Tag Archives: Какво ми се случи

Lapni.bg – лапни го ти

Човек и добре да живее, все някой ден се сблъсква с on-line търговията.
Горното може да обобщи най-кратко и ясно тъжната картинка на българската on-line търговия, ако изобщо може да се нарече on-line и ако изобщо може да се нарече търговия. Историята започва с това, че решавам, да си закупя ваучер за нещо (тук се абстрахираме за какво точно, защото няма връзка с историята) от някой сайт… например от Lapni.bg. Всичко е прекрасно, избрал съм офертата и съм готов да пазарувам:
1. Проверявам как може да се плати. Разбира се – информация на сайта няма, той се състои от купчина оферти. А може и да има, ама е скрита някъде на тайно място. Обаче виждам на началната страница, че има големи лога на различни платежни инструменти. И сред тях се мъдри логото на PayPal – явно приемат плащания и с PayPal. Супер – продължаваме.
Явно приемат PayPal
2. Откривам с изненада, че имам регистрация в сайта, естествено не си помня паролата… кликвам, че е забравена и след известна стандартна процедура получавам нова парола. Дотук всичко ОК. Решавам да си сменя новогенерираната парола с нещо, което се надявам, че ще запомня по-лесно и започва едно търсене… Оказва се, 10 минути по-късно, че паролата се сменя от менюто “Моите ваучери”. Супер, как не се сетих по-рано, а? Добре, в “Моите ваучери” има подменю “Настройки”… А там – има смяна на парола… и паролата се въвежда в? Не познахте – не в поле за парола, а в обикновено текстово поле. Признавам – много е удобно – виждаш си паролата!
3. Дотук – бели кахъри. Смених си паролата и се отправих към тайната страница за поръчване на оферта. И какво имам там – голям бутон “Направи подарък”… ОК, няма да се правя на ударен, сетих се, че се поръчва с големия червен плюс, ама не беше чак толкова очевидно.
Червения плюс
Кликваш на червения плюс и след няколко екрана за приключване на поръчката се озоваваш при един бутон “Плати сега”. Кликваш го и се зарежда следната форма:
Формата за плащане
Не знам, дали на вас ви прави впечатление, но на мен ми прави впечатление, че в изброените опции за плащане няма PayPal – доста разочароващо. След известен размисъл решавам, че ще избера опцията “Кредитна / Дебитна карта – Плащане директно с Вашата кредитна/дебитна карта”. Въпреки, че по-принцип съм доста мнителен, да не кажа параноичен по отношение на всевъзможни платежни системи със съмнително качество, произход и функционалност. Продължаваме нанатък и – изненада! Попадаме на някакъв зловещ сайт на БОРИКА, който изглежда приблизително така:
БОРИКА
Да започнем с това, че логото на търговеца не се зарежда… в едни браузъри се изписва мъдрият надпис “Merchant Logo”, в други стои дупка с очертание. Първото ми подозрение беше, че логото не е по https и затова не се зарежда, при по-обстойната проверка установих, че просто не работи – сървърът просто връща празен отговор, на всичкото отгоре с header Content-Typе: text/plain. Е не че нещо ме учудва – това е БОРИКА все пак.
След това – отдолу се мъдри следната забележка: “Ако Вашата карта поддържа 3D автентификация, може да се наложи да се идентифицирате след натискане на бутона “Плащане”.” И понеже моята карта не е беше с 3D автентикация, продължих най-спокойно нататък. Излезе съобщение, че всъщност моята карта поддържа 3D сигурност и въпреки, че аз съм отказал в банката да използвам тази опция – ако желая да платя през системата на БОРИКА, ще се наложи да се съглася да използвам въпросната 3D сигурност. Но затова по-късно…
4. Попълних всички полета и кликнах заветния бутон “Плащане”. Замърдаха някакви progress bar-ове… и “Системата каза не” – изписа ми, че е възникнала грешка… някаква грешка, никой не знае каква точно, да опитам отново по-късно. Обаче не става ясно, минало ли е плащане или не? Голяма работа – опитайте пак, ако платите два пъти – здраве да е.
Тук правя неочаквано отклонение, което не беше планирано в целия процес на on-line търговията. Вадя си електрическия подпис, пускам другия лаптоп, защото там е инсталирано всичок за него… и влизам в on-line банкерането на банката, която е издала картата, за да проверя, дали имам някакви картови авторизации през последния час. Барем, ако е минало плащане – да ходя да се разправям с някого. Да де, ама не е минало, сакън.
5. Понеже на сайта на БОРИКА има голям надпис, да не се използва BACK бутон или REFRESH (това е от грамотност на програмистите, от опит го знам) – решавам, да се върна ръчно на Lapni.bg и да опитам втори път да платя. Връщам се, обаче там няма опция да направиш плащане за поръчка, която първия път не е била платена по някаква причина. Добре – ще пуснем нова поръчка… Техниката вече е отработена – цък, цък, цък… готово, вече сме на сайта на БОРИКА… попълвам пак данните, “Плащане”… progress bar… ура – няма грешка… излиза надпис, че тази карта поддържа 3D сигурност и трябва да посоча някаква парола, която аз естествено нямам, понеже нямам 3D сигурност. След четене на някакъв help, който между другото е настроен да се отваря по подразбиране, като натиснеш Enter в някое поле на формата става ясно, че въпреки, че аз не ползвам 3D сигурност, ако искам да платя през тази система, ще трябва да си регистрирам картата за 3D сигурност в банката, която я е издала…
Следва една друга част, която може да разкажа някой друг път… но да речем, че след около 20 – 30 минути вече имам 3D сигурност на картата и си знам въпросната парола… Естествено – сесията в БОРИКА вече е изтекла и всичок започва отначало.
Тук трябав да отбележим, че бройт на ваучерите в Lapni.bg е ограничен и това изрично е посочено в офертата. Прави ми впечатление, че всеки път, като поръчам ваучер и не успея да го платя – бройката на “продадените” се увеличава. И ако си мислите, че причината е, че някой друг също си купува в момента – аз не мисля така, защото действието се развива в малките часове на нощта и просто по-вероятният сценарий е, системата да е малоумна.
6. Минавам през целия сценарий, пускам нова поръчка, вече знам всички подводни камъни, стигам до плащането на БОРИКА, няма грешка и няма да трябва да опитам пак по-късно… пита ме за тайната парола за 3D сигурност… въвеждам я (буквално преди минути съм я получил от банката)… и “Системата каза не” – паролата била грешна. Въвеждам я втори път… “Системата каза не“… трети път, много внимателно, въвеждам я извън полето за парола, за да виждам точно какво се изписва (тук иронично си припомних, колко е удобна формата на Lapni.bg където за паролата не се използва поле за пароли), копирам 100% сигурно правилната парола, поставям я и “Системата каза не“… На третия опит вече ми каза, че съм лош хакер и не мога да платя и ме изхвърли… Егаси!
7. Върнах се до on-line банкерането, да проверя, да не би да съм въвел грешно паролата при регистрацията за 3D сигурност… въпреки, че имаше поле за повторно въвеждане на паролата, но уви – оказа се, че няма как да го проверя. Единствената опция е, да си сменя паролата срещу скромната сума от 10 стотинки. Теглих им една майна на всичките (за пореден път)… и реших, че преди да сменям паролата (въпросът е принципен, не в 10-те стотинки) ще се опитам още веднъж да мина по цялата пътечка отначало – докрай. Барем нещо стане най-накрая… Междувременно след всеки неуспешен опит ходя да проверя дали имам картова авторизация, щото вече на никого и на никоя система вяра нямам.
И така – започнах за пореден, не знам кой подрес път, да попълвам всички полета и поленца отначало… намерих офертата, поръчах я още веднъж, избрах метод на плащане, отидох на сайта на БОРИКА, въведох данните, попита ме за паролата за 3D сигурност… и О!Чудо – същата парола, която използвах преди малко и беше грешна, без да я сменям – сега вече не е грешна.
8. Надпис – успешно плащане, проверявам в банката – имаме успешна картова авторизация, пристига SMS за плащането, фамфари, конфети… радост, едночасова битка е на път да приключи с победа на човека над on-line търговията. Връщам се в Lapni.bg и там няма нищо… Когато използваш on-line инструменти за плащане и търговия очакваш, че нещата се случват в реално време – уви, оказва се, че се случвали до няколко минути… След няколко минути всичко се появи.
9. Междувременно други проблеми които възникнаха, но не са описани по-горе:
9.1. На сайта на Lapni.bg няма контактен телефон, на окйто да се обадиш, ако имаш проблеми като горе описаните.
9.2. На сайта на БОРИКА пише, да се свържа с администратора, но естествено също няма нито телефон, нито e-mail.
9.3. На Lapni.bg има едни тайни линкове, до които успях да се докопам чак на другия ден, защото някой титан на техническата мисъл е сложил JavaScript за infinite scroll и в момента в който скролнеш най-долу, да да видиш линковете във footer-а, динамично се зареждат още оферти и footer-а изчезва надолу… и така може да си го гониш до умопомрачаване.
9.4. Търсачката на Lapni.bg бърза да търси, докато пишеш… че пишеш разбира по това, че се натискат клавиши. Да обаче няма сложен timeout и колкото и бързо да пишеш – на всеки клавиш се опитва да презареди резултатите. В резултат на това става мазало. На всичкото отгоре – ако натискаш стрелките в полето за търсене (т.е. нищо не пишеш) – резултатите от търсенето отново се презареждат.
И така, някои биха заключили, че опитът ми за on-line търговия е бил успешен, защото всичко е добре, когато завършва добре. Аз обаче ще кажа – НЕ, ОПИТЪТ БЕШЕ НЕУСПЕШЕН, защото не вярвам, че енормално елементарна покупка от Интернет да отнеме в крайна сметка почти два астрономически часа! Това е дейност, която се очаква да бъде бърза, достъпна и лесна.
P.S. докато пишех този пост и правех screenshots в сайтовете на Lapni.bg и БОРИКА, ненадейно установих, че всъщност има опция за плащане с PayPal… просто я има в други оферти. От никъде и от нищо не става ясно, защо едни оферти могат да бъдат платени с PayPal, а други не. Може би цената е определяща, а може би нещо друго. Това обаче не се споменава в сайта… в “Често задавани въпроси” пише: “PayPal.com е международна система за електронни плащания. Поддържа всички видове кредитни карти, както и дебитни карти Visa Electron, които поддържат електронни плащания. За да платите от PayPal.com, трябва предварително да имате регистриран акаунт, както и добавена и потвърдена банкова карта. Ако нямате акаунт в PayPal.com, разгледайте останалите начини за плащане.“.

Регистър против СПАМ-а

Спомняте ли си, че в края на 2006 г, с изменение в Закона за електронната търговия, въведоха т.нар. анти СПАМ регистър, който да се води и поддържа от Комисията за защита на потребителите. Още тогава беше пълна смешка по редица причини:
1. Регистърът те “предпазва” от получаването на непоискани търговски съобщения, но само ако същите са изпратени от търговец регистриран като юридическо лице в България. Т.е. ако чужда фирма ти изпраща СПАМ – това е ОК за законодателя. Ако българска врачка-лечителка ти изпраща СПАМ – за законодателя пак е ОК, защото тя не е юридическо лице. Дори напротив – законът предвижда, че лицата упражняващи регулирани професии МОГАТ ДА ИЗПОЛЗВАТ ТЪРГОВСКИ СЪОБЩЕНИЯ!
2. Регистърът те “предпазва” от получаването на непоискати търговски съобщения, но само ако и ти самият си юридическо лице. Т.е. според законодателя гражданите могат и трябва да получават СПАМ. Предпазени са само фирмите. Тук е мястото да се запитаме – защо КЗП, която защитава потребителите води регистър, който да защитава търговците? Но този въпрос изобщо може да остане на последно място.
3. Да забраниш изпращането на СПАМ с нормативен акт и да очакваш, че това ще има кой знае какъв ефект само по себе си е абсурд на квадрат.
В началото ми беше смешно, после бях доста скептично настроен… не на последно място, не съм юридическо лице, а физическо. В крайна сметка се изпълних с надежда или по-скоро с любопитство. След като получих няколко СПАМ-а от български фирми на служебен e-mail реших, че е време да се предприемат някакви мерки. Всъщност изпълването с надежда отне почти 6 години, но това е защото КЗП е една от институциите в България, която просто вдъхва доверие у потребителите.
Какво направих – хванах и регистрирах целия домейн, в който беше e-mail адреса, на който получих СПАМ от български юридически лица. Домейнът е .bg и е регистриран на името на друго юридическо лице в България – нещата изглеждаха направо като по учебник. След което клекнах на пусия и зачаках първата жертва.
Не мина дълго и първият СПАМ от българско юридическо лице до друго българско юридическо лице пристигна. Нещата бяха като по поръчка – в писмото имаше името на фирмата, адрес, телефон за контакти, управител, БУЛСТАТ – всичко… направо супер. Седнах, спретнах една жалба до КЗП, приложение към жалбата – копие от самото писмо, извадка от header-ите на писмото, подписах я и замина.
Жалбата я изпратих на 11 декември 2012 г. Получих отговор на 1 февруари 2013 г. И тук, всичко детско у мен умря… не защото месец и половина им трябваше, за да ми отговорят, а заради това, което ми отговориха. Накратко, понеже не мога да посоча ЕГН-то на извършителя (защото всичко останало съм го посочил) – разглеждането на жалбата е спряно.
За това им безхаберно отношение, на КЗП им пожелавам да горят вечно в ада, а законодателят, който сътвори тази идиотщина, в това число и министър Хари Потър (Николай Василев) и те бял ден да не видят.
Затова имам гореща молба към всички спамери от български фирми, законът изисква да посоча собствено, бащино и фамилно име на извършителя, неговата възраст, точен адрес, месторабота (не дай си боже да ти трябва акт срещу безработен) и единен граждански номер. Бъдете така добри и при следващо изпращане на СПАМ посочвайте нужните данни в писмото, за да може КЗП по-лесно да ви състави актовете! А за най-сигурно – направо подписвайте СПАМ-а с електронен подпис – за 100% гаранция.
Прилагам и копие от писмото с отговора от КЗП.

Да си платиш данъците по банков път

Случи се преди години… вече четири години. Не знам защо, може би тогава не ми остана време, а може би не ми останаха нерви, но не съм написал нищо по темата. Сега ще възраждам деветините и провокиран от тази тема се сетих за моята случка.
През вече далечната 2008 година си купих кола, която карам и до днес и много си я харесвам. Всъщност този автомобил промени доста неща в живота ми (невероятно, но факт), но за това ще разкажа някой друг път. Като един изряден идиот, отидох в общината и веднагически си регистрирах колата, като ми казаха, че ще дължа данък за остатъка от 2008 г. (колата е нов внос и не е имала предишен собственик в България). “ОК” казах аз и попитах, къде да платя, на което ми отговориха, че за голямо тяхно и мое съжаление, СИСТЕМАТА не може да изчислява данък за част от годината, а само за цяла година и в момента не могат да ми кажат точно колко дължа. Чудно, и к’во пра’им? На което любезната леля в общината ми отговори така:
– Ами г-не, аз ви предлагам така, значи тая година не плащате, ние догодина ще ви изпратим писмо, че не сте го платили. Системата, дето печата тия писма автомагически ще ви изчисли колко сте дължали, плюс малка лихва, ама това да не ви притеснява, тя е някакви стотинки… и догодина ще си платите цял данък за 2009 г. и според писмото – колкото ви е частичния с лихвата за 2008 г.
Егаси схемата – понеже СИСТЕМАТА не може да сметне колко дължа, ще трябва да платя и лихва за просрочие, ама сакън, понеже това не е опция, а единствения вариант, който ми предлагат – съгласих се. Ще ми се да кажа, едвам ме навихте, но всъщност наистина не ми харесваше тази схема. Дори предложих, да си платя за цяла година, понеже действието с еразвива в началото на годината – нямаше да съм на голяма загуба, пък щеше да е сигурно, че после нямам проблеми.
– А-а-а-а, не може така! – беше отговорът на лелята в общината.
И това на фона на хилядите тарикати, дето изобщо не си декларират автомобилите в общината и никога не плащат данъци за тях.
Минава една година
Пристига съответната заветна бележка от общината, с която ме уведомяват, че съм гаден данъкоплатец, дето не си е платил данъка и съответно в писмото е написана така дълго очакваната сума. По стара българска традиция (тук си признавам и аз съм виновен) отидох да платя в последния възможен ден и разбира се, в общината само мен ме нямаше, а като отидох, и аз вече бях там. Понеже опашките не ми действат стимулиращо, реших, че ще се възползвам от високотхенлогичния напредък на съвременното общество и ще ги платя тия данъци по банков път.
Тук трябва да направя уточнението, че през същата 2008 г. брат ми също си купи кола и предвид, че сме в една и съща община – развитието на събитията беше 1:1. Съответно аз съм нагърбен с нелеката задача да платя данъка на моята кола за 2008 (частично) и за 2009 целия, както и за колата на брат ми за 2008 (частично) и за 2009 целия, както и за 2009 г. данък за колата на майка ми – общо 5 данъка на автомобили.
За да платиш по банков път, пред не чак толкова далечната 2009 г. трябваше да имаш две неща: първо IBAN номер на бюджетната сметка на съответната община и второ – БИН код за вида на плащането. През 2013 г. вкараха т.нар. единна сметка и вече няма БИН номера, но тогава това представляваха едни шест цифрени номера, по които данъчните би трябвало да се ориентират (по-скоро някакви автоматични системи) когато бъде получено плащане – за какво е предназначено. В общинската администрация (местните данъци и такси влизат в това число), няма гише информация, изобщо – предоставянето на информация е ЗАБРАНЕНО в тези ведомства. Затова отрепах половин час да търся IBAN и БИН за данъци на автомобили, но накрая ги намерих забодени с кабърче на едно корково табло във фоайето на общината. Преписах ги и доволен се насочих към офиса.
Когато се прибрах в офиса, доволен (почти злорадствах, че ще стане толкова лесно, а тия нещастници ще чакат на опашка в общината), отворих on-line банкирането, попълних пет броя многоредови платежни нареждания към бюджета и гордо ги подписах с електронен подпис. Егаси яката работа – 5 минути и данъците са платени… ще чакам аз на опашки, да не съм тъп или к’во, а?
Минала е още една година, както разказваше инж. Донев: “Гергана е вече президент”.
Този път, майка ми решава да ми върне услугата, да отиде до общината и да плати и моя данък за колата за 2010 г, както и за колата на брат ми и за нейната. Дал съм ѝ пари и брат ми ѝ и дал… при което ми звъни по телефона и ми заявява:
– Аз съм в общината, оправила съм моя данък, оправила съм и на брат ти, ама твоя не е платен за миналата година, а аз нямам толкова пари в мен, така че ще идваш сам да си го плащаш.
– Ама как не е платен, нали съм ги платил по банков път всичките миналата година?
– Не знам, жената каза, че не е платен, оправяй се!
Естествено, ако не си платил за предходната – не приемат да платиш и за текущата година. А че липсващото плащане е нечия грешка – това няма значение… ще ми начислят лихва за просрочие и ще ме преследват като последния престъпник, нищо, че става дума за стотинки (лихва).
На другия ден отидох до общината, да видя какво става, като предвидливо си разпечатах от on-line банкирането една страничка, на която са петте плащания за всичките автомобили. На четвъртия път “отгатнах” в коя стая е лелята, която се занимава с подобни на моя случаи на “нередовни платци”… влизам, обяснявам случая, а тя пуска една програма под DOS и ми показва:
– Ето, вижте, данък на автомобила на майка ви, данък на автомобила на брат ви, вашия данък за 2008, вие явно не си плащате данъците навреме! (егаси) Обаче за 2009 няма платен данък за вашия автомобил.
– Добре, ето вижте – показвам си моя лист – данък за едното, второто, третото, четвъртото, петото, всичките са с еднакъв IBAN и с еднакви БИН номера?!
– Не знам, ама на мен не ми излиза на компютъра, значи парите не са получени!
– Добре и сега какво правим?
– Ами трябва да си платите, какво да правим?
– Ама как да си платя, като аз вече съм платил!?
– Не сте платили, на мен нищо не ми излиза!
И ей така – 10 минути безсмислен разговор. Накрая ми заявява, че трябва да си извадя документ от моята банка, ама не такова хвърчащо листче, а заверен – с подпис, печат и гербова марка (едва ли не), да ѝ го занеса, тя ще го изпрати в тяхната банка, да се извърши проверка… и ако не дай си боже се окаже, че съм платил, ще го оправят… Тук отново ще кажа само ЕГАСИ!
Отидох до банката, извадих си разпечатка, която естествено е 1:1 като моята (не само като съдържание, дори и като оформление), от една исъща система излизат, сложиха печат и подпис, платих 2 лв. за заверено извлечение от банкова сметка… и с бодра крачка се насочих обратно към общината.
Там лелята взе листа и едва ли не беше вече възмутена, как може да ми издадат такъв документ от банката, аз очевидно не си плащам данъците и е видно, че съм престъпник, а сега, с тоя документ, ще трябва да се чуди, как да оправи кашата. В този момент възкликна:
– Ами да, естествено… много ясно, че няма да ми излезе на компютъра, вие сте объркали БИН номера на плащането!
– Чакайте, как съм го объркал, имам три еднакви плащания за 2009 г. – платил съм данъка за три автомобила по една и съща сметка с един и същи БИН номер – две от плащанията са минали, а третото не! Как така съм го сгрешил?
– Ами вие откъде го взехте тоя БИН?
– От дъската отвън.
– Ето, виждате ли! Миналата година беше сгрешен БИН номера на дъската отвън и вие оттам сте преписали грешния. Колежката, понеже знаеше, че е имало грешен БИН, като види автомобил в другата партида ги е прехвърляла на компютъра, ама явно вашата я е изтървала! Я да видим, ами да, ето го – вашия данък за колата си стои в партидата за такса смет!
Следващата реплика я казах на ум, само защото съм прекалено възпитан, но малко ме делеше от “инцидент в общината приключил със смъртен случай”:
– Добре бе, мама ти стара, като знаеш, че БИН-а е бил сгрешен миналата година – трудно л ибеше да погледнеш преди да ходя до банката, да вадя документи и т.н.
Не си спомням точната ми реплика, но обобщено, отговорът беше нещо от сорта на: “Ама защо ми се карате?”, сякаш аз съм виновен, че те са допуснали грешка, заради която аз си загубих половин ден!
Нещата щяха да са страхотни, ако историята в подобен порядък не се беше повторила през тази година:
ЧАСТ 2
Брат ми води едни дела срещу КАТ… или по-точно КАТ водиха едни дела срещу брат ми. Въпреки, че аз лично все още не съм съгласен с обвиненията и въпреки че бяхме взели едни от най-добрите адвокати, загубихме делото и на първа и на втора инстанция, въпреки, че втората инстанция намали присъдата от ефективна, на админинистративна глоба.
Понеже и брат ми е умен, колкото мен, в деня, в който излезе решението на втората инстанция, взе и чинно и почтено си плати административното наказание… естествено по банков път. И понеже имаше някакъв проблем с неговата банка по това време, пуснахме плащането през моето любимо on-line банкиране, а той ми даде парите в брой.
Минала е още една година, не знам – Гергана е вече кралица на Монако, може би…
Събота… Ранна утрин… Звъни се на вратата вкъщи, призовкарка, носи призовка, аз вече бях свикнал, понеже нещо не се разбираме с КАТ, освен това съм свидетел по едно друго дело и постоянно ги влачат тия призовки – писнало ми е на оная работа от призовки. Подписах се, взех призовката и я отварям, да видя за какво става дума:
1. Не е за мен, а е за брат ми (а той вече не живее на този адрес)
2. Не е призовка от съда, а от държавен съдия изпълнител…
Тук отново ще кажа само ЕГАСИ!
А в понеделник аз заминавам за две седмици за Германия! Съответно, трябва веднага да извадя едно заверено банково извлечение за това плащане, преди да съм заминал, защото иначе, за 2 седмици съдията изпълнител ще си извади изпълнителен лист, като нищо…
Тичам, добре че банката има работещи клонове в събота, в единия не им работеше принтера: “елате в понеделник”, ха-ха… втори клон, взех заветната бележка.
Тук ще съкратя историята малко, понеже не съм свидетел от първо лице, но докато бях в Германия брат ми е обикалял като избит електрон между Софийски районен съд, Софийски градски съд и НАП три дни. Като се замисля, аз добре съм се отървал само за половин ден предния път.
Разбира се – загубеното време, разходите за транспорт, вкл. и синя зона за тия три дни – няма кой да ти ги възстанови. Нервите – изобщо не ги коментираме. Обаче предложенията на служителите в НАП са любимата ми част от историята:
– Е г-не вие с кой акъл сте си платили веднага! Трябваше да изчакате да дойде съдия изпълнител и да си нямате проблеми!
– Ми платете го втори път, с лихвите! (ЕГАСИ)
– Платете го втори път и заведете дело срещу Софийски градски съд, да ви върнат парите от първото плащане… до две години макс. ще си ги получите.
Сега забележете абсурда: СГС е втората инстанция, която постановява административно наказание “глоба”. СРС е първата инстанция. Глобата е платена по сметка на СГС, а иска на държавния съдия изпълнител е подаден от СРС! Естествено – в закона никъде не е уточнено при такъв казус на кого се плаща, но цяла сурия адвокати бяха готови да си заложат дипломите, че се плаща по сметката на последната инстанция, и в краен случай по сметката на инстанцията, която е постановила глобата – и в двата сценария, това е СГС по чиято сметка е платено.
ЧАСТ 3
За същата онази кола, за която ми изчезна данъка през 2009 г. от митниците ми изпратиха писмо, че трябва да се явя да платя акциз (през 2009 г. го отмениха, но през 008 г. когато я купих – все още имаше), въпреки, че колата не надхвърля максимално допустимата мощност за освобождаване от акциз. Призовката, разбира се, е оформена във вид на заплашително писмо, в което липсват само две неща: какво трябва да направиш и репликата “Очаква ви смърт”.
Ходих до митницата на летището… там отрепах около 3 часа, въртях се като идиот… накараха ме да напиша една “молбичка” – свободен текст, с която да помоля… сякаш е господ, директора на митницата, да не ми облага автомобила с акциз, въпреки, че той не подлежи на облагане… и трябваше да приложа ДВЕ (не е ясно защо две, а не едно) копия от големия талон на автомобила и договора с който съм купил колата.
Какво друго да кажа, освен ЕГАСИ?

Защо сменям банките

За последен път в този блог съм писал на 4 май 2011 г. – смятайте, колко съм покъртен, потресен и възмутен, за да се върна след повече от 2 години!
Всичко започна безобидно – вчера играта на Heineken ми скъси живота с половин година, а поддръжката на сайта им, ми скъси живота с още половин. И всичкото това ми припомни, че преди две седмици в ОББ ме попитаха, защо си закривам сметките в тяхната банка.
Реших да им изпратя писмо, но се оказа доста по-трудно от това да изтеглиш кредит за милиони, направо невъзможно. Може би трябваше да си напиша реч, вместо писмо и да я издекламирам на телефона за обслужване на клиенти (всъщност идеята не е никак лоша!?).
И така и така го написах (писмото, не речта)… и така и така е сложно да се изпрати, ще вземат, да не го получат, по-добре да го пусна, като отворено писмо.
Следва и самото отворено писмо, предназначено за ОББ:
Първо, не разбрах, защо е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се попълнят ДЕВЕТ полета, за да изпратиш една препоръка. Сигурен съм, че в банката имате предостатъчно мастити професионалисти-експерти по този въпрос, които ако още не са си свършили работата, да напишат 500 стр. доклад обосноваващ необходимостта от това, значи не са си заслужили заплатата и незабавно трябва да го направят. След това, задължително докладът трябва да бъде публикуван на сайта на банката – на него и без друго е пълно с безполезна информация – никога не намираш това, което ти трябва, затова пък е пълно с неща, които не ти трябват.
А сега по същество
Бях клиент на ОББ в продължение на 10 години. За добро или за лошо, бях клиент на банката не по собствено желание, а по желание на работодателя ми. Тъй като работодателят НАЙ-НАКРАЯ след 10 години разбра, че НЕ Е НОРМАЛНО да ти налага да ползваш неговата банка, сега си получавам заплатата в друга банка – в банка на която също съм клиент от над 10 години и от която съм доволен, бил съм доволен всеки един ден през тези над десет години, продължавам да саъм доволен и се надявам че ще продължи да бъде така.
Когато си закривах всички сметки, профили, депозити, карти и т.н. в ОББ, служителите в офиса бяха така любезни да ме попитат, защо не желая да използвам услугите на ОББ занапред. В момента не можах да си формулирам мисълта достатъчно точно и просто им отговорих, че сменям работодателя (в интерес на истината, не го сменям).
После обаче помислих и реших, че ако изобщо има надежда в България някой ден да дочакам нормално обслужване, не само в банка, а където и да било изобщо, може би трябва да пробвам да им кажа къде им е проблемът? Доста песимистично съм настроен, досега, където и да си дам мнението, в общи линии само съм си загубил времето. А на мен времето ми е ценно, затова се надявам, че ще оцените това, което ще ви напиша по-надолу.
На първо място уеб сайта и онлайн банкирането. Не мога да разбера, как за 10 години нещата могат или да не мръднат на милиметър или да стават само по-зле? Особено по отношение на онлайн банкирането, тъй като ненавиждам да ходя по офиси, разположени на Мачу Пикчу у царевичака, на места, където не може да се стигне нито с градски транспорт, нито може да се паркира като хората с кола. Явно или имате доста клиенти с много свободно време или всичките до един са ви клиенти, защото работодателят им е избрал ОББ.
Та на сайта за онлайн банкиране първо има прекалено много информация, която е абсолютно ирелевантна към самия процес на онлайн банкирането. На първо място – чий го дирят реклами там, вероятно проява на онези горните специалисти, дето много ги виждат нещата, ама само са ги чели в букварчето, никога не са ги правили наживо. След това началната страница е три екрана висока, скролираш като луд нагоре – надолу, това защо? Няма ли къде да се подреди малко всичката тая информация? Отварям сайт за услуга, забога! Очаквам да видя само едно единствено нещо и абсолютно нищо друго – голям и красив login екран. Няма такова нещо – единственото, за което може да дойде човек на този сайт (да си влезе в профила) е най-малкото нещо на екрана.
Навигацията е пълна скръб и кръгла нула… там изобщо няма да коментирам, защото просто каквото има, трябва да се изгори и да се забрави, за да не се сетят бъдните поколения повече никога за него!
Кой, бих желал да знам кой, беше този “специалист”, дето препоръча една система да бъде повече шарена и Fancy, отколкото работеща? С тия динамични зарежданици на всеки ъгъл, след като се логнеш, постоянно нещо от тях не работи. Разберете го и го запомнете добре, ако не можете, напишете си го на голям лист, сложете го в рамка и го окачете на всяка врата в банката: една система преди да е красива трябва да работи, това не е конкурс за красота. Изобщо няма да се впечатля от заоблените ъгълчета, от AJAX зареждането, от прогрес баровете и т.н, ако накрая нещо не проработи и дори не знам защо не е сработило! Примерно един прогрес бар остава на екрана и се върти с часове. Явно някой от горните специалисти е преценил, че не е необходимо да се поставят съобщения за грешки… защо да притесняваме горкия потребител, по-добре да си почака още малко?!
Продължаваме нататък – тия сертификати дето се издават от ОББ – егаси мъката, докато го взема… мислех, че ипотечен кредит за 100 милиона тегля. В началото (преди 10 години) по неизвестни причини системата работеше само със сертификати издадени от банката. Ако имаш “Универсален електронен подпис”, който дори според закона е УНИВЕРСАЛЕН се оказва, че баш с ОББ не можело да се използва. Най-закостенялата администрация на света, дето никога не е имала за цел да е в помощ на жертвите си – данъчните, и те работят със сертификатите така, че да им е удобно на хората. На всичкото отгоре потребителското име е клиентски номер… ама разбира се, защо не… хората обичат да помнят дълги номера. А ако не могат да го запомнят, защо да не си го запишат на листче ида си го залепят на монитора – хем е по-удобно, хем е по-сигурно. Не знам, може би по-късно се е появила възможност да си избереш нормално потребителско име, но съм готов да се обзаложа, че ако имам от старите имена-номера, няма начин да го сменя?! Ама като гледам формата за регистрация – не виждам поле за избор на име, така че видимо печеля баса?!!
Разбира се – всяко нещо си има различна визия и свое виждане по въпроса… например екранът за регистриране прилича на всичко друго, но не и на останалите екрани от онлайн банкирането. Есттествено, различен е и от визията на основния сайт. Това е древна военна тактика за объркване на врага, пардон – клиента. И като допълнение – на всяка крачка има безкрайни обяснения – “натиснете този бутон, за да направите…”; “попълнете в това поле данни за вашата…”; “въведете 600 реда описание на…”. Ако интерфейсът на това нещо не е достатъчно ясен за потребителя, изтрийте го, жестоко накажете този, който го е направил (съжалявам за жестокостта, ама трябва да се научи повече да не прави така) и започнете отначало, най-добре с друг “специалист”.
Стига толкова за онлайн банкирането. Да речем, че понеже чеп за зеле не става от онлайн присъствието, решавам да дойда в клон на банката и да ме “обслужат” наживо. Супер идея, направо съм превъзбуден от мисълта. Тук поне ще ви похваля малко – офисите приличат на офиси, слава на бога. И повечето служители, с които съм се сблъсквал са любезни, приветливи, в общи линии помагат или ако не могат, поне правят всичко по силите си да помогнат. Което си е хубаво си е хубаво… обаче:
Първо в централния офис – тая машина с билетчетата, да я вземете и на тоя, дето ви е пробутал, как с нея ще се подобри обслужването на клиентите, да му я заврете – знаете къде. Ама ЦЯ-ЛА-ТА! Тоя няма начин, дори специалист да е бил. Влизам в офис на банката. В офиса има 20 гишета. Поне на 10 от тях има служител. Трима души чакат на “опашка” – седнали са на столчета покрай прозорците. Отиваш до машината и естествено искаш да свършиш някаква работа, за която не е написана очевидна опция. Мислиш, размишляваш, накрая теглиш някакво билетче, за което смяташ, че е максимално близко до това, което искаш да свършиш и очакваш, че до 5 минути ще ти дойде ред. Все пак има 10 служители и три клиента. Няма такова нещо – висиш и чакаш като сопол. В КАТ системата с билетчета, дето не работи, и тя работи по-добре. Може би по-зле са само в ДСК – там за една и съща услуга клиент, който е влязъл и изтеглил билет след теб му идва реда преди твоя. Ама на тях им е простено – ако някой е толкова зле, че да стане клиент и на ДСК, заслужава да чака до гроб на опашка. И то защо – щото ДСК-директ е напълно съпоставимо по безполезност с онлайн банкирането на ОББ. Накрая се оказва, че естествено услугата за която си дошъл не е тази, за която си изтеглил билетче – нищо, че за твоята услуга няма опция на машината за билетчета… А не дай си боже да имаш да свършиш повече от едно нещо в банката… или теглиш два билета на влизане и стискаш палци да не ти дойде реда и за двата едновременно. Или за по-сигурно теглиш един и като свършиш – теглиш втори. В крайна сметка – какво лошо има в това да почакаш малко на опашката? Пък и столчета има, можеш да поседнеш, да не ти отмалеят крачетата – това само трябва да ти подскаже колко ти предстои да почакаш.
Абстрахираме се от билетчетата и чакането. Да речем, че отиваме в някой по-малък офис… неочаквано, но там обслужването е по-добре, отколкото в централния офис. Влизаш и има трима служители и нито един клиент. Питаш къде да се насочиш за услугата Х и се случва невижданото чудо – оказва се, че и тримата могат да те обслужат – не екато в централния офис да има 20 гишета, но можеш да си свършиш работа само на едно от тях и навсичкото отгоре – не знаеш кое е то! Сядаш… връчват ти химикалка и кочанИ – в множествено число. И се започва великото писане. Изписваш “Под игото”, откъсваш го от кочана и го даваш на любезната служителка, която ти подава следващия формуляр, изписваш “Война и мир”, подписваш се с творчески псевдоним и пак нататък… трети формуляр, четвърти формуляр… и накрая само още една бланчица. Само ще напомня, че влязох за услугата Х, не за услугИТЕ X, Y, Z! На всичкото отгоре – аз съм напълно непознат човек за банката! Никой не знае кой съм… аз съм фантомът от операта! Трябва да си попълня всичките данни сякаш за първи път влизам в този офис. При това на всяка бланка – да не съм капо. Пиши име, пиши презиме, пиши фамилия, пиши ЕГН, лична карта, издадена на, от МВР, валидна до, номер, снимка в профил, амфас и отгоре, пиши адрес, родители, роднини, милиционери, номер на сметката (аз си ги помня – 8 IBAN номера по 22 символя си ги помня като поп)… BIC кодове, SWIFT кодове, на баба ти кодове. Ама разбира се, разбира се, че трябва да ги попълня – банката от къде може да ги знае всичките тия работи? Да не би компютри да ползват там… нееее, и системи нямат. Би било адско усилие, ако ми пуснат на принтера попълнена бланка – това е инвестиция в принтери, каквито може би в клоновете няма?! И инвестиция в “специалисти”, които да измислят невъзможен алгоритъм как това да се случва… още инвестиции – в други специалисти, които да направят нова система… и още инвестиции за нещо, за което не се сещам. Я да питам – защо изобщо ползвате индигирана хартия на НЯКОИ (не на всички) бланки… аз примерно като попълвам такива документи изключително много държа да попълня всяко от 100-те копия собственоръчно. Имам сериозни опасения, че “специалистите” вече са разработили специално индиго, което подменя цифрите на всяко от копията! Освен това клиентът трябва да попълва хартия до припадък, след това го свестяват и продължава. И особено трябва да се внимава, да не се допусне някаква грешка при ръчното попълване… най-вече на последните полета, щото иначе… започваш отначало.
В крайна сметка – какво се получи – искам да ползвам обслужване през Интернет, ама не става, щото пет пари не струва. Решавам да се обслужа наживо – пак не става, щото те правят на маймуна… Ми к`во пра`им – лесно е – сменяме банката. Все пак ще ви успокоя, ОББ не е най-голямото зло на банковия пазар… да не забравяме за съществуването на ДСК и Unicredit. Както е казал поетът – винаги може и още… по-зле!
P.S. Е как не се сетих, ако искам да се свържа с банката трябва да си посоча клиентския номер – това е така закономерно, че ако анализирам още малко, мога та предвидя бъдещето за 50 години напред!