Tag Archives: достъп до информация

Резолюция на ЕС относно плурализма и свободата на медиите в ЕС 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/03/freedom-3/

След Peзолюция на Европейския парламент относно свободата на печата и на медиите по света  (2013 г.)  днес ЕП   гласува   Резолюция на ЕП относно  плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз (488 гласа “за”, 43 “против” и 114 въздържали се).

Като има предвид, че […]

във всяко едно демократично общество медийният сектор изпълнява ключова роля; като има предвид, че отражението на икономическата криза, съчетано с едновременното разрастване на платформите на социалните медии и други високотехнологични гиганти и изключително селективните рекламни приходи, драстично повиши нестабилността на условията на труд и социалната несигурност на работещите в медиите лица, включително на независимите журналисти, водейки до драстично понижаване на професионалните и социалните стандарти и качеството на журналистиката, което може да повлияе отрицателно на тяхната редакционна независимост;

като има предвид, че Европейската аудио-визуална обсерватория на Съвета на Европа осъди възникването на цифров дуопол на Google и Facebook, представляващ до 85% от целия растеж на пазара на цифрови реклами през 2016 г., което застрашава бъдещето на традиционните финансирани от реклами медийни дружества, например търговските телевизионни канали, вестници и списания, чиято аудитория е много по-ограничена;

като има предвид, че в контекста на политиката на разширяване Комисията е длъжна да изисква пълно спазване на критериите от Копенхаген, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите, поради което ЕС следва да дава пример за най-високи стандарти в тази област; като има предвид, че когато станат член на ЕС, държавите са длъжни да спазват постоянно и безусловно задълженията в областта на правата на човека по силата на Договорите на ЕС и Хартата на основните права на ЕС, и като има предвид, че зачитането на свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите в държавите членки следва да бъде обект на редовен контрол;

като има предвид, че ЕС може да се ползва с доверие на световната сцена единствено ако свободата на печата и медиите се защитава и зачита в рамките на самия Съюз […]

отправя над 60 препоръки към държавите и ЕК, всяка от които е самостоятелно важна.

В  резолюцията са записани препоръки  като:

47.  предлага с оглед на ефективната защита на свободата и плурализма на медиите да се забрани, или най-малкото да стане напълно прозрачно, участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава също така и медийно дружество;

предлага държавите членки да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии;

подчертава, че лица, които са били осъждани или признати за виновни в извършване на каквото и да било престъпление, не следва да бъдат собственици на медии;

48.  подчертава, че всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени;

49.  припомня, че държавите членки следва да намерят начини за подпомагане на медиите, например като осигуряват неутралността на ДДС, както се препоръчва в неговата резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС и като подкрепят инициативите, свързани с медиите;

50.  призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; […]

51.  призовава Комисията да наблюдава и да събира информация и статистически данни относно свободата и плурализма на медиите във всички държави членки и да анализира отблизо случаите на нарушаване на основните права на журналистите, като същевременно спазва принципа на субсидиарност;

52.  подчертава необходимостта от засилване на споделянето на най-добри практики между регулаторните органи на държавите членки в аудио-визуалната сфера;

53.  призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните правапризовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

54.  насърчава държавите членки да активизират усилията си за укрепване на медийната грамотност и да насърчават инициативите за обучение и образование сред всички граждани чрез формално, неформално и информално образование от гледна точка на ученето през целия живот, също и като обръщат особено внимание на първоначалната и текущата подготовка и подкрепа на учителите и като насърчават диалога и сътрудничеството между сектора на образованието и обучението и всички съответни заинтересовани страни, включително работещите в сферата на медиите лица, гражданското общество и младежките организации; отново потвърждава необходимостта от оказване на подкрепа за съобразените с възрастта иновативни инструменти за насърчаване на овластяването и онлайн сигурността като задължителни елементи в учебната програма на училищата и от преодоляване на цифровото разделение както чрез специални проекти за технологична грамотност, така и чрез подходящи инвестиции в инфраструктурата, за да се гарантира всеобщият достъп до информация;

55.  подчертава, че развиването на чувство за критична оценка и анализ по отношение на използването и създаването на медийно съдържание е от съществено значение, за да могат хората да вникват в актуалните проблеми и да оказват принос за обществения живот, както и за да бъдат те запознати с потенциала за промени и със заплахите, присъщи за все по-сложната и взаимосвързана медийна среда; подчертава, че медийната грамотност е основно демократично умение, което овластява гражданите; призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни мерки с цел насърчаване и подкрепа на проектите в областта на медийната грамотност като пилотния проект „Медийна грамотност за всички“ и да разработят цялостна политика за медийна грамотност, насочена към гражданите от всички възрастови групи и всички видове медии като неразделна част от политиката на Европейския съюз в областта на образованието, която да бъде целесъобразно подпомогната чрез съответните възможности за финансиране от ЕС, например европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата „Хоризонт 2020“ [..]

 

 

Осъдих Външно за данните за издръжката на консулствата ни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/osadih-vanshno/

Преди точно две години пуснах заявление за достъп до обществена информация до Министерството на външните работи. С него исках данни за работата на дипломатическите ни представителства. Запитването включваше както колко хора работят с граждани в консулствата и какви приходи имат от такси, така и колко са разходите за издръжка на представителствата. Исках да видя колко Външно инвестира като хора и ресурси и колко пари получава обратно от предоставените услуги.

От 8-те въпроса, които зададох, ми беше отговорено само на половината – тези за броя служители в консулствата. На тяхна база показах колко крайно недостатъчни са хората, които работят с българите зад граница. В западна Европа, САЩ и Канада през 2016-та е имало 26 консулски служби със 70 служителя. Българите в тези региони са над милион. Това е все едно кметство в малко градче да поеме управлението на град като София. 2/3 от всички консулства са били с един или двама служителя. Такъв беше случая с консулството във Франкфурт, което отговаря за 100 хиляди българи.

europe

Резултатът е, че за някои хора излиза по-бързо и евтино да летят до България да извадят нужните им документи. Електронните услуги, за които бяха платени стотици хиляди, не са достъпни за всички, а и не работят съвсем, както сам се убедих. За доста обаче пътуването не е възможно, както свидетелстват редовните опашки пред консулствата ни. В щатите и Канада това довежда до по-малко деца получили български акт за раждане, въпреки, че имат право на това. Това е процедура, която по закон консулствата следва да правят дори сами, но отсъства от вътрешните указания и е практически невъзможно.

Броят на служителите е обаче само една страна от монетата. Натоварването на консулствата е друг съществен аспект и е много трудно да се оцени. Един начин да се сравни колко пари получават от консулски услуги и колко Външно инвестира обратно под формата на техника, заплати и други. Консулите далеч не са само чиновници подпечатващи пълномощни или молби за паспорти. Те имат ред други задължения включително с българските общности и ако нямат достатъчно ресурс, няма да могат да ги изпълняват адекватно.

Именно тези данни ми бяха отказани от Външно и реших да ги съдя. Подадох жалба до Административен съд София-град и през октомври 2016 той отсъди в моя полза. Защитата на постоянния секретар на Министерство на външните работи беше, че данните били вече на страницата на министерството и са ме насочили да си ги взема от там. В действителност в бюджетните им отчети бяха публикувани само общо приходи и разходи от всички дейности без разбивка по консулства. Отделно по закон дори информацията да е достъпна някъде, при запитване по ЗДОИ следва да ми я предоставят директно като отговор, а не да ме насочват „вижте ни сайта“.

Скоро след това Външно обжалва пред ВАС и делото беше насрочено за март 2018. Вчера излезе решението, което потвърждава долната инстанция. Това означава, че Външно трябва да ми предостави данните във вида, в който съм ги искал. Съдейки по опита ми с тях обаче, имам известни съмнения, че това няма да стане съвсем. Предполагам, че пак ще се налага да пускам жалби за неизпълнение на съдебно решение, за което в случая постоянният секретар ще носи лична финансова отговорност.

Интересното в това дело е, че направих всичко през интернет без адвокат или друг представител. Пуснах жалбите и последвалите становища по мейл с електронен подпис. Платих таксата с електронно банкиране. Нямах възможност да присъствам и реших да пробвам без адвокат. Отделих доста време да се ровя из нормативните актове определящи дейността на Външно, както и вътрешните им правила. В становищата си се аргументирах коя дирекция и защо следва да има информацията, която искам и то именно във вида, в който я очаквам. Опитах се да оборя тезите в заповедта и жалбата на Външно и свободните им интерпретации на ЗДОИ. Единственото ми притеснение беше, че Външно ще искат да покрия разходите им за юристконсулта по тарифи за частен адвокат (около 500 лв). Докато чаках заседанието обаче промениха закона, че може да искат само сума колкото за служебен защитник (около 150 лв). Не се наложи обаче.

Този пример всъщност ми дава увереност да гоня през съда повече министерства и агенции, които са ми отказвали отговори. Докато в някои случаи просто решават да не отговорят и дори да дадат входящ номер, в други отказват да коментират или споделят източници на твърдения, които са правили. Както съм споделял преди, системата работи, но има нужда от побутване. Трябва упорство, а и отнема време, което е донякъде нормално предвид вида жалба и натовареността на съда.

Днес ще припомня на Външно да ми изпратят данните и ще пусна ново запитване за същите данни от 2016-та насам. Когато ги предоставят, ще пусна обновен анализ на това как държавата ни общува с българите в чужбина. Заявки виждаме много, но на практика може да се окаже, че емиграцията ни не само е най-големият инвеститор в икономиката, а и че практически издържа дипломатическите ни представителства.

Ето данните, за които осъдих Външно:

  1. Справка за приходите от такси за издаване на документи, сключване на граждански брак, легализация и заверка на документи, както и други услуги извършвани в консулските ни служби разделена по консулства и години за последните 10 години
  2. Справка за разходите за издръжка, заплати, командировъчни и представителни изплатени на консулските ни служби разделена по консулства и години за последните 10 години
  3. Справка за разходите за издръжка, заплати, командировъчни и представителни изплатени на всички останали дипломатически представителства (включително търговските представители в консулствата) разделена по представителства и години за последните 10 години
  4. Справка за разходите за ново техническо оборудване, поддържане или ремонт на съществуващото – компютри, телефони, копирни машини и друга техника необходима за извършване на консулски услуги – разделена по консулства и години за последните 10 години

Съд на ЕС: достъп до документи – триалози

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/23/ecj-17/

Стана известно решението от 22 март 2018 по делото  T-540/15 De Capitani v European Parliament.  Делото е с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение A(2015) 4931 на Европейския парламент, с което на жалбоподателя е отказан пълен достъп до документи – в частност бързи споразумения относно текущите обикновени законодателни процедури, предложени във всички комитети, таблици с няколко колони (описващи предложенията на Европейската комисия, ориентацията на парламентарната комисия, измененията, предложени от вътрешните органи на Съвета на Европейския съюз, и ако има такива, предложените компромисни проекти),  представени на участниците в триалозите за текущите обикновени законодателни процедури.
Парламентът отговаря на жалбоподателя, че поради много големия брой документи, посочени в първоначалното заявление,  искането   трябвало да се отхвърли.Де Капитани свежда искането до седем четириколонни таблици, изготвяни при текущите към датата на първоначалното заявление триалози.
Така че делото се отнася до публичността на четириколонните таблици за целите на триалозите – обявени впрочем отдавна за една от най-непрозрачните процедури в правотворчеството.
.

Парламентът отказва информация със  следните мотиви:

–        процесът на вземане на решения щял да бъде реално, конкретно и сериозно засегнат от оповестяването на четвъртата колона на спорните документи,

–        областта на полицейското сътрудничество, към която спадат спорните документи, била много чувствителна и оповестяването на тяхната четвърта колона щяло да навреди на доверието между държавите членки и между институциите на Европейския съюз, а поради това и на доброто сътрудничество между тях, както и на вътрешния процес на вземане на решения на Парламента,

–        оповестяване в момента, в който все още се водят преговори, вероятно щяло да доведе до опасност от упражняване на обществен натиск върху докладчика, върху докладчиците в сянка и политическите групи, тъй като преговорите са относно много чувствителните въпроси за защита на данните и за управителния съвет на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество и обучение в областта на правоприлагането (Европол),

–        предоставянето на достъп до четвъртата колона на спорните документи щяло да предизвика колебания у председателството на Съвета за споделянето на информация и сътрудничество с преговарящия екип на Парламента, а именно с докладчика; освен това поради нарасналия натиск от страна на националните органи и на групите по интереси екипът щял да бъде принуден да направи преждевременно стратегически избор, изразяващ се в определяне кога да се отстъпи на Съвета и кога да се иска повече от неговото председателство, което „щяло ужасно да усложни възможностите за постигане на съгласие на обща основа“,

–        оказвало се, че принципът, че „нищо не е договорено, докато не бъде договорено всичко“ е особено важен за доброто функциониране на законодателната процедура и поради това оповестяването преди края на преговорите на даден елемент, дори да не е чувствителен по същността си, би могло да има отрицателни последици за всички други аспекти на дадена преписка, нещо повече, имало опасност оповестяването на становища, които още не са станали окончателни, да създаде неточна представа за истинските становища на институциите,

–        поради това трябвало да се откаже достъп до цялата четвърта колона, до одобряването на текста, предмет на споразумение, от съзаконодателите.

“Що се отнася до наличието на евентуален по-висш обществен интерес, Парламентът заявява, че сами по себе си принципът на прозрачност и високите изисквания на демокрацията не са и не биха могли да бъдат по-висш обществен интерес.”[8]

Общият съд смята, че е необходимо  да припомни съдебната практика във връзка с тълкуването на Регламент № 1049/2001, след това основните характеристики на триалозите, и на трето място, дали трябва да утвърди наличието на обща презумпция, по силата на която съответната институция може да откаже достъпа до четвъртата колона от таблиците от текущите триалози. Накрая, ако Общият съд стигне до извода, че такава презумпция не съществува, той ще изследва дали пълното оповестяване на спорните документи ще засегне сериозно въпросния процес на вземане на решения по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

 Общият съд отбелязва, че в резолюцията си от 11 март 2014 г. за достъпа на обществеността до документите Парламентът отправя покана към Комисията, Съвета и към себе си „да гарантират по принцип по-голяма прозрачност на неофициалните триалози, като организират открити срещи, като публикуват документите си, включително графиците, дневния ред, протоколите, разгледаните документи, приетите решения, информацията относно делегациите на държавите членки, както и техните позиции и протоколи, в уеднаквен и лесно достъпен в интернет формат, при спазване на изключенията, изброени в член 4, параграф 1 от Регламент № 1049/2001“.

С оглед на всичко изложено по-горе, нито един от изложените от Парламента мотиви, поотделно или взети заедно, не показва, че пълният достъп до спорните документи е могъл да засегне конкретно и реално, разумно предвидимо, а не чисто хипотетично, разглеждания процес на вземане на решения по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

Като е отказал с обжалваното решение оповестяването в хода на процедурата на четвъртата колона от спорните документи, с мотива че то би довело до сериозно засягане на неговия процес на вземане на решения, Парламентът е нарушил член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

Обжалваното решение трябва да се отмени.

 

Модерният популизъм

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2119

Всички сме чували как политиците се замерят един друг с думата „популизъм“ в ролята на обида. Повечето обаче имаме само смътна представа какво толкова и защо е обидна.

Също, напоследък популизмът претърпя сериозна политическа еволюция. Повечето не се интересуваме професионално от политика и не знаем за нея, затова рискуваме да ни изненада.

Затова мисля да драсна няколко реда по въпроса.

—-

Определението

По начало в политиката се наричат популизъм две неща:

– казването на хората на нещата, които им харесва да чуят, без значение дали са истина
– обещаването на хората на нещата, които те искат, без значение дали са реално изпълними

Както следва да се очаква, популистите обикновено са измамници, които търсят власт заради лична изгода. Успеят ли, те търсят как да запазят властта. Тъй като не могат да изпълнят обещанията си, в демократични условия избирателите ги свалят от власт. Затова популистите като правило търсят начини за подмяна на изборните видове управление с (тяхна) диктатура, или начини за зомбиране на избирателите да ги подкрепят безусловно въпреки очевидните им лъжи, или и двете.

Лявото и дясното

Традиционно гласоподавателите на лявото – бедните хора – са по-глуповати, лековерни, имащи нужда от дори лъжлива надежда и с по-ограничен достъп до информация от богатите. Затова традиционно популизмът е ляв. Почти всички политици, дошли на власт чрез популизъм – Хитлер, Сталин, Пол Пот… – идват с леви обещания.

Напоследък обаче нещата се промениха сериозно, най-вече чрез навлизането на Интернет. Той даде на хората широк избор на източници за информация. Това на практика изравни способността да се информират на левите и десните гласоподаватели. В същото време се оказа, че хората с „дясно“ мислене са много по-склонни да подбират единствено приятни им източници на информация, да избягват контактите с другомислещи и да се изолират в „мехур“ от угоден им светоглед.

(Често се смята, че „левият мехур“ и „десният мехур“ са сходни по размер (в развитите страни – по около 20-25% от гласоподавателите), ако и противоположни по възгледи. На практика се оказа, че не е така. Гласоподавателите от „левия мехур“ обикновено се информират в някаква степен за възгледите и тезите на опонентите си; не повече от 2-3% се изолират напълно. При гласоподавателите от „десния мехур“ е обратното: не повече от 2-3% от тях се информират за възгледите и тезите на опонентите си, останалите се изолират напълно.)

Така се създаде ситуация, в която в развитите страни стабилна опора на левите популисти се оказаха само 2-3% от гласоподавателите – недостатъчно за печелене на избори. Стабилната опора на десните популисти обаче се оказа около 20%, което често е достатъчно за печелене на избори. Затова съвременният успешен популизъм в развитите страни като правило е десен.

Десният популизъм

Десният популизъм обикновено издига тезата, че обществото е разделено на две групи – „народът“ и „корумпираният елит“. Популистът представя себе си като „човекът от народа“, „говорителят на народа“, „водачът на народа“. Той твърди, че традиционната управляваща класа – „истаблишментът“ си е присвоила властта и я използва срещу „народа“, и така е враг на този народ.

Приликата с левите тези е ясно видима. Разликата е, че левите популисти обикновено обявяват за членове и поддръжници на „истаблишмента“ така наречените „експроприатори“ – различните паразити-капиталисти. Десните популисти обикновено обявяват за членове и поддръжници на „истаблишмента“ така наречените „леви интелектуалци“, „очилати чантаджии“, „политкоректна мафия“, „извратени джендъри“, „агенти на ислямизма“ и т.н.

Както левите популисти сеят сред хората страх и недоверие, така го правят и десните. Левите плашат с „агентите на капитализма“, „мръсните експлоататори“, „лакеите на МВФ“, „копоите на САЩ“, „кръвопийците на народа“ и т.н. Десните плашат с „имигрантите-джихадисти“, „джендърите, които ще ви извратят децата“, „лакеите на Сорос“, „копоите на политкоректността“ и разбира се „кръвопийците на народа“. Целта е плашливите да бъдат сплашени до загуба на способност за рационална преценка и сляпа нужда да бъдат „спасени“. (Разбира се, от популиста.)

Има и изключения. Когато например се намери удобен „враг“ в страната или извън нея, популистът обявява война на този „враг“. Той въвежда военно положение или създава негов неофициален еквивалент, в който правата на хората са сериозно ограничени. В тази ситуация той унищожава законодателните, социални и технологични механизми за защита на свободата и информираността на хората.

Ключов елемент от стратегията на почти всеки популист е войната с масмедиите, а напоследък често и с Интернет. Светлината е силен дезинфектант и пречи на лъжите на популиста. Затова той насочва усилията си срещу източниците на светлина. Където има съответната власт, той блокира достъпа до масмедии „временно“, или ги забранява, или ги затваря, или ги сплашва икономически или физически. Където я няма, той залива медиите, пряко или чрез нает или създаден за целта апарат, с порои от лъжи, които целят да ги компрометират. Целта му е да остане единственият приеман източник на информация за хората.

В тази ситуация популистът „повежда народа“ срещу „корумпирания елит“. Той обещава „да ги вкара в затвора“, „да пресуши блатото“, и т.н. Обещанията му задължително съдържат подробни обяснения как точно това ще възроди хората, ще им даде охолство, самочувствие, защита от враговете и т.н. Характерно на този етап е, че той изважда себе си извън социалните правила и ограничения, предвидени да отсяват измамниците – отказва да разкрие ключова информация за себе си, или използва неприемливи поради разрушителността си избирателни прийоми, и т.н.

Нерядко популистът успява да спечели властта чрез законни средства, например избори, и/или (само)ескалация на правомощия. В тези случаи обикновено първата му задача е да стимулира икономиката, за да създаде на избирателите усещането, че се грижи за тях. Обикновено го прави по начини, които водят до бум в краткосрочен план за сметка на спад или дори катастрофа в дългосрочен. (Като мошеник с опит, популистът обикновено смята, че в дългосрочен план или ще е станал вече диктатор и няма да зависи от гласоподавателите, или ще намери някой друг начин да ги измами.)

По-нататъшната съдба на популиста зависи най-вече от способността му да разруши законовите, политически и социални пречки пред измамниците да удържат властта. Тази способност обикновено зависи от механизмите на държавата му повече, отколкото от уменията на популиста. Държави с висока степен на децентрализираност, силна демократична традиция и закони, които категорично ограничават властта, обикновено устояват на всички или почти всички популисти. Централизирани държави с авторитарни традиции най-често падат жертва на всеки популист, освен на най-некадърните.

Ако не успее да разруши защитните механизми на държавата си, популистът стига до нови избори, на които се оказва в зависимост от интелигентността, зрялостта и активността на гласоподавателите. (Реално във всяка държава има както „зомбита“, така и политически ориентирани хора, но съотношението им е твърде различно. Също, колкото е по-висока политическата активност в държавата, толкова по-трудно популистът удържа властта чрез измами.)

Та, това е накратко. Дано съм бил полезен някому.

ЕСПЧ: за забраната за огласяване на резултатите от електорални проучвания

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/09/13/echr_exitpolls/

Съдът за правата на човека се произнесе по жалбите на гръцки граждани срещу прието в Гърция законодателно решение, според което  публикуването и разпространението от медиите на резултатите от  проучвания на намеренията за гласуване са забранени за определен срок преди избори и референдуми.  Законът предвижда  глоби в размер от 30 000 до 300 000 евро (EUR) за неспазване на тези разпоредби.

 В решението си по делото Dimitras and others v Greece ( 59573/09 и 65211/09) Съдът   единодушно обявява жалбите за недопустими.  Решението е окончателно.
 
Жалбоподателите, в качеството им на избиратели, твърдят, че забраната за разпространение на проучвания на общественото мнение е  в нарушение на правото им   да получават информация. Предвид продължителността на забраната, те  се оплакват, че са били лишени от свободен достъп до информация, която им позволява да упражнят правото си на ефективно гласуване. На последно място, те заявяват, че в Гърция не са  налице ефективни средства за компенсиране на  нарушаването на свободата им да получават информация.

Според решението:  за да се счита, че жалбоподателите са пряко засегнати от разглежданото законодателство, не е достатъчно самото съществуване на законодателство, засягащо всеки гръцки гражданин с избирателни права.   Въпросната правна уредба не е насочена лично към жалбоподателите и че те са били засегнати по същия начин, както и всички избиратели  – никой от които не е имал достъп до проучванията на общественото мнение.  Същевременно жалбоподателите имат право ефективно да гласуват. 

Следователно според ЕСПЧ те не могат да претендират за нарушение на член 10 от Конвенцията. 

Filed under: Media Law Tagged: еспч

Съд на ЕС: блокиране на достъпа до The Pirate Bay

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/16/%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-the-pirate-bay/

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

В това дело  Съдът трябва да конкретизира правните основания и обхвата на евентуалната отговорност за нарушенията, извършени от  уебсайтове като The Pirate Bay („TPB“). TPB е един от най-големите и най-известни уебсайтове за споделяне на файлове, съдържащи музикални и кинематографични произведения. Споделянето е безплатно и при повечето от тези произведения — в нарушение на авторските права.

Генералният адвокат напомня скорошни решения на Съда на ЕС, свързани с правото на публично разгласяване на произведения в интернет  – Svensson  и GS Media,  ново е и решението  Filmspeler – тези дела се отнасят до вторичното разгласяване на вече достъпни в интернет произведения.

Ответниците в главното производство  Ziggo BV и XS4ALL Internet BV  са дружества, учредени по нидерландското право, чиято дейност   е доставка на достъп до интернет на потребители. Ищецът Stichting Brein представлява носителите на авторски права.

Stichting Brein иска да се разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират достъпа на получателите на техните услуги до интернет адресите на уебсайта TPB, който е торент индексатор за споделяне на файлове на принципа peer-to-peer. Искането се основава на обстоятелството, че получателите на услугите на ответниците в главното производство използват посочените услуги чрез този уебсайт индексатор и така извършват масови нарушения на авторските права, като споделят помежду си файлове, в които се съдържат закриляни обекти (главно музикални и кинематографични произведения), без разрешението на носителите на тези права.

Преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от оператора на уебсайт, ако на този уебсайт няма защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се на компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите, и посредством която потребителите могат да намират, качват и свалят защитените произведения?

2)      При отрицателен отговор на въпрос 1:

–        дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

В т.т.19-29 Генералният адвокат обяснява функционирането на peer-to-peer мрежите. Според  тази картина сайтове като TPB снабдяват ползвателите с карти за намиране на незаконно съдържание.

В т.т. 30-42 се исяснява кога има публично разгласяване според правото на ЕС. След което се анализира хипотезата, при която закриляни с авторско право произведения са споделяни в peer-to-peer мрежа. Според ГА операторите на уебсайтове като TPB, които позволяват произведенията да бъдат намирани и достъпни,  организират системата, която позволява на потребителите да получат достъп до произведения, предоставяни на разположение от други потребители. Ето защо според ГА тяхната роля може да се приеме за необходима – и още:

Вярно е, че такъв уебсайт само регистрира наличното съдържание в peer-to-peer мрежата, т.е. метаданните, свързани с произведенията, които се предлагат за споделяне от потребителите в мрежата. Следователно операторът на уебсайта по принцип няма никакво влияние върху присъствието на дадено произведение в тази мрежа. Той е само посредник, който позволява на потребителите да споделят съдържанието на принципа peer-to-peer. При това положение не може да му бъде отреждана решаваща роля за публичното разгласяване на дадено произведение, ако той не знае, че произведението е било неправомерно предоставено на разположение, или ако, след като бъде предупреден за неправомерния характер на това предоставяне, предприема коректни действия, за да отстрани това. Ако обаче от момента, в който операторът узнае, че предоставянето на разположение е извършено в нарушение на авторските права, и той не предприеме действия, за да блокира достъпа до въпросното произведение, неговото поведение може да се счита за насочено към изрично позволяване неправомерното предоставяне на разположение на произведението да продължи и следователно това поведение може да се счита и за съзнателно.(51)

Нататък позицията на ГА вече е предвидима:

53.      Следователно намесата на тези оператори отговаря на изведените в съдебната практика критерии за необходим и съзнателен характер. Поради това според мен следва да се приеме, че тези оператори, едновременно и съвместно с потребителите на мрежата, са също така инициатори на предоставянето на публично разположение на споделяните в мрежата произведения без съгласието на носителите на авторските права, когато съзнават, че това е неправомерно, но не предприемат действия за блокиране на достъпа до тези произведения.

54.      Ето защо на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

Съответствието на блокирането с основните права

 Според ГА преценката за законосъобразност на такава мярка трябва да се прави за всеки отделен случай, като се анализира пропорционалността между, от една страна, мярката и произтичащото от нея лишаване от достъп до информация, и от друга страна, значението и тежестта на нарушенията на авторските права, извършени чрез този уебсайт. Предприетите мерки не трябва да лишават неоснователно интернет потребителите от възможността за правомерен достъп до предоставяната информация. Все пак е несъмнено, че мярка за блокиране на достъп до уебсайт лишава интернет потребителите от достъп до наличната информация, независимо дали тя е правомерна или не.

Окончателната преценка за пропорционалност на предвидената мярка е задача на националните юрисдикции.

Освен това, мярката трябва да има за резултат да предотврати или поне да направи трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждава интернет потребителите, които ползват услугите на адресата на разпореждането, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на авторските права. С други думи, мярката трябва да има за цел да се преустанови и избегне нарушаване на авторски права и при преследването на тази цел тя трябва да бъде ефективна в разумни граници.

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Противодействие на пропагандата срещу ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/11/27/propaganda/

На 23 ноември 2016  Европейският парламент гласува резолюция Стратегическа комуникация от ЕС за противодействие на  пропагандата, насочена срещу него от трети страни.

В резолюцията се обръща внимание и на пропагандата, осъществявана от Кремъл.

Ето по същество и предлаганата стратегия за противодействие – в приетата резолюция Европейският парламент:

24.  приветства Плана за действие относно стратегическата комуникация; приветства съвместното съобщение, озаглавено „Съвместната рамка за борбата с хибридните заплахи“ и призовава за незабавно одобрение и изпълнение на неговите препоръки; подчертава, че предложените действия изискват сътрудничество и координация между всички съответни участници на равнището на ЕС и на национално равнище; счита, че само един цялостен подход може да доведе до успех на усилията на ЕС; призовава държавите членки, които поемат ротационното председателство на ЕС, винаги да включват стратегическите комуникации в своите програми, за да се гарантира приемственост на работата по тази тема; приветства инициативите и постиженията на латвийското председателство в това отношение; призовава заместник-председателя/върховен представител да гарантира редовната комуникация на политическо равнище с държавите членки с цел по-добро координиране на действията на ЕС; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на стратегическата комуникация следва да бъде значително укрепено; приветства намерението на словашкото председателство да организира конференция на тема тоталитаризъм по повод на Европейския ден в памет на жертвите на тоталитарните режими;

25.  отправя искане към компетентните институции и органи на ЕС да следят отблизо източниците на финансиране на антиевропейската пропаганда;

26.  подчертава, че са необходими повече средства в подкрепа на свободата на медиите в държавите, обхванати от европейската политика за съседство (ЕПС), в рамките на обхвата на инструментите за демокрация на ЕС; призовава във връзка с това Комисията да гарантира пълното използване на съществуващите инструменти, като Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), ЕПС, проекта за наблюдение на свободата на медиите в рамките на Източното партньорство (Eastern Partnership Media Freedom Watch) и Европейския фонд за демокрация (ЕФД) по отношение на защитата на медийната свобода и медийния плурализъм;

27.  отбелязва огромните ресурси, заделяни от Русия за пропагандна дейност и възможното въздействие на враждебната пропаганда върху процесите на вземане на решения в ЕС и за подкопаването на общественото доверие, откритостта и демокрацията; приветства значителната работа, извършена от оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация; призовава поради това оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация да бъде засилена и превърната в пълноценно звено от структурата на ЕСВД, отговарящо за източното и южното съседство, с подходящ персонал и адекватни бюджетни средства, евентуално посредством специален допълнителен бюджетен ред; призовава за засилено сътрудничество между разузнавателните служби на държавите членки с цел преценяване на влиянието, оказвано от трети държави, които се стремят да подкопаят демократичните основи и ценности на ЕС; призовава за по-тясно сътрудничество между Парламента и ЕСВД в областта на стратегическата комуникация, включително чрез използване на капацитета за анализ и информационните бюра на Парламента в държавите членки;

28.  подчертава, че е от съществено значение чрез своите външни действия ЕС да продължи активно да насърчава зачитането на основните права и свободи; счита, че подкрепата на свободата на изразяване, свободата на събиране, правото на достъп до информация и независимостта на медиите в съседните държави следва да е в основата на действията на ЕС за противодействие на пропагандата;

29.  подчертава необходимостта от укрепване на медийния плурализъм и обективността, безпристрастността и независимостта на медиите в рамките на ЕС и в неговото съседство, включително недържавните участници, наред с другото, чрез подкрепа за журналисти и разработването на програми за изграждане на капацитет за представители на медиите, стимулиране на партньорства и мрежи за обмен на информация, като например платформи за споделяне на съдържание, свързани с медиите проучвания, мобилност и възможности за обучение за журналисти и стажове към медии от ЕС за улесняване на обмена на най-добри практики;

30.  подчертава важната роля на качественото образование и обучение по журналистика в ЕС и извън него за изготвянето на качествени журналистически анализи и за установяването на високи редакционни стандарти; заявява, че подкрепата за ценностите на ЕС за свобода на печата и на изразяването на мнение, както и на медийния плурализъм, включва подкрепа за преследвани и лишени от свобода журналисти и защитници на правата на човека в трети държави;

31.  призовава за засилване на сътрудничеството между институциите на ЕС, Европейския фонд за демокрация (ЕФД), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и държавите членки, за да се избегне дублиране и да се осигури взаимодействие при подобни инициативи;

32.  изразява тревога поради сериозните проблеми, свързани с независимостта и свободата на медиите в някои държави – членки на ЕС, както съобщават международни организации като „Репортери без граници“; призовава ЕС и държавите членки да предприемат подходящи мерки за подобряване на съществуващото положение в медийния сектор, за да се гарантира също, че външната дейност на ЕС в подкрепа на свободата, безпристрастността и независимостта на медиите заслужава доверие;

33.  отправя искане към засилената, както беше предложено, оперативна група на ЕС за стратегическа комуникация да осигури онлайн пространство в Туитър с потребителско име „@EUvsDisInfo“, на което да бъдат публикувани за широката публика набор от инструменти за разкриване на дезинформация, с описание на начина им на действие, което да служи също така за предаване на съобщения за редица инициативи на гражданското общество по този въпрос;

34.  потвърждава, че ефективната комуникационна стратегия трябва да включва местните общности в обсъжданията относно действията на ЕС, да осигурява подкрепа за контакти между хората, както и да обърне нужното внимание на културния и социалния обмен като основни платформи за борба с предразсъдъците на местното население; припомня във връзка с това, че делегациите на ЕС трябва да поддържат пряк контакт със заинтересованите страни по места и с представители на гражданското общество;

35.  подчертава, че подбуждането към омраза, насилие или война не може да се „крие“ зад свободата на изразяване на мнение; насърчава предприемането на правни инициативи в това отношение с цел осигуряване на по-голяма отговорност в действията във връзка с дезинформацията;

36.  подчертава значението на последователната и ефективна комуникация относно политиките на ЕС, както в рамките на Съюза, така и извън него, и на осигуряването на комуникация, съобразена с конкретните региони, включително на достъп до информация на местните езици; приветства в този контекст стартирането на уебсайта на ЕСВД на руски език като първа стъпка в правилната посока и насърчава превеждането на уебсайта на ЕСВД на повече езици, например на арабски и турски език;

37.  подчертава отговорността на държавите членки за активно, превантивно и основано на сътрудничество противодействие на операциите по разпространение на враждебна информация, които се извършват на тяхна територия или са насочени срещу техните интереси; настоятелно призовава правителствата на държавите членки да развият свой собствен капацитет за стратегическа комуникация;

38.  призовава всяка държава членка да предостави на разположение на своите граждани двата седмични бюлетина на оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация The Disinformation Digest и The Disinformation Review с цел изграждане на осведоменост сред широката общественост относно методите за пропаганда, използвани от трети страни;

39.  настоява да се прави разлика между пропаганда и критика;

40.  подчертава, че независимо от това, че не всяка критика към Европейския съюз или на неговите политики представлява пропаганда или дезинформация, особено в контекста на политическото изразяване, случаи на манипулация или подкрепа, свързани с трети държави и целящи да подхранват и изострят тази критика, дават основания да се постави под въпрос надеждността на въпросните послания;

41.  подчертава, че въпреки че против насочената срещу ЕС пропаганда и дезинформация от трети държави трябва де се води борба, това не трябва да поставя под съмнение важността на поддържането на конструктивни отношения с трети държави и превръщането им в стратегически партньори при преодоляването на общи предизвикателства;

42.  приветства приемането на плана за действие относно стратегическата комуникация и създаването на оперативната група „East StratCom“ в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) с цел осведомяване относно политиките на ЕС и противодействие на насочените срещу ЕС пропаганда и дезинформация; призовава за по-нататъшно засилване на стратегическата комуникация; счита, че е необходимо ефективността и прозрачността на работата на оперативната група „East StratCom“ да бъдат допълнително подобрени; приканва ЕСВД да разработи критерии за измерване на ефективността на работата на оперативната група; подчертава значението на осигуряването на достатъчно финансови средства и подходящ персонал за оперативната група „East StratCom“;

43.  отбелязва, че бюлетинът Disinformation Review, (Преглед на дезинформацията), издаван от оперативната група „East StratCom“, трябва да отговаря на стандартите, определени в Декларацията за принципите на поведение на журналистите на Международната федерация на журналистите; подчертава, че прегледът на дезинформацията трябва да бъде изготвян по подходящ начин, без да се използват обиден език или ценностни оценки; приканва оперативната група „East StratCom“ да преразгледа критериите, използвани за изготвянето на този преглед;

44.  счита, че приемането на мерки за предоставяне на целева аудитория на подходяща и интересна информация за дейностите на ЕС, европейските ценности и други въпроси от обществен интерес би могло да бъде ефикасна стратегия за противодействие на насочена срещу ЕС пропаганда и подчертава, че съвременните технологии и социалните мрежи могат да бъдат използвани за тези цели;

45.  призовава Комисията да представи определени правни инициативи с цел осигуряване на по-голяма отговорност в действията във връзка с дезинформацията и пропагандата и да използва междинния преглед на Европейския инструмент за съседство, за превръщането на засилването на устойчивостта на медиите в стратегически приоритет; призовава Комисията да направи задълбочен преглед на ефективността на съществуващите финансови инструменти на ЕС и да излезе с предложение за цялостно и гъвкаво решение, което да предвижда възможност за предоставяне на пряка подкрепа на независими медии, мозъчни тръстове и НПО, особено на родния език на целевата група, и за насочване на допълнителни средства към организации, които са в състояние да направят това, като Европейския фонд за демокрация, като същевременно се ограничават финансовите потоци, насочени към лица и субекти, занимаващи се с дейности в областта на стратегическата комуникация, подбуждане на насилие и омраза; призовава Комисията да извърши подробен одит на ефективността на някои мащабни медийни проекти, финансирани от ЕС, като например „Euronews“;

46.  подчертава значението на повишаването на осведомеността, образованието, онлайн медиите и информационната грамотност в ЕС и в съседните му държави, за да могат гражданите критично да анализират медийното съдържание с цел идентифициране на пропагандата; подчертава в тази връзка колко е важно да се увеличат знанията на всички равнища на образователната система; изтъква необходимостта от насърчаване на активното гражданско участие на хората и развиване на тяхната осведоменост като медийни потребители; подчертава централната роля на онлайн инструментите и особено на социалните медии, където разпространяването на невярна информация и стартирането на кампании за дезинформация е по-лесно и често не се сблъсква с никакви препятствия; припомня, че противодействието на пропагандата с пропаганда е контрапродуктивно, и поради това счита, че ЕС, като цяло, и държавите членки поотделно могат да противодействат на пропагандата на трети страни единствено като оборват кампаниите за дезинформация с факти и използват положителни послания и информация и че те следва да разработят наистина ефективна стратегия, която да бъде видоизменяна и адаптирана спрямо характера на субектите, които разпространяват пропагандна информация; признава, че финансовата криза и развитието на нови видове цифрови медии създадоха сериозни предизвикателства пред качествената журналистика;

47.  изразява загриженост във връзка с използването на социалните медии и онлайн платформите за престъпно насаждане на омраза и за подбуждане към насилие и насърчава държавите членки да адаптират и актуализират законодателството, за да се справят с текущите събития, или изцяло да изпълняват и прилагат действащото законодателство против насаждане на омраза както офлайн, така и онлайн; твърди, че е необходимо по-тясно сътрудничество с онлайн платформите и с водещите интернет и медийни дружества;

48.  призовава държавите членки да осигурят и гарантират необходимата рамка за качествена журналистика и разнообразна информация, като водят борба с концентрацията на медии, която има отрицателно въздействие върху медийния плурализъм;

49.  отбелязва, че медийното образование осигурява знания и умения и предоставя възможност на гражданите да упражняват своята свобода на изразяване на мнение, да анализират критично медийното съдържание и да реагират на дезинформация; подчертава поради това необходимостта чрез действия в областта на медийната грамотност на всички равнища да се повиши осведомеността относно риска от дезинформация, включително чрез европейска информационна кампания относно медийната, журналистическата и редакционната етика, както и чрез поощряването на по-добро сътрудничеството със социалните платформи и насърчаването на съвместни инициативи, които да се справят с словото на омразата, подбуждането към насилие и онлайн дискриминацията;

50.  отбелязва, че нито една стратегия, използваща „мека сила“, не може да успее без културна дипломация и насърчаване на междукултурния диалог между и в рамките на държавите, в ЕС и извън него; насърчава поради това дългосрочните действия и инициативи на публичната и културната дипломация, като стипендии и програми за обмен за студенти и млади специалисти, включително инициативи за подкрепа на междукултурния диалог, укрепване на културните връзки с ЕС и популяризиране на общи културни връзки и наследство, както и предоставянето на подходящо обучение за персонала на делегациите на ЕС и на ЕСВД, за да придобие той подходящи междукултурни умения;

51.  счита, че обществените медии следва да служат за пример за начина на представяне на безпристрастна и обективна информация в съответствие с най-добрите практики и журналистическата етика;

52.  подчертава, че следва да бъде отделено особено внимание на новите технологии – включително цифровото разпространение, мобилните комуникации, онлайн медиите и социалните мрежи, включително тези с регионален характер – които улесняват разпространението на информация за залегналите в Договорите европейски ценности и повишаването на осведомеността за тях; припомня, че тези комуникации трябва да бъдат на високо равнище, да съдържат конкретни най-добри практики и да подчертават въздействието на ЕС върху трети държави, включително хуманитарната помощ на ЕС, както и възможностите и ползите, които по-близкото асоцииране и сътрудничество с ЕС носи на гражданите на трети държави, по-специално на младите хора, като безвизовото пътуване или изграждане на капацитет, мобилност и програми за обмен, когато е приложимо;

53.  подчертава необходимостта да се гарантира, че новият портал на ЕПС, който понастоящем се разработва в рамките на програмата OPEN Neighbourhood, не само ще натрупва съдържание, адресирано към общностите от експерти, но ще съдържа също раздел, пригоден за по-широка аудитория; счита, че порталът следва да съдържа раздел за Източното партньорство, който да обединява информация за инициативите, която понастоящем е разпръсната в многобройни уебсайтове;

54.  посочва потенциала на популярната култура и на образованието чрез развлечение като средство за изразяване на споделени човешки ценности и за комуникация относно политиките на ЕС;

55.  подчертава своята подкрепа за инициативи, като Балтийския център за високи постижения в областта на медиите в Рига, Центъра на НАТО за върхови постижения в стратегическите комуникации (NATO StratCom COE) и Центъра за високи постижения в областта на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията; подчертава необходимостта от използване на техните констатации и анализи и от укрепване на аналитичния капацитет на всички равнища; призовава Комисията и държавите членки да инициират подобни проекти, да се ангажират с обучението на журналисти, да подкрепят независими медийни центрове и медийното многообразие, да насърчават работата в мрежа и сътрудничеството между медиите и мозъчните тръстове, и да обменят най-добри практики и информация в тези области;

56.  осъжда редовните репресии срещу независими медии, журналистите и активистите на гражданското общество в Русия и окупираните територии, включително в Крим след незаконното му анексиране; подчертава, че от 1999 г. насам в Русия десетки журналисти са убити, безследно изчезнали или лишени от свобода; призовава Комисията и държавите членки да засилят защитата на журналистите в Русия и в съседните на ЕС държави, да подкрепят руското гражданско общество и да инвестират в контакти между хората; призовава за незабавното освобождаване на журналистите; отбелязва, че ЕС засилва отношенията си със своите източни партньори и други съседни държави, като също така поддържа отворени каналите за комуникация с Русия; признава, че най-голяма пречка за руските кампании за дезинформация би било наличието на независими и свободни медии в самата Русия; счита, че ЕС следва да положи усилия за постигането на тази цел; призовава за отделяне на специално внимание и осигуряване на достатъчно ресурси за медийния плурализъм, местните медии, разследващата журналистика и чуждоезиковите медии, особено тези на руски, арабски, фарси, турски и урду, както и на други езици, които се говорят от населения, изложени на пропаганда;

57.  подкрепя комуникационните кампании, провеждани от съответните участници в Сирия, Ирак и в региона (включително в държавите на произход на чуждестранните бойци), за да се дискредитира идеологията на ИДИЛ/Даиш и да се осъдят нарушенията на правата на човека, както и за противодействие на подбуждащия към и използващ насилие екстремизъм и на словото на омраза, свързани с други групи в региона; призовава ЕС и неговите държави членки в своя диалог с държавите от Северна Африка и Близкия изток да подчертават, че доброто управление, отчетността, прозрачността, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека са основни предпоставки за защита на тези общества от разпространението на нетолерантните и проповядващи насилие идеологии, които вдъхновяват терористични организации като ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда; в контекста на нарастващата терористична заплаха от страна на ИДИЛ/Даиш и други международни терористични организации подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството по въпросите на сигурността с държавите, които имат дългогодишен опит в борбата с тероризма;

58.  призовава заместник-председателя/върховен представител и Съвета да потвърдят пълната подкрепа на ЕС за започналото изпълнение на препоръките на проучването за осъществимост на рускоезични медийни инициативи в Източното партньорство и извън него, проведено от Европейския фонд за демокрация през 2015 г., и да допринесат финансово за него;

59.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите членки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на ЕСВД и на НАТО.

 

Filed under: EU Law, Media Law

Корупция – и молба към всички за помощ

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1991

Искам да ви помоля да помогнете. На мен и цял квартал хора.

На ъгъла на улиците „Буная“ и „Русалка“ в София се строи не твърде законен строеж. Ето накратко фактите около него.

До 2007 г. това е зелена площ срещу блок, със сграда на трафопост в нея. През тази година площта е продадена от общината, тихо и потайно – първо 69%, след това и останалите 31% – на фирмата „Ришельо ЕООД“. С неясен статут – дали е зелена площ или строителен терен, но и в двата случая незаконно. Нормативната база постановява, че зелена площ не може да се продава, а за терен с право на строеж трябва да се проведе търг (какъвто не е проведен, и разбираемо – теренът винаги е бил зелена площ). Продадена е за сума под 150 лева на квадратен метър – горе-долу колкото при прословутата сделка с „Царските конюшни“. Информация кой в общината е разрешил продажбата засега не сме успели да получим.

През 2015 г. теренът е препродаден – вече с право на строеж – на добре известната строителна фирма „Артекс“. Цената вече е 750 лева на квадратен метър. А през март 2016 г. е започнат строеж на осеметажен жилищен блок. В грубо нарушение на изискванията за отстояния до съседни сгради. (За да бъде замазано то, съседният паркинг е обявен за улица. Но дори така отстоянието пак е в нарушение на изискванията.)

В заповедта за разрешаване на строежа (ВРИД Гл. арх. на СО Бойка Къдрева) има поне две грубо неверни твърдения. Съседи с познания в строителството казаха, че и много от другите му документи също няма как да са редовни. Стреснахме се и започнахме да събираме информация по въпроса. В много от случаите се сблъскахме със стена. Много от исканията ни за информация, особено към органи на Столична община, бяха отхвърлени – все едно тя е над Парламента и сама си избира дали да спазва Закона за достъп до информацията, или не… Въпреки това намерихме интересни неща.

Сред тях са времената и цените на продажбите. Корупцията е очевадна и потресаваща, дори за нас, дето живеем в България. А то е само началото! Оказва се, че след като е продала терена, Столична община не само е продължила да го води зелена площ, но и е кандидатствала с тази площ за евросредства, за поддържане и обновяване на градинки! Средства не е получила, но признанието какво всъщност е този терен – непродаваема по закон зелена площ – е очевидно.

След известно ходене и протестиране по общинските институции без ефект, на 21 август се събрахме и направихме протест край строежа. Имаше представители на телевизии, но особено отразяване нема. Единствено в сутрешния блок на bTV кметът на община Оборище Васил Цолов излъга в ефир, че на този терен никога не е имало зелена площ, и че всички документи на фирмата-строител са изрядни.

След като се поопомнихме от тази наглост, на 16 септември отново се събрахме на протест, този път пред Столична община. Пак имаше телевизии, скромно отразяване… и оглушително мълчание от страна на общината. Негласно признание, че Столична община е вътре в далаверата и е защитник на тази корупция. Единствената реакция беше, че по строежа се появиха надписи „Снимането забранено“ и работата започна на удължен работен ден и се заработи и в почивни дни. Негласно признание, че строежът наистина е незаконен, и бързат да го завършат, за да не може да бъде премахнат по съдебен път. (Оказва се, че има такава вратичка в закона – сложат ли покрива, сградата трябва да бъде узаконена, колкото и престъпно да е построена.)

След като се уверихме, че Столична община е замесена в корупцията и прикрива незаконността на строежа, решихме да се обърнем с писмо до министър-председателя, други организации, най-различни медии и прочее. (Писмото можете да намерите в колекцията файлове на линка http://www.gatchev.info/ftp/public/Nezakonen%20stroej/ . Пак там ще откриете и малко документи около тази далаверка.) Нещо обаче съм загубил вяра, че ще получим помощ и оттам – знам добре механизмите и мащабите на корупционната държава. Затова и ви моля за помощ.

Помогнете всякак, както можете. Разпространете текста на този запис, или линк към него, навсякъде в Интернет, където можете. Разпратете го на всички журналисти, които познавате, с молба да отразят случая ни. На всички политици, които познавате, с молба да ни подкрепят. (Ако имате познанства в европейски органи – чудесно!) Ако имате идеи за хора, организации или действия, които биха помогнали, пратете ми ги на grigor в сайта gatchev.info. Каквото решите, че може да е от полза, все е добре дошло!

Нека поне веднъж вземем и си помогнем. Нека поне веднъж бъдем заедно срещу корупцията, която съсипва страната ни, обществото ни и съществуването ни. На други места хората успяха да спрат незаконни строежи. Мафията зад нашия очевидно е по-окопала се, но съм сигурен – ако всички направим каквото можем, ще я победим. Не само за да не мине една корупционна далавера. А и за да се научим, че имаме силите да побеждаваме корупцията. Защото нещата в България са стигнали до степен да е или ние нея, или тя нас. Нека поне веднъж си помогнем и я победим! Защото всички сме в този кюп. Ако днес номерът мине при нас, утре ще си замине и последната зелена площ и при вас. Помогнете ни, за да помогнете и на себе си!

Благодаря ви предварително и от сърце.

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/09/16/ecj2/

На 15 септември стана известно решение на Съда на ЕС по дело   C‑484/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) в рамките на производство по дело Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH  относно евентуалната отговорност  за използването от трето лице на безжичната локална мрежа (Wireless local area network (WLAN), която г‑н Mc Fadden поддържа и чрез която е предоставен на публично разположение звукозапис, продуциран от Sony Music.

Фактите

 Г‑н Mc Fadden е управител на предприятие, което продава или отдава под наем осветителна и звукова техника.  Той поддържа безжична локална мрежа, предоставяща в близост до предприятието му безплатен и анонимен достъп до интернет. За да предоставя достъпа до интернет, г‑н Mc Fadden използва услугите на предприятие за далекосъобщителни услуги. Достъпът до мрежата умишлено не е защитен с цел да се привлече вниманието върху дружеството на клиенти от съседни магазини, минувачи и съседи.   Чрез поддържаната от г‑н Mc Fadden мрежа на публично разположение в интернет безвъзмездно е предоставено музикално произведение без съгласието на притежателите на правата върху него. Г‑н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа.

  Sony Music е продуцент на звукозаписа на това произведение. Запитващата юрисдикция възнамерява да ангажира косвената отговорност (Störerhaftung) на г‑н Mc Fadden, тъй като същият не е защитил мрежата и с това е позволил анонимното извършване на нарушението.

Въпросите

Изяснява се прилагането на чл.12.1  от Директивата за електронната търговия

Обикновен пренос

1.      Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренасяне по комуникационната мрежа на информация за получателя на услугата, или предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация, при условие че доставчикът:

а)      не започва пренасянето на информация;

б)      не подбира получателя на пренесената информация; и

в)      не подбира или променя информацията, която се съдържа в пренасянето.

Зададени са 10 въпроса с подвъпроси, целящи изясняване на отговорността при използване на Wi Fi (Терминът „Wi-Fi“ е общоизползван термин за означаване на безжична мрежа и е марка, която се отнася за най-често срещания стандарт на безжична мрежа. Общият термин за означаване на всякакъв вид безжична мрежа е „WLAN“ – Wireless local area network).

Включително се задава въпрос следва ли чл.12.1 да се тълкува в смисъл, че  допуска съдът да постанови решение, с което да   забрани на доставчика занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer).

Какво е тълкуването, когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е установено […] още в самото начало, а […] не едва в производството по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство.

По преюдициалните въпроси

1 Услуги на информационното общество по член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 могат да са само услуги, които нормално се предоставят срещу възнаграждение. Въз основа на това обаче не може да се направи изводът, че икономическа по естеството си услуга, която е предоставена безвъзмездно, не може никога да се счита за „услуга на информационното общество“  – защото възнаграждението за услуга, която доставчик предоставя в рамките на икономическата си дейност, не трябва непременно да е платено от получателите ѝ – например когато доставчик безвъзмездно предоставя услуга с цел реклама на стоките, които продава, и на услугите, които предоставя, като разходите за тази дейност са включени в продажната цена на тези стоки или услуги [т.34 – 43].

Следователно услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се в безплатното предоставяне на публично разположение на тази мрежа, представлява „услуга на информационното общество“, ако съответният доставчик я извършва с цел реклама на стоките, които продава, или на услугите, които предоставя.

2. Визираната в чл.12.1  услуга, състояща се в предоставяне на достъп до комуникационна мрежа,   се счита за предоставена, ако е налице достъп –  технически, автоматичен и пасивен способ за осигуряване на пренасянето на необходимата информация – без да се изисква   да е изпълнено каквото и да било допълнително изискване.

3. Разликата между отговорността за кеширане и отговорността за предоставяне на достъп до интернет- чл.14 не се прилага по аналогия

 Лице, което съхранява уебсайт, предоставя услуга по съхраняване на информация за определен период от време. Следователно то може да узнае за незаконния характер на дадена информация, която съхранява, на по-късен етап, след като вече я е съхранило, като все още може да предприеме действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до нея.

Лице, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, предоставя услуга по пренос на информация, която обикновено не се проточва във времето, така че след като е пренесло информацията, то не упражнява какъвто и да било контрол върху нея. Предвид това лицето, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, за разлика от лицето, което съхранява уебсайт, често няма възможност да предприеме на по-късен етап действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до съответната информация.

4. Когато трето лице извърши нарушение посредством интернет връзка, която доставчик на достъп до комуникационна мрежа му е предоставил на разположение, член 12, параграф 1 от споменатата директива допуска увреденото от това нарушение лице да поиска от национален орган или съд да забрани на доставчика да позволява продължаване на това нарушение ( вж и член 12, параграф 3). Ето защо Съдът приема, че чл.12

не допуска лице, увредено от нарушение на правата му върху произведение, да може да предяви искане за обезщетение за вреди от доставчик на достъп до комуникационна мрежа с мотива, че такъв достъп е използван от трети лица за нарушение на правата му –

но  допуска това лице да предяви искане за забрана на продължаването на нарушението

5. И накрая, Съдът обсъжда може ли да се изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът действително е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, но на практика е установено, че единствените мерки, които би могъл да вземе, са или да спре интернет връзката, или да я защити с парола, или да проследява цялата пренасяна посредством тази връзка информация [т.80 – 101].

Съдът констатира конкуренция на права – право на интелектуална собственост и право на свободна стопанска дейност – и съответно търси справедливо равновесие. Като разглежда трите опции, Съдът приема, че  мярката, състояща се в защита на интернет връзката с парола,   може да доведе до ограничаване както на правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, така и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга – но при все това следва да се констатира:

На първо място, че такава мярка не засяга същественото съдържание на правото на стопанска инициатива на доставчик на достъп до комуникационна мрежа, тъй като само незначително променя един от техническите способи за извършване на дейността му;

На второ място, мярка, състояща се в защита на интернет връзка, не изглежда да може да засегне същественото съдържание на правото на свободна информация на получателите на услуга за достъп до интернет мрежа, доколкото само изисква от последните да поискат да получат парола, като при това тази връзка е само един от начините да имат достъп до интернет

На трето място, видно от съдебната практика, взетата мярка трябва да е с точно определена цел, в смисъл че трябва да служи за преустановяване на извършвано от трето лице нарушение на авторско право или на сродно на него право, без при това да засяга възможността на потребителите на интернет да ползват услугите на този доставчик за правомерен достъп до информация. В противен случай намесата на доставчика в свободата на информация на потребителите би била необоснована с оглед на преследваната цел (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 56).

При все това обаче мярка, взета от доставчик на достъп до комуникационна мрежа и състояща се в защита на връзката на тази мрежа с интернет, не изглежда да може да засегне възможността, с която разполагат ползващите услугите на този доставчик потребители на интернет, да имат правомерен достъп до информация, тъй като не води до каквото и да било блокиране на уебсайт.

На четвърто място, Съдът приема, че мерките, взети от адресат на забрана като разглежданата в главното производство за изпълнението ѝ, трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 62).

В това отношение трябва да се констатира, че мярка, състояща се в защита на интернет връзка с парола, може да разубеди потребителите на тази връзка да извършват нарушения на авторско право или на сродни на него права, доколкото тези потребители биха били задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не биха могли следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

На пето място, следва да се напомни, че според запитващата юрисдикция, освен трите посочени от нея мерки, не съществуват други мерки, които доставчик на достъп до комуникационна мрежа като разглежданата в главното производство на практика би могъл да приложи, за да изпълни забрана като разглежданата в главното производство.

След като Съдът отхвърли останалите две мерки, евентуална констатация, че доставчик на достъп до комуникационна мрежа не трябва и да защити интернет връзката си, би довела до лишаване на основното право на интелектулна собственост от всякаква защита, като това би противоречало на идеята за справедливото равновесие.

Предвид това мярка, целяща да се защити интернет връзка с парола, трябва да се приеме като необходима за гарантиране на ефективната защита на основното право на защита на интелектуалната собственост.

Защитата на връзката с парола, смята Съдът,   трябва да се приеме за подходяща за установяване на справедливо равновесие между, от една страна, основното право на защита на интелектуалната собственост, и от друга страна, правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, както и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга. Ето и конкретният отговор:  

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 12, параграф 3 от същата директива, трябва да се тълкува, предвид изискванията, следващи от защитата на основните права, както и от предвидените в Директиви 2001/29 и 2004/48 правила, в смисъл, че не допуска прилагането на скрепена със санкция забрана като разглежданата в главното производство, която изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, дори и ако изборът му се свежда само до една мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола, при условие че потребителите на мрежата бъдат задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не могат следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

Коментари

Опасението, че Съдът ще намери точка на равновесие на правата в използването на пароли  се появи въпреки позитивните оценки за заключението на Генералния адвокат Spuznar  – и  още тогава имаше акции в защита на свободния WiFi.  В заключението се казваше, че принуждаването на доставчиците да въвеждат защита с парола може да обезкуражи или възпрепятства използването на услугата WiFi и по този начин да подкопае бизнес модела на доставчика. Szpunar коментира, че “предоставяне на активна  превантивна роля на междинните доставчици на услуги би било в противоречие с техния специален статут, който е защитен по силата на Директива 2000/31”  и че  да се принуждават доставчиците на защита с парола не е пропорционална стратегия за защита на авторското право – вж оценката на EDRI за заключението на Szpunar.

WiFi4 EU etc.

Ден по -рано Комисията обяви инициативи за интернет свързаност и WiFi за всички. Ето какво се казва в прессъобщението:

Днес Комисията предложи нова инициатива, за да се даде възможност на всички заинтересовани местни власти да предлагат безплатен безжичен интернет (Wi-Fi) на всички граждани, например във и около обществени сгради, здравни центрове, паркове или площади. С първоначален бюджет от 120 млн. евро тази нова публична ваучерна схема има потенциал да осигури интернет на хиляди обществени места, където ще се осъществяват между 40 и 50 милиона Wi-Fi връзки на ден. Финансирането за инсталиране на локални точки за безжичен достъп до интернет трябва бързо да стане налично, след приемането на схемата от Европейския парламент и държавите от ЕС. До края на 2020 г. поне между 6000 и 8000 местни общности ще могат да се възползват от този нов проект. Както е предвидено в Директивата за електронната търговия, местните органи, предлагащи такива услуги на своите граждани, няма да носят отговорност за предаваното съдържание.

Само не е добавено, че се на цената на края на отворения (password-free) WiFi.

Широко се коментира разминаването между решението Mc Fadden от 15 септември 2016 и изявлението на Юнкер за свързаност и прочее от 14 септември 2016.

Реакцията на Юлия Реда:  След това решение обявените от Юнкер цели изглеждат по-нереалистични от всякога. Съжалявам, че Съдът на Европейския съюз не  следва  заключението на Генералния адвокат, който установи, че задължението за осигуряване на достъп до Wi-Fi с парола би довело до непропорционално големи вреди за обществото като цяло. Ползата за обществото от безплатен безжичен Wi-Fi   далеч надвишава  потенциалните рискове за притежателите на авторски права.

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Рецепта за бисквитки

Не става дума за захарни изделия, а за информационни технологии. Терминът е заимстван с директен превод от английския език, където се използва думата cookies (въпреки, че буквалният превод е курабийки, а не бисквитки).

И все пак, каква е целта на бисквитките? Бисквитките представляват порции структурирана информация, която съдържа различни параметри. Те се създават от сървърите, които предоставят достъп до уеб страници. Предава се чрез служебните части на HTTP протокола (т. нар. HTTP headers) – това е трансферен протокол, който се използва от браузърите за обмен на информация със сървърите. Бисквитките са добавени в спецификацията на HTTP протокола във версия 1.0 в началото на 90те години. По това време Интернет не беше толкова развит, колкото е в момента и затова HTTP протоколът има някои специфични особености. Протоколът е базиран на заявки (от клиента) и отговори (от сървъра), като всяка двойка заявка и отговор се правят в отделна връзка (socket) към между клиента и сървъра. Тази схема на работа е изключително удобна, тъй като не изисква постоянна и стабилна връзка с Интернет, тъй като всъщност връзката се използва само за кратък момент. За съжаление, заради тази особеност често HTTP протоколът е наричан state less протокол (протокол без запазване на състоянието). А именно – сървърът няма как да знае, че редица от последователни заявки са изпратени от един и същи клиент. За разлика от IRC, SMTP, FTP и други протоколи създадени през същите години, които отварят една връзка и предават и приемат данни двупосочно. При такива протоколи комуникацията започва с hand shake или аутентикация между участниците в комуникацията, след което и за двете страни е ясно, че докато връзката остава отворена, комуникацията тече с конкретен участник.

За да бъде преодолян този недостатък на протокола, след версия 0.9 (първата версия навлязла в реална експлоатация), във версия 1.0 създават механизма на бисквитките. Кръщават технологията cookies заради приказката на братя Грим за Хенцел и Гретел, които маркират пътя, по който са минали пре тъмната гора, като поръсват трохи. В повечето български преводи в приказката се използват трохи от хляб (bread crumbs) термин, който намира друго място в IT сферата и уеб, но в действителност приказката е германска народна приказка с много различни версии през годините. Сравнението е очевидно – cookies позволяват да се проследи пътя на потребителя в тъмната гора на state less протокола HTTP.

Как работят бисквитките? Бисквитките се създават от сървърите и се изпращат на потребителите. При всяка следваща заявка от потребителя към същия сървър, той трябва да изпраща обратно копие на получените от сървъра бисквитки. По този начин, сървърът получава механизъм по който да проследи потребителя по пътя му, т.е. да знае, когато един и същи потребител е направил поредица от множество, иначе несвързани, заявки.

Представете си, че изпращате първа заявка към сървъра и той ви връща отговор, че иска да се аутентикирате – да посочите потребителско име и парола. Вие ги изпращате и сървърът верифицира, че това наистина сте вие. Но заради особеностите на HTTP протокола, след като изпратите името и паролата, връзката между вас и сървъра се прекъсва. По-късно изпращате нова заявка. Сървърът няма как да знае, че това отново сте вие, тъй като за новата заявка е направена нова връзка.

Сега си представете същата схема, но с добавена технологията на бисквитите. Изпращате заявката към сървъра, той ви връща отговор, че иска име и парола. Изпращате име и парола и сървърът ви връща бисквитка в която записва че собственикът на тази бисквитка вече е дал име и парола. Връзката прекъсва. По-късно изпращате нова заявка и тъй като тя е към същия сървър, клиентът трябва да върне обратно копие на получените от сървъра бисквитки. Тогава новата заявка съдържа и бисквитката, в която пише, че по-рано сте предоставили име и парола, които са били валидни.

И така, бисквитките се създават от сървърите, като данните се изпращат от уеб сървъра заедно с отговора на заявка за достъп до ресурс (например отделна уеб страница, текст, картинка или друг файл). Бисквитката се връща като част от служебната информация на протокола. Когато клиент (клиентският софтуер – браузър) получи отговор от сървър, който съдържа бисквитка, той следва да я обработи. Ако клиентът вече разполага с подобна бисквитка – следва да си обнови информацията за нея, ако не разполага с нея, следва да я създаде. Ако срокът на бисквитката е изтекъл – следва да я унищожи и т.н.

Често се споменава, че бисквитките са малки текстови файлове, които се съхраняват на компютъра на потребителя. Това не винаги е вярно – бисквитките представляваха отделни текстови файлове в ранните версии на някои браузъри (например в Internet Explorer и Netscape Navigator), повечето съвременни браузъри съхраняват бисквитките по различен начин. Например съвременните версии на браузърите Mozilla Firefox и Google Chrome съхранява всички бисквитки в един файл, който представлява sqlite база данни. Подходът с база данни е доста подходящ, тъй като бисквитките представляват структурирана информация, която е удобно да се съхранява в база, а достъпът до информацията е доста по ефективен. Въпреки това, браузърът Microsoft Edge продължава да съхранява бисквитките във вид на текстови файлове в AppData директорията.

Какви параметри съдържат бисквитките, които сървърите изпращат? Всяка бисквитка може да съдържа: име, стойност, домейн, адрес (път), срок на варидност и някои параметри за сигурност (да важат само по https и да бъдат достъпни само от трансфертия протокол, т.е. на не бъдат достъпни за javascript и други приложни слоеве при клиента). Името и стойността са задължителни за всяка бисквитка – те задават името на променливата, в която ще се съхранява информацията и съответната стойност – съхранената информация.

Домейнът е основната част от адреса на интернет сайта, който изпраща бисквитката – частта, която идентифицира машината (сървъра) в мрежата. Според техническите спецификации домейнът на бисквитката задължително трябва да съвпада с домейна на сървъра, който ги изпраща, но има някои изключения. Първото изключение е, чекогато се използват няколко нива домейни, те могат да създават бисквитки за различни части от нивата. Например отговорът на заявка към домейна example.com може да създаде бисквитка само за домейна example.com, както и бисквитка валидна за същия домейн и всички негови поддомейни. Ако бисквитката е валидна за всички поддомейни, изписването става с точка пред името на домейна или .example.com. Второто изключение е валидно, когато бисквитката не се създава от сървъра, а от приложен слой при клиента (например от javascript). Тогава е възможно js файлът да е зареден от един домейн, но в html страница от друг домейн – сървърът, който изпраща бисквитка може да я изпрати от името на домейна където е js файлът, но самият js, докато е зареден в страница от друг домейн може да създаде (и прочете) бисквитка от домейна на html страницата.

Адресът (или пътят) е останалата част от URL адреса. По подризбиране бисквитките са валидни за път / (т.е. за корена на уеб сайта). Това означава, че бисквитката е валидна за всички възможни адреси на сървъра. Въпреки това, има възможност изрично да се укаже конкретен адрес, за който да бъдат валидни бисквитките.По идея, адресите са репрезентация на път в йерархична файлова структура върху сървъра (въпреки, че не е задължително). Затова и адресите на бисквитките представят мястото на тяхното създаване в йерархична файлова система. Например ако пътят на бисквитката е /dir/ – това означава, че тя е валидна в директорията с име dir, включително и всички нейни поддиректории.

Да дадем малко по-реалистичен пример, ако имаме бисквитки, които използваме за съпраняване на информация за аутентикацията на потребителите в администраторски панел на уеб сайт, който е разположен в директория /admin/ – можем да посочим, че дадената бисквитка е валидна само за адрес /admin/, по този начин бисквитките създадени от сървъра за нуждите на администраторския панел няма да се използват при заявки за други ресурси от същия сървър.

Срокът на валидност определя колко време потребителят трябва да пази бисквитката при себе си и да я връща с всяка следваща заявка към същия сървър и адрес (път). Когато сървърът иска да изтрие бисквитка при потребителя, той трябва да я изпрати със срок на валидност в миналото, по този начин предизвиква изтичане и автоматично изтриване на бисквитката при потребителя.

Бисквитките имат и параметри, които имат грижата да осигурят сигурността на предаваните данни. Това включва два булеви параметъра – единият определя, дали бисквитката да бъде достъпна (както за четене, така и за писане) само от http протокола или да бъде достъпна и за приложния слой при клиента (например за javascript). Вторият параметър определя, дали бисквитката да се предава по всички протоколи или само по https (защитен http).

Както се досещате, в рамките на една и съща комуникация може да има повече от една бисквитка. Както сървърът може да създаде повече от една бисквитка едновременно, така и клиентът може да върне повече от една бисквитка обратно към сървъра. Именно затова освен домейни и адреси, бисквитките имат и имена.

В допълнение бисквитките имат и редица ограничения. Повечето браузъри не позволяват да има повече от 20 едновременно валидни бисквитки за един и същи домейн. Във Mozilla Firefox това ограничение е 50 броя, а в Opera 30 броя. Също така е ограничен и размерът на всяка отделна бисквитка – не повече от 4KB (4096 Bytes). В спецификациите за бисквитки RFC2109 от 1997 г. е посочено че клиентът може да съхранява до 300 бисквитки по 20 за един и същи домейн и всяка с размер до 4KB. В по-късната спецификация Rfc6265 от 2011 г. лимитите са увеличение до 3000 броя общо и 50 броя за един домейн. Все пак, не трябва да се забравя, че всяка бисквитка се изпраща от клиента при всяка следваща заявка към сървъра, ако чукнем тавана на лимитите и имаме 50 бисквитки по 4KB, това означава, че с всяка заявка ще пътуват близо 200KB само под формата на бисквитки, което може да се окаже сериозен товар за трафика, дори и при техническите възможности на съвременния достъп до Интернет.

Разбира се, по-рано приведеният пример, при който запазваме успешната аутентикация на потребителя в бисквитка има множество особености свързани с гарантиране на сигурността. На първо място – не е добра идея да запазим потребителското име и паролата на потребителя в бисквитка, тъй като тя се запазва на неговия компютър. Това означава, че по всяко време, ако злонамерено лице получи достъп до компютъра на потребителя, може да прочете потребителското име и паролата от записаните там бисквитки. От друга страна, ако в бисквитката съхраним само името на потребителя, без неговата парола – няма как да се предпазим от фалшиви бисквитки – всяко злонамерено лице може да създаде фалшива бисквитка, в която да посочи произволно (чуждо) потребителско име и да се представи пред сървъра от чуждо име.

Затова най-често използваният механизъм е, че при всяка аутентикация с име и парола пред сървъра, след като той ги верифицира, създава някакъв временно валиден идентификатор, който изпраща като бисквитка. В различните технологии този идентификатор може да се намери с различни имена, one time password (OTP), token, session или по друг начин. При тази схема сървърът съхранява за ограничено време (живот на сесията) информация за потребителя. Всяка такава информация (често наричана сесия) получава идентификационен номер, който се изпраща като бисквитка на потребителя. Тъй като той ще връща този идентификатор с всяка следваща заявка, сървърът ще може да възстановява съхранената информация за потребителя и тя да бъде достъпна при всяка следваща заявка. В същото време, информацията е съхранена на сървъра, а не при клиента, което не позволява на злонамерен потребител да я модифицира или фалшифицира. Освен това, идентификаторът е валиден за ограничен период от време (например за 30 минути). Дори и бисквитката с идентификатора да остане на компютъра на потребителя, заисаният в нея идентификатор няма да върши работа след половин час. Не на последно място, при натискане на бутона за изход съхранените на сървъра данни за потребителя се изтриват дори и да не е изтекъл срокът от 30 минути. Именно затова е важно винаги да се използват бутоните за изход при излизане от онлайн системи.

Какво друго се съхранява в бисквитки? На практика всичко! Много често бисквитките се използват за съхраняване на информация за индивидуални настройки на потребителя. Когато потребителят промени някоя настройка сървърът му изпраща бисквитка със съответната настройка и дълъг срок на валидност. При всяко следващо посещение на същия потребител на същия сайт, той ще изпраща запазената в бисквитка настройка, заедно със заявката към сървъра. Сървърът ще знае за желаната настройка и ще я приложи при връщането на отговор на изпратената заявка. Пример за такава настройка е броят на записите които се показват на страница. Ако веднъж промените този брой, избраната стойност може да се запази в бисквитка и при всяка следваща заявка сървърът винаги ще знае за настройката и ще връща правилен отговор.

В бисквитки се съхранява и друга информация, например поръчани стоки в пазарската кошница на онлайн магазин, статистическа информация кога сте посетили даден сайт за последно, колко пъти сте го посетили, кои страници сте посещавали, колко време сте се задържали на всяка от страниците и т.н.

Забранява ли Европейският съюз бисквитките? Бисквитеното чудовище от улица Сезам би било доста разстроено, ако разбере, че ЕС иска да ограничи използването на бисквитки. В действителност истината е доста по-различна, но информацията е масово грешно интепретирана. Да излезем от технологичната сфера и да навлезем малко в юридическата. На първо място, кои са нормативните документи в тази връзка? Масово се цитира европейската Директива 2009/136/ЕО от 25 ноември 2009 г. Истината е, че тази директива не засяга директно бисквитките. Директивата внася изменения в друга Директива 2002/22/ЕО от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга (час от която е и достъпът до Интернет) и правата на потребителите. Изменението от директивата от 2009 г. гласи следното (чл. 5, стр. 30):

5. Член 5, параграф 3 се заменя със следния текст:

„3. Държавите-членки гарантират, че съхраняването на информация или получаването на достъп до информация, вече съхранявана в крайното оборудване на абоната или ползвателя, е позволено само при условие, че съответният абонат или ползвател е дал своето съгласие след получаване на предоставена ясна и изчерпателна информация в съответствие с Директива 95/46/ЕО, inter alia, относно целите на обработката. Това не пречи на всякакво техническо съхранение или достъп с единствена цел осъществяване на предаването на съобщение по електронна съобщителна мрежа или доколкото е строго необходимо, за да може доставчикът да предостави услуга на информационното общество, изрично поискана от абоната или ползвателя.“

Също така, в увода на същата директива се споменава още:

(66) Трети страни може да желаят да съхраняват информация върху оборудване на даден ползвател или да получат достъп до вече съхраняваната информация за различни цели, които варират от легитимни (някои видове „бисквитки“ (cookies) до такива, включващи непозволено навлизане в личната сфера (като шпионски софтуер или вируси). Следователно е от първостепенно значение ползвателите да получат ясна и всеобхватна информация при извършване на дейност, която би могла да доведе до подобно съхраняване или получаване на достъп. Методите на предоставяне на информация и на предоставяне на правото на отказ следва да се направят колкото може по-удобни за ползване. Изключенията от задължението за предоставяне на информация и на право на отказ следва да се ограничават до такива ситуации, в които техническото съхранение или достъп е стриктно необходимо за легитимната цел на даване възможност за ползване на специфична услуга, изрично поискана от абоната или ползвателя. Когато е технически възможно и ефективно, съгласно приложимите разпоредби на Директива 95/46/ЕО, съгласието на ползвателя с обработката може да бъде изразено чрез използване на съответните настройки на браузер или друго приложение. Прилагането на тези изисквания следва да се направи по-ефективно чрез разширените правомощия, дадени на съответните национални органи.

От двете цитирания следва да обърнем внамание и на още нещо – цитира се и Директива 95/46/ЕО от 24 октомври 1995 г, която пък третира защитата на физическите лица при обработването на лични данни. Разбира се, трудно е да се каже, че директивата от средата на 90те години засяга директно функционирането на Интернет, който по това време е доста слабо разпространен, а технологията на бисквитките – появила се само преди няколко години, все още изключително нова и рядко използвана.

Преди да продължим с анализа нататък, трябва да отбележим, че и трите цитирани директиви, по отношение на защитата на потребителите от бисквитки, засега не са транспонирани в националното законодателство (поне не в Закона за електронното управление, Закона за електронните съобщения и Закона за защита на личните данни). Слава богу, механизмът на директивите в Европейския съюз е така създаден, че ги прави задължителни за спазване от всички държави-членки, независимо дали има национално законодателство за съответната сфера или не.

И все пак – защо ЕС иска да ограничи използването на бисквитките? Сред изброените множество приложения на технологията – за съхраняване на аутентикация, за съхраняване на настройки, за следене на поведението на потребителя, за следене на статистика за потребителя, за маркетингови анализи, за съхраняване на данни за пазарски колички и др. (някои от изброените се припокриват или допълват), бисквитките още може да се използват и за сериозно навлизане в личното пространство на потребителите, като се извършват различни форми на следене и анализ на потреблението и поведението на потребителите в Интернет с цел предоставяне на таргетирана реклама или с други, дори и незаконни, цели.

Да разгледаме един по-реалистичен пример на базата на вече разгледаната по-рано технология. Имаме прост информационен сайт с автомобилна тематика, който няма никакви специфични функции, не предоставя услуги или нещо друго. Сайтът обаче използва Google Analytics (безплатен инструмент за събиране на статистика за посетителите, предоставят от Google), също така, собственикът на сайта, с цел да монетизира поне в някаква минимална степен събраната на сайта си информация е пуснал и Google Adwords (услуга за публикуване на рекламни банери предоставяна от Google). Също така имаме и потребител, който търси в Google информация за ремонт на спукана автомобилна гума. Потребителят открива цитирания по-горе сайт в Google, където кликва линк и отива на сайта. Същият потребител има и email в Gmail (безплатна email услуга предоставяна от Google). Както забелязвате, до момента имаме един неизменно преследващ ни по целия път общ знаменател – Google. В случая това далеч не е единствения голям играч на този пазар, просто примерът с него е най-достъпен за широката публика. Всъщност Google едновременно има достъп до писмата, които потребителят е изпращал и получавал, до това какво е търсил, до това в кой сайт е влязъл, какво е чел там (точно кои страници), колко време е прекарал на този сайт, също така и информация за всеки друг сайт, който същият потребител е посещавал в миналото, независимо дали ги е посещавал от същия компютър или от друг, достатъчно е всички сайтове да използват Google Analytics за статистиката си. Ако потребителят има служебен и домашен компютър и е влизал в Gmail пощата си и от двата компютъра, тогава Google Analytics е в състояние да направи връзка, че сайтовете, които сапосещавани на двата компютъра, които иначе нямат никаква друга връзка помежду си, са посещавани от един и същи потребител. Тогава, потребителят не трябва да се учудва, ако отиде на трето място, несвързано по никакъв начин с предишните две (домашния и служебния компютър), влезе си в пощата и по-късно посети произволен сайт, на който види реклама за продажба на нови автомобилни гуми.

Проследяването на всичко описано до момента е възможно именно чрез механизмите на бисквитките. Неслучайно те се наричат механизъм за запазване на състоянието и са създадени за „следене на потребителите на протокола”. Разбира се – следене в позитивния и чисто технологичен смисъл на термина, но все пак следене, което в ръцете на недобронамерени лица може да придобие съвсем различни мащаби и да се извършва със съвсем различни цели.

Всичко това може (и се) комбинира и с други данни, които се събират за потребителите – IP гео локация, информация за интернет връзката, използваното устройство, размер на дисплея, операционна система, използван софтуер и много други данни, които се предоставят автоматизирано, докато браузваме в мрежата.

Отново, сама по себе си, технологията на функциониране на бисквитките има предвидени защитни механизми. Например бисквитките от един уеб сайт не могат да бъдат прочетени от друг сайт. Но тук цялата схема се чупи поради факта, че бисквитките са достъпни за приложния слой на клиента (javascript), като в същото време милиони сайтове по света се възползват от иначе безплатната услуга за събиране на статистика за посещенията от един и същи доставчик. Именно този доставчик е свързващото звено в цялата схема. Всеки от сайтовете и всеки от потребителите поотделно не разполагат с особено полезна информация, но свързващото звено разполага с цялата информация и при добро желание, а повярвайте ми, за да бъдат безплатни всички тези услуги, желанието е преминало в нужда, тази натрупана информация може да бъде анализирана, обработена и използвана за всякакви нужди.

И тъй като често тези действия могат да навлязат доста надълбоко в личния живот на хората, Европейският съюз е предприел необходимите мерки, да задължи доставчиците на услуги в Интернет (собствениците на уеб сайтове), да информират потребителите за това какви данни се съхраняват за тях на крайните устройства (т.е. на самите компютри на клиентите) и за какви цели се използват тези данни.

Тук е много важно да уточним няколко аспекта. На първо място – използването на бисквитки, както и проследяването като процес не са забранени, просто се изисква потребителите да бъдат информирани какво се прави и с каква цел, както и потребителят изрично да е дал съгласието си за това. Другата важна подробност е, че бисквитките не са единственят механизъм за съхраняване на информация на крайните устройства и европейското законодателство не се ограничава до използването именно на бисквитки. Local Storage е съвременна алтернатива на бисквитките и въпреки, че функционира по различен начин и предоставя съвсем различни възможности, но също съхранява информация на крайните устройства и реално може да бъде използвана за следене на потребителите и може да засегне правата им по отношение на обработка на личните им данни. В този смисъл европейските директиви засягат всяка форма на съхраняване на информация на устройствата на потребителите, а не само бисквитките. Също така – директивите разглеждат съхраняването на данни за проследяване на потребителите отделно от бисквитките необходими за технологичното функциониране на системите в Интернет. Също така се прави и разлика между бисквитки от трети страни и бисквитки от собствениците на сайтовете, като в примера с бисквитките оставяни от Google Analytics, Google е трета страна.

Когато съхраняването на данните (били те бисквитки или други) се извършва от трети страни (различни от доставчика на услугата и крайния потребител), това не отменя ангажиментите на доставчика на услугата да информира потребителите, както и да им иска съгласието. Казано накратко, ако имам сайт, който използва Google Analytics, ангажиментът да информирам потребителите на сайта, както и да поискам тяхното съгласие, си остава мой (т.е. на собственика на сайта – лицето, което предоставя услугата), а не на третата страна (т.е. не е ангажимент на Google.

Също интересен факт е, че директивата разглежда като допустимо, съгласието на потребителя да бъде получено и чрез настройка на браузъра или друго приложение. Тук можем обратно да се върнем към технологиите. Преди време имаше P3P (пи три пи като Platform for Privacy Preferences, не ръ зъ ръ)– технология, която започна обещаващо, но в последствие беше имплементирана единствено от Internet Explorer и в крайна сметка разработката на спецификацията беше прекратена от W3C. Една от сочените причини е, че планираната технология беше относително сложна за имплементиране. Към днешна дата повечето браузъри поддържат Do Not Track (DNT), което представлява един HTTP header с име DNT, който ако присъства в заявката на клиента със стойност 1, посочва, че потребителят не е съгласен да бъде проследяван. Разбира се, проследяването, което се визира от DNT и запазването и достъпването на информация на крайните устройства на потребителите, което се визира в европейските директиви на се едно и също. Може да записваш и четеш информация на клиента, без да го проследяваш, което би нарушило европейските директиви, както и можеш да проследиш клиента, без да му записваш и четеш данни локално (например чрез Browser Fingerprint и с дънни съхранявани изцяло на сървъра).

Накрая, нека обобщим:

  1. Европейският съюз не забранява бисквитките;
  2. Европейският съюз предвижда мерки за защита на личните данни, като налага правила за искане на позволение от потребителите, когато се записват и достъпват данни на крайните им устройства, когато тези данни;
  3. Изискването за информирано съгласие не се ограничава единствено до бисквитките, а покрива всички съществуващи и евентуално бъдещи технологии позволяващи записване и достъпване на информация на крайните устройства на потребителите;
  4. Информиране на потребителите следва да има, както и трябва да им се поиска, независимо дали данните се записват или достъпват директно от доставчика на услугата или чрез услугите на трета страна. Или по-просто казано, ако използваме Google Analytics, ние трябва да предупредим потребителя и да му поискаме съгласието, а не Google. В този случай доставчикът на услугата (самият сайт) се явява като оператор на лични данни (не по смисъла на българския ЗЗЛД, но по смисъла на европейските директиви, а Google се явява трета страна оторизирана от администратора да управлява тези данни от негово име и за негова сметка – ерго отговорността е на администратора;
  5. Информиране на потребителя и искане на съгласие не е необходимо, когато записваните и четените данни се използват за технологични нужди и това е свързано с предоставянето на услугата, която потребителят изрично е поискал да използва. Бих казал, че когато случаят е такъв, лично аз бих избрал да информирам потребителя какво и защо се записва и чете, без обаче да му искам съгласието;
  6. Според Европейските директиви съгласието може да се изрази от потребителите и чрез специфични технологии създадени за тази цел, но използването на технологиите не отменя необходимостта от информиране на потребителя относно това какви данни се съхраняват и с каква цел се обработват;
  7. Европейската нормативна уредба в това отношение изглежда не е траспонирана в националното законодателство на България, което не означава, че може да не се спазва;