Tag Archives: Боклуци

“Боклукгейт” е една от основните обществени теми на годината. Разкритията на Биволъ имаха ефект. Годината на боклуците

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/wastegate-year.html

четвъртък 17 декември 2020


Последната година екипът на Биволъ проведе няколко много успешни разследвания. Сред тях са източването на язовир “Студена”, скандалният безполезен водопровод за Перник, лечебните фурми дошли от Емиратите, “златните” китайски респиратори, бояджийски маски на цени за медицински и други злоупотреби свързани с COVID-19. Разследването за фурмите от ОАЕ дори оглави класация за разследвания, свързани с пандемията. Но през цялото това време темата за злоупотребите с негодни за рециклиране отпадъци остана актуална. 

В края на септември 2020 италианската телевизионна мрежа RAI излъчи репортажи за разследването на Биволъ за вноса на RDF от Италия. Международният отзвук  свидетелства, че усилията, които положихме да разследваме изгарянето на италиански боклук в няколкото топлоцентрали, свързвани с олигарха Христо Ковачки не са напразни. 

Работата по тази тема се вписа съвсем естествено в портфолиото на екипа ни,  в което разобличаването на престъпленията срещу природата са приоритетни и има особена тежест. През  последните години хиляди хектари вековни гори бяха изсечени при съмнителни обстоятелства. Изпразниха се десетки язовири и на различни места в страната настъпи водна криза. Паралелно с тези катастрофи България се превърна в сметището на Европа. Промишлени предприятия, като Червена могила днес приличат на пунктове за вторични суровини. Бяха създадени и множество депа за съхраняване на чуждестранни отпадъци, предназначени за изгаряне. 

Огромен проблем за живота и здравето на българските граждани се оказа желанието на определени бизнесмени да горят боклук както намерят за добре. В предходните 2 години горенето се случваше и в топлоцентрали, строени в зората на социализма. Там се изгаряха битови и технологични отпадъци, без да се спазват добрите европейски практики и без централите да са оборудвани с нужните им филтри за фурани и диоксини. 

Как тези централи се превърнаха в своеобразен монополист сред енергопроизводителите, при изгарянето на RDF? Ковачки е неслучаен бизнесмен с традиционни топли връзки в ДПС. Бизнесите му са кредитирани основно от Първа Инвестиционна Банка, която след фалита на КТБ финансира свързани със знаковия олигарх Делян Пеевски икономически субекти. Банката е свързана с множество криминални скандали. Единият от собствениците й – Ивайло Мутафчиев е кум на Ковачки. 

Експертите считат, че котлите на пернишкия ТЕЦ-Република, в ТЕЦ-Бобов Дол, ТЕЦ-Брикел в Гълъбово и ТЕЦ-Сливен горят с доста по-ниска температура на горене от нужната за безопасно изгаряне на RDF. И без нужните филтри! Но тези ТЕЦ-ове, освен циментовите заводи, чийто пещи поддържат много висока температура и изгарянето на боклук там е уредено през европейското законодателство, RDF до скоро горят активно роден и вносен боклук. И до един свързани с Ковачки. 

Макар да е очевидно неекологично, електричеството което централите произвеждат се купува като зелена енергия от държавата. На практика данъкоплатецът плаща изключително високи преференциални цени за електричеството, което централите произвеждат, докато населението в районите, в които те функционират е изложено на обгазяване с фурани и диоксини. За да е още по-противоречива практиката, централата в Бобов дол реализира когенерация, но не осигурява топлоснабдяване на близките населени места. ТЕЦ-ът подава отопление само към фирми, за които има подозрения, че са скрита собственост на Христо Ковачки, като оранжерии, които се помещават в пределите на ТЕЦ-а. В Сливен, където ТЕЦ-ът вече подава топлоенергия за целия град, също има оранжерии в близост. И те са топлоснабдени. Остава обаче въпросът какво е качеството на зеленчуците, които растат в близост до комините на топлоцентрали, които имат разрешително да горят RDF.

Екипът ни започна работа по темата с боклука за горене още в края на 2018 след сигнал от румънски колеги, че към България пътуват отпадъци, които са спрени от техните власти. Докато подготвяхме първата си публикация по темата посетихме много от ТЕЦ-овете. Появата ни не остана незабелязана за охраната. И край ТЕЦ Бобов дол, и край площадката на “Траш юнивърс” – фирмата получила разрешително да складира милиони тонове боклук – охранителите, се отнасяха с нас с открита неприязън и никой не пожела да разговаря с нас цивилизовано като с журналисти. При проучването край Бобов дол дадохме и “скъпа жертва”. Дронът ни DJI Phantom, който се разби над централата.

Трафиканти на отпадъци от Италия доставят боклук за Ковачки

През август 2019 публикувахме първия си материал, който вкара темата с горенето на боклука в центъра на публичното внимание. Ключово стана разкритието, че разследваният в Италия за незаконен трафик на отпадъци Серджо Гозза доставя чрез компанията си Ecoexport сериозна част от боклука, който се изгаря в ТЕЦ-овете, свързвани с Ковачки. Данните подадени от нашите партньори в мрежата за разследване на корупцията OCCRP са повече от красноречиви: През юли 2010 Гозза е бил задържан заедно с други 16 заподозрени при операция на прокурори от Неапол и Анкона. Групата е обвинена във фалшифициране на лабораторни резултати за нивата на арсен в 150 000 тона боклук, предназначен за Германия. Според обвинението, задържаните са били “напълно наясно с ролята си в сложна схема за нелегално складиране на боклук“. До присъда обаче не се стига, защото делото е прекратено по давност. 

Серджио Гозза, снимка от профила му във Facebook Credit: OCCRP

След този инцидент Гозза пренасочва бизнеса си към Източна Европа. Преди няколко години институциите спират дейността му в Румъния, но в България през 2018 и 2019 г. той не среща проблеми. RDF горивото му влиза в България през пристанище Бургас – Запад, което е собственост на Кирил Домусчиев и заминава към топлоцентралите свързвани с Ковачки, разкри нашето разследване. 

От запитване до Агенция “Митници” стана ясно, че над 500 фирми у нас внасят боклук от държави извън ЕС, но техният списък беше и остана една от най-големите тайни в държавата.

Митниците: Над 500 фирми внасят у нас отпадъци от държави извън ЕС, но за обществото не е интересно кои са те

Тези първи разкрития предизвикаха лениво размърдване на прокуратурата, тогава под командването на Сотир Цацаров и назначаване на проверки. От тях обаче обаче не последва нищо и темата заглъха до декември 2019. Тогава италианските медии съобщиха, че при разследване срещу Ндрангетата в Италия е задържана влакова композиция с над 800 тона отпадък. И то точно преди да потегли за България. Обявени като пластмаса, отпадъците се оказаха несепарирана маса. 

В началото на 2020 г. избухна нов скандал с боклуци открити при проверки на ДАНС на пристанище Варна. Биволъ тутакси разкри, че собственикът на фирмата “Дентиче Пантелеоне”, която ги е доставила, е бил задържан през 2009 в Италия като член на ОПГ за незаконно изгаряне на токсични отпадъци. 

Доставчикът на боклука открит във Варна и Бургас е бил арестуван в Италия за горене на токсични отпадъци

Ключово обаче се оказа публикуването на видео от процеса на смесване на отпадъците с въглища в Бобов Дол на което се вижда добре, че се горят парцали и несепариран отпадък, а не RDF.

Няколко дни след тази публикация прокуратурата влезе в централите свързвани с Ковачки. Което потвърди предположение е, че доставката до Варна е била предназначена именно за тях.

При проверките в Бобов Дол главният прокурор Иван Гешев обяви, че там вероятно незаконно се гори боклук, който видимо не отговаря на показателите за RDF. Кой обаче гори и кому е изгодно? На хартия централите свързвани с  принадлежат на “сламени хора”.  Крайният собственик на Брикел се оказа 81 годишен британски гражданин от графство Йоркшир. И никакъв Ковачки не се вижда никъде в собствеността на централите. Гешев дори го нарече „безработен консултант“, макар че би трябвало да е наясно за кого става дума. Най-малкото защото жената до него, Детелина Ханчева, е работила като юрисконсулт на Ковачки, преди да се впише като адвокат – разкри Биволъ. 

Жената до Гешев свързана с организираната престъпност и Ковачки

След медийните акции на прокуратурата все пак трябваше да гръмне някакъв бушон. Това стана седмица след визитата на главния прокурор в Бобов Дол. Беше задържан директора на ТЕЦ-а и обвинен в нарушения при управлението на отпадъците. 

И докато Ковачки все се изплъзваше от фокуса на внимание на Гешев, прокуратурата положи значителни усилия да подмени темата, изваждайки на преден план незаконното складиране на отпадъци, а не тяхното незаконно изгаряне. В крайна сметка държавното обвинение стовари цялата си мощ върху… братя Бобокови, които според нея складирали незаконно акумулатори на площадка в Плевен и на други места. Парадоксът е, че Биволъ работи подробно по тази тема преди прокуратурата. Още в началото на януари т.г. наше разследване установи, че боклукът от площадката в Плевен е доставен от италианската фирма Vibeco, която е във фокуса на разследване за трафик на боклук организиран от Камората. Но за разлика от ТЕЦ-овете, в Плевен боклукът не се гори, а се рециклира и от него се правеха строителни материали.

Боклукгейт: Разследвани за връзки с Камората и Ндрангетата са доставили 9000 тона боклук за България

И до днес “безработният консултант” си остава недосегаем. От офиса му твърдят, че никоя от централите, на които той официално е консултант, вече не гори отпадъци. Балите с боклук бяха изнесени първо и засега единствено от ТЕЦ Република, а централата премина на газ. Предполага се, че част от тях са складирани в завода Червена могила, но институциите отричат.  Струпаните по другите централи бали с боклук се извозвали за изгаряне към циментовите заводи – твърдят консултираните ТЕЦ-ове. Съмненията обаче остават. 

На свой ред олигархът Ковачки заведе съдебно дело срещу Биволъ за разследвания и публикации, свързани с Боклукгейт

Исковата молба на Христо Ковачки срещу Биволъ

Факт е, че заради обществения натиск, дори централата Брикел, която разполага с разрешително се отказа да гори RDF. С което значително се подобриха условията на живот за жителите в районите на ТЕЦ-овете.

През 2019 г. се коментираше възможността и други свързани с Ковачки топлоцентрали в Плевен, Враца, Русе и Бургас също да започнат да горят боклук. Разследването на Биволъ ограничи до известна степен тези планове. Въпреки всичко МОСВ издаде комплексни разрешителни, с които разреши изгаряне на отпадъчни продукти. Само за един от най-замърсените атмосферно градове – Бургас официално разрешеното количество от МОСВ е 21600 т годишно. Около 25000 РДФ и отпадъци е разрешено да се изгарят и в ТЕЦ Сливен. Спазването на екологичните изисквания е под всякакво съмнение, поради корупционните практики в българските проверяващи и санкциониращи институции и защото централите свързвани с Ковачки си остават едни от крупните многократни нарушители на екологичното законодателство в България. 

Автор: Димитър Стоянов, редактор Атанас Чобанов

Боклукгейт: „Въздухът е навсякъде и е трудно да докажете КОЙ цапа“

Post Syndicated from original https://bivol.bg/air-is-everywhere.html

неделя 22 септември 2019


Седнали сме в кръчмата и си приказваме. Както винаги, основните теми се въртят покрай положението на родна територия и само в краен случай се стига до обсъждане на глобални проблеми. В конкретния момент обаче благото на нас, жителите на Крайно Безхаберово, и останала част от човечеството като никога май съвпадаха до голяма степен. Но, нека да съм по-конкретен, за да разберете къде се корени болката ни.

Преди години у наше село се нанесе нов жител. Нено. Макар и да не беше много възрастен, бързо започнахме да го наричаме бай Нено. От уважение. Първо, защото беше загърбил големия град, за да се засели в Крайно Безхаберово и второ, тъй като беше много представителен мъж. Винаги спретнати, добре сресани сребристи кичури, едва набола брада (нали сега така е модерно), изпънат, с костюм и вратовръзка, излъчващ достолепие и говорещ бавно, тежко, със заучени фрази, като ония от телевизора.

Бай Нено се засели в една къща в махалата на Димовците и докато да видиш, си направи основен ремонт на къщата, обрамчи я отвсякъде с тераси. Междувременно купи изоставената мина в другия край на селото на безценица и построи някаква си сграда. Дълго време из Крайно Безхаберово се носеха всякакви слухове за предназначението ѝ, но бай Нено от Димовците деликатно отклоняваше настойчивите ни въпроси, колкото и упорити да бяха те. Всъщност, той не ги отклоняваше, а почваше да ни затрупва с разни неразбираеми термини докато, в крайна сметка, ни отказваше да разпитваме повече.

И така до преди една година, когато една сутрин бай Нено докара отнякъде един автобус момчета с оранжеви гащеризони, настани ги във бунгала до постройката си и запоглежда часовника си нетърпеливо. Когато по очукания ни път се затътрузиха три камиона, той се усмихна широко и нареди а затворят портите зад димящите им ауспуси.

Така и не можехме да утолим любопитството си за случващото се, но и това беше само въпрос на време. След няма и половин седмица комините на сградата започнаха да бълват такъв смрадлив гъст черен дим, че и гумите, дето бай Пешо гори на площада на всяка олелия, ни се видяха приемливи.

Естествено като съвестни граждани ние първо отидохме при бай Нено и му казахме, че тая работа трябва да се спре, защото не може да дишаме, по цял ден и цяла нощ кашляме, а дрехите на простора ни стават като на добиващи антрацитни въглища миньори. Той обаче за първи път изглеждаше ядосан, изпъчи се намръщено, извади едни листове и ги заразмахва пред физиономиите ни. Имал разрешителни за такава дейност, всичко е законно, точка по въпроса. Докато се усетим, бай Нено пална колата си и право при кмета. Какво са си говорили не знам. Само знам, че бай Нено след няма и седмица заключи голямата си къща и замина да живее някъде другаде, оставяйки ни камионите и неизменната димна завеса.

Кметът пък ни сбра в кръчмата с още по-сърдита физиономия от онази на бай Нено и ни дръпна една назидателна реч как сме искали да спрем прогреса, как в цяла Европа горели отпадъци (едва сега разбрахме какво се случва) и че замърсяването е в нормите, само ни се струва, че нещо се е влошило. Тогава вече избухнахме, щото всичко може, ама да ни правят чак пък толкова на луди не става. Кметът се сепна и се барикадира с столовата на училището. Излезе оттам чак по тъмно и се прибра по странични улички. След няколко дни си докара отнякъде чисто нова кола и започна ремонт на къщата си. Май всички се досетихме откъде са парите…

След няколко месеца непрестанен тормоз отново обградихме Кметството, но той само се показа на терасата предпазливо и заяви, че да, имало замърсяване на въздуха, но от там някаква институция били казали, че ние сами сме си виновни и пушекът е следствие от това, че се отопляваме на дърва. Тук вече се разпсувахме яката, даже няколко от нас щяха да изкъртят вратата на Кметството, ако не се беше появил селският полицай и не ни беше разгонил.

Умувахме, умувахме и решихме да пишем до няколко екоорганизации. Повече от половината ни питаха к‘ва е далаверата, но другите откликнаха на проблема ни и дойдоха на място. Като се запознаха със ситуацията, викат да спретнем един протест. Изсипахме се половината село пред оградата на оная сграда с пушещите комини и заедно с природозащитниците започнахме да скандираме против това безобразие.

Скоро ни надушиха и няколко журналисти, та дойдоха и снимаха какво се случва в Крайно Безхаберие. И, о чудо! След ден-два на място се появи с лъскавата си кола лично бай Нено. Когато журналистите го нападнаха, първоначално се опита да върти и суче както правеше с нас, когато го питахме нещо, но няколко репортери се оказаха по-упорити и не му се хванаха на въртелите. Нито че нямало замърсяване, нито че във всички страни е така, нито че има всички разрешителни и гори много по-малко от капацитета на завода си.

Бай Нено обаче не загуби самообладание.

– Въздухът е навсякъде и е трудно да докажете КОЙ цапа – рече спокойно той.

Ние, простите селяни, естествено онемяхме. Само че беше странно, че и журналистите сякаш онемяха, въпреки че уж бяха професионалисти. Докато стояхме с увиснали ченета, бай Нено се качи обратно в автомобила си и отпраши нанякъде. Журналистите пиха по едно бързо в кръчмата и също палнаха двигателите. Единствено екозащитниците останаха, но на следващия ден и те се спогледаха и духнаха нанякъде.

Та, така. Седнали сме в кръчмата и си приказваме. А комините си бълват черен дим.