Tag Archives: Доган

Дни на гняв. И на пренареждане по острия ръб на бръснача

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/protests2020.html

неделя 12 юли 2020


Carthago delenda est – Картаген трябва да бъде разрушен. Крилатата фраза ни е завещал Марк Порций Катон Стари още от 184 г. пр.н.е., с нея той винаги завършвал брилянтната си реторика пред Римския сенат. А римляните наистина разрушили Картаген след края на Третата пуническа война през 146 г. пр.н.е. И не, че сега туристите в Тунис могат да видят нещо по-различно от руини, но поне им се изправят косите от силата на омразата, с която Катон надъхвал римските политици. И да се зареждат с идеята, че всеки има своя Картаген, който трябва да бъде разрушен.

В България няма политик от началото на прехода, а той все още се точи, който да не повтаря настойчиво, че корупцията и задкулисието трябва да бъдат сринати до основи, но думите им си останаха кухи откъм реални и решителни действия. Допреди дни и мислещите с главите си хора, твърдо убедени в тази необходимост, сякаш бяха малко, а гласовете им – слаби или заглушавани от забранителни списъци в медиите.

Нещо малко /а то се оказа доста голямо/ е трябвало да се направи, та горчивата чаша да прелее, завесата да се вдигне с трясък и гневът да кипне по площадите. На 7 юли лидерът на “Да България” Христо Иванов и активистът Ивайло Мирчев, и общински съветник от Бургас опитаха да слязат на брега на Росенец и с българско знаме да припомнят на всички, че брегът е български и плажът принадлежи на българите. Но там, където държавата отдавна я няма, те се сблъскаха с извратеното лице на нейната Национална служба за охрана. Видът на гардовете дори не заслужава коментар – всеки техен европейски колега би им се изсмял на шортите и сандалите. И във всяка бяла държава насилието, което те си позволиха, не би останало без съд и наказание. Още по-малко поруганото знаме.

Тримата души в лодката бяха възприети от властите като провокатори, шефът на НСО в оставка шикалкави и не призна, че това престъпление е дело на хора от личния му състав, а премиерът Борисов вмени отговорността на президента Радев. После мелачката се завъртя на бързи обороти – Радев официално съобщи принадлежността им към списъка с офицерите от службата. Ден след това главният прокурор Иван Гешев поръча обиски и арести в президентството – за пръв път в историята ни институцията на единствения недосегаем /по Гешев/ беше буквално бастисана и тарашена, а арестуваните станаха шестима.

Безчинствата в институцията на главнокомандващия дадоха причина на известните като „Отровното трио“ проф. Велислав Минеков, адвокат Николай Хаджигенов и пиар-експертът Арман Бабикян да призоват в социалните мрежи за протест. И той се състоя – без предварителна организация и без спонсори, каквито тези дни се привиждат на премиера и вицетата му.

Този отклик на хиляди хора ясно показа, че място за компромиси повече няма, че търпението на всички отдавна е свършило и че е време „Картаген да бъде разрушен“. Така в триъгълника на властта се струпаха хора, които преди беше немислимо да видим едни до други – сини, червени, светли и тъмни от всякакви възрасти, а доминираха младите. Кои се възползваха, като се пришиха към всеобщото недоволство, знаете – онези политически фигури, които и до момента не смеят да назоват с имената им Гешев, Доган и Пеевски, но с умиление аплодират посланията на президента. Но бяха стъписващо тихи, когато в края на януари Гешев внесе писмено питане в Конституционния съд дали държавният глава може да бъде разследван при данни за престъпление, а площадите бяха оглушително тихи и пусти.

Сега обаче всички те ще дърпат дивиденти в собствена полза от народния гняв, за искрата на който нямат минимум принос. Ако Радев не беше слязъл при протестиращите с вдигнат юмрук /език на тялото, впрочем, присъщ на други времена и по-различни събития/, едва ли Корнелия Нинова, Мая Манолова, Румен Петков, Костадин Костадинов и прочие леви щяха са налични в обсадата на президентството. Лесно е да яхнеш вълната, ако друг те оттласне към нея, но си трябват умения да се задържиш на гребена й, а това не става само с пламенни речи от парламентарната или партийната трибуна.

Но изглежда, че не само те, но и медиите не разбраха, че протестите са не в подкрепа на президента, а срещу прогнилата от корупция властова система, срещу все по-изгряващите й зависимости от човека в Сараите и неговия аватар Делян Пеевски. И срещу инструмента на същите, който се изживява като „инструмент в ръцете на Господ“. Но де факто е трионът, който реже бизнеси, заплашва всички, обаче удря само точно определени мишени по поръчка и никога тези, които отдавна ни взривяват сетивата.

Ако Гешев беше инструмент в механизма на върховенството на закона, щеше наистина да бъде „на страната на народа“, /както се закле в Туитър/, а не за всяко разследване да се укрива зад гърба на съответния наблюдаващ прокурор, щото, нали, той сам бил решавал всичко. Ако той беше на висотата на американските и европейските си колеги, нямаше да играе на жмичка пред чекмеджето с парите и пищова отгоре, Барселона-гейт отдавна е отсвирен и пак наблюдаващият прокурор е отговорен, нито пред „административната сграда в строеж“ и „поземления имот“ – марина за яхти на Чукалята непосредствено до петролните резервоари на „Лукойл“. Нито да се прави на „дръж ми каскета“ пред законовата възможност да разпита Черепа и Цветан Василев във видео-конферентна връзка и още, и още болезнени циреи.

Останалото, на което сме свидетели и потърпевши, е насилие и агресия. Защото произволът изобщо не е само прокурорски или полицейски, той е всеинституционален. А площадите скандират „Мафия!“, за което главният обвинител остава глух и не вижда мотив да си свърши работата.

Вместо да докаже, че подшефната му институция е напълно независима от другите власти, той е ангажиран да ги обслужва с бездействията си и да гони „олигарсите, които ограбват народа“. Сякаш другите, на които е подчинен, с честен труд и кървава пот на челото са си спастрили имуществата и сметките. Пролетарската му класово-ненавистническа стилистика обаче бързо отврати същия този народ, в чиято защита той на приказки се зарича, а и на младите хора от протестите тя им звучи досадно архаична и дори непозната. Иначе разправя, че за прокуратурата недосегаеми няма, даже всички от най-високите нива на властта можело да се окажат досегаеми. Искаме да видим това с очите си.
Ако беше така, нямаше сега спешно да се назначават проверки на книжата за лятното имение на Ахмед Доган. И ако и преди имаше държава, разбира се. Наложителна е проверка и на произхода на парите, с които почетният председател на ДПС Ахмед Доган придобива имоти и имущества, в това число и част от изключителната държавна собственост, каквато е парк „Росенец“.

Някой знае ли какъв е бизнесът на Доган, или всичко е благодарение на даровете на властта в името на етническия мир, а по-точно в името на дълбоки схеми, върхът на които не се вижда от нашего брата обитателя на територията? Как изобщо стана възможно и кой позволи част от държавната граница да се окаже частна собственост на политически лидер в сянка?

Това е точно работа за главен прокурор на европейска държава. Липсват обаче и двете понятия с плътното им съдържание. Защото в България крещящо отсъства най-главното – върховенството на закона. За каква Европа говорим тогава, какви „бели държави“ витаят в главата на премиера Борисов в радостта му от влизането ни в чакалнята на Еврозоната, която пък така и не докосна бушуващите на площада? В коя „бяла държава“ управляващите организират бели автобуси в собствена подкрепа, за да си осигурят овациите на чиновниците от собствените си администрации, вместо да отидат при протестиращите срещу тях?

Тези дни на гняв провокират твърде много въпроси и един от тях е защо Борисов размаха етническата карта. Видяхме я на Росенец – тя се оказа менте. Не, че не подсказа /а може би се договориха с Доган/ конфронтация и конфликт. Което е престъпно внушение, но няма кой да се сезира или поне трогне.

Вчера „бащата на етническия мир“, за какъвто е обявен Ахмед Доган, свика отбранителен щит от хиляди партийни активисти около сарая си, а полиция и жандармерия отблъскваха „нашественика-враг“, тръгнал да стъпи на принадлежащата му плажна ивица. Въпреки крясъците на формалния лидер Мустафа Карадайъ, че акваторията е частна собственост, което е повече от скандално и абсурдно. Въпреки инспирираното от премиера етническо напрежение. Това е ходене по ръба на бръснача, но Борисов не го осъзнава, макар да има спомени и опит от битността си на командирован в Каолиново пожарникар по времето на „възродителния процес“.

За социалния статус на живия щит около имението е неудобно да се говори. Особено като се знае, че от всяка къща има поне един гурбетчия на Запад, понеже ДПС им осигури поминък и благоденствие, каквито са обещанията по всички избори. Както и за мотивацията на всички тези хора, накацали пред замък с екстри, каквито не са и сънували, не да притежават. Но пък най-надъханите бяха с тениски с щампиран фотошоп на лицето Делян Пеевски. Идолопоклонничество, достойно за психологически анализ, но всеки е свободен да има свои икони. Демокрация е, както твърди премиерът на страната.

Въпреки всички ексцесии, етническата карта беше заровена в камънака на плажа, групите се омешаха, пяха заедно химна и пиха бира после. А Борисов панически се включи с нощно видеообръщение през Фейсбука си /някой го снимаше с разлюлени ръце пред икона, а той с ръце в джобовете, знаменателно!/, за да ни каже, че само отговорността го задържа на власт. Отговорността пред кого, че не стана много ясно?

Изводи и очаквания:
-Властта в ръцете на зависими от сенките и парите е непотребна, тя е вредна и опасна за всички повече от пандемията. Дълбоката държава не е нашата държава.
-Да България и „Отровното трио“ успяха. Запалиха невиждан гняв и единение, каквито досега не сме виждали. И никой няма моралното право да ги обяздва и да търси съюз с тях, нито пък те – да се потапят и да се оставят да бъдат погълнати от всевъзможните левичари. Това би означавало фиаско на каузата.
-Националният консенсус срещу корупцията, срещу бруталната липса на държава и върховенство на закона е факт, и съдействието на европейските институции е наложително. Но ние сме длъжни сами да си отвоюваме държавата от мафията, проникнала във всички нива на властта. Стига винаги сме очаквали спасение отвън.
-Протестите трябва да продължат и няма значение кой на какъв политически вожд е поклонник. Но целта е една – Картаген на корупцията в България трябва да бъде разрушен. Защото младите хора искат това и затова са на площадите. А Иван Гешев да се откаже от лексиката на наемен отмъстител и да си спомни длъжностната характеристика за поста, или да го напусне в името на народа. Ще бъде достойно от негова страна и достойно уважено от всички.
-Останалото е въпрос на политическа култура, стратегии и мисъл. Ако ги има, и България ще я има на картата на Европа като равностоен член в семейството. Другото е да си висим в чакалнята на мечтите. Или да настръхваме при мисълта за нова Сребреница. Която е в главите на политици със съмнителни и опасни качества, но това е ходене с боси пети по острия бръснач на разделението. 

Бръсначът е за самоубийците, но те още не знаят, че са такива. И е добре да избягват стъпките с него по вените. Нали, г-н премиер и присъдружни подгласници?

Снимка: Андрей Михайлов Булфото©

С дръзка измама Доган се сдоби с ново пристанище

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/dogansarai-port-dogan-2.html

петък 5 юни 2020


Над двеста метра кей с вълнолом е построен незаконно пред сарая на Доган в Росенец без нито един строителен документ. След това е  узаконен и вписан като частна собственост с опашатата лъжа, че е съществувал още през 80-те години на миналия век. Всички отговорни институции мълчат и крият тази безпрецедентна наглост, която е актувана с решение на специална държавна комисия и заповед на заместник-министър.

Биволъ разкри преди две седмици, че кеят на пристана за лодки пред летния сарай на Доган изненадващо е пораснал между 2016 и 2018 г. с над 200 метра. Това се вижда от сателитни снимки в системата Google Earth. До февруари 2018 м. кеят е дълъг около 50 метра. Ноември 2019 г. към него са пристроени още 220 м. Новото мащабно съоръжение е с обща дължина 270 м. и оформя нова марина, в която могат да се приютят големи яхти.

Пристанището на Доган преди строителството. Снимка от Google Earth от февруари 2018 г.

Пристанището на Доган след строителството. Снимка от Google Earth от ноември 2019 г.

 

За сравнение северното пристанище на Несебър е с вълнолом 183 метра, Поморие – 410 м., кеят на военноморската база Атия – 450 м., пристанище Царево – 240 м., а двата кея на най-прочутата частна марина Диневи са с обща дължина около 500 м. Новият кей на Доган е сравним със съседния кей на нефтеното пристанище Росенец, който също е около 270 линейни метра.

Сравнение на кея на “Догансарай” със съседните кейове на “Атия” и “Росенец” 

За новите 220 м. градеж не съществува нито един документ за строителство. Няма проект, няма строително разрешение, не е извършван строителен надзор, няма Акт 14, 16  или каквото и да е било от комплекта строителни книжа, изискван по няколко закона. При това става дума за строеж в акваторията на Р България, която все още по Конституция се явява изключителна държавна собственост.

“То там си беше…”

За да узакони заграбената от морето територия фирмата “Хермес Солар” прави изключително нагла врътка: обявява новоизградената част от вълнолома за построена през 80-те години и го вписва като собственост с корекция на стар нотариален акт, претендирайки за фактическа грешка.

Kонстативен акт от 18.03.2020 г. за вписване на собствеността на кея на името на фирмата “Хермес Солар”

Това се вижда в Констативен акт 57 том 9 дело 1759 на Служба по вписванията – Бургас, издаден на 18.03.2020 г., насред най-тежките карантинни мерки. В него се посочва, че съществува “специализиран пристанищен обект” – хидротехническо съоръжение от две основни части, като първата част от 50 линейни метра била изградена през 70-те години на XX-век. На втори етап през 80 години на XX век допълнително са изградени 125 линейни метра съоръжение за защита от север и 85 линейни метра за защита от запад с ядро от стоманобетонови касети, с оформен кейов фронт и стоманобетонова монолитна стена, разделяща вълнолома на две нива – пише в документа.

Повтаряме – всичко написано за втория етап е нагла измама.  Строителството на тези допълнителни 210 линейни метра е изцяло извършено след 2016 г.

С дръзка измама Доган се сдоби с ново пристанищеС дръзка измама Доган се сдоби с ново пристанищеС дръзка измама Доган се сдоби с ново пристанище

Посоченият нотариален акт е документ е с невярно съдържание, с който трябва да се занимава прокуратурата. Но преди да се стигне до узаконяването на собствеността с констативен акт, няколко институции са били запознати с намеренията на фирмата “Хермес Солар” да изгради пристанище, дали са положително становище,  има издадена заповед на МРРБ вписване на имота в Кадастъра.

Измамата е узаконена със заповед на зам.-министър

Биволъ се опита да се сдобие и с преписка водена в МРРБ, която предхожда узаконяването на кея и е представена в Кадастъра в Бургас. Става дума за няколко заповеди, решения и съгласувателни писма от края на 2019 г., които бяха поискани по реда на ЗДОИ от Регионалното министерство, но след изтичането на 14 дневен срок не бяха предоставени.

– Заповед РД-02-15-170-13.09.2019 на Министъра на регионалното развитие и благоустройството за назначаване на
Национален експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика (НЕСУТРП) за разглеждане на проект на Специализиран подробен устройствен план – Парцеларен план (ПП) за пристанищната акватория към пристан за яхти и лодки – Отманли, община Бургас, с възложите Хермес Солар ООД.
– Решение на НЕСУТРП, с което е приет проекта на СпПУП-ПП.
– Одобреният Специализиран устройствен план – Парцеларен план (ПП) за пристана за яхти и лодки в Отманли в текстови и графичен вид.
– Заповед N° РД-02-15-186-11.10.2019 на Заместник Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
– Писмо на МРРБ с изх. N° 90-05-958.20.11.2019.
– Писмо на Областна дирекция Земеделие гр. Бургас РД-12-03-12-1/18.02.2020 г.

Целият този документооборот почива на фалшивата декларация, че кейовата стена е съществувала още от 80-те години. Той е необходим, за да се впише в Кадастъра незаконнопостроения вълнолом, което се случва със заповед 18-2034-24.02.2020/24.02.2020 г. на НАЧАЛНИК НА СГКК – БУРГАС.  Биволъ изиска заповедта, в която са описани документите (виж тук).

Новият вълнолом е отбелязан в Кадастъра.

Началникът на бургаския кадастър коронясва измамата с вълнолома като намира, че “неотразяването на обекта на кадастъра представлява явна фактическа грешка по смисъла на ЗКИР” и нанася имота с нов кадастрален номер 07079.831.346 с площ площ 5838 кв. м.

Държавата не знае за новото пристанище

Биволъ поиска от областния управител на Бургас Вълчо Чолаков да предостави наличните там книжа за новия обект, но получи отговор, че след 2016 г. не са постъпвали нови документи, “различни от тези, които са предоставени по повод предходни питания”.

Отговор от областния управител Вълчо Чолаков

През 2016 Чолаков, който влезе във властта от квотата на Реформаторския блок, предостави на Биволъ по ЗДОИ комплект документи с искане да се заличи държавната собственост върху съществуващия тогава кей. След това стана ясно, че той е одобрил искането и е деактувал държавната собственост на яхтеното пристанище.

Отговорът, че нови документи няма, е в противоречие със закона, тъй като Заповед N° 18-234-24.02.2020 на Началника на СГКК – Бургас, е публикувана с уведомления до МРРБ и Областния Управител на Бургаска област. Това е задължително, за да се даде възможност на всички заинтересовани страни да обжалват в 14 дневен срок. Така се оказва, че три месеца след заповедта на Кадастъра, Държавата в лицето на областния управител не знае за нея.

Друга институция, която няма хабер какво и кога се е строило в морето е ДНСК. Оттам отговориха, че не разполагат със строителните книжа и те трябва да бъдат потърсени в Община Бургас. В Община Бургас също няма следа от каквито и да било строителни разрешителни, защото такива не са издавани оттам – по закон компетентната институция за строежи на такива пристанищни съоръжения е МРРБ.

Това обаче не е всичко. В Кодекса за търговско корабоплаване чл.8 изрично е посочено,че крайбрежни терени с цел строителство се отреждат само след предварително съгласуване с Министерството на Отбраната и Министерството на Транспорта,Информационните Технологии и Съобщенията -МТИТС. Освен това ЗМПВВПРБ изисква пристанищата да бъдат регистрирани в публичен регистър. За да бъдат въведени в експлоатация те трябва да бъдат освидетелствани чрез Свидетелство за Експлоатационна Годност чрез съответните упълномощени лица от МТИТС.

Нищо подобно няма, а и няма как да има, защото строителството на това хидротехническо съоръжение е абсолютно незаконно и това няма как да бъде скрито.

Освен това въпросното яхтено пристанище не фигурира в извадката на пристанищната регистрова книга за района на отговорност на ДМА-Бургас( от Държавната Граница и Морските демаркационни линии с Република Турция до паралела на нос Емине.).

То не фигурира никъде и в Заповед Б-3-45 и Разпореждане №1 на Директора на ДМА Бургас от 18.05.2020, за изисквания за осигуряване на безопасността на корабоплаването и определяне на минималното газене в района на отговарност на ДМА-Бургас.

Анклав на беззаконието

Още при строежа на обекта станал известен като “Догансарай” Биволъ разкри, че той е в нарушение на нормите за височина по крайбрежието съгласно ЗУЧК. Сградата е проектирана от най-скандалния по бетонирането на българското Черноморие арх. Калин Тихолов, известен още като архитектът на ДПС.

Според строителното разрешително от 2014 г. градата е построена от Главболгарстрой – същата фирма, която се прочу с “подпорния хотел” на “Алепу”.

Извисяващата се на 18 м височина кула в средата на Сарая е квалифицирана от Тихолов като “архитектурен елемент” и недопустимо е узаконена от Община Бургас, въпреки, че това е обитаема част от сградата и не представлява никакъв “архитектурен елемент”. Няколко закона са потъпкани и всички институции си затварят умишлено очите пред грозната картина.

“Архитектурният елемент” стърчащ над разрешената височина по ЗУЧК.

По-късно до сарая на самия плаж изникна двуетажна постройка, за която също няма никакви следи от строителна документация. Нито Областна управа, нито МРРБ знаеха, че на плажа, който е публична държавна собственост, има такъв строеж.

Двуетажна нова сграда върху имот, който е публична държавна собственост.

На най-новите сателитни снимки се виждат още няколко сгради, построени в североизточната част на имота. За тях няма никаква информация в Кадастъра, нито пък информация за строителни разрешителни.

Най-новите постройки в имота на Догансарай, които се виждат от сателит.

Последният публичен скандал около Сарая се случи в Община Бургас, която направи всичко възможно за да деактува публичната си собственост около имота на “Хермес Солар” в частна, за да бъде осигурена пълна недостъпност на крайбрежната зона от страна на граждани. Това влиза в пряко нарушение на Конституцията на Република България, категорични са юристи.

От всичко изнесено дотук става ясно, че територията на “Догансарай” се ползва с особен статут на екстратериториалност спрямо законите и дори Конституцията на страната. Като бонус към институционалната слепота, всички безобразия свързани с Доган имат и особен имунитет срещу медийно отразяване в национален ефир.

Държавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край Сарая

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/dogansarai-port-dogan-1.html

четвъртък 21 май 2020


Двеста и трийсет метров вълнолом е изникнал между февруари 2018 и ноември 2019 г. пред морския сарай на Ахмед Доган – показват сателитни снимки, които Биволъ анализира. Институцията, която трябва да съгласува това строителство в акваторията, която е изключителна държавна собственост, е МРРБ. Оттам засега не казват кой и как е построил впечатляващото съоръжение.

Пристанището на Доган преди строителството. Снимка от Google Earth от февруари 2018 г.

Пристанището на Доган след строителството. Снимка от Google Earth от ноември 2019 г.

Справка в Кадастъра показва, че новият вълнолом е придобил отделен кадастрален номер на поземлен имот 07079.831.346 с площ площ 5838 кв. м. Той е узаконен съвсем наскоро в началото на годината със Заповед за изменение на КККР № 18-2034-24.02.2020/24.02.2020 г. на НАЧАЛНИК НА СГКК – БУРГАС. В публичният регистър на Кадастъра обаче няма следа от тази заповед. Там не е отбелязано и чия е собствеността на съоръжението.

Новият вълнолом е отбелязан в Кадастъра.

На скиците в Кадастралния регистър самата вече построена кейова стена обаче не е нанесена. Тя присъства само като проекция, скицирана в морето. Според закона за кадастъра, обектът не може да бъде проет, без да бъде задължително заснет и нанесен в кадастралната карта.

На най-новите сателитни снимки се виждат и няколко постройки, които са вдясно от пътя, водещ до Сараите. Те обаче не са нанесени в Кадастъра и не е ясно какво е тяхното предназначение и дали имат редовни строителни книжа. Тяхното строителство може да се датира от преди започването на вълнолома, като те са довършени преди него, вероятно около средата на 2019 г.

Интересно е, че в Кадастъра сградите на луксозната резиденция се водят официално като…. 2 хангара за лодки и една административна сграда – всичките само на по 1 етаж! Т.е. в регистрите липсват данни за многоетажния луксозен дворец на Доган.

Биволъ изпрати запитвания до всички компетентни институции, които имат отношение към собствеността на имота с вълнолома и неговото управление: МРРБ, Областна управа и Община Бургас. Поискахме да ни бъдат предоставени данни и документи за собственост, инвестиционното предложение, разрешението за строеж, данни за изпълнителите и строителния надзор, както и актове за приемане на обекта. До момента на публикацията отговор не дойде от нито една от институциите.

Приватизирал ли е Доган държавното пристанище?

В поредица от разследвания на Биволъ от 2014 до 2016 г. (виж тук) показахме как са били нарушени основни изисквания и законови положения, за да бъде построен луксозен дворец на най-стратегическото място в Бургаския залив – нос Чукалята в парк “Росенец”. Разкрихме как е придобита земята и генетиката на усвояването на обществената собственост.

Тя тръгва от подаряването от правителството на Иван Костов на всички имоти на НХК /към които спадат и имотите на Сарая, заедно с около 300 дка крайморски терени в парк Росенец/ на руския концерн “ЛукОЙЛ”. Теренът на нос “Чукалята” е бил ползван по времето на социализма като яхтено пристанище на Нефтохим и граничен пост за радарно и визуално наблюдение, поради своята изключителна стратегическа точка. След приватизацията на собствеността на НХК, терените в парк Росенец се прехвърлят на фирма свързана с Валентин Златев, която от своя страна ги препродава. Така в крайна сметка, бившият яхт-клуб на Нефтохим, заедно с прилежащата база, става една от “перлите в огърлицата” в собствеността на корпоративния обръч на Доган – фирмата “Хермес Солар”. Сараят се води по документи “Водна спортна база” и е осъществен с кредит от фалиралата КТБ за около 20 млн.лв. отпуснати по проект за ….Фабрика за фотоволтаични панели. Фабрика няма, банката е измамена. По-късно КТБ фалира и кредитът по “схема” се прекредитира в ПИБ. За сметка на това парите са изхарчени за строежа на огромен луксозен феодален палат и отцепената около него екстериториална част от българското крайбрежие.

Сараят през 2016 г. снимка Биволъ

Още при строежа на обекта беше ясно, че той е в нарушение на нормите за височина по крайбрежието съгласно ЗУЧК. Сградата е проектирана от най-скандалния по бетонирането на българското Черноморие арх. Калин Тихолов, известен още като архитектът на ДПС. Извисяващата се на 18 м височина кула в средата на Сарая е квалифицирана от Тихолов като “архитектурен елемент” и недопустимо е узаконена от Община Бургас, въпреки, че това е обитаема част от сградата и не представлява никакъв “архитектурен елемент”. Няколко закона са потъпкани и всички институции си затварят умишлено очите пред грозната картина.

След като построява сарая, през 2016 г. Доган прави постъпки да се сдобие и с пристанището, на което домува неговата яхта “Хермес” с рег. № Вн 7264”, заснета от Биволъ. Дотогава кеят се води държавна собственост и се стопанисва от областния управител Вълчо Чолаков, назначен от ГЕРБ представител на СДС и Реформаторския блок във второто правителство на Борисов.

От кореспонденция на Чолаков и “Хермес Солар”, получена от Биволъ по реда на ЗДОИ стана ясно, че тече промяна в кадастралната карта, като областният управител не е възразил срещу нея. В същата кореспонденция Хермес Солар изразява недвусмисленото си намерение да приватизира имота и той да бъде деактуван като частна собственост. /виж тук/. Оттогава не е ясно какво се случва с пристанището по документи, чия собственост е то в момента и кой е построил внушителния вълнолом, зад който вече може да се приютят много по-големи яхти.

Община Бургас гласува “до дупка” за да осигури недосегаемостта на Доган

Преди около 3 седмици Община Бургас направи всичко възможно за да деактува публичната си собственост около Сарая на Доган в частна, за да бъде осигурена пълна недостъпност на крайбрежната зона от страна на граждани. Това влиза в пряко нарушение на Конституцията на Република България, категорични са юристи.

Срамното узаконяване става на сесия на Общинския съвет в Бургас на 27.04.2020 г. Само ден преди заседанието на местния парламент, на 27.04.2020 г. кметът на Бургас Димитър Николов (зам.-председател на управляващата партия ГЕРБ) входира Докладна записка от 47 страници, с която иска промяна на уличната мрежа в част от парк „Росенец“. Време напълно недостатъчно на съветниците да се запознаят в дълбочина с материалите по нея, за да реагират законосъобразно и да вземат най-целесъобразното за избирателите си решение, с което не увреждат обществения интерес и не погазват върховенството на закона. 

Докладната записка  08-00-10030/24.04.2020 г. на Димитър Николов – кмет на Община Бургас, относно: “Одобряване на изменение на ПУП-ПРЗ за кв. 1, кв. 2 и кв. 10, в територията на лесопарк “Росенец”, гр. Бургас” (т. 41 от Дневния ред), е приета от общински съвет в нарушение на Закона за общинската собственост (ЗОС) и Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти на община Бургас, съгласно които от публична в частна може да бъде преобразувана общинска собственост с гласовете на 2/3 от съветниците. Тя не е минала и за обсъждане през комисиите на местния парламент. При гласуване на предложението не се събират достатъчно гласове „ЗА“ и решението не се приема от общинските съветници. Тогава в заседателната зала започва лют спор, кореспондиращ със скандал, и се дава 15-минутна почивка, в която е започнало уговаряне – предложението да бъде прегласувано и прието.

Предложението на кмета Димитър Николов, който е и зам.-председател на управляващата партия ГЕРБ, включва преобразуване от публична общинска собственост в частна общинска собственост на улици, водеща към бреговата ивица в близост до Доган сарай, като след това по предварителен договор идеални части от тях бъдат прехвърлени чрез заменки на две фирми – „Хермес Солар“ ООД и „Стрейтлайн“ ЕАД (свързвани в публичното пространство с Ахмед Доган).

Дори в разгара на извънредното положение и масовата социална карантина двете фирми са продължили да си прехвърлят фиктивно собственост върху различни терени и обекти на нос Чукалята.

В Докладната записка, не е упоменато, разбира се, че общинските пътища ще бъдат продадени, за да станат собственост точно на тези 2 фирми.  При проследяване на точното местонахождение на процесните имоти по Кадастралната карта на Бургас, се установява, че Общината заменя идеални части от три улици – публична общинска собственост (фиг. 130, 131,132 и 133 с други терени, като така се увеличава периметъра между Сарая и преминаващи в близост „нежелани гости“, искащи да стигнат до бреговата ивица. Достъпът до морето става невъзможен за обикновените граждани, защото се прегражда от частни имоти. Подготвен е и предварителен договор за продажбата. 

Наглостта и презумпцията за “Надзаконие” беше демонстрирана преди броени дни, когато частни гардове на Доган забраниха на журналистите достъп до бреговата ивица, когато избухна пожар в Сараите. Аргументът на мутрите, присвоили си правото на личното законодателство беше, че пътят вече е частна собственост, независимо, че дори и незаконосъобразното решение на ОС съвет в Бургас да хариже пътищата на Доган не е влязло в сила и това ще отнеме чисто формално поне около месец.

Държавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията  Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край СараяДържавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията  Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край СараяДържавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията  Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край СараяДържавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията  Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край СараяДържавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията  Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край Сарая

При абсолютно погазване на закона и правилата, докладната записка е подложена на ново, второ гласуване. Това автоматично превръща взетото решение в незаконосъобразно, въпреки че предложенията са приети с 40 гласа „ЗА“ при втория опит. Странно как за няколко минути в специално определената пауза общинските съветници са били принудени да си променят мнението и съответно волята на 180°.  Ето и пост в социалната мрежа, който общинският съветник Иво Баев е споделил за скандалната сесия и “гласуването до дупка”, за да бъде удовлетворен хатъра на Доган.

Нормативната рамка – 2/3 гласа „ЗА“ от общия брой на всички общински съветници за приемане на решене, свързано с преобразуване на общинска собственост от публична в частна, не е изпълнена при редовно проведеното гласуване. В нарушение на закона и Правилника за работата на Общинския съвет, предложенията са подложени на второ гласуване след 15-минутна почивка, за да се получи желаният резултат.

„Прегласуването“ в същността си е незаконосъобразно, а процесът по гласуването с „втори опит“ след редовно гласуване е незаконен. Освен незаконосъобразни, предложенията за ликвидиране на точно определени общински улици и изграждането на нова в чужд интерес, е и нецелесъобразно, защото не обслужва обществените потребности, ощетява финансово данъкоплатците и ограничава правата им – достъп до изключителна държавна собственост, каквито са бреговата ивица и плажът. В същото време с тази докладна записка на Димитър Николов се удовлетворяват предимно косвено и пряко частни и корпоративни интереси.

С Докладаната на Николов, освен отдаването на единствения общински път на Доган, се взема решение и  „за осигуряване сигурността на частната рафинерия“ на „ЛукОЙЛ“, чиято екстериториална база се намира в съседство със Сарая. По външната й ограда трябва да бъде построен  общински път, по който да се движи, вероятно по-комфортно, охраняващият въоръжен караул на руската база.

С незаконосъобразното решение на Общински съвет – Бургас се узаконяват и серия други корупционни практики и незаконни действия, свързани с летния сарай на Ахмед Доган и нефтобазата „ЛукОЙЛ“ в парк „Росенец“ – руски анклав на българска територия. Казуси, които Биволъ е разследвал през годините и подробно е описал в свои статии. (тук, тук, тук, тук, тук). 

КОЙ гласува за Модела #КОЙ!

Поради надделяващия обществен интерес около скандалния морски Сарай на Ахмед Доган и цялата публична и институционална вакханалия на беззаконието и корупцията, свързани с него, Биволъ публикува имената и партийната принадлежност на съветниците, както и начинът по който са гласували феодалната неприкосновеност и узаконяването на частна зона от българското крайбрежие на вечния Лидер на ДПС – Ахмед Доган. Нека всеки читател сам и по съвест направи своите собствени изводи и заключения:

Гласувалите със „ЗА“ общински съветници на Бургас, за незаконното приемане на предложенията в докладната записка на кмета Димитър Николов, са:

ГЕРБ – Анелия Тодорова Иванова, Антонио Христов Душепеев, Бойчо Стоянов Георгиев, Борис Петров Ангелов, Веселин Матеев Пренеров, Виолета Маркова Илиева, Георги Иванов Маринчев, Георги Петров Дракалиев, Димчо Грудев Грудев, Евелина Василева Михалева, Ивайло Димитров Колев, Иван Георгиев Гаврилов, Калояна Живкова Петкова, Красимира Семова Маркович, Николай Георгиев Стоянов, Пеньо Николов Мечков, Петър Тотков Статев, Севдалина Христова Турманова, Сотир Николов Сотиров, Тодор Жаков Йосифов, Тони Артюн Минасян, Юлиян Жеков Кулев, Юлиян Христов Георгиев

БСП – Йордан Георгиев Георгиев, Павел Маринов Маринов, Чанко Миндов Мирчев

ДПС – Шерафет Асан Мехмед

НФСБ – Боян Диянов Дяков, Милен Ненчев Ненчев

СДС – Георги Митев Митев, Станимир Димитров Апостолов

„Средна европейска класа“ /СЕК/ – Георги Събев Събев, Кирил Кирилов Начев

„Демократична България“ – Димитър Георгиев Найденов

„Движение България на гражданите“ – Живко Иванов Табаков, Костадин Евгениев Андонов, Манол Божидаров Тодоров, Стоян Демирев Грозев

„Ние, гражданите“ – Стоян Иванов Колев

Гласували „ПРОТИВ“:

„Възраждане“ – Диян Тодоров Георгиев

„Средна европейска класа“ /СЕК/ – Константин Живков Бачийски

Гласували „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“:

„Средна европейска класа“ /СЕК/ – Красимир Калудов Тодоров, Христина Иванова Секлемова

 

Прокуратурата: Пеевски и Доган са изнудвани с доклад на френските служби за контрабанда и финансиране на тероризъм

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/peevski-dogan-doklad.html

Български и румънски гражданин вече четири месеца са в ареста, защото Специализираната прокуратура смята, че са изнудвали Делян Пеевски и Ахмед Доган с доклад на френските служби за участието им в контрабанда на цигари и финансиране на терористични организации. Срещу 12 милиона евро те предложили докладът да не бъде пращан на европейските институции, а имената на политиците да бъдат заличени. 10 милиона евро трябвало да отидат за френски прокурор, разследващ контрабандата, а два милиона за “изнудвачите”.

На 26 септември т.г. се състоя поредното заседание на Апелативния специализиран съд по мярката за неотклонение на български и румънски гражданин, които са в ареста от няколко месеца. В крайна сметка те останаха в следствения арест без право на обжалване, защото според специализираната прокуратура и съд има данни да са изнудвали Доган и Пеевски заедно с влиятелен румънски бизнесмен, за когото е издадена европейска заповед за арест.

Тезата на обвинението е развита от прокурор Евгения Станкова, прочула се с “терористичните пръскачки” пред парламента по делото НАПЛийкс. Първоначално тя повдига на румънеца и българина обвинение за финансиране на тероризъм по член 108 от НК. След това очевидно се усеща, че това е гаф, а финансирането на тероризъм се отнася по-скоро за визираните в документите по делото Ахмед Доган и Делян Пеевски.

В крайна сметка обвинението е прецизирано като “изнудване” извършено от организирана престъпна група. Всъщност, от протоколите по делото се разбира, че прокурор Станкова не е уверена за какво точно престъпление става дума – изнудване или опит за измама, но е сигурна, че то било извършено от ОПГ.

“Контрабанда на цигари и финансирането чрез нея на международни терористични организации”

Задържаните са румънският предприемач Дорин Йордаке, който от години се занимава с експорт на стоки от България и Дилиян Димитров Георгиев от гр. Русе. Йордаке е свързан с влиятелният румънски бизнесмен с френско гражданство Овидиу Семенеску.

Двамата имали бизнес в Пловдив, където се свързали с анонимен свидетел на прокуратурата с номер 436.  Номерът не помага той да остане анонимен и от пренията по делото се разбира, че въпросното лице е Иван Петлешков, Йордаке и Георгиев завели Петлешков при Семенеску и запознали Петлешков с доклада, като Семенеску му го показал на таблет iPad. Това се случило два пъти на срещи в Букурещ и Виена.

В доклада личали имената на Ахмед Доган, Делян Пеевски и директора на Булгартабак Холдинг АД Венцислав Чолаков. Семенеску, като “представител на хора свързани с френските служби” поискал от Петлешков да предаде на Пеевски, че ако плати 12 милиона евро, имената на Пеевски и Доган в доклада ще бъдат премахнати. Семенеску твърдял също така, че докладът щял да бъде представен на Европейската комисия на 1 юни 2019 г.

Петлешков твърди, че този доклад е озаглавен “Контрабанда на цигари и финансирането чрез нея на международни терористични организации” и в него 20 страници били посветени на България. Този доклад бил в основата на криминално разследване на френската прокуратура с водещ прокурор Бернард Ассо. Семенеску твърдял, че прокурор Ассо щял да получи 10 милиона евро, за да заличи имената на българските политици. Останалите два милиона щели да са за румънските посредници.

Прокуратурата твърди също така, че разполага със СРС от срещите и флашки с доклада. Флашките обаче не са представени по делото и не става ясно какво точно е съдържанието му. От преразказа на тайния свидетел номер 436 се разбира, че той се отнася до контрабандата на цигари от “Булгартабак” и свързаното с нея финансиране на терористични организации като Ал Нусра, ПКК, Ислямска държава и режима на Башар Асад. В него били посочени имената на посредници и търговски дружества в Дубай.

От пледоариите на защитата се разбира, че изпълнителния директор на “Булгартабак Холдинг” АД Венцислав Чолаков е бил разпитан от прокуратурата на 23.05.2019 г., но не му е зададен въпроса дали Ахмед Доган и Делян Пеевски имат нещо общо с цигарения холдинг. Доган и Пеевски пък изобщо не били разпитани.

Прокуратурата: Пеевски и Доган са изнудвани с доклад на френските служби за контрабанда и финансиране на тероризъмПрокуратурата: Пеевски и Доган са изнудвани с доклад на френските служби за контрабанда и финансиране на тероризъмПрокуратурата: Пеевски и Доган са изнудвани с доклад на френските служби за контрабанда и финансиране на тероризъм

Прокуратурата изглежда уверена, че такъв доклад съществува, че Пеевски и Доган фигурират в него и, че са били изнудвани, поради което настоява румънецът и българинът да не излизат на свобода, за да не се укрият. Апелативният съд решава, че те ще останат там.

Специализираната прокуратура дори е издала европейска заповед за арест на Овидиу Семенеску, както и европейска заповед за разследване, за да бъде разпитан сочения като “френски прокурор” Бернард Арсо.

Проверка на Биволъ показа, че такъв прокурор не е публично известен, а единствената публична личност с такова име е зам.-председателят на департамента Алп-Маритим (Ница), адвокатът и преподавател по право  Бернард Ассо.

Семенеску – разследван в Румъния за афери с Веолия

Румънският бизнесмен Овидиу Семенеску не за пръв път е обект на заповед за арест. Преди няколко години от него се интересува Румънската антикорупционна прокуратура (DNA), която го обвинява в машинации свързани с френската фирма “Веолия”, която е концесионер на водата в Букурещ, също като в София.

Арестът на Овидиу Семенеску. Снимка: https://www.comisarul.ro

Според прокурорите в северната ни съседка той се явявал “управител в сянка” на фирмата и се възползвал от манипулирани търгове. Семенеску, който има и френско гражданство, е арестуван зрелищно. Делото на румънските прокурори обаче така и не влиза в съдебна фаза.

Името на румънския бизнесмен фигурира и в Панамските документи като таен собственик на офшорни фирми, разкриват партньорите на Биволъ от румънския разследващ сайт Rise Romania.

Арестуваният и обвиняем в България Дорин Йордаке пък е бивш високопоставен служител на румънския ГДБОП, работил по престъпления свързани с трафик на автомобили. След като напуска службите, той се занимава с търговия. Дилиян Георгиев, който в миналото е осъждан за футболно хулиганство, е негов бизнес партньор и преводач в България.

В процеса Дорин Йордаке твърди, че целта на честите му посещения му в страната са заради делови планове да изнася продукцията на пловдивската фирма за козметика “Рефан” за Китай. Пред съда казва също, че е бил заплашван от следователите, а историята на Иван Петлешков е напълно измислена.

„От досъдебно производство, което е продължило четири месеца и 8 дни, както сметна съдът, повече от два месеца прокуратурата не е събрала нито едно доказателство и не е предприела каквито и да било действия, за да докаже или опровергае обвинението. Или изобщо да извърши каквито и да било действия, които по някакъв начин да водят до приключване на това разследване”. – коментира за Биволъ адвокатът на Йордаке Никола Атанасов.

Присъстващият на последното заседание представител на Посолството на Румъния в София Матей Кристя заяви пред Биволъ, че от дипломатическата мисия „наблюдават” съдебния процес: „Но посолството не коментира делото”.

Иван Петлешков снимка Plovdiv24.bg

Тайният свидетел Иван Петлешков е известен в Пловдив като бивш финансов и изпълнителен директор на ФК „Локомотив” – Пловдив.  По това време собственик на клуба беше банкерът Цветан Василев, а отношенията му с Делян Пеевски бяха процъфтяващи. През 2015 г., няколко месеца след фалита на КТБ, банкерът обяви, че се оттегля от клуба.

От 2018 г. Петлешков ръководи охранителната фирма „Трафик СОТ”, която според източници на „Биволъ” има между 1 000 и 1 500 охранители.

Доклади за контрабандата на Булгартабак

Доклади по темата за контрабандата на цигари от Булгартабак през последните години произвеждаха съвсем официално турските служби. Делян Пеевски и Ахмед Доган бяха свързвани с контрабандата в публикации на близки до властта медии, като имаше и твърдения, че двамата имат забрана да посещават Турция. През 2017 г. доклад на службата за борба с организираната престъпност KOM беше изпратен на Интерпол и неговия балкански еквивалент SELEC, чието седалище е в Букурещ.

Българската прокуратура и МВР обаче дълго увъртаха и игнорираха турските доклад, докато най-накрая Цацаров обяви, че в тях нямало данни за незаконни действия на българския цигарен монополист. Не стана ясно обаче дали прокуратурата се е запознала с данните, изпратени до Интерпол, или единствено с публичната версия на сайта на KOM.

Преди една година Биволъ публикува свое разследване, в което се прецизират количествата цигари експортирани от Булгартабак за фирма на контрабандиста Салам Кадер Фарадж, базирана в Дубай. Според данни от Агенция Митници става дума за 3,3 милиарда кутии, които се продават с голяма печалба в Турция след като през Дубай и Ирак стигат до южната ни съседка.

За френски доклад по същата тема до момента няма публични данни. Няма данни и за криминално разследване на френската прокуратура, за каквото става дума в делото на Йордаке и Георгиев.