Tag Archives: екология

Сделка или не

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/sdelka-ili-ne/

Пет години след подписването на Парижкото споразумение за климата световните лидери все още не са се споразумели как да бъдат постигнати целите на този документ, основната сред които е намаляването на вредните емисии в атмосферата. Европейската комисия иска да ръководи този процес на преминаване към нисковъглеродна икономика, като предлага 55-процентно намаляване на парниковите емисии спрямо равнищата от 1990 г. и постигане на „въглеродна неутралност“ до 2050 г.

Някои държави от Източна Европа – като Полша, Чехия и България – първоначално обявиха тази цел за въглеродна неутралност до 2050 г. за невъзможна. Но на заседанието си през октомври Европейският съвет все пак постигна съгласие, че целта трябва да се преследва колективно от всички държави членки, като се насърчават справедливостта, солидарността и разходната ефективност при постигането ѝ. А по време на последното заседание в Брюксел премиерът ни заяви, че България може да постигне предложеното от ЕК намаляване на парниковите емисии. Това, че Бойко Борисов променя често позицията си, не е изненада за никого. Изразената политическа воля обаче не стига, ако не е подкрепена със съответните мерки и действия на управляващите у нас.

А какво всъщност направиха те, за да покажат, че страната ни е готова за преход към нисковъглеродна икономика?

На 30 октомври т.г. българското правителство представи за обществено обсъждане (с краен срок до 29 ноември) Национален план за възстановяване и устойчивост на страната ни през следващия програмен период. След това трябва да го изпрати като първа чернова в ЕК до края на тази година.

В своя план управляващите предлагат различни проекти в четири основни стълба. Единият от тях – „Зелена България“ – трябва да осигури с 4,5 млрд. лв. такова управление на природните ресурси, което позволява да се задоволяват текущите нужди на икономиката и обществото при запазване на екологичната устойчивост. Но в плана е очевидно как „управляващите бягат от темата за въглищата като от слона в стаята“, коментира пред „Тоест“ Меглена Антонова от „Грийнпийс – България“.

В документа няма нито дума за въглищните централи и топлофикациите,

затова пък в Програмата за енергийна ефективност в сградния фонд са предвидени 3 млрд. лв., за дигитализацията на Енергийния системен оператор (ЕСО) – 551 млн. лв., и други 848 млн. лв. за подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура в страната. В „Зелена България“ е заложено и създаването на Фонд за декарбонизация. С него най-вероятно правителството възнамерява да финансира прехода към нисковъглеродна икономика, без да е ясно с какви средства ще оперира той.

В общественото обсъждане на Националния план за възстановяване и устойчивост след COVID кризата със свои мнения се включиха десетки агенции, институти и организации. От „За Земята“ определят документа като „пожелателен списък с изброени добри практики, което го прави просто един шаблон, една заготовка,

60 страници есе на стойност 12 млрд. лв.“.

Организацията предупреждава правителството, че щом в основни документи залага на въглища, газификация и икономически абсурди като АЕЦ „Белене“ и АЕЦ „Козлодуй“, страната ни може да изгуби парите, осигурени от Брюксел.

Сходна е и позицията на Института за енергиен мениджмънт, според която е подценен приоритетен сектор като енергетиката – ключов фактор за постигането на посочените цели, и то в ситуация, която предполага точно обратното политическо и държавническо отношение.

Асоциацията на индустриалния капитал в България възразява срещу наливането на огромен ресурс в енергийна ефективност и предлага 2,5 млрд. лв. да бъдат пренасочени в насърчаването на зелени технологии. От Центъра за изследване на демокрацията са категорични в становището си, че трябва да се закрият тецове, които не отговорят на изискванията на европейското екологично законодателство.

А планът трябва да дефинира конкретни финансови инструменти,

които да подпомогнат индустриалното преструктуриране на въгледобивните региони, преквалифицирането на съкратените работници и създаването на нови индустрии и пазари.

Коалиция „За да остане природа в България“ критикува управляващите, че планът им е бил предложен за обществено обсъждане без какъвто и да е консултативен период, докато в останалите страни членки дискутират от половин година националните си приоритети. „Затъмнението е индикатор, че това е план на държавната администрация, но не и на цялото общество“, категорични са в мнението си от коалицията.

Също толкова категорична е позицията и на коалиция „Зелен рестарт“, според която в плана има много неизяснени съдържателни положения и редица пропуснати възможности. А именно от него на практика зависи как ще бъдат използвани над 12 млрд. лв. допълнителни директни инвестиции от ЕС в страната ни през следващите 6 години. И дали България ще се възползва от възможността за осъществяване на дълго отлагания зелен рестарт.

От европейския Фонд за справедлив преход към климатична неутралност България може да получи 2,7 млрд. евро.

Те биха имали позитивен ефект, ако бъдат инвестирани и насочени правилно, с разписани планове за развитието на засегнатите региони, а не средствата да бъдат разпилени към възможно най-много области, което ще намали ефекта там, където е най-необходим.

България е с 3,6 пъти по-голяма енергоемкост и въглеродна интензивност спрямо страните в ЕС и преходът към кръгова икономика няма да бъде никак лесен, признават управляващите. Обаче нямат нито един документ за въглищата и за това как ще се извърши декарбонизацията на индустрията ни, за разлика от други европейски държави като Германия например, която предвижда 40 млрд. евро за справедлив преход на въглищните региони с краен срок до 2038 г.

България няма дори план за развитие на икономиката ни на въглищата, на базата на който трябва да се извърши и реформата за пълна либерализация на енергийния пазар. Това означава, че крайният хоризонт за нас е 2025 г. Дотогава държавите в общността ще могат да подпомагат мощностите на въглища – после те може да продължат да работят, но само на пазарен принцип. На този етап не е ясно дали след изтичане на договорите с държавата на двете американски централи в енергийния комплекс „Марица-изток“ те ще могат и ще искат да продължат да работят, без електроенергията им да бъде изкупувана на преференциални цени.

Със сигурност обаче най-голямата енергийна мощност – държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ – ще потъне.

Всъщност справка в междинния финансов отчет на дружеството за първите 9 месеца на тази година показва, че тя вече е потънала в задължения и съществува единствено благодарение на финансовите инжекции на своя принципал – Българския енергиен холдинг.

Централата иска петгодишно отсрочване на 350 млн. лв. кредит към БЕХ, а общите ѝ задължения вече са за над 1,1 млрд. лв. Най-големият разход остава закупуването на въглеродни емисии. През деветмесечието за тях централата е платила 184,7 млн. лв. С вноските към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и за достъп до електропреносната мрежа общият размер само на тези разходи е 206 млн. лв. В същото време през отчетния период централата има отрицателен финансов резултат преди данъци в размер на 183,2 млн. лв.

На този фон ръководството на ТЕЦ „Марица-изток 2“ продължава да поддържа огромен персонал при силно намалено производство на електроенергия, но така е при всяка „държавна хранилка“. Средната работна заплата в дружеството е над 2000 лв., а за заплати, осигуровки и други социални придобивки през 9-те месеца са платени 82,7 млн. лв.

Централата продължава да издържа и старозагорския футболен клуб „Берое“.

До септември разходите за първодивизионния отбор са 5,5 млн. лв. И макар затварянето на най-голямата топлоелектрическа централа в страната да изглежда неизбежно, поне на този етап правителството няма да се самосвали с мерки, които биха извадили миньори и енергетици на улицата. Затова управляващите тупат топката и не предприемат никакви мерки за преструктурирането на икономиката ни и за преминаване към нови производства.

Много въпросителни има и около бъдещето на енергийния пазар. Преди окончателната му либерализация обаче трябва да се направи оценка за адекватността на енергийните ресурси, за търсенето и предлагането и да се прецени разполага ли страната ни с конкурентни мощности, които могат да заменят такива като ТЕЦ „Марица-изток 2“. Но така или иначе до 2025 г., докато е разрешено да се използва механизмът за капацитет като преходен инструмент, трябва да се премине към нови нисковъглеродни производства.

Правителството залага на средствата, предвидени за България от Фонда за справедлив преход, и на териториалните планове за Старозагорски, Пернишки и Кюстендилски регион, които трябва да бъдат изготвени от консултанти, избрани от ЕК. От политически съображения предвид предстоящите избори

управляващите са определили повече от тези три региона, въпреки опасността от разпиляването на ресурсите и риска целите на диверсификацията да не бъдат постигнати.

Решенията как да се излезе от въглищната икономика трябва да се вземат на ниво регионални и местни власти – така поне е записано в регламента на Фонда за справедлив преход, – както и с участието на бизнеса, неправителствения сектор, гражданите и особено най-потърпевшите от промяната, като миньорите и енергетиците.

Зелената сделка дава големи шансове на държавите, които трябва да извършат прехода към икономика без въглища. Но за това се изискват дългосрочни, отговорни и често непопулярни решения и действия. Правителствата, които си правят „сметки без кръчмаря“ и предпочитат да оставят на другите след тях да вадят горещите кестени от огъня, този път могат да останат излъгани в очакванията си да осъществят сделка, ама не баш зелена. Или да бъдат пометени от останалите без работа и препитание хора на наемния труд.

Заглавна снимка: ТЕЦ „АЕС Марица-изток 1“ и ТЕЦ „Брикел“ в Гълъбово, обл. Стара Загора © Анастас Търпанов

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Адв. Регина Стоилова: „У нас на екологичното законодателство се гледа като на пречка за инвестиции“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/regina-stoilova-interview/

Депутатът Искрен Веселинов и негови колеги от групата на „Обединени патриоти“ внесоха в Народното събрание законодателно предложение, чрез което с преходни и заключителни разпоредби към Закона за управление на отпадъците се ограничава до една съдебна инстанция обжалването на екооценките на общински обекти с първостепенно значение. От коалиция „За да остане природа в България“ излязоха със становище, в което настояват народните представители да не приемат промените.

Венелина Попова разговаря с адв. Регина Стоилова, която работи с „Грийнпийс“ и „За Земята“, за опитите на властта да ограничи достъпа на гражданите до правосъдие.


Какви са основните промени, заложени в този законопроект?

Този законопроект разширява кръга на проектите, които могат да имат въздействие върху околната среда и ще бъдат подложени на съдебен контрол само от първата съдебна инстанция, тоест премахва се касационното оспорване. Става дума за административни актове, свързани с преценка за въздействието върху околната среда.

По принцип административното правосъдие в България е двуинстанционно. За първи път през 2017 г. се прие, че обекти, които са от национално значение, следва да бъдат разглеждани само на една съдебна инстанция, което от гледна точка на практиката в България означава и само от един съдия, тоест неговото решение ще бъде окончателно. Сега се предлага в обхвата на закона да влязат и общински обекти, обявени за приоритетни от общинския съвет, както и някои проекти, които имат съответния клас инвестиция.

Ние оспорвахме тези промени, защото смятаме, че те противоречат на основни принципи на екологичното законодателство, тъй като става дума за мащабни проекти – може да са магистрали или газификация например, и съответно техният потенциал за негативно въздействие върху околната среда е по-голям. Затова би следвало и контролът върху такива обекти да бъде по-засилен, а ние в България го отслабваме именно за тях.

С тези промени нарушават ли се европейското екологично законодателство и политики?

Самите вносители категорично заявяват, че техният законопроект не противоречи нито на Конвенцията от Орхус, която гарантира на гражданите достъп до информация и до правосъдието по въпроси, засягащи околната среда, нито на правото на ЕС, защото тези нормативни актове не посочват колко съдебни инстанции трябва да има. Това е оставено на вътрешния правен ред.

Европейското и международното екологично законодателство обаче приемат, че достъпът до правосъдие трябва да е ефективен, защото чрез своите права гражданите осигуряват и следят за прилагане на правото за опазване на околната среда. В този смисъл ние считаме, че законопроектът е спорен и противоречи на европейските политики. Защото в България административното правосъдие изначално е двуинстанционно и като се премахва втората инстанция, се премахва и контролът върху правилното прилагане на първата и се осакатява системата.

Примери за тежненията на това управление да ограничава достъпа на гражданите до правосъдие са опитите да се завиши прекомерно таксата за касационно обжалване на решения по оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС) и въвеждането на едноинстанционно административно производство по Закона за достъп до обществена информация. Можем ли с чиста съвест да кажем, че и този законопроект на „Патриотите“ е открито лобистки и ще направи инвестиционната среда у нас още по-корумпирана?

Да, това може да се каже със сигурност. В последните години виждаме поредица от законодателни промени, насочени срещу законодателството за опазване на околната среда, които целят да ограничат възможностите на гражданите да упражняват правата си. По този начин значително се намаляват механизмите за контрол върху инвестиционни предложения, които може да имат негативни последици. Вие изброихте някои от законодателните промени, които наистина постигнаха ограничаване на тази възможност. Народните представители открито казват, че тези законопроекти целят ограничаване на жалбите, тъй като се смята, че като подават жалби, гражданите злоупотребят с право – един вид „нека ограничим злоупотребата с право, като премахнем правото“.

Ако изходим от гарантираното в Конституцията равенство на правните субекти и тяхната защита, как Ви изглежда твърдението на вносителите на законопроекта, че у нас се злоупотребява с правата за достъп до правосъдие, което забавя с години реализирането на инвестиционни обекти и така е натрупало загуби за над 1 млрд. лв. и 50 000 работни места?

Това твърдение е популистко. В мотивите не се посочва на какво изследване се базират тези числа и как е преценено, че тези загуби са резултат от злоупотреба с право. Аз бих попитала дали вносителите също не злоупотребяват с правото на законодателна инициатива, като нарушават процедурата за внасяне на законопроект в Народното събрание. Техният законопроект е внесен като предложение към Закона за управление на отпадъците, макар да цели изменение в други закони, няма оценка на въздействието, каквато се изисква, а мотивите са абсолютно голословни.

Злоупотребата с права не се преборва с ограничаване на правото, а с други механизми. Най-важното е институциите да действат бързо и ефективно. Относно инвестиционната среда екологичното законодателство е интересно с това, че при него има балансиране между правото на чиста околна среда и икономическото развитие. Европейското, както и международното законодателство цели да намери този баланс. Затова се въвеждат дефиниции като „устойчиво икономическо развитие“. Защото като унищожим околната среда, вече е късно да изчислим колко струват услугите на екологичните системи и това към момента икономиката не оценява.

Но да се върнем към законопроекта и защо е неправилно това, което казват вносителите – че с него ще се подобри инвестиционната среда, защото жалбите нарушават правото на инвеститорите. Колко време отнема една процедура, едно разрешително и т.н., зависи от администрацията, а не от гражданите.

Както не зависи от гражданите бързината и качеството на съдебния процес.

Точно така. Една жалба не нарушава правото на инвеститора, защото в българското законодателство има възможности за предварително изпълнение и те се използват много често, тоест изпълнява се разрешителното и възложителят си продължава проекта, въпреки че върви съдебен процес.

Така се случи и с изгарянето на отпадъците в централите на Христо Ковачки, нека припомним.

Предварително изпълнение има в ТЕЦ „Бобов дол“ и в „Топлофикация – Сливен“, въпреки че там спорът още не е решен. Така беше и в „Брикел“. Интересен е случаят с „Асарел Медет“, в който от седем или осем години върви предварително изпълнение на Решение по Доклад за ОВОС, въпреки поредицата от съдебни актове, които казват, че има значително замърсяване на водите. Тук сме свидетели на обратния процес – жалбите на гражданите не само не спират възложителя, но до произнасянето на съда той вече е натрупал екологични щети с дейността си. И е интересен въпросът как после той ще ги обезвъзмезди. Това са едни съвсем други въпроси, които популистките мотиви на законопроекта изобщо не отчитат.

Какъв изход бихме могли да очакваме от дела като това срещу дерогацията на ТЕЦ „Марица-изток 2“, заведено от „Грийнпийс“ и „За земята“ в Административния съд в Стара Загора, при евентуално едноинстанционно производство? И не биха ли били обречени всички подобни процеси, които защитават конституционните права за качество на живот на българските граждани, ако този законопроект бъде приет?

Делата за екологични разрешителни са доста тежки и откъм материя, и откъм право. А както вече стана дума, едноинстанционното разглеждане на делата означава, че те се решават само от един съдия в административния съд по местната подсъдност. Затова като се махне касационната инстанция, значително се увеличава както рискът от човешка грешка, така и от натиск върху независимостта на съда – било то обществен, било то пряк. А от правна гледна точка системата на административното правосъдие буквално се осакатява.

Как изглежда този законопроект в контекста на зелената политика на ЕС, на която лидерите залагат още повече след коронавирусната пандемия?

Това, което виждаме в световен мащаб, е осъзнаване на необходимостта от баланс между икономическото развитие и опазването на околната среда. Интересни са и мненията, които свързват кризата от COVID-19 с нарушаването на екосистемите и замърсяването. От това осъзнаване тръгна и разбирането, че излизането от сегашната криза трябва да бъде зелено и устойчиво и че това е една възможност да променим някои остарели и погрешни похвати за развитие.

А също така и остарели доктрини…

Да, но срещаме един силен манифест на неразбиране на тези процеси от страна на нашите управляващи. Ние много ясно показваме, че в България продължаваме да оставаме затворени в XIX век. И на природата все още се гледа само като на ресурс, който можем да усвоим, а на екологичното законодателство – като на пречка да се реализират инвестиционни проекти.

Всъщност това законодателство и конкретно ОВОС са замислени като инструмент за преценка на цялостното развитие на един проект – дали той ще бъде устойчив и дали ще бъде приет от местните хора. Разбирането, че икономическото развитие трябва да се случи много бързо, е погрешно. Но вече започва да се осъзнава, че интересите на инвеститора и на местната общност трябва да съвпадат.

Ще дам пример: преди по-малко от месец изпълнителният директор на ТЕЦ „Бобов дол“ заяви публично, че централата се отказва да гори отпадъци именно заради необходимостта да има такова единство, да има разбиране и добри отношения между централата и местната общност. Тази позиция беше потвърдена с решение на Съвета на директорите, взето на 8 юни. Остава да видим дали централата ще удържи на думата си. Показателно е, че дори инвеститорите разбират нуждата от подкрепата на местната общност, което става чрез приемане, диалог и откритост.

В същото време държавата няма никакво намерение да въвежда зелената политика, особено в енергетиката…

Това е много показателно и страшно притеснително. Този законопроект е само един пример, че управляващите не осъзнават значението на зелената политика и ако щете – на прозрачността и демокрацията, защото те са свързани. Екологичното законодателство разчита много на въвличане на засегнатите във вземането на решения. А ние все повече виждаме едно отделяне, откъсване от демократичния процес; виждаме подход към еднолично вземане на решения и изключване на засегнатите от процесите.

Заглавна снимка: Marcin Jozwiak

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

И потекоха реки от кръв

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-13-17-january-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Тази седмица в България започна по Достоевски – така и завърши.

Прокуратурата разкри подробности около убийството на 18-годишната Андреа от село Галиче,

открита изнасилена и с прерязано гърло в двора на бедна неизмазана къща, която е родният ѝ дом. „Много жестоко убийство на млад човек по подбуди, които по-скоро са присъщи на животни, а не на хората. Те са на много ниско ниво на човешките потребности“, заяви министърът на вътрешните работи Младен Маринов по повод извършителя – 17-годишен съсед на момичето, завършил само първи клас.

Министърът се е объркал. Да се говори за „зверската“ жестокост на човек е страшно несправедливо и обидно за животните, казва Достоевски. „Звярът никога не може да бъде така жесток като човека, така артистично, така художествено жесток“, пише той в „Братя Карамазови“. Добре е министърът на вътрешните работи да чете Достоевски, макар и този автор да не е сред препоръчаната от премиера Борисов литература.

След изнесеното от прокуратурата медиите убиха Андреа още няколко пъти – със заглавия и още подробности. Кръвта ѝ изтичаше от телевизии, вестници и сайтове като в криминале на Тарантино. Колко жалко, че не могат да излъчат самото убийство – не от срам, просто не разполагат със запис.

Взрив във Варна прекъсна червената река. 66-годишен бивш военен и бивш полицай, уволнен заради корупция, взриви панелка в кв. „Владислав Варненчик“

– и така остави без покрив над 30 семейства, тъй като експлозията направи жилищата им негодни за обитаване. За взрива е използвал бензин и пропан-бутан, с което уби невинен човек. Самият той се оказа едната от двете жертви, открити сред останките. Взривът е отмъщението му към жената, която е малтретирал през 24-те години съвместен живот – побоища, психически тормоз, заплахи за убийство. Подпалил е апартамента ѝ – и сам е изгорял в него, докато тя е намерила временно убежище в кризисен център.

Може да звучи по руски, като у Бердяев: „Жената е само вътрешната трагедия на мъжа“, но у нас новината отеква като още един служител на правоохранителните органи, насилник у дома – завършил живота си с поредно насилие над невинни. Защото често от тези среди са мъжете, посегнали на най-близките си – на жени, отказали връзка или решили да ги напуснат. Явно в МВР има някакъв особен метод на подбор, но понеже във Варна няма прерязано гърло, министърът на вътрешните работи не говори за „зверски подбуди“.

Човекът е деспот по природа и му харесва да е мъчител, казва Достоевски. А какво казва Институтът по психология на МВР? Май е време да се заеме с насилниците от системата – достатъчно е да преброим колко от тях в последните десет години убиха жени, семействата си, себе си.

Пожарите продължиха – този път не с експлозия, а с подпалване на родната къща в Ихтиман на известна българска адвокатка.

Ирена Савова е свързана с ключови дела – защитаваше бившата зам.-кметица на столичния район „Младост“ Биляна Петрова, както и бившия председател на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, нашумял с тефтерчето си; тя представлява държавата и по делата за т.нар. „царски имоти“ и е адвокат на осъдената районна кметица на „Младост“ Десислава Иванчева по делото ѝ в Страсбург.

Преди време неизвестни бяха разлепили некролози с лика ѝ, а в колата ѝ бяха открити проследяващи устройства. Вместо да издирят тези, които я заплашват, прокуратурата и полицията не направиха нищо. „Защо институции допускат да се случва поредица събития с адвокати, които заради изпълнение на служебните си задължения търпят толкова много страдания“, запита Савова по bTV. В нейна подкрепа гневно реагираха от Висшия адвокатски съвет, Софийската адвокатска колегия, Българския хелзинкски комитет. В отворено писмо до главния прокурор директорът на правната програма на БХК адвокат Адела Качаунова го призова да извърши „срочна проверка“ по всички преписки, отнасящи се до инцидентите с адвокат Савова.

Хора като нея би трябвало да пази Националната служба за охрана (НСО), вместо години наред да охранява Ахмед Доган и Делян Пеевски

и да засекретява както причините за тази… „належаща нужда“, така и колко струва тя на данъкоплатците. Сега от ДПС предлагат законопроект – да се плаща за тия услуги по тарифа, утвърдена от министъра на финансите, ама да се вършат под егидата на НСО. Причината е, че правомощията на НСО са много по-големи от тези на частните гардове, които наброяват близо 200 000 – могат да отцепват охраняема зона в близост до охраняемия обект, могат да искат съдействие от „баретите“ – Специализирания отряд за борба с тероризма; могат да извършват обиски и да упражняват сила, включително и с шокови куршуми, електрошокови палки, химически вещества и дори бронирани машини. Нищо от това обикновен гард не може да направи, така че колкото и да си плащат Доган и Пеевски, все ще е малко за услугите на НСО.

Не е добре НСО да се бърка с частна фирма, каза по този повод президентът Радев. Не е, особено след като не достигат пари и ресурси на МВР, за да охранява по-добре сигурността в селата. А там освен лумпени и деградирали от български произход има и от чуждестранен. Като един 63-годишен французин, задържан за блудство с три деца в село Царичино. Миналата есен педофил от Германия бе открит в сливенско гето в компанията на малолетни.

И за да се сгъстят още повече боите, тази седмица проговори жертва на Валиумния изнасилвач –

нидерландец, обвинен в брутално изнасилване на 32-годишна българка по Коледа. Жената е лежала в болница след случилото се заради тежки травми. Оказа се, че има и втора жертва на 38-годишния Йохан-Фредерик Стелингверф – унгарка, насилена два дни преди българката пак в апартамента, който той държал в София. Чак сега прокуратурата поиска задържане под стража, след като за първото насилване бе пуснат под домашен арест.

Подобна мярка за неотклонение бе отказана обаче на бившия вече министър на околната среда и водите Нено Димов.

Апелативният специализиран съд го остави окончателно в ареста по обвинение в умишлена безстопанственост заради водната криза в Перник. Вицепремиерът Красимир Каракачанов, от чиято ВМРО квота е излъчен Димов, все така твърди, че той е „изкупителна жертва“ заради „проблеми, натрупани с десетилетия“. Хайде сега, ами че последното десетилетие управлява Бойко Борисов – тъй че Нено Димов е „козел отпущения“ на несвършеното от Борисов.

Но само с един курбан няма да се размине. В третото си и последно правителство на Борисов ще му се наложи да преживее куп сътресения, каквито не е и помирисвал в първите две.

Перник, който е на драстичен воден режим от ноември, бе сериозно обгазен със серен диоксид не за първи път.

Причината е местната топлофикация, която гори въглища. При всяко предишно обгазяване екоминистър Нено Димов и бившата вече кметица от ГЕРБ д-р Вяра Церовска отричаха това да е ТЕЦ „Република“ на Христо Ковачки и търсеха помощ от МВР, ДАНС и прочие ведомства, за да установят кой трови въздуха. По същия начин криеха от хората и водната криза.

По същия начин и Борисов манкира и не иска да каже публично кога България ще се откаже от въглищните централи, осигуряващи 42% от енергията в страната.

Няма да посмее в свой мандат, известен е страхът му от протести и склонността към съглашателство. Германия вече заяви, че ще го направи до 2038 г.

Според медийни публикации България няма да осигурява подкрепа на тецовете на въглища след 2025 г. Дотогава серният диоксид все така ще замърсява въздуха в Перник и Стара Загора, а държавата ще трябва да проектира алтернативна заетост за над двайсетте хиляди, заети в добива на въглища и в тецовете. Съвсем ясно е, че няма да се справи – такава не осигуриха няколко предишни правителства за работещите в добива на оловно-цинкова руда и на уран, закрит през 1992 г.

България ще получи 458 млн. евро от Фонда за справедлив преход на ЕС, който предвижда помощ за страните да се откажат постепенно от промишлените сектори с най-големи въглеродни емисии. За Полша, където заетостта в добива на въглища е най-голяма, е предвиден най-големият дял – 2 милиарда евро, или 27% от помощите.

Сумата за България не е малка, но основната грижа все пак е на изпълнителната власт. Ако не се вземат мерки, и без това закъснели, огнищата на социално напрежение в България ще изгорят нечия политическа кариера. А протестите на миньорите няма да са кротки като на обезводнените перничани.

И за последно Достоевски. Човек търси не толкова Бога, колкото чудеса. Чудеса няма.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Ревизоро в годината на Плъха

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/revizoro-v-godinata-na-pluha/

… И какво, ако прясно избраният министър на околната среда и водите не е експерт в областта – важно е кого не трябва да закача премиерът Борисов. А с това Емил Димитров Симеонов, брандирал се с прякора Ревизоро, е съвсем наясно.

Там, откъдето е тръгнал – Движение „Гергьовден“, са такива, знаещи. От известно време Ревизоро е паркирал във ВМРО, от чието име е втори мандат депутат от Шуменския избирателен район. Но все пак „Гергьовден“ и ВМРО бяха партньори и за изборите през 2001 г., и в КТБ коалицията „България без цензура“ през 2014 г. – заедно с едни земеделци за пълнеж. Това е друго качество на „гергьовденци“ – флуидни са. Ако в началото вървяха заедно със Слави Трифонов, днес си партнират с ГЕРБ за избори.

Димитров надделя над други две кандидатури на ВМРО –

на зам.-председателя на партията Искрен Веселинов, лидер на парламентарната група на „Обединените патриоти“, и на настоящия зам.-министър на екологията и водите Николай Кънчев. Според парламентарни слухове Веселинов е бил отхвърлен, тъй като на негово място е щял да влезе човек на „Атака“ от листата на „Патриотите“, а партията на Волен Сидеров сега е извън парламентарната група, макар и във властта. Кънчев, също кадър на ВМРО, който никога преди това не е работил в сферата на екологията, отговаря за управлението на отпадъците, а МВР в момента води разследване за вноса на боклуци от Италия – бизнес, в който участва и мафията. Оказа се, че Кънчев разписал вноса на ония 25 тона отпадъци, складирани в Плевен.

Потвърждава се практиката да се използват коалиционни партньори за ракета носител на кандидати за министри, зад които стоят надпартийни обръчи и интереси – както беше случаят с Нено Димов, чиито корени не са от ВМРО, и министъра на икономиката Емил Караниколов, номиниран от… „Атака“. Така при евентуален публичен фал коалиционният партньор обира негативите – заедно с дежурното оправдание за „политическото лице“.

„Политическо лице“

Този израз от политическата лексика, камуфлажна по своето естество, е един от най-безсрамно откровените. Той е не просто снизхождение, а оправдателна присъда за всичко, което смята и предстои да извърши новият министър. Той е „лицето“ на всичко, което обществото не вижда и което „приятелските медии“ и завладени институции не позволяват да вижда: задкулисните договорки, коалиционните споразумявания, „услугите“, офшорните сметки, назначенията на „калинки“.

За разлика от много други „политически лица“, които са управлявали – в т.ч. и от предшественика си Нено Димов, Емил Димитров притежава едно важно умение (освен че е добър игралец на народни танци) – комуникативен е. Също като Бойко Борисов, и при него не е важно какво прави, а какво ни говори, че прави. Не защото е ходил на курсове по креативна комуникация и импровизация, може си го. На това му вродено умение се дължи и наложеният бранд, че е „борец с корупцията“. В парламента, при избора му за министър, се похвали, че е извадил на светло част от сивата икономика като ревизор и шеф на митниците, обясни, че ще бъде „администратор“, а „никой друг освен премиера не може да реши кризата с водата на Перник“.

Бенгалски огън

Също като Борисов, с когото се познават от правителството на НДСВ–ДПС, и той е майстор на конспиративните внушения и умело ги използва. Достатъчно е да се прочетат доминираните от Аза му „Митнически дневници“ – трилогия, въпреки че заемаше поста директор на Митниците при кабинета „Сакскобургготски“ едва половин година. Тогава той също беше външен за системата човек и неуспял кандидат-депутат от коалицията „ВМРО–Гергьовден“. В типичния си припрян стил, който понякога се бърка с курназлък, Емил Димитров обикаляше на нощни мисии с джипа си и със своята заместничка Богдана Джонова – негово персонално назначение, за да бори контрабандата – и ръсеше закани. Първите му няколко дни на поста се помнят с голяма серия уволнения и странни преназначавания, които според коментарите тогава прочистват системата от едни кръгове в услуга на други (свързвани с „Мултигруп“, сред подпомагащите царя и НДСВ) и връщат „основните каналджии по митниците“.

Припомнянето какво свърши Емил Димитров, когато е бил назначен в сфера извън преките му компетенции и професионален опит, илюстрира как се справя в непозната среда и с неприсъщи задължения. Резултатът може да бъде метафорично представен чрез пиротехническите ефекти на „бенгалския огън“ – пукот и краткотраен блясък.

Сега вероятно си е взел поуки.

Няма да обикаля язовирите, нито да прелита с хеликоптер над тях – МВР и ДАНС проверяват обемите на комплексните и значими язовири по разпореждане на главния прокурор Иван Гешев. Въпреки че те са 53 на брой и се следят пряко от МОСВ чрез Дирекция  „Управление на водите“ и четирите Басейнови дирекции. Но някак по-така звучи, като се каже, че МВР и контраразузнаването се правят на нивомери.

Няма да се занимава с боклуците, защото премиерът Бойко Борисов поиска едногодишен мораториум за вноса им. Целта е в това време да се проверят горивните инсталации, да се види дали те затварят устройствата за видеонаблюдение и дали спазват т.нар. „дълбок ОВОС“, обясни по БНТ бившият екоминистър и настоящ депутат от ГЕРБ Ивелина Василева. През това време текат разследвания на вноса на боклук, а наред с това съдът задължи МОСВ да обяви публично кой какви отпадъци е внесъл в България през 2017 и 2018 г., след като първоначално Изпълнителната агенция за околна среда и водите отказа тази информация на „Капитал“.

Ревизоро няма да се занимава и с вецовете, защото Борисов възложи на министъра на икономиката да провери каква питейна вода ползват.

И изобщо… няма никакво значение как ще се казва министърът на околната среда и водите

в третото правителство на Борисов – дали Кънчев, Димитров, или когото изтегли папагалът от шапката с имена. Евдокия Манева, екоминистър в кабинета на Иван Костов и заместник-министър в първото правителство на Борисов, заяви по БНР, че е стъписана от решението за Ревизоро:

Помислих си, че това е някакъв ход да се закрие Министерството на околната среда и водите. След това погледнах с оптимизъм на това предложение и си казах, че Емил Димитров е човек с много широк спектър на подготовка – от хореография до лобизъм за видни олигарси (чрез един закон за горивата през 2018 г. – за „Лукойл“ и Валентин Златев , чрез друг – за братя Домусчиеви и др. – б.а). Може би това е нестандартното решение в състояние на криза.

Нестандартно решение в кризисна ситуация, с която правителството няма как да се справи,

е наистина Емил Димитров. Той ще закърпи комуникационно положението до падането на този кабинет, което изглежда все по-вероятно да се случи тази година. Такава роля игра некомпетентната като министър на здравеопазването Десислава Атанасова, която довърши мандата на предишния – д-р Стефан Константинов, в първия кабинет на Борисов. Сега обаче водната криза в Перник, сушавата зима, която се очертава, и мръсният въздух са за „ГЕРБ и Ко.“ като четвъртия конник на Апокалипсиса.

Макар Емил Димитров така да е създал мита за Ревизоро, че в медиите след избора му се появиха заглавия като „Ревизоро подхвана язовирите и водната криза“ – това няма как да стане, защото не знае откъде да ги подхване.

Но винаги може да изиграе едно граовско.

Заглавна илюстрация: © Александра Димитрова

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Какво всъщност ни казва Австралия

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/kakvo-vsushtnost-ni-kazva-australia/

Последните прогнози за сезона на пожарите сочат, че той ще започва все по-рано, ще приключва все по-късно и като цяло ще бъде по-интензивен. Този ефект ще се натрупва във времето, но би трябвало да може да се наблюдава към 2020 г.

Съвременните Касандри не са красиви принцеси, прокълнати да бъдат обичани от всесилни богове. Напротив, подобно на Рос Гарноу, един от най-уважаваните австралийски икономисти, те са добродушно усмихнати учени. Цитираните по-горе думи са част от неговия доклад за климатичните промени, публикуван през 2008 г. Гарноу изследва влиянието им върху австралийската икономика и препоръчва политики за справянето с тях. След като чудовищни пожари унищожиха над 3000 дома и продължават да горят на територия от над 7,3 млн. хектара общо (площта на Белгия и Дания, взети заедно), докладът обиколи социалните мрежи, а Гарноу коментира пред австралийската SBS News:

„Чувствам тъга, не бях полезен. Бе ми дадена възможността да говоря на австралийците за този проблем, а аз не успях да ги убедя, че е в наш национален интерес да играем положителна роля в световните усилия за справяне с последствията от климатичните промени. Ситуацията в момента е лоша и ще продължи да се влошава, ако емисиите на парникови газове в атмосферата продължават да се увеличават. В интерес на цялото човечество е бързо да се насочим към [икономически и производствени модели с] нулеви емисии.“

Огненият кошмар в Австралия, нанесъл щети за милиони и поставил неудобни въпроси пред света, е огледало на съвремието не само що се отнася до промените в климата. Той показва как отразяваме и консумираме новини; изобличава политическия лобизъм и присъствието на големия бизнес в кулоарите на властта; и накрая, но не на последно място, ни припомня за борбата на човека със самия себе си и с околната среда, която е създал през последното столетие.

Бял шум – или светът, в който няма истини

Бедствията не са това, което бяха. В романа си „Бял шум“ от края на 80-те години Дон ДеЛило пише, че „eдинствено катаклизмите привличат вниманието ни. Ние жадуваме за тях, зависим от тях. Стига да се случват някъде другаде“. Подобно на бедствието, описано от ДеЛило, и пожарите в Австралия създават своя собствена климатична система.

В наши дни интернет ни позволява не само да се дрогираме с катаклизми, но и напълно да отричаме съществуването им. Дезинформацията се превръща в част от консумирането на новини, от съпреживяването на събития от световно значение. А истината се губи между гръмки заглавия, полуистини и лъжи.

Става ли дума за умишлени палежи? Категорично не.

Съобщение, разпространено в интернет, че близо 200 души са арестувани във връзка с пожарите, е пример за механизмите на дезинформацията, а именно – примесването на реални сурови данни с откровени лъжи.

По данни към 6 януари т.г. на полицията в Нов Южен Уелс, от началото на ноември 2019 г. са повдигнати обвинения във връзка с палежи срещу 183 души, сред които 40 непълнолетни. 53-ма от нарушителите не са спазили пълната забрана за палене на огън на горска територия: сред тях мъж от предградията на Сидни искал да си направи чай, а друг в град Таро – да си приготви храна. И двата огъня са били потушени от пожарникарите. Провинението на 47 души е за изхвърляне на запалена цигара или кибрит на земята. Срещу 24-ма от тези 183 души са повдигнати обвинения за умишлен палеж. Няма преки доказателства, че те да са допринесли за пожарите, обхванали страната. Но изваждането на информацията от контекста и представянето ѝ в определена светлина работи – за съжаление, не в полза на истината.

А дезинформацията тече и в двете посоки.

Австралия в пламъци, снимана от Космоса. 480 милиона убити животни. Спяща коала, положена във ветеринарен кабинет, с лапички, потопени в лекарствена течност – оцеляла е след ужаса. Полет над Австралия сред облаци, които светят като червено-черни въглени. Макар огромна част от тази информация да не е споделена от любители на конспирациите, а от загрижени за света потребители, това не я прави вярна.

Кадърът на горящия континент, за който се твърди, че е сниман от Международната космическа станция, се оказва 3D визуализация на всички засегнати региони в настоящия сезон – не в едно и също време, нито все още горящи. Коалата наистина е оцеляла след пожар… но през 2015 г. Снимката от самолета пък е от Хаваите – на напълно естествен феномен. Що се отнася до унищожената фауна, цитираният мащаб е напълно спекулативен, тъй като не е ясно колко от засегнатите от огъня животни са убити и колко ще оцелеят в дългосрочен план, нито колко ще успеят да избягат от пламъците, но ще умрат впоследствие от липса на храна и вода.

Всичко това не означава, че криза няма, нито че тя се преекспонира. Напротив.

„Пожарите са много по-мащабни от всичко, което сме виждали досега – споделя капитанът на пожарникарски екип в Нов Южен Уелс. – Преди работехме с индекс за опасност от пожари от 0 до 100, на базата на най-унищожителните пожари от 1939 г. Сега редовно пожарите доближават 200 по тази скала. Смятам, че това се дължи на климатичните промени. Научните доказателства са съкрушителни.“

Фактите

А какви всъщност са научните доказателства? Метеорологичната служба на Австралия посочва, че климатичните промени подхранват тези колосални пожари. Не се твърди, че пожари в Австралия никога не е имало, а че метеорологични феномени и модели, които са част от нормалното ни ежедневие, ще стават все по-екстремни вследствие на измененията в климата, провокирани от човешки фактори.

В случая с Австралия и регионите, засегнати от пожарите, се установяват няколко решаващи фактора: количеството валежи в периода преди септември 2019 г. е под средното ниво, което води до засушавания в Югоизточен Куинсланд и в североизточната част на Нов Южен Уелс. Явлението засяга огромни площи – и в двете области има поставени рекорди за най-малко валежи в периода януари–август 2019 г., а коефициентът на опасност от пожари заради сушата е 9 от 10 според доклада метеорологичната служба.

В допълнение, температурите през 2019 г. са по-високи от средните стойности, което затваря порочния кръг. Нов Южен Уелс регистрира рекордно горещ период между януари и август (1,85℃ над средната стойност), а 2019-та за цяла Австралия бе годината с най-високата максимална дневна температура (+1,71℃) и втората след 2016 г. с най-висока средна обща температура (+1,3℃).

Следва и голямата картина.

Климатът на Австралия се влияе от дипола в Индийския океан, чийто ефект се изразява в нередовното колебание на температурите на морската повърхност, при което западната част на океана периодично става по-топла (положителна фаза) и по-студена (отрицателна фаза) от източната част му част. Това явление се наблюдава рядко в две поредни години, както е настоящият случай – положителен дипол през 2018 г. и 2019 г., който допринесе за ниското количество валежи в Южна и Централна Австралия през зимата. Метеоролозите подчертават, че макар индоокеанският дипол да е нормално явление, поведението му се променя вследствие на климатичните промени, като проучванията сочат, че честотата му ще нараства с повишаването на глобалната температура.

Други фактори, като атмосферното налягане, силните ветрове и ниската влажност, допринасят за невероятно сложната и варираща от година на година картина. Що се отнася до дългосрочната прогноза, метеороолозите са категорични: през последните десетилетия опасността от пожари в Австралия стабилно нараства. Най-чувствителни за завишенията са районите в Югоизточен Куинсланд и в Нов Южен Уелс.

Австралийската академия на науките подчерта в официално изявление, че „мащабът на тези пожари е безпрецедентен на световно ниво. […] Научните доказателства сочат, че с прогресивното затопляне на планетата вследствие на човешка дейност ще наблюдаваме повишение в честотата и интензитета на екстремни метеорологични феномени“.

Пожар в района на Грийн Уотъл Крийк, Югозападен Сидни, 6 декември 2019 г. Снимка: Helitak430 (Wikipedia)

Става дума за пари. За много пари

Размиването на дебата в която и да е посока е добре дошло в съвременния свят на властови игри, където често медиите са оръжие, а политическите партии – кувьоз за бизнес интереси. Петролът, въглищата и природният газ продължават да играят основна роля в енергетиката на Австралия, която е най-големият износител на въглища с близо 40% дял от световния пазар. 

За периода 2013–2014 г. индустрията на изкопаемите горива е похарчила 2,3 млн. австралийски долара за политика, а даренията към основните партии са нараснали тройно.

През 2015 г. секторът е отделил близо 4 млн. австралийски долара, за да предотврати амбициозни политики, свързани с климатичните промени.

Международният валутен фонд започна да изчислява стойността на субсидиите на правителствата по света към индустрията – не само като директен финансов трансфер, но и като разлика между цената на горивата и цената, която плащаме под формата на разрушаване на околната среда и вреди върху нашето здраве. От МВФ подчертават, че субсидирането (независимо дали пряко или косвено) е „намаляло значително“ от 2012-та насам, когато е възлизало на 527 млрд. щатски долара, на 296 млрд. през 2016 г. Това се дължи на падането на цената на горивата и на политики, свързани с търговията и износа им.

Според дефиницията на МВФ субсидиите, които Австралия е изплатила на индустрията на изкопаеми горива, възлизат на 29 млрд. щатски долара (42 млрд. австралийски долара).

За сравнение, австралийското правителство обеща да отпусне 2 млрд. австралийски долара за справяне с бедствието.

Вероятно това е причината някои австралийци да отказват да се здрависват с премиера Скот Морисън. Сред тях бе и пожарникар, изгубил дома си по време на борбата с бедствието.

Огледало за света

„Добрата новина е, че вече разполагаме с изобилни доказателства, които да ни помогнат да разберем околната среда, в която живеем, както и да проектираме и изградим бъдещето, което искаме за Австралия. Никога не сме били изправени пред по-важен момент от настоящия, в който трябва да черпим от научните доказателства, за да помогнем в краткосрочен и дългосрочен план на Австралия да се изправи пред унищожителните пожари, които съсипват страната ни и костват сигурността за бъдещето ни. […] Академията е категорична, че отговорът на пожарите трябва да се простира отвъд непосредственото бъдеще“, продължава изявлението на Австралийската академия на науките.

Джеймс Мърдок (синът на медийния магнат Рупърт Мърдок, чиито медии поощряват отричането на климатичните промени в редакционната си политика) разкритикува открито баща си, заявявайки официално, че със съпругата му „са особено разочаровани от продължаващото отрицание сред медиите в Австралия, като се имат предвид очевидните доказателства.“

Въпросът е накъде ще погледне светът. И с кои представи ще избере да живее. Това, разбира се, е без значение, защото реалността продължава да гори. В това е чарът на фактите – те не се променят, независимо какво мислим за тях. Или казано от друг майстор на словото, Георги Божинов:

Гори някъде пожар, ти си викаш: далечко е от мене, к’во да му се бъркам. Па току гледаш – огънят се присламчва и към твоята стреха, облизва я. Тогава и да се бъркаш, и да не се бъркаш – все тая…
Заглавна снимка: Пожарът в Грийн Уотъл Крийк се придвижва към град Яндера, докато полицията евакуира жители му, 21 декември 2019 г. Автор: Helitak430 (Wikipedia)

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Водна криза, боклуци и мръсен въздух за политическа употреба

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/vodna-kriza-boklutsi-mrusen-vuzduh/

Във всяка нормална държава след криза, подобна на тази в Перник, правителството щеше да е свалено. И то не с парламентарен вот на недоверие, какъвто БСП подготвя за четвърти път срещу коалиционния кабинет на ГЕРБ и „Обединените патриоти“. Такова правителство щеше да бъде пометено от бунта на оставените без вода стотина хиляди граждани. Българите, свикнали да търпят всякакъв управленски произвол, преглътнаха и това. И не излязоха на масови протести, за щастие на Борисов, който се ужасява от уличния натиск. За да го предотврати, той изпрати полицейски подкрепления в града с обяснението, че униформените щели да помагат за справянето с проблема. Вярно, жители на три пернишки села блокираха пътя към Кулата, но не с искане за отмяна, а за въвеждане на воден режим! Така щели да са сигурни, че поне няколко часа в денонощието ще имат достъп до течаща вода, без значение дали мътна, или бистра.

Днес без вода са перничани, утре наред са жителите на Ботевград.

Проверка на службите и на прокуратурата трябва да установи виновните лица за водната криза в Перник, която е на път да се превърне в заплаха за националната сигурност. Разследването трябва да даде и отговор на въпроса дали вецът на Васил Златев – и баща на бизнесмена Валентин Златев – е причината за загубите на големи водни обеми от язовир „Бебреш“, както и дали организирана престъпна група от ВиК дружеството в Ботевград е ощетявала държавната хазна за милиони левове със знанието на неговия кмет. Разследването трябва да разкрие още и дали водата в язовира, строен някога за индустриални нужди, има необходимите качества за питейна вода, както и дали смеските, с които се почиства магистрала „Хемус“, се оттичат към него, а оттам – и в градските чешми.

След проверка, разпоредена от Сотир Цацаров, пернишката Окръжна прокуратура обяви, че министрите на околната среда и на регионалното развитие „са нанесли щети и вреди за човешкото здраве, като не са направили необходимото, за да бъде избегната кризата с водоснабдяването на града“. Не е изненада, че новият главен прокурор Иван Гешев прехвърли разследванията за безпрецедентната водна криза на Спецпрокуратурата и ги взе под свой надзор.

В четвъртък прокуратурата проведе в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) показна спецакция в стил „Гешев“,

а министър Нено Димов бе отведен за разпит и по-късно бе задържан с полицейска заповед за 24 часа. Шумните арести в България обаче невинаги водят до понасяне на наказателна отговорност. А в нашата съдебна практика не са единични случаите, в които се повдигат негодни обвинения към лица от списъка на недосегаемите и впоследствие те излизат сухи от съдебната зала. Затова едва ли има много ентусиазирани граждани от кризисната пиар акция на Иван Гешев.

Задържането на Нено Димов, което неговият колега в Министерския съвет Красимир Каракачанов нарече „показно убийство“, освен повод за добър старт на новия главен прокурор, е и в услуга за самия Борисов, защото му развързва ръцете да смени министъра, без да създава проблеми с коалиционните му партньори. Акцията безспорно има за цел и да демонстрира активността на службите и прокуратурата пред новия надзорник на правосъдната ни система в Посолството на САЩ у нас.

Кризата с водата в продължаващата суха зима заплашва да обхване и други региони в страната, които вече са с режим.

Със средства от Оперативната програма „Околна среда“ в много градове бяха изпълнени договори за водни цикли. Въпреки това дружествата в страната продължават да отчитат загуби по мрежата от над 50%. Дали водата изтича в земята само от компрометираните водопроводи, или тече в ромски махали, без да се отчита и плаща – това са много сериозни въпроси, но защото са политически некоректни, по тях властта си мълчи. Мълчи се и за масовите кражби на вода в страната, особено по селата, а едва сега бе поставен на дневен ред и въпросът за необходимостта от централизирано управление на ВиК дружествата.

И така, вода няма, въпреки това цената ѝ расте, и то най-много в регионите, които са на режим. Затова всеки абонат на ВиК би могъл да оспори по съдебен път огромните загуби на вода и би спечелил дело срещу операторите. Само че у нас гражданите нямат културата да защитават правата си в съда, а ги спира и недоверието към правораздавателната ни система. Затова пък ще продължат да си плащат безропотно все по-високата цена за питейна вода, която повечето хора даже и не пият заради съмнителните ѝ качества на много места у нас.

Към тенденцията за тревожно намаляване на водните обеми в язовирите се добавя и строителството на малки вецове по поречията.

Репортажът на журналиста Александър Файст „Как България унищожава своите реки“, спечелил злато в категорията „Природа и околна среда“ на филмовия фестивал WorldFest в Хюстън, показва как с пари от ЕС у нас са изградени 270 водни централи, като някои от тях са в територии по „Натура 2000“, нарушавайки закона. Най-голямата сред тях е „Цанков камък“, но добивът на енергия от нея е относително малък. Тези вецове имат незначителен дял от произвежданата в страната електроенергия, но нанасят непоправими щети на пълноводните ни реки, за да осигурят печалба на своите собственици. А правителството е одобрило изграждането на още 300 такива централи. Подобни минивецове заплашват последните свободно течащи реки и потоци в Европа. Около 3000 централи от Словения до Гърция са планирани или вече се строят, а концесии за хора, близки до властта, съсипват природата на Балканите, пише „Дойче Веле“.

Сред мотивите за вота на недоверие, който БСП ще внесе на 20 януари в Народното събрание, е и лошото качество на въздуха, предизвикано от огромните количества боклук, внасян у нас от Италия и страни от Третия свят. Въпросният боклук се изгаря не в специални инсинератори, а в котлите на тецове и топлофикации, собственост предимно на бизнесмена Христо Ковачки.

Реакцията на хората и срещу мръсния въздух е толкова вяла, че изобщо не стряска никого –

нито местната, нито централната власт, нито олигарсите, които печелят от този бизнес, който често е свързван с мафията. Причината за липсата на гражданска съпротива срещу редовното замърсяване на въздуха от тези горивни инсталации не е една. На първо място е страхът, че ако бъдат закрити тецовете, както настоява Европейският съюз, в обозримо бъдеще мнозина ще останат без работа, още повече че правителството няма стратегия за развитието на индустрията ни след етапа с въглищата. На второ място отново е страхът, този път от местната власт, която в повечето случаи си партнира явно или задкулисно с олигарсите, които използват боклука като суровина, заместваща поетапно въглищата като гориво. Така на практика се оказва, че хората предпочитат хляба пред алтернативата да живеят в чиста среда. А олигарсите – по модела на италианските мафиоти – осигуряват препитание на местните общности, но изискват послушание от тях.

Дали в България се внасят опасни отпадъци, трябва да се произнесат разследващите органи. Но и тези, които се внасят за изгаряне, са източник на вредни емисии в околната среда. Затова Административният съд в Стара Загора определи като неправилно решението на РИОСВ да издаде разрешително на ТЕЦ „Брикел“ за експериментално изгаряне на отпадъци без Оценка за въздействие върху околната среда. Делото беше заведено от организацията „За Земята – достъп до правосъдие“. „Грийнпийс“ оспорва по съдебен път и разрешителното за горене на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“, а съдът задължи МОСВ да предостави информация за вноса на отпадъци в България през 2017 и 2018 г. на вестник „Капитал“.

Тук е мястото да припомним, че в началото на 2018 г. доклад на „Грийнпийс България“ на тема „Финансовите мини“ освети феномена „Христо Ковачки“ в българската енергетика и дейността на 19-те му дружества, определени като „въглищната мрежа“ на олигарха. Въпреки че към края на 2016 г. те имат натрупани задължения за повече от 1,112 млрд. лв. и не отговарят на нормите на новото европейско екологично законодателство, дружествата продължават да работят. Нещо повече – Ковачки и Доган си поделят парите от държавата за т.нар. „студен резерв“ на енергийната ни система.

Две години след публичното оповестяване на доклада, прокуратурата не се е самосезирала и не е започнала разследване

защо държавата субсидира с данъци групата на Ковачки, вместо да получава корпоративен данък от функционирането на дружествата му. Не разследва и кой лобира за интересите на енергийния бос и позволява старите му и амортизирани централи да продължават да работят, вместо отдавна да са закрити. А сега вече и да изгарят боклуци, за да спестяват огромните средства за въглеродните квоти и да увеличават печалбите си за сметка на околната среда и здравето на хората.

След публикации в няколко медии относно трафика на боклуци и изгарянето им у нас, МОСВ предложи за обществено обсъждане Проект за изменение и допълнение на Наредбата за предоставяне на информация за дейностите по отпадъците, както и на реда за водене на публични регистри. „Грийнпийс“ и „За Земята“ вече оповестиха становището си по предлаганите промени, които според тях имат за цел да прикрият скандалните разкрития, но не и да решат проблема.

За привидното раздвижване на институциите говори и фактът, че въвеждането на задължителната Национална информационна система „Отпадъци“ (НИСО) се очаква чак през 2021 г., коментира Дарита Заричинова от „За Земята“. Според тези екологични организации няма и утвърдена методика за вземане на проби и анализи за установяване на съдържанието на отпадъците. Това позволява опасни отпадъци да бъдат етикетирани и декларирани пред митническите служби като неопасни, а изгарянето им след това да предизвиква тежки екологични вреди.

Държавата отново се опитва да имитира активност за спазване на европейското законодателство,

в случая на Регламент 1013/2006, свързан с превоза на отпадъци. В писмено становище до МОСВ от Управителния съвет на Българската стопанска камара изразяват безпокойство, че предлаганите промени на практика ще доведат до завишаване на административните задължения на изрядните оператори, без да се намали нерегламентираният внос на отпадъци от оператори в сивия сектор.

Пореден, обречен на неуспех вот на недоверие е политическият отзвук от кризата с водата и въздуха. Това обаче не е пречка пред парламентарната опозиция да поиска отговорност от управляващите за цялостната им политика или за политиката в отделните сектори. Министър Нено Димов вече подаде оставка. Но това няма да разреши водната криза. А и смяната на министри не е от особено значение, защото, както знаем, те са по-скоро марионетки в коалиционния кабинет „Борисов 3“. Големият въпрос е докога държавата ще продължава да бъде оплитана в задкулисни зависимости и интереси, на които обществото е заложник, а управлението – просто параван…

Заглавна снимка: Стопкадър от Пенко Русев 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Поредното спасяване на ТЕЦ „Марица-изток 2“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/maritsa-iztok-2/

Анализ на дейността и финансовото състояние на ТЕЦ „Марица-изток 2“ за първите девет месеца на 2019 г. показва, че дружеството е пряко засегнато от новите изисквания на Европейския съюз, продиктувани от приетото Парижко споразумение, както и от процесите, свързани с увеличаване на дела на чистата енергия и предстоящото обединение на енергийните пазари. Затова дружеството не е в състояние да покрива със собствени средства разходите си и разчита основно на финансовата и оперативната подкрепа на Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Досега централата има натрупана загуба от 800 млн. лв. и дългове за 1,5 млрд. лв.

Основната причина за увеличаване на задълженията е закупуването на въглеродни емисии. За деветте месеца на годината за тях са платени 257 млн. лв. (при 332 млн. лв. за цялата 2018-та). Тук е важно да се уточни, че сега централата работи с едва 1/3 от мощностите си и с натовареност от 457 мегавата към 13 ноември. В противен случай тежестта на емисиите би станала непоносима за БЕХ.

Въпреки намаленото производство на електроенергия и финансовия колапс обаче няма съкратени работни места и те остават 2400 – несравнимо повече, отколкото са в двете частни електроцентрали в комплекса „Марица-изток“. През този период няма информация и за принудително излизане на работници в отпуск, а за заплати дружеството е платило над 84 млн. лв.

Повече от 5,5 млн. лв., отчетени като „инвестиции“, са отишли и за издръжката на старозагорския футболния клуб „Берое“,

регистриран като дъщерно предприятие на ТЕЦ „Марица-изток 2“. Очевидно за да бъде задоволено егото на определени лица от управляващите в региона, губещо държавно търговско дружество си позволява лукса да издържа футболен отбор, който при това по никакъв начин не възвръща вложените в него средства.

Докато Европа определя в дати края на въглищната индустрия, България продължава да залага на дългосрочното използване на въглищните централи, които осигуряват около 48% от производство на електрическа енергия и са гарант за енергийната сигурност на държавата и за конкурентоспособността на икономиката ни. Това обуславя и ролята на местните лигнитни въглища от Източномаришкия басейн като стратегическа суровина за енергетиката ни. Но ако продължава да трупа задължения с такива темпове, дори и при минимално натоварване на мощности в осемте си енергоблока, ТЕЦ „Марица-изток 2“ ще фалира. А след себе си ще повлече и БЕХ, който не може да продължава да финансира централата и да закупува въглеродните ѝ емисии, чиято цена се покачва непрекъснато.

За да се задържи над водата, дружеството поиска увеличаване на цената на електроенергията на регулирания пазар от юли тази година на 147,87 лв. за мегаватчас. То подаде и искане за компенсиране на разходи като част от критичната инфраструктура в енергетиката в размер на половин милион лева, което не беше прието от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Пред „Тоест“ председателят ѝ Иван Иванов заяви, че

КЕВР няма да допусне да се повишат цените на тока заради въглеродните емисии.

Министерството на енергетиката търси начини да капитализира дълга от 600 млн. лв. на ТЕЦ „Марица-изток 2“, тоест БЕХ да увеличи капитала на централата. Според министър Теменужка Петкова така би постъпил всеки инвеститор в условията на пазарна икономика: „Считаме, че това не е държавна помощ, и сме изложили мотивите си пред ЕК“, коментира тя и посочи, че ако оттам поискат документи, за да видят как холдингът ще спечели от капитализирането на дружеството, такива ще бъдат предоставени. В Брюксел настоявали най-вече да разберат как във времето то ще възстанови тази „инвестиция“.

В четвъртък в Раднево, след „откриването“ на два нови багера във въгледобивното дружество, министър Петкова не отговори на въпроси на журналисти, свързани с темата, но препотвърди позицията на държавата, че в следващите години ще разчита на енергията от въглища. Това е отразено в няколко много важни документа, които ще бъдат изпратени до края на годината в ЕК, на първо място – в интегрирания план „Климат – енергетика“.

В близко бъдеще предстои да влезе в сила и регламент на ЕК с ново ограничение за въглищни централи, които емитират повече от 550 грама въглероден диоксид на киловатчас. За вече съществуващите мерките ще започнат да се прилагат едва от 2025 г., тоест

след 6 години топлоелектрическите централи вече няма да имат право на субсидии и държавна помощ. За такава обаче Комисията приема и заплащането на студения резерв,

който трябва да осигурява електроенергия за системата в пикове на търсене. България продължава да работи по тази схема от години и в началото на август, след като спечелиха търговете на Енергийния системен оператор (ЕСО), Ахмед Доган и Христо Ковачки си поделиха 52 от общо 56 млн. лв. за поддържане на студения резерв. Той е стратегически, но според Меглена Антонова от „Грийнпийс – България“ държавата ни никога не е уведомявала Европейската комисия за прилагането на този механизъм.

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) излезе през юли със становище, че българските предприятия получават най-скъпата електроенергия в Европа. Няколко месеца по-рано от Асоциацията припомниха как през мразовития януари на 2017 година държавата бе принудена да спре износа на ток, за да се осигури вътрешното потребление. И така пое задълженията на централите, на които се плащат милиони левове годишно за студен резерв.

На кръгла маса в Института по енергиен мениджмънт определиха Механизмите за капацитети като част от бъдещия пазарен модел на България. Те може да са различни, но всеки един от тях е по-широка платформа, отколкото студения резерв, и в нея могат да участват повече енергийни дружества. Освен това те създават предвидимост за работата на централите за няколко години напред. Механизъм за капацитет у нас ще поддържа съществуването на топлоелектрическите централи и свързания с тях въгледобив – разбира се, ако ЕК не възрази. Той ще стабилизира системата временно, до пълната либерализация на енергийния пазар. Която, ако се осъществи в България сега, голяма част от дружествата ще фалират.

Правителството успя да осигури безсрочна дерогация за ТЕЦ „Марица-изток 2“, която не може да покрие нормите на Директивата за големите горивни инсталации. От сдружението „За Земята“ обаче оспорват разрешението, дадено от Изпълнителна агенция „Околна среда“, пред Административния съд в Стара Загора.

„Грийнпийс – България“ оспорва анализа, върху който се базира дерогацията и в който се стига до извода, че ползите от модернизирането на централата ще са изключително ниски. От организацията смятат, че причината за толкова нисък резултат на ползите е поредица от грешки в методологията и фактът, че се разглежда влиянието от дейността на централата само в радиус от 45 км. Анализ на зелените неправителствени организации доказва

трансгранично (чак до Солун) и вторично замърсяване

след взаимодействието на серния диоксид с други елементи от атмосферния въздух, от които се образуват най-фините прахови частици. В анализа се прогнозира, че емисиите от ТЕЦ „Марица-изток 2“, позволени съгласно дерогацията, вероятно ще доведат годишно до приблизително 420 преждевременни смъртни случая и 90 случая на новородени с ниско тегло поради излагане на ФПЧ2.5 и азотен диоксид.

Други въздействия включват 190 нови случая годишно на хроничен бронхит при възрастни, 1000 случая – на бронхит при деца, 20 деца дневно, страдащи от астма и бронхитни симптоми, и 1300 души на ден с респираторни инфекции, включително 170 загубени работни дни поради излагане на замърсяване на въздуха от централата. Очакват се и 300 случая на хоспитализиране всяка година на хора с респираторни и сърдечносъдови заболявания.

Прeз мaрт дo cъдeбния cъcтaв e изпрaтeнa мoлбa зa присъединяване (като зaинтeрecoвaни cтрaни по делото) на Гeoргиoc Пacчaлидиc – гражданин от Кавала, и на Thе Grееn Tаnk – нeпрaвитeлcтвeнa oргaнизaция в Гърция. Те настояват, заради застрашеното здрaвe нa хoрaтa в ceвeрнaтa чacт нa страната им, по дерогацията на централата да се проведe консултация между България и Гърция.

Дали разрешената от Изпълнителна агенция „Околна среда“ отмяна на изискванията в Директивата за големите горивни инсталации в ЕК ще остане в сила за ТЕЦ „Марица-изток 2“, или ще бъде прекратена, зависи от решението на съда. Но дори и да продължи да работи в условията на сегашните норми за вредни емисии с оптимизирани разходи и персонал, както и с по-малко натоварени мощности, дружеството ще продължи да плаща за въглеродните емисии. За които държавният Енергиен холдинг не може да осигурява безкраен финансов ресурс.

Как ще развиват енергийните си сектори след края на въглищната ера, в някои европейски страни мислят от години. И не само мислят, а някои предложиха и приеха планове за действие с конкретни дати за поетапно затваряне на централи и за алтернативна заетост на освободените работници. Въпреки това много държави в ЕС продължават да разчитат в голяма степен на изкопаеми горива, а правителствата им отстъпват от водещата си роля в борбата с изменението на климата.

Българската държава закъсня драматично с предлагането на нови политики за поетапна декарбонизация на индустрията ни.

Палиативните мерки ще облекчат временно агонията, но няма да решат проблемите на въглищната индустрия. А според експерти от Центъра за изследване на демокрацията в националния ни план за енергетика и климат липсват амбиция, дългосрочна перспектива и ясна визия за посоката на българския енергиен преход.

Сега правителството има две възможности за избор. Едната е да предприеме драстични съкращения на енергетици, а след това, заради намаленото потребление на въглища – и на миньори. Втората – да увеличи цената на електроенергията, което и бездруго ще стане след либерализацията на енергийния пазар. А въглеродните емисии оскъпяват непосилно тока, произвеждан от местните лигнитни въглища в енергийния комплекс „Марица-изток“.

Който и сценарий да изберат управляващите, той ще доведе до масови синдикални и граждански протести. Които могат да съберат енергия и да съборят кабинета. Всичко е въпрос на време.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж във връзка с пожар на сероочистващата инсталация на ТЕЦ „Марица-изток 2“ през юни 2019 г.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Да помагаш на планината

Post Syndicated from Георги Велев original https://toest.bg/da-pomagash-na-planinata/

От години неправителствените организации в страната се борят да утвърдят доброволчеството като разпознаваема форма на занимание, в което българите да влагат систематично усилия, енергия и време. До момента тези усилия имат променлив успех, като според данни от Световния дарителски индекс едва 5% от населението е участвало в доброволчески инициативи през 2018 г., докато 18% са отделили пари за определена кауза. Средствата са важни за съществуването на неправителствения сектор, но без „хора на терен“ е невъзможно да се изпълняват трудоемки дейности, като например връщане на общностния дух в отдалечени села или приготвяне на храна в социална кухня.

През последните пет години участвах в множество акции, свързани с опазване на околната среда и от първо лице се уверих, че в България съществуват разнообразни възможности за доброволчество, повечето от които не са известни на голяма част от обществото. Например в Спасителния център на „Зелени балкани“ в Стара Загора бях свидетел как се извършва лечение на диви животни и се подготвят редки видове птици за завръщане в природата, а с екипа на „WWF България“ стигнах до Белене, за да науча повече за възможностите за възстановяване на популациите на изчезващи есетри в р. Дунав. С малко търсене и щипка ентусиазъм всеки може да намери подходяща за себе си кауза и в сфери като изкуството, културата, работата с възрастни хора или образованието.

Една от най-вдъхновяващите и устойчиви през годините кампании, в които съм се включвал, е почистването на високопланински и труднодостъпни територии, организирано от сдружение „За Земята“. Идеята възниква у група ученици от гимназия „Ромен Ролан“ в Стара Загора през пролетта на 1999 г. и за две десетилетия в инициативата са взели участие над 1500 души, които са събрали около 130 тона отпадъци от планински върхове, морски плажове и защитени местности. Тази година „Чистенето“, както е известно накратко между участниците, напусна обичайните локации в националните паркове „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“ и се насочи към слабо познатия район на Западните Родопи, над селата Мугла и Гела.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Концепцията на кампанията е следната – организатори и доброволци се събират в начална точка, която обикновено е хижа със сравнително лесен достъп за автомобили. В период от 7 до 10 дни и в зависимост от броя на участниците пешеходният маршрут преминава през още две или три хижи. Почистват се както планинските пътеки между тях, така и районите, в които обичайно се събират големи групи хора, като заслони, върхове и природни забележителности.

Обичайно възможностите за преспиване включват палатки и хамаци за по-опитните планинари, но и настаняване в хижите за тези, които не разполагат с подходяща екипировка или в случай на лошо време. За храната сутрин, обед и вечер се грижат готвачи доброволци, но всеки може да помага или да сподели интересна рецепта. Вечерите преминават в свирене, танци, песни или просто в разказване на истории край лагерния огън. Често гостуват и експерти от природозащитни организации, за да изнесат беседи по теми като опазване на вековните гори и отговорно потребление на храна.

Преди да се напусне районът на дадена хижа, отпадъците се събират в чували и сe извозват с високопроходими автомобили или камиони до най-близкото сметище или регионално депо за отпадъци. Забележителното е, че от 2011 г. средствата за „Чистенето“ се събират предимно от индивидуални дарения, без необходимост от допълнително финансиране от корпорации или европейски проекти. Проектът на bTV „Да изчистим България заедно“ също е директно вдъхновен от некомерсиалната инициатива на „За Земята“.

Отвъд сухите факти, чистенето носи специфичния заряд на доброволчески лагер, в който участниците се превръщат в приятели, обединени от любовта към планината, обмяната на житейски опит и преодоляването на препятствия заедно. Както във всяко общностно събитие, първите дни преминават в напасване и отърсване от ежедневния стрес, постепенно се създава ритъмът на групата, а в края на акцията усещането е за функциониране на един добре смазан механизъм. В кампанията се включват хора от цяла България, а през последните няколко години идват и доброволци от САЩ, Канада, Англия и Шотландия, привлечени от възможността да помогнат на стойностна кауза през лятната си ваканция.

Натиснете тук за да видите презентацията.

В един слънчев и топъл ден в края на август съм седнал на поляната пред х. „Ледницата“, която се явява втората локация в тазгодишния маршрут, и разговарям с организаторите. Срещу мен са Данита Заричинова, експерт „Нулеви отпадъци“ в „За Земята“, и Стоян Костадинов, Ясмина Иванова и Стела Николова, студенти по антропология и медицина съответно в Нов български университет и Медицинския университет в София. Четиримата са учили в 9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и държат франкофонска нишка на събитието, защото увличат още свои съученици да участват. Въпреки че вече са били доброволци в няколко чистения, тази година Стоян, Стела и Ясмина са организатори за първи път.

Мащабна акция на надморска височина от 1400 до 2100 метра в отдалечен район като Западните Родопи изисква дългосрочно планиране – маршрутът предварително се обхожда, уведомяват се собствениците на хижи и се търси диалог с общините, от които зависи извозването на отпадъците. „Мащабите трудно се възприемат в началото, но с малко повече разговори се случват нещата“, разказва Ясмина за реакциите на местните хора, когато научават, че стотина души ще се ангажират на място за девет дни.

„Наистина всички подхождат малко недоверчиво, но като видят, че сме сериозни, стават отзивчиви. Необходимо е повече да се ангажират институциите, най-вече общините, за да поемат последващо задължение и да отговарят за тези територии“, допълва Стоян. Данита споделя и за приятните изненади, като например отношението на Община Девин, в чиито предели попада районът на х. „Чаирски езера“: „За първи път видях камион, извозващ отпадъци, да пристигне точно на минутата, в която е казано, че ще дойде.“

Набирането на необходимите дарения е започнало още в края на 2018 г. с участия в коледни базари, където се продават брандирани артикули и се разпространява информация. Следват презентации пред фирми – например от ИТ компанията Experian изпращат около 40 души като част от програма за корпоративно доброволчество. Екипът на проекта „Твоята храна“, насочен към намаляване на хранителните отпадъци, участва с финансово дарение и тематична презентация в „Перелик“, последната хижа от маршрута. През лятото организаторите правят концерт в подкрепа на инициативата и стигат до фестивали като „Беглика“ и  боровинковите нощи на х. „Амбарица“, където срещат много съмишленици и бъдещи участници в чистенето.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Питам ги дали в Родопите е по-чисто в сравнение с по-популярни места, като върховете Мусала или Вихрен, които се посещават от хиляди туристи всеки сезон. Стоян ми обяснява, че ситуацията е по-различна: „Както и предполагахме, намират се много боклуци около хижите. Винаги има голямо сметище, което ние след определено време намираме. Това са отпадъци отпреди 30–40 години и така се разкрива една своеобразна археология.“ Причината е, че по времето на социализма хижарите са обучавани от властите да изкопават голяма яма на удобно място и да я пълнят с отпадъци, защото сметоизвозването във високите части на планините е било непознато. Честа гледка на дъното на тези дупки са метални консерви от ГДР, които в горните пластове се заменят от пластмасови опаковки и кенчета. „За един ден извадихме от района около х. „Ледницата“ над двеста чувала“, завършва темата Стела.

Разпитвам ги за плановете за бъдещето. Четиримата са на общо мнение: освен ежегодното събитие е назрял моментът да се организира поредица от срещи с представители на Българския туристически съюз, общинските власти, дирекциите на националните паркове и собствениците на хижи. Съществуват много начини да се стимулира отговорно отношение и да се намали пластмасовият отпечатък в планината, а за реализацията им е необходимо желание и координация между всички участници в процесите. От сдружение „За Земята“ са готови да се включат активно с натрупаните през годините експертност и опит, а за целта, разбира се, търсят доброволци.

Снимки: © Георги Велев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

От „Без лого“ до Нова зелена сделка: когато гласът на активизма се превърне в крясък

Post Syndicated from Иглика Иванова original https://toest.bg/naomi-klein/

През 2019-та се навършват 20 години от излизането на първата книга на Нейоми Клайн – „Без лого“, с която едва 29-годишната тогава канадска журналистка очерта фронтовата линия на дебата за това каква глобализация искаме, давайки глас на антикорпоративния активизъм. Оттогава насам тя издаде още шест книги. Сред тях са „Това променя всичко. Капитализмът срещу климата“, „Шоковата доктрина. Възходът на капитализма на бедствията“ и току-що излязлата от печат „В пламъци: (Изгарящият) довод за Нова зелена сделка“ (On Fire. The (Burning) Case for a Green New Deal).

„Все още имам чувството, че начинът, по който говорим за изменението на климата, е твърде фрагментиран, твърде изолиран от другите кризи, пред които сме изправени. Една от наистина сериозните теми, които книгата проследява, е за връзките между климатичните промени и кризата на надигащия се бял супремасизъм, различните форми на национализъм, факта, че толкова много хора са принудени да напуснат родните си земи, и войната, която се води за нашето внимание. Това са пресичащи се и взаимносвързани кризи – такива трябва да бъдат и решенията ни спрямо тях“, коментира Клайн в скорошно интервю за „Гардиън“.

„Свидетели сме на началото на ерата на климатичното варварство“

Това е репликата от интервюто, избрана за негово заглавие от Натали Ханман – помощник-редакторка на „Гардиън“, където самата Клайн има над 150 публикации от 2001 г. насам. В разговора си с Ханман тя отчита като свой пропуск подценяването през изминалото десетилетие на това как лявото се отнася към изменението на климата.

„По-очевидно е как кризата с климата поставя на изпитание господстващия десен мироглед и култа към тежкия центризъм, който никога не иска да направи нещо голямо и винаги търси някакво средно положение. Кризата обаче е предизвикателство и за левия мироглед, който по същество се интересува единствено от преразпределянето на плячката на екстрактивизма (процеса на извличане на природни ресурси от земята) и не отчита границите на безкрайното потребление. […] Когато някой дойде и каже, че всъщност граници има, че трябва да вземем някои трудни решения, да измислим как да се справим с това, което е останало, да го разпределим справедливо – това е същинска психоатака. И така, реакцията (на лявото) е да се изплъзва и да казва: „Не, не, няма да дойдем и да ви отнемем нещата, които притежавате, ще има цял куп облаги.“ И облаги ще има: градовете ни ще са по-добри за живеене, въздухът, който дишаме, ще е по-малко замърсен, ще прекарваме по-малко време, приклещени в трафика, ще можем да проектираме по-щастлив, по-пълноценен живот по толкова много начини. Но ще трябва да сключим тази сделка от страната на безкрайната консумация за еднократна употреба.“

Човечеството има малко повече от десетилетие, за да наложи контрол над въглеродните емисии,

преди катастрофалните последици от изменението на климата да станат неизбежни, се твърди в разпространения в края на 2018 г. доклад на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC). Въпреки че много политици от лявото подкрепят политики, които биха намалили замърсяването на околната среда – като данъчни облекчения за възобновяеми енергийни източници, стандарти за икономия на горива и др., – самата Демократическа партия на САЩ не е предлагала цялостна програма за справяне с изменението на климата от „мъртвородения“ Американски закон за чиста енергия и сигурност от 2009 г.

До началото на 2019-та. През февруари т.г. сенатор Ед Марки и Александрия Окасио-Кортес – най-младият член на Камарата на представителите, излязоха с резолюция за Нова зелена сделка. Алюзията за името на прочутата Нова сделка на Франклин Д. Рузвелт – набор от социални и икономически реформи и проекти за благоустройство, предприети от 32-рия президент на САЩ в отговор на Голямата депресия – не е случайна. Нова зелена сделка е също толкова радикална програма, по която има много работа, но свидетелства за достигане на определена степен на съзряване и смелост, без които не може да бъде постигната фундаменталната промяна, визирана от Клайн.

Александрия Окасио-Кортес (в центъра) със сенатор Ед Марки (вдясно) пред сградата на Капитолия през февруари 2019 г. Снимка: Senate Democrats

АОК и Новата зелена сделка

Проектът за Нова зелена сделка включва преминаване към 100% възобновяеми енергийни източници, инвестиции в електрически автомобили и високоскоростни железопътни системи, а също и въвеждане на „социалната цена на въглеродните емисии“, което бе сред плановете за адресиране на климатичните промени в следващите 10 години на администрацията на Обама. (Правителствена работна група, свикана от него, я оцени на 40 долара; от 6 до 40 пъти по-ниска е въпросната цена според администрацията на Тръмп.) В резолюцията са намерили място и предложения за универсално здравеопазване, повишаване на минималните заплати и мерки срещу монополите; всички те трябваше да я направят „по-продаваема“.

След като в представения първоначален вид Новата зелена сделка не мина в Сената, Окасио-Кортес се зае с „разбиване“ на програмата в отделни, свързани помежду си по-малки законодателни предложения. Подробно разработени планове, вдъхновени от отхвърления законопроект или базирани на него, имат и водещите кандидати за номинацията на Демократическата партия за предстоящите президентски избори, в т.ч. Бърни Сандърс, когото Клайн открито фаворизира, и Елизабет Уорън.

Нейоми Клайн на конференцията на ООН по изменението на климата (COP21) в Париж, 2015 г. Снимка: Ilias Bartolini

„Изпитвам огромно вълнение и известно облекчение, че най-после говорим за решения в мащаба на кризата, пред която сме изправени. Че не говорим за малък данък върху въглеродните емисии или за таван и търговска схема, представени като някакво магическо решение. Говорим за трансформиране на икономиката ни. Тази система извършва предателство към мнозинството от хората, затова ние се намираме в период на толкова дълбока политическа дестабилизация – оттам идват Тръмповците и Брекзитите, и всичките тези силови лидери. Така че защо не измислим как да променим всичко отдолу нагоре и да го направим по начин, който се отнася до всичките тези кризи едновременно?“, пита Нейоми Клайн.

Клайн е убедена, че борбата с изменението на климата е шанс, който се открива веднъж в рамките на един век, за изграждането на по-справедлива и демократична икономика. Каквато т.нар. gig economy („икономика на парче“) безусловно не е. Също като dig economy, както Клайн я нарече („икономика на добива“ – игра на думи, от англ. „копая“), която води до унищожение на планетата, „гиг“ икономиката не е нищо друго освен третиране на човешките същества като суров ресурс, от който извличаш определена полза и след това захвърляш. И тъй като нито едната, нито другата е хуманна, ние спешно се нуждаем от алтернатива, при която да имаме общество, основано на грижата – грижа за планетата и един за друг.

Дългата зима на нашето недоволство

Още в началото на века, скоро след издаването на „Без лого“, която е определяна от „Ню Йорк Таймс“ като „библията на едно движение“, Клайн открива причината за масовото недоволство на хората от неспазените обещания. Обещанията на глобализацията за равни условия, повече демокрация, повече свобода. Вместо това икономическата проекция на неолиберализма, която според Клайн се характеризира най-вече с идеологическото схващане за „просмукването“ на ефектите от икономическия растеж надолу към групите с по-ниски доходи, додава към неравенството и загубата на лична свобода.

Под неолиберализъм (наричан още турбокапитализъм) тя разбира добре известната цел на дерегулацията: намаляване на данъците, приватизация, преследване на икономически ръст и повишаване на печалбите на всяка цена. Един процес, който „ни се представя като средството за изличаване на бедността, което ще реши всичките ни проблеми по отношение на околната среда и ще доведе до по-голямо демократизиране“. Точно това хората разбират под глобализация, използвайки неправилно понятието. Защото нито това е глобализацията, нито движението за съпротива, за което тя говори още в „Без лого“, е антиглобалистко. Неправилната употреба на понятието води да заклеймяване на движението като протекционистко, срещу прогреса.

Преди 20 години Клайн определи стремежа ни към разрастване на пазара не просто като увеличаване на търговията със стоки, както често е представяно, а като създаване на нови видове стоки, които не са били такива до момента – например идеи или вода, или част от тялото, генетичен материал, патентовани семена или дори въздуха, който дишаме.

Кой се страхува от глобализацията

Колкото до т.нар. антиглобализъм, Клайн го определя не като нещо хомогенно, а като явление, изградено от отделни движения срещу ефектите на властващата парадигма за икономически растеж. Защото тези ефекти се усещат по един или друг начин от различни групи в обществото, които често не са във връзка помежду си – те просто споделят обща съдба и са открили източника на страданията си в икономическата логика на глобализацията (която е в противоречие с политическата организация на света, все така свързана с националната държава; за справка – „Световната система“ на Имануел Уолърстейн).

Глобализацията, изтъква Клайн, не е нов процес. („Ако глобализацията бъде мислена като интеграция и търговия между нациите, този процес е поне толкова стар, колкото е колониализмът.“) И не глобализацията, която има различни логики (в т.ч. екологическа, политическа, медийна и технологична), а корпоратизацията – анексирането на публичната сфера от частната – е източникът на страданията на толкова много хора, оставени назад. Процес, който продължава да се развива в същата посока и да се усеща на все повече нива след написването на „Без лого“, но на който днес освен активистите, каквато е и самата Нейоми Клайн, се противопоставя и пробуденото за действителността политическо ляво.

От Просвещение към морална паника

За Клайн, която винаги е умеела да въздейства силно не само с това, което казва, но и с начина, по който го казва, изменението в климата не е просто поредният важен въпрос. Според нея в явлението, което наблюдаваме, трябва да разчетем „послание, което ни казва, че много от най-съкровените идеи на западната култура вече не са жизнеспособни“, че „дните на идеалите от епохата на Просвещението вече са минало“, а съвременният свят, в който живеем, е „изграден върху фалшиви обещания, обезцененото бъдеще и погубването на толкова много хора“, поради което е бил обречен „да се взриви от самото начало“.

Клайн предупреждава, че „ако не настъпи радикална промяна не просто в политиката, а в ценностите, които я ръководят, материално осигуреният свят ще се „адаптира“ към едно по-голямо климатично разрушение, като ще даде поле за изявата на токсични идеологии, класиращи относителната стойност на човешкия живот по такъв начин, че да оправдаят унищожаването на огромни човешки маси“. И в този смисъл по начина, по който (целенасочено) звучат,

тезите ѝ се доближават повече до моралната паника, отколкото до гласа на разума.

Ето защо разговорът ѝ с Ханман за „В пламъци“ и за 2019 година в ерата на Тръмп, Болсонаро и подобните на тях крайнодесни популисти е не по-малко съществен от самата книга. В него, наред с важните въпроси, които задава и на които предлага отговори, ясно се вижда идеологическата конструкция, върху която Клайн стъпва и от чиято платформа не говори, а крещи. Начин на комуникация, който – предвид сериозността на кризата, омаловажаването ѝ от хора с реална власт и тежестта на последиците – може би е необходим и оправдан. Но който прави диалога почти невъзможен – не само с отявлените ѝ противници, но и с онези, които се (само)определят като умерени.

Заглавна снимка: Pixabay 

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Борбата за климата няма да е красива

Post Syndicated from Зорница Христова original https://toest.bg/borbata-za-klimata-nyama-da-e-krasiva/

Извинявайте, ама много е лесно.

Лесно е да се подиграваме на формата, която приема движението за по-радикални действия в отговор на климатичните промени. Предсказуемо е, всичките ни политически реакции са такива – дай ни да се разсейваме по персоните на Тръмп или Трюдо, как танцувала била Тереза Мей и има ли Путин пластични операции. Сякаш се опитваме да се успокоим, че проблемите ни са с човешки мащаб, болят ги зъби, стискат им обувките, ерго – смъртни са, няма страшно.

Климатичните промени не са с човешки мащаб.

Няма да давам примери, не ми е целта да ви плаша допълнително, най-вероятно сте достатъчно стреснати и бога ми, правите доста – събирате отпадъците разделно, напомняте за n-ти път на продавачката в баничарницата да не ви тика кифлата в найлоново пликче, карате колело и дори може би сте се опитали да садите дръвчета или домати. Това са горе-долу нещата, които правя и аз.

Само дето не се получава. Години наред идеята беше, че ако ядеш хляб с лимец и купиш елха в саксия, помагаш на планетата и изглеждаш секси едновременно. Няма нужда да се бъркаш в работата на другите, те някак си ще се заразят от твоя пример и ще спрат да купуват пластмасови глупотевини, които тровят природата, а от това производствата на пластмаси и други вредности ще фалират и всичко ще е шест.

Ама не е.

Първо, екологичният лайфстайл си остана нишов – и то свързан с една много конкретна, финансово обезпечена ниша. Моите усилия да убедя баничарката да не увива всичко в найлон ще са безплодни, защото хартиените пликчета са с няколко стотинки по-скъпи и в нашия непретенциозен квартал това може да ѝ коства клиентелата. Не че непременно хората ще се разорят, ама ще започне да им изглежда фенси-шменси хипстърско, ще го разпознаят като нещо не за тях. Предизвиквам ви да отидете при батка, който си хвърля боклука до пейката, и да му направите забележка. Сега, ако сте оцелели, предизвиквам ви да го правите всеки път.

Тази работа с личния пример не работи

и би трябвало да е ясно, че няма да работи – от цялата история на човечеството. (Харесвам един момент от „Списъкът на Шиндлер“, в който Шиндлер се опитва да убеди есесовеца колко привлекателен ще го направят добрите дела. И онзи изпробва милостива фраза пред огледалото, врътка се, после махва с ръка и продължава постарому.) Масовото себеосъзнаване просто не е в стила на човешкия род. А вредните производства няма да стоят и да чакат да фалират, нали? Ще се рекламират, и то доста убедително. Ово е стандарт. За всеки джоб. Съдържанието е важно. И т.н.

Никоя алтернатива не е красива. Забраната на някои пластмасови изделия неслучайно се приема чак сега и с отложен старт, и само в ЕС. Днешната индустрия е такава, че просто не може да се върне във вида си отпреди изобретяването на пластмасата без огромни социални сътресения. Говорим за невиждан брой затворени заводи, за безработни хора, за реорганизация на цялото производство поновому. И това само за пластмасата, ами енергийната индустрия? Транспортната?

Много ясно, че правителствата ще вземат козметични мерки, ще подкрепят лайфстайла и няма да рискуват да се конфронтират с такава голяма част от бизнеса, която утре ще налее страшни пари в кампанията на опонентите им и ще ги свали (това в демократичните страни, нали, щото може и с лошо).

Екологичните решения принципно са спорни, както твърди в-к „Гардиън“. Вятърните електроцентрали убиват птици по Виа Понтика. Слънчевите панели закриват големи обработваеми площи, а след няколко години на свой ред стават неизползваеми, отпадък. В естественото си състояние ядивните растения имат естествени врагове и в миналото човешките общности често са били изправени пред глад (сега също, на няколко места по света, но тук въпросът е по-скоро в преразпределението).

Каквото и решение да намерим, то няма да бъде красиво. Никак. Но ако не го намерим, красотата ще е последната ни грижа.

Още по-некрасиво ще стане, когато въпросните решения трябва да се наложат. Ясно е кой може да принуди правителствата да не ги налагат; в обратната посока могат да ги подтикнат само масови протести, струва ми се (не и слабото лоби на екологичните производства). А след двайсети век ние разбираемо изпитваме ужас от масови движения за принудителна политическа промяна, смеем им се, докато са театрални, но предпочитаме да бъдат такива. Това е единият сценарий – да се смеем от облекчение, докато лице на екопротестите е Грета Тунберг, ха-ха, детенце.

Вторият вариант е вълна от екологични партии, които да дойдат на власт чрез избори и реално да изпълнят програмите си. За целта трябва да започнат да мислят по-обхватно, тоест да знаят какво правят във всички отрасли, а не да се надяват да бъдат най-много вътрешнопарламентарна опозиция. Разбира се, този вариант ми харесва най-много, ама нещо не виждам да се случва. Като че общото състояние на тревожност води до по-нелогични, но по-предсказуеми избори. Защото другият момент е социален – хората, чийто глас ще бъде решаващ, са същите, които не са убедени в смисъла да не хвърлят найлоновата опаковка на пътя, да не говорим да не я купуват. И са първите, които биха пострадали от предсказваните драматични климатични промени. Вижте какво стана примерно с жертвите на урагана „Катрина“, кои социални прослойки се спасиха набързо и кои бедстваха на местния стадион.

Нямаме друг избор: екологията трябва спешно да бъде ребрандирана за масовия вкус. Тя не може, не бива да е елитарна.

(А, да, и какво правим със страните, които няма особена вероятност да си изберат проекологично правителство? И примерно решават да не си гасят джунглите или тайгите?)

Третият вариант е нищо да не правим, да отпиваме с металната сламка от коктейла си и да стоим прегърнати (по Вонегът) на фона на красива луна, която всеки момент ще се взриви.

Заглавна снимка: Mike Lewelling

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Боклукгейт: „Въздухът е навсякъде и е трудно да докажете КОЙ цапа“

Post Syndicated from original https://bivol.bg/air-is-everywhere.html

неделя 22 септември 2019


Седнали сме в кръчмата и си приказваме. Както винаги, основните теми се въртят покрай положението на родна територия и само в краен случай се стига до обсъждане на глобални проблеми. В конкретния момент обаче благото на нас, жителите на Крайно Безхаберово, и останала част от човечеството като никога май съвпадаха до голяма степен. Но, нека да съм по-конкретен, за да разберете къде се корени болката ни.

Преди години у наше село се нанесе нов жител. Нено. Макар и да не беше много възрастен, бързо започнахме да го наричаме бай Нено. От уважение. Първо, защото беше загърбил големия град, за да се засели в Крайно Безхаберово и второ, тъй като беше много представителен мъж. Винаги спретнати, добре сресани сребристи кичури, едва набола брада (нали сега така е модерно), изпънат, с костюм и вратовръзка, излъчващ достолепие и говорещ бавно, тежко, със заучени фрази, като ония от телевизора.

Бай Нено се засели в една къща в махалата на Димовците и докато да видиш, си направи основен ремонт на къщата, обрамчи я отвсякъде с тераси. Междувременно купи изоставената мина в другия край на селото на безценица и построи някаква си сграда. Дълго време из Крайно Безхаберово се носеха всякакви слухове за предназначението ѝ, но бай Нено от Димовците деликатно отклоняваше настойчивите ни въпроси, колкото и упорити да бяха те. Всъщност, той не ги отклоняваше, а почваше да ни затрупва с разни неразбираеми термини докато, в крайна сметка, ни отказваше да разпитваме повече.

И така до преди една година, когато една сутрин бай Нено докара отнякъде един автобус момчета с оранжеви гащеризони, настани ги във бунгала до постройката си и запоглежда часовника си нетърпеливо. Когато по очукания ни път се затътрузиха три камиона, той се усмихна широко и нареди а затворят портите зад димящите им ауспуси.

Така и не можехме да утолим любопитството си за случващото се, но и това беше само въпрос на време. След няма и половин седмица комините на сградата започнаха да бълват такъв смрадлив гъст черен дим, че и гумите, дето бай Пешо гори на площада на всяка олелия, ни се видяха приемливи.

Естествено като съвестни граждани ние първо отидохме при бай Нено и му казахме, че тая работа трябва да се спре, защото не може да дишаме, по цял ден и цяла нощ кашляме, а дрехите на простора ни стават като на добиващи антрацитни въглища миньори. Той обаче за първи път изглеждаше ядосан, изпъчи се намръщено, извади едни листове и ги заразмахва пред физиономиите ни. Имал разрешителни за такава дейност, всичко е законно, точка по въпроса. Докато се усетим, бай Нено пална колата си и право при кмета. Какво са си говорили не знам. Само знам, че бай Нено след няма и седмица заключи голямата си къща и замина да живее някъде другаде, оставяйки ни камионите и неизменната димна завеса.

Кметът пък ни сбра в кръчмата с още по-сърдита физиономия от онази на бай Нено и ни дръпна една назидателна реч как сме искали да спрем прогреса, как в цяла Европа горели отпадъци (едва сега разбрахме какво се случва) и че замърсяването е в нормите, само ни се струва, че нещо се е влошило. Тогава вече избухнахме, щото всичко може, ама да ни правят чак пък толкова на луди не става. Кметът се сепна и се барикадира с столовата на училището. Излезе оттам чак по тъмно и се прибра по странични улички. След няколко дни си докара отнякъде чисто нова кола и започна ремонт на къщата си. Май всички се досетихме откъде са парите…

След няколко месеца непрестанен тормоз отново обградихме Кметството, но той само се показа на терасата предпазливо и заяви, че да, имало замърсяване на въздуха, но от там някаква институция били казали, че ние сами сме си виновни и пушекът е следствие от това, че се отопляваме на дърва. Тук вече се разпсувахме яката, даже няколко от нас щяха да изкъртят вратата на Кметството, ако не се беше появил селският полицай и не ни беше разгонил.

Умувахме, умувахме и решихме да пишем до няколко екоорганизации. Повече от половината ни питаха к‘ва е далаверата, но другите откликнаха на проблема ни и дойдоха на място. Като се запознаха със ситуацията, викат да спретнем един протест. Изсипахме се половината село пред оградата на оная сграда с пушещите комини и заедно с природозащитниците започнахме да скандираме против това безобразие.

Скоро ни надушиха и няколко журналисти, та дойдоха и снимаха какво се случва в Крайно Безхаберие. И, о чудо! След ден-два на място се появи с лъскавата си кола лично бай Нено. Когато журналистите го нападнаха, първоначално се опита да върти и суче както правеше с нас, когато го питахме нещо, но няколко репортери се оказаха по-упорити и не му се хванаха на въртелите. Нито че нямало замърсяване, нито че във всички страни е така, нито че има всички разрешителни и гори много по-малко от капацитета на завода си.

Бай Нено обаче не загуби самообладание.

– Въздухът е навсякъде и е трудно да докажете КОЙ цапа – рече спокойно той.

Ние, простите селяни, естествено онемяхме. Само че беше странно, че и журналистите сякаш онемяха, въпреки че уж бяха професионалисти. Докато стояхме с увиснали ченета, бай Нено се качи обратно в автомобила си и отпраши нанякъде. Журналистите пиха по едно бързо в кръчмата и също палнаха двигателите. Единствено екозащитниците останаха, но на следващия ден и те се спогледаха и духнаха нанякъде.

Та, така. Седнали сме в кръчмата и си приказваме. А комините си бълват черен дим.

Когато хубавият син Дунав не е точно син

Post Syndicated from Люба Гъркова original https://toest.bg/kogato-hubaviyat-sin-dunav-ne-e-tochno-sin/

Денят на река Дунав се отбелязва на 29 юни от 1994 г. насам, когато 11 държави и Европейската общност подписват в София Конвенцията за опазване на река Дунав. Това е празник на една от най-големите речни системи в Европа, на хората и дивата природа в нейния регион. За първи път се чества в България през 2004 г. Акцентът в този ден пада върху екологията, а изводите се правят лесно с преглед на медийното съдържание от началото на годината:

  • юни 2019 г. – „4,2 тона пластмаса ежедневно стигат до Черно море по Дунав“ (24 часа); „Слаб улов заради високите води и замърсяването на Дунав“ (БНТ);
  • май 2019 г. – „Дунав с най-високо ниво на замърсяване с антибиотик от изследваните европейски реки“ (Гардиън); „В област Видин забраниха къпането в река Дунав. Водите в посочения участък, където е градският плаж на Видин, се класифицират като лоши“ (БНР);
  • април 2019 г. – „Русенската екоинспекция установи тревожно замърсяване на Дунав“ (bTV);
  • февруари 2019 г. – „Предприятие изпуска мръсни води в река Дунав“ (БНТ).

Отправихме въпроси към Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) към Министерството на околната среда и водите относно периодично отразяваната в медиите информация за замърсявания по река Дунав.

От БДДР отговориха, че „не споделят мнението, че са налице чести екологични проблеми в района на река Дунав“,

следват изискванията на европейското законодателство и извършват постоянен мониторинг на качеството на водите на реката. А Планът за управление на речните басейни (ПУРБ) се актуализира на всеки шест години, като се обменя информация с Румъния и крайната оценка на състоянието се съгласува между двете страни.

„Към момента резултатите от извършените анализи не показват превишения от стандартите за качество на околната среда в българския участък на реката. […] Като цяло за периода от първия ПУРБ (2010 г.) до момента се наблюдава подобрение на качеството на река Дунав по всички показатели, по които се извършва оценка на състоянието“, твърдят от БДДР. Те признават, че са налице „случаи на инцидентни локални замърсявания на водите на реката от преминаващи плавателни средства (разлив на масла/нефтопродукти, изхвърлени трюмни води и др.)“, но „БДДР предприема своевременно мерки по провеждане на контрол за установяване на замърсяването, в т.ч. планиране на допълнителен проучвателен мониторинг. До момента не са установени трайни замърсявания и влошаване на състоянието на водите на р. Дунав вследствие разлив на нефтени продукти“.

От БДДР уточняват, че чрез използването на международната онлайн система за ранно предупреждение при аварии в басейна на река Дунав, която сигнализира за рисковете от трансгранично замърсяване на водата или надвишени прагови стойности на опасни вещества, от 2015 г. до момента е регистриран само един инцидент, свързан с потъване на кораб в река Дунав преди българския участък от реката. „Предвид получената по системата информация, че потъналият кораб е бил натоварен с торови препарати, БДДР своевременно организира учестен едногодишен мониторинг на водите на р. Дунав с цел своевременно откриване на евентуално замърсяване. За периода на мониторинг не бяха отчетени завишени стойности на наблюдаваните показатели.“

Според екоактивисти от град Русе обаче в Дунавския район често има замърсявания (при това не само на водите), като по техни наблюдения обикновено източникът е индустриален. „Съществен елемент за опазване на чистотата на водите, в т.ч. на р. Дунав, е прилагането на принципа „замърсителят плаща“ чрез заплащане на такси за замърсяване от титулярите на издадени разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и чрез прилагане на административнонаказателни мерки съгласно действащото законодателство“, отговарят от БДДР. Въпросът е доколко тези мерки се прилагат ефективно…

А какво могат да направят гражданите, за да подпомогнат опазването на реката?

„Интегрираното управление на водите е дейност, която не зависи само от определени институции и организации – тя зависи от всички – от гражданите, общините, бизнеса, чрез действията и отношението им към опазването на водите, в това число и река Дунав. […] Налице е тенденция за повишаване на интереса и активността на граждани от всички възрастови групи в подобни кампании, организирани или подпомогнати от БДДР – например „Да изчистим България заедно“, регионални инициативи за почистване на бреговете на р. Дунав, акции от програмата на международния проект Waste Free Ocean, информационни и образователни кампании, насочени към опазването на водите.“

И екоактивистите призовават гражданите да се отнасят отговорно към боклука, който създават. Те обръщат внимание и на факта, че по поречието на Дунав се намират четири защитени зони и  реката е дом за множество защитени видове (като дунавската есетра, чиято популация е под закрилата на WWF от 2014 г., и морския орел, който е част от Червената книга на България, както и други видове).

Екоактивистите подчертават, че опазването на Дунав следва да бъде приоритет на всички 18 държави, чиито територии обхваща частично или напълно басейнът на реката, защото

екологичното състояние на района оказва влияние не само върху застрашени видове,

но и върху икономиката (посредством риболова), както и върху здравето на стотиците хиляди хора, живеещи по бреговете на втората по дължина река в Европа.

„Една от целите на националната кампания за 29 юни е да напомни какво може да прави всеки един от нас за опазването на река Дунав и за околната среда. Това са стъпки, които всички ние можем и трябва да правим в ежедневието си, например да не изхвърляме отпадъци в реките и по бреговете им; да мислим за ефективното използване на водните ресурси и да пестим водата в ежедневието си. Всичко това са малки стъпки, които без много усилие може да прави всеки от нас, но ефектът от тях върху река Дунав, водите и околната среда би бил значителен“, допълват от БДДР.

И макар институциите да са категорични, че чести замърсявания на реката няма (въпреки че медиите и активистите твърдят друго), нашата отговорност като граждани е да ценим това природно богатство и да следим за неговото опазване.

Честит Ден на река Дунав!

Заглавна снимка: Dennis Jarvis

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Климатичната криза и Европа, която искаме

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/za-zemyata-interview-klimatichni-promeni/

Европа е на кръстопът и предстоят пет решаващи за Съюза години. Обсъдихме дезинформацията, проблемите на Европейския съюз и политическата надпревара, ала е важно да се спрем и на въпроса защо е важно да гласуваме и как вотът ни ще предопредели бъдещето, в което ще бъдем изправени пред безпрецедентни предизвикателства.

Може би най-значимото от тях са климатичните промени. В началото на месеца ООН предупреди, че антропогенното влияние върху природата застрашава над милион растителни и животински вида, което представлява заплаха за оцеляването на екосистемите и човечеството. Множество демонстрации се провеждат по цял свят от началото на годината, докато личности като Бил Гейтс призовават за активни мерки за борба с последствията от промените в климата: „Колкото повече научавам за новите идеи за справяне с тези предизвикателства, толкова повече вярвам, че с правилната комбинация от незабавни решения и иновации можем да поемем по пътя към безвъглеродното бъдеще“, пише той за World Economic Forum.

Каква е ролята на Европа в това бъдеще и къде стои България в голямата картина? Заедно с още 300 организации от цяла Европа „За Земята“ се включва в кампания, която иска да вдъхнови европейците да гласуват. Йоанна Елми разговаря с четирима представители на инициативата: Данита Заричинова, Петко Ковачев, Тодор Тодоров и Регина Колева.




В своята кампания казвате, че сме изправени пред нови предизвикателства, като нарастващото неравенство, замърсяването, климатичната криза, и е нужно да намерим нови решения. Много специалисти твърдят, че промените в климата са най-важният и единствен проблем, който заслужава дискусия в момента. Как протича тази дискусия у нас?

Тодор Тодоров: В световен мащаб политиците не слушат учените – доклади излизат, обясняват ситуацията, дават срокове, има и икономически анализи, но никой не се съобразява с тях. Основният проблем е късият хоризонт на политиците, които мислят само за следващите избори. Много е трудно да стигнем до консенсус, въпреки нашите усилия и срещи с профсъюзи, бизнес, администрация. Специално за България мерките са ясни и от години са заложени в програмите. Свързани са преди всичко с енергийната ефективност, ако говорим за енергетика, а не със създаването на нови мастодонти и енергийни предприятия. По същия начин това се отнася и за развитието на сектора на възобновяемите енергийни източници, който да е на ниво малки производители. Старата теза е, че икономическото развитие непременно е свързано с повишени емисии – напротив, икономическото развитие е напълно възможно в цяла Европа и с намалени емисии.

Петко Ковачев: Аз свързвам темата и с кампанията за бъдещето на ЕС. Нито една от 28-те членки не може сама да направи нищо съществено за политиките за климата, дори най-големите, да не говорим за средните и малките държави като България. Ако искаме да се постигне някакъв обрат в глобален мащаб, Европейският съюз трябва да действа заедно и има всички възможности на базата на досегашни политики и амбиции да бъде лидер по темата и занапред.

Изненадан съм, че най-сетне в България и в Министерството на околната среда и водите някой е заговорил, че климатичните промени дават шанс за нов тип икономика, нов тип развитие. Когато в следосвобожденска България навлиза индустрията, тя помита занаятчийството. Във всички български ежедневници от онова време четем за негативните последици, но това е обичайната съпротива към всяко ново нещо, което идва. И сега някои хора имат същия подход, същата съпротива. Но новият тип развитие, който зачита климатичните промени, ще помете старите индустрии. И като казвам помете, трябва да е ясно, че това не е ситуация, в която всички ще спечелят.

Данита Заричинова: Климатичните промени са следствие от много проблеми, за които трябва да се говори по-конкретно. Дали ще са въглищните централи, изгарянето на отпадъци, пластмасовото замърсяване, незаконната сеч – всичко това се случва и в България, и в Европа. И ние трябва да говорим за него открито.

Регина Колева: Както спомена Петко, самият термин „климатични промени“ много рядко се чува от нашите политици и много рядко е фактор в политиката на страната ни. България се разглежда като остров, на който нищо от това не ни засяга. И затова в сферата на екологичното законодателство можем да кажем, че без рамката, която идва от Европейския съюз, е много съмнително какво би се случило в България.

Защо според вас европейският вот е важен, с какво и как той ще допринесе за адекватни политики във връзка с всичко това, за което говорим?

ПК: Препоръчвам на всички книгата на Хосе Ортега и Гасет „Европа и идеята за нация“. Защото някой веднага ще каже – ние тук не сме Европа. Ами не е вярно. Връзката на България с Европа не е спорадична, както се учи в училище – България е част от историята на Европа в много широк смисъл. Според проучване от 2018 г. 90% от младежите в България се определят като българи, но и над 50% се чувстват европейци, без тези неща да са в конфликт. В този смисъл ние трябва – и поотделно като представители на нациите си, и като европейци – да приемем предстоящите избори като начало на голям дебат каква Европа искаме. Кога някой българин се е сетил, че може да предизвика нещо със собствените си усилия за 500 милиона граждани?

ДЗ: Обичам да давам този пример от миналата година – пластмасовото законодателство. Беше направено мащабно проучване кои продукти да бъдат забранени, така че да има силно положително влияние. Индустрията претендира, че много работници ще останат без работа, но всъщност това отваря нови перспективи – вече започва производството на алтернативни продукти за еднократна употреба, развитие на нови бизнеси, нещата се балансират. И това бе плод на усилията на гражданите, неправителствените организации и Европейската комисия. Когато се свързахме с евродепутатите от България, беше лесно да се срещнем с голяма част от тях в Брюксел. Мога да кажа, че евродепутатите са по-достъпни, отколкото тези в парламента в София. От нас зависи кой ще бъде там и с кого ще комуникираме, за да представяме своите виждания.

ТТ: За мен един от основните проблеми, когато говорим за Европейския съюз, е неистовият стремеж на политиците да оправдават липсата си на визия и решителност с „лошия Брюксел“. Брюксел ни натиска въздухът да е чист, Брюксел ни натиска за емисиите на централите, за пластмасите… А всъщност става въпрос за качеството на живот на българското население. С това непрекъснато обвинение към Брюксел за всяко решение, което трябва да се вземе на местно ниво, и с тази липса на лидерство всъщност се насажда грешно впечатление (разбира се, подпомагано и от дезинформация с много преувеличения) за това какви точно са ограниченията. Но тактиката на Андрешко, която българските правителства провеждат спрямо политиките на Брюксел, изиграва отрицателна роля и са необходими повече усилия, за да обясним какви са конкретните ползи за нас от тези политики. Политиците трябва да знаят, че имат стол и микрофон в Брюксел точно както евродепутатите от останалите страни. И трябва да ги използват.

Можем ли да дадем конкретни примери за резултатите от членството в ЕС за България, що се отнася до качеството на живот?

РК: Законодателството за чистотата на атмосферния въздух е изцяло възприето от ЕС. През 2017 г. Съдът на ЕС потвърди, че България е в нарушение на нормите. Сега се приема национална програма за качеството на атмосферния въздух, говори се за мерки за подмяна на стари печки и т.н. Щеше ли това да стане, ако нямахме европейското законодателство и натиска от ЕС? Друг пример е законодателството за оценката за въздействие върху околната среда, също възприето от ЕС. Виждаме тук и противоборството – как се опитваме на национално ниво да заобикаляме тези стълбове на екологичното законодателство.

ДЗ: Аз веднага се сещам за ГМО и забраните, свързани с тях. Както и за отпадъците – рециклирането им, отделянето на хранителни отпадъци, конкретните мерки за пластмасовите торбички, електрическото и електронното оборудване. Много пъти съм се чудила какво щеше да се случва тук без това европейско законодателство.

ПК: Щяха да останат всички незаконни сметища в България. Щеше да продължи изхвърлянето на боклуци в пещери, в карстови дупки, къде ли не. Водите щяха да са мръсни, горите щяха да се секат много повече, нямаше да има зони НАТУРА. Цялото законодателство за защита на природата и околната среда е дадено в компетентността на Съюза и страни като България, които са безхаберни и разрушават природата, всъщност имат полза от такава централизация.

Мотото на кампанията ви е „Европа, която искаме“. Каква Европа иска индивидуално всеки от вас?

ДЗ: Обединена. С кръгова икономика, нулеви отпадъци, чиста енергия, запазени диви гори и реки.

ТТ: С работещ енергиен съюз, който да води преговори от името на 500 милиона потребители с трети страни – Китай, Русия, САЩ. Това ще допринесе и до много ясното разбиране на предимствата на общия съюз от всеки европейски потребител.

ПК: Разумна Европа. С отговорни лидери, а не бюрократи, играещи по свирката на партийни семейства… Без ишиас (смее се). Европа на регионите – цитирам отново един известен писател – Дени дьо Ружмон, че между Европа на отечествата и федералната Европа стои идеята за Европа на регионите, която дава по-добри възможности за самоуправление и излъчване на представителство към централните европейски институции, така че гражданите да прескачат междинните си политически звена. Европа, която не забравя. Забравата на миналото води до губене на посоката и наученото досега.

РК: Искаме Европа, която е готова да вземе правилните решения за климатичната криза. Европа, която върви към устойчиво развитие и приема политики, които се основават на науката и не лишават идните поколения от бъдеще.

Заглавна снимка: В петък, 24 май, ученици от над 1800 града по цял свят протестираха и призоваха правителствата да вземат мерки относно климатичните промени. Около 10 000 бяха протестиращите в Берлин © Йоанна Елми

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.