Tag Archives: ваксина

За правото ни на избор да караме децата си пияни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/kod-grozdova/

Днес попаднах на нещо, което явно много добре се крие. Кой и с какви цели ще се разбере един ден.

Рових се аз в данните за катастрофите и открих с учудване, че 99.1% от катастрофите с жертви се причиняват от хора, които не са пили или поне частично са били трезви. Защо не се говори за това!? Опитват се да ни убедят, че да караш пил едва ли не убива на пътя, а то се оказва, че е над 100 пъти по-безопасно от това да караш непил. При това крият данните колко всъщност са били убити от пусти трезвеници и колко от порядъчно пияни.

Защо е всичко това? За пари, разбира се! Дали искат да унищожат изконната ни пивоварна индустрия за сметка на тия вредни сокове и коли? Дали защото искат просто по документи да изкарат някакви числа? Или да събират яки глоби?! Почти всеки прозрял истината и обърнал по няколко преди да се качи зад волана – само и само да спаси околните от нараняване – бива бързо глобен.

Всичко е наложено от западната медицина! Имало ли е изследвания, за да докажат, че у нас точно алкохолът не помага при каране?! Не, разбира се. Крият. Има обаче множество изследвания, които показват, че има дори повече катастрофи в Близкия Изток, където алкохолът е забранен. Какво крият от нас?! Колко живота щяха да бъдат спасени иначе?

Какво следва да се направи, ще питате. Въпреки всичко, което открих чрез научните си изследвания из мрежата, не съм против карането трезвен. Не смятам, че трябва да се задължават всички да карат пияни. Не е редно обаче да има забрани, ограничения и глоби за доказано по-безопасното. Трябва да е препоръчително. Всеки следва да може да направи свободен информиран избор дали да кара децата си пиян или не. Какво пречи това на другите – ако вярвате на пропагандата на подкупните ни власти, карайте си трезви като си мислите, че това пази децата ви. От къде на къде ще очаквате от другите да карат трезви? Това е тоталитарен режим!


Това, разбира се, е ирония. В същото време е и точен преразказ на това, което беше изписано като аргументи из антивакс групите. Единствено замених „не ваксинирам децата си“ с „карам децата си пиян“. Безотговорността при двете е приблизително еднаква. Разликата е, че пияните шофьори са убили една идея повече деца на пътя, отколкото неваксинирани деца са умрели от предотвратими болести в страната за последните 10 години. Голяма част от последните са били твърде малки, за да получат МПР ваксината, например.

С предложенията за отмяна на задължителния характер на ваксините и другите ограничения като детските надбавки и детските градини, в скоро време тази тенденция ще се обърне. Разбира се, всичко това се отрича от искащите „информиран избор“, тъй като те не вярват, че обществения имунитет пази най-малките и имунокомпрометираните или че ваксинациите водят до имунитет.

Всъщност, няколкократно съм посочвал, че съм за това ваксините да не са задължителни. Ще се подпиша първи на призив за това, но само при условие, че някой ми покаже как това би помогнало на повишаване на обхвата на ваксините. Това, че имунизационният обхват нямало да падне, се забелязва още след аргументите им и присъстваше в призива им преди 3 години. Тогава за пръв път се „ребрандиха“ от „против ваксини“ към „само искаме избор“ следвайки линията от антиваксърите в щатите. Никой обаче до днес не успя да обясни как точно ще стане това. Когато попитах, ми беше отговорено, че съм много нагъл да искам увеличение на покритието. При условие, че то и сега е опасно ниско в страната, лесно е да се досетите накъде ще тръгнат нещата. Именно затова страни като Италия, Франция и Австралия започнаха да прилагат мерки приближавайки се до тези в България.

Откъде идвал грипът

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2123

– Здрасти!

Едва не подскочих. Не всеки ден се случва да те поздравят зад гърба ти, докато чакаш на опашката в магазина, умислен в нещо.

– Здрасти да е. Какво става с теб? – Беше стар познат, с когото се срещаме, обикновено на улицата, по веднъж-два пъти годишно.

– Абе, карах някакъв грип напоследък нещо. Гадна работа, вече втори месец направо не съм същият. Слабост, мине не мине пак се разкихвам и ми става зле…

– Грипът е така, разбишква имунитета лошо. Може до шест месеца да влачиш след него проблеми…

– Я стига бе! Толкова дълго действащи отрови има ли?

– Не е отрова. Вирусът оказва ефект върху популацията на белите кръвни клетки…

– Глупости. Ти си доктор бе, как не те е срам да не знаеш какво е грипът и откъде идва!

Премигах на парцали.

– Да не знам какво е грипът и откъде идва? Какво имаш предвид?

– Явно не знаеш. А поне не си ли наясно защо на грипа му викат испанска болест?… Добре, де – защото германците атакуват с него най-напред в Испания. През Първата световна. През нея повече хора са умрели от грип, отколкото от военните действия, това не го ли знаеш?

– Германците атакуват с грип в Испания? През Първата световна война?!

– Разбира се! Всичките тези германски заводи, Байер и прочее, те първоначално са създадени за производство на химическо оръжие. Дето вие му викате фарма и го гълтате. Доброволни опитни мишки за новите германски оръжия…

– Че ти не пиеш ли лекарства?! – тръсна устата ми сама. Идиотски въпрос, но бях твърде пищисан, за да се контролирам.

– Разбира се, че не пия! Аз не съм такъв идиот като стадото. Дето и ти го пасеш и тъпчеш с експерименти. Ама конкретно на теб ти е простено, защото си наивник, искрено вярваш, че правиш добро.

– Ами преди две години като ме питаше какво върши най-добра работа за зъбобол?! – Шокът продължаваше. Наивността също – акълът ми е от този сорт, дето идва с ден закъснение.

– Айде сега глупости. Да не мислиш, че съм пил нещо от тия, дето ми изреди? Отидох на зъболекар, извади ми зъба, всичко е както трябва.

– Щом така си решил… – Успях да се сетя, че не е добра идея да му казвам, че зъб с кариес има нужда от най-обикновена пломба, и ще продължи да му служи още десетки години, може би доживотно. Никой не обича да му кажат, че е постъпил като идиот. А полза от казването май нямаше да има.

– Вземи и се стегни! Вируси не съществуват. Те са измислица на военно-промишления комплекс, да си прикрие опитите с химическо оръжие. Спонсорират всички медицински ВУЗ-ове по света, да ви лъжат, че има вируси. И да пробутват на пациентите ви нови оръжия за тестване, като лекарства срещу вируси. И най-вече като ваксини. Срещу вируси и не само. Всички ваксини са всъщност прикритие за тестване на химически оръжия. Примерно тази за детския паралич е тестове на френско химическо оръжие. Института Пастьор е прикритие за френските военни заводи. Целият Европейски съюз за това съществува – за да могат Англия, Франция и Германия да си изпробват химическото оръжие върху другите страни в него. Срамота е интелигентен човек да не го знае…

– А все пак, ако тая ваксина не вършеше работа, нямаше ли детският паралич да продължава да се вихри наоколо? Пък нещо не забелязвам…

– Именнооооо! Не се ли сещаш, че детският паралич всъщност не съществува? Той е измислица на французите, да си прикрият тестването на оръжия за масово поразяване! Платили са някоя стотинка на историците, да впишат тайно в старите документи, че винаги го е имало. Имам познат, историк – той ми е казвал, че шефът му лично е бил замесен и е фалшифицирал български исторически документи на тема болести. Те после затова и го прибраха, да не приказва много. Уж бил психично болен, ама не на мен тая! Знаем как стават тия работи…

– Чакай малко, аз съм виждал с очите си деца, болни от детски паралич! Като бях студент, имаше епидемия, не помня точно в кой град, и бяха докарали три деца в Медицинска академия. Беше направо тъжна гледка – петгодишно дете на изкуствено обдишване. И трите бяха неваксинирани…

– Нищо подобно! Организирали са го преподавателите ви, за да ви мотаят главите. Обещали са на дечицата по някоя играчка, да се преструват пред вас на парализирани. Или пък даже специално са ги натровили с нещо, дето парализира. Някое друго оръжие за масово поразяване, от любимата ти фарма. Хем да не могат да ви кажат, че са били ваксинирани, нали беше тогава задължително…

Преди няколко месеца се бях натъкнал на подобен случай. Тогава се отнесох с ирония и вътрешна насмешка. Сега обаче се впрегнах сериозно. Дали защото медицината ми е по на душата от езотериката? Или защото потенциалът за вреда на тази сфера на лудостта е толкова по-голям?… За щастие, вече стоях пред касиера.

– Ъъъ, не ми се струва много вероятно. Ако го бяха организирали заради нас, щяха да ги покажат на всички студенти. А ги бяхме видели само четири групи от четиридесет и осем, после преди изпита бях говорил с колеги…

– Мръсните дела трудно се правят на светло. Затова са ги показали само на някои, пък вие ще разкажете на останалите. Направили са ви съучастници, без дори да подозирате… Зловеща работа е тая, фарма мафията. И оръжейната. Добре, че в Русия не могат да пробият толкова лесно, там сами си разработват лекарствата и всичко. Женшен, байкалски шлемник, все природни билки, нямат нищо общо с фармата. Ама сега и в Щатите Тръмп ще им види сметката. Той е човек от народа, няма да търпи подобно нещо… Айде чао ти, и се осведомявай по-добре!

… Чудя се, как ли би трябвало да се казва диагнозата на такива? Изтрещяли – не, абсолютно ненаучно е. Алтернативно интелигентни – не, това е по-подходящо за малоумните… Алтернативно адекватни, може би?

И още нещо ме замисля. Повечето от тоя сорт зомбита се кланят на Русия и очакват Тръмп, човекът от народа, да освободи Америка от каквото е злодеят за съответното зомби. Не всички, но доста над 50%. (По-малко драстични случаи съм видял поне десетина.) Аз ли съм помешан на тема Русия и Тръмп, та ги виждам навсякъде? Май не – защо почти не ги срещам в разговорите си с нормални хора или „обикновени“ луди?…

Всъщност, не е честно да се присмивам на такива хора и да ги обиждам. Някои от тези, които съм срещал, ги познавам сравнително добре. Всички са стигнали до вярването в подобни глупости от много и гадни неприятности. Кой вече от двайсетина години е реално клошар, живее където и както завари, не знае къде ще спи утре. Кой изгубил цялото си семейство в глупави, но смъртоносни инциденти… И май всичките – изгубили надеждата си, че някъде напред в бъдещето ги чака нещо по-добро. И започнали да вярват в на каквито дивотии са налетели, за да имат на какво да се опрат вътре в себе си. Когато реалността не предоставя нищо, на което да се опреш…

Но как иначе да ги нарека, освен луди? Познавам стотици психично болни – шизофреници, с биполярно разстройство, с ОКР… Между тях почти няма луди. Те не са загубили връзката си с реалността, или поне не така дълбоко и опустошително. Изглежда, че „психична болест“ и „лудост“ са две съвсем различни понятия, и допирът между тях не е голям. И че напоследък хората, които са психично здрави, но в същото време са и луди за връзване, не са малко.

… Както и да е. Мили мои читатели, искам да ви помоля – не губете надеждата си. Каквото и да става, вярвайте, че ще ви се отвори начин да оправите нещата, или че ще се намери кой да ви помогне да ги оправите. Вие лично, не някакви обстоятелства извън вас. Почнете ли да търсите обстоятелства извън вас, на които да разчитате, рискувате да станете като тези мои познайници.

Да станете… алтернативно адекватни. Или, казано политически некоректно – луди за връзване.

Епидемията от туберкулоза в Украйна и смъртта на едно дете

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/tb-ukraine/

Тръгнала е „сензационна“ новина по антивакс групите за временно спряна БЦЖ ваксина в Украйна. Ваксината е българска – на БулБио. Мярката е стандартна, временна и е взета след смъртен случай на новородено. Според лекарите е било здраво и са поставили БЦЖ ваксината, както е по календар. Отново според лекарите смъртта няма връзка с ваксината, но в съответствие с процедурата е спряна до изясняване на случая.

Разбира се, върти се заедно с фалшивата новина, че доц. Маркова от БАН била показала, че ваксината е потенциално опасна, което тя самата отрече да е казвала или да може да се направи като извод от изследването ѝ. Това и още подобни са препечатани вече в Actualno и още няколко сайта.

Интересен момент, който пропускат да споменат за Украйна е, че детската смъртност намалява почти толкова бързо колкото в България – докато при нас е намаляла с 58% за 20 години, при тях е с 55%. Случаите на туберкулоза при тях обаче са многократно повече от нас и се увеличават. При нас има намаление от 8% за 10 години. Към миналата година в България е имала 23 случая на 100 хиляди население, а Украйна – 91. В някои градове като Одеса те са над 110. Те също са в списъка на WHO с високорискови държави заради резистентни щамове на туберкулоза. Анализатори посочват, че проблемът с туберкулозата в Украйна може да създаде проблеми и за Европа. Системата им страда от същите проблеми, както и България, в последващото проследяване и грижа за болните, но в много по-голяма степен. Резултатът е, че смъртността заради туберкулоза при тях е 13 пъти по-голяма отколкото при нас – 0.83 спрямо 11 починали на всеки 100 хиляди население.

В този контекст имунизациите при тях са дори по-важни, отколкото при нас. Докато ние сме много по-близко до премахване на нуждата от масова имунизация и вече постепенно намаляваме реимунизациите, при тях тя още има важна роля в сваляне на заболеваемостта. Затова доверието в системата е толкова важна. Инциденти като този поставят това под въпрос. Причините може да са много и разследването тепърва трябва да посочи какво се е случило. Възможно е конкретната ваксина да е била замърсена. Това се е случвало и преди с БулБио, но винаги е било хващано още при доставките и никога такива не са достигали до лекарите. Тогава трябва да има проверки и последствия за компанията. Възможно е да не е съхранявана правилно, каквито проблеми имаше и в България. Лекарите обаче отричат. Не на последно място, както се посочва в самото съобщение на украинските власти, най-вероятно няма нищо общо с ваксината и става въпрос за състояние пропуснато от лекарите при раждането.

Независимо обаче какво е заключението на разследването, то няма да бъде тиражирано както тази новина в следващите седмици. Просто не е толкова сензационно и спекулативно. Твърдения неприсъстващи в съобщението на украинските власти и сега се вкарват от Actualno, за да направят историята по-пикантна. Тези ще бъдат допълвани и украсявани, както обикновено, докато след месец не видим да се споделя нещо почти незвъзано с оригиналното събитие. Точно както се случи с доц. Маркова от БАН и статията в сп. Осем.

Интересното сега е дали родната агенция по лекарствата ще се задейства да направи проверка на БулБио или ще чака случая да нашуми в медиите или Украйна да поиска такава. Министерството на здравеопазването все още далеч от ваксина, която да има същото ниво на ефективност, както останалите ваксини от календара. Инвестиции в такава се правят отдавна, включително от държавите в западна Европа, където все още десетки хиляди се разболяват всяка година.

Пациенти, пациенти – 4

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2029

Още от серията тук, тук и тук.

—-

– Абе, да знаеш някоя знахарка, дето бае против сифилис? Един познат търси под дърво и камък…

—-

– Синът домъкна в къщи кока-кола. И се мъчи да я скрие, да не разбера, нали ме знае колко мразя всичко краварско. На мен ще ми пробутва номера! Пратих го до магазина и му налях в бутилката оцет, концентрат. Три дена в болница с изгаряне първа степен на хранопровода. Кълне се, че повече няма да пие тая гадост за нищо на света! Да видите колко просто е да му избиеш краварските бръмбари от главата!

—-

Прекипя ни от тая бабка на всичките спешни екипи. Стане ли към 11 вечерта, задължително ни вика, вече повече от година, абсолютно всеки ден. Нищо ѝ няма, просто ѝ е скучно. Ама тоя младок, дето го назначихме преди месец, ѝ намери цаката.

Отива екипът му при нея. Влизат с нахлупени маски на чудовища и дълги розови шалове. Пеят и танцуват петнайсет минути, след това си тръгват… Бабата още на следващия ден пише оплакване до главния и описва подробно представлението. Главният проверява – регистрирано стандартно повикване. Документацията изрядна: премерено кръвно, преслушано дишане – всичко в норма. Вика екипа на спявка. Екипът:

– А, онази бабка ли? Дето ни вика всяка вечер да я пазим от караконджолите?

Проблемът разрешен.

—-

Пристига мамичка към четиридесетте, с петмесечно бебе. Имало било обрив между крачетата, можело ли да ѝ изпиша мазило.

– Събличайте я и я слагайте на масата, да я прегледам.

Тя ме гледа подозрително, без да помръдне:

– Нужно ли е да гледате дъщеря ми ТАМ? Не може ли просто да ми напишете рецепта?

Обяснявам, че обриви най-различни, причини също, и съответно лекарства също… Тя си грабва детето, изхвръква през вратата и на излизане се обръща и тръсва:

– Педофилка с педофилка!

—-

– Ало? Извинявайте, аз само да попитам как е жената? Вчера я приеха…

– Ама господине, два часа през нощта е! Защо звъните сега?

– Казаха ми да звънна след девет!

—-

Чудя се, дали някой алтернативен лечител не е обявил, че които от заболяванията си скриеш от доктора при снемането на анамнезата, всичките ще минат сами? Писна ми вече по три пъти да питам пациент има ли алергия или пък диабет, и той да се кълне че няма, а после да се окаже, че от двайсет години вече ежедневно пие хапчета за тях!

Или се е завъдило някак в Интернет? Той е най-голямото зло за човешкото здраве. Даде възможност на лудите да се групират по диагнози и да си помагат срещу лечението. И после се чудим откъде се взеха всичките тези домораждащи, слънцехранещи се, пазещи се от кемтрейлсове, лекуващи се с пикни и лайна…

—-

Днес на прием (участъков терапевт съм) минаха таман 20 души. Най-спокойният и адекватен беше един, дошъл за медицинско освидетелстване за инвалидност. Шизофрения с агресивни пристъпи…

—-

Влиза поредният пациент – чичко с балтон, мустаци и тежък поглед:

– Добър ден. Петров съм, двайсет години съм работил в Министерството на здравеопазването. Така че мислете добре как ще ми се погрижите за зъба!

Както съм капнал след цял ден работа, така ми се качи всичката кръв в главата:

– Оооо, ама оттам ли сте? Значи на вас дължа, че работя в такъв непоносим бардак, без лекарства, без инструменти, с развалена апаратура, смотани началници, гаден график и ниска заплата? Заповядайте на стола, моля ви! Разполагайте се, чувствайте се удобно! Ей сега ще се погрижа за зъба ви! Така ще се погрижа, че за цял живот ще ме запомните!…

—-

Абе това днешните деца непрекъснато боледуват. Ние навремето колко по-здрави бяхме! Чудя се – от какво ли? Смолата от черешите ли е била толкова лечебна, зелените джанки ли, димът от запалените гуми ли, купищата ожулвания, порязвания и синини ли?…

—-

Преди половин година – повикване от разтревожена възрастна дама. Племенникът ѝ от съседния апартамент нещо ужасно отслабнал напоследък, имал странни идеи за храненето. Та не може ли да го видим все пак, нищо че сме Бърза помощ. Човешка молба. Черпи ни с бяло сладко и хубаво вино.

Въздъхваме, но влизаме при въпросния. Кратък разговор. Вече втори месец се хранел само със слънце. Чувствал се чудесно. Бил отслабнал, понеже бил изхвърлил всичките натрупали се в организма му шлаки, всеки момент вече щял да започне да пълнее от слънцето.

Връщаме се при лелята. Предписание за психиатрична помощ. Обясняваме ѝ по каква процедура да мине. След седмица идва да ни носи цветя и бонбони. Прибрали го точно навреме, вече бил на път да не може да бъде захранен даже. И ретината на очите му била попрегоряла, но не фатално. Лелята се била сетила да го посъветва – слънцехраненето са го измислили йогите, те са свикнали на малко и на студ и мрак, а нашето слънце тук е яко, българско. Слагай си тъмни очила като гледаш слънцето, че преяждането е вредно, навсякъде го пише…

В момента онзи ни съди пред Европейския съд. Били сме агенти на не знам каква конспирация и сме го били репресирали политически. Нямам представа как ще свърши тая.

—-

Днес в кабинета една щеше да ме разкъса. Вой до небесата. Защо опашката е толкова дълга и защо лекарите са толкова малко!

Отбелязвам, че единственият начин да станат повече е да нарежем наличните на парчета. Отговор:

– Ей сега ще се оплача от теб в министерството и ще те уволнят!

Вероятно мисли, че така лекарите ще станат повече.

—-

Неделя, 5:30 сутринта. Повикване – „на 80 години, отекло ѝ е лицето“. Находка: бабата си разчесала пъпка на челото, тя се инфектирала и около нея се подуло. До нея стои петдесетинагодишният ѝ син.

– Не направихте ли нещо за тия пет дни, та се стига дотук?

– Ми ходихме в аптеката.

– И какво купихте?

– Ми нищо.

– И за какво тогава ходихте там?

– Ми не знам.

– Е добре, какво искате сега от Бърза помощ?!

– Ми да ни кажете какво да купим от аптеката…

Не вярвате ли, че извънземните съществуват? Ето ги, сред нас са!

—-

Повикване в три през нощта. Петия етаж, асансьор няма, осветление във входа също… Отваря ни вратата развълнуван дядо:

– Докторе, имам захарен диабет!

– Че как го определихте?

– Имам захар в урината!

– Как ви го установиха?

– Аз си го установих! Като пикая на пода, и чехлите ми залепват!

—-

Повикване – мъж, 46 години, „силно подпухнали яйца“… Звънваме на вратата – тя се отваря и на нея стои мъж със свалени панталони и действително доста подпухнали яйца. Орхоепидидимит. Предлагаме му хоспитализация – той възкликва обидено:

– Ама какво, вие няма ли поне да ги опипате?

Като ни вижда, че сме жени…

—-

Докато ѝ преглеждам детето, мамичката разпитва:

– А вие колко деца имате?

– Нямам деца.

– Какво?!… Как тогава ви позволяват да лекувате чуждите деца, без капка опит? Вие срам нямате ли?!

Няколко секунди ми липсва дар словото. След това изтърсвам:

– А на патоанатомите сигурно трябва да им забраняват да правят аутопсии, докато са още живи?

—-

Пращат ни този пациент от изтрезвителя. След едноседмичен делириум. Обяснявам му, че трябва да пие лекарства. Посреща ме железен аргумент:

– Че те нали вредят на черния дроб?

—-

– Ама как така не си давате телефона бе, докторе? Нали сте джипи? Ако детето ми се разболее в три през нощта, на кого да звъня?

—-

– А може ли да ми сложи инжекцията друга сестра?… Ми като ви гледам една такава младичка, сигурно още се учите как се прави…

—-

Гонят ме по линия на министерството. Отказ за оказване на медицинска помощ. Половината ми съседи са се подписали.

Съседката внезапно получила инфаркт. Съседът хукнал, звъннал ми на вратата – без резултат. Дошли и други съседи, звънели, думкали по вратата – без резултат. И написали жалба до министерството.

А аз през това време съм била в болницата на дежурство…

—-

Пристига при мен вчера млада двойка. Нямат дете, въпреки вече двегодишни усилия. Тръгвам да снемам анамнеза – оп-па, дребна подробност. Секс правят задължително с презерватив. Нямали си много доверие и се бояли от инфекции.

Обяснявам им, че така няма как сперматозоидите да стигнат до целта – гледат ме като идиот. Навсякъде в Интернет (къде ли е това навсякъде?) пишело, че латексът пропуска сперматозоидите, но не и инфекциите. Опитвам се кротко да ги убедя, че не е точно така. Възмутени напускат кабинета и отиват да търсят шефа на поликлиниката, да се оплачат от мен. Бил съм тотално некомпетентен и съм бил опасност за болните…

—-

Точно така. Уговарям те да си ваксинираш детето, понеже правителството е наредило всички деца да са с чипове. ГМО соята вече ти влиза в генома и скоро и ти ще пуснеш коренчета и ще станеш на соя.

Всъщност не, преди това ще долетят зелените човечета или чичковците с черните костюми, по твой избор, и ще те приберат. И съседа ти също. Мен няма да ме приберат, аз участвам в световен заговор заедно с всички останали лекари. Експериментираме с човечеството по нареждане на зелените човечета. Вчера ми звъня шефът ни от всепланетния щаб в Хондурас и каза, че ти не си си направил кръвна картина, и не сме могли да ти откраднем ДНК-то. Затова и са ти внушили телепатично да дойдеш, мислейки че си пазиш детето от ваксинация.

А, забравих. Докато ти ваксинирам детето и ти взимам кръв за анализа, ще те заразя със СПИН, сифилис, хепатит и едра шарка. Понеже ми е жал за еднократните спринцовки и тайно ги вадя от кошчето и залепвам обратно в опаковките. Пък и нали съм си купил дипломата, какво разбирам аз от стерилност?…

Хора мили, ако нямате мозък, моля ви, не гледайте кабелна телевизия. И не четете в Интернет. Вземете и прочетете вместо това учебника по биология за седми клас. Всъщност, за него ви е още рано. Почнете с учебника по естествознание за четвърти. Може и направо с хлоразин, той е добър срещу психози…

Най-правилно е изобщо да не ви го казвам. Еволюцията трябва да отсява идиотизма, иначе на поколението ни лошо му се пише. Ама нали все пак съм лекар…

С какво ли да наплашим родителите днес?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/splashvane-na-roditelite/

Днес една „новина“ за ваксините обиколи кафявите медии. Става въпрос за дете от Бургас с постваксинална вяла парализа. Няма да давам линк към „новината“, защото съм сигурен, че ще я видите на стените си споделена то вайкащите ви се познати хващаши се на шокиращи новини.

Първо, всяка седмица в България има по 3-4 случая на остра вяла парализа. Почти всички нямат връзка с ваксината срещу полиомиелит. Такава парализа най-често се получава от тежки инфекции засегнали нерв. Неактивната IPV ваксина, която се използва в Европа и у нас, води в изключително редки случаи до лека временна парализа без дълготрайни последствия. Такива случаи има по 1-2 в България на година при 250 хиляди бити дози. За сравнение, в 1 на 100 случая полио вируса води до недъзи и смърт. За същото писах през ноември, когато пак се завъртяха твърдения, че ваксината водела до паралич. Не, не води.

Второ, в статията има личната история на майката и някои доста интересни неща. Определенията за лекари и адвокати няма да коментирам. Изглеждат ми доста поукрасени от кафявите медии. На мен ми беше странен коментарът за това как немски лекари се „шашнали“ на имунизациите в България. Календарите са много подобни (по-долу има сравнение). Разликата е, че в Германия не бият хепатит веднага след раждането и не бият БЦЖ – просто отдавна са намалили заболеваемостта от тези болести, за разлика от нас. За сметка на това отдавна бият ваксини срещу рота вирус след раждането, варицела, менингококи и кърлежов енцефалит. Също така покритието на HPV ваксината е едно от най-високите в света. Затова ми се струва повече от невероятно един немски лекар да реагира така.

Трето, не е вярно, че няма регистър. Не е вярно, че тези случаи не се следят. Има, проверяват се, а точно за вялите парализи има специален регистър покрай усилията за изкореняване на полио. Също, макар в законът формално да го пише, ваксините в България не са въобще задължителни. Всъщност, последствията у нас са дори по-леки от доста държави. Малко като „задължителното“ гласуване.

Четвърто, за обезщетенията за такива случаи отдавна съм казал, че съм абсолютно за идеята. При условия обаче, че се пълни с глоби на родители отказали ваксини, като глобите да бъдат увеличени драстично и да се налагат реално. Сега са само формално преведени в закона, но по думите на РЗИ-тата никой не е глобен. С такъв фонд ще има повече видимост колко са наистина подобните случаи и колко от тях са просто спекулация. Сега половината от съобщените 30-40 случая нямат общо с ваксините, повечето от останалите са или от препоръчителните ваксини за грип, или са фебрилни гърчове след като майките не са пожелали да дадат ибупрофен.

Никой никога не е твърдял, че ваксините са на 100% безопасни или че работят на 100%. Никой не твърди, че рискове няма. Ползата за здравето на всяко едно дете обаче надвишават многократно рисковете. Тук не става въпрос за късмет или „теглене на къса клечка“, а за възможност детето да се пребори с тежки заболявания. Ако организма му реагира така на деактивиран вирус, то представете си как ще реагира на дивата му форма.

В никакъв случай не поставят под съмнение историята на майката. Да ти се случи нещо такова е ужасно и за съжаление мога да си представя през какво минава. Причината да напиша всичко това, беше украсената история завъртяна в медиите търсеща единствено посещаемост за сметка на сплашване на родителите. Липсата на обективност я оставяме на страна – нямам илюзии, че точно тези медии ще потърсят мнение на лекар. Трябва обаче да се поставят нещата в контекст и да се спре с твърденията за паралич, инвалидност и масовост. Проблеми с ваксините има, но те не са в действието им, а в доставките, цените, достъпността и обучението на лекарите. За това ще пиша повече друг път.

Ето тук ще намерите сравнение между календарите на България (в зелено) и Германия (в синьо). Вижда се ясно, че в Германия има повече ваксини и реимунизации. Интерактивна версия ще намерите на сайта на ECDC.

vadebg


Статията е написана на база информация от докладите на Global polio eradication initiative, както и препоръките на Министерството на здравеопазването и Националния център по заразни и паразитни болести. Не следва да взимате медицински съвети от тук или от където и да е в мрежата или масовите медии. Обърнете се към личния си лекар или педиатър, ако имате въпроси или притеснения. Интернетът не е и не може да бъде заместител на медицинските специалисти.

Бабите днес са по-нездрави от техните баби, внучетата – по-здрави от всички поколения до сега

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/babite-dnes-sa-po-nezdravi/

Здравето на населението е много трудно за измерване и сравнение. Може да гледаме разходите за здравеопазване, взетите болнични и дори анкетите питащи хората дали имат болежки. Всички те обаче или разчитат на субективно възприятие, или се влияят от моментното икономическо състояние и дори конкретни политически мерки. Единствената обективна мярка, за съжаление, е смъртността. Колкото повече умрели има в даден период, толкова можеда кажем, че е по-зле здравето и здравната система.

Преди година писах за заблудите, които витаят около индекса за смъртността. В последния месец темата отново обиколи медиите покрай обновената класация на ЦРУ, която ни поставя на второ място след Лесото. В същата World Factbook ЦРУ бяха объркали населението на България занижавайки го с почти милион. Преди година и половина се поправиха, но с такава грешка не трябва да ни учудва, че са объркали и тази класация. Именно цитирайки нея толкова издания писаха, че сме най-нездрави и умираме по-често от почти всички страни по света.

WHO, Световната банка и Евростат посочват, че не бива да се използва абсолютната смъртност (или crude mortality) за сравнение между държавите. Проблемът е в различната структура на населението. Смъртността е нищо повече от общ брой умирания спрямо населението. Заедно с още няколко метрики е индикатор единствено колко намалява населението, но не може да се използва за оценка на здравето на хората и дори вероятността да починат.

Обсъдих този проблем подробно в предишната ми статия. Примерът, който пък дадох във вчерашния ми текст за Капитал, беше за два блока с еднакъв брой жители. В единия има най-вече пенсионери, а в другия – предимно млади двойки с деца. Съвсем очаквано в първия ще има повече некролози. Аналогично на другите развити страни, застаряващото население в България е причината смъртността сред по-възрастните да има по-голяма тежест в общата статистика.

Верни данни, грешна употреба

Именно затова България има доста по-висока абсолютна смъртност отколкото Румъния, която пък е същата като Германия. Двете страни са съответно на 26-то и 27-мо място в класацията. Дори само тези позиции говорят, че нещо не е наред в индекса на ЦРУ. Ако вземем смъртността по възрастови групи (колко души на дадена възраст умират спрямо общият брой хора на същата възраст), виждаме съвсем друга картина. Тук съм взел смъртността на Германия за база и съм показал колко процента разлика има по възрасти в България и Румъния. Включил съм и Латвия, която в класацията е на трето място точно след нас.

death1

Вижда се ясно, че България има между 25 и 75% по-голяма смъртност сред непълнолетните от тази в Германия. В Румъния обаче има между 100 и 175% повече смъртност от Германия. С други думи, два пъти по-далеч са от нивото на Германия от нас. Поне по този показател. Във всяка възрастова група немците имат по-голяма смъртност от нас, с изключение на хората около 50 и повечето над 60-те.

Именно тук е разковничето – ние имаме повече хора в тази възрастова група от тях. Аатова сме на второ място, а те по-назад от нас. Аналогично, вижда се колко по-голяма смъртност има Румъния от Германия, а в класацията на ЦРУ са едни до други. Разликата в структурата на населението проличава ясно.

Разликата с Естония е още по-голяма. Във възрастите между 5 и 55 имат в пъти по-голяма смъртност от нас. Малко по-добре са единствено при най-малките и възрастните. въпреки това, са точно зад нас по абсолютна смъртност. Интересното също е, че и трите държави имаме по-малка смъртност от Германия сред онези на 85 и повече години.

Алтернативата

Отчитайки тези проблеми, редица организации са взели мерки. Едно решение е т.н. ASDR – възрастово стандартизирана смъртност. Пресмятат смъртността по възрастови групи и приемат, че структурата на населението е еднаква за целия свят. Така се получава индекс, който позволява сравнение между държавите и показва много по-точно състоянието на здравната система и здравето на населението им.

Методите за изчисление на ASDR са практически еднакви. Разликата е каква стандартизирана структура приемат. WHO, например, взима предвижданията за средните стойности за населението на света между 2000 и 2025 г. Подробности и сравнения с други методи ще намерите тук. Вече 10 години използват този индекс за по-точно сравнение. Следният атлас показва картата на света според групата, в която се намират държавите – критична, висока, средна и ниска смъртност.

dr-ch2

България е посредата на класацията и е в групата по средна смъртност. Данните са от 2012-та и има определено подобрение у нас за последните 4 години. Общото положение в света обаче също се подобрява бързо, защото през 2000 г. също сме били по средата на класацията. При това независимо, че средно намаляваме смъртността си по възрастови групи с 26%.

Отново Румъния е по-напред от нас заради по-доброто здраве на възрастното си население, но само с малко. Германия е много по-напред. Този индекс показва много по-добре разликите между държавите. Сами се сещате, че не може да се сравнява здравеопазването ни с това в централна Африка, където на места дори ваксинациите са под 50%. Всъщност, ако разчитаме на типичния за нас жлъчен глад за негативни новини, може и да повярваме на такова твърдение. Достатъчно е да бъде поднесено шокиращо в жълта медия или от водещ на сутришен блок на национална телевизия. Затова е толкова важно да имаме критично мислене и да разпознаваме фалшивите новини.

Питай баба си

Друг начин да се погледне на този въпрос е с историческа справка. Това направих в предишната си статия, но разглеждах само последните 15 години. Тук сравнявам последните 55. Следната графика взима 1990 г. за база и сравнява колко повече или по-малко е била смъртността през различни години и възрастови групи.

От нея разбираме, например, че през 1960-та година, хората между 35 и 60 г. са умирали с до 25% по-малко от онези на същата възраст през 1990-та. Същото важи и за онези след 75. Това може би говори за сериозно влошаване на здравеопазването през 70-те и 80-те. Тенденцията на влошаване се забелязва и през 2004-та, когато 50-60 годишните имат дори по-голяма смъртност. За последните 10 години обаче има сериосно подобрение по всички показатели, както показах преди.

death2

При младежите и децата ситуацията е обратна. От 1960-та има постоянен спад в детската смъртност. В следващите 30 години намалява 3.5 пъти смъртността сред децата до 5 годинки и още наполовина в последните 25 години. Тенденцията продължава с бързи темпове надолу. Това говори за по-ниска заболевамост, по-добра диагностика и предотвратяване на фатални състояния.

Нещо, което ме учуди беше разминаването между 45 и 60 години. Независимо, че смъртността в тази възрастова група е намаляла от 90-те насам, все още е над нивата от 1960 и 1975. Затова обърнах перспективата и разделих населението на 5 възрастови групи – деца, младежи, възрастни, напреднала възраст и пенсионери. На следната графика взимам смъртността на всяка група през 1960-та за база и показвам как се е променяла сред населението на същата възраст през всяка от следващите 55 години.

death3

Вижда се това, което коментирахме до сега – при децата има непрестанно подобрение, при младежите тенденцията е надолу с леко прекъсване през 90-те. При възрастните (30-45 г.) има подобрение през 60-те, но положенето се влошава силно през 70-те и 80-те. При хората в напреднала възраст (до 60 г.) влошаването е още по-голямо и започва дори по-рано. Пикът и при двете възрастови групи е през кризата през 1997-ма, след което има значително подобрение надолу. При най-възрастните (60+) влошаването продължава до 1983-ра, след което има леко, но непостоянно подобрение.

През последните 20 години сме копенсирали доста от влошаването на здравето и смъртността през 70-те и 80-те. При българите между 30 и 45 вече нивата са под тези през 1960-та. При младите и децата намаляват постоянно и вероятността да загубите дете е в пъти по-малка от баба ви или майка ви, например. При хората в напреднала възраст обаче смъртността все още е висока. Причините за това са доста. Несъмнено може да споменем неща като недобре работещата спешна помощ и замърсяването на въздуха. Също толкова важни са обаче нежеланието да се ходи на контролни прегледи (рак на гърдата, матката, простатата…), инатливото нежелание да се грижим за здравето си (абе какво ще ми каже толкова доктора), липсата на спорт и влошаване на общото здраве на сравнително ранна възраст (изживяла съм си живота аз; на 40 е нормално да имаш болежки). Все пак, не трябва да забравяме, че има подобрение в последните 10 години, така че навярно нещата се променят в правилната посока.

„И все пак намаляваме…“

Няма спор. Причината всичко изброено до тук да влияе толкова на общата смъртност е увеличаването на делът на хората в напреднала възраст от общото население. Причините затова са както бумът в раждаемостта през 50-те комбиниран с ниска детска смъртност (в сравнение с началото на века), така и емиграцията на младите в последните 25 години и намаляването на броят деца на семейство започнало в края на 70-те и стабилизирал се през 90-те.

Всичко това може да се изобрази със следната графика. Тя показва как дялът на българите между 30 и 60 (жълто и зелено) практически не се променя за 55 години. С увеличение на средната продължителност на живота има много повече българи над 60-те. Българите под 30 пък намаляват значително. В това няма никакъв спор. Това обаче не означава, че ще „изчезнем“. Трябва да вземем мерки, но надали някой си представя, че може да накараме българките да раждат по 3-4 деца. Има какво да се направи, но за това ще пиша в по-нататък.

death4

Не, детето ви няма да получи парализа от ваксината срещу полиомиелит

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/polio/

В последната седмица на няколко места, включително в блога ми, стана въпрос за ваксината срещу полиомиелит и как “сама по себе си причинявала детски паралич”.

Не. Не тази използвана в България, Европа и вече в почти целия свят.

Наистина, пероралната ваксина (OPV) причинява в много редки случаи парализа. Тъй като ваксината използва отслабен вирус, след ваксинациите е открит щам, който води до усложнения (VDPV). Една разновидност на този щам дори може да се пренася (cVDPV). Пероралната ваксина е използвана у нас до 2007-ма, също както в цял свят, защото предпазва най-добре срещу дивия щам. След като е доказано, че дивият полиомиелит е заличен от Европа, всички минаваме към ваксината с изцяло деактивиран вирус (IPV), който се бие с инжекция. Той няма такива странични ефекти и макар да предлага по-слаба защита, все пак е достатъчен за поддържане на обществения имунитет докато заболяването бъде заличено навсякъде.

Дори с редките случаи на парализа от пероралната ваксина, тя си струва. Между 2000 и 2011-та в световен мащаб са били около 10 милиарда дози от ваксината и случаите на парализа са били по-малко от 700. За сравнение, без ваксината жертвите са щели да бъдат около 6 милиона по оценка на Световната здравна организация.

Все пак, рискът от VDPV остава и затова след заличаване на дивия полиомиелит всички ще минат на ваксината, която ние използваме сега. Затова OPV ваксината се използва все още – най-вече в южна Азия, където има джобове на болестта. Преди няколко месеца OPV ваксината беше сменена едновременно навсякъде изключвайки единия див щам, който от години не е срещан никъде. Това е пример за напредъка, който е постигнат.

Индия е друг такъв пример. След сериозни проблеми в гетата им и с разпространението на ваксината, държавата е обявена за свободна от полио през 2012. Проблемите остават в Афганистан, Пакистан и Нигерия. От началото на година там е имало само 32 случая. През 2015-та са били 52. Основната причина да не сме постигнали вече заличаване на дивите щамове в световен мащаб е силният отпор на крайно настроени религиозни и военни фракции. Талибаните в Афганистан и Пакистан често атакуват медицинския персонал, който ваксинира децата в селата. Подобна е ситуацията и в Нигерия. Убити са десетки сестри и лекари. Те споделят същите вярвания, като антиваксърите у нас и в щатите – че ваксините са били конспирация за стерилизиране на населението. Разликата, е че родните антиваксъри не са вдигнали още оръжие срещу лекарите, макар в щатите някои явно да призовават към това.

В България дивият вирус не е засичан от 25 години. През 30-те и 40-те е бил най-силен и последно у нас е имало случаи през 1991-ва. Това не означава, че не може да се върне. Както казва главния здравен инспектор д-р Ангел Кунчев, рискът идва от внос на вируса. Няколко държави най-вече в Африка страдат от такъв проблем. СЗО също предупреждава, че поради силната заразност на дивия вирус, евентуалното намаляване на обществения имунитет в даден регион може да доведе до нова епидемия. Достатъчно е един човек да пътува към Нигерия или Пакистан и да се върне със заболяването.

Вирусът произлизащ от пероралната ваксина обаче все още се среща в Европа и ще отнеме време да се заличи изцяло. Малко известен факт е, че леки парализи може да се получат от всякакви инфекции, не само от щам на полио вируса. У нас, например, от началото на годината има 177 засечени случая на т.н. остра вяла парализа. Всеки случай се следи и тества от НЦЗПБ. При почти всички е доказано, че са причинени от общи вирусни инфекции без връзка с WPV или VDPV. Лекуват се напълно и почти винаги няма последствия. Антиваксърското движение обаче продължава да твърди, че те се причиняват именно компонентът срещу полиомиелит във ваксините от задължителния имунизационен календар у нас. Това всъщност влошава ситуацията, защото ваксината няма въобще такъв ефект и именно тя е единственият начин да се пресекат VDPV щамовете.

Отново виждаме как успехът на една такава здравна мярка пречи на довършване на работата ѝ. Забравили сме как у нас всяка година хиляди са умирали и стотици са оставали недъгави от тази болест. Наскоро се сблъсках с това. На първия етаж в сградата, в която работя във Франкфурт, преди време отвори ортопедична клиника. Месеци наред виждах хора с разкривени крака и други проблеми да влизат там. Всички бяха възрастни. Не се замислях въобще. Поне докато преди месец не видях плакат за организирана среща на страдащите от детска парализа заради полиомиелит. Влязох да питам и се оказа, че те били един от кабинетите специализирани в рехабилитация на такива случаи. Не можело да се направи нищо за подобрение, но поне 1-2 пъти в месеца им помагали с раздвижване и процедури. Средната възраст на тези пациенти била 55. Нямали са пациенти с увреждания под 40.

Всичко това дължим на усилията на милиони лекари и сестри по цял свят, някои от които жертват живота си всеки ден. Най-голям принос обаче има един лекар – д-р Джонас Солк. Наскоро се навръшиха 100 години от рождението му. През 1953-та той разработва първата ваксина срещу полиомиелит. Вместо да я патентова, както правят всички, той я пуска свободно. Някои оценки сочат, че така е пропуснал печалба от близо 7 милиарда долара. Резултатите не закъсняват. Докато през 52-ра в щатите е имало 58 хиляди нови случая, само за 5 години с ваксината те са намалели до хиляда. Мисля, че това говори достатъчно красноречиво.

Ваксинирайте си децата.

criuydkwgaayd-f

Статията е написана на база информация от докладите на Global polio eradication initiative, както и препоръките на Министерството на здравеопазването и Националния център по заразни и паразитни болести.

Системата работи, но често има нужда от помощ

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/sistemata-raboti/

Преди две седмици адв. Мария Шаркова и аз писахме за “лечителите” от екрана, за това как ни се представят като специалисти по хранене, различни болести и натурални лечения. Статията беше публикувана първо в Капитал. Поводът беше отговор на РЗИ София на мой сигнал, в който установяват, че лице давало здравни съвети няма регистрация и от там – право да извършва такава дейност. От въпросното решение обаче не последва нищо – контролния орган беше решил, че не е тяхна работа.

Последва протестно писмо, че би следвало да направят следващата стъпка – да проверят дали се извършва здравна дейност и дали е нарушен закона. Сигналът, също както статията в Капитал, беше съставен заедно с адв. Шаркова. Тази седмица получих отговор от РЗИ София, с който благодарят за изразената гражданска позиция. Съобщават също, че е извършена подробна проверка и са установени много примери, в който въпросното лице е давало здравни съвети, включително за здравето на бременни жени и малки бебета. Съставен е акт за административно нарушение.

20161109-redacted1
Подобно на предишното решение, заличихме данните на нарушилата закона по очевидни причини.

Отговорността на медията

Докато тази санкция засяга само въпросната “нутриционистка”, но не и медията, която я е поканила и безкритично ѝ е дала ефирно време. Имат всички причини утре да доведат друг случаен човек, да го представят за експерт по хранене и да го разпитват как зрителите да се предпазват от инфекции и болести. Самите зрители няма да забележат дори смятата и няма да разберат, че през цялото време не само се е нарушавал закона, но се е застрашавало общественото здраве.

Попитах за всичко това Канал 3, които бяха причината за моя сигнал. Исках да знам дали са искали някакво сведение, че поканеното лице има право да извършва здравна дейност и ако не, дали смятат, че това съвпада с етичните принципи на журналистиката. Отговорът им беше лаконичен:

Уважаеми г-н Юруков,

Благодарим Ви за зрителския интерес и активност . Искаме да Ви уверим, че телевизия Канал 3 има независима редакционна политика, която стриктно спазва Законите на България.

С благодарност за Вашия интерес към програмата ни, желаем хубав ден!

С уважение,
Теодора Василева,
Технически секретар

Не става ясно защо въобще споменават, че имат независима редакционна политика. Навярно за тях това означава, че могат да правят каквото си искат без последствия. За стриктното спазване на законите може доста да се поспори. Съдейки по сайта им, телевизията не са подписали никой от етичните кодекси. Независимо от това, според чл. 76. т. 2 от Закон за радиото и телевизията те са длъжни да спазват етичния кодекс на Фондация “Национален съвет за журналистическа етика”.

Отделно, РЗИ посочва като една от доводите за установеното нарушение на Закона за здравето именно факта, че са давани здравни съвети пред широка аудитория. Телевизия Канал 3 е дала такава трибуна редовно на въпросното лице и би било обидно за тях да твърдим, че не са знаели предварително каква квалификация има. В този смисъл може да се направи твърдението, че са спомогнали за нарушаване на закона и са застрашавали общественото здраве от ефира си. Сигнал за това е подаден на СЕМ.

Генералният проблем

Това е един случай с един псевдо-лечител и една телевизия. Канал 3 обаче далеч не е единствената. Вчера пуснах сигнал срещу още едно такова предаване от септември по Нова телевизия. Случаят е идентичен като даване на съвети и квалификация на поканения “специалист”. Нова не откликнаха навреме на същите въпроси, които зададох на Канал 3. Ако получа отговор, ще допълня статията.

Всъщност, проблемът далеч не се ограничава до здравето. Писал съм многократно как медиите канят хора без нужната квалификация да говорят за демография, образование, интернет и много други. Представят ги като експерти и насаждат така заблуди, спекулации, а често и омраза и безпочвени скандали.

Това далеч не е запазена марка на една или друга медия и далеч не е от вчера. Не виждам обаче път към решаването му чрез саморегулация. В никакъв случай не може да се каже, че всички журналисти и редактори са в тази категория. Има много, които са отговорни и на които трябва да благодарим, че се борят за едната истина вместо да вземат лесния път. Малко или много обаче всички медии попадат в капана на бързите новини без надеждна проверка, но с широк потенциален отзвук. Разбира се това, че грешката е тяхна, не отменя задължението на нас зрителите да сме бдителни.

Системата работи, но трябва да я побутнем

Надали някой би имал съмнение, че статията ни с адв. Шаркова в Капитал е била основната причина за повторната проверка на РЗИ София. Затова днес публикувахме там информация за наложения акт и какво означава това. Нищо обаче няма да се случи, ако не се подават сигнали. Точно това направихме ние – писахме и настоявахме да бъде спазен закона.

Ако не сте съгласни с ограниченията, които налага Закона за здравето и Закона за лечебните заведения, то трябва да се обърнете към Народното събрание, към депутатите си и да настоявате за промяна там. Това е демократично установеният начин. Това се опитаха да направят и антиваксърите в опитите си практически да спрат ваксинациите.

Когато е в сила обаче, законът трябва да се спазва и голяма част от отговорността за това пада върху нас – гражданите. Всеки може да подава сигнали като нашия на РЗИ и СЕМ. Достатъчно е да дадете информация точно къде, кога и как смятате, че е наручен закона. Сигналите се изпращат чрез прост email и нямат нужда от подпис. Адресите на РЗИ-тата ще намерите на страницата на Министерството на здравеопазването, а формулярът за сигнали до СЕМ е тук.

Никой не може да ви гарантира, че резултат ще има. Трябва да настоявате, да повтаряте и навярно да вдигнете шум. Единствената гаранция е, че ако не пуснете сигнал, нищо няма да се промени. Може да си мислите, че всичко това е ненужно и само глупавите биха се вързали на съвети от женски списания и сутрешни шоута. Замислете се обаче колко от обкръжението ви споделят редовно такива статии, колко от тях са уязвими на такива внушения заради продължителна болест, например и колко вече са давали пари на врачки. Може да се смеем как в БГ Мама се жалват, че са ужилени със сериозни суми от такива натуропатки, но утре това може да е ваш роднина. Вместо да се тюхкаме, че никой не ги е хванал до сега, защо да не поемем инициативата?

Криворазбраният баланс в една ненужно деликатна тема

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/krivorazbraniqt-balans/

Покрай материалите ми за имунизациите, антивакс движението и псевдонауката, редовно ми препращат статии и статуси по темата. “Виж, виж какви глупости пишат пак.” Наистина, редовно става дума за “скандални разкрития”, “световна конспирация за евтаназия” и преводи на материали в американски или руски издания за “натурален живот”. Такива с лопата да ги ринеш. Днес обаче получих статия на една “холистична нутриционистка” със заявка за балансирано мнение. Линк ще намерите в края на този ми коментар.

Най-общо казано се опитва да посочи ползите от ваксините и правилно показва, че няма научни доказателства, че причиняват аутизъм, астма и други приписвани им заболявания. Описва и как благодарение на модерната медицина и ваксините в частност, детската смъртност е спаднала драстично през последните десетилетия. В целия си текст обаче неизменно следва линията, че ваксините може да “отключат” такива заболявания, че трябва индивидуален подход за всяко дете и най-вече, че ваксините са равностойни на игра на руска рулетка.

Тъй като имах 20 минути за убиване в градския транспорт, реших да ѝ отговоря. В повечето случаи най-добрата стратегия е да игнорираш такива текстове, но този вече беше споделен 150 пъти и имаше 330 харесвания. Макар да изгледа като търсене на баланс, всъщност статията повтаря същите неверни неща, но поднесени така, че да грабнат вниманието на онези родители уязвими след раждането и търсещи всякаква информация. По-долу ще ви илюстрирам защо това е проблем.

В този контекст, отговорът ми беше следният:


Идеята, че моноваксините са някакво по-добро решение дори за отделни случаи при липса на обективни противопоказания е най-малкото медицински неиздържано, но най-вече опасно за децата. Реакцията към една многовалентна ваксина е приблизително същата, както към една моновалентна. 6-валентната ваксина създава реакция у организма като към заплаха, която всъщност не съществува. Удължавайки това състояние 5-6 пъти само поставя детето в ненужен риск.

Тезата, че децата днес са с по-слаба имунна система спрямо децата преди няколко поколения практически не е вярна. Точно обратното – подготвена е много по-добре да де справи с най-сериозните заплахи достатъчно бързо, за да има възможност да преодолее и по-слабите като грип и инфекции. Преди само няколко поколения във всяко семейство е имало по 1-2 деца починали от предотвратима днес болест. Както правилно казахте, най-слабите са си отивали тогава. Днес същите живеят благодарение именно на тези ваксини и антибиотици, но това не променя факта, че имунната им система е по-слаба и боледуват малко повече. Това не означава, че имунната система на всички деца е по-слаба, а че към оцелелите се добавят такива с по-слаба. Изводът Ви е типичен пример за нормална когнитивна склонност базирана на грешката с оцелелите (survivor bias).

Идеята, че храната, която днес ядем е по-токсична, също е далеч от реалността. До преди само 60 г. практически е липсвало охлаждане и храните са се разваляли много лесно. За питейните източници важи същото – нямало е никакво разделение на питейна вода и отпадни води от животните. Хранителните отравяния са били чести. Бактериите и вирусите, от които се разболяваме днес, не са от вчера. Разликата е, че лекарите по времето на бабите ни не са могли да направят нищо при салмонела или диария. Всъщност именно диарията е била основната причина за смърт при малките деца.

Не на последно място, цялата идея, че ваксините “отключват” аутизъм или дефицит на внимание е била оборена многократно. Ако което и да е от твърденията в тази статия беше вярно, то заболеваемостта у децата щеше да нарасне. В дейстивителност и смъртността, и заболеваемостта пада всяка изминала година.

Това, което много родители не искат да си признаят е, че има вероятност мръсната им кола, пушенето в дома или старата печка да е причината за дихателните проблеми на детето. Именно това са първите предписания, които се дават при такава диагноза – всички наоколо да спрат да пушат, да се сменят често филтрите на колата и да се почистват често дивани, легла и възглавници. Много по-лесно е да се обвини чужд фактор, някой друг, отколкото да се приеме, че има фактор в дома или просто фактор на случайност. Вярно е, разбира се, че въздухът в градовете ни днес е много по-замърсен с фини прахови частици, но причината за това е изцяло у нас – печките с твърдо гориво, мръсните стари коли, ерозиралата почва в градинки и паркове и чак на последно място – индустриалното производство.

От друга страна има един фактор, който навярно не сте учили в холистичните си курсове – промените в диагностиката. Това е отчасти заради по-добрата медицинска техника, но най-вече заради промени в методи и класификации. Както при астмата, така и при аутизма и неврологичните заболявания има стократно увеличение на спектъра. Много диагнози за астма на малки деца днес са били просто настинки за лекарите преди 20 г. Всъщност, 90% от диагнозите за астма отпадат след като децата навършат 3-4 г. При аутизма пък през 40-те единствената диагноза е била за най-тежката форма, от която днес в световен мащаб страдат стотина души. В последвалите десетилетия спектърът се разширява, за да включи още много състояния. Това не означава, че броят на хората с аутизъм се е увеличил, а че 99% от същите не са получавали нужното внимание и грижи преди само 10-20 г.

В този смисъл изборът между поставяне на ваксини не е между “руска рулетка” и “естествен подбор”. Руската рулетка предполага шанс 1 към 6 за смърт от ваксина. Реалността е 1 към 100 хиляди за някаква временна некритична реакция и 1 на милион за по-сериозна такава. Вероятността при естествения подбор по времето на бабите ни е била 1 от 4-5 деца да не доживеят венчило. Така изборът реално е между “естествен подбор” и “да те удари гръм”.

Статистиката е суха и жестока. Никой не иска да е сред тези 1 от 100000, но реалността е, че не може да спасим децата си на 100%. Няма такова нещо. Може само да увеличим шансовете им за живот и здраве. Няма имунолог, който да ви каже, че задължителните ваксини в календара в този им вид не постигат точно това.

От обратната страна на монетата, наистина е добре да се въведат тестове за алергии там където може. Специалистите обаче ще ви кажат, че едно бебе на няколко месеца до 2-3 години не показва надеждно алергична реакция. Понякога тялото реагира към даден препарат, материя, лекарство или храна и след няколко месеца вече няма реакция. Така един тест за алергия към ваксините може да покаже реакция в един момент, но след месец тялото да не реагира на ваксината. Може да се случи и обратното – да не покаже реакция при теста, а после при ваксината да реагира. В крайните случаи може да се случи и друго – да получи остра алергична реакция дори към теста, защото за алергиите няма значение дали тялото е имало контакт с 1 нанограм или 1 милиграм от дадено вещество. Тези реакции са толкова редки обаче, че има по-голяма вероятност от катастрофа по пътя за лекаря, отколкото реакция от самата имунизация.

Вярно е също, че не всички лекари дават достатъчно съвети какво родителите трябва да наблюдават при ваксинация. Не предупреждават, че трябва детето да е нямало контакт с болни няколко дни преди ваксината, че трябва да съобщават, ако е имало контакт, ако е кихало или вдигало температура преди това. Не предупреждават, че детето не трябва да има контакт с големи групи от хора или болни седмица-две след ваксинация, защото тялото му се бори с нещо, което възприема като заплаха и може да подаде на други зарази през тези няколко дни. С други думи – никакви молове, детски партита или ясли седмица след ваксинация. Не казват, че ибупрофен или парацетамол в нормалните случаи се дава чак след 38.5-39 градуса температура, за да се даде възможност на тялото само да се пребори, но в случай на ваксина се дава още на 38 градуса, защото е ясно, че инфекция реално няма, а е “фалшива тренировъчна тревога”.

Вярно е също, че Министерството на здравеопазването има огромни проблеми с доставката на ваксини, голяма част от които създадоха сами заради невежество и бюрокрация. Това е причината половината деца в някои области да не са ваксинирани навреме през последните две години. Повечето вече са наваксали с ваксините, но покачването на детската смъртност от инфекциозни заболявания през 2014-та и 2015-та е ясно забележимо.

Трябва да има и електронен регистър на ваксинациите, в които да се следи точно кое дете какво е получавало, кога, от кого, каква доза и как е реагирало (нищо, лека температура, обрив, раздразнение). С такъв регистър ще може да се проследяват както точната инжекция и доставка, която е бита, така и отказите за ваксиниране. Ще има отчетност и от двете страни и проблемите ще се засичат много по-бързо.


Статията на Маги Пашова Да ваксинирам ли детето си? ще намерите в страницата ѝ. Доколкото виждам, пише и в “Жената днес”. Квалификацията и на двама ни е еднакво свързана с медицината – аз съм информатик и инженер, а тя е завършила МИО. Всъщност, тя сега работи като “нутриционист”, за което е минала курс струващ 3500 лв. Вероятно затова консултацитите, които дава за “подсилване на женската енергия, завихряне на творчески заряд и настройване на вибрацията на креативността” заедно с доста съмнителни обещания за здравни ефекти, струват по 600 лв. парчето. Аз пък се занимавам в свободното си време с анализ на данни и опровергаване на когнитивни заблуди. Разликата между нас навярно е, че аз не продавам нищо на сайта си, за да търся някаква сензация с тестовете тук.

Причината да напиша горното под статуса ѝ отчасти беше и следният коментар, който видях в едно от споделянията:

antivax2

Това въобще не е изключение. Макар повечето родители да не подават ухо на такива спекулации, има тревожен брой хора, които “се съмняват” на база “една жена каза” и “не може да няма нещо щом го пише в нета”. Това отчасти се дължи на цинизма заложен в обществото ни и на недоверието в здравната система. Голяма причина да се решават на такива “отлагания” и “откази” е, че психологическата цена да не направиш нещо е много по-ниска от тази да вземеш превантивни мерки. Дори това бездействие на родителите да поставя детето им и околните в риск, те не виждат проблема в себе си, а в останалите.

Друг аспект тук е и крайният егоизъм – простата сметка показва, че едно нарочно неваксинирано дете би било предпазено от обществения имунитет, също както децата с противопоказания или с увредена имунна система заради лечение. Благодарение на този механизъм при достатъчно високо покритие не виждаме епидемии. Това не означава, че децата въобще няма да се разболеят от предотвратими болести, а че вероятността е безкрайно по-малка от пра-родителите им, например. Именно на това разчитат те и решават да експлоатират обществото по подобие на измамите със социални помощи или данъчни кредити. Проблемът идва, когато прекалено много родители вземат такова решение и общото покритие падне под определен праг. Особено когато такива семейства се съберат в една ясла или някакъв курс, епидемията е неизбежна. Именно това се вижда в последните години в щатите, Германия, Франция и Великобритания.

Статии като тази на г-жа Пашова правят заявка за експертност и опит, но всъщност не са по-различни като съдържание и коректност от който и да е антивакс пост в БГМама или съответните групи. Проблемът е, че прекалено много хора им се вързват вместо да разчитат на педиатрите и имунолозите. Намираме се в положение, в което родители вярват повече на жена минала прескъп курс нямаш нищо общо с медицината, науката или реалността, отколкото на лекари учили и практикували поне десетилетие. Проблемът, който имаме с ваксините не е толкова научен или медицински, колкото на доверие и процедури.

Затова не може да го решим представяйки научни аргументи, медицинска статистика, изследвания или доказателства. Никой няма илюзии, че ще променим мнението на шепата шумни фанатици, които вярват, че СЗО, правителството и Бил Гейтс целят евтаназия на българите чрез ваксини. Може обаче да достигнем на онези 60-70 хиляди семейства, които имат деца всяка година. Трябва работа с лекарите и подобряване на самите процедури, а това зависи колкото от политиците, толкова и от пациентските организации и самите нас. Определено трябва да има противовес на материали като този на г-жа Пашова, за да не се насаждат страхове без каквато и да е медицинска или научна стойност у млади родители в един уязвим за тях период.

Вирусът Зика, комарите и климатичните промени

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/a1YkDyjK38c/

Паниката около вируса Zika започна да набира сила в последната седмица, но за измеренията на проблема се знае от много месеци. От две години се следи пренасянето му през океана, а в края на 2015-та имаше скок на малформациите сред родените в Бразилия – по-спрециално микроцефалията, случаите на която скочи от 150 на година до 4500 само за няколко месеца. Затова вече съвсем сериозно се говори за възможността това да стане глобална пандемия.
Все още не е установена сигурна връзката между Зика, микроцефалията, синдрома на Гилен Баре и други неврологични заболявания. Открита е обаче достатъчно силна корелация – почти всички родилки с деца с микроцефалия са били заразени с вируса. Има много неясни неща около самата болест, дали и как е мутирал вируса, за да се стигне до това. Знаят се обаче няколко важни неща.
Първото е, че трябва да се избягват пътувания в централна и Южна Америка. Особено от бременни или жени, които искат имат деца. В растящ брой страни дори има препоръки местното население да отложи планираните бременности с 6 до 24 месеца. Ако все пак се пътува, трябва да се взимат всички мерки за предпазване от ухапване на комари – мрежи, препарати, добре покриващи дрехи.
Вирусът се предава чрез ухапване от комари от род Aedes. Не е ясно все още дали е възможен пренос по кръвен и сексуален път. За да се зарази човек, трябва да е физически в популация на хора, които са заразени, защото комарите не живеят дълго и изминават малки разстояния. Затова, за да се стигне до епидемия където и да е, трябва да има две условия – заразени пътуващи да внесат вируса и голяма популация комари, които да го пренасят между хората.
Вчера беше съобщен първият диагностициран случай в Европа – турист връщащ се в Дания. Важно е да се разбере, че той се е заразил някъде в централа или Южна Америка, а не в Европа. Ако обаче заразен не бъде диагностициран при пристигането си, бъде ухапан от комар и комарът пренесе болестта на други, то тогава вече би имало местно заразяване. Също вчера излязоха данните на НСИ за пътуванията на българи в чужбина и посещенията на чужденци у нас. От тях може да си направим извод, че поне няколко хиляди всяка година пристигат от региони, които страдат от вируса. Не е задължително обаче внасянето да е диркетно – ако се потвърди местно заразяване където и да е в Европа, въпрос на време е да се случи и в България.
Видът комари преносители на вируса е Aedes albopictus или азиатския тигров комар и е все по-разпространен в Европа. У нас е потвърден официално от няколко години в Бургаска област, но към януари 2016-та вече има данни за разпространението му и в селища до 200 м. в области Благоевград, Враца, Монтана, Пловдив и Стара Загора. Не е изключено разпространение и в други селища в Дунавската равнина, Горнотракийската низина и долините на реките Струма и Места. Тази карта показва уязвимите зони:
bg
В рамките на Европа към октомври 2015-та се вижда, че е вече разпространен (в червено) в цяла Италия и Албания, части от Гърция и средиземноморското крайбрежие на Франция и Испания.
Aedes albopictus - current known distribution - October 2015
Тук се намесват и промените на климата. Оказва се, че в следващите десетилетия условията за комарите от този вид ще стават все по-добри в почти цяла Европа. Така има потенциал да завладее цяла Германия и Франция. В България вече присъства, но не е ясно как ще се развие. Третирането с препарати има ефект, но не се пръска навсякъде, а и комарите бързо стават резистентни и трябват сериозни инвестиции в нови разработки.
Fischer_fig1
Fischer_fig2
Така има съвсем сериозен риск промените на климата да помогнат на една доста сериозна епидемия в Европа. Това не е задължително да е дори Зика – треските денга и Чикунгуня също се пренасят с този вид комари и заедно с маларията взимат много повече жертви всяка година. Това, което прави Зика страшен, е друго – повечето заразени ще я прекарат като лек грип и затова не биха се обърнали към лекар. Липсата на диагностика означава, че измеренията на заразата може да останат скрити доста преди първите случаи на увредени деца или да забележим рязък скок в неврологичните заболявания. Както виждаме в Бразилия, където има епидемия от Зика, такива има много. Най-страшното е, че лечение и ваксина за Зика няма – т.е. веднъж заразен, човек би могъл да го предава неизвестно колко дълго.
Трябва внимателно да следим как ще се развият нещата. Не трябва да забравяме, че идва лято, а с него и комарите в южна Европа и източна България. Ако пътувате към южна и централна Америка, запознайте се със симптомите и правете всичко, за да се предпазите от комари. При най-малки съмнения се консултирайте с лекар.
Повече информация:

Вчерашното съобщение на Националния център по заразни и паразитни болести
Предупреждение на Министерството на здравеопазването от днес
Aedes albopictus в Европа сега
Анализ на разпространението на Aedes albopictus в бъдеще
Информация на ECDC
Информация на CDC


Ваксините и една ясла в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/09z_H9Xpb_k/

Покрай другите ми статии за ваксините и в различни теми из мрежата на няколко пъти стана въпрос за забавачниците. В България, яслите и детските градини изискват децата да има пълен набор от ваксини. Изключения се правят тези, които имат медицински причини удостоверено от специалните комисии към регионалните здравни инспекции.
Сред аргументите на антиваксърите срещу задължителните ваксинации е това, че в други европейски страни те не били задължителни. Добавят, че детските градини там не изисквали ваксинации. Това всъщност не е съвсем така. Нека илюстрирам как стоят нещата в Германия, която по исторически причини е сред най-либералните от нормативна гледна точка.
Kita_Essen
Когато дъщеря ми се роди, никой не ни пита дали искаме ваксини или не. В последствие разбрах, че ако някой иска да откаже имунизация на детето си, трябва да мине разговор с лекарите, а в някои случаи и със социалните служби. Следващите ваксинации се правят от личния педиатър (в Германия почти винаги е различен от личния лекар). Ставал съм свидетел на няколко случая, в които медицинските сестри са вдигали скандали на родителите за пропуснати ваксини. Последният път беше миналата седмица. Отделно, такива родители получават редовно писма и покани за разговор с лекарите. Затова не, че е задължително, но на практика се съблюдава и те гонят доста повече от България.
У нас може да се разминеш само с глоба и мърморещ личен лекар. Иначе никой не те гони, а трябва. Всъщност единствените проблеми, които родителите си навличат в България са спрените детски и отказът от достъп до ясли и детски градини. Семейства с малко по-висок доход така или иначе не получават детски надбавки. Забавачниците обаче са проблем, освен, ако не успееш да подкупиш лекар, който да подправи картона. Макар това да е документална измама, контакти на недобросъвестни „педита“ циркулират в групите на антиваксърите.
Как стоят нещата в Германия? В яслата на дъщеря ми ни обясниха, че изискват медицинска бележка, на която пише какви ваксинации има всяко дете. Градините и яслите във Франкфурт, а и по принцип в Германия, са изключително самостоятелни и имат право да отказват достъп на всеки. Могат да откажат на дете без ваксини и го правят. От тази ясла казаха, че нямат право да ни уведомяват когато дете с непълни имунизации постъпи. Уточниха обаче, че преди са имали и то е напуснало. В такива случаи, ако се забележат повече болни деца в групата, имат право да задължат родителите да изтеглят неваксинираното си дете и да го държа вкъщи докато лекарят на яслата не прецени, че е безопасно. Ако пък то самото се разболее от предотвратима болест, направо го изключват. Също така, ако някоя от лелките забременее, има право да изиска преназначаване в друга група или преместване на въпросното дете, заради опасността да се зарази самата тя.
Разпитах из немските форуми обсъждащи темата и като цяло почти не се случва децата на отказващи ваксини да постъпват в ясли и детски градини. Освен, че има доста усложнения, като изброените, сравнително често им отказват. Нерядко сами осъзнават рискът при толкова много подсмърчащи. Като правило се обединяват в т.н. Tagespflege – събират 4-5 деца в апартамент и намират жена преминала специално обучение да ги гледа. Заради липсата на достатъчно места в Германия (липсват ясли и градини за няколко стотин хиляди малчугана), тази алтернатива се използва често като временно решение. За неваксинираните поради глупостта на родителите им изглежда е единственият изход. Тези, които нямат ваксини по медицински причини така или иначе не ходят на забавачници, защото медицинското им състояние рядко го позволява.
Затова като чуете някой да разправя как в други държави не били задължителни ваксините, не им вярвайте много. Истината е доста по-сложна. Никоя цивилизована държава не оставя покритието на ваксините да падне под критичното ниво. Просто методите им се различават в зависимост от обществото и историята им. Някои вече виждат проблем с досегашните си методи. В Германия все повече набира скорост дебата за задължителни ваксини за всички или поне най-малкото за яслите – т.е. гонят нашия модел.
Единствените в света, които не само, че не съблюдават това, но и активно спират ваксинациите, са терористични организации като Ал Кайда и Даеш. Те са отговорни за убийства на медицински работници доставящи ваксини в държави като Пакистан и Афганистан. За жалост, не са единствените – призивите на антиваксърите в щатите, които българската група често копира дословно, клонят все повече към въоръжена саморазправа.


Луксът да не ти пука

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/j3K8NF9XNTw/


В последните седмици няколко истории свързани с лекари влязоха в новините. Общото между всички тях е, че веднага станаха сензации, осъдихме набързо в общественото съзнание който трябва и почти не стана дума за причините да се стигне до там. Една друга история обаче не получи достатъчно внимание. Може би, защото министърът се появи пред камерите, но най-вече защото беше положителна. Става въпрос за чернодробната трансплантация на четиримесечното дете извършена от екипа на проф. Любомир Спасов. Наистина, завъртяха я по новините, но малко или много реакцията беше служебното „е да де, ама всичко останало не ни е наред“.
Този случай ми направи впечатление най-вече заради контекста – нещо, което рядко получаваме от новините. Навярно сте разбрали, че детето е било болно от хепатит, който е унищожил черния му дроб. Разболяло се е от майка си, която го е заразила неволно. Това е нещо, което вече почти не се случва у нас и надали някой осъзнава, че на места по света е все още ежедневие.

Всъщност, знаете ли как вероятно се е случило? Направих си труда да разпитам лекари и е просто. Родилките по правило се тестват за хепатит. Има някакъв шанс тестът да е дал грешен резултат или да не е бил направен правилно. Случва се навсякъде по света. Най-вероятното обаче е майката да се е заразила по време на бременността. Това може да се струва странно на някои, тъй като има стигма срещу тази болест – заразяват се наркомани, хора с лоша хигиена или с безразборен сексуален живот. Макар това да са най-честите предпоставки, има много други начини да се заразиш според вида хепатит – грешно стерилизирани медицински или козметични инструменти, ако имате рана в устата – с храна приготвена от заразен и дори на улицата от просто порязване. Малко знаят, че вирусът издържа часове, а понякога дни на открити повърхности и се премахва много трудно.

Дори да сме чели някъде всичко това, не се замисляме много за риска. И защо да го правим? Не сме чували за епидемия от хепатит. Всяка инфекциозна болест обаче е различна и хепатитът е коварен посвоему. Той е един от основните причинители на цироза и рак на черния дроб. 30% от населението на страната е било заразено с хепатит B или C в един или друг момент. 1/3 от тях нямат симптоми, а повечето успяват да преборят болестта за няколко месеца, през което време са заразни. Около 450 хиляди българи обаче са развили хроничен хепатит B, а 100 хиляди имат хроничен хепатит C.
С други думи, във всеки даден момент между 4 и 8% от населението са носители и могат да заразят околните. По-голямата част от тях дори не подозират това.
Тези цифри означават, че всеки ден всеки от нас има контакт с поне един човек носещ заразната болест. Макар от края на 80-те да има ваксина срещу хепатит B, нивото на ваксинация у нас е много ниско. От 1992 насам в България се ваксинират задължително всички новородени. Така вече има 1.5 милиона души под 23 годишна възраст, които са защитени. Всички останали трябва да си платят ваксината и повечето не го правят. Заради тези цифри България заедно с Молдова са маркирани като териториите с най-висок риск от заразяване в цяла Европа.

Всичко това може да ви стресне, но поне бихте били спокойни, че децата ще бъдат защитени. Има обаче активна кампания да се спре задължителното имунизиране, като някои родители искат да лишат децата си именно от тази ваксина. Маят се защо им е нужна, щом децата не правят секс. Покрай случая с чернодробната трансплантация дори се появиха теории в групата на антиваксърите, че именно ваксината е заразила детето. Други се чудеха как майката е посмяла да го зарази или предполагаха, че лекарите нарочно са предали болестта, за да могат да вземат после пари за операцията.
Съпоставяйки цифрите до тук и тези налудничави обяснения, може би ще разберете защо започнах да пиша всичко това. Борещите се срещу ваксината за хепатит и ваксинирането като цяло имат лукса да не им пука за заразни болести. Обществото ни все още има сравнително високо ниво на обществена защита (т.н. herd immunity) за повечето предотвратими болести, именно защото преобладаващата част от 60000 майки, които раждат всяка година, ваксинират себе си и децата си. Отказът на някои е абсолютно разбираема човешка реакция – експлоатира се обществото без поемане на нищожния риск класифицирайки въпросната експлоатация като човешко право на родителя.
Всичко това не би имало значение, ако става въпрос за шепа хора. Има индикации обаче, че са много повече и тук възниква проблемът – обществената защита работи когато е над определено ниво. Антиваксърите могат да разчитат, че децата им ще са опазени само, ако около тях няма много други неваксинирани. Когато това стане, се получават епидемии каквито виждаме все повече. Специалистите са на мнение, че именно това се е случило с въпросното четиримесечно бебе – майката се е заразила заради многото неваксинирани срещу хепатит около нея.

Въпреки всичко изброено до тук, натискът за отмяна на задължителните имунизации продължава. Законопроектът изготвен от антиваксърското движение и внесен от Атака ще бъде разгледан утре от здравната комисия в НС. Председателката и членове на комисията вече дадоха да се разбере, че това е абсурдно, но политическият въпрос още стои. В групата на антиваксърите вече се организира присъствие на заседанието, за да узурпират дискусиите. За жалост, те няма да се излъчват на живо, но ако сте гледали който и да е псевдо-дебат по сутрешните блокове, може да си представите как ще протече.
Нямам съмнение, че промените ще бъдат отхвърлени. Сидеров гони единствено политически дивиденти от тази паника. Целта на антиваксърите пък е да вкарат колкото се може повече от аргументите си под формата на лични изказвания в официални документи. Това ще им позволи после да излизат със заглавия като „Комисия в НС обяви, че ваксинациите целят стерилизиране на населението“. Никой няма да обърне внимание дали е вярно, просто защото никой не чете протоколи. Ще се споделя обаче масово, както останалите подобни заглавия. Впрочем, тази конспиративна теория е нещо, което повечето водещи в антивакс групата вярват съдейки по коментарите им. Това говори много за начина им на мислене. Показва и колко искрени са като настояват пред медиите, че предложените от тях промени не целят масов отказ от ваксини, а „право на избор на родителите“. Правата на децата не влизат в този контекст.
Спорът около ваксините е абсурден за мнозина, но определено труден предвид сцената, на която се поставя сега. За повечето заразни болести имаме лукса да не ни пука от антиваксърите, тъй като все още достатъчно родители са разумни. При хепатита обаче нещата не стоят така и трябва да се вземат мерки. Това, което се случи с четиримесечното бебе, е рядкост и за щастие лекарите успяха да го спасят. Много по-често обаче има случаи на цироза и рак сред възрастните причинени именно от този вирус. Това струва не само десетки милиони на обществото за лечението им, но и много човешки животи.
Ако искате да се осланяте на природата, не е нужно да правите каквото и да е – няма нищо по-натурално от хепатита и неговите ефекти описани по-горе.
Ако пък искате да научите повече за болестта и как да се предпазите, може да посетите страницата на пациентката организация ХепАктив, организацията Хепасист, блога „Разни мисли на един заразен човек“ или просто да попитате личния си лекар за комбинираната ваксина. Погледнете и тази статия с разяснения по темата.


Антиваксърите: панаири, паника и политика

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/NVw9nvfvNWc/


Някак очаквах това да се случи точно сега. Тихо се надявах, че ще пропуснат, но го очаквах. Тече световната седмица на ваксините. WHO и здравните власти по цял свят припомнят, че заразните болести са все още огромен проблем и не трябва да пропускаме ваксините. Сякаш в отговор на този призив, Атака внесе днес в парламента законопроект взаимстван почти изцяло от онази антиваксърска кампания, за която си говорихме преди време.
Ромите като средство за пропаганда
Нека илюстрирам причините да стигнем до тази ситуация. По време на импровизирана пресконференция в НС се е провел следният разговор. Не включвам имена, защото не знам кой е зад камера.


А: Не е ли опасно все пак?
Б: Така може да се върнат някои болести, които считаме за изчезнали?
В: От какво?
А: От много от нещата от които ваксинират?
В: Не смятам, че е така.
А: … много от заболяванията, които са остро заразни.
В: В крайна сметка всеки преценява сам за себе си и за детето си.
А: Да, но е заплаха за останалите.
В: Да, но всеки преценява… Вие според вас всички циганчета, които се раждат по домовете си, те ваксинирани ли са?
А: Не съм ги проверявала…
В: Не, не са… Не не са ваксинирани.
А: Добре какво общо имат циганчетата?
В: Ако това, че не се ваксинират ще предизвика зараза, то до сега да я имаше.

Имаме, за жалост, пресен пример за такава епидемия – над 24000 души заразени с морбили през 2010-та. 25 от които са починали. 29% от заболелите са бебета до годинка, а 44% – до 4 годишна възраст. Поне 9000 души са били хоспирализирани. Според анализа на Българския хелзинкски комитет (явно една фашистка антихуманна организация, че да пише такива неща), повечето от заразените са именно ромски деца, които не са били ваксинирани.
Не е странно е, че ромите ще се използват в аргументи подкрепящи законопроект на Атака. Странното е, че ги дават като пример как трябва да бъде в цялото общество. Наистина доста деца не са ваксинирани и това се дължи както на ниска здравна култура, така и на институционален провал. Тези промени по никакъв начин няма да подобрят ситуацията, а точно обратното – ще я влошат значително. В същия разговор дадоха за пример западни държави като Германия и щатите. В момента в двете има епидемии и то в региони с висока концентрация на отказали ваксини. В Берлин ситуацията е толкова тежка, че затвориха училища и се обсъжда въвеждането на задължителни ваксини.
Грешно цитиране докато някой повярва
В аргументите на антиваксърите и Атака се цитира Конституцията и Конвенцията за правата на човека и биомедицината. Вече оборихме твърденията, че ваксините са насилствена манипулация накърняваща свободата на индивида. В Конвенцията има членове, които изрично посочват, че такива манипулации може да се извършат от държавата, ако те са „от пряка полза за него“ или „за защита на здравето или правата и свободите на другите“. В случая имаме двете накуп и това се повтаря неуморимо от всеки специалист по имунология. Ваксинирането е единственият сигурен начин да се увеличат стотици пъти шансовете на дете да оцелее, а в същото време, обществената имунна защита е от критично значение за бебета под годинка и тези с компрометирана имунна система.
Всичко това обаче няма значение, защото цитират каквото им е нужно докато някой им повярва. Същото се случва и с решението на Съда за правата на човека по делото Salvetty v. Italy. Включено е в законопроекта и петицията на антиваксърите:
„Съдът счита, че задължителните ваксинации като недоброволна медицинска манипулация представляват вмешателство в правото на зачитане
на личния живот, гарантирано от Член 8, § 1”.
Ако отворите самото решение на делото обаче (N° 42197/98), ще откриете, че всъщност то няма общо с това дали ваксините са задължителни или не. Казусът е от 1971 година, а делото е за неизплатени обезщетения при настъпила инвалидност от тогавашните ваксини срещу полио. Съдът отхвърля иска. Не само, че цитата горе е грешен, но и решението е от 2002 г. – преди промените по Конвенцията признаващи критичната нужда на ваксините за общественото здраве.
Няма 100% гаранция – има вероятности
Когато чуем статистика, си мислим за НСИ, безработица, раждаемост и лоши новини. Истината е, че статистиката е най-просто казано анализ на вероятностите. Първото, което ви става ясно за нея в университета е, че средностатистическият човек му е много трудно да осмисли статистическата вероятност. Затова има толкова много грешни интерпретации на прости данни където и да се обърне човек.
При ваксините обаче ситуацията е проста – имаме две цифри и трябва да разберем коя е по-голяма.
От една страна имаме вероятността да има страничен ефект от ваксина в България. У нас има поне милион ваксинации на година. По данни на Националният център по заразни и паразитни болести, има средно по 30 сигнала на година с такива съмнения. Половината от тях се оказват неверни. Почти всички от останалите са гърчове или инфекции, от които няма последствия. Няма смъртен случай от ваксини в страната. Така получаваме, че шансът за страничен ефект без последствия е най-много 1 на 100000. Шансовете за тежки последствия са много по-малки. Тук включваме всички ваксини, които някога се бият на деца или възрастни, включително доброволните като противогрипни, например.
От друга страна, по време на епидемията от морбили едно от 1000 деца са починали. Нямаме данни колко са останали с недъзи. При това тук говорим за една болест от задължителния имунизационен календар. Разликата с шансовете за смърт при епидемия от само една болест са 100 пъти по-големи от шансовете за страничен ефект от всички ваксини – задължителни или доброволни – взети заедно. Това са цифрите. Все едно да сравняваме шанса да те блъсне кола и светкавица.
Трябва ли да се приемат промените?

Не.


Три добри аналогии показват защо антиваксърите грешат

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/efD9l_yRhIg/

Т.н. „welfare queen“ – нарицателно за живеещитена гърба социалната система
Днес злоупотребих леко с познатите си във Facebook като направих кратък експеримент. Влизам често в спорове с някои от тях на социални и икономически теми. Затова исках да видя какво би станало, ако пусна следното съобщение:
Онзи ден проведох интересен разговор. Една ми обясняваше, че е абсурдно, че трябва да работи, щом може да получава социални помощи. Обясних ѝ, че не става така – ами ако половината решат просто така, че не им се работи. Тя ми се сопна, че си е нейно право да избира и какво ми пука щом социалните идват от държавата. Какво ме засягало лично мен това? Който искал да работи, който искал – не.
Това, наистина се случи и то не с „една“, а с много в мрежата напоследък. Разликата обаче е, че не става дума за социални помощи, а за имунна защита и не спорехме дали им се работи, а дали децата трябва да се имунизират. Надявам се да виждате аналогията. Не може да направим пълен паралел между експлоатирането на социални помощи и отказа от ваксинации. Освен по честите документални измами, те си приличат по две важни точки – неразбиране как работи системата и чувство за лично право, което всички останали трябва да ти осигурят за тяхна сметка.
Съвсем естествено, само за 10 минути този статус получи редица възмутени коментари колко нагло е такова отношение, как въпросната не разбира елементарни неща и тем подобни. Тогава обясних, че „съм се объркал“ и всъщност става дума за ваксини и че не се експлоатира социалната система, а обществената имунна защита (herd immunity).
Тези 10 минути във Facebook показаха един интересен феномен – готови сме да скочим веднага в защита на една кауза, когато тя ни удря макар и косвено по джобовете. Когато обаче става дума за здравен проблем, който ни засяга по абсолютно същия начин, хората някак го отминават. Слава Богу, в последната седмица видяхме много хора, които се противопоставяха на течащата сега кампания срещу задължителните ваксини. Това дава надежда.
Дали експлоатиращите социалните помощи са толкова по-страшни от това, че смъртоносни болести се завръщат заради глупостта и активизма на шепа хора?
Затегнете коланите
Знаят ли родителите му, че тези колани предизвикватаутизъм и са по-опасни от катастрофите?
Трудно е да се обясни как работят ваксините на хора, които отричат основите на химията и биологията. Всъщност, невъзможно е да ги убедим, че говорят глупости, но е съвсем лесно да се покаже как логическият им процес и подбирането на удобни цифри води до смешни резултати.
Добър пример за това е тази статия, която показва с примери и статистика как коланите в колите и столчетата за деца водят до повече наранявания, отколкото самите катастрофи. Посочва се също, че химикалите в коланите (aliphatic polyamides) водят до аутизъм и натравяния и че оцеляването от катастрофа води до по-добра гъвкавост и защита от следващите катастрофи. Сравняват се данни, които показват, че аутизмът и използването на колани в колите са се покачвали паралелно, както и че единствената цел да има задължителни детски столчета е, за да могат големите компании да печелят.
Тестът е написан изцяло в стила на антиваксърите, със същите аргументи и дори източници. Завършва с обяснение, че това е сатира, която обаче много добре показва как с изкривяване на фактите и насаждане на страх от неизвестното можеш да отречеш всичко. Определено ви препоръчвам да я прочетете цялата.
Не бихте ли си взели чадър?
„Абе хора, не усещам никакъв дъжд!Защо като овце всички сте с чадъри?“
Тази аналогия ми е навярно най-любима. В една картинка е показано толкова много, че напълно потвърждава поговорката. Когато стоиш на сухо е лесно да отречеш, че съществува дъжд и небе.
Малко история
Вместо заключение ще ви оставя с една карикатура от списанието Australian Women’s Weekly публикувана на 3 October 1956. Тогава морбилито съвсем не било шега. Днес антиваксърите твърдят, че заразните болести, срещу които има задължителна ваксинация, всъщност се карат като настинки.
„Пошегувал си се с КОЙ, че имаш морбили?“


Медиите, ваксините и една интересна снимка в Дневник

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/MVzm_gH563E/


Вчера беше разпространена подписката срещу задължителните ваксини. Писах по-рано за нея и защо не трябва да се приема. Реакциите на медиите надали учудиха някой. Много пуснаха дословно прес-съобщението както винаги без навярно дори да го прочетат. Такива бяха TV7, News.bg, Lentata.com, Мениджър.News, Фактите.bg и дори Mediapool.bg. Сред тези, които пискаха мнение на специалисти, са Нова ТВ, БНР, Дарик и Дневник.
Забелязва се лесно коя медия е сериозна и коя е просто пощенска кутия. Коментарите под горните статии, както и дискусиите във Facebook в последните 48 часа, ми дават надежда. От една страна са ясен знак, че подписката няма да успее, но най-вече, че има още много българи, които осъзнават какъв проблем е отказа от ваксиниране и са готови активно да говорят по темата.

Дяволът е в детайлите
Нещо обаче в статията на Дневник ми направи впечатление. Те са последните, които трябва да критикувам в цялата тази сага и дори трябва да ги поздравя, че са искали мнението на водещ експерт по епидемиология. Илюстрацията, която са избрали, обаче е интересна по няколко причини. Виждате я в началото на този текст. След малко ще стане ясно защо е неподходяща за техния материал. Искам да подчертая, че в никакъв случай не ги виня за избора им – все пак виждаме лекар, който внимателно приготвя ваксина, нали? Дори бих им благодарил, че я поставят в този контекст, защото може да научим доста от нея.
Първото, което трябва да забележите е, че докторката на снимката носи предпазни очила и ръкавици. Това не се прави при поставянето на ваксини, защото няма риск за лекаря. Понякога лекарите слагат еднократни ръкавици, за да предпазят от замърсяване. Това не е изискване, защото се взимат много други мерки, а без ръкавици се работи по-лесно с шаващо детенце, която не обича да го боцкат.
Второто може лесно да се намери в мрежата. Тази снимка не е просто stock илюстрация, която се продава на медиите за такива статии. Това д-р Фелисити Харнел и снимката показва как приготвя експериментална ваксина срещу ебола, която ще бъде бита на първия доброволец за тестването ѝ върху хора във Великобритания. Това и налага допълнителните мерки за сигурност, които споменахме преди малко – ваксината не е тествана върху хора и има известни протоколи, които трябва да се спазват.
Третото нещо, което тази снимка може да ни научи, е свързано с историята на ваксините и антиваксърското движение. Виждаме една докторка, която зарежда доза ваксина в спринцовка, нали? Работата е, че в Европа и щатите няма да видите нещо такова що се отнася до задължителните ваксини. Дозите за многократни ваксинации са се използвали откакто са открити ваксините и все още се използват в по-голямата част от света. Причината е, че са много по-лесни и евтини за производство, пренасяне и съхранение. Това е възможно заради използването на минимални количества тиомерсал (thiomersal). Това е антисептично средство, което предпазва от бактерии и гъбички. За разлика от други антисептици, този не намалява ефективността на ваксините и причинява само леко раздразнение на мястото на инжектиране.
Преди около 15-тина години обаче антиваксърското движение насажда паника заради това, че съединението съдържа един атом живак (съдържа също атом сяра, но както и да е). Внушават за връзка с аутизма и въпреки становищата на всички експерти и многобройните доказателства, че такава връзка няма, регулаторните органи и производителите решават да махнат съединението от масовите ваксини. Затова във ваксините, които се бият на децата ни днес няма тиомерсал. Интересно наблюдение тук е, че спирането на съединението не се е отразило на броя случаи на аутизъм сред родените по-късно, но това е друга тема.

Това решение е направило използването на многократни ваксини невъзможно и се прибягва до еднократни. Затова горната снимка всъщност е по-подходяща от онази, с която започнахме и която използва Дневник. В България, както в цяла Европа и щатите се използват еднократни ваксини и в тях практически няма тиомерсал. За отделни е съобщено, че има откъслечни количества, което не е достатъчно за активно действие, пък какво остава за реакция върху тялото. В новата шествалентна ваксина, например, няма абсолютно никакъв тиомерсал.
Впрочем спирането на многократните ваксини е възможно само за развитите страни. Ние имаме добра инфраструктура, която позволява правилния превоз и съхранение на еднократните дози. В много от страните в Африка, Южна Америка и южна Азия това не е така. Затова там все още се използват многократни ваксини, които са също толкова ефективни и безопасни, колкото нашите. Цената също е аргумент. Докато една шествалентна ваксина ни струва 48 лв. без ДДС (плащаме я през данъците си, все пак), то за многократна доза цената би била около 10 пъти по-ниска.
Високата цена и спирането на производство на многокрани дози от някои ваксини са причината за забавена ваксинация в някои части на света. Има съмнения, че заради този необоснован страх от една иначе безопасна субстанция със страшно име, са си отишли десетки хиляди деца по света, които иначе можеше да бъдат ваксинирани по-рано и спасени. Това е един от приносите на отричащите ваксини и пример защо трябва да говорим по темата.


Трябва ли да са задължителни ваксинациите?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/lSjW-M8eXDY/


От няколко дни в мрежата се върти подписка за отмяна на задължителните ваксини. До сега е подкрепена от около 3000 души и 4 организации, като се очаква до дни да бъде изпратена на държавните институции. Интересното на писмото е, че започва със следния текст:

Безспорно ваксините са едно от най-големите достижения на науката, но също така е факт, че в съвременното развито общество правото на избор и неприкосновеността на личността са императив, докато у нас по отношение на ваксинопрофилактиката подходът е авторитарен и противоречащ на гарантираното от европейското законодателство право на информация и избор.

Това е основата на аргументацията им защо имунизациите трябва да са само препоръчителни. Включени са и конкретни промени в закона за здравето, сравнение с други европейски държави и полемика за тоталитарни режими и „вредата“ от ваксините. Нека започнем от началото.

Законова основа
В тази подписка, както и повечето стайтове проповядващи отказ от ваксиниране, се цитира Конвенцията за правата на човека и биомедицината и по-специално чл. 2, чл. 5 и чл. 6 ал. 2:
Чл. 2: Интересът и благото на човека имат предимство над интереса на обществото или този на науката.
Чл. 5: Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове. Заинтересованото лице може свободно да оттегли съгласието си във всеки момент.
Чл. 6 ал. 2: Когато според закона непълнолетно лице е неспособно да даде съгласието си за дадена интервенция, тя не може да бъде извършена без разрешението на посочения от закона негов представител, власт, лице или инстанция…
Това, което винаги се пропуска обаче е чл. 6 ал. 1 и чл. 26.
Чл. 6 ал. 1: Освен ако разпоредбите на чл. 17 и 20 не предвиждат друго, върху лице, неспособно да даде съгласието си, не може да бъде извършена интервенция, освен ако тя не е от пряка полза за него.
Чл. 26: ал 1. Упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в тази конвенция, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето или правата и свободите на другите. ал. 2 Ограниченията по смисъла на предходната алинея не се прилагат за чл. 11, 13, 14, 16, 17, 19, 20 и 21.
Съвсем естествено, държавата е задължена да спазва личните права и неприкосновеност на всички граждани. Последните два члена обаче ни връщат отново в дебата за ефекта на ваксините. Медицинската общност е обединена около мнението, че ваксините имат безспорна полза за индивида, когато няма противопоказания за прилагането им в конкретен случай. В този смисъл, чл. 6 ал. 1 дава пълно право на държавата да поставя задължителни ваксини на всички деца отговарящи на условията при спазване на всички медицински стандарти. От друга страна, чл. 26 показва, че споменатите права на индивида може да бъдат нарушени, когато става въпрос за опазване на здравето и правата на другите. Силно инфекциозни болести като морбили и дифтерия са причината за сериозни епидемии и хиляди смъртни случаи преди откриването на ваксините за тях, че и на места дори в наши дни. Именно те са единствената открита защита, която обаче работи добре само, ако нивата на ваксинация са максимално високи.
Това обяснява решението на някои държави да въведат задължителна ваксинация. Дали е най-добрият подход за достигане на високи нива ще обсъдим след малко. Важното тук е, че Конвенцията за правата на човека предвижда обществото да може да откаже правото на родител да не ваксинира детето си, когато това застрашава здравето на детето и на всички останали. Някои твърдят, че така родителите имат право на обезщетения при доказани вредни последствия за децата им. Този материал разисква изключително подробно измеренията на това твърдение и защо е неприложимо при ваксините. По същата логика, родител неваксинирал детето си, което се разболее и зарази 10 други, трябва да бъде съден от заразените.
Текстът на конвенцията обнародван в Държавен вестник ще намерите тук, а това е оригиналният текст.
Помага ли задължението?
Това е по-скоро въпрос на психология и история. Едно такова задължение поставено в различни времена, общества и контекст ще има различен ефект. Важна е също съпътстващата информация, детайлите в закона и как точно е зададен въпроса. Известен е примерът за Холандия и Германия, където под 15% са се записалите да даряват органи, докато в държави като Австия и Белгия са над 98%. Причината е, че първите трябва проактивно да дадат съгласие, докато вторите изискват да се отпишеш, ако не желаеш. Хората просто не се решават да вземат такова трудно решение, но ефектът е коренно различен.
Затова е трудно да преценим до колко това задължение помага или пречи. Тук от голяма помощ е доклада на проекта VENICE. Той изследва всички аспекти на ваксинацията, контрола и образованието. Интересен е случая с Латвия и Словения. В Латвия ваксините са задължителни само за болничен персонал, но препоръчителни за всички останали. Словения е страната с една от най-строгите закони за задължителни ваксини.
WHO има прекрасни данни за покритието на ваксините и ни показва, че в Словения нивата на покритие на ваксините за дифтерия, тетанус, магарешка кашлица, полио, морбили и прочие се движат около 92-95%. Същите ваксини в Латвия имат покритие около 94-97%. Това е интересен резултат. Забелязва се, в Словения последващите ваксинации са често на същите нива, както първите, докато в Латвия са доста по-ниски, тоест много нямат пълна защита. Това може да обясни защо в Латвия заболелите от въпросните предотвратими болести са в пъти над тези в Словения. Виждаме и добър пример защо не може да се правят лекомислени изводи за ефекта от задължителните ваксинации.
В предишните си коментари често давах примери от Германия, където ваксините не са задължителни. При повечето ваксини нивата са 94-99% като показват растеж в последните години. Единствено ваксината за пневмококи е на доста ниски нива и липсва ваксина за туберколоза. В България всички нива са между 94 и 98% и по половината от показателите имаме по-високи стойности. Тоест привидно няма разлика в различните режими на ваксиниране.
Да направим ли ваксините препоръчителни?
Всички тези цифри показват, че е невъзможно да се прецени какъв би бил ефектът от отмяната на задължителните ваксини. Някои твърдят, че родителите биха ваксинирали повече децата си, макар да се съмнявам, че някой родител сега отказва ваксина напук на държавата. Навярно една полза би била намаляването на конспирациите, че държавата работи за печалбите на корпорациите. Съмнявам се обаче предвид параноичността на твърдящите го. В тази връзка е интересно да се каже, че докато ваксинацията за морбили струва 22 лв., лечението на дете заболяло от тази болест излиза 487 лв, при това ако няма по-сериозни усложнения. Немалка част отиват за лекарства, включително от джоба на родителите. Тоест, ако си говорим за конспирации, фармацевтичната индустрия и болниците биха само спечелили финансово от повече отказали ваксини.
Това, от което много се опасяват и което вече виждаме в страни като САЩ, Великобритания, Франция и Германия е, че много родители се отказват поради лични или религиозни убеждения. Много групи популяризират този отказ и убеждават, че болести като полиомиелит, магарешка кашлица и хепатит са редки и безобидни. Разбира се, пропускат факта, че причината да са редки е ваксинацията на всички останали. Опитът в други страни показва, че свалянето на задължението няма непременно да свали покритието, но е възможност. Епидемията от морбили през 2010-та, когато жертви на болестта бяха предимно неваксинирани роми показва, какво ще стане, ако позволим това да се случи.
Какво всъщност предлага подписката?
В предложението им има включен законопроект с конкретните промени. В него освен заличаването на думата „задължителни“, се забелязват и няколко други интересни промени. Една от тях е в чл. 59 и цели да не се позволи на министъра на здравеопазването да организира имунизационни и информационни кампании при отчитане на спад в имунизациите. Това трябвало да се прави само при настъпване на епидемия. Променя също чл. 88 добавяйки изискване лекарите изрично да информират родителите са рискове от ваксините. Тази промяна е странна, защото това е вече предвидено в точка 3 на ал. 1 – за нежелани реакции, болка и неудобства. Лекарите са длъжни да обяснят, че детето може да е раздразнено, да има лека температура или обрив, че трябва да се поставят свещички за температурата и ако не помогне, да се отиде на преглед.
Докато тези две промени целят да се ограничи механизмите за убеждаване на родителите да ваксинират, то вмъкването на „включително ваксините“ в чл. 89 си е нищо друго освен опит да разписване на спекулация в закона. Този член говори за „хирургични интервенции, обща анестезия“ и други процедури, „които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му“. Подписката изисква към това изречение да се добавят и ваксините, независимо, че нямат общо с контекста.
Не, благодаря
Тези няколко примера говорят, че предложените в писмото промени не целят просто отмяна на задължителната ваксинация, а вкарване на твърдения в закона за здравето, които нямат научна и медицинска основа. Така обещаващото начало на писмото – че ваксините са безспорно ваксините са едно от най-големите постижения на науката – е нищо повече от подмамване на повече подписи и скриване на същността на исканията.
До тук показахме, че е трудно да се прецени дали психологическият ефект на задължението да се ваксинира помага или пречи на новото на имунизациите. Бих подкрепил всяка подписка, която показва ясно, че махането на това задължение би увеличило броя на децата с пълен набор ваксини в България. Подписката, която ще видим в близките дни, обаче не би направила нищо повече, от това да даде повече инструменти в ръцете на отричащите ваксините. Ефектът от предложените мерки може да бъде единствено и само намаляване на покритието и поставяне на повече деца в риск.


БГ Мама и антиваксърите

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/VRFDTpoDZg8/

Заедно с подкрепата за тях се разпространяват и други неща
Ваксините работят толкова добре,
че заедно с болестите са заличили
спомена и мъката от унищожението
от преди само няколко поколения.
Споменаването за БГ Мама е нещо като табу сред блогърите. За форума може да се дадат много определения, но всички ще се съгласят, че е най-посещаваният и влиятелен единичен сайт. Затова избягваме да говорим за тях – мненията са разнопосочни, страстите се разгорещяват и се стига до неприятни ситуации.
Наруших това неписано правило преди две години, когато отворих темата за ваксините и как родителите от глупост поставят децата си в риск. През декември пуснах още една статия обсъждаща новите шествалентни ваксини в България. Двете статии получиха голямо внимание и неизменно бяха пуснати и в БГ Мама. Имаше положителни коментари, но предимно нападки.

Anti-vax като религия
След няколко стотин коментара тук и спорове на всякакви места стигнах до извода, че има три вида антиваксъри (от anti-vax или отричащи ваксините) – мисионери, защитници и немислещи. Първите активно обикалят форуми, блогове и новинарски сайтове и убеждават всички каква лъжа били ваксините. Най-често имат собствен сайт със събрана информация, а се случва да са свързани с интернет магазини за билки и хомеопатия. Втората група са защитниците. Тяхната теза е, че може да нямат идея каква е вредата и ползата, но е тяхно право да решават какво е добре за децата им. Третата група са вайкащите се по форуми и социални мрежи, които прочитайки нещо стряскащо (като това, че ваксини и кемтрейлз причиняват рак и аутизъм), го споделят навсякъде без много мисъл и представа дали е вярно.
Всяка от трите групи работи по свой начин и усмотрение срещу ваксините. Ефектът е поразяващ, но и трудно измерим. В доста държави със силни такива кампании, нивата на ваксиниране спадат и епидемии забравени от десетилетия се завръщат. У нас нивата на ваксиниране поне официално са все още високи, но това може да не е цялата истина. Следя от доста време форуми и групи във Facebook активно пропагандиращи срещу ваксините и в тях често се споменава за лекари подправящи имунизационните картони. „Само трябва да имаш познат лекар“ поучаваха на едно място.
Най-интересният ефект обаче е промяната във възприятието. Темата се е превърнала в чувствителна със силни нападки и от двете страни. Почти като спор за религия. И аз съм виновен отчасти за това залагайки такъв тон в статиите си. Стига се до там, че когато се роди Калина, сестра ми много внимателно ме попита дали ще я ваксинираме. Когато стана въпрос за това, други бяха също толкова предпазливи. Сякаш хората ги е страх дали въпросът би обидил родителите. Естествено, че я ваксинирах! Що за въпрос е това? Не живеем в 18 век.
Едно ядро и много последователи
Аргументите и логическите небивалици на това движение са много и не толкова трудни за опровергаване. Четейки форумите обаче имах чувството, че едни и същи хора пишат навсякъде. Реших да открия кои са онези „мисионери“. Затова отворих БГ мама и взех най-голямата тема – „ВАКСИНИ – дискусия САМО за вредата от тях“. Свалих коментарите от всички 32 части и изкарах статистика за тях. Общо става въпрос за 25000 коментара в рамите на последните 6 години, които са прочетени общо 836000 пъти. Систематизирал съм всички данни тук заедно с интерактивни графики и сравнения, а тук може да свалите страниците и скрипта. (бележка)
Активността по темите срещу ваксини.
От цифрите бързо изплуват няколко извода. Има шепа хора, които са ядрото на дискусията. Това важи за всички форуми, разбира се, но тук се забелязва нещо интересно – топ 5 коментиращите са писали във форума поне 2 дни седмично в течение на години. Един дори 4 дни по много коментара. Няколко души присъстват в темата от самото начало до сега и водят дискусията на смени. Изписали са стотици коментари, повечето с голяма дължина и много линкове. Така се отличават stelt77, XVisible, Green-shiny, Мечка-Малинарка и Christian. Същите лица и са започвали новите теми и са наложили да се говори „САМО“ за „вредата“ от ваксините.
Активността на това ядро създава впечатлението, че прекарват по-голямата част от свободно си време там. В това, разбира се, няма нищо лошо – тяхно си е времето. Както с всяка епидемия обаче, първо трябва да разберем как се разпространява заразата. Това се опитах да открия. Статистиката в прикачената таблица разглежда само честотата на коментарите, но не и съдържанието. Прегледах повечето коментари и рядко се срещат такива оборващи тезите на антиваксърите. Ще забележите, че и аз присъствам в статистиката с 6 коментара. Доколкото разбирам повечето такива се трият от администаторите, но един от „ядрото“ помоли да не трият моите, защото били „показателни“.
Активност на коментиращите в темите
Затова въобще не е вярно, че всички в темите са заклети антиваксъри. Дори напротив – забелязва се, че повечето задават въпроси или се вайкат на това, което едно малко ядро от хора коментира. Пускат се различни статии, спекулации, клипове и рецепти за мехлеми и пречистване. Дискусия няма, защото така е зададена темата. Получава се нещо като затворена пещера, в която се чува само ехо от говорещите без оборващи факти и мнения. Ефектът е, че имаме нищо повече от място, където бъдещи родители да бъдат наплашени достатъчно, за да изложат децата си на риск.
Една тема от многото
Не може да поставим всички в БГ Мама под общ знаменател съдейки по тази тема. Има много както в полза, така и срещу ваксините. Лесно се намират стотици сайтове и групи във Facebook, където „приобщават“ нови родители. Всичко това създава един затворен кръг от сплашване без допълнителна информация. Добрата новина е, че ако съдим по тази тема, има индикации, че интересът към движението спада. Може да е защото са се пренесли във Facebook, а може да са си намерили друго място за обсъждане. Факт е обаче, че коментарите са намалели в пъти спрямо пика от преди няколко години.
Тези писания обаче остават в мрежата и се множат. Дори да оборим една лъжа като онова фалшиво изследване свързващо ваксините и аутизма или твърденията, че в инжекциите има алуминий и живак, пак те ще бъдат повтаряни и препечатвани. Интересен е един случай преди година, в който дете почина след ваксинация в Стара Загора. Чухте го по телевизията. Веднага след трагедията майката е обиколила всички теми и е писала на всички да не ваксинират децата си, защото това убива. По-късно се е оказало, че лекарката не е обърнала внимание, че бебето е доста болно и е ваксинирала въпреки това. Настъпили са усложнения и се е стигнало до фатален край.
Това показва един от рисковете, който може лесно да се предотврати с по-добри процедури и информираност. Не трябва да забравяме, че дори тези случаи на лекарска небрежност са изключително редки. Усложненията свързани по какъвто и да е начин с ваксинирането са няколко за десетилетия при стотици хиляди ваксинирани деца. Когато обаче сте млади наплашени родители и получите такова съобщение, то лесно може да ви раздели с разума. Аналогично, търсейки информация за ваксините, ще попаднете първо на темите като обсъжданата горе. Ако не се замислите сериозно, може лесно да решите, че имате повече знания и разбиране от лекари и епидемиолозите борещи се с тези болести от десетилетия.
Защо тази кампания е толкова вредна?
Проблемът има две страни. Може да не ни направи впечатление, но дори малък спад в броя ваксинирани може да доведе до епидемия, особено когато такива деца са концентрирани в един квартал или детска градина. Вече виждаме такива случаи в Холандия, Франция и щатите. Макар някои родители да твърдят, че си е тяхна работа и не трябва да ни занимава дали ваксинират децата си, реалността е съвсем друга. Много деца са твърде малки за някои ваксини, други не може да бъдат ваксинирани заради автоимунни заболявания или определено лечение. Те разчитат единствено на това, че хората около тях ще са защитени и няма да им предадат болестта. Отделно ваксините само помагат на организма да разпознае заплахата. При някои деца това работи по-добре от други. Когато се разболеят от грип или друга болест, имунната им система е отслабена и дори да разпознае опасна болест, може да не успее да я пребори. Ваксините в никакъв случай не са идеални и работят най-добре при масова ваксинация. Това обаче не означава, че трябва да се връщаме към средновековието позволявайки половината ни деца да умират преди пубертета, само защото откритото решение не е 100% ефективно.
Холандия през 2013-та. В синьо са общините с най-малковаксинирани срещу морбили. В червено – случаите на заболели.
Вторият проблем е, че целият дебат около ваксините се измества. От споровете с фанатичните антиваксъри не остава време и среда, в която да обсъждаме истинските проблеми в системата. Това са информационната кампания, образованието, минимизиране на лекарските грешки, контролът над фармацевтичните компании и внимателен анализ на всички данни. Преди четири години имаше епидемия от морбили в България заради ниското ниво на ваксинации в циганските махали. Има лекари, които дават съвети опасни за здравето на децата, като идеята ваксините да се бият поотделно през 2-3 седмици или че някоя от ваксините не е нужна, защото заболеваемостта била ниска. Образоваността на лекарите е също толкова важно, колкото това на родителите.
Говорейки за тези неща обаче е трудно, защото антиваксърите веднага наскачат и изваждат от контекст всички изказвания. Дискусията бързо се обръща от това как да подобрим една система към това как системата всъщност убивала децата с цел печалба. Вместо да говорим за по-добри процедури и отчетност, се налага да обясняваме, че във ваксините няма тежки метали, а съединенията със страшни имена ги има в кърмата в много по-голяма концентрация.
Продължаваме напред
Ситуацията е въобще абсурдна. Антиваксърите (не обичат това име, както ще забележите) са доста шумни, а за медицинските специалисти това е твърде голяма глупост, за да се занимават с нея. Трудно е да преценим какви са реалните измерения на проблема, тъй като доста родители мамят с документите заради детски градини и училища. Това не би трябвало да ни учудва, щом е честа практика да вадят медицинско на децата си за хронични заболявания.
Не може да виним БГ Мама за конкретната дискусия, но трябва да е ясно, че средата определя тона. Тези теми са капка в морето на сайта, а като структура и манталитет коментиращите не са нищо специално. Статистиката горе само потвърждава съмненията ми, че малко ядро от хора създава сериозен проблем за всички. В никакъв случай не мисля, че го правят за своя облага, макар да има доста антиваксъри по света, които да са създали успешен бизнес от страданието на другите. Това, че изброените горе коментират през ден в течение на години също не говори за нарочна организация – всички активисти го правим по различни теми. Важно е обаче да покажем, че този проблем съществува, че незабелязано се превръща в епидемия и ако му позволим да се разпространи, ще върне много болести, ужасът от които тъкмо забравихме.