Tag Archives: Бургас

Техеран от години закупува леко оръжие, муниции и „Калашници“ от България твърдят източници Кораб на санкционирана от САЩ иранска компания посети Бургас

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/irisl-shahr-e-kord-burgas.html

неделя 21 април 2019


Градският транспорт и как данните биха ни помогнали да го подобрим

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/danni-za-transporta/

Наскоро статус на Илиян Стоянов във Facebook ме подсети за това, че градския ни транспорт е една от сферите, в които липсват публични данни. Няколко града като София, Пловдив и Варна имат сайтове и дори app-ове, където човек може да провери разписание и планира маршрути. Самите данни за спирките и разписанието не са достъпни. Така не само не може друг да направи собствена услуга, но и не може да се анализира мрежата.

Затова седнах и първо отворих данните за спирките на споменатите три града. За тези в София вече писах във Facebook. В Бургас въпреки евро-проекта за интегриран транспорт, изглежда няма дори дигитална карта на спирките.

С тези прости данни направих бързи карти на спирките на София, Пловдив и Варна. Като спрете с мишката върху всяка точка, ще видите името ѝ. Вляво има бутон, с който може да ги разглеждате на цял екран.

Скриптовете и самите данни за спирките публикувах в Github. Ще ги намерите на страницата ми с Gist-ове.

Транспортът във Варна

Във Варна, всъщност, данните дори не са налични от общината, а от частния проект varnatraffic.com на Мап Софт. Той е и единственият, който намерих да показва местоположението на автобусите в реално време. Използвах данните им на база съобщение на сайта от преди две години, че предоставят всичко свободно като отворени данни.

За да илюстрирам колко е полезна тази информация, свалям вече седмица местоположението на всички автобуси в града. За този период събрах около 650 хиляди точки с различни параметри – номер на автобуса, предишна и следваща спирка, оставащо разстояние до спирката, закъснение. Следните три карти показват различен поглед над събраните данни.

Първата карта разглежда движението за седмицата между 21-ви и 28-ми март по часове и колко автобуси са били по улиците на града. В червено са доста натоварени отсечки, където много автобуси са се движели през дадения час. Картата показва как се увеличава и намалява този трафик в различните части на деня, както и през почивните дни. В неделя не се забелязва по-малко натоварване, за което вероятно допринасят и провелите се тогава избори.

Следващата карта се концентрира само върху понеделник, 27-ми март. Показва в детайли движението на всеки един автобус. В червено са отбелязани тези, които закъсняват повече от 5 мин. Забелязва се как между 7 и 8:30 вечерта много от автобусите закъсняват. Виждат се ясно и местата, където автобусите спират за почивки.

Тъй като имаме закъсненията преди всяка спирка, може да анализираме и каква е вероятността да се чака на нея. Може също да разделим тази оценка по часове. Последната карта показва именно това. Анализът се базира само на данните от последните 7-8 дни. Пренебрегнете посочената дата в картата – часът е важен. Инструментът не позволява показването са на час.

В зелено са спирките, на които в конкретната част от деня се чака не повече от 15 секунди. В жълто са тези до 30 секунди. В гамата на червено са тези със закъснение между минута и час. Отново се вижда колко голямо средно закъснение има в различни часове от дена и части на града.

В някои случаи включвам и автобусите пристигнали с няколко минути по-рано – това също се счита за отклонение, тъй като някои пътници биха го изпуснали. Редовни такива показатели сочат към неоптимално разписание на даденото място и час. Такива са 26% от събраните точки за движението на градския транспорт. В 8.7% от времето, автобусите са подранявали с повече от 3 минути. В други 50% автобусите са закъснявали с повече от 20 секунди.

Публичността не е услуга

Публичността на която и да е информация не е услуга, която се представя от администрация или частна компания на обществото. Това е неизменна част от прозрачността, отчетността и социалната отговорност. За държавната и местната администрация отворените данни са още едно ниво на инфраструктура. Доскоро говорихме само за магистрали. В последните години започна все повече да се възприема и интернет свързаността като инфраструктура, при това не по-малко съществена за бизнеса. Информацията и най-вече тази в отворен формат придобива все по-голяма важност по аналогичен начин. Данните идващи от частните компании следва да допълнят тази картина и са новата дефиниция на социална отговорност, която често си приписват.

Това, което показах с данните от само няколко дни движение в един град, не са просто шарени карти. Това е илюстрация какво може да се направи за час-два работа, а не крайната цел. Информацията в момента се използва само за улеснение на пътуващите. Съберем ли всичко заедно за целия транспорт и за голям период, се отварят много възможности. Може да се открият проблемни кръстовища, да се подобрява графика, да се оптимизира движението на пътищата и интервала на светофарите. Дори само координатите на спирките може да се използват, за да се открият най-„изолираните“ части от градовете и да се направи карта на най-лошо свързаните региони.

Обединявайки тези данни с масиви за трафика на коли, цените на имотите, координатите на училища, градини и болници, за схемата на почистване на улиците и прочие може да позволи много по-добро градско планиране. По-важното обаче, ще позволи на частни компании и неправителствени организации да изградят приложения използващи данните по различен начин. Най-лесното би било да се направят по-добри приложения за планиране на маршрут с градския транспорт. Сайтовете за недвижими имоти биха давали по-добра информация за свързаността на имота. Родителите биха могли по-лесно да откриват градини и ясли, които са привидно отдалечени, но биха били достигнати лесно с транспорт от дома или офиса им.

Всичко това би помогнало да се направят градовете по-добри и да се използва публичния транспорт повече допринасайки за намаляване на трафика и замърсяването. За съжаление, интуицията на повечето чиновници и поддържащи такива масиви от данни е, че информацията е тяхна собственост и ако бъде публикувана „някой може да я използва“. Това е реакцията, която съм получавал най-често от агенции и общини. Забравя се, че всъщност вече сме платили с данъците си за събирането на всеки информационен ресурс. Забравя се и че целта на всички тези регистри и информационни системи е именно информацията да е достъпна. При тези мащаби с индивидуални справки, PDF-и и снимки на документи това просто не става.

За щастие, вече е в сила изискването, че всички публични данни във всяка нова система на администрацията трябва да са налични като отворени данни. Следва само да следим това да се спазва и да използваме тези ресурси. Съществуват обаче много други стари системи, за които трябва да натискаме да се отворят. Координатите на спирките и автобусите градския транспорт е само един пример. Друг пример са координатите в реално време на снегорини и камиони чистещи улиците зимно време. Общините ги следят, но не публикуват информацията. Друг пример са адресите в градовете, анонимизирани и агрегирани данни от НАП за плащанията на пос терминали и такива от МВР за престъпления.

Тези примери спадат към дефиницията на big data. Не са просто полезни за гражданите и бизнеса, а информация, която самите институции често не успяват да обменят помежду си или дори да анализират. Затова всичко описано до тук повишава не само прозрачността, но и ефективно постига аспекти от така нужната структурна реформа на администрацията ни.

С какво ли да наплашим родителите днес?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/splashvane-na-roditelite/

Днес една „новина“ за ваксините обиколи кафявите медии. Става въпрос за дете от Бургас с постваксинална вяла парализа. Няма да давам линк към „новината“, защото съм сигурен, че ще я видите на стените си споделена то вайкащите ви се познати хващаши се на шокиращи новини.

Първо, всяка седмица в България има по 3-4 случая на остра вяла парализа. Почти всички нямат връзка с ваксината срещу полиомиелит. Такава парализа най-често се получава от тежки инфекции засегнали нерв. Неактивната IPV ваксина, която се използва в Европа и у нас, води в изключително редки случаи до лека временна парализа без дълготрайни последствия. Такива случаи има по 1-2 в България на година при 250 хиляди бити дози. За сравнение, в 1 на 100 случая полио вируса води до недъзи и смърт. За същото писах през ноември, когато пак се завъртяха твърдения, че ваксината водела до паралич. Не, не води.

Второ, в статията има личната история на майката и някои доста интересни неща. Определенията за лекари и адвокати няма да коментирам. Изглеждат ми доста поукрасени от кафявите медии. На мен ми беше странен коментарът за това как немски лекари се „шашнали“ на имунизациите в България. Календарите са много подобни (по-долу има сравнение). Разликата е, че в Германия не бият хепатит веднага след раждането и не бият БЦЖ – просто отдавна са намалили заболеваемостта от тези болести, за разлика от нас. За сметка на това отдавна бият ваксини срещу рота вирус след раждането, варицела, менингококи и кърлежов енцефалит. Също така покритието на HPV ваксината е едно от най-високите в света. Затова ми се струва повече от невероятно един немски лекар да реагира така.

Трето, не е вярно, че няма регистър. Не е вярно, че тези случаи не се следят. Има, проверяват се, а точно за вялите парализи има специален регистър покрай усилията за изкореняване на полио. Също, макар в законът формално да го пише, ваксините в България не са въобще задължителни. Всъщност, последствията у нас са дори по-леки от доста държави. Малко като „задължителното“ гласуване.

Четвърто, за обезщетенията за такива случаи отдавна съм казал, че съм абсолютно за идеята. При условия обаче, че се пълни с глоби на родители отказали ваксини, като глобите да бъдат увеличени драстично и да се налагат реално. Сега са само формално преведени в закона, но по думите на РЗИ-тата никой не е глобен. С такъв фонд ще има повече видимост колко са наистина подобните случаи и колко от тях са просто спекулация. Сега половината от съобщените 30-40 случая нямат общо с ваксините, повечето от останалите са или от препоръчителните ваксини за грип, или са фебрилни гърчове след като майките не са пожелали да дадат ибупрофен.

Никой никога не е твърдял, че ваксините са на 100% безопасни или че работят на 100%. Никой не твърди, че рискове няма. Ползата за здравето на всяко едно дете обаче надвишават многократно рисковете. Тук не става въпрос за късмет или „теглене на къса клечка“, а за възможност детето да се пребори с тежки заболявания. Ако организма му реагира така на деактивиран вирус, то представете си как ще реагира на дивата му форма.

В никакъв случай не поставят под съмнение историята на майката. Да ти се случи нещо такова е ужасно и за съжаление мога да си представя през какво минава. Причината да напиша всичко това, беше украсената история завъртяна в медиите търсеща единствено посещаемост за сметка на сплашване на родителите. Липсата на обективност я оставяме на страна – нямам илюзии, че точно тези медии ще потърсят мнение на лекар. Трябва обаче да се поставят нещата в контекст и да се спре с твърденията за паралич, инвалидност и масовост. Проблеми с ваксините има, но те не са в действието им, а в доставките, цените, достъпността и обучението на лекарите. За това ще пиша повече друг път.

Ето тук ще намерите сравнение между календарите на България (в зелено) и Германия (в синьо). Вижда се ясно, че в Германия има повече ваксини и реимунизации. Интерактивна версия ще намерите на сайта на ECDC.

vadebg


Статията е написана на база информация от докладите на Global polio eradication initiative, както и препоръките на Министерството на здравеопазването и Националния център по заразни и паразитни болести. Не следва да взимате медицински съвети от тук или от където и да е в мрежата или масовите медии. Обърнете се към личния си лекар или педиатър, ако имате въпроси или притеснения. Интернетът не е и не може да бъде заместител на медицинските специалисти.

Колко опасен е ЖП транспортът в България?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/bdj-opasno/

Покрай вчерашния инцидент, Виктор Лилов ми припомни за данните на Евростат за ЖП инциденти в Европа. Там има една графика, която е технически вярна, но смятам, че много лесно може да се интерпретира грешно. Показва броя смъртни случаи на пътници на влакове в Европа на всеки милиард изминати пътнико-километри. За изминалите километри ще говоря по-долу.

800px-train_passengers_killed_per_billion_passenger-kilometres_2014-2015

Вижда се ясно, че България не само е на първо място, но е и в пъти повече от втория и всички останали. Именно това писах вчера в социалните мрежи по този повод. Дяволът е в детайлите.

Ако погледнем данните, ще видим, че в Европа за 2015-та е имало само 27 смъртни случаи на пътници. Не въобще, а конкретно на пътници возещи се в пътнически влак. 2 от тях са били в България. През 2014-та също е имало 2 у нас. Разликата в индекса горе обаче идва от другия фактор – колко пътници са превозени през годината. Тъй като той намалява, съотношението леко скача. При толкова малка извадка е невъзможно да направим коректно сравнение. За тази цел трябва да погледнем другите показатели.

Всички инциденти

По-нататък показвам доста графики. Дори да не ви се чете, ето тази трябва да ви остане. Показва броя инциденти в България на всеки милион изминати километри от ЖП транспорта. Включени са пътнически и товарни влакове. Вижда се ясно, че най-много инциденти има с хора пресичащи релсите и такива ударени от обект паднал от влака. След това по брой са ударите на прелези.

За това почти не говорим. Зрелищни са катастрофите – медиите въртят извънредни емисии от мястото, бутат микрофони в облените от кръв лица на жертви и роднини, а минути след това включват рекламите и я някоя банка рекламира депозити, я някой ни кани да караме ски. В същото време доста повече инциденти и жертви се случват всяка седмица.

tr9

Инцидентът от вчера е в категорията дилейлирал влак. Такива в Европа има доста малко. У нас се забелязва покачване. Инцидентът попада и в категорията на инциденти с опасни материали. Такива почти няма в Европа. Интересно е, че в Австрия се срещат често – по два пъти в месеца. У нас, макар да са малко, се забелязва покачване и на сблъсъците между влакове. При тези инциденти, както и при сблъсъците на прелези има най-много жертви.

tr7

Тук виждате сравнение за последните 5 години между повечето държави от ЕС. Отново е съпоставено спрямо изминатото разстояние от влаковете, а не в абсолютен брой инциденти. Не сме на първите места, но далеч не сме на добри позиции.

Изминато разстояние и превозени пътници

До тук сравнявахме броя инциденти с километрите, които са изминали влаковете по ЖП мрежата ни. Това е добър показател за натовареността. В Германия очаквано има много повече инциденти, защото се движат много повече влакове. Съпоставени обаче показват, че са много по-безопасни от средното за Европа. Тук съм показал как изминатото разстояние от влаковете се е променило през годините. Забелязва се леко увеличение в последните две години след силен спад преди това.

tr8

Друг показател, който може да разгледаме е превозените пътници на определено разстояние. Така получаваме т.н. пътнико-километър (pkm). Следващите графики сравняват жертвите с изминати милиарди пътнико-километри. Тази мерна единица е използвана и в графиката на Евростат, с която започнах. Може да ви се струва голяма, но не е. Ако един влак превози 200 пътника веднъж между София и Бургас, това са 75000 pkm. Умножете по 4 курса на ден в двете посоки за цялата година и само по тази линия получаваме няколко десетки милиона pkm.

Инциденти с пътници

Тук съм показал същата графика, както тази на Евростат, но 5 години назад, а не две като тях. Отрязал съм скалата – смъртните случаи в Испания след инцидента през 2013-та увеличават индекса им до 3.5. При нас се вижда определено увеличение на смъртните случаи в последните години. За сравнение, в Полша намаляват значително.

tr5

Ако погледнем ранените пътници, ситуацията не е по-различна.

tr6

Тук се вижда промяната само за България за последните 10 години. През 2008-ма имаше доста смъртни случаи, но след тихия период виждаме влошаване. Определено такова се наблюдава и при ранените.

tr4

Всички жертви на ЖП инциденти

Тук правя сравнение между смъртните случаи спрямо милион изминати километри. Включват се не само пътниците, но и служителите и хора на и около релсите. Колкото и ужасяващ да беше случая вчера, по общия брой жертви от ЖП инциденти у нас се забелязва слабо подобрение. Въобще не сме и сред първите места в Европа, макар да не сме далеч.

tr3

По брой ранени обаче сме доста зле. Не толкова, колкото Румъния, но сме сред първите места с Хърватия и Словакия. Почти всички случаи са заради неправилно пресичане на прелези от хора и коли. По това, което прочетох, често причината е в неработещата сигнализация и липсата на преграждания.

tr2

Ето промяната по двата показателя у нас в последните 10 години. Не съм сравнявал с пътнико-километри, защото те показват колко е било натоварването на пътническите влакове. При инциденти с хора на релсите често става въпрос за товарни влакове. Затова сравнение с изминатите километри по ЖП мрежата е по-добър избор.

tr1

Източник

Всички данни ще намерите в базата на Евростат. Статията им за безопасността на ЖП транспорта ще намерите тук. Има още доста интересни сравнения.

Заветният мокър печат и защо не усещаме нещо да се подобрява

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/zavetniq-mokar-pechat/

В началото на август пътувах из България. По стечение на обстоятелствата се наложи колата на баща ми да мине спешно технически преглед и то преди да сме се прибрали в Пловдив. Знаех, че може да мине ГТП където и да е в страната и за целта е достатъчно да има платен местен данък. Пловдив, както много други общини, дава възможност да се плаща през интернет с банков превод, например. Платихме данъка и тогава се сетихме, че до сега на ГТП са искали касовата бележка. Сега имахме само разпечатано платежно. Тук започна да става интересно.

Електронно, електронно, колко да електронно

Разрових се в нета и открих, че при плащане на данък за автомобил, половината общини изпращат информацията електронно и няма нужда от бележка или стикер. Затова се обадих в Пловдив, която беше в списъка, за да попитам колко време отнема обновяването на електронната система, за да знам кога да отида на преглед.

След множество опити и прехвърляния стигнах до счетоводителите. Вдигна ми една дама, която не се представи, също както всички други служители на общината преди нея. Укорително ми обясни, че нямало значение какво пишело на сайта на агенцията – трябвало да отида на гише, да ми бият мокър печат и да ми дадат стикер. Нещо подобно ми каза и една касиерка преди това, но не беше сигурна. Повторих отново за електронната система и че стикерът е само като резервен вариант. Единственото, което срещнах е троснато настояваше да отида лично. “Както искате си губете времето господине, но да знаете, че пак ще опрете до нас. Мокрият печат е задължителен!” Накрая все пак успях да измъкна отговор, че при банков превод осчетоводяват платения данък на следващия ден.

След точно 24 часа видях, че на сайта на общината дължимата сума е намаляла и отидох в близък сервиз. Повториха ми същото – задължително трябвало стикер. Човекът ми обясни, че бил пускал без документ за платен данък “щото електронно било отбелязано”, но яко го глобили и сега винаги искал. Също, че “сега нещо променили пак и вече електронната система е все тая”. Показа ми дори мейла от администрацията с изискванията.

Във втория сервиз ми повториха абсолютно същото. На този етап съвсем разбираемо псувах. Егати скапаната държава щом са платили милиони и са въвели електронна система, има електронни плащания и пак трябва да се ходи по гишета да се кланяш, само заради чиновническата глупост.

Нали? Да, ама не.

Проблемът не е точно в този телевизор

Реших да пробвам в трети сервиз и там се засмяха. Казаха, че няма никакви проблеми стига системата да е отчела вече плащането. Започнахме прегледа и стъпката за данъка мина без проблем. Обясниха ми го просто – ако колата е регистрирана в една от въпросните 134 общини, при платен данък системата за ГТП проверява автоматично. Ако обаче общината още не е осчетоводила данъка, ако системата падне или ако живеете в другата половина на страната, трябва стикер и бележка. В такъв случай програмата си казва “искайте документ”. Абсолютно същото, впрочем, пише и в мейла, който ми показаха в първия сервиз.


Списъкът на общините към юни 2016 ще намерите тук.

Проблемът всъщност не е в електронната система. Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” има ужасно много дефекти, корупция и неефективност, но точно това явно работи. Проблемът е в сервизите. Доста са пускали без бележка за платен данък, независимо, че системата им е казвала, че такъв трябва. Сега като са ги глобили масово, са решили да искат винаги за всеки случай. Има и немалко други, които искат, просто защото просто не са разбрали изискванията. От глупостта си губят.

На картата горе виждате, че доста от общините са се интегрирали успешно. Необяснимо за мен е защо Бургас и Варна не са включени. Ако живеете там може би ще се заинтересувате. Все пак, това означава, че по-голямата част от населението може просто да преведе парите и да се яви на следващия ден за преглед. Точно това направих и аз. Ако пункта откаже, значи по принцип нещо не му е наред и по-добре да си нямате работа с тях. Това спестява не само лично време, но и натоварване на служителите на общината и на останалите по веригата. В някои случаи струва и по-евтино заради таксите. Счетоводителите на община Пловдив обаче явно са на друго мнение.

Мислене с мокър печат

Ние си свършихме работата. Колата мина преглед и нямахме проблеми. Имаше само нерви и много обаждания. Тази дезинформация идваща от некадърни общински служители и от сервизи нарушавали закона до сега, води далеч не само до загуба на време и пари. Ако не бях настоявал, щях да си остана с едното “бахти скапаната държава”. Това не е нещо, което може да се оправи с електронно управление, защото винаги ще има хора по веригата. Egov помага, но ако не си знаем правата и служителите са некадърни – все тая.

Отново опираме до разривът възприятие/реалност. Реалността е, че тази поне система работи, но чиновниците – не толкова. Възприятието е, че нищо не работи, а чиновниците гледат да се справят с невъзможна ситуация. Писах на община Пловдив преди две седмици за случая, но нямам отговор. Звънях поне 10 пъти на посочените телефони, но никой не вдигна. Междувременно не е ясно на колко още хора е казано, че все ще опрат до заветния мокър печат на лелката. Колко ли от тях са изпсували България, както аз в началото?

От друга страна…

Всичко това не означава, че агенцията няма безброй проблеми. Корупцията е повсеместна, както се видя ясно в скорошните скандали. Пунктовете за ГТП нямат никаква възможност да се оплачат от проверяващите, които нерядко се случва да глобяват за незначителни, а и понякога (според пунктовете) несъществуващи проблеми. Имало е случаи просто да минават и да събират по няколко стотин лева за “такса съществуване” от всички сервизи в региона. От друга страна, сигнали за нередности от граждани нямат голям ефект. Един познат пусна такава преди месеци и единственият резултат е, че пункта научил кой е подал сигнала. Сега случая се гледа от КЗЛД.

На практика се получава така, че ако един пункт позволява да се мине метър – било то с данъците или с технически дефекти – всички в региона ще го правят. Иначе няма да оцелеят. Не казвам, че и в други страни като Германия не си затварят очите при проблеми с една кола, но ако искаме по-малко инциденти по пътя и по-чист въздух, това трябва да се реши. Липсата на постоянен, проверим и надежден контрол както над пунктовете, така и над самите проверяващи е същинският дефект в цялата система според мен.

2016-08-14

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3315

Ужасно ми се спи, та накратко.

Преместихме си офиса, което беше дълго и тежко преживяване и включваше бърникане от моя страна в ел. табло със закачане на жици. Никой не умря.

Случиха се БургасConf и ВарнаConf през седна седмица, като присъствах само на второто. На него се занимавах основно с FOSDEM-ския setup и откривам някакви неща, за които има да се пише сериозно код, който може да се окаже и донякъде в kernel-а, което изобщо не ме радва. Ще седна да си опиша по-подробно реализацията тия дни, може някой да може да даде интересни идеи.
(записи – тия дни)

Забравих да кажа, че има cfp за OpenFest 2016, submit-вайте, добри хора. Намирам за срамно, че още никой не е направил workshop за open source/hardware варене на ракия.

Замърсяването на въздуха засяга половината от населението на България

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/30IZVhAkSS0/

В първата статия от поредицата разгледах най-общо какъв е проблемът с въздуха на София. В следващата изложих повече информация от станциите и аргументи защо данните от тях трябва да са отворени и достъпни за анализ на всички. Също така показах, че публичната информация от Изпълнителната агенция по околната среда има за цел по-скоро да отговори на изискванията за докладване на европейския регулатор, а не толкова да информира обществото за проблема. Съобщенията им за превишените прагови стойности по дни не само не могат да ни покажат замърсяването в реално време, но също така правят почти невъзможно търсенето на причините и възможно решение.
За да илюстрирам това, свалих всички данни за превишения за последните четири години. Всъщност, свалих данните за последните десет години, но колкото по-назад във времето се връщаме, качеството на съобщената информация изглежда намалява драстично. Пример за това е липсата на всякакви превишавания през пролетта и лятото на 2013-та, което е повече от странно. Затова в графиките тук ще покажа единствено периода между април 2012 и февруари 2016-та.
България не е само София
Основните замърсители на въздуха в градовете ни са финните прахови частици (PM10), азотните оксиди (NO и NO2), серния доксид (SO2) и озона (O3). Има доста други замърсители като въглероден оксид или бензен, но при тях почти няма превишаване на нормите. Концентрираме се често на праховите частици, защото там проблемът е най-голям. На тази карта съм показал всички превишения по станции в страната за последните 4 години.

Вижда се ясно масовото превишение на ограничението от 50 µg/m3 във всички големи градове в страната. Всъщност, ако сметнем по население, излиза, че около половината българи живеем в региони, където замърсяването с фини прахови частици е често над нормата. Виждат се ясно и целогодишните обгазявания на Гълабово, Сливен и Димитровград със серен оксид. Прекомерното замърсяване с озон и азотни оксиди са по-редки, но все пак се срещат.
При праховото замърсяване ще забележите една периодичност. На следващата графика тя се вижда по-добре. Показал съм броя станции, в които се превишава праговете от различни замърсители в даден ден от годината. Общо станциите в страната са между 40 и 50 според това кои не работят в даден ден. Разделил съм на станции превишаващи нормите с малко и тези превишаващи ги два и повече пъти (в тъмно червено).
Превишения по дни
На следващите две графики съм групирал превишенията по месеци. Всяка колона показва колко превишения е имало в страната за даден месец независимо от коя станция. През януари 2016-та, например, 450 пъти са превишавали нормите за прахово замърсяване като в 175 от тях замърсяването е било повече от двойно над нормата.
Превишения по месеци
Превишения по месеци
От втората графика се вижда, че превишаванията от други замърсители са много по-малко като брой. Те обаче често са концентирани на няколко места. При праховото замърсяване е очевидно силното увеличение през зимните месеци. Проверка в данните на БАН за температурите през тези периоди показва силна корелация.
Това още по-силно говори в полза на тезата, че не транспорта, а отоплението е това, което причинява най-силното прахово замърсяване. При това най-вече отоплението с твърдо гориво в градовете, а не от индустриалните инсталации като ТЕЦ-ове и заводи. Данните за последните отворих и визуализирах преди 3 години. Обнових ги наскоро и показват ясно, че замърсяването от тези източници е паднало драстично и допринася много малко за общото замърсяване в последните години.
С кое мърсим повече – печките или колите?
Наблюдения до тук обаче не съответстват с изводите на Столична община. В предишната ми статия писах, че градовете в България изглежда нямат план как да се справят с това замърсяване. Оказва се, че не е съвсем така. Всъщност по поръчка на общината, Химикотехнологичния и металургичен университет е изготвил такъв план преди 5 години. В него се разискват всички възможни източници на замърсяване – от заводи и строежи, през транспорт и отопление та чак до птицеферми. Описано е добре как аномалии в климата влияят на концентрацията на замърсителите.
Интересни са данните за отоплението и промяна между 2007-ма и 2010-та. Изглежда намаление има единствено при отоплението на ток. Най-много се отопляват на парно – над 60%. Леко увеличение има при отопляващите се на газ, като това е вторият предпочитан метод с 18%. Отопляващите се на дърва не само са се увеличили, но се е увеличило двойно количеството изгорени дърва за огрев.

ch4(Графиката е от плана изготвен за Столична община. Не мислете, че ще направя нещо толкова грозно.)
Планът отбелязва драстичен общ ръст на замърсяването. От строителството има 60% по-малко замърсяване, което най-вероятно се дължи на кризата след 2008-ма. Твърдението в документа обаче е, че 63% от праховото замърсяване е от транспорта срещу едва 23% от отопление. Това би означавало, че при спадане на температурите, промяната на нивото на прахови частици и азотни оксиди трябва да е по-малка от 25% в едни и същи часове и дни от седмицата. С други думи, в един летен и зимен работен ден с чисто небе и липса на мъгла не трябва да има голяма разлика в качеството на въздуха. Това е странно, защото виждаме драстична разлика между замърсяването през лятото и зимата в такива дни.
Друго интересно в докладите са следните карти показващи регионалните концентрации на ФПЧ. Докато досега обсъждахме измерванията на отделни станции в града, тук виждаме модел на разпределението на замърсяването на база промишлени зони, транспортна инфраструктура и други източници.
Карта на праховото замърсяване в СофияКарта на праховото замърсяване в СофияКарта на праховото замърсяване в София
На страницата за замърсяването на община Пловдив се вижда подобна карта, но в реално време. Там има графики за последните 24 часа за PM10 и NO2 отделно за индустрията и като общо замърсяване. Тук съм направил анимация за последните 60 часа.
Карта на праховото замърсяване в Пловдив
Разбира се, това е просто симулация от ИАОС. Реалните измервания са на две или три места в града. Забелязва се обаче, че най-голямо замърсяване има вечерно време около 8 до 11 часа. Т.е. след час-пик и когато хората са си вкъщи. Тогава всички квартали, с изключение на Тракия, превишават сериозно лимита от 50 микрограма.
Стъпка назад
На този етап би трябвало да разбирате колко сложни аспекти има дори в този един показател. Няма спор, че има сериозно замърсяване на въздуха във големите български градове. Всички го усещаме. Няма съмнение, че това вреди на здравето на половината българи. Има много начини да се илюстрира проблема и никой от тях няма да е изчерпателен или изцяло точен.
Планове и стратегии на хартия има. Според официалните данни обаче напредък липсва. За да има обществен натиск, трябва проблемът да е видим и близко до хората. Макар всеки в София, Пловдив, Бургас, Варна и Плевен да вдишва този прах всяка изминала минута, осъзнаването каква е вредата идва трудно. Чрез визуализациите, които показах в тази поредица, трудно може да се извлече личен извод и да се стимулира някакво недоволство към липсата на напредък.
Човешката природа просто е такава – докато един проблем не стъпи на входната ни врата, трудно бихме му обърнали внимание. Този проблем отдавна е влязъл и ни бърка ежедневно в здравето, но не го забелязваме. Трябва да намерим начин това да се промени. Апокалиптичните предсказвания и шокиращи лозунги явно вече не помагат, защото сме претръпнали. С такива се промотира всичко – от вафли до политически амбиции.
Какво би накарало жителите на един град да настояват пред общината си за решителни действия за качеството на въздуха?


Замърсеният въздух на София

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/0VgfnzmblsM/

Измина точно месец, откакто започнах да тегля данните за замърсяването на въздуха в София в реално време. Междувременно пуснах няколко графики с извадки от тези данни. Пример са тези от 24-ти януари разглеждащи няколко показателя в рамките на четири дни:

Проблемът с тези графики и много други коментари по темата са, че не взимат под внимание точната дефиниция на ограничението от 50 µg/m3. За да се смята въздухът за замърсен, трябва средното количество фини прахови частици (PM10) за 24 часа да надвишава 50 микрограма на кубичен метър. Почти винаги, когато прочетете в медиите или във фейса (включително понякога в моя профил), че въздухът в София е 4 или 5 пъти над нормата, значи някой е отворил портала на общината и е видял замърсяването в последния час. Това обаче е грешно.
За да получим истинските надвишавания, трябва да усредним стойностите за всички периоди от 24 часа. Именно това направих днес и получих следните изводи за праховото замърсяване в периода 22 януари – 21 февруари. Взех средното за всички станции в столицата, но не включвам измерванията на Копитото по очевидни причини.

Нивото на PM10 e било над нормата в 48% от времето
15% от времето е било 2 пъти над нормата, 6% – 3 пъти, 4% – 4 пъти
Сумарно в почти ден от този месец замърсяването е било 5 пъти над нормата
Средното замърсяване за целия период е 62 µg/m3

На следната графика може да видите всички периоди с превишения на 24-овите усреднявания. Вертикалната скала показва колко пъти е превишен лимита.

Отново повтарям, че тези параметри не са за отделни часове, а за цели 24 часови периоди. Когато няколко периода се припокриват, ги събирам. Например, между 2-ри февруари 00:00 и 6-ти февруари 03:00 усреднените стойности са над лимита. Зачитам обаче само времето между 2-ри 12:00 и 5-ти 15:00, защото това са средите на съответните 24 часови периоди. В началото и края им средно-часовите стойности падат доста под 50 микрограма и да се показва целия период на усредненото 24-часово превишаване би било подвеждащо.
В същото време обаче, е интересно да се посочи, че ако смятаме по часове, превишаващите 50 µg/m3 са едва 43.5% от времето. Ако смятаме целите периоди, а не условността, която описах горе, получаваме не 48%, а 57%. Тоест с правилната методика ще излезе, че дори по-голяма част от времето въздухът е бил замърсен (уточнение в коментарите). Именно обяснението за грешна интерпретация на данните е редовното обяснение на ИАОС когато коментира публикациите в медиите. Явно смятайки по периоди стигаме до дори по-лоши изводи.
За съжаление, тези данни не са достъпни в отворен формат. На страницата на ИАОС в портала за отворени данни на правителството са публикувани таблици единствено с превишенията, но не и почасовите стойности на всички станции и параметри. Така бихме могли да следим в реално време и да потвърждаваме изчисленията им. Принципно не е проблем да ги публикуват, тъй като вече ги предоставят свободно на всички общини. Именно така се генерират различни графики на страниците на общините в София, Пловдив и Бургас. Доколкото разбрах обаче, не предоставят таблиците публично, защото се притесняват от грешни интерпретации и неразбиране на установените от ЕС лимити. По тази логика обаче не трябва да се пускат никакви данни за демографията или емиграцията, тъй като е пълно с грешни интерпретации. Все пак, в новия план на кабинета за отваряне на данни фигурират тези справки и надеждата е, че ще започнем да ги получаваме в скоро време.
Конкретно за София свалям данните чрез автоматичен анализ на графиките на сайта им. Това носи със себе си риск от грешки, но според сметките ми те са по-малко от 0.1%. Това не би довело до изкривяване на резултатите илюстрирани до тук. Може да свалите и анализирате сами данните ми от последния месец. Включват всички параметри на станциите в София.
Повече за мръсния въздух, здравните и икономическите му ефекти може да прочетете в Дневник, WHO и Washington Post. За индустриалното замърсяване ще намерите интерактивна графика и разяснения в статията ми от 2013-та.


Вирусът Зика, комарите и климатичните промени

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/a1YkDyjK38c/

Паниката около вируса Zika започна да набира сила в последната седмица, но за измеренията на проблема се знае от много месеци. От две години се следи пренасянето му през океана, а в края на 2015-та имаше скок на малформациите сред родените в Бразилия – по-спрециално микроцефалията, случаите на която скочи от 150 на година до 4500 само за няколко месеца. Затова вече съвсем сериозно се говори за възможността това да стане глобална пандемия.
Все още не е установена сигурна връзката между Зика, микроцефалията, синдрома на Гилен Баре и други неврологични заболявания. Открита е обаче достатъчно силна корелация – почти всички родилки с деца с микроцефалия са били заразени с вируса. Има много неясни неща около самата болест, дали и как е мутирал вируса, за да се стигне до това. Знаят се обаче няколко важни неща.
Първото е, че трябва да се избягват пътувания в централна и Южна Америка. Особено от бременни или жени, които искат имат деца. В растящ брой страни дори има препоръки местното население да отложи планираните бременности с 6 до 24 месеца. Ако все пак се пътува, трябва да се взимат всички мерки за предпазване от ухапване на комари – мрежи, препарати, добре покриващи дрехи.
Вирусът се предава чрез ухапване от комари от род Aedes. Не е ясно все още дали е възможен пренос по кръвен и сексуален път. За да се зарази човек, трябва да е физически в популация на хора, които са заразени, защото комарите не живеят дълго и изминават малки разстояния. Затова, за да се стигне до епидемия където и да е, трябва да има две условия – заразени пътуващи да внесат вируса и голяма популация комари, които да го пренасят между хората.
Вчера беше съобщен първият диагностициран случай в Европа – турист връщащ се в Дания. Важно е да се разбере, че той се е заразил някъде в централа или Южна Америка, а не в Европа. Ако обаче заразен не бъде диагностициран при пристигането си, бъде ухапан от комар и комарът пренесе болестта на други, то тогава вече би имало местно заразяване. Също вчера излязоха данните на НСИ за пътуванията на българи в чужбина и посещенията на чужденци у нас. От тях може да си направим извод, че поне няколко хиляди всяка година пристигат от региони, които страдат от вируса. Не е задължително обаче внасянето да е диркетно – ако се потвърди местно заразяване където и да е в Европа, въпрос на време е да се случи и в България.
Видът комари преносители на вируса е Aedes albopictus или азиатския тигров комар и е все по-разпространен в Европа. У нас е потвърден официално от няколко години в Бургаска област, но към януари 2016-та вече има данни за разпространението му и в селища до 200 м. в области Благоевград, Враца, Монтана, Пловдив и Стара Загора. Не е изключено разпространение и в други селища в Дунавската равнина, Горнотракийската низина и долините на реките Струма и Места. Тази карта показва уязвимите зони:
bg
В рамките на Европа към октомври 2015-та се вижда, че е вече разпространен (в червено) в цяла Италия и Албания, части от Гърция и средиземноморското крайбрежие на Франция и Испания.
Aedes albopictus - current known distribution - October 2015
Тук се намесват и промените на климата. Оказва се, че в следващите десетилетия условията за комарите от този вид ще стават все по-добри в почти цяла Европа. Така има потенциал да завладее цяла Германия и Франция. В България вече присъства, но не е ясно как ще се развие. Третирането с препарати има ефект, но не се пръска навсякъде, а и комарите бързо стават резистентни и трябват сериозни инвестиции в нови разработки.
Fischer_fig1
Fischer_fig2
Така има съвсем сериозен риск промените на климата да помогнат на една доста сериозна епидемия в Европа. Това не е задължително да е дори Зика – треските денга и Чикунгуня също се пренасят с този вид комари и заедно с маларията взимат много повече жертви всяка година. Това, което прави Зика страшен, е друго – повечето заразени ще я прекарат като лек грип и затова не биха се обърнали към лекар. Липсата на диагностика означава, че измеренията на заразата може да останат скрити доста преди първите случаи на увредени деца или да забележим рязък скок в неврологичните заболявания. Както виждаме в Бразилия, където има епидемия от Зика, такива има много. Най-страшното е, че лечение и ваксина за Зика няма – т.е. веднъж заразен, човек би могъл да го предава неизвестно колко дълго.
Трябва внимателно да следим как ще се развият нещата. Не трябва да забравяме, че идва лято, а с него и комарите в южна Европа и източна България. Ако пътувате към южна и централна Америка, запознайте се със симптомите и правете всичко, за да се предпазите от комари. При най-малки съмнения се консултирайте с лекар.
Повече информация:

Вчерашното съобщение на Националния център по заразни и паразитни болести
Предупреждение на Министерството на здравеопазването от днес
Aedes albopictus в Европа сега
Анализ на разпространението на Aedes albopictus в бъдеще
Информация на ECDC
Информация на CDC


Анализ на позволителните за сеч и нуждата от APP за сигнали

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/NhlCP1uhtCs/


Когато се занимаваш с IT и данни е лесно да залитнеш по технократски решения на различни проблеми. Създаването на регистри, платформи и приложения има своята полза, но те често не носят желания резултат. Причината е, че това са нищо повече от инструменти и ефектът им зависи от това как се използват. Типични примери за това са проектите ми Crime.bg и Lipsva.com, които спрях преди година. Подценява се модерацията на получените чрез crowdsourcing данни, неточността на публичните данни, неясноти около терминология и процедури, постоянно изменящи се регулации и администрация, но не на последно място – бюрокрацията и липсата на интерес на институциите към такива технологични решения.
Един от проблемите, който засегнах на няколко пъти тук, е незаконната сеч. Дърводобивът е типичен пример за сектор, в който повърхностно разбиране на материята довежда до големи очаквания за бързи решения. Наистина, лошият контрол и корупцията са основните проблеми. Постоянно обаче се цитират данни за количества и територии, които са безсмислени извън правилния контекст. Именно това научих, когато съставих карта на обезлесените територии по населени места. По стечение на обстоятелствата, същите данни бяха използвани и от експертите в Агенцията по горите, за презентацията им в Министерски съвет през март.
В началото на годината свалих всички позволителните за сеч от сайта на същата агенция с надеждата да ги използваме, за да засичаме нелегална сеч. Идеята ми беше да се направи приложение, което да ти казва дали има разрешена сеч в региона, където се намираш, колко и за какви дървесни видове. Имах два разговора с хора от агенцията и те ме убеждаваха, че от това полза няма да има. Причината е, че повечето позволителни за дърводобив са за поне половин година и е трудно да се определи от обикновен човек кой, къде, кога и колко може да сече.
Наскоро реших да проверя думите им. Използвах данните от позволителните между юни 2011 и декември 2014, за да открия има ли населени места, в землищата на които в определени периоди въобще не е разрешено да се сече. Така, ако видим там камион с трупи или човек с резачка в такъв период, ще знаем със сигурност, че има нарушение. Следната карта показва резултатите, а графиката – в колко населени места не е позволена сеч по дни за периода.
Населени места, в които не е разрешена сеч в най-голяма част от годината.Натиснете за пълната графика.
Брой населени места без позволителни за сеч по дни.Натиснете за пълната графика.
Съвсем логично, доста от населените места без позволителни за сеч са онези, в които има малко гори. Затова следващата карта показва в тъмни цветове само населените места с много гори. Така виждаме, че в Банско и Росеново (Бургас), както и в областите Кърджали и Петрич има доста гористи местности, където през повечето време е забранено да се сече.
Населени места без позволителни за сеч за голяма част от годината според територията заета от гори. Натиснете за пълната графика.
Тези данни ще станат още по-точни, когато се картографират спрямо отдели и подотдели на горките стопанства. Така може да се установи с точност до километър-два дали някой има право да сече в даден ден. Границите им може да се вземат от GIS системата на WWF. Данните за позволителните за сеч не могат да се свалят в отворен формат от сайта на Агенцията по горите, но не е невъзможно да се scrape-ват. Едно мобилно приложение базирано на тези данни ще работи така:

Засичат се координатите на телефона и се прави запитване до сървъра
Системата проверява в кое землище, отдел и подотдел се намира потребителя и дали има позволителни за сеч за въпросния ден
Ако има позволителни, изпраща се информация за тях, включително видовете дървета, количеството дървесина и добиващата фирма
Ако няма позволителни, проверява се за съседните отдели и се показва справка на какво разстояние от мястото е позволено
Дава се възможност на потребителя да прецени дали да подаде сигнал
Сигнал се подава с една или няколко снимки на сечта или камионите с трупи. Може да се добави текст и телефон за обратна връзка
Системата записва и показва на картата всички сигнали, както и статуса на проверката
След проверка от страна на агенцията, резултатът ще бъде записан в системата и потребителят ще го получи на телефона си

Създаването на такава система е лесно. Трудността идва от това да се накара отговорните органи да я използват. Наскоро стана ясно, че подготвят разширение на тел. 112, където ще може да се подават такива сигнали. Времето за реакция щяло да бъде до час и половина. Това е добра идея, но има няколко недостатъка. Основният е прозрачността – трудно ще разберем колко сигнали са получени и какъв е бил резултатът от тях. Упоритостта на институциите да не предоставят такива справки е пословична. Както казва шефа на агенцията, вече всеки може да провери на сайта им дали има позволително за сеч в дадено населено място. Проблемът е, че това е неудобно и бавно. Надали някой има илюзии, че потребителите ще отворят сайта на агенцията и ще започнат да изчитат стотиците позволителни докато пред него товарят трупи.

Плюсът на системата, която предлагам е, че ще има пълна прозрачност, като в същото време ще запази анонимността на подаващите сигнали. Бързината и резултатът от всички проверки ще е видим. Може дори да се добавят сигналите подадени през тел. 112 с цел отчетност. Най-големите плюс обаче ще бъдат снимките – горските и полицията ще виждат веднага какво се случва, какви са номерата на камионите и колко трупи са натоварени.
Разбира се, за целта може да се направи поръчка за стотици хиляди, но най-вероятно резултатът ще се забави с години и няма да включва дори половината от нужната функционалност. Вместо това, може да се използва някой от многото хакатони и да се създаде системата заедно с неправителствения сектор. Както споменах по-горе, технологично няма нищо сложно в приложението. Проблемът е да се използва по места, да се контролира от агенцията дали сигналите се проверяват бързо и да има отчетност.
Подобни системи всъщност вече има. Преди няколко години BlueLink пуснаха сайта „Спаси гората“, но за жалост сега виждам, че е спрян. WWF има страница обясняваща как се пускат сигнали. Би трябвало вече да е тръгнал новият проект „За гората“, страницата на който обаче не намерих. С тази статия искам да покажа най-вече, че има смисъл да се отворят данните за позволителните и да се използват в едно такова приложение. Дали ще е ново или разширение към съществуващо – няма значение. Данните обаче ще помогнат на гражданите да подават по-точни сигнали. Това не само ще спести много работа на проверяващите, но и потенциално ще намали впечатлението, че всички камиони с трупи са непременно незаконни.
Този APP няма да реши проблемът с корупцията, с неправилно издадените позволителни, със сечта надвишаваща разрешените количества или засягаща стари и защитени видове. Това са проблеми с процедурите и кадрите, които могат да се решат единствено и само от шефа на агенцията и министерството. Използването на данните и представянето им ясно и бързо както на гражданите, така и на контролните органи ще реши обаче проблема в комуникацията и доверието в институциите.


Във Варвара извън сезона

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2014/05/06/varvara/

Никога досега не бях ходила на море извън сезона. Избрах за този експеримент Варвара – място, на което съм летувала ужасно много години и което не съм посещавала от седем. Заради презастрояването на цялото Черноморие рядко изобщо ходя в тази посока. Варвара е едно от малкото сравнително запазени места, а в последно време много упорито се заговори за нови устройствени планове, проекти, инвестиционни интереси и други подобни „хубави“ неща, обещаващи това да се промени. Затова реших да изпреваря събитията и да отида, докато Варвара не е все още безвъзвратно бетонирана и съсипана. И то извън сезона, та ако случайно процесът е по-напреднал, отколкото знам, поне да не е гъч от хора.
Vlak_BurgasВинаги, когато имам възможност, пътувам с влак – независимо дали става въпрос за кратък или за по-дълъг път. Вярно, недостатъците, които постоянно обсъждаме с приятели, са налице – все по-неудобни разписания, по-бавно придвижване, отколкото с кола или автобус, – но за мен предимствата са повече. Има все повече нови влакове и те са наистина РАЗКОШНИ. Дори и в старите е по-широко и просторно, отколкото в автобусите, човек може да стане и да се разтъпче по всяко време, а не да стои сгънат с часове (а аз не заемам кой знае колко място – какво ли им е на по-високите и едрите от мен…), има тоалетна и не се чака евентуално спиране на някоя миризлива бензиностанция (особено важно предимство при по-дълъг път), а ако сте от тези, на които им прилошава в автобус и им се налага да пият гадни зомбиращи хапчета, при повечето такива хора това просто НЕ се налага във влак. 🙂
Та като споменах нови влакове… новите спални вагони са фантастични! Много по-широки от старите, много удобни и невъобразимо по-чисти. Хем чух за тях, пък пак останах удивена. А това да преминеш разстоянието, като спиш в легло, и да си свеж на следващия ден, вместо да си продремеш част от почивката, е допълнителен бонус.

И така – Бургас. 🙂 Ами, и там не съм ходила от сума време и бях много нетърпелива да разгледам.

Тук обаче идва неприятният момент: ако сте с багаж, няма да спите в Бургас и не искате да хванете от влака директно автобус, а първо да разгледате, гардеробната отваря чак в 9:00 (влакът пристига към 7:15) и затваря в 21:00 (влакът за София е в 22:00). Така че ще трябва да си отделите час-два да седите върху саковете и да ругаете нечие плиткоумие. Все пак сутринта жената идва по-рано, оставила е и телефон на стъклото, но за вечерта проблемът си стои. Ето една такава недомислица може да помрачи идеалното изкарване.
Та след като някак преодолеете този тъпизъм, предстои Бургас. 🙂 А той в началото на май е още по-зелен и прекрасен, от това, което си спомням от летните си идвания.


За на юг има кажи-речи редовни маршрутки, но ако пътувате за някое селище по-южно от Царево, са по-малко – разбира се, ако бързате, може да ползвате маршрутки с прекачване, защото има и такива Царево-Резово. Може би като почне сезона, ще ги оправят. Може би. Хубавото е, че вече ползват един по-пряк междуградски път и пътуването е по-бързо. А гледката отново е красива – свежо зелена пролетна гора от двете страни на шосето.
Първото впечатление от Варвара – няколко гигантски бетонни мастодонта на входа ѝ. Доста обезкуражаващо начало. Но, за щастие, първото впечатление лъже – нататък се оказа красивото село от спомените ми. Промяната в центъра е положителна – на мястото на прастарите бараки има красиво кметство. Чисто е и е пълно с щъркелови гнезда. Около теб летят щъркели, чайки, врабчета – в самото село!

И още една приятна разлика от спомените, дължаща се на сезона – през май цяла Варвара прелива от буйна зеленина! А платото над плажа все още няма и помен от застрояване (дай Боже така да си остане!) и красотата е неописуема с думи.


Когато редовно ходех на варварския плаж преди години, най-голямото изпитание беше слизането по стълбичките – по-подобни на сипеи. Сега обаче си има истински стълби, които не предполагат качване и слизане на четири крака. :)) А заведението на плажа, което все още не работеше, няма вид да заема място от плажната ивица, а гледката от него е просто убиец.

За плажуване месец май, както се и очаква, не е много подходящ, но е идеален за разходка сред бурна зеленина, цветя, пеперуди, гларуси, чайки и каквито още прекрасни растения и животни ви хрумнат. Усещането е съвсем различно от това в разгара на лятото и също е страхотно.


Тази година за първи път отседнах в хотела на Димо – най-старият и най-хубавият хотел във Варвара, носещ най-истинския дух на мястото. Разрастването тук е станало изцяло и единствено с вкус. Най-страхотно е отношението – това е единственият хотел, в който съм била, където не видях нито една табелка, която да ми казва какво мога и не мога да правя, където няма ограничения „само за гости на хотела“ (включително и на игрището отсреща, построено от Димо за всички), няма „забранена консумация в стаите“ или някъде другаде, няма никакви дразнещи забрани. А наистина през цялото време се чувстваш ГОСТ – в немаркетинговия смисъл на думата! – и у дома си.


Нещо, което особено много ми хареса – стълбището на хотела е превърнато в библиотека. Всеки може да чете която книга си хареса, а разнообразието е гигантско – от томове с класически литературни произведения през исторически книги до най-леки кримки. По нещо от абсолютно всеки жанр за абсолютно всеки читател.

Варвара е обградена от вълшебни места, много от които, за съжаление, не заснех – горски пътеки, крайморски пътеки, поляни, обсипани с цветя, скали… а Странджа е съвсем, съвсем наблизо. Рибарският пристан е особено приятно място сега, когато комарите още не са превзели всичко. 🙂

В крайна сметка едно е ясно – има какво да се прави във Варвара и когато не е сезон и не е време за плаж. Мястото все още не е замърсено от „инвеститори“, хората са все така свестни и не са променили отношението си към туристите. „Трите язви“ може и да ги няма отдавна, но прекрасната чиста природа си е там по всяко време на годината.
Пак ще се ходи – и то по-скоро! 🙂