Tag Archives: еспч

ЕСПЧ: достъп до парламента и парламентарната работа

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/05/28/echr-10-hungary/

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Mándli and Others v. Hungary  по чл.10 Конвенцията, свобода на изразяване.

През април 2016 г. шестима журналисти се опитват да интервюират членове на унгарския парламент, включително председателя на парламента,  и министър-председателя, във връзка с предполагаеми незаконни плащания на Унгарската национална банка към компании, свързани с правителството на Виктор Орбан.

Председателят на парламента Ласло Ковер отнема достъпа на журналистите  до  парламента  и заседанията му. Отказан е достъп  и за парламентарната сесия през юни 2016 г., когато  се обсъжда изменение на конституцията на Унгария, даващо  на правителството още по-широки правомощия.  Не се предвижда възможност за съдебен контрол върху това решение. 

Журналистите се обръщат към ЕСПЧ. Впрочем едно от последните  решения срещу Унгария по чл.10 ЕКПЧ също беше за отказан достъп – до центровете за бежанци.  В хода на делото става ясно, че практиката с отнемане на достъпа на журналисти до парламента продължава.

В решението се излагат аргументите на правозащитни организации (т.41-44) относно  свободата на словото в политическия контекст, където са възможни най-малко ограничения. Недопустимо е да се ограничава възможността на медиите да разпространяват информация и идеи от обществено значение, както и събирането на информация за политическите въпроси,  за парламентарния контрол и др.  Освен това мерките, изключващи журналисти  от достъп до парламентарните сгради, трябва да бъдат предписани от закона и да изискват правна рамка, която гарантира  ефективен съдебен контрол. Мерките могат да бъдат използвани само при най-изключителни обстоятелства. Прозрачността позволява  на обществеността да оцени не само съдържанието на изявленията, но и поведението   на представителите. Тяхната защита на личния живот  е ограничена   (публични личности, ангажирани с политическа дейност).

Решението

Съдът прилага теста за пропорционалност: има намеса, предвидена е от закона, разпоредбата преследва легитимни цели –  а) предотвратяване на смущения в работата на Парламента, за да се гарантира ефективното му функциониране и б) да защити правата на народните представители. Следователно централният въпрос е дали намесата е „необходима в демократичното общество“ (т.58)

Защитата, предоставена  от Конвенцията на журналистите, е при условие, че те действат добросъвестно, за да предоставят точна и достоверна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика (Pentikäinen срещу Финландия ([GC], № 11882/10, §§ 87-91).

Концепцията за отговорна журналистика не се ограничава до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява чрез журналистически средства. Тя обхваща, между другото, законността на поведението на журналистите, включително тяхното обществено взаимодействие с властите при упражняване на журналистически функции. Дали журналистът е нарушил закона има значение при преценката дали  е действал отговорно (вж. Pentikäinen, цитиран по-горе, § 90).

В настоящия случай жалбоподателите са действали по начин, противоречащ на правилата за поведение в Парламента, които забраняват снимките в определени зони  – но  когато  се преценява дали предприетата от председателя мярка е необходима, трябва да се вземе предвид  функцията на журналистите да правят записи и снимки и да докладват по актуални въпроси, свързани с работата  на Парламента.

Съдът не е съгласен с аргумента на правителството, че въпросните записи не са имали за цел да засегнат въпроси от обществено значение, а да представят депутатите по сензационен начин. В този контекст Съдът вече е приел, че свободата на медиите предоставя на обществеността едно от най-добрите средства за  формиране на мнение относно идеите и нагласите на техните политически лидери – и по този начин дава възможност на всеки да участва в свободните политически дебати, които  са  в основата на концепцията за демократично общество.

Съдът приема още, че при обстоятелствата по делото оспорваната намеса в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е пропорционална на преследваните законни цели, тъй като не е придружена от адекватни процесуални гаранции. Необходим е и съдебен контрол върху подобни актове на ръководството на парламента.
В светлината на горните съображения Съдът заключава, че намесата в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на чл. 10 от Конвенцията.

Нарушение на чл.10.

ЕСПЧ: политическо слово

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/03/28/%D0%B5%D1%81-echr/

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Tête v. France.

Жалбоподателят Etienne Tête е френски гражданин,   адвокат и общински съветник в Лион.  OL Group  иска разрешение за изграждането на нов футболен стадион в предградията на Лион, известен като “OL Land”. Г-н Tête  се противопоставя  на проекта и пише писмо относно проекта до френския орган за финансовите пазари (AMF) . AMF не предприема  никакви административни или съдебни действия в отговор на писмото, но директорът на OL Group  успява да осъди адвоката за засягане на доброто име.

ЕСПЧ:   Санкцията на г-н Tête   заради откритото писмо  до президента на AMF представлява намеса в упражняването на неговата свобода на изразяване. Намесата е била предписана от закона (НК),  има законна  цел за защита на доброто име. Но дали е необходима и пропорционална:


Дали намесата е била необходима в демократичното общество:  френските съдилища не са извършили балансиране между правото на г-н Tête на свобода на
изразяване и правото на изпълнителния директор на OL Group на личен живот и добро име.   Писмото е написано в контекст, в който член 10 от Конвенцията изисква  високо ниво на защита на правото на свобода на изразяване:

  • въпрос от обществен интерес, политическо слово – засяга голям инфраструктурен проект,  свързан с  публични  разходи със  значително въздействие върху околната среда, обект на широко обсъждане на местно ниво. 
  •  в откритото писмо на г-н Tête е използван въпрос, а не твърдение за факт.

Наложената санкция от 3000 евро и разходите от 10 000 евро имат смразяващ ефект.

Съдът не е убеден, че намесата в упражняването на  свободата на изразяване е била пропорционална на преследваната легитимна цел.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

 

ЕСПЧ: Пендов срещу България, нарушение на свободата на изразяване

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/03/26/%D0%B5%D1%81%D0%BF%D1%87-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/

На 26 март 2020 стана известно решението по делото Пендов срещу България.

 През 2010 г. издателство се оплаква в полицията, че книга е  публикувана онлайн в нарушение на авторското право – за което се твърди, че е престъпление по член 172а от Наказателния кодекс.  След заявление на полицията е издадена заповед за обиск и претърсването на помещенията, където се съхранява сървърът на жалбоподателя.  Служителите изземат сървъра. 

Жалбоподателят подава в Софийската районна прокуратура искане за връщане на  сървъра – и така се стига до Страсбург Събитията са от 2010 г.

Протокол 1, чл.1

Сървърът частично е хоствал уебсайт, заподозрян в нарушение на авторски права, липсват подробности в тази посока. След изземването сървърът е задържан за повече от седем месеца. “Горните съображения – фактът, че сървърът на жалбоподателя никога не е проверяван за целите на наказателното разследване, което не е насочено срещу жалбоподателя, а срещу трети лица, възможността за копиране на необходимата информация, значението на сървъра за професионалната дейност на жалбоподателя, както и частичното бездействие на районната прокуратура в София – означават, че задържането на сървъра на жалбоподателя между 21 юни 2010 г. и 8 февруари 2011 г. е било непропорционално. Така националните органи не  постигат необходимия справедлив баланс между легитимната цел, преследвана по делото, и правата на жалбоподателя” (50)  –  нарушение на член 1 от Протокол № 1.

 Член 10 от Конвенцията

Има ли намеса  в свободата на изразяване?

52. Съдът прие, че „[i] с оглед на неговата достъпност и способността му да съхранява и комуникира огромно количество информация, Интернет играе важна роля за подобряване на достъпа на обществеността до новини и улесняване на разпространението на информация като цяло. ”(Вж. Times Newspapers Ltd срещу Обединеното кралство (№ 1 и 2), № 3002/03 и 23676/03, § 27, ЕСПЧ 2009, и Ahmet Yıldırım срещу Турция, № 3111/10, § 48 , ЕСПЧ 2012).

53. Съдът прие, че член 10 гарантира свободата на изразяване на „всеки“.  […] Освен това   се прилага не само за съдържанието на информация, но и за средствата за разпространение, тъй като всяко ограничение, наложено върху средствата, препятства  правото на получаване и разпространение на информация (вж. Ahmet Yıldırım, цитиран по-горе, § 50 с допълнителни позовавания).

54. Уебсайтът на жалбоподателя, посветен на японската аниме култура, представлява средство за упражняване на свободата на изразяване.

58. […] Ограничената функционалност на уебсайта на жалбоподателя […]   се дължи на действията на органите на прокуратурата, които задържат за дълго време сървъра, хостващ този уебсайт. Въпреки че тези мерки не са насочени срещу спорния уебсайт, който не е  обект на разследване, нито има  твърдения, че е нарушил закона, мерките на властите водят до действителни  ограничения.

Следователно   е имало намеса от страна на публичен орган в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване

Пропорционална ли е намесата?

66. […] задържането на сървъра на жалбоподателя в наказателното производство е  ненужно за целите на разследването и   за определен период от време прокуратурата не полага усилия да коригира последиците от своите действия върху свободата  на изразяване .

67. Горното означава, че намесата в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване, както е дефинирано по-горе, не е мярка, пропорционална на легитимните цели. Следователно тя не е „необходима в демократичното общество“, както се изисква съгласно член 10 от Конвенцията.

Нарушение на чл.10.

В делото и в решението не се обсъжда Читанка, но това са действия на полицията срещу Читанка. Бегло се споменава за легитимна цел на претърсването на помещението.

 

ЕСПЧ: право на достъп до информация

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/03/26/echr-10-2/

Стана известно решението по делото   Studio Monitori and Others v. Georgia.

Жалбоподатели са неправителствена организация, адвокат  и журналист.  От името на организацията журналистът иска достъп до  наказателно дело, в което се съдържа класифицирана информация. Пред  национален съд   журналистът заявява, че иска да създаде правен прецедент, който да признае правото на неограничен достъп до информация от обществен интерес.   Според съда това не е възможно. По подобен начин не се удовлетворява искане на адвоката за достъп до наказателни дела.

Решението на ЕСПЧ

Според ЕСПЧ член 10 от ЕКПЧ „не предоставя на физическото лице право на достъп до информация, държана от публичен орган, нито задължава правителството да предоставя такава информация на физическото лице. Такова право или задължение обаче може да възникне  при обстоятелства, при които достъпът до информация е от съществено значение за упражняването на правото на свобода на изразяване на индивида “.

В случая търсеният достъп от НПО и журналист до съответните материали по наказателното дело „не е от съществено значение за ефективното упражняване на правото на свобода на изразяване“.

Съдът припомня и   изискването търсената информация да отговаря на тест за обществен интерес, за да  има необходимост  от разкриване – когато информацията е поверителна.

Няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Решението  подчертава  значението на връзката между достъпа до информация и свободата на изразяване – съответно възможността да се информира обществеността. Ако няма достъп – не може и да се информира, помним това от ситуацията около КТБ, когато медиите бяха лишени от достъп до каквато и да е информация.

Експерти намират за странно обсъждането от страна на ЕСПЧ на  мотивите на лицата за достъп – тъй като според законодателството за достъп лицата  не са задължени да мотивират искането си за достъп, нито личен интерес. 

 

 

 

ЕСПЧ: свобода на изразяване на работното място

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/19/echr_10-4/

По делото Herbai v Hungary Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови, че уволнението на служител за публикации в интернет,  които могат да засегнат доброто  име  на неговия работодател, нарушава правото на служителя на свобода на изразяване съгласно член 10 от Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Csaba Herbai  работи като експерт по управление на човешките ресурси в унгарска банка.  Според етичния кодекс на банката служителите са задължени да не публикуват информация, свързана с банката.

Herbai създава сайт  за  управлението на човешките ресурси. Скоро след това  е уволнен с мотив, че нарушава стандартите за конфиденциалност на банката. Унгарските съдилища потвърждават уволнението.

Служителят подава жалба  до ЕСПЧ, в която твърди, че е нарушено правото му на свободно изразяване на мнение по чл. 10 ЕКПЧ.

Въпреки че става дума за отношения в частно търговско дружество, държавата има позитивно задължение  да защити правото на свободно изразяване на мнение дори в отношенията между хората. ЕСПЧ изследва допустимия обхват на ограничение на правото на свобода на изразяване в трудовото правоотношение, като взема предвид:

  • естеството на публикацията,
  • мотивите на автора,
  • вредите, ако има такива, причинени на работодателя от публикациите, и
  • тежестта на наложената санкция.

Упражняването на правото на свобода на изразяване трябва да бъде осигурено и   в отношенията между работодател и служител. Унгарските власти не са изпълнили своите положителни задължения съгласно член 10 от ЕКПЧ, тъй като не са успели да докажат убедително, че уволнението се основава на справедлив баланс между право на свобода на изразяване, от една страна, и правото на работодателите да защитават законните си бизнес интереси.

 

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ

ЕСПЧ: погрешна идентификация на лице, заснето на обществено място

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/19/echr_photo/

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Vučina v. Croatia

Списанието Gloria публикувало снимка на г-жа Вучина, направена по време на популярен музикален концерт в Сплит. Под снимката списанието е добавило надпис, че това е съпругата на кмета на Сплит.  Вучина иска от списанието поправка, но не получава отговор.

След като в Хърватия не успява да получи удовлетворяващ я отговор на жалбите й, Вучина се обръща към Съда за правата на човека и твърди, че има нарушение на чл.8 ЕКПЧ – защита на личния живот. В жалбата се твърди, че медията не е спазила професионалните стандарти, не е проверила информацията, впоследствие не са поправили грешната информация и не са се извинили.

Съдът:

За да възникне казус, по който е приложим  член 8 от ЕКПЧ,  ситуацията, засягаща личния живот на определено лице  трябва да достигне определен праг на тежест или сериозност.

За да прецени дали това е така, в случая   ЕСПЧ взема предвид следните критерии:

  • начинът, по който е получена снимката;
  • естеството на публикацията;
  • целта, за която е използвана снимката и как би могла да бъде използвана впоследствие;
  •  последиците от публикуването на снимката за кандидата.

Заснемането  на обществено място и последващото  публикуване на снимката не представляват проблем съгласно член 8 от ЕКПЧ. Проблем е погрешното посочване на името, объркването на идентификацията – в случая объркване със съпругата на кмета.

ЕСПЧ е на мнение обаче, че снимката не засяга доброто име на Вучина и  – въпреки че  издателят на Gloria неоснователно е отказал да предостави право на отговор  и поправка – Съдът не  установява твърде сериозна намеса в личния й живот.

Тъй като ЕСПЧ не е в състояние да установи, че фалшивото впечатление, създадено от публикуваната снимка, е обективно способно да създаде отрицателно обществено възприемане на г-жа Vučina и следователно не повдига въпрос в рамките на  член 8 от ЕКПЧ,  ЕСПЧ  отхвърля жалбата на г-жа Vučina като недопустима ratione materiae.

 

 

ЕСПЧ: Политическо слово

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/12/01/echr-polit-limonov/

Стана известно  решението на на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Savenko (Limonov) v. Russia (29088/08), представено на 26 ноември 2019.

ЕСПЧ   продължава да разработва стандартите за пределите на свободата на изразяване по чл.10 ЕКПЧ. Този път става дума за допустимите предели на критика и границите между критика и засягане на доброто име.

ЕСПЧ приема  в решението си по делото, че руските съдилища са нарушили Конвенцията.

Фактите

Едуард Лимонов е руски гражданин, активист и писател. В участие на живо по радиото той заявява,  че съдилищата в Москва са  контролирани от кмета на Москва Юрий Лужков и не приемат анти-Лужкови решения. Осъден е да заплати 500 000 рубли на Лужков за клевета, за подкопаване на общественото доверие в органите и причинена вреда на  кмета, който не е обикновен гражданин, а  участва в изпълнителната власт. Тъй като Лимонов няма възможност да заплати сумата,  руските съдилища  ограничават   правото му да напуска Русия. Той се обръща към ЕСПЧ.

Решението

ЕСПЧ се възползва от възможността да  систематизира предишната си практика  и да потвърди елементите, които трябва да се обсъждат от националните органи при прилагането на балансиращия тест по чл.10 ЕКПЧ.

ЕСПЧ установява, че

  • Лимонов е  действал като опозиционен лидер по въпроси от обществен интерес – става дума за политическо слово, което се ползва с високо ниво на защита по смисъла на член 10 от ЕКПЧ относно упражняването на политическите права и функционирането на съдебната система.
  • Коментарите   са били направени по време на радиодебати,  в живо предаване    – което има различен стандарт на точност в сравнение с  писмени твърдения. Лимонов изразява възмущение  от  това, което той възприема като поредното отхвърляне на законни искания срещу правителството на Москва. Изказването се основава и на собствения си опит на Лимонов  от неуспешно отстояване на правото на свобода на мирни събрания в Москва,  а и  на опита на други хора, които са загубили съдебни производства, свързани с кмета на Москва. Съдът приема, че  има достатъчно фактическо основание за  реакцията на Лимонов. Съдът приема също така за установено, че жалбоподателят е имал право да изложи становището си по въпроси от обществен интерес пред  обществен форум . Стандартите, приложени от руските съдилища,  не са в съответствие с принципите, заложени в член 10 ЕКПЧ.
  • Критиката е насочена към политик – следователно лице с ниска степен на защита от критика.  Според съда политиците трябва да приемат и по-остра критика и не могат да претендират за едно и също ниво на защита с  гражданните, особено когато подобни критики не се отнасят личния живот на политиците.

ЕСПЧ установява още много висок размер на присъденото обезщетение – обстоятелство, което има смразяващ ефект.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Мнение в живо предаване, основано на факти – тук   има смисъл да се напомни решението на българския съд по делото Мавродиев срещу Росен Босев.

Остава да очакваме решението на ЕСПЧ по българския случай. Още повече при положение, че съдия по делото срещу Росен Босев  е Петя Крънчева – също адресат на критични публикации на Росен Босев.

 

 

ЕСПЧ: право на физически достъп до места и събития

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/11/09/right_access/

Стана известно решението по делото Szurovecz с. Унгария.

Европейският съд по правата на човека приема, че отказът да се предостави достъп до журналист  до  регистрационно-приемателен център за бежанци в Дебрецен, Унгария, е нарушение на правото му на свобода на изразяване по член 10 от ЕКПЧ.

Журналистическите репортажи по въпрос от значителен обществен интерес е съществена част от журналистическата работа. Новинарството, включително получаване на физически достъп до местата, където има важни събития,    е съществен компонент на разследващата журналистика.

Събирането на информация е важна подготвителна стъпка в областта на журналистиката и се намира в обхвата на защитата по чл.10 ЕКПЧ.

По теста за пропорционалност: ЕСПЧ приема, че има намеса в свободата на изразяване, че тя е била предвидена от закона и е преследвала легитимна цел за защита на личния живот на  обитателите на центъра. Въпреки това, като взема предвид значението на медиите в демократичното общество и на ролята на медиите за информиране по въпроси от значителен обществен интерес, ЕСПЧ  приема, че не е показано убедително, че  забраната за влизане е била необходима в едно демократично общество. Липсват данни и за анализ от страна на унгарските власти на баланса дали забраната е пропорционална на предвидените в закона цели.

Нарушение на член 10 ЕКПЧ.

В коментари се посочва, че има известно развитие на съдебната пректика спрямо решението Pentikäinen, според което липсва нарушение на чл.10 ЕКПЧ при арест, преследване и осъждане  на журналист,  отстранен от полицията от мястото на демонстрации, съпътствани и от насилие. Съдът тогава приема, че журналистът е  имал  и други възможности да  докладва за демонстрациите. Сега Съдът признава правото на достъп и заявява, че наличието на други алтернативни източници не погасява правото на пряк достъп до мястото на отразяваните събития, при преобладаващ обществен интерес.

Също така Съдът отново отхвърля тезата, че достъпът до информация не е  в обхвата на чл.10, а също и тезата, че държавите имат само негативно задължение  – да не възпрепятстват неоправдано достъпа, но не и активно да съдействат. 

 

ЕСПЧ: отричането на Холокоста не е между правата на човека

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/10/11/echr-31/

Европейският съд за правата на човека се произнесе по делото Pastörs  v Germany.

Жалбата е отхвърлена с 4:3 гласа, съставът на ЕСПЧ е с председател българският съдия Йонко Грозев.

Делото е по чл.10 ЕКПЧ  – разпоредбата се отнася до  свободата на изразяване.   Жалбоподателят Udo Pastörs,  депутат, в своя реч в местния парламент практически е отрекъл наличието на Холокоста, което представлява престъпление по германското право,  и е говорил   за “така наречения  Холокост”, който според него  “се използвал за политически и търговски цели”.

Осъден в Германия, Udo Pastörs се обръща за защита към ЕСПЧ.

Съдът приема, че г-н Pastörs умишлено е заявил неистини за евреите и преследването, на което те са били подложени. Намесата в свободата на изразяване е анализирана в контекста на  специалната морална отговорност на държавите, които са преживели ужасите на войната и нацистките зверства. В този контекст  присъдата е  пропорционална на преследваната цел и  „необходима в демократичното общество“.

Подобни изказвания “не биха могли да се ползват от защитата на свободата на словото”, предложена от Европейската конвенция за правата на човека “, тъй като те противоречат на ценностите на самата конвенция.

Няма нарушение на член 10, жалбата е явно необоснована.

 

 

EСПЧ: ново решение за отговорността на онлайн изданията за коментари

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/22/echr-8-10/

ЕСПЧ отново се е занимавал с въпроси, обсъждани по делото Delfi v Estonia. Това беше делото за отговорността на собственика на сайт за коментари във форумите, по което ЕСПЧ прие, че собственикът може да е отговорен при определени обстоятелства.

След това решение – потвърдено впрочем от Голямата камара през 2015 г. – Съдът отново се занима с отговорността за форумите и по делото Magyar Tartalomszolgáltatók Egyesülete and Index.hu Zrt v. Hungary (2016) прие, че собственикът на сайта не е отговорен. Така трябваше да стане ясно, че няма общо правило, в някои случаи собственикът е отговорен, в някои случаи – не. Преценката всеки път е конкретна, но има някои общи принципи.

Третото и последно засега произнасяне беше по делото Pihl v. Sweden (application no. 74742/14) – тук жалбата е обявена за недопустима с оглед най-вече на факта, че коментарът  не съдържа подбуждане към насилие и е публикуван в един малък блог, управляван от сдружение с нестопанска цел, което прекратява  достъпа в деня след искане на заявителя и девет дни, след като е бил публикуван коментарът.

Има съобщение за четвърто решение относно отговорността на собственика на сайт за коментари на граждани – това е решението от 19 март 2019 по делото Høiness v Norway. Като обсъжда баланса между чл.8 и чл. 10 от Конвенцията, Европейският съд по правата на човека единодушно постановява, че няма нарушение на член 8 (право на зачитане на личния живот).

Mona Høiness,   известен адвокат, завежда дело  срещу компанията Hegnar Media AS и г-н Х., редактор, работещ за интернет портала Hegnar Online, за клевета. Тя заявява, че нейната чест е засегната в три коментара, направени анонимно на форума на Hegnar Online. Ответниците твърдят, че не са знаели за коментарите и че те са били премахнати веднага след като са разбрали за тях.  Съдилищата в Норвегия  се  произнасят в полза на медията.  

Mona Høiness се обръща към Съда в Страсбург.

В решението на ЕСПЧ първо се напомня, че при обсъждане на конкурентните интереси съгласно член 8 и член 10, Съдът е установил общи принципи, обобщени в Delfi AS срещу Естония.

В случая:

  • твърденията не представляват клевета по националното право,
  • в никакъв случай не са реч на омразата или подбуждане към насилие;
  • дискусионните форуми не са били особено интегрирани в представянето на новини и по този начин не изглежда коментарите да са продължение на редакционни статии;
  • по отношение на мерките, приети от Hegnar Online – има изградена система за модериране, освен това читателите имат възможност да кликнат върху „предупреждение“ и да участват в модерирането; един от коментарите дори е изтрит по собствена инициатива на изданието преди получаването на уведомяване от адвоката на г-жа Høiness. От изданието са действали по подходящ начин.

В съответствие с установените принципи в решението Delfi AS срещу Естония, няма основание Съдът да замени с различно становище решението на националните съдилища.

Съдът намира съответно, че националните съдилища са действали в рамките на тяхната свобода на преценка и няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

ЕСПЧ: Хатиджа Исмаилова печели делото си в ЕСПЧ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/01/19/echr-29/

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Khadija Ismayilova v. Azerbaijan.  Съдът е установил нарушение на правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване.

Хатиджа Исмаилова е азербайджанска журналистка. Нейната работа често е била изключително критична към властта, по-специално е разследвала  азербайджанския президент Алиев. Арестувана, лежала в затвора, преследвана и подлагана на тормоз за публикациите и дейността си. Със защитата й се е ангажирала Амал Клуни.

През седмицата Съдът за правата на човека обяви, че Исмаилова печели делото си, като налице са нарушения по две разпоредби на конвенцията – чл.8 и чл. 10.

По конкретното дело Исмаилова изнася факти, че е получила заплашително писмо с искане да не публикува разследванията си. Скоро след това в интернет са публикувани видеоклипове със сексуален характер, заснети в жилището на Исмаилова.  Впоследствие в жилището са открити много скрити камери и   мрежа за предаване на видеото. Паралелно с това проправителствените медии я обвиняват в липса на професионализъм, антиправителствено пристрастие и неморално поведение.

Исмаилова твърди, че  държавата е била или пряко отговорна за много сериозната намеса в личния й живот, а именно заплашителното писмо, скритите камери в нейната спалня и публикуването на интимни видеозаписи онлайн или, във всеки случай, че органите не са изпълнили задължението си да предприемат мерки за защита на нейните права на неприкосновеност на личния живот, като не са извършили ефективно разследване и идентифициране на отговорните лица.

Като се позовава на член 10 (свобода на изразяване), тя твърди, че държавата
пряко е участвала или не е предприела стъпки за предотвратяване на систематичната кампания срещу нея – и още, че тормозът в нейния случай е част от политическия модел на  клеветнически кампании срещу журналисти в Азербайджан.

Съдът приема, че има намеса в личния живот и нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Заедно с това,  тъй като заплашителното писмо е било свързани с  професионалната журналистическа дейност на Исмаилова,   държавата не е била просто задължена да предприеме мерки, за да я защити от намеса в личния й живот, но също така е имала задължение съгласно член 10 от Конвенцията да защити свободата й на изразяване. Властите   не са изпълнили своето позитивно задължение да защитават свободата на изразяване  – нарушение на чл. 10.

ЕСПЧ: отговорност за хипервръзки

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/12/06/echr-28/

На 4 декември 2018 г. стана известно решението на  Съда за правата на човека  по дело Magyar Jeti Zrt v. Hungary 

Фактите

През септември 2013 г. група футболни фенове по пътя си от Унгария към Румъния спира в начално училище в Унгария с  предимно ромски ученици. Феновете правят расистки забележки. Ръководителят на местното ромско-малцинствено самоуправление дава интервю на ромска медия, като асоциира футболните фенове с унгарската политическа партия  Jobbik, която сама по себе си често се свързва с антиромски предразсъдъци. Уебсайтът http://www.444.hu публикува статия за събитието с връзка към  интервюто в YouTube. Jobbik  съди собственика на уебсайта (и други, включително кмета) за нарушаване на репутацията му и печели делото.

Собственикът на 444.hu се обръща към Съда за правата на човека с искане да се установи нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.

Становища

В становища по делото Buzzfeed, Electronic Frontier Foundation, проф. Лорна Уудс и др. заявяват, че хипервръзката дава възможност съдържанието да бъде доставено по-бързо и лесно,  освен това позволява на читателите да проверяват за себе си оригиналните източници на журналистическото съдържание и по този начин да проверяват верността на публикацията. Хипервръзката също така насърчава разнообразието в медиите. Налагането на стриктна отговорност за хипервръзка има смразяващ ефект, тъй като журналистите не са  в състояние винаги да проверят законността на съдържанието на всички свързани страници и вследствие на това те биха се въздържали от тази техника на докладване в бъдеще. Освен това съдържанието, към което води хипервръзка,  може да бъде променено, така че да престане да бъде законно – и е   неразумно да се държи отговорен журналистът, който е сложил връзката.   Дизайнът на интернет е предпоставка за   свободно свързване на информация. Хипервръзките сами по себе си не са предназначени да представляват изявления  и хипервръзка не означава непременно одобрение. Хипервръзките просто посочват други страници или уеб ресурси, чието съдържание може и да се промени след първата хипервръзка, която се публикува.

Налагането на санкция означава   да се приеме, че всяка хипервръзка  сочи съдържание, което  медиите  могат да проверят.

Mozilla Foundation и Mozilla Corporation (заедно Mozilla) твърдят, че единствената цел на хипервръзките е да позволят на читателите да навигират към и от информация. Хипервръзките са технически и автоматични средства за потребителите да имат достъп до информация, намираща се другаде, и не могат да се считат за публикуване на тази информация. Ограничението на използването на хипервръзки би подкопало самата цел на световната мрежа да направи информацията достъпна, като я свърже помежду си. Как хората биха могли да предават информация в неопределения брой на съществуващите днес уеб страници, ако хипервръзката би могла да води до отговорност. [ 53.]

Европейският институт за информационно общество заявява, че хипервръзките са основен инструмент за цифрова навигация: те позволяват незабавен достъп до други текстове, за разлика от традиционните цитати.  Хипервръзките допринасят за развитието на нови медии и осигуряват повече а) интерактивност между журналисти и читатели, б) доверие – чрез даване на контекст, факти и източници за подкрепа на информацията, в) прозрачност, като позволяват на читателите да проследят процеса на отчитане и събиране на новини,  г) критично четене, като позволява на журналисти и читатели да сравняват контрастни източници. Хипервръзките позволяват не-редакционна децентрализирана реч, която допълва ролята на наблюдател, традиционно свързана с основните медии. Прилагането на строги правила за отговорност за хипервръзки неизбежно ще доведе до самоцензуриране. [54.]

Вижда се – богата аргументация в тази посока.

Съдът

Съдът отбелязва, че практиката на националните съдилища освобождава издателите от гражданска отговорност за възпроизвеждане на материали от  пресконференции, ако по обективен и обективен начин предоставят данни от публичен интерес [подобна разпоредба у нас в ЗРТ за освобождаване от отговорност при възпроизвеждане на определени официални източници, но т.4 – при републикуване – беше отменена] [71]

Самата цел на хипервръзките е чрез насочване към други страници и уеб ресурси да се даде възможност на интернет потребителите да навигират до и от материали в мрежа, характеризираща се с наличието на огромно количество информация. Хипервръзките допринасят за безпрепятственото функциониране на интернет, като  правят информацията достъпна чрез свързване между отделните източници. [73].

Хипервръзките […] не представят свързани  изявления  и не съобщават съдържание, а само привличат вниманието на читателите към съществуването на материал на друг уебсайт.[74].

Лицето, което се позовава на информация чрез хипервръзка, не упражнява контрол върху съдържанието на уебсайта, към който хипервръзката дава достъп, което може да бъде променено след създаването на връзката [75].

Следователно, като се имат предвид особеностите на хипервръзките, Съдът не може да се съгласи с подхода на местните съдилища, който се състои в това да се приравни самото публикуване на хипервръзка с разпространението на клеветническата информация, което автоматично води до отговорност за самото съдържание. Той по-скоро счита, че въпросът дали публикуването на хипервръзка може основателно от гледна точка на член 10 да породи такава отговорност изисква индивидуална оценка във всеки отделен случай, като се имат предвид редица елементи.[76].

Съдът идентифицира по-специално следните аспекти, които са от значение за анализ на отговорността : i) има ли одобрение на оспорваното съдържание; (ii) има ли повторение на оспореното съдържание (без одобрение); (iii) кой включва хипервръзката; (iv) известно ли е и би ли могло да бъде известно според разумни критерии, че оспорваното съдържание е клеветническо или по друг начин незаконно; (v) медията действа ли добросъвестно, като уважава етиката на журналистиката и изпълнява дължимата грижа, която се очаква в отговорната журналистика? [77].

В конкретния случай Съдът отбелязва, че има препратка към интервю в YouTube  без допълнителни коментари или повтаряне дори на части от самото  интервю.  Никъде в статията авторът не е посочил по никакъв начин, че изявленията, достъпни чрез хипервръзката, са верни или че е одобрил хипервръзката или е поел отговорност за нея. Нито пък използва хипервръзката в контекст, който сам по себе си съдържа клеветнически смисъл.  Оспорваната статия не представлява потвърждение на обвиненото съдържание.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Няма как да не напомня сложностите според практиката на Съда на ЕС, вж решението на Съда на ЕС по дело С –  160/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)  в рамките на производство по дело GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc.,Britt Geertruida Dekker.

Вярно, има практика и в двете правни рамки – международна и право на ЕС, им богата експертна аргументация към новото решение – това като положителна страна – но, както в други случаи (отговорност на посредниците),  се отваря работа по анализиране на съответствието на подхода в двете правни рамки.

ЕСПЧ: обидна атака срещу Пророка – незащитено слово

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/27/echr-27/

Съдът за правата на човека се произнесе по делото ES v Austria.

По време на два публични семинара австрийска гражданка твърди, че бракът на Пророка Мохамед с младо момиче  може да се нарече педофилия: “56-годишен и 6-годишна? Как  наричате това? Какво е това, ако не  педофилия?”

Виенски съд я осъжда за унизително отношение към вярванията на хората на глоба от 480 евро. По-късно решението е потвърдено от австрийски апелативен съд.

Според ЕСПЧ подобни изявления не са защитено слово и  представляват “обидна атака срещу Пророка и исляма, която би могла да  застраши религиозния мир”.

В своето решение съдът прави разлика между обета за брак и педофилията. “Представянето на предмети на религиозно поклонение по провокативен начин, което може да навреди на чувствата на последователите на тази религия, може да бъде замислено като злонамерено нарушение на духа на толерантност”.

Деликатни са тези решения, особено когато обсъждат  въпроса за истинност и неистинност на фактите. Според ЕСПЧ санкцията не е нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

ЕСПЧ: Big Brother Watch

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/25/%D0%B5%D1%81%D0%BF%D1%87-big-brother-watch/

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom.

Нарушение на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ.

Жалбите са предизвикани от информацията, разкрита от Едуард Сноудън, за съществуването на програми за наблюдение и обмен на разузнавателни данни, управлявани от разузнавателните служби на САЩ и Обединеното кралство. По-конкретно,  че  електронни съобщения и / или съобщителни данни е вероятно да бъдат задържани или получени от разузнавателните служби на Обединеното кралство, разчитащи на режима, установен в британския закон RIPA. Бяха подчертани три области на проблемите: прихващане, споделяне и достъп до комуникации.  Във всички случаи жалбоподателите смятат, че защитата срещу злоупотребите е недостатъчна и че режимите не са нито законни, нито необходими в едно демократично общество.

Жалбоподателите твърдят, че  режимът не е законосъобразен,  значимите елементи на режима не са били публично оповестени и  не отговарят на  изискванията по решението  Вебер.

Шестте принципа, установени във Weber and Saravia (app no. 54934/00)   са отправна точка за изводите:

– естеството на престъпленията, които могат да доведат до заповед за прихващане;
– определяне на категориите хора, които могат да бъдат проследявани;
– ограничение на продължителността на прихващане;
– процедурата, която трябва да бъде следвана за   използване и съхранение на получените данни;
– предпазните мерки, които трябва да се вземат при съобщаване на данните на трети страни; и
– обстоятелствата, при които събраните данни могат или трябва да бъдат заличени или унищожени.

Според ЕСПЧ към изискванията по решението Вебер трябва да се прибавят и съображенията на Голямата камара по Zakharov (app no. 47143/06).

Накрая, ЕСПЧ се позовава на  правото на ЕС – по-специално на решенията Digital Rights Ireland (дело C-293/12 и C-594/12) и Watson (дело C-698/15) –  прихващането е само за целите на борбата с тежките престъпления  и   този достъп подлежи на предварителен преглед (разрешение) от съд или независим административен орган. 
 В решението на ЕСПЧ, освен липса на нужните гаранции по чл.8,  е взето предвид, че става дума за проследяване на журналисти -по тази причина  има и аргумент по чл.10, свобода на изразяване. Прилагането на мерките не може да се разглежда в съответствие със закона за целите на чл.  10 ЕКПЧ.

Най-важните фрагменти от решението според  EJIL

ЕСПЧ: театрална постановка е спряна в нарушение на ЕКПЧ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/08/21/echr-26/

На 15 май 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕIПЧ) излезе с решение по делото Unifaun Theatre Productions Limited and Others v. Malta, (Application no. 37326/13, 15 May 2018).

Театрална група, Unifaun Theatre Productions, е била възпрепятствана да произвежда и изпълнява пиесата Stitching, поради забрана, наложена от Борда за класификация на филми и сцени (“Board”). Тази намеса в правото на театралната група на свобода на изразяване впоследствие беше потвърдена от националните съдилища, включително от Конституционния съд на Малта.

Според Конституционния съд пиесата съдържа няколко сцени, неприемливи от гледна точка на морала и благоприличието. Конституционният съд приема, че пиесата в нейната цялост е обидна за малтийското общество. Споменатите конкретни сцени, както и други части на пиесата, са били обида към достойнството на индивида, което е неразделна част от гражданската и моралната тъкан на обществото. Дори в плуралистично и демократично общество, като малтийското, човешкото достойнство не може да бъде засягано,  човек не би могъл да използва   вулгарен, неприличен и богохулен език, за да описва извращения [..] Не  е приемливо да се популяризира  поведение, което нарушава закона, обезсмисля страданията на жените по време на холокоста, описва  жените като обект на сексуално удовлетворение  […]   Удоволствието от изнасилването на деца, убийството на деца и сексуалното общуване с родителите на  убити деца cа неприемливи дори в едно демократично общество. Съдът отбелязва, че според малтийския закон богохулството е нарушение.

За да обоснове намесата в свободата на изразяване на театралната група Конституционният съд по-конкретно се позовава на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека в Otto-Preminger-Institut срещу Австрия.

Театралната група  изтъква, че пълната забрана за представянето на пиесата   противоречи на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който гарантира правото на свобода на изразяване.

ЕСПЧ основава решението си на процедурни основания, без да обсъжда понятията прилично/неприлично.   Съдът подчертава,   че  Насоките за класификация на филмите (на които се основава забраната)  не са достъпни за обществеността.

Критериите в нормативните актове позволяват  неограничена власт на правоприлагащите, тъй като не са посочени достатъчно ясно  предоставените на тези органи правомощия и начина на упражняването им.

ЕСПЧ установява, че правилата, на които се позовава правителството на Малта, не са   с нужното качество и че намесата е била резултат от процедура, която не е предвидена от закона.

Прилагайки теста за пропорционалност, ЕСПЧ не смята за необходимо да се занимава по-нататък с останалите въпроси. Тъй като намесата не е законосъобразна по смисъла на ЕКПЧ,  ЕСПЧ единодушно заключи, че е налице нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

ЕСПЧ: делото Pussy Riot, защита на политическото слово

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/21/%D0%B5%D1%81%D0%BF%D1%87-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-pussy-riot-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82/

 

През февруари 2012 г.   млади жени, облечени в ярки дрехи – членове на състава Pussy Riot – организират пънк рок молитва в Московския Храм  на Спасителя. Редактиран видеоклип за представянето им е публикуван в интернет и предизвиква силен отклик. Видеото е свалено за нарушаване на политиката на YouTube за враждебната реч.

Какво са изпълнявали – според решението на Съда – Punk Prayer: Virgin Mary, Drive Putin Away. Според собствената им страница

(Хор)

Богородица, Дево, Путина прогони
Путина прогони, Путина прогони
(конец хора)

Черная ряса, золотые погоны
Все прихожане ползут на поклоны
Призрак свободы на небесах
Гей-прайд отправлен в Сибирь в кандалах

Глава КГБ, их главный святой
Ведет протестующих в СИЗО под конвой
Чтобы Святейшего не оскорбить
Женщинам нужно рожать и любить

Срань, срань, срань Господня
Срань, срань, срань Господня

(Хор)
Богородица, Дево, стань феминисткой
Стань феминисткой, феминисткой стань
(конец хора)

Церковная хвала прогнивших воджей
Крестный ход из черных лимузинов
В школу к тебе собирается проповедник
Иди на урок – принеси ему денег!

Патриарх Гундяй верит в Путина
Лучше бы в Бога, сука, верил
Пояс девы не заменит митингов –
На протестах с нами Приснодева Мария!

(Хор)

Богородица, Дево, Путина прогони
Путина прогони, Путина прогони

(конец хора)

През август 2012 г. районен съд в   Москва осъжда Толоконникова,  Алeхина и Екатерина Самуцевич  на две години лишаване от свобода за хулиганство, впоследствие последната е освободена.

Членовете на Pussy Riot подават  жалба в ЕСПЧ поради нарушаване на различни положения в Европейската конвенция за правата на човека  – член 3  за забрана на изтезанията и на нечовешкото отношение;   член 5, раздел 3  във връзка със задържането им;   член 6 от Конвенцията за гарантиране на правото на справедлив съдебен процес и член 10  – като твърдят, че тяхното задържане и осъждане представляват  груба, неоправдана и непропорционална намеса в свободата им на изразяване.   Освен това Толоконникова и Алехина оспорват забраната за  видео материали на уебсайта им  “поради екстремизъм”. 

Защитата им поемат последователно различни адвокати, включително Йонко Грозев, разбираме от решението.

ЕСПЧ прилага тест за пропорционалност, установява, че има намеса в свободата на изразяване – пърформанс – микс от артистично по форма  и политическо по същество изразяване, защитено от Конвенцията. [206]

Намесата е предвидена в руския НК – чл.213 хулиганство.[208]

Оправдана ли е подобна намеса  в едно демократично общество? [211]

Съдът отбелязва, че това е политическо слово, където Конвенцията предоставя най-висока степен на защита.

Жалбоподателите искат да привлекат вниманието на своите съграждани и Руската православна църква върху тяхното неодобрение за политическата ситуация в Русия и позицията на патриарха и   други духовници към улични протести в редица руски градове, причинени от последните парламентарни избори и предстоящите в Русия по това време президентски избори. Това са теми от обществен интерес. Действията на жалбоподателите са насочени към тези теми и допринасят за дебатите за политическата ситуация в Русия [212]

Изпълнението  се е състояло  в храм. Може да се приеме, че  приетите правила за поведение в място на религиозно поклонение са нарушени. Налагането на определени санкции по принцип може да бъде оправдано от изискванията за защита на правата на другите.[214]

Дали намесата е пропорционална на целта?

Съдът намира, че наложеното на жалбоподателите наказание е много тежко по отношение на въпросните действия. Той смята, че местните съдилища не са представили “съответни и достатъчни” причини, за да го оправдаят.  Анализира се дали изявленията, справедливо разбирани и разглеждани в техния непосредствен или по-широк контекст, могат да се разглеждат като пряк или косвен призив за насилие или като оправдание за насилие, омраза или нетолерантност – и се стига до извода, че в светлината на препоръката на ECRI  за враждебната реч следните фактори трябва да се вземат предвид при  оценката дали съществува или не риск от актове на насилие, заплахи, враждебност или дискриминация: i) “контекстът в който се използва съответната реч на омразата “; (ii) “способността на лицето, използващо речта на омразата да упражнява влияние върху другите”; iii) “естеството и силата на използвания език”; iv) “контекстът на конкретните забележки”; v) “използваната среда”; и (vi) “естеството на аудиторията” – и освен това е важно да се отбележи, че изкуството може да се използва, за да провокира силни чувства без намерението да подбужда насилие, дискриминация или враждебност. [222]

Начинът на обличане и поведение на жалбоподателите не са по каноните на православната църква, което може да изглежда неприемливо за определени хора, но липсва   анализ  дали действията на жалбоподателите могат да се тълкуват като призив за насилие или като основание за насилие, омраза или нетолерантност. Нито   дали въпросните действия биха могли да доведат до вредни последици. [226]

Съдът намира, че в поведението не се   съдържат елементи на насилие, нито възбужда   или оправдава насилие, омраза или нетолерантност към вярващите. Намесата в свободата на изразяване с наказателни санкции може да има охладително въздействие върху упражняването на тази свобода. [227]

В заключение ЕСПЧ намира, че намесата в този вид не е необходима в едно демократично общество. Нарушение на чл.10 [230]

По отношение на видеото в интернет, обявено за екстремистко:

Когато изразените възгледи не включват подбуждане към насилие – с други думи, ако не препоръчат прибягване до насилствени действия или   отмъщение, ако не оправдават извършването на терористични престъпления и не могат да бъдат тълкувани като способни да насърчават насилието чрез изразяване на  нерационална омраза към идентифицираните лица –  държавите не трябва да ограничават правото на широката общественост да бъде информирана. [260] 

 Съдът счита, че решението на националния съд по делото на жалбоподателите е недостатъчно за обосноваване на екстремизъм. Нарушение на чл. 10. [269]

 

 

 

ЕСПЧ: Убийството на Анна Политковская : нарушение на чл.2, право на живот

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/21/echr-25/

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Mazepa and Others v. Russia (no. 15086/07). Делото се води от близките на Анна Политковская, известна руска разследваща  журналистка и правозащитничка, остро критикуваща политиката на президента Владимир Путин.

Анна Политковская беше простреляна и убита в асансьора на дома си в Москва.     Има осъдени за убийството.

Като се позовават на член 2 (право на живот), жалбоподателите се оплакват, че държавата не е извършила ефективно разследване на убийството на г-жа Политковская, тъй като властите не са установили кой е поръчал и платил за престъплението.

С 5:2 гласа ЕСПЧ реши, че има нарушение на Конвенцията, член 2.  Русия трябва да плати  на жалбоподателите 20 000 евро (EUR) за неимуществени вреди.

Съдът е установил по-специално, че  властите са открили и осъдили група мъже, които са извършили  убийството на  г-жа Политковская, но   не са предприели подходящи разследващи стъпки за намиране на лицето или лицата, които са поръчали убийството.

Властите са следвали една теория за подбудителя на престъплението, водеща към починал руски бизнесмен, пребиваващ в Лондон, но  не са обяснили  защо са избрали тази линия на разследване. Държавата не е изпълнила задълженията си по Конвенцията да проведе ефективно разследване, освен това продължителността на производството е била твърде дълга.

Dedov (Русия) and Poláčková (Словакия) имат особени мнения, приложени към решението.

ЕСПЧ: право да бъдеш забравен и свобода на изразяване

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/07/echr-8-vs-10/

Стана известно решението по делото M.L. and W.W. v. Germany

На 28 юни 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) реши, че правото да се поиска заличаване на лични данни за предишни присъди трябва да бъде балансирано с  правото на свобода на изразяване и информация и може да отстъпи пред свободата на информацията.  Съдът потвърди предходната съдебна практика, според която законното право на достъп на обществеността до архивите на електронните медии е защитено от чл.10 ЕКПЧ и   ограниченията на това право трябва да бъдат обосновани от особено наложителни причини.

Фактите по делото

Двама германски граждани (ML и WW) са осъдени   за убийството на популярен актьор. ML и WW  подават няколко неуспешни заявления за преразглеждане на процедурата.

След освобождаването им  ML и WW започват три съдебни производства срещу различни медии с искане техните имена (и индивидуализиращата информация) да бъдат заличени от статии в медиите. ML и WW твърдят, че  правото им на неприкосновеност на личния живот доминира над интереса на обществеността да бъде информирана за съдебното производство. ML и WW  твърдят, че статиите застрашават тяхната социална реинтеграция.

Решението на ЕСПЧ

Според Съда широката общественост не само има право да бъде информирана за настоящите събития, но също така има право да бъде информирана за  минали събития. Съдът подчертава предимствата на интернет, който дава възможност на обществеността да получи достъп до тази информация и заключава, че мисията на медиите в подпомагането на формирането на общественото мнение включва задължението да се предостави достъп на широката общественост до  информация за миналото, съхранявана в архивите им.

По отношение на евентуалното анонимизиране  (т.е. изтриване на имената и индивидуализиращи факти) ЕСПЧ приема, че това би представлявало по-малко натрапчива намеса в правото на свобода на изразяване и на информация. Предоставянето на имена и индивидуализираща информация обаче е важна част от работата на пресата и увеличава доверието в информацията. На тази основа Съдът решава, че степента на намеса е въпрос на журналистическа преценка, но наличието на статиите все още допринася за дебати от обществен интерес, който не е изчезнал в течение на времето.

Решението е взето единодушно, българският съдия Йонко Грозев е в състава, прессъобщението

ЕСПЧ: проследяване на съобщенията на правозащитна организация

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/19/echr_8-3/

Днес стана известно решение по дело Centrum För Rättvisa v. Sweden на ЕСПЧ.

Център за правосъдие е шведска организация с нестопанска цел. Тя смята, че съществува опасност нейната комуникация чрез мобилни телефони и мобилни широколентови услуги да бъде следена и електронните сйобщения да са прихващани.

В Решение по дело Roman Zakharov v. Russia, ЕСПЧ  установява  минимални гаранции при проследяване на съобщенията, за да се сведе до минимум рискът от злоупотреби.

По настоящото дело ЕСПЧ съответно установява:

  •  Всички законови разпоредби по темата са официално публикувани и достъпни за обществеността.
  • Целите, за постигането на които може да се извършва проследяване, са адекватно посочени в закона  с достатъчна яснота.
  • Законът   ясно посочва периода, след който изтича разрешението, и условията, при които може да бъде подновено, макар  не и обстоятелствата, при които трябва  да бъде прекратено следене. Въпреки това, всяко разрешение е валидно за максимум шест месеца, а подновяването изисква преглед дали условията все още са изпълнени. Съществуващите предпазни мерки адекватно уреждат продължителността, подновяването и отмяната на мерките за прихващане.
  • Наблюдението е   предмет на система за предварително разрешение. Задачата   е възложена на орган, чиито председатели са били или са били съдии.
  • Процедурите, които трябва да се следват за съхраняване, достъп, разглеждане, използване и унищожаване на задържаните данни, са адекватни. Трябва  да се положат всички разумни усилия, за да се коригират, блокират и унищожат личните данни, които са неправилни или непълни по отношение на целта. Законодателството осигурява адекватни предпазни мерки срещу злоупотребата с третирането на лични данни и по този начин служи за защита на личната неприкосновеност на личността.
  • Условия за предаване на задържаните данни на други страни – има основания за безпокойство,  законът посочва, че данните могат да бъдат съобщени на “други държави или международни организации” и няма разпоредба, която да изисква от получателя да защитава данните с подобни предпазни мерки като тези, приложими съгласно шведското законодателство.
  • Надзорът върху прилагането на мерките  е ефективен, отворен за публичен контрол.
  • Уведомяване за мерките за   наблюдение и наличните средства за защита: въпреки че изискването за уведомяване е при проследяване на  физически лица и по този начин не е било приложимо за Центъра,    съществуват някои средства за защита, чрез които дадено лице може да инициира проверка на законосъобразността на мерките, предприети по време на функционирането на сигнализиращата система.

Накратко, анализът  не разкрива  значителни недостатъци в  структурата и функционирането на системата, мерките са пропорционални на преследваната цел и предоставят адекватни и достатъчни гаранции срещу произвол и риска от злоупотреби.
Няма нарушение по чл. 8 ЕКПЧ

,

ЕСПЧ: недопустимост на жалбата има, когато поведението на жалбоподателя е срещу ценностите на Конвенцията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/06/echr_inadmiss/

Стана известно решение на Съда за правата на човека, което систематизира аргументацията при вземане на решение за недопустимост.

Делото е ROJ TV A/S / Denmark.

Датската компания  Mesopotamia Broadcast  е притежател на няколко телевизионни лицензии в Дания. Излъчва телевизионни програми по сателит, главно на кюрдски език, в цяла Европа и Близкия изток. До Датския съвет за радио и телевизия постъпват жалби, в които се твърди, че  чрез своите програми компанията  подкрепя Кюрдската работническа партия ПКК, която е квалифицирана от Европейския съюз като терористична организация. Датският съвет за радио и телевизия се произнася, че програмите не предизвикват омраза на основание раса, пол, религия или националност и че компанията само разпространява информация и мнения и че разпространените изображения на насилие отразяват истинското насилие в Турция.

Скоро след това Германия забранява дейността на Mesopotamia Broadcast  в страната на основание, че програмите ѝ са в противоречие с  германското конституционно право и  имат    роля за подбуждане  към насилствени конфликти между лица от турски и кюрдски произход в Турция и за изостряне на напрежението между турци и кюрди, живеещи в Германия.

По-късно Върховният съд на Дания  установява без съмнение, че   ПКК се занимава с тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс, установява и  връзка между   Mesopotamia Broadcast и дружествата Med TV и Medya TV, които са  с  отнети  лицензии от  британските и френските власти  поради съдържанието на програмите и връзката с ПКК – и санкционира компанията.
Mesopotamia Broadcast се обръща към ЕСПЧ с искане за установяване на нарушение на член 10 от Конвенцията, свобода на изразяване.

Принцип и досегашна практика на ЕСПЧ:

31. Речта, която е несъвместима със ценностите, провъзгласени и гарантирани от Конвенцията, не е защитена от член 10. Решаващият критерий за преценката дали изявления, словесни или невербални, са лишени от защитата на член 10: дали твърденията са насочени срещу основните ценности на Конвенцията, например чрез разпалване на омраза или насилие и дали чрез изявлението си авторът се опитва да извърши действия, насочени към унищожаването на правата и свободите, предвидени в нея.

32 Решение по дело Garaudy срещу Франция : жалбата на жалбоподателя е несъвместима ratione materiae ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията. Жалбоподателят е автор на книга, която систематично отрича престъпления, извършени от нацистите срещу еврейската общност. Съдът основава заключението си на констатацията, че основното съдържание и общата тенденция на книгата на жалбоподателя, а оттам и нейната цел, са  в противоречие с основните ценности на Конвенцията и демокрацията, а именно справедливост и мир.

37. Решение  Dieudonné M’Bala M’Bala срещу Франция : тъй като оспорваните актове, както по своето съдържание, така и по общия им тон и следователно по тяхната цел, имат подчертан негативен и антисемитски характер, Съдът установява, че жалбоподателят се е опитал да отклони прилагането на член 10 от истинската му цел и да използва правото си на свобода на изразяване за цели, които противоречат на текста и духа на Конвенцията и които, ако бъдат допуснати, биха допринесли за унищожаването на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията.

38. Решение  Belkacem v. Belgium: жалбоподателят чрез записите си се е опитал да предизвика ненавист, дискриминация и насилие спрямо всички немюсюлмани. Според Съда подобна обща и яростна атака е несъвместима с ценностите на толерантността, социалния мир и недискриминацията, които стоят в основата на Конвенцията.

Сегашният случай:

Като се има предвид, от една страна, естеството на оспорваните програми, включващи подбуждане към насилие и подкрепа за терористична дейност,  второ, фактът, че изразените в тях мнения са разпространени до широка аудитория чрез телевизионно излъчване и на трето място, че те са свързани пряко с проблем, който е от първостепенно значение в съвременното европейско общество – предотвратяването на тероризма и свързаното с тероризма застъпване и подбуждане към насилие,

Съдът намира, че поведението на жалбоподателя е срещу  основните ценности на ЕКПЧ и той не може да се ползва от защитта на чл.10 Конвенцията.

Заявлението  е недопустимо.

*

С благодарност към адв. Здравка Калайджиева, съдия от ЕСПЧ (2008 – 2015), която ми обърна внимание върху решението и  ключовия му характер.