Tag Archives: Европейски парламент

Европейските Му партньори не са чак такива аматьори

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ep-resolution-bulgaria.html

неделя 11 октомври 2020


Резолюцията на Европарламента за НЕсвободата е безпрецедентна, но това едва ли учудва някого в България. Ние сме си свикнали да сме първи по всичко отрицателно в ЕС – по корупция, зависимост на медиите и институциите, бедност, емиграция, смъртност, ниско качество на живот… Е, друго си е да ти формулират и кажат право куме у очи от най-високата институция на Европейския съюз, че корупцията е повсеместна, няма разделение на властите, главният прокурор е недосегаем, европейските средства се крадат, медиите са марионетки, полицията и държавата упражняват насилие спрямо журналисти и гражданско общество официални институции се използват за сплашване и наказание на бизнесмени и публични личности. Но и това чудо ще мине. Три дена яли, пили и се веселили и после всичко ще си тръгне постарому.

Или може би не? Може пък надеждите на управляващите ще бъдат опровергани чак този път? Подобно развитие на ситуацията изглежда не само все по-вероятно, но и все по-близко във времето. Предстои да разберем. Нека обаче оставим сериозните анализи и прогнози на големите умове на нашето време и да се позабавляваме на собствен гръб.

Нито килимите на Караянчева, детските, които ще раздава Сачева или вижданията на премиера за „дискусионните“ точки от историята на България и Северна Македония не успяха да впечатлят кой знае колко през тази седмица. Заплахите от сплотените като за последно редици на управляващите, че след резолюцията у нас ще настане истинско царство на джендъри, бежанци, македонизъм, анархия, опозиция и други дяволски творения – също.

Друга опорна точка обаче лично мен ме разтърси из основи и за пореден път ме убеди, че липсата на логическа мисъл и трезва преценка на ситуацията е втора природа на всеки, докопал кокала на властта в България. Първия път, когато чух тази теза, си помислих, че не съм разбрал правилно, но след като пред камерите я повториха десетки усти със свои думи, разбрах, че повредата не е в моя телевизор. Накратко, става въпрос за следното.

Лошите протестиращи пак се показали като предатели срещу Родината, защото привлекли вниманието на Европата към кирливите ни ризи и резолюцията поставила незаличима дамга не само върху сегашното правителство, но и върху всички следващи. В тия няколко думи се съдържат толкова много стряскащи признания на ония-дето-ни-пазят-от-комунизма, че направо да се чуди човек дали не са изтръгнати от устата на някой висш партиен деец от златните времена на развития социализъм.

Веднага се набива на очи далеч не другарската критика срещу ония, които дръзват да изкрещят, че има не нещо, а много гнили неща в България. Как другите могат да си мълчат, а точно те създават неприятности? Управляващите изглежда искрено мислят, че ЕС забелязва какво се случва у нас едва, откакто има протести. Дори и така да е обаче, те изобщо не могат да проумеят, че е не право, а задължение на всеки член на гражданско общество да дава гласност на нередностите, с които се сблъсква, вместо да помага за замитането им под килима. Тяхното мислене е на средновековни феодали, които са изумени от дързостта на крепостните си селяни. И е толкова закостеняло, че не само, че няма да се промени, но и те го излагат на показ, без да намират нищо нередно в това.

Още по-интересно е обаче, че с думите си представителите на ГЕРБ индиректно признават, че през единадесетте години, през които са на власт, са сътворили толкова глупости и са забъркали такава каша, че не едно, а няколко правителства след тях няма да могат да се преборят с тях. Ние, обикновените граждани, го виждаме и сме наясно, от Брюксел също няма как да са го пропуснали, но да си го признаят самите управляващи, вече е забележително явление. Макар и лъжливо. Защото едва ли някой би приписвал кражбите и гафовете им на евентуално бъдещо правителство, което е достатъчно компетентно, некорумпирано и решително, за да тръгне по правия път.

Колкото и обвинения да хвърлят от ГЕРБ, колкото и закъснели подаяния да раздават на най-възрастните и най-малките, колкото и да търсят под вола теле, резолюцията на Европейския парламент наистина е нещо непознато досега. Недомлъвките и прословутото дипломатично говорене са заменени от трезва и детайлна оценка на ситуацията, обективно представяща окаяното състояние, в което се намират държавните институции в България. И посочва виновниците за това.

Повече от Брюксел не са длъжни да правят. Текстът недвусмислено легитимира желанието на милиони българи, които не си мълчат, за да не се изложим пред чужденците, това правителство да бъде свалено, главният прокурор да подаде оставка, а целият модел на управление в страната ни да бъде променен из основи.

Ние, обикновените граждани, няма от какво да се срамуваме, за да го крием. Нека понесат срама и отговорността си ония, които са се наклепали до лактите с меда от кацата. Тях ще накацат мухите, а ние имаме повод за радост, защото досега правителството май бъркаше учтивия тон на европейските чиновници с късогледство и пасивност. Е, беше крайно време да се нарекат нещата с истинските им имена.

Граждани срещу произвола Потърпевши от ЧСИ-та с петиции към ВСС, президента и премиера

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/vss-petition-chastni-sudebni-izpulniteli.html

петък 22 май 2020


Потърпевши от действията на частни съдебни изпълнители (ЧСИ) внесоха петиция с искане да бъдат изслушани от членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС). Отделни петиции се подготвят и за провеждане на срещи с президента Румен Радев и с премиера Бойко Борисов. Същевременно докладът за резултатите от мисията през февруари 2020 г., когато членове на Комисията по жалби и петиции (КЖП) в Европейския парламент (ЕП) се срещнаха с Камарата на ЧСИ и с министрите на правосъдието Данаил Кирилов и икономиката Емил Караниколов, се бави заради епидемията от коронавирус, научи „Биволъ” от Брюксел. 

Молба за съдействие Сдружение Солидарност

Потърпевши от действията на ЧСИ-та внесоха петиция с искане да бъдат изслушани от членовете на ВСС. За това съобщи пред медиите в четвъртък учредителят и член на УС на Сдружението на потърпевшите от ЧСИ и съдебната система „Солидарност” Ивайло Илиев.

Никой от членовете на ВСС, включително главният прокурор Иван Гешев, с които от „Солидарност” искаха да говорят, не се показа пред сградата на съвета. Но на място бяха докарани два микробуса с полицаи срещу малкото явили се петиционери. Този път пазителите на реда бяха добронамерено настроени и изслушаха с интерес основните претенции на потърпевшите към властта.

С петиции срещу рестрикции

Петицията на “Солидарност” до ВСС (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

От “Солидарност” искат задължително издаване на съдебни актове за длъжниците и отговор на въпросите по какъв принцип се разпределят делата между държавните съдебни изпълнители (ДСИ) и ЧСИ-тата. Според Ивайло Илиев резултатът почти винаги е в полза на последните, тъй като Камарата на ЧСИ има „разпънат чадър от страна на Инспектората на Министерството на правосъдието”.

Сдружението събира подписи за срещи на петиционерите с президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов. „Защото в неговите ръце е съдебната система, полицията, прокуратурата”, посочи Ивайло Илиев пред „Биволъ”.

“От писмо на Министерство на правосъдието до нас става ясно, че средно годишно за 2017 и 2018 г. са издавани по 300 000 дела, от които 265 000 са при частни съдебни изпълнители, а останалите около 40 000 са дадени на държавни съдебни изпълнители”.

“При частните съдебни изпълнители тарифите са много по-високи, а при държавните са по-ниски. Но длъжникът не може да избира кой да му събира дълга”, каза още основателят на „Солидарност” пред журналисти.

Той предположи, че след като отпадне извънредната ситуация и отворят съдилищата, ще има бум на нови случаи за отнемане на имущество. Затова призова гражданите, които се посещават от призовкари, без да са извикани в съда, незабавно да информират своите адвокати и сдружението.

На сайта на сдружението е качена петицията до държавния глава от 24 април 2020 г., подписана от председателя на сдружението Димитър Панайотов.

„Обръщаме се към Вас, тъй като от 2008 г. с въвеждането на заповедното производство по Гражданския процесуален кодекс се извърши „узаконено“ чрез съдебни актове ограбване на български граждани и фирми в полза на банки, частни лихвари, монополни дружества, поставени със закона в привилегировано положение да извършват социални услуги (Топлофикация, ВИК и енергийни дружества)”.

Полицаите се оказаха повече от петиционерите (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

Според „Солидарност”, в следствие на това се заобикаля нормалният начин за провеждане на съдопроизводство, за което свидетелстват статистически данни, предоставени от Министерство на правосъдието и публикувани на сайта на сдружението.

„Годишно в България се образуват над 300 хиляди изпълнителни дела, от които над 260 хиляди са при частни съдебни изпълнители, а останалите при ДСИ, като същите в огромната си част произтичат от заповедни производства и броят им непрекъснато се увеличава. Наши жалби, петиции и сигнали, и доказателства за нарушаването на Европейското право от страна на съда и ЧСИ / ДСИ са публикувани на нашия сайт”.

Според „Солидарност”, в следствие на това огромна част от имоти, жилища на граждани и фирми бяха продадени на безценица като едновременно с това тези хора са превърнати в аутсайдери на обществото.

„Районни съдии, частни и държавни съдебни изпълнители са извършили и продължават да извършват множество документни престъпления и длъжностни такива, които могат да бъдат бързо установени по безспорен начин като бъде извършена незабавна проверка на техните частни граждански и изпълнителни дела.

Във връзка с констатираните от нас порочно прилагане на правото на ЕС по Заповедното Производство и Изпълнителния Процес, както и пълното бездействие до момента на всички институции, които сезираме, ние настояваме за незабавна среща с представители от Сдружение „Солидарност“ и представители на подписалите петицията с всеки един от Вас поотделно или заедно, както и с целия висш съдебен съвет”, гласи петицията до Румен Радев.

Ивайло Илиев с единствените представители на властта пред ВСС (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

Петицията е изпратена до институциите на Европейския съюз, посолствата на държавите-членки, членовете на Европейския парламент и на местните такива, както и до националните медии в Европа и България.

„Искаме да разберем лично Председателят на ВКС Лозан Панов ли е подписал адресираното до нас писмо или друг ползва неговото име с цел въвеждане в заблуждение на милионите набедени за длъжници с издадени нищожни заповеди за изпълнение”, обясняват на сайта си от „Солидарност”.

От сдружението уверяват, че внасянето на петициите ще продължи и в следващите дни, докато не бъде организирана среща „с наши и на потърпевшите представители, която да бъде излъчвана на живо”.

„На това корумпирано правораздаване, в нарушение на основните права на гражданите, Конституцията и ГПК, трябва да бъде сложен край и да се намери начин за колективно преразглеждане на делата, преустановяване на порочната практика на съда и внасяне на необходимите законодателни промени в ГПК и ЗСВ”.

Ивайло Илиев се закани, че ако представителите на ВСС, държавният глава и министър-председателят не пожелаят да се срещнат с потърпевшите от произвола на ЧСИ, ще последват протестни действия и дори гладни стачки.

Жалбите и петициите – под карантина

Снимка: Биволъ

Както написа „Биволъ” на 27 февруари 2020 г., Комисията по петиции с председател Долорес Монсерат посети България, за да събере информация от потърпевши граждани и правосъдното министерство и да установи има ли нарушение на правото на справедлив процес. Вижте материала по темата: „Евродепутати с критика и остри въпроси за ЧСИ-тата към Данаил Кирилов”.

За конкретните случаи на нарушения от страна на ЧСИ-тата „Биволъ” писа на 15 януари 2020 г. “Частният съдебен изпълнител около Момчил Мондешки – Стоян Якимов, а също така близкият до ГЕРБ и ДПС в Хасково негов колега Делчо Пехливанов се занимават с незаконна търговска дейност: имотите на длъжниците се изкупуват от близки фирми”, разкри тогава „Биволъ” под заглавие „Комисия от Европарламента идва у нас заради произвола на ЧСИ”

Евродепутатът Кристиан Терхеш, Снимка: DiGi 24

След мисията от края на февруари, в рамките на 2-3 месеца трябваше да излезе докладът на комисията въз основа на установените факти.

Докладът на Комисията по жалби и петиции за срещите с потърпевшите и представители на съдебната система у нас заради жалбите срещу ЧСИ-та обаче се бави, коментира пред „Биволъ” евродепутатът от Румъния Кристиан Терхеш, който като член на Комисията по петиции към ЕП посети България през февруари 2020 г. заедно с тримата си колеги от Испания, Румъния и Латвия.

„С тази пандемия всичко се обърна с главата надолу”.

Според него предстои да се изясни докъде е стигнала работата по доклада за мисията на евродепутатите в София: „Работи се по доклада. Но не мога да дам повече детайли, защото процедурата не е публична”, посочи той.

Информацията потвърдиха за “Биволъ” и от кабинета на българския евродепутат Радан Кънев, който е запознат със случая:

„Докладът не е готов. Сега всичко е забавено по график заради Covid19”.

Оттам също обещаха да проверят докъде е стигнала работата в секретариата на КЖП към ЕП. 

Ексминистърът на правосъдието Цецка Цачева отричаше пред ЕП да има нарушения Комисия от Европарламента идва у нас заради произвола на ЧСИ

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/ep-petition-bailiffs.html

сряда 15 януари 2020


Частният съдебен изпълнител около Момчил Мондешки – Стоян Якимов, а също така близкият до ГЕРБ и ДПС в Хасково негов колега Делчо Пехливанов се занимават с незаконна търговска дейност: имотите на длъжниците се изкупуват от близки фирми. Сигналите на потърпевшите от Камарата на съдебните изпълнители в България стигнаха до Брюксел. 15-те петиции на Сдружението на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система „Солидарност” са заведени в Комисията по жалби и петиции на Европарламента. Екипът на Омбудсмана на ЕС проверява жалбите. През февруари 2020 г. в София идва специална мисия от евродепутати за проверка на произвола на ЧСИ у нас, научи „Биволъ”.  Те ще проведат срещи с министрите на правосъдието и икономиката Данаил Кирилов и Емил Караниколов и представители на БНБ.  

Специална мисия от евродепутати в Комисията по жалби и петиции (КЖП) в Европейския парламент (ЕП) идва в София в края на февруари 2020 г. Поводът е мащабната визита на „Солидарност” и нейни активисти и потърпевши от ЧСИ-та в ЕП през септември, където те успяха да представят своите петиции пред членовете на КЖП в ЕП.

“Господа, при нас идва(т) Ревизор(и)” 

Евродепутатът Радан Кънев

Ексклузивната информация за предстоящата визита „Биволъ” получи от „Солидарност” и от евродепутатата от „Демократична България” / ЕНП Радан Кънев. „Да, факт е. През февруари мисията ще бъде в България”, коментира за „Биволъ” Радан Кънев.

Според него от всички негови български колеги в Европарламента само депутатите от ВМРО Андрей Слабаков и Ангел Джамбазки са потвърдили необходимостта от такава мисия за проверка на ситуацията с ЧСИ-тата у нас.

„Да, аз, Джамбазки и Слабаков, всички се произнесохме за провеждане на fact finding mission. Други не са участвали”, каза Радан Кънев.

Според него вече „има програма на мисията”, но самият той не е голям оптимист относно евентуалните резултати за потърпевшите от произвола на ЧСИ-тата у нас.

„Моята позиция е, че без законодателни промени няма как да има реален резултат. По принцип Комисията по петиции няма преки правомощия. Максимумът й е fact finding mission и сигнал до Европейската комисия”.

При министрите Данаил Кирилов и Емил Караниколов идват “ревизори” от ЕП (снимка: Club Z)

Информацията потвърдиха за „Биволъ” и от офиса на евродепутата Андрей Слабаков, според когото мисията на членовете на Комисията по петиции в София трябва да се състои поне от десетима души от различни държави-членки.

“Биволъ” се сдоби с програмата на двудневната визита на специалната комисия от ЕП, която ще продължи два дни – на 25 – 26 февруари. Планирано е да се срещнат с министъра на правосъдието Данаил Кирилов, а също така с министъра на икономиката Емил Караниколов.

Очевидно е, че управителят на Българска народна банка (БНБ) и подуправителите са много заети в края на февруари, защото за срещата на евродепутатите в сградата на банковия регулатор пише, че ще е с ръководителя на Дирекция “Банков надзор”.  Заради сигнала на НПО-то “Екогласност” предстои и среща на евродепутатите с кмета на гр. Монтана и служители на областното РИОСВ.

Омбудсманът на ЕС Емили О’Райли (снимка: EUObserver)

На 18 декември 2019 г. е получен и отговорът на жалбата на “Солидарност” до Омбудсмана на Европейския съюз Емили О’Райли, с който “Биволъ” също разполага (виж долу).

В него пише, че Отдел 1 “Проверки и ИКТ” към офиса на  Омбудсмана на ЕС “ще анализира предоствената информация”.

От отговора става ясно, че след анализа екипът на Омбудсмана на ЕС ще реши каква резолюция да наложи на жалбата и дали да информира ЕК относно описаните от българското НПО нарушения.

EUOmbudsmanAnswer

Писмото от офиса на Омбудсмана на ЕС

Български НПО „десант” в Брюксел

Представителите на “Солидарност” в Брюксел (Снимка: Евроком)

Както съобщи на 5 септември 2019 г. сайтът на телевизия „Евроком”, група български адвокати и правозащитници начело с НПО “Солидарност” са изслушани в Комисията по петиции на Евроапрламента (виж материала „Банките и ЧСИ-та ограбват гражданите и бизнеса“).

На заседанието в Брюксел адв. Владислав Янев обяви, че става дума за ограбване на българския народ „по узаконен начин“ чрез банки и ЧСИ-та.

Адвокатът обвини съда във Варна, че не е приел текстове от евродирективи понеже нямало анализ за правна съвместимост с местно законодателство. Той даде пример и със съдия от Варна, която е кредитополучател в банката, срещу която разглежда дело от потърпевши потребители.

Правозащитникът Николай Колев – Босия тогава заяви, че банките и ЧСИ-та работят с цел ограбване на гражданите.

„В този си законовата рамка в България създава условия за организираните престъпни групи във вида: банка – синдик ЧСИ – районен съдия – прокурор – оценител. Това е дълбоко порочна и неконституционна, несправедлива практика“.

Адвокатът Светла Миланова призова за строг мониторинг, защото българските институции привидно „правят крачки за промяна на законодателството, но тези промени не се случват докрай“.

От Комисията тогава признаха, че наистина, процедурите в наредбите за изпълнение на съдените решения „не са хармонизирани с тези на ЕС”. Но комисията можела да се намеси „единствено, когато европейското законодателство има регулация за конкретни аспекти“.

Оттам припомниха, че през януари 2019 г. ЕК започна процедурата срещу България, включително заради Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). И с поправките щяло да има „повече права за потребителя, за платежно нареждане и правото да предостави договора, преди да бъде издадено решение за заплащане”.

„Комисията няма право да се намесва в индивидуални, отделни случаи в българските съдилища, ще наблюдаваме и ще обсъждаме последващи стъпки“ (вижте видеото).

Но резултат очевидно има, поне КЖП към ЕП се съгласи да прати мисия за проверка на жалбите, влезли в петициите, в София.

Председателят на Комисията по жалби и петиции в ЕП Долорс Монсерат

През декември 2019 г. Ивайло Илиев пише до новата председателка на Комисията по жалби и петиции в ЕП Долорс Монсерат.

„Поради изключителния интерес от членовете на гражданското ни движение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система към това посещение се обръщаме към Вас с молба да ни информирате за датата, престоя, състава на мисията, както и предмета на проверката”.

“Молим също така да ни съдействате да проведем среща на определени членове и наши юристи със състава на мисията с цел представяне на нови доказателства по проблемите и пълнота на проверката”, гласи писмото, с което “Биволъ” разполага.

Цецка Цачева: Не приемаме твърденията на жалбоподателите

Бившият министър на правосъдието Цецка Цачева замина след скандала Апартаментгейт

Повод за подаването на нови 15 петиции е наличието на 3 петиции от Ивайло Илиев в качеството му на председател на НПО „Солидарност” през 2017 г. Тогава от него са подадени петициите срещу дейността на ЧСИ в България под номера 0038/2017, 0063/2017 и 0408/2017.

Преди Министерството на правосъдието на Република България под ръководството на тогавашния министър Цецка Цачева да отговори на КЖП в ЕП минава…над една година.

Официалният отговор от 17 страници постъпва в деловодството на ЕП едва на 19 декември 2018 г., като е регистриран с печата на тогавашния председател на Комисията по петициите Сесилия Викстрьом (АЛДЕ).

На 17-те страници подчинените на Цецка Цачева обясняват, общо взето, че сигналите срещу ЧСИ и работещия в тяхна полза Гражданско-процесуален кодекс (ГПК) на Република България били не само в полза на гражданите, но и „добре синхронизиран” със закодателството на ЕС, което има предимство над националните законодателни рамки в страните-членки.

Например подробно се обяснява, че според ГПК на Република България нямало как да се правят вземания от длъжници с участие на ЧСИ-та, без да бъдат минати съответните процедури.

„Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно”.

„На практика заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание”, пише Цецка Цачева относно съответния чл. 410 от ГПК.

Споменава се и чл. 417 от ГПК, спроед който „законът придава формална доказателствена сила на изброените в посоечения законов текст документи и въз основа на тях съдът прави изводите си дали вземането е изискуемо”.

„Заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчват на длъжника от съдебния изпълнител, от който момент започва да тече двумесечн срок, в който длъжникът може да депозира възражение срещу издадената срещу него заповед”.

Оборват се петициите, с мотива, че това едва ли не било възможно според законодателството.

„На практика не може да се говори за замразяване на всички активи, каквото твърдение е изложено в петициите, тъй като наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да съразмерни на задължението, като се отчитат всички данни и обстоятелствата по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено”.

BG Ministry Of Justice On Solidarnost Petition

Многостраничното писмо на Цецка Цачева до ЕП защитава ЧСИ-тата у нас

Писмената позиция на екипа на Цецка Цачева НПО-тата смятат за абсолютно “формална” и “безполезна”.

„Това, което пише в позицията на Министерството е само на хартия, реално съдилищата в България се произнасят точно противоположно на декларираното и не в полза на гражданите!”,

коментира относно официалната позиция на бившия правосъден министър Ивайло Илиев.

Конфликт на интереси сред ЧСИ-тата?

Председателят на Сдружение “Солидарност” Ивайло Илиев

От сигналите на редица граждани до “Солидарност”, става ясно, че ЧСИ-тата си създават обръчи от фирми, за да изкупуват запорирани недвижими имоти и друго имущество на длъжници.

Но Законът за частните съдебни изпълнители забранява подобна  практика.

Чл. 6. (1) Частният съдебен изпълнител не може едновременно:

  1. да бъде народен представител, министър, кмет или общински съветник;
  2. да заема длъжност в държавен или общински орган по служебно правоотношение;
  3. да работи по трудово правоотношение;
  4. да упражнява адвокатска професия;
  5. да бъде нотариус;
  6. да бъде синдик;
  7. да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или кооперации.

Затова в сигнала на „Солидарност” до „Биволъ”, на свой ред, се посочва, че някои от ЧСИ-та, включително поне двама членове на УС на КЧСИ, са „еднолични собственици на капитала на търговските дружества, а като управители на същите са назначавани членове на семействата им, с цел  прикриване на незаконосъобразните им действия”.

„Създадена е една порочна практика, в която имуществата предоставени на публична продан по изпълнителни дела на едни ЧСИ се изкупуват и придобиват от дружествата на други такива”.

От „Солидарност” се възмущават, че са изпращали многократно сигнали до институциите, но действия по предотвратяване на проблема и до сега не са последвали. „Надяваме се да последват по сериозни мерки от българските институции по предотвратяването на закононарушенията, извършвани от ЧСИ”.

В повечето случаи, отговорите от институциите по техните писма-сигнали разясняват, че компетентен орган по извършването на надзор и контрол над ЧСИ е самата Камара на ЧСИ.

Ръководството на Камарата на ЧСИ в България

„Сами разбирате създалата се ситуация, в която липсва надлежен контрол, а ЧСИ  сами контролират себе”, казва председателят на “Солидарност” Ивайло Илиев.

В сигналите има цял списък от ЧСИ-та, сред които трима са сред най-влиятелните в България. Двама от тях са членовете на УС на Камарата на частъните съдебни изпълнители. Още един – син на бивша председателка на Адвокатска колегия – Хасково.

ЧСИ с рег. № 840 (с район на действие Софийски градски съд) Мария Красинова Цачева е в УС на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България. А съпругът ѝ е ЧСИ с рег.№ 926 Владимир Людмилов Цачев (с район на действие СОС гр. Елин Пелин).

Двамата са съдружници във фирмите: Октогор Бластик АД (ЕИК 204691866), „МАРИЯ 2006“ ЕООД (ЕИК 175089003) и „Анаполис България“ ЕООД (ЕИК 131172928). На дата 17.08.2017 г. Мария Цачева и Владимир Цачев са апортирали свои имоти на стойност 1 839 800 лв. във фирма „ОКТОГОР БЛАСТИК“ АД с ЕИК 204691866, сочи справка в Имотния регистър от 17.08.2017 г. с вх. No. 53240.  

Според сигнала в гр. Хасково „се извършват някои незаконни действия” от частния съдебен изпълнител Захари Запрянов с рег.№875, с район на действие Окръжен съд град Хасково. ЧСИ е съдружник във фирма ,,ЛУКСОР 2014” ООД (ЕИК:203103840) със сестра си Вера Георгиева Георгиева и майка си Веска Георгиева Запрянова, която е бивш председател на Адвокатска колегия – Хасково. Съдружник е и в ,,ЛПЗ-ИНВЕСТИЦИИ” ООД (ЕИК:201765293) с Делчо Николаев Пехливанов, който е „основен участник по обявени от ЧСИ-то търгове за закупуване на имоти”.

Разследването на “Биволъ”: “Хасковски колиби в София”

Делчо Пехливанов на свой ред извършва търговска дейност чрез 8 фирми. Но е интересна най-вече ,,САНИКА 2003” ЕООД (ЕИК:1311141167). За нея сигнализиращите сочат, че е „агенция за недвижими имоти с помощта на която се управляват „закупените имоти от търговете”.

Делчо Пехливанов е един от героите на разследването на „Биволъ” „Хасковски колиби в София”. Той е бизнес партньор с кмета на Минерални бани – Хасково Мюмюн Искандер от ДПС.

В активите му има голямо количество апетитни заменки на земи в хасковски и харманлийско, извършени през 2009 г. в края на мандата на Тройната коалиция. По информация в медиите преди време той е бил нападнат и пребит с железни пръти от двама мъже посред бял ден в Хасково.

Стоян Якимов: ЧСИ – милионер?

Председателят на Камарата на ЧСИ Стоян Якимов

Стоян Благоев Якимов е ЧСИ с рег.№ 844 и е зам.-председател на Управителния съвет (УС) на Камарата на частните съдебни изпълнители. Той стана известен покрай случая с Корпоративна търговска банка (КТБ) и други станали публично достояние случаи.

Герой е на редица разследвания, в т.ч. на това на „Биволъ” от 2016 г. „Фирми, свързани с Мондешки, придобиват имоти, заложени в КТБ”. Toва разследване на Биволъ установи, че с помощта на ЧСИ Стоян Якимов, известен от скандални казуси, свързани с адвоката на Делян ПеевскиМомчил Мондешки, фирми са успели да придобият на занижени цени имоти на КТБ.

Според сигнал на “Солидарност” ЧСИ Стоян Якимов също нарушава закона, като е съдружник в поне 7 фирми заедно със съпругата си, която в повечето е посочена като “мениджър”. Справка от Търговския регистър сочи, че Стоян Якимов наистина извършва търговска дейност с инвестиции в земеделие, ВЕИ-та, имоти и др.

Съпругата му Василка Николаева Якимова е управителка във фирмите, в които е собственик или съдружник „ЕКО БИО ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ЕООД с ЕИК 203866088, „ЕНЕЛЮШЪНС“ ЕООД с ЕИК 200895017, „ БОЯНА ЕСТЕЙТС 2013“ ЕООД с ЕИК 202721976, „ НОНДА“ ЕООД ЕИК 201049010.

„БОЯНА ЕСТЕЙТС 2013“ е придобила имоти на публична продан при ЧСИ в бизнес сградата на строителния гигант КРИТ „Азимут” на бул. България и бул. Г. Делчев. Цената е посочена в размер на 223 хил. лв. Интересното е, че наемът на един квадратен метър офис площи в сградата на КРИТ на бул. „Гоце Делчев” според справка на „Биволъ” из столични агенции за недвижими имоти е поне €100.

Отчаяние от частния ЧСИ на Мондешки…

Адвокатът на Делян Пеевски Момчил Мондешки (снимка: “Биволъ”)

На 7 август 2014 г. финансистът Васил Кендов написа подробно за спора си с ЧСИ Стоян Якимов в своя блог Kendov.com. Постингът е озаглавен «Историята с ЧСИ Стоян Якимов, погазването на закона и липсата на надежда».

“От банката ми казаха, че фирмената ми сметка е блокирана от ЧСИ Стоян Якимов, което определено беше изненада за мен. Не бях получил запорно съобщение преди това, понеже нямаше и нужда. Сумата беше платена още през 2012 г. С банков превод”, пише Васил Кендов.

След това финансистът разказва, как продължава да получава писма от Националната агенция за приходите (НАП), че не е внесъл ДДС.

А се оказа, че ЧСИ просто не е превел парите в НАП, заради което е запорирана фирмената му сметка.

“Гответе децата си за чужбина. Не забравяйте, че ЧСИ Стоян Якимов сигурно има близки и приятели. Неговите служители имат близки и приятели. Тези в НАП също имат сметките и приятели. Въпросът е дали искате да сте част от тяхното общество?”.

Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) не е организацията, с която е лесно да се свържете – на двата посочени номера отговаря дигиталният телефонен секретар, без да ви свързва с реален човек. На сайта не са посочени  имейли или номера (дори служебни стационарни) на членовете на УС, няма как да се свържете и с ръководителката „Връзки с обществеността и протокол”.

След като все пак се свързахме с нея на мобилния ѝ телефон, тя отказа да коментира ситуацията по същество. „Аз не съм чувала за никакви жалби и петиции”, заяви пред „Биволъ” пресаташето на КЧСИ Антоанета Никова-Велинова.  Но на следващия ден тя се обади, за да предостави позицията на ръководството, което се оказа в течение със сигналите.

“Две проверки са извършени (през 2018 и 2019 г.) от КПКОНПИ. Няма установени нарушения на Закона. На Мария Цачева е направена проверка през 2019 г. Няма установени нарушения”

Сайтът на КЧСИ е създаден с парите на данъкоплатците от ЕС

Не на последно място, следва да се отбележи, че официалната интернет страница на КЧСИ в България е изключително бедна не само като наличие на контактна информация.

Информация, полезна за гражданите, липсва почти напълно. Но същевременно доста замогналите се от дейността си ЧСИ дори за този уебсайт не са се бръкнали в джоба си.

„Сайтът е разработен с финансовата подкрепа на Програмата за социална трансформация в Централна и Източна Европа (МАТРА) на Министерството на външните работи на Холандия”, пише долу на главната му страница. Тоест, дори уеб страницата им е направена за сметка на европейските данъкоплатци.

 

Българин дарил €75 хил. за мандат на евродепутат в Австрия?

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/strache-staykov.html

събота 14 декември 2019


Българският бизнесмен замесен в гръмкия скандал “Щрахе” в Австрия е живеещият във Виена предприемач Стоян Стайков (на водещата снимка в карето). Той предоставил заем от 75 000 € на Барбара Капел, която според австрийски медии трябвало да плати на бившия вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе сумата от 100 000 €, за да влезе в листата за евроизборите през май 2019 г.

Вицеканцлерът Щрахе подаде оставка след огласяването на записи, в които той обещава на мнима съпруга на руски олигарх съдействие в Австрия срещу пари в кеш. Днес Щрахе беше изключен и от ултрадясната Австрийска партия на свободата (АСП).

Щрахе, записан как обещава на мнима съпруга на руски олигарх политическо влияние срещу пари в кеш.

Биволъ се свърза със Стоян Стайков, който потвърди, че е дал 75 000 евро на Капел като личен заем. Той отрече парите да са били за скандалния Хайнц-Кристиан Щрахе и отхвърли всички съмнения, че е имало нещо нередно около предоставянето на сумата. Стайков каза още, че във Австрия тече прокурорска проверка, поискана от самия него.

Български “чувал” с пари

„В края на ноември т.г. в. Kurier разкри, че Барбара Капел е получила 55 000 евро от предприемач и ги е доставила в централния офис на партията. Разследването на Der Standard стигна до български бизнесмен, който често е общувал с Капел, в т.ч. покрай спора за производителя на минерална вода Güssinger. Капел му е казала: „Х.К. иска парите, за да мога да се върна в Европейския парламент”. – написа австрийския Der Standard.

Името на мистериозния български бизнесмен не се споменава, но е обозначен oт австрийските вестници Der Standard, Kurier и Die Presse като Herr S. (г-н S). „Биволъ” установи, че става дума за живеещия във Виена „предприемач” Стоян Стайков Стайков, приближен на бившия зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Ексдепутатката и АПС отхвърлиха твърденията за търговия с мандати.

Барбара Капел снимка Die Presse

“В нито един момент не съм се опитвала да си купя мандат в Парламента на ЕС, нито партията, нито бившият партиен лидер се обръщали към мен с такова искане”, заяви Барбара Капел пред Mittagsjournal.

Лидерът на групата на АПС в Европарламента Харалд Вилимски заяви пред телевизия ORF, че твърдението за опита да бъде продаден мандат на Барбара Капел било „неразбираемо и нелогично”. Според него, и без това било ясно, че „поради различията си” с курса на партията, тя не е била спрягана за листата на АПС в ЕП през 2019 г.

“Твърдението, че АПС или парламентарната ни фракция са искали или получили пари срещу мандат в ЕП, е смела лъжа, която ще има правни последици”, заяви генералният секретар на АПС Кристиан Хафенекер, цитиран от Die Presse.

Стоян Стайков: Питайте жената за заема. Не са 50, а 75 хиляди.

„Биволъ” се свърза по телефон със Стоян Стайков, който потвърди за медията ни, че информацията от австрийските вестници касае неговите отношения с бившата европейска депутатка.

Според него обаче общата сума на заемите не била вярно посочена: „Общата сума възлиза на €75 000”.
Той увери, че с Барбара Капел се познава от поне 15 – 20 г., преди да е заела поста във властта или в ЕП. На водещата снимка той е с Капел и с Цветан Цветанов на форум по сигурността в САЩ.

“В онзи момент тя не е била на политическа длъжност, вече не е била нито общински съветник, нито депутат, нито депутат в Европейския парламент”, настоя българският предприемач.

Според него тя е поискала заема, за който с двама “приятели и колеги” са събрали средства. “В личен план, поискала ми е жената. Обадете се и я попитайте за какво са й били нужни тези пари” – каза той.

Той настоя, че не е извършил нищо незаконно и е уверен, че течащата прокурорската проверка ще го докаже. “Всеки може има нужда от средства, макар че, естествено, има нюанси”.

Стайков обаче отказа да каже с какъв мотив и за какви цели му е бил поискан заемът от страна на Барбара Капел. Бизнесменът твърди, че всъщност лично е поискал австрийската прокуратура да извърши проверката.

“В момента тече прокурорска проверка и мога да ви кажа, че е поискана от мен самия” – каза Стоян Стайков.

Липсата на „Доверие”

Името на Стоян Стайков Стайков излиза в Търговския регистър в България като мениджър, директор или член на борда в 7 различни дружества: «РЗ Метал» ЕООД, «Норд Алианс Асет Мениджмънт» АД, «Си Ай Ти Ес» АД, «Гарант Консулт» АД, «Тауър София» ЕООД, «Силк Тек Индъстрис» АД и «Риджънт Кепитъл» АД.

През 2007 г. тогавашната ръководителка на Комисията за финансов надзор Ралица Агайн подписва кратко решение за заличаване на застрахователен брокер „Сейф Инвест Бг” ООД на застраховател принадлежащ на фирма, чиито управители са Стайко Стайков Стайков и Александър Швендеман. Биволъ разполага с решението от две страници.

Пред „Биволъ” Стоян Стайков обясни, че е бил вписван само като управител по молба на негов приятел и „бивш полицай от Австрия” Александър Шведеман.

„Помогнах му само да регистрира, но след това се разделихме и нямах интерес да участвам в този бизнес”, каза Стайков. Според него след 2007 – 2009 г. почти няма участия във фирми в България, освен като управител в международна строителна компания.

Но през 2013 г. в. „Капитал” и в. „Банкеръ” свързваха Стоян Стайков с една мащабна сделка в застрахователния сектор. Тогава от американското сп. Bloomberg BusinessWeek, оцениха опита за придобиване на ПОК „Доверие” като „непрозрачна сделка”.

Подозрението бе, че потенциалните купувачи на ПОК „Доверие” – британската United Capital PLC и «Риджънт Кепитал» АД са свързани със Стоян Стайков. “Риджънт кепитал” АД е регистрирана в нов блок с жилищна част и бизнес център на столичната ул. “Искър” 54 (виж снимката на „Биволъ”).

Блокът, където е регистрирана “Риджънт Кепитал”. Снимка: Биволъ

“Риджънт кепитал” е със сложна собственост на две офшорни компании – “Фондация Тера инкогнита” от Лихтенщайн” и “Пош ентърпрайзис ЛЛС” от Сейшелите. Основен представител на акционерите и един от управителите е бившият изпълнителен директор на първата фалирала по време на прехода „Агробизнесбанк” – Румен Нанов, писа в. „Капитал”. Останалите членове на ръководството на “Риджънт кепитал” са българи и австрийци, които са свързани и с United Capital.

„В Риджънт Кепитал имам само 0.06% акции, което е абсолютно несигнификативно (незначително б.ред.)” – каза Стоян Стайков пред „Биволъ”.

Но в чешката REGENT CAPITAL A.S. според Търговския регистър Стоян Стайков Стайков пак е партньор с българските си съдружници по различни фирми – Кирил Христов Димитров, Румен Йорданов Нанов и Владимир Петров Ночев.

United Capital пък се ръководи от бившия депутат от НДСВ Димитър Ламбовски, който през 90-те е в управлението на свързваната със СИК „Първа източна международна банка”. Той е в управата и на друго свързано лице от групата – българското “РЗ метал” ЕООД.

Преди лятото на 2013 г. акциите на United Capital са били собственост на панамската офшорка Claton Group S.A и Nord Investment Inc. След това са придобити oт свързаната с руския банкер Сергей Мастюгин хонконгска офшорка Asia Trade Management Ltd. в партньорство с Regent Capital и неидентифицираната Regent Pacific Foundation.

„Риджънт Кепитъл” дели общи директори с „Юнайтед Кепитъл” като Гюнтер Рор и Камелия Здравкова, която според службата по вписванията на Англия и Уелс също е в мениджмънта на компанията от Есекс United Capital PLC. Гюнтер Рор е управител в „Сейнт Гебриъл Ресорт”, а заедно с него в ръководството и Камелия Здравкова.

Самата тя е в борда на директорите на 26 български компании, зад повечето от които стоят офшорни фирми от Швейцария до САЩ, както и дружества от Австрия и Германия. Такива са „Сил-Тек Индъстрис” АД, „Си Ай Ти Ес” АД, „Уайт Маунтин Голф Клуб” АД, както и 21 фирми за фотоволтаици под името „Соларленд”. Нереализираният проект за изграждането на фотоволтаичен парк “Соларленд” е с юридическо име “Солар Холд” ЕАД (Solar Hold). Едноличен собственик на капитала на фирмата пак е „Риджънт кепитал” АД.

Според още едно разследване, направено от британската агенция Reuters, регистрираната в Англия United Capital PLC е имала в сметката си едва…14 паунда! След което се появява нов акционер в лицето на LJ Capital, а в София се появява известната американска адвокатка Дебора Стърман, чиято цел е да убеди обществеността в законността на потенциалната сделка.

Същевременно вестник БАНКЕРЪ се обръща тогава към британската Сompany House – аналог на българската Агенция по вписванията. Тогава става ясно, че буквално за дни, на 7 август 2013 г., от 14-те паунда балансът в сметката на United Capital скача на 9,2 млн. лири. Но след по-малко от година, по данни към 31 май 2014 г. от тях в сметката остават само 5 паунда.

Изпарилите се € 630 млн. на руските данъкоплатци

Според „Капитал” „най-вероятният финансиращ” опита за придобиване на ПОК „Доверие” през United Capital е руската ОАО «Акционерный коммерческий банк «Инвестбанк» където най-голям акционер с около 20% от капитала е Сергей Мастюгин. В-к “Коммерсантъ” определя Мастюгин като „основен контролиращ акционер на банката”, като от 2016 г. той е в затвора. Руският банкер е осъден заради източването и фалита на „Инвестбанк” – изчезнали са влогове на сума от над 44,5 млрд. рубли или 629,7 млн. евро през 2013 – 2014 г.

Според „Банкеръ” „Инвестбанк” се е опитвала да купи и самия австрийски застрахователен гигант Vienna Insurance Group (VIG) през своята United Capital PLC, която по странно съвпадение пак се оглавява от австриеца Юрген Рор, партниращ със Стоян Стайков и Сергей Мастюгин в редица компании.

Сергей Мастюгин – снимка “Комерсант”

Още едно съвпадение. В столичния кв. Иван Вазов на ул. Емил Берсински 12 в близост до Бул. „България” се намира стъклена бизнес сграда „Ентърпрайз”. В нея се намират офиси на фирми, свързани с българската „Риджънт кепитал”. А през 2013 сградата трябваше да се намира българският филиал на „Инвестбанк” ОАО.

Това потвърждава и Стоян Стайков, според който обаче руската банка не е купувала тази сграда. „Те не бяха плащали в течение на 2 – 3 месеца наема и затова бяха помолени да напуснат, не помня името на представителя им за България…”, казва бизнесменът.

Част от парите според „Капитал” и Lenta Ural биха могли да отидат за купуването на най-големия пенсионен фонд в България с активи от над 2 млрд. лв. за „втора пенсия” на поне 1,25 млн. българи.

„Биволъ” получи документ на руски от 3 март 2017 г. Става дума за справка от държавната корпорация Агенция за застраховане на влоговете на Руската федерация (АСВ). В нея пише за погасяване на 2 161 иска на вложителите за 70,3 млн. рубли или около €1 млн. (виж скрийншотовете на таблиците от документа на АСВ).

Същевременно „Коммерсантъ” пише за поне 8,1 млрд. рубли (около €115 млн.), които са източени от банката според съдебното дело срещу Сергей Мастюгин.

Пред „Биволъ” Стоян Стайков отрича да е имал нещо общо с фалита на АКБ „Инвестбанк”, като публикациите на руската агенция Lenta Ural, че в неговите компании в САЩ и България са отишли част от парите на Сергей Мастюгин, определя като „поръчкови”. Според него срещу „поръчителите” вече са подадени сигнали и искове в прокуратурите и съдилища в Руската Федерация и Република Австрия.

Той обаче призна пред „Биволъ”, че лично се познава с банкера-затворник Сергей Мастюгин.

„Нямам никакво отношение нито към „Инвестбанк”, нито към фалита й. С г-н Мастюгин се познавам, бях го запознал с определени бизнесмени, но това не означава наличие на съвместен бизнес. Нито една фирма или проект, в които имам участие, не е взимала заеми от „Инвестбанк”.

На 3 октомври 2016 г. пък се сменя собствеността на здравния застраховател “Планета” – преименуван е на “Юроамерикан”. Предишният едноличен собственик продава своите 5 млн. акции отново на 11 лица с по под 10%.

Сред новите акционери отново е European-American Capital Group, както и свързаното с “Риджънт кепитал” “Логистичен терминал Свиленград”. Проектът за терминал в индустриалната зона на Свиленград трябваше да бъде реализиран през 2012 г.

Сред собствениците на „Планета” преди това е бил и Стоян Стайков. „Притежавал съм само 9% от акциите и съм ги продал, нямам нищо общо с новите собственици”, увери той „Биволъ”.