Tag Archives: еспч

ЕСПЧ: полицейски разследвания и право на личен живот

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/16/echr_8-2/

Стана известно решение на Съда за правата на човека по делото Benedik v Slovenia (62357/14).

Според ЕСПЧ словенските власти са нарушили Конвенцията, като са позволили на полицията без съдебно разпореждане да издирва дистрибутор на детска порнография в партньорска мрежа.

През 2006 г. полицията в Швейцария информира свои колеги в Словения за динамичен IP адрес, който се използва в мрежа за споделяне на файлове от тип “peer-to-peer”, която включва споделянето на снимки или видеоклипове с детска порнография.

Словенската полиция изисква  от местния доставчик на интернет услуги информация за потребителя, на когото е предоставен съответния  IP адрес.  Полицията прилага разпоредба от Наказателно-процесуалния закон, която  позволява да изискват информация от доставчик на електронни данни за потребители на определени средства за електронна комуникация.

IP адресът първоначално идентифицира бащата на Игор Бенедик като абонат на въпросната интернет услуга, но впоследствие става ясно, че извършителят е Игор Бенедик. Той отрича да е извършил престъпление, но   е осъден за престъпление, свързано с  производството, притежаването или разпространението на детска порнография.

Полицията действа без издаден съдебен акт. ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност и изяснява изискването действията да бъдат  “в съответствие със закона”: първо,   мярката трябва да има някаква основа във вътрешното право. Второ, вътрешното право трябва да бъде достъпно за съответното лице. Трето, засегнатото лице трябва да е в състояние да предвиди последиците от вътрешното право за него и четвърто, вътрешното право трябва да бъде съвместимо с върховенството на правото. [122]

Съдът също така подчертава, че националните органи, и по-специално съдилищата, трябва да тълкуват и прилагат националното законодателство    в съответствие с принципите на Конвенцията, тълкувани в светлината на практиката на Съда. [123]  В конкретния случай, ако се приеме, че получаването от полицията на абонатна информация, свързана с въпросния динамичен IP адрес, има някаква база в националното право, Съдът трябва да провери дали този закон е достъпен, предвидим и съвместим с принципите на правовата държава.

Съвместимостта с принципите на правовата държава изисква вътрешното право да осигурява адекватна защита срещу произволна намеса в правата по член 8. Следователно Съдът трябва да се увери, че съществуват адекватни и ефективни гаранции срещу евентуални злоупотреби. Тази оценка зависи от всички обстоятелства по случая, като например естеството, обхвата и продължителността на евентуалните мерки, основанията, необходими за тяхното разпореждане, органите, компетентни да разрешават, извършват и контролират тях, както и вида на средствата за защита.

Съдът би искал да подчертае, че Конвенцията за киберпрестъпленията задължава държавите да предприемат мерки като събирането на данни за трафика в реално време. Съгласно член 15 от тази Конвенция обаче такива мерки “подлежат на условия и гаранции, предвидени в националното законодателство на [страните по договора]” и   inter alia , включват съдебен или друг независим надзор”.[126]  Член 37 от Конституцията изисква съдебно разпореждане за всяка намеса в личния живот, следователно  разкриването на абонатна информация, свързана с определен динамичен IP адрес, по принцип изисква съдебна заповед и не може да бъде получена с обикновена писмена молба от полицията.

ЕСПЧ констатира, че правната уредба не отговаря на стандарта на Конвенцията, не  е ясна, няма предвидени гаранции  срещу злоупотреби от страна на полицията и независим съдебен контрол. Нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

ЕСПЧ: Турция ограничава свободата на политическите дебати

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/13/echr_10-3/

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие две важни решения по дела, заведени от двама видни журналисти, задържани в Турция след опита за държавен преврат от 15 юли 2016 г. И в двата случая –  Mehmet Hasan Altan v. Turkey и  Şahin Alpay v. Turkey – съдът установява нарушение на  правото на свободно изразяване на мнение (чл.10 ЕКПЧ).

Мехмет Хасан Алтан и Шахин Алпай са известни с критичните си виждания за политиката на правителството. Двамата журналисти са арестувани   от лятото на 2016 г. и са обвинени въз основа на писани от тях статии и публични  изявления, в опит за промяна на конституционния ред от името на терористична организация. Мехмет Хасан Алтан  е осъден на  доживотен затвор.

ЕСПЧ пояснява, че съществуването на извънредна ситуация не може да служи като претекст за ограничаване на свободата на политическите дебати, която е в основата на концепцията за демократично общество. Дори в извънредно положение  държавите – страни по Конвенцията трябва да  положат всички усилия за опазване на ценностите на едно демократично общество като плурализъм, толерантност и свобода на изразяване.

Задържането  и наказателното преследване на журналистите неизбежно имат смразяващ ефект върху свободата на изразяване чрез сплашване на гражданското общество и заглушаване на несъгласните гласове в Турция.

Според ЕСПЧ изразените мнения, които не представляват подбуждане към насилие, не са свързани с извършването на терористични актове  и не насърчават насилието, не трябва да бъдат ограничавани.

ЕСПЧ смята, че една от основните характеристики на демокрацията е възможността за решаване на проблеми чрез публични дебати и че демокрацията изисква свобода  на изразяване. Критиките към правителството и публикуването на информация, разглеждана от лидерите на дадена държава като застрашаваща националните интереси, не бива да са основание за наказателни обвинения в тероризъм или разпространение  на терористична пропаганда.

Нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

ЕСПЧ: политическо слово

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/13/echr_spain/

.
Съдът за правата на човека се е произнесъл с решение по делото  Stern Taulats и Roura Capellera срещу Испания. Съдът  единодушно приема, че има нарушение на член 10 (свобода на изразяване) на Европейската конвенция за правата на човека.
Делото се отнася до осъждането на двама испанци за изгаряне на снимка на кралската двойка по време на публична демонстрация във връзка с официалното посещение на краля в град Жирона.  Съдът констатира по – специално, че става дума за политическо слово, критика на институцията на монархията  и по-специално на монархията в Кралство Испания. Съдът намира също, че събитието не надминава определена допустима степен на провокация, за да се предаде ефективно критичното послание на демонстрантите.
Обсъждайки внимателно контекста и последиците ЕСПЧ стига до извода, че действието в конкретния случай не представлява подбуждане към омраза или насилие.
Намесата е била предписана от закона, има легитимна цел защита на доброто име на другите. Но присъда лишаване от свобода не е  пропорционална на преследваната легитимна цел (защита на доброто име), нито е необходима в едно демократично общество.
Нарушение на член 10 ЕКПЧ.
.
Повече за свободата на изразяване в Испания – в тази публикация.
Снимка: Joan Sabater  via El Pais
 .

ЕСПЧ: общественият интерес от информиране за злоупотреби в прокуратурата надделява

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/06/echr-23/

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Guja v. Moldova.

Гуджа, бивш ръководител на отдела за пресата на прокуратурата в Молдова, твърди, че правото му да разпространява информация е било нарушено, когато е бил освободен от прокуратурата за разпространение  на получени в прокуратурата писма.

Фактите

Води се наказателно разследване срещу четирима полицейски служители.  Те изпращат писма до  президента, премиера и заместник-председателя на парламента г-н Мишин.  Мишин изпраща писмо до прокуратурата и скоро  наказателното производство срещу тези четирима служители е прекратено.

По същото време властите призовават за спиране на корупцията, включително опитите на институциите да оказват натиск върху  съда и прокуратурата.  В такъв контекст Гуджа изпраща копия от писмата, получени в главната прокуратура, до пресата. Писмата  не са били означени като конфиденциални.

След публикуване  на статия в пресата Гуджа е уволнен. Съдилищата в Молдова потвърждават уволнението.

Решението на ЕСПЧ

Гуджа твърди, че правото му да разпространява информация е нарушено.

ЕСПЧ приема, че уволнението на Гуджа от работата му за разпространение на писмата представлява намеса на публичен орган в правото  на свобода на изразяване съгласно чл.10 ЕКПЧ. Прилагайки теста за пропорционалност, ЕСПЧ посочва, че намесата би била нарушение на член 10,  ако  не е предписана от закона, не преследва една или повече законни цели по чл.10. 2  или не е необходима в едно демократично  общество  за постигането на тези цели.

ЕСПЧ установява, че  публикуването на писмата е основателно.

90. Съдът отбелязва, че е в обществен интерес да се запази доверието в независимостта и политическата неутралност на органите на прокуратурата на дадена държава […]

91. Съдът обаче счита, че общественият интерес от разкриване на информация за ненужен натиск и злоупотреби в рамките на прокуратурата е толкова важен в едно демократично общество, че той надделява над интереса за запазване на доверието на обществото в Главната прокуратура. В този контекст отново подчертава, че откритата дискусия по теми от обществена гледна точка е от съществено значение за демокрацията и трябва да се има предвид голямото значение на това да не се обезсърчават членовете на обществото да изразяват своето мнение по тези въпроси.

Европейския съд по правата на човека – голяма камара –  постановява, че Молдова е нарушила правото на Гуджа на свобода на изразяване и  установява, че уволнението на Гуджа е неоправдана намеса в правото на рзпространяване на информация. Въпросните теми –   независимостта на съдебната система и неправомерното поведение на важна политическа фигура – са от голям обществен интерес. Наложената на Гуджа санкция е  особено непропорционална в светлината на смразяващия ефект, който санкцията може да има в бъдеще върху готовността на държавните служители да реагират на злоупотреби и нарушаване на закона.

Намесата на Молдова в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване не може да бъде оправдана като  необходима в едно демократично общество.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

ЕСПЧ: прилагане на решенията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/14/%D0%B5%D1%81%D0%BF%D1%87-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/

Съд за правата на човека:

10-те държави с най-голям брой на  решенията,  които все още очакват прилагане: Италия, Русия, Турция, Украйна, Румъния, Унгария, Гърция, България, Молдова и Полша.

Източник:

The implementation of judgments of the European Court of Human Rights (2018)

 

ЕСПЧ: неправителственият сектор има закрила, сходна с тази на пресата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/14/echr_ngo_gra/

Стана известно решение на ЕСПЧ по делото GRA Stiftung gegen Rassismus und Antisemitismus v. Switzerland.

GRA Stuftung Rassismus Und Antisemitismus (Фондация GRA срещу расизма и антисемитизма) е швейцарска неправителствена организация, която насърчава толерантността и осъжда расово мотивираната дискриминация.

Швейцарски политик подкрепя ограничения за исляма :  швейцарската  култура, основана на християнството, не може да се позволи да бъде заменена от други култури,  забраната на минаретата е  израз на запазването на швейцарската идентичност и др.под.

Неправителствената организация  окачествява някои от изказванията като расистки в публикация  на сайта си, наречена “Хронология – вербален расизъм”. Политикът осъжда организацията за засягане на доброто му име. Тя се обръща за защита към съд в Страсбург.

Европейският съд  за правата на човека прилага теста за пропорционалност и  констатира, че

  • има намеса в свободата на изразяване;
  • намесата е предвидена в закона (защита от дискриминация);
  • намесата има легитимна цел – защита на правата на другите.

Необходима ли е намесата в едно демократично общество? ЕСПЧ обсъжда баланса на чл.8 (личен живот) и чл. 10 (свобода на изразяване).

Преди всичко съдът взема отношение към свободата на изразяване, упражнявана в неправителствения сектор: когато една неправителствена организация  обръща внимание на въпроси от обществен интерес, тя упражнява роля на обществен  наблюдател  със сходно значение като тази на пресата  – поради което има  закрила по Конвенцията,  подобна на тази, предоставена на пресата.

По отношение на баланса ЕСПЧ смята, че  използването на термина ” вербален расизъм”

  • е подкрепено с факти и има фактическа основа;
  • е в контекста на интензивен обществен дебат дали строителството на минарета трябва да бъде забранено в Швейцария (политическо слово);
  • “вербален расизъм” представлява ценностна преценка;
  • санкцията има смразяващ ефект върху участник в обсъждането и нагласата му да критикува политическите изявления в бъдеще.

Заключение:   националните съдилища не са балансирали в достатъчна степен правото на зачитане на личния живот на политик срещу правото на  свободно изразяване на мнение.

Нарушение на член 10 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (свобода на изразяване).

ЕСПЧ: анонимно разпространение на снимки на бюлетини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/09/art_10_app_elections/

На 23 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕКПЧ) постанови решението си по делото Magyar Kétfarkú Kutya Párt срещу Унгария относно мобилно приложение (“app”), което позволява на гласоподавателите да споделят   анонимни снимки на техните бюлетини.

Съдът е постановил, че глоба, наложена на политическа партия за разпространение на мобилното приложение,  нарушава правото на партията на свобода на изразяване.

Жалбоподателят в случая е унгарската политическа партия Magyar Kétfarkú Kutya Párt. Три дни преди  референдум в Унгария жалбоподателят предоставя мобилното приложение на разположение на избирателите. Приложението позволява  на гласоподавателите да качват и да споделят снимки  на техните бюлетини  и също така дава  възможност на гласоподавателите да обяснят причините за това как те гласуват. Публикуването и споделянето на снимки е анонимно.  Националната избирателна комисия се произнася, че приложението нарушава принципите за справедливост на изборите, тайна на гласуването и правилното упражняване на правата и налага глоба от 2 700 евро.   Унгарският върховен съд  потвърждава решението на Комисията относно нарушение на принципа за правилното упражняване на правата и отменя останалата част от решението,  тъй като няма регулиране, забраняващо на гласоподавателите да правят снимки  в кабините за гласуване, при това   тяхната самоличност  не може да бъде открита чрез мобилното приложение. Има и обществен интерес от документиране на проблеми в хода на протичане на гласуването.

ЕСПЧ  прилага теста за пропорционалност.

  • Дали  има намеса в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване – отговорът е положителен.
  • Дали намесата  има легитимна цел.  Правителството не е представило свидетелства, че в процедурата за гласуване е възникнал проблем поради публикуването на изображения на тези бюлетини – което да налага ограничаване на използването на мобилното приложение.  Приложението за мобилен телефон  притежава комуникативна стойност и   представлява средство за изразяване по въпрос от обществен интерес, защитен от член 10 от Конвенцията. Действията, предприети от жалбоподателя, се ползват със защита съгласно член 10 § 1 от Конвенцията и  следователно  санкционирането му нарушава правото на свобода на изразяване.

Санкцията, наложена   за експлоатацията на мобилното приложение, не отговаря на изискванията на член 10, параграф 2 ЕКПЧ.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

EСПЧ: когато телевизията излъчи депутат, записан със скрита камера

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/23/echr_10-2/

ЕСПЧ се произнесе по делото Alpha Doryforiki Tileorasi Anonymi Etairia v. Greece.

Решението се отнася до прилагането на чл.10 ЕКПЧ в случаите на използване на скрита камера. Решението е интересно, защото частично признава правото на запис и излъчване и частично – не.

Дружеството-жалбоподател  е собственик на гръцкия телевизионен канал ALPHA. Телевизията излъчва  три клипа, заснети със скрита камера. В първия видеоклип А.С., след това член на Гръцкия парламент и председател на комисията по   хазарт, е показан да влиза в  зала за хазарт и да играе на две машини. Второто видео показва срещи на А.С. по повод заснетото първо видео.

Телевизията смята, че  използване на скрита камера е оправдано поради това, че А.С. е публична личност, има  обществен  интерес – доказан  и от факта, че излъчването е довело до освобождаването на А.С. от парламентарната група на съответната политическата партия – според телевизията това е резултат не само на хазартните игри на А. С., но и на факта, че той се е опитал да преговаря с репортерите. Използването на скрита камера   било изключително и служело за получаване на информация, която не би могла да бъде проверена по друг начин, тъй като никой нямало да повярва на твърденията на журналистите, ако са докладвали за проблема, без да излъчват  изображения. Медийният регулатор обаче санкционира телевизията.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност и като начало намира, че е налице намеса в свободата на изразяване. Съдът отбелязва, че последователно е постановявал, че свободата на изразяване включва публикуването на снимки (Von Hannover)  и излъчването на видеоклипове (Haldimann).  Намеса в свободата на изразяване би нарушила Конвенцията, освен ако не отговаря на изискванията на член 10, параграф 2. Следователно Съдът трябва да определи дали намесата е “предвидена от закона”, дали “преследва една или повече от законните цели, изложени в чл.10.2”, и дали е “необходима в едно демократично общество” за постигането на тези цели.

Оспорваната намеса е “предписана от закона” в Гърция. Тя има законна цел да защити доброто име на засегнатото лице. Дали намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване е “необходима в едно демократично общество” по смисъла на член 10 § 2 от Конвенцията?  Съдът отбелязва, че трябва да се вземе предвид необходимостта от постигане на точния баланс между различните интереси. Поради  наличието на пряк и постоянен контакт с реалностите на страната, съдилищата на държавата са в по-добра позиция от международния съд да определят как в определен момент може да бъде постигнат точният баланс. По тази причина по въпросите по член 10 от Конвенцията   държавите имат известна свобода на преценка при преценката на необходимостта и обхвата на всяка намеса в свободата на изразяване. Тази свобода обаче върви ръка за ръка с европейския надзор, обхващащ както законодателството, така и решенията, които го прилагат, дори тези, произнесени от независим съд. При упражняване на надзорната си функция задачата на Съда не е да замества националните съдилища, а да разгледа дали решенията, взети от тях в съответствие с правомощията си за преценка, са съвместими с разпоредбите на Конвенцията, на които се позовава. Ако  националните органи са предприели упражняването на баланс между две противоречащи си права в съответствие с критериите, установени в практиката на Съда, Съдът би изисквал сериозни основания, за  да замени становището  на националните съдилища.

Критериите при балансиране на конкурентните права: принос към дебати от обществен интерес; степента, в която засегнатото лице е известно; предмет  на новината; метод  за получаване на информацията и нейната достоверност; предходното поведение на съответното лице; съдържанието, формата и последствията от публикацията;  строгостта на наложената санкция (Couderc и Hachette Filipacchi Associés,  Axel Springer  и von Hannover  № 2). Освен това се взема предвид, че аудиовизуалните медии често имат много по-непосредствен и мощен ефект от печатните медии (вж. Jersild,  § 31, и Peck срещу Обединеното кралство, no. 44647/98, § 62). Съответно, въпреки че свободата на изразяване обхваща и публикуването на снимки, Съдът припомня, че това е област, в която защитата на правата на другите придобива особено значение, особено когато изображенията съдържат много лична и интимна  информация.  Факторите, които са от значение за оценката на баланса между конкуриращите се интереси, включват допълнителния принос от публикуването на фотографиите към дебатите от общ интерес, както и съдържанието на снимките.

Оосновен критерий е приносът на статиите в пресата за дебати  от обществен интерес. Съдът вече е признал съществуването на такъв интерес, когато публикацията засяга политически въпроси или престъпления.  В случая темата   е въпрос от обществен интерес.  Оспорва се само правото на жалбоподателя да излъчи видеоклиповете  в допълнение към самата новина. Съдът отбелязва по-специално, че разпространението на хазарта представлява въпрос от значителен обществен интерес. Отразява се поведението на депутат по отношение на електронните хазартни игри,  като освен това депутатът е председател на парламентарна комисия за електронните хазартни игри.

Съдът отново заявява, че ролята или функцията на заинтересованото лице и естеството на дейностите, които са предмет на новинарската публикация и / или фотографията, представляват друг важен критерий, който трябва да се има предвид (вж. Von Hannover (№ 2) § 110 и Axel Springer  § 91). Степента, в която дадено лице е известно, влияе върху защитата, която може да бъде предоставена на личния му живот. Обществеността има право да бъде информирана за някои аспекти на личния живот на обществени личности (Karhuvaara и Iltalehti). При определени обстоятелства обаче, дори когато дадено лице е известно на широката общественост, лицето може да се позовава на “оправдани   очаквания” за защита и зачитане на личния си живот – фактът, че дадено лице принадлежи към категорията на обществените личности, не може по никакъв начин, дори при лицата, изпълняващи официални функции, да разрешава на медиите да нарушават професионалните и етичните принципи, които трябва да ръководят действията им, или да легитимират навлизането в  личния живот.

В конкретния случай Съдът отбелязва, че А. С., като член на парламента  безспорно е видна политическа фигура. Според съда този елемент е бил взет предвид в достатъчна степен от местните власти при постигането на баланс между конкурентните интереси.

Новината може да се излъчва, но  се прави разграничение между излъчване на новината и излъчване на клиповете към нея, въпреки че несъмнено излъчването на видеото е довело до по-голямо доверие в  излъчената новина.

Начинът, по който е получена информацията, и истинността й, също са важни фактори. Съдът подчертава, че защитата, предоставена от член 10 от Конвенцията на журналистите, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика. Но понятието “отговорна журналистика” като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията, не се ограничава до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява чрез журналистически средства. Това понятие обхваща, inter alia, законосъобразността на поведението на журналиста  при упражняване на журналистически функции. Фактът, че   журналист  е нарушил закона, е  релевантно, макар и не решаващо, при определянето на това дали е действал отговорно.

Съдът отново подчертава в този контекст, че журналистите, които упражняват свободата си на изразяване, поемат “задължения и отговорности” – параграф 2 от член 10 не гарантира пълна свобода на изразяване, дори и по отношение на медийното отразяване на въпроси от сериозно обществено безпокойство. По-специално и независимо от жизненоважната роля на медиите в едно демократично общество, журналистите по принцип не могат да бъдат освободени от задължението да се подчиняват на обикновения наказателен закон . Журналистът не може да претендира за  имунитет от наказателна отговорност единствено поради това, че за разлика от другите лица, упражняващи правото на свобода на изразяване, въпросното престъпление е извършено по време на изпълнението на   журналистически функции.

Използването на скрита камера не е абсолютно забранено в националното право, то може да бъде прието при строги условия. Между страните не беше оспорено, че съгласно член 9, алинея 1 от Кодекса за етика в областта на журналистиката използването на тази техника е разрешено само при наличие на по-висш обществен интерес от разпространението на съответната информация, при условие че събирането на информацията не нарушава достойнството на дадено лице.

В първия видеоклип А. С. е бил заснет да влиза в хазартна зала и да играе на електронни игрални автомати – следователно на място, достъпно за всеки.

Що се отнася до второто и третото видео, Съдът смята, че A.C. има очакване за неприкосновеност на личния живот, когато влезе в частни пространства.

С оглед на гореизложеното, Съдът заключава, че при обстоятелствата по настоящото дело мотивите на гръцките власти са “релевантни” и “достатъчни”, за да оправдаят намесата (санкцията) по отношение на второто и третото видео. Като се има предвид свободата на преценка, която се ползва от националните съдилища при балансиране на конкурентните интереси, Съдът заключава, че няма сериозни основания да замести становището на местните органи и че съответно не е налице нарушение на Член 10 от Конвенцията по отношение на второто и третото видео.

Напротив, доколкото става въпрос за първото видео, Съдът приема, че  – независимо от факта, че е използвана скрита камера, записът не е в частни помещения и  намесата в правата на А.С. по член 8 е значително по-малко сериозна.  Съдът е на мнение, че  – когато влиза в зала за хазарт – A.C.   би трябвало да очаква, че поведението му е наблюдавано и дори записано с камера, особено с оглед на фактa, че той е публична фигура.

Следователно Съдът заключава, че  наложената санкция  за първото видео е намеса в нарушение на член 10 от Конвенцията.  Такова нарушение не е налице при налагане на санкция за второто и третото видео – които са заснети в частна зона и чието излъчване не е достатъчно обосновано.

ЕСПЧ: достъп до файлове на работното място

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/23/echr_dp/

На 22 февруари 2018 г. стана известно решението по делото Libert v. France.

Служител във френските железници установява, че работодателят му е осъществил достъп до файловете на служебния компютър на лицето. Между тях има и порнография. Служителят твърди нарушение на чл.8, право на личен живот.

ЕСПЧ е на мнение, че има намеса  в личния   живот, тъй като файловете са били отворени на професионалния компютър на служителя, без да бъде информиран и без присъствието му.  Настоящото дело се различава от делото Bărbulescu (§§ 108-111), в който се засяга намеса в личния живот и кореспонденцията от работодател   в частния сектор. В случая има намеса от публичноправен субект. Тази намеса нарушава член 8, освен ако е “предвидена от закона”, преследва една или повече законни цели съгласно втората алинея на тази разпоредба и е “необходима в едно демократично общество”, за да ги постигне.

Намесата е предвидена от закона, ако има разпоредба във вътрешното право,  но и ако разпоредбата съответства на принципите на правовата държава. За да се изпълни изискването,  законът трябва да е достатъчно ясен  по въпроса при какви обстоятелства и при какви условия публичните органи са оправомощени да вземат такива мерки. Според съда файловете, създадени от служител на компютър, предоставен от неговия работодател за изпълнение на работата му, се предполагат да са служебни, освен ако служителят ги определи изрично като лични,   така че работодателят  има достъп до тях без неговото присъствие .

Намесата  има легитимна цел “предотвратяване на престъпления” и  да гарантира защитата на “правата … на другите”. Работодателят  законно иска  да гарантира, че служителите му използват компютърното оборудване, което предоставя за изпълнение на задълженията им,  в съответствие с   договорните задължения и приложимите разпоредби. Работодателят има законен интерес да гарантира правилното функциониране на предприятието, което му позволява да удостовери, че неговите служители изпълняват професионалните си задължения адекватно и с необходимата скорост.

Намесата е необходима в демократичното общество, когато е  основана на належаща обществена потребност и  пропорционална на търсената легитимна цел. Трябва също така да се провери дали вътрешното право и практика предвиждат адекватни   предпазни мерки срещу злоупотреби и произвол.  Съдът отбелязва, че френското материално право съдържа средство за защита на личния живот. Принципът е, че  работодателят може да отвори професионалните файлове, намиращи се на твърдия диск на компютрите, които той предоставя на своите служители при изпълнение на техните задължения, но не може да отваря файлове, идентифицирани като лични – освен в присъствието на съответния служител.

Съдът  приема, че в случая  работодателят  може да има достъп до файловете, защото те не са надлежно идентифицирани като частни.

Няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

 

Исус и Мери, как сте облечени днес!

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/06/echr_moral/

Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека по делото Sekmadienis v Lithuania.

Търговско дружество провежда рекламна кампания, в която са включени три реклами, показвани на двадесет рекламни табла  във Вилнюс и на уебсайта на дружеството.

Първата от трите реклами показва млад мъж с дълга коса  и няколко татуировки, облечен  с джинси – и надписът в долната част на изображението гласи:  “Исусе, какви панталони!” (Jėzau, kokios tavo kelnės!).

Втората реклама показва  млада жена, облечена в бяла рокля  – и  надписът в долната част на изображението гласи: “Драга Мария, каква рокля!” ( Marija brangi, kokia suknelė!).

Третата реклама показва  мъжа и жената заедно – и надписът в долната част на изображението този път е “Исус [и] Мария, как сте облечени!” (Jėzau Marija, kuo čia apsirengę!)

Инспекторатът глобява дружеството за нарушение на Закона за рекламата, тъй като кампанията противоречи на обществения морал.  Инспекторатът счита, че рекламите използват религиозни символи по неуважителен и неподходящ начин и че използването на такива символи за  целите на модната реклама е вероятно да  засегне религиозните хора. В последна сметка санкцията от около 500 евро е потвърдена с мотива, че неподходящото изобразяване на Исус  и Мария във въпросните реклами насърчава лековато отношение към етичните ценности на християнската вяра и  начин на живот, който е несъвместим с принципите на религиозния човек.

Търговското дружество се обръща към ЕСПЧ за защита по чл.10, свобода на изразяване.

Решението

Става дума за търговско слово, според практиката на ЕСПЧ то е с ниска степен на защита – изразяваща се в  по-широко зачитане  от страна на Съда на преценката на националните власти –  държавите имат широка свобода на преценка при регламентирането на словото в търговските дела и  рекламата [73]. Задачата на Съда не е да замества компетентните национални органи, а по-скоро да  анализира намесата,  която се оспорва, в светлината на случая като цяло и да  определи дали намесата  е  пропорционална на преследваната легитимна цел   – и  да се увери, че националните органи прилагат стандарти, които са в съответствие с принципите, заложени в член 10 ЕКПЧ, и че  те се позовават на приемлива преценка на релевантните факти [72].

Съдът констатира намеса в свободата на изразяване, като на първо място приема, че тя има легитимни цели, а именно защитата на морала, произтичаща от християнската вяра, и защитата на правото на религиозните хора да не бъдат оскърбявани въз основа на техните вярвания [69].

По-нататък Съдът напомня, че свободата на изразяване е една от  основите на  демократичното общество и едно от основните условия за неговия напредък и за самореализация на всеки индивид. Свободата се отнася  не само за  информация  или  идеи, които са приети благоприятно или се считат за безобидни или безразлични, но и за тези, които обиждат, шокират или смущават. Такива са изискванията за плурализъм и толерантност, без която няма “демократично общество”. Свободата на изразяване има и предели, които обаче трябва да се тълкуват стриктно и необходимостта от каквито и да е ограничения трябва да се установи убедително [70].

Все пак упражняването на свободата на изразяване носи задължения и отговорности. В контекста на религиозните вярвания е задължение да се избягва, доколкото е възможно, израз, който да засяга упражняването на правата по чл.9 ЕКПЧ [74].

Съдът установява, че рекламите не са безпричинно обидни или оскърбителни, нито подбуждат към омраза на религиозни основания. Местните власти имат задължение да представят основателни и достатъчни причини за намеса. Според Съда предоставените от тях основания са  декларативни и неясни и не обясняват достатъчно защо позоваването на религиозните символи в рекламите е обидно и защо насърчаваният от рекламите начин на живот е  непременно   несъвместим  с обществения морал. Освен това Конституционният съд на Литва е постановил, че “никакви възгледи или идеология не могат да бъдат обявени за задължителни и насочени към дадено лице” и че държавата “няма право да създава задължителна система от възгледи”

Според ЕСПЧ фактът, че граждани са се оплакали пред националните власти относно рекламите, не може  сам по себе си да оправдае налагането на санкция.

Нарушение на член 10 ЕКПЧ:   местните органи не са успели да постигнат справедлив баланс между, от една страна, защитата на обществения морал и правата на религиозните хора, а от друга страна, правото на свобода на изразяване [83].

Решението се отнася до слово с противоречив характер, което се приема нееднозначно.То показва, освен другото, че според ЕСПЧ  евентуално засегната чувствителност сама по себе си не е достатъчна, за да оправдае намеса в свободата на изразяване.

 

ЕСПЧ: за честта на мъртвите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/25/art8/

Две решения на Съда на правата на човека в последно време привличат вниманието към  правната защита на доброто име. Това са решенията по делата  Putitstin v Ukraine  и MAC TV v  Slovakia.

Различните правни системи допускат или не допускат да се водят дела за защита на доброто име на починали лица. В България защитата на доброто име е лична.

Двете решения на ЕСПЧ откриват възможността член 8 ЕКПЧ да разреши при подходящи обстоятелства да бъде предявен иск за честта на мъртвите.   Това би било  радикално ново развитие в практиката на Съда за правата на човека.

В Обединеното кралство този въпрос е бил обект на продължителна кампания от страна на Маргарет и Джеймс Уотсън, родителите на починалата Даян Уотсън. Дори е публикуван консултативен документ за  промяна в закона,   за да се позволи на  съпруга, близките и децата  да съдят издатели, но проектът е отхвърлен от парламента.

Ако двете решения  станат начало на практика на ЕСПЧ (разширяване на прилагането на чл.8 ЕКПЧ),  това ще е  аргумент, че държавата има позитивно задължение да защитава правата на близките – като част от личния им живот – по чл.8 от Конвенцията.

ЕСПЧ: Faludy-Kovács v Hungary

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/25/echr-21/

Вдовицата на известен унгарски поет търси по съдебен ред обезщетение.  Твърди, че е засегнато доброто й име в публикация. Според заглавието на тази публикация името на починалия се погазва, защото вдовицата търси известност.

В решението на Съда за правата на човека по делото Faludy-Kovács v. Hungary (application no. 20487/13) се констатира, че няма нарушение на чл.8 от Конвенцията.

Решението е поредното от серията решения, в което се засягат баланса на права (чл.8 v чл.10) и принципите на отговорната журналистика.

Из решението:

28. Съдът вече е имал възможност да определи съответните принципи, които трябва да ръководят неговата оценка в тази област. Установени са критерии  за балансиране на конкурентните права (виж Von Hannover   (№ 2)   и Axel Springer AG §§ 90-95). Съответните критерии са следните: принос към обсъждането на въпроси от обществен интерес, степента на известност на засегнатото лице, предметът на новината, предходното поведение на съответното лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията и, когато е подходящо, обстоятелствата, при които е получена информацията или снимката.

29. Когато упражняването на баланса на права   е извършено от националните власти в съответствие с критериите, установени в практиката на Съда, Съдът би изисквал сериозни основания, за да замени със становището си оценката на националните съдилища.

33.  […] въпреки че журналистите имат право на преувеличение или дори на провокация, те все пак имат “задължения и отговорности” и трябва да действат добросъвестно и в съответствие с етиката на журналистиката (вж.  Markkinapörssi Oy  Satamedia Oy v. Finland     и Pentikäinen v. Finland  § 90).

Съдът установява, че информацията в публикацията е била предоставено доброволно, в статията и в заглавието не се съдържат неоснователни твърдения, а заглавието е в рамките на възможността за редакционен избор. В светлината на  широкото медийно отразяване на жалбоподателката и нейния бивш съпруг, предизвикано лично от тях,  Съдът се съгласява с констатацията на местните съдилища, че оспорваното публикуване не е било   вредно за честта и репутацията на жалбоподателката.

Няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

ЕСПЧ: Видеокамери и видеозаписи в лекционни зали нарушават правото на личен живот на преподавателите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/12/03/echr-art8-21/

 На 28 ноември 2017 г. ЕСПЧ оповести решението си по делото  Antović и Mirković v. Черна гора ( № 70838/13). С  четири гласа за  и три особени мнения Съдът реши, че има  нарушение на член 8 ЕКПЧ (право на зачитане на личния и семейния живот), като присъди съответно обезщетение.

Двама професори в университета на Черна гора, Невенка Антович и Йован Миркович, са жалбоподатели  по делото.  В университета са монтирали видеокамери.  Професорите са обжалвали решението, но националните съдилища приемат, че аудиториите, в които  Антович и Миркович  преподават, са публични пространства и няма неправомерна намеса в личния живот на преподавателите.

Съдът в Страсбург отхвърля доводите на правителството, че делото е недопустимо, тъй като аудиторията е публично пространство. Съдът преди всичко намира, че  – както вече е установил в други дела – личният живот може да включва професионални дейности. Следователно член 8 ЕКПЧ е приложим:

43.  Съдът  провери дали жалбоподателите имат оправдано очакване за неприкосновеност  на личния живот. […]

44. Що се отнася до настоящия случай, Съдът отбелязва, че университетските аудитории са работните места на преподавателите. Тайно видеонаблюдение на   работното място трябва да се разглежда като  значителна намеса в личния живот […] Това води до   възпроизводима документация  за поведението на човека в неговото работно място [...] Няма причина Съдът да се отклони от тази констатация, дори ако се отнася до случаите на явно видеонаблюдение на служител на  работното място […]   Правото на личен живот съществува, дори и да е ограничено, доколкото е необходимо (вж. Bărbulescu, § 80).

По същество:

59. според националния закон оборудването за видеонаблюдение  може да се инсталира в официални или търговски помещения, но само ако целите –  по-специално безопасността на хора или имущество или за защита на поверителни данни –  не могат да бъдат постигнати в по друг начин. Съдът отбелязва, че в настоящия случай е въведено видеонаблюдение, за да се гарантира безопасността на имуществото и хората, включително студентите, и за наблюдение на преподаването. Една от тези цели, а именно надзорът върху преподаването, изобщо не е предвидена от закона като основание за видеонаблюдение. Освен това  изрично е постановено, че няма доказателства, че  имущество или хората са били в опасност […]. От своя страна   правителството не предоставя никакво доказателство за противното в това отношение, нито пък показва, че  преди това е разглеждало други мерки като алтернатива.

Професорите смятат също, че  нямат ефективен контрол над събраната информация, поради което наблюдението е незаконно.

ЕСПЧ потвърди : наблюдението е неправомерна намеса в правото на личен живот, нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

 В едното особено мнение се приема, че преподаването не е част от личния живот:

За  мнозинството е достатъчно, че  видеонаблюдението или мониторингът се провежда на  работното място – залата, където  професорите преподават и общуват   със студенти. Според нас това е много широко  разбиране на понятието “личен живот”.

В другите две особени мнения се приема, че чл. 8 е приложим и има нарушение, но с различна аргументация:

Настоящият случай не се отнася до камери за сигурност, поставени например на входовете и изходите на университетските сгради. Тя се отнася до видео наблюдението на аудиториите. Гарантиране на  безопасността на хората и имуществото  е  една от целите на мярката , другата цел е мониторингът на учебните дейности  –  фактът, че деканът е имал достъп до записите, изглежда потвърждава, че това наистина е преследвана цел.
Университетските аудитории не са нито частно, нито обществено място. Те са места, където преподавателите срещат своите студенти и взаимодействат с тях.  Струва ни се, че в такова взаимодействие преподавателят може да има очаквания за неприкосновеност на личния живот –  в смисъл, че   обикновено се очаква, че това, което се случва в класната стая,  може да се наблюдава само от тези, които са оправомощени да присъстват в клас  и действително   присъстват.  […]

Filed under: Media Law, Uncategorized Tagged: еспч, чл.8

ЕСПЧ: свобода на изразяване и добро име

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/15/echr_reputation/

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Einarsson v. Iceland. Съдът трябва да балансира правото на свободно изразяване на медиите и правото на добро име на г-н Ейнарсон и да се произнесе дали намесата е в нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Жалбоподателят  е радиоводещ, телевизионен водещ, известна публична фигура. Обвинен е в изнасилване, впоследствие всички обвинения срещу него са отхвърлени, тъй като доказателствата са недостатъчни. 

По този повод в Инстаграм се появява снимка на г-н Ейнарсон с квалификации (“Fuck you rapist bastard”).   Всеки потребител на платформата  има достъп до снимката. От Инстаграм снимката тръгва и към медиите. В съдебния  процес Исландският съд застава на страната на медиите, като намира, че става дума за обществени дебати, за лично менние – коментар и публичната фигура  не е оклеветена. Лицето се обръща към ЕСПЧ за нарушение на чл.8, право на личен живот.

ЕСПЧ анализира баланса между свободата на изразяване и защитата на доброто име. За разлика от Исландския съд, ЕСПЧ приема, че изнасилвач не е оценка, а твърдение  за факт, и че Исландският съд не е успял да постигне справедлив баланс на правата.

Член 8 от Конвенцията трябва да се тълкува в смисъл, че лицата, дори спорните публични лица, които са предизвикали разгорещени дебати  с поведението си  и публичните си  коментари, не трябва да търпят публично обвинение в насилствени престъпни действия […] Ето защо Съдът намира, че изявлението е от сериозно естество и може да навреди на доброто име на жалбоподателя   [52]

В частност, коментира се и факта, че става дума за онлайн съдържание:

Съдът счита за важно да припомни своята предишна съдебна практика –  предвид неговата достъпност и способността му да съхранява и да позволява обмен на огромно количество информация, интернет играе важна роля за повишаване на достъпа на обществеността до новини и улесняване на разпространението на информацията като цяло. Същевременно опасността от вреди […], особено по отношение на правото на зачитане на личния живот, със сигурност е по-висока отколкото при  пресата (вж.  Delfi AS срещу Естония). [46]

Нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Има  две особени мнения, според които  – напротив – не става дума за твърдение за факт, а за по-обща оценка предвид  възгледите на жалбоподателя в миналото като цяло. Освен това в особените мнения се напомня, че преценката по  начало следва да се предостави на националните съдилища.

Filed under: Digital, Media Law Tagged: еспч

ЕСПЧ: стандартите на отговорната журналистика са валидни и при сериозен обществен интерес

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/10/26/echr-fuchsmann/

На 19 октомври 2017 г. Съдът за правата на човека се произнесе по делото Fuchsmann v. Germany. В решението се обсъжда баланса между правата по чл.8 (личен живот) и чл.10 (свобода на изразяване) ЕКПЧ.

Борис Фуксман е собственик на телевизия в Киев.  Ню Йорк Таймс (електронно издание) публикува статия, в която се споменава подкуп за украинска администрация с цел получаването на лицензия за телевизионна дейност, също така споменават се  предполагаемите връзки на Фуксман с руската организирана престъпност и че на лицето е забранено да влиза в САЩ.

Онлайн версията е достъпна от Германия, засегнато е името на  гражданин на Германия, със случая се занимават съдилища в Германия. Фуксман твърди, че е оклеветен, но съдилищата стигат до извода, че има справедлив баланс между свободата на изразяване на изданието и защитата на личния живот на бизнесмена. В последна сметка Фуксман завежда дело пред ЕСПЧ.

Решението

Съдът е установил наличие на обществен интерес, данните са изнесени в светлината на корупционни скандали в Ню Йорк.

Съдът приема, че Фуксман е публична фигура в качеството си на германски предприемач, работещ глобално в областта на медиите.

Съдът приема, че публикацията има достатъчна фактическа основа – основен  източник на изявленията  е вътрешен доклад на ФБР, подкрепен от други доклади. Журналистът е основал своите статии на достатъчно надеждни източници, при това не само на въпросния доклад. Той е действал в съответствие с журналистическите стандарти за работа с източници. В това отношение ЕСПЧ утвърждава отново стандартите на отговорната журналистика:

Съдът отново заявява, че член 10 от Конвенцията не гарантира напълно свободна свобода на изразяване, дори и по отношение на пресата за въпроси от сериозен обществен интерес. Съгласно чл.10, параграф 2   свободата на изразяване е придружена от “задължения и отговорности”, които се отнасят и за медиите, дори по отношение на въпроси от сериозен обществен интерес. Поради тези “задължения и отговорности” защитата, предоставена от член 10 на журналистите във връзка с отразяването на въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с етиката на журналистиката (вж. например Fressoz и Roire срещу Франция [GC], № 29183/95, § 54, ЕКПЧ 1999-I и Pedersen и Baadsgaard срещу Дания [GC], № 49017/99 , § 78, ЕКПЧ 2004-XI). [42]

Не се разкриват подробности от личния живот на лицето и лични данни.

Според ЕСПЧ националните органи са анализирали баланса на права в съответствие с практиката на Съда.  Необходими са сериозни мотиви, за да се промени оценката им. В случая няма такива мотиви, тъй като германският съд е постигнал разумен баланс между конкуриращите се права и е действал в рамките на своята свобода на преценка [54].

Няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Интересен момент в решението е акцентирането върху ролята на онлайн архивите за проучване на важни минали събития.

[…] описването на предполагаемия криминален произход на някои от участващите лица е било необходимо за разбирането на публикацията. Съдът също така взе предвид, че статията остава достъпна в онлайн архив на всекидневника. […] има признат обществен интерес не само от информацията за текущите събития, но и от възможността да се изследват събития от новата история.[16]

Filed under: Media Law Tagged: еспч, клевета, отговорна журналистика

ЕСПЧ: Защита на тайната на източниците

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/10/07/echr_sources/

На 5 октомври 2017 е оповестено решение на ЕСПЧ по делото Becker v. Norway (application no. 21272/12)

На Сесилия Бекер, журналистка, е наредено да даде показания за източниците си на информация  в наказателно дело за манипулиране на пазара. Тя е автор на статия относно затрудненото положение на  Норвежката петролна компания и има контакти с определени източници, които отказва да разкрие. Източниците са станали известни по друг начин в хода на разследването. 

Европейският съд по правата на човека   единодушно приема, че има нарушение на член 10 (свобода на изразяване) на Европейската конвенция за правата на човека. Съдът констатира, че журналистическите методи на г-жа Бекер никога не са били поставяни под съмнение и тя не е била обвинена в никаква незаконна дейност.Отказът й да разкрие източника си не е препятствал производството. Съдът не намира достатъчно причини да се настоява г-жа Бекер да свидетелства в конкретните обстоятелства.

Правото   на журналист  на защита на тайната на източниците не отпада автоматично, ако самоличността  на източника по някакви причини е станала известна.
 

Filed under: Media Law Tagged: еспч

ЕСПЧ: твърдения за факти и отговорната журналистика

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/09/21/echr_journ/

В решение по делото Halldorsson v. Iceland   Европейският съд по правата на човека (ЕКПЧ) заявява, че журналист, отговорен за телевизионна новина, която засяга доброто име на идентифицируемо публично лице, трябва да може да докаже, че е действал добросъвестно, що се отнася до точността на твърденията в новината. Журналистът не може да се позовава на тайна на източниците на информация, когато не може да представи доказателства за сериозни обвинения. И в по-ранни решения ЕСПЧ вече е посочвал, че правата на журналистите могат да ползват тези, които действат добросъвестно и според стандартите на отговорната журналистика (вж Pentikainen v Finland).

Жалбоподателят е журналист, работещ в новинарската редакция на Исландската национална телевизия (RUV). Телевизията  излъчва серия от новинарски предавания за сделка  от около 20 милиона евро между исландско дружество и компания   в Панама. Съобщава се, че са замесени трима исландски бизнесмени (A, B и C). Показани са техни снимки заедно с текст  „разследва се”, придружен от съобщението, че властите разследват случая. В друга новина  снимки на А, Б и С са показани над карта на света, като купчинка пари се прехвърлят визуално върху снимките на мъжете, като се споменава, че парите са в “джобовете на тройката”. Обобщение на съдържанието на излъчваните новинарски материали е публикувано и на интернет страницата на RUV. След излъчването на новините единият от засегнатите А   отрича всяка връзка с предполагаемата заподозряна сделка.  По-късно А подава дело срещу клевета срещу Свавар Халдорсон,  автор на новините.    Халдорсон е осъден да заплати на А около 2,600 евро като обезщетение за неимуществени вреди.

Пред Европейския съд по правата на човека Халдорсон поддържа, че изявленията в новините не са  засегнали  А,    не са клеветнически и не се твърди, че А е виновен за финансово престъпление или други действия, наказуеми от закона.
Стандартите

В съответствие с констатациите на националните съдилища ЕСПЧ потвърждава, че новините действително съдържат сериозно обвинение за незаконни и престъпни деяния; следователно ЕСПЧ е на мнение, че спорът изисква проучване на справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване

Принципите, които се отнасят до въпроса дали “в демократичното общество е необходима намеса в свободата на изразяване”, са добре установени в практиката на Съда (вж Delfi AS срещу Естония). [37].

Съдът е постановил, че доброто име  на дадено лице, дори ако е критикувано в рамките на обществен дебат, е част от неговата лична самоличност и психологическа неприкосновеност и следователно попада в приложното поле на неговия “личен живот” “. За да влезе в действие член 8, атаката срещу личната чест и доброто име  трябва да е достигнала определено ниво на сериозност.  [38].

Тъй като многократно е трябвало да разглежда спорове, изискващи проверка на справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване, Съдът е разработил общи принципи, произтичащи от богата съдебна практика в тази  област. [39].

Критериите, които са от значение за балансирането на правото на свобода на изразяване срещу правото на зачитане на личния живот, са inter alia: приносът към дебатите от общ интерес; колко добре е известно заинтересованото лице и какъв е предметът на публикацията; предишното му поведение; метода за получаване на информацията и нейната достоверност; съдържанието, формата и последствията от публикацията; строгостта на наложената санкция (вж. например Axel Springer AG срещу Германия и Von Hannover срещу Германия (№ 2 ).

Накрая, Съдът напомня, че в зоната на преценка на националните власти   са необходими сериозни мотиви, за да не се приеме  становището на националните съдилища.   [40].

Решението

ЕСПЧ е съгласен, че А трябва да се смята за публична фигура и че предметът на спорните новинарски материали е въпрос от обществен интерес.

Съдът потвърждава   заключенията на Върховния съд на Исландия, че Халдорсон не е действал добросъвестно. Не е потърсил информация от А, докато подготвя новината. ЕСПЧ отново заявява, че защитата, предоставена от член 10 от ЕКПЧ на журналистите по отношение на докладването по въпроси от общ интерес, зависи от условието те да действат добросъвестно и на точна фактическа основа и да предоставят  надеждна и точна  информация в съответствие с етиката на журналистиката.

Съдът посочва, че не намира  основания журналистът да се отклони от   задължението си  да проверява фактическите изявления, които засягат доброто име.

Отхвърлени са аргументите на Халдорсон, които се отнасят до правото  да запази поверителните си източници и документацията, послужили за изготвяне на новините. ЕСПЧ потвърждава, че защитата на журналистическите източници е едно от основните условия за свободата на медиите, липсата на защита ги демотивира да оказват помощ на пресата при информирането на обществеността по въпроси от обществено значение.   ЕСПЧ пояснява обаче, че  простото позоваване на защитата на източниците не може да освободи журналист от задължението да докаже достоверността на твърденията, или да има достатъчно основания за сериозни обвинения от фактически характер – задължение, което може да бъде изпълнено, без непременно да се налага да се разкриват източниците.[51]

И накрая, ЕСПЧ не смята, че финансовата компенсация и изплащането на разноските по вътрешното производство са прекомерни или  с възспиращ ефект  върху упражняването на свободата на медиите. Според Съда потенциалното въздействие на медията е важен фактор при отчитането на пропорционалността на намесата. В това отношение ЕСПЧ напомня становището си, че аудиовизуалните медии имат по-непосредствен и мощен ефект от печатните медии.

Върховният съд на Исландия е уравновесил правото на свобода на изразяване с правото на зачитане на личния живот, взел е предвид критериите, определени в съдебната практика на ЕСПЧ,  действал е в рамките на предоставената му преценка и е постигнал разумен баланс между наложените мерки, ограничаващи правото на свобода на изразяване.

 

Поради това ЕКПЧ заключава с единодушие, че не е налице нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ.

 

 

Filed under: Media Law Tagged: еспч

ЕСПЧ: свободата на изразяване по време на телевизионни дебати

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/09/21/echr_tv/

Европейският съд по правата на човека (ЕКПЧ) в решение по дело  Ghiulfer Predescu v. Romania  обсъди защитата на свободата на изразяване по време на телевизионни дебати.

Журналистка участва в телевизионно предаване на национална телевизия заедно с кмета на Констанца. Обсъжда се насилие в крайбрежния курорт Мамая. По време на предаването журналистката твърди, че кметът е лично свързан с престъпни  кланове, действащи в района. Кметът настоява, че твърденията на  Предеску относно конкретни факти не са   проверени и доказани и, като свързва името му с престъпни групи, журналистката сериозно засяга доброто му име. Решението на съда по казуса е в полза на кмета.  Журналистката е осъдена да плати обезщетение (около 10 000 евро)   и да публикува за своя сметка съдебното решение в два вестника.

Въпросът пред Европейския съд по правата на човека се състои в това дали националните власти са постигнали справедлив баланс между защитата на свободата на изразяване, защитавана от чл.10 ЕКПЧ,  и защитата на доброто име –  право, което като аспект на личния живот  е защитено от чл. 8 ЕКПЧ.

Стандарти

Съдът напомня първо, че става дума за политическо слово и политическото слово е силно защитено. Когато се водят дебати по въпроси от обществен интерес, както в случая,   се допускат критики в по-широки граници    по отношение на държавен служител или политик, действащ в негово публично качество, отколкото във връзка с частно лице.

Журналистическата свобода обхваща и евентуално преувеличаване или дори провокация. По-специално ЕСПЧ отново заявява, че свободата на изразяване е приложима и към “информация” или “идеи”, които обиждат, шокират или смущават.

В ситуации, в които   е направено фактическо изявление, по отношение на което има недостатъчно доказателства, но журналистът обсъжда въпрос от истински обществен интерес, се проверява дали журналистът е действал професионално и добросъвестно. Защитата, предоставена от член 10 от ЕКПЧ на журналистите във връзка с отразяване на въпроси от общ интерес, е подчинена на условието те да действат добросъвестно за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с етиката на журналистиката.  Впрочем подобен е и американският стандарт в New York Times Co. v. Sullivan, 376 U.S. 254.

Съдът трябва също така да провери дали местните власти са постигнали справедлив баланс между защитата на свободата на изразяване, предвидена в чл.10, и защитата на доброто име на засегнатото лице  – право, защитено от чл. 8 от Конвенцията.  ЕСПЧ   определя редица критерии, които трябва да бъдат взети предвид, когато правото на свобода на изразяване се балансира спрямо правото на зачитане на личния живот (вж Axel Springer AG срещу Германия   39954/08,  Von Hannover срещу Германия (№ 2)  40660/08 и 60641/08 и др.)

На последно място, естеството и тежестта на наложените санкции са също фактори, които трябва да бъдат взети предвид при оценката на пропорционалността на намесата. Както вече изтъква Съдът, намесата в свободата на изразяване може да има смразяващо  въздействие върху упражняването на тази свобода.

Решението

Съдът подчертава функциите на медиите: със сигурност между тях е функцията да предупреждават обществеността за предполагаеми злоупотреби от страна на  държавни служители и политици на изборни длъжности.

Форматът   е предназначен да насърчава обмен на мнения и  аргументи по такъв начин, че изразените мнения да се противопоставят един на друг и дебатите да привличат вниманието на зрителите. При живо предаване по телевизията   възможността  да се преформулира,  прецизира или да се оттегли каквото и да било изявление е ограничена.

В случая изявленията на журналистката  са имали достатъчна фактическа основа, тъй като се основават на информация, която вече е била известна на широката общественост – а именно статии и журналистически разследващ материал, публикуван преди това за кмета.

ЕСПЧ е на мнение, че нищо в случая не предполага, че твърденията на журналиста са били направени с други мотиви, а не добросъвестно и в преследване на легитимна цел   обсъждане на въпрос от обществен интерес.

Накрая ЕСПЧ отбелязва, че обезщетението е с изключително висок размер, способен да има  смразяващ и възпиращ ефект върху свободата на изразяване.

В заключение: Стандартите, приложени от националните институции, не   гарантират справедлив баланс между съответните права и свързаните с тях интереси.  Намесата в свободата на изразяване не е  необходима в едно демократично общество  по смисъла на член 10 § 2 от ЕКПЧ.

Нарушение на чл. 10  ЕКПЧ.

Filed under: Media Law Tagged: еспч

Съд на ЕС: публикуване на снимки на обвиняем

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/09/21/echr_privacy_v_speech/

В  решение от 21 септември 2017 г. по делото Axel Springer SE & RTL Television GmbH v Germany ( 51405/12) Европейският съд по правата на човека единодушно реши, че няма нарушение на член 10 (свобода  на изразяване) на Европейската конвенция за правата на човека. В състава е и българският съдия Йонко Грозев.

Съдебен акт, издаден в Германия,   забранява публикуването на изображения, с които може да бъде идентифициран обвиняемият в наказателен процес за убийство. Съдът за правата на човека приема, че националният съдия внимателно е балансирал противоположните интереси,  преследваната от мярката цел  –  защита на личната неприкосновеност на обвиняемия (който не е бил публична личност)   по време на процеса  – е оправдана. 

Фактите

Жалбоподателите са  издателство Axel Springer SE   и   RTL Television GmbH. Те отразяват съдебен процес срещу С., признал на полицията, че е убил родителите си и  обвинен в убийство.   Фотографи от двете дружества присъстват на съдебните заседания. Преди началото на първото заседание  председателят на съда напомня презумпцията за невиновност и  информира журналистите, че лицето трябва да бъде направено неидентифицируемо на изображения, които ще се публикуват.  Няколко дни след първото заседание председателстващият съдия изпраща и мотивирана заповед до редица журналисти, като заявява, че само фотографите, дали  уверения, че  на техните снимки лицето С. ще бъде неидентифицируемо, например чрез размиване  на образа,  имат разрешение да правят снимки.  Той отбелязва по-специално, че правото на защита на личния живот  на С.   надвишава  обществения интерес от информираност за процеса.

Медиите са възразили, че  С. е признал   престъплението в първия ден от производството. Възражението е отхвърлено. Междувременно С. е осъден за убийство.  Axel Springer SE   и   RTL Television GmbН   подават жалба за нарушение на чл.10 – свобода на изразяване.

Решението

Съдът отбелязва, че заснемането не е било ограничено. Ограничението засяга само публикуването на изображения, в които С. може да бъде идентифициран.
Относно балансирането на права: ЕСПЧ напомня критерии, които се прилагат при балансирането на конкурентни права –  приносът към дебати от обществен интерес, степента, до която засегнатото лице е известно, влиянието върху наказателното производство , обстоятелствата, при които са направени снимките, съдържанието, формата и последиците от публикацията, както и тежестта на наложената санкция [42].

С. несъмнено не е публична фигура.  Информацията за физическия вид на С. не би могла да допринесе  за разискването на случая. Липсва преобладаващ обществен интерес.

С. не търси известност, не е давал съгласие за медийно отразяване, но като обвиняем е принуден да присъства на процеса. Съдът намира, че при дадените обстоятелства има силна нужда да се защити личната му неприкосновеност.
 
Що се отнася до факта, че С. е признал за престъплението,  признаването само по себе си не спира действието на презумпцията за невиновност по време на съдебен процес. Това се налага още повече, тъй като С. страда от шизоидно разстройство на личността. 

И накрая, трябва  да се вземе предвид, че публикуването на изображения, в които ответникът би могъл да бъде идентифициран, може да има отрицателни последици за   социалната рехабилитация на лицето, в случай, че бъде осъдено.

Няма  нарушение на ЕКПЧ.

Съдът напомня в решението, че в тази област е издадена препоръка  Rec(2003)13 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, и в частност напомня Принцип 8.

Принцип 8 – Защита на личния живот в контекста на продължаващото наказателно производство

Предоставянето на информация за заподозрени лица, обвиняеми или осъдени лица или други лица в наказателното производство следва да зачита тяхното право на защита на личния живот в съответствие с член 8 от Конвенцията. Особена защита следва да се предостави на непълнолетни лица или други уязвими лица, както и на жертви, на свидетели и семейства на заподозрени, обвиняеми и осъдени. Във всички случаи следва да се обърне особено внимание на вредното въздействие, което може да има върху лицата, посочени в този принцип, разкриването на информация, позволяваща тяхното идентифициране.

Filed under: Media Law Tagged: еспч

ЕСПЧ: речта на омразата не е защитено слово

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/09/13/echr_hate/

В решението си по делото Belkacem срещу Белгия (34367/14) ЕСПЧ единодушно обявява жалбата на белгийския гражданин Belkacem за недопустима. Решението е окончателно.
Делото се отнася до осъждането на г-н Belkacem, лидер и говорител на организацията “Sharia4Belgium”,  за подбуждане към дискриминация, омраза и
насилие 
към немюсюлмански групи. Изказванията са във видеоклипове  в YouTube. Г-н Belkacem е осъждан на затвор и глоба от 550 евро (EUR)  за подбуждане към дискриминация, насилие и омраза.  

Г-н Belkacem твърди, че никога не е възнамерявал да подбужда другите към омраза и насилие, а просто се стреми да разпространява своите идеи и мнения. Той твърди още, че неговите изказвания са проява на свободата на изразяване.

 Съдът отбелязва, че  г-н Belkacem призовава към омраза, дискриминация и насилие спрямо всички немюсюлмани. Според Съда подобна атака е несъвместима с ценностите на толерантността, социалния мир и недискриминацията, които са в основата на Европейската конвенция за правата на човека.
Поради това Съдът отхвърля жалбата, като приема, че е несъвместима с разпоредбите на Конвенцията  –  правото  на свобода на изразяване е недопустимо да се използва за цели, които очевидно противоречат на духа на Конвенцията.

 

Filed under: Media Law Tagged: еспч