Tag Archives: ИТ

Съд на ЕС: Uber предлага транспортна услуга, а не услуга на информационното общество

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/12/20/uber-2/

Днес стана известно решението на Съда на ЕС  (голям състав)  по дело C‑434/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Juzgado de lo Mercantil n° 3 de Barcelona (Търговски съд № 3 Барселона, Испания)  в рамките на производство по дело Asociación Profesional Elite Taxi срещу Uber Systems SpainSL.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 56 ДФЕС, член 1 от Директива 98/34/ЕО   за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48/ЕО, член 3 от Директива 2000/31/ЕО за електронната търговия  и членове 2 и 9 от Директива 2006/123/ЕО.

Това запитване е отправено в рамките на спор между Asociación Profesional Elite Taxi (наричана по-нататък „Elite Taxi“), професионална организация на таксиметровите шофьори в град Барселона (Испания), и Uber Systems Spain SL, дружество, свързано с Uber Technologies Inc., във връзка с предоставянето от това дружество, без административни лицензи и разрешения, чрез приложение за смартфон на платена посредническа услуга, позволяваща да се осъществи връзка между непрофесионални шофьори, които използват собствените си превозни средства, и лица, които желаят да ползват градски превоз.

Според Elite Taxi дейността на Uber Systems Spain нарушава действащото законодателство и представлява заблуждаваща търговска практика и нелоялна конкуренция. Нито Uber Systems Spain, нито непрофесионалните шофьори на съответните превозни средства притежават лицензите и позволителните, предвидени в Наредбата за таксиметровите услуги на агломерация Барселона. Uber установява контакт или се свързва с непрофесионални шофьори, на които предоставя поредица от ИТ инструменти — интерфейс — позволяващ им на свой ред да се свързват с лица, които нуждаят от превоз в рамките на населено място и имат достъп до услугата посредством едноименното информационно приложение. Дейността на Uber се извършва с цел печалба.

Следва да се определи дали предоставяните от това дружество услуги трябва да се разглеждат като транспортни услуги, като услуги на информационното общество или като комбинация между тези два вида услуги. Всъщност от правната квалификация, която ще бъде възприета, зависи дали дружеството  може да бъде задължено да разполага предварително с административно разрешение.

Съдът:

38        в ситуация като посочената от запитващата юрисдикция, в която превозът на пътници се извършва от непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, лицето, предоставящо тази посредническа услуга, същевременно предлага услуги по градски превоз, до които предоставя достъп по-специално чрез ИТ инструменти като разглежданото в главното производство приложение и чието общо функциониране организира в полза на лицата, желаещи да се ползват от това предлагане, за да бъдат превозени в рамките на населено място.

39      В това отношение от сведенията, с които разполага Съдът, следва, че посредническата услуга на Uber предполага подбор на непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, на които шофьори това дружество предоставя приложение, без което, от една страна, тези шофьори не биха предоставяли транспортни услуги, и от друга страна, лицата, желаещи да ползват градски превоз, не биха прибягвали до услугите на посочените шофьори. Нещо повече, Uber упражнява решаващо влияние върху условията на предоставяне на услугата от такива шофьори. Във връзка с последното се установява по-специално че Uber определя посредством едноименното приложение най-малкото максималната цена на курса, че това дружество събира тази цена от клиента и след това плаща част от нея на непрофесионалния шофьор на превозното средство и че то упражнява определен контрол по отношение на качеството на превозните средства и на техните шофьори, както и по отношение на поведението на последните, който може евентуално да доведе до изключването им.

40      Ето защо тази посредническа услуга трябва да се разглежда като неразделна част от една обща услуга, чийто главен компонент е транспортна услуга, и следователно да се квалифицира не като „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 98/34, към който препраща член 2, буква a) от Директива 2000/31, а като „услуга в областта на транспорта“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123.

47      съгласно действащото към момента право на Съюза държавите членки са тези, които трябва, при спазване на общите правила на Договора за функционирането на ЕС, да уредят условията за предоставяне на посреднически услуги като разглежданите в главното производство.

Filed under: Digital, EU Law Tagged: съд на ес, uber

Да побутнем бъдещето

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/push-the-future/

Представете си, че сме няколко години напред в бъдещето. Но не повече от пръстите на едната ви ръка. Искате да произведете някакъв продукт. Влизате във фабриката с проектната си документация, записана на някакъв цифров носител… Или не – дори нямате съвсем прецизна такава, но с помощта на инженерния екип тя скоро става готова, като междувременно сте изяснили всички въпроси, свързани с това какви точно материали да бъдат вложени, какви техни специфики да бъдат използвани или евентуални проблеми и слаби места да бъдат избегнати. Как всичко да се направи при най-оптимална цена и бързина на производство. Повечето от тези решения ви подсказва самата информационна система на фабриката, защото разполага с натрупани данни и статистика, а machine learning алгоритмите стават все по-добри. Съобразени са регулационните изисквания, ако продуктът има отношения към тях. Уточнени са доставчиците на материали, цените им, дори разполагате с прогноза как би се отразила върху вашата цена някоя промяна на пазарите на суровини и материали. Знаете кои и какви са възможните най-подходящи заместители. Знаете подробно как ще се рециклира продуктът ви, след като приключи експлотационният му период. Имате най-детайлни количествени сметки и при всяка промяна в изделието те се опресняват автоматично. Накрая слагате очила за виртуална реалност и разглеждате продукта си „на живо“ още преди изобщо той да е влязъл в производство.

Ако всичко е както трябва – пускате поръчката за продукция, фабриката се преконфигурира съобразно новото изделие, а това с всяка следваща година ще се случва все по-автоматично и бързо. Транспортни роботи ще зареждат от склад нужните материали, колаборативните им „колеги“ (коботи) по поточните линии ще обслужват машините и производството на новото изделие (сменяйки например изхабените инструменти, зареждайки заготовки, опаковайки и т.н.), а накрая, вече в склада за готова продукция, ще финишират подредени, с етикети или маркирани с RFID, NFC или QR бройките завършени изделия, готови за експедиция. Таговете на съответната маркировка вероятно ще са в blockchain база, за проследяемост и доказване на оригинално производство и произход. Хора все още ще са нужни, но повечето ще са в инженерния отдел или в, да го наречем, контролния център на фабриката. Сред машините ще бъдат все по-малко и по-малко. А подобно производството за все повече неща ще е все по-възможно да бъде дори денонощно.

По време на целия процес ще можете да следите бройките, темпото, разхода на суровини и енергия – и не в някакви ужасни таблици с мърдащи числа, а чрез удобни, човешки интерфейси и визуализации, включително отдалечено чрез смартфон или таблет, защото всъщност няма какво толкова да правите във фабриката… Системите за анализиране на данните от датчиците и следене на параметрите на машините ще „предвиждат“ и подсказват за евентуални претоварвания на машини и инструменти, за потенциални проблеми и брак…

„Мечтая да е възможно фабриката ми да е продължение на нервната ми система, да мога да я почувствам и да взимам решения на тази база“, ми каза наскоро един индустриалец.

И нека тук спрем да си представяме, защото… това изобщо не е фантастика. Технологиите, които са нужни това да бъде възможно, са вече около нас. В индустрията обаче има много препъни камъни, заложени основно от различни вендори, в стремеж да запазят пазарни сегменти за себе си. Много машини не споделят никакви данни. Често липсват стандарти (или пък те не се ползват), които да спомагат интеграцията между компоненти от различни производители. Доставчиците на информационни системи се опитват да продават това, което вече са разработили, и твърде малко се интересуват от реалните нужди и проблеми в производствения сектор. След десетилетия, в които се извършва автоматизация и цифровизация (да, формално третата индустриална революция започва през 70-те години на миналия век), информационните технологии продължават да са фокусирани предимно в enablement и поддръжка, и твърде малко в реални, практични и ползотворни, специфични за сегмента иновации. В света на ИТ продължава да вирее горделивото, но безпочвено очакване индустрията да се напасне към тях, вместо технологиите да са пригодни за индустрията.

Но в крайна сметка иновациите се случват – при това лавинообразно. Някои са по-значими от други или пък изчакват своя момент да заблестят. И това съвсем не е самоцелно или извън контекст.

Такава модерна, дигитална фабрика е напълно възможна. От днешна гледна точка е по-лесно да си я представим като плавна еволюция на съществуваща традиционна такава, отколкото да се планира и построи от нулата. И при това не са нужни твърде много време, твърде много хора или някакви огромни усилия. Трябва да се огледат и оценят налични платформи и технологии заедно с възможните интеграции помежду им. Да се отсеят тези с най-добър потенциал и да се тестват в реална среда. Да се подберат или доработят приложения. И нещата ще започнат да се получават – не изведнъж, но всичко това е напълно реалистично – и ако се стартира сега, да започнат да се виждат реални резултати между 2020 и 2025 година. При това в България, в Пловдив, в Търново или Габрово. Или навсякъде другаде, но преди няколко дни с един от визионерите в индустрията около Пловдив обсъждахме, че ако успеем да го направим тук, значи може да се направи навсякъде. И да се мултиплексира колкото е нужно.

Нужни са няколко души с капацитет и готовност да се фокусират в темата – в идеалния случай ще са хора, малко по-широкопрофилни като натрупан опит, които не се страхуват да мислят извън рамките на текущата си тясна специалност. Такива, които да са с нагласа бързо да скачат и навлизат в нова територия, софтуер или платформа. Да имат способността да вникват под повърхността на техническата документация, за да преценят потенциала на една система. Важен е интеграторският подход – погледът към общата картинка и крайната цел всичко да работи заедно. Потенциалът на една машина или система извън контекста на общата интеграция, ако тя е твърде трудна, скъпа или невъзможна, е с пренебрежимо значение. Всякакъв ИТ опит ще е от полза, но в идеалния случай комбинацията от ИТ и инженерство (електроника и/или автоматизация) ще е брилянтната сплав. Иначе всяко окей по някоя (или повече) от следните посоки ще е плюс:

  • аналитично и критично мислене (креативно и out-of-the-box)
  • някой от стандартните езици за програмиране като C или Java
  • някоя и друга база-данни (поне SQL), както и HTML, и REST
  • опит с програмиране на контролери
  • IoT или IIoT (Industrial IoT), MQTT (или други M2M протоколи)
  • комфортно ползване на различни операционни системи (минимум Linux и Windows)
  • PLM (product lifecycle management), но не PLCM (product life-cycle management в маркетинг смисъл)
  • machine learning
  • всякакъв друг опит в/от индустрията
  • умения за кратко и фокусирано изразяване и писане
  • готовност за споделяне на знания и работа в екип
  • прагматичен и практически-ориентиран подход към проблемите
  • използване на инструменти за управление на задачи, проекти и лични ангажименти (календар, trello, todoist и др.)

Английският език е нужен като минимум на работно ниво, защото макар и не непрекъснато, ще се работи в многоезична среда и този език се явява най-малкото общо кратно за общуване и документиране.

И ако това по-горе зазвучи претенциозно в нечии уши, бързам да уточня, че няма да правим никакви революции и иновации – просто ще свършим малко полезна работа. В идеалния случай просто ще побутнем леко еволюцията напред. 🙂

Такива неща вече се правят в една или друга степен. Започват да се появяват и вендори, които ще твърдят, че могат да продадат най-подходящото цялостно решение. Истината е, че много от тях просто се опитват да вкарат колкото могат повече клиенти в собствената си екосистема. Няма универсални решения – във всяко индустриално производство има много специфики, които трябва да се имат наум. Решенията е добре да са „ушити“ по мярка и интегрирани, с подбор на най-оптималните компоненти от различни вендори.

Затова размахвам знаменце, че търся колеги и партньори. Имам подадени ръце и готовност за съвместна работа с представители на индустрията около Пловдив (в момента ми е най-лесно и на мен, и на тях, да разсъждаваме в рамките на Пловдив). Основната тяхна тревога е, че няма да се намерят нужните хора. Затова искам да проведа като начало един тур от разговори с тези, които биха се заинтересували да работим заедно по темата, а след това ще обсъждаме следващи стъпки. Имам няколко души наум, с които ще говоря лично, но по-голямата част от тях са ангажирани с други неща. Затова, пишейки този текст, се надявам, че ще се намерим и с нови колеги.

Аз лично вярвам, че успехът е свързан с партньорство и колаборация, а не е заключен в ревнивото пазене на двадесетте реда код, които си написал така или иначе пак като импровизация върху нечий друг труд, положен преди теб. Знанието, затворено между двете ти уши, просто остарява бързо и не върши никаква работа, ако не си го споделил с останалите. Времето на парцелираното познание и ексклузивни умения приключи неотдавна. Сега можем да постигнем нещо смислено само чрез взаимни усилия и екипна работа.

В случай че проявявате интерес, моля свържете се с мен (чрез формуляра по-долу) и споделете каквото прецените за важно за ваш предишен опит или нагласа към темата. С най-интересните хора ще се постарая да се видим на живо възможно най-скоро.

Нова посока

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/new-direction/

Досега винаги накратко съм се представял като ИТ инженер (с пълното съзнание, че е леко странно, дори може би малко смешно). Но истината е, че минавайки през това да бъда програмист (започнах като ученик), после доста години системен и мрежови администратор, след това ИТ архитект на разни по-сложни системи и внедрявания, консултант, а дори в последните години и търговец, и мениджър… напоследък имам потребността да свържа точките. И да добавя още малко повече инженер към ИТ коктейла.

Неотдавна се оттеглих от частично моя компания, защото имам потребност да чувствам и усещам резултата след положените усилия, а тя има друг свой път.

Междувременно с партньори създадохме Trakia Tech, с идеята да раздвижим допълнително предприемаческата общност в посока трансформация на традиционните индустрии (като за такава броим и финансовата – нищо че тя най-добре успява да подхранва илюзията, че ако не се е трансформирала напълно, то едва ли не го прави всеки ден, но уви, това е твърде далеч от горчивата истина). И като казвам трансформация, имам предвид това, което по света решиха да наричат digital transformation (за да не се бърка с дигитализацията и автоматизацията, които са предхождащи един вид).

Trakia Tech си поставя за цел да подслонява хора или екипи с идеи, да ги свързва с подходящи ментори, така че идеите да не се развиват самоцелно, а да намират бързо реално приложение и, разбира се, да провокира инвеститори със свободен капитал да превърнат тези идеи в бизнес. Всичко това отнема доста време и усилия, но нещата започват да се случват. Междувременно стартирахме с няколко подгряващи събития заедно с партньори, защото образователните инициативи и изобщо всички начини да провокираме диалог, контакти и създаване на мрежа между хората с интереси в областта ще ни бъде и занапред основен фокус.

Пиша това не без конкретна причина, а защото утре или в идните няколко дни ще пусна анонс, с който ще се опитам да събера няколко души. Ако се сработим и се окаже, че имаме сходна визия, може много бързо да сформираме екип, който да се захване с амбициозен, но напълно реален проект, с потенциал да ускори сериозно дигитализацията на индустрията – дори не само в локален, а и в глобален мащаб.

Всичко това не е пряко свързано с Trakia Tech, но не е и извадено от контекста. Следствие е от усилията ми напоследък да подредя парченца от пъзела така, че да се получи ползотворна картинка, но стигнах до момент, в който не мога да продължа съвсем сам, а мрежата на Trakia Tech още тепърва се изгражда.

Имам нужда от свеж социален и интелектуален капитал! 🙂

Stay tuned…

Електронно управление – ефективност или изтичане на милиони?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2922

(статията е публикувана първоначално в списание „Мениджър“ под заглавие „Криво-ляво електронно управление“)

Думата „приемственост“ се е превърнала в нищо незначещо клише. Но именно нейната липса е сред основните причини все още да нямаме електронно управление. Не единствената, разбира се. Липсата на визия, липсата на институции, липсата на правила, липсата на капацитет, корупцията са също доста важни фактори за това в немалко институции все още да обикалят хора с папки, гражданите все още да разнасят хартийки между институции, управлението да е непрозрачно, а в цялата тази „мъгла“ да процъфтява „другият начин“ – на дребно и на едро.

С риск да прозвучи особено нескромно, смятам, че много от тези негативни фактори бяха ако не премахнати, то застрашени, благодарение на усилията на вицепремиера Румяна Бъчварова и нейния кабинет, от който бях част. А това, което наблюдаваме в момента като заявки на правителството за борба с административната тежест е по същество приемственост (макар вицепремиерът Дончев да не го представя като такова) – стъпване на основните, които бяха поставени, и продължаване на реформата.

Защото електронното управление не е просто да се направи един сайт, или да се обучат няколко служители, или да се усвоят едни пари по оперативна програма, или да се приемат едни пожелателни закони. Електронното управление е държавата да не занимава гражданите и бизнеса със себе си, а това изисква промяна на мисленето. Такава промяна не се случва за три месеца.

За добро или за лошо, държавата е тромава структура и промени се случват бавно. Доста по-бавно отколкото на мен ми се иска. Но ако има както ясна визия, така и познаване на проблемите в детайл, тази промяна непременно се случва.

Защо все още няма истинско електронно управление? През годините са похарчени милиони за софтуер и хардуер. Създавани са и са разформировани различни структури (МДААР, ДАИТС, МТИТС/ЕСМИС). Приети са редица закони, като Закона за електроното управление, закона за ограничаване на административното регулиране, административнопроцесуалния кодекс. Милионите (или дори милиардите) са изтекли в нищото, структурите са били просто многобуквени съкращения, а законите никой не ги е спазвал. Да, в не един закон отдавна пише, че администрацията няма право да изисква от гражданите да представят документи, които администрацията сама може да си събере служебно от друга администрация. Но това са просто думи в Държавен вестник.

А дяволът е в детайлите. Новата оперативна програма („Добро управление“) може да изглежда като „втори ОПАК“ отстрани, но всъщност много грешки на ОПАК вече ги няма – най-вече раздаването на пари „на калпак“ без оглед на резултата. Измененията в Закона за електронното управление, наредбите към него и новия Закон за електронната идентификация изглеждат като поредния нормотворчески напън, но зад всяка изменена алинея, стои конкретен проблем, който до момента е пречил на реализирането на електронното управление.

Един пример – администрациите бяха свикнали да сключват тристранни споразумения, за да обменят данни (между първичният администратор на данни, ползвателят, и операторът на инфраструктурата за комуникация, към 2016-та МТИТС). Това беше бавен процес и често беше спънка пред реализиране на електронно управление, защото първичните администратори просто не даваха достъп. Общини с месеци и години чакаха такъв, за да реализират електронни услуги, но това така и не се случваше. С измененията на закона тези споразумения бяха забранени и вече никой първичен администратор няма право да налага допълнителни изисквания извън тези в закона. Само месец след приемането на измененията, общини, чакащи отдавна, получиха достъп и най-накрая пуснаха услуги за гражданите си. И то чрез вече изградени системи, които просто никога не са били ползвани както е предвидено.

Информационните системи, които се изграждат за държавата пък, никога не са се славили с високо качество, и като потребители можем да потвърдим това. Администрацията никога е нямала капацитетът да напише техническо задание, което да изиска разработването на софтуер, отговарящ на съвременни изисквания за качество. Затова със закона и наредбата се въведе шаблонно задание, с което се покриват повечето от често срещаните пропуски. С въвеждането на отворения код за всеки разработен по поръчка софтуер пък станахме първата държава в света с такова ниво на прозрачност, а Европа и САЩ се опитва да ни догони (и това не е преувеличение – малко след нас САЩ въведе сходни на нашите изисквания).

Но дори с най-добрите правила, с премахването на всички административни пречки и с най-качествения софтуер, промяната не е гарантирана. Нужна е институция, която да бъде инструмент за такава промяна. И Държавна агенция „Електроно управление“ не е създадена да бъде просто поредното съкращения. Създадена е по примера на такива агенции в успешни държави като Естония, и със законовите си правомощия тя не е безгласна буква в процеса, а реално може да налага на останалите администрации как и какво да правят, за да въведат електроно управление.

Визията пък е компасът, който дава посоката. Защото електронното управление не е магистрала, която свързва два града, а сложна комбинация от технологии, процеси и начин на мислене. Визия почти никога е нямало – само отделни парчета от цялата система са били на дневен ред, което е оставяло усилията да висят и рано или късно да бъдат изоставяни.

Именно тези основни – визията, правилата, оправомощената инстутуция правят възможно в момента реформата да се случи и тя да бъде устойчива. „Акциите“, за които чуваме по медиите са само повърхността на огромното количество вътрешни правила и процедури, някои от които са от времето на социализма, които трябва да бъдат променени или дори изкоренени. Защото положението е „царят дава, пъдарят не дава“ (в закона пише, че удостоверения не трябва да се изискват, но във вътрешните правила, които следва съответнията служител, пише, че се изисква).

Дали това ще стане – не е ясно. Както често се случва, политическата воля може да потъне в небитието след липсата на бързи резултати, администрацията може да удави процесите със своето умение да се снишава, докато поривът за реформа отмине, корупцията може да продължи да изяжда милиони, без да доставя качествени продукти. Агентите на промяната може да се отвратят от средата и да си тръгнат, оставяйки електронното управление отново „за следващата петилетка“.

И това са реални рискове – държавната агенция няма достатъчно хора, с които да изпълни реформата, а такива трудно се намират. Корупцията чука на вратата, а някои проекти, заложени като част от визията, се отлагат и забавят. Лошото е, че липсва гражданският натиск, контрол и подкрепа. Електронното управление никога не е централна тема, което я прави и слабо политически популярна. Говори се за нея когато няма за какво друго (например както в случая – през лятото). Ефектът не е осезаем – не се появява изведнъж нов, лъскав път, или детска площадка. Просто отпадат неща, за които преди сме си вземали отпуск, а вече или не се налага да правим, или можем да правим отдалечено. Интересът дори в иначе популярни административни услуги е нисък – отчасти защото не са популяризирани, отчасти защото първата мисъл на гражданина не е „дали има електронна услуга за това?“.

Дали ще има електронно управление? То и сега има, криво-ляво. Някои системи си говорят, някои институции имат що-годе прилични електронни услуги. Според мен в момента има предпоставки този процес да се забърза, и до няколко години да имаме по-електронна и по-прозрачна администрация. Но това зависи най-вече от човешкия фактор – от политическото ръководство, от администрацията и не на последно място – от гражданите.

И с всяка стъпка в правилната посока, държавата ще става по-ефективна и по-прозрачна. А с всяка стъпка в грешната посока, просто още милиони ще изтичат в нищото.

Съобщение от “DHL”

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2076

Subject: Моля, потвърдете и коригирайте незабавно адреса си за доставка / офис
From: “DHL Delivery”
Date: Wed, August 16, 2017 1:32 pm
To: undisclosed-recipients:;
Priority: Normal

Уважаеми клиенти,

Опитахме се да ви изпратим артикула ви в 08:57 днес 16 август 2017 г.
(Вижте прикачения файл)
Опитът за показване е неуспешен, тъй като никой не присъства на адреса
за доставка, който ни е даден, така че уведомлението автоматично се
изпраща.

Ако парцелът не е насрочен за повторно проектиране или получаване в
рамките на 72 часа през делничните дни, той ще бъде върнат на подателя.

Етикет номер: DB0011622801 / 17BA
Очаквана дата на доставка: 16 август 2017
Пакетни услуги
Агенция (и): Потвърждение за доставка
Статус: Мисията е изпратена
Изпращач: KAIN TRADING & SHIPPING COMPANY
Пакетът ви не е доставен.
Време за доставка: 08:57 ч

За подробности вижте прикачения файл и коригирайте адреса си.

Извиняваме се и ви благодарим за увереността ви.

Благодаря,

Обслужване на клиенти на DHL.
2017 (c) DHL Greece International GmbH. Всички права запазени.

————————————————– ——————–
Това съобщение е сканирано за вируси и вредно съдържание от MailScanner
и се смята, че е чисто.

—-

Както вероятно се досещате, произходът на това съобщение няма нищо общо с DHL. Прикаченият файл съдържа, естествено, вирус. (И то нелош – разпознава дали е отворен на компютър или на телефон, и заразява и двете по съответен начин.)

Това, към което искам да привлека вниманието ви, е сравнително приличният български език. (Има малко грешчици – „парцелът“ и подобни – но човек лесно може да ги пропусне.) Доскоро „въдичарските“ съобщения бяха или на английски, или на доста лош (Google Translate) български. От нещо време насам обаче все по-често ги срещам на приличен български, по-добър от този на Google Translate. Очевидно за киберпрестъпниците вече работят наети преводачи.

Как да разпознаем „въдичарското“ съобщение:

– Очаквате ли пратка по DHL? Ако не – единственият, който ще ви я изпрати неочаквано, е онзи нигерийски принц, дето няма търпение да сподели с вас милионите си. Стига, естествено, първо да му платите дребна сума, после и още малко, после и малко повече, и т.н… Държите ли да си имате вземане-даване с него?

– Ако очаквате пратка по DHL, очаквате ли я именно и точно от KAIN TRADING & SHIPPING COMPANY? Ако не, вашият събеседник всъщност е същият щедър нигерийски принц. И т.н.

– Давали ли сте на DHL точния си адрес и е-майла си? Те (както и която и да е друга читава компания) не събират тази информация от Интернет – могат да я получат само от вас. Ако не сте, вече знаете кой всъщност е вашият събеседник, и т.н.

– Имате ли електронен акаунт в DHL, чрез който да можете да коригирате адреса, който сте им дали? Те не са идиоти, за да ви предлагат да го направите, ако не можете. Ако нямате такъв акаунт, вече знаете кой всъщност е вашият събеседник, и т.н.

– Случайно името ви да е “undisclosed recipients”? Ако DHL изобщо пращат е-майли, те ще са до точно определен човек, с името му и т.н. (Умелите киберпрестъпници нагласят и това, но тези очевидно не са чак толкова умели.) Ако случайно не се казвате така, вече знаете кой всъщност
е вашият събеседник, и т.н. (А ако ви се иска да получите пратка, предназначена за някой друг, си заслужавате вируса.)

– В България доставя пратки DHL България (dhl.bg). DHL Гърция (dhl.gr) няма какво да прави тук. Ако случайно са ви го пратили наистина те, писмото ще е на гръцки, по понятни причини. Сума сумарум, пак вече знаете кой всъщност е вашият събеседник…

– Случайно в 08:57 ч. у вас да е нямало никой? Ако да, това все още не означава нищо – шансът да ви мамят не изчезва. Ако обаче е имало някой, вече знаете кой всъщност е вашият събеседник…

– Ако DHL ви изпращат реална информация за забавяне, тя ще бъде направо в съобщението – няма да бъде като прикачен файл, безкрайно глупаво е да затрудняват и клиента, и себе си. Дори да не разбирате от типове файлове и да не знаете, че този тип файл е изпълнима програма, а не документ, пак би трябвало да се досетите кой всъщност е вашият събеседник…

Човек с добри ИТ познания с лекота ще изброи още десетки други начини да разпознаете измамата. Ограничих се само до разбираемите и за най-некомпютърните хора – те са, които най-често биват излъгвани от киберпрестъпниците.

Колко от тези (и други подобни) признаци е нужно да има в едно съобщение, за да се усъмните? Ако има един, вероятността то да е измама е 99% (за поне половината – 100%). Ако има два или повече, вероятността е 100%.

При каква вероятност за измама е добра идея да проверите съобщението въпреки това? При под 10%.

Изводите са си за вас. Предупредени сте. Или си опичайте акъла, или си плащайте като попове за чистене на вируси от устройствата ви (ако се отървете само с това). Който не си опича акъла, трябва да си плаща, отново и отново, докато не поумнее.

И, моля ви, не бъркайте директността ми с грубост. Ако предпочитате пред навременните предупреждения сладки лъжи, аз съм грешният събеседник – верният за вас е споменатият по-горе.

Bitcoin, UASF… и политиката

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2064

Напоследък се заговори из Нета за UASF при Bitcoin. Надали обаче много хора са обърнали внимание на тия акроними. (Обикновено статиите по въпроса на свой ред са салата от други акроними, което също не улеснява разбирането им.) Какво, по дяволите, значи това? И важно ли е?

Всъщност не е особено важно, освен за хора, които сериозно се занимават с криптовалути. Останалите спокойно могат да не му обръщат внимание.

Поне на пръв поглед. Защото дава и сериозно разбиране за ефективността на някои фундаментални политически понятия. Затова смятам да му посветя тук част от времето си – и да изгубя част от вашето.

1. Проблемите на Bitcoin

Електронна валута, която се контролира не от политикани и меринджеи, а от строги правила – мечта, нали? Край на страховете, че поредният популист ще отвори печатницата за пари и ще превърне спестяванията ви в шарена тоалетна хартия… Но идеи без проблеми няма (за реализациите им да не говорим). Така е и с Bitcoin.

Всички транзакции в биткойни се записват в блокове, които образуват верига – така нареченият блокчейн. По този начин всяка стотинка (пардон, сатоши 🙂 ) може да бъде проследена до самото ѝ създаване. Адресите, между които се обменят парите, са анонимни, но самите обмени са публични и явни. Може да ги проследи и провери за валидност всеки, които има нужния софтуер (достъпен свободно) и поддържа „пълен възел“ (full node), тоест е склонен да отдели стотина гигабайта на диска си.

Проблемът е, че блокът на Bitcoin има фиксиран максимален размер – до 1 мегабайт. Той побира максимум 2-3 хиляди транзакции. При 6 блока на час това означава около 15 000 транзакции на час, или около 360 000 на денонощие. Звучи много, но всъщност е абсолютно недостатъчно – доста големи банки правят по повече транзакции на секунда. Та, от известно време насам нуждата от транзакции надхвърля капацитета на блокчейна. Което създава проблем за потребителите на валутата. Някои от тях започват да я изоставят и да се насочват към традиционни валути, или към други криптовалути. Съответно, влиянието и ролята ѝ спада.

2. Положението с решенията

Предлагани са немалко решения на този проблем. Последното се нарича SegWit (segregated witness). Срещу всички тях (и конкретно срещу това) обаче има сериозна съпротива от ключови фактори в Bitcoin.

Сравнително скоро след създаването на Bitcoin в него беше въведено правилото, че транзакциите са платени. (Иначе беше много лесно да бъдат генерирани огромен брой транзакции за минимална сума напред-назад, и така да бъде задръстен блокчейнът.) Всяка транзакция указва колко ще плати за включването си в блок. (Това е, което я „узаконява“.)

Кои транзакции от чакащите реда си ще включи в блок решава този, който създава блока. Това е „копачът“, който е решил целта от предишния блок. Той прибира заплащането за включените транзакции, освен стандартната „награда“ за блока. Затова копачите имат изгода транзакциите да са колкото се може по-скъпи – тоест, капацитетът на блокчейна да е недостатъчен.

В добавка, немалко копачи използват „хак“ в технологията на системата – така нареченият ASICBOOST. Едно от предимствата на SegWit е, че пречи на подобни хакове – тоест, на тези „копачи“. (Подробности можете да намерите тук.)

Резултатът е, че някои копачи се съпротивляват на въвеждането на SegWit. А „копаещата мощност“ е, която служи като „демократичен глас“ в системата на Bitcoin. Вече е правен опит да се въведе SegWit, който не сполучи. За да е по-добър консенсусът, този опит изискваше SegWit да се приеме когато 95% от копаещата мощност го подкрепи. Скоро стана ясно, че това няма да се случи.

3. UASF? WTF? (Демек, кво е тва UASF?)

Не зная колко точно е процентът на отхвърлящите SegWit копачи. Но към момента копаенето е централизирано до степен да се върши почти всичкото от малък брой мощни компании. Напълно е възможно отхвърлящите SegWit да са над 50% от копаещата мощност. Ако е така, въвеждането на SegWit чрез подкрепа от нея би било невъзможно. (Разбира се, това ще значи в близко бъдеще упадъка на Bitcoin и превръщането му от „царя на криптовалутите“ в евтин музеен експонат. В крайна сметка тези копачи ще са си изкопали гроба. Но ако има на света нещо, на което може да се разчита винаги и докрай, това е човешката глупост.)

За да се избегне такъв сценарий, девелоперите от Bitcoin Core Team предложиха т.нар. User-Activated Soft Fork, съкратено UASF. Същността му е, че от 1 август нататък възлите в мрежата на Bitcoin, които подкрепят SegWit, ще започнат да смятат блокове, които не потвърждават че го поддържат, за невалидни.

Отхвърлящите SegWit копачи могат да продължат да си копаят по старому. Поддържащите го ще продължат по новому. Съответно блокчейнът на Bitcoin от този момент нататък ще се раздели на два – клон без SegWit и клон с него.

4. Какъв ще е резултатът?

Преобладаващата копаеща мощност може да се окаже в първия – тоест, по правилата на Сатоши Накамото той ще е основният. Но ако мрежата е разделена на две, всяка ще има своя основен клон, така че няма да бъдат технически обединени. Ще има две различни валути на име Bitcoin, и всяка ще претендира, че е основната.

Как ще се разреши този спор? Потребителите на Bitcoin търсят по-ниски цени за транзакции, така че огромният процент от тях бързо ще се ориентират към веригата със SegWit. А ценността и приетостта на Bitcoin се дължи просто на факта, че хората го приемат и са склонни да го използват. Затова и Segwit-натият Bitcoin ще запази ролята (и цената) на оригиналния Bitcoin, докато този без SegWit ще поевтинее и ще загуби повечето от релевантността си.

(Всъщност, подобно „разцепление“ вече се е случвало с No. 2 в света на криптовалутите – Ethereum. Затова има Ethereum и Ethereum Classic. Вторите изгубиха борбата да са наследникът на оригиналния Ethereum, но продължава да ги има, макар и да са с много по-малка роля и цена.)

Отхвърлилите SegWit копачи скоро ще се окажат в положение да копаят нещо, което струва жълти стотинки. Затова вероятно те шумно или тихо ще преминат към поддръжка на SegWit. Не бих се учудил дори доста от тях да го направят още на 1 август. (Въпреки че някои сигурно ще продължат да опищяват света колко лошо е решението и какви загуби понасят от него. Може да има дори съдебни процеси… Подробностите ще ги видим.)

5. Политиката

Ако сте издържали дотук, четете внимателно – същността на този запис е в тази част.

Наскоро си говорих с горда випускничка на български икономически ВУЗ. Изслушах обяснение как икономията от мащаба не съществува и е точно обратното. Как малките фирми са по-ефективни от големите и т.н…

Нищо чудно, че ги учат на глупости. Който плаща, дори зад сцената, той поръчва музиката. Странно ми е, че обучаваните вярват на тези глупости при положение, че реалността е пред очите им. И че в нея големите фирми разоряват и/или купуват малките, а не обратното. Няма как да е иначе. Както законите на Нютон важат еднакво за лабораторни тежести и за търговски контейнери, така и дисипативните закони важат еднакво за тенджери с вода и за икономически системи.

В ИТ бизнеса динамиката е много над средната. Където не е и няма как да бъде регулиран лесно, където нещата са по-laissez-faire, както е примерно в копаенето на биткойни, е още по-голяма. Нищо чудно, че копаенето премина толкова бързо от милиони индивидуални участници към малък брой лесно картелиращи се тиранозаври. Всяка система еволюира вътрешно в такава посока… Затова „перфектна система“ и „щастие завинаги“ няма как да съществуват. Затова, ако щете, свободата трябва да се замесва и изпича всеки ден.

„Преобладаващата копаеща мощност“, било като преобладаващият брой индивиди във вида, било като основната маса пари, било като управление на най-популярните сред гласоподавателите мемове, лесно може да се съсредоточи в тесен кръг ръце. И законите на вътрешната еволюция на системите, като конкретно изражение на дисипативните закони, водят именно натам… Тогава всяко гласуване започва да подкрепя статуквото. Демокрацията престава да бъде възможност за промяна – такава остава само разделянето на възгледите в отделни системи. Единствено тогава новото получава възможност реално да конкурира старото.

Затова и всеки биологичен вид наоколо е започнал някога като миниатюрна различна клонка от могъщото тогава стъбло на друг вид. Който днес познават само палеобиолозите. И всяка могъща банка, или производствена или медийна фирма е започнала – като сума пари, или производствен капацитет, или интелектуална собственост – като обикновена будка за заеми, или работилничка, или ателие. В сянката на тогавашните тиранозаври, помнени днес само от историците. Намерили начин да се отделят и скрият някак от тях, за да съберат мощта да ги конкурират…

Който разбрал – разбрал.

ЕК: напредък в ограничаването на речта на омразата онлайн

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/01/hate-3/

Според съобщение на Европейската комисия от днес, наблюдава се напредък в ограничаването на речта на омразата онлайн в държавите от ЕС.

На 31 май 2016 г. Европейската комисия и четири големи ИТ дружества (Facebook, Microsoft, Twitter и YouTube) представят Кодекс на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза.

На 7 декември 2016 г. Комисията представя резултатите от първата проверка, целяща да се оцени прилагането на този кодекс за поведение.

За второто оценяване, завършило сега,  комисарят по правосъдието казва:

Дружествата вече премахват два пъти повече незаконни изказвания, пораждащи омраза, и с по-голяма бързина отколкото преди шест месеца. Това е важна стъпка в правилната посока и показва, че подходът на саморегулиране може да функционира, ако всички участници дадат своя принос.

Напредъкът:

  • Средно в 59 % от случаите след получаването на уведомления относно незаконни изказвания, пораждащи омраза, ИТ дружествата са реагирали, като са премахнали съдържанието.Това е над два пъти повече от равнището, отбелязано шест месеца по-рано (28 %).
  • Броят на уведомленията, прегледани в рамките на 24 часа, се е повишил от 40 % на 51 % през същия шестмесечен период. Facebook обаче е единственото дружество, което постига напълно целта за преглед на по-голямата част от уведомленията в рамките на един ден.

 

Въпроси и отговори

Информационен документ относно 2-рата оценка

Обявяване на кодекса на поведение във връзка с незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза

Кодекс на поведение

Борба с незаконната реч на омразата онлайн: първа оценка на новия кодекс на поведение

Информационен документ — Първа оценка на кодекса на поведение

Междинен преглед на цифровия единен пазар

Информационен документ относно междинния преглед на стратегията за цифровия единен пазар от 2015 г.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law

На чаша вино с Христо Иванов

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/hristo-ivanov-2/

Продължение на разговора ми с Христо Иванов, първата част на която е публикувана тук.

Така се случи, че съм свидетел на календара ти и затова един чисто човешки въпрос – за последните два месеца колко пъти имаше време да спреш на едно място и, както казва един приятел, да позволиш на душата ти да те настигне?

Ха! Ами, не много… Знаеш ли, много е странно. Както вече казах, винаги съм бил много частен човек, но трябва да кажа, че отдавайки се на това да послужа на хората за възел, в който техните мечти да се съединяват, виждам, че така човек някак си не се отдалечава от душата си. Служенето – защото аз смятам, че ключовият елемент на лидерството е именно съзнанието, че трябва да служиш – всъщност е достатъчно пълноценно, достатъчно носи единство със себе си. Така че не бих седнал да се жалвам. Има си своите напрежения и трудности, но наличието на яснота за какво го правиш всичко това, усещането и ежедневното удивление от това какви чудесни хора има навсякъде, където отида…

Аз намерих цяла кошница нови приятели…

Да, и то страхотни хора, наистина, из цялата страна. Всичко това стократно изплаща каквито и там негативи човек да понася от цялото това нещо.

А как обичаше да почиваш преди три месеца?

Не помня! (смях) Не, шегувам се, разбира се. Ами, нищо екстравагантно. Една книга и малко хубава музика е всичко, което ми е нужно.

Едно нещо, което винаги съм правил и много ми липсваше, е излизането извън града, извън София. Това за софиянци най-често е Витоша, и беше много хубаво, че оня ден качихме Черни връх, въпреки че по средата на кампанията, малко неочаквано. Трябва да кажа, че горе в мъглите и снеговете, които валяха, доста добре ме настигна душата, ако трябва да използвам този израз.

И усещането… Хайде малко, бидейки в Пловдив, да поговоря за София. Много важно за София е, че върхът е свързан с Алеко. Ние тръгнахме от една точка на Морените, на която имам снимка като тригодишен, когато нашите за първи път са ме качили на ски. На тези места е минал целият ми живот. Аз съм много запален скиор и турист…

И там, на това място изведнъж си дадох сметка, че всичко това е Алеко. И колко много от това, което политически искам да направим, е Алеко. Неговият страхотен хуманизъм и хумор, това негово особено отношение към българското общество, с хумор, с любов, с разбиране, с желание да е по-европейско, по-просветено, този негов великолепен демократизъм – всичко това в огромна степен съответства на мечтата ми “Да, България!” да се превърне в едно продължение на това дело. И се сетих за последните изречения в “Бай Ганьо в Русия” – забележи, колко символично – там казва: “Поставен под правилно, добро управление, българинът може да прави чудеса.” Та, ключът е наистина да имаме добро, човешко, просветено управление и тогава българинът може да прави чудеса.

Това ли е твоята представа за България, ако не бяхме в ситуация да трябваше да правим политическа структура, която да върне справедливостта в обществото?

Ами, да, Алеко като образ със сигурност е много близо до моята представа за това какви би трябвало да са идеалите и авторитетите на нашето общество. И е чудесно, че той е. Чудесно е, че всички епохи, всички промени не са се отразили на неговото присъствие.

Сега дано не е рязка смяната на темата, но като човек от света на технологиите да те попитам… Светът е на прага на така наречената четвърта индустриална революция, ако следваме общите терминологии, която на всичкото отгоре този път е тотално различна спрямо предходните. Защото имаме сблъсък на една еволюция на нещата от физическия свят – нови материали, автомобили, които нямат нужда от шофьор, триизмерно отпечатване на неща, дори тъкани и органи за имплантиране на хората; втора еволюция на дигиталния свят, информационните технологии – носим мощни компютри в джобовете си вместо телефони; и в биологията и генетиката има революция, която доскоро не си представяхме. Всичко това се случва едновременно, в синхрон, като перфектна технологична буря, с всичките плюсове и минуси, защото както ни дава огромни възможности, така и крие сериозни рискове, които може би не съзнаваме още какви са…

И колко тъжно е в същия този момент ние да си говорим за връщането на нормалността в обществото, вместо да…

… да полетим, да. Виж, това е едно много интересно сравнение. Аз мисля, че се случва нещо много повече от поредната индустриална революция – защото всяка от предишните се свързва с развитието на ограничен кръг технологии, и вероятно от гледната точка на поколенията, които са живяли преди и след това, промяната да е била жестоко-епохална – но тук ми се струва, че става дума за нещо много повече. Разделя се траекторията на човечеството на оня етап, в който се е считало, че човекът е бил животно сред животните и е еволюирал по правилата на биологичната еволюция, след което, ставайки обществено животно, дълго време се е смятало, че с това той спира еволюционния процес.

Но ние навлизаме в един период, в който всяка една от тези технологии и особено комбинацията от тях всъщност поставя въпроса за това, че ние можем да започнем да направляваме и планираме една промяна. И в крайна сметка се изправяме пред огромния въпрос, пред който не съм сигурен колко пъти в такава степен се е поставяло човечеството: Какво е човек? Кое от онова да си човек сме готови да заменим? Кое е онова, което искаме да запазим? Сигурни ли сме, че знаем какво означава да се откажем от идеята за смъртта, например? За стареенето, за болестите? За самотата и това да си с часове несвързан с Фейсбук?

В крайна сметка сингулярността е едно състояние, което важи абсолютно за всички нас. Но даже носи някаква доза успокоение идеята, че докато всичко това се изправя пред нас – защото аз съм уверен, че някъде под кризите, които в момента се случват – мигрантската криза, която на пръв поглед е просто свързана със сирийската криза, но сирийската криза е всъщност климатична криза, която обхваща целия регион между Северна Африка и Афганистан, която е и цивилизационна криза, дълбоката криза на сблъсъка между исляма и Запада, и икономическата криза, която на пръв поглед е просто една криза на някакви деривати, които продължават да тровят; и демократичната и политическата криза също…

Под всичко това, ако слезем едно ниво надолу, е една криза на индустриалните отношения, на производствените отношения. Всичко това, което Маркс и класиците на икономикса са описали, започва да става невярно и да се променя, и все по-сериозно се изправя на хоризонта проблемът, че страшно много професии и човешки дейности ще изчезнат. Какво ще се случи с това население? Когато шофьорите престанат да бъдат шофьори, какви ще станат? Дизайнери? И как демокрацията и демократичният процес ще оцелеят? Какво всъщност представлява електронното управление като процес? Къде прокарваме границата между частното и публичното в дигиталната епоха? Как оцелява репрезентативната демокрация в епоха, в която решенията могат да се вземат през всеки смартфон? И къде остава ролята на все пак някаква… как да кажа… хайде да не говоря за професионализация, но някакъв опит политически? Как решаваме проблема с контрола върху службите в този контекст?

И най-базовото нещо – за първи път от гутенберговата революция насам възниква едно ново разделение между грамотния и неграмотния. Досега просвещенският проект беше базиран на презумпцията, че демокрацията се случва в една среда на еднакво, базово компетентни хора, които разбират процесите в нея от гледна точка на инструментите.

Демокрацията какво е? Вестник, участие в дебат, гласуване, където на хартия с писалката правиш нещо и го слагаш в кутия и всички могат да видят това нещо, да преброят протоколите. В крайна сметка нашата демокрация е направена от мастило, азбука, способност за четене, училища, вестници, кафенета – този свят изчезва. Сега вие сте една съвършено нова каста от ексклузивно грамотни хора, които могат да управляват базови, ежедневни технологии, които аз например съм неспособен да верифицирам как работят.

Йовко, ако ти ми покажеш на екрана на моя телефон, че температурата навън в момента не е 15 градуса, колкото е, а минус 15, ти като ИТ човек може би можеш да произведеш тази картина. Аз по никакъв начин не мога да те хвана, защото съм технологично неграмотен, освен да прочета това, което излиза на екрана и да му повярвам.

Но можеш да го провериш чрез паралелни източници.

Все по-малко. Защото аз си спомням преди няколко години как се случи земетресение в България и всички отидоха да проверят във Фейсбук каква е причината. Изобщо животът ни поддържа паралелни източници на информация. И от тази гледна точка един политически процес, един институционален процес, който все повече зависи от дигиталния свят, а неговото естество, неговата регулация зависи от една много малка каста ексклузивно грамотни хора, е много особено състояние на обществото.

Вие имате вече несравнимо по-голям ефект, отколкото един юрист би могъл да има върху нещо на най-ежедневно ниво, но сте абсолютно нерегулирана професия. И необходимостта от тази регулация все още не е станала очевидна, защото нивото на злоупотреби от гледна точка на представителите на вашата професия с огромното доверие и усмотрение, което ви е поверено, остава забележително ниско.

Така че, да, има киберпрестъпления, няма никакво съмнение, но истината е, че в момента, доколкото изобщо киберпроблематиката става все по-сериозна, тя не е защото има спонтанно организирали се мафиотски групи. Става дума, че държавата в един момент започва да набира и корумпира ИТ хора и имаме цяла поредица от катарзиси на представители на тези ИТ професии, които в един момент казват “Аз повече не мога да го правя това!”, излизат и започват да стават whistleblowers (бел.ред. разобличители). Сноудън и други са примери за това, че в тази професионална общност има някаква вътрешна резистентност. Това е страшно интересно!

Дълго време основната базова траектория на информационното общество е била неформалната територия на контакт между една малка общност от фенове и професионалисти. Аз ги помня тези времена, те съвсем скоро свършиха.

В същия момент обаче, ако се върнем пак в чисто обществено-политическия план, имаме сякаш нужда от един изцяло нов тип човек, широкоскроен, динамичен, който да е готов да се променя спрямо нещата около него. В контекста на онези конфликти, за които си говорихме – климатични, военни, обществени – за много хора светът в момента е неуютен, заради това че някакви крайъгълни доскоро обществено-политически шаблони вече не са валидни.

Йовко, аз трябва да призная, че голяма част от моята мотивация да се захвана с този тип политическа кариера, е свързана със сериозно притеснение. Видно е, че стигнахме до някаква междина между епохите. И понеже и преди в световната история са се редували етапи на по-голяма глобализация с етапи на връщане на махалото – аз не съм сигурен епохата, в която навлизаме, как ще изглежда. Презумпциите, които имаме, багажът, който носим от 90-те, от първото десетилетие на настоящата епоха – не съм сигурен колко добре ще ни послужат. И в този смисъл съм много загрижен в максимална степен да започнем изграждането на силни, национални институции, не защото те трябва по някакъв начин да опонират на Европейския съюз, а защото ние трябва да имаме готовност да посрещнем една епоха, в която част от проблемите ще трябва да ги решаваме сами и в кръга на хора, на които заедно ще ни изгори чергата, ако бъде подпалена от някой от краищата. Така че какъв нов човек ще ни трябва, не мога да прогнозирам, но изобретяването на нов човек винаги е кървава работа и доста болезнена.

Аз го казах като метафора…

Да, да. Но това, което бих искал да осигуря за нас и за семействата ни, е колкото се може по-здрава държава за епохата, в която ще можем да изобретяваме този нов човек.

Добре. Стига, че те уморих…

Не, не, аз съм добре.

И може би разговорът стана малко философски…

Да, доста. (смях) Но наистина, не съм уморен, можем да продължим.

Ами, искаше ми се и за Пловдив да поговорим. В допълнение на пловдивските теми, които ти засегна на срещата в Дома на културата в неделя.

Например за Европейската столица на културата, понеже никак не е малка вероятността да се превърне в пълен провал. Дори да бъдат отпуснати всички пари, които кошмарно закъсняха, времето започва да ни притиска и вече е проблем.

Защото от една страна Пловдив има дух, ти си го усетил. Аз също като теб живях една година навън и след дълго време, живеейки в София, реших да се върна в родния си Пловдив точно заради този дух, който усетих, че е в някакъв подем. Дали е стечение на обстоятелства, дали просто защото сега е дошъл моментът, дали защото хората започнаха да вярват в собствените си, макар и малки сили като индивиди – но и тук започват да се случват лесно неща, които съвсем естествено се случват в Барселона, където живях. Едни хора от един квартал се събират, решават и си правят фестивал или панаир на един или друг продукт, който е характерен за този квартал. И си говорят. Някак си в България като че ли малко си говорим. Ти го каза в едно интервю наскоро – спряхме да мечтаем колективно.

И си мисля, че от тук може да се случи пропукване точно в тази посока. Ето, дори хората, които се ангажираха с “Да, България!” в Пловдив, виждам, че те сякаш са чакали, както ти каза, някой да ги побутне, за да могат да се почувстват част от това нещо, което се оказа, че много лесно може да постига неща дори без пари. Вярно, има един такъв импулс, който в момента помага на всички ни, но аз съм сигурен, че те, както и аз, са намерили нови приятели и контакти, които ще останат и извън контекста на “Да, България!”.

Пловдив индуцира хората с градска култура. Не са много градовете в България, които имат този дух. Очевидно е, че сега Пловдив преживява една премия от нашата европейска интеграция, от това, че границите се разтвориха и в един момент той не е просто един сателит на София, с цялата институционалност на София като национално средище, а се връща към естественото си положение на град, положен в центъра на регион, който диша не с дробовете на България и на София, а с дробовете на Централна и Източна Европа, на Източното Средиземноморие. Тези пътища, които винаги са водели към Пловдив всъщност от тракийски времена насам и които по такъв жесток начин са били прекъснати и от комунизма, но и от едни определени обстоятелства преди това… Някак си Пловдив се връща като център на тази много по-голяма кръвоносна система сега заради този период на отваряне, и очевидно тази енергия се влива тук и се усеща. Пловдив е едно естествено място, което граничи културно и манталитетно с Египет, с Персия, с Италия, със Средиземноморието. Някак си тези места тук си дават среща като една роза на ветровете. И когато стените паднаха, ветровете се върнаха, и Пловдив пак е Пловдив. Това е чудесно.

Проблемът е, че този процес на връщане към един много по-голям контекст, в който Пловдив естествено плува и се чувства на мястото си, понеже иначе е като едно голямо животно, затворено в малка кутия, блъскащо се в стените ѝ… Проблемът е, че той продължава да бъде заложник на абсолютно примитивната, ограничена, късогледа българска политическа класа и процес, на това, че нас ни управляват… често пъти се казва селяни, но ако хората, които ни управляваха, бяха едни нормални селяни, щеше да бъде много по-добре. Най-лошото е да те управляват хора, които са изтръгнати. Те не са нито селяни, нито граждани, не принадлежат никъде, освен към тодорколевите герои – и Корнелия Нинова, и Бойко Борисов биха се чувствали абсолютно естествено във филмите на Тодор Колев като техни герои. Всеки любител на тези филми може да си ги представи ясно там. Така че, оставен на волята на този тип хора, естествено, че те направиха атентат срещу Пловдив. И естествено те направиха атентат срещу неговото отстояване като културно средище. Как може да очакваме от едни типажи като Борисов, като Нинова, като Вежди Рашидов, да работят за това да се случи такова голямо културно събитие?

Аз вярвам, че Пловдив е културна столица на България, със и без тази титла. Сега големият проблем пред нас е как да се мобилизираме като общество, за да се случи това нещо в Пловдив в името на цяла България. Това трябва да се случи като първостепенен национален проект. Следващото Народно събрание трябва да приеме план, който да се реализира с целия национален ресурс.

И пак искам да повторя, абсолютно не мога да си представя с какви очи Бойко Борисов пристига тук да иска пловдивчани да гласуват за него.

И доста пловдивчани не могат да си го представят. Но в подкрепа на това, което казваш – разбира се това е само мое впечатление, защото няма как да вляза в главата на текущия ни кмет – но ако се обърнем към темата за тютюневите складове, всички негови публични изказвания са, че него го боли, че споделя тъгата на пловдивчаните, но в същия момент аминистративното бездействие е очедвидно, а в чисто човешки план ми изглежда, че той сякаш вътре в себе си не разбира – защо градът така пази тези складове, защо хората отидоха и направиха жива верига, защо са готови да повторят това, защо наистина им е толкова тъжно за тези рушащи се сгради… Той сякаш не е свързан с това място.

Аз не го познавам и не мога да говоря за човека, но това, което мога да кажа от своите наблюдения върху българската политическа класа, е че това са хора-еднодневки. Техните глави са от стиропор. Те, естествено, си представят, че хоризонтът на човека опира до стиропора, итонга и евтиния стъклопакет. Те от това са направени като духовност.

Така че човекът вероятно се опитва да казва някакви неща, които да му намаляват натиска, но той не е част от паметта на Пловдив. Защото същият човек искаше да възстановява крепостите на Небет тепе. Той е доказал своята абсолютна непригодност да разбира този град, да бъде негова еманация, с цялото наелектризиращо усещане за памет и за слава. Паметта е уважение към нещата такива, каквито са наследени, включително елементи от тях, които са под мазилката и са скрити между тухлите и чакат своя момент да имат своя ефект. Това е нещо, което нашите управленци не могат да разберат. Така че очевидно е и многократно сме го наблюдавали, че това, което върви на повърхността, е евтина лъжа, а цялата поредица от действия е насочена към това тези складове да бъдат бутнати и на тяхно място да бъде построено нещо друго. Но е чудесно и е национален урок това, че в Пловдив има дух и хора, които разбират, че паметта и приемствеността на времената е всъщност ценност и съм сигурен, че те ще надделеят.

Христо Иванов е водач на листите на „Да, България!“ за град Пловдив и София – МИР25. За него и кандидатите на „Да, България!“ можете да гласувате с номер 16 в интегралната бюлетина.

КЗП пита защо СМС-ите на кирилица стрували повече отколкото на латиница

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/rUccfhWEzQw/blog-post_9.html

КЗП иска обяснение защо е неграмотна и не разбира как работят кодовите (а не криптиращите) таблици. На операторите им е трудно да отговорят с цензорен език и без препоръка да се върнат в училище.
За другите неграмотни, също обяснявам.
Един СМС предава 160 байта данни. Защо 160 байта е друг въпрос, но не е важно.
СМС-а може да транспортира всичко, от текстови съобщения до системна информация и дори данни. Една от ранните имплементации на WAP протокола е върху SMS.
Какво си предават през СМС изпращача и получателя е без значение за оператора. Той не се интересува от съдържанието на съобщението, нито променя начина по който го предава в зависимост от съдържанието. За да го прави, би му трябвало инфраструктура, която би увеличила цената на обработка на СМС многократно, и следователно и цената за крайните потребители.
Само крайните устройства (терминалите/телефоните) избират как да кодират съобщението и какво му е съдържанието.
Ако крайните устрийства използват Concatenated SMS/EMS (допълнителна информация към вашият текст в смс-а, която казваа как текста е кодиран и дали има свързани в едно малки SMS-и), можете да изпращате текст съдържащ едновременно всякакви знаци от Unicode кодовите таблици, както и съобщения по-дълги от 160 байта, и дори файлове и картинки. Те просто се разбиват на съобщения от по 160 байта, в които се слага header, който казва как са кодирани знаците и данните вътре, и на как няколкото SMS-а може да са свързани.
Това не е избор на оператора, отново това е конфигурация и избор на телефонният апарат. 
Tелефонният апарат би декодирал байтовете в СМС-а до текст, в зависимост от кодовата си таблица по подразбиране.
И сега, когато изпращате нещо на кирилица, се използва (отново избор на телефоните е, а не на операторите, но за да имате съвместимост този избор трябва да е еднакъв и от двата комуникиращи си телефона, и за това ако променяте настройките може и да не ви разбере получателя) типично UTF-8 кодова таблица. Тоест латинските знаци се предават с 1 байт, но кирилцата, гръцките знаци, и разширените латински знаци, и китайските знаци и математическите символи и т.н. се предават с 2 байта.
Тоест ако пишете СМС само на латиница, може и да имате 160 знака, но ако пишете само с кирилски букви, ще имате 80 знака в съобщение.
Ако добавите EMS/Concatenated SMS (който се включва автоматично, в момента в който напишете по-дълъг текст, на латиница над 160 знака, на кирилица около 80-тина знака), той ще раздели съобщението ви на малки смс-и, и ще добави във всяко едно допълнителен хеадър, с който ще идентифицира например е тези смс-и съставляват едно съобщение и в какъв ред са те.
Тоест, ако напишете текст с 160 латински знака, той ще заеме точно един СМС за да бъде транспортиран.
Но ако напишете текст с 160 кирилски знака, той ще заеме 3 (ТРИ!) СМС-а за да бъде транспортиран. Причината е, че ви трябва минимум 8 байта хеадър за Concatenated SMS, и следователно можете да пренесете само 72 знака в един SMS. Тоест ще ви трябва един SMS за първите 76 знака, един за вторите 76 знака и един за третите 8 знака.
Така реално ще ползвате 3 смс-а и съответно ще платите 3.
А защо кирилицата се кодира с 2 байта а не с 1, обвинявайте тия дето са измислили компюторите, че не са знаели и ползвали всекидневно кирилца.

Дори и не искам да коментирам по същество, защо КЗП се занимава с глупости, от които няма техническа полза за гражданите. В момента над 80% от договорите за мобилни услуги в страната на практика включват неограничено количество СМС-и, и въпреки това средното количество СМС-и, които гражданите изпращат на месец намалява с всеки изминал ден и слиза стабилно под 30-40, половината от които реклами и системни съобщения. За пример преди 10г средното количество СМС-и на абонат бе 3-4 пъти по-голямо. СМС е мъртва услуга, защото е заменена от по ефективни (и предаващи много по големи и мултимедийно богати) услуги работещи върху данни (Skype, Viber, Facebook messenger, Yahoo messenger, Whatsapp, Snapchat, Google Hangouts/Duo/Allo, etc).
Заради ниската употреба на тази услуга, се обмисля на европейско ниво тя да бъде извадена извън системните услуги (тоест да не е задължителна, за да си получаваш например роаминг смс-а). И отново заради ниската и употреба операторите я таксуват на фиксирана такса. Където вече няма значение каква е цената на един СМС (тя е нула) и колко СМС-а са нужни за да напише някой псувня на български.
А усилията на КЗП да вдига патриотичен шум в предизборно време около безсмислена активност, от която реално няма много хора, да могат да се възползват, е изключително интересна

Малко за новият Skype

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/oiRuHXEumRI/skype.html

Новият Скайп е много интересен. По същество е написан изцяло на JavaScript върху Electron (по подобие на Viber за някой платформи) и използва XMPP за комуникация (вероятно върху WebSockets wss). Аудиото и видеото са имплементирани през WebRTC използвайки стандартни кодеци (за електрон), и си е буквално едно WWW приложение. Единственото допълнение, е Conference Mixer плъгин за елекетрон. Всъщност ако ползвате Skype за Web те почти сигурно споделят основната част от кода си. Мрежата отзад е майкрософтският CDN, като като за бакенд вероятно използва опростен messaging bus и някакъв сторидж за информацията (подозирам стандартни за Azure, за да може да ползва CDN-а). Вече няма нищо общо с оригиналният скайп, нито като архитектура, нито като инфраструктура. Връзката със старата мрежа е вероятно с Bridge някъде, но тя постепенно се спира. Skype за MAC и Skype за Windows вече използват само новият модел (старите вече не се поддържат от тази седмица за тези платформи), както и Skype за всички мобилни платформи. Само Skype за Линукс (този, който не е новата Alpha) е останал да ползва старата мрежа, но Bridge е в толкова ужасно състояние, че не се получават доста от съобщенията и има много проблеми. Архитектурата на новият Скайп е много подобна на тази на Lync от едно време (само че той бе базиран на IE). Когато Microsoft казваха на времето, че ще обединят Skype и Lync, аз си мислех, че ще убият Lync и ще мигрират клиентите към Skype. Те обаче са имали предвид обратното.

Моите опорни точки за електронното гласуване

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/hEViReBL6Y0/blog-post_73.html

Аз съм почитател на електронното гласуване. Не се смятам за специалист, но когато видя самозвани специалисти да приказват технологични и алогични глупости по отношение на електронното гласуване и не мога да не се присмея, като хърбел на щърбел.

И тъй като откакто си сложих баджа ме нападнаха куп хора с мнения против електронното гласуване, къде от страх, къде от тръшкане (че ще навреди на нашите), реших да обобщя някой и да ги коментирам. Така се получи този кратък и непълен списък с моите опорни точки (да иронизирам малко БСП-то и МВР-то от времето на Орешарски) по отношение на електронният вот:


Защо електронен вот а не машинен вот?
Името “електронен вот” е подбрано некоректно и е ограничаващо. И електронният и машинният вот днес са електронни (след време може да са биологични или други). В действителност става въпрос за дистанционен вот, използвайки възможностите на познанията ни и науката за да си осигурим механизъм за сигурно дистанционно гласуване. Това е основната и разлика с машинният вот, който е също некоректно наименование на присъствен вот подпомогнат от машини. В частният случай говорим за референдум, който да позволи започването на дискусия по отношение на това да се намери механизъм за предоставяне на възможност за сигурно и дистанционно гласуване от страна на гласоподавателите. Дали ще го има, и как ще бъде реализиран не е въпрос на референдума, а е въпрос на дискусията, която евентуално би ги последвала след референдума. Без положителен вот от референдума обаче политическата ни история показва, че такава дискусия въобще не влиза в дневен ред.
Няма нужда от конституционна промяна, за да се допусне дистанционен вот. Това е оправдание. Форми на дистанционен вот имаме у нас дори и днес. Ако политическата клика желаеше да дискутира технологии и проблеми по същество, нямаше да има нужда и от референдум. И обратно, решенията от референдума не са обвързващи и задължителни (виж референдума за АЕЦ Белене). Но биха задължили парламента да ги обсъди и да се види публично, кой кой е.


Защо дистанционен вот?
Дистанционният вот улеснява гласуването. За разлика от типичните ограничителни мерки, като например въвеждане на възрастов, расов или образователен ценз, и дори задължителен вот, дистанционният вот увеличава достъпа и възможностите на гражданите да изразяват вот и мнение. Той е разширение, а не ограничаване на демократичната база.


Дистанционният вот би разширил значително възможноста на хора работещи и/ли живеещи в чужбина да гласуват, както и сериозно би намалил разходите по отношение на вота и в България и в чужбина.


Дистанционното гласуване позволява на хора в затруднения (възрастни, болни и други) да гласуват по-свободно и по-достъпно.

Дистанционният вот би намалил значително държавните разходи (пример – електронното преброяване съкрати значително разходите за извършването на преброяването у нас), включително и ако стане масов, ще позволи намаляването на хората работещи в изборните секции и като ефект значително съкращаване на държавните разходи.


Защо да позволяваме да гласуват хората, които вече са избрали да живеят в чужбина?
Грешно е да се фокусираме само върху хората, живеещи в чужбина, по отношение на тяхното право на глас. Електронното и дистанционно гласуване носи ползи за абсолютно всички грамотни граждани в страната. То би повишило значително изборната активност особено сред по-образованото население в страната, и като цяло.

Но дори и да разгледаме в частност само хората, които живеят в чужбина, е безспорно видно, че те са затруднени във възможностите си да упражняват правото си на глас. МВнР от години се справя добре да организира гласуването само в Турция, където са повече от половината отворени секции, и те се запазват поради добра организираност на българската диаспора в Турция, инерция от миналото, предизборен фокус или законодателство определящо къде да се отварят автоматично секции.

Дистанционното/електронното гласуване би улеснило и останалите българи, които нямат достъп до секции за гласуване на под 100 (дори 50)км разстояние или в държави, в които поради локално законодателство такива могат да се отварят само в ограничените ни на брой консулства, значително ограничаващи гражданите ни в други държави да упражняват правото си на глас. Вероятно между 10 и 30% от гласоподавателите се намират в чужбина или далеч от изборните си секции по времето когато се провеждат избори. Въвеждането на дистанционен вот допуска възстановявне поне на половината от тези загубени в момента гласове и значително повишаване на изборната активност. Лесно можете да калкулирате, че всъщност поради невъзможност да присъстват лично, не гласуват повече хора, отколкото сборно гласове получава дори най-голямата партия у нас по време на избори.

Но отново, дистанционното гласуване не е фокусирано и няма отношение само към българите в чужбина, то би значително повишило изборната активност, особено сред по-образованото население, младите и средната класа – точно тази част от гласоподавателите, която се е отдръпнала от урните от години.


Хора, които са избрали да живеят в чужбина не би трябвало да имат право на глас!
Правото на гласуване на един гражданин е определено от неговият паспорт. Той трябва да има право да избира тези, които заради назначеният му паспорт определят дали и какви данъци да плаща и дали да ходи на война.
България губи в емиграция над 3 души на 10000 (2015 est, Worldfactbook), почти изключително млади, в икономически и политически активна и детеродна възраст. В последните 30 години държавата са напуснали 2.5 милиона души. Лесно се изчислява, че при запазване на тенденцията, след 20 години над една трета от младите българи ще живеят и ще бъдат родени в чужбина. Над две трети от тях ще имат (само) българско гражданство поради правилата на европейският съюз. България трябва да се стреми да приобщава тези хора да помагат на страната, да са свързани с нея и да участват в политическият и живот. Електронното дистанционно гласуване е един от най важните механизми, с които реално можем да запазим българщината. Той няма алтернатива. Време е тази дискусия да започне и у нас.


Хора с два паспорта не би трябвало да имат право на глас
Тази дискусия няма отношение към електронното или дистанционно гласуване. Дали да имат или нямат право на глас няма отношение към начина, по който се гласува. Но е редно да отбележа, че тези хора имат право да гласуват според конституцията ни и също така имат и права и задължения поради това, че имат български паспорт, която прави правото им да гласуват справедливо.


Електронното гласуване само ще повиши изборната активност в Турция
Този коментар няма отношение към електронното гласуване. Политическата или етническа сегрегация не е въпрос на технологията на гласуване, дали ще бъде електронна, дистанционна или присъствена. 
Отделно не би трябвало сегрегацията да бъде и въобще въпрос обсъждан в една съвременна демокрация.
В частност обаче, гласуващите ни сънародници в Турция през годините остават константно число и дори намаляват като абсолютна бройка. Причините са логични: демографски и социални. Пика на гласуващите в Турция е отдавна достигнат, и числото не може да нарастне – просто няма от къде. Неговият дял има значение, защото негласуващите в страната се увеличават или защото много българи в други държави не гласуват, и заради недомислената система за разпределение на не целите мандати и липсата на мандатни райони за чужбина.

Електронното/дистанционно гласуване цели да се започне дискусия, с която да се създаде механизъм за по-лесен, по-масов, дистанционен вот, с което да се позволи и на другите българи – в българия или чужбина да гласуват по-лесно и така да се увеличи избирателната активност. Това е мярка за увеличаване на избирателната активност. Точно електронното гласуване може да бъде един от механизмите, с които да се включат по-активно гражданите ни, и да се намали значението на капсулираните вотове.

Не е проблем това, че над 80% от “етническите турци гласуват”. Те имат това си право. И не, електронното гласуване няма как да направи тези 80% на 120%. Но електронното гласуване може да улесни и върне част от онези 45% от населението, които редовно не гласуват, и да вдигне избирателната активност. А точно, чрез вдигането на избирателната активност биха били решени проблемите на  изкривяването на гласовете от ниската избирателна активност.

Електронното / дистанционно гласуване е отхвърлено с решение от конституционният съд
Това твърдение е невярно. Има решение на конституционният съд, което определя конституционните ограничения по отношение на реализирането на електронен (и дистанционен) вот (ако не се направят конституционни промени).
Доколкото се създаде механизъм, който да гарантира, че вота е таен и личен, той е напълно допустим. За това и машинният вот (частна форма на електронно гласуване) е допустим. Отделно, конституцията може да подлежи на промяна, ако обществото или обществената дискусия доведе до консенсус, че има нужда от такава.


Електронното гласуване ще създаде възможност за злоупотреби и фалшив вот
Злоупотреби и фалшив вот има и сега. Това е проблем на реализацията и процедурите и не трябва да е фокус на дискусията по същество. Има достатъчно сигурни механизми, с които да се реализира електронно и дистанционно гласуване, с които да се гарантира, че то е лично и тайно (по конституционните изисквания). Ако бъде реализирано лошо, може и да не е лично и тайно, точно така и както е сега с физическото присъствено гласуване. Но да се отказваме от него, защото има риск да бъде направено лошо (справедливо отнесен и към сегашното присъствено гласуване) би означавало да се откажем от гласуването въобще защото има риск от проблеми. Или да не излизаме навън защото има риск от проблеми. Да не се качваме в колата си, защото има риск да се повреди.
Въпрос на техническата дискусия е, как да бъде реализирано сигурно и с необходимите гаранции за конституционните изисквания. Можем свободно да водим техническата дискусия отделно. Но не можем да водим дискусия, да забраним гласуването защото имало риск.


Електронният подпис не гарантира сигурност еквивалентна на паспорт
Дали да има или няма дистанционно-електронно гласуване няма отношение към специфична технология на реализацията му. То може да бъде реализирано добре с или без електронен подпис.
В частност обаче, няма никаква техническа разлика между електронен подпис и паспорт. Паспорта съдържа информация, за лицето което го пренася. Самият паспорт е издаден от организация, на която ти вярваш и поради това вярваш на информацията, която можеш да прочетеш в него. Идентификаторите и защитите на паспорта (воден знак, печати и други) показват за теб, че той е издаден от доверената организация. Част от информацията в паспорта идентифицира приносителя (снимката). Комбинацията от информацията за преносителя, която можеш да прочетеш и да сравниш с него (снимката) и доверието (чрез защитите срещу фалшификация) към организацията издател, определят доверието ти към (само)идентификацията на приносителя. Същото се отнася и с електронният подпис, той съдържа публична информация, която можеш да провериш (идентифицираш приносителя), подписана от организация, на която имаш доверие (CA). Защитата е значително по голяма и фалшификацията значително по малка. Всъщност ние не знаем дори за един единствен случай на фалшифициран електронен подпис, докато знаем за не малко случаи (всъщност са доста, над 1 на 10000) за фалшифициран паспорт. Очевидно е, че електронният подпис е много по сигурен от паспорта.
Също като паспорта, електронният подпис подлежи на кражба, но тя не може да е масова, и инвалидацията е мигновенна (за разлика от тази на откраднат паспорт, за която трябват дни и седмици).
Но отново, тук не говорим въобще за дискусия как точно ще се направи електронното и дистанционно гласуване, а да позволим на гражданите да го ползват, ако се намери сигурен технологичен начин.


Електронният вот ще позволи по лесно купуване на гласове
Продажбата на глас е личен акт и въпрос на личен морал. Технологията не може да спре или на обратно да създаде възможност за продажба на гласове. Електронният вот няма отношение към това дали някой ще си продава гласовете или не.
Но електронният вот ще повиши значително избирателната активност, с което ще се намали значително дялът на купеният вот.
Електронният вот при добра техническа реализация обаче би допуснал механизъм, с който самият избирател да може да отменя или променя вота си в рамките на избирателният ден и да обезсмисли масовото закупуване или изнудване за гласуване. Локални форми на феодализъм върху гласовете (например случаите с миньорите на Ковачки, или кмета който брои кой и за кого гласува в неговото село) не са въпрос който ще бъде решен или пък направен по лош от електронният вот. Те са въпрос на независимост, свобода и алтернатива за тези хора. Електронният вот увеличава техните шансове, поради значително затрудняване на местните феодали да проследяват кой за кого е гласувал.


Феодалите ще купуват електронни подписи или ще ги събират и гласуват от името на хората
Отново тук не става въпрос за технологията за гласуване. Не е задължително да се ползва електронен подпис. Но в частност, всеки който знае как се издава и как работи електронен подпис знае, че той не може “да се купи” от чуждо име, и също така е много по лесно да се “изловят” феодали, гласували електронно, отколкото когато хората заплашени са отишли и сами са си гласували. Отново обаче, електронният подпис няма да реши (нито да усложни) проблема с продажбата или заробване-феодализиране на гласове. Това е различен проблем. Той се решава по различен начин. Но дистанционният вот със създаването на повече опции и възможности допуска да създаде на образованите хора повече независимост и алтернатива. Необразованите, хората в затруднения и феодализираните ще намалеят, но няма да изчезнат. Техните проблеми трябва да се решават по друг начин, макар че електронният вот да им създава повече възможности за свобода.


Електронният вот ще позволи на много хора да гласуват по два пъти
Точно обратно, електронният вот ще премахне напълно тази възможност за хората, които са гласували електронно – някой да гласува от тяхно име, или на няколко места. Това е един от най-лесно решимите технологично проблеми, който не се решава (поради човешката обработка на списъците) в традиционното безмашинно присъствено гласуване и е един от най големите проблеми на сегашният ни модел.


Електронният вот е безсмислен защото е много скъп
Това не е вярно, и отделно няма отношение към това дали да има електронно гласуване или не. Електронното гласуване няма да замени нормалното, и на който му е скъпо дистанционното гласуване, ще гласува присъствено. Въпреки това, е редно да отбележим, че електронното гласуване може да бъде реализирано много евтино както за гласоподавателя (безплатно) така и за държавата. Тук и в момента не става въпрос “да похарчим едни пари”. Единсвено става въпрос да позволим на гражданите да имат и тази алтернатива когато гласуват, с което да ги заинтересоваме и повишим политическият им интерес, и избирателната активност. Нека и не забравяме, че от 2017-та година новоиздадените лични карти у нас ще имат чип и ще могат да се използват като електронен подпис.


Електронният вот няма да бъде популярен
За това дори имаме пряк пример, че е невярно твърдение. Така се говореше и очакваше, и по отношение на електронното преброяване на гражданите. Но то бе супер успешно. Над половината граждани доброволно и самоинициативно се преброиха електронно, за много кратко време и това спести много пари на държавата. Недейте да подценявате българите. Ние имаме традиции в телекомуникациите, ИТ и Интернет. Ако процедурите са прости и лесни, можем да очакваме съизмеримо електронно гласуване с електронното преброяване, което би направило вотовете значително по бързи, значително по евтини и със значително по голяма избирателна активност.


Хората нямат какво да ядат а вие искате електронен вот
Това е най безмисленият и най несвързан с темата коментар, който съм чувал