Tag Archives: градина

Мрънкането на един бг-татко за една детска градина в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/mraknane-za-detska-gradina-v-de/

Попадам редовно на текстове описващи детските градини в Германия. Приблизително половината са написани от българи работещи в тях като възпитатели, останалите са от български родители. Доста от нещата са верни, но се и пропуска доста. Особено като стане дума за концепциите на градините и ме хващат тикове. 

Замислете се как биха изглеждали нещата във вашата градина, ако директорката или някоя от лелките я описваше. А ако четете само брошурата? Или какво би било описанието от ония редовен субект-родител, който сякаш никога нищо не му пречи? 

Мрън-мрън увод

Наистина, немалко неща в немските градини са супер. Условията поне в някои са доста добри. Излизането навън е основен постулат, адаптацията, оставянето на децата също са за пример. Винаги обаче има проблеми, макар и различни. Затова когато започнаха да зачестяват въпросните текстове, аз започнах да изброявам неща, които са пропуснали. Събрах тук всичко, което ми харесва или дразни. Ще забележите, че мрънкането в този текст е повече, тъй като по стара българска традиция за хубавите неща не говорим много, а и така и така други вече са го изброили. Да не говорим, че все ме обвиняват, че много съм мрънкал за разни неща в Германия, така че този път направо го напиша както си е.

Най-важното обаче преди да започна е, че това са впечатления на семейството ми и други хора имат различни, включително такива ходещи в същата градина. Долу посочвам примери, но най-общо всеки има свои възприятия и често рационализира решенията си различно. Някои успяват да намерят бързо градина в зависимост къде живеят и какъв късмет имат. Други попадат на яка лелка или чиста градина. Както всичко и навсякъде – според зависи. Затова в никакъв случай не твърдя, че нашият опит е меродавен или че всичко се отнася за цялата система. Аналогични проблеми – като с персонала и финансирането – има във всички големи градове и където се отнася го споменавам. 

С това наум, започваме от началото…

Прием

В Германия всяка провинция и често всеки град имат различни правила и стандарти. Във Франкфурт специално до скоро нямаше дори единна система за обявяване на свободните места, а просто един разпечатан списък с градините и телефоните им на сайта на общината. Сега има портал, през който може да кандидатстваш за място, но пак всичко става с лични разговори. На теория би следвало да се обявяват свободните места, но често това не става. Нямат задължение да приемат само през системата, така че на практика малко се е променило с нея. Там обявяват и новопостроените градини, което поне е полезно. За поне 15% от децата в града места няма според общината.

Не, не се връщат от работа. Това е в ранния следобед, тоя вляво е съсед и ходи с дънки и тениска на работа.

Няма никаква форма на кандидатстване или класиране. Както преди, номерът е да ходиш често в градините и да питаш. Да проявяваш интерес е ключово. На доста места има дни за „оглеждане“ на градините и представянето им. В действителност са повече интервюта за родителите. Наскоро засякох опашка от 50-тина души пред градината ни при последния такъв ден там и всички бяха издокарани, за да направят впечатление. Тук номерът е да не се покажеш като претенциозен, взискателен и въобще човек, който ще им прави проблеми.

Причината за всичко това е, че градините са изключително независими. Решението кой ще бъде приет е почти изцяло на директорите. В редки случаи, когато родители могат да докажат явни белези за дискриминация, се обръщат към общината и тя се намесва. Колега стигна до там след година обикаляне. Няколко други просто се преместиха извън града. Дискриминация обаче има много. Не се възприема за такава, защото се знае, че едни градини са само за християнчета, други за русначета и т.н. На един колега грък кандидатства в почти всички ясли в града и му „загубиха“ документите на 6 места. Номерът е да ги тормозиш отрано и да стискаш палци да се освободи място. Първата директорка на сегашната градина изглежда избираше само „светли“ дечица, предимно от част на квартала с доста високи наеми. Следващите имаха други критерии. В яслата пък гледаха във всяка група да има деца от всякакви раси и етноси, за да свикнат децата на разнообразие. Повечето си бяха християнчета и имаха силен религиозен елемент в дневните дейности.

Това, разбира се, важи най-вече за градовете, където живеят повечето емигранти, а и все повече от немците със засилващата се урбанизация. Ако живеете само 10 км. извън града в някое село няма такъв проблем, защото местата в градините и училищата са достатъчно. В градовете има и доста частни градини, но списъка за чакане там е още по-голям, а и цените са сериозни. Някои по-големи компании си имат свои градини, които работят до по-късно, имат по-малко отпуска, но са само за техни служители.

Приобщаване

Това е нещо, което наистина е направено добре. Т.н. „приобщаване“ се прави с единия родител и отнема до 6-8 седмици в яслите и 1-2 седмици в градините. В началото родителят седи заедно с възпитателят и детето, после малко по малко се отделя и накрая стои в съседна стая, така че ако се разстрои, да го успокоиш. През цялото време целта е да е наблизо, а не да си играе с детето и да го наставлява. Това се прави от възпитателя. Родителят следва само да помага когато детето се разстрои съвсем. Детето само трябва да намери начин да играе с децата и да се отдели. Понякога това не става и има случаи, в които след седмици от градината просто ти казват „еми явно е трудно детето“. При нас в яслата стана сравнително бързо и след като започнахме да я оставяме, след още две седмици започнаха драми, но и това мина.

Оставянето

Оставяме ги при шкафчето. Говорим с възпитателите там, подреждаме резервните дрехи и прочие. При нас специално се влиза с калцуни върху обувките, макар някои да си влизат просто така. Стимулира се това да говориш детето, а не да бягаш без да те види. Ако попаднеш на свестен възпитател и ако в дадения ден не са пак без достатъчно персонал, помагат като занимават децата, които се разстройват повече докато тръгнеш. 

Някои деца имат шкафчета, други закачалки. 

Градината започва от 7:30, но толкова рано има само няколко деца. Почти всички се водят между 8:30 и 9:30. В нашата трябва да са там до 9:30 най-късно. На пълен ден градината свършва в 5 часа като някои градини са дори до 3. Толкова късно обикновено събират децата в една група, защото повечето родители са ги взели вече преди 4. Имал съм случаи, в които в 4:40 са били строени като наказани пред входната врата да ни чакат при изключени лампи в цялата сграда.

Без да смятаме частните градини и тези към компаниите, в града има около 30-тина, които са отворени след 5. Две или три работят след 6. В повечето случаи обаче това е възможност „по изключение“. В яслата когато я взимахме след 4 ни обясняваха как не било добро за детето. По-лошото е, че казват същото и на дъщерята и тя после ни питаше защо толкова късно я взимаме. Това работно време на градините е и причината доста жени в Германия да си стоят вкъщи или да работят на половин работен ден, ако имат тази възможност.

Хигиената

Според зависи. Голяма част от градините се управляват от религиозни и културни организации и те са в по-добро състояние. Немалко от общинските са си кофти, но на повечето хора това не им пука. Нашата ясла беше на католическа организация и не беше въобще чиста въпреки, че твърдяха, че се чисти и прави ремонт редовно. Стомашните вируси се въртяха постоянно. Преди да махнем памперса пък са ни я връщали толкова незабърсана, че в един момент не беше често подсечена до кръв. Преди яслата не се беше случвало въобще.

И тук нещата опират до възприятието на родителите и кой как рационализира факта, че няма друг избор и трябва да ходи на работа. Двама колеги, например, ми се обидиха като им разказах за липсата на хигиена и че се подсича. Според тях всички деца се подсичали и е нормално да не ги бършеш основно като се наакат в памперса. Кой имал време за това? Та и в яслата така. Оплакванията пред директорката не помогната много на положението.

Всяко дете има своя чаша, която стои на място с името им на таблата. Децата трябва сами да си ги разпознават.

В градината сега е по-добре, тъй като е чисто нова. Пак обаче се въртят стомашни вируси през повечето време и съм намирал доста кални коридори. Хубавото е, че учат децата да почистват след себе си. Пият от собствена чаша и ги следят за това. В тоалетните не е добро положението, защото никой не ги следи какво правят. Така като протече едната, не я заключили и нашата нагазила да не казвам в какво, а след това цял ден стояла така, защото я е било страх да попита да я преоблекат. В градината на тоалетна ходят сами, но не ги бършат като правило, ако са без памперс. Който може – може. Който не – переш яко па дано излезе. Очакват явно, че на три години може да ходят сами изцяло.

Храната

Отново зависи от мястото. В яслата оставяха едногодишни деца пред маса с купа мюсли и кана прясно мляко и който каквото грабне и успее да налее. На обяд – подобно. Концепцията им била, че трябвало сами да се учат. Нашата се връщаше редовно гладна. В градината е доста по-добре, защото на три децата вече може да се хранят сами. При нас конкретно си има кухня и се готви. Не мога да кажа, че е много разнообразно, но тя го яде. И в яслата, и в градината се даваше сладолед и сладки, но не се прекалява. Следобед има тестени закуски в една щайга да си взимат докато играят на двора. С пясъка по ръцете. Няма мивка да се измият.

По принцип записват, ако деца имат алергии и нещо трябва да се избягва. Не знам колко го спазват. По форумите във Франкфурт виждам често се оплакват, че не се гледа много. Има ги правилата и концепциите на хартия, но храната си е същата за всички. Четох за няколко случая за деца със силни алергии или специални нужди, които уж са дадени в специализирани градини, но след няколко инцидента им се казва, че не могат да се справят и трябва да си ги гледат вкъщи. Единият случай бил за дете получило шок от фъстъци в мюсли за закуска след като изрично пишело, че има алергия на картона. Но това са неща от нета – нямал съм познати с подобни проблеми.

Възпитателите

Правилата по провинции са различни, но като цяло в яслите е 5 деца на възпитател, а в градините – 10 деца. На доста места обаче минимумът е по-разхлабен. Във Франкфурт на 25 деца трябва да има 1.75 възпитатели. Т.е. един човек цял ден и още един на 3/4 работен ден. На теория яслите и градините се опитват да наемат повече хора, за да компенсират за отпуски и болести. Недостигът на персонал обаче е сериозен навсякъде и това води до затваряне на групи и градини. Многократно колеги и познати са оставали вкъщи, защото в някои дни градините не са работили заради недостиг на хора. В нашата градина се оказа, че многократно са имали по един човек на 20 деца. Дори в последствие научихме, че е била заплашена от затваряне заради нарушенията, но са успели да намерят още хора в последния момент. Затова като четете колко много възпитатели имали градините на група в Германия, знайте, че пак става дума за „концепцията“, а не непременно за реалността.

Част от персонала работи на половин работен ден – най-вече в пиковата част на деня. Има доста практиканти, без които трудно ще си изпълнят минимума за възпитателите. Някои градини имат и готвачи, макар в повечето случаи храната да се доставя. По-големите организации имат и „резервни възпитатели“, които отиват в онези техни градини, където има краен недостиг. Нито в градините, нито в яслите няма медицински сестри или друг медицински персонал. Изключения са някои, които са част от по-големи комплекси включващи домове за сираци, защитени домове и прочие. 

Нещо положително в нашата градина е, че има двама мъже възпитатели. Пак са малко, но е добре децата да виждат и там, че мъжете също се грижат за деца, а не само жените. Единият е в групата на дъщеря ми. Е, конкретно с него имах проблем, защото доста време не искаше да отчете, че съществувам. Когато взимаме детето винаги разпитваме как е минал деня, дали е имало проблеми. Почти година просто си заминаваше като приближавах и го питах нещо. След като вдигнахме врява на директорката за други проблеми, стана доста по-контактен. 

Възпитателите и децата

Отново зависи от градината и на кого попаднеш. Зависи и от квартала. В яслата имаше доста агресивни деца. Имала е ухапвания до кръв и никой нищо не е видял. В градината сега са доста спокойни, което навярно има връзка с квартала, но проблемите с персонала в конкретната градина водят до това, че не получаваме обратна връзка. Общо взето в повечето случаи никой не знае какво е ставало през деня.

Като правило обаче за всяко дете отговаря конкретен човек и той следи как се развива детето, какви са взаимоотношенията му с другите и говори с нас по тези теми. Градината е с т.н. „отворена концепция“, което значи, че има различни тематични стаи и децата може да ходят да играят където и да е. Стая за четене, за рисуване, за строене, за театър и т.н. Звучи супер на хартия, но ефектът беше, че никой няма никаква идея кой къде е и какво става с детето ти. Никой не отговаря за нищо. Затова и тихомълком разтурват тази концепция.

Забранено е дърпането на уши и физическите наказания. Може да наказват децата да си играят в единия ъгъл, но не и да ги бият или нагрубяват. Това не означава, че не се случва. Общо взето всяка година има дела по темата в региона на Франкфурт. Има и фалшиви обвинения срещу лелки, каквото дело за сексуален тормоз имаше наскоро. Най-често се уволняват тихомълком. В яслата имахме такива съмнения, защото виждахме отпечатъци от пръсти на възрастен по ръцете и краченцата на детето, а и видимо се притесняваше от едната лелка. Като поставихме въпроса, онези отрекоха, но видимо се стреснаха. В градината също е казвала подобни неща, но е трудно да се прецени кое е измислица и кое не на тази възраст.

Камери е забранено да се слагат, а ако сложа т.н. „бръмбър“ в дрехата ѝ и го намерят, аз ще вляза по-бързо в затвора от възпитател дори да го улича, че ги малтретира. Според немския закон така нарушавам правото на неприкосновеност както на персонала, така и на другите деца. Начинът е да се говори, да не се тръгва с обвинения направо, а с добро. Като цяло и ръководството е доста внимателно към възпитателите, защото са кът и гледат да не и загубят. Затова и критиката е само в крайни случаи.

Навън

Навън е 3 градуса, а вътре лелката беше с яке и шапка. Като попитах, каза, че „ей сега била отворила“.

Една отличителна черта на немските градини е играта навън. По-малките градини нямат двор, но в големите се излиза почти всеки ден. Това е хубаво за каляване, а и ако чакат да е хубаво времето в Германия, не трябва да излизат въобще. Проблемът става, когато излизат на дъжд и децата се мокрят, никой не се сеща да ги преоблече, а и те не се сещат много. Възпитателите си стоят на завет увити добре де. Това, комбинирано с постоянно отворените прозорци за проветряване дори на ниски температури и студената вода, която им дават, на практика води до намалена посещаемост, защото децата са постоянно кашлящи и със сополи. 

Отново тук родителите не роптаят отчасти, защото няма особен ефект, но и заради възприятието. Говорил съм с някои за течението и излизането на дъжд и не го намират за странно. Те самите ги извеждат така. Е, същите децата им са постоянно с течащи жълти сополи в най-добрият случай, но това си е тяхна работа. 

В концепцията на градината ни е описано, че всеки вторник се излиза някъде. Известно време го и правиха и беше наистина добре. Давахме им бутилки с вода и кутии за сандвичи и отиваха я в някой парк, я някъде другаде. Лятото имаше лунапарк по реката и през седмицата като няма кой да ходи, пускаха безплатно деца от градините на групи. Причината това да е възможно в Германия обаче е не само, че градините искат да го правят, но и градската среда. Има тротоари, който позволяват да хванеш 10-тина деца с двама възпитатели и да ходиш до центъра на града без да те е страх, че ще загубиш някое я в шахта, я на пешеходна пътека. Замислете се на колко места в българските градове това е възможно.

Всичко това обаче е въпрос на възможност. От доста месеци не се прави и то не само в нашата градина, просто защото няма хора. За да излизат така имат нужда от поне трима души на група да присъстват, а това не е било така дори един ден от твърде много време.

Болести

В градината ни почти през цялото време има залепена табелка я за стомашен вирус, я за конюнктивит, я за ръка-крак-уста. Наскоро имаше табелки и за трите по едно и също време. По-рядко има за скарлатина. Длъжни са да го обявяват при съобщени случаи. Децата обаче не трябва да представят бележки от лекар, че са здрави, за да се върнат в градината. Има и изключение де – след като два месеца непрестанно имаше случаи на конюнктивит, изискваха бележка за това специално. Варицела епидемии няма заради високото ниво на имунизация.

Таблите за болести в рамките на 5-6 седмици. Най-вече стомашни вируси.

Децата ходят със сополи и кашлящи през цялото време. Единственото правило е да не е са били с температура в последните 24 часа или с разстройство и повръщане 48 часа, но доста родители не им пука много за това. Ваксини формално не се изискват, но дори според групите на немските антиваксъри няма смисъл да се пробват тези с пропуски в медицинското. От година има и задължение градините да съобщават на властите за деца без нужните ваксини, което е подготовка за по-сериозни мерки освен стандартното напомняне и информационни кампании. Самото медицинско се взима от личния педиатър, няма допълнителни изследвания на повечето места.

Спането

В яслите спят следобед. В градините като правило не спят. За по-малките деца са отделили няколко легла, ако някой се умори. Няма обаче за всички. Ако повече деца поискат да спят, лягат направо на земята и се завиват с одеало. Следобед имат време за почивка, в която всички лягат така на земята да си починат. Повечето не заспиват, но който заспи така – заспи. Дъщерята се оплаква, че е твърдо и студено. Ако недостига персонал, не ги оставят да заспят дори да им се спи, защото няма кой да остане при спящите, а докато останалите си играят.

Родителски съвет

Има такъв – всяка група излъчва представител, който е един вид връзка с ръководството и поставя редовно проблеми и предложение. Това е концепцията. Оказа се обаче, че въпросният съвет е напълно безгласен, тъй като е съставен почти изцяло от родители с второ дете, което искат да вкарат в същата градина. Би следвало то да е с приоритет, но не е гарантирано и решението е изцяло на същия директор, който следва родителите в съвета да контролират. Та много усилено се мълчи за проблемите в градината. Представителката от нашата група, която ми е и колежка, е единствената, която вече е вкарала и двете си деца. Казва, че се опитва да направи нещо, но не среща подкрепа.

Религията

Ако мога да цитирам същата тази колежка „Ами какво очаквате – ако искате чиста и спретната градина, естествено, че трябва да се учи и религия“. Това беше в отговор на учудването ми за въвеждането на някои „новости“ от последния директор. Религията е изключително важна част от живота на немците. Половината градини и ясли се държат от религиозни организации, макар да се издържат почти изцяло с публични средства. Всъщност, тя е съвсем права – заради влиянието на въпросните сериозни средства се наливат от общината именно в строежа и ремонти на градини, които се преотстъпват на религиозни организации докато непропорционално по-малко се дава за общинските.

Доколкото религията е засегната в самите градини зависи отново от директорите. В яслата ни бяхме към католическа организация, която в същия комплекс имаше детски дом и защитено жилище за жени и деца в риск. Там не видяхме да се залага чак толкова на религията. Такава беше и ситуацията в градината ни, когато ни приеха. Тя пък е към евангелистична организация и част от разговора беше за това. Увериха ни, че няма да се налага нищо. Е, молят се преди ядене с песнички и се следват немски традиции, но последното се прави и от повечето светски градини. Последната директорка обаче имаше съвсем други идеи. Един петък без да е обявено, изведнъж се оказа, че ще идва свещеник, с който ще разиграват сценки от Библията и ще си говорят за религия. И това всеки месец, а всяка седмица същото ще се прави от възпитателите. Ако не искаш – дръж си детето вкъщи. Добавиха и ходене в църква прочие елементи в ежедневието. Интересното е, че доста от децата не са дори от християнски семейства – има мюсюлмани, индуси, будисти.

Никой обаче не смееше много да роптае, защото за да не стане случка. Лесно е да се каже, че може да се смени градината. На теория може наистина. Дори търсих други в региона. Места почти няма, а чуят ли, че вече имаш място, или отказват, или следва разговор защо и влизаш в категорията „мрънкала“. На доста хора всичко това не им е проблем, но на тези, които е, или трябва единият родител да си стои вкъщи, или трябва да стискат палци за частните градини, или трябва да карат по 15-тина километра на ден до съседно село да го водиш там.

Парите

В общинските градини и тези субсидирани от общината месечната такса поне във Франкфурт беше около 260 евро – 200 за грижата и 60 за храната. За полудневна е по-малко, но в големите градове малко пускат децата си на такава. Таксата за грижа може да се приспадне от данъчната основа.

От август в цялата провинция направиха безплатно ходенето на полудневна, което означаваше поне 150 евро по-малко на месец. Предстояха избори и социалистите вкараха предложение, което обаче CDU успя да си припише политически дивиденти. Във Франкфурт обявиха, че полудневна не стига и надцакаха, че ще покрият цялата грижа. Така остана да плащаме 60 евро за храна, които наскоро бяха увеличени на 70 евро. 

Самата община доплаща още доста на градините, а и въпросните 200 евро пак излизат от джоба ни през местните данъци и такси, така че малко или много все тая. Всъщност, доста родители поне в нашата градина негодуваха защо вместо да махат таксите, не инвестират в нови градини и най-вече персонал. Една от основните причини да не стигат хора е ниското заплащане, като дори на пълен работен ден някои възпитатели не могат да си позволят да живеят в града на само една заплата. Така дори общината да построи нова градина, тя често стои празна, защото няма хора. 

Мрън-мрън

Може би ще се наложи да кажа пак, че всичко това са конкретни проблеми и впечатления, с които сме се сблъсквали. Някои от тях са конкретно до възпитателите, които се грижат за дъщеря ни, други опират до градината и яслата, а трети са до града. Ситуацията в селата и други градини може да е различна. Всичко опира до късмет на какво попаднеш.

Когато обаче прочетете нещо за „концепции“ обаче се замислете как са ви рекламирали вашата градина и какво се случва на практика. Голяма част от концепциите са абстракции, с които се оправдава липсата на възможност, а понякога и желание на лелките да се занимават с децата. В други случаи са хубави идеи, които по практически причини може и да не се случат.

С изписаното не се опитвам да оправдая дефектите на едно място, да сравнявам или да кажа, че и другаде е зле. Не, не е. Навсякъде има положителни и отрицателни примери. Проблемите са различни и пречат на хората в различна степен. Въпросът е да не се подхожда с хиперболи и гняв, а да се взима хубавото адаптирайки го към възможностите. Всичко положително изброено горе се е случвало, защото е имало в даден момент директор, който е бил на място, община, която е контролирала и родители, които са натискали. Лошото е заради липсата на някое от тези неща или консенсус какво е нужно. 

Розовите играчки

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/rozovi-igrachki/

Когато се роди Калина се опитах да наложа забрана на розовите дрехи. Не защото не исках да я обличам като момиченце, а защото не ми се нравеше да изглежда като топка захарен памук. Поне не през цялото време. Трябва известно усилие да се намерят, но има достатъчно шарени дрешки за момиченца и нещата бяха ок за известно време. Естествено, това не продължи дълго, а и се случи „Леденото царство“ и изведнъж „принцеският“ цвят се превърна в синьо. Сама си избира дрехите вече и макар да има розови неща, повечето не са.

Като родители си мислим, че може да повлияем на децата си. Дори често успяваме, но причината е по-скоро поведението ни, отколкото наставленията или укоряването. Ако пием достатъчно вода, и те ще пият вода. Ако крещим и бием – и те ще бият. Личният пример е неизмерно по-важен от думите.

В този смисъл важни са играчките и как играем с тях. Когато беше малка, гледахме да взимаме предимно дървени играчки просто защото ни харесват на допир. Тази тук ни допадна, защото спомага както за координацията, така и за логиката. Всъщност, вече не съм сигурен дали сме я купували или е получена като подарък.

Идеята е, че мечето-момче и мечето-момиче имат дрехи за различни ситуации, разделени са на три части като пъзел и трябва да се комбинират правилно. Например – ботуши с ушанка и яке или бански с лопатка. Доста сме си играли с нея на периоди, както често става с децата. После отива на дъното на кашона докато не бъде „открита“ отново след някой друг месец.

Така при едно такова „преоткриване“ забелязах нещо интересно. Бяхме наредили по пода всички комбинации от дрехи и съвсем очаквано бяха по двойки – плаж, зимно време, есенно време, спорт. Интересна беше комбинацията за „работа“. Когато се наредят всички останали двойки момиче-момче, остават само тези две възможни за „работа“.

Настрана от „униформата“ на момиченцето, асоциацията, която се прави, ми стана неприятна. Още повече като баща на дъщеря. Започнах да забелязвам много повече такива неща откакто се роди тя. Наистина, доста майки стоят вкъщи, но ми беше странно това да се предава чрез играчки. Конкретната кутия с мечета е купена в Германия, където този стеротип е не по-малко наложен. Споделял съм вече как се и утвърждава от самата система на образование, детски грижи, социална и данъчна политика.

Месеци по-късно се случи фиаското около Конвенцията на Съвета на Европа. Някак цялата вихрушка от дискусии що е то социално установен пол ме подсети за тези мечета, с които Калина си играеше. Изгубени в превода забравихме да говорим именно за тези стимули, на които се подлагат децата ни още от най-малки. А те са важни. Ако жената „се поставя на място“ там, където явно 80% от сънародниците ни смятат, че ѝ е мястото, то синовете ѝ също ще „поставят“ на място, а дъщерите ѝ ще го приемат. Никой закон или конвенция няма да промени този цикъл или да спре изцяло екстремума му под форма на насилие. Задачата на Конвенцията беше друга, но тя остана настрана покрай прегракналите ругатни и паника.

Промяната и възпитанието се прави с личен пример и отнема много време. В никакъв случай играчки като тази не трябва да бъдат „цензурирани“ или да се налага забрана на стереотипите, както аз се пробвах неуспешно преди 4 години. Всъщност, Калина нареди дрехите за „работа“ както на картинката, с която започнах. Може би, защото тя се облича така за градина, а за нея това е работата ѝ. Може би, защото майка ѝ се облича по подобен начин за работа. Рядко знаем как ще им повлияем и това прави задачата трудна. Тези неща обаче винаги се проявяват по някое време. Затова като видя дете да бие куклите си или да е грубо с други деца, имам едно на ум от къде вероятно идва това поведение.

Ако имате малко дете, разгледайте играчките му. Бързо ще откриете такива примери. Замислете се дали искате те самите да са в такива роли. Например домакиня с розова мини-рокличка или гамен с пистолет и бухалка. Въпросът не е да се избягват тези примери, а да се поставят в контекст. Поне ние така правим. Вие може да имате друг подход. Няма верен отговор. Грешните се виждат предимно когато е вече късно.

Визия за електронно бъдеще

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3047

Не се имам за визионер. Най-вече защото смятам за нужно да мога да си представя почти всички стъпки, необходими за реализирането на всичко, което предлагам. И тогава то не е точно „визия“, а по-скоро „план“. Но така или иначе, наскоро се замислих какво бих искал да имаме след като реализираме пътната карта за е-управление (която е доста конкретен план). Нещо като … визия за 2025-та. И направих следния списък:

  • Електронно гражданство – това естонците вече го имат, а в заданието за системата за електронна идентификация бяхме заложили гъвкавост в идентификаторите – в момента са само ЕГН и ЛНЧ, но ако законодателството позволи на произволни чужди граждани да се издава електронна идентичност, това да бъде възможно и със съществуващата система. Това би позволило на чужденци да откриват фирми, да плащат данъци и да развиват дигитален бизнес без да са стъпвали в страната.
  • Гъвкава електронна идентификация – в момента електронната идентификация се предвижда на носител (смарткарта). Това не е най-удобното решение, но за желаните нива на сигурност е горе-долу единствената опция. Но след 5-6 години мобилните телефони, а и други преносими устройства ще имат, надявам се, същото ниво на сигурност (в момента са възможни хибридни схеми със split key между телефон + HSM, но да не влизаме в подробности.)
  • Пълен контрол на гражданите върху данните им – всеки да може да определя кой има достъп до данните му, да вижда кога са четени – не само в публичния сектор но и в частния. Това технологично изглежда трудно, но за публичния сектор е напълно постижимо, а за частния – с развитието на криптографията се надявам да има как да управляваме данните си без да се налага да правим „крипто-шаманизми“, които са трудни дори за напреднали.
  • Всички системи да имат програмни интерфейси и да си „говорят“. Това вече е заложено като изискване, но ще стане реалност най-рано след 4-5 години. Това ще превърне системите на държавата (а и не само) в лего-блокчета, от които и държавата, и бизнесът ще могат да сглобяват нови приложения.
  • Единен портал за граждани – и това е заложено като „първа версия“ в системата за електронна идентификация, но в неговата пълнота би изглеждало така – влизате (с електронната си идентичност) в портала и там виждате всички данни за себе си, всички данъци и такси, които дължите (и история на тяхното плащане), срокове, в които да извършите някакви задължения или препоръчителни действия (технически прегледи, гражданска отговорност, смяна на лична карта, записване на дете в детска градина или училище, профилактични медицински прегледи) и всичко това да може да се направи с един бутон – „плати данъци“, „записи дете в детска градина Х“, „поднови гражданска отговорност“, „запази си час за личния лекар“ и т.н. Някои от нещата може да стават и автоматично и само да получаваме известия, че са станали. Това разбира се би изисквало оптимизиране или изграждане наново на стотици процеси, но е постижимо.
  • Хартия в администрацията и в отношенията между бизнеса и гражданите – само в тоалетната. Това е шега на естонците, но колкото по-малко хартия размотаваме напред-назад, толкова по-добре. И не само заради спасените гори, а защото това би значело, че всичко можем да свършим в движение, отдалечено, лесно и бързо.

Това са неща пряко свързани с електронното управление. Ето още някои идеи за по-добро управление в по-общ смисъл. Те разчитат на голямо хранилище от данни, което може да звучи и малко антиутопично (напр. като в този разказ), но всичко това биха били данни, които държавата вече има и събира и в голямата си част не са данни за отделния гражданин, т.е. не биха нарушили личната му свобода:

  • Автоматична оценка на въздействието на законодателството – всеки закон или наредба в момента трябва да бъде приеман само след като е оценено въздействието му (напр. върху бизнеса). Това обаче далеч не се прави винаги. Според мен може да бъде автоматизирано до голяма степен – ако всички данни на държавата са налични в голямо хранилище и поддържани и класифицирани прилежно, а текстът на законопроектите не се твори „на колянце“, а следват адекватен, електронизиран и прозрачен процес, то той ще може да бъде анализиран машинно и съпоставян с данните, като така ще може по време на писането да е ясно какви аспекти засяга. Разбира се, това няма как да е пълно (освен ако изкуственият интелект не напредне драматично), но поне ще можем да имаме частична картина.
  • Изкуствен интелект за идентифициране на проблемни сфери – следейки гореспоменатите данни за дълги периоди от време, изкуствен интелект ще може да вдига „червени флагчета“ за проблемни сфери – ако раждаемостта намалява 7-8 години поред, значи може би е нужна политика, която да адресира проблема; ако чуждите инвестиции намаляват, значи е нужна политика по привличането им; ако броят на деца, оставащи извън детски градини расте, значи спешно трябва политика по осигуряването на такива (стимул за частни; ускорено строене на общински и др.); ако въздухът е мръсен за продължителен период… и т.н, и т.н. И всеки управляващ (министър/кмет) да има едно табло, на което да вижда проблемите сфери подредени по риск и приоритетност.
  • Система за идентифициране на корупция – в предложения проект за анализ на корупционния риск в пътната карта е залегнало автоматичен анализ, но той не е проактивен – на база на хранилището за данни може да се идентифицира корупция много по-ефективно.

Има обаче и много други аспекти на дигитализацията:

  • Пряко гражданско участие – не само електронно дистанционно гласуване и електронни референдуми, а възможност за активно участие във вземането на решения. Не смятам, че представителната демокрация е лоша и че пряката непременно ще реши всички проблеми, но със сигурност повече възможности за електронно гражданско участие (напр. в гласувания в парламентарни комисии; в изготвяне на законопроекти и др.) биха значели по-демократично-осъзнатео общество.
  • Дигитална грамотност (e-literacy) – в момента България е на последните място в Европа по дигитална грамотност. Не ползваме възможностите, които новите технологии предоставят, не се ориентираме в интернет-лабиринта, вярваме на фалшиви новини, не умеем да комунимираме онлайн и т.н. Това всичко може и трябва да се подобри, за да не изоставаме и да не ставаме по-бедни поради това си изоставане. Политика на министерство на образованието е необходима, но не достатъчна. Трябва електронното ограмотяване да се случва на всички нива, във всички възрасти. И не просто „как да ползваме компютър, за да се обаждаме на децата в чужбина“. А дори да можем да програмираме прости програми, ако щете. Защото това би повишило ефективността ни многократно, без значение от професията.
  • ИТ индустрията да премине отвъд аутсорсинга. Отвъд това да изпълнява тривиални (но времеемки) задачи на големи компании. Имаме потенциала да решаваме световни и местни проблеми и поне някой от е-гигантите на бъдещето да бъде тук. Да, за това е нужно не само технологична експертиза и предприемчивост, а и инвеститорска екосистема, но напредваме в това отношение.
  • Реален единен цифров пазар в Европа (а защо не и Европа+САЩ+други държави). В момента регулациите в различните европейски държави са толкова различни, че ако един бизнес иска да продава навсякъде, трябва да си наема юристи във всяка държава (образно казано). Опитите на настоящата комисия не бяха достатъчни и много сфери останаха или нехармонизирани, или хармонизирани проформа (напр. директивата за авторското право, за която ще пиша скоро, няма изгледи да постигне желания ефект). Дали европейските регламенти и директиви ще премахват местни особености или ще ги хармонизират между нациите, резултатът трябва да е един – единствената разлика между България, Франция, Естоняи и Испания да бъде езикът на потребителския интерфейс. А той би трябвало да бъде превеждан машинно в следващите 5-6 години.
  • Позволяване на реална споделена икономика чрез умни и гъвкави регулации и дерегулации – не твърдя, че Uber и AirBNB „са бъдещето“, но и такива и по-децентрализирани модели на предоставяне на услуги трябва да бъдат допустими, а не „по ръба на закона“. Схемите за репутация на шофьори, хотели, ресторанти и какво ли още не не трябва да са държавен монопол – държавата трябва да ги делегира на технологично по-адекватните.

„Абе т’ва ваш’то не е точно визия“. Сигурно не е, но поне е част от представата ми за възможното и постижимото след 10 години. И наличието просто на един списък с идеи, хрумнали в трамвая, не е начин нещо от тях да се случи. Но може би е първа стъпка, която в комбинация с достатъчна активност, попътен вятър и късмет, може пък и да стане.

Но защо всичко да е дигитално? Защо ни е този напън към електронизация, към преминаване към виртуалния свят? Не е ли това лошо, рисковано, откъсващо ни от корените, антиутопично? Не мисля. Технологията е и ще си остане само средство, а не самоцел, но като средство може да бъде много ефективна – за това да прави хората по отделно, и обществата като цяло, по-щастливи, по-богати (и материално и нематериално) и дори по-добра версия на самите себе си. „Само“ трябва да се научим как да я използваме.

„Неуспелият преврат“ ли?

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1963

В предишния си запис писах за неуспелия преврат в Турция и поуките от него. В този ще се поправя. Превратът в Турция успя, напълно.

Просто не имитацията, която видяхме – а истинският преврат. Този на Ердоган срещу демокрацията.

Наричам опита за преврат имитация, защото всъщност беше театър, разигран от хора на Ердоган. За който има глава не само за да носи шапка, ето и доказателства по списък:

– Започна там, където ще се вижда, а не там, където ще свърши работа. Танкове и войници по мостовете над Босфора, декларации по телевизията… Но не и блокиране на полицията или несъгласните армейски подразделения. Грешка, която не биха допуснали поне 50% от децата на и над 12 години.

– Също, часът на започването е около 10 вечерта – времето, когато ще се вдигне най-много шум. Несравнимо по-логично би било да почне около 3 или 4 сутринта, тогава най-лесно ще хване противниците си неподготвени. Още една грешка, която дори кръчмарски превратаджия не би допуснал.

– При преврат срещу силен държавен глава ликвидирането му е първата задача. Всичко друго е после – тогава е лесно, без царя царството рухва. (И излизането на военните изглежда естествено и не буди подозрения.) Да, хотелът на Ердоган бил взривен – но чак след като Ердоган излетял за Анкара. Повече от час след началото на събитията по мостовете на Босфора. (Погледнете видеото с обръщението на Ердоган, заснето на мобилния му телефон. Вижте часа и задния фон – Ердоган го е записал в стая, не в самолет.) Тия превратаджии от коя детска градина са излезли?

(Висши турски политици твърдят, че военното разузнаване е надушило преврата няколко часа предварително и е уведомило Ердоган навреме. Това обаче продължава да не обяснява горното разминаване във времето.)

– Още през първите 20 часа след преврата бяха арестувани около 3000… съдии! Когато светът се учуди, висши турски политици заявиха, че списъците за арестуване са били готови и то се е предвиждало, и затова „враговете на Турция“ са направили опит за преврат. (И не е успял, понеже е бил скалъпен набързо.) За арестуването на 3000 съдии обаче са нужни поне три пъти по толкова полиция. В условия на преврат, инспириран от съдиите, те сигурно ще се крият и ще са охранявани от въоръжени симпатизанти – това прави нужна за арестуването им поне десет пъти повече полиция, тежко въоръжена. Кой държавен глава би заделил тези хора и оръжие в самия разгар на истински преврат срещу него, когато още нещата не са решени? И при положение, че превратът го правят военни – тоест, съдиите със сигурност нямат командна роля, че да са приоритетни за арестуване…

– Съгласно изтеклата до момента информация, ръководител на преврата (или един от ръководителите му) е командващият военновъздушните сили. На страната на преврата обаче участваха само два хеликоптера, които бяха свалени именно от изтребители. Само на мен ли това ми се струва леко странно? Да, сред военните може да има и поддръжници на Ердоган, но точно военните ще знаят с голяма сигурност кой от своите чий е и на кого могат да разчитат.

– При преврат, организиран от командира на ВВС, няма по-глупава идея за държавния глава от тази да излети със самолет. Всички авиодиспечери на страната, военни и цивилни, ще видят веднага самолета му на радарите си, заедно с и най-малката промяна на курса му. Все едно е да се разгърди срещу дулата на превратаджиите – всеки техен изтребител наоколо ще се надпреварва да го свали, да отчете заслуги пред командира си и бъдещия президент. Не питам как Ердоган е оцелял – питам как е посмял, ако превратът е истински!

– Ердоган се хвали, че самолетът му бил взет на прицел от два изтребителя F-15 на превратаджиите, но те го изпуснали или се отказали. Горките турски военновъздушни сили, в които два изтребителя F-15 изпускат пътнически самолет! И в които пилотите не изпълняват заповедите на командването си!

– Мостовете на Босфора са блокирани от танкове „Леопард“ и автоматчици. Срещу тях излиза полиция с камионетки с водопръскачки, пистолети и автомати. И смело открива огън по танковете с ръчно оръжие и с водопръскачките! Не мога да си представя колко уверени трябва да са били, че танковете няма да отвърнат на огъня. Отвърнеха ли, превратът щеше да успее на минутата. Каквото останеше живо от полицията щеше да се разбяга като пилци – свикнала е тя да стреля и бие, а не по нея да стрелят.

– При стрелбата на полицията само на Босфора са убити десетки войници от превратаджиите. Каква е нормалната реакция на кой да е танкист, когато види, че по другарите му стрелят и ги убиват? „Леопард“ е изключителна машина, от танковете на въоръжение в момента го конкурира само израелският „Меркава“. Дори танкистът да не открие огън с оръдието или тежката картечница, просто газта да настъпи, от полицаите барабар с камионетките им нищо няма да остане. Как нито един от танкистите не го направи? Горката турска армия – какви пацифисти са танкистите ѝ до последния човек, без нито едно изключение за цяр! Или може би турската полиция е смела, понеже си има щатни пророци и те знаят, че танкистите са пацифисти?

(При Ердоган полицаите получиха такива привилегии, че масово се изявяват вече не като пазители на реда, а като ецилопи. Познайте колко ги обича турският наборник (а танковете са управлявани от наборници), и дали те не го знаят.)

– Турските политици твърдят, че хората масово са се противопоставили на преврата. Конфронтирани с войниците тълпи с турски знамена обаче се виждат и на кадри отпреди изявлението на превратаджиите. (Обръщението на Ердоган дойде още по-късно.) А че това е преврат, а не да речем учение, се разбра именно от това изявление. Да не би не само полицията в Турция да има щатни пророци?

(Поддръжниците на светското в Турция, които са противници на Ердоган, в Истанбул са мнозинство сред хората, които биха излезли на улицата. И повечето от тях охотно биха подкрепили преврат на светски настроените военни срещу Ердоган. Те обаче очевидно нямаха щатни пророци – не се появи нито една тяхна група.)

– Ердоган пусна изявлението си в Туитър и Фейсбук (каква ирония – той редовно ги забранява). Заяви, че реакцията на хората е, която е провалила преврата, и че те са гарантите той да не успее. Само че почти веднага след това забрани Туитър, Фейсбук и Ютюб. Доста странна постъпка за държавник, който разчита на реакцията на хората. Логична за държавник, който се бои от тази реакция.

– Съвпадение ли е, че това се случва две седмици след като Ердоган си говори с Путин? Налаганата от турските власти хипотеза е, че Ердоган се е сдобрил с Путин и е видял ръцете си развързани. Само че Путин не е човек, който ще пропусне възможност да се намеси с военна сила при първа бъркотия някъде. Доказал го е в най-близки братски държави – защо да пропусне традиционно вражеска Турция? И Ердоган знае това отлично. Ако не го знаеше, отдавна вече нямаше да е президент. Какви точно гаранции от страна на Путин са го убедили, че може да си позволи преврата?

(Ако предполагате, че Путин няма да се намеси, понеже НАТО пази Турция – НАТО я пазеше преди преврата още по-охотно. Тоест, Ердоган е нямал нужда да се унижава. А човек като него няма да го направи без нужда за нищо на света… Ердоган е получил уверения, на които би повярвал. Надали заради извинението си – Путин не е емоционално-сълзлив тип. Какви са те?)

… Спомням си как на последните избори в Турция всички прогнози бяха, че Ердоган ще ги изгуби, а кюрдите ще спечелят много. Точно преди изборите обаче се случи страхотно кървав атентат, който Ердоган приписа на Кюрдската работническа партия. Тя отрече (странно – друг път гордо поема отговорност), но турците се обединиха и го подкрепиха. Още тогава си рекох, че този атентат му дойде толкова удобно, че ще е направо странно да не го е спретнал той. Кому е изгодно, Едмонд Дантес?… Същия въпрос си задавам и сега.

Възможно е част от информацията ми да е погрешна и някои от нещата, които изброих, всъщност да не са така. Твърде много са обаче, базирани на най-различни информации, и за да е верен изводът от тях е достатъчно да са верни едно-две. Затова мисля, че тезата може да се смята за доказана.

… Тук този запис трябваше да свърши. Но на мен продължава да не ми дава покой въпросът какви гаранции трябва Путин да е дал на Ердоган. Гледам, че на Султана изобщо не му мигва окото не само от заплахите да му спрат преговорите с ЕС, но и от заплахите да бъде изхвърлен от НАТО. Без НАТО Турция няма на какво да се надява срещу Русия. Да не би…?

(Да, на турска територия има към 90 атомни бомби, но всичките са американски. При изхвърляне на Турция от НАТО американците ще си ги приберат. Без тях ръцете на Путин са развързани – формално Турция не е съюзник на Русия, че да си оцапа авторитета, ако внезапно я атакува. Примерно под предлог, че помага на Ислямска държава. Ердоган няма как да не се сеща за това. Чудя се дали Русия няма да даде рамо на Турция да задържи тези атомни бомби?…)

Е, това последното е само спекулация.

Засега.

За грубите лелки в яслите

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/grubite-lelki-v-qslite/

Тази сутрин по Нова са пуснали запис направен от майка на лелките в яслата на две годишното ѝ дете. Чуват се обиди и грубо отношение. Скрила в джобчето му записващо устройство.

Такова отношение в никакъв случай не е нормално и определено въпросната жена не трябва да работи повече с деца. Зачетох се обаче в коментарите около случая на няколко места. Имаше призиви за съд, саморазправа и псуване как “това го няма никъде по света” и “къде е държавата”.

Няколко важни детайла по този въпрос…

Записът на майката не може да се използва за доказателство в съда. Това, че е нагрубявала децата е индикация, че не става за педагог, но само по себе си не е криминално деяние. Би било, ако не ги е удряла. Физическото насилие над деца, колкото и да е минимално, е наказуемо, но много трудно доказуемо. Видеозапис не става, трябват свидетели, а на думата на тези деца не може да се вярва, тъй като са прекалено малки.

Относно “къде е държавата” и “това го няма никъде по света”. Наскоро в околността на Франкфурт имаше такъв случай – след като една лелка бая време е пердашила децата, са я хванали и са уволнили цялата смяна, защото са си затваряли очите. Съдът обаче ги връща на работа, защото е нямало доказателства, че са знаели. Тя май още няма обвинение, а може и да не получи, както в няколкото други такива случая в последните години само в нашия регион. Опитват се да докажат, че е имало сексуално насилие, иначе ще се отърве. Преди няколко години е имало такъв случай в градината до нас и се е стигнало до съд, но май защото оная буквално ги е пребивала. Не знам дали са я осъдили обаче.

Преди около месец, ако си спомняте БТВ съобщиха за дете, което е било сериозно нахапано от друго дете в ясла в София. Уволнили лелката, а родителите били скандализирани как това е възможно. Имахме същият проблем с дъщеря ни – всяка седмица се връщаше с големи рани по ръцете. Последният път беше почти до кръв и отне две седмици, за да заздравее. Лелките в яслата ни всеки път твърдят, че нищо не са видели. Признават, че имат проблем с хапещи деца, че доста други родители се оплакват и че взимат мерки по въпроса. Това е. Никой не е виновен, че не ги следи, нямаше уволнения или репортажи по сутришни блокове, нямаше изказвания на зам. кмета, както в София.

От друга страна, ако аз запиша тайно лелките в яслата на дъщеря ми (също във Франкфурт, Германия), мен ще ме осъдят по бързата процедура, дори да хвана, че им крещи и ги бие. Може и да лежа. Записът без разрешение на другата страна е нещо нелегално без значение с каква цел. Ще ме осъдят още преди да решат дали да съдят нея. Отделно градината и другите родители може да ме съдят за щети, защото съм записвал децата им. И това не е теоретичен случай – дела за незаконни части записи има нерядко. Подобно записване е нелегално и в България, но това изглежда е друга тема.

Отново – не казвам, че случката е нормална и не казвам, че в Германия се справят с такива ситуации по-добре или по-зле. Добавям контекст. Системата от ясли и градини във Франкфурт има много проблеми, които най-вероятно са различни от тези в други градове в Германия или България. Призивите за мъст и тюхкането обаче не помага нито за по-добро отношение към децата, нито към предотвратяването на бъдещи такива случаи.

*: заглавната снимка е илюстративна и няма нищо общо с който и да е от споменатите случаи. Взех снимката от други блог статии обсъждащи темата. Проследих източника ѝ към сайта на община Велико Търново.