Tag Archives: еспч

ЕСПЧ: делото Pussy Riot, защита на политическото слово

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/21/%D0%B5%D1%81%D0%BF%D1%87-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-pussy-riot-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82/

 

През февруари 2012 г.   млади жени, облечени в ярки дрехи – членове на състава Pussy Riot – организират пънк рок молитва в Московския Храм  на Спасителя. Редактиран видеоклип за представянето им е публикуван в интернет и предизвиква силен отклик. Видеото е свалено за нарушаване на политиката на YouTube за враждебната реч.

Какво са изпълнявали – според решението на Съда – Punk Prayer: Virgin Mary, Drive Putin Away. Според собствената им страница

(Хор)

Богородица, Дево, Путина прогони
Путина прогони, Путина прогони
(конец хора)

Черная ряса, золотые погоны
Все прихожане ползут на поклоны
Призрак свободы на небесах
Гей-прайд отправлен в Сибирь в кандалах

Глава КГБ, их главный святой
Ведет протестующих в СИЗО под конвой
Чтобы Святейшего не оскорбить
Женщинам нужно рожать и любить

Срань, срань, срань Господня
Срань, срань, срань Господня

(Хор)
Богородица, Дево, стань феминисткой
Стань феминисткой, феминисткой стань
(конец хора)

Церковная хвала прогнивших воджей
Крестный ход из черных лимузинов
В школу к тебе собирается проповедник
Иди на урок – принеси ему денег!

Патриарх Гундяй верит в Путина
Лучше бы в Бога, сука, верил
Пояс девы не заменит митингов –
На протестах с нами Приснодева Мария!

(Хор)

Богородица, Дево, Путина прогони
Путина прогони, Путина прогони

(конец хора)

През август 2012 г. районен съд в   Москва осъжда Толоконникова,  Алeхина и Екатерина Самуцевич  на две години лишаване от свобода за хулиганство, впоследствие последната е освободена.

Членовете на Pussy Riot подават  жалба в ЕСПЧ поради нарушаване на различни положения в Европейската конвенция за правата на човека  – член 3  за забрана на изтезанията и на нечовешкото отношение;   член 5, раздел 3  във връзка със задържането им;   член 6 от Конвенцията за гарантиране на правото на справедлив съдебен процес и член 10  – като твърдят, че тяхното задържане и осъждане представляват  груба, неоправдана и непропорционална намеса в свободата им на изразяване.   Освен това Толоконникова и Алехина оспорват забраната за  видео материали на уебсайта им  “поради екстремизъм”. 

Защитата им поемат последователно различни адвокати, включително Йонко Грозев, разбираме от решението.

ЕСПЧ прилага тест за пропорционалност, установява, че има намеса в свободата на изразяване – пърформанс – микс от артистично по форма  и политическо по същество изразяване, защитено от Конвенцията. [206]

Намесата е предвидена в руския НК – чл.213 хулиганство.[208]

Оправдана ли е подобна намеса  в едно демократично общество? [211]

Съдът отбелязва, че това е политическо слово, където Конвенцията предоставя най-висока степен на защита.

Жалбоподателите искат да привлекат вниманието на своите съграждани и Руската православна църква върху тяхното неодобрение за политическата ситуация в Русия и позицията на патриарха и   други духовници към улични протести в редица руски градове, причинени от последните парламентарни избори и предстоящите в Русия по това време президентски избори. Това са теми от обществен интерес. Действията на жалбоподателите са насочени към тези теми и допринасят за дебатите за политическата ситуация в Русия [212]

Изпълнението  се е състояло  в храм. Може да се приеме, че  приетите правила за поведение в място на религиозно поклонение са нарушени. Налагането на определени санкции по принцип може да бъде оправдано от изискванията за защита на правата на другите.[214]

Дали намесата е пропорционална на целта?

Съдът намира, че наложеното на жалбоподателите наказание е много тежко по отношение на въпросните действия. Той смята, че местните съдилища не са представили “съответни и достатъчни” причини, за да го оправдаят.  Анализира се дали изявленията, справедливо разбирани и разглеждани в техния непосредствен или по-широк контекст, могат да се разглеждат като пряк или косвен призив за насилие или като оправдание за насилие, омраза или нетолерантност – и се стига до извода, че в светлината на препоръката на ECRI  за враждебната реч следните фактори трябва да се вземат предвид при  оценката дали съществува или не риск от актове на насилие, заплахи, враждебност или дискриминация: i) “контекстът в който се използва съответната реч на омразата “; (ii) “способността на лицето, използващо речта на омразата да упражнява влияние върху другите”; iii) “естеството и силата на използвания език”; iv) “контекстът на конкретните забележки”; v) “използваната среда”; и (vi) “естеството на аудиторията” – и освен това е важно да се отбележи, че изкуството може да се използва, за да провокира силни чувства без намерението да подбужда насилие, дискриминация или враждебност. [222]

Начинът на обличане и поведение на жалбоподателите не са по каноните на православната църква, което може да изглежда неприемливо за определени хора, но липсва   анализ  дали действията на жалбоподателите могат да се тълкуват като призив за насилие или като основание за насилие, омраза или нетолерантност. Нито   дали въпросните действия биха могли да доведат до вредни последици. [226]

Съдът намира, че в поведението не се   съдържат елементи на насилие, нито възбужда   или оправдава насилие, омраза или нетолерантност към вярващите. Намесата в свободата на изразяване с наказателни санкции може да има охладително въздействие върху упражняването на тази свобода. [227]

В заключение ЕСПЧ намира, че намесата в този вид не е необходима в едно демократично общество. Нарушение на чл.10 [230]

По отношение на видеото в интернет, обявено за екстремистко:

Когато изразените възгледи не включват подбуждане към насилие – с други думи, ако не препоръчат прибягване до насилствени действия или   отмъщение, ако не оправдават извършването на терористични престъпления и не могат да бъдат тълкувани като способни да насърчават насилието чрез изразяване на  нерационална омраза към идентифицираните лица –  държавите не трябва да ограничават правото на широката общественост да бъде информирана. [260] 

 Съдът счита, че решението на националния съд по делото на жалбоподателите е недостатъчно за обосноваване на екстремизъм. Нарушение на чл. 10. [269]

 

 

 

ЕСПЧ: Убийството на Анна Политковская : нарушение на чл.2, право на живот

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/21/echr-25/

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Mazepa and Others v. Russia (no. 15086/07). Делото се води от близките на Анна Политковская, известна руска разследваща  журналистка и правозащитничка, остро критикуваща политиката на президента Владимир Путин.

Анна Политковская беше простреляна и убита в асансьора на дома си в Москва.     Има осъдени за убийството.

Като се позовават на член 2 (право на живот), жалбоподателите се оплакват, че държавата не е извършила ефективно разследване на убийството на г-жа Политковская, тъй като властите не са установили кой е поръчал и платил за престъплението.

С 5:2 гласа ЕСПЧ реши, че има нарушение на Конвенцията, член 2.  Русия трябва да плати  на жалбоподателите 20 000 евро (EUR) за неимуществени вреди.

Съдът е установил по-специално, че  властите са открили и осъдили група мъже, които са извършили  убийството на  г-жа Политковская, но   не са предприели подходящи разследващи стъпки за намиране на лицето или лицата, които са поръчали убийството.

Властите са следвали една теория за подбудителя на престъплението, водеща към починал руски бизнесмен, пребиваващ в Лондон, но  не са обяснили  защо са избрали тази линия на разследване. Държавата не е изпълнила задълженията си по Конвенцията да проведе ефективно разследване, освен това продължителността на производството е била твърде дълга.

Dedov (Русия) and Poláčková (Словакия) имат особени мнения, приложени към решението.

ЕСПЧ: право да бъдеш забравен и свобода на изразяване

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/07/echr-8-vs-10/

Стана известно решението по делото M.L. and W.W. v. Germany

На 28 юни 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) реши, че правото да се поиска заличаване на лични данни за предишни присъди трябва да бъде балансирано с  правото на свобода на изразяване и информация и може да отстъпи пред свободата на информацията.  Съдът потвърди предходната съдебна практика, според която законното право на достъп на обществеността до архивите на електронните медии е защитено от чл.10 ЕКПЧ и   ограниченията на това право трябва да бъдат обосновани от особено наложителни причини.

Фактите по делото

Двама германски граждани (ML и WW) са осъдени   за убийството на популярен актьор. ML и WW  подават няколко неуспешни заявления за преразглеждане на процедурата.

След освобождаването им  ML и WW започват три съдебни производства срещу различни медии с искане техните имена (и индивидуализиращата информация) да бъдат заличени от статии в медиите. ML и WW твърдят, че  правото им на неприкосновеност на личния живот доминира над интереса на обществеността да бъде информирана за съдебното производство. ML и WW  твърдят, че статиите застрашават тяхната социална реинтеграция.

Решението на ЕСПЧ

Според Съда широката общественост не само има право да бъде информирана за настоящите събития, но също така има право да бъде информирана за  минали събития. Съдът подчертава предимствата на интернет, който дава възможност на обществеността да получи достъп до тази информация и заключава, че мисията на медиите в подпомагането на формирането на общественото мнение включва задължението да се предостави достъп на широката общественост до  информация за миналото, съхранявана в архивите им.

По отношение на евентуалното анонимизиране  (т.е. изтриване на имената и индивидуализиращи факти) ЕСПЧ приема, че това би представлявало по-малко натрапчива намеса в правото на свобода на изразяване и на информация. Предоставянето на имена и индивидуализираща информация обаче е важна част от работата на пресата и увеличава доверието в информацията. На тази основа Съдът решава, че степента на намеса е въпрос на журналистическа преценка, но наличието на статиите все още допринася за дебати от обществен интерес, който не е изчезнал в течение на времето.

Решението е взето единодушно, българският съдия Йонко Грозев е в състава, прессъобщението

ЕСПЧ: проследяване на съобщенията на правозащитна организация

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/19/echr_8-3/

Днес стана известно решение по дело Centrum För Rättvisa v. Sweden на ЕСПЧ.

Център за правосъдие е шведска организация с нестопанска цел. Тя смята, че съществува опасност нейната комуникация чрез мобилни телефони и мобилни широколентови услуги да бъде следена и електронните сйобщения да са прихващани.

В Решение по дело Roman Zakharov v. Russia, ЕСПЧ  установява  минимални гаранции при проследяване на съобщенията, за да се сведе до минимум рискът от злоупотреби.

По настоящото дело ЕСПЧ съответно установява:

  •  Всички законови разпоредби по темата са официално публикувани и достъпни за обществеността.
  • Целите, за постигането на които може да се извършва проследяване, са адекватно посочени в закона  с достатъчна яснота.
  • Законът   ясно посочва периода, след който изтича разрешението, и условията, при които може да бъде подновено, макар  не и обстоятелствата, при които трябва  да бъде прекратено следене. Въпреки това, всяко разрешение е валидно за максимум шест месеца, а подновяването изисква преглед дали условията все още са изпълнени. Съществуващите предпазни мерки адекватно уреждат продължителността, подновяването и отмяната на мерките за прихващане.
  • Наблюдението е   предмет на система за предварително разрешение. Задачата   е възложена на орган, чиито председатели са били или са били съдии.
  • Процедурите, които трябва да се следват за съхраняване, достъп, разглеждане, използване и унищожаване на задържаните данни, са адекватни. Трябва  да се положат всички разумни усилия, за да се коригират, блокират и унищожат личните данни, които са неправилни или непълни по отношение на целта. Законодателството осигурява адекватни предпазни мерки срещу злоупотребата с третирането на лични данни и по този начин служи за защита на личната неприкосновеност на личността.
  • Условия за предаване на задържаните данни на други страни – има основания за безпокойство,  законът посочва, че данните могат да бъдат съобщени на “други държави или международни организации” и няма разпоредба, която да изисква от получателя да защитава данните с подобни предпазни мерки като тези, приложими съгласно шведското законодателство.
  • Надзорът върху прилагането на мерките  е ефективен, отворен за публичен контрол.
  • Уведомяване за мерките за   наблюдение и наличните средства за защита: въпреки че изискването за уведомяване е при проследяване на  физически лица и по този начин не е било приложимо за Центъра,    съществуват някои средства за защита, чрез които дадено лице може да инициира проверка на законосъобразността на мерките, предприети по време на функционирането на сигнализиращата система.

Накратко, анализът  не разкрива  значителни недостатъци в  структурата и функционирането на системата, мерките са пропорционални на преследваната цел и предоставят адекватни и достатъчни гаранции срещу произвол и риска от злоупотреби.
Няма нарушение по чл. 8 ЕКПЧ

,

ЕСПЧ: недопустимост на жалбата има, когато поведението на жалбоподателя е срещу ценностите на Конвенцията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/06/echr_inadmiss/

Стана известно решение на Съда за правата на човека, което систематизира аргументацията при вземане на решение за недопустимост.

Делото е ROJ TV A/S / Denmark.

Датската компания  Mesopotamia Broadcast  е притежател на няколко телевизионни лицензии в Дания. Излъчва телевизионни програми по сателит, главно на кюрдски език, в цяла Европа и Близкия изток. До Датския съвет за радио и телевизия постъпват жалби, в които се твърди, че  чрез своите програми компанията  подкрепя Кюрдската работническа партия ПКК, която е квалифицирана от Европейския съюз като терористична организация. Датският съвет за радио и телевизия се произнася, че програмите не предизвикват омраза на основание раса, пол, религия или националност и че компанията само разпространява информация и мнения и че разпространените изображения на насилие отразяват истинското насилие в Турция.

Скоро след това Германия забранява дейността на Mesopotamia Broadcast  в страната на основание, че програмите ѝ са в противоречие с  германското конституционно право и  имат    роля за подбуждане  към насилствени конфликти между лица от турски и кюрдски произход в Турция и за изостряне на напрежението между турци и кюрди, живеещи в Германия.

По-късно Върховният съд на Дания  установява без съмнение, че   ПКК се занимава с тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс, установява и  връзка между   Mesopotamia Broadcast и дружествата Med TV и Medya TV, които са  с  отнети  лицензии от  британските и френските власти  поради съдържанието на програмите и връзката с ПКК – и санкционира компанията.
Mesopotamia Broadcast се обръща към ЕСПЧ с искане за установяване на нарушение на член 10 от Конвенцията, свобода на изразяване.

Принцип и досегашна практика на ЕСПЧ:

31. Речта, която е несъвместима със ценностите, провъзгласени и гарантирани от Конвенцията, не е защитена от член 10. Решаващият критерий за преценката дали изявления, словесни или невербални, са лишени от защитата на член 10: дали твърденията са насочени срещу основните ценности на Конвенцията, например чрез разпалване на омраза или насилие и дали чрез изявлението си авторът се опитва да извърши действия, насочени към унищожаването на правата и свободите, предвидени в нея.

32 Решение по дело Garaudy срещу Франция : жалбата на жалбоподателя е несъвместима ratione materiae ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията. Жалбоподателят е автор на книга, която систематично отрича престъпления, извършени от нацистите срещу еврейската общност. Съдът основава заключението си на констатацията, че основното съдържание и общата тенденция на книгата на жалбоподателя, а оттам и нейната цел, са  в противоречие с основните ценности на Конвенцията и демокрацията, а именно справедливост и мир.

37. Решение  Dieudonné M’Bala M’Bala срещу Франция : тъй като оспорваните актове, както по своето съдържание, така и по общия им тон и следователно по тяхната цел, имат подчертан негативен и антисемитски характер, Съдът установява, че жалбоподателят се е опитал да отклони прилагането на член 10 от истинската му цел и да използва правото си на свобода на изразяване за цели, които противоречат на текста и духа на Конвенцията и които, ако бъдат допуснати, биха допринесли за унищожаването на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията.

38. Решение  Belkacem v. Belgium: жалбоподателят чрез записите си се е опитал да предизвика ненавист, дискриминация и насилие спрямо всички немюсюлмани. Според Съда подобна обща и яростна атака е несъвместима с ценностите на толерантността, социалния мир и недискриминацията, които стоят в основата на Конвенцията.

Сегашният случай:

Като се има предвид, от една страна, естеството на оспорваните програми, включващи подбуждане към насилие и подкрепа за терористична дейност,  второ, фактът, че изразените в тях мнения са разпространени до широка аудитория чрез телевизионно излъчване и на трето място, че те са свързани пряко с проблем, който е от първостепенно значение в съвременното европейско общество – предотвратяването на тероризма и свързаното с тероризма застъпване и подбуждане към насилие,

Съдът намира, че поведението на жалбоподателя е срещу  основните ценности на ЕКПЧ и той не може да се ползва от защитта на чл.10 Конвенцията.

Заявлението  е недопустимо.

*

С благодарност към адв. Здравка Калайджиева, съдия от ЕСПЧ (2008 – 2015), която ми обърна внимание върху решението и  ключовия му характер.

ЕСПЧ: полицейски разследвания и право на личен живот

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/16/echr_8-2/

Стана известно решение на Съда за правата на човека по делото Benedik v Slovenia (62357/14).

Според ЕСПЧ словенските власти са нарушили Конвенцията, като са позволили на полицията без съдебно разпореждане да издирва дистрибутор на детска порнография в партньорска мрежа.

През 2006 г. полицията в Швейцария информира свои колеги в Словения за динамичен IP адрес, който се използва в мрежа за споделяне на файлове от тип “peer-to-peer”, която включва споделянето на снимки или видеоклипове с детска порнография.

Словенската полиция изисква  от местния доставчик на интернет услуги информация за потребителя, на когото е предоставен съответния  IP адрес.  Полицията прилага разпоредба от Наказателно-процесуалния закон, която  позволява да изискват информация от доставчик на електронни данни за потребители на определени средства за електронна комуникация.

IP адресът първоначално идентифицира бащата на Игор Бенедик като абонат на въпросната интернет услуга, но впоследствие става ясно, че извършителят е Игор Бенедик. Той отрича да е извършил престъпление, но   е осъден за престъпление, свързано с  производството, притежаването или разпространението на детска порнография.

Полицията действа без издаден съдебен акт. ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност и изяснява изискването действията да бъдат  “в съответствие със закона”: първо,   мярката трябва да има някаква основа във вътрешното право. Второ, вътрешното право трябва да бъде достъпно за съответното лице. Трето, засегнатото лице трябва да е в състояние да предвиди последиците от вътрешното право за него и четвърто, вътрешното право трябва да бъде съвместимо с върховенството на правото. [122]

Съдът също така подчертава, че националните органи, и по-специално съдилищата, трябва да тълкуват и прилагат националното законодателство    в съответствие с принципите на Конвенцията, тълкувани в светлината на практиката на Съда. [123]  В конкретния случай, ако се приеме, че получаването от полицията на абонатна информация, свързана с въпросния динамичен IP адрес, има някаква база в националното право, Съдът трябва да провери дали този закон е достъпен, предвидим и съвместим с принципите на правовата държава.

Съвместимостта с принципите на правовата държава изисква вътрешното право да осигурява адекватна защита срещу произволна намеса в правата по член 8. Следователно Съдът трябва да се увери, че съществуват адекватни и ефективни гаранции срещу евентуални злоупотреби. Тази оценка зависи от всички обстоятелства по случая, като например естеството, обхвата и продължителността на евентуалните мерки, основанията, необходими за тяхното разпореждане, органите, компетентни да разрешават, извършват и контролират тях, както и вида на средствата за защита.

Съдът би искал да подчертае, че Конвенцията за киберпрестъпленията задължава държавите да предприемат мерки като събирането на данни за трафика в реално време. Съгласно член 15 от тази Конвенция обаче такива мерки “подлежат на условия и гаранции, предвидени в националното законодателство на [страните по договора]” и   inter alia , включват съдебен или друг независим надзор”.[126]  Член 37 от Конституцията изисква съдебно разпореждане за всяка намеса в личния живот, следователно  разкриването на абонатна информация, свързана с определен динамичен IP адрес, по принцип изисква съдебна заповед и не може да бъде получена с обикновена писмена молба от полицията.

ЕСПЧ констатира, че правната уредба не отговаря на стандарта на Конвенцията, не  е ясна, няма предвидени гаранции  срещу злоупотреби от страна на полицията и независим съдебен контрол. Нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

ЕСПЧ: Турция ограничава свободата на политическите дебати

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/13/echr_10-3/

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие две важни решения по дела, заведени от двама видни журналисти, задържани в Турция след опита за държавен преврат от 15 юли 2016 г. И в двата случая –  Mehmet Hasan Altan v. Turkey и  Şahin Alpay v. Turkey – съдът установява нарушение на  правото на свободно изразяване на мнение (чл.10 ЕКПЧ).

Мехмет Хасан Алтан и Шахин Алпай са известни с критичните си виждания за политиката на правителството. Двамата журналисти са арестувани   от лятото на 2016 г. и са обвинени въз основа на писани от тях статии и публични  изявления, в опит за промяна на конституционния ред от името на терористична организация. Мехмет Хасан Алтан  е осъден на  доживотен затвор.

ЕСПЧ пояснява, че съществуването на извънредна ситуация не може да служи като претекст за ограничаване на свободата на политическите дебати, която е в основата на концепцията за демократично общество. Дори в извънредно положение  държавите – страни по Конвенцията трябва да  положат всички усилия за опазване на ценностите на едно демократично общество като плурализъм, толерантност и свобода на изразяване.

Задържането  и наказателното преследване на журналистите неизбежно имат смразяващ ефект върху свободата на изразяване чрез сплашване на гражданското общество и заглушаване на несъгласните гласове в Турция.

Според ЕСПЧ изразените мнения, които не представляват подбуждане към насилие, не са свързани с извършването на терористични актове  и не насърчават насилието, не трябва да бъдат ограничавани.

ЕСПЧ смята, че една от основните характеристики на демокрацията е възможността за решаване на проблеми чрез публични дебати и че демокрацията изисква свобода  на изразяване. Критиките към правителството и публикуването на информация, разглеждана от лидерите на дадена държава като застрашаваща националните интереси, не бива да са основание за наказателни обвинения в тероризъм или разпространение  на терористична пропаганда.

Нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

ЕСПЧ: политическо слово

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/13/echr_spain/

.
Съдът за правата на човека се е произнесъл с решение по делото  Stern Taulats и Roura Capellera срещу Испания. Съдът  единодушно приема, че има нарушение на член 10 (свобода на изразяване) на Европейската конвенция за правата на човека.
Делото се отнася до осъждането на двама испанци за изгаряне на снимка на кралската двойка по време на публична демонстрация във връзка с официалното посещение на краля в град Жирона.  Съдът констатира по – специално, че става дума за политическо слово, критика на институцията на монархията  и по-специално на монархията в Кралство Испания. Съдът намира също, че събитието не надминава определена допустима степен на провокация, за да се предаде ефективно критичното послание на демонстрантите.
Обсъждайки внимателно контекста и последиците ЕСПЧ стига до извода, че действието в конкретния случай не представлява подбуждане към омраза или насилие.
Намесата е била предписана от закона, има легитимна цел защита на доброто име на другите. Но присъда лишаване от свобода не е  пропорционална на преследваната легитимна цел (защита на доброто име), нито е необходима в едно демократично общество.
Нарушение на член 10 ЕКПЧ.
.
Повече за свободата на изразяване в Испания – в тази публикация.
Снимка: Joan Sabater  via El Pais
 .

ЕСПЧ: общественият интерес от информиране за злоупотреби в прокуратурата надделява

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/06/echr-23/

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Guja v. Moldova.

Гуджа, бивш ръководител на отдела за пресата на прокуратурата в Молдова, твърди, че правото му да разпространява информация е било нарушено, когато е бил освободен от прокуратурата за разпространение  на получени в прокуратурата писма.

Фактите

Води се наказателно разследване срещу четирима полицейски служители.  Те изпращат писма до  президента, премиера и заместник-председателя на парламента г-н Мишин.  Мишин изпраща писмо до прокуратурата и скоро  наказателното производство срещу тези четирима служители е прекратено.

По същото време властите призовават за спиране на корупцията, включително опитите на институциите да оказват натиск върху  съда и прокуратурата.  В такъв контекст Гуджа изпраща копия от писмата, получени в главната прокуратура, до пресата. Писмата  не са били означени като конфиденциални.

След публикуване  на статия в пресата Гуджа е уволнен. Съдилищата в Молдова потвърждават уволнението.

Решението на ЕСПЧ

Гуджа твърди, че правото му да разпространява информация е нарушено.

ЕСПЧ приема, че уволнението на Гуджа от работата му за разпространение на писмата представлява намеса на публичен орган в правото  на свобода на изразяване съгласно чл.10 ЕКПЧ. Прилагайки теста за пропорционалност, ЕСПЧ посочва, че намесата би била нарушение на член 10,  ако  не е предписана от закона, не преследва една или повече законни цели по чл.10. 2  или не е необходима в едно демократично  общество  за постигането на тези цели.

ЕСПЧ установява, че  публикуването на писмата е основателно.

90. Съдът отбелязва, че е в обществен интерес да се запази доверието в независимостта и политическата неутралност на органите на прокуратурата на дадена държава […]

91. Съдът обаче счита, че общественият интерес от разкриване на информация за ненужен натиск и злоупотреби в рамките на прокуратурата е толкова важен в едно демократично общество, че той надделява над интереса за запазване на доверието на обществото в Главната прокуратура. В този контекст отново подчертава, че откритата дискусия по теми от обществена гледна точка е от съществено значение за демокрацията и трябва да се има предвид голямото значение на това да не се обезсърчават членовете на обществото да изразяват своето мнение по тези въпроси.

Европейския съд по правата на човека – голяма камара –  постановява, че Молдова е нарушила правото на Гуджа на свобода на изразяване и  установява, че уволнението на Гуджа е неоправдана намеса в правото на рзпространяване на информация. Въпросните теми –   независимостта на съдебната система и неправомерното поведение на важна политическа фигура – са от голям обществен интерес. Наложената на Гуджа санкция е  особено непропорционална в светлината на смразяващия ефект, който санкцията може да има в бъдеще върху готовността на държавните служители да реагират на злоупотреби и нарушаване на закона.

Намесата на Молдова в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване не може да бъде оправдана като  необходима в едно демократично общество.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

ЕСПЧ: прилагане на решенията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/14/%D0%B5%D1%81%D0%BF%D1%87-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/

Съд за правата на човека:

10-те държави с най-голям брой на  решенията,  които все още очакват прилагане: Италия, Русия, Турция, Украйна, Румъния, Унгария, Гърция, България, Молдова и Полша.

Източник:

The implementation of judgments of the European Court of Human Rights (2018)

 

ЕСПЧ: неправителственият сектор има закрила, сходна с тази на пресата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/14/echr_ngo_gra/

Стана известно решение на ЕСПЧ по делото GRA Stiftung gegen Rassismus und Antisemitismus v. Switzerland.

GRA Stuftung Rassismus Und Antisemitismus (Фондация GRA срещу расизма и антисемитизма) е швейцарска неправителствена организация, която насърчава толерантността и осъжда расово мотивираната дискриминация.

Швейцарски политик подкрепя ограничения за исляма :  швейцарската  култура, основана на християнството, не може да се позволи да бъде заменена от други култури,  забраната на минаретата е  израз на запазването на швейцарската идентичност и др.под.

Неправителствената организация  окачествява някои от изказванията като расистки в публикация  на сайта си, наречена “Хронология – вербален расизъм”. Политикът осъжда организацията за засягане на доброто му име. Тя се обръща за защита към съд в Страсбург.

Европейският съд  за правата на човека прилага теста за пропорционалност и  констатира, че

  • има намеса в свободата на изразяване;
  • намесата е предвидена в закона (защита от дискриминация);
  • намесата има легитимна цел – защита на правата на другите.

Необходима ли е намесата в едно демократично общество? ЕСПЧ обсъжда баланса на чл.8 (личен живот) и чл. 10 (свобода на изразяване).

Преди всичко съдът взема отношение към свободата на изразяване, упражнявана в неправителствения сектор: когато една неправителствена организация  обръща внимание на въпроси от обществен интерес, тя упражнява роля на обществен  наблюдател  със сходно значение като тази на пресата  – поради което има  закрила по Конвенцията,  подобна на тази, предоставена на пресата.

По отношение на баланса ЕСПЧ смята, че  използването на термина ” вербален расизъм”

  • е подкрепено с факти и има фактическа основа;
  • е в контекста на интензивен обществен дебат дали строителството на минарета трябва да бъде забранено в Швейцария (политическо слово);
  • “вербален расизъм” представлява ценностна преценка;
  • санкцията има смразяващ ефект върху участник в обсъждането и нагласата му да критикува политическите изявления в бъдеще.

Заключение:   националните съдилища не са балансирали в достатъчна степен правото на зачитане на личния живот на политик срещу правото на  свободно изразяване на мнение.

Нарушение на член 10 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (свобода на изразяване).

ЕСПЧ: анонимно разпространение на снимки на бюлетини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/09/art_10_app_elections/

На 23 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕКПЧ) постанови решението си по делото Magyar Kétfarkú Kutya Párt срещу Унгария относно мобилно приложение (“app”), което позволява на гласоподавателите да споделят   анонимни снимки на техните бюлетини.

Съдът е постановил, че глоба, наложена на политическа партия за разпространение на мобилното приложение,  нарушава правото на партията на свобода на изразяване.

Жалбоподателят в случая е унгарската политическа партия Magyar Kétfarkú Kutya Párt. Три дни преди  референдум в Унгария жалбоподателят предоставя мобилното приложение на разположение на избирателите. Приложението позволява  на гласоподавателите да качват и да споделят снимки  на техните бюлетини  и също така дава  възможност на гласоподавателите да обяснят причините за това как те гласуват. Публикуването и споделянето на снимки е анонимно.  Националната избирателна комисия се произнася, че приложението нарушава принципите за справедливост на изборите, тайна на гласуването и правилното упражняване на правата и налага глоба от 2 700 евро.   Унгарският върховен съд  потвърждава решението на Комисията относно нарушение на принципа за правилното упражняване на правата и отменя останалата част от решението,  тъй като няма регулиране, забраняващо на гласоподавателите да правят снимки  в кабините за гласуване, при това   тяхната самоличност  не може да бъде открита чрез мобилното приложение. Има и обществен интерес от документиране на проблеми в хода на протичане на гласуването.

ЕСПЧ  прилага теста за пропорционалност.

  • Дали  има намеса в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване – отговорът е положителен.
  • Дали намесата  има легитимна цел.  Правителството не е представило свидетелства, че в процедурата за гласуване е възникнал проблем поради публикуването на изображения на тези бюлетини – което да налага ограничаване на използването на мобилното приложение.  Приложението за мобилен телефон  притежава комуникативна стойност и   представлява средство за изразяване по въпрос от обществен интерес, защитен от член 10 от Конвенцията. Действията, предприети от жалбоподателя, се ползват със защита съгласно член 10 § 1 от Конвенцията и  следователно  санкционирането му нарушава правото на свобода на изразяване.

Санкцията, наложена   за експлоатацията на мобилното приложение, не отговаря на изискванията на член 10, параграф 2 ЕКПЧ.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

EСПЧ: когато телевизията излъчи депутат, записан със скрита камера

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/23/echr_10-2/

ЕСПЧ се произнесе по делото Alpha Doryforiki Tileorasi Anonymi Etairia v. Greece.

Решението се отнася до прилагането на чл.10 ЕКПЧ в случаите на използване на скрита камера. Решението е интересно, защото частично признава правото на запис и излъчване и частично – не.

Дружеството-жалбоподател  е собственик на гръцкия телевизионен канал ALPHA. Телевизията излъчва  три клипа, заснети със скрита камера. В първия видеоклип А.С., след това член на Гръцкия парламент и председател на комисията по   хазарт, е показан да влиза в  зала за хазарт и да играе на две машини. Второто видео показва срещи на А.С. по повод заснетото първо видео.

Телевизията смята, че  използване на скрита камера е оправдано поради това, че А.С. е публична личност, има  обществен  интерес – доказан  и от факта, че излъчването е довело до освобождаването на А.С. от парламентарната група на съответната политическата партия – според телевизията това е резултат не само на хазартните игри на А. С., но и на факта, че той се е опитал да преговаря с репортерите. Използването на скрита камера   било изключително и служело за получаване на информация, която не би могла да бъде проверена по друг начин, тъй като никой нямало да повярва на твърденията на журналистите, ако са докладвали за проблема, без да излъчват  изображения. Медийният регулатор обаче санкционира телевизията.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност и като начало намира, че е налице намеса в свободата на изразяване. Съдът отбелязва, че последователно е постановявал, че свободата на изразяване включва публикуването на снимки (Von Hannover)  и излъчването на видеоклипове (Haldimann).  Намеса в свободата на изразяване би нарушила Конвенцията, освен ако не отговаря на изискванията на член 10, параграф 2. Следователно Съдът трябва да определи дали намесата е “предвидена от закона”, дали “преследва една или повече от законните цели, изложени в чл.10.2”, и дали е “необходима в едно демократично общество” за постигането на тези цели.

Оспорваната намеса е “предписана от закона” в Гърция. Тя има законна цел да защити доброто име на засегнатото лице. Дали намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване е “необходима в едно демократично общество” по смисъла на член 10 § 2 от Конвенцията?  Съдът отбелязва, че трябва да се вземе предвид необходимостта от постигане на точния баланс между различните интереси. Поради  наличието на пряк и постоянен контакт с реалностите на страната, съдилищата на държавата са в по-добра позиция от международния съд да определят как в определен момент може да бъде постигнат точният баланс. По тази причина по въпросите по член 10 от Конвенцията   държавите имат известна свобода на преценка при преценката на необходимостта и обхвата на всяка намеса в свободата на изразяване. Тази свобода обаче върви ръка за ръка с европейския надзор, обхващащ както законодателството, така и решенията, които го прилагат, дори тези, произнесени от независим съд. При упражняване на надзорната си функция задачата на Съда не е да замества националните съдилища, а да разгледа дали решенията, взети от тях в съответствие с правомощията си за преценка, са съвместими с разпоредбите на Конвенцията, на които се позовава. Ако  националните органи са предприели упражняването на баланс между две противоречащи си права в съответствие с критериите, установени в практиката на Съда, Съдът би изисквал сериозни основания, за  да замени становището  на националните съдилища.

Критериите при балансиране на конкурентните права: принос към дебати от обществен интерес; степента, в която засегнатото лице е известно; предмет  на новината; метод  за получаване на информацията и нейната достоверност; предходното поведение на съответното лице; съдържанието, формата и последствията от публикацията;  строгостта на наложената санкция (Couderc и Hachette Filipacchi Associés,  Axel Springer  и von Hannover  № 2). Освен това се взема предвид, че аудиовизуалните медии често имат много по-непосредствен и мощен ефект от печатните медии (вж. Jersild,  § 31, и Peck срещу Обединеното кралство, no. 44647/98, § 62). Съответно, въпреки че свободата на изразяване обхваща и публикуването на снимки, Съдът припомня, че това е област, в която защитата на правата на другите придобива особено значение, особено когато изображенията съдържат много лична и интимна  информация.  Факторите, които са от значение за оценката на баланса между конкуриращите се интереси, включват допълнителния принос от публикуването на фотографиите към дебатите от общ интерес, както и съдържанието на снимките.

Оосновен критерий е приносът на статиите в пресата за дебати  от обществен интерес. Съдът вече е признал съществуването на такъв интерес, когато публикацията засяга политически въпроси или престъпления.  В случая темата   е въпрос от обществен интерес.  Оспорва се само правото на жалбоподателя да излъчи видеоклиповете  в допълнение към самата новина. Съдът отбелязва по-специално, че разпространението на хазарта представлява въпрос от значителен обществен интерес. Отразява се поведението на депутат по отношение на електронните хазартни игри,  като освен това депутатът е председател на парламентарна комисия за електронните хазартни игри.

Съдът отново заявява, че ролята или функцията на заинтересованото лице и естеството на дейностите, които са предмет на новинарската публикация и / или фотографията, представляват друг важен критерий, който трябва да се има предвид (вж. Von Hannover (№ 2) § 110 и Axel Springer  § 91). Степента, в която дадено лице е известно, влияе върху защитата, която може да бъде предоставена на личния му живот. Обществеността има право да бъде информирана за някои аспекти на личния живот на обществени личности (Karhuvaara и Iltalehti). При определени обстоятелства обаче, дори когато дадено лице е известно на широката общественост, лицето може да се позовава на “оправдани   очаквания” за защита и зачитане на личния си живот – фактът, че дадено лице принадлежи към категорията на обществените личности, не може по никакъв начин, дори при лицата, изпълняващи официални функции, да разрешава на медиите да нарушават професионалните и етичните принципи, които трябва да ръководят действията им, или да легитимират навлизането в  личния живот.

В конкретния случай Съдът отбелязва, че А. С., като член на парламента  безспорно е видна политическа фигура. Според съда този елемент е бил взет предвид в достатъчна степен от местните власти при постигането на баланс между конкурентните интереси.

Новината може да се излъчва, но  се прави разграничение между излъчване на новината и излъчване на клиповете към нея, въпреки че несъмнено излъчването на видеото е довело до по-голямо доверие в  излъчената новина.

Начинът, по който е получена информацията, и истинността й, също са важни фактори. Съдът подчертава, че защитата, предоставена от член 10 от Конвенцията на журналистите, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика. Но понятието “отговорна журналистика” като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията, не се ограничава до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява чрез журналистически средства. Това понятие обхваща, inter alia, законосъобразността на поведението на журналиста  при упражняване на журналистически функции. Фактът, че   журналист  е нарушил закона, е  релевантно, макар и не решаващо, при определянето на това дали е действал отговорно.

Съдът отново подчертава в този контекст, че журналистите, които упражняват свободата си на изразяване, поемат “задължения и отговорности” – параграф 2 от член 10 не гарантира пълна свобода на изразяване, дори и по отношение на медийното отразяване на въпроси от сериозно обществено безпокойство. По-специално и независимо от жизненоважната роля на медиите в едно демократично общество, журналистите по принцип не могат да бъдат освободени от задължението да се подчиняват на обикновения наказателен закон . Журналистът не може да претендира за  имунитет от наказателна отговорност единствено поради това, че за разлика от другите лица, упражняващи правото на свобода на изразяване, въпросното престъпление е извършено по време на изпълнението на   журналистически функции.

Използването на скрита камера не е абсолютно забранено в националното право, то може да бъде прието при строги условия. Между страните не беше оспорено, че съгласно член 9, алинея 1 от Кодекса за етика в областта на журналистиката използването на тази техника е разрешено само при наличие на по-висш обществен интерес от разпространението на съответната информация, при условие че събирането на информацията не нарушава достойнството на дадено лице.

В първия видеоклип А. С. е бил заснет да влиза в хазартна зала и да играе на електронни игрални автомати – следователно на място, достъпно за всеки.

Що се отнася до второто и третото видео, Съдът смята, че A.C. има очакване за неприкосновеност на личния живот, когато влезе в частни пространства.

С оглед на гореизложеното, Съдът заключава, че при обстоятелствата по настоящото дело мотивите на гръцките власти са “релевантни” и “достатъчни”, за да оправдаят намесата (санкцията) по отношение на второто и третото видео. Като се има предвид свободата на преценка, която се ползва от националните съдилища при балансиране на конкурентните интереси, Съдът заключава, че няма сериозни основания да замести становището на местните органи и че съответно не е налице нарушение на Член 10 от Конвенцията по отношение на второто и третото видео.

Напротив, доколкото става въпрос за първото видео, Съдът приема, че  – независимо от факта, че е използвана скрита камера, записът не е в частни помещения и  намесата в правата на А.С. по член 8 е значително по-малко сериозна.  Съдът е на мнение, че  – когато влиза в зала за хазарт – A.C.   би трябвало да очаква, че поведението му е наблюдавано и дори записано с камера, особено с оглед на фактa, че той е публична фигура.

Следователно Съдът заключава, че  наложената санкция  за първото видео е намеса в нарушение на член 10 от Конвенцията.  Такова нарушение не е налице при налагане на санкция за второто и третото видео – които са заснети в частна зона и чието излъчване не е достатъчно обосновано.

ЕСПЧ: достъп до файлове на работното място

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/23/echr_dp/

На 22 февруари 2018 г. стана известно решението по делото Libert v. France.

Служител във френските железници установява, че работодателят му е осъществил достъп до файловете на служебния компютър на лицето. Между тях има и порнография. Служителят твърди нарушение на чл.8, право на личен живот.

ЕСПЧ е на мнение, че има намеса  в личния   живот, тъй като файловете са били отворени на професионалния компютър на служителя, без да бъде информиран и без присъствието му.  Настоящото дело се различава от делото Bărbulescu (§§ 108-111), в който се засяга намеса в личния живот и кореспонденцията от работодател   в частния сектор. В случая има намеса от публичноправен субект. Тази намеса нарушава член 8, освен ако е “предвидена от закона”, преследва една или повече законни цели съгласно втората алинея на тази разпоредба и е “необходима в едно демократично общество”, за да ги постигне.

Намесата е предвидена от закона, ако има разпоредба във вътрешното право,  но и ако разпоредбата съответства на принципите на правовата държава. За да се изпълни изискването,  законът трябва да е достатъчно ясен  по въпроса при какви обстоятелства и при какви условия публичните органи са оправомощени да вземат такива мерки. Според съда файловете, създадени от служител на компютър, предоставен от неговия работодател за изпълнение на работата му, се предполагат да са служебни, освен ако служителят ги определи изрично като лични,   така че работодателят  има достъп до тях без неговото присъствие .

Намесата  има легитимна цел “предотвратяване на престъпления” и  да гарантира защитата на “правата … на другите”. Работодателят  законно иска  да гарантира, че служителите му използват компютърното оборудване, което предоставя за изпълнение на задълженията им,  в съответствие с   договорните задължения и приложимите разпоредби. Работодателят има законен интерес да гарантира правилното функциониране на предприятието, което му позволява да удостовери, че неговите служители изпълняват професионалните си задължения адекватно и с необходимата скорост.

Намесата е необходима в демократичното общество, когато е  основана на належаща обществена потребност и  пропорционална на търсената легитимна цел. Трябва също така да се провери дали вътрешното право и практика предвиждат адекватни   предпазни мерки срещу злоупотреби и произвол.  Съдът отбелязва, че френското материално право съдържа средство за защита на личния живот. Принципът е, че  работодателят може да отвори професионалните файлове, намиращи се на твърдия диск на компютрите, които той предоставя на своите служители при изпълнение на техните задължения, но не може да отваря файлове, идентифицирани като лични – освен в присъствието на съответния служител.

Съдът  приема, че в случая  работодателят  може да има достъп до файловете, защото те не са надлежно идентифицирани като частни.

Няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

 

Исус и Мери, как сте облечени днес!

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/06/echr_moral/

Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека по делото Sekmadienis v Lithuania.

Търговско дружество провежда рекламна кампания, в която са включени три реклами, показвани на двадесет рекламни табла  във Вилнюс и на уебсайта на дружеството.

Първата от трите реклами показва млад мъж с дълга коса  и няколко татуировки, облечен  с джинси – и надписът в долната част на изображението гласи:  “Исусе, какви панталони!” (Jėzau, kokios tavo kelnės!).

Втората реклама показва  млада жена, облечена в бяла рокля  – и  надписът в долната част на изображението гласи: “Драга Мария, каква рокля!” ( Marija brangi, kokia suknelė!).

Третата реклама показва  мъжа и жената заедно – и надписът в долната част на изображението този път е “Исус [и] Мария, как сте облечени!” (Jėzau Marija, kuo čia apsirengę!)

Инспекторатът глобява дружеството за нарушение на Закона за рекламата, тъй като кампанията противоречи на обществения морал.  Инспекторатът счита, че рекламите използват религиозни символи по неуважителен и неподходящ начин и че използването на такива символи за  целите на модната реклама е вероятно да  засегне религиозните хора. В последна сметка санкцията от около 500 евро е потвърдена с мотива, че неподходящото изобразяване на Исус  и Мария във въпросните реклами насърчава лековато отношение към етичните ценности на християнската вяра и  начин на живот, който е несъвместим с принципите на религиозния човек.

Търговското дружество се обръща към ЕСПЧ за защита по чл.10, свобода на изразяване.

Решението

Става дума за търговско слово, според практиката на ЕСПЧ то е с ниска степен на защита – изразяваща се в  по-широко зачитане  от страна на Съда на преценката на националните власти –  държавите имат широка свобода на преценка при регламентирането на словото в търговските дела и  рекламата [73]. Задачата на Съда не е да замества компетентните национални органи, а по-скоро да  анализира намесата,  която се оспорва, в светлината на случая като цяло и да  определи дали намесата  е  пропорционална на преследваната легитимна цел   – и  да се увери, че националните органи прилагат стандарти, които са в съответствие с принципите, заложени в член 10 ЕКПЧ, и че  те се позовават на приемлива преценка на релевантните факти [72].

Съдът констатира намеса в свободата на изразяване, като на първо място приема, че тя има легитимни цели, а именно защитата на морала, произтичаща от християнската вяра, и защитата на правото на религиозните хора да не бъдат оскърбявани въз основа на техните вярвания [69].

По-нататък Съдът напомня, че свободата на изразяване е една от  основите на  демократичното общество и едно от основните условия за неговия напредък и за самореализация на всеки индивид. Свободата се отнася  не само за  информация  или  идеи, които са приети благоприятно или се считат за безобидни или безразлични, но и за тези, които обиждат, шокират или смущават. Такива са изискванията за плурализъм и толерантност, без която няма “демократично общество”. Свободата на изразяване има и предели, които обаче трябва да се тълкуват стриктно и необходимостта от каквито и да е ограничения трябва да се установи убедително [70].

Все пак упражняването на свободата на изразяване носи задължения и отговорности. В контекста на религиозните вярвания е задължение да се избягва, доколкото е възможно, израз, който да засяга упражняването на правата по чл.9 ЕКПЧ [74].

Съдът установява, че рекламите не са безпричинно обидни или оскърбителни, нито подбуждат към омраза на религиозни основания. Местните власти имат задължение да представят основателни и достатъчни причини за намеса. Според Съда предоставените от тях основания са  декларативни и неясни и не обясняват достатъчно защо позоваването на религиозните символи в рекламите е обидно и защо насърчаваният от рекламите начин на живот е  непременно   несъвместим  с обществения морал. Освен това Конституционният съд на Литва е постановил, че “никакви възгледи или идеология не могат да бъдат обявени за задължителни и насочени към дадено лице” и че държавата “няма право да създава задължителна система от възгледи”

Според ЕСПЧ фактът, че граждани са се оплакали пред националните власти относно рекламите, не може  сам по себе си да оправдае налагането на санкция.

Нарушение на член 10 ЕКПЧ:   местните органи не са успели да постигнат справедлив баланс между, от една страна, защитата на обществения морал и правата на религиозните хора, а от друга страна, правото на свобода на изразяване [83].

Решението се отнася до слово с противоречив характер, което се приема нееднозначно.То показва, освен другото, че според ЕСПЧ  евентуално засегната чувствителност сама по себе си не е достатъчна, за да оправдае намеса в свободата на изразяване.

 

ЕСПЧ: за честта на мъртвите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/25/art8/

Две решения на Съда на правата на човека в последно време привличат вниманието към  правната защита на доброто име. Това са решенията по делата  Putitstin v Ukraine  и MAC TV v  Slovakia.

Различните правни системи допускат или не допускат да се водят дела за защита на доброто име на починали лица. В България защитата на доброто име е лична.

Двете решения на ЕСПЧ откриват възможността член 8 ЕКПЧ да разреши при подходящи обстоятелства да бъде предявен иск за честта на мъртвите.   Това би било  радикално ново развитие в практиката на Съда за правата на човека.

В Обединеното кралство този въпрос е бил обект на продължителна кампания от страна на Маргарет и Джеймс Уотсън, родителите на починалата Даян Уотсън. Дори е публикуван консултативен документ за  промяна в закона,   за да се позволи на  съпруга, близките и децата  да съдят издатели, но проектът е отхвърлен от парламента.

Ако двете решения  станат начало на практика на ЕСПЧ (разширяване на прилагането на чл.8 ЕКПЧ),  това ще е  аргумент, че държавата има позитивно задължение да защитава правата на близките – като част от личния им живот – по чл.8 от Конвенцията.

ЕСПЧ: Faludy-Kovács v Hungary

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/25/echr-21/

Вдовицата на известен унгарски поет търси по съдебен ред обезщетение.  Твърди, че е засегнато доброто й име в публикация. Според заглавието на тази публикация името на починалия се погазва, защото вдовицата търси известност.

В решението на Съда за правата на човека по делото Faludy-Kovács v. Hungary (application no. 20487/13) се констатира, че няма нарушение на чл.8 от Конвенцията.

Решението е поредното от серията решения, в което се засягат баланса на права (чл.8 v чл.10) и принципите на отговорната журналистика.

Из решението:

28. Съдът вече е имал възможност да определи съответните принципи, които трябва да ръководят неговата оценка в тази област. Установени са критерии  за балансиране на конкурентните права (виж Von Hannover   (№ 2)   и Axel Springer AG §§ 90-95). Съответните критерии са следните: принос към обсъждането на въпроси от обществен интерес, степента на известност на засегнатото лице, предметът на новината, предходното поведение на съответното лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията и, когато е подходящо, обстоятелствата, при които е получена информацията или снимката.

29. Когато упражняването на баланса на права   е извършено от националните власти в съответствие с критериите, установени в практиката на Съда, Съдът би изисквал сериозни основания, за да замени със становището си оценката на националните съдилища.

33.  […] въпреки че журналистите имат право на преувеличение или дори на провокация, те все пак имат “задължения и отговорности” и трябва да действат добросъвестно и в съответствие с етиката на журналистиката (вж.  Markkinapörssi Oy  Satamedia Oy v. Finland     и Pentikäinen v. Finland  § 90).

Съдът установява, че информацията в публикацията е била предоставено доброволно, в статията и в заглавието не се съдържат неоснователни твърдения, а заглавието е в рамките на възможността за редакционен избор. В светлината на  широкото медийно отразяване на жалбоподателката и нейния бивш съпруг, предизвикано лично от тях,  Съдът се съгласява с констатацията на местните съдилища, че оспорваното публикуване не е било   вредно за честта и репутацията на жалбоподателката.

Няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

ЕСПЧ: Видеокамери и видеозаписи в лекционни зали нарушават правото на личен живот на преподавателите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/12/03/echr-art8-21/

 На 28 ноември 2017 г. ЕСПЧ оповести решението си по делото  Antović и Mirković v. Черна гора ( № 70838/13). С  четири гласа за  и три особени мнения Съдът реши, че има  нарушение на член 8 ЕКПЧ (право на зачитане на личния и семейния живот), като присъди съответно обезщетение.

Двама професори в университета на Черна гора, Невенка Антович и Йован Миркович, са жалбоподатели  по делото.  В университета са монтирали видеокамери.  Професорите са обжалвали решението, но националните съдилища приемат, че аудиториите, в които  Антович и Миркович  преподават, са публични пространства и няма неправомерна намеса в личния живот на преподавателите.

Съдът в Страсбург отхвърля доводите на правителството, че делото е недопустимо, тъй като аудиторията е публично пространство. Съдът преди всичко намира, че  – както вече е установил в други дела – личният живот може да включва професионални дейности. Следователно член 8 ЕКПЧ е приложим:

43.  Съдът  провери дали жалбоподателите имат оправдано очакване за неприкосновеност  на личния живот. […]

44. Що се отнася до настоящия случай, Съдът отбелязва, че университетските аудитории са работните места на преподавателите. Тайно видеонаблюдение на   работното място трябва да се разглежда като  значителна намеса в личния живот […] Това води до   възпроизводима документация  за поведението на човека в неговото работно място [...] Няма причина Съдът да се отклони от тази констатация, дори ако се отнася до случаите на явно видеонаблюдение на служител на  работното място […]   Правото на личен живот съществува, дори и да е ограничено, доколкото е необходимо (вж. Bărbulescu, § 80).

По същество:

59. според националния закон оборудването за видеонаблюдение  може да се инсталира в официални или търговски помещения, но само ако целите –  по-специално безопасността на хора или имущество или за защита на поверителни данни –  не могат да бъдат постигнати в по друг начин. Съдът отбелязва, че в настоящия случай е въведено видеонаблюдение, за да се гарантира безопасността на имуществото и хората, включително студентите, и за наблюдение на преподаването. Една от тези цели, а именно надзорът върху преподаването, изобщо не е предвидена от закона като основание за видеонаблюдение. Освен това  изрично е постановено, че няма доказателства, че  имущество или хората са били в опасност […]. От своя страна   правителството не предоставя никакво доказателство за противното в това отношение, нито пък показва, че  преди това е разглеждало други мерки като алтернатива.

Професорите смятат също, че  нямат ефективен контрол над събраната информация, поради което наблюдението е незаконно.

ЕСПЧ потвърди : наблюдението е неправомерна намеса в правото на личен живот, нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

 В едното особено мнение се приема, че преподаването не е част от личния живот:

За  мнозинството е достатъчно, че  видеонаблюдението или мониторингът се провежда на  работното място – залата, където  професорите преподават и общуват   със студенти. Според нас това е много широко  разбиране на понятието “личен живот”.

В другите две особени мнения се приема, че чл. 8 е приложим и има нарушение, но с различна аргументация:

Настоящият случай не се отнася до камери за сигурност, поставени например на входовете и изходите на университетските сгради. Тя се отнася до видео наблюдението на аудиториите. Гарантиране на  безопасността на хората и имуществото  е  една от целите на мярката , другата цел е мониторингът на учебните дейности  –  фактът, че деканът е имал достъп до записите, изглежда потвърждава, че това наистина е преследвана цел.
Университетските аудитории не са нито частно, нито обществено място. Те са места, където преподавателите срещат своите студенти и взаимодействат с тях.  Струва ни се, че в такова взаимодействие преподавателят може да има очаквания за неприкосновеност на личния живот –  в смисъл, че   обикновено се очаква, че това, което се случва в класната стая,  може да се наблюдава само от тези, които са оправомощени да присъстват в клас  и действително   присъстват.  […]

Filed under: Media Law, Uncategorized Tagged: еспч, чл.8

ЕСПЧ: свобода на изразяване и добро име

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/15/echr_reputation/

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Einarsson v. Iceland. Съдът трябва да балансира правото на свободно изразяване на медиите и правото на добро име на г-н Ейнарсон и да се произнесе дали намесата е в нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Жалбоподателят  е радиоводещ, телевизионен водещ, известна публична фигура. Обвинен е в изнасилване, впоследствие всички обвинения срещу него са отхвърлени, тъй като доказателствата са недостатъчни. 

По този повод в Инстаграм се появява снимка на г-н Ейнарсон с квалификации (“Fuck you rapist bastard”).   Всеки потребител на платформата  има достъп до снимката. От Инстаграм снимката тръгва и към медиите. В съдебния  процес Исландският съд застава на страната на медиите, като намира, че става дума за обществени дебати, за лично менние – коментар и публичната фигура  не е оклеветена. Лицето се обръща към ЕСПЧ за нарушение на чл.8, право на личен живот.

ЕСПЧ анализира баланса между свободата на изразяване и защитата на доброто име. За разлика от Исландския съд, ЕСПЧ приема, че изнасилвач не е оценка, а твърдение  за факт, и че Исландският съд не е успял да постигне справедлив баланс на правата.

Член 8 от Конвенцията трябва да се тълкува в смисъл, че лицата, дори спорните публични лица, които са предизвикали разгорещени дебати  с поведението си  и публичните си  коментари, не трябва да търпят публично обвинение в насилствени престъпни действия […] Ето защо Съдът намира, че изявлението е от сериозно естество и може да навреди на доброто име на жалбоподателя   [52]

В частност, коментира се и факта, че става дума за онлайн съдържание:

Съдът счита за важно да припомни своята предишна съдебна практика –  предвид неговата достъпност и способността му да съхранява и да позволява обмен на огромно количество информация, интернет играе важна роля за повишаване на достъпа на обществеността до новини и улесняване на разпространението на информацията като цяло. Същевременно опасността от вреди […], особено по отношение на правото на зачитане на личния живот, със сигурност е по-висока отколкото при  пресата (вж.  Delfi AS срещу Естония). [46]

Нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Има  две особени мнения, според които  – напротив – не става дума за твърдение за факт, а за по-обща оценка предвид  възгледите на жалбоподателя в миналото като цяло. Освен това в особените мнения се напомня, че преценката по  начало следва да се предостави на националните съдилища.

Filed under: Digital, Media Law Tagged: еспч

ЕСПЧ: стандартите на отговорната журналистика са валидни и при сериозен обществен интерес

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/10/26/echr-fuchsmann/

На 19 октомври 2017 г. Съдът за правата на човека се произнесе по делото Fuchsmann v. Germany. В решението се обсъжда баланса между правата по чл.8 (личен живот) и чл.10 (свобода на изразяване) ЕКПЧ.

Борис Фуксман е собственик на телевизия в Киев.  Ню Йорк Таймс (електронно издание) публикува статия, в която се споменава подкуп за украинска администрация с цел получаването на лицензия за телевизионна дейност, също така споменават се  предполагаемите връзки на Фуксман с руската организирана престъпност и че на лицето е забранено да влиза в САЩ.

Онлайн версията е достъпна от Германия, засегнато е името на  гражданин на Германия, със случая се занимават съдилища в Германия. Фуксман твърди, че е оклеветен, но съдилищата стигат до извода, че има справедлив баланс между свободата на изразяване на изданието и защитата на личния живот на бизнесмена. В последна сметка Фуксман завежда дело пред ЕСПЧ.

Решението

Съдът е установил наличие на обществен интерес, данните са изнесени в светлината на корупционни скандали в Ню Йорк.

Съдът приема, че Фуксман е публична фигура в качеството си на германски предприемач, работещ глобално в областта на медиите.

Съдът приема, че публикацията има достатъчна фактическа основа – основен  източник на изявленията  е вътрешен доклад на ФБР, подкрепен от други доклади. Журналистът е основал своите статии на достатъчно надеждни източници, при това не само на въпросния доклад. Той е действал в съответствие с журналистическите стандарти за работа с източници. В това отношение ЕСПЧ утвърждава отново стандартите на отговорната журналистика:

Съдът отново заявява, че член 10 от Конвенцията не гарантира напълно свободна свобода на изразяване, дори и по отношение на пресата за въпроси от сериозен обществен интерес. Съгласно чл.10, параграф 2   свободата на изразяване е придружена от “задължения и отговорности”, които се отнасят и за медиите, дори по отношение на въпроси от сериозен обществен интерес. Поради тези “задължения и отговорности” защитата, предоставена от член 10 на журналистите във връзка с отразяването на въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с етиката на журналистиката (вж. например Fressoz и Roire срещу Франция [GC], № 29183/95, § 54, ЕКПЧ 1999-I и Pedersen и Baadsgaard срещу Дания [GC], № 49017/99 , § 78, ЕКПЧ 2004-XI). [42]

Не се разкриват подробности от личния живот на лицето и лични данни.

Според ЕСПЧ националните органи са анализирали баланса на права в съответствие с практиката на Съда.  Необходими са сериозни мотиви, за да се промени оценката им. В случая няма такива мотиви, тъй като германският съд е постигнал разумен баланс между конкуриращите се права и е действал в рамките на своята свобода на преценка [54].

Няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Интересен момент в решението е акцентирането върху ролята на онлайн архивите за проучване на важни минали събития.

[…] описването на предполагаемия криминален произход на някои от участващите лица е било необходимо за разбирането на публикацията. Съдът също така взе предвид, че статията остава достъпна в онлайн архив на всекидневника. […] има признат обществен интерес не само от информацията за текущите събития, но и от възможността да се изследват събития от новата история.[16]

Filed under: Media Law Tagged: еспч, клевета, отговорна журналистика