Tag Archives: заявления

Евро-избори 2019: има проблем със заявленията за гласуване в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/ep2019-problem/

Проблемът не е в сайта на ЦИК или в самия формуляр. Не и този път. По-скоро е в броя събрани заявления. Изглежда тази година българите в чужбина не подават толкова заявления, колкото при предишни избори.

Една причина може да е информираността, че е нужно, но най-вероятно става дума за мотивация и очакване, че секциите ще бъдат отворени така или иначе. Доколкото може да се очаква, че интересът към евро-вотът ще е по-нисък от изборите за НС, това, което се вижда е притеснително.

Сега сме в 10-тия ден, откакто започнаха да се събират заявления и има малко над 2000 събрани. За същия период на парламентарните избори през 2017-та имаше над 5000 заявления само от страни от ЕС. Приблизително толкова имаше и за президентските избори година по-рано. Изключвам от тези числа заявленията подадени извън Европейския съюз.

Това означава, че в сегашната кампания заявленията се събират два пъти по-бавно. В същото време имаме доста по-малко време. Докато на изборите през 2016-та и 2017-та имаше 25-26 дни за събиране на заявления, сега са 22 и вече сме ги преповили.

При предишния вот показах нагледно как се развива кампанията по събиране на заявления. За целта използвах данните от Glasuvam.org, които се събират в реално време. Обнових графиките, за да сравня Всичко подадено в рамките на ЕС за този и предишния вот.

На горната графика виждате общата активност. Днес е 10-тия ден от червената линия и показва само заявленията от сутринта. Миналата година най-много са били подавани в последните дни от кампанията, както се надявам да стане и сега. Вече обаче имаме лошо начало.

Тук съм направил разбивка на трите страни с най-много българи в Европа – Германия, Великобритания и Испания.

Най-вече за Германия няма логика предвид, че има шанс да се отворят секции извън консулствата. Явно обаче тази информация не е известна на много.

В следващите две графики съм сравнил разбивката по държави между 2017 и 2019-та. Тази за вота през 2017-та се различава от тази, която пуснах през февруари 2017, защото тук съм махнал Турция и щатите. Двете графики долу са с един и същи мащаб за по-лесно сравнение.

Всичко това показва, че трябва да работим доста повече за информираност и мотивация на българите в чужбина за този вот.

Евро-избори 2019: заявките за отваряне на секции продължават

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/eu2019-sabirane/

Както писах миналата седмица, формулярът на ЦИК за подаване на електронно заявление за гласуване в чужбина е достъпен. Такива може да се подават до 30-ти април и са важни по няколко причини.

Първо, секции може да се отварят на дадено място при 60 събрани заявления. Секции по този начин може да се отварят само на територията на ЕС и има някои ограничения в отделни страни. За Германия, например, може да се подават заявления за 18 места извън консулствата: Аахен, Бремен, Дармщат, Дортмунд, Дрезден, Ерфурт, Карлсруе, Констанц, Кьолн, Лайпциг, Магдебург, Мюнстер, Нюрнберг, Регенсбург, Фрайбург, Хамбург, Хановер и Щутгарт. За тях е искано разрешение, но все още се очаква отговор от немска страна.

Карта на местата в Германия, за които може да се дават заявления за гласуване

Освен това секции може да се отварят по предложение на дипломатичните представители и в консулства и посолства дори без събрани заявления. Броят на секциите (кутиите) в представителствата са по тяхна преценка и според физическата възможност на помещенията. По принцип втора и трета секция на дадено място се отварят след събрани 500 и 1000 заявления.

На изборите могат да гласуват всички български граждани, които имат адресна регистрация на територията на ЕС за поне 60 дни от последните 3 месеца преди изборите. Т.е. българи живеещи в ЕС.

Към този момент има над 1300 заявления. Очаква се скоро да се събрат над 60 заявления за Карлсруе и Ковънтри. Може да следите как се събират заявленията на таблицата на Glasuvam.org. Тя се обновява през 5 мин. показвайки всички места, където са събрани заявления, колко и кои са близо до секция. Тук има динамична карта, която се обновява в реално време:

Ако имате повече въпроси за гласуването в чужбина, може да прочетете решенията на ЦИК или да ги зададете в коментарите тук.

Европейски избори 2019: заявления за гласуване в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/ep2019-reg/

Преди малко ЦИК пусна формуляра за електронни заявления за гласуване в чужбина. Може да проверите дали е отчетено заявлението ви в регистъра. Ще обновя следето в glasuvam.org в следващите дни.

Накратко казано, според последните промени на Избирателния кодекс, секции в чужбина се образуват:

  • в дипломатически и консулски представителства
  • на други места при 60 подадени заявления
  • при препоръка на консулите или българските общности в чужбина

Броят на секциите в представителствата е също по препоръка на консулите и Външно, но понякога има физически ограничения на сградите. Според ИК при повече от 500 заявления за дадено място следа да се отварят повече секции.

Във формуляра на ЦИК се забелязва, че и този път за Германия не може да се въвеждат други места, освен консулствата и почетните консулства. Тъй като за посолството в Берлин и консулствата в Мюнхен и Франкфурт е сигурно, че ще има секции, призовавам да се подават заявления за почетните консулства, за да сме сигурни, че гласуването там ще е възможно.

Аналогична информация, че може да има секции само в представителствата, е получена за Словения и Чехия. Там проблемът обаче далеч не е толкова голям, колкото в Германия, където има вече над 350 хиляди българи. Секции за изборите на 26-ти май ще има и в посолствата и консулствата извън Европейския съюз, но ще може да гласуват само български граждани, които имат адресна регистрация в стана от ЕС за най-малко 60 дни от последните 3 месеца.

Призовавам ви да подадете заявление за гласуване в чужбина. Дори да гласувате в някое консулство или посолство, може да дадете заявление за друго място подпомагайки отварянето на секция там. Подавайки заявление не ви задължава да гласувате на даденото място в чужбина, но ви гарантира, че ще бъдете премахнати от списъка по постоянен адрес в България. Така ще сте сигурни, че няма да има злоупотреби. Това обаче също означава, че на 26-ти май ще може да гласувате само в чужбина, така че имайте това предвид, ако планирате да пътувате към България.

Все пак, подаването на декларация не е задължително условие за гласуване – всеки българин живеещ в ЕС може да гласува където и да е само с лична карта без предварителна регистрация. Само се попълва декларация на място, че не е гласувал другаде или в България. Тези декларации се съпоставят след това със списъците.

Има ли електронно управление?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3073

Мине се не мине време и някой каже колко милиони били изхарчени за е-управление и как нищо нямало срещу тия пари. Наскоро беше БСК с несполучливия си анализ, след това имаше парламентарни питания, конференции, репортажи по телевизии, коментари във фейсбук.

Както и в предната статия се съгласих с общия сантимент – много е изхарчено, много малко е приложимо. Обаче сега искам да представя една малко по-различна перспектива и да задам въпроса – има ли всъщност е-управление?

Предвид, че „електронно управление“ няма универсално признато значение като термин, но при всички положения е има широко тълкуване, то най-вероятно „има“. Да видим обаче по-тесния компонент – административното обслужване на граждани по електронен път. То има няколко аспекта, но двата основни са: електрони административни услуги за граждани и вътрешни електронни административни услуги, в които администрацията си обменя данни и документи.

Второто тепърва започва да се случва, след нормативните промени, които прокарахме, като администрациите започват да обменят документи електронно, а използването на системата за междурегистров обмен се увеличава.

Но първото – електронните услуги за граждани – са нещо, което всички твърдят, че няма и никога не са ползвали. Аз имам обаче друг поглед. За последните две години не съм ходил в администрация за да давам удостоверения или да искам някоя услуга.

Декларирам си данъците онлайн. Плащам си данъците (включително местните) онлайн. Декларирах се като самоосигуряващо се лице и си платих осигуровки онлайн. Извадих си две удостоверения онлайн (семейно положение и липса на задължения). Смених си постоянния адрес онлайн. Смених си личната карта оналйн (само трябваше да отида да си я взема). Пререгистрирах си фирмата онлайн. Счетоводителят подава данни всеки месец към НАП онлайн. Свидетелство за съдимост си вадих онлайн, а отскоро вече и няма нужда. Подадох декларация по ЗПУКИ по електронен път. Извадих скица от кадастъра за един имот на баба ми. Подавам заявления за достъп до обществена информация (и получавам отговори) онлайн

Де факто всичко правя онлайн. Тогава какво се оплакваме, че няма електронно управление?

Оплакваме се, защото нещата, дето ги има, работят само за хора, дето познават закона, технологията и процесите. Т.е. за твърде малко хора. За останалите всичко е ужасно неудобно, та чак до невъзможно, а и навсякъде ти казват, че „не може“.

Да, декларирам си данъците, ама да се оправиш с данъчната декларация на НАП е близо до ракетна наука. Като си платих осигуровките, на следващия ден се генерираха стотинки лихва, дето пак трябваше да ги платя и пак да се генерират. Удостоверението за липса на задължение го заявих електронно, но го получих в най-близкия офис на НАП, а не в този по постоянен адрес, и то само защото проведох 10 минутен разговор със служителка, която накрая капитулира и призна, че са в нарушение на закона и предложи да ми го прати до близък до мен офис. Постоянния си адрес успях да го сменя само защото знам за конкретен бъг в електронните услуги на Столична община и мога да го заобиколя. Личната си карта получих, но не пишеше къде трябва да отида да я получа, а като отидох най-накрая на правилното място, опрях до фразата „не ви трябва да ви давам удостоверение, системата го е проверила автоматично, аз съм я внедрявал и съм писал закона“. Декларацията ми по ЗПУКИ мина през една итерация с фразата „това не е истински електронен подпис“. А за повечето изредени неща ми трябва квалифициран електронен подпис, за който плащам 10-15 лева годишно, и който и аз понякога се затруднявам да подкарам в правилния браузър с правилната версия на Java.

Т.е. нещата ги има, ама не съвсем. Работят, ама трябва да инвестираш време да разбереш как работят. И това не е окей. Но какво може да се направи?

Дали има едно нещо, което ако направим, всичко ще потече в правилната посока? Не, разбира се. Факторите са много, включват недостиг на квалифицирани кадри в администрация, некадърни и/или корумпирани изпълнители (и възложители, разбира се), юристи със силно мнение за хартиения процес, до съвсем скоро липса на общи правила и на идея как нещата могат да се правят качествено.

Има обаче едно нещо, което със сигурност е отключващ фактор – електронната идентификация. Ако няма лесно и удобно средство да се идентифицираме онлайн и да заявяваме услуги, ще ги ползваме шепа хора. (И счетоводителите и юристите, на които им се налага). Но след Закона за електронната идентификация нищо не се е случило. В 2017-та новите лични карти с е-идентификация не станаха, бяха отложени за 2018-та, ама Капитал тези дни писа, че нещата отиват към 2020-та. Масово и достъпно средство не е само личната карта, но знаейки, че тя така или иначе идва, няма смисъл да се инвестира в нещо друго. Т.е. ще си останем с КЕП още известно време. Появяват се частни схеми (в България и Европа), които обаче най-вероятно също ще са платени, а и не е ясно дали ще поддържат подписване на заявления (ЗЕУ допуска подписване с усъвършенстван електронен подпис, но ифраструктурата за е-идентификация, предвидена от ЕС, не предвижда всички схеми да могат да се ползват и за подпис; дори напротив).

Второто нещо е т.нар. UX (User Experience). Това не значи просто потребителския интерфейс да е удобен – значи процесите зад този интерфейс да са оптимизирани и удобни. Не в рамките на процеса по заявяване да минаваш през 4 стъпки и 2 имейла, защото така било според вътрешна наредба от 96-та (#truestory). UX-ът е причината никой (дори хора с КЕП) да не използват услугите. Защото в UX-а влиза и това гражданите да знаят, че има такива услуги. Кога последно Столична община ви каза, че има електронни услуги? Никога. Доскоро бяха скрити на сайта дотолкова, че и аз не можех да ги открия. Тестове с реални потребители въведохме като задължително изискване както в наредба, така и в условия за финансиране. Само че ако и изпълнителят, и възложителят не знаят какво е UX, то ще бъде отчетено като изпълнено и пак ще получим някоя деветдесетарска грозотия.

Но ако получим електронна идентификация, ще може повече хора да видят колко е неудобно всичко и да поискат да стане по-удобно. И то малко по малко ще става. Но когато 5 човека ползваме тия услуги така или иначе (а тези на НАП счетоводителите ги намират за удобни, щото наистина са…много по-удобни от хартиения процес), няма откъде да дойде натискът.

А електронна идентификация няма да има още година и половина. Поне не масова. И тук опираме до за съжаление вярното клише – политическата воля. Ако един проект не може да стане за 3-4 години, значи просто няма желание той да стане. Когато имаше желание, за 4 месеца от приемането на закона имахме готово качествено техническо задание. Когато няма политическа воля, година и половина по-късно, сме на същото място.

Електронно управление има. Но разликата между това просто да го има, и реално да бъде полезно на хората, би дошла от политическата класа и не просто нейното желание нещо да се случи, а и способността да го разбере и прокара. Администрацията ще прави опити, понякога добре информирани и смислени опити, но ако няма кой да премести политическите камъни от пътя, ще имаме услуги, които ще ползваме шепа хора.

Как да допуснем услуги като Uber? [законопроект]

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3032

Съдът в Люксембург реши, че Uber е транспортна компания и предоставя таксиметрови услуги. Това е проблем не само за Uber, а за всички по-съвременни начини да предоставяш транспортна услуга, в това число децентрализирани варианти (например чрез блокчейн, въпреки целия ми скептицизъм към публичните такива).

За да бъдат допустими на пазара тези бизнес модели – дали Uber, дали Lyft, дали дори TaxiMe и TaxiStars, към които таксиметровите компании проявяват недоверие и се оптиват да ги изтикат за сметка на свои приложения, трябва законодателството да го позволява. Докато преди това решение Uber оперираше в (според тях) сива зона на нерегулиран бизнес, вече е ясно, че това не е така. И макар Uber да е най-популярният пример, те не са най-светлият такъв – компанията е на загуба и съвсем не е „цвете за мирисане“. Така че всичко недолу не би следвало да се разглежда като „как да узаконим Uber“, а как да не ограничаваме транспорта в градовете до „жълти коли с табелки, светлинки и таксиметрови апарати“.

Както бях писал преди време – регулациите могат да бъдат правени умно, така че да не ограничават технологични бизнес модели, за които регулаторите не са се сетили. За съжаление, Законът за автомобилните превози е доста остарял и със сигурност не допуска нищо различно от кола с таксиметров апарат с фискална памет, която можеш да си спреш на улицата. Освен това режимът, предвиден в закона е доста утежнен дори за съществуващите превозвачи. Първо, трябва да има регистрация на превозвач. След това всеки шофьор полага изпити и получава удостоверение за водач на таксиметров автомобил. Но това удостоверение на му е достатъчно – трябва да получи и разрешение от общината, която да разгледа удостоверението му и регистрацията на превозвача, чрез който ще осъщестява услугата. Не на последно място, законът предвижда общинските съвети да определят максимален брой таксита, както и разпределението им между регистрираните превозвачи. Това последното звучи доста непазарна мярка и със сигурност би ограничило някои по-иновативни модели.

Поради всичко това реших да напиша законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Докато пишех черновата, видях, че Естония вече е направила нещо такова, с доста сходен подход. Основните цели са:

  • Разграничаване на такситата, които можеш да си вземеш на улицата от тези, които можеш да вземеш единствено чрез диспечерска система (дали мобилно приложение, дали по друг начин, няма значение)
  • Допускане на измерване на разстоянието и съответно отчитането пред НАП със средства, различни от таксиметров апарат (например GPS + система, интегрирана с тази на НАП, както са направили в Естония преди време)
  • Улекотяване на регистрационния режим чрез премахване на разрешението от общината – общините, в които оперира даден автомобил се вписват от превозвача в регистъра на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, откъдето се черпи информация и за дължимия местен данък.
  • Запазване на данъка за таксиметрови превози към общините
  • Запазване на изискванията за техническа изправност, възраст на автомобилите, психическа годност и липса на присъди на водачите
  • Спазване на принципите на елекетронното управление – извличане на данните за автомобилите от регистъра на КАТ, позволяване на подаване на заявления по електронен път, включително автоматизирано, така че превозвачите да могат да интегрират вътрешните си системи за управление на автопарка с централния регистър. Премахване на задължението от носене на документи от страна на таксиметровите шофьори (като удостоверения) и проверката ми по електронен път
  • Премахване на централизираните изпити и обучения и заменянето им с обучителни материали (де факто прехъвлрне на отговорноста за обучение на шофьорите на превозвачите, които така или иначе имат интерес шофьорите им да не са неадекватни)
  • Премахване на възможността общината да определя размера на пазара и да разпределя участниците в него

Последните две точки са пожелателни, но според мен принципно важни. Ето и самият текст, с мотиви към всеки параграф:

Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози

§1. В чл. 12а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т.5 се изменя както следва: „Данни за моторните превозни средства, с които превозвачът извършва превозите:
а) регистрационен номер
б) дали автомобилът ще извършва таксиметров превоз единствено при повикване чрез диспечерска система
в) общините, в които моторното превозно средство ще извършва превози
2. Ал. 2 се отменя;
3. Създава се нова ал. 6: „(6) Заявления за вписване и за промяна на обстоятелства в регистъра, могат да се подават по автоматизирано и по електронен път по реда на Закона за електронното управление“
4. Създава се нова ал. 7: „(7) Обстоятелства за регистрираните автомобили, определени с наредбата по ал. 5, се извличат автоматично на база на регистрационния номер от националния регистър на пътните превозни средства по реда на Закона за електронното управление“
5. Създава се нова ал. 8: „(8) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ извъшва автоматизирани проверки за платен данък за таксиметров превоз на пътници и заличава вписаните в регистъра моторни превозни средства, за които данъкът не е платен за съответната година“
6. Създава се нова ал. 9: „(9) Изискванията към външния вид на автомобилите, които са регистрирани за извършване на таксиметров превоз единствено при повикване чрез диспечерска система могат да са различни от тези за останалите автомобили“
7. Създава се нова ал. 10: „(10) Автомобилите, които са регистрирани за извършване на таксиметров превоз единствено при повикване чрез диспечерска система, нямат право да престояват на местата, обозначени за престояване на таксиметрови автомобили“

Мотиви: Регистърът трябва да съдъдржа актуална информация за автомобилите, с които се извършват таксиметров превоз. Тя трябва да може да бъде променяна по елекетронен път, чрез интеграция на информационната система на превозвача с регистъра.
Достатъчно е вписването единствено на регистрационния номер на автомобилите – останалите данни следва да бъдат извличани (при нужда) от националния регистър на превозните средства в МВР, следвайки принципа на еднократното събиране на данни, заложен в Закона за електронното управление.
Премахва се и ограничението за възраст на автомобила при първа регистрация като превозвач – важното изискване е автомобилите да не са над определена възраст (чл. 24). Премахването на това ограничение допуска динамичното променяне на „автопарка“ на превозвача.
Поради отменените по-надолу разпоредби от чл. 24а, в регистъра в ИААА се предвижда водене и на общините, в които съответните автомобили на превозвача извършват дейност. Това се налага с оглед на плащането на данъка върху таксиметровия превоз на пътници.
Въвежда се важно разграничение на автомобилите, извършващи таксиметров превоз – такива, които извършват услугата единствено при повикване чрез диспечерска система (което включва мобилни приложения и както централизирани, така и разпределени диспечерски системи) и други, които могат да бъдат спирани на пътното платено или вземани от предвидени за това места.
Изрично се допуска възможността автомобилите, които няма да бъдат спирани на пътя, да имат неунифициран външен вид (напр. табела „Такси“, жълт цвят и др.), като обаче нямат право да престояват на т.нар. стоянки за таксита.

§2. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1 след думите „електронен таксиметров апарат с фискална памет“ се добавят думите „или по други начини, позволяващи точно измерване на разстояние и отчитане пред данъчната администрация“, а думите „след издаване на разшрение за таксиметров превоз на пътници“ се заменят с думите „след вписване в регистрите по чл. 12, ал. 2 и по ал. 3, т.5“.
2. в ал. 3, т.5 изменя така: „Вписан е в регистър на водачи, извършващи таксиметров превоз, воден от председателя на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
3. ал. 4 се изменя така: „Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ вписва лицата, отговарящи на изискванията по ал. 3, т. 1-4 и е декларирало, че се е запознало с обучителна информация, определена с наредбата по чл. 12а, ал. 5. Вписването се подновява на всеки 5 години по заявление на водача.
4. ал. 5 се отменя.
5. ал. 6 се изменя така: „Редът за вписването и подновяването на вписването в регистъра на водачите, извършващи таксиметров превоз, и за доказване на съответствието с изискванията по ал. 3, т. 1-4 се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5., като обстоятелствата, необходими за доказване на изискванията, се събират по служебен път“
6. в ал. 17 думите „отнема със заповед удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил“ се заменят с думите „заличава вписването на водач, извършващ таксиметрови превоз“

Мотиви: Носенето на удостоверение е излишно, при положение, че контролиращите органи имат електронен достъп в реално време до регистъра. Поради тази причина изискването за удостоверение се заменя с наличие на вписване в регистъра.
Централизираните обучения не са добър механизъм за информираност на шофьорите (което е видно на практика), но създават административна тежест. Обученията и изпитите се заменят с деклариране (възможно по електронен път) от страна на водача, че се е запознал с обучителните материали. Тези материали могат да бъдат текстови или видео-уроци.
Чрез въвеждане на електронни услуги, водачите ще могат отдалечено и лесно да заявяват вписване в регистъра.
Въвежда се възможност за използване на алтернативни технологии на таксиметровия апарат с фискална памет, като например GPS устройства. С наредба ще бъдат определени условията за интегриране на отчетеното от тези устройства разстояние и съответна цена с данъчната администрация.

§3. В чл. 24а се правят следните изменения и допълнения:
1. ал. 1 се изменя така: „Водач, вписан в регистъра на водачи, извършващи таксиметров превоз, имат право да извършват такъв с всеки автомобил, вписан в регистъра по чл. 12, ал. 2 в рамките на общините, за които е валидно вписването“
2. ал. 2-9 се отменят
3. ал. 10 се изменя така: „Административните органи нямат право да определят ограничения на броя таксиметрови автомобили, опериращи на територията на дадена община“
4. ал. 11 се изменяе така: „Общинските съвети могат да определят минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег и за една минута престой по съответната тарифа, валидни за територията на съответната община“

Мотиви: допълнителните административни процедури извън регистрацията на превозвача и на водача са излишна административна тежест. Контролът на таксиметровия пазар от страна на общинския съвет, в т.ч. броя автомобили и тяхното разпределение между превозвачи е потенциален източник на корупция и пречи на конкуренцията.
Чрез регистъра по чл. 12, ал. 2 се събира информация в коя община оперират таксиметровите автомобили. Допуска се един автомобил да оперира в повече от една община, което е приложимо например в курортните комплекси.

§4. В чл. 24б след думите „таксиметровите апарати“ се добавят думите „или другите допустими технологични средства“

Мотиви: с наредба се определят и условията за използване и отчитане на други технологични средства, например GPS устройства.

§5. В чл. 95, се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „таксиметров апарат“ се добавят думите „или друго допустимо технологично средство за отчитане на разстояние“
2. В ал. 2 се създава нова т.3: „3. извършва таксиметрови услуги в община, за която автомобилът, който управлява, не е регистриран в регистъра по чл. 12, ал 2“
§6. В чл. 96, ал. 4 след думите „таксиметров апарат“ се добавят думите „или друго допустимо технологично средство за отчитане на разстояние“

Разбира се, по-сложната част ще бъде коригирането на наредбите след това, включително намирането на начин за признаване на GPS координатите – ясно е, че както такситата имат „помпички“, така и GPS-ите на телефоните могат да бъдат „лъгани“.

Това е само предложение, на база на което да започне обсъждане. Далеч съм от мисълта, че мога да измисля решение на всички проблеми за един следобед. Нямам законодателна инициатива и не мога да го внеса, а и някои от точките може да не са приемливи за таксиметровия бранш, т.е. да трябва да се търсят компромиси. Все пак смятам, че допускането на повече технологични начини за осъществяване на таксиметрова услуга е добър за пазара и за клиентите.

Избори 2017: секциите в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/izbori-2017-sekcii/

Преди седмица ЦИК излезе с решение кои ще са местата в чужбина, където ще бъдат отворени секции за предстоящите избори на 26-ти март. Те са на база подадените заявления и предложенията на консулите по места. Този път ще има 371 секции. За сравнение, на предходните избори имаше 325 секции. През 2014-та имаше 428 секции, от които 138 бяха в Турция. Този път се забелязва сериозно увеличение във Великобритания. За жалост, в Германия остават ограниченията от предишния вот и ще има секции само в посолството, консулствата и почетните консулства.

Адресите на секциите не са все още сигурни. Очаквам ЦИК да ги пусне всеки момент. Външно вече публикува заповедите за отваряне на секциите и там адресите присъстват. Те обаче не са написани в удобен за обработка вид и трябва да се преписват на ръка. Да не говорим, че опита от предишни години сочи, че нерядко адресите биват коригирани в седмиците преди вота.

Картата на Glasuvam.org вече показва всички секции. Повечето са с адресите от предишния вот. Указал съм, че това не е сигурното местоположение и ще бъде ясно, когато ЦИК официално го обяви. Местата, където ще има секции, са вече ясни, както и броя им.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

Едно новост този път е, че от всяка секция може да се сподели конкретното място във Facebook. Това става чрез специалния бутон „Сподели, че ще гласуваш“. При споделяне се показва снимка на линка „Аз ще гласувам в…“ призоваващ другите да гласуват в секцията. Така всеки може да припомни на познатите си в региона, че секция ще има и че ще могат да гласуват.

Статусът във Facebook ще изглежда така:

Когато адресите станат ясни, ще ги обновя на картата и ще изпратя мейл на всички регистрирали се в Glasuvam.org. Ще припомня и малко преди самия вот как се гласува и какви са правата ни. Междувременно, може да прегледате бюлетината за чужбина тук.

Избори 2017: напредък при заявленията за чужбина и сравнение с президентските

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/izbori-2017-zaqvleniq-sravnenie/

Както писах преди две седмици, тече кампанията за събиране на заявления за гласуване в чужбина. Въпреки, че (все още) всеки може да гласува дори без заявление, те са нужни за откриването на секции в градовете с концентрация на българи.

На вече трети вот следя в реално време напредъка и го визуализирам в помощ на организацията по места. Тази карта показва местата за които се събират заявления. В този списък ще намерите подробна разбивка по държави и активност. Посочил съм и последните осигурени секции и тези имащи нужда от само няколко заявления. Освен 103-те места със секции в дипломатическите представителства, вече има събрани заявления за още 75. До края на деня се очаква да се съберат за поне още 15.

za9

Вижда се, че точно в последните дни има ускоряване на подаването спрямо президентските избори. По-долу ще видите, че това до голяма степен се дължи на Турция. Миналата година имаше ударно подаване на заявления от изселническите организации за няколко дни преди срока. Сега явно са го изтеглили седмица по-рано. Признак, че подаването беше предимно организирано, е фактът, че преди този пик практически нямаше заявления, за разлика от всички останали държави. Тази година нещата изглеждат различно, но има други признаци за организираност.

В Германия се забелязват повече заявления в последните дни, но далеч не толкова много. В Испания са доста по-активни от преди. Великобритания разочароват този път със значително по-малка активност. При щатите и останалите държави няма голяма промяна. Посочил съм тук сравнение на общия брой последван от разбивки на споменатите държави.

za1

za2

za3

za4

za5

za6

Тук ще видите друга разбивка по дялове на държавите сега и на предишните избори. Избрал съм същата вертикална скала, за да е по-видима разликата.

za8

za7

Избори 2017: заявления за гласуване и секциите в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/izbori2017-sekcii/

На 26-ти март ще се проведат парламентарни избори. Право да гласуват имат всички български граждани, независимо дали са в страната или чужбина. Както знаете, до месец преди изборите се подават заявления за гласуване в чужбина. Тези са нужни, за да се осигурят секции, където да упражним правото си на глас. Правилата за отварянето им не са се променили от предишния вот, но все пак, ето ги отново:

  • За откриване на секция на дадено място са нужни поне 60 заявления
  • В дипломатически представителства се открива автоматично по една секция. Списъкът е тук.
  • За откриване на втора и трета секция където и да е, са нужни съответно 500 и 1000 заявления
  • Има ограничение от 35 секции за държави извън ЕС.
  • Заявления се подават до края на 28 февруари
  • Подават се електронно на сайта на ЦИК или писмено до консулството ви

5 до 10 мин. след попълването може да проверите дали е отчетно в списъка с успешно подадени. Припомням, че попълнените данни като име и адрес трябва да са дословно по лична карта. Адресът в чужбина не е задължителен – може да дадете само град.

Подавайки заявление, вие помагате да се отвори секция близо до вас. Препоръчвам да погледнете първо къде вече се събират заявления и да подкрепите някое от тези места. Избягвайте да въвеждате сами адреси и градове, защото така заявленията се пръскат. Предишни години до 40% от всички заявления бяха загубени така. Може да проверите както на страницата на ЦИК, така и на следната карта, която подготвих. В зелено са местата с осигурени една секция. В червено са онези, където не стигат заявленията. Подробният списък с местата и активността е на Glasuvam.org.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

Все още нямаме отговор от Германия, където миналата година не позволиха отваряне на секции извън дипломатическите представителства. В списъка на ЦИК обаче са споменати почетните консулства, които на предишния вот бяха добавени извънредно. Сега се наблюдава засилена активност в Нюрнберг, Карлсруе и Хановер. Надеждата е, че ще позволят да се отварят секции там и на другите места, където ще видим заявления в следващите три седмици.

В предишната кампания по събиране на заявления имаше няколко рекорда, но на други места намаля доста силно активността спрямо предишни години. Причината отново е в липсата на информационна кампания от страна на ЦИК и Външно. Отделно честите промени на Изборния кодекс объркаха доста хора дали е нужно да подават, ще има ли секции дори без заявления, задължително ли е гласуването. Надявам се, че този път повече неща ще са ясни. През октомври обобщих изводите от предишната кампания с карта на активността. За сега изглежда, че темповете са същите както миналата година.

Вече изпратих мейл с кратки подробности за заявленията до всички абонирани за новини в Glasuvam.org. Както и преди, ще изпратя ново съобщение малко преди края на кампанията с последната информация. След това ще направя карта със секциите и ще изпратя още един мейл с подробности как ще протече изборния ден и коя е най-близката до вас секция.

Както забелязвате, този път картата е част от инициатива на партията Да, България в помощ на изборите в чужбина. Вече обявих, че ставам част от учредителите на партията и описах подробно причините си за това. На картата сега се виждат и срещите на партията с гласоподаватели в България и чужбина. Въпреки, че картата на заявленията, а в последствие и на секциите, е част от инициативата на Да, България, съобщенията с подробности около гласуването и най-близките секции, които традиционни изпращам през проекта Glasuvam.org, няма по никакъв начин да споменават партията или да призовават да се гласува по определен начин. Причината за това е, че това е условията, които първоначално посочих в абонамента и хората са се записали с това предвид.

Едни (не)отворени данни за пушенето в заведенията

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/spravki-za-pusheneto-v-zavedenia/

Не, няма да критикувам прозрачността на институциите или да показвам с данни каква е ситуацията. Този път ще е точно обратното. През януари 2016-та изпратих заявление по ЗДОИ до всяко РЗИ в страната със следните въпроси:

  1. Справка за получените сигнали за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. разделени по обществена сграда или заведение за обществено хранене и брой за всяко от тези места по месеци
  2. Справка за всички проверки за спазване на забраната за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. по обществена сграда или заведение за обществено хранене, дата на проверката и дали е установено нарушение
  3. Справка за наложените санкции за нарушения на забраната за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. разделена по обществена сграда или заведение за обществено хранене

3843008

Всички РЗИ-та отговориха в срок и предоставиха малко или много информацията, която исках. Заради разминаването във форматите, точността и вида на данните, унифицирането ѝ беше проблем. Някои ми изпратиха електронни таблици с разбивка по вид фирми. Други просто снимки на таблици с общо числа по години. Бях седнал да ги обобщавам, но така и не довърших цялостната таблица.

Бях напълно забравил за тези данни до преди няколко дни, когато статус във Facebook ме подсети. Глупаво е, че не съм ги използвал цяла година. Явно щом не съм ги обобщил до сега, няма да го направя скоро. Затова ги пускам свободно под CC0 лиценз както съм получил справките. Свалете ги и ги използвайте както намерите за добре. Ще се радвам, ако пуснете в коментарите линк към статиите, графиките или изводите си. Надявам се да са ви полезни.

Ако искате да изпратите заявление за сигналите и проверките през 2016-та, ето таблица с мейлите на РЗИ-тата. Припомням, че заявленията по ЗДОИ няма нужда да се подписват електронно и имате право да изискате цялата комуникация да е през мейла. Отговаряли са ми вежливо и в срок на всички запитвания до сега, така че нямам критика към прозрачността им в това отношение.

За мъглявата прозрачност във Фонда за лечение на деца

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/cfld-maglqva-prozrachnost/

В средата на септември Фондът за лечение на деца обяви, е няма да обновява вече публичния регистър. Идеята била да го заменят с нова система, която „да позволи безпрецедентна прозрачност“. Днес вече виждаме дали това е така. В новия формат на сайта на Фонда отсъства публичен регистър. Той е заменен с формуляр позволяващ проверка на отделни заявления, но не и следене на всички едновременно. Mediapool писа вчера за това. Пред тях проф. Пилософ е казал по този повод:

Естествено, че информацията трябва да е достъпна само за родителите. По Закона за личните данни ние трябва да изключваме всякаква възможност външни лица освен родителите да получават информация за децата. Защо ви е на вас да проверявате… Защо трябва медиите да гледат движението на преписките? По-прозрачно от това какво искате?

Отношението му е показателно за много институции у нас. Преди четири години писах за фалшивата прозрачност и нуждата от отворени данни. От тогава насам смея да твърдя, че има сериозен напредък в администрацията. Този напредък обаче далеч не е равномерен или еднопосочен. Преди две дадох пример с ЦИК и как дори малки пробиви в чиновническата глупост ни дават поглед на реалното състояние на нещата. Действията на проф. Пилософ са огромна стъпка назад в прозрачността на фонда и несъмнено целят скриване на реалната ситуация в него.

Опитите да се скрие информацията обаче не означава, че не може да я получим. Поне за хора като мен, които знаят как да търсят.

Какво има в новия регистър?

Твърдението на Пилософ е, че новият затворен регистър защитава личните данни на децата и родителите им. Всъщност, това беше така и в стария регистър, където нямаше нито имена, нито адреси, нито друг начин да се идентифицира пациента. Имаше обаче информация за заболяването, колко пари, за какво и в коя държава са дадени. Така можеше да разберем колко деца са насочени в клиники в страната и колко – в чужбина.

Тази информация е заличена. Има друга полезна информация като дати на становища на експерти, повторно разглеждане и прочие. Тези също присъстваха преди, но като свободен текст. В унифициран и структуриран формат са много по-лесни за разчитане. Сега обаче изцяло липсва информация колко пари са дадени и за какво.

Аргументът за защитата на личните данни се разпада съвсем предвид това, че всеки може да провери заявленията. Номерата и датите им се публикуват всяка седмица в PDF-и на страницата на Фонда. Нищо повече не е нужно, за да се провери отделно заявление. Тъй като номерата са поредни, не е въобще трудно да се открият всички нови и неразгледани. Не на последно място, сайтът на Фонда не използва криптирана връзка, което излага на риск въвеждането на данни чрез новия им формуляр. Абсолютно същите проблеми открих и в сайта на Центъра за асистирана репродукция преди година.

fond6

Сайтът очевидно е все още търпи промени съдейки по скритите файлове и линкове, които открих. Именно така попаднах на множество вариации на формулярите, както и на експерименти с таблица с данните от регистъра. Изглежда в един момент са обмисляли да публикуват списък позволяващ някаква прозрачност, макар и доста орязана. Не видях обаче индикации да имат намерение да го пускат за широката публика. Затова и няма да слагам линк тук, макар да не е трудно да се открие.

Състоянието на Фонда според новите данни

Всички тези техни пропуски и публичната информация скрита из сайта ми позволи да съставя нов анализ. В началото на октомври публикувах такъв базиран на стария публичен регистър. От него стана ясно, че се трупат много случаи, доста стари залежават, а практиката за експедитивно одобрение на финансиране за медицински изделия от спешна нужда е била прекратена.

В новия регистър липсва информация за стотици стари случаи без ясна съдба. Съдържа само 380 заявления, по които изглежда се работи. 114 от тях са вече одобрени, но или парите не са предоставени или има други нужни действия. При 7 има отказ. Останалите 259 или очакват обработка, или чакат за събиране на информация и решение.

Приемайки уверенията на министъра в оставка Москов и проф. Пилософ, че администрацията на Фонда работи коректно и информацията се въвежда може да направим доста важни изводи. След сериозен спад в активността между юни и август, има леко подобрение през септември и октомври. Дори тогава обаче броят на одобрените и обработените заявления е двойно и тройно по-нисък от средното между 2013 и началото на тази година. На следната графика виждате също, че няма заявления, които да са обработени веднага, а дялът на онези, които се обработват до 10 дни е намалял 5 пъти. Това е индикация за значително забавяне по веригата спрямо в началото на годината.

fond2

Докато предишната графика показваше работата по заявленията според датата им на подаване, тази тук показва работата в рамките на всеки един месец. Затова в някои месеци в миналото е имало повече обработени заявления от подадените. Виждаме, че има леко намаление на заявленията след смяната на ръководството. Сега те са около 100 на месец. За ноември навярно не всички са въведени още. Вижда се обаче, че стигналите до отказ или одобрение са много по-малко от преди.

fond3

Това, разбира се, не означава, че администрацията на фонда не работи по тези заявления. В новият затворен регистър значително по-лесно се вижда датите, на които експерти са дали становища, липсващи документи са искани. Понякога родителите са връщани, само защото копието на акта за раждане не е бил надписан с „вярно с оригинала“. Данните обаче показват, че времето от подаване на заявлението до момента на окончателно решение се е увеличило значително. Това е ясна индикация, че ефективността на фонда и работата му с останалите институции се е върнала на нивата от преди 10 години, когато децата умираха, за да може тогавашният директор да отчете спестени пари от бюджета.

Децата да чакат, ако могат

Фактът, че старите заявления не присъстват в новия скрит регистър, а стария е заличен, не ни дава възможност да разберем какво се е случило с над 390 случая. Толкова бяха маркирани като „очакват решение“ преди началото на октомври. Сега фонда твърди, че работи по търсене на решение за 259 заявления. На следната графика съм отбелязал това разминаване. От началото на ноември съм показал само данните от новия регистър.

fond4

Вижда се, че натрупването е по-голямо дори от това в началото на годината. Тогава имаше тенденция за справяне с наплива от заявления и дори намаляване на натрупаните такива. Сега се вижда двойно увеличение и на случаите, в които децата се налага да чакат повече от два месеца за някакво решение на фонда. Това е и причината напоследък да виждаме все повече молби за дарения в медиите и социалните мрежи.

Следната графика е същата като горната, но фокусирана върху 2016-та. В червено съм отбелязал натрупването на случаи, за които не знаем какъв е статуса. Най-старият е от края на 2015-та. След май 2016-та е голяма част от увеличението. Това не означава, че те не са били решени или дори получили вече финансиране и лечение. Означава, че заради неподдържане на стария регистър с месеци и последвалото му заличаване, липсва всякаква публична информация за тях.

fond5

Мъглава прозрачност

Както се казва в едно известно интернет меме, проф. Пилософ използва често думата прозрачност, но не мисля, че знае какво означава. Той се чуди защо трябва журналисти и НПО-та да гледат резултатите от дейността на форда. Отговорът се вижда пределно ясно в изложеното до тук. Не включих графика колко от одобрените заявления са за медицински изделия и колко струват, защото вече не знаем. Не знаем също колко родители са заявили лечение в чужбина, но са били пренасочени към болници в България; колко одобрени финансирания са за лечение в болници свързани с експертите дали становище или със самия фонд; колко пари са дадени за лечение в чужбина и какво от разходите е покрито.

Данните за тези и доста други въпроси вече не са публични. Съвсем скоро дори информацията, която намерих скрита на сайта, ще бъде премахната. Всичко това говори за умишлено заличаване на прозрачността на фонда и невъзможността обществото да наблюдава дали има далавери или не.

Данните, които анализирам тук не показват цялата истина за фонда. Не е възможно със сухи данни да се обхване толкова сложна материя и толкова разнородни рискове за живота на стотици деца. Общото между тях обаче е, че имат шанс за живот и дори пълно възстановяване. Ако не за всички, то поне за повечето. Данните ни позволяват да видим само колко ефективно се работи, за да е достъпен този шанс.

Чухме становищата на членовете на Обществения съвет към Фонда, доста от които вече се оттеглиха. Те говорят как се фокусът се измества от здравето на децата към схеми за облагодетелстване. Не мога нито да потвърдя, нито да отхвърля тези твърдения с данните, с които разполагам. Мога да кажа обаче, че видях толкова молби за дарения за болни деца в последните месеци, колкото не бях виждал за няколко години. Ако не друго, то това трябва да покаже, че има сериозен проблем. Мисля, че го виждаме всички дори със заличената публичност на фонда.

Проследяване на активните българи в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/prosledqvane_chujbina/

Да се каже колко са българите в чужбина е пословично трудно. Реалистичните прогнози сочат за 0.9 до 1.2 милиона. Медиите често тиражират непроверени и невъзможни оценки. Дори в доклада за националната сигурност се прокрадна незнайно откъде числото 3.5 млн. Точна и пряка информация няма. Единствената възможност е да преценим на база косвени данни – деца родени зад граница, пътувания, местна статистика, брой извършени услуги в консулствата, активност на избори и прочие.

В последните три години събирах данни за още един такъв източник – заявленията за гласуване в чужбина. Докато броят им обикновено е малък – под 40 хиляди – те носят друга интересна информация. Тезата ми беше, че с публичната информация за заявленията може да се проследи пътя на отделни хора през годините – къде са живели и къде са се преместили. Това предположение, разбира се, има доста условности, които ще обсъдя по-долу. Не по-малко важен е и аспектът за сигурността на личните данни и какви са последствията от тази проследимост. Ще започна обаче от началото.

Събиране и анализ

В рамките на всяка кампания за отваряне на секции в чужбина, ЦИК публикува списък. Той съдържа три имена и място, където лицето иска да гласува. Преди дни писах за кампанията за тези избори и с какви проблеми се сблъскахме. Всяка година има различни правила за отваряне на секции, но списъкът е приблизително един и същ.

От парламентарните избори през 2013-та започнах да свалям този списък на всеки вот. Това е изцяло публична информация, която всеки може да намери. Някои от тези списъци дори все още са в мрежата. Събрах ги на едно място в един формат и започнах да ги сравнявам.

Първо махнах всички с Иван, Димитър, Николай и прочие често срещани някъде в трите си имена. Изключих и всички имена, които се срещат повече от веднъж в списъка на даден вот. Така получих изчистен списък от няколко хиляди души, които са подали заявление на поне два вота, не се повтарят и не съдържат често срещани частици.

Следващата стъпка е да изкарам промените в местата, където всеки от тези хора са подавали заявления в различните години. Секциите често сменят точните си коодинати, а и хората гласуват понякога в съседни места. През 2013-та, например, аз подадох заявление за Франкфурт, но в последните два вота подавам за Дармщадт. Двата града са на 20 км. един от друг. При такова малко разстояние не може да се направи предположение, че съм се преместил. Затова премахнах всички “пътища”, които са с места на по-малко от 50 км.

Накрая, за да е по-прегледна визуализацията, обединих места, които близо едно до друго. Това е нужно, защото в Лондон, например, има доста секции в кварталите. Недостатъкът е, че някои градове по границата на съседни държави също бяха обединени. Такива обаче бяха две или три.

Визуализация на данните

Резултатът от този алгоритъм е следната карта. Показва пътя на 1268 души през 269 града по света. Това са 3.6% от подалите заявления тази година. Всяка точка е място, където някой е живял или където се е преместил. Големината им показва броя хора минали от там.

Ако минете с мишката през местата, ще видите в зелено нанеслите се от други градове, а в червено – изнеслите се. Кликнете върху мястото, за да оставите фокуса на тези връзки. Така ще може да променяте увеличението на картата и да разгледате по-добре връзките на този град. Може да отворите картата на цял екран за по-добра прегледност.

Тази графика показва разбивка по държави. Повечето секции имат дял, който не отива никъде. Това са хората преместили се в рамките на същата държава. Минете с мишката над определена държава, за да видите само нейните връзки. Нарочно не съм показал точния брой преместили се, защото няма такова значение – данните не са представителни. По-голямото движение за Великобритания, например, се дължи на по-голямата извадка от там тъй като са сред най-активните в събирането на заявления. Това не означава, че там най-много се местят хора. Целта на тези графики е да получим обща представа.

Условности на анализа

От разяснението на алгоритъма веднага стават ясни няколко потенциални проблема. Въпреки изчистването на повтарящи се и често срещани имена, няма начин да знам дали подалите заявления в различни градове са един и същи човек само на база име. Публичните данни нямат друга лична информация, а и не трябва да имат. По мои наблюдения обаче, когато някой веднъж подаде заявление за гласуване, има тенденция да подава и на следващите вотове. Особено след въвеждането на електронния формуляр. Затова прецених, че вероятността един човек да подаде на едни избори на едно място, да не подава повече и друг човек със същото рядко име да подаде на други избори за друго място е достатъчно ниска. Все пак, такава вероятност съществува.

Липсата на друга идентифицираща информация прави невъзможно и засичането на промени в имената на даден човек. Това се отнася най-често за жените, които са се омъжили или развели. Това ще попречи да се намери връзка. Случва се също хората да си сменят името при взимане на чуждо гражданство. Тези случаи обаче са редки и промяната почти никога не отразява в България.

Друг проблем с анализа е, че презумпцията, че хората са подали заявления за места близо до местоживеенето им. Макар това да е най-честия случай, няма гаранция, че се отнася до всички. Малко известен факт е, че може да подадем заявление за която и да е секция в чужбина и да гласуваме в друга. Това може да се използва за подкрепа на далечни секции, когато близката до нас гарантирано ще бъде отворена. Доколкото съм видял обаче, такава подкрепа рядко се дава. Най-вече причината е, защото не е известно като възможност, но и защото винаги го има притеснението, че ЦИК ще промени нещо в правилата в последния момент.

Лични данни ли са това?

Технически не. Нито в графиките тук, нито където и да е другаде не съм публикувал имената на подалите заявления. Използвам само списъците от сайта на ЦИК. Те, както споменах вече, се публикуват изцяло в съответствия с Избирателния кодекс. Целта им предвидена от депутатите ни е всеки да може да провери дали заявлението му е било правилно обработено и прието.

Би могло да се поспори дали публичността на тези списъци в мрежата е проблем. Доста хора забравят, че списъците с разпределението по секции също се публикуват – както пред секциите, така и в интернет. Съдържат имената на почти всички пълнолетни българи и лесно се намират. Всъщност, именно с тях понякога проверявах местоживеенето на отделни изчезнали в Lipsva. Ако се свалят всички, сравнително лесно може да се направи същия анализ като този, но за цяла България.

izbiratelni-spisaci

Публичните списъци, за които говоря, трябва да се различат от теча на информация, който видяхме през 2011-та. Тогава Външно погрешка публикува адресите в България и в чужбина на над 36000 българи. Сега списъците със заявления се публикуват само от ЦИК през специален сайт, така че такъв теч надали е възможен.

Все пак, сами виждате, че проблем има. Всеки списък поотделно не ни дава много информация, но взети заедно, дори предвид всички условности, показват ясни връзки. Добавяйки други данни като активността в социалните мрежи донася още повече информация. Търсенето на редки имена във Facebook и Linkedin има доста добри резултати. Да не забравяме, че подаващите заявления са обикновено активните социално българи. Това повишава вероятността да ги намерим в местните общности или просто в Google.

Неприкосновеност в един свързан свят

Личното пространство е доста сложно понятие в наши дни. Оставяме куп информация в мрежата с дейността си. Често тази информация показва повече, отколкото ни се иска. Използвайки т.н. data mining всеки с повече знания може да събере парчетата. Част от тях сами се споделили – като местоживеене и роднински връзки във Facebook, коментар за даден квартал във форум и прочие. Други като изборните списъци се публикуват от администрацията.

Подавайки заявления за гласуване за избори в чужбина е само един пример. Понякога става дума за недоглеждане от страна на институция, като случая за пробива в сайта на Фонда за асистирана репродукция. При повечето обаче публичността е регламентирана от нормативен акт и за това има много добри причини. Може да се опитате да скриете тази информация, както изглежда се е опитал да направи един кандидат за президент. Реалността днес е такава, че ако нещо попадне в мрежата, то трудно би било да се премахне.

Докато някаква степен на публичност е нужна, определено има какво да се подобри в конкретния случай. Избирателните списъци окачени пред секциите са абсолютно ненужни. ГРАО има сайт и телефон за проверка. Достатъчно е да се сложи бележка с номера пред секцията. Публикуването в мрежата пък съвсем трябва да се спре. Ако някой може да отвори текстовия файл от сайта на общината си, определено може да отвори формуляра на ГРАО. За заявленията за гласуване в чужбина пък е достатъчно да се въведе формуляр с код. И сега на сайта на ЦИК се раздават пинове за всяка проверка. При попълване на заявлението може да се показва на екрана и праща по мейл код, с който да се прави проверката. Пак имаме нужда от списъка с места, където са подадени заявления заедно с общият им брой. Това е критично са процесът на организация на секции. Няма нужда обаче имената да са публични. Картата горе илюстрира защо.

Да не бързаме да прехвърляме вината

Осъзнавам, че описаното до тук би могло да откаже някои да подават заявления. На пръв поглед излиза, че ЦИК не пази данните ни. Това съвсем не е така. Подаването на заявления е изключително важно. Може да се подобри публичността на информацията, но всичко от това, което научих тук, можеше да го получа от други източници и то с доста по-голяма точност. Трябва да разберем, че истинският проблем е в това, което сами оставяме в мрежата. Регистрите са чисто чиновническо решение на всеки проблем и информацията в тях често е ненадеждна. Докато те може да се ограничат или оправят, с лекота предаваме лични снимки, постове, местоположение, предпочитания и прочие на социалните мрежи. Малко осъзнават, че тогава те стават тяхна собственост. Същото важи за информацията събирана от рекламите по сайтовете – какво търсите, какво посещавате и какво четете.

Определено има стъпки, които ЦИК може да вземе, за да подобри конкретния случай с регистъра на заявленията. Трябва законодателна инициатива, за да се промени ИК и да се премахнат избирателните списъци. Целта ми с този анализ е най-вече да покажа, че събирайки няколко безобидни източника на информация, може да научим притеснително много. Когато говорим за държавни институции, обществени средства и решения на официални лица, именно този ефект търсим с отворените данни. Когато обаче нещата опрат до личното пространство на отделни индивиди, трябва да сме по-внимателни.

Избори 2016: какво научихме от заявленията от чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/kakvo-nauchihme-ot-zaqvleniqta/

Независимо от това какви промени се правят в Изборния кодекс, една неизменна част от него е заявлението за гласуване в чужбина. В България нямаме концепцията за регистрация за изборите с цел включване на избирателния списък. Така целта на заявленията е единствено да се отворят секции там, където са нужни. Механизмът за това се променяше драстично през годините, както съм писал доста пъти до сега. Единствената друга полза от тези заявления преди време беше, че вече си вписан в списъка и минаваш приоритетно опашката. Това обаче отпадна в последно време покрай новите методологични изисквания на ЦИК.

Следейки процесът на събиране на заявленията ни дава обаче и друга интересна информация. На този вот, както и предишните изготвих карта в почти реално време на събраните до сега заявления. Целта ѝ беше да помогне на общностите в чужбина да се организират по-добре. Беше използвана доста често и в репортажи по медиите отразяващи изборите в чужбина.

gg9

От данните на тази карта направих и интерактивна карта, която показва на забързан кадър всички 31700 електронно подадени заявления с местата, където са подадени. Това е възможно, защото при свалянето на данните запазвах часа, в който всяко едно заявление е било подадено. Вижда се доста добре увеличената активност през октомври навсякъде, но особено в Турция.

Ще забележите, че всички справки започват от 16-ти септември. Заради грешка в скрипта ми затрих данните за часовете на около 600 заявления от преди това. Заедно с тези карти имаше и подробен списък със секциите с графики на активността и информация къде кога се отваря нещо. Архивирал съм списъка тук.

Първото нещо, което се забелязва дори сега, е припокриващите се места. Заради възможността всеки да въвежда какъвто си град иска, случваше се доста често хора да изписват едни и същи места по много различни начини. В такива случаи ги обединявах при мен относително лесно. На няколко пъти обаче ЦИК ги обедини в списъка си, което доведе до проблеми в зареждането на данните. Почти винаги обаче успявах да възстановя всичко и затова справката за почасовото подаване на заявления е на 99% точна.

Това разкрива принципният проблем с възможността да се въвеждат каквито и да е места. Вярно е, че обявяването на предварителен списък с градове няма да позволи отваряне на секции в квартали, например или в малки села. Липсата на валидация обаче води до изгубване на доста заявления и дори смешни ситуации. Всичко това, разбира се, зависи изцяло от конкретното състояние на ИК в дадените избори. Правилата се променят драстично според настроението на управляващите и никое техническо решение не може да компенсира.

На база коригираните данни изведох графиките за целия свят и отделно за трите държави с най-много заявления – Великобритания, Германия и Турция.
g1

g2

g3

Един интересен момент за Турция е, че заявленията за повечето места бяха въведени накуп в рамките на по няколко дни. Нямаме достъп до IP адресите на подалите, но се забелязваше въвеждане на заявления буквално по азбучен ред на имената с по 200-300 за кратко време. След това започваше на друго място. Това далеч не важи за всички заявления от Турция, разбира се, но покрива сериозна част от тях. Забелязах и че има някои дублиращи се имена между електронните заявления и писмените за едни и същи градове – най-вече Измир и Чорлу. Възможно е да има повече хора с еднакви имена, макар да не бяха често срещани. Дори без тях общата картина обаче не се променя значително.

gg4

Всички данни до тук покриват обаче само електронните заявления. Тези подадени с писмо в консулствата трябваше да се вписват веднага в регистъра на ЦИК. Това е важно заради прозрачността. Забавеното въвеждане обаче доведе до сериозно изкривяване на активността. Така заявленията се пръснаха още повече из близки градове и прави организацията на секции доста по-трудна. Както се вижда тук, поне половината от 4800-те писмени заявления бяха въведени след крайния срок за електронните заявления. Другата половина – в седмицата преди това.

gg5

Това, разбира се, най-вероятно се дължи на голямото количество работа и силно ограничения състав на консулствата, за който писах преди. Сочи обаче и към проблеми с процедурите и сроковете, които ЦИК определя. Това всъщност беше основният рефрен във всички етапи на всички избори до сега – изисквания се правят от хора, които нямат представа какво правят. Това се вижда най-ясно в чужбина, защото често на членовете на ЦИК не им пука и/или нямат идея какво се случва. Както каза един от тях в заседания “Е какво от това, ако тези хора не могат да гласуват”.

Това отношение се забелязва далеч не само при изборите в чужбина, но и във всеки аспект на изборния процес. Прозира ясно насоката в доста решения да ограничат кой или как трябва да гласува, вместо да се цели максимална представителност. Това е абсолютно разбираемо, тъй като ЦИК е политически орган и всеки негов член отговаря пред партийни (и други) интереси. Нито сме специални в България в това отношение, нито може да се маем на най-фрапантните решения сред развития свят. Това не означава, че не трябва да има реална прозрачност и отчетност.

Публикуването на решенията в интернет и излъчването на официалните заседния докара информираност, но не и прозрачност. Създаде един вид театър, какъвто виждаме и в заседанията на Министерски съвет – публично приемане на предварително спазарени решения. Отчетността и отговорността пък напълно липсва, както видяхме при редицата скандални решения. Голяма част от проблемите идват в некадърно написаните промени в ИК. Възможността на ЦИК да ги интерпретира както намери за добре обаче не трябва да се подценява. Именно там е голямата им власт и точно затова малко политици смеят да ги критикуват.