth ноември 2019 г.

Както признават от МРРБ, там “не е постъпвал и няма одобрен инвестиционен проект, както и документи за издаване на разрешение за строеж за специализиран пристанищен обект – пристан за яхти и лодки, намиращ се в местност „Отманли“, парк „Росенец“ в северната част на нос „Чукалята“, община Бургас.” От министерството уточняват, че “Акваторията на пристанищата е изключителна държавна собственост, а територията и инфраструктурата на пристанищата могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица съгласно чл. 92а, ал. 1 и 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/.”

Как се вади ПУП и се вписва имот без документи за собственост

Узаконяването на незаконнопостроения обект на Догансарай минава през три етапа: 1. Заснемане и изработка на СПУП, 2. Нанасяне в Кадастъра, 3. Изваждане на документ за собственост.

Kогато “Хермес Солар” внася документи за изработка на Специализиран Подробен Устройствен План (СПУП) на пристанището през 2019 г., в тях няма никакъв документ за собственост. Строителството на кея и вълнолома е осъществено в морето, което (все още) е държавна собственост по Конституция. За да се стигне до такъв строеж се минава през тежка съгласувателна процедура, но такава липсва.

Въпреки това три министерства съгласуват проекта, а специален Национален съветпо устройство на територията го разглежда и одобрява. Хронологията на тази измама е предствена в отговора на МРРБ по ЗДОИ и става ясно, че тя е станала възможна защото всички въвлечени институции са си затворили очите.

С писмо от 02.09.2019 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е внесен проект на Специализиран подробен устройствен план – парцеларен план /СПУП-ПП/ за пристанищната акватория при нос „Чукалята“, по повод заявление на „Хермес Солар“ ООД, за издаване на удостоверение за експлоатационна годност на съществуващ специализиран пристанищен обект – пристан за яхти и лодки и за вписване в регистъра по чл. 92, ал. 4 от ЗМПВВППРБ. – пишат от МРРБ.

“Проектът за СПУП-ПП за пристанищната акватория на пристана за яхти и лодки – „Отманли, община Бургас, област Бургас отразява съществуващото разположение и параметри на стационарните хидротехнически съоръжения и не предвижда разширението им” – твърди регионалното министерство.

Планът на новата марина, внесен в МРРБ през септември 2019 г.

Проверката дали “съществуващото разположение” е законно е елементарна, но в МРРБ не са направили такава. Там са приели, че новоизграденият 220 метров кей е о’кей.

Следва съгласуване и с Министерството на отбраната – Командване на Военноморските сили, което става само за седмица. С писмо рег. № 04-10-122/09.10.2019 г. на МО се дава зелена светлина за новото пристанище.

Тук възниква въпросът дали Командването на Военноморските сили знае въобще какво се случва в българската акватория, след като е възможно под носа му (базата “Атия” е в съседство), без никакви документи и разрешителни да се извърши строителство на вълнолом, мобилизирало тежка техника.  Все пак става дума за 220 метра кей, който може да приема дори малотонажни кораби под 500 Бруто тона. Той е допълнително укрепен с хидротехнически елементи, гасящи вълната, тип “Тетрапод”. За строителството, извършено от Главболгарстрой АД е привлечен дори плаващия кран “Антей”.

За сравнение северното пристанище на Несебър е с вълнолом 183 метра, Поморие – 410 м., пристанище Царево – 240 м., а двата кея на най-прочутата частна марина Диневи са с обща дължина около 500 м. Новият кей на Доган е сравним със съседния кей на нефтеното пристанище Росенец, който също е около 270 линейни метра.

Плаващият кран “Антей”.

На следващия етап проектът за СПУП-ПП е разгледан и приет от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика (НЕСУТРП) при МРРБ с Протокол № УТАТУ-01-02-43/18.09.2019 г.

Биволъ поиска заповедта на министъра за назначаване на този съвет и протокола от неговото заседание, но те не бяха предоставени от МРРБ и не могат да бъдат открити в сайта на министерството.

От други решения на въпросния НЕСУТРП се вижда, че в него заседават експерти от  едва ли не всички институции в държавата: Басейнова дирекция за Черноморски район, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите, Министерството на културата, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, Камарата на архитектите в България, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”, Министерството на околната среда и водите, Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), Областна администрация, Общински съвет и дори  ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”.

Всички тези експерти не виждат никакъв проблем с новоизградения кей и неговата несъществуваща собственост!

Накрая зам.-министър Николай Нанков подписва Заповед № РД-02-15-186 10.10.2019 г., с която СПУП на пристанището е приет.

Заповедта на Нанков за одобряване на СПУП на марината.

Следващият ход минава през началника на бургаския кадастър. Той коронясва измамата с вълнолома като намира, че “неотразяването на обекта на кадастъра представлява явна фактическа грешка по смисъла на ЗКИР” и нанася имота с нов кадастрален номер 07079.831.346 с площ площ 5838 кв. м. Това се случва със заповед 18-2034-24.02.2020 на шефа на СГКК – Бургас. Отново – няма документ за собствеността на съоръжението и отразяването му в Кадастралната карта няма как да се случи без нотариален акт, но някак си се случва.

Въоръжени с всички тези документи, от “Хермес Солар” правят заявка за издаване на посочения по-горе Констативен акт за собственост, което става при нотариус Гергана Чинева в Бургас на 18.03.2020 г.

В крайна сметка няколко ключови институции подпечатват узаконяването на нещо, което не е съществувало и не трябва да съществува. Те много добре виждат беззаконието и измамата, но си затварят очите.

Ще има ли наказани?

В сагата с узаконения кей без съмнение има данни за няколко престъпления както от страна на управителите и пълномощниците на “Хермес Солар”, така и от страна на институциите.

В Наказателния кодекс има изрични текстове какво следва ако някой се самоуправи с държавни имоти и извърши върху тях строителство. Парадоксът е, че се наказва само самоуправството с “обработваема земя, земеделска земя или пасище”.  Акваторията на Черно море, която също е със статут на публична държавна собственост, не попада в обхвата на инкриминиращия Чл. 323а. от Наказателния кодекс, който предвижда лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

Но в случая с незаконния кей има престъпление по друг член от НК за деклариране на неверни данни и обстоятелства. Това е декларацията, че кеят е съществувал още през 80-те години на миналия век, което не е вярно. Управител на “Хермес Солар” е Снежана Карова, а собственици са тя самата с 95% и руснакът Георгий Серопян с 5% от дяловете. Архитект и проектант на сарая е арх. Калин Тихолов, който е считан за особено близък до ДПС и почетния му лидер Доган. Карова е внесла документите за оформянето на собственост на кея с констативен акт, така че отговорност за неверните обстоятелства трябва да бъде търсена от нея на първо място.

Прокуратурата може и трябва да изследва също така цялата съгласувателна процедура между МТИТС, МРРБ и МО, която е опорочена от липсващия акт за собственост.

Конкретно за строежа, извръшен в акваторията на държавата без документи трябва да отговаря и областният управител на Бургас Вълчо Чолаков.

Дали това ще се случи или ще станем свидетели на поредното замазване и завоалиране на престъпленията предстои да узнаем. Засега са налице само констатациите на Върховна административна прокуратура за незаконния кей и заканите на Валери Симеонов той да бъде разрушен.

Водеща снимка: Жандармерия и активисти на ДПС на незаконната марина на 11 юли. Стопкадър от видео заснето от Лъчезар Братоев.

 

 

Ноевият ковчег на властта. ДПС се готви за удар

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/noeviyat-kovcheg-na-vlastta/

Дали пък премиерът Бойко Борисов не си мисли, че корабът на властта като същински Ноев ковчег ще се носи по вълните на гражданското неподчинение – и когато стихне, той и „герберите“ Му ще слязат на твърда земя? За да правят избори…

Едва ли такъв ще е краят на историята. Не само защото протестите няма да спрат – още повече след ремонта на кабинета, който им вля бензин. Но и заради отмъщението на ДПС, което няма да закъснее.

ДПС едва ли ще простят

За първи път в най-новата история бива отнета порция от раздадените на ДПС и почетния му председател Ахмед Доган. (Разрушаването на барбекюто през март 2011 г. не се брои.) Това се случва под натиска на протестите и на извънпарламентарни политически сили, публично и с одобрението и на представените в парламента партии, в т.ч. и на управлявалата с ДПС Българска социалистическа партия.

Става въпрос за отнемането на т.нар. студен резерв,

благодарение на който Доган получава законно милиони приходи. Преди година той изкупи 70% от дяловете във фирмата на Данаил Папазов „Сигда“ и така стана собственик на ТЕЦ „Варна“. А после централата (сиреч той) бе уредена със сделка за студен резерв.

Протестите срещу управлението и акциите на извънпарламентарната „Да, България“ извадиха на преден план обвързаностите (и) на тази власт с ДПС. След разпореждане на Борисов, което беше потвърдено чрез законови промени, одобрени от парламента тази седмица, за студен резерв ще се ползва само държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. Решението предизвика гнева на ДПС – Рамадан Аталай го определи като действие от омраза.

Прекратяването на сделката за студения резерв идва след серия от действия, които изострят отношенията между доскорошните партньори в конкубината – и всички те се случват за първи път. Сваляне на охраната на НСО от Доган и Пеевски, отстраняване на „министри на ДПС“, установяване като незаконни на кея и няколко сгради в лятното имение на Доган в парк „Росенец“, които и прокуратурата „видя“…

Това са не просто опити за раздалечаване –

те подронват мита за могъществото на ДПС и всесилието на Доган пред избирателите в ключов момент преди избори. „Нахлуването“ на активисти на „Да, България“ с гумена лодка във води и територия – официално държавни, неофициално Доганови – беляза началото на края на мита за недосегаемостта на Доган и мълчанието на всяка власт за неговите придобивки.

Дали „наказанието“ няма да дойде от прокуратурата? Главният прокурор Иван Гешев неколкократно е казвал, че няма недосегаеми. През юни Софийската градска прокуратура се самосезира и започна проверка на първия разпространен запис с глас като на министър-председателя. Така – според лидера на „Да, България“ Христо Иванов – Бойко Борисов е „на трупчета“ в прокуратурата. Излиза, че сега премиерът би следвало да е на страната на протестиращите, които настояват за оставката на главния прокурор и въвеждане на механизъм за контрол – за да се предпази от същия този кръг, от който се опитва да се раздалечи. Но ако ДПС участват в „разобличаването“ му, те от „добрите“ ли ще са?

В края на третия си мандат Борисов си отвори твърде много фронтове, за да успее да се справи.

Смрази се с ДПС, чиито интереси от времето на Иван Костов никой не беше накърнявал. В същинска битка е с държавния глава Румен Радев – след разбирателството, което имаше с президента Георги Първанов, и комфортната сговорчивост на Росен Плевнелиев. Надигна се недоволство и ропот в собствената му партия заради отстраняването на Цветан Цветанов и полезни за партийното благоденствие партийни номенклатури.

Вече са врагове с фигури от задкулисието, с които е бил в съглашателство. Настрои срещу себе си бизнеси, подкрепяли го в първия мандат. С БСП са политически противници по подразбиране, както се казва. Наред с това на Борисов, както и на всички управленци по света, му се налага да се справи с пандемията от COVID-19 и с последиците от нея – на никой друг преди него не му се е случвало подобно зло.

Основният му фронт обаче е гражданското общество, което му показва изхода с гнева си, и извънпарламентарни политически сили, които оспорват неговото „дясно“, неговата „стабилност“, неговия държавен ред. Борисов не е от воините – неговият номер е да пробва да надхитри противниците.

Дългото сбогуване с властта

Без съмнение новите рокади в третото му правителство – общо 15 от началото на мандата, са печелене на време чрез отстъпление пред исканията на протестиращите. „Искате отстраняване на министрите, свързани със Сараите (Доган–Пеевски)? Ето, правя го“, гласят субтитрите на тази късометражка.

Биографиите на новоназначените, които трябва да удържат последния кабинет на Борисов в последните му месеци, показват съществен професионален опит. Но това няма да произведе никакво въздействие върху ефективността на системите, които ще управляват – независимо от протръбения от проправителствени анализатори рестарт.

Дори и да ги нямаше протестите, няма власт, която да е начевала реформи в последната година от мандата си.

Министърът на вътрешните работи Младен Маринов бе заменен от друг полицай – шефа на Главна дирекция „Национална полиция“ Христо Терзийски, с 24 години опит в системата. Лъчезар Борисов, чиято кариера в Министерството на икономиката е започнала преди двайсетина години, се издига от заместник на доскорошния първи във ведомството Емил Караниколов до министър.

На мястото на министъра на финансите Владислав Горанов идва Кирил Ананиев, допреди ден здравен министър. В действителност Ананиев, който беше компромисно назначение в Министерството на здравеопазването (МЗ), се връща пак в Министерството на финансите, където е прекарал над 30 години, част от тях – в изготвяне на бюджети. А начело на Министерството на здравеопазването отново е лекар – проф. Костадин Ангелов, изпълнителен директор на УМБАЛ „Александровска“, който е и член на Националния оперативен щаб за борба с COVID-19.

Макар и за кратко, малкият коалиционен партньор – НФСБ на Валери Симеонов, най-сетне се сдоби с портфейл и най-сетне – с туризма. Марияна Николова, бивша шефка на политическия кабинет на Валери Симеонов, сменила го на вицепремиерския пост след оставката му в края на 2018 г., сега поема туризма. Тя е и изключението от професионалистите, тъй като е политическо лице. Николина Ангелкова, чийто конфликт със Симеонов е известен, е в групата на сменените министри. Така всички вече ще научат името на Марияна Николова – и че има такъв вицепремиер.

Защо чак сега, г-н Борисов

Обявявайки основанията за оставките им, Борисов не спомена ДПС. В действителност, когато ги съобщи за първи път преди седмица, хвърли отговорността върху областните координатори на ГЕРБ, заявявайки как те поискали „да се опровергаят внушенията, че [тримата министри] са в пряка зависимост от ДПС и Делян Пеевски“. Излиза, че никой от тях преди това не си е позволил да сподели съмненията си с Лидера – или пък ръцете им са били заети да топят в соса от порциите…

„Горанов постигна много, но и аз не можах да си отговоря на въпроса защо контролът върху Комисията по хазарта е бил занижен в продължение на 5 години“, каза премиерът. Чак сега Горанов разбра за неплатените такси за 700 млн. лв. от хазартния бизнес на Васил Божков, чак сега Борисов се запита за никаквия контрол? Никой не вярва на тази комедия дел арте.

„Разместване на столовете на палубата на Титаник

Така определи ремонта лидерът на „Да, България“ Христо Иванов. „Единственият политически факт е, че Борисов призна зависимостта на кабинета си от Пеевски“, каза той.

„Имитация на промяна. Сменят се министри, но мафиотският модел на управление остава“, заяви и председателката на БСП Корнелия Нинова.

По един ироничен начин краят на ерата „Борисов“ напомня падането на режима на Тодор Живков: старата власт се опитва да компенсира пороците си чрез социално-икономически отстъпки, всички са срещу БКП, част от тях – организирани от политическо задкулисие, и искат пътна карта на бъдещите промени. Тогава ДПС като че ли защитаваше права. Днес брани порции.

Заглавна снимка: Росенец, 11 юли 2020 г. © Димитър Цанков 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Един куп институции са извършили противозаконни действия и трябва да бъдат разследвани Прокуратурата “откри” незаконен кей и постройки край Догансарай. А ще повдигне ли обвинения?

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/dogansarai-obvinenia-dogan-cholakov.html

четвъртък 23 юли 2020


След проверка Върховна административна прокуратура установи два незаконни обекта в държавни имоти: 200 метра кей с вълнолом и двуетажна постройка на държавен плаж до резиденция на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, известна като #Догансарай. Това би трябвало да доведе до обвинения, тъй като в Наказателния кодекс има изрични текстове какво следва ако някой се самоуправи с държавни имоти и извърши върху тях строителство.

Биволъ разкри още през 2018 г. незаконната двуетажна постройка на плажа и сигнализира на областния управител на Бургас Вълчо Чолаков, който обаче не реагира на самоуправството и не сезира компетентните органи. Това бездействие също се санкционира със затвор ако се спазва буквата на закона.

Двуетажна нова сграда върху имот, който е публична държавна собственост.

Чл. 323а. от Наказателния кодекс наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от хиляда до три хиляди лева, който построи сграда върху обработваема земя, земеделска земя или пасище, без да има право на това.

Този член е приложим за двуетажната постройка на плажа, тъй като имотът, върху който тя е изникнала е със статут на държавна публична, земеделска територия, показва справка в Кадастъра.

Земята, на която е незаконната постройка е със статут на държавна земеделска земя.

Парадоксално е, че в Наказателния кодекс няма текст, който да наказва самоуправството и незаконните строежи в акваторията на Черно море, която също е със статут на публична държавна собственост. Но в случая с незаконния кей има престъпление по друг член от НК за деклариране на неверни данни и обстоятелства. Това също беше разкрито от Биволъ през месец май т.г.

Фирмата “Хермес Солар”, която се води собственик на сарая е декларирала, че кеят е съществувал още през 80-те години на миналия век, което не е вярно. Управител на “Хермес Солар” е Снежана Карова, а собственици са тя самата с 95% и руснакът Георгий Серопян с 5% от дяловете. Архитект и проектант на сарая е арх. Калин Тихолов, който е считан за особено близък до ДПС и почетния му лидер Доган. Карова е внесла документите за оформянето на собственост на кея с констативен акт, така че отговорност за неверните обстоятелства трябва да бъде търсена от нея на първо място.

В тази връзка прокуратурата може и трябва да изследва кой е съгласувал фалшификата в МРРБ, където се е събрала  специална комисия и зам.-министър е положил подпис под съгласувателно писмо. Името на този зам.-министър, както и цялата документация по съгласуването бяха засекретени от министър Петя Аврамова, която отказа да предостави данните по ЗДОИ.

Информирана безстопанственост

Обвинения за безстопанственост трябва да получи и областният управител на Бургас Вълчо Чолаков. За деянието има специален член  221а от НК: “Който нареди или в нарушение на своите задължения допусне да се вземе и използва за строителство и за други неземеделски нужди неотчуждена или непредадена по установения ред земеделска земя или пасища, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от сто до триста лева.”

В такива случаи прокуратурата обикновено се измъква с номера, че не може да бъде установена умисъл на деянието. Факт е, обаче, че Чолаков научи за незаконния строеж още през 2018 г., когато му бяха зададени въпроси от Биволъ и не изпълни задълженията си по закон.

Чолаков отговори с писмо на въпросите на Биволъ, че е извършил проверка и е установил, че не се знае кой е извършил незаконното строителство върху държавния имот. След тази констатация негово задължение е било да сезира ДНСК и прокуратурата, но явно той не го е направил.

Биволъ разполага с информация, че служители на ДНСК не са били допуснати да извършат проверка на други обекти, построени върху имотите на “Хермес Солар”. Възпрепятстването на органите на властта да си вършат работата също е престъпление по чл. 270 от Наказателния кодекс.

Днес стана известно, че Гражданско движение БОЕЦ е внесло сигнал в прокуратурата срещу Доган и Чолаков. От сдружението настояват също те да бъдат задържани и обвинени за незаконните строежи, установени от ВАП.

Европа и Кремъл Как руските корпорации контролират власт и медии в България

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/russian-control-over-power-media-bulgaria.html

неделя 31 май 2020


Докато работи зад граница, големият руски бизнес пренася в другите страни своите непрозрачни делови практики. За тях България се оказа лесна мишена. Покрай социалистическото си минало и дълбоките исторически, политически и икономически връзки с Русия тази страна има собствени традиции за корупция.
Експертите смятат, че нивото на корупцията в България е най-високото сред всички страни-членки на ЕС и за 13 години присъствие в Евросъюза в тази сфера е постигнат незначителен прогрес. Това създава благоприятна почва за разпространението на руското враждебно влияние върху бизнеса и политиката в България. Тази статия показва как крупният руски бизнес успешно установява тесни връзки с местните политици с цел да прокара своите интереси и да засили зависимостта на България от руския енергиен сектор, както и да задържи корумпираните политици на постове във властта.

След края на Втората световна война между България и Русия се установяват твърди икономически връзки. Съветският съюз осигурява на своя партньор нефт и газ, и купува почти всички произвеждани там /в България, бел.ред./ потребителски стоки. Българската икономика е напълно зависима от СССР. Културните връзки се определят от езиковата близост и някои ключови исторически събития като решаващия принос на Руската империя в освобождението на България от турско владичество през 1878 г.

Не е учудващо, че страната остава икономически зависима от Русия и след разпада на Съветския съюз, особено в енергийната сфера. Както и преди, Русия представлява главен търговски партньор на България в областта на нефта и природния газ /90% от доставките на газ в страната постъпват от Руската федерация. Руската държавна компания „Росатом“ доставя ядрено гориво за българската АЕЦ. Руската петролна компания „Лукойл“ притежава българския нефтопреработващ завод, най-големия на Балканите, както и широка мрежа от над 200 бензиностанции в страната, което я прави един от най-големите работодатели и източник на 9% от БВП.

Държавата Лукойл в историята на влиянието на компанията в България си струва да бъде изследвано задълбочено.
След краха на социализма България продаваше промишлените си обекти на частни ръце. През 1999 г. бе обявена приватизацията на единствения в страната нефтопреработващ завод „Нефтохим“, придобит впоследствие от „Лукойл“ на ниска цена. По думите на президента /1997-2001 г./ Петър Стоянов, това е било чисто политическо решение, взето от тогавашния премиер Иван Костов. Оттогава българският „Лукойл“ в лицето на директора Валентин Златев играе голяма роля в политическия живот на страната, като поддържа конкуриращите се БСП и ГЕРБ.

Особено силно тази компания е повлияла на политическата кариера на сегашния министър-председател Бойко Борисов.

Валентин Златев успява да осигурява разцвет на бизнеса на „Лукойл“ в страната при всички български правителства и да поддържа добри отношения с всички премиери. В продължение на 20-годишното присъствие на компанията срещу нея са започвани разследвания по подозрения в монопол и корупция, но нито веднъж не са й предявявани каквито и да били обвинения.

Близките отношения между Златев и българските власти доведоха „Лукойл“ до абсолютно особеното положение, благодарение на което съществува като държава в държавата. На практика в България „Лукойл“ е монополист, притежаващ всички местни мощности за внос и преработка на суров нефт, както и за складиране, транспорт и износ на нефтопродукти.

В разследване на българското издание „Биволъ“ главното нефтено пристанище на „Лукойл“ Росенец недалеч от град Бургас, използвано за вноса на нефт, е наречено руски „анклав“, където представители на българските власти /в частност, митниците/ липсват. Поради което няма кой да проверява текущите дейности там. За целите на данъчното облагане законът изисква всички тръбопроводи да са снабдени с прибори за измерване на количествата нефт, постъпващи в складовете и излизащи от тях. Тези устройства предават данните в митническото ведомство. Но проверките от 2011 г. са показали, че подобна система не е установена на тръбопроводите на рафинерията и компанията е лишена от лиценза си.

По данните от разследването на „Биволъ“, опитите на държавата да събере налозите са провалени от тогавашния посланик на САЩ в София Джеймс Уорлик. През 2001-2003 г. той е бил генерален консул в посолството на САЩ в Москва. Уорлик посещава нефтопреработващия завод и се изказва доброжелателно за работата му. След тази дипломатическа намеса лицензът на „Лукойл“ е върнат, компанията продължава да работи без задължителната система на отчетност, а темата повече не е повдигана.

След приключването на мандата си в България и напускането на държавния департамент през 2016 г., Уорлик започва работа в руската юридическа фирма „Егоров, Путинский, Афанасиев и партньори“. Кантората е основана от Николай Егоров – състудент на президента Владимир Путин. Вероятно благодарение използването на такива мощни връзки опитите „Лукойл“ да бъде принудена да спазва българското законодателство са провалени.
Компанията е единственият доставчик на гориво за морските и речните плавателни съдове, и за самолетите на националните летища на България. През 2011 г. българското финансово министерство обяви, че „Лукойл“ пряко контролира 80% от данъчните складове за горива /националното законодателство изисква акцизните товари да се съхраняват в лицензирани данъчни складове/. Фактически, под контрола на компанията чрез различни схеми са налице над 95% подобни складове.

„Лукойл“ е главният и, всъщност, монополист в доставките на горива за всички учреждения и служби, в това число полицията и армията. Останалите компании са просто посредници, също предлагащи продукцията на

„Лукойл“. При това по-голямата част от приходите на компанията в България отиват извън страната. През 2017 г. оттам твърдяха, че са платили над 32 млрд. лева /около 16 млрд. евро/ данъци. Но по официални данни, от момента на приватизацията са платени само 151 млн.лева /около 77 млн.евро/ данък печалба.

Липсата на авторитети и политическа воля за контрол над „Лукойл“ води до това, че най-голямата компания в страната укрива печалбите си и използва България за незаконен износ на петрол в ЕС, а също и изнася пари в офшорки, като така обслужва частните интереси на влиятелни хора.

Приятелската връзка между Златев и Борисов, която те не отричат, датира от 1990-те години. Но истинският полет на политическата кариера на Борисов се случи след 2000-а година. През 2001 г. /тогава той беше главен секретар на МВР/ „Лукойл“ подписа договор с охранителната фирма „Ипон“, основана от Бойко Борисов, за охрана на нефтопровода, започващ от Бургас, където е рафинерията, до София. Според данните на някои медии тази сделка е осигурила на Борисов стабилен доход, докато гради политическата си кариера.

Още повече, по данни от разследването на „Биволъ“, базирано на материали на WikiLeaks, има доказателства за това, че Златев косвено е финансирал политическия подем на Борисов, започнал с избора му за кмет на София през 2005 г. до победата на политическа партия ГЕРБ на националните избори през 2009 г. със средства, получени от „Лукойл“. Тези доказателства се съдържат в изтеклите дипломатически грами на САЩ, където се казва: „Борисов е в тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен сив кардинал и задкулисен брокер на властта. Лоялността на Борисов към Златев /и уязвимостта му пред него/ играят важна роля при вземаните от него политически решения”.

Още в началото на работата си като кмет той привлича „Лукойл“ към редица правителствени партньорства – „Лукойл“ се съгласява да дари асфалт за ремонта на градски улици, да се ангажира с опазването на паметника на съветската армия и да финансира строителство на жилища за социално-слаби. В отговор Борисов подкрепя използването на принадлежащите на града земи за изграждането на нови бензиностанции на „Лукойл“. Дори това да изглежда като сериозен пример за сделки от типа „ти на мен – аз на теб“, публичните споразумения на Борисов с „Лукойл“ са само допълнителни сделки от неговите далеч по-дълбоки и обширни делови отношения със Златев, за които се съобщаваше по други канали.

По данни от същите източници, съществували са подозрения, че Валентин Златев може да е свързан с руското разузнаване в България. Предвид това е логично да се предположи, че той не просто е опитвал да разшири бизнеса на „Лукойл“ и да осигури стабилен внос на руски нефт и газ, но е прокарвал руските интереси в България на далеч по-широко равнище.

Едно от доказателствата за достоверността на такова предположение е фактът, че през 2011 г. Златев присъства на срещата в Москва на зам.-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Мария Косева с представители на „Росатом“ по въпроса за проекта за строителството на АЕЦ „Белене“. По думите на Косева, директорът на „Лукойл“ „се появи неочаквано и по непонятни причини на съвещанието“. Златев винаги е гледал да не слага „яйцата в една кошница“ – той поддържа добри отношения с политиците от всички основни партии.

През 2016 г. „Биволъ“ разследва как „Лукойл“ предостави голям крайморски участък земя непосредствено до своя нефтен завод на Ахмед Доган, тогавашен лидер на ДПС, политическата партия на турското малцинство. Същият изгради огромен замък и затвори обществения достъп до плажа, което е нарушение на закона.

Връзка между Ахмед Доган и Валентин Златев бе открита също при съпоставянето на собствениците на многобройни офшорни компании.

В крайна сметка, през 2019 г. Златев бе уволнен от поста си. Сред възможните причини, обсъждани в медиите, може да се открои версията за недоволството на ръководството на „Лукойл“ в Русия от системното изтичане на печалби, което е в противоречие не само с националните интереси на България, но и със собствените интереси на компанията.

Същевременно би било неправилно да се счита, че „Лукойл“ или лично Златев контролират българските политици. Те имат собствени интереси и добре разбират всички преимущества на членството в ЕС и НАТО. Борисов, който в продължение на много години подкрепяше проекта „Южен поток“, изведнъж стана негов противник и обозначи категоричната си позиция в ЕС.

Българският премиер не подкрепи и анексията на Крим от Русия. Както пише в книгата си Димитър Бечев: „Несъмнено, Москва има силно лоби в България, контролира ключови сегменти на икономиката и се ползва с безусловната симпатия на някои сегменти от електората. От друга страна, Русия не успя напълно да привлече на своя страна българския политически елит и да реализира сценария с Троянския кон. Ако се налага да се избира между ЕС и Москва, България избира, макар и неохотно, Евросъюза“.

Външно-търговската банка и съмнителните сделки

Още един пример за това колко важна роля на българската икономическа и политическа арена играе близкият до Кремъл руски бизнес представлява участието на Внешторгбанк /ВТБ/ в две скандални сделки.
ВТБ е водеща руска банка, в която правителството държи 60, 93% от акциите. Тя разполага с широка мрежа от свързани клонове по целия свят. През последните години бе регистрирано участието на ВТБ в няколко подозрителни инвестиционни схеми в различни страни. Най-малко две от тях са свързани с България – продажбата на телекомуникационната компания БТК – търговска марка Виваком и приватизацията на големия производител „Булгартабак“.

В първия случай става дума за придобиването на компанията „Виваком“ от известния български търговски посредник Спас Русев и за ползвания от мениджърите на местния клон на ВТБ капитал кредит без обезпечение от ВТБ. Не е изключено детайлите от тази сделка да са останали в тайна, ако бившият собственик на „Виваком“ Цветан Василев не бе опитал да я оспори.

Василев не направи това сам – интересите му бяха представлявани от Дмитрий Косарьов, помощник на т.нар. „руски православен олигарх“ Константин Малофеев, който е включен в санкционния списък на ЕС заради подкрепата му за незаконните въоръжени формирования в Донецката област в Украйна през 2014 г.
В разследването на Панамските документи /Panama Paper/ журналистите откриха връзка между Малофеев, Косарьов и Цветан Василев, който напоследък се укрива от българското правосъдие в Сърбия след краха на неговата КТБ, също през 2014 г.

„Виваком“ е третият по големина мобилен оператор в България и собственик на телефонната мрежа, принадлежала преди на държавата. А през последните години се превърна в поле за сериозни битки, като при това двете конфликтуващи страни получават финансова и политическа подкрепа от Русия.

На едната страна е споменатият Цветан Василев, разчитащ на Константин Малофеев и Дмитрий Косарьов. На другата е Спас Русев, подкрепян от първия зам.-председател на ВТБ Юрий Соловьов и от двамата мениджъри на българския филиал на Банката Милен и Георги Велчеви.

Първият /от братята Велчеви, бел.ред./ бе министър на финансите в кабинета на Симеон втори /2001 – 2005 г./, а вторият е голям строител и собственик на много хотели на Черно море. Тази история привлече вниманието на медиите още през 2015 г., когато акциите на БТК преминаха под контрола на ВТБ Капитал вследствие на непогасения кредит. През ноември 2015 г. ВТБ продаде акциите си на търг на инвестиционния консорциум начело с люксембургската компания Viva Telecom SA за 330 млн. евро.

За да купи дела от ВТБ Капитал, Viva Telecom SA изтегли кредит от ВТБ в размер на 240 млн. евро. По данни на руския вестник „The Moscow Post“, краен бенефициер на люксембургската компания /чрез верига офшорни фирми/ е Юрий Соловьов. Освен това, в състава на консорциума, спечелил търга, влизат братята Велчеви, топ-мениджърите на българския филиал на ВТБ.

Излиза, че банката е предоставила кредит на собствените си топ-мениджъри за покупката на нейните си активи. А Спас Русев се оказва по-скоро разпознаваемо лице за успокоение на българската общественост.
За съмнителните операции на ВТБ алармира Дмитрий Косарьов, също заинтересован от придобиването на компанията „Виваком“. В интервю пред „Независимая газета“ той казва, че през 2012 г. чрез верига офшорки е закупил акции на КТБ – банката на Цветан Василев, и чрез тези акции е получил контрол над „Виваком“. По-късно, според него, ВТБ Капитал незаконно придобива 76, 6% от акциите на „Виваком“.

В началото на 2016 г. руският бизнесмен започва кампания за връщането на контрола си над телекомуникационните активи. ВТБ счита, че Косарьов е действал от името на Цветан Василев. Представители на банката разказват пред руската информационна агенция РБК за документа, в който е посочена подялбата на активите, които Косарьов и Василев е трябвало да получат в съотношение 80:20.

През март 2016 г. Косарьов внася иск в Лондонския съд /търгът, на който ВТБ продава акции на БТК, се е състоял във Великобритания/. Той пише и открито писмо с молба за разследване на съмнителната сделка до руския премиер и до министъра на икономическото развитие на Русия Алексей Улюкаев, който е и председател на консултативния съвет на ВТБ. Отговор не е последвал, но Косарьов провеода широка медийна кампания против банката. Когато Улюкаев е арестуван по обвинение за вземане на подкуп /не свързан с ВТБ/, в руските медии преминава нова вълна от публикации за сделката с „Виваком“. Видно е, че Косарьов е продължил борбата си с надеждата, че репутацията на банката е пострадала покрай ареста на Улюкаев и той ще успее да доведе делото си до края.

Макар сделката с акциите на БТК да е официално закрита на 30 август 2016 г., нейните резултати могат да бъдат анулирани. Това зависи не толкова от работата на юристите в двете страни, колкото от политическата воля на руското и българското правителства. Днес позициите на ВТБ в Русия изглеждат стабилни. Шефовете на банката не са скочили в защита на ръководителя на своя консултативен съвет.
Председателят на управата на ВТБ Андрей Костин в разговор с журналист от „Коммерсантъ“ определи ареста на Улюкаев като „много печална история“ и веднага съобщи за новия кандидат да заеме поста.

Съмнителната сделка за Булгартабак

През 2011 г. производителят на тютюн бе продаден на австрийската компания BT Invest GmbH в рамките на приватизационния договор на цена, значително по-ниска от пазарната оценка. За 79, 83% от акциите на държавната тютюнева компания инвеститорът плаща 100, 1 млн. евро. Към онзи момент BT Invest е притежавана от кипърската офшорка под названието VTB Capital Pe Investment Holding Ltd.
BT Invest се задължава да инвестира в Булгартабак 7 млн. евро в продължение на 2 години от момента на придобиването, както и всяка година да купува 5 000 тона от българския тютюн в рамките на 5- годишен период.

През 2014 г. 100% от BT Invest е продадена на лихтенщайнската компания Livero Establishment, свързана с Цветан Василев. После през 2014 и 2015 г. веригата собственици се сменя, и по данни на седмичника „Капитал“, води към Делян Пеевски – одиозна политическа фигура, станала символ на корупцията в България.
В битността си на депутат от партия ДПС той контролира редица предприятия, а заедно със своята майка Ирена Кръстева, бивш шеф на Спортния тотализатор – около 80% от печатните медии и една телевизия /тогава Канал 3/, които се използват за политически цели в интерес на управляващата коалиция. Заради тази концентрация на медиите в политически ръце България е с много нисък за страна член на ЕС индекс за свобода на пресата – тя остава на 111-о място в света.

Факта, че Булгартабак е продаден на български инвеститори, потвърждава пред руския в. „Ведомости“ източник от ВТБ. Според него, активите са препродадени с бонус от 30% от цената на придобиването. Това означава, че сумата по сделката не може да е превишавала 130 млн. евро.
В същото време BT Invest струва далеч по-скъпо на фондовата борса – капитализацията на Булгартабак на Софийската фондова борса през декември 2013 г. представлява около 400 млн. евро.

Излиза, че за ВТБ тази сделка не е имала никакъв икономически смисъл – от нея банката и впоследствие държавният бюджет на Русия са получили само загуби. Сделката изглежда непазарна, коментира главният редактор на информационната агенция „Русский табак“ Максим Каральов. Според него, цената показва „приятелска“ сделка, сякаш ВТБ Капитал е искала по-скоро да се избави от този актив.
По този начин руските пари са били използвани за приватизацията на компанията Булгартабак без всякаква печалба. Това предизвиква обосновани съмнения за мотивацията на тези, които оглавяват руската държавна финансова институция.

Заключенията

Големият руски бизнес пристига в България по естествен път, тъй като в социалистическите времена между двете страни съществуваха тесни икономически и политически връзки. Очевидна сфера на интересите на Русия представлява енергийният сектор, в частност нефто-газовата и ядрената енергетика.

За прокарването на собствените си бизнес-интереси руснаците използват същия подход, с който действат и у дома – сътрудничат си с местните политици и получават преференциални условия. „Лукойл“ в това е преуспял твърде, като получава монопол за нефтените доставки и запазва високата зависимост на България от руския нефт с минимални загуби и без каквито и да били законодателни пречки.

Политическата подкрепа по други въпроси се разглежда като желателен, но не особено съществен фактор. Бившият директор на „Лукойл“ Валентин Златев е успял да установи тесни икономически връзки с трите основни български партии БСП, ГЕРБ и ДПС, които осигуряват политическото статукво в страната.

Подобно статукво е удобно за Кремъл, защото поведението на тези политици е предсказуемо и те използват едни и същи методи за правене на бизнес, не винаги съвместими с върховенството на правото. „Системните“ български политици в определена степен зависят и от финансовата изгода, която получават от тайните сделки с руските контрагенти. Те могат да подкрепят Русия много по-открито, както това прави БСП – тя не гласува за санкциите срещу Руската федерация и настоява за отмяната им, или завоалирано като ГЕРБ.
Но всички те са готови да гарантират стабилно търсене на руския нефт и газ, и да предоставят възможности за правене на бизнеса в България „по руски“. Две важни сделки, сключени с финансовото участие на руската ВТБ, демонстрират възможните формати на непазарните сделки в интерес на политиците или свързаните с тях бизнесмени.

В случая с приватизацията на компанията Булгартабак ВТБ е използвана като междинен собственик за прехвърлянето на правата върху компанията от българската държава на фирма, свързана чрез дълга верига офшорни структури с Делян Пеевски, депутат от политическата партия на турското малцинство ДПС.
В сделката с „Виваком“ ВТБ помага за прехвърлянето на ценния актив от Цветан Василев, изпаднал в немилост и принуден да се укрива в Сърбия – на бизнесмени, близки до политиците на власт. В двата случая привличането на голямата и известна руска банка е било обусловено от желанието сделките да изглеждат законни и съответстващи на действащите пазарни правила.

Подобна политически обусловена делова активност пряко или косвено ерозира върховенството на правото, ограничавайки свободата на медиите и функционирането в България на демократичните институти, каквито са изборите. Като установява икономически връзки с местните политици, руският бизнес подкрепя корупционните практики в България, помага за концентрацията на мнозинството медии в едни ръце и използването им за намеса в изборите в полза на управляващите партии.

Доколкото описаната практика обикновено се осъществява под надзора на властовите органи, няма и особено голям смисъл да се сигнализират длъжностните лица, да се призовава за разследване на тези ситуации – особено в страните, където съдебната власт не е изцяло независима.

Това означава, че за прекратяване и предотвратяване на подобна практика гражданското общество трябва да изработи косвени методи за въздействие. Един от методите, които гражданското общество използва съвместно с медиите, е осветяването и разкриването на нечистите сделки и други действия.

Разобличаването на скритите намерения и обменът на информация с медиите в някаква степен могат да принудят политиците да се откажат от съмнителните сделки, за да запазят репутацията си и да не губят избиратели. Същевременно има риск от това, че използването на този метод ще стимулира политиците да създават още по-засекретени схеми с участието на субекти от различни страни.

Друг метод е сезирането на авторитетни международни организации и изобличаването на техни членове, които са получили несправедливо изгода от съмнителни сделки. В случаите с компаниите „Булгартабак“ и „Виваком“ активистите на гражданското общество биха могли да се обърнат към Алианса на либералите и демократите в Европа /АЛДЕ/.

Българската партия ДПС, на която представител е Делян Пеевски, е пълноправен член на АЛДЕ. В АЛДЕ влизат партии от почти всички страни на ЕС. Сред представителите им има влиятелни лица, които твърдо подкрепят демокрацията и върховенството на правото, и са заинтересовани от обсъждането на разминаването на действията на видни членове на ДПС с либералния манифест на АЛДЕ. Теоретично това може да подтикне ръководството на ДПС към отстраняването на Пеевски от политическа длъжност и отказ да го подкрепи на следващите избори.

На международно равнище гражданското общество е длъжно да лобира за създаването на глобален общодостъпен регистър на юридическите лица. В идеалния случай всяка страна трябва да публикува такава информация на английски и на своя език, за да не е проблем проследяването на веригите компании и определянето на всички собственици и бенефициери. Това значително ще затрудни политиците да укриват своя нелегален бизнес и, дори да не реши проблема за подставените лица във фирмите, съществено ще повиши нивото на прозрачност в бизнес-отношенията.

Автор: Алиса Волкова, анализатор във Free Russia Foundation. Изследването е публикувано в сборника The Kremlin’s Influence Quarterly #1
Превод: Екип на Биволъ

Разследванията за шпионаж и корупция, които Цацаров и Гешев не започнаха „Лукойл България“ – държава в държавата

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/lukoi.html

петък 6 декември 2019


Докато преследва афиширани слуги на Москва под етикет “руски шпиони”, прокуратурата игнорира напълно мощната финансово-олигархична машина изградена около руския петролен гигант “Лукойл” в България. Машина, захранвана от джоба на всички потребители на горива, която източва национален ресурс. Едновременно с това чрез финансови облаги, но също и компромати за ключови български политици, тя провежда руското влияние в икономиката и обществено-политическите процеси у нас.

Шпионите, които не се крият

Прокуратурата у нас напоследък полага титанични напъни, за да демонстрира активност срещу “руските шпиони” в България. През септември председателят на Национално движение “Русофили” Николай Малинов се сдоби с обвинение в шпионаж. Леонид Решетников, който е генерал лейтенант в оставка от руското разузнаване, пък получи забрана за влиза на територията на републиката за 10 години.

Малинов е обвинен, че срещу заплащане е предавал класифицирана информация на руските организации “Двуглав орел” и Институт за стратегически изследвания, в които водеща фигура е Решетников. Държавното обвинение твърди, че разполага с документи, които свързват с шпионската афера собственикът на фалиралата КТБ Цветан Василев, оръжейният търговец Емилиян Гебрев и “православния” олигарх Константин Малофеев. Те са заподозрени покрай участието си в няколко сделки, като например тези за Виваком и Дунарит. Явно на този етап за прокуратурата стига да борави с внушения, а не с обвинения, защото Цветан Василев и Емилиян Гебрев нямат процесуално качество по делото за шпионаж.

Без елемента на шпионаж, цялата информация е известна от разследване на Биволъ публикувано през 2015 г.

Сагата продължи с дипломатическа нота, по силата на която Владимир Русяев – първи секретар на Посолството на Руската федерация в София, трябваше да напусне София заради топлите си връзки с Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Русия. Експерти от контраразузнаването коментираха за Биволъ, че освен показност, подобно „противодействие“ на чужди служби от страна на ДАНС и Специализираната прокуратура може да донесе само негативи. „Мероприятието“ противоречало на писаните и неписаните правила в контрашпионажа. Вместо да бъде разработван, заподозрения е просто изведен извън пределите на страната.

За да бъде пълна гротеската в „патриотичните игри“ на родните служби и прокуратурата, обвиняеният Николай Малинов пътува безпрепятствено до Москва, за да беше отличен с орден от Владимир Путин именно за про-руската му дейност в България. Главният прокурор Сотир Цацаров пък се оказа много изненадан от воаяжа на Малинов. Резилът стана международен, когато американския президент Тръпм повдигна темата пред Борисов.

През “Русофили за Гешев” към Валентин Златев

Докато прокуратурата полагаше усилия, за да изглежда, че „мачка“операторите на руско влияние и най-вече движението „Русофили“, председател на про-руска организация поведе шествието в подкрепа на наследника на Сотир Цацаров – Иван Гешев. Веселин Огнянов Костов, представляващ НПО „Национално движение Хан Кубрат“ се оказа горещ поддръжник на новоизбрания главен прокурор.

В профила си във Facebook Костов се хвали, че “Хан Кубрат” е подкрепяло “Нощните вълци” при посещението им у нас. Руската организация, поддържа тесни връзки с властимащите в Кремъл и изповядва националистическа и евразийска идеология, близка до тезите на генерал Решетников.

Предводителят на митингите в подкрепа на Гешев Веселин Костов се оказа свързан с Нощните вълци

Странно защо обаче вместо да протестира срещу задржането на русофилите, Костов подкрепя шумно Гешев? Той и НПО-то му са свързани със строителната компания „Джи Пи Груп“. НД “Хан Кубрат” са отличени през 2017 г. от ръководството й, като „неправителствена организация, основана от хора, обичащи България и българските традиции с подкрепата на ДЖИ ПИ ГРУП АД

Какво е естеството на подкрепата от компанията не уточняват, но най-вероятно тя има финансово измерение. “Джи Пи Груп” е свързана с вече бившия изпълнителен директор на „Лукойл България“ Валентин Златев. Той е считан за неин скрит собственик. Докато Златев е начело на „Лукойл“, “Джи Пи Груп” строи повечето от обектите на петролната компания у нас.

След мащабно разследване на Биволъ за злоупотреби с европейски фондове и обществени поръчки “Джи Пи Груп” стана клиент на прокуратурата. На двама от шефовете й бяха повдигнати обвинения, а прокуратурата блокира превод от 14 милиона евро за чужбина. На пръв поглед няма никаква логика про-руско НПО да подкрепя прокуратура в подобна ситуация. Освен ако поведението на прокуратурата е театър.

Възходът на Борисов покрай “руския резидент” Златев

Данните за намеса на руските служби и за конкретни „проводници“ на руско влияние са налични от повече от десетилетие назад. В дипломатически грами от 2006 г. посланникът на САЩ у нас Джон Байърли отбелязва, че Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България” Валентин Златев.

Информацията за ролята на “Лукойл” в икономическия възход на охранителната фирма на Борисов – ИПОН е дори по-стара. ИПОН става фактор след като в края на 90-те получава от рафинерията договор за охрана на нейните тръби и съоръжения.  И това е отразено подробно в доклада на Байърли.

“14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България” Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл” в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда “танто-за-танто”, публичните договорки на Борисов с „Лукойл” са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.”

В друг доклад от 2005 г., подписан от професионалния разузнавач Джеймс Пардю, се открива информация, че американските служби подозират „Лукойл България” и Валентин Златев във връзки с руското разузнаване и прокарване на интересите му в България.

Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност.

Биволъ публикува всичко това през 2011 г., след като докладите изтекоха в Wikileaks.  В доклара на Байърли се казва още, че лоялността на Борисов към Златев играе голяма роля в процеса на взимане на политически решения от бъдещия премиер.

Две години и половина след Байърли, посланик Макълдауни описва бъдещия премиер на България като „жокер“ когато става въпрос за Русия“. Тя също подчертава близките връзки с Валентин Златев, „за когото слуховете твърдят, че поддържа ГЕРБ с пари в брой“.

За американските дипломати е известно, че Златев е бил и голям финансов поддръжник на БСП. Дали поради близостта му с ГЕРБ или поради онази с БСП, но нещо пречи на НСС, а после ДАНС и прокуратурата да разследват Златев за корупция или по глава първа от Наказателния кодекс.

Борисов и Златев в доверителен разговор

Несменяемият Златев все пак беше отстранен от оперативна работа след разследване на Биволъ, че от “Лукойл” са източени десетки милиони през дружества, свързани със самия него. Но влиянието му върху българския премиер и евентуалните зависимости минават и по друг линия. За да я проследим, трябва да се припомни генезисът на дружеството “Литаско”.

Доставките за рафинериите на компанията в Европа дълго време минават през регистрираното в Швейцария търговско дружество “Литаско” (Litasco) .  До средата на миналото десетелиетие съществува и „Литаско България“. Дейността ѝ е прекратена през 2006 г. неин собственик е “Лукойл Нефтохим Бургас”, а управител Владимир Александрович Браун. Последният е ключова фигура в корпорацията. Явно България му е харесвала, защото се оказва депозитар в КТБ с 54 000 евро и 64 000 долара.

По-интересен обаче е прокуристът на „Литаско България“ – небезизвестният Александър Чаушев. Той стои плътно до Валентин Златев още от времето на смесеното руско-българско дружество Росбулнефт. През 1999 г. „Лукойл“ изкупува руския дял от дружеството, а българския дял придобива чрез приватизационната сделка.

Именно Чаушев, който сега работи за “Софарма”, се оказа номинален собственик на къщата в Барселона, за която бившия председател на СГС Владимира Янева твърди, че Бойко Борисов е купил на своя метреса, „към която имал отношение“.

Сянката на Доган

Oбосноваването на връзката между Валентин Златев, „Лукойл България” и разузнавателните служби на Русия не почива единствено на американските дипломатически доклади. Може би най-сериозният знак е близостта с ДПС.

Почетният лидер на ДПС е ползвател и вероятен реален собственик на луксозно крайбрежно имение, което се издига в близост до „частното“ пристанище на „Лукойл“ край нос Чукалята.  Биволъ пръв разказа за аферата покрай “морския сарай” на Доган още през април 2016 г.

Крайбрежната територия, на която сградата се издига сега, попада във владение на „Лукойл“ след приватизационната сделка за Нефтохим-Бургас. Правителството на Иван Костов предостави рафинерията в Бургас, заедно с близката нефтобаза на руската компания през 1999 г. за незначителната сума от 101 млн.$, от които едва 80% платени в брой. Твърди се, че в момента на приватизацията над 30% от акционерите в Лукойл са американски граждански и юридически лица. Факт е обаче, че президентът Петър Стоянов съобщава за интерес от западни компании, които Костов пренебрегнал и избрал „Лукойл“. Сделката за рафинерията и днес се счита за един от най-тъмните моменти в масовата приватизация.

Сараят на Доган на Росенец в строеж

Пенсионните фондове на Лукойл продават близо 320 декара от земята край Росенец на руската фирма „Стрейтлайн”. Зад нея стои кипърската офшорка TROXY TRADING, която пък е собственост на друга офшорка от Британските вирджински острови – FCM GROUP HOLDING. По информация на Биволъ, зад “Стрейтлайн” стои самият Валентин Златев.

Видимата връзка между Златев и Доган е адв. Александър Величков. Той е шеф на Правна дирекция на „Лукойл България“ и участва в управителните съвети на Пенсионно осигурително дружество „Лукойл Гарант-България“ АД и Доброволен пенсионен фонд „Лукойл Гарант-България“, които продават земите. В същото време Величков представлява TROXY TRADING, която се помещава в неговата кантора.

Така от двете страни на сделката се оказват едни и същи лица, а самата сделка е откровено симулативна. През март 2014 г. “Стрейтлайн” продава около 9 декара от терена на фирмата „Хермес Солар” ООД за смешните 1.7 млн. лв. Фирмата купувач е регистрирана в началото на 2011 г. Нейният мажоритарен собственик е Хайрие Сюлейман Хаджийска. Тя притежава 85% от първоначалния капитал на фирмата. Дамата е била секретарка на личния помощник на Доган – Ахмед Емин, отговарящ за паричните потоци от и към партията. Пет процента от капитала на „Хермес Солар” държи Мускафа Шан.

Напомняме, че Емин загина при загадъчни обстоятелства на 17 октомври 2008 г. в Боянските сараи на Доган. Случаят бе обявен за самоубийство от прокуратурата. Непосредствено след прехвърлянето на земята, Хайрие и съдружникът ѝ Мустафа Шан решават да продадат дяловете си във фирмата и да излязат от ръководството. Но по адреса и координатите посочени в Търговския регистър има достатъчно основания да се счита, че фирмата е част от прословутите обръчи на бизнес интересите на ДПС.

От въздушната снимка се вижда мащабът на строежа на т.нар. Морски сарай на Доган

Вече с новото ръководство „Хермес Солар“ пристъпва към строителството на двореца. Средствата са от банкови заеми. Дружеството има два кредита към КТБ. Първият е от март 2012 г. и за близо 12 млн. лв. и има просрочени лихви 100 хил. лв. Вторият – за близо 7 млн. лв. е от юли 2013 г. и има просрочени 50 хил. лв. лихви. Те са категоризирани като “лоши кредити” без достатъчни обезпечения. И двата кредита на “Хермес Солар” са рефинансирани от ПИБ, където се прекредитира и Делян Пеевски малко преди фалита на КТБ.

Две години по-късно сараят е довършен. Ахмед Доган получава и близкото пристанище, което е отписано, като изключителна държавна собственост. Правят се опити всички плажуващи в района да бъдат изгонени.  Впоследствие, през 2018 г. “Хермес Солар” се превръща и коцесионер на плажа Росенец – Север.

През Васил Михайлович Рибаулин, който е вече бивш акционер в “Хермес Солар”, дружеството е свързано лице с фамилията Еременко – Игор Николаевич, съпругата му Наталия и синът им Роман Еременко . Те освен че са бизнесмени и хотелиери, очевидно са много близки и до различните мото-клубове, носещи името „Нощни вълци“ и ги приемат на чествания в своите хотели.

Роман Еременко и Нощни вълци

От страниците в социалните мрежи на подразделението на „Нощните вълци“ във Варна става ясно, че българските рокери поддържат гореща връзка с руския клуб-майка. Във Facebook са публикувани снимки на членовете на българския клуб с Александър Залдостанов – „Хирургът“ – създателят на „Нощните вълци“ в Русия. Не липсват обаче фотографии и с руския полсаник Анатоли Макаров, президента Румен Радев и лидерът на БСП – Корнелия Нинова.

Варненските нощни вълци с руския посланик Потапов

Но “Хермес Солар” преди всичко очертава връзката между „Лукойл“ и почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. Той е считан за близък до няколко разузнавания като се започне с това, че е бивш агент на Държавна сигурност от времето на комунизма. За близостта му с Русия говори факта, че той, заедно с Делян Пеевски, получава забрана да влиза в Турция през 2016 г.

Повод за рестрикцията стана про-руската позиция на ДПС при кризата, която настъпи между Турция и Русия след свалянето на руския бомбардировач СУ-24 от турски изтребител Ф-16 в Сирия.

Малко преди да бъде обявено, че Доган и Пеевски са persona non grata в Турция, стана ясно, че има концентрация на агенти на турското разузнаване (МИТ) в района около хотел “Берлин” и Беловодски път. Към онзи момент на двата адреса се помещават резиденциите на Пеевски и Доган. Дали в рамките на активно мероприятие или пък по случайност, но известен столичен автокрадец задига джип AUDI Q7 с регистрационен номер TR 16 ACH 92, ползван от турските служби. Вътре в джипа са и служебни карти на служители от МИТ. Возилото е отмъкнато от СПА-хотел в Драгалевци, който е собственост на роднина на тогавашен зам. министър на отбраната.

Впоследствие източници от сферата на сигурността потвърдиха информацията. Возилото е било върнато срещу откуп. То било прибрано лично от Младен Маринов, твърдят запознати, който тогава е директор на СДВР. По това време има два повода за засилен интерес на турското разузнаване към Доган и Пеевски – връзките с Русия и контрабандата на български цигари в Турция и Близкия Изток.

За да обобщим: дружества на „Лукойл“ предоставят на про-руски настроения Ахмед Доган земя при „преференциални“ условия, за да си вдигне там той луксозна лятна резиденция. Дали това е възмездна сделка за услуги към руските служби или за лобиране пред българските институции можем само да гадаем.

Монопол и недосегаемост

„Лукойл“неколкократно е била разследвана за злоупотреби в ЕС. През 2014 румънската прокуратура обвини местното ѝ поделение в злоупотреби и пране на пари, като внесе в съда иск срещу компанията за 1.8 милиарда Евро. През 2017 г. обаче делото беше прекратено.

В България компанията е на практика монополист и никой не я преследва за нищо. Доминацията ѝ се простира върху всички местни мощности за внос и преработка на суров нефт, както и за складиране, транспорт и износ на нефтопродукти. Основното нефтено пристанище на Лукойл край Росенец е на практика руски „анклав“, където няма представители на българските власти, включително и митнически служители, както установи разследване на Биволъ.

Компанията е единствен доставчик на горива за морските, речни кораби и самолетите по националните летища на България. Лукойл е основният, а практически и единствен доставчик на горива за всички институции и служби, включително полицията и армията. Останалите компании са просто посредници, които също предлагат неин продукт. Законодателството у нас изисква акцизните стоки да се съхраняват в данъчни складове, които са лицензирани. През 2011, българското Министерство на Финансите обяви, че Лукойл пряко контролира 80% от данъчните складове за горива. Всъшност индиректно компанията контролира над 95% от тях.

Печалбите на „Лукойл“ от дейността му в България се изнасят изцяло извън страната. През 2017 г. от компанията изтъкнаха, че са платили над 32 милиарда данъци, акцизи и т.н. Впечатление прави, че за цялото това време са платили едва 151 милиона данък печалба, според официалните данни. Това означава, че от „Лукойл“ са работили почти благотворително за българския пазар.

Джеймс Уорлик и Валентин Златев

Поради липсата на ефективни инструменти за контрол, държавата няма яснота колко е внесеният от „Лукойл“нефт, колко е износът на горива, колко се продава на вътрешния пазар и за колко от това се плащат данъци.  Съществува хипотеза, че не се начисляват всички дължими ДДС и акцизи, които съставляват огромната част от крайната цена на горивата. Това на практика означава, че „Лукойл“ в България е държава в държавата, която се „дотира“ от българските граждани, фирмите, и правителството.

Единствените опити да се наруши този изключителен данъчен комфорт на „Лукойл“ бяха направени от покойния шеф на митниците Ваньо Танов, който за кратко отне лиценза на компанията заради неспазване на задължението да монтира измервателни уреди за горивата. Парадоксално, усилието на държавата да въведе ред беше парирано от… американския посланик Джеймс Уорлик, който направи нарочна публична визита в рафинерията и се изказа много благопожелателно за нейната работа.

След тази дипломатическа интервенция темата за измервателните уреди в “Лукойл” заглъхна. Посланик Джеймс Уорлик приключи мандата си в България, а през 2016 г. напусна Държавния департамент и започна работа в руската адвокатска кантора “Егоров, Пугинский, Афанасиев и партньори”, основана от състудент на Владимир Путин.

Това изследване беше реализирано от „Репортери на терен“, програма на Фондация „Робърт Бош“, организирана съвместно с медийната неправителствена организация N-ost.

This research was enabled by “Reporters in the field”, a program by Robert Bosch Foundation hosted together with the media NGO N-ost.

Шеф на ЧЕЗ: ТЕЦ Варна не може да осигури студен резерв

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/cez-eurohold-deal-1.html

вторник 9 юли 2019


„От Батак съм, чичо“, или тенденциите, които евроизборите показаха

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/batak-i-tendentsiite-na-evroizborite/

Странна работа са изборите. А мотивите за гласуване никога не са съвсем ясни нито на социолозите, нито на политолозите, защото са колкото логични, толкова и ирационални. Спомняте ли си онзи виц от времето на соца, който обобщава образно живота в тоталитарната ни държава: не работят, а получават заплати; магазините им празни, масите им пълни; недоволни, а гласуват „за“. Е, днес има една съществена разлика – магазините са пълни, но на доста хора масите са празни. И днес сме недоволни от политическото ни представителство и управляващите, но мнозинството от избирателите подкрепиха отново статуквото и системните партии.

По странен начин и партиите тълкуват своето представяне на избори. В приключилия преди дни вот за Европейския парламент

управляващата партия ГЕРБ излезе победителка, нищо че губи близо 75 хиляди гласа

в сравнение с резултата си на евроизборите през 2014 г. и получава доверието на едва 10 на сто от гражданите с право на глас у нас. Тези малко над 600 хиляди българи са предимно членове на партията и техните семейства, представители на държавната и местните администрации, както и на фирмите, които печелят големите обществени поръчки и усвояват милионите от еврофондовете. При това Борисов разшири електоралната подкрепа за партията си, като включи на избираеми места в листата Асим Адемов, който му донесе десетки хиляди гласове от турско-мюсюлманската общност, и Александър Йорданов от СДС – партията, която с името си даде на ГЕРБ повече нова легитимност, отколкото десни гласове.

Но премиерът много добре осъзнава печалността на тази победа и предчувства, че тенденцията на спад на доверие към партията му през следващите години може да се засили. И затова ще се опита да я задържи, като продължи да се освобождава от изхабените и дискредитирани лица в ГЕРБ. Като Цветан Цветанов например – втория човек в партията, когото изпрати с благодарности в забвение. Едноличният самодържец на властта ще потърси сметка и от кметовете на общини, в които партията изгуби евроизборите от БСП. И най-вероятно ще ги подмени с нови лица на местните избори тази есен. Но на фона на тоталната корупция, бедност и социално изключване на огромни групи от обществото, той все по-трудно ще убеждава обществото, че партията му има сили за постоянно самопречистване. Омерзението от бруталната употреба на властта девалвира и ерозира общественото доверие в ГЕРБ и цялата политическа система, затова краят на това управление не е далеч. А първият тест за това в какво организационно здраве е партията без Цветанов ще бъдат изборите за местна власт през октомври.

БСП изгуби битката с ГЕРБ за Европейския парламент,

но взе 50 хиляди гласа и един депутатски мандат повече в сравнение с 2014 г. И е единствената партия, вдигнала резултата си на сегашните евроизбори.

Можеше ли столетницата да не претърпи поредния крах? Разбира се, за него ѝ помогнаха фактори като вътрешната опозиция в партията; изборът на лицата в листата и подредбата ѝ, и напрежението около включването на Сергей Станишев в нея; лошата тактика или по-скоро липсата на такава в предизборната кампания; кресчендото в обсъждането на имотните скандали и неприятният фалцет (преминаващ към фалшив тон) на посланията, отправени от Нинова и Йончева към обществото; „прегряването“, както го наричат самите социалисти, от превъзбудата от предвкусването на властта и т.н.

Но дори БСП да беше направила много по-успешна кампания с умерени послания и тон, тя пак нямаше да спечели тези избори. Просто защото си остава посткомунистическа партия, приела цялото наследство на БКП като свое, отрекла се с половин уста от тоталитарното си минало и идеология и горда с постиженията на режима на Тодор Живков, който управлява България 33 години, заедно с нейния партиен апарат и репресивни служби. Не можаха да припознаят БСП като изразител на техните очаквания за по-социална Европа и една голяма част от българите, които живеят на ръба на оцеляването със заплати и пенсии, които ни държат стабилно на последното място по доходи в ЕС. Затоваикономистката Ваня Григорова заяви в интервю по БНР след вота, че ако БСП беше направила заявки за такъв тип политика в бъдещия европарламент, тя щеше да я подкрепи и не би се явила като независим кандидат в тези избори. И тук неизбежно възниква въпросът за процесите, които ще се развиват в тази партия и за необходимостта от появата на нова политическа формация в център-ляво, която да запълни този вакуум.

Най-интересно е представянето на ДПС на тези избори.

Партията запази позицията си на трета политическа сила, но електоралната ѝ подкрепа намалява с около 60 хиляди гласа, затова ще изпрати в новия Европейски парламент трима вместо четирима депутати, които излъчи на изборите през 2014 г. Създадена като проект на Москва и на ДС, за да неутрализира влиянието на демократичните партии в годините на прехода върху българските турци и мюсюлмани и да монополизира техния вот, днес, 30 години след насилствената смяна на имената на това население и прогонването на над 300 хиляди души в Турция, партията на Ахмед Доган губи влияние сред електората си. И основната причина за това е, че младите хора от етноса не са наследили страховете на своите бащи и дядовци от т.нар. Възродителен процес, които ДПС съживява периодично и винаги с манипулативни цели.

Останалите партии и политици у нас (с изключение на Иван Костов) така и не видяха протегната ръка на българските турци, които искаха през годините да се еманципират от Доган и от създадената от него партийно-религиозна клика. На тези избори беше регистриран голям отлив на гласове за ДПС от турско-мюсюлманската общност в България и нулев интерес от страна на изселническата ни общност в Турция. И една от най-важните причини за това е присъствието на одиозния Делян Пеевски в листата. В същото време в нея без свое представителство останаха регионите, определяни като бастиони на Ахмед Доган и партията му, което няма как да не е разгневило актива в Кърджали и Делиормана и да не е се отразило на резултатите от етническия вот.

Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски се отказаха да бъдат евродепутати с мотива, че искат да дадат шанс на младите в листата. И затова изпращат в следващия Европарламента 63-годишната Искра Михайлова, бивша министърка на околната среда и водите в кабинета „Орешарски“, и Атидже Алиева-Вели – зам.-шефка на Държавния фонд „Земеделие“, отговаряща за прилагането на Програмата за развитие на селските райони, с която бяха финансирани скандалните къщи за гости. Тези лица бяха избрани не от Доган, а от Пеевски, който вече разпределя порциите в държавата със санкцията на задкулисната власт, която го създаде.

Този контекст прави разбираемо и предизборното извинение на Доган към българските турци, част от които вече няма да намират политическо представителство в ДПС. Защото след тихия преврат в партията, на практика тя се оказа овладяна от олигархичния кръг, от същите обръчи от фирми, които Доган създаде, а сега те му отнеха властта, като го компенсираха с един ТЕЦ. Сега Движението за права и свободи ще се опита да се легитимира като партия с нов профил, като независима от етническия вот, а всъщност ще се развива като корпоративно-политически хибрид от латиноамерикански тип, което ще разврати още повече и без това нездравата политическа среда в България.

С тактиката си да се обърне към най-маргиналните и социално слаби групи в обществото, освен да си осигури между 300 и 400 хиляди гласа на избори, Пеевски търси и нов имидж както за партията, така и за себе. На тези избори либералната формация стана трета политическа сила в региони без етнически турци. А в други, като Пазарджишка област, изпревари по резултати БСП. В община Батак например ДПС е безспорен победител с 1419 гласа. В Пещера етнически турци са гласували за БСП, а в Септември – етнически българи за ДПС. Фактически в България етническият вот е разбит, а ДПС чрез модела #Кой започва за измества БСП от традиционната ѝ роля на социална партия. С една дума, отрочето е почнало да подяжда майка си. И ако успее да си гарантира тази подкрепа и в бъдеще (включително и с купен вот и законодателни инициативи като намаляването на ДДС върху хляба и лекарствата), не е изключено в бъдеще партията да стане втора политическа сила в България, а Ахмед Доган да остане само спомен и брошка на ревера на Пеевски и генерал Решетников. Тази тенденция е най-важната, откроила се на тези избори, и заслужава специален анализ и внимание.

Националистическия вот на 26 май (два пъти по-нисък, отколкото през 2014-та) обра ВМРО.

Основно заради гръмката антиромска и антибежанска риторика на Каракачанов, Джамбазки и техните подгласници, която напълно измести от фокуса Волен Сидеров, Валери Симеонов и техните партии, които едва спечелиха по един процент и малко. Провали се и другият претендент за този вот – Веселин Марешки, който като лисицата, на която гроздето е кисело, рече, че остава в нашия парламент, защото българите го искали тук.

Градската десница успя да изпрати Радан Кънев в Европарламента чрез „Демократична България“, като премина изборната граница с под 0,20%.

На ръба, както се казва, въпреки злостната и клеветническа кампания, организирана срещу коалицията от олигархията и нелегитимната власт в България. Това е безспорен успех, макар резултатът в сравнение с вота, който събра Реформаторският блок на предишните евроизбори, да е по-нисък. Но не може да бъде основание за особена гордост, защото рисковете ДБ да се превърне в малка бутикова партия на избраници (по подобие на други десни формации) без шансове да управлява, са големи. Затова трябва да намери нови коалиционни съюзници и да разшири електоралната си база, и без това малка в страни като България.

На настоящите избори за Европарламент е регистрирана най-високата избирателна активност от изборите през 1994 г. насам.

В Германия и Дания има увеличение отнад 10%, в Испания – над 20, в Австрия – близо 15 на сто спрямо предишните избори през 2014-та. Дори в Обединеното кралство, което се кани през октомври да излезе от ЕС, има ръст, макар и минимален. Положителна е тенденцията и в страните от бившия Съветски блок, където традиционно към европейските избори има слаб интерес. В Унгария, Полша и Румъния ръстът на избирателната активност спрямо предишните евроизбори е между 14 и 21 процента, а в Словения, Словакия и Хърватия, които остават в класацията зад България, активността се е повишила между 4 и 10 на сто.

У нас 66 на всеки 100 души с избирателни права не са се доверили на политическата класа и не са участвали в изборите.

Дали това е класически протестен вот, или е друга тенденцията, да кажат социолозите. Фактите са такива. И те показват загуба на представителство за политическата класа. Показват отвращението на българите към този „елит“ и нежелание повече да го възпроизвеждат с гласовете си.

Ще се акумулира ли достатъчно гражданска енергия за промяна, ще покаже времето. Ще е победа за демокрацията, ако обществото се самоорганизира и създаде само̀ нов политически проект. Всеки друг, появил се с акуширането на чужди държави и служби, може да свали от власт една партия. И да я даде в ръцете на друга. Но това ще бъде поредният политически фарс във фасадната ни демокрация.

Заглавна снимка: Стопкадър от пресконференция през 2014 г., когато Делян Пеевски обявява, че се оттегля от евродепутатското място и пита кой ще му се извини на него

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Кой ще прости на Доган

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy-shte-prosti-na-dogan/

В българската политика има един човек, когото, подобно на Делян Пеевски, никой не е виждал публично вече шеста година. До нас достигат свидетелства за материалната му наличност благодарение на речите, които държи по Коледа пред партийна върхушка в покоите си, и редки писмени изявления. Тези откровения на прорицателя биват тълкувани и разнищвани от дарака на „общественото мнение“, издигнало Ахмед Доган до позицията на магьосник с обществени функции (ползваме определението на Джеймс Фрейзър от антропологичното му изследване „Златната клонка“).

Първобитните общества според Фрейзър познават двама човекобогове – на религията и на магията. Човекобогът от магически тип е „чисто и просто човек с необикновени способности, каквито повечето му събратя му приписват“. „Цялото му същество, телом и духом, е така фино настроено към хармонията на света, че докосването на ръката или обръщането на главата му може да предизвика трепет, който ще премине през всеобщата схема на нещата…“

Това може да ни помогне да разберем по-добре морфичния резонанс, за който (ни) говореше Ахмед Доган през 2015 г. – и „не се ебаваше“. Така разбираме и че Доган го има – мисли, следователно съществува (по Рене Декарт). Тази седмица той отново просъществува чрез призив, разпространен от ДПС, подписан с „Винаги ваш Ахмед Доган“, в който почетният председател се обръща към „разсърдените и разочарованите“, за да поиска прошка с думите: „… ако има допуснати грешки в близкото минало – Простете!“

Ако има?

Разкаянието е преди прошката. А прошката се дава лично и означава, че прощаващите се отказват да търсят правосъдие и справедливост на земята, отказват се да настояват и да чакат възмездие и обезщетение. Как човек, който се има за човекобог, за свръхчовек, моли за прошка?

Студентът Разколников от „Престъпление и наказание“ на Достоевски (любим автор на Доган), който убива бабичката лихварка и добрата ѝ сестра, станала свидетел на престъплението, го прави, защото се има за избран, необикновен, не за някой от тълпата, но се пречиства чрез покаяние и изкупление, за да стигне до прошката. Няма разкаяние в Догановото „простете“. Има „ако“. Ако има нещо, няма нищо, нали така казваме.

От позицията на човекобог, комуто са присвоили званието „пазител на етническия мир в България“, пожизненият партиен лидер натъртва колко важни са европейските избори за ДПС и как трасират пътя за добро представяне на следващите местни и парламентарни избори. Четирима евродепутати, колкото сегашните, е поставил като цел Доган – разбира се, по-рано. Към момента социологическите проучвания дават твърди два мандата на ДПС, за три ще се изискват по-сериозни усилия – представянето на листата не е предизвикало възторг сред избирателите на Движението.

Самата листа бе рекламирана като най-младата, със средна възраст 30 години. Преференциите при ДПС са забранени, а на първите четири места са недотам младежи: 1. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ (49 години), 2. Делян Пеевски (38 години), депутат с един работен ден досега в 44-тия парламент; 3. Илхан Кючюк (33 години), евродепутат и председател на младежкото ДПС; 4. Искра Михайлова (61 години), евродепутатка и бивша министърка на екологията.

Може би Доган трябва да поиска прошка заради листата.

Защото Пеевски не е изразител на интересите на избирателите на ДПС, той крепи интересите на една друга група, значително по-малка, но осигуряваща огромни материални блага на почетния председател на ДПС и управляващата Движението клика. Няма български гражданин, който да не е наясно с това. Присъствието му във всички листи на ДПС от 2009-та насам и съзаклятието между почти всички политически сили да не произнасят името му, освен с добро, го направи нарицателно.

„Политическият код на ДПС се основава на постоянното подмладяване и непрекъснато движение към по-добри условия на живот, с по-голяма свобода, отговорност и толерантност“, заявява Доган в тазседмичния призив.

ДПС не спира развитието на младите хора да живеят в един по-добър свят, който „имат куража да изградят за себе си“. Пеевски е доказателство. Когато го вкараха в политиката, едва беше прескочил 20 години, днес вече е метафора на сенките – но изградил за себе си и за още неколцина един по-добър свят.

Може би Доган трябва да поиска прошка заради „Булгартабак“.

След като му простят за Пеевски, ще трябва да поиска прошка заради „Булгартабак“. Защото поне на два пъти бе пресечен пътят на сериозни стратегически инвеститори, които искаха да купят холдинга. Но вместо това попадна в ръцете на фирма, регистрирана с руски капитали, предала го по-нататък в Пеевските ръце. А те пък го приключиха. С което от българския пазар изчезна един от големите купувачи на тютюн, произведен именно от избиратели на Движението.

Може би Доган трябва да поиска прошка заради същите тия тютюнджии.

Защото в началото на тоя век, когато ДПС официално управляваше заедно с царската партия, им обеща алтернативен поминък – земеделие, което да замести отглеждането на тютюн. И това не се случи.

Може би Доган трябва да поиска прошка заради разминаването между думи и действия.

В последната известна засега реч – предновогодишната в края на 2018-та, почетният председател на обявилата се за либерална партия ДПС говори за нарастващата бедност, спад с 85% на инвестициите за десет години (2008–2018) и как „погрешно поднесената неолиберална концепция за тотална дерегулация на новородената пазарна икономика“ я е осакатила. „Сега нямаме нито пазарна икономика, нито свободна конкуренция, нито сериозен държавен ангажимент в икономиката“, заяви Доган. А ДПС, заедно с всички управлявали досега партии, трябва да поиска прошка за това.

В същата тази реч Доган заяви: „На евроизборите, на местните избори и на следващите парламентарни избори (редовни или предсрочни) всяка партия да представи проект за ускорено развитие на страната, които да предизвикат обществен дебат“. Къде е проектът на ДПС – или партията не изпълнява заръките на човекобога?

Както беше написал д-р Тони Филипов в един от прочутите си „Делници на един луд“, като чете някоя от речите на доктора по философия, пред очите му „се явяват отрудените избиратели на агата, които нижат тутун и цъкат с език: „Бу адама чок челеби!“ Но някои избиратели на ДПС не нижат тютюн – управляват къщи за гости, защото са част от фамилията на лидера Карадайъ и защото ДПС от години, явно или скрито, разпределя едни порции от европейските средства за земеделие. И това не се променя от факта дали БСП, или ГЕРБ са на власт.

В друга реч, от Осмата национална конференция през януари 2013 г., последната му публична проява, Доган каза относно Борисов: „Навярно тепърва ще се анализира случаят „ГЕРБ и Бойко Борисов“ в най-новата история на България. Най-вече от гледна точка на въпроса защо след близо 20-годишен преход към пазарна икономика и демокрация Властовата система на държавата беше обсебена от идентифицирани летящи обекти от подземния свят?“

Но ако се намери отговор на този въпрос, тогава трябва да се намери и на друг – за съюза на Доган и ДПС с „Мултигруп“ и Илия Павлов.

А може би най-напред трябва да поиска прошка от българските турци,

които толкова дълго плашеше с „Възродителния процес“, но така и не поиска възмездие за извършителите му. Да не би защото се съюзи с тях…

На Осмата национална конференция на ДПС срещу Ахмед Доган бе извършено покушение с газов пистолет от Октай Енимехмедов и на следващия ден Доган обяви, че се оттегля като председател на Движението за права и свободи. Оттогава досега единствената информация за него са речите му и увеличаването на личното му богатство – от собствеността на Боянските сараи до ТЕЦ „Варна“ и сделката за студен резерв и проекта за пристанище.

Почетният председател на ДПС не е единственият, чието благосъстояние се е увеличило. Нито единственият, който смята, че му се полага по право. Но по това се различават общественият магьосник и българския политик. Първият се наема със задачи, които са за доброто на племето, вторият го прави заради егото си и лакомията си за власт и богатство.

Заглавна снимка: Стопкадър от приветствието на д-р Ахмед Доган на Деветата национална конференция на ДПС

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

От Краси Тераси за Ахмед Сараи писмо имотно. Имотно писмо

Post Syndicated from original https://bivol.bg/pismo-imotno.html

неделя 21 април 2019