Tag Archives: Боклукгейт

Разследване на Валя Ахчиева: Замитането на италианския боклук в България

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%BA-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A.html

вторник 20 юли 2021


На една площадка в близост до ТЕЦ „Бобов дол”  в момента се намират останали 210 тона отпадъци от скандално известния  т.нар. „италиански боклук”. Престоят на тези 210 тона  е нерегламентиран,…

“Боклукгейт” е една от основните обществени теми на годината. Разкритията на Биволъ имаха ефект. Годината на боклуците

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/wastegate-year.html

четвъртък 17 декември 2020


Последната година екипът на Биволъ проведе няколко много успешни разследвания. Сред тях са източването на язовир “Студена”, скандалният безполезен водопровод за Перник, лечебните фурми дошли от Емиратите, “златните” китайски респиратори, бояджийски маски на цени за медицински и други злоупотреби свързани с COVID-19. Разследването за фурмите от ОАЕ дори оглави класация за разследвания, свързани с пандемията. Но през цялото това време темата за злоупотребите с негодни за рециклиране отпадъци остана актуална. 

В края на септември 2020 италианската телевизионна мрежа RAI излъчи репортажи за разследването на Биволъ за вноса на RDF от Италия. Международният отзвук  свидетелства, че усилията, които положихме да разследваме изгарянето на италиански боклук в няколкото топлоцентрали, свързвани с олигарха Христо Ковачки не са напразни. 

Работата по тази тема се вписа съвсем естествено в портфолиото на екипа ни,  в което разобличаването на престъпленията срещу природата са приоритетни и има особена тежест. През  последните години хиляди хектари вековни гори бяха изсечени при съмнителни обстоятелства. Изпразниха се десетки язовири и на различни места в страната настъпи водна криза. Паралелно с тези катастрофи България се превърна в сметището на Европа. Промишлени предприятия, като Червена могила днес приличат на пунктове за вторични суровини. Бяха създадени и множество депа за съхраняване на чуждестранни отпадъци, предназначени за изгаряне. 

Огромен проблем за живота и здравето на българските граждани се оказа желанието на определени бизнесмени да горят боклук както намерят за добре. В предходните 2 години горенето се случваше и в топлоцентрали, строени в зората на социализма. Там се изгаряха битови и технологични отпадъци, без да се спазват добрите европейски практики и без централите да са оборудвани с нужните им филтри за фурани и диоксини. 

Как тези централи се превърнаха в своеобразен монополист сред енергопроизводителите, при изгарянето на RDF? Ковачки е неслучаен бизнесмен с традиционни топли връзки в ДПС. Бизнесите му са кредитирани основно от Първа Инвестиционна Банка, която след фалита на КТБ финансира свързани със знаковия олигарх Делян Пеевски икономически субекти. Банката е свързана с множество криминални скандали. Единият от собствениците й – Ивайло Мутафчиев е кум на Ковачки. 

Експертите считат, че котлите на пернишкия ТЕЦ-Република, в ТЕЦ-Бобов Дол, ТЕЦ-Брикел в Гълъбово и ТЕЦ-Сливен горят с доста по-ниска температура на горене от нужната за безопасно изгаряне на RDF. И без нужните филтри! Но тези ТЕЦ-ове, освен циментовите заводи, чийто пещи поддържат много висока температура и изгарянето на боклук там е уредено през европейското законодателство, RDF до скоро горят активно роден и вносен боклук. И до един свързани с Ковачки. 

Макар да е очевидно неекологично, електричеството което централите произвеждат се купува като зелена енергия от държавата. На практика данъкоплатецът плаща изключително високи преференциални цени за електричеството, което централите произвеждат, докато населението в районите, в които те функционират е изложено на обгазяване с фурани и диоксини. За да е още по-противоречива практиката, централата в Бобов дол реализира когенерация, но не осигурява топлоснабдяване на близките населени места. ТЕЦ-ът подава отопление само към фирми, за които има подозрения, че са скрита собственост на Христо Ковачки, като оранжерии, които се помещават в пределите на ТЕЦ-а. В Сливен, където ТЕЦ-ът вече подава топлоенергия за целия град, също има оранжерии в близост. И те са топлоснабдени. Остава обаче въпросът какво е качеството на зеленчуците, които растат в близост до комините на топлоцентрали, които имат разрешително да горят RDF.

Екипът ни започна работа по темата с боклука за горене още в края на 2018 след сигнал от румънски колеги, че към България пътуват отпадъци, които са спрени от техните власти. Докато подготвяхме първата си публикация по темата посетихме много от ТЕЦ-овете. Появата ни не остана незабелязана за охраната. И край ТЕЦ Бобов дол, и край площадката на “Траш юнивърс” – фирмата получила разрешително да складира милиони тонове боклук – охранителите, се отнасяха с нас с открита неприязън и никой не пожела да разговаря с нас цивилизовано като с журналисти. При проучването край Бобов дол дадохме и “скъпа жертва”. Дронът ни DJI Phantom, който се разби над централата.

Трафиканти на отпадъци от Италия доставят боклук за Ковачки

През август 2019 публикувахме първия си материал, който вкара темата с горенето на боклука в центъра на публичното внимание. Ключово стана разкритието, че разследваният в Италия за незаконен трафик на отпадъци Серджо Гозза доставя чрез компанията си Ecoexport сериозна част от боклука, който се изгаря в ТЕЦ-овете, свързвани с Ковачки. Данните подадени от нашите партньори в мрежата за разследване на корупцията OCCRP са повече от красноречиви: През юли 2010 Гозза е бил задържан заедно с други 16 заподозрени при операция на прокурори от Неапол и Анкона. Групата е обвинена във фалшифициране на лабораторни резултати за нивата на арсен в 150 000 тона боклук, предназначен за Германия. Според обвинението, задържаните са били “напълно наясно с ролята си в сложна схема за нелегално складиране на боклук“. До присъда обаче не се стига, защото делото е прекратено по давност. 

Серджио Гозза, снимка от профила му във Facebook Credit: OCCRP

След този инцидент Гозза пренасочва бизнеса си към Източна Европа. Преди няколко години институциите спират дейността му в Румъния, но в България през 2018 и 2019 г. той не среща проблеми. RDF горивото му влиза в България през пристанище Бургас – Запад, което е собственост на Кирил Домусчиев и заминава към топлоцентралите свързвани с Ковачки, разкри нашето разследване. 

От запитване до Агенция “Митници” стана ясно, че над 500 фирми у нас внасят боклук от държави извън ЕС, но техният списък беше и остана една от най-големите тайни в държавата.

Митниците: Над 500 фирми внасят у нас отпадъци от държави извън ЕС, но за обществото не е интересно кои са те

Тези първи разкрития предизвикаха лениво размърдване на прокуратурата, тогава под командването на Сотир Цацаров и назначаване на проверки. От тях обаче обаче не последва нищо и темата заглъха до декември 2019. Тогава италианските медии съобщиха, че при разследване срещу Ндрангетата в Италия е задържана влакова композиция с над 800 тона отпадък. И то точно преди да потегли за България. Обявени като пластмаса, отпадъците се оказаха несепарирана маса. 

В началото на 2020 г. избухна нов скандал с боклуци открити при проверки на ДАНС на пристанище Варна. Биволъ тутакси разкри, че собственикът на фирмата “Дентиче Пантелеоне”, която ги е доставила, е бил задържан през 2009 в Италия като член на ОПГ за незаконно изгаряне на токсични отпадъци. 

Доставчикът на боклука открит във Варна и Бургас е бил арестуван в Италия за горене на токсични отпадъци

Ключово обаче се оказа публикуването на видео от процеса на смесване на отпадъците с въглища в Бобов Дол на което се вижда добре, че се горят парцали и несепариран отпадък, а не RDF.

Няколко дни след тази публикация прокуратурата влезе в централите свързвани с Ковачки. Което потвърди предположение е, че доставката до Варна е била предназначена именно за тях.

При проверките в Бобов Дол главният прокурор Иван Гешев обяви, че там вероятно незаконно се гори боклук, който видимо не отговаря на показателите за RDF. Кой обаче гори и кому е изгодно? На хартия централите свързвани с  принадлежат на “сламени хора”.  Крайният собственик на Брикел се оказа 81 годишен британски гражданин от графство Йоркшир. И никакъв Ковачки не се вижда никъде в собствеността на централите. Гешев дори го нарече „безработен консултант“, макар че би трябвало да е наясно за кого става дума. Най-малкото защото жената до него, Детелина Ханчева, е работила като юрисконсулт на Ковачки, преди да се впише като адвокат – разкри Биволъ. 

Жената до Гешев свързана с организираната престъпност и Ковачки

След медийните акции на прокуратурата все пак трябваше да гръмне някакъв бушон. Това стана седмица след визитата на главния прокурор в Бобов Дол. Беше задържан директора на ТЕЦ-а и обвинен в нарушения при управлението на отпадъците. 

И докато Ковачки все се изплъзваше от фокуса на внимание на Гешев, прокуратурата положи значителни усилия да подмени темата, изваждайки на преден план незаконното складиране на отпадъци, а не тяхното незаконно изгаряне. В крайна сметка държавното обвинение стовари цялата си мощ върху… братя Бобокови, които според нея складирали незаконно акумулатори на площадка в Плевен и на други места. Парадоксът е, че Биволъ работи подробно по тази тема преди прокуратурата. Още в началото на януари т.г. наше разследване установи, че боклукът от площадката в Плевен е доставен от италианската фирма Vibeco, която е във фокуса на разследване за трафик на боклук организиран от Камората. Но за разлика от ТЕЦ-овете, в Плевен боклукът не се гори, а се рециклира и от него се правеха строителни материали.

Боклукгейт: Разследвани за връзки с Камората и Ндрангетата са доставили 9000 тона боклук за България

И до днес “безработният консултант” си остава недосегаем. От офиса му твърдят, че никоя от централите, на които той официално е консултант, вече не гори отпадъци. Балите с боклук бяха изнесени първо и засега единствено от ТЕЦ Република, а централата премина на газ. Предполага се, че част от тях са складирани в завода Червена могила, но институциите отричат.  Струпаните по другите централи бали с боклук се извозвали за изгаряне към циментовите заводи – твърдят консултираните ТЕЦ-ове. Съмненията обаче остават. 

На свой ред олигархът Ковачки заведе съдебно дело срещу Биволъ за разследвания и публикации, свързани с Боклукгейт

Исковата молба на Христо Ковачки срещу Биволъ

Факт е, че заради обществения натиск, дори централата Брикел, която разполага с разрешително се отказа да гори RDF. С което значително се подобриха условията на живот за жителите в районите на ТЕЦ-овете.

През 2019 г. се коментираше възможността и други свързани с Ковачки топлоцентрали в Плевен, Враца, Русе и Бургас също да започнат да горят боклук. Разследването на Биволъ ограничи до известна степен тези планове. Въпреки всичко МОСВ издаде комплексни разрешителни, с които разреши изгаряне на отпадъчни продукти. Само за един от най-замърсените атмосферно градове – Бургас официално разрешеното количество от МОСВ е 21600 т годишно. Около 25000 РДФ и отпадъци е разрешено да се изгарят и в ТЕЦ Сливен. Спазването на екологичните изисквания е под всякакво съмнение, поради корупционните практики в българските проверяващи и санкциониращи институции и защото централите свързвани с Ковачки си остават едни от крупните многократни нарушители на екологичното законодателство в България. 

Автор: Димитър Стоянов, редактор Атанас Чобанов

Седмици след репортажа на Rai 2 Ковачки пак гори италианския боклук в ТЕЦ Бобов дол?

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D0%BA-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%BA-%D0%B2.html

събота 17 октомври 2020


Кадри с видимо черен пушек от ТЕЦ „Бобов Дол“, свързана с енергийния бос Христо Ковачки, предостави на „Биволъ“ председателката на ПК “Екогласност” за Дупница Даниела Борисова.

Даниела Борисова (Снимка: Екогласност)

Това се случва само седмици след като екипът на „Биволъ“ заедно с журналистите на италианската телевизия Rai 2 посети централата и засне подозрителното складиране на различни бали с отпадъци на територията.

Вижте репортажа на “Биволъ” (и видеото на Rai 2 долу) a от онова посещение на централата: Не ние страх от Камората и Ндрангетата, заляли с боклуци България”.

Тогава местни активисти и журналисти алармираха екипите на двете медии, че т.нар. “черен пушек” може да бъде забелязан само нощно време, когато според тях в централата се изгарят складираните отпадъци.

Ковачки забранил смартфоните 

Даниела Борисова също е на мнение, че не става дума за горене на въглища.

Тя предполага, че се изгарят прословутите незаконни отпадъци от Италия, за които „Биволъ“ многократно алармира, че са доставяни в България от италианските ОПГ-та „Ндрангета“ и „Камора“.

„Няма как да го докажем това. Аз съм почти сигурна, но…“,

коментира екоактивистката, с която се свърза екипът на „Биволъ“.

ТЕц Бобов дол на 17 октомври (снимка: Даниела Борисова)

Христо Ковачки очевидно се притеснява от репортажите на медиите като “Биволъ” и Rai 2 и активността на НПО-тата като “Екогласност” и “Грийнпийс”.

Даниела Борисова обяснява, че работниците в Бобов дол симпатизират на гражданите и еколозите, но не могат да снимат вътре, тъй като смартфоните са забранени на територията на централата.

„Те директно казват: тъкмо да си извадим телефона и си уволнен!“.

Според нея е сложно да се направи „анализ без конкретни факти“.

ТЕц Бобов дол на 17 октомври (снимка: Даниела Борисова)

„Предвид информационното затъмнение, което е не само над журналисти, а и над неща, които касаят живота и здравето на хората – няма начин да направим анализ, базиран на факти“, казва лидерката на „Екогласност“ в Дупница.

Хората не вярват, че това ще спре 

Тя е подала сигнал за установеното с видео и фото заснемане нарушение, извършено на 17 октомври 2020 г.

„Сигнал днес е подаден на 112, но Прокуратура, РИОСВ, МОСВ не би трябвало да чакат хората да подават сигнали през ден, а би било редно вече да свършат работата си“, категорична бе Даниела Борисова.

По думите й, в региона хората са обезверени заради случващата се екокатастрофа.

ТЕц Бобов дол на 17 октомври (снимка: Даниела Борисова)

„Показаха ми клипове от миналата година, снимани през нощта, в които се вижда много ясно черния дим“.

„Казват, че редовно усещат миризма и всичко е покрито с прах“, пояснява Борисова.

„Но тъй като са подавали много сигнали и са идвали всякакви хора и всичко продължава, мислят че няма смисъл да правят повече нищо“, обобщава екоактивистката по случая.

По думите й, с проблема около ТЕЦ Бобов дол основно се занимава „Грийнпийс България“.

„Те многократно са подавали сигнали, правили са петиции”.

ТЕц Бобов дол на 17 октомври (снимка: Даниела Борисова)

Подкрепям напълно работата им, но за съжаление до днес видим резултат няма нито от тяхната работа, нито от опасенията на хората за здравето им, нито от репортажите на телевизиите“, казва лидерката на „Екогласност“ в региона.

„Въпреки това ние няма да спрем да информираме обществото за случващото се там“, каза още тя за „Биволъ“.

Припомняме, че “Биволъ” от години пише по темата. Вижте поредицата с разследвания на медията ни, станала известна в края на 2019 г. като БоклукГейт.

Биволъ призовава отговорните институции, РИОСВ и Прокуратурата незабавно да пратят нови екипи за проверка на наличие на складирани незаконно и горени отпадъци.

Христо Ковачки не иска да спира да обгазява хора с ТЕЦ-овете си (снимка: Терминално)

Такива трябва отново да бъдат проведени не само в ТЕЦ “Бобов дол”, но и в други топлоцентрали, в които Христо Ковачки се води “консултант” като ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Република” и др.

А и гражданите и НПО-тата искат реални резултати – виновните не са да бъдат наказани с глоби, оставки и уволнения, а и практиката да спре, за да може в тези региона на България да се диша една идея по-чист въздух.

 

 

 

 

Сеири по време на суша

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%81%D0%B5%D0%B8%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%83%D1%88%D0%B0.html

четвъртък 13 февруари 2020


Ще пиша кратко, защото не искам дълго. Разбор на ситуацията: Правителството позволява години наред, на принципа “Широко затворени очи”, да се горят незнайно как влезли на българска територия отпадъци край близо стохиляден български областен град, разположен в подстъпите към столицата. Тези отпадъци са канцерогенни, тровят въздуха отнемат човешки животи. Доказано. Всеки лекар ще ви го каже.

Същото това правителство, пак на принципа “Широко затворени очи”, позволява системното източване на язовира, от който се снабдява за питейни и битови нужди този близо стохиляден областен град. Източват го нерегламентирани ВЕЦ-ове с не особено ясна собственост. Същото това правителство изведнъж се оказва изненадано, че въпросният близо стохиляден град е останал без вода и… уволнява областният управител;

Същото това правителство вижда, че се е осрало и омазало до поди мишниците и уволнява и министър Нено, след което започва да се бие в гърдите как го съди, нищо че проформа няма нищо общо с Прокурватурата. Същото това правителство дава минимум четири пъти над пазарната цена на негова фирма, за да реши проблема с нямането на вода на фирма на “наш човек е”.

Трябва да се прокара тръба, която да постави под въпрос достъпа до вода на едни граждани на България, за да замете скандала с крадливото безхаберие на правителството. Дългогодишно. Крадливо. Безхаберие. Добре, ама, въпреки тлъстите пари, тръбата се прави яваш-яваш, а близо стохилядният град си седи на сухо. Ако изключим канцерогенните сажди, които валят върху му всеки ден и всяка нощ.

Но правителството иска хем да усвои тия пари, хем да замаже скандала, който в нормална държава,в XXI век би коствал не само оставките на всичките му членове, но и цялата им политическа кариера. И какво прави? Естествено, че изкарва жителите на близо стохилядният град виновни за всичко. Тия гадове харчат вода като сини китове. Ама и това не минава. Все пак те са под воден режим месеци вече, няма как да убедиш света, че са изпили всичката вода на язовира си.

И пак се почва с опорките. Предишните правителства, областният управител, Лилито щяла да вложи едни милиони, ама била възпрепятствана… Само правителството не е виновно. Замислете се върху етимологията на думата “правителство” и е достатъчно. Щом на хартия управляваш, но всъщност не можеш да ръководиш процесите в подопечната ти територия, за какво изобщо си там бе, бай кОр!? Да, знам, знам, собствеността над язовирите не е на това ведомство, не е на онова, а е на трето, което всъщност изпълнява задълженията на четвърто, ама предишните управляващи са безхаберници, ние сме си супер, ще караме цистерни, тръбата напредва, вземат се спешни мерки…

И накрая какво? Няма тръба, язовирът над стохилядния град си стои все така полупразен, премиерът отива да се държи като дангалак с работниците, отговорниците по проекта и кмета на града, като лично му вменява доверие. Разбирай, казва му индиректно “Ти си следващият набеден, ако не ме изкараш от септичната яма, в която аз вас вкарах”.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




И за капак на всичко нещо забавно до сълзи. Тъй като вече няма накъде да се отклонява вниманието, две-три изкукали лелки от същия този близо стохиляден град крещят пред камерите на услужливите медии, че някой си бил развращавал децата им, като ги учи на полова култура. И пак правителството. Строго се държим, уволняваме тоя, порицаваме оня, размахваме пръст на трети… И налагаме тържеството на морала в оставения без вода в XXI век близо стохиляден град. В Европейския съюз с държава, благословена от природата с вода колкото щеш.

Тия за близо стохилядния град и века, и ЕС, не ги повтарям случайно по десетина пъти. Повтарям ги, за да проумеете какво правителство си имаме. Видими резултати. Тонове енергия, кубици плиткоумие, само и само да замажем кражбите и некадърността си. Ако се наложи, тия учители, дето са казали на децата, че момченцата имат едно, а момиченцата друго, ще бъдат тричани. Или пребити с камъни на центъра на малко под стохилядния град. Важното е да има стабилност.

Исках да пиша кратко, ама не се стърпях и писах дълго. Извинете, може и да е виновно това, че прекалено рано разбрах, че не са ме донесли никакви щъркели и че нещата трябва да бъдат наричани с истинските им имена.

Брифинг на Пожарникаря – слънце

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D1%81%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D1%86%D0%B5.html

неделя 19 януари 2020


Така, който не е дошъл, да е дошъл! Почваме, че нямам никакво време за размотаване. Работа, работа, работа! Освен това трябва да ида да видя дали харизмата ми е дала резултат и най-после е заваляло, та перничани да могат да се изкъпят, че ми продъниха ушите.

Нали трябва да се кажат няколко уводни думи, та приветствам всички, уважили събитието ни. Тук виждам репортери от Na6i 4itavi медии, с които си колаборираме успешно, без да си задаваме въпроси, развалящи ни настроението. Има и представители на партиите, с които сме във формална или неформална коалиция, даже човек на кмета на Симитли съзирам сред вас. Да не мяташ пиратки, ей! Хаха, шегувам се. И други искаха да чуят думите ми на този брифинг, но те не са достойни да присъстват сред нас, така че ги пишем в графа „лош човешки материал“ и продължаваме стабилно напред.

Направо по темата. Вода нямало, въздухът бил мръсен, чия собственост били ВЕИ-тата, къде са документите за боклука, дето вкарваме, защо си затваряме очите, че из цялата страна го депонират незаконно и го горят още по-незаконно. Вече просто нямам думи да изразя колко съм огорчен от недалновидността на народа.

Цял министър, и то един от най-послушните и угодливите, ви уволних, само за да спрете да клатите стабилността, но вие мира нямате. Ами, няма вода и това е. Засега нищо не може да се направи по въпроса. Оная врачка ви каза – почакайте малко, харизмата ми ще подейства и язовирите ще се напълнят. Бабите ви са ходили километри с кобилиците и менците, а вие сте разглезени мрънкачи. Тоест, не вие, а ония, дето само недоволстват. Вие сте ми лоялни, ако се стараете още повече, може да ви подаря по един ВЕЦ, кой знае. Нямат никакво търпение, да не говорим за уважение. Построих магистрали, пътища, пречиствателни станции, заводи, каквото се сетиш. Важното е да правим на въпрос едната гола вòда.

Ами, я си представете какво щеше да е, ако живеехме в Атакама? По географския канал казаха, че от поне четиристотин години не е капнала една капчица там. Вие нива на язовири ми следите. Айде малко по-сериозно! Аз 300 000 литра в секунда ще им изпращам, без да се засегне водоподаването в София, те ми роптаят. 300 000 литра в секунда е скоростта на светлината, ако някой не знае!

За мръсния въздух няма какво даже да го дискутираме. Спрете да горите боклуци, за да се отоплявате, оставете само на нас това право и задължение и всичко ще се оправи. Виждате, нямаме достатъчно боклуци, защото нямаме достатъчно индустрия, та внасяме. И за европейските, и за африканските, и за вече им загубих края кои ни партньори е добре да се отърват от боклуците си, и за нас е добре, защото има както да горим. Не знам какъв ви е проблемът. Ако в България ви е мръсен въздуха, идете в Китай, та да видите вие какво значи мръсен въздух. Много са ви изнежени белите дробчета, ей! Постоянно вдигаме акцизите на цигарите, за да намалите пушенето, вие само се оплаквате, че градовете били потънали в смог. Ами, ще потъват. XXI век сме, рисковете на цивилизацията. Ей я къде е Амазонската джунгла, вървете там да дишате чист въздух, докато не са я изсекли и нея.

И накрая само да спомена по въпроса за собствеността на ВЕИ-тата. Това, че една-две враждебно настроени медийки имат наглостта да разпитват, изобщо не означава, че този въпрос представлява обществен интерес, така че не съм длъжен да давам никакви обяснения. На кои са ВЕИ-тата, те си знаят. Обществото се интересува кой обект съм открил, с какво съм обядвал, с кого съм се снимал, къде съм карал джипа, какво мисля аз по еди кой си въпрос. Такива неща. Другото не го интересува, защото осигурявам на хората високи доходи, икономиката просперира, строиме магистрали, заводи на автомобилни компании, Балкански потоци. Това е важно за народа. Не вода, въздух и боклуци.

Благодаря ви за вниманието!

Боклукгейт: „Въздухът е навсякъде и е трудно да докажете КОЙ цапа“

Post Syndicated from original https://bivol.bg/air-is-everywhere.html

неделя 22 септември 2019


Седнали сме в кръчмата и си приказваме. Както винаги, основните теми се въртят покрай положението на родна територия и само в краен случай се стига до обсъждане на глобални проблеми. В конкретния момент обаче благото на нас, жителите на Крайно Безхаберово, и останала част от човечеството като никога май съвпадаха до голяма степен. Но, нека да съм по-конкретен, за да разберете къде се корени болката ни.

Преди години у наше село се нанесе нов жител. Нено. Макар и да не беше много възрастен, бързо започнахме да го наричаме бай Нено. От уважение. Първо, защото беше загърбил големия град, за да се засели в Крайно Безхаберово и второ, тъй като беше много представителен мъж. Винаги спретнати, добре сресани сребристи кичури, едва набола брада (нали сега така е модерно), изпънат, с костюм и вратовръзка, излъчващ достолепие и говорещ бавно, тежко, със заучени фрази, като ония от телевизора.

Бай Нено се засели в една къща в махалата на Димовците и докато да видиш, си направи основен ремонт на къщата, обрамчи я отвсякъде с тераси. Междувременно купи изоставената мина в другия край на селото на безценица и построи някаква си сграда. Дълго време из Крайно Безхаберово се носеха всякакви слухове за предназначението ѝ, но бай Нено от Димовците деликатно отклоняваше настойчивите ни въпроси, колкото и упорити да бяха те. Всъщност, той не ги отклоняваше, а почваше да ни затрупва с разни неразбираеми термини докато, в крайна сметка, ни отказваше да разпитваме повече.

И така до преди една година, когато една сутрин бай Нено докара отнякъде един автобус момчета с оранжеви гащеризони, настани ги във бунгала до постройката си и запоглежда часовника си нетърпеливо. Когато по очукания ни път се затътрузиха три камиона, той се усмихна широко и нареди а затворят портите зад димящите им ауспуси.

Така и не можехме да утолим любопитството си за случващото се, но и това беше само въпрос на време. След няма и половин седмица комините на сградата започнаха да бълват такъв смрадлив гъст черен дим, че и гумите, дето бай Пешо гори на площада на всяка олелия, ни се видяха приемливи.

Естествено като съвестни граждани ние първо отидохме при бай Нено и му казахме, че тая работа трябва да се спре, защото не може да дишаме, по цял ден и цяла нощ кашляме, а дрехите на простора ни стават като на добиващи антрацитни въглища миньори. Той обаче за първи път изглеждаше ядосан, изпъчи се намръщено, извади едни листове и ги заразмахва пред физиономиите ни. Имал разрешителни за такава дейност, всичко е законно, точка по въпроса. Докато се усетим, бай Нено пална колата си и право при кмета. Какво са си говорили не знам. Само знам, че бай Нено след няма и седмица заключи голямата си къща и замина да живее някъде другаде, оставяйки ни камионите и неизменната димна завеса.

Кметът пък ни сбра в кръчмата с още по-сърдита физиономия от онази на бай Нено и ни дръпна една назидателна реч как сме искали да спрем прогреса, как в цяла Европа горели отпадъци (едва сега разбрахме какво се случва) и че замърсяването е в нормите, само ни се струва, че нещо се е влошило. Тогава вече избухнахме, щото всичко може, ама да ни правят чак пък толкова на луди не става. Кметът се сепна и се барикадира с столовата на училището. Излезе оттам чак по тъмно и се прибра по странични улички. След няколко дни си докара отнякъде чисто нова кола и започна ремонт на къщата си. Май всички се досетихме откъде са парите…

След няколко месеца непрестанен тормоз отново обградихме Кметството, но той само се показа на терасата предпазливо и заяви, че да, имало замърсяване на въздуха, но от там някаква институция били казали, че ние сами сме си виновни и пушекът е следствие от това, че се отопляваме на дърва. Тук вече се разпсувахме яката, даже няколко от нас щяха да изкъртят вратата на Кметството, ако не се беше появил селският полицай и не ни беше разгонил.

Умувахме, умувахме и решихме да пишем до няколко екоорганизации. Повече от половината ни питаха к‘ва е далаверата, но другите откликнаха на проблема ни и дойдоха на място. Като се запознаха със ситуацията, викат да спретнем един протест. Изсипахме се половината село пред оградата на оная сграда с пушещите комини и заедно с природозащитниците започнахме да скандираме против това безобразие.

Скоро ни надушиха и няколко журналисти, та дойдоха и снимаха какво се случва в Крайно Безхаберие. И, о чудо! След ден-два на място се появи с лъскавата си кола лично бай Нено. Когато журналистите го нападнаха, първоначално се опита да върти и суче както правеше с нас, когато го питахме нещо, но няколко репортери се оказаха по-упорити и не му се хванаха на въртелите. Нито че нямало замърсяване, нито че във всички страни е така, нито че има всички разрешителни и гори много по-малко от капацитета на завода си.

Бай Нено обаче не загуби самообладание.

– Въздухът е навсякъде и е трудно да докажете КОЙ цапа – рече спокойно той.

Ние, простите селяни, естествено онемяхме. Само че беше странно, че и журналистите сякаш онемяха, въпреки че уж бяха професионалисти. Докато стояхме с увиснали ченета, бай Нено се качи обратно в автомобила си и отпраши нанякъде. Журналистите пиха по едно бързо в кръчмата и също палнаха двигателите. Единствено екозащитниците останаха, но на следващия ден и те се спогледаха и духнаха нанякъде.

Та, така. Седнали сме в кръчмата и си приказваме. А комините си бълват черен дим.