Tag Archives: Борисов

Пуста Алена, ще вземе да излезе права

Post Syndicated from original https://bivol.bg/alena-aura-corona.html

неделя 5 април 2020


Драги сънародници, искам да направя извънреден брифинг, нали така или иначе всеки ден съм ви пред очите, така че се надявам да ме изтърпите и сега. Поне до следващите избори, защото тогава вече може и да не се кандидатирам, а да си хвана топките и да ида да ги заредя със солидно количество витамин D в Барселона.

Та, искам да ви кажа едно нещо, но както винаги, ще ви кажа много неща. Защото аз съм прост, и вие сте прости, та заради това се разбираме. Първо, не ме гледайте какви ги върша. Много по-важно е да ме слушате ме какво ви говоря.

Защо постоянно трябва да обсъждаме темата за това къде изчезнаха няколко милиарда за три-четири седмици? Ами, вирус е, пандемия, не виждате ли какво става по Италия, Испания, в Щатите? Все наши евроатлантически партньори. И Франция, и Германия, Англия са го закъсали. И колежката Меркел също изпитва трудности, но някой да е тръгнал да ѝ мрънка, че харчи пари? Имам, харча. Нямам – вземам на заем, колко му е? Трудни времена са, после ще ги връщате, колко му е?

Тия пари аз не ги харча току-така. Харча ги за превенция. За да ви защитя от коронавируса. Самата карма ми е такава. Аз съм носителят на стабилността.

Ето, сега възнамерявам да ви даря с още десетина милиарда дълг. За да осигуря стабилност в тия трудни времена. Виждате, щаб работи, маски се произвеждат, по официални данни ще изнасяме и в чужбина, когато все пак успеем да задоволим вътрешния пазар. Легла разполагаме насам-натам, по спортни зали, казарми и терасирани мансарди. Даже само да се затопли и по селските стадиони, дето дадох десетки милиони за тях, ще направим полеви болници.

С две думи, полагаме всички усилия, за да спасим държавата от това коварно заболяване, дето има едно-единствено положително качество и то е, че ни помага да затъркаме докрай дребния и среден бизнес и да съберем всички парички на едно място. Ако не ви изнася, колко му е да си хвърля оставката още веднъж и да ви оставя на колегите комунисти, с които имаме абсолютно идентичен генезис?

И без това малко се поуморих да съм героят. Магистрали ви построих, от Мишо Бирата ви отървах, „Ало, Ваньо“… вече няма Ваньо, Божков вече не изнасилва и не ви завлича с данъци, братята, дето не са братя заминаха нанякъде, избрах си прокурор, после си избрах и негов заместник, каскетирано щастие… Даже ви позволих да си ходите по църкви напук на всички вирусолози, които твърдят, че короМката не познава богове, най-малкото, защото е колкото живо, толкова и неживо създание. А и научих нови думи. На всеки брифинг споменавам медицински термини, които не се срещат в нито една книга на Карл Май. Или поне в единствения от седемдесет и седемте му романа, който съм чел. Не се бъзикам. Толкова бил написал. Когато му дойде времето, ще ги прочета.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Имам чувството обаче, че вие не цените усилията ми достатъчно. С риск да се повторя, не знам какво толкова отклонявате вниманието от това, което ви говоря, за да ме гледате какво върша?

Вместо да се обясняваме на дълго и на широко за някакви си десет милиарда, дето ще връщате, като аз ви спася за пореден път, защо не поговорим за литература. Не, не ме обвинявайте, че сменям темата! Не го правя ни най-малко. Заговорихме се за Карл Май. Той има книга, която се казва „Из дебрите на Балканите“.

Хайдути, партизани, аз… Следите ли ми мисълта? Десет милиарда за борба с корона вируса? Честито!

#КОЙ се облагодетелства от завишената цена Водопроводът за Перник – безконтролен, скъп и некачествен

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BD.html

сряда 25 март 2020


Покрай извънредното положение с COVID-19 много други сериозни обществени проблеми останаха на втори план. Един от тях е довчера горещият проблем с тежката водна криза във Перник и последвалото от това спешно строителство на водопровод от яз. Белмекен до яз. Студена. Дължината на тръбата е 13.5 км, а цената която беше обявена за изграждането на съоръжението е около 27 млн.лв. или над 1 млн.€/км. Всички сметки обаче останаха обвити в пълно информационно затъмнение, а строителството бе възложено без обществена поръчка на държавното предприятие “Монтажи” ЕАД. Същата фирма, на която правителството възложи  500 млн. лв. за ремонт и реконструкция на 182 язовира в цялата страна. Отново без никаква прозрачност и информация за начина, по който се изразходват тези пари. Няма никаква яснота и дали “Монтажи”, която официално осигурява едва около 40-45 души, а заедно с подразделенията си събира 186 души персонал, може да изпълнява тези колосални договори сама!? Простата сметка излиза почти по човек на язовир!

Тук веднага възниква въпросът, дали въпросната компания, която до 2019 г. е имала десетки пъти по-малко работа, притежава нужния капацитет или използва подизпълнители? Кои са те и Как се избират въпросните подизпълнители, които усвояват стотиците милиони от бюджета? Още преди месец стана ясно, че на строежа на пернишкия водопровод участват емблематични усвоители на обществени средства като: “Главболгарстрой” и скандалната “Джи Пи груп. Те обаче “видиш ли” щели да работят ….безвъзмездно, каквото и да значи това. Дали и колко “безвъзмездно” ще работят, никой не може да каже, защото от страна на принципала, Министерството на икономиката и енергетиката, информация за стойността и паричните потоци по проекта не се дава. Обществото няма абсолютно никаква представа и за коректното изпълнение и реалните стойности на водния байпас, т.е. дали няма злоупотреби с държавните пари във вид на преразходи, надценки или некачествени материали. Все неща, които са ни до болка познати, като начин за кражба в родната корупционна действителност. 

Преди броени дни водопроводът бе завършен, но още при пробните тестове тръбите се спукаха на няколко места и водата бликна като гейзер. По проучване на Биволъ и справка с експерти се оказва, че поне два пъти е завишена цената на водопровода, който трябва да захрани Перник. Поради опасения за живота и здравето си източникът на информация пожела да запази анонимност, но редакцията разполага с неговата самоличност и експертиза.

Преди дни, сякаш за да потвърди подобни опасения, премиерът Борисов обяви, че вече сме в бюджетен дефицит от 3,5 милиарда лева, но това било заради само заради кризата. Месец назад правителството се хвалеше с висока финансова дисциплина и бюджетен излишък от 1.5 милиарда лева. Много специалисти опитаха да отгатнат какво точно иска да каже премиерът. Някои предположиха, че Борисов визира дефицита, който е прогнозен за края на 2020 г.. За други заявката на Борисов за бюджетен дефицит се оказа очаквана. Финансовата криза е прогнозирана далеч преди разгарянето на пандемията от Корона вирус. Простата аритметика обосновава предположението, че редица проекти, които бяха реализирани в последните години или пък са в процес на реализация, свръх-източват крупни бюджетни средства. В подобни случаи активността на Прокуратурата винаги се стопява и очевадните кражби на обществените пари остават ненаказани. Типично за една водеща в класациите по корупция държава, като нашата, която се намира в перманентна криза от 1989 г. насам.

Кризата е като мътната вода

Кризите са доказали, че са отличен повод за злоупотреби, които обществото няма волята да разреши поради собствения си масов стрес и обърканост. В смутни времена се реализират съмнителни проекти, които в нормална ситуация биха предизвикали скандал. Преодоляването на водната криза в Перник наложи изграждането на водопровод, който трябва да балансира част от потреблението на града c вoдa oт вoдocбopa нa яз. „Бeлмeкeн“. Инфраструктурата предвижда да доведе водата през язовир „Бели Искър“ по т.нар. “Рилски водопровод” и после до резервоар в село Мало Бучино. Непосредствено преди започването на строителните работи беше обявено, че има изготвен идeeн пpoeкт, но и до днес все още не е ясно има ли одобрен и съгласуван технически такъв. Форсмажорните обстоятелства оправдават подобна липса.

Правителството пое ангажимента да се работи денонощно и съоръжението да бъде изградено в мaкcимaлнo кpaтĸи cpoкoвe. Строителството стартира на 1 февруари. Срокът, който първоначално беше посочен за изпълнението на около 14 километровата отсечка, бе 45 дни. Инвестицията за реализирането на канала, според официалните данни е  27 039 000 лв. с ДДС. В Агенцията за обществени поръчки е посочената стойност от 2 213 164 лв. без ДДС, което е приблизително идентична. Според сайта на областната управа в Перник, в сумата влизат нeпpeдвидeни дeйнocти нa cтoйнocт oĸoлo 1 900 000 лв., cиcтeмa зa мoнитopинг и yпpaвлeниe нa язoвиp “Cтyдeнa” на стойост 150 000 лв и дocтaвĸa нa пoмпeни aгpeгaти, чиято стойност е неясна. Изпълнението на проекта бе възложено на Държавната консолидационна компания, а тя от своя страна го повери без никакъв конкурс на дъшерната си фирма “Монтажи”. (виж тук)

Възлагането на проект с голям държавен интерес на държавна компания не е прецедент, но в прецедент последващото набиране на частните подизпълнители и подизпълнителите на подизпълнителите и техните подизпълнители. Като в цялата тази напълно скрита картинка от вниманието и очите на обществеността, всъщност е заровено и кучето на големия финансов интерес с преразпределянето и “усвояването на обществените пари. Подобен прецедент за фактическо заобикаляне на Закона за обществените поръчки бе вмъкнат в законодателството ни през 2015 г. Тогава бяха предложени и гласувани тихомълком спорни промени в Закона за държавната собственост /ЗДС/ след одобрение на МС. Според промените държавните фирми могат да се сдружават без конкурсна процедура с частни компании по свой собствен избор. Избор без конкурс може да се прави дори и по проекти, финансирани от ЕС. Биволъ разкри тази порочна схема в свое разследване за АПИ и “Автомагистрали” ЕАД по възлагането на строителство на автомагистрала “Струма”. (виж тук)

В разгара на строителните работи по ВиК трасето от Мало Бучино внезапно беше огласено, че в изграждането участват също и небезизвестните строителни компании “Главболгарстрой“, „Райкомерс“, “Джи Пи Груп” и „Грома Холд“.

Биволъ първи алармира, че работата по съоръжението не върви по план и дори боксува. (виж тук) Изграждането на резервоарът и помпена станция край Мало Бучино също се оказа по-времеемка задача от очакваното.  Почти 50 дни след началото на работата по проекта се стигна до тестване на съоръжението. Мокрите изпитания се оказаха поредното премеждие за проекта. Поради разхлабени връзки водопровода заприлича на фонтан. Много скъп фонтан.

Некачествено, но в замяна на това скъпо

Освен разминаването между обещанията и реалното време, за което е изграден водопроводът, друг крайно смущаващ елемент е цената му. Експерти, които се свързаха с Биволъ уточниха, че според утвърдените в страната цени, един линеен метър готов водопровод би трябвало да струва между 672 и 750.39 лв. За изчисленията се използват:

  • данни за цените на материалите от Интернет – сайт за тръби на Марива–Сю.
  • Прилага се часова ставка от 5 лева – средна за страната, защото с нея най-често се играе по търговете от строителните фирми.
  • Изчислени са и 100% допълнителни разходи – за консумативи, осигуровки, работни дрехи , временно строителство и т.н.
  • калкулирани са още 10% доставно складови разходи,
  • 10% печалба и
  • 40% допълнителни разходи върху механизацията.

Такива са параметрите, които са залагани обичайно в оферти на участниците по търгове, които покриват престоя на машините на обекта.

Изчислени са и всички видими видове строително монтажни работи, които всъщност са видни и от телевизионните репортажи. Последните показаха, че се копае на около 1,5 метра дълбочина. Водопроводът се прокарва в сервитутите на съществуващи пътища, което спестява СМР за временен път. За финал експертизата залага и 10% непредвидени разходи. Използвана е наложилата се като стандарт в ценообразуването на Строителни Видове Работи програма – Билдинг Мениджър. При дължина на водопровода от 13 500 метра, цената която се получава е между 9 072 000 и 10 130 265 лв. Дори при залагане на цена за помпена станция от 3 милиона, което е в пъти по-високо от стандартните цени, стойността на работите не може да нарасне много над 13 милиона лева.

Помпената станция е много любопитен детайл. От репортаж на бТВ става ясно, че там са инсталирани няколко водонапорни помпи. При проверка в интернет става ясно, че цената на хоризонталните напорни помпи, които са подходящи за подобен обект е до 200 000 лв. Такива са помпите тип Д-1600D30 в зависимост от двигателя в  България цената им е до 49500 лв. без ДДС. След разговор с  представител на търговеца е договорено при закупуване на 3 броя помпи да бъде направена отстъпка от 10%. Дори и без отстъпка, цената с ДДС на агрегатите би била около 180 000 лв. За изграждане на подобни обекти, като резервоара и помпената водонапорна станция в Мало Бучино в АОП срещаме обявления в размер на ……около 800 000 лв. с ДДС! Въпреки това, поради липса на пълна яснота за точните параметри на обекта, експертът с които комуникираме залагат над 3, 5 пъти по-висока цена – 3 милиона лева. Дори и тогава стойността нараства до около 13 милиона. При нереалните 30% непредвидени разходи, цената пак не може да надхвърли 15 милиона! Тогава всеки от онези 13 500 метра би струвал на данъкоплатеца по 1076 лева. Така трасето би струвало 14526000 . Даже с помпената станция на тройна цена, разходът за съоръжението може да набъбне максимум до около 17,5 милиона. Как тогава се образува сумата до 27 милиона!? Отказът на институциите да дадат някакъв отчет пред българската общественост всъщност съдържа и отговора на този риторичен въпрос, с който трябва да се занимаят и ДАНС и Гешев, като задължени да зашитяват държавния интерес. Но всуе! 

Водопровод като корен квадратен на щета

Водопроводът който трябва да докарва вода от Белмекен за Перник се оказа резултат от управленска безотговорност и некомпетентност. За това и бившия Министър на МОСВ Нено Димов бе арестуван и разследван за безстопанственост. Ако я нямаше управленската щета и бяха взети навременни мерки, подобни щети за бюджета и за населението на един областен град биха били избегнати.  Според КСС-тата, с които Биволъ разполага, за изграждането на спасителното съоръжение е платено на двойна цена. След кризата от началото на годината, сега обемът на язовир Студена започва да се запълва и дава надежда, че до експлоатацията на водопровода може да не се стигне. Новото съоръжение далеч не е единственото, което е  фактурирано на нереални стойности. Вероятно с по-малко от половината сума може да се построи помпена станция и водопровод, които може и да се окаже, че няма да текат. От друга страна подобни проекти се оказват отличен пример как внезапно 1,5 милиарда излишък се превръщат в 3,5 милиарда дефицит.

Предстои да се разследва пътят на 500-те млн.лв за “ремонта” на язовирите в България. #КОЙ получава крайните пари от усвояването на огромните суми, разпределяни извън погледа на общественото внимание.

Барба Ганьос

Post Syndicated from original https://bivol.bg/barba-ganios.html

неделя 8 март 2020


Чудни хора. Ти отпускаш милиони за изграждане на спортни съоръжения и стадиони навсякъде на Територията, дори и в най-малките села и паланки, а те пак недоволни. Не искали да спортуват, искали доболнична помощ.

Ами, така е. Който не спортува, обикаля аптеките и болниците, опука си пенсията за лекарства, опразни Здравната каса по разни клинични пътеки, дето дори не е и сънувал, и само мрънка колко било зле.

Зле е. И още по-зле ще става. Бил на седемдесет и две, в селото живеели само той и още пет бабички, всичките едва стигали до хлебарницата с бастуни, какво да го правят тоя стадион? Ами, любувайте ми се, тоест, мУ се, немили, недраги!

Не разбрахте ли, че връщам децата ви от чужбина? Като се приберат в къщурките ви, къде ще си играят внучетата, а? Точно така! Детски съоръжения, спортни площадки, стадиони трябват. Това не е шега тази работа, държавническо мислене в най-чист вид си е, колкото и разни късогледи драскачи да не могат да хвърлят и един взор зад къщата в БерЦелона, разпадащите се магистрали, терасите и усвояването!

Какво са няколко стотин бона за стадион в Долно Нанагорнище, при положение, че спортът е здраве и завърналите се от чужбина, благодарение на моите усилия, внученца ще тичат по зелените морави и няма да товарят здравната система, когато го докарат до вашите години. Дано Началникът да позволи това да се случи, че имаме лоша карма и излезе, че сме държавата с най-висока смъртност не в ЕС, не в Европа, а в света! Щом и моята аура не може да ни предпази, значи нещата са сериозни.

Нека обаче да завършим щекотливата тема за милионите в трапа, спорта и здравеопазването с един нерадостен пример. Адашката Бойка да вземе да се окупира в Народното събрание и да се катери по первазите. Медицинските сестри били пренатоварени, на ръба на физическите и психическите си черчевета, та затова и тя искала да изрази метафорично състоянието им, като ни излага пред чужденците. Бил съм обещал увеличение на заплатите. Ами, откъде пари бе, адашке? Как така за вас да има, а футболните отбори да ги пренебрегна? Десетки милиони ще излея там. Не е шега работа. Електорат са хората, трябва да ги обгрижвам.

Разбирам, че тънете в мизерия, нямате елементарни условия на труд, милиардите потъват в Здравната каса като в плаващи пясъци, но, съгласете се, поведението ви е политически недалновидно. Та, замислете се само! Вие, медицинските работници, сте ренегати и всяка година оставате все по-малко, бягайки на Запад, за да търсите изход от това, което наричате помпозно „кошмар“, а според ПП ГЕРБ е просто „стабилност“. На вас ли да дам, или на футболните агитки, дето хем ще гласуват, хем са на площада само аз или Каскета е Щастие да им свирнем? Дръжте се сериозно, призовавам ви не на шега. Иначе ще има рестрикции. Като нямате правилен подход към мен, нищо не можете да очаквате. Аз заслужавам уважение по право.

И, не на последно място, но ми писна да пиша. Явно Балканите са твърде тесногръди за моята личност. Ангела ме приема като равноправен партньор, на Аранския полуостров съм чест и желан гост, даже в ритуали с ятагани участвам, бай Реджеб, дето само 3% от територията на страната му е в Европа, ме тачи… „Аферим; машала, ефенди…“, каквото се сетиш. От Североизток ми свалят цената на газа, трансатлантическите ни съюзници ни оставят да си слезем на летището с торбите заедно с колегата Каракачанов, все едно си паркираме в гаража след съботно зареждане на хладилника, а пустите византийци…

На фона на всичкото това уважение да вземе някакво никому неизвестно гръцко издателство да пусне „Бай Ганьо“ с корица, изготвена по колаж на още по-никому неизвестен български зевзек. При това колажът е на няколко години, хич не е хитов. От 2015-а май беше.

На корицата съм аз, моля ви се! С калпак, сюртук, кожух, завити нагоре мустаци, каквито никога не съм носил и едно самодоволно изражение, което не знам как би могло да ми бъде приписвано. Аз съм прост. Вие сте прости. Затова се разбираме. Винаги съм държал на тази сентенция, която трябва да бъде изписана някой ден на мавзолея ми, редом с оная за лошия човешки материал.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Зад мен, като фон, Народното събрание. От чиито прозорци адашката медицинска сестра искаше да се мята оня ден, защото е емоционално нестабилна.

Ще говоря с колегата Мицотакис още в понеделник. Ако не предприеме съответните мерки (аутодафе) срещу това безобразие и откровена подигравка, ще накарам моя приятел Вежди Рашидов да изпраска една корица с лика на Кириакос и ще пусна през печатницата в Костинброд едно сто хиляди тираж на Зорбас Гъркът. Безплатни. Че гледам, по гръцките сайтове цената на моя „Барбас Ганьос“ е свалена с 10%, а това още повече наранява самочувствието ми.

Какво ли не правя за народа си и региона. Вижте как ми се отплащат… Само да построя магистрала „Хемус“ и се оттеглям от политиката. Никой не е пророк на собствения си полуостров!

Херо Мустафа, у нас е тъмно, елате да светнете лампата!

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/herro-mustafa-turn-on-the-lights.html

вторник 11 февруари 2020


Какъв чудесен ден! Човек не знае чай ли да пие или да се обеси!“. Перифразата е на диалог от пиесата на Антон Чехов „Вуйчо Ваня“, написана през 1898 г. През 2020 и далеч преди това всеки ден възкликваме почти така, но с две-три къси думи и съдържание доста по-люто от горното добродушие, признайте си.

И като тръгна цяла седмица така от 4 февруари насам – да се чудиш две ракии ли да удариш, докато в тих ужас слушаш изявленията на президента, на Гешев, на Горанов или Менда, или да си сипеш трета, импулсиран от брифинга на премиера /за мисирките/, щото още ти държи влага. Дилемата е побългарена и няма общо със суицидните внушения на Чехов. То и нарочените за „мисирки“ няма да им мрем на тия.

Помните, че този път знаковият 4 февруари започна не с върнат мандат или оставка на правителството, а с със земетръсните послания на посланика на САЩ Херо Мустафа. Първо, в интервю пред Нова тв тя каза, че много скоро ще бъде обявен първият българин, на когото ще бъде наложена забрана за влизане в Америка – заради корупция. И още – че Щатите са готови да санкционират и други „корумпирани български държавни лица“. Още на следващия ден името на спецсъдията Андон Миталов прегря ефира, а дори снимка на въпросния не бе възможно да се намери.

Седмица по-късно, на 11 февруари, тя повтори същото: „Името, което беше съобщено миналата седмица, беше първото, не последното. Надявам се хората  да видят това като първата стъпка. Стъпка по стъпка, малка по малка. Нищо не може да се прави на тъмно“, посочи дипломатът. Снимка на Миталов вече имаше. А кой да обясни какво в САЩ е специализираният съд/съдия – не. Пък беше важно, поне заради факта, че там той е над президента дори, а тук тази пост, освен неизвестен, е и тотално неглижиран от по традиция правно невежествения българин, да не кажа от всичките власти накуп. Ако беше иначе, Миталов за нищо на света не би пуснал задържания за шпионаж Николай Малинов да се прегръща с Владимир Путин в Кремъл и да гушне наградата си за същото.

Херо Мустафа даде да се разбере, че ако у нас наистина сме убедени, че всичко се прави на тъмно и въпреки това търпим, то за чуждите служби греем като църковен полюлей най-малко и те ни дърпат ушите. Но пък осветяването на неизвестния съдия ненадейно обедини нацията – в масово неудовлетворение от „черния печат“ за някакъв си с тога и семейството му, вместо „да подкарат ония горе и изметат парламента“. Ние такива малки стъпки не щем, дайте ни освобождение сега и веднага, от всичко и завинаги, и ни го сервирайте, докато сме на дивана…

Кои са останалите български държавни лица, потенциални обекти на ограниченията, публиката тръпне в очаквания и залозите тръгнаха. Потенциалните са изтръпнали и вече имат резервации за полети до разни райски бягства, или зареждат частните си самолети, но в „Аерофлот“ не ги търсете. Ще вземем да си останем без олигарси и без български държавни лица, макар и корумпирани.

А как хубаво го каза Херо Мустафа, че освен „и други лица“, Вашингтон ще разгледа целесъобразността да приложи глобалния закон „Магнитски” и други твърди мерки. „Ние не се отнасяме към този въпрос повърхностно“, увери тя.

То не, че всички в България са наясно какъв е този закон и кого може да удари, но повърхностно, интуитивно, с уважение и надежда при споменаването му обръщаме фокуса към Делян Пеевски. „Наречен от списание “Шпигел” “Айсберг на корупцията” в България, Делян Пеевски продължава да разширява своята бизнес-империя и политическо влияние през годините, независимо от конюнктурната ситуация. Менторите, които стоят зад него, осигуряват зелена светлина за налагане на политико-обществения модел, станал нарицателен с прозвището #КОЙ. Тази ситуация създава трайно усещане в свободомислещото общество, че не конкретният министър-председател, а именно #КОЙ реално управлява и контролира живота в страната“, писа Бивол през януари 2019 г. 

Да сте чували някой от министрите или депутатите, или прокуратурата и КПКОНПИ да са надниквали експертно в това корпулентно битие и възвишение? И аз не съм. Той и премиерът Борисов не е. И с Делян Пеевски се разбират идилично добре, или поне не личи някакво взаимно неразположение. Ама те с всички са в безусловна хармония и никой не смее да им гъкне – ни законодател, ни изпълнителна власт, ни съдебна. Сега да помечтаем – само единият ли ще бъде привлечен под отговорност по „Магнитски“, или и двамата? Да не забравяме дипломатическите грами на един по-предишен американски посланик у нас, изтекли в Уикилийкс, а и досието „Буда“, огласено от Биволъ в началото на 2013 г. Френският „Фигаро“ реагира мигновено тогава и публикува анализ под заглавие „Агент Буда“, който стана премиер“, и цитира дипломати от Вашингтон, които без колебания го описват като „гангстер, облечен в Армани“. С ефекта на шут между веждите беше заключението в анализа за „най-накрая доказателство за симбиозата между властта, полицията и мафията, което прави България уникален случай в Европа“. По този показател сме твърдо стабилни.

А да питаш главния прокурор за главната роля на Пеевски в сгромолясването на КТБ, или какво не е ясно за контрабандата на български цигари, е все едно да чакаш разкази за първата му брачна нощ, толкова неприлично му звучат такива въпроси.

Отговори няма и затова тези дни гледаме към флага на улица „Козяк“ в София, за да разберем какво сме си причинили при урните. В тази сграда взе да става доста оживено, пристигат важни работни гости и сякаш след паузата има повече Америка в България.

Забележително множество пък се е вторачило в посолството на Русия – 73% изпитват трайни горещи чувства към Москва и 62% лично към Путин, според проучването на Pew Research Center /цитирано от БГНЕС/ отпреди няколко дни. Стъписващата заблуда, че в Кремъл е истината, не е новина за нашите ширини. Тя и прокремълската опозиция в парламента не е. Извънпарламентарната на Костя Копейкин, известен още като Костадин Костадинов и лидер на „Възраждане“, пробва да произведе революция онзи ден в София, но не му се получи. Не може обаче да му се отрече чутовната дързост в онзи момент, когато пожела лично да смени премиера Борисов. Не е ясно и дали нашите служби са наясно с финансирането на тази смела проява, и доколко изобщо ги интересува кой клати стабилността, тази на премиера.

Нали помните кога се стовариха в центъра на столицата протестиращите „възрожденци“ на Костадинов – на третия ден след смразяващото изявление на президента Радев, с което той свали доверието си от правителството и пожела да стане симпатичен на народа. „Днес делението не е между леви и десни, столица и провинция, а между порочната власт и милионите почтени българи. В борбата за отстояването на нашите права, аз съм редом с вас“, зарече се той тогава. „Редом с вас“, ама не отиде на протеста да скандира срещу порочната, както я нарече и за каквато и ние я мислим, власт.

Държавен глава не може да излезе там и да крещи в мегафона „Оставка!“, това е обяснимо. Няма обяснение за изгърмяната декларация с особено невнимателния подбор на думите и посланията, които не предлагат решения, а са само слабо ехо на обществени нагласи. Иначе, президентът Росен Плевнелиев, тази ярка и спорна личност в демократичната ни история, грабна микрофона и спечели народната любов на протеста в София на 24 февруари 2013 г. и краткото му извикано слово бе изпратено с характерното „Българи, юнаци!“ /помните серийните масовки от ерата на #ДАНСwithme/.

Пък и моментът, в който Румен Радев отправи обръщението си към нацията, извика подозрението за самозащита – главният прокурор Иван Гешев вече беше пуснал онези скандални СРС-та, вотът на недоверие към правителството, внесен от БСП, претърпя очаквано фиаско. Остана усещането за гузност. И за заявка за втори мандат.

И като стана дума по-горе за онова, което си причиняваме до урните, догодина сме в челен сблъсък с два избора – за парламент и президент. Румен Радев е безспорният фаворит на БСП, а левицата не би свалила доверието от собственото си нестандартно попадение за кандидат-президент. По последните за декември м.г. данни на /сурогатната/ агенция Галъп Интернешънъл Радев приключи 2019-а с доверие от 56% и 30% неодобрение. Кабинетът Борисов-3 се оказа лош за 62% /точно колкото обожават Путин/, парламентът също за близо 70 на сто, но това е така от 90-те години още. Че кой може да обича българския парламент в настоящата му битност и съдържание? Какво ли щеше да е, ако можехме да гласуваме за главен и окръжен прокурор?

Разбира се, че ако премиерът Борисов реши да се кандидатира за президент, армиите му из страната богоговейно ще пуснат бюлетината за него. На брифинга си в знаменателния 4 февруари т.г. /този с междуметията от курника/ обаче българският премиер се закле, че никога не е казвал, че ще се кандидатира за президент. Хубаво е, но не е вярно.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




В началото на юни 2011 г. той се скара на „мисирките“ и обяви, че ще изкара един мандат и половината от следващия, и тогава ще влезе в надпреварата за държавен глава. Не ни ощастливи с това и посочи с пръст по челото Росен Плевнелиев, който спечели след балотаж. На 1 септември 2016 г. в студиото на бТВ Борисов повтори намерението си да се кандидатира „заради играта“. И пак не се – тогава пусна Цецка Цачева, която спечели мнозинството от гласовете само от урните в Турция, благодарение на кампанията на новата партия на Местан, не и на ГЕРБ у нас.

Така пилотът Радев свали униформата и зелените чорапи, и облече костюм, а сега Иван Гешев го бие заради съпругата му Десислава, а по последни данни – заради разследване на фирма, доставчик на армията. Но сякаш самият Радев опитва да му импонира, а може да има мерак и да се колаборира – поне в битката с олигарсите, корупцията и организираната битова престъпност, двамата са единодушни в нетърпимостта си към тях. Някой наистина трябва да я поведе, но едва ли точно тази нереформирана прокуратура, напоена с толкова съветски челен опит, ще успее. А и само с президентски вопли няма как да се случи. Липсата на съдебна реформа е най-големият ни мазол пред лицето на Европа. А колко още мазоли имаме. Ами ако Гешев ги настъпи? С неговата свръхамбиция, разгоряла се след визитата в САЩ, да не реши да блесне с още политически арести и да възвести началото на върховенството на правото? Най-после да се харесаме на ЕС, но едва ли. Устремът на Гешев е повече за политическото му конституиране като държавен лидер, отколкото за професионална кариера на прокурор. В последната той направи, каквото можа – 20 споразумения и нито един внесен обвинителен акт.

Как да не се запиташ в тези прекрасни дни да се напиеш ли, или да се гръмнеш в коляното. Едното е като упойка, другото – отчаян акт с фатални последици. Нито безкрайният преход ще приключи, нито демокрацията с неизменното върховенство на правото ще се разлисти, а позициите ни в разните класации ще са все същите и ще гледаме дъното отдолу нагоре. Така ще е, докато се бунтуваме само на клавиатурата във Фейсбука и чакаме друг да ни светне лампата, та ние с тежки стъпки да мръднем до хладилника. Но и това не е новина, нито решение.

Снимка: Булфото®

Водопроводът за Перник от Мало Бучино не се строи 24 часа в денонощие

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/malo-buchino-pernik.html

понеделник 10 февруари 2020


Обещанията на правителството, че водопроводът за Перник от Мало Бучино ще се строи 24 часа в денонощието, се оказаха преувеличени. Репортер на Биволъ установи, че по канала за алтернативно водоснабдяване на Перник се работи не повече от 8 часа на ден. За жителите на с. Горно Бучино има и неочаквана екстра – те са отрязани от директни пътни комуникации към Перник, където повечето от тях работят.

Само преди няколко дни ято репортери от проправителствени медии посрещна премиера Борисов на строежа на водопровода. “Как па сини тръби ги намерихме д@@ба” – коментира той и се закани да “тури отгоре една червена пътека“, след което нарече журналистите “мисирки” и имитира звука на въпросните домашни птици.

Докато Борисов дефилираше пред медиите на обекта кипеше усилен труд. След разотиването на “мисирките” и техните камери, нещата се върнаха към нормалността. А тя е следната: не се строи 24 часа в денонощие, а в рамките на нормалния работен ден. Освен това хората от Голямо Бучино трябва да преживяват някак с транспортните проблеми създадени от аварийния устрем на властта.

Жителите на Голямо Бучино предупреждават, че ще блокират Автомагистрала Струма, ако правителството и областната управа ги оставят да бедстват, отрязани от Перник. Диана Петрова, която е организатор на протеста огласи жалбите на местните хора – те трябва да пътуват почти до София – до отбивката на Мало Бучино, за да излязат на магистралата и оттам да стигнат до Перник. За целта трябва да си платят и винетки.

Без да предупредят местните хора,  властите дошли и „затапили“ пътя към Перник, където работят повечето от над 600-те жители на селото. В областния град са детските градини и училищата на децата, както и личните им лекари – в квартал Изток. За да достигнат до работните си места или да заведат децата си на училище, бучинци
пътуват по 60 километра дневно, а Голямо Бучино е само на 4 км. от Перник. Дияна Петрова подчертава, че и те са потърпевши от водната криза също като перничани и не заслужават да бъдат наказвани допълнително.

Първоначално е обявено, че по обекта ще се работи денонощно, но това не се случва.

„Така се твърдеше от господин Бойко Борисов, но тук се работи по-малко от 8 часа на ден“ възмущава се Петрова. Репортерът на Биволъ видя също, че техниката престоява на обекта и работници там няма.

Никой не информира населението до кога ще продължи всичко това. Първоначално е било обявено, че строителните работи ще продължат месец, но забавянето вече е очевидно и вероятно престоят на строителната техника ще се проточи.

„До кога ще бъде затворен входа и изхода за Перник? Ние сме в неведение. В страницата на селото във Facebook гадаем как ще отидем сутринта на работа.“

Жители на Голямо Бучино протестират срещу затварянето на достъпа им до Перник. Снимка: Биволъ

След протеста от 9 февруари от областната администрация са склонили да пропускат жителите на Голямо Бучино по пътя от и за Перник. Това ще се случва във времето, в което не се работи. И е поредното доказателство, че обещанието на правителството и лично на Бойко Борисов за денонощни усилия за решаването на водната криза, не се сбъдват.

Мечешки подарък: Борисов дари Тръмп с пожизнена карта за голф от ДС-офицера Краси Гергов и “Кънчовците”

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/trump-golf.html

вторник 26 ноември 2019


“Аз мисля, че той ще дойде в България. Дадохме му карта за почетен член на голфа. Остана със страхотно впечатление от изгледите на нашите голф игрища” – сподели премиерът Борисов след срещата си с американския президент Доналд Тръмп.

Става дума за сертификат, издаден от Българската голф асоциация, по искане от Министерски съвет. Голф картата дава право на Доналд Тръмп и членовете на семейството му да играят безплатно голф на всички игрища на членовете на БГА – научи Биволъ от свои източници.

Конституцията на САЩ обаче забранява по принцип получаването на дарове от правителствени лица на САЩ в т.нар. Emolument clause. В миналото дори Конгресът е трябвало да одобрява всеки подарък от чуждестранни официални лица, преди те да станат собственост на реципиента.  През 1966 е приет The Foreign Gifts and Declarations Act с който стойността на подаръците се ограничава и към днешна дата е 390 долара. Освен това подаръците трябва да се предават в Националния Архив на САЩ.

Голф картата като подарък е проблем, тъй като при евентуално нейно използване максималната сума бързо ще бъде надвишена, особено ако я ползват и други членове на семейството на Тръмп. Най-вероятно е американският президент да не рискува да наруши Конституцията и Закона и да предаде сертификата от БГА в Националния Архив без възможност да го използва. Тръмп има и опцията да откупи голф картата за лично ползване, но не е ясно как тя може да бъде остойностена.

ДС-подарък от скандални заменки

Първоначалните намерения на Борисов бяха да подари на Тръмп ловна пушка, избработена в Габрово, но американският президент не е ловец. Очевидно плановете за височайшия дар са се променили в последния момент, за да се адаптира към страстта на Тръмп, който е запален голф играч.

Българската Голф Асоциация се председателства от бившия щатен офицар на Държавна Сигурност Красимир Гергов, а вицепрезидент е социологът Кънчо Стойчев, който заедно с колегата си Андрей Райчев е собственик на голф терени в страната.

Стойчев и Райчев са известен и с това, че тяхната социологическа агенция “Галъп интернешънал” е откраднала името “Галъп” от едноименната американска социологическа агенция и е осъдена да не го използва, но до момента игнорира решенията на съда.

Голф игрищата, на които Тръмп може да играе пожизнено, са построени на земи получени чрез скандални заменки, ощетили бюджета с милиони. Заменките на Гергов и “Кънчовците”, както са известни двамата социолози, са за голф игрището „Блексийрама“, където те са съдружници.

Въпреки, че се закани да развали тези заменки, Борисов присъства на откриването на голф игрището в качеството си на премиер. След дългогодишно протакане Министерството на земеделието наскоро обяви, че ще си търси обратно от заменките едва 80 милиона лева. Според независими оценители обаче щетата за бюджета от заменките се оценява на милиарди лева.

Ало, Мони

Post Syndicated from original https://bivol.bg/alo-moni.html

понеделник 25 ноември 2019


Както съм навикнал напоследък, тази сутрин тръгвам си с джипа от Банкя, за да раздавам с пълни шепи стабилност из подопечната ми държава. Настроението е приповдигнато. Както обикновено. Спирам тук-таме, заговаряме се с трудовите хора в градчета, паланки и села. Пиарката ми подава реплики. Понякога има попадения но, признавам си, често се случва строго да я скастря. Като истински човек от народа не ми трябват прехвалените университетски тинтири-минтири. Знам как да вляза под кожата на хората.

Питам всеки, независимо дали е на шест или на шейсет и шест: „Как си наборе?“. Работи. Заговорим се, тоест, аз говоря, той само пристъпва от крак на крак и повтаря в недоумение „Да“, когато го информирам, че с каквото и впечатление да е останал, всъщност взема 1 500 лева заплата на месец и живее в една просперираща райска страна, в която вече се връщат на тумби стотици хиляди, ако не и милиони емигранти, които случайно са си въобразили, че трябва да оставят семейство и дом, за да търсят препитание в държавите от тъпия Шенген, от който всъщност нямаме никаква нужда.

Обаче не е само народът. Един държавник, искащ името му да остане в историята, какъвто несъмнено съм аз, трябва да мисли по-провиденчески. Ето ви прост пример, за да осмислите какво се опитвам да ви кажа. Например медиите не са шега работа. Ако искаш стабилност и работа, работа, работа, и тях трябва да информираш по правилния начин. Не, че се хваля, ама отдавна си го мога. Правя го с лекота. На крехките, влюбени в колосалната ми осанка репортьорки, давам да ми пипнат железните бицепси. На разни разхайтени тъпаци, дето са се объркали, че не аз казвам какви въпроси да ми се задават, а, видиш ли, те сами можели да решават да ме питат за неща, дето и аз не ги разбирам, а само знам колко ми е бакшиша от проекта, им затварям устите. Лесно е. Обикновено използвам два подхода. Или ги контрирам с нещо от сорта на: „А що не ме питате колко магистрали съм построил, колко инвестиции чакаме в автомобилостроенето?“, или, ако ми е писнàло яката на малтретирания от комунистическия режим дедов, просто се смръщвам, навеждам глава на една страна и си тръгвам от пресконференцията с едно „Благодаря ви“, което звучи по-заканително и от Марлон Брандо в „Кръстника“.

И за логистиката мисля, нямайте никакво съмнение в това. Професионалните шофьори също трябва да се почувстват като хора, нали сме държава на кръстопът? Всякакви легални и не толкова легални стоки минават оттук.

Освен това напоследък толкова обикалям с тоя джип, за да покажа пред услужливата камера на скромния ми екип какъв народен човек съм, че понякога си мисля, че даже и със Симеон Идакиев съм колега. „Един мъж, една камера“, сещате ли се? Както си шофирам джипа по това, с което разполагаме като автомагистрала „Хемус“, отварям джама и облягам лакът, та като се разминавам с безкрайната върволица ТИР-ове, да е достатъчно да помахам с ръка, да шибна мимоходом едно темане, да подвикна „Ии гюнлер!“ и да си осигуря стабилност и откъм страната на Ердоган ефенди.

Та, всичко си върви окей, няма какво да ме мислите. Докато завърша гореспоменатата магистрала „Хемус“, няма никакви изгледи някой да ми наруши стабилността. Съдейки по това, което е построено дотук за близо половин век усърдна работа, докъм 2050-а ще ми гледате благородната физиономия по всички телевизори на Територията.

Обаче да не се отплесвам, че бях тръгнал да ви докажа за енти път, че лошият човешки материал си е лош човешки материал и може само да клати стабилността. Не ми стигат разправиите покрай местните избори, където даже и без Цветанов успях да убедя хиляди живи и не чак дотам живи гласоподаватели чрез индиректни похвати, че са фенове на политическата ми партия, а сега и трябва да се обяснявам за някакъв чакъл. За дюните аз виновен. За цимента, лифтовете и пожарите по планините пак аз виновен. Ама чак за чакъла… Няма да ви лъжа, беше ми причерняло, докато карах джипа. Предварително предупредих пиарката да си мълчи, затворих прозореца и нито един югоизточен съсед зад тираджийски волан не поздравих, пък камо ли да спирам по пътя, за да си побъбря с наборите. То и без това е опасно да се кара по това, с което разполагаме като магистрала „Хемус“. Мине не мине ден и верижни катастрофи, жертви… Кофти работа, а тия тръгнали да ме занимават с някакъв си чакъл, речни корита, хабитати на не знам си какви защитени животни и растения… Пълна скука ви казвам. Няма нищо за усвояване, ама се вдигна джабала и трябва да се отзова. С джипа, пред камерата, с нахаканата походка, смръщения поглед и авторитетния изказ. Така както ме знаят всички от трите папи и Ангела, та до всяка незаконна тераса на Територията.

Много ме е яд, но събирам сили да кимна за поздрав, когато оня се качва почти пълзейки на задната седалка на джипа ми. После почвам по същество:

– Мони, не знам нула седем ли си, нула нула седем ли си, ама да си си наясно – ако още веднъж ме скарате с еколозите – не знам какво ще ви направя! – замълчавам за миг. Колкото да се насладя на пораженческата му физиономия в огледалото за обратно виждане. – Не знам „Автомагистрали“ ли сте, „Хидрострой“ ли сте, Мони-та ли сте. И, което е по-важното, не ме интересува. И Вит не ме интересува, ако трябва да сме точни. Но еколозите ме дразнят, а няма как да им затворя устата, без да съм политнекоректен. Ще се изложим пред Европата, Мони. Така че ме разбери правилно.

– Слушам!

– Ще слушаш, няма къде да ходиш! – стрелнах го с поглед в огледалото. Остарявам. Покрай очите ми са се появили паяжини от бръчки. Все пак като катедрала остарявам, макар и да съм чувал да ме наричат цървул, ама Мони трябва да си знае мястото. Така не става. Свързани фирми, свързани, но такава наглост само аз мога да си позволявам. За какви ми се мислят Мони Нула Седем, Мишо Бирата, Фидосовата, Цветанов и стотици знайни и незнайни измекяри, дето си нямат никаква представа що е то да си радетел за стабилност? – Имаш ли план или да прехвърля някой от морските ми съратници, за да ти обяснят с какви номерца трябва да излизаш, когато си се наакал публично? То няма значение дюни ли заравняваш, защитени местности ли обезлесяваш, речни корита ли изравяш. Важното е никой да не разбира, че после се вдига пушилка и отново ми се налага да обикалям страната, да се хиля на репортьорки, тираджии и протестиращи. От това страда не само стабилността, но и джобът ти, Мони. А твоят джоб е част от моя джоб, Мони. Как не можахте да се погрижите никой да не ви гледа, докато ровите за инертни материали? Даже ви снимали, сигнали подали, по телевизиите ви показали… Закротете се за няколко седмици, за да се спре с общественото напрежение, че тия еколози са готови да скочат до тавана за някакво си там земеродно рибарче, пък камо ли за цяло изровено речно корито. После си действайте пак, само че по-предпазливо, че иначе ще се наложи да измисля някакъв нов скандал, за да отклоня вниманието. Това с първия болничен ден за сметка на служителя свърши перфектна работа, но сега и други кьорфишеци трябва да мятам на народонаселението, не ми е едно на главата. Така че стига сте чоплили тоя чакъл. Вит си е бил тук преди хиляди години, ще си остане и след нас, Мони. И след еколозите ще остане. Снишете се да утихне данданията и след някой ден ще ровичкате чакъл пак. Глобяваме областната управителка, ще уволним две-три дребни риби и всичко ще се кротне. Пък после вие си знаете как да помагате за стабилността на партийните каси, няма какво да ви уча.

– Слушам! – опита се да прикрие вибратото в гласа си Мони от задната седалка. – Ще направя всичко както казахте, но не съм Мони. Аз съм…

– Не ми пука кой си, наборе! – спрях джипа до една полянка. – Мони, „Автомагистрали“, „Хидрострой“, все ми е тая! Усвояваме, поддържаме стабилността. Слизай, че ме чака работа, работа, работа.

Баце и „Хемус“ – скачените съдове на новия Татовизъм

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B0%D1%86%D0%B5-%D0%B8-%D1%85%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%81-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0.html

неделя 1 септември 2019


Соу, соу!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/so-so.html

неделя 9 юни 2019


“Джи Пи Гейт” Голямото източване на Лукойл взе главата на Валентин Златев

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/gp-group-lukoil-syphoning.html

четвъртък 25 април 2019