Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/golemiyat-vzriv-i-korabut-na-tezey/
Българската политика не е заразена от вируса на разцеплението, а от трансформация и макар процесът да започна от най-старите партии на статуквото БСП и ДПС, ще засегне всички политически сили – до една. Факторите за този рестарт се натрупваха: политическата криза, войната в Украйна, демографската криза и смяната на поколенията. Средата се променяше, променяха се и избирателите, но политиците на върха, вкопчени в своите тронове, изглеждаха непоклатими.
До днес.
Снимката
На пръв поглед изглежда като преконфигуриране на политическото пространство, но всъщност са процеси на разруха. Изхвърлянето на Корнелия Нинова като партиен лидер, така както самата тя изхвърли мнозина свои противници от партията, е само епизод от сериала „Носферату“ на „Позитано“ 20. БСП успя да се превърне в кавър на „Възраждане“, а съюзяването с бивши функционери, приети отново във VIP каютите на кораба майка, ще увеличи единствено битката за по-добрите места на горната палуба.
БСП има опит с вътрешнопартийните преврати. Така беше свален Тодор Живков, впоследствие Жан Виденов – след един денонощен инфарктен конгрес на БСП. А Корнелия Нинова направо беше изхвърлена от партията без шанс за завръщане, което потвърди и съдът. Дали това отваря път за коалиция с ГЕРБ, след като Нинова винаги е поддържала ролята на БСП като опозиция? Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пръв обяви евентуална коалиция след 27 октомври.
Естествените партньори са тези, които бяхме в „сглобката“ [ГЕРБ, ПП–ДБ и ДПС – б.а.], плюс БСП и ИТН.
Временният председател на БСП Атанас Зафиров се измъкна от категоричен отговор – „ние в този пазарлък не участваме“, „имаме си колективни органи“ и т.н. Само преди три месеца беше казал, че БСП няма да участва в кабинет с ГЕРБ–СДС и ДПС „под никаква форма“.
Никой от ДПС-тата не коментира „естествените партньори“ – нито от фракцията на естествения партньор Пеевски, нито от „автентичното“ ДПС, скупчено около почетния председател Доган. Но вече е ясно как двете части ще се явят на избори – „ДПС – Ново начало“ (Пеевски) и „Алианс за права и свободи“ (Доган).
„Наблюдаваме агонията на динозаврите.“ Така социоложката Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ определи по БНР случващото се в БСП и ДПС.
Това са единствените две партии, които присъстват в българския парламент от началото на Прехода. Сега наблюдаваме разпада на един модел, който специално за ДПС, а и в много моменти от историята на БСП беше антидемократичен и авторитарен, оплетен в доста икономически обвързаности.
Корабът
В класическия философски парадокс за кораба на Тезей се поставя въпросът дали един обект остава същият, ако всички негови части постепенно се заменят. Ще бъде ли пак същият кораб, ако оригиналните дъски до една бъдат подменени поетапно, докато той все още плава, пита Плутарх. Тоест парадоксът подсказва, че системата се самовзривява, когато промените в нейните части станат толкова значителни, че нарушат основната ѝ идентичност.
Най-старите системни партии – БСП и ДПС – се срутиха, защото отдавна са изгубили връзка със своята изначална мисия/кауза, в политическата история те ще бъдат запомнени като „майка“ и „баща“ на клептократичния модел, надграден от ГЕРБ. Лявото не е идентификация за БСП, нито либерализмът за ДПС, чиято авторитарна конструкция е несъвместима с въпросната политическа философия с основна цел свободата.
Социалният популизъм на БСП вече трудно прилъгва избиратели, освен носталгиците по социализма, а и те намаляват. Докато управляваше, партията следваше не принципите и целите на истинската лява политика, а на обогатяване на елита си и на олигархичните си структури. Този модел е до голяма степен наследен от БКП, управлявала еднопартийната система с авторитарен режим, обслужвайки комунистическата върхушка. Голямото неравенство в България, за което толкова много обичат да говорят политиците от „Позитано“ 20, е резултат от модела на Прехода, зададен от функционери на същата тази партия и от неолибералните политики, които прегърна. Тези „другари“ заедно с високопоставени служители на ДС имаха достъп до вътрешна информация, връзки и ресурси, които им позволиха да сключат съмнителни сделки, придобивайки държавни активи на много ниски цени.
Принос за този модел има и ДПС с ролята си на „балансьор“ между различните кланове и проводник на интересите на групировки, създадени от хора на бившите служби. И ако ДПС случи на избиратели, които не се разбягаха поради спойката на етноса, при БСП отливът беше на вълни и те се отдръпваха след всяко управление на т.нар. социалисти.
Първата беше след националната катастрофа 1996–1997 г., когато фалираха 16 банки, бюджетът претърпя осем актуализации за две години, а хиперинфлацията доведе до масово обедняване и икономически колапс. Следващата беше след Тройната коалиция, когато се роди ГЕРБ и БСП никога не се върна на власт освен с отделни министри. През този период БСП се превърна в националпопулистка и консервативна политическа сила, радикализира проруската си ориентация, а резултатът е, че разпадът ще продължи до пълното ѝ маргинализиране.
Такъв край очаква и ДПС, макар и не толкова бързо. Скоростта зависи от готовността на останалите политически сили да преодолеят предубежденията си за представители в листите на други етноси, различни от българския. Докато този вот остава сравнително монолитен, той ще гарантира политическо представителство за клановете, които ДПС представлява, не за избирателите, които нямат илюзии за порциите, раздавани на техен гръб. Но всесилното и мълчаливо ДПС, което познаваме, приключи.
Капанът на тази амбивалентност, каквато представляват интересите на управляващите кланове и партийната идеология, щракна и за БСП, и за ДПС. Партии, управлявани от милионери, които биват избирани от бедняци.
Първите преяли с власт се пръснаха.
Последствията
Разрухата в двете системни партии ще прекрои възможните коалиции. Отношението към ДПС 1 и ДПС 2 има потенциала да се превърне в червена линия за политическите сили. Ако и двете фракции на ДПС получат парламентарно представителство – напълно възможно при ниска избирателна активност, – всяка от тях би участвала в различни управленски сдружения. Например ИТН може да се комбинира с „Ново начало“, но не и с „Алианс за права и свободи“, а БСП и широката ѝ коалиция вероятно биха избрали „автентичността“. ПП–ДБ декларират неколкократно, че ще разграждат модела „Пеевски“, макар да бяха го привлекли като партньор в конституционно (и не само) мнозинство.
Кого ще предпочете ГЕРБ, чиито политици са така предпазливи (както и всички останали впрочем) за конфликта в Движението за права и свободи? Несъмнено Борисов ще изчака, макар че развръзката едва ли ще настъпи с изборите, а с предстоящия избор на главен прокурор, който Висшият съдебен съвет възнамерява да направи на 16 януари. Не е имало избор на главен прокурор, чието име да не е известно най-напред в един тесен политически кръг. Изборът на Никола Филчев е бил „мотивиран“ от председателя на 38-мия парламент Йордан Соколов, което потвърждава преди години по bTV председателката на Съюза на съдиите Нели Куцкова.
За избора на настоящия [към 2006 г. – б.р.] главен прокурор Никола Филчев имаше политически натиск върху някои от членовете на Висшия съдебен съвет.
Следващият главен прокурор Борис Велчев се издигна на поста, след като бе съветник на президента Георги Първанов. За Сотир Цацаров паметна ще остане фразата на един бивш вече градски прокурор към Бойко Борисов: „Не ми се подсмихвай, ти си го избра!“ Иван Гешев, някога наблюдаващ прокурор на делото КТБ, се издигна до главен, след като така и не разпозна Пеевски в документите за фалита на четвъртата по големина банка в България.
Разпадът в ДПС и БСП прави непредсказуеми резултатите от изборите на членове на ВСС от парламентарната квота, за да може нов ВСС да определи следващия главен прокурор. В края на юли Народното събрание удължи на 6 месеца срока, в който парламентът и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на ВСС. Този срок изтича в края на януари. А според хронограмата на кадровиците на съдебната власт окончателният избор на нов главен прокурор трябва да е на 16 януари. Юристи отчитат, че шансовете да бъде спряна процедурата са нищожни.
Бързат клановете, бърза Борисов, бърза Пеевски. Колко му е в мътната вода на блатото да се улови един нов филчеввелчевцацаровгешев.
Скоро нищо няма да е същото. Идва времето и на ГЕРБ.
