Tag Archives: Борисов

Убит от ток. Парламентарен контрол. Я стига глупости!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/pavilion-lyudmil.html

вторник 23 февруари 2021


Сега, понеже много хора разпитват, а не ми се ходи до Народното събрание да се обяснявам на някакъв си парламентарен контрол. Последните пъти, когато се опитах да пристъпя там, ме…

Жипката – прозорец към света!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/jeep-borisov.html

неделя 7 февруари 2021


Много правилно го каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. От жипката на премиера Борисов светът се вижда по-добре. И ние нямаме никаква причина да се съмняваме в…

Притворено писмо на ГЕРБ – лелки

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%BB%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B8.html

неделя 31 януари 2021


Баце, мислим, че сме доказали верността си към теб в какви ли не екстремни ситуации, но вече не издържаме. Много дори от нас започват да се… колебаят. Каквито и… неща……

Животът е кратък, изкуството – вечно

Post Syndicated from original https://bivol.bg/vita-brevis-ars-longa.html

неделя 24 януари 2021


Вече наистина почвам да се убеждавам, че срещу лицето Бойко Методиев Борисов, спортист, бизнесмен, шофьор, филантроп, мислител, полиглот и по съвместителство премиер, има злостен заговор, зад който стоят клика завистници,…

Март ще бъде май?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D0%B9.html

неделя 6 декември 2020


Оня ден чопля из Клюкарника и виждам един грамаден чаршаф. Тоест, много дълга публикация. Добре познавам авторката, макар и само виртуално. Типичен представител на ГЕРБ – лелки, най-елитната и по хашишински вярна стража на Пожарникаря – Слънце. Преди месеци ми предложи приятелство и веднага започна да ми досажда под многобройните ми не особено любезни към Идола ѝ публикации. Беше упорита, но в крайна сметка осъзна, че съм по-невменяем от нея и сега само от време на време съска, но с недомлъвки.

Обичам да ѝ чета простотиите понякога. Хем си сверявам часовника за новите тенденции в отчаяните им опити да излъскат олющената поцинкована кофа на имиджа Му, хем улавям някои тенденции, които явно са пуснати за вътрешнозаводска употреба в редиците на ГЕРБ, макар и Негово Светейшество банкенският палавник с нужди, кюлчета, пачки евро и пистолети да не ги е обнародвал лично.

Предварително знам, че ще е тегаво занимание, та припалвам цигара и зачитам. Още от първите редове става ясно, че работата е сериозна. Някой бил казал (в последствие разбирам, че става дума за Маяма и други пребоядисани комундели), че Бойко (също пребоядисан комундел) щял да отлага изборите с два месеца. За края на май. Как могло да им хрумне!? Той! Как изобщо е възможно някой да допусне, че този принципен, достоен, отговорен, по рицарски честен левент ще наруши обществения договор!? Тук съм принуден да призная, че е права. Всяко едно отлагане на избори е в тотален разрез с това, което в нормалните държави вече няколко века е познато като обществен договор и мирише, не, направо вони, на диктатура.

Хич не обичам да влизам в сферата на вероятностите, ама не мога да се сдържа и започвам да размишлявам. Лелката май е права и за друго. Лично аз наистина не си спомням смехотворният ни премиер да е казвал в прав текст, че смята да отлага изборите. За сметка на това обаче предполагам всички що-годе безпристрастни сме доловили как подобна идея все по-упорито се промъква уж случайно в думите на хора от близкото му обкръжение. Спомням си и друго.

Как по времето на Орешарски Борисов се надсмиваше (напълно заслужено, трябва да признаем) на тогавашния премиер заради бягствата му по терлици от Министерски съвет и Народното събрание и отказът му да проумее, че народът го ненавижда и иска незабавната му оставка. Тогава Бойко заяви, че на мястото на Орешарски веднага би се махнал от властта, вместо да се излага. Няколко години по-късно самият Пожарникар – Слънце изпадна в идентично с това на Орешарски положение и също като него се покри с Жипката по дъбрави, паланки и чукари, комуникирайки с българите единствено чрез импровизираната си подвижна телевизионна станция. Само и само да не подаде оставка пред упоритите протести на десетки хиляди и серията безумни скандали и разкрития за тераси, барселонски му къщи и любовници, кюлчета и пачки. И де да беше само това.

Бойко лъжеше като дърт ци…, така де, ром, че иска да остане, за да прави проект за нова Конституция. Да го пита човек кой е искал от него и от недъгавите му прависти да коват основен закон, ама айде. На всички ни е ясно, че това беше поредната му смехотворна стъпка, за да се задържи още малко на власт. Както и мрънканиците му, че нямало да подава оставка, защото нямало по-можещ да поеме властта, че без него Ковидът ще ни натръшка до крак и какви ли не други умнотии, които, ако не бяха унизителни и за нас и за него, щяха да са просто трогателно-умилителни. И какво стана в крайна сметка?

Селяндурският му номер мина и нещата се поукротиха. И той си е на власт, въпреки че във Венецианската комисия със сигурност е паднала голяма забава, когато са разглеждали куцото, сакато и кьораво уродче, което мина за проект за Конституция на ГЕРБ.

Та, ако тръгнем по тази логика, няма абсолютно нищо странно да допуснем, че господин Борисов (както беше наречен поне сто пъти в публикацията на ГЕРБерската лелка) ще се възползва от ситуацията с Ковида. Някой би контрирал, че два месеца са нищо и няма смисъл да си дава труд, за да ги спечели, но това съвсем не е така, тъй като Пожарникаря – Слънце неведнъж ни е доказвал, че е способен на чудеса от храброст не за два месеца, а за два дни. Колко милиарда могат да се откраднат за толкова време и колко следи могат да бъдат заметени, не е истина.

Та, така… Ако очакваме моралът на премиера или общественият договор да го спрат да шикалкави отново, за да се закрепи още някой ден на власт, трябва да сме истински наивници. Хипотеза, хипотеза, ама така му пасва на досегашните намерения, начинания и постъпки… Като на свинче – звънче.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Цената е 15 лв. за екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите. Можете да поръчате също и с лично съобщение до фейсбук страницата на Торлака.












15,00
лв.

 






The current exchange rate is 1.00 EUR equals 0 BGN.




Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


15,00 лв.



ШоГ! УжасД! ХистериА! Баце не ни харесва!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/bace-ne-ni-haresva.html

събота 31 октомври 2020


Едно зло никога не идва само. Не ни стига, че короМката вилнее необезпокоявано, че се трупат едни милиардни дългове, че Каскета е щастие ни конфискува домашната скоросмъртница, детските пюрета и незаконния тютюн за махорки, а и Пожарникаря-слънце ни каза в очите направо от карантинната си резиденция, че не ни харесва. Всичко друго се преживява, белезите заздравяват, ама лошата дума остава до живот. Убедете се сами – „С цялото си уважение към младите и хората, които със сигурност не ни харесват – и ние не харесваме тях“.

Кой би могъл да си представи, че премиер на държава от Европейския съюз ще бъде толкова директен с огромната част от хората в клетата страна, която управлява цяла декада? Или, ако трябва да сме коректни към неговото схващане за политика – две петилетки. Такова откровение не е политкоректно и по никакъв начин не кореспондира с доскорошните му въжделения да се къпе във всенародната любов.

Но, така или иначе сме го почнали на искреност, нека да я караме докрай. Другарю Буда, информацията ти, както обикновено, е безнадеждно остаряла. Отношението на все още здравомислещите българи към теб мина през няколко етапа. Първо просто те игнорирахме и се надявахме да се наиграеш по-бързо и да заминаваш да си харчиш откраднатото. После осъзнахме, че силно подценяваме лакомията ти и започнахме да не те харесваме. Но това беше преди години. Сега, меко казано, те ненавиждаме и сме готови на всичко, за да разкараме теб и другите креатури на ДС от политическата сцена. Май сме закъснели почти безнадеждно, но това е друга тема. Да се върнем на чувствата и емоциите.

Даже и в нашата политическа реалност подобно изказване е някак странно. Човек остава с впечатлението, че Баце е тийнейджър, а онази част от народа, към която се обръща, го играе възлюбената му. На нея най-после ѝ е писнало от дърварските му, дебелашки свалки и е излязла на площада, за да крещи под прозореца му, че иска той да се махне от живота ѝ. И Баце, осъзнал с три-четири месеца закъснение, че никакви големи приказки, пъчене, заплахи ала „ти ще видиш какво ще стане, ако ме няма“ не минават, най-после решава да спаси последните прашинки достойнство, които са му останали. И отвръща реципрочно.

Щом ние не го харесваме, значи и той не ни харесва. На това му се казва натриване на носа. Само дето това, с което разполагаме като премиер, май наистина не схваща, че голямата част от българското общество просто няма търпение да забрави за съществуването му час по-скоро и изобщо не се интересува от чувствата и емоциите му. Колкото и верните до гроб структури на ГЕРБ лелки да го убеждават, че не е така, и да са готови да не си мият ръцете до Второто пришествие, щом той ги е докоснал.

Баце хич не проумява, че неговото сърдито тропане с мечешка лапа не ни вълнува, защото той може да не питае положителни чувства към нас, тъй като не се вписваме в рамката на раболепния гласоподавател с възхитен поглед, скандиращ името му, но нашата антипатия е напълно рационална и почива на безброй факти. А фактите хич не са му силата.

Иначе нямаше да издава заповеди, които да отменя след ден-два, да си избира министри по отбивките на бензиностанциите и да ни лъже в очите за неща, които са толкова очевидни, че дори и малко дете не би се заблудило.

Пожарникарят-слънце се предоверява на харизмата си вече от години, но това не е наш проблем. Проблемът си е негов и на ония, които го славословят неуморно, надявайки се да се докопат до някое парченце от баницата. На тях може би им пука дали той ги харесва или не. На здравомислещите хора, искащи просто да живеят в страна, в която има ясни правила и разумът надделява над чувствата на управляващите я, им е през … дали баце ти Бойко ги харесва или не.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Промоционална цена от 12 лв. (6 евро) за поръчки до 3 ноември. Доставка до адрес в България или в чужбина след 15 ноември. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите.












6




Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


6€



Ще ходим пеша, ако искаме. А вие ще си ходите, дори и да не искате!

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D1%89%D0%B5-%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC-%D0%BF%D0%B5%D1%88%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D1%85%D0%BE%D0%B4.html

вторник 29 септември 2020


„Някои си пътуват с хубавите коли по магистралите на Борисов и викат „Ама те не стават!“. Ми, що не ги направихте вие, като не стават? Що не ги направихте, а сега критикувате?

Метрото! Отиват, протестират срещу лошия Бойко, качват се на метрото и се прибират вкъщи. Ходи пеша, бе! Това е положението!

И затова няма да подадем оставка. Защото сме отговорни по това, което правим.“

На пръв поглед нищо притеснително, невиждано или скандално. Подобни приказки човек може да чуе във всяка квартална кръчма или от всеки свой приятел, с когото си пие ракията, докато гледа новини. Когато обаче подобни слова излизат от устата на председателя на Народното събрание на държава, имаща претенциите да е демократична, европейска, древна, велика и т.н., си заслужава да им обърнем малко внимание. Не, че можем да кажем нещо ново, но все пак…

Госпожо ПКП, с изказванията си напоследък не само засенчихте безапелационно ексминистър Барни, но уверено скъсявате и дистанцията до самия Пожарникар-слънце. Няма да се учудя, ако в скоро време заслужите повишение по псевдоним и станете ПНП, където „Н“ означава „национална“.

Къде ви се привиждат магистрали на Борисов? Вие май живеете в Средновековието, когато народът си има поставен от Бога цар и той е персонификация на всичко в държавата. Съмнявам се, че премиерът може да сглоби замък от лего, да не говорим за маса от ИКЕА. Какви магистрали, какви пет (милиарда) лева? Вие, той, всички политици, сте служители на народа и е крайно време да проумеете значението на думата „служител“.

Всичко, което е направил Борисов, е да вземе наши пари, да „усвои“ сериозна част от тях, а останалите да раздаде на определени фирми чрез предварително уредени обществени поръчки. И да, срещу тези наши пари въпросните фирми изграждат нещо, което поради липсата на друга дума наричаме „магистрала“, а то започва да се руши няколко месеца по-късно. Затова хората казват, че не стават. Защото не стават, а те са си платили данъците и винетките, тоест, осигурили са пари на премиера като техен служител, за да осигури изграждането на качествени пътища. И той очевидно не се е справил.

В случая обаче това не е важно. Важното е, че няма никакви магистрали на Борисов. Магистралите са на България, платени са на неприлично високи цени от народа ѝ и са изпълнени некачествено от фирми, избрани от премиера ѝ. За което в нормална страна той е заплашен да понесе съдебна отговорност, а не да бъде възвеличаван.

И притеснителните неща в тази малка част от изказването ви, която сме цитирали в началото, не свършват до магистралите, госпожо ПКП. За ваше съжаление и наше огромно щастие и метрото не е на Бойко. Изграждането му е започнато далеч преди той да огрее столичани от кметското кресло, а после да се изправи в същинския си блясък пред целокупния български народ от премиерския пост. Да, по негово време метро се строи, но парите отново са на българския и европейския данъкоплатец, а не на премиера. Неговите заслуги се заключават в няколко първи копки, още толкова прерязани лентички и безброй самохвални изказвания по медиите.

Какво да кажем за призива към протестиращите срещу самодържеца, пък после прибиращи се с неговото метро вкъщи? Ходи пеша, бе! Ясно, ПКП не схваща, че не Борисов е владетел на магистрали и метро, но чак пък да не разбира, че това е обществена услуга, която можеш да използваш спокойно, стига да си платиш билета или картата… Дори управляващите все още не са се сетили да вкарат в Народното събрание проектозакон, според който метрото е само за гербаджии. Да, ходенето пеша определено е полезно за здравето. Но това важи и за служителите на народа, които чудно защо не ходят пеша, а са си накупували с негови пари лъскави служебни автомобили и влизат в метрото само с пропагандна цел.

Последното послание, което май изпълнява и функциите на заключение, лично според мен е най-покъртително. Защото ПКП закрива темата с гаднярите, критикуващи, но ползващи магистралите и метрото на Борисов, по съвсем неочакван за непредубедения слушател начин.

ГЕРБ нямало да подават оставка тъкмо затова. Защото са отговорни ПО това, което правят.

По тази логика всички правителства на света трябва да са пожизнени, защото никой политик няма да признае, че не е отговорен към това, което прави, колкото и народът му да му показва по всякакви възможни начини, че не го ще, защото е некадърен, корумпиран и отдавна се е самозабравил.

А дано подобни изказвания на хората, заемащи най-важните постове в държавата, да са продиктувани просто от желание да се манипулира общественото мнение и да се закрепи още някой и друг месец правото на Бойко Борисов да упражнява фиктивно функцията на премиер, запазвайки правата си да тегли нови и нови заеми, да се разкарва с Жипката надлъж и нашир и да става жертва на много прекрасни госпожи, които снимат несметните богатства на спалнята му. Но, едва ли…

Защото управляващите отдавна са забравили кой е суверенът, какво е разделение на властите и колко е допустимо да си отварят устите. За тях не само магистралите и метрото са лична собственост на силния на деня. Цялата държава е феодално владение, в което или слушкаш и мълчиш, или ходиш пеша, дишайки праха на някоя Жипка. И искрено вярват в това, не само на думи.

Ами сега накъде?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5.html

неделя 30 август 2020


Знаете ли кое едновременно е проява на наглост, страхливост и липса на каквото и да било персонално достойнство? Да те поканят на изслушване за корупцията в България от Европейския парламент, а ти да се скатаеш в ъгъла като припикано мушкато и да изпратиш заместниците или министрите си да отговарят на неудобните питания. При това заместници и министри от „нежния пол“.

Няма какво да се лъжем, нито Гешефт, нито Боеко са очаквали прокурор Филипова и министър Захариева да се представят по-добре, или, по-точно казано, по-малко зле, отколкото го направиха в действителност. Важното за оня с Жипката и другия с каскета беше да намерят кой да опере пешкира вместо тях. Трябваха им бушони и ги намериха сред подчинените си. Не им е за пръв път, но силно се надявам да е един от последните.

Най-малкото, защото това закрито заседание на Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в Европарламента е трето по рода си. За да схванем сериозността и мащабите на критиките към правителството и прокуратурата на България, е достатъчно да споменем кои са предишните два казуса, които са разследвани.

Това са знаковите убийства на яростно критикуващи местните власти журналисти – на малтийката Дафне Каруана Галиция, която беше взривена край дома си в Ла Валета, и на словашкия журналист Ян Куциак, застрелян заедно с годеницата му Мартина Кушнирова. Щом третата ѝ намеса във вътрешните работи на страна, членуваща в ЕС, е свързана с правителството и прокуратурата на България, можем само да гадаем докъде ще се стигне в разплитането на омотаните като кълчища връзки на държавата с мафията на родна територия. Не че нещо, ама много държа да вметна, че в предишните два случая се стигна до яростни критики и масови демонстрации и в двете страни, които в крайна сметка доведоха до оставките на малтийския и словашкия премиер.

Честно казано, не знам точно какво си въобразяват българските премиер и главен прокурор, нито на какво разчитат. На Боеко му беше сравнително лесно да се скрие от услужливите родни журналисти или просто да не отговори на въпросите им за къщата в Барселона и шкафчето – въоръжена пещера на Аладин. Събра всичките си съратници по места да се пържат в собствена мазнина в Бизнес парка и се опита да им вдъхне увереност, че още той е супергероят. По скромното ми мнение с твърде дискусионен успех, но това в момента едва ли е от значение.

Гешефт пък обра сума ти компоти, литри скоросмъртница, кашони памперси и пюрета, събра си хората да им припомни що е то омерта и че тя има почва у нас, а вчера, повече от месец след изчезването на многократно заплашван мъж от Дупница, поведе полицаи и кучета из околностите на станалия печално известен с престъпността си град. Вместо да се поти пред Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в европарламента в Брюксел.

Като споменах Дупница, и се сетих за двете най-значими емблеми на престъпността в този град. Разбира се, става въпрос за псевдобратя Галеви, които избягаха от българското правосъдие с любезното му съдействие. Да не би Боеко и Гешефт да са толкова изкукали, че да си мислят, че като се правят, че европейски институции не съществуват, и европейските институции ще забравят за тяхното съществуване и ще ги оставят да продължат безчинствата си или пък да последват пътя на Галевите в неизвестна посока? И двата варианта са прекалено наивни, за да са си ги помислили, макар и да ни оставят с такова впечатление.

Европейските институции оставят едно цялостно впечатление за мудност, обаче когато машината най-после се задвижи, няма грешка. Така че заравянето на главите в пясъка едва ли ще помогне. Ако планината не отиде при Мохамед, Мохамед ще отиде при планината.

И този път няма да помогнат нито прокурор Филипова, нито министър Захариева, защото в тази игра място за буфери няма. Тя е честна, сурова и сляпа като Юстиция. Виновните ще си понесат последствията. А, съдейки от изтеклата информация за острия тон и конкретността на въпросите, които са били неизменна част от вчерашното изслушване, това няма да е твърде далеч в бъдещето.

Ако ви кажа, че не изпитвам зла радост, ще ви излъжа. От една страна какво по-голямо доказателство за виновността на Боеко и Гешефт от снишаването им? Никой не би си позволил току-така, без уважителни доводи, да пренебрегне покана на толкова сериозна европейска структура, каквато е Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в европарламента. От друга пък, явно намеренията на въпросната институция да разнищи генезиса на корупцията у нас са повече от сериозни, което няма как да не ни кара да потриваме доволно ръце.

Но това не бива да ни кара да се успокояваме, защото безкрайните процедури със сигурност ще отнемат доста време. Ние трябва да сме по улиците и да искаме ОСТАВКА на правителството и главния прокурор. Докато ги получим. Тях, не бутафорни предложения за конституция и бурканите с паприкаш на баба Гинка от Горно Нанадолнище…

Снимка: Bulphoto ©

Новото нормално: палатките срещу палатите. И джипка срещу българите

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B0.html

петък 14 август 2020


Скандалният римски император Гай Цезар Германик или Калигула, наричан още лудия, бил известен с жестокото си отношение към всичко, но обожавал коня си Инцитат. Абсолютният владетел провъзгласил любимото чифтокопитно за римски сенатор /според друга версия той само е планирал да го назначи на длъжността „консул”, но бил убит в коридора на Сената, преди да успее да го направи/.

Калигула крадял пари от строителни проекти – от стратегическите обекти като аквадуктите и пристанищата, от инвестициите в театри и храмове. Всеки противник на чудовищните му идеи намирал смъртта си. Той заповядвал да се конфискуват имуществата на богати граждани, а те били екзекутирани или пращани в заточение по обвинение в измяна.

В разказите на римските летописци Катул и Дион Касий се съдържат още много страховити твърдения за епичния злодей, по-късно отричани от историците. Дали наистина Калигула е бил толкова луд, та да поиска любимецът му Инцитат да участва в работата на сената, едва ли може да се докаже. Но че е изпитвал садистичното удоволствие от това да унижава сенаторите и целия елит, може да е вярно.

Някой ден историографите ще описват хрониките от управлението на премиера Бойко Борисов според съответната поръчка и личната си нагласа. Няма как да се предвиди кой как ще посочи „Калигула“ или кой как припозна народните избраници в свои фаворити и ги прати в луксозната конюшня на Инцитат. Но пък ще разполагат с много и драматични примери за неразгаданата народна любов от нашето време, и за ексцентричните избори на министри/справка: поне последните три състава на Народното събрание и трите правителства на ГЕРБ/.

Вчера управляващото мнозинство ни сервира пълното си фиаско, като категорично бламира институцията парламент в парламентарната република. Отказът на групата на ГЕРБ да влезе в пленарната зала бе обяснен с „пълно малоумие на точките от дневния ред“ /по Александър Ненков/. А за патриотите се оказа недостойно да се занимават с щенията на Корнелия Нинова за власт, докато самите те са поседнали в нея. Премиерът Борисов трябваше да бъде изслушан за насилието и агресията спрямо журналисти и граждани по време на странната извънредна конференция, но и той се укри. Нали нямаме съмнения по чия прищявка и политическа премъдрост се случи това?

 

Така се оказа, че за управляващите правовият ред, защитата на човешкия живот и здраве, и свободата на словото не са тема, и че поругаването им е твърдо подкрепено от светата тройка на върха и подопечните й от плажовете.

И още, че от обещанията за тежки решения на разнежения дядо с внуците от онази снимка остана само „време за усмивки“. И за грозна очерняща кампания срещу протестите и лицата им. Димитър Ламбовски, бивш депутат от НДСВ и собственик на частно гробище, изпусна или нарочно подхвърли името на Маджо и мигом бе задействана фабриката за тролове на такива обороти, че и руският й конкурент Евгений Пригожин би завидял.
Очернянето на Христо Иванов се превърна в първостепенна грижа на партията /на трите в коалицията/ и в хляба насъщен за онези, които не познават други вкусове, а и не са любопитни. Че какво по-лесно за мързеливия ум, освен да драще спуснати наготово опорки, без дори минимален напън за мисъл. Толкова куха страст, че ти се иска Земята да спре, та да слезеш.

Канонадата обаче бе спряна в момента, в който протече името на Стоян Мавродиев – основател на ГЕРБ, поради което и шеф на КФН, ББР. Така става, като не внимаваш с оръжието – гръмваш се я в коляното, я в слабините.

Творческата констипация и цинизъм достигнаха невиждани върхове с бисерите, изпаднали от пръстите на класиците Даниела Дариткова и Красен Кралев в коментари в партиен сайт /не този на ГЕРБ, разбира се/. Няма да ги цитираме от уважение към аудиторията.

От евродепутата Асим Адемов пък узнахме, че акцията на Росенец била съвместна на Христо Иванов и Ахмед Доган, тъй като сценаристите били заменили Атака с Да, България, за да вдигнат рейтинга и на ДПС, и на Иванов. Някои сайтове услужливо тиражираха тази фантастика от нов тип. Освен това разбрахме, че установените /от най-после прогледналите институции/ закононарушения при крайморските палати са лична победа на НФСБ и Валери Симеонов. Пък него не го видяхме на Чукалята.

В България е така, ние тук можем силно да любим и още по-силно да мразим. Парадоксът е в това, че мразещите, слепите и глухите за другото мнение, за различните гласове, обвиняват другите в собствения си грях.

„Най-тежката ви битка ще бъде с манталитета, с начина на мислене – битката срещу консерватизма, битката срещу нежеланието да настъпи промяната“, каза Лаура Кьовеши преди три години в София на конференцията, организирана от Правосъдие за всеки. 

И като стана дума за битката с манталитети, ето: “Уважаеми бивши величия, провалени политици, политически тролове, “Фейсбук” пехливани, политически комедианти, които привиждат фарс, псевдомислители за народа, за който осигурявате само зрелища, но не и хляб. Говорете си. Не ми пречите. Знам коя съм, къде съм и защо. И знам къде отивам“, написа в официалния си профил във Фейсбук Деница Сачева. Тя е министър на труда и социалните грижи – този пост е поредният й гастрол в политиката и не изпитва никакъв срам от пируетите си. Нито пък си дава сметка, че самата е блестяща илюстрация за провали.

„Грижата“ й в случая е насочена към хилядите протестиращи. Сред тях доминират младите хора с добро образование и кариера, както и критични към властта интелектуалци, професори от Софийския университет, учени от БАН. Като доказателство за обичта си към хората, както и тази на правителството към нас, тя изрежда милионите левове, с които персонално сме одарени…

„А едни неблагодарници, тулупи, банда наркомани пречат на хората да се придвижват“, се чува от вечния шофьор на правителствената джипка, седящ с гръб към оператора на филма и към публиката съответно. Едва ли има някой от правителството, който да даде смислено обяснение каква е причината за постоянните екскурзии на премиера из страната и нощувките му в горски и морски хижи. Той и самият Борисов не може да обясни защо бяга, така се е срастнал с волана. Но там си знаят защо така рязко се изсипа рогът на изобилието – така се купуват избори. И докато правителството ни будалка с едни пари, свързана с ВИС фирма получи 20-годишна концесия на плаж в Обзор, правилните чиновници от “първата линия” в битката с коронавируса 30% над заплатите, а правилните фирми още повече.

Така е, Борисов винаги мисли за своите. Защото е наясно, че не палатките ще му счупят държавата, а именно неговите момчета от близкото му минало, налични и в настоящето.

И той е длъжен да отговори за всичките си обвързаности с Маджо, Пашата, Вълка и подобните мутри. За пачките евро в чекмеджето, за записите, за досиетата „Буда“, за швейцарския доклад за криминалното му сиви. Ако не го е страх.

Борисов дължи твърде много отговори за цялостната корупция във всички нива на властта и за собственото си затъване в нейното блато, и трябва да бъде разследван. Ако има прокурор, а не фигурант, изживяващ се като „инструмент в ръцете на Господ“.

И няма никакъв смисъл да кръжи с джипката да се прави на инспектор по пътно строителство – с надеждата енергията на протестите да се спихне. Недоволството ще ескалира и ако той продължава да бяга от отговорите, то няма да запази културните си мирни рамки, а може да избухне неконтролируемо. Вместо да търчи по пътищата на родината, бива да спре и да почете малко, поне социологическите проучвания – подкрепата за протестите е около 60%, а 50% искат оставката на кабинета и предсрочни избори. А рейтингът му се сгромолясва.

Борисов и кохортата му клиентелисти са длъжни да чуят и видят хората от блокадите и шествията. Без да ни внушават личната си параноя, че ако Борисов не е премиер, държавата ще се разпадне. Тя няма накъде повече да се разпада. Защото когато той и те ни говорят за демокрация, се сещаме за чекмеджета, незаконни палати, къщи за гости и тъщи, и разхищение на еврофондове. Ако това е новото нормално…

А палатките ще останат, докато джипката цепи мрака без фарове в насрещното срещу българите. Обикновено стават тежки катастрофи.

Водеща снимка: Вилдан Байрамова

Чешкият “инвеститор”: от Лихтенщайн до Panama Papers КЗК остави ББР да купи дела в ПИБ над пазарната цена

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/pib-bbr-kzk.html

вторник 11 август 2020


Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не е открила следи от монопол в придобиването от държавната Българска банка за развитие (ББР) на част от капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Премиерът Бойко Борисов пък на 12 юни изисква от ексминистрите Владислав Горанов и Емил Караниколов да уверят медиите, че ПИБ ще си откупи акциите обратно „с лихви”. Съпредседателят на Демократична България Владислав Панев и адв. Албена Белянова водят дело във Върховния административен съд (ВАС) срещу решението на кабинета за сделката. Същевременно частният чешки инвеститор в ПИБ Карел Комарек-младши е партньор на „Газпром” с пари в Лихтенщайн, а сестра му е в топ-списъка на Forbes като най-богатата чехкиня, засечена в т.нар. „Панамски документи” – Panama Papers. 

Цеко Минев и Бойко Борисов в Банско (Снимка: Е Vestnik)

КЗК се позовава на основополагащия за дейността ѝ Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК) и „установява, че придобиването от страна на „Българска банка за развитие“ АД (ЕИК 121856059) на 18,35% от акционерния капитал на „Първа Инвестиционна Банка“ АД (ЕИК 831094393) не представлява концентрация по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЗК”.

Същевременно акционерите в лицето на олигарсите Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, за чиито афери и измами през ПИБ „Биволъ” пише от години, си запазват пълния контрол върху банката.

Комисията за защита (от) конкуренцията

Антимонополистите решават, че „не се предвиждат изменения в Устава на ПИБ, отнасящи се до начина на вземане на решения от управителните органи на дружеството”.

АКТ 612 23.07.2020

Същото важи и относно “начина на управление. Двамата основни акционери заедно ще имат възможност да налагат вето върху решения, които са съществени за конкурентното поведение на предприятието”.

“В случаи, при които не е представен целия акционерен капитал, лицата Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, с оглед притежаваното от тях акционерно участие, биха могли дори самостоятелно да приемат съответните решения”.

КЗК не вижда и проблем в това, че държавната банка няма да може да влияе върху решенията на управата на ПИБ.

„Предвид дългогодишните и трайни икономически интереси на двете физически лица (Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев – б.р.), може да се приеме, че същите и занапред ще продължат да следват единна политика относно търговското поведение на ПИБ. Навлизането на ББР като акционер не ѝ предоставя права, включително специално уговорени, посредством които да осъществява решаващо влияние върху търговското поведение на ПИБ”.

Aнна Янева с Румен Овчаров (Снимка: 24 Часа)

Поне един от членовете КЗК с опит по най-високите етажи на властта при желание би могъл да гласува срещу сделката с ПИБ. Става дума за Анна Георгиева Янева, която беше заемала поста зам.-министър на икономиката и енергетиката в кабинетите на “опозиционната” днес БСП: “Станишев” (2005 – 2009) и “Орешарски” (2013 – 2014).

Но новоназначеният министър на икономиката Лъчезар Димитров Борисов (от 2017 г. в качеството си на заместник на Емил Караниколов е председател на надзорния съвет на ББР) е бил нейн подчинен в МИЕ в периода 2005 – 2008 г. През 2007 г. дори е назначен за началник на отделите “Преструктуриране и капиталови пазари“ и “Управление и преструктуриране на държавното участие”.

Министърът на икономиката Лъчезар Борисов (снимка: Offnews)

„През този период е изпълнявал и длъжностите началник на отдели “Инвестиционни проекти, международни програми и маркетинг” и “Стратегически анализи и прогнози. Понастоящем е и член на Управителния съвет на Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници”, гласи „визитката” му в сайта на ведомството.

Справката на „Биволъ” в търговския регистър показва, че през 2008 г. Лъчезар Борисов е в борда на директорите на „Мадара” (АД) – Шумен, като дружеството е подизпълнител на АЕЦ „Козлодуй” към МИЕ с поне една държавна поръчка за над 15 000 лв.

“Мадара” АД  с поръчка от АЕЦ “Козлодуй”

През 2008 г. Борисов също така е в надзорния съвет на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, като тогава ресорното енергийно ведомство обикновено има по трима представители в надзорите на трите електроразпределителни дружества (ЕРП–та) заради 33% държавен дял. Борисов е в борда едновременно с Айсехел Хайредин Руфи – Хюсмен, кадър на ДПС и член на политическия кабинет на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров в качеството й на Директор Дирекция „Връзки с обществеността и протокол”. Както и с тогавашния директор в МИЕ Иванка Георгиева Диловска.

През 2009 г. Лъчезар Борисов е в борда на „Варна Индустриална Зона Запад” ЕАД към Национална компания „Индустриални зони”  с принципал МИЕ. През 2013 г. пък е дори повишен до председател на съвета на директорите на почти фалиралата заради проектите като АЕЦ “Белене”“Национална електрическа компания” (НЕК),  част от Български енергиен холдинг (БЕХ) към МИЕ.

Според профила му в LinkedIn заема длъжността само 4 – 5 месеца от май до септември като правителството на Пламен Орешарски (БСП) с ресорен министър Драгомир Стойнев е назначено на 5 май. В борда на ББР Лъчезар Борисов влиза 6 месеца след назначаването на скандалния ексдепутат на ГЕРБ и бивш шеф на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Тодоров Мавродиев за изпълнителен директор.

Тайната сделка на Влади Горанов

Съгласно стенограмата от извънредното заседание на Министерски съвет в 11:35 ч. на 12 юни 2020 г., тогавашният министър на финансите Владислав Горанов се опита да запознае членовете на правителството с доклад за ПИБ, припомняйки стрестеста на ЕЦБ от лятото на 2019 г.

„Последното нещо, което остана е изпълнението на Плана за осигуряване на допълнителни капиталови буфери от страна на „Първа инвестиционна банка“, за да получим в началото на месец юли положително становище от Европейската централна банка за установяване на тясно сътрудничество между БНБ и ЕЦБ”.

След това е прекъснат от министър-председателя по такъв начин:

Владислав Горанов не можа да задържи вниманието на премиера по темата ПИБ (снимка: Mediapool)

„ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Четири от шестте банки, които бяха обект на цялостна проверка преминаха успешно и през негативния сценарий на стрес теста. Към 31 март 2020 г. Инвестбанк успя да запълни идентифицирания недостиг при негативния сценарий на стрес теста. Към края на 2019 г. Първа инвестиционна банка също успя да изгради…

БОЙКО БОРИСОВ: Горанов, вие нали сега ще слизате и ще го обяснявате това?

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз искам да запозная правителството.

БОЙКО БОРИСОВ: Да. Правителството дотолкова, доколкото е в компетентността на колегата Маринов, Кралев или останалите е, че е изключително важно да се влезе в Банковия съюз, защото това гарантира, че всички български банки – не само тяхната стабилност, но и контрол.

И второ, чакалнята на Еврозоната дава допълнителна сигурност за това, че сме в Европа на първата скорост. И че няма да изпаднем на втора скорост. Има и много други плюсове, но за да не се повтаряме. Така че, ако колегите са ОК да приемем точка първа и да слезете, ако имат въпроси журналистите долу да ги зададат и по тази тема”.

След което Владислав Горанов обявява, че с Караниколов предлагат  на основание чл. 6, ал. 1 и 4, чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 4 от Устройствения правилник на МС и на неговата администрация, да се “приеме следното протоколно решение”:

1. Одобрява доклада на министъра на икономиката и министъра на финансите.

  1. Участието на Българска банка за развитие в увеличението на капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД да се извърши при пазарни условия и до 70 на сто от общия обем на записаните и заплатени акции, съгласно доклада по т. 1.
  2. Министърът на икономиката да уведоми органите за управление и контрол на „Българската банка за развитие“ АД за решението по т. 2.”.

стенограма 40

И тук Бойко Борисов заявява непублично онова, за което настояват икономистите и финансистите от месеци насам.

“И много важно – да се подчертае, че след това ще бъдат изкупени от банката на цени с лихви и няма да загуби по никакъв начин ББР и държавата. Това трябва да го има изрично записано”.

“Закривам заседанието”, казва министър-председателят. Как и на какви точно условия е преговаряно за сделката от страна на ББР с ПИБ не се коментира.

Съдебно дело срещу кабинета заради ПИБ

Владислав Панев (Снимка: 7/8 TV)

На 27 юни съпредседателят на “Зелено движение” и „Демократична България” Владислав Панев съобщи във Facebook, че с адвокат Албена Белянова обжалват във ВАС ББР „да купи акции от ПИБ по 5 лева”.

Жалбата от 10 стр. в нейната цялост досега не е публикувана и е предоставена от Албена Белянова ексклузивно за сайта „Биволъ” (вижте долу).

Жалба v2

„Борсовата цена в момента е 2.60 лева, което означава, че държавата ще придобие акции на почти двойно по-скъпо. Това при инвестиция за 140 млн. лв. означава загуба от близо 70 млн. лв.”, написа тогава Владислав Панев.

„Ако спечелим, новият министър на икономиката и колегите му в държавната банка рано или късно ще бъдат изправени пред съда за безстопанственост и нанасяне на щети в особено големи размери”.

В края на юли Владислав Панев се възмути и от „лъжите и неграмотността на властта”, които „лъснаха в решението на КЗК, с което разрешава на банката за развитие да закупи дял от ПИБ.

Той припомни, че ексминистърът Емил Караниколов „разправяше, че държавата ще има представители в управлението на банката, но общото събрание на ПИБ не допусна промени в Надзорния съвет”.

Според Владислав Панев, в нормалните страни държавата влиза в частни банки или компании „на по-ниски от пазарните цени”. Той даде пример с Федералната Република Германия (ФРГ), която купува 20% от националния авиопревозвач Lufthansa (“Луфтханза”) по €2.56 за акция при пазарна цена от над €9: „Или държавата влиза със 73% по-евтино”.

Адв. Албена Белянова (снимка: DNews)

„Тук България купува на двойна цена и не договаря абсолютно нищо публично. Цеко и Ивайло ще продължат да имат пълен контрол. Което предполага, че са налице тайни договорки. Защото никой не дава 140 милиона ей така, без да получи нищо. Само че, щом държавата не получава, значи някой друг е напълнил чекмеджето. Няма друга опция”, написа политикът.

Пред „Биволъ” Владислав Панев изрази мнение, според което „сделката очевидно е направена на такава цена, че основните акционери на ПИБ да запазят пълния си контрол”:

„Това се подчертава и в решението на КЗК”.

„Държавата купува нарочно на двойна цена, за да няма контрол. Това е предаване на обществения интерес”, категоричен е общинският съветник от ДБ.

Той призна, че ако премиерът и Владислав Горанов не бяха форсирали сделката за ПИБ, то това “вероятно” би забавило влизането ни в „чакалнята” на Еврозоната. “Но както навсякъде, държавата би трябвало да е в силна позиция и да диктува условията. За цена и контрол. Тук цената е висока, а контрола никакъв”, смята политикът.

Според Владислав Панев, в България е „правило държавата да сключва неизгодни сделки, и то напълно преднамерено”:

„Така се случва с обществените поръчки, с публично частните партньорства, така става и когато купува акции”.

Финансистът предположи, че това правителство „явно харесва този модел, затова иска още и още”. „Държавни бензиностанции, от които да се краде при строителство и при оперативна дейност. КПКОНПИ, която може днес да наложи, а утре да вдигне запор. Държавата губи на всички нива”. „Абсурдно е, с този манталитет ще останем на опашката”, обобщи позицията си Владислав Панев.

Да се смята, че сделката се атакува само от “Демократична България” би било неточно, тъй като и политикът от левия спектър Георги Кадиев я разкритикува преди дни. “Държавата получава само 26% в ПИБ вместо 52% при тази инвестиция на двойно над пазарната цена”, каза бившият депутат и общински съветник от БСП в предаването “Денят с Веселин Дремджиев”. Според него чешкият милиардер, чийто фонд влиза в ПИБ, е “очевидно подставено лице”.

Георги Кадиев (Снимка: Offnews)

“За това най-вероятно той ще получи своето парче от тортата на хазарта в България”

“И това ще е компенсацията за участието му в сделката”, прогнозира Георги Кадиев.

Не коментират за “Биволъ”…

“Не коментираме”, беше позицията на Министерството на финансите две седмици след като “Биволъ” на 16 юни е изпратил списъка си от въпроси за сделката на Владислав Горанов, Емил Караниколов и ръководството на ББР. Да съдейства на медията ни обеща и вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев: “Ще проверя защо все още нямате отговор”.

Вече на 2 юли, ден преди сделката на Българската фондова борса (БФБ), ПИБ информира в сайта си, че е увеличила капитала си чрез: ББР с 18.35% и Valea Foundation, семейна фондация на чешкия милиардер Карел Комарексъс 7.87%. Дали е съвпадение или „пълен синхрон” в действията, но същия ден, на 2 юли, ББР съобщава на сайта си, че ПИБ e сред новите три банки, които “подписаха споразумения за присъединяване към програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малките и средни предприятия, пострадали от пандемията от СOVID-19”.

Ключовият въпрос на “Биволъ” бе свързан с упорития слух, за достоверността на който ни потвърдиха 3 независими един от друг източника във финансовите среди. Преди сделката за ПИБ се коментираше, че Бойко Борисов е поел ангажимента за стабилизиране на ПИБ с държавни пари в писмо до новата управителка на ЕЦБ Кристин Лагард.

Кристин Лагард и Бойко Борисов (Снимка: Епицентър)

Изпращано ли е през април 2020 г. писмо от името на премиера Бойко Борисов до управителя на ЕЦБ Кристин Лагард с уверението, че държавата ще изкупи дял в ПИБ, с цел да покрие условието за ERMII? Ако е изпращано, защо не е публично, след като става дума за парите на данъкоплатците, а не за средствата от сметките на управляващата партия?”.

Въпросът бе препратен също до новия министър на икономиката Лъчезар Борисов, който тогава оглавява надзорния съвет на ББР, до старшия икономист на ББР Илия Лингорски, както и до Томислав Дончев. Отговорите не последваха, въпреки уверенията на Директор Дирекция „Връзки с обществеността и протокол” на Министерството на икономиката Николай Райчев, че въпросите са „са разпратени на колегите”.

Индиректното апелиране на премиера към Кристин Лагард обаче има в същата стенограма от заседанието му с министрите на 12 юни.

Всички изисквания, които бяха поставени, след няколко разговори, след всеки един етап с Кристин Лагард, темата с Европейската централна банка беше затворена, след това преминахме към аукциона вчера, затворихме го, вечерта говорихме пак с комисаря Вестагер, която ни поздрави за стриктното, точно спазване на абсолютно всичко, което сме се договорили с ЕЦБ и Европейската комисия, тъй като целта ни е юли месец този процес да приключи, а и веднъж завинаги българите да не се плашат, че някой ще им фалира банките, защото знаете имаме шампиони, някои от нашите политически опоненти, които са успявали по 15 – 16 банки да фалират, други само една разбира се, но с огромни усилия успяваме милиарди да върнем след това обратно, но за това трябват години”.

Сестра на Комарек „светнала” в Panama Papers

Карел Комарек (Снимка: KKCG)

Същевременно частният купувач на дела в ПИБ Карел Комарек-младши не е еднозначна фигура. Той е син на чешкия предприемач Карел Комарек – старши, но се е самообявил за основател на чешкия холдинг KKCG с офиси в Прага, Люцерн, Лондон, Амстердам и Бостън.

Енергетиката и хазартът обаче са основният му бизнес. “Над 100 години в производството на петрол и газ”, гласи мотото на официалния му сайт. Една от дъщерните му компании MND Group е партньор на “Газпром” – на снимка на сайта на руския държавен монополист Карел Комарек е заснет да преговоря с вицепрезидента му Александър Медведев.

Александър Медведев и Карел Комарек (Снимка: Gazprom)

Според медиите в Чехия неговата Valea Foundation технически е собственик на холдинга му KKCG, а самият той е единственият бенефициент на постъпленията от фондацията.

Но не е единственият, който е участвал в основаването и превръщането на KKCG в енергийна и строителна империя. Това бе семейният холдинг, като Карел Комарек-младши отдели част от дружеството през 2010 г. Тогава баща му, чичо и сестра запазват контрола върху някои компании, които преди са били част от KKCG. Те имат същата структура на собственост, включваща редица фондации в Лихтенщайн.

Forbes оценява състоянието му на $3,8 млрд. – в тазгодишната класация на американското  списание “Милиардерите 2020” (Billionaires 2020) той е под No.648 сред най-богатите хора в света.

“Той е основал Sazka Group през 2016 г., която бързо се превърна в най-големия собственик на лотариен бизнес в Европа” (Forbes.com)

Смята се, че Карел Комарек се е интересувал в България от активи в областта на хазарта и най-вече от “Еврофутбол” на бизнесмена Васил Божков – Черепа.

Комарек-младши се смята за не много публичен предприемач. Колегите от партньорския на „Биволъ” в Organised Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) Чешки център за разследваща журналистика Investigace.cz (Прага) обаче се сдобиват с интересна информация за бизнеса му.

“Само веднъж попаднахме на семейство Комарек по време на работата ни и това беше по време на разследването Paradise Papers. Ставаше дума обаче за сестрата на Карел Комарек”.

През 2017 г. Investigace.cz са засекли в „Панамските документи” „сложна мрежа от компании” на сестрата на Карел Комарек – Йитка Комаркова-Цехлова и съпруга й Алеш Цехел и са го описали в  статията си: „Чехите в Paradise Papers”.

“Тя се сдобива по-голямата част от състоянието си при подялбата през 2010 г. на семейния холдинг KKCG, изграден от бащата и сина в началото на 90-те г. Холдингът е разделен на петролногазови и строителни активи. Нефогазовият бизнес е наследен от Карел Комарек-младши, а строителният – от Карел Комарек-старши, дъщерята му Йитка и брат му Франтишек Комарек”.

След подялбата, Йитка Комаркова придобива и контрол върху мажоритарния дял от строителния бизнес на KKCG, който включва машиностроене: компания за производство на системите за влакови колела Bonatrans.

Forbes Česko за Йитка Комаркова начело на най-богатите чехкини

Според сп. Forbes Česko Йитка Комаркова е най-богатата жена в страната със състояние от над 8 млрд. чешки крони (около €270 млн.) по данни за 2017 г. или 4,8 млрд. крони (€160 млн.) – през 2019 г.

“Шестте най-богатите чехкини: Кои са родните милиардерки?” е заглавието на  Forbes:

“Съсобственичката на производителя на жп колела Bonatrans в Бохумин е на върха на класацията”.

“Оценяваме състоянието й на 4,8 млрд. крони. Тя контролира компанията заедно със съпруга си Алеш Цехел, но мястото си на върха те не заемат лесно: Комаркова все още се съди с баща си за неговия дял. Според Карел Комарек-старши, дъщеря му го лишава от дела в Bonatrans” (Forbes.cz).

Според основателя на семейната империя това е станало “през мрежа от офшорни компании”. През 2015 г. фамилията Комарек решава да се обърне към съда за разрешаване на спора около семейния бизнес, но делото се проточва и през 2017 г. и 2019 г.

„Изтеклите документи описват структурата за собственост както на Bonatrans, така и на компанията от Каймановите о-ви Malverine Limited, която превежда €11 млн. на регистрираната в Лихтенщайн Santon Foundation през 2013 г. Фондацията също принадлежи на Йитка Комаркова-Цехлова”, пише Investigace.

Медията цитира писмо на директора на Malverine Limited Ричард Макмилан до адвокатската кантора Appleby:

„След редица сериозни спорове с брат си, Йитка и баща й решиха да напуснат съвместния бизнес с Карел Комарек-младши и затова беше създадена настоящата финансова група”.

Карел Комарек и съпругата му (Снимка: Blesk)

“Семейните отношения обаче все още не са добри, а неоправданите атаки и опитите за подкопаване на подялбата на първоначалната финансова група продължават…”, обобщава тогава адвокатът.

Йитка Комаркова и Комарек-старши обаче не пожелаха да коментират спора с Комарек-младши, както и това дали офшорните структури в Панама и Лихтенщайн са тяхна собственост.

Какво правим или не правим сега? Това е въпросът

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BC-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BC-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5.html

вторник 11 август 2020


Да кажете, че за тия десетина-дванайсет години във властта не съм свикнал на протести, ще си изкривите душата. То не бяха полицаи пият кафета, еколози защитават разни буренаци и пясък, щото бил вълнообразен и растели разни редки треволяци връз него, то не бяха медици, медицински сестри, разтурахме учителски седенки, фермери искаха някакви плащания, на заемите ми се противопоставяха, във връзки с организираната престъпност и чадър, дето съм бил опънал над нея ме обвиняваха, къщи в Барселона, моите десни ръце и там разни момчета за всичко в обкръжението ми опънали гиздави тераси по покривите на луксозните кооперации, в които живеят, тъщите им, синовете им с жълто покрай човката, нощното ми шкафче… Има още стотици, аз си имам достатъчно държавнически дела, за да помня такива щуротии.

Знам обаче, че къде со кротце, къде со благо, къде со малко кютек, успявах винаги да се измъкна от ситуация, без да се стига до особени сътресения на стабилността. Безспорно най-големия кос, който държах в ръкава си, разбира се беше да спусна на моите хора в медиите, че протестиращите са платени. Това имаше минимум двоен ефект. От една страна обезсърчаваше евентуални нови участници в демонстрациите и те се прибираха по домовете си, вместо да преграждат пътни артерии и да опъват вигвами в центъра на модерна европейска столица, а от друга показваха на цялото общество, че аз алтернатива нямам. Поне докато не построя автомагистрала “Хемус”, не метна доброволно оставка (кой знае; дотогава може и да е петнайста, те все ще си ме преизбират).

На второ място винаги можех да изкарам протеста политически. “Виждате  ли каква ви е алтернативата, ако ги изберете? Знаят само да крещят, да влачат букети и да ядат кебапчета на Бузлуджа? А, и да праят безброй пленуми, на които да се боричкат помежду си. При нас в ГЕРБ е различно. ГЕРБ това съм аз”.

Ако и това не помогнеше, какво ми пречеше да уволня някой шеф на агенция, заместник министър или дори министър, за да го използвам като клапа и да избия напрежението, така че отново да изляза добрия дядо Мраз, който изпълнява желанията на сърдитото хлапе.

Имаше и други подходи. Превърна се в традиция да не си спомняме дружно кой е предложил това или онова скандално решение на Министерски съвет и своевременно да го оттеглим  на принципа на сервитьорската логика от времената на Балкантурист “Ако мине”.

Все нещо сработваше. Сега обаче вече усещам как губя почва под краката си. Тия на Орлов мост са сбирщина. От кол и въже. Има и умни и красиви, и бачкатори, и леви, и десни, и либерали, и консерватори, и доказали се бизнесмени с безупречен имидж, и обикновени бачкатори, и мъже, и жени… Всякакви. Разбирате ли накъде води мисълта ми? Невъзможно е да ги поставиш под общ знаменател,  и да кажеш, те стоят на пек и студ, на дъжд и засуха, защото са платени, защото са от опозицията, защото си нямат друга работа и са чули, че нещо се случва там, та са отишли на сеир. Те ясно и недвусмислено показват, че не са срещу мен персонално и ГЕРБ, а срещу цялата политическа класа, срещу цялата политическа система, която ние и без това едва крепим, лепейки по краката ѝ нови и нови пластове глина, за да не рухне като безвъзвратен анахронизъм, какъвто, между нас казано, си е.

Те искат ново и без колебание са готови да рискуват и модерното малко, което имат, за да ни сринат. Мисля, че ни мразят наистина. Другото, което много ме притеснява, е поведението на моите хора от ГЕРБ. Задължих ги да се съберат от цяла България на една ливада пред София Тек Парк, за да им пръсне канчетата трийсет и няколкото градусова жега и да им припомня за пореден път успехите на ПП ГЕРБ и да ги успокоя, че няма да подавам оставка.  Да, спор няма. Ръкопляскаха ми, дюдюкаха, ама я нямаше оная еуфория. Поне това не можете да ми отречете. Добър съм с психологията на масите, та няма как да съм се излъгал. Още повече, че не дойдоха и много от поканените. Добре че успяхме да постигнем кворум, като пак привикахме редовите подкрепления от индобългари.

Накрая на коалиционния съвет (пак не си спомням кой го предложи) решихме да бутнем и затрием лагера на протестърите. Жандармерия и полиция в едно. Злите езици твърдят, че органите на реда далеч надвишили правата си (те със самото си влизане в лагера е нарушение на Конституцията, доколкото разбрах), тъпкали, разрушавали имущество, вземали си каквото им харесва (включително и тестени закуски, а останалото изнесли от мястото, без дори да направят елементарен опис). Не знам дали е така, не съм бил там. Само знам, че на толкова упорити и искрени в яростта си противници на управлението не съм попадал.

На следващата вечер се върнаха пак, мъкнейки пейки, палети, циментови саксии и какво ли още не. Правят си барикада убавците! На другата сутрин смотолевихме, че не сме разтурили и тази барикада само заради жените, защото ние жени не бием. С което си навлякохме нова серия остри критики и даже започнаха да наричат ерата ни на стабилността “режим на терора”. Надявам се да изглеждам уверен в медийните си изяви, макар че ми се струва, че и това не е точно така.

Не знам какво да правя. Успокоява ме само мисълта, че палките все още са на моя страна…

Стоян Николов-Торлака

Партиен сбор в обедна почивка и бой по журналисти: демокрацията на Борисов

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/borisov-democracy.html

четвъртък 6 август 2020


Все-още-премиерът на България Бойко Борисов ни поднесе поредния си пошъл спектакъл и си осигури аплодисментите на партийния елит. Защото други няма – месец вече страната клокочи от протести, а недоволните скандират името му, гарнирано с, меко казано, пълно отрицание. Но лошата актьорска игра не печели ръкопляскания, само „неговата“ партия му ги дарява. Друг е въпросът кой му я основа и после с отвращение се махна.

А Борисов патологично се нуждае от хорската любов и одобрение, за да погали личното си гърмящо его. Знаете: „аз дадох толкова милиони“, „аз построих магистрали, метро и заводи“, „аз и моите партньори в коалицията“… И неговите хора му я засвидетелстваха под жаркото слънце на Тех-парка, които той събра „нарочно в обедната почивка“, защото имали много работа за вършене. Нищо, че близо 4 000 души от цялата страна си зарязаха пасиансите на служебните компютри и пропътуваха стотици километри, за да се потопят в харизмата му.
За нея с изумителен патос и плам говори областният управител на Разград Гюнай Хюсмен, забравил предишния си тотем, когато беше депутат от ДПС. Да прибира разни видове партийни номади и да ги прави свои „остриета“ е типично за стила на ГЕРБ и лидера им. Излишно е да се припомнят идеологическите трансформации на Тома Биков, Антон Тодоров, огризките от СДС и подобните им, както и изконното БКП-начало на другия пълнеж. И нещата изглеждат като онези думи на покойния вече поет „Никой не може да ми забрани да ви обичам, другарю Живков!“.

Но защо изобщо беше този извънреден форум?

От Борисов се очакваше все пак изрече нещо смислено, да пусне инструктажа, така да се каже. Краткото му слово предъвка онези вече втръснали на всички хвалби за магистралите, супер-компютрите и стабилността, истината за които всички, или поне незаслепените от харизмата му, знаем. А публиката му изтръпнала следеше мисълта му – ще дава ли оставка или не. Защото от това зависи оцеляването й по канцелариите тук и там. Заради това оставане на хранилката бяха и бурните възгласи „Бойко, Бойко!“ и „Неее!“ при словесното му упражнение на тема оставка.
Това обаче е правото на личен избор на всекиго и никой няма правото да го оспорва и отрича, независимо от естетическите си норми.
Борисов това искаше чуе. Партийният елит и партньорите му да потвърдят заклинателно, че незаменимият, безалтернативният, най-успешният и кадърният е той. Че без него държавата ще се счупи. А в това се съдържа и целият смисъл на служебната разходка от провинциите до столицата.
В нищоговоренето си той прочете от листове какво не може да прави служебното правителство при неработещ парламент и подчерта, че не го е страх от такъв вариант. Сплашването с възможен апокалипсис в „идващите много тежки месеци заради пандемията“ без ГЕРБ на върха на държавата е вече дежурен рефрен, който ни се „набива с 200“ от всичките му говорители. И отново се наложи да чуем, че партията му е най-успешната и няма никаква друга алтернатива за страната, освен ГЕРБ да управлява. Нещо, с което протестите не се примиряват, а и според социологически проучвания подкрепата за тях е 60%.

Стана ясно, че нищо не е ясно

Единственото, което стана ясно е, че не е ясно какво точно смята да прави Борисов. Не, че не каза, че може винаги да се оттегли от премиерския пост и да си стяга партията за изборите. То е като „Тате ще ми купи колело, ама друг път“. Борисов няма да се оттегли от властта. Той не може да изостави ласкателната си среда и подчинението в погледите на онези, които си е назначил не да мислят, а да го слушат безусловно и да не могат да вземат никакви самостоятелни решения. Той не диша без аплодисментите на озарените от неговата харизма. Нарцисизмът е вид личностно разстройство и е в други компетенции и експертност да поразсъждават върху това.

Дори и формално да се оттегли от премиерстването, /което би поставило патриотите-партньори в кататонен ступор/, Борисов ще дърпа конците на корупцията от партийната централа и ще разпорежда раздаването на милионите оттам. А сламеният човек на мястото му, когото пак той ще посочи и мнозинството в парламента ще подкрепи, независимо дали ще е Деница Сачева или Томислав Дончев, ще се подчинява така, както и преди. Всичките, по навик и от душа.

Да се състави експертен кабинет е химера. Ако в „широката си кадрова скамейка“ ГЕРБ разполагаше с необходимите експерти, нямаше да сме свидетели и потърпевши от управлението му, а световният печат да ни нарича „държава като кочина“, „прогнила от корупция“, „най-бедната в ЕС“. Да си ги внесе, както някога Кобургготски ни дари с юпитата? – помним какво направиха в онзи мандат в компанията на ДПС и БСП, и как си отидоха.
Дори Борисов да не е премиер и да остави Обединените патриоти и ГЕРБ да сформират новото правителство, то пак ще е зависимо от парламентарното мнозинство в работещия парламент. Което не е никаква промяна.
Той пак ще дирижира всички решения и ще се уж консултира с явния си коалиционен партньор. Но повече с неофициалния – да не забравяме, че ключови „постижения“ на Народното събрание бяха покорени с подкрепата на депутатите от ДПС, където основен фактор е не лидерът Мустафа Карадайъ, а вечно липсващият Делян Пеевски и знаете още кой от Сараите. Мераците за пряко и явно участие на партията на Ахмед Доган във властта заедно с ГЕРБ не са новина, а и Йордан Цонев, известен като Ментата, ги дефинира отчетливо и публично.

Борисов обаче се врече, че коалиция с ДПС никога нямало да направи. Колко може да се вярва на държавник, който сутрин, обед и вечер си сменя позициите, е много сложен въпрос. И отново на личен избор. Факт е, че той няма намерение да чуе гласа на недоволните от палатките и площадите. Той чува само аплодисментите и шума на пачките в чекмеджето. За последните няма прокуратура. Вместо това разполагаме с един човек с каскет, който броди из територията и громи битовата престъпност, не, че не е приоритет, но в България криминални приоритети да искаш и то във властта.

А помните ли аферата с танкера „Бадр“? Е, вчера премиерът косвено ни я припомни, като се обърна към евродепутата Емил Радев, пряко замесен в нея, според публикация на Биволъ. Прокуратура и тук няма, има инструмент, който удря селективно.

А чували ли сте позиция от ДПС?

Няма и да се чуе. Снишили са се така, както навремето Тодор Живков призова и после неговите хора го свалиха от пиедестала. Видяхме отбраната, мобилизирана в защита на почетния председател Ахмед Доган на Росенец. Защита от кого? И в ДПС, както и в ГЕРБ, явно им се привиждат вампири и канибали у всекиго, който не е с тях и е скочил срещу светините им.
Едно време, когато още имаше писателски десанти из страната, а Живков беше още много жив, сатирикът Генчо Узунов възкликна: „Тоа па кога го канонизираха за светец!“. В едно от помещенията на светата обител, /девически манастир с игуменка бивша комсомолска лидерка от Пловдив тогава/ висеше портрет в рамка на Тодор Живков редом до иконите на Св. Николай Мирликийски /бях там, видях и чух/.
Та така е и в тези партии, имат си по една икона и си я бранят с нокти и зъби, сякаш друга религиозна деноминация настъпва в териториите им. Нищо, че копират стария модел на култа към личността. Защото иначе животът им губи смисъл, те и не могат друго да сътворят. Обаче не е нищо.

Не е нищо благодарственото стълпотворение около лидера, който и сред своите се движи с пет души охрана. Не е нищо и преклонението пред един почетен, каквото и да значи това, председател на етническа партия, обитаващ сараи, за каквито поклонниците му не са и мечтали, и не могат да имат.
Може би е някакъв вид позиция или по-скоро намек за такава на ДПС това, което ден преди партийното парти на ГЕРБ лидерът Мустафа Карадайъ възкреси в статус във Фейсбук:
„д-р Ахмед Доган – 08.06.2009г.
За мен най-страшното нещо в нашия политически живот е мутризацията на политиката!
“ … моята молба е към целия български народ, към медиите специално, за мен тези субекти се създадоха от медиите. Вие така, изживявайки се като субекти на историята, в правенето на историята, се състезавате с нас и създавате продукти по неясни проекти и после се чудите, абе как стана така. Ами става така, вие ги създадохте. Сега обяснете на българския народ за какво става въпрос.”
Е, ами стана така, че знаем кой и защо създаде ДПС от „неясен проект“ и кой как се възползва от него. И хайде „сега обяснете на целия български народ за какво става въпрос“, къде сте и с кого сте. Защото дължите много отговори. И за къщите за тъщи също, а да беше само това.

Агресията спрямо журналисти

Тя не е само в позорните сцени от вчера с колегата от „Свободна Европа“ Полина Паунова и с другите, блъскани, поваляни на земята и ритани журналисти и протестиращи, с изтръгвани и захвърляни с насилие телефони, изобщо не е. Щях да добавя личен опит с пиян до козирката полицай по време на работа, но няма.

Въпреки, че от ГЕРБ побързаха да се застраховат, че нямат нищо общо с въпросните биячи, оборудвани със стикери на ГЕРБ, няма кой да повярва на очистителната им декларация. Онези препарати за очистване на стомашно-чревния тракт знаете какво предизвикват. Същото е. И до какво водят овчето търпение на дивана и подчинението също знаете.

ГЕРБ и ДПС ненавиждат журналистите не само, когато задават въпроси, но и изобщо. За тях те са зловредна прослойка или „мисирки“. Затова са избягвани като проказа някаква, или се допускат само удобните, а те са много и са си техни. Кога Борисов е заставал очи в очи с медиите? Неотдавна на извънреден брифинг след онези снимки с пачките евро. Кога Карадайъ е отговарял на въпроси? Преди година с колега от Париж със скандал преодоляхме бронята на новия партиен пиар на ДПС, който с крясък ни препоръча да четем…сайта на ДПС и да си мълчим. Не позна.

Арогантното зачеркване на диалога с обществото, медиатор на което са именно независимите медии, означава само едно – обществото не ни е нужно, важен е твърдият електорат, когото омагьосваме с кухи обещания. А за много питащите – бой и после мъгляви оправдания.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€




Това насилие вчера достойно отбеляза и друго – на 5 август 1998 г. почина Тодор Живков, партийният и държавен ръководител на онази, другата България. Която днешните млади от протестите не познават, но се страхуват от реставрацията й. Съвпадение с извънредния форум на бившия му охранител? Не, бе, в никакъв случай. Няма изтръгване от началната закваска. И когато точно Борисов говори за демокрация, ослушвайте се, тя е в опасност.

Отново от български IP-адрес Нов запис на Борисов с Борис Велчев – “Братиньо”

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bratinyo.html

сряда 15 юли 2020


Днес до медиите от анонимен имейл адрес беше изпратен нов запис с глас приличащ на този на премиера Бойко Борисов. От съдържанието му може да се заключи, че той разговаря с бившия главен прокурор Борис Велчев, когото нарича “Братиньо“.

Темата на разговора е искането на ректора на УНСС Стати Статев за финансиране на университета. То придоби медийна популярност на24 април 2019, когато вероятно е направен и записа. В началото се чува с много лошо качество и глас, наподобяващ с тембъра си гласа на Борис Велчев.


Предишните записи с гласа на Борисов изпратени до медиите също може да се датират от 24 април 2019 г. /виж тук и тук/ Най-вероятно става дума за записи направени от външно записващо устройство в стаята, в която е Борисов, а не чрез подслушване на телефонния канал. Както и на предишните записи се чува музикален фон.

И този път записът е изпратен от български IP-адрес от мобилната мрежа на A1. При желание на разследващите изпращачът лесно може да бъде локализиран, но не е известно те да са правили такива опити до момента.

Метаданните в звуковия файл сочат, че вероятно е имало редакция – изрязване на този фрагмент от по-дълъг запис, която се датира от 15 май т.г.

В записа не се наблюдават следи от маркери характерни за специалните разузнавателни средства, каквито се откриваха в записите “Мишо Бирата” и “Яневагейт”.

Снимка: Красимир Юскиселив, Дневник

Дни на гняв. И на пренареждане по острия ръб на бръснача

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/protests2020.html

неделя 12 юли 2020


Carthago delenda est – Картаген трябва да бъде разрушен. Крилатата фраза ни е завещал Марк Порций Катон Стари още от 184 г. пр.н.е., с нея той винаги завършвал брилянтната си реторика пред Римския сенат. А римляните наистина разрушили Картаген след края на Третата пуническа война през 146 г. пр.н.е. И не, че сега туристите в Тунис могат да видят нещо по-различно от руини, но поне им се изправят косите от силата на омразата, с която Катон надъхвал римските политици. И да се зареждат с идеята, че всеки има своя Картаген, който трябва да бъде разрушен.

В България няма политик от началото на прехода, а той все още се точи, който да не повтаря настойчиво, че корупцията и задкулисието трябва да бъдат сринати до основи, но думите им си останаха кухи откъм реални и решителни действия. Допреди дни и мислещите с главите си хора, твърдо убедени в тази необходимост, сякаш бяха малко, а гласовете им – слаби или заглушавани от забранителни списъци в медиите.

Нещо малко /а то се оказа доста голямо/ е трябвало да се направи, та горчивата чаша да прелее, завесата да се вдигне с трясък и гневът да кипне по площадите. На 7 юли лидерът на “Да България” Христо Иванов и активистът Ивайло Мирчев, и общински съветник от Бургас опитаха да слязат на брега на Росенец и с българско знаме да припомнят на всички, че брегът е български и плажът принадлежи на българите. Но там, където държавата отдавна я няма, те се сблъскаха с извратеното лице на нейната Национална служба за охрана. Видът на гардовете дори не заслужава коментар – всеки техен европейски колега би им се изсмял на шортите и сандалите. И във всяка бяла държава насилието, което те си позволиха, не би останало без съд и наказание. Още по-малко поруганото знаме.

Тримата души в лодката бяха възприети от властите като провокатори, шефът на НСО в оставка шикалкави и не призна, че това престъпление е дело на хора от личния му състав, а премиерът Борисов вмени отговорността на президента Радев. После мелачката се завъртя на бързи обороти – Радев официално съобщи принадлежността им към списъка с офицерите от службата. Ден след това главният прокурор Иван Гешев поръча обиски и арести в президентството – за пръв път в историята ни институцията на единствения недосегаем /по Гешев/ беше буквално бастисана и тарашена, а арестуваните станаха шестима.

Безчинствата в институцията на главнокомандващия дадоха причина на известните като „Отровното трио“ проф. Велислав Минеков, адвокат Николай Хаджигенов и пиар-експертът Арман Бабикян да призоват в социалните мрежи за протест. И той се състоя – без предварителна организация и без спонсори, каквито тези дни се привиждат на премиера и вицетата му.

Този отклик на хиляди хора ясно показа, че място за компромиси повече няма, че търпението на всички отдавна е свършило и че е време „Картаген да бъде разрушен“. Така в триъгълника на властта се струпаха хора, които преди беше немислимо да видим едни до други – сини, червени, светли и тъмни от всякакви възрасти, а доминираха младите. Кои се възползваха, като се пришиха към всеобщото недоволство, знаете – онези политически фигури, които и до момента не смеят да назоват с имената им Гешев, Доган и Пеевски, но с умиление аплодират посланията на президента. Но бяха стъписващо тихи, когато в края на януари Гешев внесе писмено питане в Конституционния съд дали държавният глава може да бъде разследван при данни за престъпление, а площадите бяха оглушително тихи и пусти.

Сега обаче всички те ще дърпат дивиденти в собствена полза от народния гняв, за искрата на който нямат минимум принос. Ако Радев не беше слязъл при протестиращите с вдигнат юмрук /език на тялото, впрочем, присъщ на други времена и по-различни събития/, едва ли Корнелия Нинова, Мая Манолова, Румен Петков, Костадин Костадинов и прочие леви щяха са налични в обсадата на президентството. Лесно е да яхнеш вълната, ако друг те оттласне към нея, но си трябват умения да се задържиш на гребена й, а това не става само с пламенни речи от парламентарната или партийната трибуна.

Но изглежда, че не само те, но и медиите не разбраха, че протестите са не в подкрепа на президента, а срещу прогнилата от корупция властова система, срещу все по-изгряващите й зависимости от човека в Сараите и неговия аватар Делян Пеевски. И срещу инструмента на същите, който се изживява като „инструмент в ръцете на Господ“. Но де факто е трионът, който реже бизнеси, заплашва всички, обаче удря само точно определени мишени по поръчка и никога тези, които отдавна ни взривяват сетивата.

Ако Гешев беше инструмент в механизма на върховенството на закона, щеше наистина да бъде „на страната на народа“, /както се закле в Туитър/, а не за всяко разследване да се укрива зад гърба на съответния наблюдаващ прокурор, щото, нали, той сам бил решавал всичко. Ако той беше на висотата на американските и европейските си колеги, нямаше да играе на жмичка пред чекмеджето с парите и пищова отгоре, Барселона-гейт отдавна е отсвирен и пак наблюдаващият прокурор е отговорен, нито пред „административната сграда в строеж“ и „поземления имот“ – марина за яхти на Чукалята непосредствено до петролните резервоари на „Лукойл“. Нито да се прави на „дръж ми каскета“ пред законовата възможност да разпита Черепа и Цветан Василев във видео-конферентна връзка и още, и още болезнени циреи.

Останалото, на което сме свидетели и потърпевши, е насилие и агресия. Защото произволът изобщо не е само прокурорски или полицейски, той е всеинституционален. А площадите скандират „Мафия!“, за което главният обвинител остава глух и не вижда мотив да си свърши работата.

Вместо да докаже, че подшефната му институция е напълно независима от другите власти, той е ангажиран да ги обслужва с бездействията си и да гони „олигарсите, които ограбват народа“. Сякаш другите, на които е подчинен, с честен труд и кървава пот на челото са си спастрили имуществата и сметките. Пролетарската му класово-ненавистническа стилистика обаче бързо отврати същия този народ, в чиято защита той на приказки се зарича, а и на младите хора от протестите тя им звучи досадно архаична и дори непозната. Иначе разправя, че за прокуратурата недосегаеми няма, даже всички от най-високите нива на властта можело да се окажат досегаеми. Искаме да видим това с очите си.
Ако беше така, нямаше сега спешно да се назначават проверки на книжата за лятното имение на Ахмед Доган. И ако и преди имаше държава, разбира се. Наложителна е проверка и на произхода на парите, с които почетният председател на ДПС Ахмед Доган придобива имоти и имущества, в това число и част от изключителната държавна собственост, каквато е парк „Росенец“.

Някой знае ли какъв е бизнесът на Доган, или всичко е благодарение на даровете на властта в името на етническия мир, а по-точно в името на дълбоки схеми, върхът на които не се вижда от нашего брата обитателя на територията? Как изобщо стана възможно и кой позволи част от държавната граница да се окаже частна собственост на политически лидер в сянка?

Това е точно работа за главен прокурор на европейска държава. Липсват обаче и двете понятия с плътното им съдържание. Защото в България крещящо отсъства най-главното – върховенството на закона. За каква Европа говорим тогава, какви „бели държави“ витаят в главата на премиера Борисов в радостта му от влизането ни в чакалнята на Еврозоната, която пък така и не докосна бушуващите на площада? В коя „бяла държава“ управляващите организират бели автобуси в собствена подкрепа, за да си осигурят овациите на чиновниците от собствените си администрации, вместо да отидат при протестиращите срещу тях?

Тези дни на гняв провокират твърде много въпроси и един от тях е защо Борисов размаха етническата карта. Видяхме я на Росенец – тя се оказа менте. Не, че не подсказа /а може би се договориха с Доган/ конфронтация и конфликт. Което е престъпно внушение, но няма кой да се сезира или поне трогне.

Вчера „бащата на етническия мир“, за какъвто е обявен Ахмед Доган, свика отбранителен щит от хиляди партийни активисти около сарая си, а полиция и жандармерия отблъскваха „нашественика-враг“, тръгнал да стъпи на принадлежащата му плажна ивица. Въпреки крясъците на формалния лидер Мустафа Карадайъ, че акваторията е частна собственост, което е повече от скандално и абсурдно. Въпреки инспирираното от премиера етническо напрежение. Това е ходене по ръба на бръснача, но Борисов не го осъзнава, макар да има спомени и опит от битността си на командирован в Каолиново пожарникар по времето на „възродителния процес“.

За социалния статус на живия щит около имението е неудобно да се говори. Особено като се знае, че от всяка къща има поне един гурбетчия на Запад, понеже ДПС им осигури поминък и благоденствие, каквито са обещанията по всички избори. Както и за мотивацията на всички тези хора, накацали пред замък с екстри, каквито не са и сънували, не да притежават. Но пък най-надъханите бяха с тениски с щампиран фотошоп на лицето Делян Пеевски. Идолопоклонничество, достойно за психологически анализ, но всеки е свободен да има свои икони. Демокрация е, както твърди премиерът на страната.

Въпреки всички ексцесии, етническата карта беше заровена в камънака на плажа, групите се омешаха, пяха заедно химна и пиха бира после. А Борисов панически се включи с нощно видеообръщение през Фейсбука си /някой го снимаше с разлюлени ръце пред икона, а той с ръце в джобовете, знаменателно!/, за да ни каже, че само отговорността го задържа на власт. Отговорността пред кого, че не стана много ясно?

Изводи и очаквания:
-Властта в ръцете на зависими от сенките и парите е непотребна, тя е вредна и опасна за всички повече от пандемията. Дълбоката държава не е нашата държава.
-Да България и „Отровното трио“ успяха. Запалиха невиждан гняв и единение, каквито досега не сме виждали. И никой няма моралното право да ги обяздва и да търси съюз с тях, нито пък те – да се потапят и да се оставят да бъдат погълнати от всевъзможните левичари. Това би означавало фиаско на каузата.
-Националният консенсус срещу корупцията, срещу бруталната липса на държава и върховенство на закона е факт, и съдействието на европейските институции е наложително. Но ние сме длъжни сами да си отвоюваме държавата от мафията, проникнала във всички нива на властта. Стига винаги сме очаквали спасение отвън.
-Протестите трябва да продължат и няма значение кой на какъв политически вожд е поклонник. Но целта е една – Картаген на корупцията в България трябва да бъде разрушен. Защото младите хора искат това и затова са на площадите. А Иван Гешев да се откаже от лексиката на наемен отмъстител и да си спомни длъжностната характеристика за поста, или да го напусне в името на народа. Ще бъде достойно от негова страна и достойно уважено от всички.
-Останалото е въпрос на политическа култура, стратегии и мисъл. Ако ги има, и България ще я има на картата на Европа като равностоен член в семейството. Другото е да си висим в чакалнята на мечтите. Или да настръхваме при мисълта за нова Сребреница. Която е в главите на политици със съмнителни и опасни качества, но това е ходене с боси пети по острия бръснач на разделението. 

Бръсначът е за самоубийците, но те още не знаят, че са такива. И е добре да избягват стъпките с него по вените. Нали, г-н премиер и присъдружни подгласници?

Снимка: Андрей Михайлов Булфото©

Нови записи на Борисов със Златев и партиен кадър дойдоха от Гърция

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/borisov-zapis-ip-2.html

събота 27 юни 2020


Два нови записа с гласа на премиера Бойко Борисов бяха изпратени днес в късния следобед до медите. В единия запис той изглежда говори с Валентин Златев, когото споменава поименно. В другия запис обяснява на приближен как да бъде представен като мъдър държавник пред медиите. IP-адреса на подателя е в Гърция, показа анализ на съобщенията.

И двата записа са (пре)записвани поне два пъти на iPhone с програмата VoiceMemos, сочат метаданните във файловете. Една от датите е 5 февруари 2020 г. в 10:05 сутринта. Друга дата в двата записа показва 13 юни 2020 г.

5 февруари 2020 г. е датата, на която Бойко Борисов имаше среща в Брюксел с Урсула фон дер Лайен и с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. На същата дата в София беше проведен българо-японски бизнес форум в присъствието на президента Румен Радев. За тези две събития става дума в записите.

Записът, в който Борисов произнася името и бащиното име на на Валентин Златев по руски маниер – Валентин Василич, носи името Valentin Zlatev call и е дълъг 3 минути и 8 секунди.

Вторият запис с име “Смешен РР” е дълъг минута и 47 секунди. В него има още една различна дата на последна промяна – 26 юни 2020 г. в 19:06:33. Възможно е този запис да е обработван на устройството, на което е бил записан, поради което датата на промяна да е различна от датата на създаването.

Подателят на записите ги е пратил през анонимизиращата услуга Guerillamail, която обаче записва IP-адреса на устройството, с което са изпратени данните. При предишния запис Биволъ оповести, че устройството се локализира в България в мрежата на А1. Сега IP-адресът е

2.85.248.114

Той се локализира в северна Гърция, в мрежата на мобилния оператор ОТЕ.

Анализ на метаданните за предишния изтекъл запис с Борисов можете да видите тук.

Биволъ организира фондонабираща кампания за експертиза на първия запис в реномирана западна лаборатория. Само за ден чрез малки дарения беше събрана нужната сума от 5000 евро.

Чуйте двата записа тук:

Independent: Сън до „Глок“ и пачки кеш: вихър от въпроси около снимки от спалнята на премиера на България

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/boyko-borisov-bulgaria-prime-minister-glock-cash-bedroom-photos.html

сряда 24 юни 2020


Журналистът Борзу Дараджахи съобщава за изтекли снимки, които се появиха в условията на нарастващ конфликт между Бойко Борисов и олигарх беглец Той е министър-председател на България, нация от 7 милиона,…

Президентски дрон ме преследва в живота

Post Syndicated from original https://bivol.bg/president-drone.html

сряда 24 юни 2020


Ей, тулупи, мисирки и прости фотки от градове, села и паланки! Вие май нещо не разбирате. Това, че съм премиер, по никакъв начин не означава, че трябва да ви давам…

Двама Бойковци три дена яли, пили и се веселили

Post Syndicated from original https://bivol.bg/dvama-boykovci.html

неделя 7 юни 2020


Вижте, знам, че никой не е длъжен да познава писанията ми, ама на мен тотално не ми пукa и имам намерение да изразя една малко по различна позиция по повод…

По разкрития на “Биволъ” „Болгария – не заграница”: The Insider Russia за „Лукойл”, ВТБ и „Булгартбак”

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/the-insider-russian-influence-bulgaria.html

събота 30 май 2020


Редица ключови разкрития на сайта „Биволъ” са в основата на мащабен анализ на руското онлайн издание за разследваща журналистика The Insider Russia (TheIns.ru). Авторитетната независима руска медия публикува статия на анализаторката на Free Russia Foundation Алиса Волкова, което носи заглавието „България не е чужбина. Как руските корпорации контролират чиновниците и медиите в  страната” (виж: на руски и на английски). Заглавието „Болгария – не заграница” е препратката към обидната за държавата ни съветска римувана шега: „Курица не птица, Болгария – не заграница”. Обикновено това с нищо неподкрепено клише се използва дузина пъти всяка година, когато прокремълслките и държавните медии в Москва се опитват да атакуват политиката на София. Но този път смисълът е в това, че Кремъл все още контролира не само Дондуков 2 и Дондуков 1, но и цялата ни икономика през компании като „Лукойл” и Внешторгбанк (ВТБ).

Снимка: Биволъ

„България се оказа лесна мишена за едрия руски бизнес, който активно инфилтрира другите страни привичните за себе си непрозрачни схеми за бизнес. А България, страна със социалистическо минало и дълбоки исторически, политически и икономически връзки с Русия има собствени корупционни традиции”, гласи предговорът на статията на TheIns.ru.

„Нивото на корупцията тук е най-високото в Европейския съюз (ЕС) и за 13 години от членството в общността няма значителен прогрес в борбата с това явление. Анализаторът на Free Russia Foundation обяснява как едрият руски бизнес и най-вече ВТБ и „Лукойл”, създавайки връзки с българските политици, засилва зависимостта на България от руския енергиен сектор и задържа корумпираните политици на държавни длъжности”.

Росенец като “врата към Европа”

Медията обръща внимание на факта, че „Лукойл” в България е почти монополист, който контролира всички местни мощности за импорт и преработване на суровия петрол, а също така по съхраняване, транспортиране и експорт на нефтените продукти.

„Както пише българското издание „Биволъ”, главното нефтено пристанище на „Лукойл” Росенец (край град Бургас), което се използва за вноса на петрол, даже беше кръстено руски „анклав”: тук няма как да срещнеш представители на българските власти, включително и митничари, затова да извършват контрол върху случващото се там те нямат възможност”.

Изданието цитира разследване на „Биволъ”, според което опитите на държавата да събере необходимите вземания са провалени от тогавашния посланик на САЩ в София Джеймс Уорлик, който в периода 2001 – 2003 г. е бил генерален американски консул в Руската федерация.

 

Джеймс Уорлик припечелва като топ адвокат при състудента на Владимир Путин

„Уорлик посети рафинерията и се отзова положително за работата й. След тази дипломатическа намеса на „Лукойл” му върнаха лиценза, а проблемът повече не се повдигаше. След като завърши мисията си в България и след уволнението си от Държавния департамент на САЩ през 2016 г., Уорлик е започнал работа в руската юридическа фирма «Егоров, Пугински, Афанасиев и партньори». Фирмата е основана от състудента на (руския държавен глава – б.р.) Владимир Путин Николай Егоров. Опитите да се накара „Лукойл” да спазва българското законодателство  се провалиха заради тези връзки и помощта, организирана от Русия”.

Припомня се, че през 2017 г. руската нефтена компания е твърдяла, че е внесла над 32 млрд. лв. данъци: „Но според данните, които посочва „Биволъ”, от момента на приватизацията е платила едва 151 млн. лв. данък върху доходите”.

Авторката пояснява, че „липсата на длъжностни пълномощия и политическа воля върху контрола над „Лукойл” води до това, че най-голямата компания в страната укрива своята печалба и използва България като врата към Европа – за незаконен внос на петрола на територията на ЕС”.

„Повече от това, според разследването на „Биволъ”, което се базира на материалите на WikiLeaks, налице са доказателства, че (бившият генерален директор на „Лукойл България” – б.р.) Валентин Златев индиректно е финансирал политическото изгряване на Бойко Борисов, започвайки с избирането му за кмет на София през 2005 г. и до победата на партията му ГЕРБ на националните избори през 2009 г., за сметка на средствата, получени от дейността на „Лукойл”.

В тази връзка TheIns.ru цитира и публикуваната първо от „Биволъ” (в качеството си на партньор на Wikileaks за Балканите и основател на Balkanleaks) изтеклата дипломатическа грама от посолството на САЩ към Държавния департамент, подписана от тогавашния посланик в София Джон Байърли (след това посланик на САЩ в Москва).

“Борисов разполага с тесни финансови и политически връзки с директора на “Лукойл България” Валентин Златев, изключително влиятелен сив кардинал и задкулисен играч в политическия сектор. Лоялността на Борисов към Златев (и уязвимостта пред него) играе важна роля при вземане на политическите му решения. От началото на дейността му като кмет той привлече “Лукойл” към редица партньорства с правителството: “Лукойл” се съгласи да жертва асфалт за ремонт на столични улици, да поеме издръжката на Паметника на съветската армия и да финансира изграждането на жилища за социално-слаби. В замяна Борисов подкрепи използването на принадлежащите на общината площи за изграждането на нови бензиностанции на “Лукойл”. Макар, че това може да изглежда като сериозен пример за сделка тип «Ти на мене, аз на тебе», публичните споразумения на Борисов с “Лукойл” са само допълнителни сделки в неговите много по-дълбоки и обширни делови отношения със Златев, за които се съобщаваше по други канали”. 

Руското издание отделя внимание и на връзката на «Лукойл» с ДПС, което е способствало за издигането на легендарния палат “Догансарай” край Росенец.

“През 2016 г. Биволъ разследва как “Лукойл” е предал голям крайбрежен парцел до своята рафинерия на Ахмед Доган, тогавашен лидер на Движението за права и свободи. Тази политическа партия представлява интересите на турското малцинство. Доган издигнал огромна къща и затворил достъпа на гражданите към плажната ивица. Връзките между Доган и Златев са проследими през офшорни компании. През 2019 г. Златев, най-накрая, бе уволнен от своята длъжност (президент на “Лукойл България” – б.р.): според данни на медии, ръководството на “Лукойл” в Русия е останало недоволно от масовото изтичане на печалбите”.

Vivacom: платено от данъкоплатците в България и Русия

Отделно място в статията на Алиса Волкова се отделя на скандалната сделка за поемане на контрол върху най-големия телеком в България – Българската телекомуникационна компания (БТК) и мобилното й подразделение “Виваком” (Vivacom). Тази част е озаглавена с вътрешното подзаглавие:

“ВТБ финансира непрозрачни сделки”.

Изданието припомня, че според международното журналистическо разследване Panama Papers (Панамските документи), в което взе участие и „Биволъ” заедно с партньорите от Organised Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) са налице бизнес-връзките между известния в Русия „православен милиардер” Константин Малофеев, предприемача Виктор Косарев и банкера Цветан Василев.

Авторката припомня на базата на разследванията на българските медии, че близкият до НДСВ бизнесмен Спас Русев е имал личната подкрепа на председателя на съвета на директорите на ВТБ Юрий Соловьов и двамата топмениджъри на банката в България – братята Милен и Георги Велчеви:

„Първият е заемал длъжността министър на финансите в правителството на Симеон II (2001 – 2005), а вторият е едър строителен предприемач и собственик на многобройни хотели по Черноморието”.

Припомня се, че през 2015 г. акциите на БТК са преминали под контрола на базирания в Лондон инвестиционен фонд VTB Capital („ВТБ Капитал”), след като кредитът за придобиването на телекома не е погасен.

„През ноември същата година ВТБ продава акциите си на търг на инвестиционен консорциум начело с люксембургската компания Viva Telecom SA срещу 330 млн. евро. Стана ясно, че реални собственици на Viva Telecom са българският бизнесмен Спас Русев, мениджърите на „ВТБ Капитал” Милен и Георги Велчеви, както и Красимир Катев”.

The Insider акцентира на факта, че „такъв финал не се хареса на обществеността, а медиите започнаха да се съмняват в това, че сделката е била честна”: Viva e взела за целта 240 млн. евро кредит във ВТБ.

„Според вестник The Moscow Post, компанията през мрежа от офшорки е собственост на Юрий Соловьов, първи зам.-председател на президента на ВТБ и гражданин на Великобритания. Братята Велчеви са топмениджърите на българския филиал на ВТБ. Излиза, че банката е предоставила кредит на собствените си топмениджъри с цел закупуване на собствените си активи”.

Пушекът около “Булгартабак”

Последната ключова сделка, която се споменава, е тази за продажбата на българския тютюнев гигант „Булгартабак” на австрийската BT Invest GmbH през 2011 г., като по тази тема „Биволъ” също работи от години.

Руското издание пояснява, че сделката е осъществена при приватизационен търг на цена, която е „значително по-ниска от пазарните оценки”: „79.83% от акциите на държавната тютюнева компания струваха 100,1 млн. евро”.

„BT Invest в онзи момент е била собственост на кипърска офшорка с наименование VTB Capital Pe Investment Holding Ltd. BT Invest е трябвало да инвестира 7 млн. евро в “Булгартабак” в рамките на две години от момента на придобиването му и да изкупува 5 000 тона български тютюн всяка година в следващите 5 години. През 2014 г. 100% от BT Invest са продадени на офшорно дружество от Лихтенщайн Livero Establishment, свързана с Цветан Василев”.

“Капитал” за сделката с “Булгартабак”

.

Пояснява се, че през 2014 – 2015 г. следва поредната смяна на собственици на бившия държавен холдинг:

„Нишката, според данните на списание „Капитал” води към Делян Пеевски”.

TheIns.Ru пише, че информацията за продажбата на „Булгартабак” на „местни български инвеститори”, е потвърдена пред руския бизнес-всекидневник „Ведомости” от източник във ВТБ.

The Insider цитира думите на неназования източник на „Ведомости”, че активът е препродаден с „30% бонус” от цената за придобиване:

„Това означава, че сумата на сделката е могла да бъде равна на 130 млн. евро”.

“Ведомости”: “ВТБ си свърши тютюна”

Същевременно BT Invest струва на фондовата борса много повече, пояснява изданието и припомня: „капитализацията на “Булгартабак” на Софийска фондова борса (СФБ) по данните към декември 2013 г. е била около 400 млн. евро”.

„Излиза, че за ВТБ тази сделка не е имала никаква икономическа целесъобразност”.

“От сделката банката и държавният бюджет на Руската федерация натрупват само загуби”, констатира анализът на The Insider Russia за прословутата приватизация на „Булгартабак”.

 

 

Кажете едно „благодаря“! Изпълнявам, генерале!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BC.html

понеделник 27 април 2020


Кажете едно „благодаря“! Изпълнявам, генерале!

Боеко, искам да ти благодаря за много повече неща, но нека ги ограничим до десет, за да имам все някакъв шанс да разпростра енергията си, докато свърши принудителното ни заточение.

1. Благодаря ти как, в ролята си на главен секретар, излови всички свои приятели, които ходеха с бухалки и събираха пари от хората, които правеха бизнес, както могат. Днес курсът на валутата е такъв, утре друг. Само за да могат едни гъзари да се стрелят по кръчмите и булевардите на столицата, а и по села и паланки. Твои съмишленици и съратници, с които сте правили застрахователен (застрелятелен) бизнес заедно. Нито един, ама нито един от тях не попадна в затвора. Ти просто ги учеше каква е йерархията.

2. Благодаря ти и за това как, като кмет на София, „усвои“. Само кажи, как да не съм ти благодарен, че едни милиони потъваха във фирми на твои дружки, а ти набара мекото на хлèба и се затича да го извадиш от фурната, преди да е спрял да пари, даже.

3. Благодаря ти и че за към дузина години, откакто си във властта ни срина на майната си във всички смислени сектори, които може да има една държава. Образование. Култура. Здравеопазване. Медии. И, за това, че ни го нахендри за десетилетия напред, за да не можем да се възстановим от твоята „стабилност“ ти благодаря.

4. Благодаря ти, че скапа десетки хиляди фирми. Голяма част от тях подари на свои приятели, които ти дават отчисления, защото си им подарил готов, разработен бизнес, създаден от хора, които са си скъсали гъза, за да създадат от нищото – нещо, а ти си го дал на дружките си с ролс ройсите, дето сега не ги били давали, а се оплаквали, че били обеднели.

5. Благодаря и че си подготвил пари за тия, дето са ти удобни, за да ги подкрепиш в кризата. Избраните. То е ясно. Ония с ролс ройсите. Защо да дадеш на някой си, дето държи селското магазинче? Просто ще му изпратиш някой от ония 880 000 човека на хранилката и всичко е наред. Ще има отчисления за теб, за хранилката, за всички кръвосмучещи. Както и на митниците, както и с еврофондовете, както и с данъците…

6. Благодаря ти за милиардите в оня гьол до Белене. Благодаря ти и за северната, южната, не знам ква си тангента, за пътя до Своге, за магистрала „Хемус“, за „Ало, Ваньо“, за стабилността…

7. Благодаря и за къщата в БарЦелона. Как да не ти благодаря? Добър си, пич, даваш ни нови идеи как на си го вадим насам-натам, да плащаме с чужди пари, че даже и да се размножаваме и да доживеем старините си на топло, в приятна компания, за да не ни докопа артрит.

8. Благодаря ти и за това, че България вече е съседка на Малта и на Кипър ти благодаря. Изненадах се, наистина. Не знаех, че си като Симеон I и Иван Асен II, а даже и над тях и си разширил стабилната ни държава на повече от три морета. Голем си, баце, не може да ти се отрече.

9. Благодаря ти, за магнолиите, за втората дузпа, за мисирките, които те молят да те пипнат по бицепса, за Мишо Бирата, за това, че искаш да ти благодарим.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




10. Но, най-много ти благодаря за друго. Отне ми всички шибани илюзии за политическата система, която съществува в момента. Щом ти може да си начело на държава на 1339 години (официално), която е членка на Европейския съюз, значи светът трябва да се движи в друга посока.

P.S. И няма да е причината короМката, помни ми думата…