Tag Archives: екология

Олинклузив туризмът в Тунис – възможност или проблем?

Post Syndicated from Георги Велев original https://www.toest.bg/olinklusiv-turizmut-v-tunis-vuzmozhnost-ili-problem/

Олинклузив туризмът в Тунис – възможност или проблем?

В днешно време възприемаме Тунис като все по-популярна средиземноморска дестинация със слънчев климат, алтернатива на стандартните Гърция, Турция и Хърватия за лятна ваканция. По стечение на обстоятелствата обаче северноафриканската държава е изиграла ключова роля в историята на моето семейство в близкото минало. В края на 70-те и началото на 80-те години Тунис се нуждае от квалифицирани специалисти в редица сфери – например лекари, учители и проектанти, които наема по силата на междудържавни споразумения, включително и със социалистически страни като България.

Между семейните разкази и реалността

През 1979 г. моите баба и дядо преподават специализирани инженерни и архитектурни предмети в Строителния техникум в Пловдив (днес професионална гимназия „Арх. Камен Петков“). Решават да участват в програма за изпращане на учители в Тунис, одобрени са от държавата, изучават разговорен френски и с посредничеството на външнотърговското дружество „Техноекспорт“ заминават за пет години в крайбрежния Габес в южната част на страната.

Моят чичо е ученик в гимназиалния етап, затова се премества с родителите си, като завършва средно образование в международен лицей в столицата. Баща ми и майка ми са вече студенти и остават в България, но имат възможност да прекарат медения си месец в Тунис. В детските си години слушах увлекателни истории за далечна държава с изобилие от стоки в магазините, обширни пустини и поля, където виреят шафран, фурми и маслини. 

Превъртам лентата на живота почти три десетилетия напред и се намирам в самолета над Средиземно море, в началото на едноседмична ваканция, по време на която заедно с група приятели отсядаме в олинклузив хотели в курорта Хамамет и в града оазис Тузир. Първоначалното ми впечатление съвпада с епизодичните ми спомени от Българското Черноморие:

стотици туристи, закусващи, обядващи и вечерящи едновременно в огромни ресторанти, в които се приготвя разточително количество храна.

В тризвездните хотели, като този в Хамамет, обилността компенсира сравнително ниското качество на ястията и нерядко комбинацията от престояли продукти и пикантни подправки води до хранителни отравяния. Затова и не е учудващо, че значителна част от храната не се харесва на гостите, остават неизядена и се изхвърля. 

В Тузир ни настаняват в четиризвезден хотел и вкусът на традиционните гозби е осезаемо по-добър. Независимо от това, поведението на гостите не се променя особено – наличието на практически неограничено количество храна се явява своеобразна покана за преяждане и разхищение, което се доказва и от академичните публикации по темата. Ежедневната гледка на десетки чинии, препълнени с кускус, картофи и пилешко месо, които се озовават на боклука, ме подтикна да проуча проблема в малко по-широк контекст.

Ухание на жасмин и магазини с празни рафтове

„Жасминовата революция“ от 2010–2011 г., която дава началото на Арабската пролет и води до отстраняването на дългогодишния диктатор Зин Абидин Бен Али от президентския пост, избухва след емблематичното самозапалване на уличен търговец в Сиди Бу Зид. Причините за масовото недоволство сред хората са коренят във високите нива на безработица, широко разпространената бедност, корупцията, пропила властта, и не на последно място – в недостига на основни хранителни продукти. 

Прохождащият плурализъм в страната и опитите за либерален преход посредством поредица от демократични избори са рязко прекъснати от преврата през юли 2021 г., организиран от дошлия на власт две години по-рано президент Каис Сайед. Впоследствие парламентът и върховният съд са разпуснати и през юли 2022 г. е проведен референдум, бойкотиран от мнозинството граждани, чрез който формата на управление на Тунис се променя в изцяло президентска република. 

Политическата нестабилност през последното десетилетие води до непоследователни действия и хаотични решения в ключов за държавата сектор като земеделието. Към концептуалните проблеми се добавят негативните икономически последствия от пандемията COVID-19 и климатичните промени, които в местен контекст предизвикват намаляване на жизненоважните валежи през зимата и увеличение на летните температури с до 7–12 градуса. 

Официално изчислената безработица от 15,6 % (21,2 % при жените) в средата на 2023 г. и високата инфлация при храните (13,9 % през есента на миналата година) говорят, че значителната бедност сред местното население не може лесно да бъде изкоренена. Въпреки дългогодишната практика на правителството да отделя все повече средства, за да субсидира цените на основни храни, като брашно, ориз, олио и грис, от който се прави традиционният кускус, широко разпространените липси в магазините не могат да се преодолеят. Напротив, оказва се, че подобна политика всъщност е контрапродуктивна, защото изсмуква свежия паричен ресурс в хазната, необходим за осигуряването на продоволствена сигурност.

Въпреки тези негативни тенденции, в олинклузив хотелите липсват мерки за оползотворяване на остатъците от ястията, например чрез даряването ѝ на нуждаещите се хора посредством хранителни банки. Това е донякъде разбираемо в държава, в която практически не съществуват политики за устойчиво управление на хранителните ресурси, а въвеждането им само в конкретно място за настаняване е трудоемко и скъпо. Необходимо е да отчетем и ролята на европейските туроператори, които масово рекламират Тунис като бюджетна дестинация. Затова не е изненадващо, че

туристите очакват в ресторантите обилни порции на ниски цени, без да имат представа за трудностите, пред които са изправени местните жители. 

Възстановяването на ваканционното пътуване след края на епидемията от COVID-19 създава възможности за растеж на туристическата индустрия и в същото време увеличава желанието на бизнеса за бърза печалба, която по същността си е антипод на устойчивите практики. Туризмът допринася за около 5% от брутния вътрешен продукт в Тунис и е от изключителна важност за най-развитите крайбрежни региони, но липсата на наложени устойчиви практики в бранша задълбочава съществуващите в страната екологични проблеми. 

Пластмасата – спасение или непосилно бреме?

Когато пристигнах в Хамамет, носех със себе си метална бутилка за многократна употреба, която се оказа абсолютно безполезна през следващата седмица. Чешмяната вода в Тунис не се препоръчва за пиене от чужденци – вкусът е неприятен, нивата на добавен хлор и флуор са високи и консумацията може да доведе до сериозни стомашни проблеми. Поради тези причини в олинклузив хотелите и ресторантите се ползват огромен брой еднократни пластмасови бутилки за минерална вода.

За да придобиете представа за мащаба на отпадъците,

в един стандартен хотел с 800–900 гости за седем дни могат да се генерират между 10 000 и 15 000 бутилки, които се изхвърлят в огромни кошове.

За намаляване на пластмасовия отпечатък съществуват разнообразни възможности, като инсталиране на системи за пречистване на чешмяната вода чрез обратна осмоза или поне поставяне на диспенсъри за минерална вода, които гостите да ползват със свои чаши и бутилки. 

Според статистиката само между 4 и 7 % от отпадъците в Тунис се рециклират, всяка година се създават нови 2,6 млн. тона отпадъци, а екотаксите са прекалено ниски и не стимулират бизнеса да интегрира иновативни и екосъобразни решения. Неадекватната система за управление на отпадъците в държава със сух и горещ климат води до допълнителни проблеми – разпространение на заразни болести, като тиф, дизентерия и холера, замърсяване на ограничените подземни извори на питейна вода и опасност от пожари в нерегламентирани сметища близо до градовете.

Олинклузив туризмът в Тунис – възможност или проблем?
Улица в Тунис, осеяна с отпадъци © Георги Велев

Както по улиците на древния Картаген в близост до средиземноморското крайбрежие, така и по пътищата, водещи дълбоко в бедуинските територии на юг, видяхме огромно количество пластмасови боклуци, най-вече използвани бутилки и торбички. Кактусите, сред чиито бодли засядат стари найлонови пликчета, за жалост се оказаха една от най-често срещаните гледки по време на пътуването ни. Това, разбира се, не е изолиран проблем само в северноафриканската държава, доколкото плаващите гуми в реките и купчините изхвърлени отпадъци около популярните язовири често изумяват чужденците в България. 

Начините за справяне с пластмасовата криза са идентични за Европа и Африка – увеличаване на рециклирането и компостирането, намаляване на ползването на пластмасови изделия за еднократна употреба, заедно с по-високи данъци, които да отразяват реалното количество генериран боклук от домакинствата и бизнеса и да стимулират налагането на устойчиви практики.

За постигане на дългосрочни резултати в Тунис са необходими последователни усилия в различни сфери – повишаване на осведомеността сред гражданите, включване в процесите на всички заинтересовани страни, включително на неформалните събирачи на боклук, известни като barbechas, и засилване на отчетността и ефективността на общините.

Въпроси без лесни отговори

Разбира се, отговорът на въпроса в заглавието на тази статия няма как да бъде еднозначен и окончателен. Екологичните проблеми имат комплексен характер и компаниите в сектор „хотелиерство и ресторантьорство“ дори при най-добро желание представляват само една брънка в скъсаната верига на устойчивото развитие в Тунис. Бизнесът може да има както позитивна, така и крайно отрицателна роля в подобни процеси, а

държавата е тази, която задава правилата и следва да изисква спазване на определен тип природосъобразни политики.

Моето северноафриканско пътуване ме научи, че проучването на старите фамилни истории е добра изходна точка при пътешествия в непознати държави, но най-важни са липсата на предразсъдъци и отвореното сърце за осъзнаване на предизвикателствата, с които местните хора се сблъскват в настоящето. 

“Биволъ” публикува позицията на горската агенция и анализа ѝ Агенцията по горите не отрича наличието на държавен чадър върху незаконната сеч

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/iag-otgovori-analiz.html

вторник 19 декември 2023


На 11 декември 2023 г. сайтът за разследваща журналистика “Биволъ” изпрати пет ключови въпроса към ресорния зам.-министъра на земеделието и горите Мирослав Маринов и към изпълнителния директор на Изпълнителна агенция…

“Биволъ” сваля маската на горската мафия (ПЪРВА ЧАСТ) Чадър над незаконните сечи разпънаха горски в Софийска област

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/nezakonna-sech-sofia-oblast.html

сряда 13 декември 2023


Липсата на реален контрол в горите и кражби за над 1 млн. лв. в Софийска област разкрива първото от серията нови разследвания на “Биволъ” за незаконния дърводобив в партньорство с…

Интервю на единствения „зелен“ член на кабинета Зам.-министър: Отстраняваме шефoве на РИОСВ, ако са компрометирани

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/zamministr-riosv-burgas-burgas.html

петък 24 ноември 2023


Николай Сиджимов е зам.-министър на околната среда и водите в правителството на Николай Денков от квотата на “Зелено движение” и “Демократична България”. Той коментира пред “Биволъ” многобройните проблеми в Министерството…

“Да запазим Корал” алармира за предрешено заседание по защитената територия Подарява ли властта Корал на испанския енергиен гигант Iberdrola?

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/koral-iberdrola-popov.html

четвъртък 24 август 2023


Обявяването на нова защитена територия на Корал е тотално обречено от новото правителство “Денков – Габриел”, което се е отказало от опазването на природата след поредната сделка със статуквото, алармираха…

Корупция без граници: “Биволъ” с видео, документи, подробности за скандалния мегапроект Властта с натиск урежда соларен парк на В.Златев върху 144 ха защитена зона край морето

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D0%BA-%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA-%D0%BD.html

петък 6 януари 2023


Бившият изпълнителен директор на “Лукойл България” Валентин Златев успя да уреди узаконяването на мегапроекта си за изграждане на най-големия соларен парк в България. Бъдещият строеж на фотоволтаична електрическа централа е планиран…

ТЕЦ „Брикел“ и пушекът на всеобщата безотговорност 

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/brikel-part2/

<< Към част първа

ТЕЦ „Брикел“ пуши отвсякъде.

Очевадната констатация на всеки, минавал някога през Гълъбово, привлече вниманието на институциите, медиите, обществото, а и на ръководството на централата едва когато дойде от най-високия етаж на властта. Премиерът Кирил Петков и екоминистърът Борислав Сандов участваха в извънредната проверка на предприятието на 19 юли заедно с екипи на Регионалната инспекция по околната среда и водите, Регионалната здравна инспекция, „Пожарна безопасност“ и Инспекцията по труда. В четвъртък вечерта двамата обявиха

решението на Министерския съвет да затвори ТЕЦ „Брикел“ заради установени „умопомрачаващи“ нарушения

до отстраняване на пропуските при дейността ѝ. Ръководството на дружеството е получило уведомление за решението, което трябва да влезе в сила 24 часа след връчването на заповедта. Това прилича на дежавю от 2010 г., когато централата, свързвана с енергийния олигарх Христо Ковачки, трябваше да затвори.

„Установихме фрапиращи нива на замърсяване и работа в тотално несъответствие с нормите на екологичното законодателство, на законодателството, свързано с трудовите права и с пожарната безопасност“, съобщи министър Сандов на брифинга в четвъртък.

По думите му, службата за пожарна безопасност е установила повече от 15 нарушения, включително „наличието на бензиностанция в рамките на комплекса, която не е регламентирана и се намира на отстояния, твърде близки до други обекти“. Министърът отбеляза, че авария в подобен тип обекти може да доведе до екологична катастрофа. При проверките са открити сериозни нарушения на разрешителното за работа на централата, както и системни нарушения назад във времето. Те са основанието за принудителното затваряне на теца.

Министърът потвърди също, че измерените при проверката нива на замърсяване със серен диоксид и фини прахови частици в пъти над нормите са били

не просто моментни данни, а устойчиви стойности

в протокола от измервателната станция на Изпълнителната агенция по околна среда по време на проверката. „Контролно-измервателните уреди, които поставихме на терен, достигнаха максималните си стойности и не можаха да измерят отвъд това, защото емисиите до сградата бяха като емисиите при комин. Необходима е друг тип техника – за измерване на емисии от комин, за да измерим замърсяването в условия, в които трябва да работят български граждани“, посочи още той.

Докато институциите пишат докладите си от извънредната проверка, ТЕЦ „Брикел“ продължава да пуши. Снимка от граждански сигнал до „Грийнпийс – България“, предоставена на „Тоест“

Облаци сив, кафяв и черен дим и тежък тъмен прах, завихрен от равнинните ветрове, периодично обгръщат осемхилядното градче в Югоизточна България. Мрачната му уникалност буквално витае във въздуха – това е едно от двете последни места в Европейския съюз, които страдат от хронично замърсяване със серен диоксид: безцветен газ с остра задушлива миризма, който се отделя при горенето на въглища за производство на енергия. Другото място е Димитровград след възобновяването на дейността на ТЕЦ „Марица 3“.

През май 2022 г. Съдът на Европейския съюз осъди България заради системния провал на държавните институции да спазят задълженията на страната да осигурява добро качество на въздуха в Югоизточния район, където се намират Гълъбово и Димитровград. Данните от годишните доклади, представени пред Съда от Република България, показват, че и дневната, и почасовата пределно допустима стойност за серен диоксид редовно са били превишавани в периода 2007–2018 г. (Вж. параграфи 65–67 от Решението на Съда на ЕС и обобщената таблица по-долу.)

Тоест измерените при проверката на Петков и Сандов стойности на площадката на ТЕЦ „Брикел“

не са нито извънредни, нито безпрецедентни.

В съдебния процес България се оправдава със „завареното положение“: опасното замърсяване със серен диоксид се дължи на факта, че в сравнително малък регион около тази община са разположени четирите най-големи топлоелектрически централи в България, които работят с лигнитни въглища, а именно „Брикел“ в самата община Гълъбово, „Марица-изток 2“ в село Ковачево, община Раднево (съседна на община Гълъбово), „Контур Глобал Марица-изток 3“ в с. Медникарово, община Гълъбово, и „Ей И Ес – 3С Марица-изток 1“ – също в община Гълъбово (пар. 29 от Решението).

Макар да признава, че проверките на компетентните органи са установили нерегламентирани изпускания на такива димни газове от ТЕЦ „Брикел“, държавата поддържа аргумента, че разположението на четирите инсталации на относително малка площ „затруднява значително определянето както на конкретния причинител на замърсяването, така и на степента, в която всяка централа влияе върху качеството на въздуха в община Гълъбово“.

Докато държавата се оправдава пред Европейската комисия и пред Съда на ЕС, Изпълнителната агенция по околна среда дава на останалите въглищни централи в района т.нар. дерогации, или изключения от новите, по-строги норми за ограничаване на замърсяването на въздуха, които влизат в сила през 2017 г., а ТЕЦ „Брикел“ получава нови разрешителни за работа, макар да не спазва условията по старите. Междувременно жителите на Гълъбово и околностите продължават да дишат отровен коктейл от газове.

Вицепремиерът в оставка Борислав Сандов съобщи и данни за потенциален конфликт на интереси, който предстои да бъде установен:

поне няколко служители на РИОСВ – Стара Загора, контролиращия орган за ТЕЦ „Брикел“, вече работят в централата.

Сред тях е настоящият главен еколог на предприятието, бивш директор на екоинспекцията в период, в който централата е оперирала в същия режим.

„Много ясно се вижда всичко, което излиза от сградата. Това не е прах, а емисии. Сградата е надупчена, излизат от прозорците, от тавана, от покрива, отвсякъде“, разказа Сандов пред bTV, показвайки снимка на централата с термокамера на Изпълнителната агенция по околна среда, но практически описвайки всяка снимка от сигнали на граждани от последните години.

ТЕЦ „Брикел“ посипва района с фин въглищен прах, 11 юли 2021 г. © Стефан Николов

Тази, както и всяка друга въглищна централа в България има условие да пречиства димните газове, които са резултат от горенето на въглища за производство на енергия, и да ги изпуска през комин, в който са монтирани измервателни устройства за следене дали отделяните емисии са в законовите норми. ТЕЦ „Брикел“ много често използва 150-метровия комин на инсталацията си. В пика на тази индустрия комините са били строени толкова високи, за да изпускат димните газове от производството високо в атмосферата, които да бъдат отнесени и разредени във въздуха възможно по-далеч от площадката и от близки населени места. Днес, когато вредите за здравето на хората и за околната среда от замърсяването са добре известни, в Европейския съюз важат правила за очистването на димните газове.

Високият комин на „Брикел“ обаче не разполага със съоръжения нито за измерване на димните газове и съдържанието им, нито за очистване.

Законът и разрешителното на централата позволяват използването му, но само в т.нар. преходни режими на работа – при разпалване и погасяване на енергийните котли, както и при аварии.

„ТЕЦ „Брикел“ има пет котела, през няколко часа декларират авария, за да работят само на този комин“, обясни Сандов. Подобна ситуация е описана при проверка в началото на юли, за която министърът пише в отговора си до четирима депутати в Народното събрание. На сигнал на екологични организации РИОСВ – Стара Загора отговаря на 26 май 2021 г., че енергийните котли са силно амортизирани, възникването на чести аварии налага почти ежеседмично погасяне и разпалване, има пропуски по енергийните котли, което води до неорганизирано изпускане на емисии на вредни вещества през покрива на котелния цех, отвори (прозорци) и газоходи. И допълва:

В същото време, видно от начина на експлоатация, не се очертава тенденция дружеството да предприеме мерки и да извърши инвестиции за привеждането на инсталацията в съответствие и изпълнение на всички условия от Комплексното разрешително. 

Въпреки тези заключения Изпълнителната агенция по околна среда издава ново разрешително за работа на ТЕЦ „Брикел“ само няколко месеца след констатираното от РИОСВ – Стара Загора. И въпреки че към самото разрешително са прикачени мотивите на Агенцията да не даде на централата изключение от законовите норми за серни оксиди заради системно неизпълнение на условията на предишното разрешително.

Наред с вече известните нарушения е и

изгарянето на отпадъци и биомаса без законово разрешение.

Тази сага се разгръща през 2018 г., когато няколко въглищни централи, свързвани с Христо Ковачки, правят постъпки за разнообразяване на горивата с отпадъци, биомаса и нефтошисти, които представляват нискокачествени въглища. ТЕЦ „Брикел“ също планира да се превърне в инсинератор, а РИОСВ – Стара Загора ѝ дава зелена светлина, без да настоява за предварителен анализ на влиянието върху здравето на хората и околната среда на такава промяна в инсталация в подобно състояние. Община Гълъбово дори се ангажира да съдейства на централата да изгаря 500 000 тона отпадъци годишно, както показва разкрито в медиите тайно споразумение.

След бурна обществена реакция ТЕЦ „Брикел“ и други централи публично се отказаха от намерението да горят отпадъци. На дневен ред обаче остана горенето на биомаса.

Отпадъци и биомаса, съхранявани на площадка на Брикетната фабрика (намираща се срещу ТЕЦ „Брикел“) в началото на 2021 г. © „Грийнпийс – България“

Интересът на въглищните централи към алтернативни горива е чисто икономически – изгарянето на въглищата изисква закупуване на квоти въглеродни емисии, което става все по-съществен разход за старите и неефективни инсталации, горящи нискокалорични лигнитни въглища. Горенето на отпадъци намалява разходите за емисии, от една страна, и носи допълнителни приходи за „услугата“ по оползотворяване, от друга. Биомасата пък се смята за гориво с нулеви въглеродни емисии в Европейската директива за възобновяемата енергия – практически счетоводен трик, критикуван от екологични организации заради пропуска да се отчете като фактор времето за възстановяване на растенията, изгорени за гориво.

Въпреки че няма разрешение да изгаря биомаса, в годишните си доклади ТЕЦ „Брикел“ декларира изгарянето на над 220 000 тона през 2018 г., 276 000 тона през 2019 г., 386 000 тона през 2020 г. и близо 370 000 тона през 2021 г. Централата получава разрешително да гори биомаса едва през октомври 2021 г. Дотогава ТЕЦ „Брикел“ на два пъти е санкционирана от РИОСВ – Стара Загора за използването на неразрешено гориво – през 2018 г. и 2020 г. са ѝ наложени глоби от по

2000 лв. за неизпълнение на задължението да „уведоми“ контролния орган за „настъпилата промяна в работата на горивната инсталация“.

През последните две години в годишните отчети на ТЕЦ „Брикел“ дори се отбелязва, че „данните за използваните в инсталацията горива са докладвани и във верифицирания доклад за емисии на парникови газове“. Разследване на международната журналистическа организация OCCRP миналата година разкри, че заради отчитане на по-ниски от реалните емисии „Брикел“ и „Бобов дол“ (също свързвана с Христо Ковачки) са избегнали плащането на между 26,6 и 32,2 млн. евро за емисии на парникови газове. Годишните доклади на „Брикел“ са верифицирани от „Джи Ем Ай Верифай“ – компания, която журналистите от OCCRP и природозащитната организация „Грийнпийс – България“ обвързват с въглищната империя на Ковачки, тъй като клиентите ѝ са дружества, свързани с енергийния консултант.

Това обяснява готовността на ТЕЦ „Брикел“ да работи в нарушение години наред, като плаща символични глоби. Не обяснява обаче

откъде идват колосалните количества биомаса, която според екоинспекцията е слама.

Според доклад на отдел „Агростатистика“ към Министерството на земеделието за 2018 г., за която са най-актуалните публикувани данни, в България са произведени общо 83 000 тона слама от житни култури – или над 2,5 пъти по-малко от количеството, което ТЕЦ „Брикел“ декларира, че е изгорила за същата година. Специалисти в бранша смятат, че централата гори слама само по документи, за да осчетоводи по-ниски разходи за емисии. Остават много въпроси около законността на този подход в продължение на години и ролята на редица институции за осъществяването му в завиден институционален комфорт, който министър Сандов нарича „чадър“.

„Това, че е недобре изглеждащо предприятие, според мен не би следвало да бъде затворено“, заяви изпълнителният директор на дружеството Янилин Павлов пред bTV дни след извънредната проверка. При предприятия като ТЕЦ „Брикел“ обаче външният вид е показателен за всичко, което стои зад него.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоклип на „Грийнпийс – България“, заснет с дрон над ТЕЦ „Брикел“

Източник

ТЕЦ „Брикел“: История, която трябваше да свърши през 2010 г. 

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/brikel-part1/

Ръждясали метални конструкции, липсващи стъкла по прозорците, плътен слой черен прах по повърхностите на площадката на ТЕЦ „Брикел“ напомнят на декор от индустриалната история на Гълъбово. Градчето се намира в Маришкия въглищен басейн в Старозагорска област, наричан „туптящото сърце“ на българската енергетика.

Облаците дим в различни нюанси на сивото се стелят летаргично, но упорито през 150-метровия комин. Промъкват се необезпокоявано и през дупките на липсващите прозорци и всеки процеп на сградата. На институционален език това се нарича „неорганизирани емисии“ и представлява отпадни газове от горенето на въглища, които съдържат коктейл от замърсители, вредни за човешкото здраве и околната среда.

Екипът, който проверяваше и прекара два часа на обекта, се почувства зле само след два часа. Не мога да повярвам, че в такива условия работят български граждани, и ще чакам в най-къс срок всички институции да ми дадат доклад, за да видим какви да бъдат следващите стъпки във връзка с това невероятно замърсяване, което се случва ежедневно на този обект.

Това заяви премиерът в оставка Кирил Петков на заседание на Министерския съвет след извънредното си посещение в топлоелектроцентралата на 19 юли т.г. Той също така съобщи, че е подал искане към Държавната агенция за национална сигурност да се установи дали Христо Ковачки е собственик на ТЕЦ „Брикел“ или има контрол върху това дружество. До редакционното приключване на статията резултати от исканите от Петков проверки не са публично оповестени.

При инспекцията на място бяха отчетени нива на замърсяване със серен диоксид от 5600 µg/m3 и с фини прахови частици от 1357 µg/m3. „Те цитираха едни данни от моментните измервания на станцията, които са некоректни“, заяви пред bTV изпълнителният директор на „Брикел“ Янилин Павлов три дни след проверката.

Нормите за опазване на човешкото здраве по тези показатели се осредняват за час, за денонощие и за година. В Европейския съюз, съответно и в българското законодателство, средночасовата норма за серен диоксид е 350 µg/m3, а средноденонощната – 125 µg/m3. Нормите за фини прахови частици с размер до 10 микрона (ФПЧ10) са: средноденонощна – до 50 µg/m3, и средногодишна – 40 µg/m3. Това означава, че при изненадващата инспекция на предприятието в Гълъбово на 19 юли, в която се включиха и РЗИ, РИОСВ, „Пожарна безопасност“ и Инспекцията по труда,

замърсяването е било поне 15 пъти над нормата за серен диоксид и поне 27 пъти – за ФПЧ10.

Трябва да се отбележи, че най-вероятно измерените стойности при проверката са моментни, а не средночасови или средноденонощни, и прякото им сравнение със законовите норми не е напълно коректно. Но дори така отчетените превишения са, меко казано, обезпокоителни.

Нормите за качеството на въздуха в Европейския съюз до голяма степен са плод на политически консенсус. Препоръките на Световната здравна организация, които са осъвременени през 2021 г. и се фокусират върху човешкото здраве, без да вземат предвид икономически съображения на индустрията и правителствата, са още по-строги. Допустимите норми според СЗО са между 2 и 3 пъти по-ниски от нормите на ЕС.

Дразненето на очите и лигавиците e сред най-разпознаваемите симптоми при замърсяването на въздуха. Хроничното излагане на замърсители като фини прахови частици и серен диоксид може да доведе до сърдечносъдови проблеми (сърдечна аритмия и инфаркт) и белодробни болести (астматични пристъпи, бронхит, рак на белия дроб). Според СЗО няма безопасно ниво на замърсяване с прахови частици.

„Всичко е в нормите и е в границите, които са ни поставени“,

повтори Павлов в друго интервю – пред „Нова телевизия“. Макар че на въпроса как си обяснява многобройните сигнали на природозащитни организации и протести на жителите на Гълъбово заради мръсния въздух в района, той потвърждава, че „това, което е очевадно, е така“.

Това, което стана очевадно след извънредната проверка и изостри общественото внимание, се е превърнало в нормално ежедневие за осемте хиляди жители на Гълъбово и е документирано на стотици снимки. Дори след края на плановия ремонт на инсталацията през юни т.г. ТЕЦ „Брикел“ дни наред бълва облаци черен дим.

Колаж от снимки от сигнали на граждани, изпратени до РИОСВ – Стара Загора в първата половина на юли 2022 г. © „Грийнпийс – България“

Ако „Брикел“ затвори, 1300 работници от предприятието ще останат без работа, както и още 1000 души от държавната „Мини Марица-изток“, предупреди още Янилин Павлов. Историята се повтаря: работниците не за първи път са използвани за спасяването на бизнеси около Христо Ковачки.

Машина на времето

Построена през 1964 г., ТЕЦ „Брикел“ е най-старата въглищна централа в Маришкия басейн и една от най-старите в България. Тя трябваше да затвори преди повече от десетилетие заради невъзможност да спази новите, по-високи изисквания за ограничаване на замърсяването след присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. В подобно положение бяха и други стари централи: ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Република“ в Перник, ТЕЦ „Марица 3“ в Димитровград и ТЕЦ „Сливен“, които природозащитната организация „Грийнпийс“ сочи като част от „въглищната империя на Ковачки“.

„Брикел“ беше получила разрешение да работи 20 000 часа със заварената си инсталация и без пречиствателни съоръжения за периода между 2008 и 2011 г. Този лимит беше изчерпан, без предприятието да започне подготвителни дейности по затварянето на централата. Вместо да настоява за спазването на изискванията, кабинетът „Борисов 1“ два пъти моли Европейската комисия за отсрочка за замърсяващите тецове заради опасността да останат без работа „2000 работници и още няколко хиляди миньори заради затваряне на други производства“.

Синдикатите активно съдействат в процеса по удължаването на живота на замърсителите.

През 2010 г. Константин Тренчев, тогавашният президент на КТ „Подкрепа“, критикува кратките според него срокове за изграждането на пречистващите съоръжения, макар самите централи да са декларирали като проблем не сроковете, а размера на необходимите инвестиции. През октомври същата година работниците от „Брикел“ излизат на протест и от другия синдикат, КНСБ, настояват за отсрочка от 18 месеца, през които да бъде построена инсталация за очистване на серния диоксид от отпадните газове, въпреки информацията за отказа на собственика да предприеме тази стъпка.

Дни по-късно самият Христо Ковачки настоява за такава отсрочка, като обещава инвестиция в сероочистваща инсталация пред министрите на околната среда Нона Караджова и на енергетиката Трайчо Трайков. През зимния сезон предприятието работи със сероочистка назаем от ТЕЦ „Сливен“, определена от Караджова като „самоделка“. В същото време за доста кратък срок централата се сдобива със собствена сероочистка, изградена „с много труд и изцяло със собствени средства на дружеството“, с проектанти от компанията и външни специалисти и с банкова гаранция от Първа инвестиционна банка.

Когато през 2003 г. техният собственик е имал възможността да избира между това дали да работи 20 000 часа и да прибира печалбата, или да направи инвестиции, включително и в екологична насока, той е избрал големите пари, вместо да гарантира бъдещето на своето производство.

Думите са на Бойко Борисов по време на първия му мандат като министър-председател. В следващите два негови кабинета ТЕЦ „Брикел“ продължи работа с остаряващата си инсталация и все по-честo с нефункционираща сероочистваща инсталация. Междувременно на 12 май т.г.

Съдът на ЕС осъди България за системното замърсяване на въздуха със серен диоксид в района на Гълъбово между 2007 и 2018 г.

Ако „Брикел“ спре работа, Гълъбово, Сливен, Бобов дол и Русе ще останат без отопление за зимата, защото централата обогатява въглищата, които тецовете на тези места използват в производството си, предупреждава директорът Янилин Павлов през 2022 г. В края на 2010 г. правителството позволи на ТЕЦ „Брикел“ да работи на „минимални мощности“ за отоплителния сезон заради „невъзможността в краткосрочен план за намиране на решение за отоплението на град Гълъбово“. Повече от десетилетие по-късно „краткосрочният“ проблем няма решение и социалният аргумент все така прави черните пушеци по-малко черни в очите на управляващите и на голяма част от обществото.

Временното разрешение на правителството предвиждаше окончателното извеждане на ТЕЦ „Брикел“ от експлоатация да стане най-късно в края на април 2011 г. Месец преди крайния срок обаче предприятието внася в Изпълнителната агенция по околна среда заявление за издаване на комплексно разрешително, за да може да възстанови дейността си. Екоминистерството се ангажира „да съдейства за бързо провеждане на екологичните процедури“ за издаване на документа на предприятието, което предстои да се докаже като недосегаем хроничен замърсител.

На преден план – депото за отпадъци на ТЕЦ „Брикел“, по-известно като „черното езеро“, което често запрашава региона при силен вятър. На заден план – централите „Ей И Ес“ (вляво) и „Брикел“ (вдясно) през януари 2021 г. © „Грийнпийс – България“

Няма значение кой е собственикът на „Брикел“,

заявява днес Янилин Павлов. Той признава, че „коментират много теми“ с бизнесмена Христо Ковачки, който през годините се представя като консултант. В онзи период около 2010 г. обаче бизнесменът активно участва в преговорите за удължаването на работата на ТЕЦ „Брикел“, а медиите открито го наричат собственик на тази и други централи.

Дори тогавашният министър-председател Бойко Борисов изразява изненадата си от този факт пред Министерския съвет. „Между другото, много се удивих, когато видях онзи ден на преговорите за „Брикел“ с министър Трайков и Нона Караджова господин Ковачки, защото по документи той никъде не се води в „Брикел“, там се води някакво 25–26-годишно момиче, което сигурно преди пет-шест години е било доста по-младо, по моята теория за възрастта“, коментира Борисов според стенограмата от заседанието на 27 октомври 2010 г.

Става дума за Ива Цветкова, собственичка на дружеството „Калиста 2004“, което приватизира „Брикел“ ЕАД през 2004 г., когато тя е на 21 години, срещу сумата от 29,2 млн. лв. Фирмата е регистрирана на ул. „3020“ №34 в Индустриална зона „Орион“ в София, подобно на много други дружества, свързвани с Христо Ковачки.

Скоро след обрата със закриването, стигнало до удължаване на живота на „Брикел“, през 2011 г. това предприятие, както и няколко други дружества от енергийния сектор,

преминават в ръцете на офшорни фирми на Сейшелските острови

с позволението на Комисията за защита на конкуренцията. Мащабната рокада идва на фона на запор на имущество за 143 млн. лв. на Христо Ковачки заради съмнения, че е придобито от престъпна дейност. Запорът е наложен в рамките на съдебно дело за данъчни измами, по което бизнесменът впоследствие е оправдан.

Офшорната история обаче не свършва дотук – дружествата напускат данъчния рай с влизането в сила на Закона за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици. Причината е, че компаниите с офшорна собственост не могат да участват в обществени поръчки, нито да получават достъп до държавни ресурси. Освен това те не могат да получават и разрешения за концесии или енергийни лицензи.

В рамките на няколко седмици над десет компании от Сейшелските острови с активи в българската енергетика се прехвърлят на новорегистрирани фирми в Кипър и Великобритания със седалища на няколко общи адреса. Комисията за защита на конкуренцията отново одобрява сделките без опасения за концентрация.

Днес тези връзки трябва да бъдат анализирани от ДАНС по заръка на премиера в оставка Кирил Петков, а името на Христо Ковачки все по-трудно се отронва от устите на политици, регулаторни органи, журналисти.

Очаквайте продължение…

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоклип на „Грийнпийс – България“, заснет с дрон над ТЕЦ „Брикел“

Източник

Що е то „Нов европейски Баухаус“?

Post Syndicated from Анета Василева original https://toest.bg/shto-e-to-nov-evropeyski-bauhaus/

Европейският бюрократичен жаргон е възпитан и убийствено скучен. Свикнали сме да опакова всякакви теми, но думата „архитектура“ рядко досега е била директно намесвана. До есента на миналата година, когато едно от култовите понятия в архитектурната история на ХХ век стана име на нова европейска инициатива.

На 14 октомври 2020 г., в пика на първата голяма есенна вълна на COVID-19, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен излезе в розово сако пред две сини европейски знамена, за да обяви, че справянето с климатичните промени и грижата за околната среда трябва да увлекат и творческите сектори. Трябва ни мост между света на науката и технологиите и този на изкуството и културата. Време е да се създаде „Нов европейски Баухаус“, който да покаже, че „необходимото може също така да бъде и красиво“.

Това беше изненада за всички и в началото никой нищо не разбра. Да, архитектурата, дизайнът и строителството не бяха директно посочени, но как може да наречеш нещо „Баухаус“ и да не е ясно, че архитектурата ще бъде основен играч? Това си мислеха всички, които се опитваха да проумеят какво реално стои зад новата европейска секси фраза.

Какво е „Баухаус“?

Започвам първо с един учебникарски факт. Немската експериментална школа „Баухаус“ е най-влиятелното училище по архитектура и дизайн, което някога е съществувало. За своите кратки 14 години живот (между 1919 и 1933 г.) създаде епоха, променила коренно света, в който живеем и до днес.

„Баухаус“ е продукт на Първата световна война, на авангардите от началото на ХХ век и на развитието на германската промишленост. Както и на последователните усилия да се реформира образованието по приложни изкуства в Германия, за да обвърже изкуства, занаяти, промишлен дизайн и архитектура и да доведе до качествени, удобни и полезни продукти. Баухаус, разбира се, е и абсолютният символ на архитектурния модернизъм.

През 1919 г. архитектът Валтер Гропиус създава „Баухаус“ като обединение на дотогава съществуващите Училище за приложни изкуства и Висше училище за изящни изкуства във Ваймар. Той доразвива идеята за Gesamtkunstwerk („тотално изкуство“) и пише емоционален манифест, в който призовава „да направим нова гилдия, да изтрием класовото разделение и арогантната граница между занаятчии и артисти и заедно да създадем сградата на бъдещето, която ще свърже в едно архитектура и изкуство и ще се издигне в небесата, построена от ръцете на милиони работници, като кристален символ на една нова вяра“.

Защо „нов“ Баухаус?

От самото си начало „старият“ „Баухаус“ се колебае между романтичната идея за единство между изкуствата и ръчните занаяти и утопичната вяра в технологиите и прогреса. Съответно звучи логично „новият“ да се опита от своя страна да обедини екологичните с творческите терзания на нашия ден и да пробва да ги реши под някаква нова форма на сътрудничество.

Не трябва да забравяме и още нещо. През 2019 г. светът отбеляза 100-годишнината от основаването на немската школа с мащабни чествания – проведоха се хиляди събития, откриха се нови музеи, имаше безброй изложби, лекции, дискусии, фестивали и архитектурни турове, реставрираха се сгради, създадоха се уеб портали, международни проекти, експериментални театрални и танцови спектакли, написаха се и се издадоха десетки нови книги на тема модернизъм, непознатия „Баухаус“, жените на „Баухаус“, предмодерните влияния върху „Баухаус и прочее. Изобщо Германия положи сериозни и добре организирани усилия да изяви „Баухаус“ като най-голямото немско културно постижение на ХХ век и като най-значимия и влиятелен архитектурен експорт на страната – което е абсолютно вярно.

В резултат думата „Баухаус“ стана адски модна, а идеите на школата – много популярни.

Какво цели „Новият европейски Баухаус“?

Една година и един COVID-19 по-късно името „Нов европейски Баухаус“ стои малко отчаяно. На пръв поглед нова и важна инициатива, която обаче се хваща за едно от малкото останали безспорно положителни неща от миналото, за да пробва да формулира ново, постпандемично бъдеще.

Ключовата дума тук е „устойчивост“. Трябва да сме наясно, че „Новият европейски Баухаус“ е замислен първо и най-вече като допълнение към Европейската зелена сделка. Строителството остава сред най-големите производители на отпадъци в света, циментовата индустрия – с третия най-висок въглероден отпечатък, а според Европейската директива за енергийната ефективност трябва да целим високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд във всяка държава членка и преобразуване на съществуващите сгради в „сгради с почти нулево потребление на енергия“ до 2050 г. Това е огромно предизвикателство и инициативи като НЕБ (както вече стана обичайно да се съкращава „Новият европейски Баухаус“) са замислени именно като медиатори при драматичните промени в застроената среда, които ни предстоят в резултат на Зелената сделка.

Сигурно затова инициативата има лека и неинституционална визуална идентичност – детски черно-бели рисунки на къщи, блокове, хълмове и дървета с хора между тях и цветни петна тук-там. Поддържа изключително дейни профили в социалните медии – особено в Instagram, има активен хаштаг #neweuropeanbauhaus и забележете, няма Facebook.

„Новият европейски Баухаус“ има и доста общ, но пък краткосрочен план за действие. До 2024 г. инициативата трябва да премине през три фази – дизайн, проектиране и разпространение. Първата фаза включва създаване на паневропейска мрежа от съществуващи организации, които вече работят в сходна посока. Втората предлага осъществяването на пет нови проекта в пет различни града в ЕС, които да демонстрират алтернативни възможности: за естествени строителни материали, за енергийна ефективност, за социални намеси и други подобни. А последната фаза предполага начало на активен културен дебат за зеления преход.

През лятото на 2021 г. бяха раздадени и първите награди на конкурса за „Нов европейски Баухаус“, който събра над 2000 проекта и излъчи 20 финалиста. По този повод Bloomberg излезе със статия, озаглавена „Така изглежда зеленото архитектурно бъдеще на Европа“.

В света на архитектурата думата „Баухаус“ по принцип действа като стръв и лови безотказно. Така инициативата успя за кратко време да привлече стотици любители на архитектурния и дизайнерски авангард от всички европейски страни. За тяхно разочарование обаче това засега не е поредната програма, по която просто ще има „някакви нови европари“ за архитектура, градска среда и екология. „Новият европейски Баухаус“ все още работи като платформа, събираща съществуващи организации, проекти, инициативи и възможности в различните страни членки на Съюза. Целта е да се изгради и популяризира оптимистична картина за възможното „екологично и красиво“ бъдеще, което да създаваме заедно.

Опасностите

За „Новия европейски Баухаус“ ще чуваме все повече, включително в България, където инициативата беше открита с една експресна конференция, организирана от Министерството на културата в средата на юли 2021 г. Затова е добре да формулираме отрано възможните опасности.

Първо, както при всяка европейска инициатива, и тук има риск обтекаемите банални формулировки да размият главната идея – а именно да осъзнаем колко сериозни промени предстоят в света на архитектурата и градската среда в резултат от Зелената сделка.

После, добре е да не допуснем клишетата да замъглят здравия разум. Устойчивостта има много измерения, а популисткият greenwashing дебне зад всяко добро екологично намерение. Необходимо е да помним, че енергийната ефективност е важна, но не може да е самоцел. Архитектурата на всяка държава има своя собствена идентичност, културното ѝ наследство – също. И безкритичното формално опаковане на стотици хиляди сгради в еднаква топлоизолация със сигурност не е най-директният път към устойчиво бъдеще, запазило уникалното, автентично многообразие на застроената среда.

Голямото мото на празненствата по случай 100-годишнината на „Баухаус“ през 2019 г. беше Die Welt neu denken – „Да преосмислиш света“. „Новият eвропейски Баухаус“ е опит да се преосмисли един постпандемичен свят в условията на извънредна климатична ситуация и разпадащи се общества, силно скептични към всяка перспектива за някакво общо по-добро бъдеще. На инициативата няма да ѝ е лесно. Но и на Гропиус не му е било лесно през 1919 г.

Заглавна илюстрация: Стопкадър от видеоклип на инициативата „Нов европейски Баухаус“

Източник

Има сделка, няма сделка

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/ima-sdelka-nyama-sdelka/

Националният план за възстановяване и устойчивост, променен и допълнен и от служебния кабинет, най-сетне заминава за одобрение в Европейската комисия. След огромно закъснение и множество редакции. И на фона на енергийна криза и увеличаване на цената на енергоносителите. В Плана има две възможни дати за затваряне на въглищните централи – първоначално беше записана 2038 г., но след натиск от синдикатите беше добавена и 2040 г.

Според Атанас Пеканов, вицепремиер по управление на европейските средства,

посочената дата за затваряне на въглищните централи в България е индикативна

и подлежи на одобрение от парламента. Но вече зададена, тя става част от националния план за декарбонизация и дава увереност, че ще получим компенсаторни механизми, както и спокойствие на хората от въглищните региони в страната, че ще им бъде предложена алтернативна заетост.

Във финалния вариант на Плана са включени 59 проекта – с 13 повече, отколкото в априлската версия, и 46 реформи. Добавена от служебния кабинет реформа е създаването на държавно предприятие „Конверсия на въглищните региони“ в Източномаришкия басейн. Основната му задача ще бъде рекултивация на земите около въглищните мини и подготовка за реализацията на нови проекти. За преминаване към икономика без въглеродни емисии и за откриване на нови работни места в региона са предвидени 1,7 млрд. лв. от Фонда за справедлив преход. Но плащанията са свързани с реализация на заложените в плана реформи. Има реформи – има пари, няма реформи – няма пари.

Вицепремиерът Пеканов обяви, че се очаква тези общо 12,9 млрд. лв. евросредства от Зелената сделка да генерират още над 8,1 млрд. лв. инвестиции. Служебното правителство започва веднага преговори и дискусии с ЕК по параметрите на Плана и стъпките, които трябва да се направят в следващите 10 години.

На финалната права, още преди Националният план да бъде изпратен в Брюксел, федерациите на миньорите и енергетиците

от КНСБ и КТ „Подкрепа“ в „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ организираха протест в столицата.

Те поискаха от кабинета гаранции, че държавните мини и централа ще продължат да работят най-малко до 2040 г., а най-добре – до изчерпване на количествата от въглищни запаси в басейна. Само че такива гаранции няма кой да им даде, тъй като въглища в комплекса има за още 50–60 години при добив до 30 млн. тона годишно.

Пред „Тоест“ инж. Андон Андонов, изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“, обяви, че са готови да посрещнат зимата и да доставят на централите въглища без ограничения. За деветте месеца от 2021 г. дружеството е завършило с печалба от 9 млн. лв. и без нито лев задължения към държавата и към фирмите.

Не в същата кондиция е държавната централа ТЕЦ „Марица-изток 2“, която завърши 2020 г. с финансова загуба от 340 млн. лв. преди данъци – със 132 млн. повече, отколкото през 2019 г., и с намаление на продажбите от 2,521 млн. мегаватчаса, или 43,6%. Към средата на на тази година централата излезе на минус с още 247 млн. лв., а задълженията ѝ се увеличиха с още 200 млн. лв. и вече надвишават 1,5 млрд. лв.

Вярно е, че тя се намира в неравнопоставено положение спрямо останалите две големи централи в комплекса „Марица-изток“. Според клаузи в договорите си с тях държавата изкупува цялото им произведено количество електроенергия на преференциални цени и поема разходите за въглеродните емисии. А тяхната цена на международните пазари продължава да расте и заплашва с фалит единствената държавна въглищна топлоелектроцентрала в България. Анализатори обясняват това движение на цената нагоре със спекулативни покупки, а стремежът към зелени политики и поставените цели пред индустриите в страните от ЕС прави парниковите квоти привлекателен пазарен актив. Което означава, че

въглеродните квоти ще продължават да бъдат търсени, а цената им ще расте.

И ще направи електроенергията от въглища непосилно скъпа както за индустрията, така и за бита. Затова на проведената в сряда онлайн среща с представители на четири дирекции от ЕК председателят на миньорската федерация на КТ „Подкрепа“ Владимир Топалов е поискал (поне през зимата) да се наложи мораториум върху плащането на квотите, които сега се търгуват по 67 евро за тон. Пред „Тоест“ синдикалистът обясни, че тази мярка ще укроти ръста на цените на електроенергията и на природния газ. В противен случай съществува реален риск централите на въглища и на газ в Европа да спрат работа. А това ще доведе до фалити на фирми, безработица и големи социални вълнения, тъй като освен бизнеса ще пострадат и много хора, които няма да могат да си платят сметките за ток и парно.

По време на срещата синдикалистът посочил още, че дата и мерки за затваряне на предприятията от въглищната индустрията трябва да се запишат в Националния план за климат и енергетика, а не в Плана за възстановяване и развитие. Топалов поискал да получи от ЕК и Докладите на агенцията за икономически анализи „Прайсуотърхаус Купърс“, която консултира българското правителството при изготвянето на териториалните планове за четирите области в България с конкретни мерки за развитието им след затваряне на въглищната индустрия. От Брюксел отказали да предоставят договорите, тъй като те са сключени с частна фирма, на която ЕК плаща за експертните съвети. И посъветвали синдикалния лидер да ги поиска от правителството ни, когато плановете бъдат одобрени.

Владимир Топалов не разбира защо в тази крайно неблагоприятна политическа конюнктура министър Пеканов бърза с предаването на Плана за възстановяване и развитие, който и без това е закъснял много. Според него не трябва да се поемат ангажименти, свързани със затварянето на мините и централите, а

да се преговаря за максимално отлагане във времето.

„Аз не знам много ли са, или са малко парите, които ще получат засегнатите региони в България. За Старозагорския регион са предвидени 1,7 млрд. лв. Ще Ви дам само един пример – за една година с около 27 млн. тона въглища, добити в „Мини Марица-изток“ централите в енергийния комплекс произвеждат общо 17 млн. мегаватчаса електроенергия, а приходите от тях са 1,7 млрд. евро при цена от 100 евро/мегаватчас. А към днешна дата тази цена е 200 евро/мегаватчас“, коментира Владимир Топалов и припомня, че от 2022 г. постепенно и битовите абонати ще трябва да се включат в либерализирания пазар на електроенергия.

Меглена Антонова от „Грийнпийс – България“ гледа по друг начин на средствата, които ще получи страната и регионите ни от ЕК по Зелената сделка. Те са за диверсификация на икономиката и ако бъдат използвани добре, ще подпомогнат справедливия преход. Но ако оставим централите в Източномаришкия басейн да продължат да работят както досега, няма да е далеч моментът, в който електроенергията, произвеждана от тях, ще стане непродаваема, коментира тя пред „Тоест“. Антонова прогнозира, че следващата пролет цените на енергоносителите ще се нормализират и тогава ТЕЦ „Марица-изток 2“ отново ще трябва да намали максимално мощностите си. Защото

централата може да продава на печалба единствено в екстремни ситуации като сегашната,

но те са по-скоро изключение на пазара. Не трябва да се забравя, че до 2026 г. ще изтекат и договорите на т.нар. американски централи в Източномаришкия басейн и тогава те също няма да издържат на натиска на високите цени на въглеродните квоти. Зад гърба им обаче няма да е държавата, която подпомага по различни схеми ТЕЦ „Марица-изток 2“.

Чисто икономически цената на възобновяемата енергия е много по-ниска, затова не трябва да се губи повече време, а да се мисли за алтернативи и нови технологии, които да заменят въглищните. У нас отдавна няма търгове за възобновяеми енергийни източници, а законодателството не облекчава инсталирането на мощности в индустрията и бита. Не действа и пазарен принцип за инвестиране в мощности, които произвеждат електроенергия на по-ниска цена, коментира ръководителката на кампаниите в екологичната организация.

„Грийнпийс“ не е променила и отношението си към изграждането на нова ядрена централа в България, защото инвестицията е огромна, а нямаме нужда от такава огромна мощност, която при това трябва да работи постоянно. Според Антонова е далеч по-добре да се инвестира в гъвкавост, в съхранение на енергията. Бъдещето е в това да има много и малки мощности, които да обират пиковете и да създават баланс в енергийната ни система.

Франс Тимерманс, вицепрезидентът на ЕК, който отговаря за Зеления пакт, заяви в интервю пред bTV в петък, че най-важно е да се осъществи справедливият преход и да се предложи по-добро бъдеще на хората и регионите. По думите му, и България, и Нидерландия, която също се забави с представянето на своя национален план за възстановяване и развитие, са в сходна ситуация – със служебни правителства и преди избори. Той отново припомни, че

в България около 10 000 души годишно умират заради мръсния въздух.

Зам.-председателят на ЕК не вижда заплаха България да бъде лишена от средствата, предвидени в Зелената сделка. Комисията ще анализира много внимателно всяко предложение в българския план за преминаване от високовъглеродна към зелена икономика, а датата едва ли ще стане препъникамък в преговорите със следващото правителство.

Тимерманс пристигна рано сутринта в петък в страната ни, за да участва в конференцията „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“, организирана от сайтовете Dir.bg и 3e News. И беше посрещнат от синдикатите с негови снимки, плакати с надписи като „Кой не иска да сме енергийно независими?“ и запалени свещи – намек какво очаква страната ни след закриването на въглищните централи. В този час, по ирония на съдбата, на много места в столицата не е имало ток.

По време на конференцията премиерът Стефан Янев предупреди, че с концепцията си за зелен преход Европа си поставя много високи цели, които надхвърлят възможностите на страната ни. А при сегашните цени на електроенергията на световния пазар 2038 г. не е окончателна за закриване на въглищния сектор. Тимерманс, с когото по-късно служебният премиер обсъди Плана за възстановяване и развитие, заяви пред участниците в конференцията: „Ангажирам се, че никой да не бъде изоставен и забравен.“

При старта на кампанията си в петък президентът Румен Радев заяви: „При всички положения ще защитаваме нашите въглищни централи, които в момента България няма с какво да замени. Ще направим така, че енергийният комплекс „Марица-изток“ не само да не затвори, а да се развива като енергийното сърце на България.“ Но понеже няма как правителството да изпрати националния ни план в Брюксел, без поне да информира Румен Радев за крайното си решение,

трябва да приемем думите му единствено като предизборно обещание към миньори и енергетици.

Отново в петък БНР съобщи в новините си, че през седмицата служители на ДАНС са били на проверка в двете държавни дружества – „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“. От ръководството на държавната централа са заявили пред националното радио, че става дума за регулярна проверка в обекти със значение за националната сигурност; същото каза пред медията ни и изпълнителният директор на въгледобивното дружество Андон Андонов. Но според източниците на БНР проверката е свързана с цените на тока и сключваните договори.

В ситуацията на политическа криза и на предстоящата кампания за парламентарни и президентски избори съвсем не е изключено ръководни кадри на всякакви нива в енергийния сектор – най-корумпирания в държавата – да изпълняват поръчки на бившия премиер, с които да саботират работата на служебното правителство. И много от протестите изглеждат провокирани и организирани от собственици на бизнеси, близки до ГЕРБ, които разчитат единствено на обществените поръчки. В битката за милиардите от Зелената сделка в държава като нашата са възможни всякакви сценарии, дори най-мрачните.

Заглавна снимка: ТЕЦ „АЕС Марица-изток 1“ и ТЕЦ „Брикел“ в Гълъбово, обл. Стара Загора © Анастас Търпанов

Източник

Разследване на Валя Ахчиева: Задкулисието на боклука

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/garbage_behind.html

вторник 28 септември 2021


Всички разследват сагата с италианския боклук, стоварила в чертите на град Плевен една грамада от 9 000 тона смесени отпадъци, която стои вече там 2 години! И няма сила, която…

Сделка или не

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/sdelka-ili-ne/

Пет години след подписването на Парижкото споразумение за климата световните лидери все още не са се споразумели как да бъдат постигнати целите на този документ, основната сред които е намаляването на вредните емисии в атмосферата. Европейската комисия иска да ръководи този процес на преминаване към нисковъглеродна икономика, като предлага 55-процентно намаляване на парниковите емисии спрямо равнищата от 1990 г. и постигане на „въглеродна неутралност“ до 2050 г.

Някои държави от Източна Европа – като Полша, Чехия и България – първоначално обявиха тази цел за въглеродна неутралност до 2050 г. за невъзможна. Но на заседанието си през октомври Европейският съвет все пак постигна съгласие, че целта трябва да се преследва колективно от всички държави членки, като се насърчават справедливостта, солидарността и разходната ефективност при постигането ѝ. А по време на последното заседание в Брюксел премиерът ни заяви, че България може да постигне предложеното от ЕК намаляване на парниковите емисии. Това, че Бойко Борисов променя често позицията си, не е изненада за никого. Изразената политическа воля обаче не стига, ако не е подкрепена със съответните мерки и действия на управляващите у нас.

А какво всъщност направиха те, за да покажат, че страната ни е готова за преход към нисковъглеродна икономика?

На 30 октомври т.г. българското правителство представи за обществено обсъждане (с краен срок до 29 ноември) Национален план за възстановяване и устойчивост на страната ни през следващия програмен период. След това трябва да го изпрати като първа чернова в ЕК до края на тази година.

В своя план управляващите предлагат различни проекти в четири основни стълба. Единият от тях – „Зелена България“ – трябва да осигури с 4,5 млрд. лв. такова управление на природните ресурси, което позволява да се задоволяват текущите нужди на икономиката и обществото при запазване на екологичната устойчивост. Но в плана е очевидно как „управляващите бягат от темата за въглищата като от слона в стаята“, коментира пред „Тоест“ Меглена Антонова от „Грийнпийс – България“.

В документа няма нито дума за въглищните централи и топлофикациите,

затова пък в Програмата за енергийна ефективност в сградния фонд са предвидени 3 млрд. лв., за дигитализацията на Енергийния системен оператор (ЕСО) – 551 млн. лв., и други 848 млн. лв. за подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура в страната. В „Зелена България“ е заложено и създаването на Фонд за декарбонизация. С него най-вероятно правителството възнамерява да финансира прехода към нисковъглеродна икономика, без да е ясно с какви средства ще оперира той.

В общественото обсъждане на Националния план за възстановяване и устойчивост след COVID кризата със свои мнения се включиха десетки агенции, институти и организации. От „За Земята“ определят документа като „пожелателен списък с изброени добри практики, което го прави просто един шаблон, една заготовка,

60 страници есе на стойност 12 млрд. лв.“.

Организацията предупреждава правителството, че щом в основни документи залага на въглища, газификация и икономически абсурди като АЕЦ „Белене“ и АЕЦ „Козлодуй“, страната ни може да изгуби парите, осигурени от Брюксел.

Сходна е и позицията на Института за енергиен мениджмънт, според която е подценен приоритетен сектор като енергетиката – ключов фактор за постигането на посочените цели, и то в ситуация, която предполага точно обратното политическо и държавническо отношение.

Асоциацията на индустриалния капитал в България възразява срещу наливането на огромен ресурс в енергийна ефективност и предлага 2,5 млрд. лв. да бъдат пренасочени в насърчаването на зелени технологии. От Центъра за изследване на демокрацията са категорични в становището си, че трябва да се закрият тецове, които не отговорят на изискванията на европейското екологично законодателство.

А планът трябва да дефинира конкретни финансови инструменти,

които да подпомогнат индустриалното преструктуриране на въгледобивните региони, преквалифицирането на съкратените работници и създаването на нови индустрии и пазари.

Коалиция „За да остане природа в България“ критикува управляващите, че планът им е бил предложен за обществено обсъждане без какъвто и да е консултативен период, докато в останалите страни членки дискутират от половин година националните си приоритети. „Затъмнението е индикатор, че това е план на държавната администрация, но не и на цялото общество“, категорични са в мнението си от коалицията.

Също толкова категорична е позицията и на коалиция „Зелен рестарт“, според която в плана има много неизяснени съдържателни положения и редица пропуснати възможности. А именно от него на практика зависи как ще бъдат използвани над 12 млрд. лв. допълнителни директни инвестиции от ЕС в страната ни през следващите 6 години. И дали България ще се възползва от възможността за осъществяване на дълго отлагания зелен рестарт.

От европейския Фонд за справедлив преход към климатична неутралност България може да получи 2,7 млрд. евро.

Те биха имали позитивен ефект, ако бъдат инвестирани и насочени правилно, с разписани планове за развитието на засегнатите региони, а не средствата да бъдат разпилени към възможно най-много области, което ще намали ефекта там, където е най-необходим.

България е с 3,6 пъти по-голяма енергоемкост и въглеродна интензивност спрямо страните в ЕС и преходът към кръгова икономика няма да бъде никак лесен, признават управляващите. Обаче нямат нито един документ за въглищата и за това как ще се извърши декарбонизацията на индустрията ни, за разлика от други европейски държави като Германия например, която предвижда 40 млрд. евро за справедлив преход на въглищните региони с краен срок до 2038 г.

България няма дори план за развитие на икономиката ни на въглищата, на базата на който трябва да се извърши и реформата за пълна либерализация на енергийния пазар. Това означава, че крайният хоризонт за нас е 2025 г. Дотогава държавите в общността ще могат да подпомагат мощностите на въглища – после те може да продължат да работят, но само на пазарен принцип. На този етап не е ясно дали след изтичане на договорите с държавата на двете американски централи в енергийния комплекс „Марица-изток“ те ще могат и ще искат да продължат да работят, без електроенергията им да бъде изкупувана на преференциални цени.

Със сигурност обаче най-голямата енергийна мощност – държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ – ще потъне.

Всъщност справка в междинния финансов отчет на дружеството за първите 9 месеца на тази година показва, че тя вече е потънала в задължения и съществува единствено благодарение на финансовите инжекции на своя принципал – Българския енергиен холдинг.

Централата иска петгодишно отсрочване на 350 млн. лв. кредит към БЕХ, а общите ѝ задължения вече са за над 1,1 млрд. лв. Най-големият разход остава закупуването на въглеродни емисии. През деветмесечието за тях централата е платила 184,7 млн. лв. С вноските към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и за достъп до електропреносната мрежа общият размер само на тези разходи е 206 млн. лв. В същото време през отчетния период централата има отрицателен финансов резултат преди данъци в размер на 183,2 млн. лв.

На този фон ръководството на ТЕЦ „Марица-изток 2“ продължава да поддържа огромен персонал при силно намалено производство на електроенергия, но така е при всяка „държавна хранилка“. Средната работна заплата в дружеството е над 2000 лв., а за заплати, осигуровки и други социални придобивки през 9-те месеца са платени 82,7 млн. лв.

Централата продължава да издържа и старозагорския футболен клуб „Берое“.

До септември разходите за първодивизионния отбор са 5,5 млн. лв. И макар затварянето на най-голямата топлоелектрическа централа в страната да изглежда неизбежно, поне на този етап правителството няма да се самосвали с мерки, които биха извадили миньори и енергетици на улицата. Затова управляващите тупат топката и не предприемат никакви мерки за преструктурирането на икономиката ни и за преминаване към нови производства.

Много въпросителни има и около бъдещето на енергийния пазар. Преди окончателната му либерализация обаче трябва да се направи оценка за адекватността на енергийните ресурси, за търсенето и предлагането и да се прецени разполага ли страната ни с конкурентни мощности, които могат да заменят такива като ТЕЦ „Марица-изток 2“. Но така или иначе до 2025 г., докато е разрешено да се използва механизмът за капацитет като преходен инструмент, трябва да се премине към нови нисковъглеродни производства.

Правителството залага на средствата, предвидени за България от Фонда за справедлив преход, и на териториалните планове за Старозагорски, Пернишки и Кюстендилски регион, които трябва да бъдат изготвени от консултанти, избрани от ЕК. От политически съображения предвид предстоящите избори

управляващите са определили повече от тези три региона, въпреки опасността от разпиляването на ресурсите и риска целите на диверсификацията да не бъдат постигнати.

Решенията как да се излезе от въглищната икономика трябва да се вземат на ниво регионални и местни власти – така поне е записано в регламента на Фонда за справедлив преход, – както и с участието на бизнеса, неправителствения сектор, гражданите и особено най-потърпевшите от промяната, като миньорите и енергетиците.

Зелената сделка дава големи шансове на държавите, които трябва да извършат прехода към икономика без въглища. Но за това се изискват дългосрочни, отговорни и често непопулярни решения и действия. Правителствата, които си правят „сметки без кръчмаря“ и предпочитат да оставят на другите след тях да вадят горещите кестени от огъня, този път могат да останат излъгани в очакванията си да осъществят сделка, ама не баш зелена. Или да бъдат пометени от останалите без работа и препитание хора на наемния труд.

Заглавна снимка: ТЕЦ „АЕС Марица-изток 1“ и ТЕЦ „Брикел“ в Гълъбово, обл. Стара Загора © Анастас Търпанов

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.