Tag Archives: Карантина

Meduza: COVID-19 в Европа: Гърция се справя най-добре с коронавируса

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/covid-19-greece.html

вторник 12 май 2020


От началото на пандемията в Гърция са регистрирани по-малко от 3 000 заразени и 151 починали от коронавирус – това е един от най-ниските показатели в Европа. По препоръките на епидемиолога Сотирис Цодрас още в началото на март започна въвеждането на ограничителните мерки в страната. От 4 май Гърция постепенно сваля карантината.

Ето какво казват пред изданието „Медуза“ гръцки журналисти и учени – как те оценяват действията на правителството и от какви последствия от пандемията се опасяват.

Кириакос Соулиотис, доцент от катедрата по здравеопазване н Пелопонеския университет:

Няколко са причините за положителните тенденции в Гърция, в сравнение с други страни. Първо, и то е най-главното, Гърция започна да действа много рано, като изпълни указанията на местните експерти. Последвалата изолация позволи на системата на здравеопазването да инвестира в отделенията за интензивна терапия – появиха се повече легла и медицински персонал. Здравната система, която тъкмо излиза от периода на постоянното недофинансиране, прие предизвикателството. А медиите изиграха важната роля за информирането на гражданите. Епидемиологът проф. Сотирис Цодрас (на водещата снимка б. ред.), който е главен научен сътрудник по COVID-19 в здравното министерство, организира пресконференции всеки ден.

Второ, голямата роля се пада на решимостта на гръцкия народ да следва правилата, установени от държавата. Действията на гръцкото правителство се основават на научните данни – това вдъхнови хората да се присъединят към предлаганите мерки. В началото затвориха училищата, после магазините, а след това настъпи пълната изолация. И това е справедливо. Всичко, което се случваше в Италия, беше твърде близко до Гърция така, че нямаше място за някаква друга маневра. Наше изследване показва, че ако не бяхме приели никакви мерки, то загиналите щяха да бъдат над 4 000 души.

Неотдавна правителството обяви поетапно сваляне на ограниченията. Някои магазини вече възобновиха работата си, но има препоръка да се носят маски в закритите помещения. Списъкът на настоящите ограничителни мерки прилича на нещо като отслабване на твърдите правила, но ние сме длъжни да бъдем бдителни. Свалянето на всяко едно от ограниченията ще бъде последвано от скрит мониторинг на влиянието на това решение върху епидемиологическите показатели. Ако ние се уверим, че се справяме, то ще преминаваме към свалянето на следващото ограничение. Държавата има план – но важното е гражданите да го следват.
Досега все още не е ясно как ще се решава въпросът за задграничните пътувания. В значителна степен това зависи от епидемиологичните тенденции след отварянето на всички граници. Това е въпрос на трансграничното сътрудничество, не само Гърция ще взема решенията.

Сега ние приключваме първата фаза на пандемията и сме длъжни да бъдем готови за потенциалната втора вълна. Важно е да сме автоматизирали всички възможни процеси. Вече са дигитализирани нашите /на учените/ методи на работа, в училищата и университетите също се обучават през цифровите платформи.
Знанията си от първата вълна на коронавируса ние прилагаме в разработването на карта за управлението на бъдещи заплахи. Ние вече можем да изчислим колко време и ресурси са необходими за поддръжката на здравната система, макар да е много сложно поддържането на инвестициите в тази сфера.

Димитрис Ляцос, журналист:

Не, че в Гърция сме победили коронавируса, но в сравнение с много европейски страни ситуацията тук изглежда далеч по-добра. Ние имаме под 3 000 инфектирани и 151 загинали. Първите признаци на коронавируса в Гърция се появиха в началото на март – при хора, завърнали се от Италия. Някъде по това време в Гърция се върна автобус с поклонници от Йерусалим – половината от пътниците се оказаха заразени. И сред тях бяха първите смъртни случаи.

Гърция е страна, където всеки има собствено мнение. Това се отнася и за коронавируса. В първите дни на епидемията едни се смееха, други иронизираха, трети се възмущаваха. Но впоследствие абсолютното мнозинство възприе карантината като новата реалност – хората се загрижиха за своето здраве и живот. Когато в Гърция починаха 10 души, в Италия имаше 10-12 хиляди смъртни случая. Всички слушаха за това, страхуваха се от повторение и си стояха у дома.

В гръцкото правителство се намери човек, който знаеше какво трябва да се прави и оглави тази история. Това е лекарят, експерт по епидемиология Сотирис Цодрас. Преди никой не го знаеше, а сега името му звучи по-често от това на премиера. Цодрас не взема решения, но препоръчва мерки на правителството. В „Коммерсантъ“ имаше публикация, в която той бе представен като вълшебника, спасил страната. На руския човек, на задълбочения метафизик това може и да се харесва, но за всеки грък това е просто смешно. Разбира се, Цодрас си има положителните качества, но той не е месия.

Гърците бяха принудени да се изолират и заради продължителната криза в системата на здравеопазването – нямаше как да се разчита на медицината. Много от държавните болници вече 10 години са в упадък. Всеки втори, който е учил за лекар в Гърция, заминава в други европейски страни. Разболяха се под 3 000 души, ами ако бяха 15-20 хиляди, къде щяха да се лекуват? Какви услуги щяха да получат? Никой не знае. Във времето на коронавируса правителството на Гърция е принудено да подкрепя държавното здравеопазване, да дава пари на лекарите и клиниките, за да могат някак да спасяват хората. Новата реалност показва на гръцките буржоазни партии либералния тласък, че трябва да се поддържа държавното здравеопазване – защото медицината не би оцеляла само с частния сектор.

Макар и всичко да върви спокойно, има неофициални гласове в социалните медии, които уверяват, че ние не знаем броя на всички заразени, защото се правят съвсем малко тестове. В началото те струваха скъпо, а после главният епидемиолог Сотирис Цодрас препоръча да не се правят в големи количества.

От 4 май в Гърция са приети нови мерки – за поетапно сваляне на ограниченията. Ако преди с личния автомобил можеше да се пътува само с декларация за това къде и защо си тръгнал, то вече може свободно да се придвижваш в границите на своя регион. На 18 май ще бъде отменена забраната за преминаване от един регион в друг. Градският транспорт работи. Отвориха някои магазини, фризьорски салони, плажове, вече може да се къпем в морето. Всичко това е, за да може икономиката поне малко да заработи. Но трябва задължително да носиш маска, иначе има глоби. Ако се съпротивиш, ще платиш повече. А също по опашките не може да стоите близко един до друг.

Постепенно се отварят кафенетата. Таверните, баровете и кафетериите в Гърция, Италия и Испания са нашият начин на живот, културата ни. Сега в много от кафенетата по масите закрепват пластмасови стъкла, за да могат хората да са заедно, но на различните страни. Главният вносител на тази пластмаса казва, че когато станало ясно, че при определени условия ще отворят кафенетата, изчезнали всичките му запаси от този материал. Той просто не успява да осигури бързия му внос.

Докато частично сваля карантината, правителството се старае да разбере какво ще става после. Там се надяват, че климатът е сериозен фактор. Сега при нас е 25 градуса, по-нататък ще бъде още по-горещо, сухо и слънчево. Ако това влияе за понижаването на разпространението на коронавируса, то сега ние имаме идеални условия. В случай на втора вълна, отчитайки целия опит, специално се подготвят някои болници. Разбира се, у нас няма да е като в Китай, където строят нови изолационни болници. Китайците могат всичко, което им е изгодно. Но икономиката на Гърция не е създадена за това да приема хората за масово лечение.

В периода от 15 март до 30 април правителството даваше на хората, които не работят, по 800 евро. Сега всички се вълнуват колко ще им се даде от държавата за месец май. Търговията може да се отвори, за да не плати тези пари.

Ако от медицинска гледна точка на Гърция й провървя, то от гледната точка на икономиката всичко ще бъде далеч по-зле, отколкото в другите страни на Европа. Гърците се тревожат не за вируса, а за кризата. Как ще печелим, как ще живеем по-нататък? През последните 10 години много от отраслите на икономиката бяха разрушени. БВП на страната зависи 20% от туризма. Всички надежди за тази година бяха в туристическия сезон, но до края на юли Европа няма да отвори границите. В Гърция се надяват, че сезонът на международния туризъм ще се открие поне в края на август и се готвят да приемат вътрешни туристи.

От сегашната ситуация печели правителството. Малко болни, малко мъртви – пропагандата говори само за това. Но какво ще бъде после? Как ще работи икономиката? Тези въпроси също са обърнати към правителството, но за него това не е най-силната карта.

В Гърция няма държавни медии, но има частни компании, които притежават основните канали. Те се контролират от хора, които подкрепят правителството. Това е точно като съветското телевидение. Няма никакво разнообразие на позициите. Във Фейсбук и в другите социални медии могат да се намерят други мнения, но климатът се прави от централните телевизии. В началото на епидемията те казваха, че трябва да се изолираме – това е положителната страна. Но после дойде онова „Да живее правителството“. И това дразни всички.

Тассос Морфис, журналист и редактор на AthensLive:

Общественото мнение в Гърция е разделено по повод на това как правителството решава проблема с кризата. След месец и половина в карантина ние успяваме да спазваме ограничителните мерки. Защо у нас всичко е добре от гледна точка на коронавируса, но от гледната точка на готовността за утрешния ден всичко е зле? Европейската комисия даде прогноза за гръцката икономика. БВП ще падне на 9, 7%, което е много за страна, която вече 10 години е в криза. Настъпи времето да се борим с това.

Основният проблем в управлението на кризата е в това, че сегашният министерски кабинет прави това непрозрачно. Под предлога на извънредното положение се случиха много сенчести събития. Въпреки, че премиерът /Кириакос Мицотакис/ бе избран с обещанието за абсолютна прозрачност, ние не виждаме такова нещо. Един от скандалите е свързан с вложените 11 млн.евро в средствата за масова информация. Финансиране получиха телевизионни канали, вестници, сайтове, радио. Но опозиционните вестници бяха изключени от държавното финансиране. Поради това в медиите е трудно да се види каквато и да е опозиция.

От първия ден на управлението на новия премиер се говори само за това колко сегашното правителство е по-хубаво. В първите седмици на коронавируса гръцките медии възразяваха срещу носенето на маските, а сега по някаква причина призовават хората да си ги купуват. Една маска струва над едно евро, докато трябва да се дава безплатно.

Около сегашния правителствен кабинет се подреди кръг бизнесмени, които са въвлечени в държавното финансиране и създават криза. Тези хора извличат изгода от ситуацията. Вместо да предлагат стоки безплатно, те трупат пари.

В Гърция има държавна система на здравеопазване и частни клиники, но сега всички говорят за необходимостта от национална система. Всички лекари от първата линия дадоха да се разбере, че е необходимо да се възобнови дискусията за системата на националното здравеопазване. Но вместо да задължи частните клиники да помагат по време на коронавируса, гръцкото правителство им даде пари да открият отделения за интензивна терапия. Това е безумие, защото ние сме длъжни да поддържаме системата за националното здравеопазване.
Главният епидемиолог Сотирис Цодрас е много скромен учен, който знае за какво говори. Неговите съвети са изцяло научни. Ако го попитате дали е спасител на нацията, той ще каже, че лекарите на първа линия са истинските спасители и че всичко това е екипна работа. Всички негови действия и думи съзнателно подчертават, че справянето на Гърция с коронавируса е съвместно дело на гърците и работещите в болниците. Когато Сотирис Цодрас няма да бъде нужен, политиците ще го премахнат.

В рамките на два месеца ние ще можем да се върнем към нормалния живот, вече постепенно се отварят публичните места. Но повече от всичко хората се боят, че ще настъпи депресия – те знаят кризата от последните 10 години. Ние нямаме сили да се справим с нова криза. Хората говорят за проваления туристически сезон и вече мислят за 2021 година. Разбира се, гърците ще отидат на почивка, но не мисля, че ще пристигнат чуждестранните туристи.

Автор: Медуза
Екип на Биволъ

Кажете едно „благодаря“! Изпълнявам, генерале!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BC.html

понеделник 27 април 2020


Кажете едно „благодаря“! Изпълнявам, генерале!

Боеко, искам да ти благодаря за много повече неща, но нека ги ограничим до десет, за да имам все някакъв шанс да разпростра енергията си, докато свърши принудителното ни заточение.

1. Благодаря ти как, в ролята си на главен секретар, излови всички свои приятели, които ходеха с бухалки и събираха пари от хората, които правеха бизнес, както могат. Днес курсът на валутата е такъв, утре друг. Само за да могат едни гъзари да се стрелят по кръчмите и булевардите на столицата, а и по села и паланки. Твои съмишленици и съратници, с които сте правили застрахователен (застрелятелен) бизнес заедно. Нито един, ама нито един от тях не попадна в затвора. Ти просто ги учеше каква е йерархията.

2. Благодаря ти и за това как, като кмет на София, „усвои“. Само кажи, как да не съм ти благодарен, че едни милиони потъваха във фирми на твои дружки, а ти набара мекото на хлèба и се затича да го извадиш от фурната, преди да е спрял да пари, даже.

3. Благодаря ти и че за към дузина години, откакто си във властта ни срина на майната си във всички смислени сектори, които може да има една държава. Образование. Култура. Здравеопазване. Медии. И, за това, че ни го нахендри за десетилетия напред, за да не можем да се възстановим от твоята „стабилност“ ти благодаря.

4. Благодаря ти, че скапа десетки хиляди фирми. Голяма част от тях подари на свои приятели, които ти дават отчисления, защото си им подарил готов, разработен бизнес, създаден от хора, които са си скъсали гъза, за да създадат от нищото – нещо, а ти си го дал на дружките си с ролс ройсите, дето сега не ги били давали, а се оплаквали, че били обеднели.

5. Благодаря и че си подготвил пари за тия, дето са ти удобни, за да ги подкрепиш в кризата. Избраните. То е ясно. Ония с ролс ройсите. Защо да дадеш на някой си, дето държи селското магазинче? Просто ще му изпратиш някой от ония 880 000 човека на хранилката и всичко е наред. Ще има отчисления за теб, за хранилката, за всички кръвосмучещи. Както и на митниците, както и с еврофондовете, както и с данъците…

6. Благодаря ти за милиардите в оня гьол до Белене. Благодаря ти и за северната, южната, не знам ква си тангента, за пътя до Своге, за магистрала „Хемус“, за „Ало, Ваньо“, за стабилността…

7. Благодаря и за къщата в БарЦелона. Как да не ти благодаря? Добър си, пич, даваш ни нови идеи как на си го вадим насам-натам, да плащаме с чужди пари, че даже и да се размножаваме и да доживеем старините си на топло, в приятна компания, за да не ни докопа артрит.

8. Благодаря ти и за това, че България вече е съседка на Малта и на Кипър ти благодаря. Изненадах се, наистина. Не знаех, че си като Симеон I и Иван Асен II, а даже и над тях и си разширил стабилната ни държава на повече от три морета. Голем си, баце, не може да ти се отрече.

9. Благодаря ти, за магнолиите, за втората дузпа, за мисирките, които те молят да те пипнат по бицепса, за Мишо Бирата, за това, че искаш да ти благодарим.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




10. Но, най-много ти благодаря за друго. Отне ми всички шибани илюзии за политическата система, която съществува в момента. Щом ти може да си начело на държава на 1339 години (официално), която е членка на Европейския съюз, значи светът трябва да се движи в друга посока.

P.S. И няма да е причината короМката, помни ми думата…

Коронавирусни размишления

Post Syndicated from Георги Маринов original https://bivol.bg/coronavirus-thoughts.html

неделя 19 април 2020


От Георги К. Маринов, Department of Genetics, Stanford University, Stanford, California 94305, USA

Със започването на втория месец от коронавирусната карантина, кога и как животът, и най-вече икономиката ще може да се завърнат към “нормалното” става все по-тежък проблем. Това е разбираемо – към момента нещата вървят към нива на безработица достигащи, ако не и задминаващи тези от Голямата Депресия, а ако карантинните мерки продължат дълго време, цялостен дългосрочен икономически спад, съизмерим със случилото се през 1930-те, е много вероятен. Като това е потенциално по-малкият проблем, тъй като не е ясно какво ще стане с обществения ред ако голям брой хора останат без никакви доходи и спестявания и бъдат принудени буквално да гладуват, ситуация, каквато също може да се очаква да се създаде в поне някои държави. Съответно не е изненадващо, че световните медии са заляти от планове и предложения относно как точно това може да стане, граничещи от откровено геноцидни до наглед научно издържани, хуманни такива.

В началото на епидемията, преди труповете да започнат да се множат с по хиляди на ден и в западните държави, мненията от първата категория бяха сякаш по-гласовити. Когато борсовите пазари се сриваха в началото на март, един небезизвестен коментатор по американския бизнес канал CNBC заяви в ефир, че е най-добре всички да бъдат умишлено заразени и да се свърши с цялата работа за един месец за да могат да се успокоят пазарите (любопитното е, че след като се сринаха с 30-40% в началото на пандемията, в последните две седмици, след като започна безконтролно наливане на пари в тях, пазарите тръгнаха нагоре – миналите две седмици бяха най-добрите в историята на Уол Стрийт от времената на Голямата Депресия насам, въпреки че в момента от коронавируса в САЩ умират по няколко хиляди души на ден, и че за един месец са загубени над 22 милиона работни места; но абсурдността на това положение е отделна дълга тема).

Няколко правителства (като например британското) първоначално възприеха стратегията на “стадния имунитет”, т.е. оставяме вируса да се разпространява и който умре, умре, с презумпцията, че оцелелите ще се имунизирани. Когато стана широко достояние, че това означава смърт за няколко процента от населението, което в абсолютни измерения е неудобно голямо число, подходът беше сменен с карантина.

Редица икономисти започнаха да пресмятат колко точно струва един човешки живот [1] . Според изчисления на американски икономисти, стойността на една година “качествен” живот се равнява на $129,000, а общата стойност на един човешки живот е около $9.5 милиона [2] . Само че тъй като повечето жертви на вируса са възрастни хора, загубата в парично измерение от COVID-19 е много по-малка. В крайна сметка излиза, че ако (това в рамките на САЩ) БВП намалее с около $2 трилиона, то, от икономическа гледна точка, е по-добре да не се затваря икономиката стига жертвите да са по-малко от половин милион. Откъдето следва да се предполага, че ако ударът по БВП е на стойност, примерно $10 трилиона, приемлиевият брой жертви в САШ нараства до 2.5 милиона.

По-хуманните предложения за излизане от карантината се базират на масово изследване на популацията със серологични тестове, които да установят кой вече е боледувал и (да се надяваме) е имунизиран, и съответно може да се върне на работа. Такива схеми често включват издаване на имунизационни паспорти и набират популярност в последните няколко седмици, включително и в България, ако и да не става ясно как точно имунизираните и уязвимите ще бъдат държани отделени един от друг.

И, разбира се, всичко това се основава на презумпцията, че ваксина и/или лекарство ще бъдат разработени бързо, и че преболедувалите наистина ще бъдат имунизирани.

SARS-2

На темата защо това са до голяма степен фантазии ще се върнем по-нататък, но първо няколко думи за самия вирус. За него вече са се изляли безброй тонове виртуално мастило, и част от това, което следва е добре известно, но въпреки това редица жизненоважни факти все още не са влезли в общественото съзнание и трябва да се кажат ясно.

Първо трябва да се разбере, че няма нито заболяване, наречено “коронавирус”, нито отделен такъв вирусен щам. Коронавирусите са голяма група едноверижни позитивни РНК вируси (“позитивни” в смисъл, че РНК геномът функционира директно като информационна РНК и трябва да се конвертира в такава от RdRP полимерази само с цел репликация).

Конкретният вирус, причиняващ COVID-19, е SARS-CoV-2, който се нарича така, тъй като е най-близкородствен до SARS-CoV, причинителят на SARS епидемията от 2002-2004. Тук трябва ясно да се каже, че името на вируса изигра силно негативна роля в развитието на пандемията. SARS беше наистина страшно заболяване – 10% от заболелите умираха, нямаше леки случаи, а дори и сред тези, които оцеляваха, мнозина останаха инвалиди за цял живот в резултат на необратимите поражения върху белите им дробове, нанесени от пулмонарната фиброза, развиваща се в резултат от заболяването, както и други увреждание на вътрешни органи. Най-подходящото име за COVID-19 беше “SARS-2”, тъй като става дума именно за SARS вирус, със същия механизъм на действие. И ако човек погледне наличните вътрешни комуникации между китайските доктори от декември месец, те говорят именно за SARS, защото тежките пневмонии, които са се появили в Ухан тогава, са били точно от такъв тип. Само че когато беше официално обявен в началото на януари, вирусът не беше наречен “SARS-CoV-2”, а временно обозначен “nCov-2019”, и асоциираното заболяването беше наречено “пovel coгoпаviгus diseаse” (“ново коронавирусно заболяване”), не “SARS-2”. В началото на февруари бяха дадени официални имена, и докато вирусът си получи правилното име “SARS-Cov-2”, заболяването не беше наречено “SARS-2”, а “COVID-19”. Това изигра съвсем не незначителна роля – ако от самото начало беше ясно казано, че става дума за нов SARS щам, който е с като цяло по-лека симптоматика (при SARS-1 почти нямаше леки случаи), но за сметка но това се разпространява асимптоматично и пресимптоматично (което реално го прави много по-опасен, тъй като е на практика невъзможен за спиране с мерки като мерене на температура по летища и граници), може би светът щеше да се стресне подобаващо. Думата “SARS” все още всява ужас, и с право, докато “nCov-2019” звучи някак си невинно. Впрочем през февруари китайски учени от Ухан пратиха протестно писмо до журнала Lancet, в което изразиха именно позицията, че вирусът не трябва да се казва SARS-Cov-2 за да не се всявала паника [3]. А точно това беше нужно – да се всее сериозна паника и да се спре разпространението му навреме. Тези лингвистични трикове от страна на китайците също позволиха и на много хора да отхвърлят заплахата с аргументи от типа на “това е просто един грип”, на изобилие от които бяхме подложени както от американския президент, така и от дълъг списък български “експерти”.

А основанията за паника са съвсем реални.

SARS-Cov-2 е седмият известен коронавирус, който е в състояние да инфектира хората. Четири от тях – HCoV-OC43, HCoV-229E, HCoV-NL63 и HCoV-HKU1 – причиняват обикновени настинки (като последните два бяха открити през последните две десетилетия).

Гореспоменатият SARS-1 се появи през 2002, а след него в Близкия изток през 2012 г. се появи и MERS-Cov-2 коронавирусът, който причинява MERS (“Middle Eаst Respiгаtoгy Syпdгoшe”), което е дори още по-тежко заболяване, със смъртност около 35%, но за щастие не се предава добре от човек на човек.

Прилепите са основен резервоар на коронавируси, и повечето от тези седем вируса са прескочили върху хората именно от прилепни популации. За това по-подробно по-долу.

Вече известните свойства на тези добре познати коронавируси, както и на коронавирусите при прилепите, са единствения източник на информация, който имаме относно определени свойства на SARS-Cov-2, които са от ключове значение за бъдещето развитие на пандемията. Но, за съжаление, се наблюдава масов упорит отказ от научаване на тези уроци.

Първо, в ранните етапни на пандемията, мнозина се успокояваха, че като се стопли времето, епидемията ще стихне. На какво се основаваше това не беше ясно – тук става дума за вирус, чието любимо място за размножаване e долната част на респираторната система, където температурата e 37°C, и който произхожда от прилепи, чиято телесна температура по време на полет достига 40-42°C. Топлото време само по себе си няма как да убие такъв вирус. Да, то донякъде възпрепятства разпространението, тъй като аерозолизирани частици се задържат по-дълго във въздуха на студено и сухо време отколкото при топло и влажно такова. Но вече от няколко седмици сериозни епидемии се наблюдават в редица тропически държави като Бразилия и Индонезия, и съответно спря да се говори за топлото време катo решение на проблема.

Второ, в момента се взимат сериозни политически решения на база асумпцията, че веднъж преболедувал от SARS-2, човек след това ще бъде имунизиран трайно. Не е ясно на какво се основава това предположение – да, това е така за някои вируси, но далеч не за всички, и точно при коронавирусите то въобще не е вярно. Спрямо коронавирусите, които причиняват обикновени настинки, неутрализиращи антитела не се наблюдават дългосрочно и траен имунитет не се развива [4] [5] . Реинфекции се получават отново и отново. Това не е сериозен проблем що се отнася до една обикновена настинка, но ще е огромен проблем ако е така и със SARS-2.

Никой не е преболедувал SARS-1 два пъти, тъй като епидемията беше овладяна навреме, а за SARS-2 е все още рано за такива наблюдения. Така че не се знае как точно стоят нещата, но наличните данни са повече от тревожни. Изследванията на пациенти по време на първата SARS епидемия показаха, че неутрализиращите IgG антитела срещу вируса намаляват значително в рамките на 2-3 години от инфекцията, и че не е ясно доколко те осигуряват протекция срещу реинфекция [6] [7] А първоначалните данни за SARS-Cov-2 от Китай са дори още по-необнадеждаващи [8] – около една трета от оздравелите пациенти не генерират никакви неутрализиращи антитела, и нивата на такива антитела са значително по-ниски сред по-младите пациенти.

Очевидно много по-мащабни изследвания са нужни, и те ще бъдат проведени, но на този етап да се вземат важни политически решения на база сляпата вяра, че доживотен имунитет ще се развие след всяко сравнително леко преболедуване от SARS-2, може да се окаже трагична грешка.

Трето, същото се отнася и до ваксините. Опитите да се създаде ваксина срещу SARS-1 не бяха успешни, а наскоро излязоха резултатите от първоначалните тестове на първата MERS ваксина, и те също не са кой знае колко позитивни [9]

За което си има и по-дълбоки биологически основания. Тези вируси са еволюирали в борба с хуморалния имунитет на разнообразни видове прилепи в продължение на стотици хиляди, може би милиони години. А S-протеините по повърхността им съдържат голям брой места за гликозилация, което е стратегия, често използвана от вирусите за да избягнат имунната система, и е една от причините да е толкова трудно да се разработи ваксина срещу вируси като грипа и ХИВ.

Ваксините – надежди и реалността

Така че едва ли следва да се очаква лесно и бързо разработване на ваксина срещу SARS-2, и развитие на дълготраен имунитет срещу вируса.

По принцип що се отнася до ваксините в общественото пространство няма яснота как точно се разработва една ваксина, колко време отнема това и какви трудности може да се очакват. Няколко биотехнологични компании вече обявиха, че започват да тестват ваксини, а общо има над 100 ваксини в процес на разработка, което създава неосновано успокоение, тъй като не се разбира какви точно ваксини се тестват и колко вероятно е те да проработят.

Има няколко различни подхода към разработването на ваксини, като колкото по-лесни са те за прилагане толкова по-малки са шансовете за успех.

Първият класически подход, който води началото си от зората на ерата на ваксинациите преди повече от 200 години, е да се използва жив атенуиран вирусен щам, който е в състояние да причини инфекция, но не и сериозни симптоми. Ваксините срещу различните типове шарки са от този тип и са сред най-ефективните, разработвани до момента. Проблемът е в разработването на такива щамове, което е много бавен процес.

Втората категория ваксини са тези, които използват инактивирани вируси, най-често чрез третиране с химически дезинфектанти. Проблемът е, че процесът на инактивация може да доведе до промяна на антигенната конформация и да не индуцира имунитет срещу живия вирус. Съответно обикновено се налага да се мине през дълъг процес на проба и грешка и много тестване преди да се стигне до успешна ваксина.

Следващият подход е да се синтезират рекомбинатнтни вирусни протеини, които да се инжектират за да индуцират имунитет. Предимството е, че това е лесно и бързо за осъществяване, но за сметка на това се появяват редица нови проблеми – не е ясно дали само един такъв протеин е достатъчен за да стимулира достатъчно силна имунна реакция, а ако вирусът е обект на екстензивни посттранслационни модификации (което е точно така в случая със SARS-Cov-2), рекомбинантният протеин не е точна репрезентация на реалния вирусен такъв, което прави ваксината неефективна.

Четвъртият и петият подход са да се инжектират или ДНК плазмиди, или директно информационни РНК-и, от които да се експресират вирусни протеини в клетките на пациента. Добрите новини в случая са, че тези протеини се очаква да бъдат обект на всички посттранслационни модификации, на които е подложен и живия вирус, че дизайнът на такива ваксини е много бърз, и че те могат да бъдат произведени в огромни количества без особени усилия. Проблемът е, че до момента нито една такава ваксина не е била разработена успешно, т.е. въобще не е ясно дали този подход някога ще проработи.

Ваксината на Modeгпа, за която се шумя доста в последния месец, е именно РНК ваксина, и много от другите ваксините, за които се твърди, че са в напреднала фаза на разработка/тестване, са също РНК, ДНК или рекомбинантни такива, т.е. точно класовете ваксини, от които следва най-малко да се очаква процент успех. А типовете ваксини, които са с по-голям шанс да проработят, ще отнемат много по-дълго да се разработят.

Също така трябва да се отбележи, че стана популярно да се повтаря как ваксината ще дойде най-рано след 12-18 месеца. Това е минималното технологическо време за разработване и най-вече тестване, но реално нито една ваксина в историята на ваксините не е била разработена толкова бързо. Обикновено това отнема по-скоро десет години, рекордът е ваксината срещу Ебола, която отне пет.

Като се има предвид мащабът на усилията, насочени в тази посока, ваксина най-вероятно ще бъде разработена успешно някой ден, но никой не бива да очаква това да стане скоро.

Не бива да се очаква и да се разработят бързо антивирусни лекарства. Исторически това винаги е било изключително трудно. Антибиотиците са магически лекарства, убиващи най-разнообразни бактерии с удивителна ефективност. Еквивалентно ефективни антивирусни препарати до момента не са разработени, а единиците примери за сравнително успешни такива (например срещу хепатит С и ХИВ) са плод на многогодишни мащабни усилия.

Краят на епидемиологичния комфорт

Ако наистина този сценарий се реализира, това ще има много неприятни последици.

Повечето хора, живеещи днес, нямат спомен от времената, в които човек е можел да умре от нищото, в рамките на нормалния си живот и без някакво съпътстващо хронично заболяване, в резултат на бактериална инфекция или друго заразно заболяване. Благодарение на масовите ваксинации и антибиотиците, след Втората световна война това са общо взето забравени проблеми (или поне това е така извън Третия свят). Това блажено състояние на нещата беше от няколко десетилетия насам явно застрашено от появата на все по-упорити щамове бактерии, резистентни към все по-широк кръг антибиотици, съчетана с липсата на инвестиции в разработването на нови класове антибиотици. Резистентността към антибиотиците си остава все същия проблем като преди, но епидемиологичният комфорт можеше да бъде разрушен и по друг начин – чрез появата на нов патоген, който да се разпространи широко, да е силно заразен, и да е много труден за елиминиране.

Има голяма вероятност SARS-2 да се окаже точно такова събитие, и затова беше толкова важно вирусът да бъде спрян докато все още това беше възможно.

Уви, сега вече е късно. Към момента на написването на тези думи, случаи не са регистрирани само в Лесото и Таджикистан на основните континентални маси, както и по някои отдалечени океански острови (в Туркменистан и Северна Корея никога няма да си признаят за реалното положение на нещата там). Това означава, че вирусът е навсякъде из Третия свят и е на практика невъзможен за елиминиране глобално.

Досега в историята само два патогена са били напълно елиминирани – едрата шарка по хората през 1977 г. и чумата по говедата през 2011 г. И в двата случая това стана благодарение на наличието на високоефективни ваксини и успешното прилагане на масово ваксиниране навсякъде по света.

Програмата за елиминиране на детския паралич беше много близо до успех, но се провали през последното десетилетие – бяха останали две огнища, едно в североизточна Нигерия и друго по границата между Афганистан и Пакистан, и там програмата се сблъска с непреодолими пречки, тъй като в тези беззаконни и хаотични райони здравните работници, обикалящи по селата за да ваксинират, бяха нападани и убивани от религиозни фанатици, което доведе до големи дупки във ваксинационното покритие. И логично в последните години броят на регистрираните случаи расте.

В изминалото десетилетие броят на териториите, в които държавността се е разпаднала напълно, се увеличи значително (Либия, Йемен и пр.), съответно не е реалистично да се очакват нови успешни кампании за елиминиране на заразни заболявания като SARS-2, дори и да се разработи ефикасна ваксина.

Oтсега нататък вирусът ще циркулира из човешката популация и дори да бъде преборен временно в отделни държави, той ще бъде постоянно внасян отвън отново и отново.

Ако траен доживотен имунитет не се развива, най-положителното развитие, на което можем да се надяваме, е временен стаден имунитет, т.е. вирусът минава през популацията веднъж, в резултат на което примерно 70% от хората са имунизирани за две-три години. Но това ще е с цената на смъртта на няколко процента от населението, след което ще има нова вълна няколко години след това, която ще убие още няколко процента, и т.н. Това не са успокояващи мисли.

Други надежди за подобряване на положението по естествен път, като например, че вирусът ще еволюира в посока на по-ниска леталност, също не са оправдани. Да, наистина патогените имат такава тенденция по принцип, тъй като естественият отбор селектира тези генотипи, които се възпроизвеждат по-успешно. Което означава, че не е в “еволюционния интерес” на един вирус да убива гостоприемника си твърде бързо, тъй като това ограничава възможностите за разпространение. И наистина, редица човешки патогени са изминали точно тази траектория исторически – от силно вирулентни и смъртоноснони към сравнително безобидни. И всичкото главозамайващо разнообразие на вируси при прилепите съществува точно в такова състояние – дори и когато пренасят Ебола, Марбург, Нипа и пр. най-страшни за хората вируси, на прилепите им няма нищо. При тях процесът на коадаптация е далеч в миналото. Само че свойствата на SARS-2 са такива, че не следва да се очаква такъв ефект да се прояви бързо, тъй като вирусът се разпространява асимптоматично и пресимптоматично и инфекцията така или иначе протича леко у мнозина, т.е. няма силен селективен натиск към по-лека симптоматика. А освен това коронавирусите са, в сравнение с много други вируси, бавно еволюиращи – в пресата вече има (и ще има още много такива) репортажи за това как вирусът бил “мутирал”, но това са почти изцяло синонимни мутации без функционално значение.

Не бива и да се очаква, че вирусът непременно магически ще изчезне от популацията, по аналогия с например чумата през 14-и век, която помита Европа в първата си вълна, и после се връща отново и отново като по-малки локални епидемии, но между тях почти изчезва. Тук не става дума за патоген, чиито резервоар са други животни като плъховете и бълхите, нито пък става дума за латентен вирус. Следва да се очакват много по-чести вълни на реинфекция.

Завръщането към “нормалността”

В ситуацията няма почти нищо положително, за което да се хванем като надежда. И пак трябва да се повтори – не бива да се обръща внимание на често недостоверната позитивна информация по медиите, дори и когато тя идва от иначе официални източници. Много от които тотално се дискредитираха в хода на кризата (СЗО, редица правителства и пр.).

Но всичко това не означава, че следва да се предаваме, да отворим икономиката, пък който оцелее. Точно обратното.

SARS-Cov-2 не е латентен вирус, т.е. ако не се предаде на друг човек в рамките на няколко седмици, той умира. Нито пък той може да трае кой знае колко дълго във външната среда. Това не са антраксови спори. Съответно с достатъчно сериозни и дълготрайни карантинни мерки е възможно веригата на предаване да бъде прекъсната и вирусът да бъде елиминиран от популацията, поне на ниво отделни държави. Но колкото повече се разпространява вирусът, толкова по-трудно става това да се постигне.

Като трябва да се разбере, че дори и геноцидният подход, за който призовават икономистите, цитирани по-горе, няма да постигне чисто икономическите си цели.

В момента правителствата са изправени пред следните две опции.

Първата възможност е карантинните мерки да продължат толкова дълго, колкото е необходимо това от чисто научна гледна точка за да се елиминира вируса от местната популация, след което да се премине към отваряне на икономиката и отваряне на границите, но със стриктен контрол върху влизащите на територията на страната за да се предотврати реинтродукцията му. Ако се следва този път, общият брой жертви в глобален мащаб може да остане в рамките на стотици хиляди (към момента той е официално 150,000).

Но тъй като ефективна карантина не беше наложена навреме (и все още не е наложена на много места) и вирусът е вече навсякъде, това означава дълги месеци на такива мерки, което е най-вероятно неприемливо от икономическа гледна точка, тъй като то почти гарантира нова Голяма Депресия. А за да се избегне разпадът на социалния ред, ще са необходими мерки като универсален базов доход, суспендиране на наеми, ипотеки и пр. дългови плащания, национализация на приватизираните компоненти на здравните системи и на редица други ключови производства, централизиран правителствен контрол върху производството и разпространението на храна, и т.н. Има редица примери за държави, вече въвели някои от тези мерки, но като цяло те са анатема в рамките на доминиращата в последните десетилетия политикономическа идеология, а и те решават проблема само с физическото оцеляване, не и с драстичната икономическа контракция.

Така че е по-вероятно да видим поемане по втория път, който включва отваряне на икономиката без вирусът да е елиминиран от популацията преди това. Не е ясно защо продължава да има хора, които си мислят, че това ще реши икономическия проблем.

Много се изписа по въпроса каква точно е смъртността, асоциирана с SARS-Cov-2. Мнозина, очевидно мотивирани именно от желанието да се отвори икономиката колкото се може по-бързо, се опитват да убеждават, че тя е много по-ниска от посоченото в официалните данни, т.е. че има огромни маси асимптоматични (и, по презумпция, вече имунизирани) случаи, които просто не са тествани. Още на 23-и януари, когато в Китай взеха екстремни мерки като струпването на огромни камари пръст с цел барикадиране на пътищата към Ухан, запечатването на всички домове и дори заваряването на входни врати на блокове с цел да не излиза никой от тях, трябваше да е ясно, че тук не става дума за безобиден вирус, но въпреки това продължаваме да виждаме такива теории. А те стават все по-несъстоятелни.

Двете големи държави с най-екстензивно тестване са Германия и Южна Корея. В началото на епидемията и на двете места т.нар CFR (Cаse Fаtаlity Rаte, т.е. процентът заразени, които са умрели) беше много нисък, примерно 1 умрял от 1,000. Но това беше защото отнема до две седмици за да се стигне от заразяване до проявяване на симптоми, а след това отнема още седмица, две, три, че и повече за да се стигне до фаталния край. И наистина, в момента в Южна Корея наблюдаваме CFR 2.1%, в Германия той е вече 3%, като и двете стойности продължават да растат.

Да, в държави като Италия, Испания, Франция и пр. се тестват само симптоматичните случаи, което обяснява отчасти защо официалният CFR там е над 10% – леките случаи просто не са тествани.

Но от друга страна навсякъде, където такъв анализ е направен до момента, се оказва, че общият брой умрели е два, че и повече пъти повече от официално регистрираните, на база на сравнението между това колко общо хора в даден район са умрели за същия период време в предишни години и сега – т.е. броят на умрелите по домовете си, без тестване, е много голям. Впрочем това ще е единственият метод, по който общият брой умрели от пандемията ще стане известен, и то след години просто физически не е възможно толкова много хора да бъдат тествани, особено в по-бедните държави.

Така че към момента е малко вероятно CFR да е под 2%. За страна като България това означава, при примерно 70% инфектирани, около 100,000 жертви, но реално трябва да се очакват повече поради неблагоприятна възрастова структура и много лошото здравно състояние на населението. А за света като цяло говорим за над 100 милиона жертви (и това е може би оптимистично, тъй като не е ясно какво ще се случи при второ, трето и пр. заразяване на един и същ човек).

Отделно ще има огромен брой инвалидизирани в резултат на развиването на пулмонарна фиброза, бъбречна и сърдечна недостатъчност и пр. много сериозни трайни увреждания.

Отварянето на икономиката преждевременно ще доведе до масова вълна от нови инфекции, на който етап ще трябва или да се въведат наново строги карантин- ни мерки, или просто най-коравосърдечно да се оставят толкова много хора да умрат.

Но това няма да спаси икономиката. Нека си представим какво точно ще стане при нейното отваряне – в първите няколко седмици ще се наблюдава масово юрване на неразумните и невежите, държани по домовете си седмици и месеци наред, към ресторанти, нощни клубове, кина, молове, както и ще има масово струпване на хора по работните им места. Няколко седмици след това работници в хазмат костюми ще започнат да събират трупове от улиците и да ги погребват в масови гробове, което ще убеди дори най-твърдоглавите и неразумни, че може би не е толкова добра идея да се излиза навън. След което ресторантите и фризьорските салони ще си затворят сами поради липса на клиенти, дори и без да им се нарежда. И икономиката пак ще се срине.

Т.е изборът е между стотици хиляди жертви и нова Голяма Депресия от една страна, и принасянето на милиони в безполезно жертвоприношение на олтара на БВП и борсовите пазари без това да предотврати депресията, от друга.

Липсващият бутон “пауза”

Което ни води до по-дълбокия въпрос защо това трябва да се единствените два избора.

Защо живеем в социоикономическа система, която може да съществува само и единствено в състояние на бясно препускане напред и нагоре, и за която е невъзможно да паузира за известно време?

Да, в момента имаме сериозен епидемиологичен проблем, но всички произтичащи социални и икономически проблеми са самопричинени и няма абсолютно никаква рационална причина те да съществуват. Икономиката ще се срине тъй като тя се базира на гигантска хиперкомплексна, постоянно растяща мрежа от навързани дългови взаимоотношения, която ще се сгромоляса с гръм и трясък, когато наемите и ипотеките спрат да се плащат, а милиони в момента се изправени пред съвсем реалната възможност да гладуват, тъй като единствените им източници на доходи са отрязани. Доходи, които и до момента са били толкова малки, че те нямат никакви спестявания, а дори и когато това не е така, по правило всички усилия биват полагани да се убеди населението да харчи колкото се може повече, за да се “стимулира икономикара”, това убеждаване често работи, и дори и много хора с иначе прилични доходи, нямат спестявания.

Но това не следва да е истински проблем, тъй като говорим за цифри по екрани и знаци по хартийки, не за реална физическа криза. С реални проблеми започваме да се сблъскваме когато земеделската реколта е неуспешна и когато се стигне до недостиг на критично важни ресури (например фосилни горива) – тогава вече говорим за срив на животоподдържащите системи на обществото. И двете ще се случат с абсолютна сигурност в по-далечното бъдеще в резултат на глобалното затопляне и изчерпването на невъзобновимите минерални ресурси. Но това е в бъдещето. В момента все още сме в състояние да осигурим физическото оцеляване на всички (с изключение може би на безпрецедентното за последния век нашествие на скакалци в източна Африка и Близкия изток, което тече в момента).

Но ние сме доброволно изградили система, която е толкова крехка, че се срива катастрофално, когато от нея се иска просто да паузира за известно време.

Това само по себе си автоматично означава, че това е неработеща система, която трябва да бъде радикално реорганизирана колкото се може по-бързо. SARS-Cov-2 просто разобличи тази несъстоятелност.

Зоонотичните зарази – минало, настояще и бъдеще

Ако това не е вече очевидно, нека припомним забравения/неосъзнат факт, че това не е първата и няма да бъде последната пандемия.

COVID-19 е първата толкова значима пандемия след Испанския грип от 1918 г. Поради комбинация от обстоятелства – войната, цензурата, и природата на икономиката тогава – пандемията от 1918 г. е до голяма степен забравена и не оставя трайни социоикономически последствия (дълбоката рецесия от 1919-1920 в САЩ и пълният хаос в Европа в следвоенните години са почти изцяло следствие на войната), въпреки че умират десетки милиони.

Както и SARS-Cov-2, така и H1N1 щамът от 1918 г. е прескочил върху хората от диви животни, в този случай птици (грипните вируси по принцип са основни с птичи произход).

Същото важи за мнозинството заразни заболявания по хората – те са със зоонотичен произход, т.е. идват от други видове, най-често бозайници или птици. Преходът на Нomo sapiens от номадство към заседнал живот по села и градове променя изначално епидемиологичната ситуация.

Първо, отглеждането на домашни животни води до прескачането на редица вируси от тях към хората поради дългия близък контакт между видовете, който се създава по този начин. Много от традиционните заразни заболявания са с именно такива произход – например морбили вирусът (MeV) произлиза от RPV вирусът, причиняващ чумата по говедата.

Второ, става възможно такива заразни заболявания да се установят в човешката популация, което преди това е било много по трудно. Когато хората са живеели в малки племенно-родови групи, откъснати една от друга, дори и ако тежка заразна болест да се появи в една такава група, поради редуцирания контакт между отделните групи, тя или е избивала всички, или оцелелите са оздравявали, и в двата случая преди те да успеят да разпространят вируса по-широко. Появата на градове с десетки и стотици хиляди обитатели в древността създава условия за трайно установяване на най- разнообразни патогени в популацията, за което преди това на са били налице нужните условия.

Същият ефект се наблюдава в природата като цяло – видовете, живеещи поединично, обикновено носят много по-малко вируси от организмите, живеещи на големи колонии.

Което е и една от причините прилепите, които живеят именно в огромни колонии, плътно долепени един до друг, да съдържат такова огромно разнообразие на вируси. Другите причини са, че чисто и просто има огромен брой видове прилепи и съответно много вируси, които да ги инфектират, както и някои особености на тяхната физиология и метаболизъм. Подобни ефекти обясняват и защо другите два основни източника на зоонотични зарази са гризачите и птиците.

Прилепите обаче не са били чак такъв значим източник на зарази в исторически мащаб, това е по-скоро ново явление, и е сериозна причина за тревога.

Такива по-екзотични трансфери трансфери на нови вируси от диви животни върху хора със сигурност са ставали и в миналото. Едрата шарка най-вероятно произлиза от диви гризачи някъде в Западна Африка (10) , а за Yersinia pestis, причинителя на бубонната чума, е добре известно, че резервоарът са степните мармоти в централна Азия. Също така в древността има редица мистериозни заболявания, чиято симптоматика, така както е описана от историческите хроники, се обяснява най-добре ако предположим, че става дума за вирусни хеморагични трески. Такива има и днес в Южна и Централна Америка, с източник различни видове гризачи, и това може ми обяснява епидемиите там през средните векове и през 16-и век (11) . Възможно е и епидемията в древна Атина по време на Пелопонеската война да е била причинена от филовирус от типа на Ебола (12) (който трябва по някакъв начин да е стигнал до там от централна Африка надолу по течението на Нил).

Но прилепите станаха наистина сериозен обект на внимание едва след появата на Ебола и Марбург вирусите през през 1960-те и 1970-те. Оттогава насам след-ните зоонотични зарази са с такъв произход:

    1. Филовирусите, причиняващи тежки хеморагични трески, с източник основно плодоядни прилепи. Списъкът включва четири различни Ебола вируса плюс два вируса от тип Марбург. Ебола е добре известна като наистина страшно заболяване, със CFR между 50% и 80%; епидемиите от Марбург вирус досега са по-ограничени и съответно точни оценки е трудно да се направят, но Марбург може да е дори по-летален, със CFR около 90%.
    2. Коронавирусите, на които вече се спряхме – SARS, MERS, SARS-2, и т.н.
    3. Хенипавируси, отново с източник плодоядни при- лепи. Хендравирусът се появи в Австралия през 1990-те, където най-често той се предава от прилепи на коне, при които причинява фатално заболяване. А от конете в няколко случая заразата е прескачала и върху хора, със около 60% CFR. Но поне в този случай вирусът не се предава лесно от човек на човек. Положението с Нипа вирусът е значително по-неприятно – той причинява летален енцефалит, но също и тежко белодробно заболяване, и вече имаше няколко епидемии в Малазия, Бангладеш и Индия, при които вирусът се предаваше от човек на човек. CFR е между 50% и 75%. Като трябва да се отбележи, че Нипа вирусът е парамиксовирус, какъвто е и дребната шарка, която е най-заразния вирус, известен до момента, така че потенциалът за появата на още по-заразен щам (по аналогия със SARS-Cov-1 и SARS-Cov-2) е налице.
    4. Нов тип лисавирус, причиняващ бяс (със 100%-ова леталност), и пр.

Това е съвсем малка част от разнообразието на ви- руси при прилепите, което почти не е изследвано.

И е част от обща по-мащабна тенденция – в последните десетилетия честотата на поява на нови зоонотични зарази се увеличава драстично (13).

Допълнителни примери, несвързани с прилепи, са ХИВ вирусът, който произлиза от SIV вируси по шимпанзетата и други маймуни, и добре известния “птичи грип” H5N1. Има и още дузини по-малко известни вируси, появили се в последните години, но останали локализирани в рамките на единични случаи дълбоко в тропиците, съответно все още не се знае много за тях и не са набрали популярност.

Покрай H5N1 се създаде не малка истерия преди десетина години, но с право – и в този случай ставаше дума за CFR над 50%. Единственото, което ни спасява до този момент, е, че H5N1 не се предава от човек на човек (всяка година няколко десетки до стотици хора умират от него в Източна и Югоизточна Азия, но това е в резултат на директен контакт с птици). Което доведе до успокоение у обществото, че винаги ще ни се разминава, но реалността е, че само няколко мутации (които впрочем са известни) делят вируса от придобиването на такава способност, и това може да стане във всеки момент.

Накратко, точно както епидемията от SARS-Cov-2 беше, в ретроспекция, неизбежна и очаквана, и ни хвана неподготвени единствено и само понеже не обърнахме внимание на многобройните предупреждения, в бъдещето е неизбежно да се появи друг нов патоген, който да е силно заразен и с много висока смъртност. Дали ще е грипен щам като H5N1, дали ще е нов вариант на Нипа вируса, дали ще е екзотична хеморагична треска с дълъг инкубационен период (Ебола и Марбург са, за наше голямо щастие, толкова тежки заболявания, че асимптоматични преносители няма и съответно е сравнително лесно да бъдат контролирани чрез изолация и проследяване на контакти), или нещо друго от необятната вирусна вселена, все още неизвестно, не е от чак такова значение.

В дългосрочен план такова събитие е гарантирано да се случи. Какво правим тогава?

Мерките са спиране на една такава бъдеща пандемия ще са абсолютно същите като и тези, които сега трябва да се приложат спрямо SARS-Cov-2 – стриктна карантина и прекъсване на веригата на предаване на заразата докато или вирусът бъде елиминиран от популацията, или се появи ваксина/лекарство.

И икономическите поражения ще са още по-жестоки. Ако сега обаче не е никак трудно да се намерят хора, които открито да заявяват “Един човешки живот струва толкова в парично измерение, а тези на възрастните

хора са значително по-евтини, така че нека да убием сто милиона тъй като сметката показва, че това ще е по-евтино от контракция на БВП с 10 процента”, то едва ли ще има такива гласове когато става дума за вирус, убиващ над половината от заразените.

Отново, такава епидемия е гарантирана в бъдещето. Системните фактори, които доведоха до COVID-19, ще се засилват в бъдещето. Те са нарастването на световното население, особено в Третия свят, и продължаващият процес на масова урбанизация. Това води до все повече лов на диви животни за храна (т.нар “bushшeаt” в Африка, основен механизъм на започване на Ебола епидемии, но и не само в Африка – тропическите гори се изпразват от диви животни с бясна скорост навсякъде по света, а и сегашната епидемия изглежда е започнала по такъв начин), ДО все повече свинеферми, разположени дълбоко в доскоро залесени области, до все по-малко недокосната дива тропическа гора, което принуждава плодоядните прилепи да нападат комерсиалните плодови плантации. И до възможности за започване и бързо разпространение на епидемии, каквито преди е имало много по-малко. Повечето тежки зоонотични епидемии в миналото са възниквали в отдалечени села, някъде дълбоко в тропиците, след което цялото село е умирало и разпространението е спирало (едва ли някога ще узнаем колко пъти това се е случило в Африканската джугнла през вековете без да остане и следа). Обаче когато живи диви животни се продават за храна в десетмилионни мегаполиси с международни летища, ситуацията е съвсем различна.

“Да не навредим на икномиката”, или как стигнахме дотук

Така че дори и ако/след като се справим със SARS- Cov-2, в бъдеще, и то много вероятно не кой знае колко далечно бъдеще, ще бъдем изправени пред подобни, че и много по-тежки ситуации.

Оттук следва, че фокусът в момента не трябва да е върху това как да се отвори икономиката на всяка цена, а да се мисли как да се преструктурира социоикономическата система така че обществото да не се срива тотално ако трябва да паузираме за известно време.

Също така трябва дебело да се подчертае, че именно този инстинкт – “да не се вреди на икономиката” – ни докара до това положение. Нека проследим хода на събитията.

Първо, в Ухан се появяват тежки атипични пневмонии в края на ноември/началото на декември. В Китай има изградена огромна система за следене точно за такива неща, в резултат на опита със SARS-1, но въпреки това на местно ниво решават, че ще се оправят сами и няма да докладват нагоре по веригата. Понеже очакват, че ако докладват ще бъдат сложени под карантина, което ще им навреди икономически. Гезултатът е масово заразяване в Ухан и Хубей и начално разпространение на вируса из Китай като цяло. Колко точно едва ли някога ще узнаем, но на базата на вече двумесечния опит в редица други държави е трудно за вярване, че само 82,000 са се заразили и само 3,300 са умрели в целия Китай.

Второ, информацията най-накрая достига до централно ниво около Нова година. Какво точно се е знаело тогава също едва ли някога ще узнаем, но фактът е, че Ухан бива поставен под карантина едва на 23-и януари. Отново за да не се срине икономиката, но този път на национално ниво. Да, когато карантина беше наложена, тя беше наложена както трябва, но това стана твърде, твърде късно.

Трето, вместо да се спре всякакво пътуване от Китай към други държави още януари месец, това не беше направено. Отново, за да не се навреди на икономиката като се нарушат международната търговия и пътуването. От СЗО упорито продължаваха да съветват срещу затварянето на границите до края на февруари. Някои правителства взеха половинчати мерки, но реално всички международни полети трябваше да бъдат спрени още някъде около 15-и януари, най-късно около 25-и януари след затварянето на Ухан. Това не беше направено и вирусът беше изпуснат от Китай в посока десетки държави.

И все пак все още имаше възможност да бъде спряно разпространението му, на местно ниво, чрез налагане на тотална карантина колкото се може по-рано на ниво отделни държави. Но и това не беше направено, и то най-открито точно по икономически причини. Карантината беше затягана постепенно вместо да бъде наложена драконовска такава от самото начало, както беше направено в Китай. И до какво доведе това? В крайна сметка драконовска карантина така или иначе беше въведена (и то не навсякъде, все още има държави, където реални сериозни мерки не са взети), но милиони се заразиха и стотици хиляди вече умряха. Информативно е например да се проследи последователността на затягането на карантинните мерки в Италия и Испания.

Виждаме, че на всяка една стъпка от процеса сериозните мерки, които така или иначе трябваше да бъдат взети, не бяха взети, с цел да се избегнат икономическите щети, но точно това доведе до налагането, от бързото разпространението на вируса, на вземането на точно такива мерки.

Гъководенето от икономически съображения ни докара дотук – и икономиката е съсипана, и вирусът е навсякъде, и едва ли скоро ще се отървем от него.

На какво оснавание някои вярват, че вдигането на карантината по икономически съборажения ще доведе до нещо различно? Няма никакви причини да се мисли така на база досегашния опит. Самата дефиниция на безумие е да вършиш същото нещо и да очакваш различни резултати.

Полезен ход в рамките на сегашната ортодоксална мисъл просто няма.

Повод за размисъл

Което ни връща на въпроса защо живеем в социоикономическа система, за която е толкова невъзможно да паузира за известно време.

Повърхостните отговори са добре известни. Понеже системата се базира на постоянно растящи като обем дългови взаимоотношения, и ако дълговите плащания спрат, цялото кълбо почва да се разплита и всичко се разпада. И понеже растежът на БВП е най-висшата цел, на която се основава вземането на всички макроикономически и политически решения.

Ако икономиката затвори, частният бизнес остава без доходи, не може да плаща задълженията си и уволнява служителите си, те от своя страна не могат да си плащат наема, ипотеките и другите дългове, всичко това причинява каскада от неплащания нагоре по веригата, и т.н. И понеже всичко е “оптимизирано” така че да се плаща на работниците само толкова колкото да могат да живеят, но не и да натрупат спестявания, и понеже самите бизнеси също нямат резерви, ако това продължи твърде дълго, където “твърде дълго” означава само 2- 3 месеца в много случаи, бизнесите затварят завинаги, а работниците остават без средства дори да си купят храна. До какво ще доведе това последното остава да видим.

Както казах по-горе, всичко това е безумие, тъй като няма разумна причина то да се случва ако се произвежда достатъчно храна и енергетиката, водопреносните и канализационните системи работят. Геален физически проблем, който да доведе до пълен разпад на системата, в момента няма. Ако системата се разпадне, това е изцяло поради дълбоки дефекти в самата система, и ситуацията в момента трябва да е повод за реорганизация на системата, не за отчаяни опити тя да бъде спасена, тъй като е очевидно, че тя е изначално неработеща.

Впрочем това е така дори и ако нямаше пандемии. Чисто физически е невъзможно да има безкраен растеж в рамките на ограничена физическа система, но социоикономическата ни система се базира фундаментално именно на обратното предположение. Ако БВП не расте постоянно, тя се срива. Но няма как БВП да расте до безкрай – всяка една икономическа транзакция се основава на извършването на определено количество физическа работа, съответно не е възможно БВП да нараства без това да е придружено с нарастващо потребление на физически ресури и разход на енергия. И наистина, графиката между потреблението на енергия и БВП през годините в глобален мащаб е права линия. Само че планетата Земя е една съвсем определено крайна сфера, със съвсем определено крайни запаси на енергийни и други минерални невъзобновими ресурси, с ограничен енергиен поток, идващ от слънцето, и с ограничени възобновими ресурси (много от които стават ефективно невъзобновими ако се използват твърде интензивно). Икономистите обичат да говорят за т.нар “decoupliпg” между употребата на физически ресурси и растежа на БВП, но както казах по-горе, това е физически невъзможно и на практика се наблюдава само и едиствено като изкуствен локален ефект на изнасянето на енергоемки производства в други държави, но не и в глобален мащаб. Дори и от чисто икономическа гледна точка това е нелепо – ако БВП можеше да расте без нарастващо потребление на ресурси, то тогава относителната цена на ресурсите в дългосрочен план ще падне асимптоматично до нула, което е просто абсурдно.

Дори да нямаше пандемии и други бедствия, траекторията на човешката цивилизация е към тотално самоунищожение в рамките на следващите едно-две столетия поради комбинацията от разрушаване на околната среда и изчерпване на жизненоважни ресурси, до която социоикономическите системи, основаващи се на непрекъснат растеж, неизбежно водят.

Който фундаментален дефект е общ за всички такива системи, изпробвани на практика през 20-и век – безкрайният растеж беше цел и на комунистическите режими и на капиталистическите такива.

Но пандемията изважда на показ доплънителните дефекти, които се изостриха и добавиха към системата в последните четири десетилетия в резултат на възхода на неолиберализма и пазарния фундаментализъм до позиция на всеобщо доминираща, неподлежаща на съмнение идеология.

В България поне имаме привилегията да сме живели сравнително неотдавна в друга система и да имаме база за сравнение. Нека си представим какво би станало ако трябваше да се води борба с епидемия през 1970-те в някоя от държавите от бившия Източен блок. Впрочем не е нужно да си го представяме тъй като има реален такъв пример – през 1972 в бившата Югославия избухва последната епидемия от едра шарка в Европа (тогава вирусът е пренесен от косовки мюсюлманин, завръщащ се от поклонение в Ирак). Геакцията е светкавична – военно положение, затваряне на граници, блокиране на пътища, масови санитарни кордони, и т.н., и епидемията е овладяна в рамките на два месеца. Газбира се, в онзи случай е имало ваксина, което помага много, но важното в случая е, че не е имало никакво колебание да се вземат навременни такива мерки от икономически съображения.

В непазарна икономика, в каквато и ние живеехме допреди 30 години, дори и по-дълга карантина не е проблем. Повечето хора са собственици на жилищата си, тези, които плащат наем, го плащат най-често на държавата. Дребен и среден “бизнес”, който да се срине и да остави персонала си без никакво препитание, също няма, нито има борсови пазари, които да се срутят и да унищожат спестяванията за пенсия на хората, принудени да инвестират в тях поради липсата на истинска пенсионна система. Производството и разпространението на храна е централизирано и контролирано от държавата, както са и всички останали животоподдържащи системи, което е огромно предимство в такава ситуация. Реален проблем да се спре и изчака колкото е необходимо общо взето няма – хората се затварят по домовете си наистина сериозно, армията раздава храна по домовете (съответно карантината би била много по- ефективна), селата се изолирват максимално за да се предотврати заразяването им и възникването на проблеми със земедеската реколта, и т.н. Да, петилетката няма да бъде изпълнена, но какво от това, само по себе си това не води да автоматично сриване на системата и до масов глад и безредици.

Да, такава система е “неефективна” в много отношения от конвенционална икономическа гледна точка, и това е една от основните причини тя вече да не съществува. Но дали е толкова добра идея да се издига “ефективността” в култ? Една перфектно ефективна система е по дефиниция напълно неустойчива, тъй като в нея няма никакви буфери, които да абсорбират външни шокове, каквито в дългосрочен план са неминуеми. “Ефективността” се постига чрез елиминиране на тези буфери. Система, която се основава на предположението, че всичко ще е наред завинаги в бъдещето, е обречена.

Затова и в момента сме изпревани пред колапс, докато последната пандемия през 1918 г. е минала почти незабелязано – пазарният фундаментализъм ни доведе до положение, в което системата е толкова крехка и не- устойчива, че и един сравнително лек шок е в състояние да я срине. Възможно е да видим социални последствия, надминаващи тези от която и да е епидемия след тази от бубонната чума през 14-и век, която, да напомним, е изтребила между една трета и половината от населението на Европа. SARS-CoV-2 е много неприятен вирус, но въпреки това е много далеч от Yersinia pestis откъм леталност.

По-горното са абстрактни разсъждения, нека да се спрем върху някои конкретни примери.

Донякъде изненадващо, ходът на епидемията в България до момента беше сравнително плавен (но ако данните от последните няколко дни са индикатор, това скоро ще се промени). Мерки бяха взети по-сериозни и по-рано от очакваното. Но далеч не достатъчно сериозни и достатъчно рано, което означава, че едва ли ще ни се размине. Обаче в резултат на това, че в рамките на вече почти шест седмици нямаше истинска експлозия, сякаш спря да се говори за това колко неподготвена е здравната система за справяне с кризата. А тя е почти също толкова неподготвена сега колкото беше и в началото на март, защото това не са проблеми, които могат да се решат за няколко седмици.

Дори и да се намерят достатъчно защитни облекла и предпазни средства за мединския персонал, инфекциозни, интензивни и спешни отделения и най-вече, добре обучени доктори и медицински сестри, които да се грижат за болните в тях, няма как да се появят от нищото за такова кратко време. А такива са останали много малко. Защо е така е добре известно, но по някаква причина е негласно табу да се говори за произхода на проблема. Дори и преди да се появи коронавируса, тежкото състояние на здравната система беше постоянна тема на обществена дискусия, но по правило за него се говореше все едно системата винаги е била такаква, каквато е сега. А това не е така. Тя се създаде в сегашната си форма чрез здравната реформа през 1998 г., когато се премина от старата съветска система към такава, основана на пазарни правила, постави се т.нар “Джи Пи” като бариера между пациентите и получаването на реална лекарска помощ, и се въведоха гениалните изобретения, наречени “клинични пътеки” и “здравна каса”, и с тях безкрайни възможности за корупция в големи мащаби и пролиферация на дисфункция.

И най-важното – болниците се превърнаха в търговски дружества и печалбата стана основен водещ принцип в организацията на здравната системата, система, в която той няма никакво място. В здравеопазването нито има пазар – за какъв пазарен избор можем да говори, когато те карат в безсъзнание към спешното? Нито дори и да приеме, че има такъв, условията за работещ пазар, които се изброяват в учебниците по икономика са изпълнение, като например това всички участници в него в него да имат еднакъв достъп до информация (доколко възрастните хора от селата са достатъчно наясно със съвременните медицински технологии за да “избират” каквото и да било?).

Резултатите са печални и на макро и на микро ниво. Нароиха се купища частни болници, които източват огромна част от обествения ресурс, но които нямат никакъв стимул да бъдат цялостно функционални болнични заведения, тъй като спешни, интензивни, заразни и пр. отделения не носят печалба. Съответно такива почти няма. Интересът на частните болници е да поемат леките случаи, от които може да се спечели най-много, и да прехвърлят тежките на държавните и общински болници.

Но тъй като дори и държавните, и общинските болници са търговски дружества, и те масово започнаха да затварят тези отделения. Резултатът е тоталната неподготвеност за справяне със сериозна епидемия, която се осъзнава едва сега.

Не е прието да се говори и за поведението на голяма част от лекарското съсловие, които се превърнаха, отново поради приватизацията на системата и поставянето на всичко на пазарни начала, в откровени рекетьори и измамници, чиято основна цел е да извлекат максимално количество пари от пациентите си, не да ги лекуват. Което се проявява в практики като официално нелегалното изнудване на пациенти за пари под масата, официално легалното, но също толкова неморално искане на “доплащания”, извършването на ненужни инвазивни процедури за да се приберат пари от касата, без значение дали това застрашава здравето на пациентите, и пр. Разбира се, не всички доктори са забравили, че са държали хипократова клетва, но прекалено много определно са. И всичко това доведе до още един дълбоко негативен ефект – доверието на хората в лекарското съсловие беше напълно разрушено. Което е пагубно в ситуация като сегашната, в която е жизненоважно населението да се вслуша в лекарските съвети и да ги следва дисциплинирано.

Някои от тези явления (като искането на пари на ръка) се проявяваха още в средата на 90-те, в резултат на липсата на финансиране на болниците, но те добиха наистина гротескни измерения след здравната реформа от края на 90-те.

Сега дойде време да си платим за всичко това. Как точно един личен доктор ще бъде чисто физически в състояние да следи здравното състояние на няколко хиляди пациенти (на които той/тя не им помни имената дори и след като те са били негови пациенти дълги години) никога не беше обяснено, а какво става в ситуация на масова епидемия? Нови интензивни отделения няма да изникнат току-така на магия. А сега се създава и парадоксалната ситуация, в която болниците са пред фалит, понеже поради епидемията всички неживотоспасяващи процедури са спрени, и с тях и финансирането по клиничните пътеки. Но така се получава когато парите на болниците са обвързани с броя пациенти – дори и да няма пандемия, един разумен човек би си помислил, че целта на обществото като цяло би трябвало да бъде на хората да се налага колкото се може по-малко да ходят по болниците. Но пазарната логика не работи в обществения интерес…

Разбира се, реформата не беше чисто наше изобретение, ние следвахме светли западни примери, но тъй като положението в други държави масово не е известно у нас, и беше дори още по-неизвестно преди интернет ерата, реформата мина безпрепятствано. А ако у нас е зле и не сме подготвени, ситуацията в тези държави в момента е просто катастрофална.

Всеки един компонент на американската здравна система оперира с цел максимизация на печалбата, като дори няма и здравна каса, финансирането е на ниво индивидуални здравни застраховки. Болници, отделни доктори, линейки, застрахователи, фармацевтични и биотехнологични компании, и пр. елементи от веригата работят с една единствена цел – извличането на колкото се може повече пари – и тъй като повечето от тях са в монополистични или олигополистични позиции, резултатът е тотално дифункционална, геноцидна спрямо долните слоеве на населението, система.

Здравната застраховка струва десетки хиляди долари годишно, като по-евтините такива планове идват с доплащания от страна на пациента в размер на хиляди долари преди застраховката да започне да изплаща каквото и да било. Това в държава, в която повечето семейства нямат никакви спестявания. Като застраховката не важи във всички болници и дори не важи изцяло в рамките на една и съща болница, тъй като, точно както и в България, американските болници са осъзнали, че поддръжката на спешни и интензивни отделения струва много пари, и така вече в много случаи в тях работят външни контрактори, които не винаги се в рамките на същата мрежа на покритие. Гезултатът от което е, че човек отива в болницата с идеята, че има покритие, след което получава изненадваща сметка за десетки хиляди долари.

Логично хората отлагат ходенето в болница колкото се може по-дълго, което води до влошаване на състоянието им и често ненужно фатален край (има огромно значение кога точно бива открит един тумор и колко бързо започва неговото лечение). И десетки и стотици хиляди всяка година умират без да получат лекарска помощ, тъй като не могат да си платят.

Дефектите на системата лъснаха ярко на показ и в контекста на COVID-19 – когато тестването струва няколко хиляди долара, а лечението струва десетки хиляди, разбираемо е, че много хора решиха да поемат риска и да го изкарат на крак, разпространявайки го навсякъде.

Освен това в САЩ няма федерално изискване работодателите да осигуряват платени болнични и работникът може да бъде уволнен ако не се появи на работа. И отново, в държава, в която повечето хора нямат никакви спестявания и са на улицата в рамките на месец-два ако не могат да си платят наема или ипотеката, това води до хиляди заразени с COVID-19, които продължават да ходят на работа и да разпространяват вируса.

И в такава крехка икономическа система, карантината е горчиво, много трудно за преглъщане хапче, поради което и не беше наложена навреме (и все още не е, все още има пет щата, които не са въвели никакви ограничения). Така се стига до вече 700,000 официално регистрирани случая, незнайно колко повече нерегистрирани, десетки хиляди жертви, и неминуемо още много пъти по толкова в идните седмици и месеци.

Пазарният фундаментализъм доведе и до трагична тотална неспособност за справяне с кризата след нейното възникване, и до редица скандални ситуации, илюстриращи това всеобщо разложение.

Почти няма болници, които да са започнали да се запасяват със защитни облекла в края на януари/началото на февруари, когато беше последният момент, когато това трябваше да започне. Причината е проста – това струва пари и намалява печалбите, а болниците най-често се управляват от хора, завършили бизнес админстрация и мениджмънт, на които е трудно да се обясни, че пандемията е неизбежна месеци преди да избухне сериозно, или пък как точно тя ще протече. В момента, в който епидемията удари сериозно, вече беше късно да се търсят предпазни средства.

Така се стигна до множество репортажи за това как сестри биват изпращани да се грижат за SARS-2 пациенти, носейки една и съща N95 маска в продължение на цяла седмица, че и дори без маски. Това при положение, че адекватното защитно облекло са цялостните хазмат костюми. И още по-ужасяващата практика да се забранява на медицинския персонал да носи собствени предпазни средства, отчасти за да не се всява паника среди общите пациенти в болниците, отчасти защото се работи на прицнипа, че ако няма адекватни предпазни средства за всички, то на никого няма да бъде позволено да носи такива.

Предпазното облекло разкри и несъстоятелността на комбинацията от глобализация и пазарен фундаментализъм, както и на идеологията, че държавата трябва да бъде колкото се може по-малка и безпомощна. В САЩ вече десетилетия наред тече процес на изнасяне на всевъзможни производства в Китай и други държави с евтина работна ръка, което бива съпътствано с тотално унищожение на стандарта на живот на американския работник, чиято добре платена стабилна работа в производствения сектор бива заменена с несигурна почасова работа без осигуровки в заведения за бързо хранене, супермаркети и пр. Когато на полуробски труд в Китай се плаща десетки пъти по-малко за същатаа работа, това означава огромни печалби за корпорациите, изнесли производството си там. Но ето че идва SARS-2 и се оказва, че има огромно значение къде точно се намират физически производствените мощности.

Огромното мнозинство медицински ръкавици се произвеждат в Малайзия и в Китай, и още в края на февруари започна да става много трудно да се намери откъде да се купят. А прословутите N95 маски се произвеждат от редица производители в Китай, както и от 3М корпорацията. Която по някакво чудо е изнесла само половината от производството в Китай, останалата част все още се намира в Америка. Но какво се случи? Първо, естествено китайското правителство спря износа на предпазни облекла, включително и на производстото на фабриките на 3М в Китай (без значение, че 3М е американска фирма). Второ, Тръмп активира т.нар Defeпse Pгoductioп Act, датиращ от времето на Втората световна война, който дава право на американското правителство да контролира производствените мощности на американските компании в момент на криза, и нареди на 3М да спре износа от американските си фабрики за Канада и Латинска Америка. От 3М любезно отказаха да го направят (14) . В друга ера това сигурно би било последвано от арести на висшия мениджмънт на 3М, но след десетилетия на бавно разрушаване на управленския капацитет на държавните структури сме стигнали до ситуация, в която 3М изглежда има повече реална власт от американското правителство.

Националната сигурност и суверенитет не могат да бъдат включени в математическите модели на мeйнстрийм икономистите, съответно в мисленето на пазарния фундаменталист за тях място няма.

А подготвеността за криза, която се случва веднъж на няколко десетилетия, е цена, която не може да бъде оправдана ако решенията се вземат на тримесечна база…

Това последното е и причината да сме неподготвени с ваксина. Че SARS e сериозен проблем, с който пак ще се сблъскаме, се знаеше от предишната епидемия. Но след като тя беше овладяна, финансирането на разработването на ваксини срещу SARS-1 спря. Защо да се влагат средства в това при положение, че няма болни? Да, една такава работеща ваксина сама по себе си и най-вече чрез наученото в процеса на нейното разработване би ни подготвила за появяата на нов коронавирус. Но печалба в краткосрочен план от това няма, съответно никой не инвестира в такива изследвания.

Което е много по-мащабен проблем от коронавирусите.

По принцип в инфекциозните заболявания сериозни пари няма. Човек се разболява от нещо такова, пие няколко хапчета, оздравява, и дотам. Единственото изключение е ХИВ – там става дума за латентен вирус, който не може да се излекува, но може да бъде контролиран. И медикаментите трябва да се взимат постоянно, до края на живота на заразения.

Което илюстрира водещия принцип на съвременните фармацевтични и биотехнологични компании. Те предпочитат да влагат всичките си ресурси в хроничните заболявания – диабет, високо кръвно налягане, и т.н. – тъй като там става дума за лекарства, които пациентите трябва да взимат цял живот. Там са сериозните печалби.

В инфекциозните заболявания печалба просто няма.

Това е една от причините от десетилетия насам да няма нови разработени антибиотици. Тя не е единствената причина – това е обективно изключително труден научен проблем, но като се има предвид каква заплаха за бъдещето е бактериалната резистентност, то би следвало да се инвестират огромни средства в тази област, именно защото проблемът е толкова сложен. Но това не е така.

И докато разработването на лекарства и терапии се ръководи от такива принципи, ще бъдем хващани неподготвени отново и отново в бъдеще.

Уроците от сингапурския опит

В заключение, нека погледнем какво стана в Сингапур. Сингапур, заедно с Тайван, Южна Корея и Хонг Конг, е най-подготвената страна в света за справяне със SARS-2. Това е така както благодарение на уроците от SARS- 1 и 15 години подготовка след това за нова епидемия, така и на това, че по принцип става дума за високотехнологично, добре организирано, силно дисциплинирано общество.

Както можеше и да се очаква предвид близките връзки с Китай, Сингапур беше една от държавите, където вирусът се появи най-рано. Първият случай беше регистриран на 23-и януари. Взеха се сериозни мерки – мащабно тестване, масово носене на маски, създаване на система на следене на контакти и движение чрез мобилните телефони, локална карантина и т.н. До тотално затваряне на всичко не се прибегна. Дълго време нещата бяха под контрол – на 23-и февруари случаите бяха 90, на 13-и март те бяха все още само 200, на 23-и март те бяха 500.

Но в крайна сметка експлозията дойде и днес те са над 5,000, което вече налага сериозни карантинни мерки.

Ако в Сингапур, с всичката си перфектна организация, високи технологии и дисплинирано население, не може да се справи с вируса без карантина, защо следва да се надяваме, че е възможно всичко да бъде отворено наново без никакви проблеми в много по-неблагоприятни условия за ограничаване на разпространението?

Но по всичко изглежда, че вместо да се решат по- дълбоките проблеми, довели ни дотук, водени от отчаянието, такива опити ще бъдат направени, с предвидими последици.

В заключение

И все пак не е невъзможно епидемията да бъде спряна на местно ниво. Да, глобално това е безнадеждно поради пълния организационен хаос в толкова много държави. Но следните мерки могат да елиминират вируса в рамките на отделни територии и да предотвратят разпада на социалния ред:

    1. Наистина сериозна карантина, като колкото по- драконовски са мерките, толкова по-кратко ще се наложи тя да продължава. Ако базовото репродуктивно число R(т.е. на колко други хора средно един заразен предава вируса) бъде сведено под R0 = 1, вирусът ще изчезне, и колкото по-ниска е тази стойност, толкова по-бързо ще стане това. Ясно трябва да се разбере, че тук не говорим за седмици. Когато в Африка има епидемии от Ебола, обикновено се чака 42 дена без да има нови случаи преди да се обяви край на епидемията, и за това си има много добра причина – в момента епидемия от Ебола тече вече втора година в източно Конго, в края на февруари изглеждаше сякаш вече нямаше нови случаи, но миналата седмица изникна ново огнище. А по-всичко изглежда, че коронавирусът е значително по-упорит и може да се “крие” много дълго в асимптоматични преносители. Съответно на практика всеки ще трябва да бъде тестван, и то чрез PCR, не със серологични тестове, за което на много места просто няма капацитет (България е от тези места). Не бива да се разчита на бързо разработване на ваксини и лекарства. Това не е невъзможно, но е много малко вероятно да стане, и не бива да се вземат управленски решения на база такива нереалистични предположения.
    2. Да, това означава пълен колапс на икономиката от конвенционална икономическа гледна точка, но това така или иначе ще стане. Което от своя страна налага взимането на радикални социални мерки. На първо място, при такава дълга карантина няма как да се мине без някакъв еквивалент на универсален базов доход докато кризата не премине.
    3. Но дори и той да се въведе, планината от абсолютно невъзможни за изплащане дългове пак ще се сгромоляса. Съответно единственият начин това да се избегне е те да се отменят. Това е било честа практика в древността, когато е имало ясно рационално разбиране на простите истини, че никой не може да пребори експоненциалния растеж, и че дългове, които е невъзможно да бъдат изплатени, няма да бъдат изплатени. Поради ко- ето периодично дълговете са се отменяли и се е започвало на чисто (т.нар “дългов юбилей”).
    4. Поставяне на ключови отрасли под директен държавен контрол, за да могат те да работят в обществения интерес, а не с цел извличане на печалба от кризата. Но за това е нужен управленски капацитет, който не е ясно дали е налице.
    5. Би било много добре ако имаше централизирана система за разпространение на храна по домовете, за да не се налага хората да излизат навън. За това обаче е може би късно, отново поради липса на такава инфраструктура, дори и там, където някога я е имало.
    6. Нещо изключително важно, за което в момента не се говори и липсата на такова говорене е откровено плашеща – нужна е максимална изолация на работещите в животоподдържащите сектори (земеделие, енергетика, водоснабдяване и т.н) за да се осигури тяхното нормално функциониране. В момента продоволствена криза няма, но ако вирусът плъзне по селата и това доведе до проблеми със сеитбата, обработката на земеделските култури и прибирането на реколтата, такава криза ще се появи. Същото важи и за преработващите предприятия. В САЩ и Канада в момента върви вълна от затваряне на месопреработвателни комбинати поради възникване на епидемии в тях (това са места, където се работи плътно рамо до рамо, и където предпазни облека явно не се раздавани тъй като това струва пари). Което се очаква до няколко седмици да доведе до физически недостиг на продукти в магазините. В България по принцип е възможно селата и малките градове да бъдат изолирани и опазени, но тъй като не се наблюдава осъзнаване на проблема, едва ли ще се предприеме нещо по въпроса.

Това са краткосрочните мерки. В дългосрочен план, по-много по-дълбоки от коронавируса причини, трябва да се премине към икономическа система, която да не е зависима от безкрайния растеж и която да не се срива моментално от такива шокове. Но това е отделна дълга тема.

На практика обаче е много по-вероятно кризата да се използва от добре позиционирани частни интереси за да заграбят още повече политическа и икономическа власт. В България от елита едва ли може да се очаква друго. А в САЩ миналия месец вече беше извършено най-гигантското престъпление спрямо обикновения човек в историята им – дадоха се минимални еднократни суми пари плюс помощи за безработица за по-малко от четири месеца плюс като цяло крайно недостатъчни суми пари за дребните бизнеси. И трилиони долари за Уол Стрийт и големия бизнес. Които трилиони бяха раздадени най-вероятно с идеята да се използват, за да се изкупят на безценица всички активи точно в момента, когато цената им е най-ниска, и съответно те да се концентрират в ръцете на един много малък кръг хора. Това ще върне обществото обратно в ерата от края на 19-и век, даже може да започнем сериозно да си говорим за неофеодализация в недалечното бъдеще. И всичко това въпреки, че коронавирусът показа ясно до какви точно поражения спрямо националната сигурност води тази концентрация на власт в ръцете на финансистите. Адекватни мерки да се спре разпространението на вируса така и не бяха взети, и е много вероятно да се прибърза с “отварянето” на икономиката. До какво ще доведе това остава да видим.

Георги К. Маринов, Postdoctoral Fellow
Greenleaf Lab & Kundaje Lab
Department of Genetics
Stanford University School of Medicine 

Интервю с автора в сайта на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки

Водеща снимка: Карнавалът в Дюселдорф © Ina Fassbender, AFP


Бележки под линия

[1] The world simply can’t aford China-style coronavirus lockdowns. South China Morning Post, March 26th 2020 https://www.scmp.com/ comment/opinion/article/3077055/world-simply-cant-afford-china-style-coronavirus-lockdowns

[2] Shutdown Spotlights Economic Cost ot Saving Lives. The New York Times, Martch 24 2020 https://www.nytimes.com/2020/03/24/ business/economy/coronavirus-economy.html

[3] Jiang S, Shi Z, Shu У, Song J, Gao GF, Tan W, Guo D. 2020. A distinct name is needed tor the new coronavirus. Lancet 395(10228):949.

[4] Gorse GJ, Donovan MM, Patel GB. 2020. Antibodies to coronaviruses are higher in older compared with younger adults and binding antibodies are more sensitive than neutralizing antibodies in identitying coronavirus-associated illnesses. J Med Virol 92(5):512-517.

[5] Callow КA, Parry НF, Sergeant M, Tyrrell DA. 1990. The time course ot the immune response to experimental coronavirus intection ot man. Epidemiol lnfect 105(2):435-446.

[6] Mo Н, Zeng G, Ren Х, Li Н, Кe C, Tan У, Cai C, Lai К, Chen R, Chan-Уeung M, Zhong N. 2006. Longitudinal profile ot antibodies against SARS-coronavirus in SARS patients and their clinical significance. Respirology 11(1):49-53.

[7] Liu L, Хie J, Sun J, Нan У, Zhang C, Fan Н, Liu Z, Qiu Z, Нe У, Li T. 2011. Longitudinal profiles ot immunoglobulin G antibodies against severe acute respiratory syndrome coronavirus components and neutralizing activities in recovered patients. Scand J lnfect Dis 43(6-7):515-521.

[8] Wu F, Wang A, Liu M, Wang Q, Chen J, Хia S, Ling У, Zhang У, Хun J, Lu L, Jiang S, Lu Н, Wen У, Нuang J. 2020. Neutralizing antibody responses to SARS-CoV-2 in a COVID-19 recovered patient cohort and their implications medRxiv 2020.03.30.20047365

[9] Modjarrad К, Roberts CC, Mills КT, Castellano AR, Paolino К, Muthumani К, Reuschel EL, Robb ML, Racine T, Oh MD, Lamarre C, Zaidi FI, Boyer J, Кudchodkar SB, Jeong M, Darden JM, Park УК, Scott PT, Remigio C, Parikh AP, Wise MC, Patel A, Duperret EК, Кim КУ, Choi Н, White S, Bagarazzi M, May JM, Кane D, Lee Н, Кobinger G, Michael NL, Weiner DB, Thomas SJ, Maslow JN. 2019. Satety and immunogenicity ot an anti-Middle East respiratory syndrome coronavirus DNA vaccine: a phase 1, open-label, single-arm, dose-escalation trial. Lancet lnfect Dis 19(9):1013-1022.

[10] Esposito JJ, Sammons SA, Frace AM, Osborne JD, Olsen-Rasmussen M, Zhang M, Govil D, Damon IК, Кline R, Laker M, Li У, Smith GL, Meyer Н, Leduc JW, Wohlhueter RM. 2006. Genome sequence diversity and clues to the evolution ot variola (smallpox) virus. Science 313(5788):807-812.

[11] Marr JS, Кiracote JB. 2000. Was the huey cocoliztli a haemorrhagic tever? Med Hist 44(3):341-362

[12] Кazanjian P. 2015. Ebola in Antiquity? Clin lnfect Dis 61(6):963-968.

[13] Jones КE, Patel NG, Levy MA, Storeygard A, Balk D, Gittleman JL, Daszak P. 2008. Global trends in emerging intectious diseases. Nature 451(7181):990-993

[14] https://news.3m.com/press-release/company-english/3m-response-defense-production-act-order

 

Льо Монд: Кога и как ще паднат мерките? Нагледно обяснено

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/le-monde-confinement.html

петък 10 април 2020


Предлагаме превод на статия публикувана на 7 април във френския ежедневник Льо Монд, в която се разглеждат няколко сценария за излизане от ограничителните мерки срещу епидемията COVID-19. Въпреки, че някои от мерките и данните са специфични за Франция, като цяло тези хипотези са базирани на научни данни и около тях има изграден консенсус, поради което са полезни и за българската публика.

Перспективата за края на ограниченията поставя въпроси като предимството на постепенното им отпадане, рискът от втора вълна или, накрая, какво да направим, ако не можем да ликвидираме вируса?

Въпросът, който се поставя за края на ограничителните мерки е не само “кога”, но и “как”. Защото през идните седмици се очертава много по-сложен сценарий отколкото рязкото премахване на мерките срещу Covid-19, въведени във Франция от 17 март на обяд.

Ограниченията, които “вероятно” ще бъдат удължени след 15 април, може да бъдат вдигнати само “постепенно”, предупреди премиерът Едуар Филип в четвъртък, 2 април. Условията за излизане от тази изключителна ситуация все още не са определени във Франция. Сигурно е обаче, че заплахата от коронавируса SARS-CoV-2 ще витае дълго във времето, повдигайки много въпроси.

Какво ще се случи, ако ограниченията се вдигнат рязко?

Мерките за ограничения бяха въведени в контекста на експоненциалното разпространение на вируса. В средата на март се изчисляваше, че всеки пациент може да зарази средно трима души.

Чрез ограничаване на контактите броят на заразените се намалява. Ако мерките са  ефективни, то през април трябва да се наблюдава стабилизация, а след това и намаляване на броя на пациентите. Тогава ще може да се каже, че е преминат „пикът на епидемията“.

Тази добра новина предвещава обаче бъдещи трудности. Резкият и зле подготвен изход от ограниченията може да поднови отново епидемията. Една значителна част от хората ще бъдат заразни – понякога дори без да знаят, защото голяма част от носителите на вируса нямат симптоми. Ако те се смесят с останалата част от популацията има риск да заразят другите и по този начин да възобновят разпространението на вируса.

Да не говорим, че проблемът не спира на границите на Франция. Дори вирусът да изчезне от националната територия, той все още може да бъде внесен от хора от чужбина. Шепа случаи биха били достатъчни, за да се разрази отново епидемията.

Това наричаме риск от “втора вълна”.

Завръщането на вируса може да се случи както веднага след прекратяването на мерките, така и дълго след това. Има хипотеза, засега доста невероятна, че коронавирусът ще отстъпи през лятото поради горещините, но той може да се появи отново през следващата зима, например.

И така, какви са решения за изкореняване на вируса?

Ако се стремим към пълно изчезване на SARS-CoV-2, населението трябва да е имунизирано – тоест имунната система на хората трябва да е подготвена да устои на поредната атака от вируса. Но засега само хората, които са били в контакт с вируса и които са оцелели са произвели антителата, необходими за тази защита.

На теория съществува и друга възможност, която ускорява нещата: ваксинацията. Неактивна или отслабена форма на вируса се въвежда в тялото на пациента, за да стимулира защитните му сили. Това му позволява да развие имунитет, без да е бил заразен.

Проблемът е, че към този момент нямаме ваксина срещу SARS-CoV-2 и въпреки усилията на изследователите тя вероятно няма да е налична поне още една година. Така че засега можем да разчитаме само на естествената защита на хората, които вече са били заразени.

За щастие не е необходимо цялото население да бъде имунизирано, за да се предотврати епидемичното разпространение на вируса. Според специалисти,  в случая с SARS-CoV-2 част от населението от порядъка на 60% до 70% може да бъде достатъчна.

Това се нарича “групов имунитет”: над някакво ниво на имунитет в популацията (променливо за различните инфекциозни болести), разпространението на вируса ефективно се ограничава. Много болести (почти) са изчезнали благодарение на ваксинирането на голяма част от населението.

Но да се задоволим да чакаме населението да достигне прага на колективен имунитет е много рискован вариант. Това би означавало поне 40 милиона заразени французи, което може да доведе до смъртта на стотици хиляди. Обединеното кралство и Холандия, първоначално поддръжници на тази стратегия, наскоро се отказаха от нея. В Европейския съюз само Швеция все още разчита на колективен имунитет, за да издържи на санитарната криза, без да налага ограничения.

Друг проблем е, че все още няма сигурност относно продължителността на имунитета, придобит от излекуваните от Covid-19. Дали той трае седмици, месеци, или години? Рано е да се каже, особено след като не е невъзможно щамът на SARS-CoV-2 да мутира както сезонния грип и следователно да постави под въпрос имунитета на преболедувалите хора.

Какво да правим ако не можем да ликвидираме вируса?

Ако вирусът не може да бъде напълно заличен, остава план Б: опитайте се да ограничите разпространението му и последствията.

Лекуване на болните

Първото решение очевидно е да се търси лечение за болните. Това би имало няколко ползи:

  1. Намаляване на броя на сериозните и фатални случаи;
  2. Ограничаване на продължителността на хоспитализациите, като по този начин ще се облекчат болниците;
  3. Използване на “превантивни” лечения, за да се намали вирусното натоварване в тялото на пациентите и следователно тяхната заразност.

В момента се провеждат големи клинични проучвания, за да се опитат да се идентифицират най-добрите медицински стратегии срещу вируса: известният хидроксихлорохин, разбира се, но и други по-малко известни лечения, като ремдезивир, от лабораторията на Gilead или Kaletra (лопинавир и ритонавир), от лаборатория AbbVie. Резултатите няма да бъдат известни до няколко седмици или дори месеци.

Епидемията да се разтегли във времето

Ако приемем, че голяма част от населението така или иначе ще бъде заразено и че някои ще развият сериозни форми на заболяването, можем поне да се опитаме да разтеглим епидемията във времето, за да се избегне претоварването на болниците. Колкото повече “изравнявате кривата”, толкова повече облекчавате интензивните отделения.

Това е стратегията на общите ограничителни мерки, избрана понастоящем от френското правителство и много други страни по света. Но тъй като тя няма да трае вечно, за бъдещето са възможни няколко сценария.

Stop-and-go

Вместо да се удължават ограниченията с месеци, може да се редуват периоди на ограничения и периоди на връщане до “нормалното”. При такава логика сдържащите мерки ще бъдат въвеждани обратно при всяко завръщане на епидемията, за да се ограничи претоварването на болниците. Това ще е така докато се намери ваксина или се достигне „групов имунитет“. Това е, което експертите наричат „stop-and-go“.


Ако се възприеме само тази стратегия има риск населението да е изправено пред дълга поредица от периоди на ограничения. Изследване, публикувано на 24 март от изследователи от Харвард, изчислява, че при липса на други фактори мерките за социално дистанциране в Съединените щати може да са необходими до 2022 г. 

Локализирани мерки

Идеята е да се премахнат ограниченията в райони, които са преминали пика на епидемията и където болниците вече не са претоварени. Обратно, мерките ще се поддържат в активни огнища, където рискът от заразяване е по-голям. Ако ситуацията се подобри значително в най-напред засегнатите региони, те могат да бъдат сред първите, които да излязат от ограниченията. Този вариант изглежда се проучва от правителството, което работи върху „осъществимостта на вдигането на мерките, което ще бъде регионализирано“, според премиера на Франция Едуар Филип. Националната медицинска академия на Франция също обмисля това, както става ясно от нейно становище, публикувано в неделя, 5 април.

Остава да видим как държавата може да контролира движението на населението между региони, които очевидно нямат гранични пунктове. При такъв сценарий изглежда вероятно, че връзките с железопътния и въздушен транспорт ще останат силно ограничени, за да се обезкуражи пътуването.

Насочени ограничения

Идеята би била населението да бъде разделено наполовина. Ограниченията ще важат за:

  1. болните, за да се предотврати предаването на вируса;
  2. популациите, които са най-застрашени в случай на инфекция: възрастни хора и хора с отслабен имунитет, пациенти, страдащи от респираторни проблеми, бременни жени и др.

Мерките няма да важат за:

  1. имунизираните хора, които вече не са заразни;
  2. най-малко рисковите, които са по-малко склонни да развият тежки форми на заболяването.

По този начин ние постепенно ще изградим „групов имунитет“, като ограничим броя на смъртните случаи.

Тази стратегия, привлекателна на хартия, може да се окаже сложна на практика.

На първо място, не бива да се подценяват социалните и психологическите последици от дългосрочното ограничаване на населението и трудностите при приемането на мерките. Най-важното е, че насоченото ограничаване не е безусловно, тъй като болногледачите трябва да се грижат за изолирани хора. По този начин, въпреки драстичните предпазни мерки, вирусът се е разпространил широко във френските старчески домове, като според последното преброяване от 6 април там има най-малко 2189 смъртни случая.

Второ, няколко примера за съжаление показаха, че ако сте млади и в добро здраве няма гаранция, че ще бъдете напълно защитени срещу тежки форми на заболяването.

И накрая, ако ограничението се вдигне за здрави носители на вируса, които поради липса на симптоми не знаят, че са заразни, те рискуват да заразят останалата част от населението.

Мащабен скрининг с проследяване и изолиране

Ето защо много държави обмислят по-усъвършенствана стратегия по южнокорейския модел, който се основава на три стълба: масово тестване, изолация на заразените хора и наблюдение на техните контакти.

Мащабният скрининг на населението би определил кои са:

  1. активните носители на вируса (които трябва да останат изолирани, защото са заразни);
  2. незаразени хора (потенциално изложени на риск);
  3. имунизираните хора (които биха могли да излязат).

Остава да видим дали Франция разполага със средствата за провеждане на милиони тестове. Още повече, че ще е необходимо те да се повтарят през равни интервали, за да се тестват отново незаразените. Към днешна дата, поради липса на ресурси, здравните власти са избрали да тестват само тежки случаи. Това обаче трябва да се прави и с пациенти с малко или никакви симптоми, за да се измери “груповия имунитет”. Правителството има амбицията значително да увеличи броя на тестовете през следващите седмици, но не е сигурно, че това ще е достатъчно.

Вторият стълб е въвеждането на мониторинг за заразените хора. Идеята е да се проследи веригата от неотдавнашни контакти на пациента, за да се открият хората, на които той може да е предал вируса, за да бъдат те на свой ред тествани или изолирани като предпазна мярка.

Такъв анализ на „групи от заразени“ (клъстери на зараза б.ред.) се правеше за всеки отделен случай от здравните власти в началото на епидемията, но е по-трудно да се извърши в голям мащаб. Ето защо правителството планира да предложи „дигитално проследяване“ чрез мобилно приложение. Но за разлика от системите в Тайван или Южна Корея, във Франция се предлага доброволен мониторинг с цел зачитане на защитата на личния живот.

Поддържане на мерките за „социално дистанциране“

Дори ако ограниченията бъдат премахнати частично или изцяло, възможно е мерките за социално дистанциране да се запазят, като например забраните за големи събирания, затварянето на училища или барове.

Възможно е също така да се наложи носенето на маски в публичното пространство, както направиха няколко страни от Централна Европа.

Каквото и да стане, ще бъде от решаващо значение да се запазят колкото е възможно по-дълго „преградните жестове“, за да се ограничи рискът от зараза. Завръщането към „предишния живот“ няма да стане веднага. Както предупреди премиерът Едуар Филип: „Това е дълга, трудна битка, която ще включва лоши новини и разочарования.“

Автори: Максим Водано, Жереми Барух, Адриан Сенека и Агат Даво

Превод: Биволъ, Заглавието е на редакцията, Инфографики в статията: Le Monde, Водеща снимка: © Laurent Grandguillot / Rea

Край на карантината. НОЩ се разпуска! Пеевски си прибира дарението

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D1%89-%D1%81%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%B5.html

сряда 1 април 2020


Минисерски съвет

1 Април –среднощен ексклузивен брифинг

София, област Банкя

Днес министър-председателят обяви, че разпуска Националния оперативен щаб за борба с коронавируса.

„Писна ми вече от тях, честно да ви кажа, само глупости измислят да шашкат населението! Един ден искат маски и да глобавят, друг ден не искат! Това не е професионализъм, а поведение на фелдшери, с дипломи за пожарникари!” каза премиерът като добави, че не може всякаква глупост, прочетена в интернет, да се прилага за мярка у нас.

Борисов натърти пред просънените и подпийнали среднощни журналисти, че сменя напълно стратегията за отбрана срещу коронавируса. Обръща я на 360 градуса – както прави обикновено, а може дори и на 180 градуса в зависимост от ретроградния Меркурий и въздействието му върху коронавируса.

„Имаме данни, че при определени слънчеви изригвания вирусът се спаружва. Сега остава да разберем кога точно ще се случи това. Докато чакаме, отменям карантината по почина на моя колега и приятел от Туркменистан – президентът Гурбанбули Бердимухамедов. Той отрича епидемията и наказва всеки, които носи маски и споменава за вируса. Мисля, че това трябваше да бъде първоначалният подход, за да се избегне паниката, но ние отново бяхме подлъгани.“

Премиерът каза, че всяка държава си има своите особености – някъде вируса вирее, някъде не вирее – като в Туркменистан, например и че силно се надява така да е и в България. „Просто при нас вирусът е овладян, вързан е като бежанец със свинска опашка. Иска да се размножава, но го прави много мудно. Трябва да дадем шанс на непобедимия български ген да се пребори с него,“ каза Борисов хвърляйки на земята маската си, настъпвайки я нервно с бутонките си за футбол. Той каза, че страни като Швеция вече са му по-симпатични, защото там няма феодални карантини и хората имат по-нормален живот: “Eто там заразените са над 3000, ама ресторантите работят, хората се разхождат и не псуват правителството! Честно казано, на мен ми писна да ме псуват, затова отменям карантината,“ – каза капризно Борисов, с тон подобен на Нерон, когато са му ръкопляскали на стиховете.

Борисов сподели още много гафове, свързани с оперативния щаб и шефа му. Един от тях беше, че ген. Мутафчийски се е замъкнал в църквата да целува икони. „Е то бива да си набожен, ама чак пък да си противоречиш на мерките не бива. Наистина така се подрива авторитета на правителството!“ Премиерът каза, че с оглед на Великден, всеки, който го е страх от вируса, може да си целува иконите вкъщи след като ги дезинфекцира с подръчни средства. „Църквата може да е независима, ама да не ми се прави на много интересна в тези смутни времена! И да не забравя, че над нея не е само Господ, ами и аз! Ще искат после да ръсят тамян по строителните обекти, ама може и да не ръсят,“ смъмри Борисов синодалните старци.

Среднощният брифинг предизвика еуфория почти сред всички, освен сред депутатите, които се разстроиха, че трябва да се връщат на работа в парламента. А Марешки възкликна: “А аз какво да го правя сега с космическия си защитен костюм?! Знате ли колко пари съм дал?“ Депутатите само го погледната кисело – един вид – „да ти имам проблемите, самозабравил се аптекарен бос.“

Предвид края на карантината, Пеевски си поиска дарението обратно, както и всички останали дарители, свързани с властта. „Те парите, които съм дал, не че аз съм ги изкарал, ама все пак е по-добре да са си при мене у Добай.“ „Пиле, не се казва Добай,“ промълви свенливо жената до него. Съвсем забрави българския!“

Най-недоволна се оказа жената на Гешев, защото след премахването на карантината мъжът й няма да изпълнява функциите на топ чекист и ще скучае. „Ох, сега ще трябва да го търпя да ми се мотае повече из къщи, измърмори тя“, като си наля още малко от коктейла с мастика и шери.“

С други думи, след среднощния брифинг България се събуди друга – по-свежа и пълна с надежди, отново благодарение на кармичната победоносна аура на премиера.

Татяна Кристи

Декларацията за излизане навън, която можете да запълните на компютър

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/declaration-mvr.html

неделя 22 март 2020


Българските “декларации за излизане навън”, задължителни за преминаване през КПП на областните градове в условията на епидемия, се оказаха много по-сложни за запълване от аналогичните италиански, немски и френски декларации.

Декларацията от сайта на МВР (виж тук) съдържа 45 полета и не може да се запълва на компютър в безплатната програма Adobe Acrobat Reader или друга безплатна програма с подобни функции. За сравнение френската аналогична декларация (виж тук) съдържа 6 полета, които може да се запълват машинно. Италианската е малко по-сложна с 11 полета, но също е машинно обработваема (виж тук).

Биволъ модифицира декларацията от сайта на МВР, за да можете да я попълните на компютър и да я разпечатате, преди да я подпишете. Това удобство печели време, но препоръчваме да попълните декларацията няколко пъти ръкописно, за да упражните калиграфските си умения.

Разбира се, най-добре е да си останете у дома ако нямате наложително излизане и изобщо да не използвате декларацията.

Свалете машинно обработваемата декларация тук.

 

Това не е краят. Но продължението?

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/covid-bulgaria-start.html

петък 13 март 2020


Да обобщим – коварният вирус вилнее от два месеца и половина. Новините за кошмара в Китай не бяха водещи в българските емисии, докато те, нашите медии, не истерясаха и успешно ни захлупиха в паниката.

Нямаха и друг избор – заплахата се приближаваше до нас, властите се ослушваха или повече нехаеха, докато и тях не ги стисна за гърлото. /А и премиерът Борисов се разкашля след прегръдките с благодарни избиратели на шуменския стадион, последва го генерал Мутафчийски, без да се е прегръщал с хората/. И то така, че прибягнаха до твърде екстремните форми на информиране на обществото – помните брифинга в полунощ срещу 8 март, снощи пак ни облъчиха в късна доба, а междувременно ни обстрелват с инфо и в светлите часове на деня. От което все повече ни притъмнява, а гражданството, предусетило извънредното положение, опустоши магазините и се презапаси като за война предимно с тоалетна хартия и боб.

Извънредно

Какво разбрахме от извънредното съвещание на министрите и оперативния щаб за борбата с коронавируса – правителството ще предложи на депутатите да гласуват за обявяване на извънредно положение и те ще го приемат, защото наистина трябва. Нощното умуване, по думите на премиера Борисов, зациклило в пренията колко твърди да бъдат мерките. И те няма да бъдат твърди, се оказва – ресторантите не бивало да се затварят, защото „има много домакини, които не готвят или са на работа, а семействата трябва да се нахранят някъде“. Вътрешният министър Младен Маринов получи заповед незабавно да затвори нощни клубове, барове и дискотеки – „там се движат хората, подскачат, потат се, прегръщат се, то това е най-хубавото, ама сега малко ще се ограничиме“.
Премиерът нареди на просветния министър Красимир Вълчев да ангажира ваканцуващите принудително студенти да разнасят пенсиите. „Сега е моментът да покажем дали сме патриоти, дали милеем един за друг, дали сме солидарни“, аргументира се Борисов.

Защо обаче той се изпусна в множествено число за близките на починалите от коронавирус, държани в карантина и в невъзможност да ги погребат, не стана ясно дали е само лапсус, или крие нещо. След проблема с погребалните агенции той посочи, че някои страни предвиждат и затвор за нарушители на карантината, но у нас може да се отърват с глоба от 5 000 лева. „Тези, които не спазват дисциплината, да дадеме възможност на службите на МВР да ги издири, да ги задържи и принудително да ги държи, за да не разнасят заразата. Е това е под думата „извънредно“, обясни той. Само за ден 14 души „избягаха“, а за да няма повече бегълци от „домашния арест“, какъвто карантината не е, ще бдят полицията, армията, жандармерията.

И разбира се, че става дума за пари, за много пари. „Поне 3 милиарда ще са загубите – бюджетът не събира приходи, няма акцизи, данъци, ДДС. Цялата държава не работи. Затваряме училища, детски градини, университети, родители не ходят на работа, няма БВП“, обобщи премиерът. Не може да му се отрече правилното заключение, че „единствено дисциплината и мобилизацията на нацията може да ни помогне“.
„Ако не го предлага този министерски съвет, ще го направи друг“, каза той и провокира мнителността, че и надеждите на внимателно слушащите.

Това не е краят

Че това не е краят, а сме още в началото на стръмната крива, която ще ни изстреля нагоре в мрачната статистика на болестта, е повече от ясно. И не е краят на света, разбира се. Чудовищни епидемии са затривали десетки милиони души през вековете и човечеството пак е оцеляло. До снощи заразените у нас бяха вече 23-има. С 13 установени болни Унгария вчера обяви извънредно положение, преди това Словакия с 10. Европа и Балканите вече бяха пламнали, докато ние си въобразявахме, че сме под палмовите сенки на изолиран остров. Закъсняхме ли? Според Борисов и винаги съгласните с него – не.

Но едва на 24 февруари премиерът свика извънредно заседание на Съвета по сигурността, едва тогава бе сформиран и националният оперативен щаб за борбата с коронавируса. На следващия ден на летище София и във ВМА се проведе учение или демонстрация, или както там се казва, за реакция в случай на опасна зараза. Три дни по-късно, на 28 февруари, с решение на МС бяха деблокирани 100 000 литра спирт от държавния резерв. Тогава започнаха и първите сигнали в медиите, че в аптеките няма предпазни маски. И до днес няма.

Няма установени пациенти, поразени от коронавирус, повтаряше щабният шеф под пагон Мутафчийски и така цели две седмици. На 7 март чухме за първите положителни проби у нас – по една в Плевен и Габрово, после още и още. Заболя и медицинска сестра. И още медици ще има – докато работят без защитни средства. И ще обявяват колективни оставки, но само на думи. И правителството ще ги баламосва с кухи обещания за достойно заплащане на труда им. Лъгани многократно и игнорирани, дано доживеят до догодина, когато евентуално нощният им труд ще струва поне левче на час, според последното договаряне. Защо не сега и веднага, в разгара на огъня, няма кой да каже.

Пак извънредно МС реши държавата да поръча на български фирми да започнат да шият защитни облекла за болниците и предпазни маски, и пак ужасно закъсня. Производството на памучния плат с импрегнирано покритие не е като да биеш инжекция или да изследваш пациент на ехограф, иска време и човешки ресурс. Кройката на гащеризоните верно не е сложна, но пък на Борисов демонстрационната маска се оказа твърде тясна за лидерската му глава. А това усложнява производството, поне откъм размери.

Като говорим за солидарност

Най-голямата италианска банка Интеза-Сан Паоло дари 100 милиона евро за борба с епидемията от коронавирус на болниците и предостави 5 милиарда повече ликвидност в полза на средните и малки предприятия, написа във Фейсбук една българка, журналист в Милано. Тя всеки ден съобщава подобни новини и за дарителските жестове от италианските фирми, от държавата Китай. Всички световни медии излъчиха посланието на Джузепе Конте с плана му за облекченията за гражданите /за данъци, осигуровки, ипотеки, майчински и т.н./ и за мерките на правителството в свръх-критичната ситуация.

У нас? Палете свещи и се молете Цеко Минев и други банкери, или собственици на големи вериги и олигарси /Пеевски може би?/ да се трогнат и да проявят солидарност. Храмовете са широко отворени, въпреки кризисните мерки на правителството, стана ясно от съобщенията на духовните водачи на християни и мюсюлмани. Молете се и за лидерски обръщения към нацията, както се прави в цивилизована Европа. Не, че са лечебни, задължителни са. Вместо това, ние разполагаме със Севда тв и премиерски брифинги на крак или послания от джипката. И с навъсен президент, за когото на първо място в тази ситуация е икономиката, както и полемиката с управляващите.

И това не е краят, а само началото на неизвестните

Да не би да си спомняте през последните 10-11 години да сме били на крачка преди кризите, а такива никак не са ни липсвали. Скъсаните язовирни стени и наводненията на цели селища, язовир „Студена“ и 5-месечното бедствие в Перник, КТБ, Булгартабак…

Не знам дали проблемът е в това, че в България няма действащ отделен закон за управление на кризите. Налична е една кратка Глава трета „Управление при кризи“ в Закона за управление и функциониране на системата за национална сигурност, в сила от 1 ноември 2015 г. Въпросната Глава трета се състои от 4 члена – 17, 18, 19 и 20. В т.1 на чл.17 е посочено, че „Управлението при кризи е съществен елемент от дейностите по защита на националната сигурност“. Оставаше и да не е. А в т.2 – че „Положение на криза се обявява, съответно отменя, с решение на Министерския съвет“. „Управлението при кризи се осъществява от Министерския съвет чрез Националната система за управление при кризи“, визира т.3. И нататък е още по-голяма скука, макар текстовете да са малко. Не, че в подобно четиво се очаква да фигурират екшън или подробни планове за действие при различните рискови ситуации. Но чак пък такава законотворческа немощ.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Има и точка, според която „Националният ситуационен център подпомага Министерския съвет при 1. ръководството и координацията на действията по превенция, реакция, управление и овладяване на кризи“. Толкова ясно написано, пък нито превенция видяхме в годините, нито своевременна реакция, другото за управлението и овладяването на кризите си го знаем и го понесохме многократно. И после кой не спазва законите?

Кризата на кризата

Тя е в некомпетентността на властите. В които сме наясно кой влиза и става я шеф, я чиновник, но подчинен на същата некомпетентност на върха. И, ще не ще, в името на поста и заплатата става марионетка в хаотичните решения и действия. Които винаги са без план и протокол, като на пожар, който трябва да бъде изгасен с насрещен огън. На коронавируса не можеш да му тръгнеш с маркуча напред и с пламъците, ако и да разправят, че от високите градуси умирал.
Кризата е в нас самите. Защото много преди да зазвучат призивите на премиера за солидарност, ние сме забравили съдържанието на това понятие, ама отдавна, като изключим кратките благотворителни кампании по един или друг повод. Защото все чакаме някой друг да ни реши проблема, но този път другият го няма. Или е в невъзможност да се справи. А и който и да е той, не би ни озаптил, ние обичаме съпротивата срещу всякакви мерки.

И когато някой ден все пак тръгнем надолу по стръмната крива на кризата, а оцелелите са погребали своите мъртви, може и да осъзнаем, че животът е по-ценен от политическите пристрастия. И от далаверата, която неизбежно ще се случи, защото все още това е България.