Tag Archives: Балкани

Черни шпиони, бели шпиони

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/cherni-shpioni-beli-shpioni/

От времената на Руската империя, когато разни политически умове са се възторгвали от идеята за балканска федерация само на „славянските народи“, до днес тя е инструмент за руско влияние на Балканите заедно с православието. По отношение на газовите тръби обаче Москва нe прави разлика между християни и мюсюлмани. Любопитна подробност е, че за идеята за единение на славяните под покровителството и водачеството на Русия пръв говори един хърватин – Юрий Крижанич. Днес Хърватия не може да се нареди сред балканските съюзници на Москва. За Сърбия обаче е по-различно.

Независимо от осветените на сръбска земя руски шпиони от ГРУ (руското военно разузнаване) и техни агенти – сръбски военни, президентът Александър Вучич няма никакво намерение да отменя планираното си за 4 декември посещение в Русия. Казва го в интервю пред Der Spiegel, в което обяснява още, че отношенията с Москва са ясни и честни: „Ние сме приятели, но Сърбия все още иска да бъде част от Европейския съюз.“

Шпионска Балканиада

Същата реакция имаше и българският премиер Бойко Борисов преди два месеца, след ареста на председателя на движение „Русофили“ Николай Малинов, обвинен в шпионаж. Отношенията са приятелски, прагматични, подготвя се посещение на президента Путин в чест на 140-годишнината от установяването на дипломатически отношения, заяви Борисов в парламента, изброявайки достиженията на двустранните отношения с акцент върху руско-турския поток.

Изглежда, че Русия форсира шпионска Балканиада в опит да възпре някои държави от Западните Балкани от европейските им пориви. Тези разузнавателни операции със сигурност не са отсега, нито ще бъдат прекратени. А отпор може да бъде даден само чрез координирани усилия с партньорски служби, както отбелязват в коментари политици от балканските държави.

Миналото лято Гърция изгони двама руски дипломати заради опити да саботират споразумението за името на Македония. През май в Черна гора бяха осъдени задочно двама офицери от ГРУ заради участие в опит за държавен преврат през 2016 г. България извади шпионски скандал срещу Русия и изгони един руски дипломат, също служител на ГРУ.

България: шпионски скандали и отравяне на бизнесмен

Тази седмица съвместно разследване на Bellingcat, The Insider и Der Spiegel разкри съпричастност на осмина от ГРУ към отравянето на българския бизнесмен Емилиян Гебрев, собственик на оръжейната фирма „Емко“ и близък с избягалия в Сърбия мажоритарен собственик на КТБ, днес във фалит, Цветан Василев. Според разследването агентите от ГРУ са посещавали няколко пъти България на групи и под фалшиви самоличности: в средата и края на февруари 2015 г., в началото на март и в края на април, а последната група си заминала на 28 април същата година – деня, в който на Гебрев му прилошава. Експертиза установява, че в организма му има следи от органофосфатни съединения, които се отнасят към нервнопаралитичните съединения от клас „Новичок“ (наименование, познато три години по-късно от отравянето на полк. Скрипал – бивш служител на ГРУ, вербуван от британските спецслужби, и дъщеря му Юлия в британския град Солсбъри).

Арестуваният Николай Малинов също е имал връзки с подслонения от Белград банкер беглец Цветан Василев, както и с руския олигарх Константин Малофеев – персона нон грата за ЕС и САЩ заради „приноса“ му за дестабилизацията на Украйна. През септември т.г. на Малофеев бе наложена забрана за 10 години да влиза и в България, както и на о.з. генерал Леонид Решетников, бивш шеф на Руския институт за стратегически изследвания. Малинов беше освободен от ареста, за да пътува до Москва, където на 4 ноември президентът Путин го награди с орден „Дружба“, придружен от 36 000 евро парична премия. Главният прокурор Сотир Цацаров даде на Инспектората на ВСС съдията от специализирания наказателен съд Андон Миталов, който разреши на заподозрения в шпионаж да пътува.

Кой, ако не партньорите

Засега не е публично известно кой е заснел и пуснал на 17 ноември в YouTube видеото, на което е запечатана срещата на руския подполковник Георгий Клебан със сръбски офицер в парк в Белград. По време на срещата руснакът дава на агента пакет с пари. За „осветяването“ сръбският депутат Милован Дрецун обвини „мощен разузнавателен център, базиран в Скопие“, с участието на шпиони от България, Хърватия, Северна Македония и западни служби. Тези обвинения станаха причината преди седмица българската външна министърка Екатерина Захариева да обяви пред „Нова телевизия“, че „най-вероятно“ МВнР ще извика сръбския посланик на ниво директор. Все още липсва официално съобщение в потвърждение на думите ѝ.

В различните балкански държави Русия има различни интереси и използва инструменти за натиск, съобразени с тях. Може да е православието, панславянската идентичност, икономиката (eнергийни суровини), отбелязва в свой анализ американският Център за стратегически и международни изследвания (CSIS). За сърбите например Русия споделя славянските и православните традиции и подкрепя противопоставянето на независимостта на Косово, а наред с това слага ръка върху част от газопреносната инфраструктура чрез съвместно акционерно дружество и участва в разширяването на газохранилището в Банат. За България, член на ЕС и НАТО, енергетиката е основното оръжие, а тезата за панславизма позаглъхна – въпреки усилията по Живково време и повече от 45 години пропаганда.

Догодина в Сърбия, започнала преговори с ЕС, и в Северна Македония, все още непоканена от Брюксел, но призована в НАТО, предстоят парламентарни избори. За разлика от Скопие, Белград декларира, че не се стреми към членство в Алианса. The Irish Times припомни, че Русия доставя танкове и изтребители на Белград в последните години, а през октомври изпрати и войски, и високотехнологичен хардуер за съвместни военни учения, по време на които президентът Вучич потвърди намеренията за закупуване на модерна система за ПВО „Панцир“ от Москва.

„Разбира се, имаме опасения не само за разполагането на руска военна техника на територията на Сърбия, но и за възможността Сърбия да придобие значими руски военни системи“, казва пред изданието Матю Палмър, заместник-помощник държавен секретар на САЩ и специален представител на американския президент за Западните Балкани. Той дипломатично предупреждава Белград да се въздържа от подобни сделки.

Димитър Бечев, експерт по Балканите в Университета на Северна Каролина, не смята, че Сърбия би се съобразила с това предупреждение. Пред The Irish Times той посочва, че Сърбия едва ли ще прекъсне връзките си с Русия, а Вучич няма да се отметне от сключени вече договори. Сърбия има споразумение за свободна търговия с Евразийския съюз, което би се обезсмислило при евентуално членство в ЕС, казва Вучич в интервюто за Der Spiegel, намеквайки, че Белград очаква повече от Брюксел – и предвид факта, че са привлекли половината от преките чуждестранни инвестиции на Балканите.

Какво ще направи България?

Яснота ще има с новите договори за закупуване на газ – руски, американски втечнен, азерски. Контрактът с „Газпром“ за закупуване на 2,9 млрд. куб. м годишно с клаузата take-or-pay изтича през 2022 г. С възможността да разнообрази източниците на неруски газ, при това на по-ниски цени, София на теория би могла да поставя свои условия, вместо все да прикляква. Тази възможност зависи от реалния пуск на интерконектора с Гърция, предвиден за догодина – проект, чийто учредителен договор беше подписан през далечния март 2010 г.

Това е и една от задачите на разузнавателните мрежи – да предотвратят всеки опит на България да пробие енергийния монопол на Русия. В такива случаи се прибягва до дестабилизация, предсрочни избори. Дали няма да видим отново този сценарий?

Заглавна снимка: Владимир Путин на церемонията по случай 100-годишнината от формирането на ГРУ. Източник: kremlin.ru

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Албания в сянката на корупцията и наркотрафика

Post Syndicated from Александър Детев original https://toest.bg/albania-v-syankata-na-korupstsiyata-i-narkotrafika/

Енвер Ходжа управлява Албания 44 години. Режимът му се характеризира с изолационизъм и репресии – по време на неговото управление над 100 000 души са пратени в трудови лагери, 20 000 – в затвори, а около 6000 са убити или изчезват. От държавите от бившия Източен блок Албания последна се освобождава от комунистическия режим през 1992 г., а икономическата и социалната ѝ изостаналост отварят вратите за корупцията и престъпността и създават големия проблем на албанското общество до ден днешен – производството и разпространението на наркотици.

Днес, 34 години след смъртта на Енвер Ходжа и 27 години след първите демократични избори в страната, Албания продължава да е сред четирите най-бедни държави в Европа. По данни на Световната банка брутният ѝ вътрешен продукт към 2017 г. е по-малко от 5000 долара на глава от населението. За сравнение, към същата година в България това число е малко над 8300 долара, а средно за ЕС – 36 700 долара. Въпреки това икономиката на Албания в последните години бележи подем, дължащ се основно на туризма. Близо 4 млн. туристи посещават страната ежегодно. През 2014 г. „Ню Йорк Таймс“ я постави на четвърто място в класацията си за 52 дестинации, които трябва да бъдат посетени.

Несъмнен принос към туристическия ръст в страната има премиерът и бивш кмет на Тирана – Еди Рама. Рама е художник и отношението му към изкуството и цветовете беше един от акцентите на градоначалството му. Той инициира озеленяването на Тирана, премахването на незаконни постройки и оцветяването и реновирането на множество сгради в албанската столица. През 2013 г. Рама участва в TED Talks в Солун по тази тема.

Наркотиците

През последните години властите в Тирана се хвалят, че залавят тонове наркотици всяка година и водят безпрецедентна война срещу производителите и разпространителите в страната. Според някои източници обаче до ден днешен през Албания минават близо 70% от дрогата, разпространявана в Европа, а през последните две години двама министри на страната бяха обвинени, че са обвързани с наркомафията.

През 2017 г. името на тогавашния вътрешен министър Саймир Тахири попадна в записи на италианската полиция, довели до ареста на трафиканти на наркотици и оръжия от Албания, които се оказаха… негови братовчеди. Година и половина след оставката на Тахири наследникът на поста му Фатмир Джафай също подаде оставка. Причините не станаха ясни, но опозицията му оказваше сериозен натиск за това, че брат му е осъден за трафик на дрога в Италия през 2000 г. Няколко седмици след като Фатмир Джафай встъпи в длъжност, Агрон Джафай отиде в Италия, за да излежи присъдата си.

Борбата с организираната престъпност и наркотрафика, или по-скоро обвиненията за липса на такава са и част от причините за протестите, които разклащат правителството в страната в последните години. Опозицията, в лицето на дясноцентристката Демократическа партия, обвинява премиера Еди Рама и представителите на неговата Социалистическа партия във връзки с мафиотските структури и толерирането на трафика на дрога и оръжия.

Преди парламентарните избори през 2017 г. темата за разрастването на бизнеса с наркотици и особено с канабис беше в основата на започнатите от Демократическата партия протести. Саймир Тахири беше обвиняван в обвързаност с престъпните организации, стоящи зад разпространението на наркотици, а Рама – в толерирането им. Друго обвинение към него беше за готвена изборна манипулация.

Обвиненията продължиха и след вота и поредната им кулминация беше през февруари 2019 г., когато опозицията обяви, че отново напуска парламента. Демократическата партия го бойкотира и през декември 2018 г., но депутатите ѝ се върнаха в пленарната зала. В парламента обаче нормален тон на разговор не беше установен, стигна се до нова ескалация, а един представител на опозицията дори замери Рама с яйце.

Записите

В основата на последните критики на опозицията и общественото недоволство стоят аудиозаписи, публикувани от немския таблоид „Билд“. В материал, озаглавен „Как мафията манипулира изборите в Албания“, изданието обвинява партията на Рама, че е манипулирала парламентарните избори през 2017 г., и то с подкрепата на престъпни структури. Записаната комуникация е между двама кметове от Социалистическата партия и арестувания през октомври 2018 г. за наркотрафик престъпен бос Астрит Авдилай, в която те обсъждат предстоящите (през юни 2017 г.) парламентарни избори. Социалистическата партия на Рама обвини опозицията, че е поръчала материала и вреди на икономиката и туризма в страната.

Публикацията обаче наля още масло в огъня. Президентът Илир Мета реши да отмени постановлението, с което насрочва местни избори на 30 юни т.г. – с аргумента, че има „необходимост от успокояване на ситуацията и риск от непредсказуема ескалация на конфликта в страната“ и че „ако само управляващата партия ще участва в тези избори, това е ясно посегателство срещу принципите на плурализма“.

Министър-председателят Еди Рама от своя страна отговори, че президентът има задължение да насрочва избори, но няма право да ги отменя. Премиерът настоява, че вотът в края на юни ще се проведе. Социалистическата партия реши също така да стартира процедура по импийчмънт на държавния глава.

Дори социалистите да успеят да съберат нужните 94 гласа в 140-местния албански парламент, нужни за процедурата по отстраняване на президента, последното решение е на Конституционния съд. Той обаче не функционира от около година, след като повечето от съдиите в него бяха уволнени, защото не можаха да издържат антикорупционните проверки, въведени от правителството на Рама. Тези проверки бяха част от мерките за борба с корупцията и реформирането на съдебната система, които правителството в Тирана предприе, за да може страната да се присъедини към Европейския съюз.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Химерата ЕС

Хоризонтът пред Албания изглежда неясен както във вътрешен, така и във външнополитически план. По улиците на Тирана от месеци наред има протести с искания за оставката на Рама. Те често ескалират – демонстрантите хвърлят коктейли „Молотов“ по органите на реда, а през март се опитаха да щурмуват и парламента. Конституционният съд е напълно блокиран, тъй като в него е останал само един съдия. Опозицията отказва да е част от парламента, а управляващите се опитват да свалят президента.

На фона на това в четвъртък холандският парламент прие резолюция, с която се обяви срещу започването на преговори за присъединяването на Албания в Европейския съюз. Въпреки това парламентът в Хага даде зелена светлина на преговорите със Северна Македония, което е знак, че пътят на двете държави към членство в ЕС може да бъде разглеждан поотделно от Брюксел занапред. Нещо, което ще навреди основно на Албания в тежката ситуация, в която се намира.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на Euronews

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.