Tag Archives: данъци

Борисов черпи. Дайте по едно

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/borisov-cherpi-dayte-po-edno/

Излегнати под евтини чадъри, българите хващат тен на „Какао Бийч“, смучат не-чак-толкова-скъпи коктейли – и всеки с българска книга в ръката. Едва ли премиерът Бойко Борисов си е представял точно тази картинка, когато обяви намаление от 20% на 9% ДДС и за ресторантьорите. Казвам „и“, защото сега хотелиерите са единствените с диференцирана ставка по ДДС от 9%. За да парира поне част от неизбежните упреци, Борисов – хайде, от него да мине – обяви и 9% ДДС за книгоиздаването. Духовна храна, каза. Така де, дето кебапчето и салатата, там и книгата.

Политическа безотговорност

Че решението е „политическо“ (по израза на Борисов), не беше трудно и сами да се досетим, ако вземем предвид размерите на неговата безотговорност. Намаление на ставка по ДДС – данъка, който осигурява над 40% от приходите в бюджета, не бива да се взема ad hoc, ако се съобразим с кризата от пандемията от COVID-19 и нейния удар върху икономиката. Според Борисов, който цитира „колегите от ГЕРБ“, от този ход бюджетът ще е на минус 150 млн. лв.

Първо, от кой бюджет ще е този минус – от настоящия или от този за 2021 г.?

Макар първоначално да се твърдеше, че промените на ДДС ще действат от 1 януари 2021 г., внесеният в петък законопроект предвижда да влязат в сила още от 1 юли т.г., със срок до края на 2021 г. Управляващите не изчакаха есента, когато им е времето на данъчните закони. Практиката е през септември правителството да обсъжда макрорамката на бюджета за догодина и промените в данъчното законодателство. А след внасянето на проекта в парламента – в края на октомври, с всичко това да се заемат и законодателите.

Там му е мястото и на „политическото решение“ на Бойко Борисов, когато летният сезон ще е минал, ефектът от действието на схемата „60/40“, удължена до края на юни, ще е отшумял, безработицата вероятно ще е в своя пик, размерът на използваните външни заеми ще е известен, спадът на потреблението и свиването на износа – също. Като цяло, наесен шоковете от кризата и икономическите последици в средносрочен план ще са далеч по-ясни и предвидими, в т.ч. и спадът на ДДС – за да се планират прецизно приходите и разходите на държавата за 2021 г., в които се включва и съществен разход като финансирането за терапията на болните от COVID-19 за догодина.

Към момента лечението на болните с коронавирус – независимо дали са плащали, или не здравните осигуровки – се поема от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). За около месец и половина за тази цел са изхарчени над 700 000 лв., съобщи нейният управител д-р Петко Салчев. Много или малко са те? Бюджетът на НЗОК за 2020 г. е близо 4,775 млрд. лв., така че става въпрос за приблизително 15% от разходите, направени за няма и два месеца (същевременно хоспитализираните стигнаха едва 389 на 10 май).

В опит да компенсира, Касата оряза първоначално с 25%, а вече и с 30% лимитите на болниците, но тази временна мярка едва ли може да стане практика. Частните болници приемат пациенти с COVID-19 само в краен случай – когато са запълнени местата в държавните и общинските здравни заведения. А председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров, който e и управител на една от големите частни болници – „Пълмед“, във всяка своя публична изява обяснява как НЗОК е само за здравноосигурените и лечението на болните с коронавирус не трябва да е за сметка на нейния бюджет.

Ще бъде ли в състояние държавата да гарантира, че догодина ще има – освен средства за обичайните хоспитализации, за лекарства и лични лекари, за които плаща НЗОК – и допълнителни милиарди, предназначени за лечение на COVID-19?

Бюджетът за 2019 г. беше актуализиран и вече е с дефицит от почти 3%, но бяха изразени опасения, че това едва ли ще е последната му актуализация. Тогава бе обявено, че се предвижда да бъдат събрани с около 2,5 млрд. лв. по-малко приходи от данъци и осигуровки. Този спад може да се окаже още по-голям в края на годината. Това означава, че ще са силно ограничени възможностите на бюджета да дотира НОИ и НЗОК както всяка година, за да се осигурят необходимите средства за пенсии и за здравеопазване.

Второ, което следва от първото

Всяко предложение за намаляване на ДДС дори с един процентен пункт би следвало да е придружено от разчети и бюджетен анализ, както и от прогноза за икономическата ситуация в глобален план. (За година на пандемия това означава и хипотеза за очакван край на рецесията.) Независимо дали се прави от управляващите, или от опозицията, такъв анализ следва да е разумният и отговорен подход. Според прогнозата на Европейската комисия българската икономика тази година ще се свие със 7,2%, а според Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) спадът ще е с 5%. Министерството на финансите показва завиден оптимизъм с мартенската си прогноза за едва 3% спад и 6,2% безработица през 2020-та, но със сигурност ще я коригира.

И в тези условия Борисов предлага намаление на ДДС за заведенията, които заедно с хотелиерския бизнес са сред най-сивите сектори. Забавно е, че Борисов и Валери Симеонов от партньорите „Обединени патриоти“ твърдят, че секторът ще се изсветли след този подарък и в него ще се плащат осигуровки и по-високи заплати. Към момента освен тези политически побратими не се е намерил икономически експерт, който да потвърди, че това ще стане – или че намалението ще е стимул за потреблението и намаляването на крайните цени.

Трето, измамите с ДДС

и административният капацитет. След февруарската мисия на екип на Международния валутен фонд в България, от финансовата институция препоръчаха по-добра събираемост на ДДС. Независимо от хвалебствията на министъра на финансите Владислав Горанов и цялото Бойко-Борисово воинство, проблемите остават, в т.ч. и с веригите за ДДС. В миналогодишния си доклад Европейската комисия обяви, че разликата между очакваните приходи и реално събраните от ДДС в България е 625 млн. евро за 2017 г., или близо 1,22 млрд. лв. Този резултат поставя страната малко над средното ниво на несъбран ДДС в Европейския съюз, с 11,8% от общо дължимия данък.

Осъществи ли се обаче „черпнята“ на Борисов, измамите ще се увеличат, а наличният административен капацитет едва ли ще успее да противодейства. Освен това диференцираните ставки са по-трудни за администриране. Представете си ситуация, при която един ресторантьор купува хранителни продукти с 20% ДДС, а ги пуска с 9% – какво възстановяване на ДДС ще настане… Но юристи смятат, че по-ниската ставка може да има и изсветляващ ефект върху сектора, както се е получило в други европейски страни. Те обаче обръщат внимание, че в тези държави действат и по-ниски ставки за храните. „Посещението на ресторант не е от първа необходимост. Когато в държава, в която 30% от населението е бедно, и тези хора купуват основни храни с 20% ДДС, да намалиш ставката за едно луксозно потребление, си е щедър подарък“, отбелязва известен столичен адвокат, пожелал да остане неназован. Според него е важно да се проследи дали една част от настоящите хранителни магазини, които предлагат и сандвичи и др. ястия, няма да се пререгистрират като заведения заради по-ниската ставка.

Кръчмарската държава

Ресторантите и заведенията са част от сектора на услугите, който е най-лошо пострадал от кризата. Според ЕБВР техният дял в българския БВП е 25%, а делът на туризма – 10%. Заедно с това обаче кръчмите и туризмът имат лоша слава от времената на Прехода като „мутренска икономика“ и както казахме – на един от най-сивите сектори.

През годините нито една власт (в т.ч. и трите кабинета на Борисов) не се потруди да извади скритите обороти в тези сектори, да накара работодателите да плащат по-нормални заплати на заетите, нито пък да провери произхода на парите, бетонирали Черноморието. Част от тези пари са от корупция, наркотици, „горещи пари“ от бившите съветски републики – и с тях бяха изградени хотели и заведения. Те определят облика на Черноморието: предимно за масов туризъм и алкохолни турове, въпреки усилията на отделни хотели и вериги да установят добри практики. Не само министърката на туризма Николина Ангелкова, но и предшествениците ѝ не успяха да изградят и наложат туристически бранд на България.

Качеството на храната в заведенията няма как да се повиши от намалената ставка по ДДС – то зависи основно от готвачите в кухнята и качеството на продуктите.

„Борисов искаше да успокои ресторантьорите, които готвеха протест“, коментира по БНР бившият депутат от Реформаторския блок Мартин Димитров. Очаквано заваляха критики и искания и от други браншове. Бойко Борисов спомена нещо за печелене на избори, когато обясняваше, че има несъгласни с него – като финансовия министър. И какво – да не би Асоциацията на заведенията в България и Българската хотелиерска и ресторантьорска организация да са обещали да връщат ДДС на ГЕРБ?

Заглавна снимка: Christine Jou

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

ДДС и новите страхове на началника

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/dds-i-novite-strahove-na-nachalnika/

България е парламентарна република, но всичко в нея се върти около премиера и зависи от неговата воля, променливи настроения и решения. Той е „началник“ (термин от соца, който очевидно му допада) на министрите, на депутатите от ГЕРБ и на цялата си партия. Но всъщност се изживява като началник на всички ни. А над себе си признава само още един началник – този, когото щом спомене, поглежда нагоре и се прекръства.

Преди няколко дни Борисов обяви с типичния си безапелационен маниер, че ще намали ДДС ставката от 20 на 9% за ресторантьорския бизнес, тъй като заедно с хотелиерския са най-пострадали от двумесечното извънредно положение. Това стана след проведени от него срещи с представители на двата бранша, на които адвокатства малкият коалиционен партньор в кабинета в лицето на Валери Симеонов. А мярката бе обявена като

антикризисна, но политически рискова.

Малко по-късно премиерът заяви, че ще настоява книгите и свързаните с духовната храна дейности също да бъдат с 9% ДДС. „Отдавна го обмисляме това, сега имаме възможност да го направим с един законопроект. Така ще опаковаме храната на хората. И едното е храна, и другото – духовна“, обясни образно в привичната си стилистика Бойко Борисов.

Демек купуваме си една торба книги и отиваме да ги прочетем на спокойствие в някой луксозен хотел край морето. Денем четем – я изтегнати на плажа под сянката на чадъра, я в прохладата на стаята си, а вечер се развличаме в някой от многобройните барове. Хубаво де, ама това е за баровците, макар че те не си падат много по четенето. Не е за простолюдието, което господин премиерът презира, въпреки че понякога слиза от джипа си за някоя и друга снимка и лакърдия.

Решението си Борисов обяви въпреки несъгласието на Владислав Горанов, който през февруари обяви публично, че докато той е финансов министър, ДДС-то няма да се намалява. Против 9-процентната ставка се обявиха и Менда Стоянова – председателка на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, и вицепремиерът Томислав Дончев, който припомни, че в програмата на правителството е записано, че данъци няма да се променят нито нагоре, нито надолу. И не виждал причина за подобни промени. Премиерът видимо не се трогна от опонентите си, припомни им кой е началникът и какъв е техният възможен избор.

„Аз имам да споделям с партията. Тя се явява на избори“,

ясно посочи мотивите си Борисов, който неведнъж уверява публиката, че след този мандат ще се занимава само с партията си. Но тя, според плановете му, трябва да продължи да управлява, а за това ще трябва да спечели парламентарните избори догодина. И какъв по-хубав предизборен ход от това да даде рамо на един бизнес, който после ще му се отблагодари щедро. Само че всеки би трябвало да е забелязал клопката: по-ниската ставка на ДДС за ресторантьорския бранш се въвежда временно (до края на следващата година) и с условието, че ако постъпленията в бюджета намалеят, антикризисната мярка ще бъде отменена. И какво от това, нали изборите ще са минали, а подкрепата – вече получена?!

Премиерът е толкова циничен в намеренията си и толкова самоуверен, че дори не прави опити да ги прикрие. Затова неговият бивш финансов министър Симеон Дянков реагира на решението му с коментар, че намаляването на ДДС върху услугите в заведенията няма да подпомогне туризма, а парите ще отидат при богатите собственици на големи туристически заведения. Николай Василев, бивш вицепремиер и министър в две правителства на България, също не очаква резултат от тази мярка и силно се съмнява в ефекта ѝ върху събираемостта на данъците в ситуация на пандемия, когато няма туризъм. „Намаляването на ДДС за заведенията ще доведе до големи злоупотреби, особено при вноса на стоки“, прогнозира икономистът.

И без да разбира от данъчно законодателство, човек може да се досети, че нито цените в ресторанти, барове и кафенета ще паднат, нито качеството на услугите ще се подобри, нито секторът ще изсветлее, както се кълнат неговите представители. А дори и да повишат заплащането на персонала в бранша, работодателите едва ли ще започнат да осигуряват наетите от тях лица върху реалните им заплати. От това ще продължават да губят и работниците, и държавата.

По различен начин ще се отрази намаляването на ДДС върху производството и продажбата на книги.

Новата ставка няма да доведе до намаляване на цените на книгите, които и без това не са високи, въпреки все още битуващото убеждение у някои българи, че е нормално една книга да е по-евтина от килограм сирене например. Но намаляването на ДДС ще осигури по-добро качество на книжния пазар във всяко отношение – превод, редактиране, корекция, оформление, печат и т.н.

За разлика от България, намаляването на ДДС върху книгите е въведено отдавна в държавите членки на ЕС. В повечето от тях върху хартиените книги този косвен данък варира между нула и седем процента. Например в Испания и Италия той е 4%, в Румъния е 5%, а в Гърция – 6%. Само Дания е пред нас. Там косвеният данък е 25%, но се връща в издателския сектор под формата на субсидии за авторите. А за вестници и списания, които излизат повече от веднъж месечно, данъкът е нула процента.

Стандартната ставка на ДДС в страните от ЕС варира от 17% в Люксембург до 27% в Унгария, диференцираните ставки са между  5 и 18%, а силно намалените – от 2,1 до 4,8%.

Намалени данъчни ставки на ДДС има и за различни сектори.

Например във Великобритания ДДС върху електричеството е 5%, а за лекарствата с рецепта, обществения транспорт, книгите, вестниците и детските дрехи има нулева ставка. В Германия ДДС за хранителните продукти е 7 на сто; в Унгария данъкът върху храните, лекарствата, книгите и интернет е 5%; в Гърция с 6% са обложени храните, лекарствата, книгите и билетите за театър; и Румъния намали през миналата година ставката за храни, лекарства и протези на 9%, а за книги и учебници – на 5%.

В България досега няма диференцирани ставки за ДДС, с изключение на тази за туризма. А бюджетът ни се пълни от косвени данъци – ДДС и акцизи, което, разбира се, натоварва най-бедните. През 2019 г. данъчните приходи в бюджета са нараснали с 9,4% до 35,3 млрд. лв., като почти една трета от тях – 11 млрд. лв. – са от ДДС. В същото време чрез ДДС измами, реализирани по различни схеми – основно чрез укриване на данъчни задължения и „източване“ на ДДС с фиктивни сделки – са ощетили през годините държавния бюджет с милиарди левове.

Ощетена е не само българската хазна. Според проучване на ЕК през 2017 г. държавите от ЕС не са събрали 137 млрд. евро приходи от ДДС. Затова премиерът на Полша Матеуш Моравецки призова в интервю пред испанския „Ел Мундо“ ЕС веднъж завинаги да започне наистина да се бори срещу мафията от измамници с ДДС, срещу данъчните убежища и укриването на данъци.

Борисов, който често обича да облъчва от телевизора публиката с реплики от рода на „дал съм ви“, „построил съм ви“, „направил съм ви“, не само че нищо не ни е дал, но с данъчната политика на своето управление продължава да натоварва бедните за сметка на богатите.

Така в държавата с най-ниските заплати и пенсии в ЕС, вкл. и на Балканите, населението плаща едни от най-високите цени за храни и лекарства,

а хората умират, защото нямат пари да платят скъпо струващо лечение в чужбина и се надяват на дарения, докато държавата цинично им е обърнала гръб. И както се оказа, на практика държавният бюджет дори печели от здравеопазването, вместо да го дотира. И докато в хазната ни годишно постъпват около 400 млн. лв. от ДДС върху медикаментите, в някои страни от клуба на богатите в ЕС безплатни лекарства получават както децата до 18-годишна възраст, така и хората над шейсет.

Лявата опозиция в парламента през последните две години четири пъти предлага намаляване на ставките на ДДС върху лекарствата и храните в рамките на годишните бюджети и актуализациите им, но всички нейни предложения бяха отхвърляни от мнозинството. Подобни идеи имаше и от страна на ДПС, а депутатът Делян Пеевски влизаше в Народното събрание единствено в случаите, когато трябваше да обяви една или друга своя законодателна инициатива.

Без да е хунта, както нарича управлението на ГЕРБ и Борисов един от неговите критици от средите на олигарсите, то е лишено от всякаква социална чувствителност и емпатия и се подхранва от корумпирана хранителна среда. А изборът на Йордан Цонев за председател на парламентарната комисия за контрол на изразходваните средства за справяне с епидемията от COVID-19 само потвърждава опасенията на европейската главна прокурорка Лаура Кьовеши, че с обещаните големи суми от европейските фондове в помощ на засегнатите държави ще бъде злоупотребено.

В условията на пандемия социолозите измерват покачване на доверието към Борисов и твърдят, че неговото управление все още остава безалтернативно. Но експерти и представители на извънпарламентарната десница говорят за пълна безидейност в справянето с кризата, а Борисов, по думите на Христо Иванов, се държи като сватбар слухар. Само че дори и не си представя новия свят, в който навлизаме. А задаващата се икономическа криза в глобален мащаб ще промени безусловно света, в т.ч. и политически. Борисов явно все още не осмисля това, но го усеща с кожата си. И се страхува, и то как само.

Заглавна снимка: Arno Mikkor

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Бъдещият депутат Стоян Божинов се отървал от фирма задлъжняла половин милион на хазната

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/bozhinov-nap-smrm-trans.html

сряда 13 ноември 2019


През юли 2013 г. активистът на ВМРО Стоян Божинов, който сега влиза в Народното събрание на мястото на новоизбрания кмет на Сандански, продава фирмата си “СМРМ Транс” ЕООД на лицето Въчко Въчков. Към този момент фирмата дължи почти половин милион лева на НАП. Повече от година по-рано, през април 2012 г., НАП е издала на фирмата ревизионен акт за 489 254,07 лв. за отказано право за приспадане на данъчен кредит по фактури.

Новият собственик оспорва в съда ревизионния акт на НАП, но той е окончателно потвърден с Решение 1322 от 2017 г. от ВАС. Междувременно чрез фирмата Въчко Въчков тегли кредити от ДСК и успява да натрупа задължения за впечатляващите 3,6 милиона лева общо към НАП и Банка ДСК.

Новият собственик на фирмата Въчко Въчков има общо 3,6 милиона лв. задължения и запор.

С продажбата на фирмата, дължаща близо половин милион на хазната, Стоян Божинов подобрява рекорда на бившия депутат от ГЕРБ Димитър Гамишев. Както разкри Биволъ, през 2016 г. Гамишев успява да се отърве от фирма, която дължи на НАП 200 000 лв, като я продава на “сламен човек”.

След развихрилия се скандал Гамишев подаде оставка като депутат, а НАП му заведе дело за възстановяване на сумата. Освен това данъчните поискаха да се обявят за недействителни 134 подобни сделки за прехвърляне на имущество за над 20 млн. лв. (информация на в. Сега)

Божинов: “Супер чист съм, но съм прекаран”

Биволъ се свърза за коментар със Стоян Божинов през социалната мрежа Facebook. Той беше категоричен, че е “супер чист” и е бил “прекаран” от лошия мениджмънт на фирмата, поверен на друго лице – Мария Митева.

“Фирмата реално се управляваше от друго лице, с генерално пълномощно и аз нямах подписан нито един документ и след като видях, че фирмата трупа задължения, помолих генералния пълномощник да прехвърли фирмата на неин служител и да се съди колкото си иска с НАП. Пълномощникът така и направи. Пълномощникът се казва Мария Митева. През цялото време фирмата е обслужвана счетоводно и управлявана от Мария Митева. Аз не съм разписвал нито една сделка.” – заяви Божинов.

Запитан дали все пак той не се чувства отговорен за големия дълг, Божинов доразви обяснението си:

Аз не съм се занимавал с тази фирма, просто я бях предоставил на Мария да работи. Когато разбрах, че не работи добре, я помолих да я прехвърли на някой неин приятел, което и направи. И аз съм прекаран в случая.

 

Стоян Божинов не се съгласи с напомнянето, че случаят прилича на този на Гамишев. “Задължението не е било окончателно, а после тази фирма е взимала кредити и държавата е могла да си вземе всичко. Не знам защо не го е направила.” – каза той. “А и законодателството е било друго.

Не става ясно обаче как прехвърлянето на задълженията към друго лице, което “да се съди с НАП”, решава репутационния проблем с неплащането на данък в такъв размер и използването на подставени лица.

Мария Митева е била разпитвана от Окръжна прокуратура – Варна по наказателно дело за данъчни измами. Досъдебното производство № 330 ЗМ-477/2015 г.е образувано на 25.04.2012 г. след подадено уведомление от ТД на НАП във Варна. Сигналът на НАП е срещу фирмата “Макском 81” ЕООД, а сред фирмите, на които са издавани фактури, фигурира и “СМРМ Транс”. Митева твърди при разпита, че сделката е била реална и разплатена по банков път.

Делото е спирано и възобновявано няколко пъти през 2013, 2014, 2015  и 2016 г. НАП обаче постоянства и дори през 2016 г. успява да осъди Прокуратурата да продължи досъдебното производство, след като наблюдаващия прокурор го прекратява за пореден път. Това става с определение номер 47 от 18.03.2016 г. на Окръжен съд – Разград. По-нататъшната съдба на това досъдебно производство не е известна. 

През 2010 г. транспортният бизнес на семейството на Божинов претърпява неудачи в Гърция. Властите в южната ни съседка конфискуват камиони със стока на фирмата “Сторос” ЕООД, която тогава е собственост на майката на Божинов. Задържани са и шофьорите и започват наказателни дела.

“Няма осъдени шофьори. Не е осъдена и фирма Сторос. Там спедиторите бяха правили някакви далавера. Те са осъдени, гръцки спедиторите. Ние сме били добросъвестни, но за съжаление така е в транспорта.” –   коментира Божинов този случай.

Впоследствие камионите са продадени на търг от гръцката държава на безценица. Божинов разказа, че обмислял да съди гръцката държава, тъй като фирмата му претърпяла щети без да има вина. Но тежките процедури и големия депозит го разубедили да завежда дело в Гърция.

Стоп на по-високите местни данъци – идват избори

Post Syndicated from Явор Алексиев original https://toest.bg/stop-na-po-visokite-mestni-danutsi-idvat-izbori/

Наближаването на местните избори доведе до видимо затишие на данъчния фронт. През 2019 г. случаите на идентифицирани от Института за пазарна икономика увеличения на ключови местни данъци са едва 8, в сравнение с 41 през 2018 г. и над 60 през 2016 и 2017 г. Този феномен се видя ясно още при предходните местни избори през 2015 г., а повторението му през тази година само затвърди впечатлението за страха на местните власти от покачване на данъците в изборни години.

Въпреки многобройните увеличения в размера на ключови местни данъци, довели до ръст на годишните собствени приходи на общините с близо 400 млн. лв. през 2018 г. спрямо 2015 г., общинският дълг не само не намалява, но и нараства с около 200 млн. лв. в рамките на периода. В края на 2018 г. той вече възлиза на над 1,4 млрд. лв., което е с близо 200 млн. повече от края на 2015 г.

Основни промени в данъчната политика на местно ниво от последните избори насам:

  1. От началото на 2017 г. е дължим годишен патентен данък върху таксиметровия превоз на пътници, като на общините беше разрешено да определят размер между 300 и 1000 лв. По-голямата част от общините избраха минималната стойност, но някои от тях (тези, в които има повече таксита, както и курортните общини) не се посвениха да определят по-висок размер – от 690 лв. във Варна и 750 лв. в Пловдив, през 850 лв. в столицата, до 1000 лв. на година в Созопол.
  2. От началото на 2019 г. беше направена и промяна в начина на изчисляване на дължимия годишен данък върху моторните превозни средства чрез въвеждането на модела на екологичното двукомпонентно облагане, което взема предвид не само мощността на един автомобил и годината на производството му, но и екологичната му категория. Фискалният ефект от тези промени все още не може да бъде оценен, но кой знае какво покачване на собствените приходи на общините не се очаква.
  3. Вече от няколко години общините постепенно променят и начина на изчисляване на таксата върху битовите отпадъци. Определянето ѝ на база данъчната оценка на имотите остава в миналото, а бъдещето принадлежи на честотата на събиране, количеството, местонахождението и вида на контейнерите. Колкото и сериозен приходоизточник да е т.нар. „такса смет“ обаче, тя си остава именно това – такса, предназначена за покриването на дадени разходи. В този смисъл от нея не може и не бива да се търсят чисти приходи за общините, които после да бъдат харчени за каквото реши местната власт.

Причините за сегашното състояние на общинските бюджети са много, поради което ще се спрем само някои от тях:

Местните власти в България поначало разполагат с много по-малка част от публичните средства в сравнение с повечето страни в ЕС. Последните сравними данни показват, че те разпределят около 7% от БВП, което е близо два пъти по-ниско от средното ниво за ЕС. Подобно на ситуацията в други държави, особено бившите социалистически страни, голяма част от това разпределение е всъщност счетоводна операция в изпълнение на т.нар. „делегирани дейности“. Това са дейности, които държавата „преотстъпва“ на общините, но и за които предоставя на общините съответния ресурс, обикновено на база предварително ясни разходни стандарти (например годишните разходи за всеки ученик в дадена община).

По-важни са собствените приходи на общините. В огромната си част (над 90% в повечето общини) това са приходи от облагането на движимото и недвижимото имущество на гражданите и фирмите. По-малко фискално значение имат данъци като споменатия вече данък върху таксиметровите превози, данъкът за търговия на дребно и туристическият данък. Поради протичащите у нас демографски процеси голяма част от общините всяка година губят част от своята данъчна база, било то поради намаляване на населението – и съответно на броя на МПС-тата или търговските обекти например, – или влошаването на неговата възрастова структура (което има същите, макар и по-слабо изразени косвени ефекти).

Липсата на достатъчно собствени приходи означава, че всякакви по-сериозни (а на места дори и базови) инвестиционни намерения зависят от достъпа до европейски средства и/или благосклонността на текущия състав на Министерския съвет. Всякакви местни политики (включително управлението на общинския дълг) са силно затруднени, което до голяма степен обезсмисля и демократичния процес на местно ниво. В европейската практика най-широко разпространеният начин за заобикалянето на тези проблеми е споделянето на част от постъпленията от преки данъци с общините. Характеристиките на родната икономическа и данъчна среда подсказват, че най-добрият начин това да стане у нас е през данъка върху доходите на физическите лица. Това е не само единственият данък, постъпленията от който не спаднаха дори по време на последната криза (тоест дава възможност за средносрочно и дългосрочно планиране), но е и данъкът, който е в най-тясна връзка със социалните и икономическите процеси на една територия.

В страната има 72 общини, които не отговарят на първоначалния критерий за създаване на община – население над 6000 души. Не е изненадващо, че повечето от този тип общини са изключително немощни както във финансово, така и в административно отношение. Липсата на административен капацитет например спъва дори кандидатстването по различни европейски програми (или води до незадоволителни резултати от реализирането на спечелени проекти, които не успяват качествено да променят средата). В допълнение, необходимостта от осигуряване на съфинансиране на част от европейските проекти означава, че заради липсата на достатъчно собствени средства немалка част от общините теглят заеми, чието покриване се оказва сериозен проблем.

Въведеният през 2016 г. механизъм за финансово оздравяване на общините на практика провокира голяма част от увеличенията на местните данъци, които видяхме през последните няколко години. За да получат безлихвени заеми от държавата, оздравителните планове на много общини включиха както мерки за повишаване на събираемостта, така и стъпки към по-високи данъци, а често и двете. По същество обаче той не реши проблемите в приходната част на местните бюджети (липсата на собствени средства), а се опитва да адресира част от последствията (дефицити и нарастващи дългове), вменявайки вината за състоянието на местните финанси на самите общини вместо на структурата на приходите им.

Лесно решение за всички тези проблеми няма. Дори забравената от поредица правителства децентрализация все пак да се осъществи в най-чистата си форма – преотстъпване на част от постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица, – една значителна част от общините ще продължи да страда от сериозни затруднения. Това важи особено за най-малките от тях, където, поради малкия брой данъкоплатци, ръстът на собствените приходи няма да е достатъчен, за да доведе до реална социално-икономическа промяна. Думите „административно-териториална реформа“ звучат стряскащо, но намаляването на броя на общините може да се окаже не просто логичен, а направо задължителен ход за правителството, което ще получи в пощата резултатите от предстоящото преброяване на населението през 2021 г.

Какво да очакваме

Ако тенденцията от последните 7–8 години се запази, може да очакваме нови неприятни данъчни изненади на местно ниво през 2020 г. Въпреки че всеки от местните данъци си има установени със закон минимални и максимални нива, в рамките на които общините са свободни да лавират, огромната част от тях все още са далеч от максимално допустимите стойности. Натискът за обслужване на натрупаните в миналото дългове, свиването на данъчната база и императивите на механизма за финансово оздравяване на общините са достатъчно силни, за да накарат много от тях да продължат с увеличенията. Това няма да има кой знае какъв ефект върху общата финансова стабилност на общините, нито пък върху техните стимули да работят за създаването на добра бизнес среда и привличането на инвестиции.

Заглавна снимка: Карта на общините в България от Wikipedia

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Пакетна сделка

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/paketna-sdelka/

Какво обвързва сделката за американските изтребители, предложението за диференцирани ставки по ДДС и старта на процедурата за избор на нов главен прокурор? Те всички минават през договорки между политическите сили, което означава, че ще се търгуват, вероятно в пакет. А щом ще се търгуват, едни ще спечелят, други ще изгубят.

Развръзката и на трите сюжета се очаква наесен. Вероятно тогава парламентът ще гласува междуправителствения договор между България и САЩ за покупката на многоцелевите изтребители F-16 Block 70, по традиция тогава се обявяват параметрите на проектобюджета за догодина и новите данъчни закони, и пак тогава – до 14 ноември, трябва да е приключено с избора на нов главен прокурор.

Предстоят и местни избори, заради които всъщност партии се напъват да заситят избирателите с по-евтин хляб и основни храни, ако ДДС бъде намален от 20 на еди-колко си процента.

Трите акции се развиха и преплетоха след европейските избори на 26 май, затвърдили победата на ГЕРБ, устойчивото второ място на БСП, отслабването на ДПС и фойерверките за ВМРО на фона на останалите националистически формации, затихващи глухо. Също и пробива на „Демократична България“.

Хлебните човеци

В седмицата след вота депутатът от ДПС Делян Пеевски, който избра българското „Съединение“ пред европейското, обяви предложение за 5% ДДС върху хляба, лекарствата, книгите и за десерт – безплатни детски градини. Същите „безплатни детски градини“ ги има в подготвената миналата година програма на БСП „Визия за България“, където също са разписани диференцирани ставки на ДДС за детски храни и стоки, учебници и учебни помагала. А за 5% ДДС за хляба лидерката на социалистите Корнелия Нинова се горещи от миналата година. Сега, без да се сърди за плагиатството, БСП тутакси заяви решението си – внася пакет законодателни предложения както за диференцирани ставки по ДДС, така и за данъчни облекчения за млади работещи семейства и преизчисляване на старите пенсии.

Предвид факта, че големите групи избиратели за двете партии са хората с основно и по-ниско образование и пенсионерите, това на пръв поглед е грижа за насъщните им нужди. На втори – това е евтин популизъм, подобен на хлебните закони (lex frumentaria) в Древния Рим, чрез които „подкупвали“ гражданите, раздавайки им зърно безплатно или по фиксирани ниски цени. Такава законодателна промоция ни предлагат и ДПС, и БСП. Но миналата година управляващите от ГЕРБ също водеха някакви абсурдни преговори с търговските вериги, за да ги… заставят да продават хляба без печалба.

Ако за Римската империя обаче зърното е било особено важно, тъй като е било най-евтината храна, лесна за отглеждане в Средиземноморието, то двайсетина века по-късно е унизително темата за цената на хляба, с малки прекъсвания, да е в дневния ред на държава, която не се нарича Йемен или Сомалия.

Макар да обяви, че правителството няма да променя данъците, нещо в тона на Борисов подсказва, че може да размисли – не по всички искания, не за насъщния, но за книгите може би, защото „образованието ни е приоритет“. Това е нов щрих към лидерския портрет, наред с образите на Строителя, Дипломата, „Меркел на Балканите“, „Симпатягата от Банкя“, вече и на Просветителя. Каза го за първи път от джипа, с който обикаля, почти като влака на Троцки, този символ на Великата октомврийска – „пари за образование не бива да се пестят“.

С един простичък въпрос Борисов разкри демагогията на исканията за диференцирани ставки по ДДС: защо, когато управляваха БСП и ДПС, не го направиха. Наистина защо?

Няма спор, че всички страни в ЕС имат диференцирани ставки по ДДС, България също – 9% в туризма, при хотелското настаняване. Преди евроизборите Гърция намали ДДС за 56 категории основни храни, също върху тока и газа. При състоянието на данъчната администрация в България обаче и недотам похвалната събираемост на данъци, критикувана и от Европейската комисия в доклада за семестъра, спад на ДДС дори с един процентен пункт ще намали приходите в бюджета и ще трябва да се търси друг приходоизточник за компенсация.

Този път от ДПС обаче не изглеждат отстъпчиви и причината за това е отливът на традиционни избиратели, довел до „пробиви“ в общини, където си изнамериха гласоподаватели роми. До местните избори през октомври трябва да се поправят – защото, първо, голяма част от покорния им и сговорчив доскоро електорат побягна към Европа, и второ, вече не е така покорен. Затова този път ДПС иска да раздаде порции и на избирателите, не само на „агите“ – и избра един от най-богатите хора в държавата да ги предложи.

През септември, когато предстои Министерството на финансите да представи основните параметри на бюджет 2019, а по-късно и данъчните законопроекти, ще разберем как са минали преговорите и дали само за „образованието“ ще бъде намален ДДС.

Прости сметки за изтребителите

Междуправителственият договор за изтребителите ще трябва да получи одобрение. През януари т.г., когато 44-тият парламент гласуваше мандат на правителството за преговори със САЩ за бойните самолети, решението бе подкрепено със 130 гласа от 214 гласували – ГЕРБ, ДПС, ВМРО. Важният съюзник е именно Движението за права и свободи.

Съпротивата срещу сделката започна отсега, след като американският Конгрес одобри инвестиционна рамка от 1,673 млрд. долара за продажба на 8 многоцелеви изтребителя и наземно оборудване, което не означава, че ще бъде платена тази цена. Очакванията са тя да е в рамките на 1,1–1,2 млрд. долара. Преговорите се водят между екип на Военното министерство на САЩ и българския, съставен от представители на четири министерства. В края на юни България трябва да получи проект на договор и преговорите ще продължат.

Вече видяхме, че министърът на отбраната Красимир Каракачанов е от лагера на скептиците. Тази седмица, на въпрос може ли да няма сделка, той заяви: „Ако двете страни не намерят приемлива среда, на която да се срещнат, има такъв шанс. Но го оценявам на не повече от 25%.“ Евродепутатът, излъчен от партията на Каракачанов – Ангел Джамбазки, беше по-категоричен, заявявайки, че сделката няма да се осъществи при тази цена. Всъщност на теория такъв шанс може и да има, но практически – едва ли. Няма съмнение, че извън темата за качествата на самолетите, изборът е геополитически и България не може да си позволи сделката да се провали – не просто заради негативите, а защото изпада в друга орбита на влияние.

Опитите страната ни да бъде придърпана към Русия стават все по-настойчиви. В навечерието на пътуването си за икономическия форум в Санкт Петербург президентът Румен Радев даде интервю за ТАСС, в което заяви: „Правителството дава недостатъчно средства за пълно превъоръжаване на българската армия, а това означава само едно – взаимноизгодно сътрудничество с Русия за поддържане боеспособността на наличното въоръжение, включително защото след закупуването на нова техника ще е нужно време за усвояването ѝ.“ В превод това означава нови и нови десетки милиони за ремонт на старите МиГ-ове. България има договор за ремонтите с руската РСК „МиГ“ до 2022 г., когато очакваме и първите доставки на американски изтребители. Активира се и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, който обвърза добрия резултат на ВМРО на евровота – двама депутати, със сделката и също атакува цената. И това е само началото…

Ето защо парламентарната подкрепа за договора е толкова важна – тя е финалът на една близо 15-годишна сага за модернизацията на българските военновъздушни сили и опитите да се провали ще стават все по-агресивни с приближаването на есента. Всъщност сделката би могла да се провали при евентуални предсрочни избори тази година, които да оформят ново мнозинство – но след евровота това също е само теория.

Тази седмица стана известно предупреждението на Вашингтон чрез постоянната представителка на САЩ в НАТО Кeй Хътчинсън, че Турция трябва да се откаже от руската система C-400, ако се надява да получи договорените сто американски самолета F-35. Според Хътчинсън Москва непрекъснато се опитва да отслаби и раздели НАТО, така че Турция не може да има оръжия, предназначени да се противопоставят на американските ракети. Американските дипломати смятат, че планираната покупка ще навреди на способността на Турция да работи с НАТО и може да принуди Вашингтон да наложи санкции на Анкара заради оръжейните сделки с Русия. България е направила отдавна своя избор да е част от този съюз, което значи, че Черно море е неговата източна граница.

Странно как Каракачанов е изчислил тези 25%.

И кой ще си го избере

Помежду всички договорки и тайни срещи, които текат, ще се наместят и тези, свързани с фигурата на новия главен прокурор. Де юре политиците нямат думата за кандидатите. Де факто българската традиция при досегашните избори на главен прокурор ни кара да смятаме, че сега просто ще бъдат по-предпазливи в срещите и с повече мерки за сигурност откъм подслушване и следене. Правосъдният министър Данаил Кирилов вече обяви, че няма да номинира кандидатура, което означава, че прокурорската колегия на ВСС има право да излъчи трима кандидати.

Това е и една от особеностите на този избор – пръв след разделянето на ВСС на прокурорска и съдийска колегия с промените от 2016 г. Оптимистите смятат, че така би могло да се получи истинско професионално състезание. Защото всички „демократични“ главни прокурори (след 1989 г.) не са дошли от държавното обвинение. Скептиците са по-скептични от преди. А президентът Радев трябва да подпише указа за назначението му, което значи също договаряне.

Засега е ясно, че процедурата се движи по тайминга на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров. Според определените от него срокове, приети единодушно от прокурорската колегия на ВСС, до края на юли трябва да са ясни кандидатурите. На 30 октомври ще стане известно кои от тях са допуснати. На 14 ноември ще знаем името на новия главен прокурор.

За да бъде избран, той трябва да си осигури т.нар. „квалифицирано мнозинство“ – подкрепата на не по-малко от 2/3 от членовете на ВСС. Това означава, че най-малко 17 от общо 25-те членове на Съвета трябва да гласуват за него. Толкова получи Цацаров.

Гореща есен

До развръзката на трите сюжета премиерът Борисов ще инспектира още куп магистрални отсечки.

Впрочем използването на инфраструктурни проекти като агитация и пропаганда е метод, прилаган още в Хитлерова Германия. В изследването Highway to Hitler авторите Нико Фойгтлендер и Ханс-Йоахим Фот доказват, че в периода 1933–1934 г. опозицията на нацистите губи одобрение в цяла Германия, но там, където се строят пътища и магистрали, това става с 60% по-бързо.

Повратният момент идва през август 1934 г., когато Хитлер става и канцлер, и президент, а съсредоточаването на толкова власт в ръцете му е одобрено на референдум. Според изследователите строителството на магистрали има принос за резултатите на референдума, тъй като 10 месеца преди това започват ударно да се прокарват аутобани. В районите близо до магистрали нацистите получават високи резултати. Изследователите обясняват това и с факта, че строителството успява да намали сериозен за Германия проблем – безработицата. В периода 1933–1934 г. тя спада наполовина.

Хитлер обявява своите планове за автомагистрали още с идването си на власт и в следващите 9 месеца започва строежът на първия участък. Пропагандата на режима използва магистралите и като символика – как едно енергично правителство преодолява „демократическата задънена улица“, в която Ваймарската република е оставила Германия.

Но да се върнем на Борисов. Може би този път ще е образованието, а?

Заглавна снимка: pixabay

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.