Tag Archives: Васил Терзиев

Вандализъм ли са графитите и как Васил Терзиев ще се бори с тях

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/vandalizum-li-sa-grafitite-i-kak-vasil-terziev-shte-se-bori-s-tyah/

Вандализъм ли са графитите и как Васил Терзиев ще се бори с тях

Един от проблемите в предизборната кампания на Васил Терзиев беше, че той често говореше с общи фрази, вместо да споделя конкретни идеи за развитието на столицата. Сред малкото конкретни намерения, които заяви, беше да поведе борба с графитите в София. Между двата тура на местните избори например Терзиев каза пред Нова телевизия: „Графитите са една много голяма тема, защото те ни карат да изглеждаме като гето. И това ще бъде една много голяма борба на всички ни да се спре – с всички възможни инструменти.“ Бъдещият кмет допълни, че смята графитите за „престъпление“, защото те са посегателство върху чужда собственост и „струва много пари да се почисти една сграда“. Според него съществуващите глоби за графити са едва 250 лв. „и почти безнаказано ти можеш да вандалстваш“.

„Полагане на началото“ или „откриване на топлата вода“?

Че борбата с графитите не е само предизборна дъвка, а искрена амбиция, пролича веднага след като новият кмет встъпи в длъжност. В деня, в който положи клетвата си, Васил Терзиев потвърди заявеното в кампанията намерение с пост във Facebook: „Ще поставим началото на битката с вандализма и неправомерното драскане върху фасадите на сгради, за да може градът ни в най-кратки срокове да стане по-чист и приветлив.“ Тази тема той постави на трето място сред приоритетите си – след бюджета на София и освобождаването на паркинга пред църквата „Света Неделя“.

Само че Терзиев не е първият, който си поставя за цел да се справи с графитите в столицата. Такива опити са правени и по време на управлението на ГЕРБ. Последният от тях е от лятото на 2023 г., когато са премахнати множество рисунки по фасадите в центъра на София. Противно на това, което новият кмет мисли, глобите за „нерегламентирано рисуване“ по фасадите са между 300 и 2000 лв. За разлика от съоснователя на „Телерик“ обаче, при всичките си кусури и „ремонти на ремонта“ доскорошното управление не приравнява всички графити с вандализма. Предвидени са процедури за разрешение за уличното изкуство, както и определени фасади и стени, върху които може да се рисува.

Не всичко, което е вандализъм, е графити

Речникът на чуждите думи в българския език определя вандализма като „варварско и безогледно разрушаване и ограбване на културни ценности и на ценни исторически предмети“. Да изчегърташ името си на стената на Колизея, както направи един британец с български произход, е вандалска проява в чист вид. В по-широк смисъл думата се използва и когато се руши обществено или лично имущество, което не е непременно културна ценност. За особено осъдително се смята, когато разрушеното притежава силна символна или емоционална натовареност, например гробища.

Вандализмът може да бъде предизвикан и от омраза. Такова е посегателството срещу софийската джамия от страна на членове и симпатизанти на „Атака“ през 2011 г. Или антисемитските послания на фасадите на синагоги и рисуването на еврейски звезди на витрината на магазинче за бира. Както и потрошаването на общностния ЛГБТ център Rainbow Hub от Боян Станков – Расате и негови сподвижници или облепването с хомофобски стикери на фасадата на The Steps – отново от хомофобски подбуди. Да не забравяме множеството откровено нацистки надписи, които с години си стоят в София, включително и на фасади в идеалния център.

Едва-що встъпил в длъжност, Васил Терзиев преживя челен сблъсък с вандализма, и то съвсем не под формата на графити. На безредиците по време на протеста срещу ръководството на Българския футболен съюз на 16 ноември имаше изкъртени павета и тротоарни колчета, счупени коли и витрини на магазини, запалени кофи за боклук и полицейски микробус, повредена обшивка на тавана в подлеза на „Орлов мост“. Според новоизбрания кмет щетите възлизат на повече от 42 000 лв.

Не всичко, което е графити, е вандализъм

Може ли да поставяме всяко „драскане по фасадите“, ако използваме думите на Терзиев, под един и същи знаменател? Едно е да напишеш „к*р“ или да изобразиш същия като буквата „добро“ от глаголицата с чертичка по средата, или да надраскаш „Гошо беше тук“. Но ако някоя сутрин изненадващо осъмнем с произведение на известния анонимен уличен художник Банкси в София, и то ли да бъде премахнато, понеже е „форма на вандализъм“? С подобно действие Столичната община би се простреляла в крака, образно казано.

Строго погледнато, произведенията на Банкси не са графити, а стенсили. Но поради наличието на сериозен проблем – липсата на разграничаване между графити и вандализъм у хора с власт – в тази статия не се прави разлика между графити, стенсили, колажи и прочее форми на визуално улично изкуство. Защото важното в случая е отношението към уличното изкуство като цяло, а не неговите стилове.

Банкси е може би най-известният уличен артист. Името му е намерило място дори в сайта на „Енциклопедия Британика“. Ала и в България има предостатъчно графитисти и други представители на уличното изкуство, получили заслужено признание. Да споменем само някои от тях – bozko (Божидар Симеонов), Nasimo (Станислав Трифонов, да не се бърка с бившия шоумен и настоящ политик със същото име), ХРОМЕ, Станислав Беловски и много други.

Когато уличното изкуство облагородява градската среда

Има редица случаи, когато графитите не просто не загрозяват градската среда, а я облагородяват. Това се случва както в центъра на града, така и в панелните квартали, където радващите окото визуални елементи са рядкост.

През 2013 г. стартира инициативата „ПОдЛЕЗНО“, която превръща подлези и други занемарени пространства в произведения на изкуството. През 2020 г. друг екип изрисува подлеза на Централната автогара, и то с европейско финансиране.

Екипът на „София графити тур“ пък организира не само туристически обиколки из местата в София, където уличното изкуство вече се е превърнало в своеобразна културна забележителност, а и работилници. В тях желаещите могат да усвоят основни техники на това улично изкуство с помощта на опитни графити артисти.

Самата Столична община подкрепя финансово както споменатите, така и други инициативи, свързани с уличното изкуство.

Унищожаването на графити като форма на вандализъм

В края на 2015 г. работници, облагородяващи зелените площи около НДК, видели едно надраскано парче стена. И прилежно го замазали със сива боя, защото графитите им се видели грозни. Само че това било… парче от Берлинската стена, подарено на София през 2006 г. от тогавашния кмет на германската столица Клаус Воверайт. Така, в желанието си да се борят с вандализма, работниците са проявили чиста проба вандализъм. Тоест унищожили са културна ценност.

Ала ако Берлинската стена има утвърдена културна стойност, творчеството на голяма част от уличните артисти няма. Но това не означава, че сред тях няма такива, които след време ще бъдат признати за велики творци. Редица велики художници, чиито картини днес се продават за милиони, не са били признати приживе. Ван Гог например едва е свързвал двата края. „Почистването“ на парчето от Берлинската стена е осъдено веднага, но унищожаването на други произведения на уличното изкуство ще бъде съдено от историята.

Като стана дума за Берлинската стена, да си представим как би изглеждал Берлин без графити. Не само върху остатъците от Берлинската стена (част от която дори е превърната в открита галерия; там е и известната рисунка с целувката между Брежнев и Хонекер), а и квартали като „Кройцберг“, „Шьонеберг“ и много други. Трудно можем да си представим и Любляна без графити. В словенската столица уличното изкуство е на почит. То е превзело бившия военен район „Метелкова“, но съвсем не е ограничено само там.

Как да разграничаваме уличното изкуство от вандализма?

Въпросът как една общинска власт да прецени кое е вандализъм и кое улично изкуство, изглежда лесен. Ала проблемът е, че той няма еднозначен и категоричен отговор. Между свастиките и „к*р“, за които е ясно, че нямат място на фасадите, от една страна, и Банкси, от друга, има цял спектър от ъндърграунд произведения, чиято стойност не е толкова лесно да се прецени с просто око.

Управлението на ГЕРБ в столицата беше изработило прост метод – правят се конкурси, дават се разрешения, отпускат се определени места за рисуване. Всичко извън това е нелегално и подлежи на заличаване. Само че от този подход лъха на тоталитаризъм. Той напомня за комисиите от времето на социализма, които определяха кое рок парче да види бял свят.

Рок музиката и уличното изкуство си приличат по това, че в същността си са форма на протест. Затова съобразяването с бюрократски критерии е сигурна рецепта за кич. Представете си официални места за улично изкуство, пълни с графити, изобразяващи възрожденски герои, хубави моми в народни носии и цветя в косите. И много шевици.

Уважението към уличните артисти, от една страна, и към градската среда, от друга, изисква внимателна преценка във всеки отделен случай. Но тя трудно може да се прави единствено от общински служители, ако те не работят в екип с утвърдени улични артисти, изкуствоведи, урбанисти и др.

Къде се пука теорията на счупените прозорци?

Васил Терзиев, изглежда, е повлиян – съзнателно или не – от теорията на счупените прозорци. Сещате се – ако има един счупен прозорец, те ще станат повече. Ако по улиците се виждат графити, просяци и пр., това създава благодатна среда за престъпления. Ако прозорците се поправят, графитите се изтрият, просяците се разкарат от улицата, престъпността ще намалее. Тази теория се прилага на практика в някои градове, включително в Ню Йорк по време на управлението на Рудолф Джулиани, и престъпността действително намалява.

Като всички теории обаче, и тази на счупените прозорци има своите граници. Тя е като симптоматичното лечение, което се бори с проявите на заболяването, не и с причините му. Ако просто изгоним просяците, няма да решим проблема с изпадането им от обществото и с липсата на алтернатива. Ако изтрием графитите или ако ги официализираме, няма да премахнем потребността от подобни форми на изразяване. Просто ще направим града по-стерилен.

Една от характеристиките на големите градове е съчетаването на многообразни стилове на живот и субкултури. Борбата срещу графитите е борба на официалното срещу субкултурното. Трудно е да си представим демократично общество без субкултури. Но е лесно да си представим диктатура, в която е забранено да бъдеш или да правиш нещо различно от разрешеното.

В разказа на аржентинския писател Хулио Кортасар „Графити“ става дума за невъзможната любов между момче и момиче в град, в който графитите и протестите са забранени. В който дори послание като „мен също ме боли“ е неприемливо, а уличните артисти рискуват да бъдат обезобразени от бой в ареста. Ако Васил Терзиев прочете този разказ, може би ще си зададе въпроса какъв град иска да управлява.

Ексклузивно блиц интервю с новия столичен градоначалник Васил Терзиев пред Биволъ и Либерта: Няма наши, няма ваши – ще стигнем до фирмите, които не се справят (видео)

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/vasil-terziev-korupciq-bivol-liberta.html

сряда 15 ноември 2023


Новоизбраният кмет на София Васил Терзиев бе почетен гост на представянето на книгата на одитора и съосновател на Антикорупционен фонд (АКФ) Йордан Карабинов “Система за превенция на корупция и измами”…

Терзиев vs. Григорова. Два свята, три извода

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/terziev-vs-grigorova-dva-svyata-tri-izvoda/

Терзиев vs. Григорова. Два свята, три извода

През 1978 г. в София се раждат много деца, две от които, вече зрели хора, ще се изправят един срещу друг на балотажа за кмет на столицата на 5 ноември. 45-годишният Васил Терзиев, израснал в идеалния център на София, и 45-годишната Ваня Григорова, чието детство е преминало в населения с роми квартал „Христо Ботев“. 

Първият – развивал се единствено в сферата на частния бизнес, добре образован и успешен инвеститор в софтуерната индустрия, без ярки политически изяви до издигането му за кандидат-кмет. Втората – с биография на човек, преминал през нископлатени работи, синдикалист, антиглобалист, ярък социален популист. И двамата са съзрявали като личности по време на Прехода, разполовил и даже разтроил България, живяла дотогава в привидностите на „равенството и братството“ и на номенклатурната клептокрация. Терзиев стартира с фамилия на високи позиции в системата на бившите тайни служби и като част от алумните на Американския университет в Благоевград. Стартът на Григорова е като на мнозинството обикновени българи, утежнен допълнително от произхода ѝ.

На 45 днес, и двамата слагат начало на политическа кариера – той за кмет (но така и не поведе листата с общински съветници) и може би за премиер след това, тя – за кмет, но и за нова левица. Пълни противоположности са – като южните и северните квартали на София. Терзиев е възпитан и сдържан, Григорова е твърде напориста и емоционална, също и жизнена. 

Зададената като че ли по подразбиране прогноза от социолозите за първите двама в София – Васил Терзиев, кандидат на по-скоро либералната градска общност, срещу номинацията на десноцентристката и консервативна ГЕРБ Антон Хекимян – не се сбъдна. Срещу Терзиев се оказа кандидатът на обединената левица Ваня Григорова. А случващото се в София винаги е сигнализирало за промяна, макар и по-бавна, в останалата част на страната. 

Избирателната активност в столицата, където гласоподавателите са 1,1 млн., е обидно ниска дори и сред разгневилите се заради активното мероприятие с машините софийски избиратели на ПП–ДБ, „Спаси София“ и „Екипът на София“. В навечерието на вота Държавна агенция „Национална сигурност“ с помощта на парламентарно представени партии – и партньорите, и противниците на ПП–ДБ – гръмна справка, с която пробва да уличи замeстник-министър на ПП–ДБ, ерго самата управляваща коалиция, в манипулация на машинния вот. В резултат на скандала ЦИК отмени гласуването с машини и в София излязоха на протест. 

ДАНСwithme 2023 даде тласък за повече гласове, но въпреки това на предишните местни избори на първия тур за Йорданка Фандъкова гласуваха 161 909 души, а сега Терзиев е подкрепен от близо 119 000. Тогава съперничката на Фандъкова – Мая Манолова, обедини голяма част от анти-ГЕРБ вота и получи 123 714 гласа още на първи тур, а на втори надхвърли този резултат с близо 65 000 гласа. 

По БНР социоложката от „Галъп интернешънъл болкан“ Яница Петкова коментира, че на 29 октомври са излезли да гласуват по-скоро представители на възрастовата група от 30 до 60 години и 

хората с висше образование и по-висок социален статус са решили изборите в столицата. 

За втория тур обаче ще е необходима много по-сериозна мобилизация. Големият въпрос е къде ще отидат гласовете на ГЕРБ и „Възраждане“, чийто кандидат – депутатът Деян Николов, е спечелил близо 29 000 гласа. Дори и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да призове своите да подкрепят Терзиев, едва ли всички ще го направят, както не му се подчиниха и за Хекимян, чийто резултат се оказа по-нисък – неизненадващо, – отколкото на общинската листа на ГЕРБ–СДС. 

Предстоящият сблъсък за София, изправил един срещу друг Терзиев и Григорова, налага някои изводи.

Автентичност 

Притежават я и Терзиев, и Григорова – и като личности, и като политическо представителство. Автентичност липсваше на кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян, който би могъл да изиграе кандидат на която и да е политическа сила, стига да му бъде поръчано, и до края изглеждаше като дубльор на истински кандидат. Нищо от биографията на журналиста не го свързва с десните консерватори на ГЕРБ – ако не броим репортажите за мъжкото хоро в Тунджа. 

Васил Терзиев е автентичен представител на градските либерали, известни и като градска десница, от които всеки следващ избор отмива дясното. Социологическите данни показват, че митът за „синя София“ е заличен – кандидатът на „Възраждане“ Деян Николов е изпреварил кандидата на старата десница Вили Лилков. Едва 1,3% от гласувалите за ПП–ДБ, където са и десните консерватори от ДСБ, са пуснали бюлетина за Лилков. 

Ваня Григорова също е автентичен ляв човек и нейната кандидатура, обединила БСП, „Левицата“, също „Атака“ и още леви формации, e попадение. Но и отглас от европейските тенденции, където се забелязва радикализиране на лявото в комбинация с национализъм и с „ортодоксален социализъм“ – определение, дадено преди пет години за германското движение „Изправи се“ и проруски настроената му лидерка Сара Вагенкнехт. Григорова, която беше от защитниците на преговори с „Газпром“ след спрените доставки на руски газ миналата година, в кампанията заглуши проруските теми и заложи на идеите си за повече община, срещу лошите частници и още от „късния социализъм“, както ги нарече „Сега“

В действителност е все едно какво иска Григорова, защото структурата на СОС е ясна – най-голямата група в него е на ПП–ДБ, следвана от ГЕРБ–СДС, а тази на „БСП за България“ е трета благодарение на мажоритарния избор за Ваня Григорова. 

Двата свята

През резултатите в София може да се чете и „няма ляво, няма дясно“, както при резултатите, които познаваме в цяла България. Изборът на Терзиев и слабият резултат за Вили Лилков показа, че СДС и неговите отломки остават в историята, в столицата има нова генерация избиратели, за които неизвършената лустрация и Държавна сигурност са скелети, които е най-добре да останат в гардероба. А за парите на задграничните дружества не са и чували. 

В търсене на работа и по-добро заплащане към София се стекоха десетки хиляди от вътрешността на страната и социалната стратификация на столицата се промени. Кварталите „спални“ се разраснаха, а вълната от прииждащи в града, в който безработицата е изключително ниска, а средната заплата най-висока, наруши и идейния баланс. Старото дясно се характеризираше с идеологеми, а и нямаше как да бъде иначе, след като все още не беше изградило база, а само антикомунизъм и усилия за разграждане на тоталитарната държава. Новото обаче е бизнес ориентирано.

Изстрелването на Григорова към балотаж ще се отрази и на БСП. Наблюдателни журналисти забелязаха, че в изборната нощ триумфиращата лидерка на социалистите Корнелия Нинова така и не събра сили да назове името на същинската победителка. Дали пък Нинова няма да провали синдикалистката, която заплашва не шефския пост в партията, а съществуването на самата партия в настоящия ѝ вид. Вчера дойде новината за договорена подкрепа с „Има такъв народ“, спечелили близо 12 000 гласа с кандидата си Ивайло Вълчев. Но резервоарът на гласове все пак остават ГЕРБ и „Възраждане“, а партията на Костадин Костадинов се е колаборирала с БСП – подкрепи я за вота на недоверие например, а на няколко пъти вече координират действия.

Ваня Григорова на практика зашлеви Нинова и всичките досегашни подгласници на „Позитано“ 20, типични апаратчици от хайверената левица, за които лявото не е нищо повече от концесия до живот. Фактът обаче, че те стоят зад номинацията ѝ, показва, че вълкът иска да си смени кожата – нищо повече. 

Идеалният кмет

Идеалният кмет на българския град-държава София би бил хибрид между технократа с рационален ум и сдържаност Терзиев и Григорова с нейната емпатия и социални умения. Но това е невъзможно, така че изборът на 5 ноември е неизбежен.

Приспивен двубой. Липсващите теми в дебата между Васил Терзиев и Антон Хекимян

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/prispiven-dvuboy-lipsvashtite-temi-v-debata-mezhdu-vasil-terziev-i-anton-hekimyan/

Приспивен двубой. Липсващите теми в дебата между Васил Терзиев и Антон Хекимян

През последните години все по-рядко се състоят дебати между основните кандидати за дадена изборна длъжност. Това се случва поради нежеланието на някои от претендентите да влизат в директен словесен сблъсък с опонентите си. Преди година неочакваната поява на съпредседателя на „Продължаваме промяната“ на предизборна дискусия в студиото на bTV дори предизвика скандал. Затова дебатът по „Дарик радио“ между кандидатите с най-голям шанс да станат кмет на София – Васил Терзиев и Антон Хекимян – сам по себе си е добра новина.

Въпреки това и въпреки че беше замислен със структурата на боксов мач в 15 рунда по три минути (от които се състояха 14), дебатът можеше по-скоро да приспи слушателя или зрителя, отколкото да го накара да се чувства като на спортно състезание. И не произведе водещи новини. Но тъй като по всяка вероятност един от участниците в него ще бъде „лицето“ на столицата през следващите най-малко четири години, струва си да обърнем внимание какво казаха Терзиев и Хекимян. И най-вече – какво не казаха.

Пешеходно движение и достъпна среда

Достъпната среда изцяло липсваше от дебата. За тротоари ставаше дума само във връзка с качеството на ремонтите. Ако някое извънземно слушаше дискусията, можеше да остане с впечатлението, че в София хората се придвижват с коли, обществен транспорт, велосипеди или тротинетки, но никой не ходи пеша, никой не бута бебешка количка и няма хора с увреждания.

Васил Терзиев спомена недостъпността на подлезите единствено в контекста на това, че с децата си се придвижват с тротинетки. Но ако той може да слезе от тротинетката си и да я повдигне, макар да се оплаква, че возилото тежи 25 кг, работещият в САЩ преподавател по журналистика Христофор Караджов няма как да слезе от количката си нито за да преодолее подлез, нито за да влезе в голяма част от магазините, заведенията, институциите, хотелите, домовете – и изобщо в сградите, които имат всевъзможни прагове и стълби, но нямат рампи. Достъпността отсъстваше и от темата за обществения транспорт.

Презастрояване

Презастрояването е един от основните проблеми в София. То е концентрирано предимно в южните и източните квартали и постоянно става повод за протести. Тази тема обаче напълно отсъстваше от дебата. Стана дума само за небостъргачите, които и според Терзиев, и според Хекимян трябва да се изграждат в определени райони.

Една от основните градоустройствени идеи за спиране на презастрояването на юг и изток е да се инвестира в застрояването на северните квартали. Но в дебата северните квартали присъстваха най-вече с необходимостта от транспортното им свързване. И според двамата кандидати Кремиковци трябва да стане комбинация между жилищна и индустриална зона, но не обвързаха тази тема с презастрояването.

Корупция

Корупцията също е един от основните проблеми на София, а и на дългогодишното управление на ГЕРБ. Разбираемо беше, че Антон Хекимян избягваше тази тема. Но и Васил Терзиев прояви голяма деликатност в това отношение. На непрекъснатите твърдения на опонента си, че за едно или друго има нужда от повече пари, той не постави ребром въпроса къде изчезват парите, а се изразяваше доста по-меко – говореше за течове на средства, необходимост от контрол, преструктуриране, черни списъци на фирми.

Хекимян от своя страна прехвърляше проблемите или върху централната власт, или върху най-ниското равнище – работниците, които трошат павета. И го удряше на чувства – „с възмущение съм гледал как се чупи паве“. На което Терзиев отговори: „А аз с възмущение седя и слушам как не се поема никаква отговорност за това, което се случва толкова години.“

Социални услуги

В дебата често ставаше дума за училища и детски градини, една от темите беше здравеопазването. Хекимян спомена, че е необходимо да се изградят хосписи за възрастни хора. Като изключим това, според двамата кандидати за кмет на София, изглежда, няма бездомни, жертви на домашно насилие, хора със зависимости, деца в риск и изобщо всякакви групи, които се нуждаят от подкрепа и на които местната власт би могла да помогне.

Общото впечатление беше, че в София живеят комай само деца и… работещи мъже плюс споменатите от Хекимян възрастни хора, за които не се предвиждат други възможни форми на подпомагана от Общината грижа, освен да бъдат пратени в хоспис. Той спомена един път и „уязвимите групи“, без да конкретизира. За жени стана дума само веднъж, и то в качеството им на майки – доскорошният директор на новините на bTV каза, че училищата и детските градини са важни, за да „се върнат майките по-скоро на работа, ако имат такова желание“.

Сегрегация

От дебата човек не би могъл да научи, че в София има компактни гета. Един от въпросите на водещия Константин Вълков беше какво мислят двамата кандидати за премахването на незаконно построените къщи. От отговора на Хекимян се видя, че той дори не схваща за какво става дума – според него, ако въпросната постройка става за нещо, тя може да се ползва за… общински дейности. Според Терзиев разрушаването на незаконните къщи трябва да се прави „много внимателно“, като преди това обитателите им се настанят другаде, защото „това са човешки съдби“.

Но наличието на обширни райони в столицата, в които публичната власт на практика не присъства, освен когато събаря единствените жилища на хората, не изглеждаше да се забелязва от кандидатите. В програмата на „Спаси София“ – част от коалицията, издигнала Терзиев – темата е детайлно разработена. Има дори раздел за необходимостта да се предоставят служебни адреси на хората без лични документи (огромната част от които живее точно в гетата), за да може да им се издадат такива документи. В това отношение той, изглежда, не си беше научил урока.

„София прайд“, „Луковмарш“, футболни агитки

И двамата опоненти избягваха да влизат в разделящи обществото теми, а и водещият Константин Вълков не им задаваше въпроси в тази посока. Такива теми са например „София прайд“, „Луковмарш“, както и отношението към футболните агитки, когато проявяват агресия и нарушават обществения ред.

По първите две теми Васил Терзиев беше отговорил още през юли на среща с граждани в район „Витоша“. Според него „имаме нужда от „София прайд“ – мирно събитие, на което се събират много хора с деца“, „Луковмарш“ по-скоро не трябва да се провежда“. Позицията на Хекимян по тези теми не е известна. По време на дебата обаче той каза, че по спорни теми трябва „да се допитаме до хората“. По тази логика излиза, че мнозинството трябва да решава дали едно дискриминирано малцинство да излезе на шествие за равни права.

И според двамата Националният стадион трябва да се премести извън центъра, за да се избегне струпването на твърде много хора в централната част на града, когато има мач. Не проблематизират обаче футболното хулиганство. Вместо това Терзиев предпочита да се бори с графитите.

Туристи и чужденци

Един от „рундовете“ в дебата беше озаглавен „Екология, туризъм и възможности пред София и Витоша“. Темата за туризма обаче беше сведена на практика изцяло до Витоша. Никой от кандидатите не открои като нещо важно, че в столицата идват и туристи. Не само централният бюджет, на който Хекимян непрекъснато се позоваваше, а и туристите са източник на приходи за града. Само веднъж Терзиев спомена „имайки предвид как се развива София като туристическа дестинация“ във връзка с това, че е за връщането на Uber. Но не стана ясно нито какво е имал предвид, нито как се развива София в тази посока.

Освен че идват като туристи, в София и живеят чужди граждани. Някои работят, други учат, трети са бежанци или търсят убежище, четвърти идват по семейни или любовни причини… От дебата не пролича основните кандидати за кмет на столицата да си задават въпроса какъв град е или би трябвало да бъде София за чужденците. Като започнем от ориентацията по улиците и обществения транспорт, минем през (не)разбираемостта на публичните услуги и стигнем до гостоприемността и ксенофобските нагласи.

Образование

И Терзиев, и Хекимян откроиха като свой основен приоритет образованието. Но парадоксално, аудиторията така и не разбра какво е образованието за тях и защо го смятат за важно. Говоренето им по темата се ограничи върху изграждането на детски градини и подобряването на материалната база (най-вече спортната) в училищата и училищните дворове. Не стана ясно и какво друго може да направи местната власт за образованието, освен да осигурява материална база.

Общи впечатления от представянето на Хекимян и Терзиев

От двамата кандидати Васил Терзиев демонстрира по-голяма подготвеност. Това не е учудващо, защото той се готви за поста от месеци, а и разполага с експертността на „Спаси София“ и „Екипът на София“. Той например с точност отговори на въпроса на опонента си колко струва един общински полицай. Знаеше колко километра велоалеи са изградени, и коригира Хекимян, че липсващите места в детските градини не са 2000, а пет пъти повече.

По-добрата подготвеност обаче не е гаранция за успех, защото Антон Хекимян има по-сериозен опит в говоренето и отправя послания, подходящи за повече групи хора. Дежурният отговор, който даваше на почти всички критики на опонента си, може да се обобщи като „кой ще ни даде пари“. Въпреки рекордния бюджет на София според кандидата на ГЕРБ всеки проблем може да се реши с повече пари. А ако парите липсват, виновни са от ПП. В един случай вината според него е в реституцията, но никога – на дългогодишните управляващи от ГЕРБ.

Хекимян „съобщи“ и невярната информация, че миналата година от ПП са искали да се разреди градският транспорт на София и да се повиши цената на билетите. Терзиев реагира с учуден поглед и не намери отговор. След кратка проверка на фактите може да се установи, че всъщност става дума за интерпретация на Йорданка Фандъкова. В началото на 2022 г., когато на власт беше кабинетът на Кирил Петков, тя поиска от централния бюджет допълнителни средства заради повишените цени на горивата и предупреди, че ако те не бъдат отпуснати, ще се стигне до това, което спомена Хекимян.

И двамата кандидати за кмет на София неизбежно правят връзка с основните си професионални роли. ИТ предприемачът Васил Терзиев се позовава на опита си в управлението на големи бюджети и екипи, привличането на инвестиции, включително и за София. За Хекимян е важно, че като журналист той е бил „близо до хората“. Интересен детайл е, че за него част от журналистическата му работа е просто да представя информация – той поне три пъти казва как е решавал „проблемите на хората“. А това трудно се връзва с претенцията му за обективност, защото, за да решиш кой е достоен за помощ, трябва да си взел страна.

Дефицит на визионерство

През 2007 г. Мартин Заимов беше първият кандидат-кмет на София, който имаше цялостна и съвременна визия за развитието на града като модерна европейска столица. От него много избиратели (включително и авторката на този текст) научиха какво е компостер. Както и че не само автомобилното движение е от значение. Но визионерството не му донесе успех – той получи близо 18% от гласовете, а Бойко Борисов, който тогава беше на върха на популярността си, спечели още на първи тур.

Дванайсет години по-късно, през 2019 г. Борис Бонев излезе не само с цялостна и съвременна визия за развитието на София, а и с програма, разработена в някои отношения до най-дребните детайли. Но и той не постигна успех, а взе по-малко от 11% от гласовете, не на последно място защото не беше подкрепен от политически субект.

Днес, четири години по-късно, изглежда, не е време за смело визионерство, колкото и Васил Терзиев да повтаряше в дебата, че обича да мечтае. Както каза една млада архитектка, „който и да стане кмет, няма да разбира нищо от градоустройство“. Зад Терзиев поне стои експертността на „Спаси София“ и „Екипът на София“, които имат, общо взето, сходни виждания за развитието на града. А зад Хекимян има само още от същото.

Ами ако ГЕРБ издигне Росен Желязков?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/ami-ako-gerb-izdigne-rosen-zhelyazkov/

Ами ако ГЕРБ издигне Росен Желязков?

Този път може и да има битка за София, макар все още да не са известни имената на всички кандидати за местния вот наесен. Но някои все пак бяха огласени необичайно рано като за български избори. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не издава кметската номинация за София, която партията управлява от 14 години (всъщност от 18, тъй като Борисов застъпи през 2005-та). Кандидатът ще бъде обявен през септември.

Автентично дясно, неавтентично дясно и градска десница

Номинацията на проф. Вили Лилков от старозаветното дясно провокира спекулации, че той ще е кандидатът, подкрепен от ГЕРБ. „Граждани за европейско развитие на България“ си партнират със СДС от години. „Вили Лилков е много добър. С него съм работил още като кмет на София“, коментира Борисов. Така си е. И предишният кмет Стефан Софиянски също е работил с Лилков, който има 15 години опит в Столичния общински съвет (СОС).

Кандидатурата на Вили Лилков е в конкуренция с кандидата на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Спаси София“ и „Екипът на София“ Васил Терзиев. (Настойчивост за издигането му проявиха от ПП.) Предприемачът в ИТ сферата е известен като един от съоснователите на софтуерната компания „Телерик“, продадена за 262,5 млн. долара. Вместо успехът на „Телерик“ да стане катапулт за кампанията му, високопоставените му роднини в ДС се оказаха камък на шията и т.нар. градска десница се разедини. Впрочем нещо подобно се случи и през 2007 г., когато СДС и ДСБ се обединиха и издигнаха банкера Мартин Заимов срещу Бойко Борисов, но шумът около дядо му – ген. Владимир Заимов, осъден на смърт през 1942 г. заради шпионаж в полза на СССР – също навреди на кампанията. Борисов спечели още на първи тур.

„В десницата ще имат проблем между рода̀та на ДС и истински автентичното дясно“, заяви онзи ден лидерът на ГЕРБ относно кандидатурата на Терзиев. Неавтентичното дясно в лицето на ГЕРБ обаче готви изненада, обмисляйки да номинира настоящия председател на 49-тия парламент и дългогодишен политик от ГЕРБ Росен Желязков за кмет на София. Засега непотвърдена официално.

Биографията на Росен Желязков е повече от подходяща – юрист, чиято кариера е стартирала като юрисконсулт на район „Средец“ на Столичната община, заместник-кмет и секретар на Столичната община. В добавка – главен секретар на Министерския съвет, транспортен министър, бил е и шеф на Държавна агенция „Електронно управление“. Желязков е от сдържаните политици от ГЕРБ, известен и със своята диалогичност. Като главен секретар на Министерския съвет той беше единствен обвиняем и оправдан за т.нар. афера „Костинброд“, гръмнала през 2013 г. ГЕРБ бяха обвинени, че са подготвяли изборна измама с печатането на допълнителни бюлетини в печатницата в Костинброд.

За Вили Лилков и избирателите му остава задачата да „подпрат“ Желязков на евентуален балотаж с Васил Терзиев.

Победа в София – път към властта

Ако ГЕРБ наистина издигнат Желязков за кмет на София, а не например настоящия председател на СОС Георги Георгиев (аналог на кандидатурата на Цецка Цачева на президентските избори), това показва само едно: ще се сражават за столицата. От София тръгна завоевателният поход на Борисов в политиката, също и бизнес обръчите – заради разпределянето на най-големия общински бюджет. През 2005-та, когато той става кмет, бюджетът на столицата е 467 млн. лв., през 2015 г. – близо 1,5 млрд. лв., а за 2022-ра – над 2,09 млрд. лв. За сравнение, настоящите разходи на София са колкото тези на Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, взети заедно, че и отгоре.

ГЕРБ си разчиства пътя към София благодарение на съюзяването си с ПП–ДБ, незаменимата си подкрепа за правителство и отстраняването на главния прокурор Иван Гешев, който от щит се превърна във враг. Вече никой от предишните ѝ политически опоненти не я нарича „мафия“, не говори за „мутри“, корупция и инхаус договори, не споменава „Барселонагейт“.

Бойко Борисов, Кирил Петков, Христо Иванов, Атанас Атанасов вече не са просто сглобка (по Лена Бориславова), която е не-коалиция, а кооперация (по Росен Желязков). Скоро те ще подпишат споразумение за съвместно управление, което ще включва и процедура за съгласуване на законопроекти и назначения в регулаторите (които започнаха преди каквато и да било рамка). Макар и сплавени с ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ в т.нар. конституционно мнозинство, ДПС са извън споразумението – но пък участват в разпределението на позиции в регулаторите и назначения за втория ешелон. Иначе ще разтурят „конституционното мнозинство“. Излиза, че получават „кеш“ срещу неизвестен резултат – досущ като авансите по инхаус договорите, които ще бъдат индексирани, както вече се разбра.

Всичко е не-любов

Така някогашните изчегъртващи и изчегъртвани, крадците на бъдеще и освободителите ще рестартират заедно държавността. (Май ДПС имаше такъв лозунг на изборите през април 2021 г.?) Всичко е узаконено, а с времето може и любов да се появи – понякога се случва в браковете по сметка.

Как тогава ще се води кампанията за София, след като управляващата коалиция позиционира като свой противник единствено президента Румен Радев, комуто се услади да управлява чрез няколко служебни кабинета? От една страна, проруските позиции на държавния глава публично срамят България пред ЕС и нейните съюзници в НАТО, от друга – всички управляващи имат нужда от неприятел.

„Не-коалицията или сглобката ознаменува края на разделението статукво–промяна“, заяви по БНР социологът от изследователския център „Тренд“ Димитър Ганев. Според него водещото разделение вече е по линия на евроатлантизма. Ганев отбелязва, че това си е проличало особено ясно с посещението на украинският президент Зеленски, а позициите на президента Румен Радев пък са затвърдили легитимацията на настоящото управление.

В кампанията за местни избори обаче това разделение не може да се използва – освен в два-три от 24-те столични района. Засега управляващите действат по традиционния предизборен начин – всеки, който протестира, получава увеличение на заплатите в бюджет 2023, реформи няма, всичко си е постарому. Засега предизборните акции са доста беззъби, тъй като номинираните претенденти за кметския стол – Васил Терзиев, Деян Николов („Възраждане“), Вили Лилков – са сдържани в оценките си за състоянието на най-големия град след дългогодишното управление на ГЕРБ, което още не е приключило.

Битката за София не се води със снимки на изпочупени жълти плочки в социалните мрежи. Битката е срещу модела „ГЕРБ“ – иначе моделът „ГЕРБ“ ще погълне всички. За сглобките в СОС или в парламента никой няма илюзии.

Васил Терзиев, Арнолд Шварценегер и непреработеното минало

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/vasil-terziev-arnold-shvartseneger-i-neprerabotenoto-minalo/

Васил Терзиев, Арнолд Шварценегер и непреработеното минало

Какво е общото между предприемача и кандидат за кмет на София Васил Терзиев и американския актьор и бивш губернатор на Калифорния с австрийски произход Арнолд Шварценегер? И двамата са обичащи спорта мъже. И двамата се насочват към политиката, след като са изградили успешна кариера в други области. Отвъд тези повърхностни общи черти обаче и Терзиев, и Шварценегер имат близки роднини, свързани с репресивния апарат на тоталитарни диктатури. Бащата, дядото и братът на дядото на Терзиев са работили за социалистическата Държавна сигурност (ДС). Бащата на Шварценегер пък е бил член на паравоенната нацистка организация SA – т.нар. Щурмови отряд на Националсоциалистическата партия.

Как потеклото на Терзиев стана водеща тема

За произхода на Васил Терзиев се заговори още преди официалната му кандидатура, когато стана ясно, че по всяка вероятност той ще е кандидатът за кмет на София, издигнат от „Демократична България“, „Продължаваме промяната“, „Спаси София“ и неправителствената организация „Екипът на София“. Принос за превръщането на темата във водеща имат определени личности, идентифициращи се като антикомунисти.

Във Facebook беше разпространена възмутената позиция на Методи Андреев – първия председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, по-известна като Комисията по досиетата. Андреев даде и телевизионно интервю по темата.

Сред ярките гласове на възмутени антикомунисти беше и този на Христо Христов, журналист и дългогодишен изследовател на архивите на ДС. Той призова Терзиев да даде достъп до документите на близките си в архивите на социалистическите тайни служби.

Като особено гласовити в хора срещу Терзиев се проявиха лица, свързани с управлението на ГЕРБ. Румен Христов, председател на СДС – коалиционния партньор на партията на Борисов, – определи кандидатурата на Васил Терзиев като „тъмночервена“: „Силно червена, тъмночервена, потомък на ДС по дядова, чичова и бащина линия, и аз съм много любопитен как десните хора […] ще посегнат към тази бюлетина, при положение че говорят за лустрация и сега.“ Той попита реторично: „Представяте ли си в Германия на генерал от СС внукът му да бъде издигнат за кмет на Берлин?“

Не пропусна да се разпише и председателят на ВМРО и евродепутат Ангел Джамбазки. Той заяви, че лустрацията „до девето коляно“ трябва да е задължителна, и допълни: „Ченгетата от Държавна сигурност, особено генералите от Държавна сигурност и наследниците им, заграбили червените куфарчета с откраднати милиони, трябва завинаги да бъдат забранени от обществения живот.“

Фактите, които възмущението прикрива

Някои от възмутените от кандидатурата на Васил Терзиев заради миналото на роднините му безспорно са искрени. Позициите на други обаче повдигат въпроси.

Задавайки реторичния въпрос за политическата реализация на внуците на генералите от СС, Румен Христов може и да не знае, че известни политици в Германия имат в потеклото си хора, обвързани с режима на Хитлер. Сред тях е социалдемократът Зигмар Габриел, който между 2013 и 2018 г. е министър последователно на икономиката и енергетиката, както и на външните работи. Също и Юрген Тритин от „Зелените“, чийто баща е бил доброволец в СС и член на Националсоциалистическата партия. Тези политици не са държани отговорни за произхода си – Германия е осъдила нацизма еднозначно и десетилетия наред е прочиствала структурите си от бивши кадри на режима на Хитлер, но в тази страна отговорността е лична, а не потомствена.

Румен Христов обаче няма как да не знае, че политици от ГЕРБ, в чийто придатък се е превърнал СДС, са били агенти на ДС и че преди всички парламентарни избори Комисията по досиетата обявява имена на сътрудници на ДС сред кандидатите на ГЕРБ. Под псевдонима Николай бившият конституционен съдия и политик от ГЕРБ Георги Марков е сътрудничил на цели две управления на ДС. Друг въпрос е защо Христов не намира за „тъмночервено“, че председателят на ГЕРБ Бойко Борисов през 1991 г. е напуснал МВР, защото е отказал да се раздели с БКП, и че е бил бодигард на диктатора Тодор Живков.

„Синьото“ сърце на Христов не се разбунтува и от факта, че Красимир Каракачанов, доскорошен председател на ВМРО, която беше коалиционен партньор на ГЕРБ–СДС, е с агентурно минало. Както и Александър Урумов, който завеждаше пресцентъра на Каракачанов, докато последният беше военен министър, а преди това беше говорител на БНБ.

Фактът, че ВМРО има агентурен профил ВМРО, разкрива абсурда във възмущението на Ангел Джамбазки, който не призоваваше за лустрация през всичките години, докато беше дясна ръка на Каракачанов.

Журналистът Христо Христов упреква Васил Терзиев, че не познава Закона за досиетата. Чудно обаче защо той, който би следвало перфектно да познава работата на Комисията по досиетата, призовава Терзиев да даде достъп до документите на близките си. Достъпът на частни лица до документи за техни роднини е силно ограничен и ненужно усложнен. Ако роднините са живи, единствено те имат достъп до запазените материали за себе си. Ако са починали, Комисията изисква съгласие от всички законни наследници, за да предостави информация, от която може да се разбере дали съответният роднина е сътрудничил на ДС.

Следователно Терзиев може да получи достъп или ако е единствен законен наследник на дядо си и чичо си, или ако останалите наследници са съгласни. Следващият проблем обаче е, че в Комисията по досиетата ви карат да подпишете декларация, че няма да разгласявате нищо от предоставените ви документи. Как тогава съоснователят на „Телерик“ би могъл да предостави достъп до тях? Публичен достъп може да предоставя само Комисията, и то по строго определени в закона критерии.

В страната на двойните стандарти

Не само едни и същи хора, но и едни и същи медии прилагат различен аршин, когато става дума, от една страна, за Васил Терзиев, а от друга – за сътрудници и служители на ДС, които са чести гости в телевизионните студиа в качеството си на политици или на експерти по всичко.

Александър Урумов например и до днес е желан телевизионен гост, за да громи несъществуващата „джендър идеология“. Можете ли да се сетите обаче някой водещ да го е попитал какво точно е вършил той в качеството си на агент Абел? Или дали има връзка между принадлежността му към ДС и кремълските опорки, които разпространява с религиозен плам?

Друг чест телевизионен гост – арабистът Боян Чуков – е бил не просто агент, а служител на ДС с псевдонима Галицин. Според достъпните данни от досието му е искал да стане такъв още от дете. Чуков е често канен в качеството си на експерт по външна политика. Което не му пречи да се изказва и против джендъра. Ако отворите сайта „Епицентър“ например, ще видите, че почти всички публикации за Васил Терзиев са за принадлежността на роднините му към ДС. В статиите, в които става дума за Боян Чуков, се представят позициите му за Русия и света, които са в унисон с путинската пропаганда.

Списъкът от подобни примери за „дежурни експерти“ и политици от ДС може да продължи дълго. Някои от тях дори се гордеят с миналото си, като последния шеф на Шесто управление Димитър Иванов, впоследствие издател и професор в Библиотекарския университет, известен с прозвището си Митьо Гестапото.

Впрочем генезисът на немалка част от електронните медии в България е повече или по-малко свързан с ДС. В страна като България, в която се налагат все по-силни идентификации с „традиционните православни ценности“, никак не е без значение, че и настоящият патриарх на Българската православна църква Неофит, и предишният – Максим, имат агентурно минало. Многото агенти сред „дежурните интелектуалци“, както и сред инициативния комитет за номинирането на Румен Радев за втория му президентски мандат, дори не си струва да се споменават.

Където и да разрови човек в България, излизат сътрудници на ДС. „Неприятна изненада“ се оказва миналото на уважавани учени и университетски преподаватели, кинодейци, художници, изобщо – хора от всевъзможни области на културата и изкуството.

Освен това да не забравяме, че голяма част от имената на хората, които са били свързани с репресивния апарат по времето на социализма, никога няма да бъдат обявени. Било защото не заемат такива позиции, каквито по закон изискват разкриване на досиетата им, било защото са починали. Човек не може да бъде сигурен дори за собствените си роднини, които са били на възраст да бъдат вербувани по времето на социализма.

Добрите, лошите и Васил Терзиев

Кандидатурата на Васил Терзиев възобнови неприключилия – защото никога не е бил проведен истински и издълбоко – разговор за ДС. В социалните мрежи хората отново започнаха да спорят – бива ли да слагаме всички сътрудници на репресивния апарат на социализма на една плоскост? Едни са били щатни, други – не. Едни са доносничили охотно, други са си „отбивали номера“. Едни са били подложени на натиск и заплахи, други са го направили, за да могат да пътуват в чужбина, трети сами са се натискали да сътрудничат. Едни публично са се разкаяли, втори отричат, трети се гордеят с агентурното си минало. Едни изповядват демократични ценности, други възпроизвеждат опорни точки, сведени от Русия и/или от силните на деня.

Отделно от това има и друг непроведен разговор – за онези, които не са сътрудничили на ДС, но са били на достатъчно високи позиции в структурата на социалистическата държава, тъй щото да не им се налага да сътрудничат, за да си позволят всичко, което искат. И да смажат всеки, който не им харесва. Някои от тях също са сред „дежурните“ коментатори в телевизионните студиа и формират общественото мнение.

На този фон „демократичната общност“ се е хванала за гърлата дали и колко точно е виновен Васил Терзиев заради дядо си, чичо си и баща си. Не можем да дадем оценка на родителите, но съдим наследниците им. Призоваваме Терзиев да си каже. Да се извини. И човекът го прави – извинява се заради роднините си, призовава за лустрация. Но каквото и да стори, в очите на част от потенциалните му избиратели то не е достатъчно. Да не говорим че други критици вече го винят, че „се отрича“ от роднините си…

Раздирайки се вътрешно заради кандидатурата на Васил Терзиев, „демократичната общност“ се оказва в капана на класически ченгесарски трик – да се хване на въдицата, да направи от мухата слон и по този начин сама да се провали. Възмутените антикомунисти са станали част от едно активно мероприятие, в което всъщност с принципите им се злоупотребява. За да продължават да определят общественото мнение същите, които никой не пита за миналото им.

Колаж: Тоест. Снимки, използвани в колажа: Красимир Каракачанов – Wikipedia, Бойко Борисов – Wikipedia, Васил Терзиев – Facebook