Шурей е брат на съпругата, а шуренайка е неговата съпруга, разяснява роднинските връзки към успоредните поколения Wikipedia. Проверка на Биволъ установи, че шуренайката на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ Гюлтен Кючюк също е построила къща за гости близо до Борино. Освен това нейната фирма е поискала ДФЗ да плати две моторни шейни и две АТВ-та с европейски пари.

Къщата за гости е построена върху имот, продаден от “Виделица-2004”, фирма на шурея на Карадайъ Невредин Кючюк на носителя на проекта – фирмата “Трока”. “Трока” кандидатства през 2012 г. за субсидия с проект за “Изграждане на къща за гости, местност Кастръкли, с. Борино”. По това време фирмата е на името на служител във “Виделица-2004”.

Къщата, построена от фирма на шуренайката на Карадайъ с европейски пари.

През април 2012 г. за този проект е изплатената субсидия от 128 290 лв. След като минава петгодишния период на устойчивост за проекта, фирмата  “Трока” е прехвърлена на шуренайката на Карадайъ Гюлтен Кючюк.

През 2013 г. същата фирма кандидатства по ПРСР с проект 21/312/02577 за придобиване на две моторни шейни 2014 Ski-Doo Summit Sport Power T.E.K. 800R, както и две ATV  Grizzli 700 EPS/SE. Проектът е одобрен, но парите не стигат и той остава “под линия”, разясниха източници на Биволъ от ДФЗ.

Официално ДФЗ отказа всякакъв коментар за този случай, позовавайки се на прокурорското разследване.

“По разпореждане на Главния прокурор на Р България Сотир Цацаров се извършват  проверки  на всички проекти за къщи за гости, финансирани по ПРСР  2007-2013.  ДФЗ  е предоставил цялата документация на компетентните органи.  До приключване на проверките ДФЗ няма право да изнася информации по  казуса, за да не пречи на разследването. Информация по казуса може да предоставя единствено екипът наблюдаващи прокурори, по тяхно усмотрение.” – гласи отговорът на Фонда.

Преди няколко дни Биволъ разкри, че Затие Караахмед и Невредин Кючюк, които са съответно балдъза и шурей на Мустафа Карадайъ, стоят зад четири проекта за къщи за гости в родното му село Борино. Фирмите им са получили над един милион лева европейски пари по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР).  Оказва се, че фамилията на политика от ДПС държи половината обекти за настаняване в Борино, а къщата в Кастръкли е една от тях.

Другите проекти на балдъзата са на фирма “Чала инвест” – 391 160 лв. за “Изграждане на къщи за гости за селски туризъм“,  фирма “Чала Тур” с проект за “Изграждане на вилно селище за селски туризъм в местност Подмолата, с. Чала” за 244 530 лв. и фирма “Извора Инвест” с проект “Къща за гости, преустройство на съществуващ етаж и надстройка на още един етаж. Закупуване на транспортни средства” за 281 321 лв. и още един проект на същата фирма за “Благоустройство и озеленяване на къща за гости и закупуване на средства за неземеделска дейност“, за който са взети скромните 38 968 лв.

За да не бъде толкова очевидна концентрацията на европроекти в едни и същи лица, фирмите първоначално са оформени на подставени лица, но впоследствие са придобити от Затие, Невредин и жена му Гюлтен. Изследването на имотните сделки потвърждава, че още от самото начало зад тези проекти са стояли роднините на Карадайъ.

Пише го на малка табела. На входа на село Долна баня, в центъра на България, хотел „Никол“ е получил европейски средства за изграждане на басейн с термална вода и конферентна зала. Официалният бенефициент на средствата е българска компания, която управлява това място за настаняване. Но на разследващия журналист Атанас Чобанов са нужни само няколко клика за да установи, че истинският собственик на мястото всъщност е… кметът на общината, и че хотелът се управлява от снаха му.

Жонглирайки между Кадастъра, Търговския регистър, бенефициентите на програмата на Европейската комисия „къщи за гости“, репортерът от информационния сайт Бивол бързо установява човека на изборен пост, член на консервативната управляваща партия „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ). Още един, който дискретно се е облагодетелствал от европейските фондове – в неговия случай почти 200 000 евро – с цел да ги умножи. „Освен това тази програма обикновено не се използва за изграждане на хотелски басейни в туристически райони, а само за отваряне на къщи за гости в отдалечени селскостопански райони“, осъдително казва журналистът, докато върви по следите на кмета от екрана на лаптопа си.

Публикуван във вторник, 30 април, случаят с хотел „Никол“ е само един от многобройните обрати на това, което българите ​​кръстиха „Апартаментигейт“. Зад това име стои огромен скандал с имоти придобити при съмнителни условия, който от края на март не спира да разтърсва местната политическа класа. Само за няколко седмици разкритията на Биволъ и колегите им от българския офис на радио „Свободна Европа“ доведоха до оставката на четирима министри, включително министъра на правосъдието Цецка Цачева, и дясната ръка в ГЕРБ на премиера-консерватор Бойко Борисов (Цветан Цветанов б.прев). Нещо невиждано от присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г..

С подкрепата на доказателства от регистрите, като нотариални актове, всички те са обвинени, че са закупили луксозни апартаменти на мистериозно ниски цени или са се възползвали от европейски фондове за ремонт на втори дом, който официално трябва да се използва като „къща за гости“. Прокуратурата, която започна няколко разследвания вследствие на тези разкрития, дори спомена джипове или яхти закупени с пари от Брюксел.

Пране на мръсни пари

Най-зрелищният случай в тази поредица може би е триетажният апартамент на председателя на Комисията за борба с корупцията, който беше създадена съвсем наскоро, преди по-малко от година, под натиска на Европейската комисия. Пламен Георгиев, приближен на ГЕРБ, не е споменал в имотната си декларация, че закупеният му през 2017 г. апартамент има и тераса на покрива от 186 квадратни метра с външна градина и сауна, но най-важното е, че е пропуснал да посочи, че я е купил на невероятно ниската цена от 384 евро на квадратен метър, далеч под пазарната.

Пране на мръсни пари, данъчни измами или опит за подкупване на предприемач в разгара на преговори за изграждане на висока сграда в София? Подобно на другите официални лица участници в „Апартаментигейт“, мотивите на г-н Георгиев, който преди да излезе „в отпуск“ твърдеше пред телевизионните камери, че е невинен, все още не са изяснени. „Този скандал е резултат на години на нефункциониращи институции“, казва Николай Стайков от българската неправителствената организация „Антикорупционен фонд“. „Тук медиите са принудени да вършат работата, която институциите не вършат“.

На теория разследванията на Атанас Чобанов и неговите колеги наистина са в правомощията на всеки прокурор. Но въпреки европейския механизъм за наблюдение на съдебната система, наложен на България и Румъния от 2007 г. насам, тя все още се смята за неефективна и дори под влияние. „Комисията за борба с корупцията е „Потьомкинско село“ (израз, който се използва със значението на заблуда, зрителна измама), създадено да накара хората да повярват, че нещо се прави“, критикува Христо Иванов, бивш министър на правосъдието на Борисов, сега част от опозицията.

Пълната липса на окончателни присъди на водещи политици през дванадесетте години на членство в ЕС изглежда потвърждава твърденията му. Особено в сравнение с баланса на съседна Румъния, където бяха осъдени десетки официални лица.

Изправен пред скандала, верен на образа си на човек, който не се колебае, Борисов се хвали, че е изхвърлил от партията си всички замесени в него. Вицепремиерът Томислав Дончев уверява, че тази безпрецедентна поредица от скандали „не означава, че корупцията се е увеличила“, а че „обществото и медиите са по-чувствителни“. „Тези скандали не биха могли да излязат, ако не разполагахме с Кадастър и свободно достъпни имотни декларации“, добавя той.

„Предателство“

Българските разследващи журналисти са на противното мнение и осъждат множеството препятствия пред пресата на фона на медиен пейзаж контролиран от близки до правителството олигарси, които често дискредитират работата им без да се поколебаят да прибягват до „фалшиви новини“.

Този метод има известни успехи. Въпреки че българите следят с интерес почти ежедневните развития от „Апартаментигейт“, досега няма протест, който да разтърси страната. Проучванията на общественото мнение показват само спад в намеренията за гласуване за ГЕРБ на изборите за Европейски парламент на 26 май. Особено след като скандала се разпространи и до водача на листата на социалистическата опозиция и до лидера на една от крайнодесните партии, които са в коалиция с Борисов.

В този контекст много от тях са отчаяни от апатията на Европейската комисия, която е пряко засегната. „Последният годишен доклад на мониторинговия механизъм беше очевидно изопачен и прекалено оптимистичен“, отсича западен дипломатически източник, който припомня принадлежността на българския министър-председател към Европейската народна партия на Жан-Клод Юнкер. „За разлика от Румъния, ситуацията в България напоследък със сигурност не се е влошила, но тя всъщност никога не се е подобрявала“. „Това е предателство“, оплаква се Христо Иванов, който е силно проевропейски настроен.

От своя страна Европейската комисия обещава да вземе под внимание скандала в следващия си доклад, предвиден за есента. Дългоочакван доклад, който трябва да препоръча или отхвърли края на дванадесетгодишното наблюдение.

От Жан-Батист Шастан (София, специален пратеник), публикувано в Льо Монд от 3 май 2019 г.

Превод Биволъ