Tag Archives: икономика

Предизборно плашене с хиперинфлация

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/predizborno-plashene-s-hiperinflatsiya/

През един септемврийски ден с почуда осъзнавате, че ваши възрастни близки са започнали панически да се презапасяват. Купуват трайни хранителни стоки, като консерви, олио, захар, ориз, боб, брашно. Настояват да ви дадат поне няколко опаковки макарони и консерви с домати, дори да не обичате нито едното, нито другото. Защото можело да ви потрябват. На учуденото ви питане на какво се дължи това странно поведение, отговарят с контравъпрос – как не сте забелязали, че цените се вдигат непрекъснато? Всеки ден хлябът е с нова цена. Всичко поскъпва, ще стане страшно! Ще се повтори Виденовата зима!

Чудите се дали на близките си да вярвате, или на собствения си опит. Да, някои неща действително поскъпват – например пресните плодове и зеленчуци, но така е от години. След локдауните поради пандемията от COVID-19 чувствително са се повишили цените в заведенията. Но любимото ви кисело мляко например си е с една и съща цена от години, освен когато се предлага с намаление. Както други стоки, които си купувате редовно. Може би с възрастните ви близки просто си купувате различни неща?

Или някой предизборно манипулира хората и се опитва да всява паника?

С тези чудения в главата сядате да гледате новините по телевизията. И що да видите – ВМРО е изпълзяло от забвението си и организира протест. Този път не срещу бежанците или гей хората, а срещу… високите цени. И не щеш ли, скоро след това попадате и на думите на бившия премиер Бойко Борисов, че ако Румен Радев отново стане президент, ни чака нова Виденова зима, която „сега ще е Румен-Радевата“. Брей, казвате, си, хипотезата, че става дума за политическа манипулация, може и да излезе вярна.

Да припомним накратко. Като „Виденовата зима“ е известен периодът в края на 1996 и началото на 1997 г. По онова време премиер беше Жан Виденов от БСП. България влезе в спирала на неконтролируема хиперинфлация. Ако не си бяхте купили нещо сутринта, вечерта то струваше двойно. Заплатата на професор в Софийския университет стана около 7 (седем) щатски долара. Фалираха банки, раздавали „лоши кредити“, единици станаха „кредитни милионери“, а голяма част от хората в България не можеха да си позволят стоки от първа необходимост. След масови протести правителството на Жан Виденов падна. Беше въведен валутен борд с цел налагане на финансова дисциплина, като левът беше „вързан“ за германската марка. Бордът продължава и до ден днешен, но марки вече няма, така че левът е зависим от еврото.

Отвъд субективността на личните впечатления, вдигат ли се цените?

Да, някои цени се повишават, като започнем от тези на горивата и електричеството. Ситуацията е такава не само в България, а в целия Европейски съюз и е свързана с прехода на ЕС към екологична енергия (т.нар. Зелена сделка) и повишаването на таксите за въглеродните емисии. Към това се прибавя и недостигът на газ, който Русия отказва да доставя на ЕС през Украйна, по всяка вероятност за да принуди Европа да приеме газопровода „Северен поток“. В България рекордно поскъпва токът за бизнеса и индустрията, което очаквано ще доведе и до повишаване на цените на редица стоки и услуги. Твърде вероятно е и електричеството за бита да стане по-скъпо.

Освен това много бизнеси, пострадали в периода на пандемията, повишават цените, за да компенсират поне отчасти загубите. Това се усеща особено силно в сферата на услугите и на местата, където има повече търсене – например в големите градове и курортите. Ако в някое обезлюдено и не особено популярно за туристите градче все още може да хапнете навън „на народни цени“, сметката в средностатистически софийски ресторант би излязла горе-долу колкото в някой от по-скъпите за живеене немски градове. А в случайно заведение в Несебър може да се „изръсите“ почти колкото на аналогично място в Швейцария (като изключим, че в Швейцария бихте случили на друго ниво на хигиена и обслужване).

Едно от последствията от пандемията е и глобалният недостиг на чипове. До него се стигна, след като значителна част от световното население премина към онлайн образование или работа, което доведе до купуването на огромно количество електроника (предимно лаптопи и таблети) в рамките на доста кратък период. Производителите на електроника обаче не бяха в състояние да осигуряват толкова големи количества, които да задоволят търсенето, още повече че и нормалната работа на индустрията беше затруднена от пандемията. В резултат покупката на евтин компютър с прилични характеристики стана почти невъзможна задача. Недостигът на чипове засяга дори производството на автомобили. И макар пикът му вече да е поотминал, ако не е спешно да си купувате компютър, по-добре е да поизчакате поне година.

Известна инфлация е неизбежна и поради огромното количество средства, които ЕС отделя за борба с последствията от пандемията.

„Наливането“ на пари логично води до това, че те започват да струват по-малко от преди, тоест с тях може да си позволите по-малко неща. Но в подобна ситуация на криза това се оказва най-безболезненият начин да се спасят не само цели икономики, а и животът на много хора, които иначе биха изпаднали в крайна бедност и безизходица.

Специално за България, освен европейските средства за справяне с пандемията, бяха повишени и редица социални разходи. Започна се с добавките от 50 лв. за пенсионерите, които правителството на Бойко Борисов въведе като антикризисна мярка. Мярката всъщност беше популистка и предизборна. Въпреки че като цяло пенсиите у нас са нечовешки ниски, пенсионерите не са социална група, която търпи преки икономически загуби от пандемията. За сметка на това обаче съставляват голяма част от избирателите. В ситуация на избори след избори никое управление не би рискувало да премахне тази мярка. Служебното правителство на Румен Радев и 46-тото Народно събрание успяха да стигнат до по-устойчиво решение за повишаването на пенсиите, така че минималната пенсия за трудов стаж да надхвърля официалния за България праг на бедността. Покрай това предизборно се повишиха и други социални разходи, например за втората година на майчинството.

Водят ли всички тези фактори до инфлация? Да. Има ли обаче риск от хиперинфлация? Не.

Повечето от причините за повишаването на цените не са вътрешни, а са било на европейско, било на световно равнище. Повишаването на социалните разходи у нас със сигурност има най-малък дял в това. Да, България можеше да положи повече усилия за преминаване към зелена енергия и осигуряване на алтернативи за заетите в неекологичните производства. Но това са проблеми, които в една или друга степен се наблюдават в цяла Европа и решаването на които отнема не една и две години. Да, страната ни можеше да предложи по-адекватни компенсации на засегнатите от пандемията бизнеси и домакинства, вместо средствата за това да потънат в избрани джобове. Всичко това обаче не омаловажава факта, че настоящият период на инфлация, която е вероятно тепърва да се усеща повече, е на наднационално равнище. Парите ни се обезценяват в известна степен не просто защото цените в България растат, а най-вече защото има аналогични процеси в ЕС, а левът, както знаем, е „вързан“ за еврото.

Поради същата причина обаче опасността инфлацията да прерасне в хиперинфлация клони към нула. За разлика от 90-те години, България вече не е сама, а е част от ЕС, а и валутата ѝ не е независима. БНБ няма правото да печата толкова пари, колкото управляващите пожелаят. За да се стигне до хиперинфлация, тя трябва да обхване целия ЕС, а това едва ли ще се случи. ЕС разполага с достатъчно механизми, за да не допусне финансовата ситуация напълно да излезе от контрол, което буквално би го взривило. Да, по всяка вероятност излизането от кризата няма да е лесно и бързо. Но поне ще е в определени граници на поносимост.

Виденовата зима обаче е травматично място в колективната памет на българското общество.

Бившите коалиционни партньори в лицето на ГЕРБ и „Патриотите“ много добре знаят това. Ето защо Бойко Борисов прави внушения, че може да се повтори зимата на 1996–1997 г. Години след това БСП беше символ на хиперинфлация. Част от тези внушения включват факта, че Жан Виденов беше от БСП, а президентът Румен Радев, който е съставител на служебното правителство, е избран с подкрепата на „столетницата“. Борисов нееднократно е заявявал, че служебното правителство е еднолична диктатура на президента. Подчертавайки връзката му с БСП, той представя хиперинфлацията като нещо неизбежно, ако Радев бъде преизбран. Макар днес ситуацията да е коренно различна от тази преди четвърт век.

Предизборните инсинуации обаче изобщо не са невинни, защото влияят не само на електоралното, а и на икономическото поведение на избирателите. Всяването на страх, че се задава хиперинфлация, може да доведе до реална паника. А тя – до дефицити на определени стоки в магазините и с немалка вероятност – до вдигането на цените поне на някои от тях. След като в първата фаза на пандемията и уж разумните германци изкупиха тоалетната хартия, дезинфектантите, по-евтините консерви и някои други стоки, с което предизвикаха сериозен дефицит, какво остава за доста по-лесно поддаващото се на пропаганда българско население?

Свикнали сме у нас предизборните кампании да се провеждат на гърба на определени уязвими групи – ромите, бежанците, ЛГБТИ хората, децата и т.н. Затова често не забелязваме, че те се провеждат и на гърба на мнозинството, експлоатирайки неговите уязвимости. А после всички теглим последствията. Плашенето с хиперинфлация прекрасно показва как сме използвани за политически цели, като се паразитира върху травмите и страховете ни. Предизборната кампания ще свърши след ноември, а ние трябва да положим усилия да продължим да живеем и след това – с възможно по-малко поражения.

Заглавна снимка: Moscow-Live / Flickr

Източник

Дясното отиде „у лево“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/dyasnoto-otide-u-levo/

Предприятия затварят, бизнесът е настръхнал срещу властта, по улиците се тълпят гневни хора заради поскъпналия ток, храни и услуги. За капак синдикатите организират енергетици и миньори от Маришкия басейн, които да пристигнат за протести в София. Възможно ли е така дългоочакваното ново правителство, „на сто процента“ обещано ни след изборите на 14 ноември, да бъде посрещнато като в дежа вю от зимите на Прехода? Реален сценарий. Възможни ли са „десни политики за постигане на леви цели“ (по Кирил Петков и Асен Василев)? Всъщност не – на ход са само левите.

Дори и да не се изпълни в детайли описаният сценарий, проблемите със скъпия ток и газ, ускоряващата се инфлация, новите болни от COVID-19 и липсата на план-график за затварянето на въглищните централи в Маришкия басейн трябва да намерят разрешение. Така че още с конституирането на 47-мия парламент, още докато се върти рулетката с мандатите, 240-те народни избраници са длъжни да се заемат с това, което съзнателно пренебрегваха – кога да бъдат затворени мините и електроцентралите на въглища, какви да бъдат заместващите мощности и графикът за изграждането и включването им в енергийната система, какви мерки да се предприемат за защита на хората в засегнатите райони, какви да са новите индустрии.

Без отлагане

Защо тази работа не търпи отлагане? Защото без ясна програма, придружена от мерки, Европейската комисия няма да приеме за разглеждане Националния план за възстановяване и устойчивост. Все някога ще го приеме и одобри, ще кажат някои, неизбежно е, след като прие на останалите държави в ЕС. Така е. Но това означава, че предвиденият първи транш от 1,6 млрд. лв. – 13% от общото финансиране от 12,6 млрд. лв.– ще дойде догодина.

А проблемът е, че част от тези пари вече са „изядени“ на зелено, тъй като в актуализацията на бюджета бяха предвидени 424 млн. лв. от тях. Бившият служебен министър Асен Василев беше критикуван в парламента, че залага средства, за които никак не е сигурно кога ще бъдат получени. Още по-голям проблем е, че тези 1,6 млрд. лв. са вписани като приход в консолидираната фискална програма за 2021 г., а може да пристигнат догодина. Причината е, че Планът все още не е изпратен в Брюксел и може да се забави заради липсата на съгласие от българска страна за въглищните централи. В резултат предвиденият с актуализацията бюджетен дефицит от 3,6% – по разчетите на Министерството на финансите, ще бъде по-висок.

Компенсациите трябва да продължат

Наред с това компенсациите, които служебният кабинет ще предложи на бизнеса и енергийно бедните домакинства заради скъпия ток и газ, трябва да продължат и през следващите зимни месеци. Служебният премиер Стефан Янев обеща пакетът неотложни мерки да стане ясен до дни. Но средства за него трябва да се заложат и в бюджета за 2022 г., така че тази лява мярка също ще се запази. Ще са нужни по-големи разходи, за да няма фалити и загуба на работни места и да бъде увеличен обхватът на енергийните помощи, които сега получават 284 000 домакинства. България е държавата в ЕС с най-голям брой хора, които студуват и трудно посрещат разходите за отопление през зимата.

Освен енергийно бедните, от държавна помощ ще имат нужда и домакинства, които няма да могат да платят сметките си за водоснабдяване в райони, където водата се изпомпва от дълбоко и скъпият ток надува цените. Миналата есен правителството на ГЕРБ публикува за обществено обсъждане законопроект за водоснабдяването и канализацията, който предвиждаше нова формула за изчисление на кубик вода и социално подпомагане за хора, които са от уязвими групи. Въпреки че за приемането му се настоява от 14 години – като условие за еврофинансиране, нов закон няма. Омбудсманът Диана Ковачева също е защитавала позицията за отделна цена на ВиК услугите в различните райони в зависимост от действителните разходи и мерки за целева помощ за социално слаби граждани. Поради скъпия ток необходимостта от такъв закон е повече от належаща.

Високите енергийни сметки удариха всички в Европа, но най-жестоко България, тъй като е най-бедната членка на ЕС. Мерки за подпомагане обаче предприеха незабавно в Гърция, където управлява консервативната „Нова демокрация“, и в Испания, където на власт е ляво правителство, също и в Италия, която ще похарчи 3 млрд. евро, за да бъдат намалени енергийните сметки на битовите абонати. Гръцкото дясно правителство ще похарчи 150 млн. евро за субсидия от 9 евро за първите 300 киловатчаса, консумирани месечно от гръцките домакинства – схемата ще обхване около 70% от битовите абонати. Най-голямата електрическа компания в Гърция – Public Power Corp. (PPC), в която държавата има 51% дял, също ще предложи големи отстъпки на потребителите, за да смекчи енергийния удар.

В България работодатели поискаха (за сметка на печалбата на държавната АЕЦ „Козлодуй“) компенсации за всички, които купуват ток по пазарни цени – бизнеса, болниците, училищата. А тези цени в момента се движат между 130 и 150 евро за мегаватчас, близо три пъти по-скъпо от средната цена миналата година.

Два милиарда за пенсии – и в бюджет 2022

В новия бюджет за 2022 г. разходите ще са по-големи не само заради ръста на инфлацията, но и заради допълнителните 1,88 млрд. лв., необходими за увеличението на минималната пенсия от 300 на 370 лв., и преизчислението на останалите пенсии с коефициент за една година осигурителен стаж 1,35 вместо досегашния 1,2. Такова беше решението на 46-тия парламент, което влиза в сила от 25 декември т.г.

Няма съмнение, че преизчислението на мизерните български пенсии е повече от необходимо – такова не беше правено от 13 години. Но парите за това ще трябва да се намерят и вариантите са известни – повишаване на данъци и/или социални осигуровки или вземане на нов дълг, който ще се плаща от всички.

Така че нека забравим за десните мерки (като намаляване на данъци, помощи и субсидии) и да попитаме кандидатите за власт за левите.

Заглавна снимка: Bruno Kelzer / Unsplash

Източник

Румен Гълъбинов: „Ако не преструктурираме икономиката си, технологичната вълна ще ни отмине“

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/rumen-gulubinov-interview/

Румен Гълъбинов е икономист и финансист, първи председател на Агенцията по застрахователен контрол и заместникпредседател на Комисията по финансов надзор. Работи в сферата на частния бизнес. Член е на Стратегическия съвет при президента Румен Радев. Венелина Попова разговаря с него за възможностите, които се откриват пред България за икономическо възстановяване и развитие след края на пандемията.


Г-н Гълъбинов, успява ли правителството на управлява кризата, както твърди премиерът, или само я наблюдава и следва нейния ход?

Определено кризата се управлява в нейния здравен аспект. Ние имаме подобни мерки като в целия Европейски съюз, оттук нататък е важно как се подхожда към икономиката. Очевидно тя има нужда от още подкрепа. Мярката 60/40 се удължи, подпомогната от банковата ваканция, която също беше удължена с решение на Европейската централна банка.

Как изглежда икономически страната ни близо една година след началото на пандемията от COVID-19 и въвеждането на извънредното положение? Какво показват статистиката, фактите?

Статистиката все още не е излязла напълно, за да видим колко е спадът на брутния ни вътрешен продукт.

Спадът е 3,8% според последни данни на Националния статистически институт.

Значи под нивото на много други държави като Италия и Испания и под средния спад за ЕС, което е добре. Тоест България в значителна степен има възможност да започне възстановяването на икономиката си и то да върви с ускорена ваксинация. В основните документи и на Световната банка, и на Международния валутен фонд, и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ваксинацията е посочена като съществен фактор за подпомагане на възстановяването на икономиката.

Но досега ние сме ваксинирали едва 1% от населението ни.

Да, така е. До края на годината трябва да успеем да ваксинираме поне половината от населението, което има нужда от ваксинация.

Нали разбирате, че с тези темпове, с които досега върви този процес, това е неизпълнима цел…

Това, което трябва да продължим да правим, е да си осигурим доставки на ваксини, а такива възможности ще имаме все повече, тъй като се добавят нови производители в одобрения списък на ЕС.

Външният ни дълг вече надхвърля 60% от БВП. Има ли опасност, ако тази тенденция продължи, да влезем в дългова криза?

Да, но дългът към БВП, който е дълг на държавно управление, е под 30%. Това е една добра отправна точка за възстановяването. Когато здравната картина се влошава, както беше в края на миналата година, се влошават и макроикономическите показатели. Оттук можем да направим извода, че здравният проблем не може да бъде отделен от икономическия и е определящият за посоката, в която ще вървят нещата. Затова всичко, което можем да направим тази година, е свързано с овладяване на пандемията – ако може да се разминем без трети локдаун или да го отложим във времето. А от друга страна, да финансираме повече вътрешното търсене и потребление, докато се възстановят износът и инвестициите.

Съветът на Кристалина Георгиева е да харчим колкото може повече, за да подкрепим българската икономика. А икономистът и бивш вицепремиер Николай Василев смята, че единственото, което трябва да правят управляващите, е да държат здраво бюджета, да не изпадат в дългове и дефицити и да лекуват хората. Споделяте ли тези мнения?

Това, което ни казва и МВФ, и г-жа Кристалина Георгиева, е „харчете, харчете, но пазете квитанциите“. Тоест в тази ситуация, като започнем да харчим, трябва да държим сметка и да не допуснем дългът да се увеличи драстично, въпреки че в момента има изгодни условия за вземане на заеми заради глобално ниските лихви. И го видяхме в двете емисии, които емитирахме миналата година в евро за общо 5 млрд. лв. при изгодни условия. Въпросът е да държим нивото на дълга под контрол. Другото е да изразходваме ефективно средствата, още повече че ще имаме подкрепа от Плана за възстановяване на ЕК. Европейският съюз вече гласува 750 млрд. евро (по временния инструмент NextGenerationEU – б.р.). Важно е тези около 30 млрд., които се очаква да получи България, да бъдат усвоени с добри проекти, за да се почувства в икономиката ни подкрепата за възстановяване.

В българския план за възстановяване и развитие не е ясно как точно и за какво ще бъдат изразходвани тези милиарди. Но кое е по-важно – държавата да задлъжнява още и още, за да подпомага бизнеса с директни помощи, или да създава условия за развитие на предприемачеството? Защото страната ни е с най-ниска предприемаческа активност в ЕС.

Точно затова е много важен балансът на тези мерки. Не е препоръчително да задлъжняваме прекомерно, в същото време трябва да си подобрим бизнес средата за инвеститори, и то от високотехнологичния клас, инвеститори с висока пазарна капитализация, които имат възможност и да инвестират. Но ние трябва да се преборим да сме атрактивни за тях в региона и да привлечем големи инвестиции от ИТ компании и интернет гигантите; от такива, които развиват електромобилността; от компании, свързани с бъдещата „Зелена сделка“ на ЕС за енергийно обновяване на икономиките.

Всички прогнози за бъдещето залагат на устойчива зелена икономика, базирана на иновации, високотехнологични производства, дигитална, водородна и друга уникална научна инфраструктура. Обаче има ли шансове България да премине на тази по-висока предавка на развитие, при положение че още не сме изградили дори транспортната и социалната си инфраструктура, а гордостта на Борисов са магистрали, върху които се свличат скални маси?

България има всички шансове за такава трансформация – и дигитална, и по линия на зелените енергии. Имаме потенциал за това, защото сме вече 15 години член на ЕС и сме работили по два програмни периода. Големите държавни проекти, като пътната инфраструктура, също имат значение за възстановяването, защото чрез повече капиталови инвестиции в такива проекти се създава възможност за възстановяване и разкриване на работни места. Трябва да изградим и довършим тази инфраструктура, за да може да разпределим по-добре териториалното си развитие и да не делим страната на развит Юг и беден Северозапад например. Не трябва никоя част от България да попада всяка година сред трите най-слабо развити региони в ЕС.

За икономиката на бъдещето ще е необходима не толкова много, колкото висококвалифицирана работна сила. Как ще покрием този основен дефицит и ще има ли държавата ресурс в следващите десетилетия да издържа декласираните от този пазар на труда?

Това е много важен въпрос и е свързан с нещата, които се обсъждаха на Световния икономически форум, проведен тази година, макар и дистанционно. Там тези тенденции бяха очертани – че факторната производителност, която продължава да зависи основно от човешкия потенциал, започва все повече да се формира и повишава от навлизането на автоматизацията, цифровизацията, изкуствения интелект и роботизацията. И това поставя въпроса, че светът се движи технологично по-бързо, отколкото работната сила може да се адаптира към тези нови реалности. Този процес поражда безпокойствата, че при една икономика 4.0 и тези след нея бурното развитие на технологиите и съответно високотехнологичните производства ще изпреварят като скорост на развитие адаптацията и преквалификацията на хората, които ще са заети в тях.

А ние се държим, сякаш тези революционни технологични промени не предстоят. Имаме ли готовност да ги посрещнем?

Ние имаме възможност да работим по тези неща, включително и с европейските средства, които ще продължат да ни бъдат отпускани по програми като „Развитие на човешките ресурси“. Имаме възможност да вдигнем и нивото на образователната си система, а принудителното преминаване на онлайн обучение в училищата и университетите разви ускорено компютърните и дигиталните умения на нашите ученици и студенти. Този процес трябва да продължи с дигитализация на цялата ни образователна инфраструктура. Повишаването на тези умения после ще окаже влияние върху пазара на труда и ще създаде човешки ресурс за новите производства и инвеститори.

Икономическото развитие в България е силно зависимо от европейските средства. В следващите седем години страната ни трябва да получи около 30 млрд. евро от ЕС. Това са много пари и битката на тези избори е за тях. Очаквате ли тези милиарди да бъдат изразходвани разумно, или те отново ще бъдат усвоени от правилните хора и фирми през различни корупционни схеми?

Това е големият въпрос и аз мисля, че тук всички трябва да работим за това тези средства да бъдат усвоени ефективно. Защото е добре да използваме технологичната вълна, която върви в момента, ако искаме да си преструктурираме икономиката, а не да закъснеем и тази вълна да ни отмине. И от ЕК, и от МВФ ни казват, че трябва да направим структурни промени в икономиката и в други сфери, например да си подобрим здравеопазването – също с цифровизация и въвеждане на електронни методи. Това ще се отрази както на ваксинационните кампании, така и на целия процес на лечение. Защото до голяма степен при такива пандемии, каквито в бъдеще са възможни, ние трябва да сме адекватно и добре организирани дигитално, за да можем да насочваме бързо хората и да ги лекуваме успешно.

Извинявайте, но хората у нас умират не само от COVID-19. През 2020 г. са починали над 100 000 души, от тях едва 1/10 са жертви на пандемията. Истината е, че българите сме много болни, а здравеопазването ни – лошо.

Това е много важно – да не се стопяваме ускорено заради тези три фактора: висока смъртност, сравнително ниска раждаемост и отрицателната нетна миграция. Те намаляват количеството на работоспособното и квалифицирано население, което да посрещне нуждите на инвеститорите. Да, публичните проекти са важни, държавните, големите, инфраструктурните, които се изпълняват с европейските средства, безспорно. Но не по-малко важно е ние да привлечем капитал и по линия на публично-частното партньорство и изцяло на преки чуждестранни инвестиции и проекти, което ще ни донесе добавена стойност, ще повиши доходите и стандарта на живот.

Такъв оптимист ли сте и в икономическите прогнози и анализи, които правите за президента?

Аз мисля, че съм реалистично оптимистичен. Ние сме членове на ЕС, на Северноатлантическия пакт и България подготвя възможностите си за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – най-голямата световна икономическа организация. Наскоро получихме отзиви оттам с положителни констатации и с бележки.

Ако Ви слушат хората, които живеят под прага на бедността, как биха приели Вашия оптимизъм?

Ние все пак трябва да виждаме светлина в тунела и да правим усилия, за да променим нещата. Затова не споделям изцяло негативни и черногледи очаквания. Искам да намерим най-добрия баланс за нас, защото се очертава да има финансиране, тоест проблемът сега не е в парите.

Проблемът е кой и как ще разпределя парите, г-н Гълъбинов. И какво правителство би усвоило тези средства от ЕС по начина, за който Вие говорите.

Трябва да използваме възможностите, които ни предоставя помощта на ЕК по Плана за възстановяване и развитие след пандемията, както и средствата от следващия програмен период на ЕС. Каквото и правителство да имаме, то не бива да пропуска този шанс.

Но и трите кабинета на Бойко Борисов добре се възползваха от европейската солидарност. И какъв е резултатът – направиха богатите още по-богати, а бедните – още по-бедни. Такава пропаст между тези двете групи никъде другаде в ЕС няма, нали така?

За преодоляването на тези неравенства в доходите има значение и данъчната политика. Едно от нещата, които трябва да се направи, е да се въведе този необлагаем минимум в съществуващия подоходен данък. А дали да се въведе прогресивно подоходно облагане, каквато дискусия се повдигна, е един разговор за по-нататък, когато ще стъпим на територията на възстановяването. За въвеждането на базов доход мисля, че е рано да говорим, такъв могат да си позволят по-богатите страни.

Управляващите не искат да въведат дори едно диференцирано ДДС за храните и лекарствата…

Да, това също е мярка, която трябва да се приложи, защото храните и лекарствата са най-потребяваните стоки. Намалената ставка ще окаже влияние и на потреблението. И другото важно е прагът за регистрация на фирмите по ДДС. Европейската комисия ни дава възможност да го вдигнем до 100 хиляди евро. Но дори и да го направим 100 000 лв., това ще облекчи много малките и фамилните фирми, дори средните предприемачи. Те трябва да имат избор и ако искат да плащат патентен данък, който ще напълни бюджетите на общините и ще е в полза на децентрализация на приходите за местното самоуправление.

Заглавна снимка: Стопкадър от участие на Румен Гълъбинов в предаването „Студио Икономика“ по БСТВ

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Борисов черпи. Дайте по едно

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/borisov-cherpi-dayte-po-edno/

Излегнати под евтини чадъри, българите хващат тен на „Какао Бийч“, смучат не-чак-толкова-скъпи коктейли – и всеки с българска книга в ръката. Едва ли премиерът Бойко Борисов си е представял точно тази картинка, когато обяви намаление от 20% на 9% ДДС и за ресторантьорите. Казвам „и“, защото сега хотелиерите са единствените с диференцирана ставка по ДДС от 9%. За да парира поне част от неизбежните упреци, Борисов – хайде, от него да мине – обяви и 9% ДДС за книгоиздаването. Духовна храна, каза. Така де, дето кебапчето и салатата, там и книгата.

Политическа безотговорност

Че решението е „политическо“ (по израза на Борисов), не беше трудно и сами да се досетим, ако вземем предвид размерите на неговата безотговорност. Намаление на ставка по ДДС – данъка, който осигурява над 40% от приходите в бюджета, не бива да се взема ad hoc, ако се съобразим с кризата от пандемията от COVID-19 и нейния удар върху икономиката. Според Борисов, който цитира „колегите от ГЕРБ“, от този ход бюджетът ще е на минус 150 млн. лв.

Първо, от кой бюджет ще е този минус – от настоящия или от този за 2021 г.?

Макар първоначално да се твърдеше, че промените на ДДС ще действат от 1 януари 2021 г., внесеният в петък законопроект предвижда да влязат в сила още от 1 юли т.г., със срок до края на 2021 г. Управляващите не изчакаха есента, когато им е времето на данъчните закони. Практиката е през септември правителството да обсъжда макрорамката на бюджета за догодина и промените в данъчното законодателство. А след внасянето на проекта в парламента – в края на октомври, с всичко това да се заемат и законодателите.

Там му е мястото и на „политическото решение“ на Бойко Борисов, когато летният сезон ще е минал, ефектът от действието на схемата „60/40“, удължена до края на юни, ще е отшумял, безработицата вероятно ще е в своя пик, размерът на използваните външни заеми ще е известен, спадът на потреблението и свиването на износа – също. Като цяло, наесен шоковете от кризата и икономическите последици в средносрочен план ще са далеч по-ясни и предвидими, в т.ч. и спадът на ДДС – за да се планират прецизно приходите и разходите на държавата за 2021 г., в които се включва и съществен разход като финансирането за терапията на болните от COVID-19 за догодина.

Към момента лечението на болните с коронавирус – независимо дали са плащали, или не здравните осигуровки – се поема от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). За около месец и половина за тази цел са изхарчени над 700 000 лв., съобщи нейният управител д-р Петко Салчев. Много или малко са те? Бюджетът на НЗОК за 2020 г. е близо 4,775 млрд. лв., така че става въпрос за приблизително 15% от разходите, направени за няма и два месеца (същевременно хоспитализираните стигнаха едва 389 на 10 май).

В опит да компенсира, Касата оряза първоначално с 25%, а вече и с 30% лимитите на болниците, но тази временна мярка едва ли може да стане практика. Частните болници приемат пациенти с COVID-19 само в краен случай – когато са запълнени местата в държавните и общинските здравни заведения. А председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров, който e и управител на една от големите частни болници – „Пълмед“, във всяка своя публична изява обяснява как НЗОК е само за здравноосигурените и лечението на болните с коронавирус не трябва да е за сметка на нейния бюджет.

Ще бъде ли в състояние държавата да гарантира, че догодина ще има – освен средства за обичайните хоспитализации, за лекарства и лични лекари, за които плаща НЗОК – и допълнителни милиарди, предназначени за лечение на COVID-19?

Бюджетът за 2019 г. беше актуализиран и вече е с дефицит от почти 3%, но бяха изразени опасения, че това едва ли ще е последната му актуализация. Тогава бе обявено, че се предвижда да бъдат събрани с около 2,5 млрд. лв. по-малко приходи от данъци и осигуровки. Този спад може да се окаже още по-голям в края на годината. Това означава, че ще са силно ограничени възможностите на бюджета да дотира НОИ и НЗОК както всяка година, за да се осигурят необходимите средства за пенсии и за здравеопазване.

Второ, което следва от първото

Всяко предложение за намаляване на ДДС дори с един процентен пункт би следвало да е придружено от разчети и бюджетен анализ, както и от прогноза за икономическата ситуация в глобален план. (За година на пандемия това означава и хипотеза за очакван край на рецесията.) Независимо дали се прави от управляващите, или от опозицията, такъв анализ следва да е разумният и отговорен подход. Според прогнозата на Европейската комисия българската икономика тази година ще се свие със 7,2%, а според Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) спадът ще е с 5%. Министерството на финансите показва завиден оптимизъм с мартенската си прогноза за едва 3% спад и 6,2% безработица през 2020-та, но със сигурност ще я коригира.

И в тези условия Борисов предлага намаление на ДДС за заведенията, които заедно с хотелиерския бизнес са сред най-сивите сектори. Забавно е, че Борисов и Валери Симеонов от партньорите „Обединени патриоти“ твърдят, че секторът ще се изсветли след този подарък и в него ще се плащат осигуровки и по-високи заплати. Към момента освен тези политически побратими не се е намерил икономически експерт, който да потвърди, че това ще стане – или че намалението ще е стимул за потреблението и намаляването на крайните цени.

Трето, измамите с ДДС

и административният капацитет. След февруарската мисия на екип на Международния валутен фонд в България, от финансовата институция препоръчаха по-добра събираемост на ДДС. Независимо от хвалебствията на министъра на финансите Владислав Горанов и цялото Бойко-Борисово воинство, проблемите остават, в т.ч. и с веригите за ДДС. В миналогодишния си доклад Европейската комисия обяви, че разликата между очакваните приходи и реално събраните от ДДС в България е 625 млн. евро за 2017 г., или близо 1,22 млрд. лв. Този резултат поставя страната малко над средното ниво на несъбран ДДС в Европейския съюз, с 11,8% от общо дължимия данък.

Осъществи ли се обаче „черпнята“ на Борисов, измамите ще се увеличат, а наличният административен капацитет едва ли ще успее да противодейства. Освен това диференцираните ставки са по-трудни за администриране. Представете си ситуация, при която един ресторантьор купува хранителни продукти с 20% ДДС, а ги пуска с 9% – какво възстановяване на ДДС ще настане… Но юристи смятат, че по-ниската ставка може да има и изсветляващ ефект върху сектора, както се е получило в други европейски страни. Те обаче обръщат внимание, че в тези държави действат и по-ниски ставки за храните. „Посещението на ресторант не е от първа необходимост. Когато в държава, в която 30% от населението е бедно, и тези хора купуват основни храни с 20% ДДС, да намалиш ставката за едно луксозно потребление, си е щедър подарък“, отбелязва известен столичен адвокат, пожелал да остане неназован. Според него е важно да се проследи дали една част от настоящите хранителни магазини, които предлагат и сандвичи и др. ястия, няма да се пререгистрират като заведения заради по-ниската ставка.

Кръчмарската държава

Ресторантите и заведенията са част от сектора на услугите, който е най-лошо пострадал от кризата. Според ЕБВР техният дял в българския БВП е 25%, а делът на туризма – 10%. Заедно с това обаче кръчмите и туризмът имат лоша слава от времената на Прехода като „мутренска икономика“ и както казахме – на един от най-сивите сектори.

През годините нито една власт (в т.ч. и трите кабинета на Борисов) не се потруди да извади скритите обороти в тези сектори, да накара работодателите да плащат по-нормални заплати на заетите, нито пък да провери произхода на парите, бетонирали Черноморието. Част от тези пари са от корупция, наркотици, „горещи пари“ от бившите съветски републики – и с тях бяха изградени хотели и заведения. Те определят облика на Черноморието: предимно за масов туризъм и алкохолни турове, въпреки усилията на отделни хотели и вериги да установят добри практики. Не само министърката на туризма Николина Ангелкова, но и предшествениците ѝ не успяха да изградят и наложат туристически бранд на България.

Качеството на храната в заведенията няма как да се повиши от намалената ставка по ДДС – то зависи основно от готвачите в кухнята и качеството на продуктите.

„Борисов искаше да успокои ресторантьорите, които готвеха протест“, коментира по БНР бившият депутат от Реформаторския блок Мартин Димитров. Очаквано заваляха критики и искания и от други браншове. Бойко Борисов спомена нещо за печелене на избори, когато обясняваше, че има несъгласни с него – като финансовия министър. И какво – да не би Асоциацията на заведенията в България и Българската хотелиерска и ресторантьорска организация да са обещали да връщат ДДС на ГЕРБ?

Заглавна снимка: Christine Jou

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

ДДС и новите страхове на началника

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/dds-i-novite-strahove-na-nachalnika/

България е парламентарна република, но всичко в нея се върти около премиера и зависи от неговата воля, променливи настроения и решения. Той е „началник“ (термин от соца, който очевидно му допада) на министрите, на депутатите от ГЕРБ и на цялата си партия. Но всъщност се изживява като началник на всички ни. А над себе си признава само още един началник – този, когото щом спомене, поглежда нагоре и се прекръства.

Преди няколко дни Борисов обяви с типичния си безапелационен маниер, че ще намали ДДС ставката от 20 на 9% за ресторантьорския бизнес, тъй като заедно с хотелиерския са най-пострадали от двумесечното извънредно положение. Това стана след проведени от него срещи с представители на двата бранша, на които адвокатства малкият коалиционен партньор в кабинета в лицето на Валери Симеонов. А мярката бе обявена като

антикризисна, но политически рискова.

Малко по-късно премиерът заяви, че ще настоява книгите и свързаните с духовната храна дейности също да бъдат с 9% ДДС. „Отдавна го обмисляме това, сега имаме възможност да го направим с един законопроект. Така ще опаковаме храната на хората. И едното е храна, и другото – духовна“, обясни образно в привичната си стилистика Бойко Борисов.

Демек купуваме си една торба книги и отиваме да ги прочетем на спокойствие в някой луксозен хотел край морето. Денем четем – я изтегнати на плажа под сянката на чадъра, я в прохладата на стаята си, а вечер се развличаме в някой от многобройните барове. Хубаво де, ама това е за баровците, макар че те не си падат много по четенето. Не е за простолюдието, което господин премиерът презира, въпреки че понякога слиза от джипа си за някоя и друга снимка и лакърдия.

Решението си Борисов обяви въпреки несъгласието на Владислав Горанов, който през февруари обяви публично, че докато той е финансов министър, ДДС-то няма да се намалява. Против 9-процентната ставка се обявиха и Менда Стоянова – председателка на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, и вицепремиерът Томислав Дончев, който припомни, че в програмата на правителството е записано, че данъци няма да се променят нито нагоре, нито надолу. И не виждал причина за подобни промени. Премиерът видимо не се трогна от опонентите си, припомни им кой е началникът и какъв е техният възможен избор.

„Аз имам да споделям с партията. Тя се явява на избори“,

ясно посочи мотивите си Борисов, който неведнъж уверява публиката, че след този мандат ще се занимава само с партията си. Но тя, според плановете му, трябва да продължи да управлява, а за това ще трябва да спечели парламентарните избори догодина. И какъв по-хубав предизборен ход от това да даде рамо на един бизнес, който после ще му се отблагодари щедро. Само че всеки би трябвало да е забелязал клопката: по-ниската ставка на ДДС за ресторантьорския бранш се въвежда временно (до края на следващата година) и с условието, че ако постъпленията в бюджета намалеят, антикризисната мярка ще бъде отменена. И какво от това, нали изборите ще са минали, а подкрепата – вече получена?!

Премиерът е толкова циничен в намеренията си и толкова самоуверен, че дори не прави опити да ги прикрие. Затова неговият бивш финансов министър Симеон Дянков реагира на решението му с коментар, че намаляването на ДДС върху услугите в заведенията няма да подпомогне туризма, а парите ще отидат при богатите собственици на големи туристически заведения. Николай Василев, бивш вицепремиер и министър в две правителства на България, също не очаква резултат от тази мярка и силно се съмнява в ефекта ѝ върху събираемостта на данъците в ситуация на пандемия, когато няма туризъм. „Намаляването на ДДС за заведенията ще доведе до големи злоупотреби, особено при вноса на стоки“, прогнозира икономистът.

И без да разбира от данъчно законодателство, човек може да се досети, че нито цените в ресторанти, барове и кафенета ще паднат, нито качеството на услугите ще се подобри, нито секторът ще изсветлее, както се кълнат неговите представители. А дори и да повишат заплащането на персонала в бранша, работодателите едва ли ще започнат да осигуряват наетите от тях лица върху реалните им заплати. От това ще продължават да губят и работниците, и държавата.

По различен начин ще се отрази намаляването на ДДС върху производството и продажбата на книги.

Новата ставка няма да доведе до намаляване на цените на книгите, които и без това не са високи, въпреки все още битуващото убеждение у някои българи, че е нормално една книга да е по-евтина от килограм сирене например. Но намаляването на ДДС ще осигури по-добро качество на книжния пазар във всяко отношение – превод, редактиране, корекция, оформление, печат и т.н.

За разлика от България, намаляването на ДДС върху книгите е въведено отдавна в държавите членки на ЕС. В повечето от тях върху хартиените книги този косвен данък варира между нула и седем процента. Например в Испания и Италия той е 4%, в Румъния е 5%, а в Гърция – 6%. Само Дания е пред нас. Там косвеният данък е 25%, но се връща в издателския сектор под формата на субсидии за авторите. А за вестници и списания, които излизат повече от веднъж месечно, данъкът е нула процента.

Стандартната ставка на ДДС в страните от ЕС варира от 17% в Люксембург до 27% в Унгария, диференцираните ставки са между  5 и 18%, а силно намалените – от 2,1 до 4,8%.

Намалени данъчни ставки на ДДС има и за различни сектори.

Например във Великобритания ДДС върху електричеството е 5%, а за лекарствата с рецепта, обществения транспорт, книгите, вестниците и детските дрехи има нулева ставка. В Германия ДДС за хранителните продукти е 7 на сто; в Унгария данъкът върху храните, лекарствата, книгите и интернет е 5%; в Гърция с 6% са обложени храните, лекарствата, книгите и билетите за театър; и Румъния намали през миналата година ставката за храни, лекарства и протези на 9%, а за книги и учебници – на 5%.

В България досега няма диференцирани ставки за ДДС, с изключение на тази за туризма. А бюджетът ни се пълни от косвени данъци – ДДС и акцизи, което, разбира се, натоварва най-бедните. През 2019 г. данъчните приходи в бюджета са нараснали с 9,4% до 35,3 млрд. лв., като почти една трета от тях – 11 млрд. лв. – са от ДДС. В същото време чрез ДДС измами, реализирани по различни схеми – основно чрез укриване на данъчни задължения и „източване“ на ДДС с фиктивни сделки – са ощетили през годините държавния бюджет с милиарди левове.

Ощетена е не само българската хазна. Според проучване на ЕК през 2017 г. държавите от ЕС не са събрали 137 млрд. евро приходи от ДДС. Затова премиерът на Полша Матеуш Моравецки призова в интервю пред испанския „Ел Мундо“ ЕС веднъж завинаги да започне наистина да се бори срещу мафията от измамници с ДДС, срещу данъчните убежища и укриването на данъци.

Борисов, който често обича да облъчва от телевизора публиката с реплики от рода на „дал съм ви“, „построил съм ви“, „направил съм ви“, не само че нищо не ни е дал, но с данъчната политика на своето управление продължава да натоварва бедните за сметка на богатите.

Така в държавата с най-ниските заплати и пенсии в ЕС, вкл. и на Балканите, населението плаща едни от най-високите цени за храни и лекарства,

а хората умират, защото нямат пари да платят скъпо струващо лечение в чужбина и се надяват на дарения, докато държавата цинично им е обърнала гръб. И както се оказа, на практика държавният бюджет дори печели от здравеопазването, вместо да го дотира. И докато в хазната ни годишно постъпват около 400 млн. лв. от ДДС върху медикаментите, в някои страни от клуба на богатите в ЕС безплатни лекарства получават както децата до 18-годишна възраст, така и хората над шейсет.

Лявата опозиция в парламента през последните две години четири пъти предлага намаляване на ставките на ДДС върху лекарствата и храните в рамките на годишните бюджети и актуализациите им, но всички нейни предложения бяха отхвърляни от мнозинството. Подобни идеи имаше и от страна на ДПС, а депутатът Делян Пеевски влизаше в Народното събрание единствено в случаите, когато трябваше да обяви една или друга своя законодателна инициатива.

Без да е хунта, както нарича управлението на ГЕРБ и Борисов един от неговите критици от средите на олигарсите, то е лишено от всякаква социална чувствителност и емпатия и се подхранва от корумпирана хранителна среда. А изборът на Йордан Цонев за председател на парламентарната комисия за контрол на изразходваните средства за справяне с епидемията от COVID-19 само потвърждава опасенията на европейската главна прокурорка Лаура Кьовеши, че с обещаните големи суми от европейските фондове в помощ на засегнатите държави ще бъде злоупотребено.

В условията на пандемия социолозите измерват покачване на доверието към Борисов и твърдят, че неговото управление все още остава безалтернативно. Но експерти и представители на извънпарламентарната десница говорят за пълна безидейност в справянето с кризата, а Борисов, по думите на Христо Иванов, се държи като сватбар слухар. Само че дори и не си представя новия свят, в който навлизаме. А задаващата се икономическа криза в глобален мащаб ще промени безусловно света, в т.ч. и политически. Борисов явно все още не осмисля това, но го усеща с кожата си. И се страхува, и то как само.

Заглавна снимка: Arno Mikkor

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Коронавирусни размишления

Post Syndicated from Георги Маринов original https://bivol.bg/coronavirus-thoughts.html

неделя 19 април 2020


От Георги К. Маринов, Department of Genetics, Stanford University, Stanford, California 94305, USA

Със започването на втория месец от коронавирусната карантина, кога и как животът, и най-вече икономиката ще може да се завърнат към “нормалното” става все по-тежък проблем. Това е разбираемо – към момента нещата вървят към нива на безработица достигащи, ако не и задминаващи тези от Голямата Депресия, а ако карантинните мерки продължат дълго време, цялостен дългосрочен икономически спад, съизмерим със случилото се през 1930-те, е много вероятен. Като това е потенциално по-малкият проблем, тъй като не е ясно какво ще стане с обществения ред ако голям брой хора останат без никакви доходи и спестявания и бъдат принудени буквално да гладуват, ситуация, каквато също може да се очаква да се създаде в поне някои държави. Съответно не е изненадващо, че световните медии са заляти от планове и предложения относно как точно това може да стане, граничещи от откровено геноцидни до наглед научно издържани, хуманни такива.

В началото на епидемията, преди труповете да започнат да се множат с по хиляди на ден и в западните държави, мненията от първата категория бяха сякаш по-гласовити. Когато борсовите пазари се сриваха в началото на март, един небезизвестен коментатор по американския бизнес канал CNBC заяви в ефир, че е най-добре всички да бъдат умишлено заразени и да се свърши с цялата работа за един месец за да могат да се успокоят пазарите (любопитното е, че след като се сринаха с 30-40% в началото на пандемията, в последните две седмици, след като започна безконтролно наливане на пари в тях, пазарите тръгнаха нагоре – миналите две седмици бяха най-добрите в историята на Уол Стрийт от времената на Голямата Депресия насам, въпреки че в момента от коронавируса в САЩ умират по няколко хиляди души на ден, и че за един месец са загубени над 22 милиона работни места; но абсурдността на това положение е отделна дълга тема).

Няколко правителства (като например британското) първоначално възприеха стратегията на “стадния имунитет”, т.е. оставяме вируса да се разпространява и който умре, умре, с презумпцията, че оцелелите ще се имунизирани. Когато стана широко достояние, че това означава смърт за няколко процента от населението, което в абсолютни измерения е неудобно голямо число, подходът беше сменен с карантина.

Редица икономисти започнаха да пресмятат колко точно струва един човешки живот [1] . Според изчисления на американски икономисти, стойността на една година “качествен” живот се равнява на $129,000, а общата стойност на един човешки живот е около $9.5 милиона [2] . Само че тъй като повечето жертви на вируса са възрастни хора, загубата в парично измерение от COVID-19 е много по-малка. В крайна сметка излиза, че ако (това в рамките на САЩ) БВП намалее с около $2 трилиона, то, от икономическа гледна точка, е по-добре да не се затваря икономиката стига жертвите да са по-малко от половин милион. Откъдето следва да се предполага, че ако ударът по БВП е на стойност, примерно $10 трилиона, приемлиевият брой жертви в САШ нараства до 2.5 милиона.

По-хуманните предложения за излизане от карантината се базират на масово изследване на популацията със серологични тестове, които да установят кой вече е боледувал и (да се надяваме) е имунизиран, и съответно може да се върне на работа. Такива схеми често включват издаване на имунизационни паспорти и набират популярност в последните няколко седмици, включително и в България, ако и да не става ясно как точно имунизираните и уязвимите ще бъдат държани отделени един от друг.

И, разбира се, всичко това се основава на презумпцията, че ваксина и/или лекарство ще бъдат разработени бързо, и че преболедувалите наистина ще бъдат имунизирани.

SARS-2

На темата защо това са до голяма степен фантазии ще се върнем по-нататък, но първо няколко думи за самия вирус. За него вече са се изляли безброй тонове виртуално мастило, и част от това, което следва е добре известно, но въпреки това редица жизненоважни факти все още не са влезли в общественото съзнание и трябва да се кажат ясно.

Първо трябва да се разбере, че няма нито заболяване, наречено “коронавирус”, нито отделен такъв вирусен щам. Коронавирусите са голяма група едноверижни позитивни РНК вируси (“позитивни” в смисъл, че РНК геномът функционира директно като информационна РНК и трябва да се конвертира в такава от RdRP полимерази само с цел репликация).

Конкретният вирус, причиняващ COVID-19, е SARS-CoV-2, който се нарича така, тъй като е най-близкородствен до SARS-CoV, причинителят на SARS епидемията от 2002-2004. Тук трябва ясно да се каже, че името на вируса изигра силно негативна роля в развитието на пандемията. SARS беше наистина страшно заболяване – 10% от заболелите умираха, нямаше леки случаи, а дори и сред тези, които оцеляваха, мнозина останаха инвалиди за цял живот в резултат на необратимите поражения върху белите им дробове, нанесени от пулмонарната фиброза, развиваща се в резултат от заболяването, както и други увреждание на вътрешни органи. Най-подходящото име за COVID-19 беше “SARS-2”, тъй като става дума именно за SARS вирус, със същия механизъм на действие. И ако човек погледне наличните вътрешни комуникации между китайските доктори от декември месец, те говорят именно за SARS, защото тежките пневмонии, които са се появили в Ухан тогава, са били точно от такъв тип. Само че когато беше официално обявен в началото на януари, вирусът не беше наречен “SARS-CoV-2”, а временно обозначен “nCov-2019”, и асоциираното заболяването беше наречено “пovel coгoпаviгus diseаse” (“ново коронавирусно заболяване”), не “SARS-2”. В началото на февруари бяха дадени официални имена, и докато вирусът си получи правилното име “SARS-Cov-2”, заболяването не беше наречено “SARS-2”, а “COVID-19”. Това изигра съвсем не незначителна роля – ако от самото начало беше ясно казано, че става дума за нов SARS щам, който е с като цяло по-лека симптоматика (при SARS-1 почти нямаше леки случаи), но за сметка но това се разпространява асимптоматично и пресимптоматично (което реално го прави много по-опасен, тъй като е на практика невъзможен за спиране с мерки като мерене на температура по летища и граници), може би светът щеше да се стресне подобаващо. Думата “SARS” все още всява ужас, и с право, докато “nCov-2019” звучи някак си невинно. Впрочем през февруари китайски учени от Ухан пратиха протестно писмо до журнала Lancet, в което изразиха именно позицията, че вирусът не трябва да се казва SARS-Cov-2 за да не се всявала паника [3]. А точно това беше нужно – да се всее сериозна паника и да се спре разпространението му навреме. Тези лингвистични трикове от страна на китайците също позволиха и на много хора да отхвърлят заплахата с аргументи от типа на “това е просто един грип”, на изобилие от които бяхме подложени както от американския президент, така и от дълъг списък български “експерти”.

А основанията за паника са съвсем реални.

SARS-Cov-2 е седмият известен коронавирус, който е в състояние да инфектира хората. Четири от тях – HCoV-OC43, HCoV-229E, HCoV-NL63 и HCoV-HKU1 – причиняват обикновени настинки (като последните два бяха открити през последните две десетилетия).

Гореспоменатият SARS-1 се появи през 2002, а след него в Близкия изток през 2012 г. се появи и MERS-Cov-2 коронавирусът, който причинява MERS (“Middle Eаst Respiгаtoгy Syпdгoшe”), което е дори още по-тежко заболяване, със смъртност около 35%, но за щастие не се предава добре от човек на човек.

Прилепите са основен резервоар на коронавируси, и повечето от тези седем вируса са прескочили върху хората именно от прилепни популации. За това по-подробно по-долу.

Вече известните свойства на тези добре познати коронавируси, както и на коронавирусите при прилепите, са единствения източник на информация, който имаме относно определени свойства на SARS-Cov-2, които са от ключове значение за бъдещето развитие на пандемията. Но, за съжаление, се наблюдава масов упорит отказ от научаване на тези уроци.

Първо, в ранните етапни на пандемията, мнозина се успокояваха, че като се стопли времето, епидемията ще стихне. На какво се основаваше това не беше ясно – тук става дума за вирус, чието любимо място за размножаване e долната част на респираторната система, където температурата e 37°C, и който произхожда от прилепи, чиято телесна температура по време на полет достига 40-42°C. Топлото време само по себе си няма как да убие такъв вирус. Да, то донякъде възпрепятства разпространението, тъй като аерозолизирани частици се задържат по-дълго във въздуха на студено и сухо време отколкото при топло и влажно такова. Но вече от няколко седмици сериозни епидемии се наблюдават в редица тропически държави като Бразилия и Индонезия, и съответно спря да се говори за топлото време катo решение на проблема.

Второ, в момента се взимат сериозни политически решения на база асумпцията, че веднъж преболедувал от SARS-2, човек след това ще бъде имунизиран трайно. Не е ясно на какво се основава това предположение – да, това е така за някои вируси, но далеч не за всички, и точно при коронавирусите то въобще не е вярно. Спрямо коронавирусите, които причиняват обикновени настинки, неутрализиращи антитела не се наблюдават дългосрочно и траен имунитет не се развива [4] [5] . Реинфекции се получават отново и отново. Това не е сериозен проблем що се отнася до една обикновена настинка, но ще е огромен проблем ако е така и със SARS-2.

Никой не е преболедувал SARS-1 два пъти, тъй като епидемията беше овладяна навреме, а за SARS-2 е все още рано за такива наблюдения. Така че не се знае как точно стоят нещата, но наличните данни са повече от тревожни. Изследванията на пациенти по време на първата SARS епидемия показаха, че неутрализиращите IgG антитела срещу вируса намаляват значително в рамките на 2-3 години от инфекцията, и че не е ясно доколко те осигуряват протекция срещу реинфекция [6] [7] А първоначалните данни за SARS-Cov-2 от Китай са дори още по-необнадеждаващи [8] – около една трета от оздравелите пациенти не генерират никакви неутрализиращи антитела, и нивата на такива антитела са значително по-ниски сред по-младите пациенти.

Очевидно много по-мащабни изследвания са нужни, и те ще бъдат проведени, но на този етап да се вземат важни политически решения на база сляпата вяра, че доживотен имунитет ще се развие след всяко сравнително леко преболедуване от SARS-2, може да се окаже трагична грешка.

Трето, същото се отнася и до ваксините. Опитите да се създаде ваксина срещу SARS-1 не бяха успешни, а наскоро излязоха резултатите от първоначалните тестове на първата MERS ваксина, и те също не са кой знае колко позитивни [9]

За което си има и по-дълбоки биологически основания. Тези вируси са еволюирали в борба с хуморалния имунитет на разнообразни видове прилепи в продължение на стотици хиляди, може би милиони години. А S-протеините по повърхността им съдържат голям брой места за гликозилация, което е стратегия, често използвана от вирусите за да избягнат имунната система, и е една от причините да е толкова трудно да се разработи ваксина срещу вируси като грипа и ХИВ.

Ваксините – надежди и реалността

Така че едва ли следва да се очаква лесно и бързо разработване на ваксина срещу SARS-2, и развитие на дълготраен имунитет срещу вируса.

По принцип що се отнася до ваксините в общественото пространство няма яснота как точно се разработва една ваксина, колко време отнема това и какви трудности може да се очакват. Няколко биотехнологични компании вече обявиха, че започват да тестват ваксини, а общо има над 100 ваксини в процес на разработка, което създава неосновано успокоение, тъй като не се разбира какви точно ваксини се тестват и колко вероятно е те да проработят.

Има няколко различни подхода към разработването на ваксини, като колкото по-лесни са те за прилагане толкова по-малки са шансовете за успех.

Първият класически подход, който води началото си от зората на ерата на ваксинациите преди повече от 200 години, е да се използва жив атенуиран вирусен щам, който е в състояние да причини инфекция, но не и сериозни симптоми. Ваксините срещу различните типове шарки са от този тип и са сред най-ефективните, разработвани до момента. Проблемът е в разработването на такива щамове, което е много бавен процес.

Втората категория ваксини са тези, които използват инактивирани вируси, най-често чрез третиране с химически дезинфектанти. Проблемът е, че процесът на инактивация може да доведе до промяна на антигенната конформация и да не индуцира имунитет срещу живия вирус. Съответно обикновено се налага да се мине през дълъг процес на проба и грешка и много тестване преди да се стигне до успешна ваксина.

Следващият подход е да се синтезират рекомбинатнтни вирусни протеини, които да се инжектират за да индуцират имунитет. Предимството е, че това е лесно и бързо за осъществяване, но за сметка на това се появяват редица нови проблеми – не е ясно дали само един такъв протеин е достатъчен за да стимулира достатъчно силна имунна реакция, а ако вирусът е обект на екстензивни посттранслационни модификации (което е точно така в случая със SARS-Cov-2), рекомбинантният протеин не е точна репрезентация на реалния вирусен такъв, което прави ваксината неефективна.

Четвъртият и петият подход са да се инжектират или ДНК плазмиди, или директно информационни РНК-и, от които да се експресират вирусни протеини в клетките на пациента. Добрите новини в случая са, че тези протеини се очаква да бъдат обект на всички посттранслационни модификации, на които е подложен и живия вирус, че дизайнът на такива ваксини е много бърз, и че те могат да бъдат произведени в огромни количества без особени усилия. Проблемът е, че до момента нито една такава ваксина не е била разработена успешно, т.е. въобще не е ясно дали този подход някога ще проработи.

Ваксината на Modeгпа, за която се шумя доста в последния месец, е именно РНК ваксина, и много от другите ваксините, за които се твърди, че са в напреднала фаза на разработка/тестване, са също РНК, ДНК или рекомбинантни такива, т.е. точно класовете ваксини, от които следва най-малко да се очаква процент успех. А типовете ваксини, които са с по-голям шанс да проработят, ще отнемат много по-дълго да се разработят.

Също така трябва да се отбележи, че стана популярно да се повтаря как ваксината ще дойде най-рано след 12-18 месеца. Това е минималното технологическо време за разработване и най-вече тестване, но реално нито една ваксина в историята на ваксините не е била разработена толкова бързо. Обикновено това отнема по-скоро десет години, рекордът е ваксината срещу Ебола, която отне пет.

Като се има предвид мащабът на усилията, насочени в тази посока, ваксина най-вероятно ще бъде разработена успешно някой ден, но никой не бива да очаква това да стане скоро.

Не бива да се очаква и да се разработят бързо антивирусни лекарства. Исторически това винаги е било изключително трудно. Антибиотиците са магически лекарства, убиващи най-разнообразни бактерии с удивителна ефективност. Еквивалентно ефективни антивирусни препарати до момента не са разработени, а единиците примери за сравнително успешни такива (например срещу хепатит С и ХИВ) са плод на многогодишни мащабни усилия.

Краят на епидемиологичния комфорт

Ако наистина този сценарий се реализира, това ще има много неприятни последици.

Повечето хора, живеещи днес, нямат спомен от времената, в които човек е можел да умре от нищото, в рамките на нормалния си живот и без някакво съпътстващо хронично заболяване, в резултат на бактериална инфекция или друго заразно заболяване. Благодарение на масовите ваксинации и антибиотиците, след Втората световна война това са общо взето забравени проблеми (или поне това е така извън Третия свят). Това блажено състояние на нещата беше от няколко десетилетия насам явно застрашено от появата на все по-упорити щамове бактерии, резистентни към все по-широк кръг антибиотици, съчетана с липсата на инвестиции в разработването на нови класове антибиотици. Резистентността към антибиотиците си остава все същия проблем като преди, но епидемиологичният комфорт можеше да бъде разрушен и по друг начин – чрез появата на нов патоген, който да се разпространи широко, да е силно заразен, и да е много труден за елиминиране.

Има голяма вероятност SARS-2 да се окаже точно такова събитие, и затова беше толкова важно вирусът да бъде спрян докато все още това беше възможно.

Уви, сега вече е късно. Към момента на написването на тези думи, случаи не са регистрирани само в Лесото и Таджикистан на основните континентални маси, както и по някои отдалечени океански острови (в Туркменистан и Северна Корея никога няма да си признаят за реалното положение на нещата там). Това означава, че вирусът е навсякъде из Третия свят и е на практика невъзможен за елиминиране глобално.

Досега в историята само два патогена са били напълно елиминирани – едрата шарка по хората през 1977 г. и чумата по говедата през 2011 г. И в двата случая това стана благодарение на наличието на високоефективни ваксини и успешното прилагане на масово ваксиниране навсякъде по света.

Програмата за елиминиране на детския паралич беше много близо до успех, но се провали през последното десетилетие – бяха останали две огнища, едно в североизточна Нигерия и друго по границата между Афганистан и Пакистан, и там програмата се сблъска с непреодолими пречки, тъй като в тези беззаконни и хаотични райони здравните работници, обикалящи по селата за да ваксинират, бяха нападани и убивани от религиозни фанатици, което доведе до големи дупки във ваксинационното покритие. И логично в последните години броят на регистрираните случаи расте.

В изминалото десетилетие броят на териториите, в които държавността се е разпаднала напълно, се увеличи значително (Либия, Йемен и пр.), съответно не е реалистично да се очакват нови успешни кампании за елиминиране на заразни заболявания като SARS-2, дори и да се разработи ефикасна ваксина.

Oтсега нататък вирусът ще циркулира из човешката популация и дори да бъде преборен временно в отделни държави, той ще бъде постоянно внасян отвън отново и отново.

Ако траен доживотен имунитет не се развива, най-положителното развитие, на което можем да се надяваме, е временен стаден имунитет, т.е. вирусът минава през популацията веднъж, в резултат на което примерно 70% от хората са имунизирани за две-три години. Но това ще е с цената на смъртта на няколко процента от населението, след което ще има нова вълна няколко години след това, която ще убие още няколко процента, и т.н. Това не са успокояващи мисли.

Други надежди за подобряване на положението по естествен път, като например, че вирусът ще еволюира в посока на по-ниска леталност, също не са оправдани. Да, наистина патогените имат такава тенденция по принцип, тъй като естественият отбор селектира тези генотипи, които се възпроизвеждат по-успешно. Което означава, че не е в “еволюционния интерес” на един вирус да убива гостоприемника си твърде бързо, тъй като това ограничава възможностите за разпространение. И наистина, редица човешки патогени са изминали точно тази траектория исторически – от силно вирулентни и смъртоноснони към сравнително безобидни. И всичкото главозамайващо разнообразие на вируси при прилепите съществува точно в такова състояние – дори и когато пренасят Ебола, Марбург, Нипа и пр. най-страшни за хората вируси, на прилепите им няма нищо. При тях процесът на коадаптация е далеч в миналото. Само че свойствата на SARS-2 са такива, че не следва да се очаква такъв ефект да се прояви бързо, тъй като вирусът се разпространява асимптоматично и пресимптоматично и инфекцията така или иначе протича леко у мнозина, т.е. няма силен селективен натиск към по-лека симптоматика. А освен това коронавирусите са, в сравнение с много други вируси, бавно еволюиращи – в пресата вече има (и ще има още много такива) репортажи за това как вирусът бил “мутирал”, но това са почти изцяло синонимни мутации без функционално значение.

Не бива и да се очаква, че вирусът непременно магически ще изчезне от популацията, по аналогия с например чумата през 14-и век, която помита Европа в първата си вълна, и после се връща отново и отново като по-малки локални епидемии, но между тях почти изчезва. Тук не става дума за патоген, чиито резервоар са други животни като плъховете и бълхите, нито пък става дума за латентен вирус. Следва да се очакват много по-чести вълни на реинфекция.

Завръщането към “нормалността”

В ситуацията няма почти нищо положително, за което да се хванем като надежда. И пак трябва да се повтори – не бива да се обръща внимание на често недостоверната позитивна информация по медиите, дори и когато тя идва от иначе официални източници. Много от които тотално се дискредитираха в хода на кризата (СЗО, редица правителства и пр.).

Но всичко това не означава, че следва да се предаваме, да отворим икономиката, пък който оцелее. Точно обратното.

SARS-Cov-2 не е латентен вирус, т.е. ако не се предаде на друг човек в рамките на няколко седмици, той умира. Нито пък той може да трае кой знае колко дълго във външната среда. Това не са антраксови спори. Съответно с достатъчно сериозни и дълготрайни карантинни мерки е възможно веригата на предаване да бъде прекъсната и вирусът да бъде елиминиран от популацията, поне на ниво отделни държави. Но колкото повече се разпространява вирусът, толкова по-трудно става това да се постигне.

Като трябва да се разбере, че дори и геноцидният подход, за който призовават икономистите, цитирани по-горе, няма да постигне чисто икономическите си цели.

В момента правителствата са изправени пред следните две опции.

Първата възможност е карантинните мерки да продължат толкова дълго, колкото е необходимо това от чисто научна гледна точка за да се елиминира вируса от местната популация, след което да се премине към отваряне на икономиката и отваряне на границите, но със стриктен контрол върху влизащите на територията на страната за да се предотврати реинтродукцията му. Ако се следва този път, общият брой жертви в глобален мащаб може да остане в рамките на стотици хиляди (към момента той е официално 150,000).

Но тъй като ефективна карантина не беше наложена навреме (и все още не е наложена на много места) и вирусът е вече навсякъде, това означава дълги месеци на такива мерки, което е най-вероятно неприемливо от икономическа гледна точка, тъй като то почти гарантира нова Голяма Депресия. А за да се избегне разпадът на социалния ред, ще са необходими мерки като универсален базов доход, суспендиране на наеми, ипотеки и пр. дългови плащания, национализация на приватизираните компоненти на здравните системи и на редица други ключови производства, централизиран правителствен контрол върху производството и разпространението на храна, и т.н. Има редица примери за държави, вече въвели някои от тези мерки, но като цяло те са анатема в рамките на доминиращата в последните десетилетия политикономическа идеология, а и те решават проблема само с физическото оцеляване, не и с драстичната икономическа контракция.

Така че е по-вероятно да видим поемане по втория път, който включва отваряне на икономиката без вирусът да е елиминиран от популацията преди това. Не е ясно защо продължава да има хора, които си мислят, че това ще реши икономическия проблем.

Много се изписа по въпроса каква точно е смъртността, асоциирана с SARS-Cov-2. Мнозина, очевидно мотивирани именно от желанието да се отвори икономиката колкото се може по-бързо, се опитват да убеждават, че тя е много по-ниска от посоченото в официалните данни, т.е. че има огромни маси асимптоматични (и, по презумпция, вече имунизирани) случаи, които просто не са тествани. Още на 23-и януари, когато в Китай взеха екстремни мерки като струпването на огромни камари пръст с цел барикадиране на пътищата към Ухан, запечатването на всички домове и дори заваряването на входни врати на блокове с цел да не излиза никой от тях, трябваше да е ясно, че тук не става дума за безобиден вирус, но въпреки това продължаваме да виждаме такива теории. А те стават все по-несъстоятелни.

Двете големи държави с най-екстензивно тестване са Германия и Южна Корея. В началото на епидемията и на двете места т.нар CFR (Cаse Fаtаlity Rаte, т.е. процентът заразени, които са умрели) беше много нисък, примерно 1 умрял от 1,000. Но това беше защото отнема до две седмици за да се стигне от заразяване до проявяване на симптоми, а след това отнема още седмица, две, три, че и повече за да се стигне до фаталния край. И наистина, в момента в Южна Корея наблюдаваме CFR 2.1%, в Германия той е вече 3%, като и двете стойности продължават да растат.

Да, в държави като Италия, Испания, Франция и пр. се тестват само симптоматичните случаи, което обяснява отчасти защо официалният CFR там е над 10% – леките случаи просто не са тествани.

Но от друга страна навсякъде, където такъв анализ е направен до момента, се оказва, че общият брой умрели е два, че и повече пъти повече от официално регистрираните, на база на сравнението между това колко общо хора в даден район са умрели за същия период време в предишни години и сега – т.е. броят на умрелите по домовете си, без тестване, е много голям. Впрочем това ще е единственият метод, по който общият брой умрели от пандемията ще стане известен, и то след години просто физически не е възможно толкова много хора да бъдат тествани, особено в по-бедните държави.

Така че към момента е малко вероятно CFR да е под 2%. За страна като България това означава, при примерно 70% инфектирани, около 100,000 жертви, но реално трябва да се очакват повече поради неблагоприятна възрастова структура и много лошото здравно състояние на населението. А за света като цяло говорим за над 100 милиона жертви (и това е може би оптимистично, тъй като не е ясно какво ще се случи при второ, трето и пр. заразяване на един и същ човек).

Отделно ще има огромен брой инвалидизирани в резултат на развиването на пулмонарна фиброза, бъбречна и сърдечна недостатъчност и пр. много сериозни трайни увреждания.

Отварянето на икономиката преждевременно ще доведе до масова вълна от нови инфекции, на който етап ще трябва или да се въведат наново строги карантин- ни мерки, или просто най-коравосърдечно да се оставят толкова много хора да умрат.

Но това няма да спаси икономиката. Нека си представим какво точно ще стане при нейното отваряне – в първите няколко седмици ще се наблюдава масово юрване на неразумните и невежите, държани по домовете си седмици и месеци наред, към ресторанти, нощни клубове, кина, молове, както и ще има масово струпване на хора по работните им места. Няколко седмици след това работници в хазмат костюми ще започнат да събират трупове от улиците и да ги погребват в масови гробове, което ще убеди дори най-твърдоглавите и неразумни, че може би не е толкова добра идея да се излиза навън. След което ресторантите и фризьорските салони ще си затворят сами поради липса на клиенти, дори и без да им се нарежда. И икономиката пак ще се срине.

Т.е изборът е между стотици хиляди жертви и нова Голяма Депресия от една страна, и принасянето на милиони в безполезно жертвоприношение на олтара на БВП и борсовите пазари без това да предотврати депресията, от друга.

Липсващият бутон “пауза”

Което ни води до по-дълбокия въпрос защо това трябва да се единствените два избора.

Защо живеем в социоикономическа система, която може да съществува само и единствено в състояние на бясно препускане напред и нагоре, и за която е невъзможно да паузира за известно време?

Да, в момента имаме сериозен епидемиологичен проблем, но всички произтичащи социални и икономически проблеми са самопричинени и няма абсолютно никаква рационална причина те да съществуват. Икономиката ще се срине тъй като тя се базира на гигантска хиперкомплексна, постоянно растяща мрежа от навързани дългови взаимоотношения, която ще се сгромоляса с гръм и трясък, когато наемите и ипотеките спрат да се плащат, а милиони в момента се изправени пред съвсем реалната възможност да гладуват, тъй като единствените им източници на доходи са отрязани. Доходи, които и до момента са били толкова малки, че те нямат никакви спестявания, а дори и когато това не е така, по правило всички усилия биват полагани да се убеди населението да харчи колкото се може повече, за да се “стимулира икономикара”, това убеждаване често работи, и дори и много хора с иначе прилични доходи, нямат спестявания.

Но това не следва да е истински проблем, тъй като говорим за цифри по екрани и знаци по хартийки, не за реална физическа криза. С реални проблеми започваме да се сблъскваме когато земеделската реколта е неуспешна и когато се стигне до недостиг на критично важни ресури (например фосилни горива) – тогава вече говорим за срив на животоподдържащите системи на обществото. И двете ще се случат с абсолютна сигурност в по-далечното бъдеще в резултат на глобалното затопляне и изчерпването на невъзобновимите минерални ресурси. Но това е в бъдещето. В момента все още сме в състояние да осигурим физическото оцеляване на всички (с изключение може би на безпрецедентното за последния век нашествие на скакалци в източна Африка и Близкия изток, което тече в момента).

Но ние сме доброволно изградили система, която е толкова крехка, че се срива катастрофално, когато от нея се иска просто да паузира за известно време.

Това само по себе си автоматично означава, че това е неработеща система, която трябва да бъде радикално реорганизирана колкото се може по-бързо. SARS-Cov-2 просто разобличи тази несъстоятелност.

Зоонотичните зарази – минало, настояще и бъдеще

Ако това не е вече очевидно, нека припомним забравения/неосъзнат факт, че това не е първата и няма да бъде последната пандемия.

COVID-19 е първата толкова значима пандемия след Испанския грип от 1918 г. Поради комбинация от обстоятелства – войната, цензурата, и природата на икономиката тогава – пандемията от 1918 г. е до голяма степен забравена и не оставя трайни социоикономически последствия (дълбоката рецесия от 1919-1920 в САЩ и пълният хаос в Европа в следвоенните години са почти изцяло следствие на войната), въпреки че умират десетки милиони.

Както и SARS-Cov-2, така и H1N1 щамът от 1918 г. е прескочил върху хората от диви животни, в този случай птици (грипните вируси по принцип са основни с птичи произход).

Същото важи за мнозинството заразни заболявания по хората – те са със зоонотичен произход, т.е. идват от други видове, най-често бозайници или птици. Преходът на Нomo sapiens от номадство към заседнал живот по села и градове променя изначално епидемиологичната ситуация.

Първо, отглеждането на домашни животни води до прескачането на редица вируси от тях към хората поради дългия близък контакт между видовете, който се създава по този начин. Много от традиционните заразни заболявания са с именно такива произход – например морбили вирусът (MeV) произлиза от RPV вирусът, причиняващ чумата по говедата.

Второ, става възможно такива заразни заболявания да се установят в човешката популация, което преди това е било много по трудно. Когато хората са живеели в малки племенно-родови групи, откъснати една от друга, дори и ако тежка заразна болест да се появи в една такава група, поради редуцирания контакт между отделните групи, тя или е избивала всички, или оцелелите са оздравявали, и в двата случая преди те да успеят да разпространят вируса по-широко. Появата на градове с десетки и стотици хиляди обитатели в древността създава условия за трайно установяване на най- разнообразни патогени в популацията, за което преди това на са били налице нужните условия.

Същият ефект се наблюдава в природата като цяло – видовете, живеещи поединично, обикновено носят много по-малко вируси от организмите, живеещи на големи колонии.

Което е и една от причините прилепите, които живеят именно в огромни колонии, плътно долепени един до друг, да съдържат такова огромно разнообразие на вируси. Другите причини са, че чисто и просто има огромен брой видове прилепи и съответно много вируси, които да ги инфектират, както и някои особености на тяхната физиология и метаболизъм. Подобни ефекти обясняват и защо другите два основни източника на зоонотични зарази са гризачите и птиците.

Прилепите обаче не са били чак такъв значим източник на зарази в исторически мащаб, това е по-скоро ново явление, и е сериозна причина за тревога.

Такива по-екзотични трансфери трансфери на нови вируси от диви животни върху хора със сигурност са ставали и в миналото. Едрата шарка най-вероятно произлиза от диви гризачи някъде в Западна Африка (10) , а за Yersinia pestis, причинителя на бубонната чума, е добре известно, че резервоарът са степните мармоти в централна Азия. Също така в древността има редица мистериозни заболявания, чиято симптоматика, така както е описана от историческите хроники, се обяснява най-добре ако предположим, че става дума за вирусни хеморагични трески. Такива има и днес в Южна и Централна Америка, с източник различни видове гризачи, и това може ми обяснява епидемиите там през средните векове и през 16-и век (11) . Възможно е и епидемията в древна Атина по време на Пелопонеската война да е била причинена от филовирус от типа на Ебола (12) (който трябва по някакъв начин да е стигнал до там от централна Африка надолу по течението на Нил).

Но прилепите станаха наистина сериозен обект на внимание едва след появата на Ебола и Марбург вирусите през през 1960-те и 1970-те. Оттогава насам след-ните зоонотични зарази са с такъв произход:

    1. Филовирусите, причиняващи тежки хеморагични трески, с източник основно плодоядни прилепи. Списъкът включва четири различни Ебола вируса плюс два вируса от тип Марбург. Ебола е добре известна като наистина страшно заболяване, със CFR между 50% и 80%; епидемиите от Марбург вирус досега са по-ограничени и съответно точни оценки е трудно да се направят, но Марбург може да е дори по-летален, със CFR около 90%.
    2. Коронавирусите, на които вече се спряхме – SARS, MERS, SARS-2, и т.н.
    3. Хенипавируси, отново с източник плодоядни при- лепи. Хендравирусът се появи в Австралия през 1990-те, където най-често той се предава от прилепи на коне, при които причинява фатално заболяване. А от конете в няколко случая заразата е прескачала и върху хора, със около 60% CFR. Но поне в този случай вирусът не се предава лесно от човек на човек. Положението с Нипа вирусът е значително по-неприятно – той причинява летален енцефалит, но също и тежко белодробно заболяване, и вече имаше няколко епидемии в Малазия, Бангладеш и Индия, при които вирусът се предаваше от човек на човек. CFR е между 50% и 75%. Като трябва да се отбележи, че Нипа вирусът е парамиксовирус, какъвто е и дребната шарка, която е най-заразния вирус, известен до момента, така че потенциалът за появата на още по-заразен щам (по аналогия със SARS-Cov-1 и SARS-Cov-2) е налице.
    4. Нов тип лисавирус, причиняващ бяс (със 100%-ова леталност), и пр.

Това е съвсем малка част от разнообразието на ви- руси при прилепите, което почти не е изследвано.

И е част от обща по-мащабна тенденция – в последните десетилетия честотата на поява на нови зоонотични зарази се увеличава драстично (13).

Допълнителни примери, несвързани с прилепи, са ХИВ вирусът, който произлиза от SIV вируси по шимпанзетата и други маймуни, и добре известния “птичи грип” H5N1. Има и още дузини по-малко известни вируси, появили се в последните години, но останали локализирани в рамките на единични случаи дълбоко в тропиците, съответно все още не се знае много за тях и не са набрали популярност.

Покрай H5N1 се създаде не малка истерия преди десетина години, но с право – и в този случай ставаше дума за CFR над 50%. Единственото, което ни спасява до този момент, е, че H5N1 не се предава от човек на човек (всяка година няколко десетки до стотици хора умират от него в Източна и Югоизточна Азия, но това е в резултат на директен контакт с птици). Което доведе до успокоение у обществото, че винаги ще ни се разминава, но реалността е, че само няколко мутации (които впрочем са известни) делят вируса от придобиването на такава способност, и това може да стане във всеки момент.

Накратко, точно както епидемията от SARS-Cov-2 беше, в ретроспекция, неизбежна и очаквана, и ни хвана неподготвени единствено и само понеже не обърнахме внимание на многобройните предупреждения, в бъдещето е неизбежно да се появи друг нов патоген, който да е силно заразен и с много висока смъртност. Дали ще е грипен щам като H5N1, дали ще е нов вариант на Нипа вируса, дали ще е екзотична хеморагична треска с дълъг инкубационен период (Ебола и Марбург са, за наше голямо щастие, толкова тежки заболявания, че асимптоматични преносители няма и съответно е сравнително лесно да бъдат контролирани чрез изолация и проследяване на контакти), или нещо друго от необятната вирусна вселена, все още неизвестно, не е от чак такова значение.

В дългосрочен план такова събитие е гарантирано да се случи. Какво правим тогава?

Мерките са спиране на една такава бъдеща пандемия ще са абсолютно същите като и тези, които сега трябва да се приложат спрямо SARS-Cov-2 – стриктна карантина и прекъсване на веригата на предаване на заразата докато или вирусът бъде елиминиран от популацията, или се появи ваксина/лекарство.

И икономическите поражения ще са още по-жестоки. Ако сега обаче не е никак трудно да се намерят хора, които открито да заявяват “Един човешки живот струва толкова в парично измерение, а тези на възрастните

хора са значително по-евтини, така че нека да убием сто милиона тъй като сметката показва, че това ще е по-евтино от контракция на БВП с 10 процента”, то едва ли ще има такива гласове когато става дума за вирус, убиващ над половината от заразените.

Отново, такава епидемия е гарантирана в бъдещето. Системните фактори, които доведоха до COVID-19, ще се засилват в бъдещето. Те са нарастването на световното население, особено в Третия свят, и продължаващият процес на масова урбанизация. Това води до все повече лов на диви животни за храна (т.нар “bushшeаt” в Африка, основен механизъм на започване на Ебола епидемии, но и не само в Африка – тропическите гори се изпразват от диви животни с бясна скорост навсякъде по света, а и сегашната епидемия изглежда е започнала по такъв начин), ДО все повече свинеферми, разположени дълбоко в доскоро залесени области, до все по-малко недокосната дива тропическа гора, което принуждава плодоядните прилепи да нападат комерсиалните плодови плантации. И до възможности за започване и бързо разпространение на епидемии, каквито преди е имало много по-малко. Повечето тежки зоонотични епидемии в миналото са възниквали в отдалечени села, някъде дълбоко в тропиците, след което цялото село е умирало и разпространението е спирало (едва ли някога ще узнаем колко пъти това се е случило в Африканската джугнла през вековете без да остане и следа). Обаче когато живи диви животни се продават за храна в десетмилионни мегаполиси с международни летища, ситуацията е съвсем различна.

“Да не навредим на икномиката”, или как стигнахме дотук

Така че дори и ако/след като се справим със SARS- Cov-2, в бъдеще, и то много вероятно не кой знае колко далечно бъдеще, ще бъдем изправени пред подобни, че и много по-тежки ситуации.

Оттук следва, че фокусът в момента не трябва да е върху това как да се отвори икономиката на всяка цена, а да се мисли как да се преструктурира социоикономическата система така че обществото да не се срива тотално ако трябва да паузираме за известно време.

Също така трябва дебело да се подчертае, че именно този инстинкт – “да не се вреди на икономиката” – ни докара до това положение. Нека проследим хода на събитията.

Първо, в Ухан се появяват тежки атипични пневмонии в края на ноември/началото на декември. В Китай има изградена огромна система за следене точно за такива неща, в резултат на опита със SARS-1, но въпреки това на местно ниво решават, че ще се оправят сами и няма да докладват нагоре по веригата. Понеже очакват, че ако докладват ще бъдат сложени под карантина, което ще им навреди икономически. Гезултатът е масово заразяване в Ухан и Хубей и начално разпространение на вируса из Китай като цяло. Колко точно едва ли някога ще узнаем, но на базата на вече двумесечния опит в редица други държави е трудно за вярване, че само 82,000 са се заразили и само 3,300 са умрели в целия Китай.

Второ, информацията най-накрая достига до централно ниво около Нова година. Какво точно се е знаело тогава също едва ли някога ще узнаем, но фактът е, че Ухан бива поставен под карантина едва на 23-и януари. Отново за да не се срине икономиката, но този път на национално ниво. Да, когато карантина беше наложена, тя беше наложена както трябва, но това стана твърде, твърде късно.

Трето, вместо да се спре всякакво пътуване от Китай към други държави още януари месец, това не беше направено. Отново, за да не се навреди на икономиката като се нарушат международната търговия и пътуването. От СЗО упорито продължаваха да съветват срещу затварянето на границите до края на февруари. Някои правителства взеха половинчати мерки, но реално всички международни полети трябваше да бъдат спрени още някъде около 15-и януари, най-късно около 25-и януари след затварянето на Ухан. Това не беше направено и вирусът беше изпуснат от Китай в посока десетки държави.

И все пак все още имаше възможност да бъде спряно разпространението му, на местно ниво, чрез налагане на тотална карантина колкото се може по-рано на ниво отделни държави. Но и това не беше направено, и то най-открито точно по икономически причини. Карантината беше затягана постепенно вместо да бъде наложена драконовска такава от самото начало, както беше направено в Китай. И до какво доведе това? В крайна сметка драконовска карантина така или иначе беше въведена (и то не навсякъде, все още има държави, където реални сериозни мерки не са взети), но милиони се заразиха и стотици хиляди вече умряха. Информативно е например да се проследи последователността на затягането на карантинните мерки в Италия и Испания.

Виждаме, че на всяка една стъпка от процеса сериозните мерки, които така или иначе трябваше да бъдат взети, не бяха взети, с цел да се избегнат икономическите щети, но точно това доведе до налагането, от бързото разпространението на вируса, на вземането на точно такива мерки.

Гъководенето от икономически съображения ни докара дотук – и икономиката е съсипана, и вирусът е навсякъде, и едва ли скоро ще се отървем от него.

На какво оснавание някои вярват, че вдигането на карантината по икономически съборажения ще доведе до нещо различно? Няма никакви причини да се мисли така на база досегашния опит. Самата дефиниция на безумие е да вършиш същото нещо и да очакваш различни резултати.

Полезен ход в рамките на сегашната ортодоксална мисъл просто няма.

Повод за размисъл

Което ни връща на въпроса защо живеем в социоикономическа система, за която е толкова невъзможно да паузира за известно време.

Повърхостните отговори са добре известни. Понеже системата се базира на постоянно растящи като обем дългови взаимоотношения, и ако дълговите плащания спрат, цялото кълбо почва да се разплита и всичко се разпада. И понеже растежът на БВП е най-висшата цел, на която се основава вземането на всички макроикономически и политически решения.

Ако икономиката затвори, частният бизнес остава без доходи, не може да плаща задълженията си и уволнява служителите си, те от своя страна не могат да си плащат наема, ипотеките и другите дългове, всичко това причинява каскада от неплащания нагоре по веригата, и т.н. И понеже всичко е “оптимизирано” така че да се плаща на работниците само толкова колкото да могат да живеят, но не и да натрупат спестявания, и понеже самите бизнеси също нямат резерви, ако това продължи твърде дълго, където “твърде дълго” означава само 2- 3 месеца в много случаи, бизнесите затварят завинаги, а работниците остават без средства дори да си купят храна. До какво ще доведе това последното остава да видим.

Както казах по-горе, всичко това е безумие, тъй като няма разумна причина то да се случва ако се произвежда достатъчно храна и енергетиката, водопреносните и канализационните системи работят. Геален физически проблем, който да доведе до пълен разпад на системата, в момента няма. Ако системата се разпадне, това е изцяло поради дълбоки дефекти в самата система, и ситуацията в момента трябва да е повод за реорганизация на системата, не за отчаяни опити тя да бъде спасена, тъй като е очевидно, че тя е изначално неработеща.

Впрочем това е така дори и ако нямаше пандемии. Чисто физически е невъзможно да има безкраен растеж в рамките на ограничена физическа система, но социоикономическата ни система се базира фундаментално именно на обратното предположение. Ако БВП не расте постоянно, тя се срива. Но няма как БВП да расте до безкрай – всяка една икономическа транзакция се основава на извършването на определено количество физическа работа, съответно не е възможно БВП да нараства без това да е придружено с нарастващо потребление на физически ресури и разход на енергия. И наистина, графиката между потреблението на енергия и БВП през годините в глобален мащаб е права линия. Само че планетата Земя е една съвсем определено крайна сфера, със съвсем определено крайни запаси на енергийни и други минерални невъзобновими ресурси, с ограничен енергиен поток, идващ от слънцето, и с ограничени възобновими ресурси (много от които стават ефективно невъзобновими ако се използват твърде интензивно). Икономистите обичат да говорят за т.нар “decoupliпg” между употребата на физически ресурси и растежа на БВП, но както казах по-горе, това е физически невъзможно и на практика се наблюдава само и едиствено като изкуствен локален ефект на изнасянето на енергоемки производства в други държави, но не и в глобален мащаб. Дори и от чисто икономическа гледна точка това е нелепо – ако БВП можеше да расте без нарастващо потребление на ресурси, то тогава относителната цена на ресурсите в дългосрочен план ще падне асимптоматично до нула, което е просто абсурдно.

Дори да нямаше пандемии и други бедствия, траекторията на човешката цивилизация е към тотално самоунищожение в рамките на следващите едно-две столетия поради комбинацията от разрушаване на околната среда и изчерпване на жизненоважни ресурси, до която социоикономическите системи, основаващи се на непрекъснат растеж, неизбежно водят.

Който фундаментален дефект е общ за всички такива системи, изпробвани на практика през 20-и век – безкрайният растеж беше цел и на комунистическите режими и на капиталистическите такива.

Но пандемията изважда на показ доплънителните дефекти, които се изостриха и добавиха към системата в последните четири десетилетия в резултат на възхода на неолиберализма и пазарния фундаментализъм до позиция на всеобщо доминираща, неподлежаща на съмнение идеология.

В България поне имаме привилегията да сме живели сравнително неотдавна в друга система и да имаме база за сравнение. Нека си представим какво би станало ако трябваше да се води борба с епидемия през 1970-те в някоя от държавите от бившия Източен блок. Впрочем не е нужно да си го представяме тъй като има реален такъв пример – през 1972 в бившата Югославия избухва последната епидемия от едра шарка в Европа (тогава вирусът е пренесен от косовки мюсюлманин, завръщащ се от поклонение в Ирак). Геакцията е светкавична – военно положение, затваряне на граници, блокиране на пътища, масови санитарни кордони, и т.н., и епидемията е овладяна в рамките на два месеца. Газбира се, в онзи случай е имало ваксина, което помага много, но важното в случая е, че не е имало никакво колебание да се вземат навременни такива мерки от икономически съображения.

В непазарна икономика, в каквато и ние живеехме допреди 30 години, дори и по-дълга карантина не е проблем. Повечето хора са собственици на жилищата си, тези, които плащат наем, го плащат най-често на държавата. Дребен и среден “бизнес”, който да се срине и да остави персонала си без никакво препитание, също няма, нито има борсови пазари, които да се срутят и да унищожат спестяванията за пенсия на хората, принудени да инвестират в тях поради липсата на истинска пенсионна система. Производството и разпространението на храна е централизирано и контролирано от държавата, както са и всички останали животоподдържащи системи, което е огромно предимство в такава ситуация. Реален проблем да се спре и изчака колкото е необходимо общо взето няма – хората се затварят по домовете си наистина сериозно, армията раздава храна по домовете (съответно карантината би била много по- ефективна), селата се изолирват максимално за да се предотврати заразяването им и възникването на проблеми със земедеската реколта, и т.н. Да, петилетката няма да бъде изпълнена, но какво от това, само по себе си това не води да автоматично сриване на системата и до масов глад и безредици.

Да, такава система е “неефективна” в много отношения от конвенционална икономическа гледна точка, и това е една от основните причини тя вече да не съществува. Но дали е толкова добра идея да се издига “ефективността” в култ? Една перфектно ефективна система е по дефиниция напълно неустойчива, тъй като в нея няма никакви буфери, които да абсорбират външни шокове, каквито в дългосрочен план са неминуеми. “Ефективността” се постига чрез елиминиране на тези буфери. Система, която се основава на предположението, че всичко ще е наред завинаги в бъдещето, е обречена.

Затова и в момента сме изпревани пред колапс, докато последната пандемия през 1918 г. е минала почти незабелязано – пазарният фундаментализъм ни доведе до положение, в което системата е толкова крехка и не- устойчива, че и един сравнително лек шок е в състояние да я срине. Възможно е да видим социални последствия, надминаващи тези от която и да е епидемия след тази от бубонната чума през 14-и век, която, да напомним, е изтребила между една трета и половината от населението на Европа. SARS-CoV-2 е много неприятен вирус, но въпреки това е много далеч от Yersinia pestis откъм леталност.

По-горното са абстрактни разсъждения, нека да се спрем върху някои конкретни примери.

Донякъде изненадващо, ходът на епидемията в България до момента беше сравнително плавен (но ако данните от последните няколко дни са индикатор, това скоро ще се промени). Мерки бяха взети по-сериозни и по-рано от очакваното. Но далеч не достатъчно сериозни и достатъчно рано, което означава, че едва ли ще ни се размине. Обаче в резултат на това, че в рамките на вече почти шест седмици нямаше истинска експлозия, сякаш спря да се говори за това колко неподготвена е здравната система за справяне с кризата. А тя е почти също толкова неподготвена сега колкото беше и в началото на март, защото това не са проблеми, които могат да се решат за няколко седмици.

Дори и да се намерят достатъчно защитни облекла и предпазни средства за мединския персонал, инфекциозни, интензивни и спешни отделения и най-вече, добре обучени доктори и медицински сестри, които да се грижат за болните в тях, няма как да се появят от нищото за такова кратко време. А такива са останали много малко. Защо е така е добре известно, но по някаква причина е негласно табу да се говори за произхода на проблема. Дори и преди да се появи коронавируса, тежкото състояние на здравната система беше постоянна тема на обществена дискусия, но по правило за него се говореше все едно системата винаги е била такаква, каквато е сега. А това не е така. Тя се създаде в сегашната си форма чрез здравната реформа през 1998 г., когато се премина от старата съветска система към такава, основана на пазарни правила, постави се т.нар “Джи Пи” като бариера между пациентите и получаването на реална лекарска помощ, и се въведоха гениалните изобретения, наречени “клинични пътеки” и “здравна каса”, и с тях безкрайни възможности за корупция в големи мащаби и пролиферация на дисфункция.

И най-важното – болниците се превърнаха в търговски дружества и печалбата стана основен водещ принцип в организацията на здравната системата, система, в която той няма никакво място. В здравеопазването нито има пазар – за какъв пазарен избор можем да говори, когато те карат в безсъзнание към спешното? Нито дори и да приеме, че има такъв, условията за работещ пазар, които се изброяват в учебниците по икономика са изпълнение, като например това всички участници в него в него да имат еднакъв достъп до информация (доколко възрастните хора от селата са достатъчно наясно със съвременните медицински технологии за да “избират” каквото и да било?).

Резултатите са печални и на макро и на микро ниво. Нароиха се купища частни болници, които източват огромна част от обествения ресурс, но които нямат никакъв стимул да бъдат цялостно функционални болнични заведения, тъй като спешни, интензивни, заразни и пр. отделения не носят печалба. Съответно такива почти няма. Интересът на частните болници е да поемат леките случаи, от които може да се спечели най-много, и да прехвърлят тежките на държавните и общински болници.

Но тъй като дори и държавните, и общинските болници са търговски дружества, и те масово започнаха да затварят тези отделения. Резултатът е тоталната неподготвеност за справяне със сериозна епидемия, която се осъзнава едва сега.

Не е прието да се говори и за поведението на голяма част от лекарското съсловие, които се превърнаха, отново поради приватизацията на системата и поставянето на всичко на пазарни начала, в откровени рекетьори и измамници, чиято основна цел е да извлекат максимално количество пари от пациентите си, не да ги лекуват. Което се проявява в практики като официално нелегалното изнудване на пациенти за пари под масата, официално легалното, но също толкова неморално искане на “доплащания”, извършването на ненужни инвазивни процедури за да се приберат пари от касата, без значение дали това застрашава здравето на пациентите, и пр. Разбира се, не всички доктори са забравили, че са държали хипократова клетва, но прекалено много определно са. И всичко това доведе до още един дълбоко негативен ефект – доверието на хората в лекарското съсловие беше напълно разрушено. Което е пагубно в ситуация като сегашната, в която е жизненоважно населението да се вслуша в лекарските съвети и да ги следва дисциплинирано.

Някои от тези явления (като искането на пари на ръка) се проявяваха още в средата на 90-те, в резултат на липсата на финансиране на болниците, но те добиха наистина гротескни измерения след здравната реформа от края на 90-те.

Сега дойде време да си платим за всичко това. Как точно един личен доктор ще бъде чисто физически в състояние да следи здравното състояние на няколко хиляди пациенти (на които той/тя не им помни имената дори и след като те са били негови пациенти дълги години) никога не беше обяснено, а какво става в ситуация на масова епидемия? Нови интензивни отделения няма да изникнат току-така на магия. А сега се създава и парадоксалната ситуация, в която болниците са пред фалит, понеже поради епидемията всички неживотоспасяващи процедури са спрени, и с тях и финансирането по клиничните пътеки. Но така се получава когато парите на болниците са обвързани с броя пациенти – дори и да няма пандемия, един разумен човек би си помислил, че целта на обществото като цяло би трябвало да бъде на хората да се налага колкото се може по-малко да ходят по болниците. Но пазарната логика не работи в обществения интерес…

Разбира се, реформата не беше чисто наше изобретение, ние следвахме светли западни примери, но тъй като положението в други държави масово не е известно у нас, и беше дори още по-неизвестно преди интернет ерата, реформата мина безпрепятствано. А ако у нас е зле и не сме подготвени, ситуацията в тези държави в момента е просто катастрофална.

Всеки един компонент на американската здравна система оперира с цел максимизация на печалбата, като дори няма и здравна каса, финансирането е на ниво индивидуални здравни застраховки. Болници, отделни доктори, линейки, застрахователи, фармацевтични и биотехнологични компании, и пр. елементи от веригата работят с една единствена цел – извличането на колкото се може повече пари – и тъй като повечето от тях са в монополистични или олигополистични позиции, резултатът е тотално дифункционална, геноцидна спрямо долните слоеве на населението, система.

Здравната застраховка струва десетки хиляди долари годишно, като по-евтините такива планове идват с доплащания от страна на пациента в размер на хиляди долари преди застраховката да започне да изплаща каквото и да било. Това в държава, в която повечето семейства нямат никакви спестявания. Като застраховката не важи във всички болници и дори не важи изцяло в рамките на една и съща болница, тъй като, точно както и в България, американските болници са осъзнали, че поддръжката на спешни и интензивни отделения струва много пари, и така вече в много случаи в тях работят външни контрактори, които не винаги се в рамките на същата мрежа на покритие. Гезултатът от което е, че човек отива в болницата с идеята, че има покритие, след което получава изненадваща сметка за десетки хиляди долари.

Логично хората отлагат ходенето в болница колкото се може по-дълго, което води до влошаване на състоянието им и често ненужно фатален край (има огромно значение кога точно бива открит един тумор и колко бързо започва неговото лечение). И десетки и стотици хиляди всяка година умират без да получат лекарска помощ, тъй като не могат да си платят.

Дефектите на системата лъснаха ярко на показ и в контекста на COVID-19 – когато тестването струва няколко хиляди долара, а лечението струва десетки хиляди, разбираемо е, че много хора решиха да поемат риска и да го изкарат на крак, разпространявайки го навсякъде.

Освен това в САЩ няма федерално изискване работодателите да осигуряват платени болнични и работникът може да бъде уволнен ако не се появи на работа. И отново, в държава, в която повечето хора нямат никакви спестявания и са на улицата в рамките на месец-два ако не могат да си платят наема или ипотеката, това води до хиляди заразени с COVID-19, които продължават да ходят на работа и да разпространяват вируса.

И в такава крехка икономическа система, карантината е горчиво, много трудно за преглъщане хапче, поради което и не беше наложена навреме (и все още не е, все още има пет щата, които не са въвели никакви ограничения). Така се стига до вече 700,000 официално регистрирани случая, незнайно колко повече нерегистрирани, десетки хиляди жертви, и неминуемо още много пъти по толкова в идните седмици и месеци.

Пазарният фундаментализъм доведе и до трагична тотална неспособност за справяне с кризата след нейното възникване, и до редица скандални ситуации, илюстриращи това всеобщо разложение.

Почти няма болници, които да са започнали да се запасяват със защитни облекла в края на януари/началото на февруари, когато беше последният момент, когато това трябваше да започне. Причината е проста – това струва пари и намалява печалбите, а болниците най-често се управляват от хора, завършили бизнес админстрация и мениджмънт, на които е трудно да се обясни, че пандемията е неизбежна месеци преди да избухне сериозно, или пък как точно тя ще протече. В момента, в който епидемията удари сериозно, вече беше късно да се търсят предпазни средства.

Така се стигна до множество репортажи за това как сестри биват изпращани да се грижат за SARS-2 пациенти, носейки една и съща N95 маска в продължение на цяла седмица, че и дори без маски. Това при положение, че адекватното защитно облекло са цялостните хазмат костюми. И още по-ужасяващата практика да се забранява на медицинския персонал да носи собствени предпазни средства, отчасти за да не се всява паника среди общите пациенти в болниците, отчасти защото се работи на прицнипа, че ако няма адекватни предпазни средства за всички, то на никого няма да бъде позволено да носи такива.

Предпазното облекло разкри и несъстоятелността на комбинацията от глобализация и пазарен фундаментализъм, както и на идеологията, че държавата трябва да бъде колкото се може по-малка и безпомощна. В САЩ вече десетилетия наред тече процес на изнасяне на всевъзможни производства в Китай и други държави с евтина работна ръка, което бива съпътствано с тотално унищожение на стандарта на живот на американския работник, чиято добре платена стабилна работа в производствения сектор бива заменена с несигурна почасова работа без осигуровки в заведения за бързо хранене, супермаркети и пр. Когато на полуробски труд в Китай се плаща десетки пъти по-малко за същатаа работа, това означава огромни печалби за корпорациите, изнесли производството си там. Но ето че идва SARS-2 и се оказва, че има огромно значение къде точно се намират физически производствените мощности.

Огромното мнозинство медицински ръкавици се произвеждат в Малайзия и в Китай, и още в края на февруари започна да става много трудно да се намери откъде да се купят. А прословутите N95 маски се произвеждат от редица производители в Китай, както и от 3М корпорацията. Която по някакво чудо е изнесла само половината от производството в Китай, останалата част все още се намира в Америка. Но какво се случи? Първо, естествено китайското правителство спря износа на предпазни облекла, включително и на производстото на фабриките на 3М в Китай (без значение, че 3М е американска фирма). Второ, Тръмп активира т.нар Defeпse Pгoductioп Act, датиращ от времето на Втората световна война, който дава право на американското правителство да контролира производствените мощности на американските компании в момент на криза, и нареди на 3М да спре износа от американските си фабрики за Канада и Латинска Америка. От 3М любезно отказаха да го направят (14) . В друга ера това сигурно би било последвано от арести на висшия мениджмънт на 3М, но след десетилетия на бавно разрушаване на управленския капацитет на държавните структури сме стигнали до ситуация, в която 3М изглежда има повече реална власт от американското правителство.

Националната сигурност и суверенитет не могат да бъдат включени в математическите модели на мeйнстрийм икономистите, съответно в мисленето на пазарния фундаменталист за тях място няма.

А подготвеността за криза, която се случва веднъж на няколко десетилетия, е цена, която не може да бъде оправдана ако решенията се вземат на тримесечна база…

Това последното е и причината да сме неподготвени с ваксина. Че SARS e сериозен проблем, с който пак ще се сблъскаме, се знаеше от предишната епидемия. Но след като тя беше овладяна, финансирането на разработването на ваксини срещу SARS-1 спря. Защо да се влагат средства в това при положение, че няма болни? Да, една такава работеща ваксина сама по себе си и най-вече чрез наученото в процеса на нейното разработване би ни подготвила за появяата на нов коронавирус. Но печалба в краткосрочен план от това няма, съответно никой не инвестира в такива изследвания.

Което е много по-мащабен проблем от коронавирусите.

По принцип в инфекциозните заболявания сериозни пари няма. Човек се разболява от нещо такова, пие няколко хапчета, оздравява, и дотам. Единственото изключение е ХИВ – там става дума за латентен вирус, който не може да се излекува, но може да бъде контролиран. И медикаментите трябва да се взимат постоянно, до края на живота на заразения.

Което илюстрира водещия принцип на съвременните фармацевтични и биотехнологични компании. Те предпочитат да влагат всичките си ресурси в хроничните заболявания – диабет, високо кръвно налягане, и т.н. – тъй като там става дума за лекарства, които пациентите трябва да взимат цял живот. Там са сериозните печалби.

В инфекциозните заболявания печалба просто няма.

Това е една от причините от десетилетия насам да няма нови разработени антибиотици. Тя не е единствената причина – това е обективно изключително труден научен проблем, но като се има предвид каква заплаха за бъдещето е бактериалната резистентност, то би следвало да се инвестират огромни средства в тази област, именно защото проблемът е толкова сложен. Но това не е така.

И докато разработването на лекарства и терапии се ръководи от такива принципи, ще бъдем хващани неподготвени отново и отново в бъдеще.

Уроците от сингапурския опит

В заключение, нека погледнем какво стана в Сингапур. Сингапур, заедно с Тайван, Южна Корея и Хонг Конг, е най-подготвената страна в света за справяне със SARS-2. Това е така както благодарение на уроците от SARS- 1 и 15 години подготовка след това за нова епидемия, така и на това, че по принцип става дума за високотехнологично, добре организирано, силно дисциплинирано общество.

Както можеше и да се очаква предвид близките връзки с Китай, Сингапур беше една от държавите, където вирусът се появи най-рано. Първият случай беше регистриран на 23-и януари. Взеха се сериозни мерки – мащабно тестване, масово носене на маски, създаване на система на следене на контакти и движение чрез мобилните телефони, локална карантина и т.н. До тотално затваряне на всичко не се прибегна. Дълго време нещата бяха под контрол – на 23-и февруари случаите бяха 90, на 13-и март те бяха все още само 200, на 23-и март те бяха 500.

Но в крайна сметка експлозията дойде и днес те са над 5,000, което вече налага сериозни карантинни мерки.

Ако в Сингапур, с всичката си перфектна организация, високи технологии и дисплинирано население, не може да се справи с вируса без карантина, защо следва да се надяваме, че е възможно всичко да бъде отворено наново без никакви проблеми в много по-неблагоприятни условия за ограничаване на разпространението?

Но по всичко изглежда, че вместо да се решат по- дълбоките проблеми, довели ни дотук, водени от отчаянието, такива опити ще бъдат направени, с предвидими последици.

В заключение

И все пак не е невъзможно епидемията да бъде спряна на местно ниво. Да, глобално това е безнадеждно поради пълния организационен хаос в толкова много държави. Но следните мерки могат да елиминират вируса в рамките на отделни територии и да предотвратят разпада на социалния ред:

    1. Наистина сериозна карантина, като колкото по- драконовски са мерките, толкова по-кратко ще се наложи тя да продължава. Ако базовото репродуктивно число R(т.е. на колко други хора средно един заразен предава вируса) бъде сведено под R0 = 1, вирусът ще изчезне, и колкото по-ниска е тази стойност, толкова по-бързо ще стане това. Ясно трябва да се разбере, че тук не говорим за седмици. Когато в Африка има епидемии от Ебола, обикновено се чака 42 дена без да има нови случаи преди да се обяви край на епидемията, и за това си има много добра причина – в момента епидемия от Ебола тече вече втора година в източно Конго, в края на февруари изглеждаше сякаш вече нямаше нови случаи, но миналата седмица изникна ново огнище. А по-всичко изглежда, че коронавирусът е значително по-упорит и може да се “крие” много дълго в асимптоматични преносители. Съответно на практика всеки ще трябва да бъде тестван, и то чрез PCR, не със серологични тестове, за което на много места просто няма капацитет (България е от тези места). Не бива да се разчита на бързо разработване на ваксини и лекарства. Това не е невъзможно, но е много малко вероятно да стане, и не бива да се вземат управленски решения на база такива нереалистични предположения.
    2. Да, това означава пълен колапс на икономиката от конвенционална икономическа гледна точка, но това така или иначе ще стане. Което от своя страна налага взимането на радикални социални мерки. На първо място, при такава дълга карантина няма как да се мине без някакъв еквивалент на универсален базов доход докато кризата не премине.
    3. Но дори и той да се въведе, планината от абсолютно невъзможни за изплащане дългове пак ще се сгромоляса. Съответно единственият начин това да се избегне е те да се отменят. Това е било честа практика в древността, когато е имало ясно рационално разбиране на простите истини, че никой не може да пребори експоненциалния растеж, и че дългове, които е невъзможно да бъдат изплатени, няма да бъдат изплатени. Поради ко- ето периодично дълговете са се отменяли и се е започвало на чисто (т.нар “дългов юбилей”).
    4. Поставяне на ключови отрасли под директен държавен контрол, за да могат те да работят в обществения интерес, а не с цел извличане на печалба от кризата. Но за това е нужен управленски капацитет, който не е ясно дали е налице.
    5. Би било много добре ако имаше централизирана система за разпространение на храна по домовете, за да не се налага хората да излизат навън. За това обаче е може би късно, отново поради липса на такава инфраструктура, дори и там, където някога я е имало.
    6. Нещо изключително важно, за което в момента не се говори и липсата на такова говорене е откровено плашеща – нужна е максимална изолация на работещите в животоподдържащите сектори (земеделие, енергетика, водоснабдяване и т.н) за да се осигури тяхното нормално функциониране. В момента продоволствена криза няма, но ако вирусът плъзне по селата и това доведе до проблеми със сеитбата, обработката на земеделските култури и прибирането на реколтата, такава криза ще се появи. Същото важи и за преработващите предприятия. В САЩ и Канада в момента върви вълна от затваряне на месопреработвателни комбинати поради възникване на епидемии в тях (това са места, където се работи плътно рамо до рамо, и където предпазни облека явно не се раздавани тъй като това струва пари). Което се очаква до няколко седмици да доведе до физически недостиг на продукти в магазините. В България по принцип е възможно селата и малките градове да бъдат изолирани и опазени, но тъй като не се наблюдава осъзнаване на проблема, едва ли ще се предприеме нещо по въпроса.

Това са краткосрочните мерки. В дългосрочен план, по-много по-дълбоки от коронавируса причини, трябва да се премине към икономическа система, която да не е зависима от безкрайния растеж и която да не се срива моментално от такива шокове. Но това е отделна дълга тема.

На практика обаче е много по-вероятно кризата да се използва от добре позиционирани частни интереси за да заграбят още повече политическа и икономическа власт. В България от елита едва ли може да се очаква друго. А в САЩ миналия месец вече беше извършено най-гигантското престъпление спрямо обикновения човек в историята им – дадоха се минимални еднократни суми пари плюс помощи за безработица за по-малко от четири месеца плюс като цяло крайно недостатъчни суми пари за дребните бизнеси. И трилиони долари за Уол Стрийт и големия бизнес. Които трилиони бяха раздадени най-вероятно с идеята да се използват, за да се изкупят на безценица всички активи точно в момента, когато цената им е най-ниска, и съответно те да се концентрират в ръцете на един много малък кръг хора. Това ще върне обществото обратно в ерата от края на 19-и век, даже може да започнем сериозно да си говорим за неофеодализация в недалечното бъдеще. И всичко това въпреки, че коронавирусът показа ясно до какви точно поражения спрямо националната сигурност води тази концентрация на власт в ръцете на финансистите. Адекватни мерки да се спре разпространението на вируса така и не бяха взети, и е много вероятно да се прибърза с “отварянето” на икономиката. До какво ще доведе това остава да видим.

Георги К. Маринов, Postdoctoral Fellow
Greenleaf Lab & Kundaje Lab
Department of Genetics
Stanford University School of Medicine 

Интервю с автора в сайта на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки

Водеща снимка: Карнавалът в Дюселдорф © Ina Fassbender, AFP


Бележки под линия

[1] The world simply can’t aford China-style coronavirus lockdowns. South China Morning Post, March 26th 2020 https://www.scmp.com/ comment/opinion/article/3077055/world-simply-cant-afford-china-style-coronavirus-lockdowns

[2] Shutdown Spotlights Economic Cost ot Saving Lives. The New York Times, Martch 24 2020 https://www.nytimes.com/2020/03/24/ business/economy/coronavirus-economy.html

[3] Jiang S, Shi Z, Shu У, Song J, Gao GF, Tan W, Guo D. 2020. A distinct name is needed tor the new coronavirus. Lancet 395(10228):949.

[4] Gorse GJ, Donovan MM, Patel GB. 2020. Antibodies to coronaviruses are higher in older compared with younger adults and binding antibodies are more sensitive than neutralizing antibodies in identitying coronavirus-associated illnesses. J Med Virol 92(5):512-517.

[5] Callow КA, Parry НF, Sergeant M, Tyrrell DA. 1990. The time course ot the immune response to experimental coronavirus intection ot man. Epidemiol lnfect 105(2):435-446.

[6] Mo Н, Zeng G, Ren Х, Li Н, Кe C, Tan У, Cai C, Lai К, Chen R, Chan-Уeung M, Zhong N. 2006. Longitudinal profile ot antibodies against SARS-coronavirus in SARS patients and their clinical significance. Respirology 11(1):49-53.

[7] Liu L, Хie J, Sun J, Нan У, Zhang C, Fan Н, Liu Z, Qiu Z, Нe У, Li T. 2011. Longitudinal profiles ot immunoglobulin G antibodies against severe acute respiratory syndrome coronavirus components and neutralizing activities in recovered patients. Scand J lnfect Dis 43(6-7):515-521.

[8] Wu F, Wang A, Liu M, Wang Q, Chen J, Хia S, Ling У, Zhang У, Хun J, Lu L, Jiang S, Lu Н, Wen У, Нuang J. 2020. Neutralizing antibody responses to SARS-CoV-2 in a COVID-19 recovered patient cohort and their implications medRxiv 2020.03.30.20047365

[9] Modjarrad К, Roberts CC, Mills КT, Castellano AR, Paolino К, Muthumani К, Reuschel EL, Robb ML, Racine T, Oh MD, Lamarre C, Zaidi FI, Boyer J, Кudchodkar SB, Jeong M, Darden JM, Park УК, Scott PT, Remigio C, Parikh AP, Wise MC, Patel A, Duperret EК, Кim КУ, Choi Н, White S, Bagarazzi M, May JM, Кane D, Lee Н, Кobinger G, Michael NL, Weiner DB, Thomas SJ, Maslow JN. 2019. Satety and immunogenicity ot an anti-Middle East respiratory syndrome coronavirus DNA vaccine: a phase 1, open-label, single-arm, dose-escalation trial. Lancet lnfect Dis 19(9):1013-1022.

[10] Esposito JJ, Sammons SA, Frace AM, Osborne JD, Olsen-Rasmussen M, Zhang M, Govil D, Damon IК, Кline R, Laker M, Li У, Smith GL, Meyer Н, Leduc JW, Wohlhueter RM. 2006. Genome sequence diversity and clues to the evolution ot variola (smallpox) virus. Science 313(5788):807-812.

[11] Marr JS, Кiracote JB. 2000. Was the huey cocoliztli a haemorrhagic tever? Med Hist 44(3):341-362

[12] Кazanjian P. 2015. Ebola in Antiquity? Clin lnfect Dis 61(6):963-968.

[13] Jones КE, Patel NG, Levy MA, Storeygard A, Balk D, Gittleman JL, Daszak P. 2008. Global trends in emerging intectious diseases. Nature 451(7181):990-993

[14] https://news.3m.com/press-release/company-english/3m-response-defense-production-act-order

 

Как ще бъде устроен светът след края на ограниченията: аргументите на икономиста Това ли ни чака: безработица, неравенство и тотален контрол

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/covid-the-world-after-novaya-gazeta.html

четвъртък 16 април 2020


Историята със затворените под карантина големи градове предизвика дискусии за бъдещето на онлайн-бизнеса и осъзнатото потребление. За да утешат гражданите, заключени в жилищата си, пред доброволните затворници оптимистите рисуват чудесен нов свят, който може би ще дочакат онези, които ще преживеят избухването на инфекцията. Но в действителността няма да бъде точно така – просто трябва да се види цялостната картина.

Невъзможните мечти

Коронавирусът е на практика шанс, с усмивка твърдят оптимистите. Тоталната карантина в крайна сметка ще даде окончателен тласък на внедряването на онлайн-технологиите на труд и живот. По принцип всичко необходимо за дистанционния труд вече е измислено, трябва само малко да се стегнат бизнес-процесите и техниката. Досега просто не е имало повод толкова много служители в офисите да се окажат у дома.
Вкъщи – на работа – вкъщи и освен това половин ден в задръстванията, това живот ли е? Затова сега компаниите, работещи дистанционно, ще открият, че тяхната производителност е запазила приемливо ниво и няма да върнат персонала си в офисите. Това означава, че вие ще спестите средства за транспорт и наеми за градски жилища, ще можете да живеете в уютни вили в екологично чисти селища. А и сега не ви трябва теснотията на мегаполиса, където изобилстват инфекциите, жилищата са скъпи и губите маса време в метрото. Не пътувате – а това е по-малка натовареност на транспортната мрежа, а и по-малко инфекции и аварии. Пък и самите офиси ще поевтинеят, тъй като компаниите няма да се нуждаят от тях.

И всички апартаменти в градовете трябва да поевтинеят. Защо е толкова скъпо да купиш или да наемеш жилище в столицата? Защото търсенето надвишава предлагането. Именно в столиците са съсредоточени най-добрите обръчи за офисните „катерици“, а пространството за строителство е ограничено. Ако компаниите започнат масово да преминават на дистанционна работа, тогава и търсенето на жилища в градовете ще падне, а това ще доведе до понижаване на цените.

Затова пък как ще разгърне висшето образование! Сега обучението в престижен университет означава големи разходи. Дори ако сте такъв гений, който лесно може да постъпи в Московския физико-технологичен институт или в Харвард, само престоят в кампуса е скъпо удоволствие. Но пълноценното въвеждане на онлайн-обучението ще ви даде възможност да слушате най-добрите лекции на най-добрите професори, при това достъпът до такива лекции ще бъде по джоба на всеки за сметка на ефекта от мащаба.

А и как ще се облекчи взаимодействието с държавата! Накрая всички правителствени учреждения ще преминат на дигитално общуване с гражданите и всички тези безкрайни справки, удостоверения, номера и цифрови печати и подписи ще може да се поръчват онлайн, както пицата. Пък и там началниците ще се захванат с оптимизиране на апарата си, като уволнят всички излишни служители и ще се икономисва от държавния бюджет.

Най-голямата радост ще очаква поклонниците на Грета Тунберг. Като си стоят у дома, хората ще разберат до каква степен животът им е бил управляван от маркетолозите. Всички ще видят, че повечето от покупките им са били обусловени не от гореща потребност, а само заради желанието да изглеждат по-добре в очите на съседите. Всички тези „чанти според обувките“, дрехи според сезона, стотици модели смартфони – за какво са му на човека, който излиза само до близкия магазин или да изхвърли боклука. И козметиката не е нужна, ако лицето е постоянно скрито под маска. А спестените по този начин пари може да се оставят за „черни дни“. Или просто не работиш, но прекарваш повече време със семейството си.

Елои и Морлоки /по Хърбърт Уелс/

Не бързайте да се разнежвате. Срещу всяко от тези предложения аз ще намеря сериозни възражения. Да започнем с това, че дистанционната работа, ако тя добие масов характер, още няма да означава преселение на гражданите от малките жилища в комфортни мезонети. Собственият дом е скъпо удоволствие, особено за офисния служител с минимална работна заплата. И тази заплата никой няма да тръгне да я увеличава, дори и ако компаниите си спестят издръжката за офисите. Ще ви се наложи да се конкурирате с тези, които преди не са можели да ви заменят, защото живеете твърде далеч от потенциалното работно място.

Затова следва извеждане на служителите от офисите в градския център. Но този, който не може да отдели кабинет за пълноценна работа в собственото жилище, ще бъде принуден да наеме такъв в небостъргачите и бизнес-комплексите.
Там всеки ще има бюро, компютър, холова гарнитура и програма, контролираща трудовата му активност. Ако преди за вашето работно място в центъра на града е плащала компанията, от сега за такова място близо до дома в предградията ще си плащате вие. И вас ще ви уволняват безпощадно и безжалостно – просто един ден ще откриете, че корпоративният ви акаунт е блокиран.

С образованието също никак не е просто. Да, супер-преподавателите ще бъдат предпочитани, заплатите им ще растат, тъй като аудиторията на такива професори ще бъде съпоставима с тази на футболните мачове. Затова пък на онези, които не попаднат в този тесен кръг, ще им бъде зле – никой няма да слуша техните лекции и следователно никой няма да им плаща.

Но не мислете, че онлайн-абсолвентите от най-добрите университети ще ги чака кариерно щастие. Дипломата от престижния институт може да бъде ключ към успешна кариера не, защото вие сте получили особени знания. Работодателят наема този, чиято супер-диплома свидетелства не само за знания, а за това, че притежателят й принадлежи към осигурено семейство, обзавел се е с добри връзки, или е преминал жестоката селекция, изпреварвайки много себеподобни.

В условията на масовото онлайн-обучение дори най-добрата диплома ще доказва само търпението и постоянството, и способностите за решаване на различни учебни задачи. Но нищо повече.

Значи, на работа ще се вземат не заради дипломата, а заради някакви други качества. Впрочем, този, на когото не му провърви да бъде постоянно пред очите на началството, не може да се надява на кариера. Ще му се наложи до старост да си стои на позицията младши администратор, а и автоматично ще бъде изпращан в минимална пенсия – според датата на раждането, съответна на пенсионната възраст, после компютърът няма да го пусне в корпоративната мрежа.

Аз не разчитам и на облекчаването на взаимодействието с държавата. По-скоро държавата чрез онлайн-системите ще изисква от вас такова поведение, че и режимът на дисциплинарните батальони ще ви се стори като порядките в санаториум. Получаването на достъп до електронните услуги е лесно да бъде натоварено с толкова много ограничения, че липсата на наказание ще ви се струва поощрение. А всички дребни държавни хорица наистина могат да бъде уволнени – за да попълнят редиците на безработните и да засилят конкуренцията на трудовия пазар, принуждавайки хората буквално да се сражават за минималната си заплата.

„Осъзнатото потребление“ на първо място ще означава масови уволнения.
Ако вие нямате нужда от вещи, съответно вие не се нуждаете и от онези, които ги произвеждат.
Пък и самото потребление може да бъде оптимизирано по стария анекдот: „Вярно ли, че при комунизма ще може по телефона да се поръчват продукти? Истина е. А ще ги раздават по телевизора!“.
За какво му е на човека, изолиран в стая с компютър, да се харчи за брандове, нови модели, разнообразни опаковки? Разработчиците на компютърни игри и създателите на виртуална реалност ще бъдат добре, но голямата част от представителите на креативните професии ще хванат гората. И ще е добре, ако изберат офис в бизнес-сградите или модела на уеб-камерата, вместо да се окажат куриери за доставки по домовете или берачи на домати. Нали в обществото има твърде много ръчен труд, който трудно може да се механизира, а и не е необходимо – дизайнери, маркетолози, бранд-мениджъри в оставка ще се радват на екологичните плантации.

Преди 125 години Хърбърт Уелс публикува гениалната „Машина на времето“, в която предсказа разделението на човечеството на две раси, съжителстващи в своеобразна симбиоза. Повърхността на Земята в „екологично чиста среда“ ще бъде обитавана от Елоите, ангажирани с разни приятни неща, а в подземните пещери ще останат да се трудят Морлоките, осигуряващи на първите всичко необходимо. Факт е, че Уелс е предсказал, че по нощите Морлоките ще напускат гнездата си, за да похапнат от заплеснатите Елои.

Но в онлайн-цивилизацията „дистанционните Морлоки“ няма да получат електронен достъп за пътуване из града, за да не могат те да се доберат до своите началници-Елои. И ще бъдат принудени да се изяждат взаимно един друг в своите „самоизолирани“ жилища.

Автор: Дмитрий Прокофиев, „Новая газета
Превод: Екип на Биволъ

***Авторът Дмитрий Прокофиев в момента е преподавател в Международния Банков институт. През 1997 г. е специализирал „Икономика на летищата“ и „Транспортна политика“ в университетите в Амстердам и Лайден. Защитил е дипломна работа на тема „Маркетингова политика в организацията на търговията на дребно по летищата“. През 1999 г. е завършил обучение по президентската Програма за подготовка на управленски кадри за организациите на народното стопанство във Института по финанси и икономика в Санкт Петербург и бизнес-школата в университета Wolwerhampton /Великобритания/.
Руското издание „Новая газета“ е част от Международния консорциум на разследващите журналисти /OCCRP/, част от който е и Биволъ.

Едрият бизнес и социалната отговорност с обратен знак

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/edriyat-biznes-i-sotsialnata-otgovornost-s-obraten-znak/

В икономическа прогноза на Световната банка за Европа и Централна Азия се посочва, че през 2020 г. България ще изпадне в рецесия заради COVID-19. Но и без тази прогноза беше ясно, че икономиките в света ще понесат тежки щети от пандемията. Първите резултати от спирането на дейността на много фирми у нас, главно в секторите на транспорта, туризма и услугите, но и в индустрията, са вече факт –

от началото на извънредното положение новорегистрираните безработни са 72 000,

по данни на министърката на труда и социалната политика Деница Сачева. Според президента на КНСБ Пламен Димитров 80% от тях имат право на обезщетения. До края на годината синдикалистът очаква още 70 000 да загубят работата си и заедно с досега регистрираните, безработните да стигнат 330 000. В банките спестяванията към края на 2019 г. по данни на БНБ са били малко над 82 млрд. лв., а заемите – близо 59 млрд. лв. При по-продължителен престой обаче бизнесът има нужда от подкрепа и много държави вече отделят финансови ресурси за това.

Германия предлага 750 млрд. евро спасителен пакет за икономиката и различни мерки за бизнеса – като отлагане на данъчни плащания и увеличаване на кредитирането от държавната банка KfW, което да гарантира оцеляването на фирмите. Икономическият министър Петер Алтмайер заяви, че след пандемията страната му ще се върне към „пестеливата“ си политика, но сега е важно „нито една компания в добра форма да не банкрутира и нито едно работно място да не бъде изгубено“. Премиерът на Чехия Андрей Бабиш също обеща да компенсира фирмите, пострадали от извънредното положение. Правителството отпусна 40 млрд. крони, от тях 4 млрд. като помощ, останалите – като гаранции за заеми на компаниите, за да излязат от кризата. Държавата поема и 80% от заплатите на работниците в засегнати от пандемията фирми.

Българското правителство предложи, а след драматични дебати в Народното събрание депутатите приеха икономически пакет за подпомагане на бизнеса в размер на 4,5 млрд. лв. Основната мярка в него е схемата „60/40“, според която държавата поема 60% от заплатите и осигуровките на работниците, а останалите 40% са за сметка на работодателите. Досега заявления за финансиране по схемата са подали едва 1553 фирми с общо малко над 22 000 работници. И тук логично възниква въпросът:

защо, ако тази мярка е работеща и добра за бизнеса, той бяга от нея?

Дали причината е само заявената от няколко работодателски организации, че се отказват да я ползват, защото нямат средства да оцелеят утре? Или защото прилагането ѝ ще освети системни нарушения на трудовото, социалното и здравното законодателство? Публична тайна е, че има работодатели, които не осигуряват своите работници и служители върху минималните осигурителни доходи за съответната професия; че им предлагат трудови договори за половин работен ден; че често сключват допълнителни споразумения, в които променят изискванията за съответната длъжност, мястото на работата и работното време, отпуските и т.н. – все неща, които, ако не нарушават закона пряко, го заобикалят. Затова за такива работодатели е далеч по-добре и по-безопасно да изпратят своите работници на борсата.

Пред „Тоест“ президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че пакетът от мерки, предложен от правителството, не е достатъчен в условията на задълбочаваща се криза. Според него трябва да има втори пакет с целеви и специфични секторни мерки за подкрепа. Докато премиер Борисов обяснява колко сме бедни, и предлага финансова подкрепа за бизнеса в размер на 3% от БВП, другите държави отделят 10 и повече процента, коментира синдикалният лидер. И припомня, че освен фирми в България има 220 000 самоосигуряващи се лица и 280 000 души с минимални доходи, които също имат нужда от закрила. Допълнителна целева подкрепа Димитров предлага и за семейства с деца до 14-годишна възраст, чиито родители са в принудителен неплатен отпуск и остават без доходи.

В ситуация на пандемия, когато всеки ден в света вирусът заразява и убива хиляди, когато се пренареждат обществените и личните ни приоритети и ценности, а хората проявяват емпатия и солидарност,

каква е корпоративната социална отговорност на едрия капитал?

Това е важен въпрос в контекста на пропорционалното разпределение на тежките последици от кризата.

Оръжейната фирма „Арсенал“ в Казанлък е сред най-големите работодатели в България в индустриалния сектор. В нея сега работят 8700 души, но в определени моменти, когато се изпълняват крупни поръчки, наетите са далеч повече. Неведнъж през годините назад в дружеството са съкращавали работници или са ги изпращали в принудителен отпуск за различен период от време – практика, използвана масово и от други работодатели. Така в периоди на непълна натовареност на производствените мощности мениджмънтът спестява финансов ресурс на компанията – разбира се, за сметка на социалните фондове на държавата и на гърба на работниците.

В условията на извънредно положение военните заводи бяха затворени за две седмици до края на март. Драмата започна, когато „Арсенал“ възстанови производството си, а 2000 души попаднаха в списъците за съкращение. За решението на ръководството работниците разбрали от изявление на изпълнителния директор на дружеството инженер Николай Ибушев, разпространено от името коалиция „Алтернативата на гражданите“, която има своя група в Общинския съвет. Тук е мястото да посочим, че Ибушев излиза пред обществото не като мениджър на военните заводи, а като председател на тази политическа формация. В изявлението е посочено, че

непопулярните мерки са били обсъдени със синдикатите,

които декларирали разбиране, но поставили условие съкратените да не бъдат повече от 2000, вместо заложени 3000 във финансовите разчети на компанията.

Това партньорство между Ибушев и лидера на КНСБ в „Арсенал“ – 76-годишния Атанас Бозов, датира още от 1990 г., когато бившият секретар на Общинския съвет на БСП в Казанлък става председател на синдикалната организация в дружеството. Бозов е до Ибушев и когато извършват работническо-мениджърската приватизация на държавното дружество, извадено през 1989 г. от състава на „Металхим“ с цел да бъде продадено по-късно. 30 години Бозов е несменяем лидер на КНСБ във военните заводи, а президентът на конфедерацията Пламен Димитров обясни пред медията ни този феномен шеговито с „недостатъците на демокрацията и на преките избори“. Идентично е поведението и на синдикалната организация на „Подкрепа“, чиито функционери преди 30 години участваха активно в работническо-мениджърската приватизация под менторството на Асен Мичковски и Валентин Карабашев.

Би било интересно да се проучи колко от сега определените за съкращение 2000 души са били уволнявани и в предишни години,

а след престоя им на борсата – назначавани отново в казанлъшката оръжейница с мълчаливото съгласие на синдикатите. Както и колко пенсионери сега ще продължат да работят, докато служители в активна възраст и техните семейства ще останат на мизерната държавна милостиня по време на пандемия.

Сред причините за съкращенията на близо една четвърт от работещите в „Арсенал“ Николай Ибушев посочва пред „Капитал“ намаляването на поръчките от международните клиенти на дружеството, чиито „бюджети“ били засегнати от срива на цените на петрола, а оттам идва и свиването на разходите им за отбрана; кризата с коронавируса, изместила фокуса на контрагентите им; затрудненията в международния транспорт, които забавяли доставките на материали за производството и експедицията на готовата продукция. Доколко тези причини са основателни, могат да кажат експертите.

Но изпълнителният директор и основен акционер в „Арсенал“ премълчава факта, че поръчките са намалели далеч преди избухването на пандемията от COVID-19.

Това най-вероятно е свързано и със скрити за широката публика геополитически интереси във военната промишленост в региона и на оръжейните пазари – например приоритетната подкрепа на САЩ за Украйна като компенсация за загубите ѝ от заобикалящите я нови руски газопроводи. В тази връзка през ноември миналата година екип на Пентагона извърши мониторинг на оръжеен комплекс на Украйна, свързан с реализацията на американска военна доктрина за Черноморския регион.

Истината е, че макар и сто процента частна компания, казанлъшката оръжейница е силно зависима от държавата и като поръчки, и като износ, още повече че всяка сделка за продажба се одобрява от специална Междуведомствена комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към Министерството на икономиката (съгласно Закона за експортен контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба).

Затова беше странно решението на българската държава да се освободи от „златната акция“ във фирмата,

като я продаде на мажоритарния собственик „Арсенал 2000“ в седмицата между двата тура на местните избори през 2011 г., когато ГЕРБ спечели кметската надпревара в Казанлък. А вече втори мандат ръководният екип на военните заводи използва корпоративния вот, за да участва в управлението на града от името на местни коалиции („Експерти за Казанлък“ и „Алтернативата на гражданите“), които са представени в Общинския съвет. В резултат на тази политика едва ли има казанлъчанин, който да е заблуден в чии ръце е реалната власт в града на розите и на легендарните автомати „Калашников“.

Подобен тип корпоративна социална „отговорност“ не може да бъде адмирирана, нито трябва да бъде поощрявана. Но е гъвкава, устойчива и камуфлажна дори и в условия на кризи. За съжаление, властта в България със своите действия и бездействия години наред подкрепя олигархичния капитал, пренебрегвайки малкия и средния бизнес у нас. Тази е причината и за необяснимия социален порив, който вирусът активира у някои олигарси и те станаха най-големите дарители по време на пандемия.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеорепортаж на Илко Груев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Как спасяват икономиката от COVID-19

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/kak-spasyavat-ikonomikata-ot-covid-19/

В едни други държави правителствата и обществата вече се учат да живеят с кризата, причинена от пандемията на COVID-19. Българските управляващи се опитват да ни приучат да живеем след нея. Стига да е останала икономика, която да позволи изплащането на пенсиите на 2,13 млн. души, заплатите от бюджета за 672 200 служители, военни, полицаи, учители и др., плащанията към болниците, фармацевтичните фирми и лекарските практики, детските и помощите за поне 300 000 безработни към края на март, които ще растат, лекарствата за хора с редки болести, стипендии…

Няма такава дилема „кое е по-важно – животът на хората или икономиката“, защото няма „или“. Съществуването е основано на икономическа активност. Икономически активните граждани имат не просто доходи, те имат перспектива, което означава планове за придобиване на определени активи и задоволяване на потребности – лечение, грижи, развлечения, иначе казано – потребление.

Въпреки критиките, които има към йерархията на потребностите, описана чрез пирамидата на Ейбрахам Маслоу, кризи като днешната потвърждават верността ѝ. На върха на пирамидата са потребностите от самореализация, но в основата са физиологичните – нуждата от храна, вода, топлина и подслон, секс, отдих. Във времена на страх и несигурност, увеличени от карантина и принудителна изолация, потреблението на стоки и услуги спада и резултатът е ефектът на доминото. Когато фирмите фалират, а работещите станат безработни, което означава гладни, озлобени/депресирани, размириците и гражданското неподчинение са на една крачка.

Социологическите проучвания вече улавят страховете от влошаване на икономическата ситуация. Сондаж на „Галъп Интернешънъл“ сред 850 души на 30–31 март показва, че 36% декларират, че след въвеждането на извънредно положение доходите им са намалели. Близо 25 на сто живеят с чувството, че съвсем скоро това ще им се случи. Данни на Агенцията по заетостта показват голямо увеличение на регистрираните безработни – 4777 само за един ден.

В глобален план

Според публикация на World Economic Forum сътресенията за световната икономика, започнали с пандемията от COVID-19, ще продължат. От JPMorgan прогнозират свиване с 12% за първото тримесечие, което ще се запомни с „най-бруталния глобален срив на акциите след Голямата депресия, изострен от спад на цените на петрола с 60%“. Анализаторите смятат, че април едва ли ще донесе голямо облекчение, тъй като „коронавирусът все още се разпространява бързо и поддържа затворени големи части от световната икономика“. Банките също намаляват прогнозите за второто тримесечие, така че и на финансовите пазари се очакват сътресения.

Лидерите на Г-20 обещаха да инжектират над 5 трилиона долара в световната икономика, за да ограничат загубата на работа и доходи от коронавируса и да „направят всичко необходимо за преодоляване на пандемията“, изразявайки особено безпокойство за Африка. А Европейската комисия обяви пакет от общо 2,77 трилиона евро.

Какви мерки вземат страни от Общността

Южната съседка Гърция, която беше във финансова криза в продължение на осем години и мина през три стабилизационни програми за над 286 млрд. евро, отделя 2,1 млрд. евро за незабавно подпомагане на икономиката. От тях 1,4 млрд. евро са извънредна финансова подкрепа за заетите, включително осигуряване на до 800 евро еднократна помощ за 1,7 млн. служители (81% от целия частен сектор); 150 млн. евро в подкрепа на сектори, засегнати от здравната криза, чрез Министерството на развитието на селските райони и храните; 550 млн. евро за увеличените разходи за здравеопазване, подпомагане на здравните работници и великденски бонуси за служителите.

Освен това се разсрочват различни задължения на обща стойност 3,7 млрд. евро. В тази сума се включват 2,1 млрд. евро суспендиране на данъчни задължения, включително разсрочени данъчни разходи за засегнатите предприятия и служители и 25% данъчни отстъпки за тези, които решат да не отложат плащането на данъци; 1,6 млрд. евро за спиране на вноските за социално осигуряване и субсидии за вноските на самостоятелно заетите лица, собствениците на малки предприятия и служителите им. Атина обяви и схема от 1 млрд. евро за изцяло или частично изплащане на пряка финансова подкрепа на активни малки и средни предприятия (МСП), засегнати от кризата с COVID-19.

И Унгария е подготвила сериозен пакет от мерки, в който преобладават данъчни и осигурителни ваканции, както и мораториум върху всички кредити. Планирани са 142,5 млрд. форинта (~391 млн. евро) плюс допълнителни 35,6 млрд. форинта (~98 млн. евро), за да се откаже хазната от плащания на данъци и осигуровки от избрани бизнеси за периода март–юни 2020 г. Друга от мерките е отмяна на плащането на таксата за развитие на туризма за март–юни 2020 г. Отпадат и данъците за някои малки предприемачи – мярка, която е изчислена на общо 18,4 млрд. форинта (~50,5 млн. евро). Анулират се лихви и такси за някои неплатени данъци в размер на 0,1 млрд. форинта (~275 000 евро).

До 31 декември се въвежда мораториум върху плащанията на корпоративните кредити и заемите на домакинствата. По прогнози на Унгарската банкова асоциация само лихвите по тях са в размер на около 450 млрд. форинта (~1,236 млрд. евро).

Най-богатата държава в ЕС – Германия, осигурява и най-големия пакет – от 750 млрд. евро, за да намали удара върху икономиката си от кризата. Икономическият съвет към правителството прогнозира спад на БВП с 2,8% тази година, но само ако локдаунът приключи скоро, което означава икономическата ситуация да се нормализира около лятото. Със 100 млрд. от този пакет ще бъдат рекапитализирани или изкупени дялове на компании, засегнати от кризата с коронавируса – и това ще се осъществи чрез Икономическия стабилизационен фонд. С 400 млрд. евро от същия фонд ще се помага за разрешаване на ликвидни проблеми и издаване на гаранции.

Близо 11 млрд. евро ще струва разширената схема за обезщетения за намалено работно време, а 3,5 млрд. евро – за спешни мерки, като осигуряване на защитни костюми и маски, за търсене на ваксина срещу коронавируса и репатриране на германски туристи от чужбина. Германската държава е заделила и 50 млрд. евро за мостови кредити към малкия бизнес и самостоятелно заети лица. Това са само част от мерките на Берлин, но федералните правителства имат и свои програми, като най-голяма е тази на Бавария за 20 млрд. евро.

Незабавните мерки, които Испания взе, са за 8,8 млрд. евро. В тази сума са включени 3,8 млрд. евро за медицински разходи (от тях 2,8 млрд. евро се прехвърлят на регионалните правителства, останалите 1 млрд. евро отиват във фонд за извънредни ситуации, ръководен от Министерството на здравеопазването); 25 млн. евро са предназначени за осигуряване на храна за уязвимите деца; 5 млрд. евро допълнителни публични разходи за запазване на работни места, подпомагане на работници, фирми, семейства и уязвими групи и финансиране на изследвания на COVID-19.

Други мерки включват още: 110 млн. евро финансиране на изследвания за ваксина и друго лечение; трансфери за 300 млн. евро към регионалните власти за борба със социалното въздействие на COVID-19 и допълнителни разходи – при използването на схеми за временна заетост (ERTE), които са опростени и условията за достъп до тях – разширени. Освен това работодателите ще се възползват от някои изключения за осигурителни вноски през периода на прилагане на схемата за временна корекция на заетостта.

Както и Унгария, Испания също налага мораториум върху банкови заеми и отсрочка на плащания на данъци за общо 24,4 млрд. евро. От тях 14 млрд. евро са отсрочените данъци за 6 месеца за МСП и самостоятелно заетите лица. Според приетия закон малките и средните фирми с годишни обороти до 6 млн. евро могат да отложат плащането на дължимите данъци, които не надвишават 30 000 евро, до 6 месеца, без наказателни лихви за първите 3 месеца.

На близо 10 млрд. евро се изчислява мораториумът за плащане на ипотечен заем за първо жилище за лица, идентифицирани като икономически уязвими и изправени пред извънредни трудности при обслужването на кредита заради пандемията.

Мадрид обяви и мерки за ликвидна подкрепа и гаранции за 112,4 млрд. евро – програми за кредитни гаранции от 100 млрд. евро за компании и самостоятелно заети лица, както за рефинансиране, така и за нов кредит; увеличение с 10 млрд. евро на нетния лимит за заем на ICO (испански еквивалент на Европейската инвестиционна банка) за увеличаване на съществуващите кредитни линии. 400 млн. евро са заделени за осигуряване на ликвидна подкрепа за фирми и самостоятелно заети работници в туристическия сектор, пряко засегнат от COVID-19. А за общо 2 млрд. евро са гаранциите от Испанската агенция за експортно застраховане.

Какво прави България

На фона на описаните по-горе мерки българският антикризисен пакет блести със скромността си. Не само защото България е най-бедната държава в общността, а поради предпазливостта и изчакването на управляващите.

Впрочем както премиерът Бойко Борисов уверяваше, че няма да се взема нов дълг, тази седмица Министерският съвет одобри промените в Закона за държавния бюджет, с които лимитът на дълга за 2020 г. се вдигна на 10 млрд. лв.

Както винаги, българският министър на финансите Владислав Горанов е оптимист, което не е оптимистично в условия, в които и най-големите са песимисти. Според Горанов правителството е разработило три сценария за бюджета за 2020 г., като залага на най-лошия от тях, за да осигури допълнителните финансови буфери. А този най-лош сценарий предвижда до 3% спад на растежа. През февруари Еврокомисията намали прогнозата си за икономиката на България под 3%, след като миналата есен очакваха да нарасне поне с толкова. Ако държавата се отърве със спад от 3%, ще е чудо – но финансовите министри на последните три правителства не са умели в прогнозирането и справянето с кризи.

Вицепремиерът Томислав Дончев си е избрал метафора за мерките, която повтаря в няколко интервюта през изминалата седмица: „Ако си тръгнал на десетдневен поход, не трябва да си изядеш храната на втория ден.“ Така обяснява защо „очакванията са по-големи от реалността“. В реалността държавата дава по 1500 лв. безлихвени кредити с гратисен период за връщане от 3 до 6 месеца на засегнати от кризата фирми и самостоятелно заети лица. Българската банка за развитие ще отпуска кредитни линии до 100 000 лв. за микропредприятия.

А държавата ще плаща 60% от заплатите във фирми, в които предприемачите искат да запазят заетостта, ако те поемат осигуровките и останалите 40%. За тази мярка са заделени 1 млрд. лв. (около 510 млн. евро) на първо време. За два дни заявления за тази помощ са подали 59 фирми. Според проучване на Българската стопанска камара едва 8% от фирмите са склонни да се възползват от тази мярка, а 52% не желаят, тъй като не са в състояние да платят останалите 40 на сто плюс осигуровките. Повечето ще съкратят персонала, ще комбинират платен и неплатен отпуск и намалено работно време.

Решението за разсрочване на плащания по кредити на физически лица пък е оставено в ръцете на банките, които ще имат „индивидуален подход“. За бързите кредити, по които лихвите са значителни, и дума не се отваря.

В обръщение към нацията в петък президентът Румен Радев отново настоя за някаква нормалност в ситуацията на криза – „възможно най-бързо, управляемо и безопасно връщане към относително нормален ритъм на живот, към производство, към свободно движение на хора и стоки“. Държавният глава призова за „постигане на оптимален баланс между ограничения и социално-икономическа активност“, защото в противен случай се отключва безпрецедентна икономическа криза.

В действителност икономиката е оставена в режим „свободно падане“. Който си разбие главата – лека му пръст. Който оцелее в края на… „похода“, може и да получи от „припасите“. За малко повече от две седмици – от 13 март до 1 април, новорегистрираните безработни са над 31 000, с 10 000 повече от същия период на миналата година. За февруари общият им брой е 202 500, но с тези темпове ще стигнат бързо четвърт милион и ще растат, ако няма и сериозна заетост през летния сезон, както се очертава. В САЩ вече се питат дали директните помощи от 600 долара на седмица за останалите без работа заради COVID-19 са ефективна мярка, предвид усилията на Европа да задържи хората по работните им места, за да не се стига до масова безработица.

В държавите по света мозъчни тръстове и икономически екипи правят прогнози за очакваната безработица по отрасли, за потреблението – в България такива липсват. Чуват се само ръкоплясканията за ограничителните мерки на управляващите и ехото от брифингите на Националния оперативен щаб. Наред с насаждания страх, че „не знаем облика на това, срещу което се борим“, и че ситуацията е безпрецедентна.

Едно е сигурно: в края на „похода“ ще бъде поискана сметка от тия, дето държат припасите.

Заглавна снимка: Ehud Neuhaus

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Коронавирусът добре, но кой ще излекува икономиката?

Post Syndicated from VassilKendov original http://kendov.com/who_will_cure_the_ecomomy/

Stock exchange market is falling. Red arrow graph is showing a fall on a black trading board. Selective focus. Horizontal composition with copy space.

Коронавирусът добре, но кой ще излекува икономиката?

– Има ли нужда бизнесът от подпомагане и какво е планирало правителството?
– Какво да правим с кредитите си?
– Ще има ли рецесия или мерките на правителството ще спасят бизнеса?

Това са все актуални въпроси, които остават в страни от телевизионните дебати. Техния отговор се крие в цифрите и няколко основни новини, които минават между другото без да бъдат „навързани” в цялостна картина или да бъдат търсени връзките между тях.

Да започнем от помощта на държавата за бизнеса

С новия закон за извънредното положение не се предвиждат конкретни мерки за помощ на бизнеса. Имаше много коментари за мораториум върху плащанията по банкови кредити, но в новия закон се предвижда единствено спиране на някои действия на ЧСИ, които ще бъдат подновени веднага след отмяната на извънредното положение.

Напотив, бизнесът се натоварва с 50% от заплатата на неработещия поради карантина служител.
Тук всяка фирма трябва да се замисли какви резерви има и колко време може да издържи. Засега е един месец, но да видим какви други фиксирани разходи има един бизнес, които трябва да бъдат покрити при неработещо предприятие и свито потребление.

– Наеми
– Вноски по банкови кредити
– Лизинги на МПС
– Заплати и осигуровки
– Наближава срока за плащане на данъци
– Разходи за обезпаразитяване
– Административни разходи – счетоводство и ТРЗ, разходи за компютърна поддръжка, адвокатски абонаменти…

В новия закон не се предвиждат конкретни мерки в обекчаване на бизнеса по отношение на някое от тези пера.
Декларира се от правителството и по специално от мин. Горанов, че ще се отпуснат на Банката за развитие 500млн. лева за подпомагане на малкия и среден бизнес, но точно тази банка никога не е подпомагала този сегмент. Напротив. Около нея винаги е имало скандали за неправомерни помощи на корпоративни структури. Тази банка няма нито капацитета, нито клоновата мрежа да обслужи нуждаещи се малки предприятия.
Моят извод е, че нито лев от тези 500млн няма а достигне до малките и средни предприятия (МСП).

Кредитите по време на извънредно положение

Още по време на кризата от 2008 година се оказа, че фирмите с кредити пострадаха най-сериозно. По мое мнение това не беше заради някакви конкретни действия на самия бизнес, а поради законодателството, което позволяваше на банките едностранно да вдигат лихвите. И те го направиха масово.
Тогава както и сега нямахме финансов омбудсман, който да реши този проблем за месец, а водихме дела по 2-3 години. Трябва да призная, че това натоварваше финансово фирмите и някои от тях не издържаха. През това време банките бяха блокирали сметките им (имат това право по закон), а 2-3 години е трудно да издържиш с блокирани сметки при повишени разходи.
Проблемът идва от банковото законодателство. Излишно е да казваме, че то е изцяло в полза на банките и кредитните институции. Виждате как се нароиха фирми за бързи кредити. Това не е случайно. Законодателната почва за този вид дейност е подходяща.

По отношение на работата с банките нещата се повтарят. Няма предвидени мерки за облекчаване на бизнеса в изплщането на кредитите. Напротив – освен тях трябва да се плаща 50% от възнаграждението на неработещите служители.

В тази връзка съветвам управителите на МСП още сега да помислят за предоговаряне на кредитните си експозиции.
Ако желаете ще го направим заедно, но трябва да е скоро. Не чакайте последния момент. Тези неща се случват бавно.

[contact-form-7]

Да се готвим ли за рецесия

Категорично ДА!

Няма измъкване от рецесията. Не само моите прогнози, но всички анализи които съм чел са категорични относно настъпването на рецесия. Спори се единствено колко дълбока и продължителна ще е тя.
Моето мнение е, че ще е сериозна. Миналата киза беше преодоляна с механизми на централните банки. Разбирайте печатане на пари и сваляне на лихвите. Лихвите вече са отрицателни или близки до нулата, остава единствено печатането на пари. Мисля, че няма смисъл да обяснявам как ще приключи това. Не се подлъгвайте по първоначалната дефлация. Може и такъв момент да има за кратко, поради свиването на потреблението.

ЕЦБ заяви, че ще отпусне 37 млрд ЕВРО за борба с коронавируса. Към 11.03.2020 бяха оповестили за едва 25 млрд., но забеляваме, че постоянно растат. На България по различни механизми се полагат между 812 млн и 1,35 млрд EURO. Моето мнение е, че това е една от основните причини България да обяви извънредно положение. Какви пари бихме получили без да сме в извънредно положение?

Последиците от това извънредно положение обаче ще са катастрофални за нас. За разлика от предходната криза 2008г., сега икономиката ни е на 100% зависима от Западна Европа. За Руския пазар имаме ограничения да изнасяме, арабские пазар също е затворен за нас. Какво очакваме тогава да се случи, ако самата Западна Европа обявява, че влиза в рецесия? Прдполагам сте чули за изказването на Меркел, че ще наравят всичко възможно да не се допусне безработица. Дори заделят фондове за това.


Но как стои въпросът с резервите на България?

Не е ясно! В последния ден на Февруари, Мин. Горанов заяви, че събраните в повече пари в бюджета са 1.495 млрд. лева. Вчера 18.Март.2020 Бойко Борисов заяви, че в следствие на извънредното положение и борбата с коронавируса, бюджетът вече е на дефицит с 3.5 млрд. лева. Говорим за 18 дни и едва около 90 заразени.
Единственият проследим разход е 500-те млн. обещани за Банката за развитие, която се предполага, че ще помага на закъсали МСП. Намерение което е с доста спорно изпълнение.

С две думи целеви резерви и политика за подпомагане на малкия бизнес в България няма.

Съветвам собствениците на бизнес добре да помислят върху отражението на няколко натрупващи се фактора – рецесия в Западна Европа, неработещи предприятия у нас поне един месец, фалити в хотелиерски, ресторантьорски и туристически браншове, намалено потребление, липса на адекватна политика за подпомагане на МСП, законодателство в полза на банките.

Преструктурирането на предприятията изисква време, а то става все по-малко.
Трябва да изберете как да се подготвите за рецесия. Какъв вид презапасяване да направите – с информация или с тоалетна хартия.

Васил Кендов – на страната на бизнеса и кредитоискателя

Финансовият блог Kendov.com не е комерсиален. За да остане такъв и ако материалът Ви е харесал, моля споделете го във ФБ за да стигне до повече хора

[contact-form-7]

The post Коронавирусът добре, но кой ще излекува икономиката? appeared first on Kendov.com.

Коронавирусът и икономиката. Разговор с Евгений Кънев

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/evgeni-kanev-interview-coronavirus/

Венелина Попова разговаря с доктора по икономика Евгений Кънев за негативните влияния, които пандемията от коронавирус ще окаже върху икономиките на страните в Европейския съюз и върху еврото.


Световната здравна организация вече обяви пандемия, предизвикана от коронавируса. Каква е вашата краткосрочна прогноза за случващото се? 

Моята прогноза, за съжаление, не е добра. Очаква ни продължение на пандемията, защото имаме изключително заразен вирус с много дълъг инкубационен период, който затруднява неговото ранно откриване. А това подготвя почвата за експлозия, както се случи в Китай, Иран, Италия. Затова само страните, които успеят да приемат по-рано адекватни мерки, най-вече по посока на ограничаване на пътуванията и на социалните контакти, ще имат най-добрите възможности да пресекат пандемията в ранната ѝ фаза.

Бихте ли градирали заплахите за икономиката от разпространението на заразата? 

От една страна, вече имаше причини за световна икономическа рецесия, тъй като все още се намираме в най-дългия някога икономически цикъл на възход, който през юли миналата година подобри рекорда от времето на Бил Клинтън. Имаше много анализи и прогнози, че тази година светът най-вероятно постепенно ще навлезе в рецесия предвид както дължината на цикъла, така и заради търговската война между САЩ и Китай, напрежението в Близкия изток, Брекзит и т.н. От друга страна, се намери и повод – коронавирусът, който ускори процеса на рецесия. Затова според мен световната икономика няма скоро да се върне към растеж просто защото в момента всички са поставени под огромно напрежение – и не само икономическите, но и политическите системи, доколкото всички те трябва да отговорят на потребностите на хората.

Реално погледнато, в очакване на самото заболяване има паника и парализа в икономическия живот. Това ще доведе до рецесията, която – поне статистически – още не е факт. Но аз очаквам данните, които ще излязат за първото тримесечие – ако не в цял свят, то поне в най-развитите икономически страни, особено в Италия, да отчетат силно негативни резултати. Оттук нататък не може да се гадае как ще протекат процесите, зависи колко дълго ще продължи пандемията и дали ще се ограничи нейното разпространение, или тя ще обхване целия свят. Ако тя продължи и през лятото, както твърдят експерти, това ще доведе до много тежка икономическа и политическа ситуация навсякъде.

2020 година от гледна точка на неограничените технологически възможности за информационен обмен не е нито 1969-та, когато пандемията от хонконгския грип причини смъртта на 1 млн. души по света, още по-малко 1918–1920 г., когато от т.нар. испански грип загиват около 40 млн. души. Мислите ли, че е възможно да се прикриват истинските размери и човешките жертви от разпространението на епидемията с цел да не се предизвиква паника на пазарите? Допускате ли и обратната хипотеза – да се преувеличава опасността, за да се преразпределят пазари?

Не вярвам в конспиративни теории и според мен разговорът не може да бъде експертен при тези допускания. Факт е, че положението в няколко страни е изключително тежко, факт е и че пандемията ще продължи да се разпространява, защото почти навсякъде са се забавили мерките за превенция. Прави впечатление, че нито един от заразените в България не е бил в чужбина. Така че според мен по-скоро се подценяват реалните размери на проблема.

Искам да обърна внимание защо е глобално въздействието на този вирус. Аз съм сигурен, че коронавирусът не е толкова смъртоносен, но той не може да се съпоставя на базата на жертвите, които са вземали други видове грип в миналото, защото тогава сме имали съвършено различен тип икономика. Тя е била в рамките на нациите и когато е имало епидемия в една държава, край нея са били засегнати най-много още пет-шест други страни. Сега заради глобализацията целият свят е ефективно заразен и дори това да не води до милиони жертви, самата парализа, която причинява опасността от пандемията, ще доведе най-вероятно до огромни загуби. И със сигурност – до рецесия.

Във Facebook пишете, че една от първите мерки на правителството на Италия бе да спре временно плащанията на бизнеса и гражданите по техните дългове към банките. И припомняте, че след подобен призив на Климент Вучев, министър от кабинета на Жан Виденов през 1996 г., в България последва срив на банковата система, фалит на 16 банки и хиперинфлация. При положение че Италия няма собствена валута и – за разлика от САЩ и Япония – не може да обезценява дълга си чрез печатницата на централната банка, какви последици може да има това върху еврото? 

Загуба на доверие. И тъй като Италия е в еврозоната, подготвяните в момента мораториуми ще окажат тежко въздействие не само върху банките, но и върху компаниите, които реално предоставят стоки и услуги. Пакетът от мерки включва мораториум и върху плащанията за ток, вода и различни режийни разходи, което ще доведе до усложняване на положението на тези доставчици, защото те от своя страна няма да могат да изплащат задълженията си.

Дори да има съответно ограничени гаранции, които да им позволят да вземат заеми от банките, въпросните банки веднъж трябва да предоставят кредити на всички тези бизнеси, а от друга страна – да не си получат плащанията по съответните лихви и главници по заеми, които им дължат всички тези дребни бизнеси и физически лица. Тоест италианските банки, които и без това са в най-лошо положение в еврозоната и имат проблемна капиталова адекватност, ще влошат още повече положението си. И дори да получат помощ от Европейската централна банка, което най-вероятно ще стане, както и от структурните фондове на ЕС и на еврозоната, ситуацията няма да се подобри, защото самите банки ще бъдат в тежко финансово състояние спрямо капитала, който имат в момента.

Дори и ЕС да застане зад Италия, е трудно да се предвиди как ще се развият събитията. Защото, освен всичко останало, и самата Италия има да плаща около 100 млрд. евро годишно публичен дълг и тези пари трябва да се изкарат отнякъде. В началото те ще бъдат заеми, защото в условия на рецесия брутният вътрешен продукт пада, а постъпленията в бюджета намаляват или спират. Това води до бюджетен дефицит, а той се пълни със заеми. Така те ще продължат да растат и не е изключено тези 100 милиарда да нараснат до много по-голяма сума за обслужване. Ако в един момент дългът спре да бъде обслужван, може да се стигне до ситуация, подобна на гръцката.

Макар да не очаквам такъв сценарий в близко бъдеще, всичко зависи от това колко ще продължи пандемията. Ако е два месеца, има шанс нещата да се удържат, но ако този период продължи повече от три-четири месеца, не мога да предвидя как ще се реши казусът, освен със свръхзадлъжнялост и мораториум върху плащанията.

Може ли очакваната рецесия да доведе до рязък спад на стандарта на живот в богатите страни и до нови социални сътресения? 

Ще има големи брожения в страни като Италия, защото при тези огромни задължения няма как да се поддържа сегашният стандарт на живот. В един момент, за да изплува икономиката и да има растеж с такива темпове, че държавата да може да изплаща дълговете си, съм убеден, че ще трябва да се посегне на спестяванията, заплатите и пенсиите, както стана в Гърция. А помните, че там дори на референдум отхвърлиха помощта на ЕС и мерките, които кредиторите бяха предложили като програма. Но въпреки всичко тя трябваше да бъде изпълнена, защото друг начин икономиката да изплува просто няма. Ако Италия реши да напусне еврозоната, каквито съвети се чуват, една огромна част от заема на държавата трябва да се изплати веднага, тоест реално пак трябва да се мине в режим на оцеляване на нацията. Дори да се изплаща само главницата, която годишно е сигурно от порядъка на стотици милиарди, тези пари все трябва да дойдат отнякъде.

Проблемът е, че това, което ще се случи в Италия, няма как да не повлече много други икономики. Защото – като начало – доверието в еврозоната и в еврото ще падне много ниско, ще последва и обезценяване на общата европейска валута спрямо други основни валути, ако еврото изобщо оцелее… Защото има вариант, при който богатите държави на север могат да решат да напуснат еврозоната, за да не допуснат пренасяне на „заразата“ и при тях. При този изключително лош сценарий може да се стигне и до разпускане на еврозоната, но аз го намирам за краен и възможен само при много големи катаклизми. За мен по-скоро Италия ще бъде като воденичен камък на цялата еврозона, което ще удари инвестициите и доверието в еврото и ще доведе до относително обедняване на европейците спрямо американците и швейцарците, което, от своя страна, ще се отрази и на търговските баланси между тези страни.

Като прибавим и последиците от новата бежанска вълна, сценарият става още по-черен.

Проблемите са кошмарно големи и затова трябва всички да се обединим. Без солидарност политическите и социалните последици от тази криза ще бъдат много тежки.

Данните на НСИ за вноса и платежния баланс на страната за 2019 г. и за растежа на БВП предизвикаха скандал в парламента, който стигна и до Евростат. Какъв ще е неговият ефект върху България и как преценявате този скандал в контекста на лошите Ви икономически прогнози? 

Реално ефектът е имиджов, което натежава допълнително върху и без това силно разклатеното доверие в страната ни доколко достоверна е информацията, която предоставят официалните ни власти. Защото няма как да има грешка от 3 млрд. лева. Но дори и без пандемията от коронавируса доверието в страната ни е изключително ниско. Реално и за правосъдната система, и за Шенген, и за еврозоната се борим за едно и също нещо – за доверие. Но ако грешката е вярна и растежът ни е 1, а не 3%, както твърдят управляващите, сега той ще бъде ударен допълнително с намаляването на икономическата активност. И бездруго нивото на инвестиции в държавата е изключително ниско и разчитаме основно на износа на стоки и услуги, който крепи икономиката.

Германия, която има проблем с притеснения износ към Китай, е ударена лошо, а тя е наш основен търговски партньор, Италия – също, така че ние няма как да задържим нивото на износа. Това най-вероятно ще доведе до съкращаване на работници, което важи не само за износа, но и за вътрешния пазар, тъй като парализата, която обхваща София и страната, води до намаляване на оборотите и аз очаквам съкращения още през април. Зависи докога бизнесът ще може да издържи да плаща заплати на хора, които не са пълноценно заети.

Има ли България експертен и управленски ресурс да се справи с кризата? Или една пандемия може да направи това, което опозицията не успя десет години? 

Със сигурност потенциалът е изключително нисък: вижда се как тичаме след събитията и през последните десет години винаги е било така. Аз се надявам да имаме късмет и коронавирусът да не удари толкова тежко икономиката ни. От това зависи каква ще бъде социалната и политическа реакция на българите, както и ще настъпят ли – и какви по-точно – промени в управлението на държавата.

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю с Евгений Кънев в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Интелектуални инфлуенсъри

Post Syndicated from Огнян Касабов original https://toest.bg/intellectual-influencers/

Единбург – северната Атина. Шотландската столица си избира този бранд след небивалия разцвет на науките, познат ни като Шотландското просвещение от XVIII век. Най-натрапващата се прилика между двата града днес е, че са заплашени да паднат жертви на съвременния overtourism. Ρожба на евтините полети и Airbnb, прекомерният туризъм е само едно от пъстрите проявления на т.нар. gig economy, най-новата форма на капитализма, на свой ред родил се на гордия Албион през същия този XVIII век.

Тази година Шотландската национална библиотека организира чудесна изложба, ознаменуваща 300 години от онази славна епоха. Влизаш и веднага се озадачаваш: над познавателната карта на сложните интелектуални връзки между различните просвещенци те посреща недвусмисленият надпис „Интелектуални инфлуенсъри“.

Интелектуални инфлуенсъри

Иронията е очевидна. Ситуацията нагледно демонстрира доколко се е променила реалността около онова, което именно от Просвещението насам наричаме „публична сфера“. Тогава учените мъже (да, почти само мъже) са се обръщали към свободната преценка на четящата публика или дори на човечеството – един акт, поне като идея стремящ се да бъде максимално отворен и включващ. Съвременният инфлуенсър, напротив, таргетира добре преценени групи потребители с послания, целящи да продадат продукт или да моделират нагласи.

За да си послужим с друго стереотипизиращо клише: шотландците са прочути с чувството си за хумор. То не беше подминало кураторите на изложбата. Така например избраният том от първото издание на прочутата „История на Англия“ от философа Дейвид Хюм беше разгърнат тъкмо на епизода с екзекуцията на Чарлз I. Намигване към консерватизма на ужасения от това деяние Хюм или към сегашната политическа ситуация на Острова?

Умните изложби не излагат артефакти или портрети – те оживяват предметите, идеите и хората от отминали времена. Със сигурност жив е приятелят на добрия Хюм, най-известният днес представител на Шотландското просвещение – Адам Смит. Първият теоретик на капитализма, основоположникът на съвременната икономическа наука. Уви, подобен живот е твърде често някак призрачен. Великите умове могат да станат бледи сенки на себе си в ръцете на идните поколения, които понякога свеждат мислите им до няколко клиширани идеологеми. Нещо повече,

насочвани от невидима ръка да съдействат за една цел, която съвсем не е влизала в техните намерения, значимите учени създават съдържание за интелектуалните упражнения на бъдещите инфлуенсъри.

Съдбата на стария Смит е въплъщение на тази донейде меланхолична истина. Сред онези, които промотират любимите си идейни продукти, призовавайки неговия дух, ще срещнем два типа. Първият е твърде интелектуално несъстоятелен, за да му отделяме много време и място, но все пак няма как да не го споменем. Това са либертарианците.

Човек трябва или изобщо да не е чел „Богатството на народите“, капиталния труд на Смит, или да е изключително недобросъвестен, за да твърди, че според шотландеца пазарът може да се саморегулира, а още по-малко – че може да даде основата на пълноценен обществен модел. Смит наистина е против държавното управление на икономиката, но съвсем ясно подчертава, че оставен сам на себе си, пазарът има тенденцията да образува олигополи, да декласира и маргинализира големи групи от хора и да създава куп други несправедливости. Затова според него добрата работа на капиталистическата икономика зависи от умната държавна регулация.

На пазара на идеите обаче излиза и втори тип интелектуални инфлуенсъри: този на моралистичните либерали. Те четат не само „Богатството на народите“, но и основополагащата за социалнополитическата мисъл на шотландеца „Теория на нравствените чувства“. Съответно

те знаят, че за Смит в основата на човешката мотивация стоят емпатията и чувството за достойнство – и затова припомнят, че отговорното капиталистическо общество не бива да ги неглижира.

Подобен текст публикува неотдавна Даниел Смилов в „Дойче Веле“. В него той ни подканя да размислим как ли би коментирал Смит съвременна Източна Европа 30 години след началото на Прехода. Той предполага, че за философа икономист обезпокоително би било сравнително печалното състояние на онова, което можем да наречем с малко старомодния, но значим израз „гражданска добродетел“ или „обществен морал“.

На изток вече изградихме институциите на либералната демокрация и на пазара, но така и не успяваме да ги оживим със съдържание, идващо от едно будно демократично съзнание, и с политическо действие, което да не бъде само пропазарано, а и в достатъчна степен солидарно. Защо това е така, се пита Смилов.

Наследството на Шотландското просвещение действително може да ни помогне да отговорим на подобен въпрос. Защото една от характерните черти на това интелектуално движение е как осмисля морала и политическия живот във взаимовръзката им с икономиката и социалните разслоения.

Последното е от ключово значение. Ако бяхме чели Смит по-внимателно, както призовава Даниел, нямаше да си позволяваме да твърдим, че нашите общества са „по-богати и успешни от когато и да било в историята си“. Щяхме да знаем, че богатството и успехът не са абсолютни стойности, а функции на разделенията и неравенствата както вътре в обществото, така и между близките една на друга страни. А от възприятията за тези неравенства идват и чувствата за (не)справедливостта в даденото общество и за съпринадлежността с него. Да чуем самия Смит:

Няма съмнение, че не може да процъфтява и да бъде щастливо едно общество, далеч по-голямата част от членовете на което са бедни и нещастни. Освен това справедливостта изисква онези, които хранят, обличат и осигуряват жилища за целия народ, да получават такъв дял от продукта на собствения си труд, че сами да бъдат сносно нахранени, облечени и осигурени с жилище.

Този пасаж използвахме с Ваня Григорова и Ивайло Атанасов като мото на доклада ни за последствията от 10 години плосък данък в България. Ето, някои от институциите ни също не са по „западен“ модел: структурата на данъчната ни система прилича по нещо на тази в Русия, по друго – на тази в Туркменистан. И това, разбира се, не е заради някаква „ориенталщина“, а заради десетилетия радикално пропазарна пропаганда.

Резултатът от тази и други политики: държавата в ЕС с най-високи нива на подоходни, образователни и културни неравенства и разбира се – с най-голям процент бедни. Богатството на народите твърде често не е богатство за народа и България е чудесна демонстрация за това. Когато образованието постоянно бива „оптимизирано“ и „приспособявано към потребностите на бизнеса“ (както диктуват въпросните пропазарни възгледи), се създават предпоставките именно за продължаващото декласиране и лишаване от умения на хората от по-ниските социални слоеве – процеси, така силно критикувани от Смит. За достъпа до здравни грижи не е нужно да добавяме.

В тази ситуация да се хвърля някакъв морален укор върху обществения дух и съпричастност е най-меко казано неподобаващо. Както отбелязва другият голям Адам на Шотландското просвещение – историкът и протосоциолог Адам Фъргюсън, установяването на икономическата рационалност като централен принцип в обществото може лесно да доведе едновременно до затъпяването на огромното мнозинство и разглезването на един отбран елит.

Процесите в днешния капитализъм правят този елит все по-тесен. Този процес няма нищо общо с някакви предполагаеми източноевропейски пороци в обществения морал.

Просто в някои страни от нашия регион дерегулацията достигна впечатляващи размери, които Западът се налага вече да догонва. Но и там лидерите на новата икономика, стремяща се да колонизира общество и държава, са точно обратното на образци за солидарност. Всички знаем за потресаващите условия на труд не само сред обикновените складови работници, а и сред белите якички в Amazon.

Някои от думите на Смит наистина може да звучат пророчески за постсоциалистическите общества. Но това е до голяма степен така и защото те са писани в епохата на „дивия“ капитализъм, неограничен от бариерите на социалната политика – подобен на който виждаме да се възражда днес. Да не забравяме: шотландските просвещенци, подобно на нас, са съвременници на един голям преход. Тогавашна Шотландия се преобразява от „традиционно“ в пазарно общество, с всички съпътстващи сътресения.

Това е времето на травматичните разчиствания в планините на шотландския Север, но и в останалата част на страната. След като земята се превръща в инструмент за печалба, огромни маси хора са принудени да се струпат в индустриализиращите се градове, други емигрират отвъд океана, трети просто измират. Разбира се, през това време апологетите на извършващото се тръбят как британското общество е по-богато и по-успешно от когато и да било в историята си. И да укоряват простолюдието за разпуснатите му нрави. Но общественото разслоение преминава в противопоставяне и не след дълго, през XIX век, ще се превърне в противоборство.

Прочутият „Опит върху историята на гражданското общество“ на Фъргюсън заключава с разсъждение за тиранията, потискаща политическото и икономическото въздигане на голямото множество и водеща до социална дезинтеграция. Това може да бъде доминацията на самозабравилата се държавна власт, както и не по-малкият деспотизъм на икономическите сили. Добре знаем как между тях е съвсем възможна и симбиоза: олигархията. Нека спрем да се самозалъгваме, че тя е само източен патент.

Но с обществената развала, пише Фъргюсън, идва и разомагьосването: рухването на легитимността на дотогавашните властови структури.

Хората в завладяната държава осъзнават, че няма какво да губят, освен живота си, и излизат на открит бунт.

Това все по-често се наблюдава по цял свят – от „жълтите жилетки“ във все по-антисоциалната Франция, през размириците в неолибералното Чили, до възраждането на синдикалното движение в Съединените щати.

През това време интелектуалните инфлуенсъри продължават да маркетират вълшебната сила на свободната икономика и да уверяват своите последователи, че всичко е в общи линии готино, особено пък ако можехме чудодейно да добием малко по-висок обществен дух. Те надали си дават сметка, че в определен аспект са прави: по-силният обществен дух наистина означава повече солидарност, но това ще доведе не до друго, а до събарянето на сегашната система.

Заглавна снимка: Първото издание на „Богатството на народите“ от Адам Смит © Огнян Касабов

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Проблемите за износителите няма да свършат с 2019 година

Post Syndicated from Явор Алексиев original https://toest.bg/problemite-na-iznositelit%D0%B5/

Увеличаващата се несигурност в световната търговия и забавянето на европейската икономика вече оказват ясен ефект и върху българските износители. През първото полугодие на 2019 г. износът ни към Германия спадна (спрямо същия период на предходната година) за първи път от 2014-та насам. В същото време митническото противопоставяне между САЩ и Китай продължава да спъва икономическата активност в редица отрасли, което води до намаляване на поръчките от важни за българския бизнес контрагенти в чужбина.

Голяма част от тези неблагоприятни тенденции започнаха още през 2018 г., а скорошното публикуване на окончателните данни за външната търговия от Националния статистически институт (НСИ) дава добър повод за някои равносметки. През 2018 г. българският износ отчете спад от 0,8% за първи път от глобалната икономическа криза насам, като основният двигател беше спадът при износа на стоки (търговията с услуги продължи да нараства с умерен темп). Същевременно по-високото вътрешно търсене поради доброто състояние на пазара на труда и покачващите се доходи даде нов тласък на вноса, който в реално изражение достигна 3,7% увеличение.

Някои от причините за динамиката на износа през 2018 г. са тривиални или свързани с развития, които са отвъд контрола на българските износители. Например: според Министерство на финансите (МФ) през 2017 г. страната ни е изнесла към Русия значително количество неизползвано оборудване за енергиен проект (най-вероятно тръби, предназначени за „Южен поток“). Съответно данните за 2018 г. показват значителен спад на износа на материали от чугун и стомана, тъй като се сравняват с период, чиито условия няма как да се повторят.

Друг пример, който МФ дава, е износът на минерални продукти и в частност – нефтопродуктите. Сред причините за спад на износа на този тип стоки са планови, но забавящи производството ремонти на съществуващи мощности, както и случващото се на важния за страната ни турски пазар. Освен общия ефект от обезценяването на турската лира, което прави българските горива относително скъпи за турския пазар, безспорен фактор е завършването на рафинерията Socar Turkey Aegean Refinery (STAR). От нея се очаква да повиши производствения капацитет на нефтопродукти в страната с една трета, което означава, че износът ни на този тип продукти към Турция тепърва ще намалява.

При разглеждане на данните на НСИ за основните търговски партньори на страната ни през последните години (периода 2012–2018 г.), правят впечатление няколко неща:

  • Близо 90% от общото увеличение на българския износ в този период се дължи на повишен износ към държавите от Европейския съюз. Относителният дял на търговията ни с останалите страни членки се повишава от 58,9% на 67,3%.
  • Цели 14,6% от българския износ през 2018 г. са насочени към Германия при 10,2% през 2012 г. Предвид повишаващото се значение на немския пазар за някои от най-перспективните сектори на преработващата промишленост у нас, забавянето на немската икономика (и особено сривът в промишленото производство) идва в много неподходящ за страната ни момент.
  • Износът ни към Руската федерация се срива с 27,7% (от 1,1 млрд. лв. през 2012 г. до 796 млн. лв. през 2018 г.), което я измества от 8-мо на 16-то място по значимост сред външните ни пазари. Търговският ни дефицит с Русия продължава да се влошава година след година, достигайки 5,3 млрд. лв. – нива, последно виждани през 2015 г. В периода 2012–2014 г. обаче този дефицит е бил близо 10 млрд. лв. Междувременно износът ни за САЩ надхвърля 1 млрд. лв.
  • Единствената държава, към която износът ни намалява по-бързо от този към Русия, е Португалия, където спадът е 45,7%. Страната обаче не е сред основните ни търговски партньори. Намаление се наблюдава още в износа към Украйна (23,1%), Канада (25,1%), Израел и Корея.
  • Статистиката продължава с трепет да очаква материализирането на неизбежния ужас – канадски ГМО-та да залеят родния пазар. На този етап търговското ни салдо с Канада остава положително, като износът ни за тази държава се удвоява в периода 2014–2018 г. до 155 млн. лв., въпреки че остава с 25% по-нисък от 2012 г. Вносът през 2018 г. възлиза на 128,1 млн. лв. и остава непроменен спрямо 2017 г.

Като цяло перспективата пред българските износители не изглежда особено обнадеждаваща. Когато на мода в международната търговия дойдат оградите вместо пътеките, малките отворени икономики като българската са сред най-силно застрашените.

Тук зависимостта ни от европейските пазари е нож с две остриета. От една страна, промяна в условията на търговия с основните ни партньори няма да има (с изключение на Великобритания), но от друга, позицията на ЕС в международните вериги на добавена стойност предполага, че Съюзът ще бъде силно негативно повлиян от спъването на световната търговия. Забавянето на европейските икономики ще има ефект върху българския износ, за голяма част от който ще е трудно да се преориентира в сегашната търговска ситуация. Допълнително всякакви опити за „затваряне“ на забавящи растежа си европейски икономики, дори под формата на кампании, тип „изберете родното“, крият заплахи за българските производители.

Въпрос на време е някой да надигне вой с призив за освобождаване на „необятния руски пазар“ от веригите на търговските санкции. Данните и на НСИ, и на работодателските асоциации обаче подсказват, че Русия отдавна е бита карта в сферата на международната търговия, поне що се отнася до родните износители.

Страната ни не разполага и с кой знае какви инструменти да се противопостави на подобен глобален процес. Разбира се, всякакви стъпки за подобряване на конкурентоспособността на българската икономика са добре дошли и може би дори закъснели. Растежът в Централна и Източна Европа най-вероятно ще остане умерено добър поне през следващите няколко тримесечия, което все пак дава шанс на правителства в добра фискална позиция (като българското) да проведат някои отдавна отлагани реформи в очакване на евентуална рецесия.

Новите червени трудови книжки не се броят.

Заглавна снимка: chuttersnap

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Чума преди избори

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/chuma-predi-izbori/

Какво още трябва да ни се сполети на тази територия, за да разберем, че нямаме държава? Миналата година проплакаха стопани на овце и кози в Странджа, чиито животни бяха унищожени, без да е доказана по неоспорим начин чума по дребните преживни животни в региона. Тази година африканска чума по свинете заплашва да унищожи целия сектор в животновъдството. Миналото лято бяхме свидетели на срив в данните на Търговския регистър, това лято – в масива на НАП.

Разбира се, за всичко държавната администрация намира оправдания. Българската агенция за безопасност на храните обвини за разпространението на африканската чума по свинете стопаните с животни, отглеждани в задния двор; за пробива в системата на НАП Иван Гешев – зам.-главен прокурор и единствен засега претендент за поста на Сотир Цацаров, уличи българска фирма в кибертероризъм и повдигна обвинения на трима, а собственикът на фирмата бе обявен за издирване с европейска заповед за арест, макар той сам да обяви, че другата седмица се завръща в България и не се страхува да застане пред правосъдието. А като капак на всичко в четвъртък дойде и последната лоша новина за това, че ЕК отново е предявила иск срещу България пред Съда на ЕС във връзка с лошото качество на въздуха – и то пак заради безхаберието на държавната администрация.

Вместо да се оттегли в очакваната лятна ваканция, властта ще трябва да гаси пожарите, обхванали държавата. Най-страшният и най-труден за овладяване е този с африканската чума по свинете. Вицепремиерът Томислав Дончев, който оглавява и Централния епизоотичен съвет към Министерския съвет, беше категоричен в интервю за предаването „Още от деня“ по БНТ, че правителството ще се справи със ситуацията, въпреки че политиците в България „генерират недоверие към институциите“. И едва тогава, по думите му, щяло да стане ясно дали някой ще поеме отговорност с подаване на оставка.

Оставки, оставки, ама тя, банката за кадри на ГЕРБ, се опразни, щом премиерът назначи повторно за земеделски министър Десислава Танева. Тя пък предварително и публично свали от себе си цялата отговорност за разпространението на чумата по свинете в страната с коментар за недостатъчната превенция на болестта. Същото направи и вицепремиерът Дончев, който оневини държавната администрация, ерго – и себе си, за пламналата зараза и обвини стопаните на прасета от задните дворове. Но пропусна да каже най-важното –

какви мерки е предприела държавата за овладяване на болестта, регистрирана още през късното лято на 2018 г. във Варненското село Тутраканци.

По същото време в съседна Румъния вече имаше над 1000 огнища на африканска чума и бяха убити над 300 000 животни. И българските ветеринарни власти са знаели това, но очевидно не са предприели никакви мерки, или поне не ефикасни. Дончев не обели и дума защо държавата досега не е облекчила процедурата за регистрация на стопанства от типа „заден двор“, за да легализира отглеждането на животни по този начин. И да гарантира възмездяването им в ситуации като сегашната, в която властите гледат злощастно и се чудят какво да правят.

На опозицията ѝ е леко около врата и препоръчва чешкия опит за справяне с проблема: жандармерия, спецчасти, снайперисти, нощно наблюдение… Но едва ли щеше да го приложи, ако топката беше в нейното поле и трябваше да унищожава стопанства преди избори. Вицепремиерът Дончев проплака, че е необходимо съдействие и подкрепа на властите за овладяване на ситуацията. Но не чухме как самите те убеждават собствениците на нерегистрирани прасета, че трябва да бъдат убити, за да се спре пренасянето на заразата, за каквото настоя по БНР и еврокомисарят по безопасност на храните Витянис Андрюкайтис. Според него

властите трябва да влязат във всяка къща и да разяснят на хората мерките срещу болестта, иначе България е изправена пред огромната опасност да загуби цялото си свиневъдство.

Само че едва ли еврокомисарят знае, че българите не вярват на държавата си, още повече след като разбраха, че овцете и козите в Странджанско станаха курбан бадева. Пък и не е ясно кой ще ѝ съдейства да проведе тази кампания. Държавата не може да мобилизира дори ветеринарите на частна практика, след като често се държи с тях като мащеха и нерядко бави заплащането на имунизационно-профилактичната дейност, която те извършват. Няма как да се очаква активност и от кметовете на селата, които вече са на практика в предизборна кампания и със сигурност ще внимават къде и как стъпват.

Освен бездействието, коментар заслужават и действията на властта. Например със загробването на убитите свине. Качено във Facebook видео показва мястото, където са заровени евтаназираните животни в бургаското село Зидарово – на 200 метра от центъра му и в непосредствена близост до реката, чиито води се вливат в Черно море. А на метри от трупната яма се виждат захвърлени гащеризоните на обезпаразитявалите санитарната зона.

Ситуацията с болестта се проблематизира допълнително и от липсата на действащи екарисажи, които да унищожат останките от хилядите животни, заразени с вируса на африканска чума. Защото тяхното загробване, въпреки уверенията на властите, според експерти може да се превърне в екологична катастрофа при неспазване на всички процедурни норми. В четвъртък граждански протест спря евтаназията на 40 000 прасета в индустриална ферма в село Бръшлен, Русенско, защото санитарните власти не одобриха избраната зона за загробването им.

Очевидно, поне към днешна дата, правителството не може да овладее разпространението на заразата и нови огнища на болестта бяха регистрирани в Плевенска и във Великотърновска област – и на двете места вирусът е изолиран в малки стопанства с по около 30 животни.

Дали секторът у нас ще претърпи огромни сътресения и загуби, или ще бъде напълно разбит, днес никой не би се наел да прогнозира. Също и какви компенсации ще получат индустриалните ферми и регистрираните малки лични стопанства. Останалите собственици на животни, отглеждани в задния двор, ще пият по една студена вода. Или както правят вече мнозина от тях, ще напълнят буркани за зимата с месо от „преждевременни свински погребения“, както обичат да наричат коленето на прасета по Коледа у нас. А за хиляди животни, които ще бъдат умъртвени с газ (което според регламентите е хуманен начин), едва ли някой ще пророни сълза. Няма да има и мелодраматични телевизионни репортажи от страната, защото малкото прасе, уви, не предизвиква у населението същото умиление като едно козле или агне.

Ветеринарни лекари, които вече не желаят да излизат в публикации с имената си, коментираха пред „Тоест“, че

в момента сме свидетели на тотален разпад на държавността и на пълно чиновническо безхаберие и безсилие –

и по отношение на програмите за превенция на силно заразните болести, и по отношение на мерките за ограничаването и овладяването им. Те не са убедени, че ще бъдат покрити и всички щети на собствениците на малки стопанства. Не са чували властите да имат и стратегия за справянето с дивите прасета, които се явяват естествен резервоар за разпространение на вируса. Не е предприето дори най-елементарното – да забранят лова им. Не е ясно и доколко държавата се е доверила на експертността на български учени от областта на ветеринарната медицина за справянето с проблема; със сигурност за чумата по дребните преживни животни те не бяха потърсени – може би съвсем съзнателно, за да не разкрият огромната манипулация, на която беше подложено обществото ни и която стана причина за масовото убийство на овце и кози в Странджа.

Не съм сигурна, че обществото ни, състоящо се от предимно месоядни, е наясно с това как ще рефлектира епидемията върху бюджета на всяко семейство (извън кръга на вегетарианците), когато килограм свинско месо поскъпне двойно на пазара. Затова до края на лятото, когато повече от месото вървят узото, морските дарове и пресните салати, голяма част от българите няма да приемат проблема като драматичен, нито ще скочат да събарят правителството заради надвисналата над сектора катастрофа.

Юли ще завърши с конгреса на БСП на 27-ми на Бузлуджа, на който, както всяка година, социалистите ще поискат властта, но наесен вероятно пак ще им се изплъзне – един бог знае. Лятото се оказа щедро и за енергийни босове като Христо Ковачки и Ахмед Доган, които отново получиха лъвския пай от 52-та милиона лева на Електроенергийния системен оператор за поддържането на т.нар. студен резерв. А политическата суматоха около кампанията за местните избори през октомври може да измести фокуса от започналите граждански протести срещу кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор на републиката.

И като гледа човек какво се случва на тази територия, му идва или да си грабне куфара и да се измете оттук, или ако вече се е примирил със съдбата си, да седне и да си налее една. Обаче има и други решения, които водят към изпитания – лични и общностни. Въпрос на избор.

Заглавна снимка: Amber Kipp

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Стоп на по-високите местни данъци – идват избори

Post Syndicated from Явор Алексиев original https://toest.bg/stop-na-po-visokite-mestni-danutsi-idvat-izbori/

Наближаването на местните избори доведе до видимо затишие на данъчния фронт. През 2019 г. случаите на идентифицирани от Института за пазарна икономика увеличения на ключови местни данъци са едва 8, в сравнение с 41 през 2018 г. и над 60 през 2016 и 2017 г. Този феномен се видя ясно още при предходните местни избори през 2015 г., а повторението му през тази година само затвърди впечатлението за страха на местните власти от покачване на данъците в изборни години.

Въпреки многобройните увеличения в размера на ключови местни данъци, довели до ръст на годишните собствени приходи на общините с близо 400 млн. лв. през 2018 г. спрямо 2015 г., общинският дълг не само не намалява, но и нараства с около 200 млн. лв. в рамките на периода. В края на 2018 г. той вече възлиза на над 1,4 млрд. лв., което е с близо 200 млн. повече от края на 2015 г.

Основни промени в данъчната политика на местно ниво от последните избори насам:

  1. От началото на 2017 г. е дължим годишен патентен данък върху таксиметровия превоз на пътници, като на общините беше разрешено да определят размер между 300 и 1000 лв. По-голямата част от общините избраха минималната стойност, но някои от тях (тези, в които има повече таксита, както и курортните общини) не се посвениха да определят по-висок размер – от 690 лв. във Варна и 750 лв. в Пловдив, през 850 лв. в столицата, до 1000 лв. на година в Созопол.
  2. От началото на 2019 г. беше направена и промяна в начина на изчисляване на дължимия годишен данък върху моторните превозни средства чрез въвеждането на модела на екологичното двукомпонентно облагане, което взема предвид не само мощността на един автомобил и годината на производството му, но и екологичната му категория. Фискалният ефект от тези промени все още не може да бъде оценен, но кой знае какво покачване на собствените приходи на общините не се очаква.
  3. Вече от няколко години общините постепенно променят и начина на изчисляване на таксата върху битовите отпадъци. Определянето ѝ на база данъчната оценка на имотите остава в миналото, а бъдещето принадлежи на честотата на събиране, количеството, местонахождението и вида на контейнерите. Колкото и сериозен приходоизточник да е т.нар. „такса смет“ обаче, тя си остава именно това – такса, предназначена за покриването на дадени разходи. В този смисъл от нея не може и не бива да се търсят чисти приходи за общините, които после да бъдат харчени за каквото реши местната власт.

Причините за сегашното състояние на общинските бюджети са много, поради което ще се спрем само някои от тях:

Местните власти в България поначало разполагат с много по-малка част от публичните средства в сравнение с повечето страни в ЕС. Последните сравними данни показват, че те разпределят около 7% от БВП, което е близо два пъти по-ниско от средното ниво за ЕС. Подобно на ситуацията в други държави, особено бившите социалистически страни, голяма част от това разпределение е всъщност счетоводна операция в изпълнение на т.нар. „делегирани дейности“. Това са дейности, които държавата „преотстъпва“ на общините, но и за които предоставя на общините съответния ресурс, обикновено на база предварително ясни разходни стандарти (например годишните разходи за всеки ученик в дадена община).

По-важни са собствените приходи на общините. В огромната си част (над 90% в повечето общини) това са приходи от облагането на движимото и недвижимото имущество на гражданите и фирмите. По-малко фискално значение имат данъци като споменатия вече данък върху таксиметровите превози, данъкът за търговия на дребно и туристическият данък. Поради протичащите у нас демографски процеси голяма част от общините всяка година губят част от своята данъчна база, било то поради намаляване на населението – и съответно на броя на МПС-тата или търговските обекти например, – или влошаването на неговата възрастова структура (което има същите, макар и по-слабо изразени косвени ефекти).

Липсата на достатъчно собствени приходи означава, че всякакви по-сериозни (а на места дори и базови) инвестиционни намерения зависят от достъпа до европейски средства и/или благосклонността на текущия състав на Министерския съвет. Всякакви местни политики (включително управлението на общинския дълг) са силно затруднени, което до голяма степен обезсмисля и демократичния процес на местно ниво. В европейската практика най-широко разпространеният начин за заобикалянето на тези проблеми е споделянето на част от постъпленията от преки данъци с общините. Характеристиките на родната икономическа и данъчна среда подсказват, че най-добрият начин това да стане у нас е през данъка върху доходите на физическите лица. Това е не само единственият данък, постъпленията от който не спаднаха дори по време на последната криза (тоест дава възможност за средносрочно и дългосрочно планиране), но е и данъкът, който е в най-тясна връзка със социалните и икономическите процеси на една територия.

В страната има 72 общини, които не отговарят на първоначалния критерий за създаване на община – население над 6000 души. Не е изненадващо, че повечето от този тип общини са изключително немощни както във финансово, така и в административно отношение. Липсата на административен капацитет например спъва дори кандидатстването по различни европейски програми (или води до незадоволителни резултати от реализирането на спечелени проекти, които не успяват качествено да променят средата). В допълнение, необходимостта от осигуряване на съфинансиране на част от европейските проекти означава, че заради липсата на достатъчно собствени средства немалка част от общините теглят заеми, чието покриване се оказва сериозен проблем.

Въведеният през 2016 г. механизъм за финансово оздравяване на общините на практика провокира голяма част от увеличенията на местните данъци, които видяхме през последните няколко години. За да получат безлихвени заеми от държавата, оздравителните планове на много общини включиха както мерки за повишаване на събираемостта, така и стъпки към по-високи данъци, а често и двете. По същество обаче той не реши проблемите в приходната част на местните бюджети (липсата на собствени средства), а се опитва да адресира част от последствията (дефицити и нарастващи дългове), вменявайки вината за състоянието на местните финанси на самите общини вместо на структурата на приходите им.

Лесно решение за всички тези проблеми няма. Дори забравената от поредица правителства децентрализация все пак да се осъществи в най-чистата си форма – преотстъпване на част от постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица, – една значителна част от общините ще продължи да страда от сериозни затруднения. Това важи особено за най-малките от тях, където, поради малкия брой данъкоплатци, ръстът на собствените приходи няма да е достатъчен, за да доведе до реална социално-икономическа промяна. Думите „административно-териториална реформа“ звучат стряскащо, но намаляването на броя на общините може да се окаже не просто логичен, а направо задължителен ход за правителството, което ще получи в пощата резултатите от предстоящото преброяване на населението през 2021 г.

Какво да очакваме

Ако тенденцията от последните 7–8 години се запази, може да очакваме нови неприятни данъчни изненади на местно ниво през 2020 г. Въпреки че всеки от местните данъци си има установени със закон минимални и максимални нива, в рамките на които общините са свободни да лавират, огромната част от тях все още са далеч от максимално допустимите стойности. Натискът за обслужване на натрупаните в миналото дългове, свиването на данъчната база и императивите на механизма за финансово оздравяване на общините са достатъчно силни, за да накарат много от тях да продължат с увеличенията. Това няма да има кой знае какъв ефект върху общата финансова стабилност на общините, нито пък върху техните стимули да работят за създаването на добра бизнес среда и привличането на инвестиции.

Заглавна снимка: Карта на общините в България от Wikipedia

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

7 пъти конграчулейшънс

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/7-pati-congratulations/

Има една добра новина във факта, че германската Volkswagen Group предпочете Турция за своя завод на Балканите – и тя е, че България поне стигна до балотаж с Турция за инвестицията от над 1,6 млрд. евро.

Да я спечели обаче означава да е подготвена. А България не е.

Първо, да, управляващите са виновни. Дори не властта, а Бойко Борисов – имаше десет години да се подготви, да преустрои държавата и да сформира екип, който да преговаря умно за качествени инвестиции. Не успя. Конграчулейшънс.

Второ, нямаме кадри. И не само за автомобилостроенето – изобщо. Откъде ще се вземат 5000 души, които трябва да работят във фабриката на VW? В Турция ежегодно излизат на пазара шест пъти повече специалисти. А в България дори да съберем випуските на всички професионални гимназии по транспорт, енергетика, автоматика, пак няма да осигурим кадрите за новата фабрика.

Години наред умни хора и неправителствени организации обясняваха, че образованието в България трябва да се обвърже с нуждите на бизнеса – и с поглед в бъдещето. Вместо това, под ласкавия поглед на властта, и вузовете, и специалностите им се разроиха напук на намаляващия брой студенти и растящия недостиг на лекари, инженери, медицински сестри. Впрочем дори и да беше оцелял онзи злополучен Eвропейски политехнически университет в Перник, открит в първия мандат на ГЕРБ, випускниците му едва ли щяха да си намерят работа в завод на VW. Конграчулейшънс.

Трето, големите инвестиции заобикалят България, големи инвеститори бягат – ЧЕЗ няма да са последните. Да, парите на емигрантите не могат да се сравняват с преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) – едните се изяждат, в буквалния смисъл, другите създават работни места. Но в абсолютна стойност са повече. За 2018 г. само паричните преводи (без кеша) от българите зад граница възлизат на 2,39 млрд. долара. Това е с близо 40% повече от преките чужди инвестиции в страната, които по данни на БНБ през 2018 г. са 1,532 млрд. евро. С дял от 3,8% от БВП на емигрантските пари България е най-зависима от тях от страните членки на ЕС, следват я Латвия и Литва.

Според експерти от 2010 г. насам ПЧИ в България се движат обикновено в рамките на 3,3% от БВП.

Магистралите не са икономика – само бял хляб за строителния бизнес и властта, и не докараха инвеститори. А от България продължават да изтичат хора в работоспособна възраст, повечето от които търсят добро заплащане и подредена и справедлива държава. Конграчулейшънс.

Четвърто, пазар и покупателна способност. Думата има статистиката. През 2018 г. в Турция са продадени общо 654 541 превозни средства, като пътническите автомобили са с дял от 75,8%. За 2018 г. в България са продадени 31 244 нови коли. Така че германският автомобилостроител Volkswagen, включващ и марките Audi, Porsche, Seat и Skoda, ще реализира част от произвежданите годишно 350 000 автомобила в бъдещата си фабрика на турския пазар. Инфлацията и обезценката на турската лира временно ще свият продажбите през 2019 г., но те пак ще останат десетки пъти над българските, където хит на пазара са колите втора ръка. Конграчулейшънс.

Пето, икономиката, глупци. Историята на автомобилостроенето в Турция датира от 60-те години на миналия век и днес в самото производство работят над 60 000 души, а заедно със съпътстващите бизнеси броят им се умножава десетократно. Най-големите производители на автомобили в света, в това число Ford, Honda, Hyundai, Mercedes, Renault, Toyota, имат предприятия в страната – общият им брой гони двайсет. Дори в България турски доставчици откриват предприятия за различни части за нуждите на турското автомобилостроене. Южната съседка е 15-тият най-голям производител на автомобили в света – и пети в Европа. (Автобусите „Мерцедес“, които се движат по линии на столичния градски транспорт, са закупени от турския пазар.)

За миналата година Турция е произвела близо 1,6 милиона автомобила и е спечелила 32,2 милиарда долара от експорта на около 1,3 милиона превозни средства. Това е почти колкото целия български износ за 2018 г., който е за около 55,3 милиарда лева. Наред с това Турция вече обяви, че ще прави своя марка автомобил.

Международният валутен фонд вече прогнозира възстановяване на турската икономика от 2020 г. и ръст от поне 2,5% след отрицателен такъв за тази година. И ако Турция се бори да стане една от десетте най-големи икономики в света през 2023-та от сегашната си 17-та позиция, България дори не може да задмине Румъния по дял на БВП на глава от населението. Конграчулейшънс.

Шесто, оправданието не може да е само Катар – държавата, която притежава 17% в VW. Това е сериозен акционер, но решение за инвестиция, която ще стигне два милиарда евро, не се взема заради подкрепата на турския президент Ердоган за емирството, навлякло си американския гняв. Българските управляващи го знаят. А нямаше мандат, в който Борисов да не ходи в Катар на визита; през април т.г. и президентът Румен Радев отиде. Вестоносците на властта предаваха все за обнадеждаващи резултати от посещенията – овце, агнета, мед, биотехнологии, втечнен газ. Все в бъдеще време. Конграчулейшънс.

Седмо, потърпевши сме всички ние, обикновените български граждани. Една голяма корпорация налага свои добри корпоративни практики, стандарти на мениджмънт и заплащане – пари на светло, здравни и социални бонуси, обучение. По нея щяхме да мерим българския бизнес. А сега пак ще ги мерим по това кой осигурява на минималната работна заплата и кой – малко над нея, и как да бъде накаран работникът да работи повече срещу по-малко пари.

По стар управленски табиет, ще се търси виновен извън самите виновници. Министерството на икономиката заучено отговаря, че няма окончателно решение, сякаш можем да се надяваме на друго след месец. Борисов мълчи – на него по принцип все някой друг му е виновен. Тройната коалиция, комунистите, карикатуристите. Конграчулейшънс.

Конграчулейшънс идва от известната фраза на Бойко Борисов от първия му мандат: „Като чуя конграчулейшънс, Борисов, и оттам нататък не слушам!“

Заглавна снимка: Pixabay

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Какво означава рекордно ниската безработица

Post Syndicated from Явор Алексиев original https://toest.bg/kakvo-oznachava-rekordno-niskata-bezrabotitsa/

Според последните данни на Евростат коефициентът на безработица у нас достига рекордно дъно от 4,5% през април 2019 г., което е с близо 2 процентни пункта под средното ниво за Европейския съюз (6,4%) и с над 3 процентни пункта под средното ниво за еврозоната (7,6%). Сравнението на безработицата у нас и в останалата част от ЕС през последното десетилетие показва ясно чувствителността на родния пазар на труда към икономическия цикъл. Нещо повече – като малка и отворена икономика страната ни се намира в сериозна зависимост от социално-икономическото състояние на основните ни търговски партньори.

Инфографика

Източник: Евростат

Така към средата на 2019 г., вече можем с увереност да заявим, че икономиката се намира в състояние на пълна заетост. Това означава, че безработицата е ограничена до два от своите три компонента – структурен (лицата, чиито умения не отговарят на изискванията на пазара на труда) и фрикционен (намиращите се в преход между две работни места). Третият компонент – цикличният (обхващащ лицата, останали без работа заради състоянието на икономиката), е на практика сведен до минимум. В момента той съществува дотолкова, доколкото намаляващото значение на отделни икономически дейности за родната икономика (като производството на някои видове текстилни и кожени изделия) води до продължаваща загуба на наети в тях лица. Традиционно ниското ниво на образование и квалификация на доскоро наетите в тези сектори обаче само по себе си придава значителни структурни характеристики на тази група безработни.

На регионално ниво картината е малко по-пъстра. Според годишните данни на НСИ за 2018 г. 18 от 28-те области на страната са регистрирали рекордно ниво на заетост на населението на възраст 15–64 години. Често дискутираната разлика между Северна и Южна България обаче остава видима, като в долната половина на класацията на 28-те области намираме 10, които са на север от Стара Планина, включително трите области с най-ниска заетост – Разград, Враца и Монтана. Различията се задълбочават през първото тримесечие на 2019 г., когато цели седем области в северната част на страната отбелязват спад на заетостта. Това са Видин, Плевен, Монтана, Враца, Добрич, Силистра и Търговище. На юг минимален спад има само в столицата, но пък този спад не изглежда притеснителен на фона на рекордните по принцип 75,6% заетост, регистрирани през миналата година.

Общото подобрение на трудовия пазар продължава да личи и от динамиката на възнагражденията. Последните данни за средната брутна заплата показаха ръст от 12,2% (от 1077 лв. през първото тримесечие на 2018 г. до 1208 лв. през първото тримесечие на 2019 г.). Въпреки че тези данни са повлияни в немалка степен от увеличаването на минималната работна заплата (от 510 на 560 лв.) и от увеличаването на максималния осигурителен доход (от 2600 на 3000 лв.), продължаващото повишаване на броя на работещите показва, че водещ несъмнено е „чистият“ ефект от по-доброто състояние на икономиката. Иначе казано, въпреки по-високата цена на труда, бизнесът продължава да наема хора. Уточнението е важно, защото близката история помни и обратния процес – в началото на последната криза на трудовия пазар средната заплата в страната „растеше“, тъй като работата си губеха предимно по-нископлатени работници от строителството и преработващата промишленост.

Дотук добре, а сега накъде?

Ниската безработица означава, че българската икономика е изправена пред такъв недостиг на работна ръка, с какъвто до този момент никога не се е сблъсквала. Това е проблем, добре познат на голяма част от останалите страни членки на ЕС, чието решение неминуемо минава през отварянето на националния пазар на труда. Това е и една от основните причини правителството от близо две години да предприема стъпки в посока облекчение на вноса на чуждестранни работници, макар и с не особено впечатляващи резултати. Абсурдните опасения на противниците на тази идея, че ще бъдем залети от трудови мигранти, които ще ни вземат заплатите, не се потвърдиха. На този етап скромен положителен ефект се вижда най-вече по отношение на сезонната заетост, а причината е проста – българският бизнес се конкурира за тези работници с почти всички останали страни членки на ЕС.

Прогнозите за забавяне на икономиката, а и на пазара на труда през 2020 г., засега не се потвърждават от данните. Това не означава, че всичко е розово, дори напротив. Споменатите вече проблеми с образованието и квалификацията на част от безработните, както и липсата на кой знае какъв напредък в политиките по преквалификация и обучение поставят един трудно преодолим естествен долен праг на безработицата, пък бил той и рекордно нисък. Не трябва да забравяме, че въпреки (отново) рекордната икономическа активност в страната, резерв от неактивни лица все още има (включително младежи), а коефициентът на безработица не отчита тяхната „липса на заетост“ като „липса на работа“, тъй като те не търсят активно такава възможност.

Упорито високата безработица в част от смесените и пограничните райони, както и в северозападната част на страната показва, че все още съществуват компактни клъстери от общини, които остават изключени от общия подем в икономиката. Предвид факта, че сегашният възходящ икономически цикъл рано или късно ще приключи, неспособността на местните пазари на труда да генерират работни места в благоприятните условия през последните няколко години чертаят мрачни перспективи за бъдещето. В голяма част от тези райони икономическите предизвикателства имат обясними причини, най-често от демографски характер, но не са малко и примерите за общини, в които причините за липсата на напредък са свързани с обратими на теория фактори. Такива са образованието на работната сила (включително на бъдещата), инфраструктурната свързаност, осигуряването от страна на местната власт на оптимална бизнес среда с цел привличане на инвестиции.

По принцип пазарът на труда реагира с известно забавяне на промените в икономическата конюнктура. На този етап по-голямата част от показателите за състоянието на икономиката остават стабилни, поради което евентуална смяна на курса едва ли ще настъпи преди края на 2019 г. В тази ситуация на трудовия пазар по-интересно е не дали и колко нови работни места ще бъдат създадени, а дали и как ще продължи промяната в структурата на заетостта в страната. Постепенно се наблюдава преориентиране на работната сила от икономически дейности с ниска добавена стойност (и съответно ниско ниво на заплащане) към по-перспективни отрасли, макар и не с темпове, които можем да определим като задоволителни. Тук работа имат и правителството (привличане на инвеститори и подобряване на средата), и бизнесът (промяна на моделите), и самите работещи (подобряване на уменията и активно поведение на пазара на труда).

Заглавна снимка: Randy Fath

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Евгений Кънев: „Трябва да ни свързва общата представа за бъдещето, не за миналото“

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/evgeni-kanev-interview/

Живеем в интересни времена. Политиката в Европа и в САЩ претърпява дълбоки промени. Множество държави оформят бъдещите си цели спрямо проблеми и въпроси, свързани с изкуствения интелект, монопола на технологичните гиганти, трансформацията на икономиката, заплахата от технологичното превъзходство на Китай, справянето с климатичните промени.

В България обаче времето сякаш е спряло. Бойко Борисов обикаля позанемарени български села, където се снима със своите избиратели. Все още се строи магистрала „Струма“, Делян Пеевски обещава евтин хляб, ДПС се бори със „зелени октоподи“, а обществото се страхува от норвежците, докато поредните независими журналисти са подложени на натиск.

Евгений Кънев

България може много повече, ала всяка следваща година е пропиляна възможност за конструктивна промяна и развитие. Това коства много в един все по-бързо развиващ се глобален свят. Държавата ни има все по-малка тежест както в Европа, в чиято периферия остава, така и в света. Защо реалността у нас изглежда по този начин? Кой печели от това? Възможно ли е страната ни да бъде част от глобалните промени, вместо тепърва да наваксва пропуснатото? По тези и други въпроси за настоящето и бъдещето разговаряме с доктора по икономика Евгений Кънев.


Йоанна Елми: Днес човечеството е изправено пред предизвикателства, които нямат прецедент в историята. Вие често говорите за възхода на изкуствения интелект, климатичните промени, нуждата от трансформация на икономиката, живота ни в един все по-глобален свят. В България обаче не си говорим за тези неща, те не са тема и повечето българи са далеч от тези проблеми. Според Вас защо е така?

Евгений Кънев: Допускам, че отговорът се крие в дейността на един човек, в това с какво се ангажира неговото мислене. Когато мнозинството от хората в България са затворени в някакви битови, социални кутийки и се опитват да решават казуса на оцеляване, допускам, че не им е до това да се мъчат да разбират големия свят. Ако вземем пирамидата на Маслоу, хората, които оцеляват ден за ден, дори не се интересуват от съседите си. Това е едно от обясненията.

Нашият Преход създаде едно от най-големите социални разслоения в Европа и според мен това се поддържа умишлено, тъй като е известно, че когато хората са заети със задоволяването на базовите си нужди, това е първо в интерес на онези, които могат лесно да ги управляват, и второ, няма условия за развитие на демократично общество. Науката доказва, че за да има устойчива демокрация, трябва да има устойчива средна класа. В България тя е в зародиш и е нестабилна. Когато има криза, голяма част от тази средна класа също започва борба за оцеляване.

Всичко това го казвам, тъй като е свързано с кръгозора и мисленето на човека. Едва когато има доходи, за да задоволява първичните си нужди, индивидът започва да осмисля процесите, от които е част. Това е моето обяснение защо толкова трудно в България прониква мисленето по отношение на глобалния свят, къде сме ние в него и най-вече защо възприемаме всичко като някаква екзистенциална заплаха от външния свят. Защото не можем да си го обясним. Когато има невежество, невежеството ражда страх, страхът ражда гняв, гневът – омраза.

ЙЕ: Как се излиза от този цикъл, за да посрещнем това, което се задава на световния хоризонт?

ЕК: Изключително трудно. Самата политическа класа е заинтересована да поддържа статуквото, защото е по-лесно управляемо. Дори да идват нови политици, те са принудени по някакъв начин да влязат в това русло, в мисленето, обувките и стилистиката на електората, за да получат гласове. И после трудно се променя този наратив. Аз не очаквам да стане скоро през политиката. По-скоро, както всяка промяна в България, това ще стане под силно влияние отвън.

Тук има няколко хипотези. Едната е по отношение на пръчката и моркова от Европейския съюз, в зависимост от развитието на самия ЕС. Например ако искаме да получаваме финансиране от еврофондовете, трябва да има върховенство на закона. Това е едната линия. Другата е геополитическата, където също има знаци в това отношение. Колкото по-важна става България в геополитически план за САЩ конкретно, толкова по-голям шанс има за промяна. Турция, която винаги е била ключов съюзник на Америка и на НАТО в региона, е доста несигурен партньор в днешни времена и това засилва значението на страни като България и Румъния, които са в съседство.

Всъщност Румъния е доста по-напред по отношение на американското влияние, защото има по-малка агентура на трета държава, която пречи на всичко това. Въпреки че сме от 15 години в НАТО, нямаме закупено нито едно западно оръжие и продължаваме да наливаме милиони в поддръжката на руските оръжия. Това може би ще се промени, ако преговорите за закупуването на американската ескадрила самолети продължат успешно.

Макар и тези процеси да звучат абстрактно, те задават дневния ред в България. Още повече че съществуващата власт в момента все повече се компрометира; тя не е устойчива, не може да продължи във времето. Това е знак на надежда, че може би ще има промяна в България в идващите години. А ако се промени политиката, това ще даде много възможности и за хората тук, и за тези, които са в чужбина, да се върнат. Разбира се, това е в контекста на позитивно развитие в глобален аспект, тъй като ние сме брънка от голямата верига събития, от битката на ценности в света. Нищо не е вечно, както историята показва.

ЙЕ: В своя реч от 1932 г. президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт казва, че икономиката на страната се нуждае от дълбока трансформация, тъй като е уязвима към злоупотреби, и трябва да бъде променена така, че да работи в полза на обществото. В наши дни все по-често чуваме призиви за подобно реформиране на капитализма в западните държави с оглед на нарастващите неравенства и монополите, създали се през последните десетилетия. Има ли шанс България да бъде част от този нов капитализъм?

ЕК: Този цитат е в интересен исторически контекст, по времето на първата вълна на глобализацията – разширяването на вноса от други страни, заради което пък се закриват много работни места и се стига до големи конфликти. Когато има свободен капитализъм, което в определени исторически периоди е изключително важно за бързото развитие на индустрията, това води до много важни социални промени, но също и до концентрация на капитал. Тази първа вълна продължава и след Първата световна война, като в Европа именно тя е причината за войната. Следва разбиването на монополите в САЩ в началото на ХХ в., където благодарение на робуването на тезата за laissez-faire, за ненамеса на държавата, има банкова криза и фалират множество банки, а това води до Голямата депресия.

Мисленето, което присъства в речта, е, че държавата трябва да се намеси, когато капитализмът не работи. И всъщност това е теорията на Кейнс, приложена като икономическа политика. Резултатът е закон, който през 1936 г. забранява на инвестиционните банки да извършват търговски операции, тоест разделя много ясно търговските и инвестиционните банки. Този закон важи до 1999 г., когато при Клинтън се отменя забраната за търговско банкиране от инвестиционните банки и ето че седем години по-късно имаме нова катастрофа. Когато няма държавна регулация в определени насоки, казано е дори от Адам Смит, това води до саморазрушение на капитализма поради концентрация на капитал.

В момента ние сме свидетели на четвъртата вълна, която е донякъде и реакция на третата. Опит за връщане на работните места обратно в развитите страни от Азия, но тази вълна няма да успее заради технологиите. Вече има последваща вълна, различна от идеята на едно място да се произвежда, а на друго да се потребява, както беше досега. Вече е по-важно да си близо до клиента, който е не само в развитите страни, а навсякъде.

Това е най-голямото предизвикателство: новите технологии, които продължават да концентрират богатство в малко ръце и оставят много хора с ограничено или никакво препитание. Този процес унищожава средната класа в развитите страни, подкопава демокрацията и дава храна (точно както преди стотина години) на популистите и националистите. В това няма нищо ново.

По-трудно е да се каже какво може да се направи. Защото, от друга страна, технологиите са възможност за по-слабо развитите страни да догонят по-силните, както Китай вече демонстрира. Друг е въпросът дали страна като България може да го направи. Има такива тенденции. Например у нас често се подчертава изтичането на квалифицирани кадри към развитите страни, но пък ако не беше точно четвъртата вълна, където имаме глобализация на услугите, нямаше да задържим толкова хора в нашите аутсорсинг центрове, където привличаме и квалифицирани чужденци.

Все по-трудно ще бъде да даваме оценка на ставащото през държавно-националната рамка. Защото ако направим един по-задълбочен анализ, ще видим, че голяма част от брутния продукт на България се прави от чужди компании. Голяма част от технологиите са внос, те работят за развитите пазари и ако ги нямаше тях, нямаше да развиваме нищо. Трудно е да се каже, че ние само даваме, а нищо не получаваме.

Моето виждане е, че както исторически се е създала националната държава в резултат на еволюция – първо племена, след това етноси, след това по-големи регионални общности, – този процес по никакъв начин не спира, ЕС е чудесен пример за това. Друг е въпросът, че хората си мечтаят как нещата ще се връщат в националните граници. Благодарение на развитието на технологиите, икономиката, взаимовръзките и социума националната държава отмира. Все по-малко значение ще има, ако не друго. Технологиите създават възможности за нов тип общности. Те може да са виртуални, но често стават и реални. Това е шанс за България, която трябва да даде възможност на хората да се развиват, и тогава много емигранти ще се върнат в страната и тя ще бъде приятно място за живеене.

ЙЕ: Вотът в Европа също се раздели по новите линии на глобализацията – на спечелилите и загубилите от нейните процеси. Тези разделения не са в рамките на националната държава, а по-скоро в една нова икономическа реалност; именно затова имаме чувството, че едно и също се случва по цял свят. България продължава да бъде най-бедната държава в Европа. Това подхранва точно този тип дискурс, който Вие споменахте – завръщане към славното минало, соцносталгия, популизъм, някакъв нов т.нар. консерватизъм, имащ много малко общо с идеите на традиционния консерватизъм. Как преодоляваме този проблем у нас? Как може загубилите от глобализацията да бъдат по-малко от спечелилите?

ЕК: Ако говорим за близкото бъдеще, тук вече има изградена нагласа, която е положена още при комунизма, и това не може да се промени. Невежеството, за което говорихме, се подхранва и експлоатира безмилостно. Податливо е на всякакви митове и легенди и се управлява чрез тях. Така се управляват и изборите, когато и медиите също са контролирани. Защото ти не можеш да пробиеш и да кажеш, че нещо не е истина, никой не ти дава такава възможност. Управляващите са като ветропоказател – гледат къде хората се възмущават. Никой дори не си прави труда да прояви държавническо мислене, да сложи рамки, в които нещо може или не може да се случва. Предпочитаме да скрием проблемите, да ги заметем под килима в името на някакви краткосрочни политически резултати. Алтернативните медии се опитват да коригират частично този проблем – сред по-образованите хора, тъй като тази информация липсва в казионните медии. Така че в краткосрочен план промяната е трудна.

В дългосрочен план – образованието. Няма как да се реши този проблем, ако хората нямат критично мислене. Ако не можеш да свързваш фактите и да правиш изводи от тях. Третият вариант е да има такива геополитически промени, че България да се напълни с мислещи хора, които имат други интереси и друго отношение към политическия процес. Затова е толкова важно да има по-силна Европа, по-силна Еврокомисия, по-силен Европарламент. Това е смисълът на демокрацията – има правила и ред, защото не може мнозинството да прави каквото си иска просто защото е мнозинство. Когато има правила, това е благословия за икономиката, защото дава хоризонт, възможност за планове, за развитие. Не може без перспектива да правиш икономика, когато се лашкаш между крайности и имаш нестабилно управление, което е ветропоказател и може да променя закони нонстоп.

ЙЕ: Като споменахме „крайности“ – има тенденция в България лявото и дясното да се превръщат в инструменти за изграждане на идентичност, в определящ фактор за това каква е личността. Същевременно както лявото ни, така и дясното имат различна политическа традиция от тази в западните държави. Не остаряват ли тези разделения в един глобален свят, в който проблемите ни вече са други?

ЕК: Абсолютно остарели са, но както при други примери, представящи връщане към миналото, същото е при дясното и лявото. Ако някой от самото начало на Прехода се е идентифицирал като десен и 30 години е живял с тази идея, той не може да проумее, че това са координати в една система, която в момента е застрашена и почти не съществува. И че е много по-важно да се възстановят принципите на системата и тогава да търсиш координати и съюзи. Спорил съм често с хора, които държат на номинални признаци, че нещо е „дясно“, а реално дясното у нас се разбира като съюз с олигархията, за да може да не е държавно, да е частно. И частното в действителност се подхранва от държавата, чрез кражба.

Дясното и лявото имат смисъл в политически системи, в които има върховенство на закона, има свободи, хората са информирани за това какво се случва с техния живот, могат да направят рационален избор… Тези неща се обезсмислят, когато ти си притиснат до стената, оцеляваш, пък някой ти говори за дясно и ляво. И отново опираме до проблема с мисленето – липсата на критично мислене, надграждането на причинно-следствени връзки, когато ги няма; всичко е емоция. Затова големият проблем на истинската десница в България е, че понеже тя произлиза от интелигентни хора, се опитва да обяснява рационално процесите и се чуди защо няма успех.

ЙЕ: Как виждате България след 50 години?

ЕК: Надявам се, че след 50 години това, което ще свързва българите помежду им, ще е общата им представа за бъдещето, не за миналото.

Заглавна снимка: Matthew T Rader

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Какво ни казват заплатите по общини

Post Syndicated from Явор Алексиев original https://toest.bg/kakvo-ni-kazvat-zaplatite-po-obshtini/

Данните за нивото на заплащане в 265-те общини на страната по принцип не се публикуват от НСИ, поради което дебатът за регионалните различия в заплатите често приключва на областно ниво. Това води до някои изкривявания на представата за нивото на заплащане в регионите, основно поради факта, че някои области, като Пловдив и Стара Загора, включват в състава си както сравнително богати, така и редица по-бедни общини. Добър пример е една иначе напълно вярна констатация, която може би сте срещали – от 2015 г. насам София (столица) е единствената област, в която средната заплата е по-висока от средната за страната.

Погледът към картата по-долу, която представя средните брутни месечни заплати на ниво община през 2017 г. (последната, за която са налични официални данни), разкрива редица важни нюанси на заплащането в българските региони. Предвид увеличението на средната заплата за страната с 9,4% през 2018 г., показаните на картата стойности са със сигурност по-ниски от нивата в момента (дори в общините с най-ниски заплати), но дават достатъчно добра база са сравнения и изводи.

Основни изводи от прегледа на данните

  • Гръбнакът на българската икономика (повечето общини в обхвата на областите София – Пловдив – Стара Загора – Бургас) е ясно видим и на тази карта. Може да прокараме мислена линия между Драгоман и Бургас почти без да минем през територия на община, в която средната брутна заплата е под 800 лв. В Северозападна България, пограничните и смесените райони виждаме обратното: клъстери от общини в червено, където средната брутна заплата е под 700 лв. месечно, а в много случаи – дори под 650 лв. В страната има редица общини, в които разликата между средното и минималното заплащане е пренебрежима (за 2017 г. минималната работна заплата беше 460 лв.). Такива са Кочериново (528 лв.), Ковачевци (555 лв.), Бобошево (562 лв.), Неделино (543 лв.), Антоново (584 лв.) и други.
  • Най-високо е средното заплащане в общини със силно развита енергетика или добивна промишленост, като Челопеч (2178 лв.), Козлодуй (1790 лв.), Раднево (1657 лв.), Гълъбово (1610 лв.) и Пирдоп (1562 лв.). Следват Девня (1442 лв.) и Панагюрище (1285 лв.), като между тях се позиционира и Столичната община с 1433 лв.
  • Сравнително скромното седмо място за столицата не трябва да изненадва запознатите с разликите в заплащането в различните икономически дейности. Например въпреки че средното брутно възнаграждение през 2018 г. в ИТ сектора (2495 лв.) и финансовите и застрахователните дейности (1794 лв.) е по-високо от това в добивната промишленост (1538 лв.) и в енергийния сектор (1784 лв.), заетите в тях лица в столицата формират много по-малка част от една много по-многобройна работна сила, отколкото заетите в добивната промишленост и енергетиката в по-малките общини.
  • Ниското ниво на заплащане в повечето курортни общини е следствие както от традиционно ниското средно заплащане в сектора на хотелиерството и ресторантьорството (700 лв. на месец през 2018 г., най-ниското от всички икономически дейности), така и от с неотчитането на реалния размер на възнагражденията.

Тъй като икономическите процеси често надхвърлят административно определените географски граници на общините (да не говорим за областите), не е изненадващо, че средното ниво на заплащане в някои от периферните на големите градове общини е всъщност по-високо. Основна заслуга за това има преработващата промишленост. Необходимостта от подходящи терени за разполагане на производствените мощности тласка инвеститорите извън големите градове и особено в посока вече наложили се и обособени индустриални зони, характеризиращи се с добра инфраструктурна свързаност.

Така именно промишлеността се налага като водещ сектор, който спомага за по-хармоничното разпределение на възможностите за заетост и съответно получаване на по-добри трудови доходи на територията на страната. Макар тези тенденции да не могат да окажат влияние върху стандарта на живот във всички региони, е видно, че се наблюдава постепенна дисперсия (разпростиране) на производствени мощности на по-голяма част от територията на страната, особено в преработващата промишленост.

Един от основните двигатели на процеса е нарастващият недостиг на труд в много райони на страната, като тук става дума както за количествените (брой работници), така и за качествените измерения на този недостиг (умения на наличната работна сила). Важен е и ефектът на постепенно повишаващите се заплати в общините, където търсенето на работна ръка е високо, а нейната наличност – сравнително ограничена. Това води до естествен пазарен натиск за увеличаване на възнагражденията с цел запазване на броя на наетите и/или привличането на нови служители.

Някои работодатели в преработващата промишленост, които по една или друга причина не могат да устоят на този конкурентен натиск, се виждат принудени да търсят алтернативни локации за своите производства, особено когато става дума за нови инвестиции. Освен подходящи терени и инфраструктура, важен фактор е достъпът до свободна работна ръка, която може да бъде ангажирана на цена, съответстваща на възможностите на предприятието. В по-дългосрочен план този процес води до по-хармонично разпростиране на преработващата промишленост на територията на страната, осигурявайки повече възможности за заетост и за част от населението в по-отдалечените и бедни общини.

Накрая идва мястото на една много важна бележка. Данните за нивото на брутната заплата в дадена област или община не отразява непременно нивото на доходите на местното население. Причината за това е огромният брой на ежедневните трудови мигранти – лицата, които работят и получават заплатата си на едно място, но живеят на друго. Последната официална информация за броя им е от вече далечната 2011 г., когато те са оценени на малко над 400 000 души. От тях 237 000 души всеки ден излизат от границите не само на своето населено място, но и на общината и областта, в която се намира то.

Класическият пример в това отношение е, разбира се, ежедневната трудова миграция между общините в обхвата на област Перник и Столичната община, но същите процеси протичат между Пазарджик и Пловдив, както и между повечето от другите водещи икономически центрове и тяхната периферия. Дори бегъл поглед към картата подсказва обаче, че интензивна ежедневна трудова миграция се наблюдава и в обратната посока – от по-големи към по-малки общини. Такъв е потокът от работещи по направленията Враца – Козлодуй; Варна – Девня; Пловдив – Марица; Карлово – Сопот; и Стара Загора – Раднево/Гълъбово.

Нови данни за ежедневната трудова миграция ще имаме едва след публикуването на резултатите от Преброяване 2021. Предвид подобрената инфраструктурна свързаност на страната и успешния пример с развитието на индустриални зони като „Тракия“ и „Божурище“ имаме всички основания да очакваме повишаване на броя на ежедневните трудови мигранти въпреки продължаващия спад на населението на страната.

Заглавна снимка: © Инфограф

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.