Tag Archives: есо

Националистите в подкрепа на бурката

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/burkite/

Вчера общинският съвет в Пазарджик е приел предложението на групата на националистите за забрана на носенето на бурка или ниджаб на публични места на територията на общината. Това поне четем новините. Детайлите в решението обаче са малко по-сложни и го правят още по-абсурдно.

Пълният текст на решението все още не е излязло, но всички съобщения сочат, че е много близко до внесеното от националистите. Тук виждате техния текст.
pazar

Точка 12 от Приложение 5 на Правилника за издаване на лични документи на практика забранява всички хиджаби, забрадки и прочие, защото ушите не са открити.

12. Лицата върху снимките да са без шапки и забрадки. Разрешават се снимки на лица с шапка или забрадка, ако се виждат двете уши и най-малко 1 см от косата на сниманото лице.

Засяга вас лично

Така написана забраната ще създаде много интересни ситуации засягащи по-голямата част от населението на общината. Освен бурки, хиджаби и забрадки ефективно се забраняват и следните неща:

  • Шалове, ушанки и зимни шапки на бебета и малки деца, ако температурите са малко над нулата
  • Шалове, ушанки и зимни шапки за деца на 14 години и възрастни дори при температури много под нулата
  • Забрадки за възрастни жени в траур според православната традиция
  • Воали падащи върху лицето на сватби
  • Всякакви слънчеви очила и други аксесоари закриващи лицето

Последната точка не е в оригиналното предложение към общинския съвет, но според медиите е внесено по време на гласуването. Навярно общинските служители няма да започнат да глобяват с по 300 лв. всяка баба в траур, дядо с ушанка заради кучия студ, майка покрила добре детето си в хладно време или кифла с огромни очила. Най-вероятно ще налагат глобите единствено за бурки. Тогава обаче всеки глобен ще може да съди общината за дискриминация, тъй като иначе общата забрана се прилага крайно избирателно.

Забраната не може да се разпише по-конкретно, защото тогава би била още по-очевидно насочена срещу определена религия и вид облекло. Тогава щеше да е противоконституционна. Нещо повече – в този си вид задължава управители на ресторанти, хотели и други обществени места да следят за спазването ѝ. В противен случай освен глоба, рискуват да загубят всичките си разрешения и регистрации. Така макар целта на общинарите е да забранят бурките, собствениците на кафета ще са длъжни да карат гостите си да стоят без слънчеви очила или шалове, когато седят на масите им на открито, например. Иначе не са сигурни дали служител на общината няма да ги удари с буквата на закона (навярно, за да „бутнат“ нещо).

13015648_1202016199809413_8906261260514330904_n

Колкото и да е абсурдна забраната и страничните ефекти от нея, не може да се сравни с самата ѝ мотивация. Аз също не възприемам бурките и ниджаб-а за нещо нормално, но същото важи за по-голямата част от мюсюлманската общност. Носят се от много малко мюсюлманки и то най-вече в крайно ограничаващи и силно религиозни общности като Саудитска арабия и Пакистан. Там отношението към жените е такова, бурките са навярно най-малкият проблем. Най-разпространена иначе е т.н. al-Amira, която се носи от почти половината мюсюлманки. Тя обаче също ще бъде забранена в Пазарджик, защото не се виждат ушите, също както е при черният шал за траур в българската традиция.

Забраната ще работи, но не както си мислите

Идеята, че чрез забрана ще се спрат жени да се покриват показва как не се учим от собственото си минало. Само до преди 40 години комунистическата власт беше решила, че чрез преименуване на българомохамеданите и българските турци, ще ги интегрира по-бързо в обществото и ще ги откъсне от религията. Иронията е, че до преди тази срамна страница от история ни младото поколение вече е загубвало връзка с корените си, какъвто е случая с много други етноси. Причината е била в ударната урбанизация, образованието и одържавяването на земеделието. Възродителният процес има точно обратния ефект и дори води до радикализация на отделни групи.

Точно този за ефект съобщава и френски изследовател след аналогични мерки там. Преди забраната във Франция едва 2000 жени са се покривали така при мюсюлманско население от 3.5 до 5 милиона в страната. Забраната обаче води до увеличение, защото много жени са започнали да го възприемат като символ на съпротива. Мярката също така е стимулирала както исламофобията, така и се е използвала от радикални елементи като аргумент в набирането на нови кадри.

С други думи, решението на общинския съвет в Пазарджик не само, че няма да намали носенето на бурки от няколкото жени, които го правят сега, но има риск да ги увеличи. Също така ефективно налага забрана на неща като слънчеви очила и ушанки, което засяга много повече от населението. Създава и удобен член в правилника за изнудване на местния бизнес и справяне с неудобна конкуренция заради вменените им задължения.

Има много причини тази забрана да падне. Най-добрата от тях е, че ако сте против носенето на бурки, както по-голямата част от мюсюлманската общност, това е най-лошата възможна мярка. Най-лесната за възприемане от обществеността би била обаче, че идва лято, а доста хора навярно биха искали да носят слънчеви очила.

Защо не ми харесва идеята на Горанов да превърне индивидуалните партиди в общи

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/XQEkQbMijd4/blog-post_25.html

Защо не ми харесват предложените промени на Горанов за вторият пенсионен стълб (http://www.dnevnik.bg/biznes/finansi/2016/04/25/2749044_goranov_za_vtorata_pensiia_moje_da_se_naloji_decata_da/).
Държавната пенсия (първи стълб) се формира по солидарен модел. Сегашните работещи правят плащания в общ пул, от който се плащат пенсиите на сегашните пенсионери. Често пенсионерите разсъждават грешно, че получават пенсията си, от парите, които са си внасяли когато са работили. Не, те тогава са плащали пенсиите на тогавашните пенсионери. И сега получават пенсията си от сегашните работещи. Когато приходите не достигат, държавата доплаща (тоест преразпределят се пари от другите данъци на сегашните работещи и се допълва пенсията). Естествено, в рамките на възможностите на държавата, които са пропорционални на броят на работещите (когато работещите намаляват, няма как този модел да гарантира високи пенсии, те също намаляват). Това е класическият солидарен модел. Той не гарантира висока пенсия. Той не гарантира пенсията ти да е пропорционална на вноската ти, докато си бил работещ. Той гарантира само преразпределение на малък дял от текущият пул от постъпващи пари, съгласно твоята заслуга, така както тя е оценена към момента от държавата. Технически твоите деца (и другите деца) ти плащат пенсията.
И тъй като държавата не е добър управител на пари (обича повече да харчи, отколкото да изкарва), у нас бе въведен втори пенсионен стълб по холандски модел. Част от вноската на гражданите отива в частни пенсионни фондове, които инвестират парите на гражданите, под контрола на КФН и по идея трябва да докарат по-голяма доходност. Пенсията от тези фондове се очаква в добри времена да нараства по-бързо от държавната, но си носи и риска напълно да бъде загубена (ако фонда фалира от грешно управление, и не упражнен контрол – виж КФН).
Не се предполага, втората пенсия да е до живот. Ако парите в партидата привършат, просто спираш да я получаваш. Пенсията от него, не е и гарантирана (виж фалит на фонда). Нито има гарантиран размер, по висок от този на вноските, които си правил. Тоест вторият стълб е рисково вложение. За това и гражданите трябва да си избират фондовете умно, и да знаят че при грешен избор, носят повишен риск.
Ползите обаче са – при добър избор, пенсията вероятно ще расте повече от държавната (освен ако няма държавен популизъм, който да преразпределя данъци с по-голяма скорост на нарастване, отколкото е икономическият растеж на държавата). Пенсията е индивидуална, тоест получаваш колкото си вложил. Ако си вложил малко, получаваш малко, ако си вложил много, получаваш много (все едно си си държал парите в банка на много дългосрочен влог). Ако парите ти свършат, получаваш нищо (остава ти само гарантираният държавен стълб), ако починеш преди парите ти да свършат, наследниците ти ги получават (както би станало и с дългосрочен влог). Ако икономиката се е развивала добре, пенсионният фонд е инвестирал умно, ще получиш лихва по-голяма отколкото би получил в банка, съизмерима и дори по-висока от икономическият растеж на държавата, повече отколкото при честно преразпределение и равни условия, държавата би могла да ти осигури (и се доказва много лесно математически).
Възможно е, фондовете да управляват парите ти лошо. Да ги инвестират в яхти или собственост на собствениците си (с което собствениците да си купуват за себе си неща с твоите пари). Тогава ти губиш, защото част от потенциалният ти растеж на вложението ти, се е превърнал в частна собственост на трети страни, на които си се доверил да управляват парите ти. Тук обаче, това е проблем, който се предполага да се проследява и проконтролира от КФН. Ако ти като гражданин имаш съмнения, имаш правото да си смениш фонда (на всеки 2г). Колкото по-рано, толкова по-добре.
Сега обаче идва идеята за реформата на Горанов.
Той се притеснява, че:
       КФН не си е вършила работата, и за това много фондове са кухи и нямат никакви пари, или парите им са в собственост на собствениците, или не са ликвидни (в хотел, който не може да се продаде за да се плащат пенсии). Мавродиев обаче е невинен
       Горанов се притеснява от това, че някой граждани може да се оплачат, че ще получават малка пенсия от вторият стълб, защото (1) са влагали малко пари (за това са си виновни те но нека и припомним, че за това е виновна и държавата, защото не позволи увеличаването на вноската към частните фондове, според първоначалният план и те никога не получиха парите, които се очакваше, че е трябвало да получат) и защото фондовете не са управлявали парите достатъчно добре (2) понеже КФН не ги е надзиравала добре (много е важно да се отбележи, че Мавродиев е невинен!)
       Горанов се притеснява, че някой граждани ще бъдат недоволни, задето след известно време няма да получават пари от пенсията си по вторият стълб (а само от първият), понеже живеят по дълго отколкото пенсионният фонд е предвидил
       Горанов се и притеснява, че пенсиите от първият стълб (държавните) са достигнали критичното число, като държавен разход, което държавата може да си позволи, и дефицита на НОИ технически само нараства. Последните реформи (на Калфин) създават само временно намаляване на дефицита, но е лесно да се види как той никога няма да стане нула и от един момент отново ще продължи да нараства
Предложението на Горанов за решение на притесненията му е, парите натрупани от частните пенсионни фондове да бъдат обединени в общ пул, от който да се изплащат пенсиите на всички.
Тоест партидите престават да бъдат индивидуални, а стават общи. Така:
       Ако КФН не си е свършила работата (Мавродиев е невинен!), гражданите може и да не разберат веднага, защото ако поне един фонд си е свършил работата, то той ще плаща и за тези, които не са. Тоест КФН ще продължава по този добър начин, а фондовете инвестиращи в собственост на собствениците си, също, тъй като ликвидният проблем ще бъде прикрит от общият пул (също като проблемите с ликвидността на НОИ или фонда за защита на влоговете, които купуват държавни облигации и технически нямат ликвидни пари)
       Този, който живее по-малко, ще плаща пенсията на тези, които живеят по-дълго
       Тъй като няма да има индивидуални партиди (влогове) по които да се определя, кой колко пари е натрупал, пенсията няма да се плаща според това какво си вложил, а ще се плаща според това какво някой (например невинният Мавродиев в консултация с Министерството на Финансите и Горанов) е преценил че заслужаваш (и колко е преценил, че си заслужил да живееш). Технически, вторият стълб се превръща в НОИ и започва да копира неговият модел
       Частните пенсионни фондове просто се превръщат технически в инвестиционни посредници, без конкуренция по между им (всичко което направят отива в общият пул) и без своя печалба. Тоест техният интерес се принуждава (не че до сега не е бил, виж КФН и невинният Мавродиев) да бъде единствено и само на кого да бутнат пари, а не колко да изкарат за вложителите и за себе си.
И тъй като форсирайки фондовете да плащат пенсии като НОИ, по заслуга (а не стойност с натрупване), то вторият стълб се превръща във второ НОИ, с държавно управление на разхода (КФН и наредби от МФ), но с частни инвестиционни посредници, които поради това, че са освободени напълно от отговорност, стават заинтересовани да правят далавери, и след известен бум на далаверите, идва третият вероятно интерес на Горанов – просто да национализира НОИ 2 при натрупаното обществено недоволство и да го събере с НОИ 1 и временно да си реши проблема с нарастващият дефицит, нещо което Дянков опита веднъж, и Горанов опита веднъж (вадят им очите парите натрупани в частните сметки в банките, и индивидуалните партиди в пенсионните фондове).
Това предложение вероятно се прави тактически, преди да минат стрес тестовете на фондовете, за да мине по-лесно покрай стреса, който ще се появи след това (когато се обявят стресиращите резултати). Защото всички очакваме много проблеми и дори можем и да залагаме, къде точно ще се появят те. Важно е да отбележа, че въобще не искам да намекна каквато и да е вина на Мавродиев. Мавродиев е невинен!
Ясно е, че трябват отговори на следните въпроси:
       Какво да се прави, ако даден фонд е без реална ликвидност? Безспорно е, че трябва да има някаква форма на защитен механизъм като при банките. Но също така да се знае, че той само ще гарантира определен минимум, който в основата си е гарантиран от пенсията по първи стълб. Това че КФН не си върши работата, или законодателят не и е дал достатъчно механизми за това, не значи, че механизма и идеята да се комбинира споделена (първи стълб) и индивидуална партида (втори стълб) е лош. Трябва да се решават конкретните проблеми конкретно, а не да се прави фундаментална промяна с дву (или едно) стъпкова национализация, която временно да прикрие проблемите. Разбирам страха на Горанов от потенциално КТБ на пенсионните фондове, и новите дългове за бюджета, които то може да донесе. Но държавата и специално Горанов са участвали в избора на ръководството и в създаването на правилата на КФН и трябва да могат да си носят политическата отговорност. А разхода, ще го преглътнем като КТБ, стига да знаем, че причините за проявата му са поправени и няма да се появяват пак. Горанов, Мавродиев е невинен!
       Какво да се прави, за хората които получават по-малко отколкото са очаквали? Аз знам нещо за себе си, колкото и да получавам е все по-малко отколкото очаквам. За да бъдат активни хората в управлението на парите си, и полагането на контрол, и да имат коректни очаквания, те трябва да носят известен риск но и известен механизъм да упражняват контрол. За момента държавата се е погрижила да носят само риск. Но вместо да им даде механизъм за контрол, тя им предлага размазване и разпределение на риска между всички
       Какво да се дава на хората, които живеят по-дълго отколкото фонда е очаквал – това е проблем и на фонда, но и на държавата (определяща пенсионните правила). Логично е, фонда да плаща, колкото пари има по индивидуалната партида. Ако те свършат, защото някой живее по-дълго, държавата (която е виновна в определянето на пенсионните правила) би трябвало да носи отговорност, и тя трябва да награждава живеещите по-дълго, с пенсия дълголетие (идваща да речем след 70 годишна възраст) чиято идея ще е да компенсира (частично) пенсията изчезнала от частният пенсионен фонд.

И да не забравяме, Мавродиев е невинен!

Галошите на щастието

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1931


Обичам да си припомням тази чудесна приказка от Ханс Кристиян Андерсен. И понякога си мисля, че и други биха ѝ се радвали.

Пълният текст е достъпен на https://chitanka.info/text/4811-galoshite-na-shtastieto , във великолепния превод на Светослав Минков. Тук съм привел само началото ѝ – мисля, че напомнянето му ще е особено полезно за някои хора.

За кои – решавайте сами.

—-

1. НАЧАЛО

В една къща на Източната улица в Копенхаген, недалеч от Новия кралски площад, се бяха събрали много гости. Домакинята ги беше поканила у дома си, за да може после и тя да получи покана от тях. Половината от гостите бяха започнали вече да играят на карти, а останалите чакаха да чуят от устата на домакинята: „Трябва и ние да измислим нещо!“ — и в същото време разговаряха помежду си за всевъзможни неща. Между другото стана дума за Средните векове. Някои от гостите намираха, че тия времена били много по-интересни от днешните; особено горещо поддържаше това гледище съветникът Кнап, към чието мнение се присъедини веднага и домакинята. Според съветника, времената на крал Ханс били най-хубавата и най-щастлива епоха в историята на Дания.

Докато гостите се забавляваха с тия разговори, прекъснати само за миг от появата на вечерния вестник, който впрочем не съдържаше никакви интересни новини, нека ние надникнем в коридора, дето имаше много балтони, бастуни, чадъри и галоши. Тук седяха две девойки: едната — млада, другата — по-възрастна. На пръв поглед човек можеше да ги помисли за прислужнички, които чакат някоя стара мома или бабичка, за да я заведат в къщи. Но тоя, който се вглеждаше по-внимателно в тях, щеше да забележи, че това не бяха обикновени прислужнички: техният вид беше твърде благороден, ръцете им — твърде нежни, а кройката на дрехите им — царствена. Това бяха две феи. По-младата, макар и да не беше самото Щастие, все пак бе прислужница на една от неговите придворни дами, която раздаваше на хората малките дарове на щастието. По-старата имаше твърде загрижен вид: тя пък беше феята на Скръбта, която трябваше да върши сама всичката си работа, за да бъде уверена, че ще я изпълни както трябва.

Феите си разправяха една на друга къде са ходили през деня. Прислужницата на придворната дама на Щастието беше изпълнила само няколко дребни поръчки: беше спасила една нова шапка от проливен дъжд, беше удостоила един скромен човечец с поздрава на едно важно нищожество и други такива. Но туй, което тя трябваше още да свърши, беше нещо съвсем необикновено.

— Знаеш ли що? — разказваше тя. — Днес е моят рожден ден и по тоя случай съм получила един чифт галоши, които трябва да подаря на хората. Тия галоши притежават чудно свойство: всеки, който ги обуе, се пренася мигом на онова място и в онова време, които той най-много харесва. Всяко желание на човека за мястото, в което той иска да бъде, и времето, в което иска да живее, се изпълнява веднага; по такъв начин човек може да стане напълно щастлив.

— Не е вярно! — рече Скръбта. — Твоите галоши ще му донесат истинско нещастие и той ще благославя минутата, когато се избави от тях.

— Ще видим — каза младата фея. — Ето, аз ще ги оставя тук, пред вратата. Някой ще ги обуе по погрешка вместо своите и ще стане щастлив човек.

Така си приказваха двете феи.

2. КАКВО СЕ СЛУЧИ СЪС СЪВЕТНИКА

Беше вече късно. Съветникът Кнап, потънал в мисли за времето на крал Ханс, се приготви да си върви. Случи се тъй, че вместо своите галоши той обу галошите на Щастието и излезе с тях на Източната улица. И ето, вълшебната сила на галошите го пренесе мигом във времето на крал Ханс, тъй че нозете му затънаха в непроходима кал, защото по онова време нямаше още плочени настилки по улиците.

— Гледай ти каква кал! Но това е ужасно! — рече съветникът. — Настилката е сякаш изчезнала. Не се вижда нито един фенер!

Месецът още не беше изгрял. Из въздуха плуваше гъста мъгла и всичко наоколо тънеше в мрак. На близкия ъгъл наистина блещукаше кандило пред иконата на света Богородица, но пламъчето беше тъй мъждиво, че нищо не можеше да се види. Съветникът забеляза кандилото едва когато застана пред него. Погледът му падна върху образа на светата майка с младенеца в ръце.

— Тук сигурно има паноптикум и стопанинът е забравил да прибере рекламата — помисли си той.

В това време край него минаха няколко души в средновековна носия.

— Какво чудно облекло имат! Навярно се връщат от маскарад! — каза съветникът. Изведнъж се разнесоха барабанни удари и звуци от тръба. Улицата се освети от много факли. Съветникът се спря съвсем учуден: пред него минаваше някакво странно шествие. Отпред вървеше отред от барабанчици, които биеха силно барабаните си; зад тях маршируваха войници с лъкове и самострелки. Цялата тая свита придружаваше някакво знатно духовно лице. Изуменият съветник попита какво означава всичко туй и кое е това духовно лице.

— Зеландският епископ! — отговориха му.

— Господи помилуй, какво ли му е хрумнало на епископа? — рече с въздишка съветникът и поклати глава. — Не, не, тоя човек не може да бъде епископ!

Потънал в мисли за това, което току-що бе видял, и без да се оглежда наоколо, съветникът премина цялата улица и тръгна към площада на Високия мост. Ала моста, който водеше за тоя площад, го нямаше. Съветникът видя пред себе си само някакво поточе подобно на локва и най-сетне се натъкна на двама души, които седяха в една лодка.

— Господинът иска да премине в Холм? — попитаха те.

— Да премина в Холм? — повтори съветникът, без да подозира, че е пренесен в Средните векове. — Аз искам да изляза на Християнсхафен, в малката Пазарска улица.

Лодкарите ококориха очи.

— Кажете ми само де е мостът! — продължаваше съветникът. — Какво е това безобразие, тук не свети нито един фенер! Такава кал не съм виждал — същинско тресавище!

Но колкото повече се разправяше той с лодкарите, толкова по-малко разбираше какво му говорят те.

— Не разбирам вашето борнхолмско наречие! — разсърди се най-после съветникът и им обърна гръб. Но все пак той не можа да намери моста; каналът нямаше и ограда.

— Какви безобразни порядки! — бъбреше съветникът.

Нито веднъж досега нашият век не беше му изглеждал тъй жалък, както тая вечер.

„Да, най-добре ще бъде да вземеш файтон — помисли си той. — Но де са се загубили тия файтони? Не се вижда нито един! Чакай да се върна на Новия кралски площад, там има винаги коли. Иначе аз никога не ще си отида в къщи!“

Той се върна отново на Източната улица и почти я беше изминал, когато над главата му изплува пълният месец.

— Боже господи, какви са тия огради тук! — извика съветникът, като видя пред себе си Източните градски врати, с които свършваше по онова време Източната улица.

Най-сетне той намери една вратичка и излезе на днешния Нов пазар, който тогава беше голяма ливада. Тук-там стърчеха храсти, през средата течеше широка река или канал. На отсрещния бряг се виждаха няколко жалки дървени колиби на холандски гемиджии и затова самото място се наричаше Холандският нос.

— Или очите ми виждат някаква фата Моргана, или пък аз съм пиян! — изохка съветникът. — Какво е това? Да, какво е това?

Той се върна пак назад с пълната увереност, че е болен. Но тоя път той вървеше близо до къщите и видя, че повечето от тях бяха сковани от прости дъски, а покривите на някои бяха дори сламени.

— Не, аз съм болен! — въздъхна той. — А пък изпих всичко на всичко само една чаша пунш! Но и това е много за мен. Гледай ги ти — ще гощават хората с пунш и с гореща сьомга. Ще направя забележка на домакинята. Дали да се върна при тях и да им разправя какво ми се е случило? Но туй ще им се види смешно! Пък може и да са си легнали вече.
Той затърси къщата, но не можа да я намери.

— Но това е ужасно! Аз просто не мога да позная нашата Източна улица. Няма нито едно дюкянче. Все стари, жалки, схлупени хижи, сякаш се намирам в някакво провинциално градче. О, аз съм болен! Няма защо да се стеснявам… Ще се върна при тях. Но дявол да го вземе, де ли е къщата на агента? Ето, струва ми се, че беше тук, но сега изглежда съвсем друга. Слава богу, тук още не са заспали! Ах, аз наистина съм болен!

Той се натъкна на една полуотворена врата, през чийто процеп блещукаше светлина Това беше средновековна странноприемница, нещо като днешните наши пивници Вътрешността и приличаше на холандска кръчмичка. Неколцина моряци, копенхагенски граждани и двама учени водеха оживен разговор при чаша бира и не обръщаха никакво внимание на влезлия.

— Извинете! — рече съветникът на стопанката, която го посрещна. — Стана ми изведнъж лошо! Не можете ли да изпратите някого за файтон, та да си ида у дома в Християнсхафен?

Стопанката го погледна и поклати глава, сетне заговори с него по немски. Съветникът помисли, че тя не разбира датски, и повтори молбата си на немски език. Това обстоятелство, а така също и чудната кройка на дрехите му накараха стопанката да помисли, че той е чужденец. Че му беше зле — тя разбра това веднага и затуй му донесе чаша вода, която имаше солен морски вкус, макар че бе гребната от кладенеца.

Съветникът подпря главата си с ръце, въздъхна дълбоко и се замисли над чудесата, които беше видял.

— Това днешният брой на вестник „Ден“ ли е? — попита той, за да каже нещо, като видя, че стопанката сложи настрана един голям лист хартия.

Стопанката не разбра въпроса му, но му подаде листа. Това беше една рисунка, която изобразяваше някакво небесно сияние, забелязано по онова време в града Кьолн.

— Това е много стара рисунка! — каза съветникът, който се оживи при вида на тая рядкост. — Откъде сте взели тоя лист? Туй е твърде интересно, макар, разбира се, да е измислица. Подобни въздушни явления днес се смятат за северни сияния и се дължат, както изглежда, на електричеството.

Като чуха думите на съветника, най-близките му съседи го изгледаха учудено. Един от тях дори стана от мястото си, сне със страхопочитание шапката си и каза с най-сериозен вид:

— Вие навярно сте голям учен, господине?

— О, не! — отвърна съветникът. — Аз мога само да побеседвам за туй, за онуй като всеки начетен човек.

— Скромността е най-прекрасната добродетел! — каза събеседникът. — Впрочем в отговор на вашите думи трябва да забележа, че аз съм на друго мнение, ала сега не бих желал да ви досаждам със съжденията си.

— Смея ли да попитам с кого имам удоволствието да говоря? — попита съветникът.

— Аз съм дипломиран богослов! — отвърна събеседникът.

Тоя отговор задоволи съветника. Званието на непознатия отговаряше напълно на облеклото му. „Това навярно е някой стар селски даскал — помисли си съветникът, — един от ония чудаци, които се срещат тук-там из Ютландия.“

— Тук, разбира се, не е място за научни разговори — започна отново събеседникът, — но все пак аз ви моля да продължите речта си. Вие, както изглежда, познавате твърде добре древните автори?

— О, да! — отвърна съветникът. — Аз чета с удоволствие старите полезни книги, но обичам тъй също и новите, с изключение на „обикновените истории“, с които и без това е пълен всекидневният ни живот.

— Обикновени истории? — попита учудено богословът.

— Да, аз говоря за днешните романи.

— О, те са твърде остроумни и имат голям успех в двореца! — усмихна се богословът.
— На краля особено се харесват романите на господата Ифвен и Гаудиан, в които се разправя за крал Артур и за рицарите на Кръглата маса. Казват, че кралят дори се шегувал за това в кръга на своите велможи.

— Тоя роман аз още не съм чел — каза съветникът. — Тая книга сигурно е нещо съвсем ново, издадено от Хайберг.

— Не, не от Хайберг, а от Готфрид фон Гемен — отвърна богословът.

— А, значи той е авторът! — каза съветникът. — Това име е много старо. Тъй се е наричал, струва ми се, първият печатар в Дания?

— Да, той е първият наш печатар! — рече богословът.

До тоя миг разговорът вървеше благополучно. После един от гражданите заговори за страшната чума, която свирепствуваше преди няколко години, сиреч през 1484 година. Съветникът помисли, че става дума за неотдавнашната холера и разговорът продължи. Войната в 1490 година с пиратите се беше свършила наскоро и разговорът, естествено, засегна и нея. Някой разказваше как английски пирати завзели един кораб в пристанището и съветникът, който беше преживял събитията през 1801 година, поддържаше от все сърце събеседниците, които проклинаха англичаните. Но по-нататък разговорът тръгна не тъй гладко: на всяка дума започваха да изникват взаимни недоразумения. Добрият богослов беше голям невежа и най-простите изрази и забележки на съветника му се струваха прекомерно смели и фантастични. Двамата се гледаха учудено един друг и когато най-сетне съвсем престанаха да се разбират, богословът заговори на латински с надежда, че разговорът ще вземе друг обрат. Ала и това не помогна.

— Е, как се чувствувате? — попита стопанката и дръпна съветника за ръката. Едва тогава той се опомни. Унесен в разговора, той бе съвсем забравил къде се намира и какво става с него.

— Господи, де съм попаднал? — извика той и главата му се завъртя само от тая мисъл.

— Донесете ни мед и бременско пиво! — извика един от гостите. — И вие ще пиете с нас, нали?

Влязоха две момичета: едното имаше на главата си двуцветна шапчица. Те започнаха да поднасят с поклони напитки. По гърба на съветника полазиха тръпки.

— Но какво е това? — бъбреше той и все пак трябваше да пие заедно с другите. Те му досаждаха тъй много, че той изпадна в пълно отчаяние, а когато един от компанията му каза, че е пиян, съветникът ни най-малко не се усъмни в думите му и само помоли да му доведат кола. Ала събеседниците помислиха, че той им говори на китайски.

Нито веднъж досега съветникът не бе попадал сред такова просто и грубо общество. „Човек наистина би помислил, че хората са се върнали към езическите времена — мислеше си той. — Това е най-ужасната минута в живота ми!“

В тоя миг му мина през главата да се мушне под масата и после да допълзи незабелязано да вратата. Така и направи. Ала тъкмо когато стигна до изхода, останалите гости схванаха намерението му и го уловиха за краката. За щастие галошите му се изуха и … с тях изчезна и всичката магия!

Съветникът видя съвсем ясно пред себе си един запален фенер, а зад фенера — една голяма къща. Всичко изглеждаше тъй познато и тъй хубаво. Да, това беше Източната улица — такава, каквато я знаеше. Сам той пък лежеше на уличния плочник, опрял нозете си о някаква врата, а срещу него седеше и хъркаше нощният пазач.

— Боже мой, та аз съм спал на улицата! — каза съветникът. — Да, да това е Източната улица! Колко е светло и хубаво тук! Ах, ужасна беше наистина тая чаша пунш!

След две минути той вече седеше във файтон, който го возеше към къщи, в Християнсхафен. Той си припомняше всички преживени ужаси и от все сърце възхваляваше щастливата действителност — днешното време, което с всичките си недостатъци е все пак много по-хубаво от онова, в което той току-що се бе пренесъл. Да, сега съветникът съзнаваше това и ние не можем да не отбележим, че туй беше твърде благоразумно от негова страна.

Сегашният мигрантски поток е deja-vu за Европа и предишния път мигрантите бяхме ние

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1933


Румен Петров e консул на Република България в посолството във Великобритания от 2000 до 2003 г. Това е неговият поглед по темата „мигранти“, публикуван в разкошния сайт Терминал 3. Позволявам си да го изпиратствам в пълнота – такива неща трябва да ги има на повече места, за да не изчезват лесно.

—-

С всяко изостряне на мигрантската криза в Европа обществената дискусия в България става все по-шизофренична. Повтарят се сакрални есхатологични формули. Предрича се (и дори се констатира) преждевременният край на: а) Шенгенското споразумение (винаги с известно злорадство – „Хак да им е, като не ни приеха!“), б) ерата “Меркел” в германската политика, в) самия Европейски съюз.

В това надвикване типичната къса българска обществена памет пропуска една много важна аналогия на тази с друга една мигрантска вълна към Западна Европа – източноевропейците след падането на Берлинската стена. А аналогията е просто очевадна. Беше съвсем неотдавна – преди малко повече от 20 години и приликите й със сегашната са много повече от разликите.

Има няколко особено устойчиви опорни точки в изявите на публичните заклинатели срещу допускането на мигрантите на територията на ЕС.

Основнa опорна точка на апологетите на тезата “Европа без бежанци” днес е, че приемането на мигрантите в ЕС е “сблъсък на култури”. Вярно било, че и при демократичните промени в Източна и Централна Европа след 1989 г. имало “мигранти” от изток на запад, но тогава нямало “сблъсък на култури”.

Тази теза има един-единствен недостатък – просто не отговаря на действителността.

В началото на 90-те години на миналия век 20-годишните автобуси на български фирми с екзотични имена като “ЕТ Малина-Кръстев”, “Леонардус”, “Бохемия”, “Калея” и др. (повечето, от които не трябваше дори да влизат на територията на тогавашния ЕС заради вредните емисии в изгорелите им газове) изсипваха в западноевропейските градове тълпи от българи, които външно по нищо не се различават от днешните мигранти от Близкия Изток и Северна Африка. Задължителен аксесоар на тези хора бяха анцузите, торбите от зебло, пълни с лютеница, туршии, хляб и суджуци (или който каквото друго намери за проджба или замяна). Речниковият запас на тези хора се изчерпваше с “Айнцу, цвайн, цудрйан, дрън!”. Ако някой германски бюрократ се беше сетил тогава да въведе изпит по немски език и култура за кандидат-заселниците, можеше да изпълни с “бисери” цели годишни издания за хумор, сатира и забава. Подобни мигрантски потоци имаше от всяка една страна от Източна Европа. Как тези хора обогатиха европейската култура и допринесоха за “мултикултурализма”, либерализма и капитализма на Европейския съюз ли? Това и до днес остава мистерия.

Тогава обаче тези понятия не бяха мръсна дума, а напротив – източноевропейците разчитаха изцяло на мултикултурализма, либерализма и толерантността на западноевропееца. Източноевропейците бяха типични икономически мигранти (а не бежанци, нали…). Не бягаха от война, а запълваха вакантните места на строежите, в пицариите, дюнерджийниците, в таксиметровите коли, домовете за стари хора (като санитари) и т.н., създавайки невиждано от години напрежение и тревога на пазара на труда в страните-домакини. Но дори тази роля на мигрантите не беше най-страшната за гражданите на Западна Европа. Най-зловещият страничен ефект на преселението бе, че едри момчета с анцузи от цяла Източна Европа бързо създадоха ударни групи за стройна система от автокражби, наркотрафик и проституция в цяла Западна Европа, като изместиха местните, доказвайки се като по-жестоки, по-енергични, по-изобретателни и по-арогантни към местните обичаи и порядки.

И до ден днешен домашният адрес на този криминалитет в Германия, Холандия, Франция, Испания, Италия, Великобритания е някъде в Източна Европа. Доказан факт е, че първоначалното натрупване на капитала на организираната престъпност в нашите страни се случи поради това, че челните отряди на източната миграция, облечени в нови анцузи, извършваха именно тези престъпления през 90-те. Дори през 1995 г. един познат се пошегува така: “Логично е зад покушението над Васил Илиев да стоят не негови конкуренти в България, а Германския съюз на автозастрахователите”.

Автокражбите и другите престъпления на източноевропейците в Западна Европа не бяха мъгляви и неконкретизирани опасения като тези на жителите на Кресна днес, че “сирийците ще им оберат градините”, а съвсем ясни и зловещи промени в бита на всички граждани на западните държави като непосредствена последица от бума на цели нови видове престъпност (например рекет).

Добре е да не се забравя също така, че първоначално всички българи се опитваха да останат в Обетованата земя (Германия, Великобритания, Франция, Белгия, Холандия и т.н.) като „политически бежанци“. Броят на тези кандидати за политическо убежище в Западна Европа можеше спокойно да запълни още две-три СДС-та и ДПС-та едновременно само в България. Всички те бягаха от “политически репресии” в България след 10 ноември 1989 година. Историите, които бяха представяни на имиграционните власти в тези държави ги оставяха в пълно недоумение за това, което се случва на Изток. Напълно логични съмнения – след като е имало толкова дисиденти и репресирани в Източна Европа и в България, в частност, не трябваше ли комунистическият режим да бъде свален още през 50-те години на XX в.?! Домакините се усетиха навреме и започнаха да отказват заявленията на българи (а и роми, и мюсюлмани), които иначе убедително твърдяха, че “бягат от комунистическия режим в България”. Това съвсем не обезкуражи нашите сънародници, които използваха всяка друга пролука в законодателството на страните от Западна Европа, за да останат там.

Във Великобритания например можеше да подават искания до Министерството на вътрешните работи като т.нар. “самонаемащи се”. Казано по-просто, през 90-те години на миналия век всеки българин, стъпил на британска територия по законен начин (дори с туристичека виза или виза за частно или бизнес посещение с няколко дни валидност), рязко решаваше, че си заслужава да прави бизнес във Великобритания и буквално на следващия ден подаваше заявление в британското Министверство на вътрешните работи за разрешение за оставане на територията на страната като самонаемащ се бизнесмен. Качваха се на самолета за Лондон, уж за да гледат мача Челси -Левски на Стамфорд Бридж с виза само за два дни, а на следващия ден самолетът на връщане към София беше празен. Такива кандидати трябваше да представят бизнес-план за фирмата си и го правеха напълно еднотипно. За мъжете – строителна фирма, а за жените – фирма за чистене. На практика ставаха еднолични търговци, наемани на строителните обекти (мъжете) и в частни домове като чистачки (жените), сключвайки договори като “изпълнители” със собствените си регистрирани еднолични търговци. Още в края на 90-те българите във Великобритания надминаха 50,000, а тези в Германия – 200,000. Днес са в пъти повече и на двете места.

Единици бяха тези българи, завършили добри училища в Западна Европа или САЩ и намерили подобаващо и достойно място в консултантски компании, международни организации и инвестиционни банки, наред с други източноевропейци. Масата български мигранти заеха местата на местната работна сила и ги изместиха в строителството и професионалното почистване, в обслужването в ресторанти и заведения, в транспорта и в още много други браншове в Западна Европа. Създаде се дори регионална концентрация на земляци по страни. Имиграционните служители на летище Хийтроу в Лондон много скоро разбраха, че ако в българския ти паспорт е записано като месторождение Карлово или Сопот, вероятността да се прибереш, преди да ти е изтекла визата, е много малка. Концентрацията пък на русенци и плевенчани в Германия е също много по-голяма, отколкото например на пловдивчани.

На Запад не се организираха протести, германските Динковци не се качиха по ATV-тата, за да ловят български момчета в горите на Шварцвалд, макар да беше пределно ясно, че Западна Европа очевидно не държи на културното многообразие, състоящо се в появилите се миячи на прозорци на автомобили по улиците на градовете и катунари в градските паркове. Нямаше обвинения в това, че са “завоеватели”, въпреки завоюваните автомобили от автокрадците и мъже от румънските и унгарски проститутки.

Мигрантите от Източна Европа днес са милиони във всяка една от големите западноевропейска държава – Великобритания, Франция, Испания, Италия, Германия. Общо 2 млн. са само във Великобритания с днешна дата. Присъединяването на България към ЕС (през 2007 г.) и на другите държави от Източна Европа през 2004 г. стана не с издигането на стени и огради, а напротив – с разрушаването им. Поне 2 млн. българи са потърсили по-добър живот в “либералния”, “толерантен” и “загниващ” Запад от 1989 г. до днес.

Поставете се на мястото на западноевропейците. След 1989 година към подредените им и богати страни тръгнаха десетки и стотици хиляди довчерашни комсомолци и комунисти, които само до онзи ден са се клели да унищожат “класовия враг”, където го срещнат. Сблъсък на култури имаше, и то титаничен.

Обективният анализ на сегашната мигрантска вълна и тази на източноевропейците, започнала преди двайсетина години, убедително доказва, че двете имат удивителни прилики. И в двата случая западноевропейците реагират по един и същи начин – без истерия и зачитайки правата на личността и гражданина. В Източна Европа, обаче, отношението към сегашния мигрантски поток е коренно различно и днес става ясно, че тук не е възприето много от това, заради което гражданите избраха преди повече от 25 г. демокрацията и стремежът към присъединяване към ЕС.

—-

След текста прочетох и коментарите в terminal3.bg. И си припомних сакралната фраза „България е една УМОНЕПОБИРАЕМО слаба държава“… В записа с нея се чудех как така има толкова много умни българи, а като цяло сме толкова глупав народ. Отговорът май е очевиден – има и много други българи…

Още когато миграцията започна и от коментарите във вестникарските форуми потече ксенофобска помия, си зададох въпроса – това същите хора ли са, които най се тупат в гърдите колко гостоприемен е българинът? И се кланят на Търновската конституция, понеже в нея пише „Който роб стъпи на българска земя, свободен става“?… Твърде много пъти се уверих, че да, именно те са. Известно време мислех, че просто не осъзнават шизофренията си. Все повече обаче разбирам, че не само я осъзнават, но и се гордеят с нея.

За последния четвърт век от България емигрираха около 2 милиона души. Всичките – към либерастния, толерастен и загниващ Запад. Емигрирал в Русия, Иран, Куба, Северна Корея и други „здрави“ общества не ми е известен. Спомням си стария соц-виц как върнатите от Гърция наши бежанци отивали в затвора, а върнатите от Румъния – в лудницата. И съвременния виц как на митинг на „Атака“ били изгорени 100 американски знамена и нито една американска зелена карта…

Малко хора в България имат повече контакти от мен с такива от напусналите 2 милиона. Личното ми впечатление, че около 200-250 000 от тях са утайка, но останалите са цветът на българския народ. Че от този цвят в България са останали я има 50 000, я не – и почти всички те оцеляват, като работят особено нископлатени работи. Малка шепичка, може би две-три хиляди, са успели да постигнат нещо по-добро за себе си, и тази шепичка непрекъснато намалява. А царува и изпълва обществената атмосфера със смрадта си останалата тук утайка, и лумпенизира всичко около себе си. Превръща обикновените, масовите българи в свои подобия. И показва все по-нагледно защо шепичката успели свестни намалява…

И се чудя какво мога да направя. Сигурно началото е в мъдрите думи на абат Фариа: „Запитай се кому е изгодно, и ще разбереш кой го е сторил.“ Но за да има смисъл да си абат Фариа, трябва да има наоколо Едмон Дантес. А у нас дантесовците са все по-малко – прескачат се дангларовци, фернановци и вилфоровци.

Но макар и малко, дантесовци има. И за тях ще кажа открито: изгодно е на който ни смята за членове на своя основен политически и икономически враг. За който всички и навсякъде, освен българите в България, знаят че стои зад #КОЙ и му дърпа конците. Който ни обяснява как Западът са либерасти, толерасти и педераси, и гният и ще се разпаднат. (И старателно премълчава, че същият този Запад усвои не само десетки милиони турци, араби, африканци и прочее, а и над 2 милиона българи, и само все повече процъфтява. Че вместо него изгни и се разпадна империята на обясняващия – нагледно доказателство чия рецепта до какво води.)

А за българските му клакьори… толкова са жалки, че даже не са смешни. Напомнят ми брилянтната сцена от филма „Кучешко сърце“. (По памет: „Тоя пък какво се е надул като пуяк. Все едно не е същия боклук като метачите. Отпадък долен… Какво носи? Салам?! Господине, дайте ми го!“ Перчат се какви велики патриоти са и какви безродници са тези като теб. Кажеш ли им „Добър ден“, ще ти отговорят с биене в гърдите: „Булгар! Булгар!“ Но никога няма да ги видиш доброволно да чистят природата, да помагат на пострадали от бедствие или да се грижат за бедните. Патриотизмът им е дотам.

Някои от тях лаят по форумите, защото за това им се плаща. Немалко обаче искрено и от сърце мразят всеки кадърен, работлив и дори малко успяващ с честен труд. Западните страни – понеже там честно успяващите задават тона в обществото… Защото честно успяващите им показват непрекъснато, просто със съществуването си, какви отпадъци са и как нищо не струват. Дай им властта – ще избият не хиляди, а стотици хиляди. От пред-деветосептемврийските комунисти доста ставаха поне за горски партизани, някои даже вярваха в някакви идеали. Днешната ни утайка не става за нищо и не вярва в нищо. Тя е, да цитирам Солженицин, изпитана трупна отрова за всяко общество. Перфектният инструмент на #КОЙ и унищожител на България…

Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин?

Но може би докато има кой да чуе Румен Петров и да се замисли, ще има защо.

Супермаркети и картели

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1923

Днес ми препратиха текст от Нета. Някой забелязал в Кауфланд, че най-горните рафтове на регалите постепенно се изпразват. И че от доста стоки значимите количества биват пакетирани в стреч-фолио, очевидно за да бъдат изнесени… Човекът се чудеше – да не би да се обсъжда затварянето на веригата?

Най-вероятно не е прав. Препращане на стоки от един магазин на друг от същата верига не е рядкост. А дори конкретно този магазин да се затваря, това изобщо не означава затваряне на веригата Кауфланд в България. Това клони към параноя.

Само че в България параноята често се оказва реализъм. Понякога дори наивен оптимизъм.

Като се замисля, на този етап веригите супермаркети в България една след друга чезнат. Карфур са на път да затворят – или по-точно да се продадат на Пикадили. За Пикадили също се носят слухове, че се ориентират тихомълком към напускане – може да са лъжа, но може и да са верни. Пени Маркет вече се изнесоха. Рамстор също. Загубил съм вече сметката на световните вериги, които отвориха по един-два магазина и след това се отказаха и ги затвориха. Метро от сума ти време не са отваряли нов магазин, а има къде… Оказва се, че в България остават реално само две-три големи международни вериги.

На пръв поглед това е много логично – малка популация, бедно население, ниски продажби, ниски печалби… Да, ама у нас и логиката често е илюзия. Същото трябва да важи и за бензиностанциите, а ето че цели седем вериги цъфтят и процъфтяват. Картелът е блага работа, особено когато Комисията по защита на картелите конкуренцията… така де. Всичко, което е нужно, за да процъфтяват веригите супермаркети, е това, което очевидно вече го има налично и просто трябва да бъде употребено.

Е защо тогава супермаркетите са толкова глупави и не искат да го употребят? Фирмите съществуват за да правят печалби, не за да са морални еталони. Как така не са се сетили и разбрали? Всичкото нужно го има от много време и от много време се вижда как хубаво пълни джобове… Да, стоките за продажба на дребно не са контролирани от монопол върху производството и монопол върху вноса (държани от една и съща фирма), но все пак?

Част от обяснението също е пред очите ни, просто трябва да го видим. В много населени места има по една преуспяваща търговска верига, която обаче упорито си стои в населеното място и не иска да се разширява надругаде. Фантастико в София, Мерканто в Сливен – примери колкото щете. Пак защо? И случайно съвпадение ли е, че къде собственикът, къде управителят (където собственикът не е истински известен), а най-често и двата поста са заети от „бивши“ политченгета? И че 90% от проблемите, с които се сблъскват тези вериги, се решават с обаждане по телефона?

Както знаем, в държани от бившите политченгета посткомунистически държави икономиката е старателно парцелирана и конкуренцията е враг номер едно. Тя бива смазвана с всички средства, но най-вече с вътрешни картелни договорки. Държавните органи имат в договорките ролята на силов стабилизатор – които не слушкат биват „опрасквани“, да използвам модерната дума. Само че клон у нас на западна фирма с много милиарди годишен оборот не е толкова лесно и безнаказано да бъде опраскан. Той се оплаква на фирмата-майка, тя на държавата си, тя повдига въпроса в ЕС и към нашата държава потичат предупреждения за ограничаване на еврофондовете. А те са най-голямата и сладка трапеза за тъпчене на гушата на мафията ни, така че се налага най-безпардонната част от опраскването да спре…

Проблемът е, че и това не е достатъчно обяснение. Западните фирми са фирми – предложиш ли им прилична печалба, са щастливи да ти пълнят гушата. Единственото, което за мен дава убедителен отговор, е същността на посткомунистическата икономика като мимикрия на комунизма и скрита власт на пак същите хора.

Нека погледнем движението на парите в една икономика, в много опростен вариант. Купувачът отива в магазина и дава там парите си срещу стоки. Магазинът плаща тези пари на дистрибутора на стоки, той на свой ред – на производителя им. Производителят плаща с тези пари на работниците си, които отиват в магазина и кръгът се затваря.

Реалната икономика има две огромни разлики от този модел. Първата е, че в нея парите се въртят не в един, а в огромно количество кръгове, и постоянно се сливат и разделят. Получената мрежа от финансови потоци по същество е структурата на икономиката. (За да е пълна картината, всичко със стойност в икономиката – стоки, услуги и прочее – също трябва да бъде представено като пари.)

Втората и по-трудна за схващане разлика е, че във всяка точка на преминаване на пари от едни ръце в други, в която има приложен човешки труд, се създава принадена стойност. Един вид, в тези точки стойността на парите се увеличава – по същество, те стават повече. Ако оприличим тока на парите на течението на река, тя хем уж тече все по нанадолнище, хем в същото време благодарение на принадената стойност набира височина, и накрая се оказва по-високо от извора си. Нещо като Ешеровия водопад. И както на картинката на Ешер, нейната енергия на пада може да бъде използвана, примерно за да върти воденица.

Тук и възникват три важни въпроса. Воденицата на кой ще върти? Колко от всичката вода, течаща през мрежата от потоци, ще минава през тази воденица? И колко от общия пад на водата ще бъде впрегнат за тази воденица?

Първият отговор е очеваден – ще върти воденицата на #КОЙ. Друга воденица в България може да работи само ако е пак за #КОЙ, а и това е временно. Апетитът идва с яденето, така че #КОЙ не е съгласен на много или дори на повечето – той иска всичко.

Вторият отговор е още по-ясен. България е демокрация и се управлява на принципа „един човек – един глас“. Хората с гласовете са съставящите #КОЙ, останалите сме техен добитък и гласът ни служи само за замазване на собствените ни очи. По тази причина през воденицата на #КОЙ трябва да минават по възможност всички финансови потоци в страната.

Третият е елементарен. За воденицата на #КОЙ трябва да отива всичкият полезен пад на икономическите потоци – иначе казано, всичката печалба, генерирана в процеса на работата им. Иначе казано, в България ще се вземат мерки бизнесите да имат огромна картелна печалба, но да могат да работят само ако я плащат почти всичката на #КОЙ, под една или друга форма. (Освен всичко друго, иначе биха могли да натрупат финансов ресурс, а той дава свобода от #КОЙ – нещо допустимо колкото при социализЪма беше да избягаш на Запад.)

Тук обаче възниква проблем. В горивата беше постигнат успешен картел, който смуче доста от печалбата, създавана в българската икономика. Горивата обаче имат пръст в почти всички финансови кръгове в икономиката, но не в съвсем всички, и в доста не е достатъчно голям, за да може да притегли почти всичката печалба към себе си. Друго нещо е търговията на дребно – през нея минава основната част от почти всеки финансов поток. Затова и когато #КОЙ изяде достатъчно и апетитът му порасне достатъчно, няма как да не обърне поглед към нея.

Част от основите вече са положени – „местните вериги“, оглавявани от верни феодали, са научени да не се конкурират. Голяма част от търговията на дребно обаче към момента на обръщането на погледа е в ръцете на големи западни търговски вериги. Ако бъде разкрит техен картел, те рискуват катастрофа на имиджа си в своите страни и може би дори разследвания в тях, а там нямат държавна протекция. Затова и желанието им да се картелират не е чак толкова безусловно. Някои от тях се налага да бъдат… опраскани не бива, но деликатно насочени към изхода.

А има и друго. Останалите западни вериги ще са съгласни да „сътрудничат“, но срещу процент. Това си е чиста загуба за #КОЙ – как така ще му взимат процент от издоеното от собствения му добитък? Нормално е да вземе мерки да си направи доилна машина сам.

Затова и си мисля, че в скоро време може да наблюдаваме възникване на нова търговска верига. Не е гарантирано, разбира се, нямам самочувствието на Ванга. Но ми се струва вероятно. Нещо като Lafka, ама за търговия на дребно, с всичко.

Как ще я посрещнем ли? Както винаги всяка нова въдичка на #КОЙ. Отначало мнозинството хора ще бъдат ентусиазирани до немай-къде – повече вериги значи повече конкуренция, нали? Това е логиката на капитализма, нали?… И наистина ще виждаме как новата верига, да кажем KOImarket, ще измества и надконкурира де що има наоколо. Отначало защото тя ще държи най-ниските цени, а останалите вериги ще са решили да гонят „по-горни пазарни сегменти“. После ще се натрупат проблеми със спазването на законите за безопасност, качество и защита на потребителите, и държавата ще бъде принудена да затегне контрола върху магазините. И нещата ще се оказват наред единствено в KOImarket, а другите вериги ще търпят тежки глоби, затваряния на магазини и т.н., докато не започнат и те да се насочват тихичко към изхода. Докато KOImarket не ги измести до една. Може да изкупи и някои от „местните вериги“. Други вероятно ще продължат да съсъществуват, нали трябва да има конкуренция…

И накрая стоките ще започнат лекичко и неусетно да поскъпват. По най-благовидни възможни начини и предлози. Че как може да е иначе? Част сме вече от европейския пазар, няма как цените ни да не се изравнят с европейските. Икономика, братче, какво да направиш? Няма как да се бориш с нея… Какво, заплатата ти ли? Ми изкарай си по-добра, проблемът си е открай докрай твой. Това е то капитализмът. Да не беше ритал за него, щеше да си добре сега, ама като си наивен и вярваш на мръсните западняци, така е.

Каква фирма ще стои зад KOImarket? Естествено, западноевропейска. (Щатите вече започнаха да разследват мръсни бизнеси на „техни“ фирми в чужбина, така че надали ще е американска.) Регистрирана я в Австрия, я в Германия… Неин собственик, който ще е колкото се може по-трудно да се узнае, ще са една или повече други фирми. Някои от тях ще са т.нар. фирми за прикриване на собственост. (Бизнесът им е да се водят по документи собственици на нещо, за да остава скрит истинският собственик.) Други вероятно ще са офшорки. Техен собственик на свой ред ще са фирми за прикриване на собственост или други офшорки, и т.н. Кой ще истинският собственик е въпрос с неповишена трудност – минута е много…

… Това е само черногледо предположение. Дано не се сбъдне.

Да видим какво можем да направим с произхода на медийния капитал

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/03/10/borisov_media/

Интервю на Полина Паунова с министър-председателя Бойко Борисов
8 март 2016
Министър-председателят е дал интервю по ред теми в центъра на обществения интерес, ето и частта, посветена на медиите.
Тази част от интервюто има мощно начало и още по-мощен финал.
 
“Имам рядката привилегия да не ги чета медиите на Пеевски.
А как се информирате?
Не чета и другите между другото. Защото знам, че като съм нанесъл огромна щета на газовите посредници например – и съм премахнал трима, в следствие на което газта е паднала с близо 40%, това влияе пряко на една медия, например. И тя ме окарикатурява от сутрин до вечер.
За коя медия говорите?
Всеки може да се сети, няма да се вкарам в … Когато накърня нечий интерес това веднага рефлектира върху мен. Всеки, който има по-голям бизнес в България си е направил медия – вестник, телевизия или сайт. Дали ще се занимава с лекарства, продажба на газ, с продажба на енергийни суровини, дали участва в обществени поръчки, дали има друг политически бизнес. В един момент аз знам всяка медия какво ще каже. Затова най-добрият ми начин за информиране е моят Фейсбук. Там пишат хиляди хора, всеки сигнал се проверява, давам отговор на всеки. От друга страна, животът не е само Фейсбук. Аз непрекъснато се срещам с хора, спирам до тях, кафене ли е, улица ли е, какво ли е – и усещам това, което ме питат. Единият въпрос е – бе, дай малко повече за пенсии. Затова ние сме дали над 210 млн. повече за пенсионерите бонус.
Казвате, че когато се накърнят нечии интереси, това рефлектира върху отразяването ви в дадена медия. Добре, ама след като спряхте обществени поръчки на фирми, свързани с Пеевски, вашият образ в неговите медии е все така богоподобен, тези медии много ви харесват, както ви харесваха и в първия ви мандат?
Ами и те се научиха, че ако на другия ден речат, че не ме харесват, ще излязат силно заподозрени. В момента това ми носи повече щета, отколкото ако напишат нещо лошо. Досега на два пъти те са писали лоши и гадни коментари за мен и това само ме е правило по-силен. След това съм побеждавал на изборите с голям резултат. Минал съм многократно през ударите и на едните, и на вторите, и на третите.
Кои са вторите и третите?
Които изброих – свързани с газ, лекарства, политика. Едни и същи са им методите. Компромати.
В България няма чиста информация, така ли?
Обикновено, когато се каже, че няма свобода на словото, всички по презумпция си представят, че премиерът или президентът (както Турция в момента, и в Полша, и в Унгария) ограничават медиите, сменят Конституционен съд, прокурор. Хората свързват всичко това с правителството. При нас е точно обратното. БНР и БНТ водят такава антиправителствена политика, че никой думичка не е казал по тази тема.
Може ли да ми дадете пример какво означава антиправителствена политика на обществените медии?
Добре, нека да не е антиправителствена политика, но точната дума е, че критикуват правителството непрекъснато. Нито сме сменили шефовете, нито сме пратили някой партиен деец, както се е случвало в предишните години. Така че медиите имат пълна свобода. Проблемът на медиите идва от собствениците им. Всяка една медия води политика, която да защити собствениците си.
Когато формирахте правителството към вицепремиерския ресор на госпожа Бъчварова бе разписана програма за изсветляване на медийните собственици, за изясняване произхода на медийния капитал. Защо тези идеи отпаднаха?
Те не са отпадали, нека ги направят. Аз съм “за”. То ако ме питате – в България всеки знае собственост на кого са медиите, фактически първият въпрос отпада, значи проверката трябва да бъде върху капитала на медиите. Собствениците са ясни.
Това положение е малко като с обществените поръчки – говорите за фирми, свързани с Пеевски, пък тези фирми документално не са свързани с него.
Затова не е толкова лесно разрешим проблема явно. Хубавото на демокрацията е, че всеки има дистанционно управление и като не му харесва една телевизия си превключва на друга. Като не му се чете един вестник не отива да го финансира, като го купува.
Какво значи “нека да ги направят тези мерки”?
Ако кажа сега, че ще разпоредя това с медиите да се случи, след три дни вие ще кажете, че видите ли, трябва Борисов да каже, за да го направят.
Дори няма нужда да минават три дни – парламентът гласува комисията “Русия-Турция”, вие се изказахте против нея и се депутатите се чудят как да я обезсилят.
За тази комисия разбрах пост фактум, затова така се наложи. Но добре – поемам ангажимент да разговарям с партията и незабавно да помоля г-жа Бъчварова да видим какво можем да направим с произхода на медийния капитал.”Filed under: BG Content, BG Media, Media Law

За Републиката

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original http://yovko.net/zarepublikata/

Ако през последните дни до вас не е достигнал Манифестът, който циркулира из Интернет, значи е крайно време да преразгледате информационните си източници, медиите и хората, които следвате в социалните мрежи.
Вече стана ясно, че негови автори са четиримата професори Евгений Дайнов, Александър Кьосев, Огнян Минчев и Антоний Тодоров, а го припознават и подкрепят още доста личности с изявена гражданска позиция. Всъщност абсолютно всеки може да подпише Манифеста, ако споделя изказаното в него. Вчера в София е имало и среща на живо.
Вече се започна с мнителност и критики, че дела трябвали, а не думи… или че подобни инициативи нямат шанс. Затова бързам да заема обратната позиция, независимо колко голяма или малка е вероятността „За републиката“ да повлияе на събитията. Защото именно граждански групи за натиск върху политическите „елити“ и партиите са пътят към възстановяване на равновесието и загърбения Обществен договор. Политическите формирования в днешна България, оплетени в компромиси и зависимости, очевидно не са в състояние сами и без граждански натиск да извършат нужните реформи и да продължат във вярната посока.
Голямото ми разочарование – Реформаторски блок – се провали толкова звучно, защото допусна две фундаментални грешки – едната, че в зародиш побърза да се самоопредели по ляво-дясната координата като десен проект, с което затвори вратите пред мнозина и се наложи да се самоизгради чрез (или въпреки) скелетите от гардеробите на маргинализирани десни партии и да припознае лидерите им, повечето от които не заслужаваха такива бонуси. И втората – по-голямата – извършена не без влиянието на същото котило „лидери“, които съзнавайки собствената си безполезност се погрижиха да елиминират заплахата от силно гражданско влияние, с което да се съобразяват. Една единствена партия от блока събра кураж да излезе в опозиция в името на някакъв морален принцип.
Затова гражданските формирования за натиск имат своето място – да изискват, да бъдат коректив, и да пазят посоката – особено ако акумулират собствена тежест и си извоюват влияние. За което ще трябват и дела, разбира се, но нека не забравяме, че в началото е словото. И така трябва да бъде! И да върнем значимостта на това какво се казва, пред това кой го казва. Защото само в превзетата държава повече тежи думата на силните, отколкото силата на думите. И всяко усилие, което да обърне това е стъпка в правилната посока. Текущият политически „елит“ е напълно компрометиран и изчерпан. На ход наистина сме всички… гражданите, обикновените хора! И да – щом е нужно – пак отначало!…

За умните хора, глупавия народ и реалността

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1914

Преди повече от 15 години станах свидетел на следната случка:

Беше 24 май, минавах по „Витошка“ покрай парка пред НДК и отведнъж забелязах пред себе си телевизионен екип. Момиче с микрофон и момче с камера спираха минувачите:

– Добър ден! Какво ще кажете за българския народ?
– Добър ден! Кажете нещо за българския народ!

Буквално на три метра пред мен спряха някакъв старец. Висок, слаб, с костюм, очила и бастун.

– Добър ден! Какво мислите за българския народ?

Дядото се подпря на бастуна с две ръце, изгледа ги над очилата и заяви с провлачен старчески глас:

– България е една слаба държава!

– Ама господине, за българския народ ви питаме какво мислите!

– България е една МНОГО слаба държава!

– Господине, не ви питаме за страната! За народа ви питаме!

– България е една УМОНЕПОБИРАЕМО слаба държава! – Още по-провлачено и хрипкаво. Околните вече се подсмиваха на очевидната склероза. Аз, да си призная – също.

– Ама господине, за народа ви питаме! Не за страната! За народа, за народа кажете какво мислите!

– Ами деца, нали и аз това ви казвам – за народа какво мисля. Просто малко по-заобиколно. По-учтиво, така да се каже. Като за пред телевизия…

Всички физиономии наоколо моментално се изпънаха. Моята също. Хем обидно до болка, хем копче не можеш да кажеш… Старецът май хич не беше склеротик.

… Оттогава мина много време. Не спирах да се чудя как така става. Уж не сме толкова глупави хора – или поне тогава бяхме по-малко глупави от сега. Как тогава е възможно да сме толкова безнадеждно тъп народ? Противоречието е… умонепобираемо.

Вчера един познат ми показа отговора. Много нагледно и простичко. Както и може да се очаква от психолог.

Бяхме седнали у тях на петнайсет минути сладка приказка. Неволно стигнахме до темата. Когато споменах какво противоречие ме измъчва, той само се усмихна. Стана, измъкна от един шкаф неголяма кутия и я отвори.

– На кое от тези картончета има нарисувано чудовище?

В кутията имаше към трийсетина картончета с картинки по тях. Пейзажи, нарисувани в характерен стил – само с големи цветови петна. Въпреки това нарисуваното си личеше отлично – къде ливада и небе над нея, къде отляво водопад а отдясно скала, къде полянка с гора отзад… Прегледах ги много внимателно, няколко пъти. Обърнах ги наобратно. Гледах ги под ъгъл към светлината…

– Не виждам чудовище на никое.

– Нима? Съвсем просто е. – Той заподрежда картончетата като парчета от пъзел. Когато привърши, на пода между нас лежеше картинка на нещо, излязло сигурно от детски кошмар.

– Виждаш ли какви красиви елементи какво ужасно цяло могат да дадат? Същото е и с народа. Дори ако всеки поотделно е умен, цялото може да е изумително тъпо… И обратното е възможно – много необразовани и глупави хора могат да съставят умен и читав народ. Ние обаче сме на първия вариант.

… Седя и се чудя. За годините от случката с телевизионния екип хората около мен изглупяха направо умонепобираемо. Колекцията тук, тук и тук е смешно бедна и постна на фона на реалността, дори само на медицинската ѝ част – а останалите не са по-добре. Очаквам много скоро някой духовен наследник на Тодор Колев да запее „Кога ще ги стигнем централноафриканците“. И, както преди за американците, всеки да си мисли „Ако ще срещу нас да тичат, пак няма да ги стигнем“… Има ли какво да направим, за да спасим народа си от самоунищожение на всички възможни нива, от лично та до всенародно? Можем ли въобще да го направим?

… През януари 1990 г. съседи ме помолиха за помощ. Имали роднина, избягал в Щатите още през седемдесетте години. Получили от него писмо – имал „Интернет адрес“ (е-майл), писма до него нямало как да ги спрат в пощата. Знаели, че аз се занимавам с такива работи – не може ли да помогна?

Бяха чудесни хора, така че с удоволствие се съгласих. Взех старателно облепения с марки плик, разпечатах го, отидох където ползвах Нета (и до момента никой не ме е освободил от обещанието да не казвам къде) и набрах писмото на ръка. На следващия ден имаше отговор – преписах го на ръка от екрана и го занесох на съседите ми. Те бяха смаяни – как така за само три дни до Щатите и обратно?! Поусъмниха се, че почеркът не приличал на този на роднината им, но съдържанието ги убеди, че е той.

Писмата зациркулираха всяка седмица. Пътем се запознах и сприятелих с роднината. Започнах и аз да си пиша с него. И един ден го попитах дали не смята да се върне в България, след като вече бай Тошо не е на власт. Отговорът ме попари – помня го и до днес:

Момче, не си разбрал най-важното. Ние, дето бягаме от България, не бягаме от бай Тошо. Бягаме от вас, дето оставате в нея… Изглеждаш свестен момък. Дано го разбереш по-бързо, че да се спасиш и ти.

Оттогава вече има 25 години, че и повече, и още не съм го разбрал напълно. Че е голата истина – така е, няма как да си затворя очите пред фактите. Но не искам да го приема. Толкова прекрасни, свестни, истински хора тук в България познавам! Да, преди бяха двойно повече и половината от тях вече са по света, без никакво намерение да се връщат. Но и така тук има останали предостатъчно. Хора, които заслужават грижа, и подкрепа, и помощ. И това някак да успеем да изтръгнем народа си от умонепобираемата глупост, простотия, егоизъм, лайнодушие, дребнавост… да не продължавам, че ми се реве.

Разбирам колко трудно е, да не кажа невъзможно. Как докато шепичка хора събираме народните добродетели прашинка по прашинка, банда взели реалната власт престъпници ги разсипва и тъпче в калта с роторни екскаватори, умишлено и целенасочено. А угоеното стадо нехае, грухти и ги достъпква… Но въпреки това не мога и не искам да приема това, което виждат очите ми. И най-вече мисълта, че няма какво да направя.

Затова и оглеждам честичко напоследък българския Нет, да търся нещо позитивно. Признаци, че някой се бори да върне интелекта на който може, както може. Ако сте забелязали такива, драснете по някой линк. Сигурно ще е полезен не само на мен.

Измервателно

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2016/01/26/measures/

Тото обича да мери всичко.
Почва с по-прости неща като собственото си тегло, процентът мазнини в тялото, количеството сън (и качествен ли е бил). Задълбава с точно калкулиране на храната – съотношение на протеини, въглехидрати, съдържание на минерали и витамини и т.н. Едно нещо, наподобяващо свирка, измерва количеството кетони в дъха му. Доколкото разбирам тази информация му е нужна, за да определя каква част от енергията му идва от мазнини. Или нещо подобно.
Вече не носи часовник, защото му пречел на активити тракъра. Има пулс монитор, крачкомер и уред за измерване на кислорода при физическо натоварване, чието име в момента не се сещам, нито пък съм много сигурна какво точно прави, но е много важен, защото е поръчван от Щатите и освобождаването му от митница беше епично преживяване.
Разните дребни джаджи за мерене на захар и протеини (май?) се ползват ежедневно. Виж, апаратът за кръвно налягане не влиза в употреба, за сметка на това новият ДРЕГЕР пищи редовно – Тото иска да знае как му се отразява една бира с вечерята. За протокола: не му се отразява.
В кухнята имаме два кантара за храна, единият от които е с бижутерска точност и продавачът му си мислеше, че сме дилъри и затова имаме нужда от него. Таймер и термометри за месо се ползват непрекъснато. Рецептите ни не съдържат думи като „1 супена лъжица, 2 чаени чаши, 3 щипки“ или изрази от сорта на „Пече се на умерена фурна до златисто“. Не. Всичко е точно и подредено: „12 грама, 153 милилитра, пече се на 180 градуса за 26 минути с включен вентилатор“.
Къщата е осеяна с термометри и влагомери. От няколко седмици имаме Мелиса и управлението на климатика вече става с някакъв андроидско приложение – и без това дистанционното е някакво объркващо, колко по-лесно е да се логнеш в мрежата и да пратиш онлайн командичка да се вдигне температурата с един градус, нали?
Всичката тази измерена информация Тото въвежда в стройни таблички. Чертае графики. Периодически се опитва да ми ги разяснява, но аз съм човек, дето дори не чува числата, камо ли да ги помни и/или разбира…
Не е лесно.

Смъртността в България: едно число не значи нищо без контекст

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Tq3x0KI4cGs/

Днес в сутрешния блок на БНТ отново гостува проф. Иванов. Писал съм доста преди за грешните данни и анализи, които разпространява в медиите. Канят го с охота, защото евтината жълта сензация се продава лесно, особено когато предвещава апокалиптични последствия. Преди точно година разговарях доста с отговорния редактор на въпросния сутрешен блок. Обясних ѝ защо тогава буквално са излъгали зрителите си в търсене на сензация. За жалост, не последва извинение в ефир, а сега виждаме, че подобни практики продължават.
Повечето от изнесените от професора числа съм ги оборил вече многократно в този блог. Говорил съм доста и защо регистърът за ражданията на Министерството на здравеопазването дава грешни данни и не трябва да се използва за сравнение. Това, което обаче ми направи впечатление, е навярно едно от малкото верни числа споменати в този ранен час.
Хайде пак…
15.1 промила смъртност през 2014-та година. Това означава, че 15.1 души на всеки 1000 българи са си отишли за година. Беше дискутирано на дълго и на широко как сме сред първите места в света по този показател, как раждаемостта е по-малко и как след няколко десетилетия ще сме щели да се стопим като население. Както сами разбирате, това далеч не е цялата история.
Смъртността е изключително просто понятие за разбиране – умират Х на брой души, разделяме на населението Y и получаваме смъртност Z. Показва каква е средната вероятност който и да е българин да се спомине в рамките на даден период. Наистина, този коефициент расте – от 14.1 промила през 2000 на 15.1 промила през 2014-та.
Смъртност през 2014-та
Ако разгледаме по възрастови групи обаче ситуацията е доста различна. За българите между 1 и 50 години, смъртността е 1.39 промила или 11 пъти по-малко. Има и голяма разлика между мъже и жени – за същата възрастова група жените имат смъртност от 0.89 спрямо 1.86 промила при мъжете. Всъщност, разгледано по възрастови групи, мъжете имат до 250% по-голяма смъртност от жените.
Смъртност при мъжете спрямо тази на жените
Това, което няма да чуете в никое сутришно шоу или новинарски блок обаче е, че българите всъщност умираме много по-малко. Ако сметнем спрямо населението и сравним през годините излиза, че през 2014-та вероятността българин от дадена възрастова група да почине е намаляла средно с 26%. При децата между 5 и 9 години, намалението е с дори 53%. При възрастите между 10 и 50 години подобрението е с 17-22%. Всичко това е в основата на увеличаващата се очаквана продължителност на живота в България.
Отново, това не е заради намаляването на населението защото коефициентът е за всеки 1000 души. Никой журналист няма да го спомене, защото всичко това е индикация за по-добро здраве, по-добър начин на живот и по-голяма продължителност на живота. Има дори подобрение сред мъжете между 50 и 64 – най-рисковата група от сърдечни проблеми. Влошаване има единствено при жените около 50-те.
Намаление в смъртността по възрастови групи.
Стъкмистика, maybe?
Парадокс, нали? Как може общата смъртност да расте щом смъртността по възрастови групи да намалява. Някои биха казали, че е „стъкмистика“, но всеки може да отвори таблиците на НСИ и провери. Причината е в променящата се структура на населението. Докато смъртността във всички възрастови групи намалява драстично за само 15 години, при българите над 75 съвсем естествено остава висока.
Тук виждате смъртността на 10000 души от всяка възрастова група. Така се вижда, че през 2014-та са си отишли 2110 мъже на всеки 10000 на възраст повече от 85 години и 2.5 души на всеки 10000 между 10 и 14. Тъмните сиви линии от всяка страна показват средния коефициент – 162 за мъжете и 141 за жените.
Смъртност по възрастови групи и пол
Когато погледнем данните за населението, виждаме, че при почти всички възрастови групи има намаление между 2000 и 2014-та. Драстично е увеличението при тези над 80 г. – с 50 и 60%. Малко увеличение има и при хората между 55 и 69. Най-голямото намаление е между 10 и 35 години – с 30-40%. Това се дължи до голяма степен на емиграцията, но както обясних по-рано, сериозна роля има и резкият спад в раждаемостта през 80-те и 90-те, който има отражение върху броя жени навлизащи в детеродна възраст.
Промяната в населението по възрастови групи и пол
Когато комбинираме тези два фактора, се получава, че възрастовите групи с най-висока смъртност имат още по-голяма тежест в оформянето на средния коефициент за цялото население. Така независимо от драстично по-ниската вероятност всеки от нас да си отиде от болести, катастрофи и други фактори, застаряващото население е причината да се увеличи индексът. Затова и всички анализатори предупреждават, че средната смъртност е изключително измамен коефициент, по който може коректно да се сравняват единствено държави с близка демографска структура. Същото важи за статистиката за сексуалното насилие и безследно изчезналите.
Нека илюстрирам всичко това по малко по-различен начин. Навярно така ще стане по-ясно. Представете си, че на една магистрала карат само 30 коли. 15 от тях са по-нови и шофьорите им ги карат с ограничението – 140 км/ч. Другите 15 обаче са стари жигули не могат да вдигнат повече от 80. Така средната скорост на движение на магистралата е 110 км/ч. Нека обаче си представим, че на следващия ден 10 от хората с новите коли заминават в чужбина, а другите 5 си взимат по-добри. Навярно не им пука за ограничението и тези 5 човека решават да карат със 160 км/ч. Заедно с тях на пътя излизат 25 по-стари коли, които обаче са минали ремонт и вече може да вдигат 90. Така средната скорост на пътя вече е 101 км/ч. Всички коли карат доста по-бързо от преди, но заради разликата в „демографията“ средната скорост пада.
Контекстът, Санчо!
Макар числото на смъртността в България да е технически вярно, контекстът е изключително важен. Работа на журналистите е да добавят именно това – контекст във всяка новина или изнесени данни. В противен случай изданието или предаването се превръщат просто в пощенска кутия. Такива в България имаме много. Доста от тях дори разчитат на софтуер, който да събира и препечатва автоматично прес-съобщения, новини от други медии, tweet-ове, снимки от очевидци и прочие. Виждаме това все по-често и без много усилия може да заместим сериозна част от журналистите в България именно с прост скрипт. Ако не искат това да се случи поне в близкото бъдеще, добре ще е да се научат колко важен е контекста и коректността на данните.
В случая БНТ са поканили човек, който те представят за специалист по темата. Не е ясно до колко са проверили дали въобще е такъв или просто са прочели какво сам е написал на визитката си. Нямаше критични въпроси, водещите не бяха подготвени с други анализи, не бяха поканени лица от НСИ и БАН. Наистина, демографията е една от онези теми, с които медиите си запълват празните слотове в предаванията. Знае се, че всичко е зле, може всеки път да се изкара сензация и затова няма нужда от кой знае какво подготвяне. Не говорим все пак за поредната политическа мелодрама, нали? Така често се спъват във фактите и за тяхно щастие никой не забелязва. Почти никой.
Проблем има и никой не го отрича. Също както с твърденията за „експлозия в населението“ на Земята, тезите, че българите ще изчезнем са меко казано преувеличени. За да решим един проблем, трябва първо да знаем много добре какви са измеренията му и да разбираме причините и динамиката в него. На този етап не виждам такова разбиране в нито една медия, а имам сериозни съмнения, че го има и в политиците изготвящи стратегията за развитие на демографията.


Jebem ti сплесканата жОрналистика

Извинявам се за вулгарното заглавие, но пиша в този блог по веднъж на година – две, което е достатъчно показателно, че го ползвам за място за излияния, когато наистина съм силно афектиран!
На сайта „Правен свят" беше публикувана статия озаглавена „Възлагат без конкурс машинното гласуване на държавна фирма без опит". Постоянно се говори за поръчкова журналистика, но честно казано, това, което прочетох надхвърля всякакви мои очаквания. Затова направих, не много кратък, анализ, практически на всяко изречение от публикуваната статия.
Анализът не е насочен в защита на някой от участниците, нито в нападение на друг от участниците, а единствено срещу сплесканата българска „журналистика". Между другото – статията е цитирана и папагалски препечатвана, дори и от сериозни медии в рамките на дните, след като е публикувана, което е още по-трагичен показател за българската журналистика.
Текстовете в курсив и отместени леко навътре са цитирани от статията публикувана в „Правен свят". На практика е цитирана почти цялата статия, с изключение на последните пет параграфа, в които се разглежда мнението на проф. Герджиков, което е изцяло ирелевантно къз засегнатата тема.
И така, да започнем:
Възлагат без конкурс машинното гласуване на държавна фирма без опит
Още в заглавието се говори за „държавна фирма без опит", но никъде не се доказва нито едно от твърденията: Дали изобщо нещо възлагат? Дали фирмата е държавна (по смисъла на българското законодателство)? Дали цитираната фирма няма опит в изборния процес? Дали цитираната фирма няма опит в машинното гласуване? Дали цитираната фирма няма опит в информационните технологии?
Сериозен скандал се задава около машинното гласуване на местните избори и референдума на 25 октомври т.г.
Първото изречение също съдържа фактологически грешки – на националния референдум на 25 октомври 2015 г. няма да се гласува машинно в нито една секция – нито в страната, нито извън страната.
Тръжната процедура по ЗОП за избор на фирма-изпълнител, стартирала в последния момент, днес е била прекратена от Министерския съвет, научи "Правен свят". Това, според запознати, може да доведе не само до опорочаване на машинното гласуване, а и до сериозни съмнения за подмяна на вота на гражданите.
Как по-точно стигнахме до извода, че пускането на процедурата в последния момент ще доведе до подмяна на вота – не става ясно. Кои по-точно са „запознатите", които по-надолу ще бъдат цитирани още много пъти, също не е ясно? По каква причина мнението на ниезвистнети „запознати" е меродавно – също не става ясно? Кой ги е определил за експерти и на каква база, за да се взима под внимание тяхното мнение?
Отделно от това, в доклада на ЦИК за гласуването през 2014 г. в раздел 11, който се отнася до машинното гласуване – основната препоръка е, подготовката на процедурата за избор на доставчик на машини за гласуване да стартира възможно най-рано. Факт с който законодателят по никакъв начин не се е съобразил.
В края на август Централната избирателна комисия (ЦИК) взе решение само в 50 секции в София да се проведе машинно гласуване, и то единствено за общински съветници.
Чакай малко, не прочетохме ли точно преди 4 изречения, за машинно гласуване на референдума?
За първи път този начин на гласуване ще бъде отчетен при крайния резултат на вота.
Едно от трите изречения, които са коректни в цялата статия. Направо е съмнително.
До момента бяха проведени две напълно успешни експериментални гласувания с машини.
Опаааа… я чакай малко. Кой ги определи за успешни? Малко по-надолу пише кой. А по какъв критерий ги определи като успешни? По критерий работят много сигурно? Или по критерий машините са работили без сривове? А къде е документирано че наистина е така? Някъде да има независим анализ на двата експеримента, който да не е изготвен от изпълнителите, възложителите или организаторите?
За първи път това стана на изборите за европарламент през пролетта на миналата година, когато в 100 секции бяха сложени машинки, а вторият път беше на парламентарните избори през октомври 2014 г., когато в 300 секции имаше такава техника. Във връзка с тазгодишното гласуване за местна власт, когато за първи път машинното гласуване ще се взима предвид при крайния резултат от вота, ЦИК очерта техническите параметри за провеждане на обществена поръчка за избор на изпълнител, а Министерският съвет я организира и проведе.
Ето това са второто и третото изречение от статията, които са коректни. Между другото, това са и последните такива изречения в целия текст!
По информация на "Правен свят" са се явили трима кандидати – две частни фирми (едната предложила цена 139 000 лева без ДДС, а другата – 149 000 лв. без ДДС), третата е държавната "Информационно обслужване" с предложение за около 28 000 лева без ДДС.
Значи кои са другите две фирми не е нужно да се споменава в статията – те явно не са от значение? Или просто не трябва да се набива на очи? Въпреки, че техните цени се цитират съвсем точно! Третата фирма обаче се сочи поименно, макар и не много точно. Въпреки, че нейната цена е около някакво число… в офертата не пишеше около, там пише точно 28 950 лв. без ДДС. Говорейки за третата фирма – трябва да отбележим, че по смисъла на българското законодателство „Информационно обслужване" АД е частна фирма – акционерно дружество. Между другото и аз съм акционер в това дружество. За да бъдем напълно коректни – да наистина – държавата е мажоритарен собственик на акциите, но далеч не е единствения.
"Информационно обслужване" е отстранена от процедурата заради нереално ниска цена.
Мда, сигурен съм, че в протокола на комисията точно така е било и записано: „тая цена е нереална". Значи едната цена е нереално ниска, но другите две цени не са нереално високи? В действителност, при дадени две цени – съответно 139 000 и 149 000 лв. без ДДС, средната цена на другите участници е 144 000 лв. без ДДС, като 20% под тези цени прави 115 200 лв. без ДДС. Т.е. каквато и цена да даде „Информационно обслужване" АД – процедурата ще бъде прекратена, а фирмите дисквалифицирани. Истинската причина е малко по-различна от представената в статията манипулация. Нещо повече – в случващата се схема очевидно има нещо нередно, само че ключът от бараката е заровен на съвсем друго място.
По наша информация Министерският съвет е прекратил процедурата по ЗОП с мотив, че няма "излишни" 139 000 лева без ДДС, която е символично малка сума на фона на общата сума избори.
Ахъм – точно така, причината е баш, защото нямат излишни пари. И в протокола вероятно така е записано. А това, че две от фирмите са дали цени над максимално допустимата по процедурата – малко е пропуснато в статията, явно не е много важно. Всъщност насажда се мнението, че процедурата е прекратена заради езотеричното зло – „Информационно обслужване" АД, а не заради другите две фирми.
Вместо това, смята да прибегне до директно възлагане на поръчката на "Информационно обслужване" по Наредбата за възлагане на малки ОП, като при това положение цената трябва да е под 20 000 лева.
Ама че извод – това обявено ли е от някого официално или е предположение на анонимния автор, което се представя като факт? Да не коментираме, че цитираната наредба е отменена 01.04.2012 г, но това е „Правен свят" – те са юристи, аз ли да споря с тях?
Подобен финансов аргумент обаче е не само несъстоятелен, но и абсурден, твърдят запознати и напомнят, че цената по договор за провеждане на пробното машинно гласуване на парламентарните избори м.г. е била 442 800 лева, а общата сума, която ще бъде изхарчена за местния вот и референдума е цели 51 млн. лева.
Оставям на вас да прецените, колко състоятелен аргумент е цената за наем на 50 машини да бъде 139 000 лв. без ДДС – това прави по 2 780 лв на машина – наем за един ден! Подчертавам – наем – машините не се купуват, а се наемат! Между другото – цената през 2014 г. е 442 800 лв. за 300 секции, което прави 1 476 лв. без ДДС за една машина. Т.е. в момента същата машина, със същия софтуер, доставена от същата фирма, излиза с повече от 88% по-скъпо! Наистина фактите са несъстоятелни, само дето фактите са други.
Проблемите в случая са следните.
По-надолу ще видим, че проблемите са съвсем други…
Фирмата, обявена за победител преди прекратяването, има опит при провеждането на машинното гласуване, защото и двата експеримента са организирани и проведени от нея, с нейна техника, т.е. машините са се доказали като работещи, сигурни, защитени от манипулация, гарантиращи тайната на вота и не на последно място – лесни за използване.
Интересна констатация, която никъде не е потвърдена. В доклада на ЦИК за проведените през 2014 г. избори са изброени проблеми, които са възникнали при използването на машините за гласуване. Като успех на машинното гласуване в доклада се посочва броят на гласувалите с използване на машините, което по никакъв начин не показва, че машините са сигурни, защитени от манипулация, гарантират тайната на вота. Интересна е и констатацията, че машините са лесни за използване, защото в доклада на цик се споменава като констатиран проблем, че е имало „затруднения във връзка със стартирането на изборния процес с машини от членове на няколко СИК". Нещо повече – докладът включва и информация за „грешки в протоколи на СИК за отчитане на резултатите от машинното гласуване" и между другото, тези грешки са и публикувани в сайта с резултатите.
Запознати твърдят, че машините на "Информационно обслужване" са обикновени касови апарати, някак пригодени за конкурса, които не предлагат и половината от функционалностите на машините, с които бяха проведени два експериментални вота до момента.
Още по-интереесна констатация. Отново се сблъскваме с мистериозните „запознати", които са някакви имагинерни лица, за които не знаем нищо – нито кои са, нито от къде са запознати, нито дали изобщо са експерти в цитираната област. Нещо повече – в доклада на комисията за оценяване на офертите, стр. 10 се посочва, че: „Комисията счита, че предложеното техническо решение съответства на изискванията на документацията и не е по-различно от предложенията на останалите участници по отношение на интегрираност, високотехнологичност и надеждност" – цитира се техническото решение на „Информационно обслужване" АД. Единственият показател, за който предложението на „Информационно обслужване" АД получава по-малко точки при техническата оценка е размерът на дисплея на машината за гласуване. Твърдението, че предложените машини са „обикновени касови апарати" също не отговаря на истината, тъй като устройствата не отговарят на изискванията на българското законодателство към касови апарати – нямат модули за безжична връзка с НАП, нито фискална памет по смисъла на закона за счетоводството! Това са компютри с процесори, памет, екрани, принтери, четци за карти и друга периферия в пластмасова кутия – точно както и машините на другите участници и е факт, че комисията за оценка на офертите констатира, че предложените решения не се отличават.

Те никога не са участвали в машинно гласуване на парламентарни, президентски или местни избори.
Поредната манипулация – умело се заобикаля истината, като изрично се посочва, че не са участвали в парламентарни, президентски и местни избори, но фактическата истина е, че машините са участвали в избори, просто тези избори не са от изброените видове. Или иначе обяснено – в статията се поставят по-различни изисквания от изискванията на възложителя на поръчката, като умишлено се премълчават останалите факти.
При това положение възникват основателни съмнения, че машинното гласуване не само може да бъде опорочено, но и че самият вот на хората може да бъде подменен.
Още един извод, до който не става ясно как е достигнато? За разлика от автора на статията в „Правен свят", аз не се позовавам на „запознати", а на официални документи – доклади, заповеди, решения и др. документи на различни институции. И в тези документи ясно е посочено, че единствената разлика между предложените решения е размерът на екрана. От статията не става ясно по какъв начин размерът на екрана ще доведе до подмяна на вота?
Някои дори смятат, че така се готви изборна измама в столицата, защото е много трудно да се приеме аргумент, че държавата не може да отдели 139 000 лева без ДДС като възложи поръчката на проверен доставчик на услугата.
Върхът на сладоледа настъпва в края на статията – вече дори не говорим за „запознатите", вече става дума за „някои" – съвсем неназовани лица. Не е ясно и защо се смята, че се възлага на „непроверен доставчик", защото „Информационно обслужване" АД е изпълнител на повече от 12 проекта за компютърна обработка на резултатите от всички избори в България от 2003 г. досега, а също така има и изпълнени проекти за машинно гласуване. Да се твърди, че дружеството няма опит и експертиза в областта е просто смешно.
Още повече, че резултатите от машинното гласуване през 2014 г. бяха високо оценени именно от МС и от ЦИК, които ги обявиха за успешни.
Както цитирах по-горе доклада на ЦИК, експериментите с машинно гласуване през 2014 г. са обявени за успешни на базата на брой гласували с машини. А ако трябва да цитирам по-точно – на базата на 8014 гласували с машини на изборите за членове на Европейския парламент от Република България от общо 24 978 имащи право на глас в секциите, където има разположени машини. Това между другото са малко повече от 32% от избирателите!
Любопитен момент е откъде е дошъл натискът за прекратяване на процедурата по ЗОП.
Любопитен е, наистина е любопитен и при това – много любопитен. Нека още веднъж да разгледаме решението на Министерски съвет за прекратяване на процедурата – мотивите са, че офертите на две от фирмите участващи в процедурата надвишават финансовия ресурс, който възложителят може да осигури. Тук следва да се отбележи, че цената за наем на една машина през 2014 г. от същата фирма е 1 476 лв. без ДДС (442 800 лв. за 300 секции разположени в София, Пловдив, Кюстендил, Плевен и Перник) срещу 2 780 лв. за същите машини, от същата фирма, за същия период (139 000 лв. за 50 секции, всичките разположени в същото населено място, където е седалището на фирмата). Да попитаме още веднъж – откъде е дошъл натискът?
Защото тогава ще стане ясно и за какво и за кого лобира, казват още запознати, които дори стигат до крайност – предполагат, че по този начин се цели премахването на машинното гласуване.
Хайде – „запознатите" се върнаха… за кого се лобира? На 25 септември 2015 г. Нова телевизия излъчва репортаж „от офиса на фирмата, която организира машинното гласуване" с демонснтрация как ще функционира то. Докладът на комисията за избор на такава фирма е от 06 октомври 2015 г. Кой за какво и за кого лобира и дали има връзка между издателя на „Правен свят" и някоя от участващите в конкурса фирми – оставям на вас да прецените.
А за да бъда максимално коректен, за разлика от издателите на „Правен свят", аз не цитирам „запознати" и „някои", а държавни институции и официални документи, към които по-долу ще дам линкове. Освен това горният текст си има автор, за разлика от статията на „Правен свят", в която такъв не е посочен. Още нещо – аз не крия от никого, че работя в една от фирмите участващи в конкурсната процедура, както и че съм акционер в същата фирма – „Информационно обслужване" АД. А горният текст изразява изцяло, само и единствено моето лично мнение и доколкото същото може да бъде експертно в засегнатата област, предвид професионалния ми опит и образованието ми.

Статията в „Правен свят"
http://legalworld.bg/47740.vyzlagat-bez-konkurs-mashinnoto-glasuvane-na-dyrjavna-firma-bez-opit.html

Доклад на ЦИК относно организацията и провеждането на избори през 2014 г.
http://old.cik.bg/f/1184

Процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Осигуряване/наемане на машини за гласуване за провеждане на изборите за общински съветници и за кметове на 25 октомври 2015 г."
http://customerprofile.government.bg/vieworder.php?id=8F935523-5E08-11E5-B97C-0019B90D614A#orderfiles
Тук са публикувани и докладите на комисията за оценка на предложенията, но няма как да се даде директен линк.

Решение на МС за прекратяване на процедурата
http://www.aop.bg/case2.php?mode=show_doc&doc_id=691349&newver=2

Репортаж на Нова телевизия
http://novanews.novatv.bg/news/view/2015/09/25/125223/%D0%97%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-/

В секция с 1018 имащи право на глас, машинно е гласувал само един човек:
http://results.cik.bg/pi2014/mashinno/protokoli/10/2900023.html
http://results.cik.bg/pi2014/protokoli/10/2900023.html

Моите опорни точки за електронното гласуване

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/hEViReBL6Y0/blog-post_73.html

Аз съм почитател на електронното гласуване. Не се смятам за специалист, но когато видя самозвани специалисти да приказват технологични и алогични глупости по отношение на електронното гласуване и не мога да не се присмея, като хърбел на щърбел.

И тъй като откакто си сложих баджа ме нападнаха куп хора с мнения против електронното гласуване, къде от страх, къде от тръшкане (че ще навреди на нашите), реших да обобщя някой и да ги коментирам. Така се получи този кратък и непълен списък с моите опорни точки (да иронизирам малко БСП-то и МВР-то от времето на Орешарски) по отношение на електронният вот:


Защо електронен вот а не машинен вот?
Името “електронен вот” е подбрано некоректно и е ограничаващо. И електронният и машинният вот днес са електронни (след време може да са биологични или други). В действителност става въпрос за дистанционен вот, използвайки възможностите на познанията ни и науката за да си осигурим механизъм за сигурно дистанционно гласуване. Това е основната и разлика с машинният вот, който е също некоректно наименование на присъствен вот подпомогнат от машини. В частният случай говорим за референдум, който да позволи започването на дискусия по отношение на това да се намери механизъм за предоставяне на възможност за сигурно и дистанционно гласуване от страна на гласоподавателите. Дали ще го има, и как ще бъде реализиран не е въпрос на референдума, а е въпрос на дискусията, която евентуално би ги последвала след референдума. Без положителен вот от референдума обаче политическата ни история показва, че такава дискусия въобще не влиза в дневен ред.
Няма нужда от конституционна промяна, за да се допусне дистанционен вот. Това е оправдание. Форми на дистанционен вот имаме у нас дори и днес. Ако политическата клика желаеше да дискутира технологии и проблеми по същество, нямаше да има нужда и от референдум. И обратно, решенията от референдума не са обвързващи и задължителни (виж референдума за АЕЦ Белене). Но биха задължили парламента да ги обсъди и да се види публично, кой кой е.


Защо дистанционен вот?
Дистанционният вот улеснява гласуването. За разлика от типичните ограничителни мерки, като например въвеждане на възрастов, расов или образователен ценз, и дори задължителен вот, дистанционният вот увеличава достъпа и възможностите на гражданите да изразяват вот и мнение. Той е разширение, а не ограничаване на демократичната база.


Дистанционният вот би разширил значително възможноста на хора работещи и/ли живеещи в чужбина да гласуват, както и сериозно би намалил разходите по отношение на вота и в България и в чужбина.


Дистанционното гласуване позволява на хора в затруднения (възрастни, болни и други) да гласуват по-свободно и по-достъпно.

Дистанционният вот би намалил значително държавните разходи (пример – електронното преброяване съкрати значително разходите за извършването на преброяването у нас), включително и ако стане масов, ще позволи намаляването на хората работещи в изборните секции и като ефект значително съкращаване на държавните разходи.


Защо да позволяваме да гласуват хората, които вече са избрали да живеят в чужбина?
Грешно е да се фокусираме само върху хората, живеещи в чужбина, по отношение на тяхното право на глас. Електронното и дистанционно гласуване носи ползи за абсолютно всички грамотни граждани в страната. То би повишило значително изборната активност особено сред по-образованото население в страната, и като цяло.

Но дори и да разгледаме в частност само хората, които живеят в чужбина, е безспорно видно, че те са затруднени във възможностите си да упражняват правото си на глас. МВнР от години се справя добре да организира гласуването само в Турция, където са повече от половината отворени секции, и те се запазват поради добра организираност на българската диаспора в Турция, инерция от миналото, предизборен фокус или законодателство определящо къде да се отварят автоматично секции.

Дистанционното/електронното гласуване би улеснило и останалите българи, които нямат достъп до секции за гласуване на под 100 (дори 50)км разстояние или в държави, в които поради локално законодателство такива могат да се отварят само в ограничените ни на брой консулства, значително ограничаващи гражданите ни в други държави да упражняват правото си на глас. Вероятно между 10 и 30% от гласоподавателите се намират в чужбина или далеч от изборните си секции по времето когато се провеждат избори. Въвеждането на дистанционен вот допуска възстановявне поне на половината от тези загубени в момента гласове и значително повишаване на изборната активност. Лесно можете да калкулирате, че всъщност поради невъзможност да присъстват лично, не гласуват повече хора, отколкото сборно гласове получава дори най-голямата партия у нас по време на избори.

Но отново, дистанционното гласуване не е фокусирано и няма отношение само към българите в чужбина, то би значително повишило изборната активност, особено сред по-образованото население, младите и средната класа – точно тази част от гласоподавателите, която се е отдръпнала от урните от години.


Хора, които са избрали да живеят в чужбина не би трябвало да имат право на глас!
Правото на гласуване на един гражданин е определено от неговият паспорт. Той трябва да има право да избира тези, които заради назначеният му паспорт определят дали и какви данъци да плаща и дали да ходи на война.
България губи в емиграция над 3 души на 10000 (2015 est, Worldfactbook), почти изключително млади, в икономически и политически активна и детеродна възраст. В последните 30 години държавата са напуснали 2.5 милиона души. Лесно се изчислява, че при запазване на тенденцията, след 20 години над една трета от младите българи ще живеят и ще бъдат родени в чужбина. Над две трети от тях ще имат (само) българско гражданство поради правилата на европейският съюз. България трябва да се стреми да приобщава тези хора да помагат на страната, да са свързани с нея и да участват в политическият и живот. Електронното дистанционно гласуване е един от най важните механизми, с които реално можем да запазим българщината. Той няма алтернатива. Време е тази дискусия да започне и у нас.


Хора с два паспорта не би трябвало да имат право на глас
Тази дискусия няма отношение към електронното или дистанционно гласуване. Дали да имат или нямат право на глас няма отношение към начина, по който се гласува. Но е редно да отбележа, че тези хора имат право да гласуват според конституцията ни и също така имат и права и задължения поради това, че имат български паспорт, която прави правото им да гласуват справедливо.


Електронното гласуване само ще повиши изборната активност в Турция
Този коментар няма отношение към електронното гласуване. Политическата или етническа сегрегация не е въпрос на технологията на гласуване, дали ще бъде електронна, дистанционна или присъствена. 
Отделно не би трябвало сегрегацията да бъде и въобще въпрос обсъждан в една съвременна демокрация.
В частност обаче, гласуващите ни сънародници в Турция през годините остават константно число и дори намаляват като абсолютна бройка. Причините са логични: демографски и социални. Пика на гласуващите в Турция е отдавна достигнат, и числото не може да нарастне – просто няма от къде. Неговият дял има значение, защото негласуващите в страната се увеличават или защото много българи в други държави не гласуват, и заради недомислената система за разпределение на не целите мандати и липсата на мандатни райони за чужбина.

Електронното/дистанционно гласуване цели да се започне дискусия, с която да се създаде механизъм за по-лесен, по-масов, дистанционен вот, с което да се позволи и на другите българи – в българия или чужбина да гласуват по-лесно и така да се увеличи избирателната активност. Това е мярка за увеличаване на избирателната активност. Точно електронното гласуване може да бъде един от механизмите, с които да се включат по-активно гражданите ни, и да се намали значението на капсулираните вотове.

Не е проблем това, че над 80% от “етническите турци гласуват”. Те имат това си право. И не, електронното гласуване няма как да направи тези 80% на 120%. Но електронното гласуване може да улесни и върне част от онези 45% от населението, които редовно не гласуват, и да вдигне избирателната активност. А точно, чрез вдигането на избирателната активност биха били решени проблемите на  изкривяването на гласовете от ниската избирателна активност.

Електронното / дистанционно гласуване е отхвърлено с решение от конституционният съд
Това твърдение е невярно. Има решение на конституционният съд, което определя конституционните ограничения по отношение на реализирането на електронен (и дистанционен) вот (ако не се направят конституционни промени).
Доколкото се създаде механизъм, който да гарантира, че вота е таен и личен, той е напълно допустим. За това и машинният вот (частна форма на електронно гласуване) е допустим. Отделно, конституцията може да подлежи на промяна, ако обществото или обществената дискусия доведе до консенсус, че има нужда от такава.


Електронното гласуване ще създаде възможност за злоупотреби и фалшив вот
Злоупотреби и фалшив вот има и сега. Това е проблем на реализацията и процедурите и не трябва да е фокус на дискусията по същество. Има достатъчно сигурни механизми, с които да се реализира електронно и дистанционно гласуване, с които да се гарантира, че то е лично и тайно (по конституционните изисквания). Ако бъде реализирано лошо, може и да не е лично и тайно, точно така и както е сега с физическото присъствено гласуване. Но да се отказваме от него, защото има риск да бъде направено лошо (справедливо отнесен и към сегашното присъствено гласуване) би означавало да се откажем от гласуването въобще защото има риск от проблеми. Или да не излизаме навън защото има риск от проблеми. Да не се качваме в колата си, защото има риск да се повреди.
Въпрос на техническата дискусия е, как да бъде реализирано сигурно и с необходимите гаранции за конституционните изисквания. Можем свободно да водим техническата дискусия отделно. Но не можем да водим дискусия, да забраним гласуването защото имало риск.


Електронният подпис не гарантира сигурност еквивалентна на паспорт
Дали да има или няма дистанционно-електронно гласуване няма отношение към специфична технология на реализацията му. То може да бъде реализирано добре с или без електронен подпис.
В частност обаче, няма никаква техническа разлика между електронен подпис и паспорт. Паспорта съдържа информация, за лицето което го пренася. Самият паспорт е издаден от организация, на която ти вярваш и поради това вярваш на информацията, която можеш да прочетеш в него. Идентификаторите и защитите на паспорта (воден знак, печати и други) показват за теб, че той е издаден от доверената организация. Част от информацията в паспорта идентифицира приносителя (снимката). Комбинацията от информацията за преносителя, която можеш да прочетеш и да сравниш с него (снимката) и доверието (чрез защитите срещу фалшификация) към организацията издател, определят доверието ти към (само)идентификацията на приносителя. Същото се отнася и с електронният подпис, той съдържа публична информация, която можеш да провериш (идентифицираш приносителя), подписана от организация, на която имаш доверие (CA). Защитата е значително по голяма и фалшификацията значително по малка. Всъщност ние не знаем дори за един единствен случай на фалшифициран електронен подпис, докато знаем за не малко случаи (всъщност са доста, над 1 на 10000) за фалшифициран паспорт. Очевидно е, че електронният подпис е много по сигурен от паспорта.
Също като паспорта, електронният подпис подлежи на кражба, но тя не може да е масова, и инвалидацията е мигновенна (за разлика от тази на откраднат паспорт, за която трябват дни и седмици).
Но отново, тук не говорим въобще за дискусия как точно ще се направи електронното и дистанционно гласуване, а да позволим на гражданите да го ползват, ако се намери сигурен технологичен начин.


Електронният вот ще позволи по лесно купуване на гласове
Продажбата на глас е личен акт и въпрос на личен морал. Технологията не може да спре или на обратно да създаде възможност за продажба на гласове. Електронният вот няма отношение към това дали някой ще си продава гласовете или не.
Но електронният вот ще повиши значително избирателната активност, с което ще се намали значително дялът на купеният вот.
Електронният вот при добра техническа реализация обаче би допуснал механизъм, с който самият избирател да може да отменя или променя вота си в рамките на избирателният ден и да обезсмисли масовото закупуване или изнудване за гласуване. Локални форми на феодализъм върху гласовете (например случаите с миньорите на Ковачки, или кмета който брои кой и за кого гласува в неговото село) не са въпрос който ще бъде решен или пък направен по лош от електронният вот. Те са въпрос на независимост, свобода и алтернатива за тези хора. Електронният вот увеличава техните шансове, поради значително затрудняване на местните феодали да проследяват кой за кого е гласувал.


Феодалите ще купуват електронни подписи или ще ги събират и гласуват от името на хората
Отново тук не става въпрос за технологията за гласуване. Не е задължително да се ползва електронен подпис. Но в частност, всеки който знае как се издава и как работи електронен подпис знае, че той не може “да се купи” от чуждо име, и също така е много по лесно да се “изловят” феодали, гласували електронно, отколкото когато хората заплашени са отишли и сами са си гласували. Отново обаче, електронният подпис няма да реши (нито да усложни) проблема с продажбата или заробване-феодализиране на гласове. Това е различен проблем. Той се решава по различен начин. Но дистанционният вот със създаването на повече опции и възможности допуска да създаде на образованите хора повече независимост и алтернатива. Необразованите, хората в затруднения и феодализираните ще намалеят, но няма да изчезнат. Техните проблеми трябва да се решават по друг начин, макар че електронният вот да им създава повече възможности за свобода.


Електронният вот ще позволи на много хора да гласуват по два пъти
Точно обратно, електронният вот ще премахне напълно тази възможност за хората, които са гласували електронно – някой да гласува от тяхно име, или на няколко места. Това е един от най-лесно решимите технологично проблеми, който не се решава (поради човешката обработка на списъците) в традиционното безмашинно присъствено гласуване и е един от най големите проблеми на сегашният ни модел.


Електронният вот е безсмислен защото е много скъп
Това не е вярно, и отделно няма отношение към това дали да има електронно гласуване или не. Електронното гласуване няма да замени нормалното, и на който му е скъпо дистанционното гласуване, ще гласува присъствено. Въпреки това, е редно да отбележим, че електронното гласуване може да бъде реализирано много евтино както за гласоподавателя (безплатно) така и за държавата. Тук и в момента не става въпрос “да похарчим едни пари”. Единсвено става въпрос да позволим на гражданите да имат и тази алтернатива когато гласуват, с което да ги заинтересоваме и повишим политическият им интерес, и избирателната активност. Нека и не забравяме, че от 2017-та година новоиздадените лични карти у нас ще имат чип и ще могат да се използват като електронен подпис.


Електронният вот няма да бъде популярен
За това дори имаме пряк пример, че е невярно твърдение. Така се говореше и очакваше, и по отношение на електронното преброяване на гражданите. Но то бе супер успешно. Над половината граждани доброволно и самоинициативно се преброиха електронно, за много кратко време и това спести много пари на държавата. Недейте да подценявате българите. Ние имаме традиции в телекомуникациите, ИТ и Интернет. Ако процедурите са прости и лесни, можем да очакваме съизмеримо електронно гласуване с електронното преброяване, което би направило вотовете значително по бързи, значително по евтини и със значително по голяма избирателна активност.


Хората нямат какво да ядат а вие искате електронен вот
Това е най безмисленият и най несвързан с темата коментар, който съм чувал

Хубава си моя горо, където и да си вече

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/J6hfLR70OdU/

Горите са били сечени хилядолетия наред. Секат се и днес, а мащабите далеч не са по-големи. Планините ни са били оголвани няколко пъти през историята и възстановявана бавно с общи усилия. Еколозите твърдят, че отново унищожаваме горите си. Ако слушаме индустриалците, то гората не губи почти нищо и всичко отсечено се компенсира с ново залесяване. Камиони с трупи са постоянна гледка в планините, има протести, корупция, свлачища, наводнения и временен меморандум за износ.
За щастие днес имаме технологии и инструменти, с които може да проверим тези твърдения. В рамките на проучването си разбрах колко сложна наука е лесовъдството и колко начина има да се установи състоянието на една гора. В същото време обаче разбрах, че въпросните проучвания масово не се правят от горските, а данните се копират година за година. Така данните за горите са повече от ненадеждни.
Първата ми карта на промяната в горския фонд на населените местаПървата ми карта на промяната в горския фонд на населените места
Тук виждате картата на населените места загубили най-много от горите на територията си от 2000 г. насам. След като я пуснах във Facebook, беше споделена и коментирана масово. В нея, какво и във всички други графики, има вложени много условности. За да разберем значението ѝ, нека започнем от началото.

Източник на данните
Преди няколко месеца свалих данните за сечта от Агенцията по горите. Реших, че с тях ще мога да открия къде се сече най-много. Оказаха се обаче безполезни, защото покрай разрешеното доста фирми изсичат и много повече. Затова се обърнах към сателитните снимки на NASA и данните на университета в Мериленд. Те са изкарали в удобен формат горското покритие през 2000 г., както и залесените и оголените територии между 2001 и 2013 г. Използвах също така някои от данните на НСИ в EKATTE регистъра за площта на населените места.
Данните за горите по сателитна снимка на NASAДанните за горите по сателитна снимка на NASA
Илюстрация какво се засича като гора от сателититеИлюстрация какво се засича като гора от сателитите
Сателитните снимки обаче имат своите ограничения. Те засичат като гора само растителността с височина над 5 метра. Така младите дървета в новозалесени площи няма да бъдат засечени в първите няколко години. Това има още един важен ефект – данните не може да се използват за разкриване на масова сеч, освен ако тя не оголи гората изцяло оставяйки само ниски дървета и храсти. Сечта, законна или не, която разрежда горите, няма да бъде отбелязана от сателитните снимки. Също така, данните показват склопеността, което приблизително означава гъстотата на короните. По това обаче също не може да съдим за качеството на гората поради наличието на различни видове дървета и други фактори.
Анализ
Когато осъзнаем ограниченията на данните, може да поставим цели на анализа. Това, което аз исках да видя, е каква площ от населените места е заета от гора (по дефиницията посочена горе), колко са загубили и спечелили от нея в дадения период. Анализът на сателитните снимки е с точност 30 метра, затова ми трябваха само границите на землищата на населените места. Именно в тази връзка наскоро отворих административната карта на България. Написах алгоритъм, който да раздели сателитните снимки по населени места и да изкара статистика за тях. На база тази статистика направих първата карта, както и следните две:
Разбивка на горската покривка по землища и процент от площта им.Разбивка на горската покривка по землища и процент от площта им.С по-добро качество.
Средна склопеност във всяко землище. Тези с по-малко гори са с по-бледи цветове. Средна склопеност във всяко землище. Тези с по-малко гориса с по-бледи цветове. С по-добро качество.
От данните става ясно, че за тези 13 години България е загубила 149000 декара гори. Изсечени са 421000, а са залесени 272000. Отново повтарям, че тук говорим само за границата от 5 метра височина – възможно е да има много млада гора, която да е твърде ниска, както и много изсечени дървета в гори, които да не са непременно оголени изцяло.
Кои места се отличават?
Интересно е също да погледнем по населени места. Показал съм статистика за тези с най-голяма активност, независимост дали става дума за добавяне или унищожаване на горски площи. В лявата графика се виждат водещите 4 в увеличение и намаление в абсолютни проценти спрямо съществуващата горска площ. Забелязва се обаче, че повечето от тях имат малко гори и добавянето на декар-два прави голяма разлика. Затова направих втората справка, където сравнявам не какъв процент от гората си са загубили, а ги подреждам по абсолютната промяна на гора в декари. Отново показвам 4-те най-отгоре и най-отдолу на таблицата. Процентно промяната при тях е малка заради голямата им територия. В декари обаче виждаме сериозни поражения. Най-много изглежда са в Ловешко и Разлог.
Различно подреждане на населените места според загубената и спечелена площ в гори по различни показатели - абсолютна площРазлично подреждане на населените места според загубената и спечелена площ в гори по различни показатели – процент и абсолютна площ
Това сравнение ме накара да се върна към картата в началото на статията. Забелязва се, че в южна България има много населени места със сериозна загуба на гори граничещи с други землища, където пък има голямо увеличение. Тезата на лесовъдите и дърводобивните компании е, че каквото се изсече се залесява наново. Поради малката територия на някои землища, се замислих дали не се случва да се изсичат гори на едно населено място и да се залесява в друго.
Затова направих алгоритъм, които открива съседни землища и преразпределя територията с нова гора. С други думи, нормализирах данните като приобщих залесени територии към близки землища загубили такива. Резултатът е близък до първата карта, но показва още по-отчетливо проблемните зони – целия северен склон на Стара Планина, Странджа, Кърджали, Ивайловград, Смолян и Обзор.
Втората версия на карта за промяната в горските масиви с нормализирани данни.Втората версия на карта за промяната в горските масивис нормализирани данни. С по-добро качество.
Полезно ли е всичко това?
Първо трябва да се разбере, че не съм лесовъд и всичко, което знам по темата, го научих в последните седмици след разговори във Facebook докато си пих кафето. Докато това е несъмнено пречка, все по-често виждаме практически решения базирани изцяло на данни идващи от екипи без опит в конкретната сфера. При всички тези случаи обаче анализаторите работят тясно със специалисти. Затова за да имат реален ефект тези данни, те трябва да се съчетаят със знанията и опита на място.
Зоните, които виждаме в червено на картите, са само индикация къде има проблеми. Вече се чуха коментари, че първата версия на картата не показа нищо ново за лесовъдите. Това наистина е така, но показва, че методите ми са коректни – потвърждават изводите на горските. Ползата от тези методи би била откриването на други проблеми, които не са видими за обществото или контролните органи.
Най-важното обаче е да разбираме ограниченията на данните, с които работим. На заседание на Министерски съвет преди седмица е била представена карта подобна на моята, но изготвена от Агенцията по горите. Не видяхме картата на записите, но стана ясно, че се базира на сателитни снимки – най-вероятно същите като моите. Георги Костов посочи същите ограничения, за които говорих по-горе и аз. Не стана дума обаче за сечта, която не заличава изцяло горите – тази, която няма да се хване от сателитите. От това, което разбрах, именно тя е масово явление.
Следващи стъпки
Преди няколко месеца разговарях с хора от Агенцията по горите с предложение за app, с който посетители на гората ще могат да подават сигнали за сеч. Идеята беше app-а да предоставя информация дали в рамките на няколко километра има разрешителни за сеч и на тази база туристите да си правят изводи. Отговориха ми, че това няма как да стане, защото повечето разрешителни са за дълъг период от време и е невъзможно да се определи кое кога е изсечено. Още повече, че неспециалисти не могат да разберат кое е трябвало да се сече и кое не.
Всичко това навярно е така, но все пак си мисля, че подобна crowdsource-ната база данни би била полезна – най-малкото за засичане на активността на сечене с голяма точност на място и време. Това би било полезно, например, за откриване на сеч на места, за които няма въобще разрешителни. Такива би трябвало да са частните гори, където единствено собствениците биха могли да позволят да се разреши сеч. Това масово не се спазва, доколкото разбирам, а подобно приложение би предоставило информация както на горските, така и на собствениците.
Алгоритмите, с които изготвих данните, също би могло доста да се подобрят. В последната карта приписвам новозалесени площи към близки землища загубили такива. Това не взима под внимание отдалечеността. Затова би било по-добре да се нормализират данните още преди да се нарежат на землища. Лесовъдите ще кажат каква отдалеченост би имала смисъл, но ми се струва, че 20-30 км. ще е достатъчно.
Не на последно място, трябва да разберем, че анализът на тази информация не може и не трябва да бъде затваряна в няколко офиса на държавната администрация. Експертите в дадена тясна област често нямат опит в анализа и визуализирането на данни. Например, за да направим публично достъпен app, който да ни съобщава дали камионът с трупи пред нас е в частна гора без разрешително за сеч, трябва да имаме в отворен формат не само регистъра на Агенцията по горите, но и Кадастъра. И двете са в плана на кабинета за отваряне на данни и се надявам да ги видим скоро на бял свят. Има обаче съпротива от отделни чиновници и дори цели институции в лицето на Министерството на финансите. Отварянето на тези масиви ще се случи, за да има обществена полза от тях. В противен случай ще продължим да анализираме състоянието на собствените си гори единствено по сателитни снимки на чужда агенция.
Данни и алгоритми
Сателитни снимки и извадки:
Hansen, M. C., P. V. Potapov, R. Moore, M. Hancher, S. A. Turubanova, A. Tyukavina, D. Thau, S. V. Stehman, S. J. Goetz, T. R. Loveland, A. Kommareddy, A. Egorov, L. Chini, C. O. Justice, and J. R. G. Townshend. 2013. “High-Resolution Global Maps of 21st-Century Forest Cover Change.” Science 342 (15 November): 850–53. Data available on-line from: http://earthenginepartners.appspot.com/science-2013-global-forest
Граници за землищата в България: GitHub/Bulgaria-geocoding
Статистика за залесените площи по землища: Gist.Github
Данни за територията на землищата: ЕКАТТЕ регистър
Все още не съм отворил и документирал алгоритмите, с които съм извадил статистиката, но ще го направя в следващите дни и ще сложа линк тук и в коментарите. За сега съм пуснал само бърз скрипт за изрязване на TIF файловете с данните на EarthEngine към границите на България.


Тука едно регистърче, моля

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/CV0iOkTXnAU/


Миналата седмица покрай Хакатона на Общество реших да споделя отново данните си за производството на енергия. Съдържат производство и износ по минути и часове за последните няколко години. Свалих дори последните гаранции за ток от възобновими източници.
Изпратиха ми някои интересни графики направени на база тези данни и се надявам, че ще ги видите в най-скоро време. Покрай тях обаче забелязах, че някои от историческите данни не са били свалени. Причината е, че сайтът на ЕСО дава грешки. Това ме накара да се разровя още и открих отчет за първите 45 дни от 2014 и 2015 (вече е обновен до 22-ри). Реших да сравня данните в него с произведения ток по цифрите, които съм зареждал в реално време. Идеята ми беше, че трябва да са еднакви – средното производство умножено по броя часове трябва да даде произведеното, което са дали в отчета си или поне нещо близко.
Да, ама не.

Оказва се, че има разминаване с между 2 и 18%. Дори да не разбирам данните, би трябвало отклонението по различните показатели да е относително същото и то най-вече между двете години. Това, което открих, е напълно хаотично. Потреблението за първите дни на 2015-та е 5.9 млн. MWh, а от данните в реално време от сайта им излиза 5.59 млн. Износът за същия период през 2014-та според отчета им е 1079.89 хиляди MWh., а справка в регистъра на сайта им показва 1040 хил. Обобщил съм всички разминавания в тази таблица.
Получава се същото както с регистъра за ражданията на Министерството на здравеопазването. От една страна липсва разбиране какво точно показват данните, липсва документация какво е включено и как се измерва. От друга обаче съвсем не става ясно до колко са точни цифрите. При производството от фотоволтици, например, е широко известно, че данните в реално време са просто оценка на база формула, а не реални измервания. Подобни съмнения има и за ветрените централи. Въпреки това, би трябвало да са възможно най-близки до реалните стойности. Толкова големи разминавания напълно обезсмислят не само анализа на данните, но и самото им публикуване.
Потребление, внос и износ между 2006 и 2012-та – линк
Едно друго обяснение, разбира се, би било, че тези цифри показват злоупотреби в ЕСО и изкупуването на енергия. Това далеч не е толкова невероятно, като имаме предвид злоупотребите в сектора. Всъщност, идеята да има публичност на данните е именно, за да правим анализ на производството, потреблението, дефицитите и реалното състояние. Това, което получаваме обаче е една картинка, няколко видимо случайни цифри и гръмка декларация колко са прозрачни.
На няколко пъти съм споменавал, че е важно да използваме наличните данни и да показваме ползата от тях. В противен случай институциите ще имат повод да твърдят, че са направили усилие към прозрачност, но явно няма интерес. Качеството на данните обаче е от решаващо значение тук. Публикуват се някакви регистри и документи без яснота какво означават цифрите в тях, какво е качеството и кой отговаря за него. Всичко до тук е имитация на дейност.


Трябва ли да са задължителни ваксинациите?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/lSjW-M8eXDY/


От няколко дни в мрежата се върти подписка за отмяна на задължителните ваксини. До сега е подкрепена от около 3000 души и 4 организации, като се очаква до дни да бъде изпратена на държавните институции. Интересното на писмото е, че започва със следния текст:

Безспорно ваксините са едно от най-големите достижения на науката, но също така е факт, че в съвременното развито общество правото на избор и неприкосновеността на личността са императив, докато у нас по отношение на ваксинопрофилактиката подходът е авторитарен и противоречащ на гарантираното от европейското законодателство право на информация и избор.

Това е основата на аргументацията им защо имунизациите трябва да са само препоръчителни. Включени са и конкретни промени в закона за здравето, сравнение с други европейски държави и полемика за тоталитарни режими и „вредата“ от ваксините. Нека започнем от началото.

Законова основа
В тази подписка, както и повечето стайтове проповядващи отказ от ваксиниране, се цитира Конвенцията за правата на човека и биомедицината и по-специално чл. 2, чл. 5 и чл. 6 ал. 2:
Чл. 2: Интересът и благото на човека имат предимство над интереса на обществото или този на науката.
Чл. 5: Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове. Заинтересованото лице може свободно да оттегли съгласието си във всеки момент.
Чл. 6 ал. 2: Когато според закона непълнолетно лице е неспособно да даде съгласието си за дадена интервенция, тя не може да бъде извършена без разрешението на посочения от закона негов представител, власт, лице или инстанция…
Това, което винаги се пропуска обаче е чл. 6 ал. 1 и чл. 26.
Чл. 6 ал. 1: Освен ако разпоредбите на чл. 17 и 20 не предвиждат друго, върху лице, неспособно да даде съгласието си, не може да бъде извършена интервенция, освен ако тя не е от пряка полза за него.
Чл. 26: ал 1. Упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в тази конвенция, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето или правата и свободите на другите. ал. 2 Ограниченията по смисъла на предходната алинея не се прилагат за чл. 11, 13, 14, 16, 17, 19, 20 и 21.
Съвсем естествено, държавата е задължена да спазва личните права и неприкосновеност на всички граждани. Последните два члена обаче ни връщат отново в дебата за ефекта на ваксините. Медицинската общност е обединена около мнението, че ваксините имат безспорна полза за индивида, когато няма противопоказания за прилагането им в конкретен случай. В този смисъл, чл. 6 ал. 1 дава пълно право на държавата да поставя задължителни ваксини на всички деца отговарящи на условията при спазване на всички медицински стандарти. От друга страна, чл. 26 показва, че споменатите права на индивида може да бъдат нарушени, когато става въпрос за опазване на здравето и правата на другите. Силно инфекциозни болести като морбили и дифтерия са причината за сериозни епидемии и хиляди смъртни случаи преди откриването на ваксините за тях, че и на места дори в наши дни. Именно те са единствената открита защита, която обаче работи добре само, ако нивата на ваксинация са максимално високи.
Това обяснява решението на някои държави да въведат задължителна ваксинация. Дали е най-добрият подход за достигане на високи нива ще обсъдим след малко. Важното тук е, че Конвенцията за правата на човека предвижда обществото да може да откаже правото на родител да не ваксинира детето си, когато това застрашава здравето на детето и на всички останали. Някои твърдят, че така родителите имат право на обезщетения при доказани вредни последствия за децата им. Този материал разисква изключително подробно измеренията на това твърдение и защо е неприложимо при ваксините. По същата логика, родител неваксинирал детето си, което се разболее и зарази 10 други, трябва да бъде съден от заразените.
Текстът на конвенцията обнародван в Държавен вестник ще намерите тук, а това е оригиналният текст.
Помага ли задължението?
Това е по-скоро въпрос на психология и история. Едно такова задължение поставено в различни времена, общества и контекст ще има различен ефект. Важна е също съпътстващата информация, детайлите в закона и как точно е зададен въпроса. Известен е примерът за Холандия и Германия, където под 15% са се записалите да даряват органи, докато в държави като Австия и Белгия са над 98%. Причината е, че първите трябва проактивно да дадат съгласие, докато вторите изискват да се отпишеш, ако не желаеш. Хората просто не се решават да вземат такова трудно решение, но ефектът е коренно различен.
Затова е трудно да преценим до колко това задължение помага или пречи. Тук от голяма помощ е доклада на проекта VENICE. Той изследва всички аспекти на ваксинацията, контрола и образованието. Интересен е случая с Латвия и Словения. В Латвия ваксините са задължителни само за болничен персонал, но препоръчителни за всички останали. Словения е страната с една от най-строгите закони за задължителни ваксини.
WHO има прекрасни данни за покритието на ваксините и ни показва, че в Словения нивата на покритие на ваксините за дифтерия, тетанус, магарешка кашлица, полио, морбили и прочие се движат около 92-95%. Същите ваксини в Латвия имат покритие около 94-97%. Това е интересен резултат. Забелязва се, в Словения последващите ваксинации са често на същите нива, както първите, докато в Латвия са доста по-ниски, тоест много нямат пълна защита. Това може да обясни защо в Латвия заболелите от въпросните предотвратими болести са в пъти над тези в Словения. Виждаме и добър пример защо не може да се правят лекомислени изводи за ефекта от задължителните ваксинации.
В предишните си коментари често давах примери от Германия, където ваксините не са задължителни. При повечето ваксини нивата са 94-99% като показват растеж в последните години. Единствено ваксината за пневмококи е на доста ниски нива и липсва ваксина за туберколоза. В България всички нива са между 94 и 98% и по половината от показателите имаме по-високи стойности. Тоест привидно няма разлика в различните режими на ваксиниране.
Да направим ли ваксините препоръчителни?
Всички тези цифри показват, че е невъзможно да се прецени какъв би бил ефектът от отмяната на задължителните ваксини. Някои твърдят, че родителите биха ваксинирали повече децата си, макар да се съмнявам, че някой родител сега отказва ваксина напук на държавата. Навярно една полза би била намаляването на конспирациите, че държавата работи за печалбите на корпорациите. Съмнявам се обаче предвид параноичността на твърдящите го. В тази връзка е интересно да се каже, че докато ваксинацията за морбили струва 22 лв., лечението на дете заболяло от тази болест излиза 487 лв, при това ако няма по-сериозни усложнения. Немалка част отиват за лекарства, включително от джоба на родителите. Тоест, ако си говорим за конспирации, фармацевтичната индустрия и болниците биха само спечелили финансово от повече отказали ваксини.
Това, от което много се опасяват и което вече виждаме в страни като САЩ, Великобритания, Франция и Германия е, че много родители се отказват поради лични или религиозни убеждения. Много групи популяризират този отказ и убеждават, че болести като полиомиелит, магарешка кашлица и хепатит са редки и безобидни. Разбира се, пропускат факта, че причината да са редки е ваксинацията на всички останали. Опитът в други страни показва, че свалянето на задължението няма непременно да свали покритието, но е възможност. Епидемията от морбили през 2010-та, когато жертви на болестта бяха предимно неваксинирани роми показва, какво ще стане, ако позволим това да се случи.
Какво всъщност предлага подписката?
В предложението им има включен законопроект с конкретните промени. В него освен заличаването на думата „задължителни“, се забелязват и няколко други интересни промени. Една от тях е в чл. 59 и цели да не се позволи на министъра на здравеопазването да организира имунизационни и информационни кампании при отчитане на спад в имунизациите. Това трябвало да се прави само при настъпване на епидемия. Променя също чл. 88 добавяйки изискване лекарите изрично да информират родителите са рискове от ваксините. Тази промяна е странна, защото това е вече предвидено в точка 3 на ал. 1 – за нежелани реакции, болка и неудобства. Лекарите са длъжни да обяснят, че детето може да е раздразнено, да има лека температура или обрив, че трябва да се поставят свещички за температурата и ако не помогне, да се отиде на преглед.
Докато тези две промени целят да се ограничи механизмите за убеждаване на родителите да ваксинират, то вмъкването на „включително ваксините“ в чл. 89 си е нищо друго освен опит да разписване на спекулация в закона. Този член говори за „хирургични интервенции, обща анестезия“ и други процедури, „които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му“. Подписката изисква към това изречение да се добавят и ваксините, независимо, че нямат общо с контекста.
Не, благодаря
Тези няколко примера говорят, че предложените в писмото промени не целят просто отмяна на задължителната ваксинация, а вкарване на твърдения в закона за здравето, които нямат научна и медицинска основа. Така обещаващото начало на писмото – че ваксините са безспорно ваксините са едно от най-големите постижения на науката – е нищо повече от подмамване на повече подписи и скриване на същността на исканията.
До тук показахме, че е трудно да се прецени дали психологическият ефект на задължението да се ваксинира помага или пречи на новото на имунизациите. Бих подкрепил всяка подписка, която показва ясно, че махането на това задължение би увеличило броя на децата с пълен набор ваксини в България. Подписката, която ще видим в близките дни, обаче не би направила нищо повече, от това да даде повече инструменти в ръцете на отричащите ваксините. Ефектът от предложените мерки може да бъде единствено и само намаляване на покритието и поставяне на повече деца в риск.


ПИК

Post Syndicated from RealEnder original http://alex.stanev.org/blog/?p=358

На никой не му е необходим електронен подпис сам по себе си. Той е точно толкова използваем, колкото различни електронни услуги хората и бизнеса могат да достъпят и по този начин спестят време->пари. Често електронният подпис се набавя само за използването на една конкретна електронна услуга и чак по-късно се откриват новите възможности. еПодписът, издаван и управляван по сегашната схема е към момента единствената приета в България и ЕС технология, гарантираща авторството на подписаното съобщение, неговата автентичност, цялост и неотменяемост (non-repudiation).
На този фон, онзи ден чета това. Освен непосредственият популистки ефект, ако това стане ще бъде и вредно за и без това хилавото електронно управление в България. Връща ни към момента, в който институциите се занимават с несвойствени дейности – издаване и поддържане на персонални кодове, задължително различни и по различни правила. Издаването на ПИК е по подобен начин на електронния подпис, но не ходиш на едно място, веднъж на една до три години, а във всяка институция; не може да се използва навсякъде по сходен начин, а според каквито бюрократични правила са генерирали локалните публични администратори; сигурността не е много по-висока от тази на име+парола, прави възможни цели класове MitM и side channel атаки, няма възможност за стандартно криптиране + липсва концепцията за неотменяемост, при която не може след това да кажеш “не бях аз”.
И за да не бъде голословно, ето няколко идеи какво трябва да се направи според мен, по групи:
За Държавата:

Вместо да подкрепя ретроградни схеми, технологично подходящи за края на 90-те, да промотира използването на Квалифициран електронен подпис, чрез въвеждането на допълнителни отстъпки, правещи го икономически ефективен;
Вместо институциите да мерят колко десетки-стотин-ХХХ нужни общо на 0.5% от потребителите електронни услуги са внедрили, да си погледнат обобщените статистически анализи и да реализират приоритетно най-използваните и с най-голяма административна тежест;
Когато се замислят нови режими и промени на съществуващите, да се използва момента и за електронизация на процеса – завърти ли се колелото веднъж, нещата винаги стават по-трудно и стресово за потребителите и администрацията;
Три институции предоставят около 90% от всички използвани електронни услуги в България. Добри или лоши, те работят и всеки ден десетки хиляди си спестяват много нерви и време. В “нормална” държава тази практика ще се мултиплицира и доразвие, но при нас да откриеш колелото и след това да се похвалиш си е в реда на нещата.

За доставчиците на удостоверителни услуги:

Профилите на издаваните сертификати продължават да се различават, което от своя страна затруднява разработчиците;
Има дори един доставчик, който в опита си да е by the book, така се е увъртял, че част от най-разпространените библиотеки за работа със сертификати не могат да им парснат публичните части коректно. Ако толкова държаха да издават така, нормалното продължение би било да се пуснат бъгове, да напишат малко код с pull request, където е възможно. Ама не, дебелокожото “ние сме си ОК и си издаваме така” е широко разпространено…

За разработчиците на електронни услуги:

Коректната имплементация на подписване+верификация не е тривиална задача. Не я подценявайте. Вижте кой какво е направил и питайте, поне първия първия път, когато ви се налага да създадете нещо в областта;
Когато трябва да се направи горното, но многоплатформено е още по-криво. Обикновено това е последна грижа и на клиента, та все не остава ресурс за него. Планирайте добре, натиснете клиента – отложите ли многоплатформеността, може да отнеме години, а междувременно увеличаващите се потребители на алтернативни OS с право ще ви “хранят”. Грубо и звучно.

За потребителите:

Огледайте се. Страниците на доставчиците на удостоверителни услуги са добро начало за старт. Може да се окаже, че това, което ви е необходимо е вече разработено и внедрено. И цената на подписа ще е една добра инвестиция;
Натискайте институциите, където смятате, че може да се подобри нещо. Където нещо може да се електронизира. Където липсват услуги, а ви трябват. Обратната връзка не винаги отива в кръглата папка и ще помогне приоритизацията и планирането на задачите.

 
P.s. Написаното е мое лично мнение, което не е задължително да съвпада с позицията на споменатите и тези, които ще се разпознаят.

„Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще“ – човешкият избор в центъра на пътуването

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2014/05/24/x-men-days-of-future-past/

Напоследък четем все повече книги и гледаме все повече филми в жанра антиутопия – откриваме нови и нови апокалиптични сценарии, в които планетата ни е замърсена, населението – намалено чрез изтребление и/или поробено, и то не от извънземни. Това, което силно ни привлича и което популярната култура ни предлага, е всъщност отражение на собствените ни страхове – страховете от война, от екологична катастрофа, от всякакви беди, породени от човешката алчност и от човешката склонност към неприемане на различните. Чрез книгите и филмите съзнателно или несъзнателно все по-често търсим отговор на въпроса: как може да се избегне това?
1
Вече сме гледали общо шест игрални филма за Х-Мен. Тяхната популярност е огромна, но това важи и за опасността от изхабяване на героите и стесняване на кръга от зрители само до най-запалените читатели на комиксите. Това обаче все още не се е случило.
Трилогия, развиваща се в началото на XXI век („Х-Мен“, „Х-Мен 2“, „Х-Мен 3: Последен сблъсък“), една предистория и една следистория на отделен герой („Х-Мен началото: Върколак“ и „Върколака“), както и една предистория на целия екип, развиваща се през 60-те на ХХ век („Х-мен: Първа вълна“) – какво повече може да се направи, ще се запитат по-незапознатите зрители?
Още много може да се направи, ще отговори всеки, който е по-запознат със света на Х-Мен и на супергеройските комикси като цяло.
Защото тези комикси не само ни дават страхотни герои с готини сили, но и истории, чието богатство не знае граници. И понякога само една-единствена история е достатъчна, за да задвижи отново колелото на филмовата поредица и да върне магията.
2.
„Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще“ е сюжет от броеве 141-142 на „Uncanny X-Men“, публикувани през далечната 1981 г. Наистина далечна, защото антиутопичното бъдеще, което обрисува, се развива в тогава тънещата в мъглите на неизвестното бъдеще 2013 г. Стражите – гигантски роботи, създадени, за да подчиняват мутантите – затварят всеки с Х-гени в трудови лагери. В комикса малкото свободни Х-Мен изпращат ума на възрастната Кити Прайд в по-младото й Аз. Кити от настоящето води Х-Мен към предотвратяването на фатален момент в историята, който ще подбуди антимутантската истерия – убийството на сенатор Кели, извършено от Мистик.
През 1993 г. историята е претворена в двоен епизод на анимационния сериал „Х-Мен“. Вместо Кити в настоящето (през 90-те) от бъдещето идва мутантът Бишоп, който атакува член на Х-Мен заради все още несъстоялото се убийство на сенатор Кели.
Историята несъмнено е любима за феновете, защото през 2001 г. те поставят този комикс на 25-то място в топ 100 на най-добрите комикси на „Marvel“ за всички времена.
И ето я магията за филмовата поредица за Х-Мен – двете времеви линии в сюжета правят възможно той да бъде продължение едновременно на успешната трилогия и на също така любимата предистория „Х-Мен: Първа вълна“. Така можем да видим всичките си любими герои накуп (че дори и с няколко допълнения) и те да обединят сили срещу настъпилия/настъпващия апокалипсис.
3Назад във времето се връща Върколака – понастоящем най-популярният герой, при това единственият от Х-Мен със самостоятелни екранизации. Кити отново има своята роля – силите й са се разширили и развили и именно тя го изпраща в миналото.
Всичко това звучи много обещаващо и много амбициозно, но дали резултатът е на ниво?
Още в първите секунди на филма усещам, че отговорът ще бъде да – чувам думите на Професора, виждам картини на страшното бъдеще. Чудя се – как нещата са се объркали така и защо?
И ето ги добре познатите герои от трилогията – Кити, Колоса, Върколака, възрастните Професора и Магнито – както и новопоявилите се Блинк, Бишоп, Сънспот, Уорпат. А враговете им… о, враговете им са нещо, което не сме виждали нито в комикса, нито в анимацията, нито дори във фенфикшъните с най-развинтена фантазия, вложена в тях.
Стражите са по-ужасни от всичките си образи досега, защото имат способността да се променят.
5Също както в комикса, причината на бъдещия апокалипсис е Мистик. Но не само заради убийство, с чието извършване тя без да иска отприщва антимутантските настроения и бъдещата война, а и заради уникалните й гени, които са направили Стражите наистина непобедими.
В повечето филми за Х-Мен имаме конкретен мутант, който се оказва двигател на действието заради уникалните си сили. В първия филм това е дарбата на Плевел да изсмуква и прихваща чуждите способности, във втория – регенерацията на Върколака, а в третия малкият Лийч, умеещ да блокира способностите на околните, е превърнат в източник за тъй наречено „лекарство“ срещу мутиралите гени, което предизвиква нов разрив в обществото.
Също както и предишните филми за Х-Мен, и в „Дни на отминалото бъдеще“ е поставен въпросът за приемането на различните. И то отново от двете гледни точки – различните мутанти-изроди в очите обикновените хора заплашват самото им съществуване, а различните недоразвити човеци от гледна точка на Магнито могат да бъдат единствено военен враг.
Най-съдбоносният избор в „Дни на отминалото бъдеще“ е в ръцете на Мистик. Тя ни е позната от трилогията като бездушна убийца и от предисторията като добро момиче, тръгващо по лош път заради обикновеното желание да си намери място под слънцето – и именно сега трябва да разберем как тези две толкова различни по характер героини са всъщност един и същи човек.
„Не искам вашето бъдеще. Не искам вашето страдание!“ – роптае младият Чарлз Екзевиър. Непроменимо ли е бъдещето? Обречена ли е Мистик да се превърне в злодей? Обречено ли е човечеството на война, робство и смърт, или има начин крахът да бъде избегнат?
„Дни на отминалото бъдеще“ отговаря на този и на много други въпроси по фантастичен начин. 6Показва ни всичките ни любими герои на едно място, но най-важното – и трансформацията на основните персонажи. Виждаме младият учен Ханк Маккой, който все още не е приел напълно Звяра в себе си, както и Магнито, който с бодри крачки се е устремил към злодея, когото познаваме. Виждаме, че пътят на младия Чарлз Екзевиър към Професор Х далеч не така безпроблемен, както сме си мислели. Виждаме съдбовната важност на човешкия избор. Защото именно в избора е отговорът – в него е бъдещето и от него зависи какво ще е то.
„Дни на отминалото бъдеще“ ни предлага това, както и други послания, а също и много екшън, страхотен, заради фантастичните сили на героите. Типичното за „Х-Мен“ чувство за хумор също не е пропуснато, а Живака надминава всичките ми очаквания към екранизирането на този герой – сериозно, мислиш си, че вече няма как да те изненадат с поредния як мутант и се оказва, че не е съвсем така. 🙂
Едно е ясно – Х-Мен са много далеч от изчерпване на големия екран и отсега нямам търпение за следващия, осми филм от поредицата – „Х-Мен: Апокалипс“, 2016 г. Кой е Апокалипс ли? Един много, ама наистина много обещаващ злодей…
7

Разпределен WPA PSK одит

Post Syndicated from RealEnder original http://alex.stanev.org/blog/?p=291

Алгоритъмът за оторизация към WPA/WPA2 мрежи не е дълбоко пазена тайна и е доста добре описан. Това, което затруднява “пробиването” му са 4096-те SHA1 итерации + HMAC-SHA1 и минималната дължина на ключа от 8 байта, което дори и за съвременен процесор е тежка задача. Често потребителите смятат, че просто слагането на “някаква парола” прави безжичната им мрежа достатъчно сигурна.
Offloading-а на изчисленията върху графична карта (GPU) ускорява значително процеса поради специфичната архитектура на този вид хардуер. Съществуват платени и свободни(pyrit) имплементации за такъв вид атаки, като съвсем наскоро oclHashcat-plus също се сдоби с такава поддръжка.
За целите на одита на безжичните мрежи или ако просто искате да проверите дали някой не е прихванал и изпратил WPA handshakes към вашата мрежа за чупене, създадох Distributed WPA PSK auditor. Услугата приема WPA handshakes в libpcap формат и поддържа специално създадени и уникално филтрирани списъци с думи(wordlists). Самият сървър не извършва cracking процеса, като това се прави от потребители, които автоматизирано с помощта на help_crack свалят поредния packet capture и wordlist и тестват за съвпадение. Скрипта е написан на python и е многоплатформен. За момента под Windows се поддържа aircrack-ng, а под posix системи pyrit и aircrack-ng. Можете да видите открития PSK само за мрежи, информацията за които сте качили вие самите, като преди това е необходимо да сте си генерирали уникален ключ. Повече информация можете да откриете на самия сайт.
Идеята за всичко това дойде от sorbo, който поддържа wpa.darkircop.org. DWPA е написан от нулата и има доста разлики и подобрения – по добро управление на речниците, многоплатформеност на help_crack, специално създадени речници с помощта на wlc, оторизационна схема за достъп до откритите PSK и много други.
Когато пооправя сорса, ще го пусна с отворен код. Междувременно, можете да помогнете като дарите CPU/GPU чрез help_crack.

Маки суши

Маки сушиОт доста време се каним да си спретнем едно домашно приготвено суши. Откакто откриха новия мол на Цариградско шосе, редовно хапваме рибките в Happy-то на последния етаж – при кината.
Може би трябва да уточним, че съществуват много и различни видове суши. Аз лично съм фен на макитата – това са може би най-разпространения вид, който се навива в кори от водорасли във вид на големи пури, а след това пурите се режат на шайби.
Напазарувахме необходимите продукти от няколко магазина в същия мол:

Листове нори от сушени водорасли – 5 листа
Ориз за суши – 500 гр.
Пушена сьомга 100 гр.
Скариди – 250 гр.
Сурими (рулца от раци) – 100 гр.
Авокадо – 1 бр.
Краставица (по-плътна) – 1 бр.
Бамбукова подложка за навиване

Прибрахме се и action! Първо проверихме в наличната домашна готварска литература какво пише по темата – почти нищо. После проверихме какво пише в Интернет по темата – доста.
Оризът: преди да се вари се маринова със сол, захар и оцет. В някои рецепти в маринатата слагат оризов оцет, също слагат и саке (оризова ракия)… ама ми се вижда много оризово. А и поради липсата на оризов оцет и саке – използвахме просто балсамов оцет. Първо оризът се мие със студена вода, докато не спре да пада бяло от него. После се накисва в студена вода 1½ количеството ориз за ½ час. След това, без да се изцежда водата, в която е киснал се слага да заври на слаб огън и се вари, докато попие всичката вода, като се бърка непрекъснато (около 10 – 15 минути). След като се свари, оризът се маринова и се разбърква хубаво и се захлупва с капака. Така втасва още 10 – 15 минути. Пропорцията за маринатата е следната: за 5 листа нори – 250 гр. ориз; на този ориз се слагат 1½ ч.л. сол, 1½ кафява захар, оцет на око – докато потъмнее леко.
Плънката: по заведенията я пестят, а като гледам цените на продуктите, не мисля, че тя е най-скъпата съставка. Освен това в зависимост от вида на маки сушито има такива, които са с един вид плънка и такива които са с различни плънки. Ние избрахме с различни. Нарязахме едно авокадо на лентички – то има приятен мазен вкус, по-скоро няма вкус, а просто придава мазно усещане… странно е, трябва да сте опитвали авокадо, иначе не може да се опише. Освен него и една краставица на лентички. По оригиналната рецепта краставицата не се бели. Също и пушената сьомга. Може и сурова, но се препоръчва да се замрази дълбоко за 24 – 48 часа, за да няма паразити в нея. При мариноването за опушване също умират. Всъщност рискът при сушито е от паразити в суровата риба. Подозирам, че с маринована червена херинга също може да се получи доста добре – продава се в на салатния щанд в Кауфланд и другаде почти не съм я намирал. Също 250 гр. замразени скариди ги сварихме в подсолена вода. Беленето си е пипкава работа, но ако скаридите са едри и хубави – не е толкова страшно. Също сурими, известни сред народа като ролца от раци, но в действителност е мляно месо от риба, което се овкюсява с подправки, пресова се и се боядисва – за да наподоби рачешко месо.
Нори – това са листовете от сушени водорасли, от които се навива маки сушито. В био магазина в мола продават няколко вида. Качеството на листовете зависи от няколко неща – да не се чупят лесно, да са светло зелени на цвят – като остареят стават тъмно зелени или дори кафяви. Да нямат дупки.
Навиването – става по-лесно с подложка от бамбукови пръчици. Листът нори се слага върху подложката и върху него се разстила тънък слой ориз. Разстилането е една от най-големите тънкости при сушито или по друг начин казано – беше една от най-сложните операции за нас. Слоят трябва да е възможно най-тънък, като в същото време не трябва да има дупки. Задачата се усложнява от факта, че оризът е доста лепкав. Задължително трябва да е истинал към момента на полагането му. В горния край на листа трябва да се остави ивица около 1 см. за да се загърне накрая.
След като се растели оризът, в долния край на листа, но не съвсем близо до ръба се подрежда плънката. Ние слагахме няколко стръка авокадо, няколко стръка краставица и един от видовете морски продукти – сьомга, скариди или сурими. В различните рецепти се слагат още маринован кисел лук, крема сирене тип Филаделфия, риба тон и други мариновани риби, както и други зеленчуци.
Навиването започва от долния край постепенно нагоре. Когато се стигне горния край – оставената свободна ивица загръща цилиндъра и така не остава откъде да се изсипе оризът или плънката. След това се стиска, така че да се пресова – да не остават рехави места в ориза и между плънката. Понеже оризът е лепкав – цялото маки се стяга и не се разпада лесно. Тази операция става най-лесно с въпросната подложка за навиване. Тя е от бамбукови пръчици сплетени с тънко канапче. Като се навие макито, може отвън да се стисне с ръка – въженцата се свиват, а клечките се сгъстяват и сплескването е лесно. Понеже отвътре клечките са овалки – не разкъсват листа нори.
Нарязването беше вторият момент, в който срещнахме проблем. Всъщност проблемът беше в ножа – не беше достатъчно остър. След като сплескахме първото маки, специално наточих един голям нож. На второто и третото вече нямаше проблеми. Добре е при рязането да има още две ръце, които да помагат, като държат от другия край макито, за да не се разкъса нори листът и да не се развие. Също проблем прави лепкавостта на ориза и твърдостта на плънката. Когато ножът започне да минава през макито, оризът е мек и ножът потъва до сърцевината. Там среща авокадото, което е твърдо и ножът запира. Ако се натисне по-силно – има опасност да се сплеска цялото маки. Затова рязането трябва да става с прав, а не назъбен нож с дълги постъпателно-възвратни движения. Да обаче, понеже оризът лепне – залепва за ножа, затова след всяко маки трябва да се измие с гореща вода.
След като се нареже на шайби, добре е да се охлади в хладилник за час два, освен ако всички продукти не са предварително охладени. Също е добре да се завие със стреч фолио или капак, защото 1) оризът поглъща всички миризми от хладилника; 2) рибата омирисва всичко останало в хладилника; 3) ако имате no frost система, всичко ще изсъхне за 2 часа в хладилника.
Вече охладеното суши се сервира с уосаби и/или паста от хрян. Понеже и двете са люти ги пропуснахме. Освен това се сервира и малка купичка със соев сос. Всяка шайба се топи в соса и се яде.
В интерес на истината – получи се доста над очакванията ми. Още първото маки суши имаше автентичен вкус. Поне сравнено със сушитата от три заведения, които вече съм ял. Е – първото се сплеска при рязането и се наложи да го изядем с ръце. Но на последния лист вече придоби направо търговски вид. Явно не е чак толкова трудно. Като изключим времето за подготовка на ориза – останалите неща стават относително лесно и бързо. Аз съм доволен и подозирам, че занапред ще го правим още доста пъти.
Между другото – не всички хора харесват вкуса на сушито. Ако имате съмнения или ако не обичате сладко-кисели ястия или риба, по-добре първо опитайте суши в ресторант. Вече не е чак толкова скъпо удоволствие. Малки порции от 4 шайби се сервират между 2 и 5 лв. Ако сте опитали и вече знаете, че ви харесва – опитайте и вкъщи!
Тук малко снимки