Tag Archives: Италия

Анна Мацоне от Tg2 (Rai2) „Не ни е страх от Камората и Ндрангетата, заляли с боклуци България”

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B8-%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D1%82%D0%B0.html

понеделник 21 септември 2020


Със съд заплаши ТЕЦ „Бобов дол” италианската новинарска телевизия Telegiornale 2 (Tg2), част от Rai 2 към обществената Radiotelevisione Italiana (Rai). Екипът на Rai в партньорство с „Биволъ” успя да проведе снимки на място в Бобов Дол. Както сподели в интервюто си за „ЗовНюз” репортерът ни Димитър Стоянов, той вдигна дрон, кадри от който показа италианската телевизия. В събота репортажът на репортерката Анна Мацоне и оператора Доменико ди Руоко излезе в праймтайма в предаването Dossier, където прозвуча името на енергийния магнат Христо Ковачки до тези на “Ндрангета” и “Камора”. „Биволъ” успя да поговори с репортерката и редакторката на Tg2/Rai2 Анна Мацоне, която отрази не само протестите в България, но и темата с горенето на отпадъците в Бобов дол.

Екипът на Rai2 на жп линията край ТЕЦ “Бобов дол” (Сн.: Николай Марченко, “Биволъ”)

„Те са свободни да правят каквото си искат”, гласи коментарът й за “Биволъ” относно „опровержението” от страна на ръководството на ТЕЦ-а, обвинил италианската медия в „тенденциозност”.

“Направихме снимки пред централата „Бобов дол”, която работеше, въпреки решението на властите Ви”, гласи позицията на Анна Мацоне, която вече се е прибрала в Рим след командировката си в България.

„Имаме заснети кадри и стендъп на фона на функционираща централа, ясно видима зад гърба ми”.

Ние не бяхме използвали архивни кадри или изображения и можем да си го докажем без никакъв проблем. Също така заснехме машината, която събира отпадъци на територията на централата и ясно чухме звука, който демонстрира, че в ТЕЦ-а се разфасоват отпадъци”, казва Анна Мацоне.

Изцяло потвърждава това, което е видяла: „Каквото сме заснели и каквото чухме…”. „Затова не се страхувам от нищо. Върша си работата, както обикновено”, коментира журналистката.

„Не ме е страх от мафията”

Доменико ди Руоко снима балите с отпадъци (Сн.: Николай Марченко, “Биволъ”)

„Може би, аз не съм достатъчно съзнателна, но не се чувствам в опасност или да се страхувам да бъда заплашена. Нито се чувствам като герой. Като Вас, само си върша работата си”, казва журналистката.

„Не мисля за това, че някой ще побеснее, гледайки репортажите ми”.

Според нея по-важнотo e това как да информира добре хората, които я гледат: „Да го правя коректно и на време”. „Това е нашият дълг, тъй като наравно с правото за публично мнение е и това да бъде информиран, без информацията да се засенчва”, коментира Анна Мацоне.

Решила е да се фокусира върху темата с трафика на отпадъците, тъй като според думите й България „се е превърнала в получател и склад на боклука”.

“Трафикът се менажира от екомафиите от Европа начело с италианските ОПГ-та „Ндрангета” и „Камора”.

Италианската телевизионерка припомня, че има информация за разследвания и спецоперации, които са започнати от италианските магистрати и българската полиция. „Ние си помислихме, че също е важно да говорим за тези тайни връзки между двете ни страни”, казва Мацоне.

„България е залята с хиляди и хиляди тонове отпадъци, които се внасят от Италия”.

И тези според доставки доставки според журналистката се ръководят предимно от компаниите, които са разследвани по подозрение за това, че в качеството си на юридически лица са „проксита” на организациите като „Ндрангета” и „Камора”.

Бали с отпадъци (Сн.: Николай Марченко, “Биволъ”)

„От няколко години насам прокурорът на Катанцаро Никола Гратери беше проследявал операциите на екомафиите, които незаконно извозват боклука към България и други балкански държави”, казва Анна.

Припомня и че, в началото на тази година около 9,000 тона нелегални отпадъци са били задържани в пристанището на гр. Варна. „Спецоперацията “Rinascita-Scott”, която започна със серията блицове през 2019 г., доведе до разследване на 334 души заради евентуалните им връзки с мафията”, обобщава Мацоне.

За „физиката” на българския протест

Журналистката oт RAI сподели и защо е решила да отрази протестите в София, като на пръв поглед може да изглежда, че е логистично решение.

„Решихме да говорим за България по редица причини. RAI разполага с кореспондент в Москва, който вече следи отблизо ситуацията в Беларус. Освен това, президентът Александър Лукашенко е наложил забрана за влизане в страната за чуждестранните журналисти”.

„Фокусирахме се върху България, защото малцина предават какво се случва при вас”

На протеста (Сн.: Николай Марченко)

Според Анна Мацоне са я заинтересували антиправителствените протести, които продължават над два месеца. Както и „корупцията за която алармира гражданското общество”. „Пълна тишина е около ситуацията в България, при положение, че за разлика от Беларус, е част от Европейския съюз”, казва репортерката.

Тя даде и мнението си за медиите ни, с чиито представители успя да се запознае: „В България срещнах много журналисти, които са много добре подготвени и добри в работата си”.

„Историите, които разказват, са базирани на фактологични доказателства”

„Вярвам, че във всяка демократична и дори недемократична държава, ролята на журналистите е фундаментална”, категорична е Мацоне.

Тя я вижда в това да се осветлява щателно укриваната от хората информация. „Нашият дълг е да информираме, винаги и по всяко време, вярвам, че българските журналисти, с които успях да се запозная, вършат работата си по изключителен и смел начин”.

По време на мирните протести на площада, е успяла да срещне не само обикновени хора, но и редица интелектуалци, сред които писателят Георги Господинов.

„Видях, че той протестираше с дъщеря си за по-добрата държава”.

Анна Мацоне си спомня думите на българския писател, който й е споделил, че „физиката на протестите” е като процеса в едноименната му книга „Физика на тъгата”: тя се е проявила поради едни и същи нужди.

„А именно, да се осветлят скритите процеси, да се излезе от тази болка и да се стигне до промяна. Да се обърне енергията в нещо позитивно, за самите нас и за другите. Вярвам, че Георги беше прав в това, което каза”, споделя журналистката.

Работното  посещение в България по думите й е било кратко, но „много интензивно и интересно”: „Заедно с оператора Доменико Ди Руоко ние успяхме да се задълбочим в реалността, която не познавахме”.

„Надяваме се пак да имаме възможност да разкажем за това, което се случва в България”

„И ще се стараем да държим италианците добре информирани за историите Ви, които така тясно се преплитат с нашите”, казва Анна.

Към настоящия момент все още обаче нямало обратна връзка от страна на италианските политици и прокурори: „Но ние получаваме позитивни коментари от мнозина наши колеги и зрители, които ни поздравяват за това, че се захващаме с толкова сложни теми”.

Които според журналистката иначе само накратко се споменават в мейнстрийм медиите.

Ще продължим да го правим.

Анна Мацоне увери, че и директорът на Tg2 Дженаро Санджулиано също е известен с това, че “не се страхува да разказва за укриваните от обществото факти”. “И аз мисля в тези категории. Затова се радвам да работя с него”, обобщи тя.

 

 

Time: Италиански лекар лекува успешно болни от коронавирус по домовете им

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/italy-coronavirus-patients-treating-home.html

събота 18 април 2020


През последния месец Джовани Сартори изгуби чувството си за време.
Той не помни точно кога по-малкият му брат, силен и здрав 53-годишен мъж, вдига висока температура и получава проблеми с дишането. Казва, че след около седмица в това състояние с лечението с предписания от личния му лекар парацетамол, е бил отведен в болницата. Десет дни по-късно той е мъртъв.
Шейсетгодишният Сартори остава сам с 90-годишната си майка в Кастана ди Прадело, село в Емилия Романя, Италия, където има повече крави и овце, отколкото хора. Домът им е на повече от 5 мили от най-близките аптека и магазин за хранителни стоки, и на 30 мили от болницата в Кодоньо, където е регистрирано първото огнище на COVID-19 в Италия. Майката на Сартори е със симптомите на вируса. “Тя беше така няколко седмици и не искаше да постъпи в болница. За щастие д-р Кавана дойде у нас един ден. Когато го видях да влиза, се почувствах прероден“, казва той в телефонно интервю.

Луиджи Кавана е ръководител на онкологичното отделение в близката болница в Пиаченца. През втората седмица на март, когато Италия влиза в локдаун, той си дава сметка, че твърде много тежко болни пациенти с COVID-19 пристигат в спешното отделение, докато повечето от тях е можело да бъдат лекувани у дома по-рано, преди симптомите им да станат твърде тежки.
Затова заедно с няколко колеги всеки ден пътува из районите около Пиаченца всеки ден. Неговите три екипа са посетили повече от 300 души със симптомите на COVID-19. Те носят лекарства за пациентите и устройство, което следи нивата на кислорода в кръвта, което се връща след възстановяването им. За по-критичните случаи д-р Кавана оставя резервоари с кислород и, както на майката на Сартори, торбички с хранителни течности за вливане. „Майка ми вече е по-добре. Да си в своето леглото, а не в претъпкана болница е това, което е от значение“, казва Сартори.

“Когато разбрах, че спешното отделение е препълнено с хора, които вече са в сериозно състояние, знаех, че нещо не е наред. Това не е удар или инфаркт, а вирус, който може да удари по различни начини и да следва курса си. Трябва да се опитаме да го спрем, преди да увреди белите дробове по начин, който понякога е необратим“, казва д-р Кавана. Според данните, които е събрал през първия месец, по-малко от 10% от пациентите, които той лекува у дома, се влошават до степен, в която трябва да бъдат хоспитализирани.

До миналата седмица Кавана е давал на повечето от пациентите си Хидроксихлороквин /използван често при малария и някои възпалителни заболявания като ревматоиден артрит/ и антивирусен медикамент, който обикновено се предписва за HIV. Тогава AIFA, еквивалент на Агенцията по храните и лекарствата на САЩ, излиза с препоръката за много внимателно предписване на двата препарата заедно. Така, че сега, освен в редки случаи, той прилага Хидроксихлороквина самостоятелно. Въпреки, че лекарството не е тествано за коронавируса, той казва, че това е „най-ефективното лечение засега“.

Белият дом също ентусиазирано препоръчва лекарството за лечение на коронавирус, президентът Доналд Тръмп го описва като „чудодеен лек“. Кавана подчертава важността на това, че когато лекар го предписва, трябва да следи бдително за въздействието му. „Всеки ден получавам десетки телефонни обаждания и отговарям на всички тях. Предпочитам да отговарям на телефона в 2 ч. следобед“, уточнява той.

Сега, когато процентът на заразените с коронавируса в Италия расте, медиците анализират какво работи и какво не – и все повече се обръщат към нови инициативи като тази, която е създадена от Кавана. Местни администрации в други региони и организации с нестопанска цел като Лекари без граници организират медицински екипи, за да предоставят грижа у дома и в най-рисковите места, като например старческите домове.

„Ние допуснахме грешка, особено в Ломбардия. Бяхме изцяло фокусирани върху увеличаването на броя на леглата в отделенията за интензивно лечение, без да имаме достатъчно анестезиолози“, обяснява Иван Кавичи, професор по социология на здравеопазването в университета Тор Вергата в Рим. И допълва, че „в такива ситуации укрепването на цялата система е от съществено значение, само тогава болниците могат да функционират правилно“.
Според него, вместо това общопрактикуващите лекари и екипите за първична медицинска помощ са били “изоставени” и “оставени без защита”. Досега близо 100 лекари са загинали в Италия, около половината от тях са общопрактикуващи.

Кавана и неговите екипи могат да влизат в домовете на пациентите, защото разполагат с необходимите предпазни средства, осигурени както от болницата, където работят, така и от частни донори. По време на посещенията си те обличат защитен костюм, който д-р Кавана шеговито описва като скафандрите на пилотите от филмите. Освен това, при всяко посещение те носят допълнителен халат за еднократна употреба, както шлемове, две маски, два чифта ръкавици, две шапки и покривала за обувките.

Властите също се опитват да подготвят мерки за евентуално възраждане на коронавируса. „Освен да реорганизираме болниците, трябва да реорганизираме медицинските кабинети в целия регион“, обяснява Пиер Луиджи Бартолети, заместник-секретар на FIMMG, италианската федерация на семейните лекари. Бартолети и неговите сътрудници вече мислят за следващата зима, когато в най-лошия случай вирусът може да удари отново със сила.

„Още през октомври чакалните пред лекарските кабинети трябва да бъдат преустроени, с отделни коридори за тези с грипни симптоми. Освен това, ние трябва да предложим на лекарите защитни средства и да ги обучим да ги използват правилно, заедно с подходящи инструменти за диагностика“, уточнява той. Бартолети работи с лекари в болницата Спаландзани в Рим, за да създадат методика, която да позволи бързо тестване за COVID-19, като се използва само капка кръв, взета от пръста.

Днес тестовете за коронавирус отнемат 4 или дори 5 дни, за да се получи резултат. Това е твърде дълго, ако се следват превантивните стратегии. Вместо да чака тестовете, д-р Кавана използва устройство с размера на мобилен телефон за ултразвукови скенери на гърдите. „Знаем, че в тази засегната област хората с признаци на бронхит или пневмония са почти сигурно положителни. Пазя тампона в случай на съмнение или за последващо лечение, за да се уверя, че след като се излекуват, не носят заразата“, казва той.

Лекарите и експертите са наясно, че пандемията е била като отварачка за очи – не само за италианците, но и за останалата част от света – по отношение на силните и слабите страни на различните здравни системи. Но никоя система не е доказала, че е достатъчно добре подготвена и оборудвана да се справи с изключителна ситуация като сегашната пандемия.

„Бяхме изненадани в момент, когато се чувствахме безсмъртни, но сега е ясно на всички, че това не е така. Ако повторим същите грешки, вината ще е и наша“, казва Пиер Луиджи Бартолети.

Автор: Франческа Берарди, Италия, за в. „Тайм
Превод: Екип на Биволъ, Снимка: Gabriele Micalizzi—Cesura

За фаталната грешка на Италия в борбата ѝ с новия коронавирус. И защо България е на път да я повтори.

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/covid-19-italy-error.html

събота 14 март 2020


Епидемията на новия коронавирус е в центъра на общественото внимание в Италия още от средата на януари, когато първите случай на болестта бяха докладвани пред международната общност. Тези първи тревожни сигнали бяха достатъчни, за да алармират и властите, и обществото, че вирусът, който тогава беше локален проблем на Китай, може бързо да прекоси границите и да засегне и други държави.

В отговор на зараждащата се заплаха, в края на януари Италия беше първата държава в света, която забрани директните полети от и за Китай. Още тогава обаче някои от най-изтъкнатите епидемиолози изразиха мнение, че тази мярка едва ли ще бъде достатъчна. В същия период губернаторът на регион Ломбардия, Атилио Фонтана иска спешно да бъдат предприети мерки и пледира за задължителна 14-дневна карантина за всички пътници, пристигащи от епицентъра на болестта. Предложението му среща отпор в лицето на министър-председателя Джузепе Конте, който не просто го отхвърля, но и заклеймява апела на Фонтана като проява на расизъм. Когато няколко седмици по-късно Италия се превърна в първия епицентър на заразата в Обединена Европа, на национално ниво се разрази полемика по най-високите етажи на властта за неадекватността на предприетите дотогава мерки. Полемика, останала извън обсега на световните медии, докато в международното пространство италианската държава упорито продължи да изтъква, че всичко възможно за адекватна и строга превенция на болестта е било направено.

Но реалните факти са други.

‘‘Ще платим висока цена за това, че не поставихме под карантина пристигащите от Китай‘‘, заяви на 23 февруари вирусологът и член на изпълнителният съвет на Световната Здравна Организация, Валтер Рикарди. ‘‘Блокирахме полетите, а подобно решение не се основава на научна аргументация. Това не ни позволи да проследим от къде идват пристигащите пътници. Принудихме ги просто да направят прекачване, но в крайна сметка им позволявахме ежедневно да влизат на територията на Италия. Трябваше да предприемем онова, което направиха други държави, следвайки препоръките на Световната Здравна Организация. Вместо да спрем директни полети, да поставим под карантина всички пристигащите пътници от Китай.‘‘

И ако гореописаното звучи като жалко, фатално недоразумение на политическо ниво, струвало до момента на Италия почти 1300 човешки живота, се питам: защо България трябваше да допусне същата грешка?

На 24 февруари, когато в Северна Италия беше обявено извънредно положение, авиокомпания “Бългерия Еър” взе самостоятелното решение да отмени всичките полетите за и от Милано. На национално ниво обаче не беше предприето нищо, за да се ограничи прииждането на пътници от епицентъра на заразата в Северна Италия. Извършването на редовни полети беше оставено на усмотрението на самите авиокомпании, които продължиха да летят до Милано, Бергамо и Венеция, спазвайки обичайния си график.

А вместо карантина на пристигащите на летище София беше извършвано формалното измерване на телесната температура. Метод за диагностика, който от няколко седмици е доказан за безполезен, тъй като огромен брой от заразените не проявяват симптоми, но са активни преносители на смъртоносната болест, способни да я предадат на много други хора. Другата мярка, приложена към пристигащите от огнището беше словесното приканване към гражданите да се самопоставят под доброволна карантина.

Вече седмици водещите епидемиолози в света подчертават, че веднъж стъпил на дадена територия вирусът не може да бъде контролиран. Както и че единственият шанс е превантивно да се действа срещу неговото проникване в нови страни.

И докато началникът на кризисния щаб проф. Венцислав Мутафчийски с гордост заявяваше, че България не може да въвежда норми за превенция, а само да повтаря нормите, вече приложени в други държави, станахме свидетели на (очакваните) първи случай на коронавирус в България.

Питам се, нима свободното движение на хора в международното пространство, което всички така ревностно бранят напоследък, е по-важно от опазване на здравето на цяла една нация?

Последните две седмици лично направих многократни опити да се свържа с основните медии на страната ни, с молба да поместят в емисиите си реалната причината за разразилата се епидемия в Италия (тъй като за нея се дискутира на национално, но не и на международно ниво) и необходимостта от незабавно въвеждане на карантина за всички, пристигащи от Северна Италия пътници.

Уви, за пореден път това бе глас в пустиня.

Днес, вече не ни остава нищо друго освен смирено да очакваме развоя на събитията с надеждата пораженията да са възможно най-малките.

И дай Боже някой ден и България, и Италия да могат да потърсят отговорност от онези, които можеха, но не направиха необходимото (умишлено или неволно), за да опазят обществата ни от нелечимата, смъртоносна зараза.

Милва Цветкова

За автора: Милва Цветкова е репортажен фотограф със седалище в Рим.
През 2014г. завършва кино режисура в италианската столица. От 2016 г. е член на отдела по фотожурналистика на Международната Федерация на Журналистите.

Сицилиански шприц

Post Syndicated from Александър Детев original https://toest.bg/sicilian-spritz/

Запътвайки се към Сицилия, неизбежно две мисли се появяват в съзнанието: „Сицилия е домът на Коза ностра“ и „Островът е един от най-бедните региони на Италия“. Всъщност е предпоследен по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Зад него остава единствено съседният регион Калабрия.

Слабото икономическо развитие на Сицилия може да е доста озадачаващо за мнозина предвид стратегическото разположение и богатата история на острова.






Наистина богатата история на острова

Древните гърци и финикийците пристигат в Сицилия около VIII век пр.н.е. Те създават различни селища, разположени основно по двете крайбрежия: западното – за финикийците, в това число Палермо, и източното – за гърците, за които Сиракуза се превръща в стратегически център. Днес тесните улици в Ортигия, малкото островче, върху което е разположен Старият град на Сиракуза, носят атмосферата, архитектурата и духа на древногръцко селище, в което лесно можеш да си представиш как Архимед се е разхождал преди повече от 2200 години.

Голяма част от забележителностите на средиземноморския остров са спомен за времето на т.нар. Магна Греция – южните брегови райони на днешна Италия, колонизирани от древногръцки заселници. Най-впечатляващата от тях, Долината на храмовете, се намира в градчето Агридженто. Със своите 1300 хектара, върху които са разположени останките на седем храма, Долината на храмовете е най-големият археологически паметник в света.

Храмът на Зевс, който никога не е бил завършен и от който днес е останала малка част, всъщност се смята за най-големия дорийски храм, строен някога (дорийците са едно от четирите основни племена в Елада – б.а.). Според археолозите той е и един от най-големите храмове, изграждани в историята. Повод за неговото построяване вероятно е битката при Химера, кулминация на Сицилийските войни, в които съюзът между градовете държави, наследници на гръцките полиси, надделяват над картагенската войска, водена от Хамилкар I през 480 г.пр.н.е. В края на Сицилийските войни Картаген запазва контрол над северозападните части на острова.

След тази битка Агригентум (днес Агридженто) и Сиракуза затвърждават позицията си на водещи политически, икономически и военни центрове в Сицилия и Средиземноморието като цяло. Всичко това ще се промени по време на Първата пуническа война, която избухва именно на остров Сицилия през 264 г.пр.н.е. Римляните нахлуват в Месина, която се намира в североизточната част на острова (там и до днес се произвежда едноименната бира, която препоръчвам, но да не се отплесваме). Като цяло историята на Първата пуническа война включва предателства, ренегатство и много драма, но краткото заключение е, че след нея Сицилия преминава под контрола на Рим.

В интерес на истината асоциирането на Сицилия с Древен Рим наистина е просто един от многото епизоди от историята на острова. Експлоатирането на древноримски божества, личности, обичаи и архитектурни достижения, типично за повечето туристически части на Италия днес, не се проявява толкова ярко в Сицилия. Разбира се, има и изключения като римската Вила дел Казале в Пиаца Армерина – една от големите забележителности на острова, известна с мозайката и рисунките си.

Столицата на автономния регион Сицилия – Палермо, събира в себе си голяма част от историята на острова и различните култури, които са оставили своя отпечатък на него. Финикийците го кръщават Зиз („цвете“), а гърците го наричат Панормос („закътано пристанище“). Римляните завладяват града по време на Пуническите войни и го управляват над 600 години. Следват остготите, които след половин век биват прогонени от византийците.

Сицилийският емират е създаден през 831 г. от арабите, а Палермо става негова столица. Следващите 200 години бележат период на разцвет. Търговията се развива, а основите на голяма част от културните паметници, които управлявалите след арабите нормани надграждат и които днес са емблемите на града, са построени именно тогава. Сред тях е и Дворецът на норманите.

Другата голяма забележителност, катедралата „Успение Богородично“, разказва историята на кралство Сицилия, основано именно след норманското завладяване на острова през ХI век. В нея днес са погребани множество благородници, сред които Рожер II – първият крал на Сицилия, императорите на Свещената римска империя Хайнрих VI и Фридрих II, императриците Констанс Норманска и Констанс Арагонска и братът на Уилям Завоевателя – Одо.





Коза ностра

Говорейки за историята на Палермо, няма как да не споменем и прословутата сицилианска мафия. Защото именно Палермо е мястото, което се превръща в нейна столица. Както добре знаем, Коза ностра днес е далеч от изчезване, но присъствието ѝ със сигурност не е така всеобхватно и кърваво, както през години на Салваторе Джулиано (легендарния бандит, вдъхновил Пузо да напише „Сицилианецът“).

Всъщност за туристите основно напомняне, че на този остров се заражда легендарната мафиотска организация в края на ХIХ век, е фактът, че търговците активно се възползват от „тъмната“ страна на историята на Сицилия: млада сицилианска двойка, облечена в традиционно облекло… и държаща пистолети; усмихнат готвач, приготвящ традиционните за Сицилия аранчини* или каноли**, на чиято шапка пише MAFIA – това е изобразено на значителна част от магнитите, картичките, чашите и другите сувенири, които може да си купите. Разхождайки се по улиците на града, по сградите може да срещнете и лицата на прокурорите Джовани Фалконе и Паоло Борселино, убити от мафията през 90-те години на миналия век. Техните имена носи и летището на Палермо.

Джовани Фалконе и Паоло Борселино, изобразени върху сграда в Палермо. Снимка: Vater Fotografo

Споменавайки разходки по улиците, по-добре е малките преки в Палермо и във втория по големина град Катания да се избягват вечер. Конфликтите между различни групировки не са изключение, а ниският стандарт на живот води и до по-висока битова престъпност. Темата за мафията и престъпността е много сериозна и дълга, затова ще се спрем на нея в някой следващ материал. Вместо това ще погледнем малко по-хедонистично на Сицилия.

Кухнята, нощният живот и алкохолните напитки

Всеки пътуващ човек знае, че съществува следната корелация: колкото по̀ на юг отиваш, толкова по-високи стават децибелите. И Сицилия не нарушава правилото. Ако излезете късно през нощта по улиците на Палермо и се опитвате да локализирате нощния живот, най-добрият начин за това е да следвате шума.

Площад „Св. Анна“ е сборен пункт на младежите вечер. Наоколо е доста наситено с нощни заведения и барове, но любопитното е, че музика рядко се чува. През топлите месеци на годината хората се събират изцяло на открито и дори да има музика, тя трудно би се чувала между разговорите на стотиците, а понякога и хиляди младежи, които се събират на това място.

В Катания пък нощният живот през лятото е разделен на две части – в малките заведения, кръчми и барове в центъра и в големите партита, които се провеждат на плажовете или в обширни комплекси с басейни в периферията на града. Всъщност повечето дискотеки се преместват именно там през летния туристически сезон, а голяма част от посетителите са американци и англичани.



Ако сте късметлии, някой местен или пък добре запознат турист ще ви посъветва да се насладите на сицилианския шприц. Комбинацията между три части лимончело, две части просеко и една част газирана вода е не само вкусна, но и изключително освежаваща.

Разбира се, както навсякъде в Италия, и тук си заслужава да намерите малък семеен ресторант, в който да опитате домашна паста. Не пропускайте обаче и пекарните, в които се приготвят различни тестени закуски, пици и аранчини, както и пазарите, които са една от емблемите на Палермо и Катания. Дори само разходката през тях си е едно автентично (и шумно!) преживяване.

Най-доброто – за накрая

На първо място, Таормина, където, по мое скромно мнение, ще видите най-впечатляващата гледка на острова, която включва Античния гръцки театър, построен през III век пр.н.е., и бреговете на континентална Италия в далечината. Таормина е наистина красива, дори Марк Нопфлър я възпя през 2015 г. Трябва да спомена обаче, че целият район е популярна туристическа дестинация още от ХIХ век, което се отразява и на цените – особено в сравнение с останалата част на Сицилия, разликата е осезаема.


Моят фаворит в Сицилия обаче е друг. Барокова магия – така може да бъде описана атмосферата в 25-хилядното градче Ното. То, подобно на другите населени места в района на Сиракуза, има древна история, но през 1693 г. е сринато до основи от земетресение. Изграждането му наново го превръща във въплъщение на бароковата архитектура – от градоустройството, през сградите, дори и улиците. Реконструкцията отнема близо 100 години, а резултатът е впечатляващ. В допълнение местните ресторанти предлагат автентична сицилианска кухня, а регионът Вал ди Ното е популярен производител на вино.



Да, Сицилия не блести с чистота, а престъпността е оставила своя тежък отпечатък върху икономиката и развитието на острова, който винаги е бил обречен да изживява тежки катаклизми заради стратегическото си географско положение. Благодарение на него обаче на тези 25 хиляди квадратни километра земя в Средиземно море можем да открием несравнима палитра от култури, истории и цветове.

* Аранчините са типично сицилианско ястие. Те представляват панирани топчета ориз с пълнеж от сирена, месо, спанак или нещо друго.

** Канолите също са емблематични за Сицилия. Вариациите на пържените тестени фунийки с различен сладък пълнеж са безброй.

Заглавна снимка: © Александър Детев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.