Tag Archives: кой

Пет мита за електронното гласуване

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3004

Тази седмица ЦИК ще направи демонстрация на електронно гласуване в рамките на проекта, който преди малко повече от година заложихме в пътната карта за електронно управление. На „дистанционно електронно гласуване“, ако трябва да сме коректни – терминологията не е унифицирана, и често само „електронно гласуване“ може да значи и „машинно“. Та във връзка с раздвижването по темата, по медиите канят знайни и незнайни хора (сред които и уважавани експерти) да коментират. Случват се и разни събития/кръгли маси/конференции по темата, на някои от които присъствам.

Това, което чувам са доста неинформирани мнения и разпространяване и преповтаряне на митове. Затова реших да си избера пет мита, които говорещите против електронното гласуване разпространяват. Винаги дяволът е в детайлите, а с една подхвърлена полуистина в ефира се създават настроения в обществото.

„Много държави го забраниха или се отказаха“ – тук посланието е „всички се отказват от него, ние къде сме тръгнали“. Разбира се, това е невярно. Половината от държавите, които се изреждат, не са и опитвали дистанционно електронно гласуване, а само машинно. И поради машини „черни кутии“ (със затворен код) и висока цена, наистина се отказват от тях. Но когато говорим за дистанционно електронно гласуване, картинката е по-различна. Експертимент, след който не е пристъпено към реално гласуване, е имало в Норвегия. Причината за да не се пристъпи нататък? В официалния доклад техническият проблем е тривиален – функцията за генериране на случайни числа не е била добра. Но по-важният фактор е, че на власт е дошла опозицията (социалистическата партия) и тя е спряла проекта на предишното правителство. Германският Конституционен съд пък е взел решение – експерименти е нямало, та докато нашия Конституционен съд не вземе такова решение за действащия изборен кодекс, нямаме такъв проблем (има решения за предишни текстове в кодекса, но това е по вина на текстовете – новите адресират мотивите на съда). Холандия е забранила машини, не дистанционно електронно, и то по много специфични за конкретната машина съображения, така че не е по темата с дистанционно електронно. „Франция го забрани/се отказа“ също не е вярно. Франция позволява дистанционно електронно гласуване от 2012-та, но конкретно на тазгодишните избори реши да не позволява този канал за гласуване, заради потенциалната руска намеса. Това не значи, че на следващите избори няма да имат електронно гласуване, нито, че решението е било мотивирано с нещо различно от страх. В нашия изборен кодекс тази опция е предвидена – ЦИК може да вземе решение да не прилага дистанционно електронно гласуване, ако мотивира това с технически доклад за неизбежни и непосредствени рискове. Това обаче не е „винаги“. Та, като някой тръгне да ви изрежда държави, които го били „забранили“…не приемайте това като чиста истина.

„Само Естония гласува електронно“ – на национални избори – Естония и Франция (за живеещите извън Франция), но няколко швейцарски кантона гласуват електронно, един австралийски щат (Нови Южен Уелс, в който е Сидни), Аляска и общини на различни места по света, в т.ч. Мексико Сити. Това, разбира се, не е аргумент сам по себе си – другите държави имат много различен дневен ред и изборна ситуация. Структурата на нашето население е специфична – немалка част от него е в чужбина, а това не може да се каже за много други европейски държави. Според доклад на ООН 14% от българите живеят в чужбина. Другите държави са нямали референдум за електронно гласуване, нямат и такъв проблем с купен и контролиран вот, имат по-висока избирателна активност и т.н. Много други държави обаче позволяват гласуване по пощата, което е аналоговото решение на сходен проблем. На нашите пощи обаче не може да се разчита, нито на процеса, в който се отварят пликовете.

„Естонското беше хакнато“ – това е съвсем невярно. Базира се на един доклад на Алекс Халдерман, който критикува някои аспекти на оперативната сигурност (т.е. практиките на длъжностните лица при провеждане на изборите). Отговорът на естонската агенция за електронно управление е доста ясен – нямало е манипулации, а оперативните практики се подобряват постоянно. И имайки предвид, че Русия организира сериозна кибератака срещу Естония преди десетина години (във връзка с премахване на паметник), липсата на проблеми след над 10 години електронно гласуване е показателна. Освен докладът на Халдерман, тази година стана ясно, че производителят на чипа в естонските лични карти е допуснал грешка, заради която те не са толкова сигурни, колкото сме си мислели. Това не засяга всички естонски лични карти, а засегнатите се подменят. Ако по това време имаше електронно гласуване, то просто щеше да бъде спряно и хората щяха да бъдат уведомени да отидат да гласуват на хартия, както позволява естонският изборен кодекс, и съответно нашият (в който сме заимствали от естонския). Т.е. не, естонското не е хакнато, а при установяване на нерешим проблем, избирателната комисия има правото да го спре и да прати хората да гласуват на хартия (защото електронното е няколко дни преди изборния ден).

„Ще улесни купуването на гласове“ – не, няма. По много причини, някои технологични, други – пазарни. Кодексът предвижда предварителна регистрация за електронно гласуване, предвижда и двустепенна оторизация (т.е. използване на мобилен телефон освен електронната личната карта), предвижда технически мерки за ограничаване на много последователни гласувания от един компютър. И докато всички тези неща са заобиколими със стройна организация и технически умения на купуващите, това ще бъде много по-трудно, отколкото просто да купиш гласовете и да пратиш хората да гласуват на хартия в секция. Да сравним правенето на списък и чакането пред секция на неквалифициран персонал (най-често цигански тартор), със зачистване на регистри/смяна на мак адреси, събиране на лични карти И телефони, и то за период от няколко дни, за да не може купеният да си промени гласа след това. И отгоре на всичко, в ЦИК и МВР ще има карта на регистрираните за електронно гласуване, така че ако в рискови райони има концентрация, да бъде направена проверка. Т.е. бариерите пред купуването (а и контролирането) на гласове при електронното гласуване са много повече от тези при хартиеното. Сценарият „ще им събере личните карти и ще напуска гласове“ звучи възможен само ако човек не познава подробностите.

„Трябва да има първо електронно управление и чак тогава електронно гласуване“ – бившият председател на естонската комисия за електронно гласуване ми разказа интересна история. Преди първото електронно гласуване (2005-та) броят активно използвани електронни лични карти е бил около пет хиляди. Да, Естония ги въвежда 2001-ва, но докато хората ги получат, докато започнат да ползват услуги, докато се появяват услуги, минават няколко години. На първото електронно гласуване онлайн гласуват 9300 души, т.е. почти два пъти повече. Електронното гласуване е катализатор на електронното управление и няма причина да чакаме да си вържем всички регистри, за да имаме електронно гласуване. Единствената предпоставка е електронната идентификация (електронна лична карта или друго средство). За съжаление, там правителството доста изостава от планираните срокове (това лято отложи електронната лична карта с още една година).

Почти всичко това съм го разказал в детайли в лекцията си от преди две години. Но детайлите са скучни и затормозяващи и затова пръскането на митове в ефира е по-ефективно и по-въздействащо.

Аз също съм против прибързаното въвеждане на технология в толкова важен процес като изборите, и съм го казвал неведнъж. Но референдумът беше 2015-та, а първите обвързващи електронни избори трябва да са 2019-та. Три години и половина не е „прибързване“. Затова има пътна карта, има проект, има изборен кодекс, има предвидени симулации и експерименти.

Но линията, която в момента започва все по-отчетливо да се появява е „абе, то не е сигурно, дай да го отложим за неопределено време“. Иска ми се да я отдам на неиформираност, а не на конспирация. И когато януари 2019-та стигнем до момента на вземане на решение „спазваме или изборния кодекс или не“, силно се надявам решението да бъде доста по-информирано от простото цитиране на горните митове.

Колективно управление на права: иск на ЕК срещу България

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/12/10/2014-26-ip/

На  7 декември 2017 r. стана известно решението на ЕК да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България, Испания, Люксембург и Румъния поради липса на уведомление за цялостно транспониране в националното законодателство  на разпоредбите на ЕС в областта на колективното управление на авторското право и сродните му права и на многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн, т. е. транспониране на Директивата относно колективното управление на правата (Директива 2014/26/ЕС), което  е предвидено да се извърши до 10 април 2016 г. Процедурите за нарушение са открити през май 2016 г. , но Комисията все още не е получила уведомление, че са предприети необходимите мерки за транспониране на директивата.

Комисията реагира при липса на уведомление, при частично или неправилно транспониране.  По-нататък в съобщението се казва, че

Комисията призовава Съда да наложи финансови санкции на тези четири държави (България — 19 121,60 EUR на ден, Испания — 123 928,64 EUR на ден, Люксембург — 12 920,00 EUR на ден и Румъния — 42 377,60 EUR на ден).

Относно процедурата

Макар че по-известната реакция е Комисията да предложи финансова санкция (едва) в случай на неизпълнение на решение на Съда,  с нововъведение от Договора от Лисабон (чл.260, нов параграф 3 ДФЕС)  се предвижда следното: „Когато Комисията сезира Съда на Европейския съюз с иск по силата на член 258, тъй като счита, че тази държава  не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура, тя може, ако счете за уместно, да определи размера на еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, която тази държава трябва да заплати, и която според нея е съобразена с обстоятелствата.

Ако Съдът на Европейския съюз установи, че има неизпълнение на горепосоченото задължение, той може да наложи на тази държава  да заплати еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, в рамките на размера, определен от Комисията. Задължението за плащане влиза в сила на датата, определена в решението на Съда на Европейския съюз.“

Както се посочва и в SEC(2010) 1371 окончателен, този параграф създава изцяло нов инструмент. Комисията може да предложи на Съда на Европейския съюз  още от момента на подаване на иска си за установяване на неизпълнение на задължение по силата на член 258 ДФЕС  да наложи заплащането на еднократно платимата сума или на периодичната имуществена санкция със същото решение, с което се установява неизпълнението от страна на държава-членка на задължението ѝ да съобщи за мерки за транспонирането на директива, приета съгласно законодателната процедура.

Комисията може да използва новата възможност  „ако счете  за уместно“ – какъвто очевидно е нашият случай.

Комисията вече е прилагала чл.260, параграф 3 ДФЕС по отношение на България – по дело С-203/13 искането на ЕК е Съдът освен отстраняване на допуснатите нарушения в законодателство, да наложи на Република България в съответствие c член 260, параграф 3 от ДФЕС и имуществена санкция в размер на 8448 евро на ден за всяка частично транспонирана директива  в областта на енергетиката.  Комисията  впоследствие е оттеглила иска си в резултат на поведението на Република България, която е предприела необходимите за изпълнение на задълженията си мерки едва след предявяването на иска.

По същество

Очаква въвеждане  Директива относно колективното управление на правата (Директива 2014/26/ЕС)

Директивата  има за цел да подобри начина, по който се управляват всички организации за колективно управление чрез създаване на общи стандарти за управление, прозрачност и финансова дисциплина. С нея също така се определят общи стандарти за многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар. Директивата относно колективното управление на правата е важна част от законодателството за авторското право в Европа. Всички организации за колективно управление трябва да подобрят своите стандарти за управление и за прозрачност.

В Румъния според ЕК има неправилно прилагане – законодателството на ЕС предвижда, че авторите могат да разрешават или забраняват разгласяването пред публика на своите произведения, но в Румъния авторите нямат друг избор, освен да оставят управлението на своето право на публично разгласяване на музикални произведения на организация за колективно управление. Това води до лишаване от изключителното авторско право на публично разгласяване, което, по мнението на Комисията, не е оправдано по смисъла на правото на ЕС.  Другите три държави, вкл. България,  не са уведомили ЕК за транспониране.

Рискът от санкция и необходимостта от експедитивност не намалява изискванията към националния законодателен процес за обоснованост, балансираност, съобразяване на различните интереси. Става дума за стандарти за прозрачност на организациите за колективно управление – и това прави националната мярка особено важна.

Събщение за медиите

Filed under: Uncategorized Tagged: съд на ес

Три билборда извън града – по Маклуън

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/12/09/three_billboards/

 

.

Последният засега филм на Мартин Макдона Три билборда извън града  (оригинално заглавие  Three Billboards Outside Ebbing, Missouri)  беше показан и в София. Филмът вече е взел наградата на публиката в Сан Себастиан и Торонто, наградата за най-добър сценарий във Венеция и две награди BIFA.

Главната героиня е Милдред Хейс. Живее в малък град  в Мисури, разведена, майка на син и дъщеря,  преживяла преди месеци огромна лична трагедия. Дъщеря й Анжела, в трудната гимназиална възраст, една вечер е изнасилена и убита. Месеци наред убиецът остава неизвестен, мъката не отстъпва, но се засилва гневът от липсата на справедливост и правосъдие.  На входа на града, покрай магистралата, има три изоставени билборда – и филмът започва с  решението на  Милдред да ги наеме, за да постави директно и видимо въпросите си  към хората, от които очаква действие – и лично към шефа на полицията : какво правиш, за да разкриеш престъплението? Въпросите  от билбордовете  – както и се очаква – привличат вниманието  на местната полиция, на телевизията,  на хората от града.

Какво казва законът, пита Милдред Хейс в началото, какво можеш и какво не можеш да напишеш на билборд?  Билбордовете са самостоятелен герой във филма: те движат действието, агресията към майката прелива в агресия  към билбордовете, подкрепата за майката се изразява в подкрепа за нейните въпроси на билбордовете, медията е съобщението*.  Ако в Ани Хол Маклуън се появява на екрана лично,   Три билборда извън града  е филмова реализация на идеите на Маклуън:  “Всяка медия застава между нас и реалността и въздейства върху начина ни на възприемане на света.”

Ролята на майката е поверена на Франсис Масдорманд, носителка на Оскар за ролята си във Фарго  на братята Джоел и Итън Коен. Макдорманд е съпруга на Джоел Коен от 1984 г.  и това като че ли по особен начин има отношение и към играта й в този филм на Макдона.  Може би не – но така или иначе вече писаха, че съсредоточената отдаденост, съчетана с пълна липса на актьорска суета, правят  Франсис Масдорманд  претендент за втори Оскар.

Както и наградите показват, в основата на успеха е текстът на Макдона.  Историята е пълна с обрати   и в края на филма трудно можем да се посочи  отрицателен герой – напълно отрицателен герой липсва,  героите показват различни страни от характера си в неочаквани развития. Конфликтът, разгърнат чрез билбордовете, е с местния полицейски шеф – който  на практика е престанал да търси убиеца, но пък го  е търсил добросъвестно – според собствените си разбирания, просто засега няма резултат  – и, за съжаление, е на път да си отиде от тежка болест. Какво може да направи? – Ако аз бях на твое място, бих направила база с ДНК за всеки мъж  в тази страна още от раждането му, и като стане нещо – установява се със сигурност – и смърт, казва майката.  – Това със сигурност не се позволява  от законите за правата на човека, обяснява полицаят, и точно в този момент той изглежда прав. Милдред Хейс също има грешки – може би и вини   – в трудните отношения майка – дъщеря, може би Анжела е щяла да остане  жива, ако майката с  търпение беше намирала път към нея: става ясно, че отношенията им са били обтегнати и скоро преди убийството дъщерята е искала да се премести да живее при баща си. Обтегнати отношения не заради липса на любов, а заради моментна небрежност или липса на внимание, никой не е съвършен – но само някои плащат толкова висока цена.

По подобен начин се развива и образът на полицая Диксън, класически расист и насилник, власт, облечена в сила. Още ли мъчиш негри, Диксън, пита майката в началото на филма. – Не негри, а цветнокожи, отговаря Диксън (известна фраза и от Ръкомахане в Спокан) –  и след известна пауза добавя – и не ги мъча.  Мъчи ги, филмът показва сцени на насилие, но ето, Диксън случайно чува непознат мъж да споделя, че е участвал в изнасилване – и от този момент се променя,  проявява изобретателност, рискува, за да получи ДНК от заподозрения – и  започва да се държи наистина като полицай, все пак повелята  е  да служи и да защитава.

Филмът не дава отговори, не знаем дали в далечината се вижда правосъдие за убитото момиче, но на финала камерата  проследява удивителна двойка – Милдред Хейс и Диксън, заели се с установяване на истината   – ако не за дъщерята на Милдред, то може би за друго насилие. Как ще продължи историята? Ще видим, ще решим по пътя.

Звучи и като отворен финал за Америка, за американската действителност. Ще решим по пътя.

Прекрасен филм, а най-хубавото е, че със сигурност за другите зрители важни ще се окажат други послания, те ще открият друго там. Отново време за Маклуън: “Как е възможно един поет като Елиът да заяви: Никога не съм мислил така, но това съм искал да кажа, след като вие сте го открили там. Ето това е моят начин на мислене по повод реакциите на критиката.”

*

Маршал Маклуън – исках да сложа връзка към статията за Маклуън в  българската Уикипедия – с удивление виждам, че няма статия, но поне има два реда за Медията е съобщението.

Filed under: Uncategorized

Аз да не съм луд?…

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2102

– Няма никакво глобално затопляне! То е измишльотина на билдербергите! – заяви категорично продавачът, докато ми подаваше захранванията. – Това, че океаните се покачват, е дело на Бог! Той се е разсърдил на грешниците и предизвиква втория Потоп! Само че бавно, за да могат праведните и вярващи хора да имат време да се спасят!

Лекичко примигах. Твърдят, че на всеки автор му се случва рано или късно да срещне герои от произведенията си. Е, този път май беше мой ред. Да ви кажа честно, стряскащо си е. Добре, че списъкът за пазаруване беше дълъг, та се наложи да се съвзема бързо.

– Ще ми трябват и осем SATA кабела.

– И заради още нещо Потопът се бави. Рептилите! Нали са дяволски изчадия, пречат на Бога във всичко. И по принцип, и защото искат да завладеят света. Пък за какво им е наводнен свят?

– Сигурно защото са земноводни? – сътворих аз малко научно-фантастична таксономия.

– И отдавна да са го завладели, ама понеже се конкурират с илюминатите, си пречат едни на други – продължи събеседникът ми. – Билдербергите се опитват да посредничат между тях, ама не им се удава, Светият дух не е съгласен и проваля усилията им от небето…

– Мдааа… Кабелчетата наистина бяха осем. – И какво още за рептилите? – Беше започнало да ми става интересно.

– Те са, гадовете, дето са измислили ГМО-то! Затова то е едно такова, рептилско! Като го видиш, моментално ще го познаеш! Преструва се и на жито, и на леща, и на картофи, ама само изглежда като тях, отвътре е ГМО! И който го яде, също става ГМО отвътре. Така рептилите превземат хората масово. Унищожават душата, която Бог е вложил в нас, като ни е сътворявал!

– Ъъъъ… нямаше ли някаква теория, че хората са произлезли от маймуните? – Вече бях забелязал, че устата на събеседника ми спокойно работи паралелно с ръцете, без да им пречи. Нищо чудно родителите му да бяха попрекалявали с телешкото.

– Няма такова нещо! Маймуните са ги създали илюминатите. Направили са ги от хора, като биологичен експеримент. Били са несъгласни накъде точно ще водят експеримента, затова има различни видове маймуни. Изобщо цялата тая лъжа с еволюцията са я измислили пак илюминатите. Дарвин ли беше? Та, той тайно е бил виден илюминат. Това дето бил ходил на Папагалските острови да си напише теорията, е лъжа. Тайно е бил в Италия, в римските катакомби, нали илюминатите се крият там. И те там са го посветили и са му възложили какво да напише. Такава е всъщност историята!

Разклонителите също бяха под бройка, пач кабелите – и те.

– Та, той Нострадамус го е предсказал всичко това още на времето. Че когато планетата Нибиру се сблъска със Земята, Бог ще се разгневи на грешниците и ще изпрати втори Потоп! Ама понеже илюминатите са го преследвали, той си е пишел нещата много завоалирано. Затова толкова често ги тълкуват погрешно. Добре че е била Блаватска, да ги разгадае с Божията помощ. Тя е страшно силен медиум, и досега ни помага от Рая.

Мислено благодарих на Бога, че не съм вярващ, без да се замислям над логиката. Просто не исках да си представям как ли би реагирал вярващ християнин на идеята за Блаватска, която получава Божията помощ, отива в Рая и помага на човечеството оттам.

– Той, Нострадамус, не е ли също рептил? – подметнах наслуки.

– Истинският не е! По-късно рептилите са успели да го уловят и подменят, ама вече предсказанията му са били стигнали по целия свят. Затова рептилът се е опитал да го очерни, като направи фалшиви предсказания. Само че Господ не е позволил това да се случи, и останалите до днес предсказания са само истинските. Просто трябва много просветен ум, за да ги разбере.

Двата суича се сетих да си прибера, но за другото умът ми очевидно не беше достатъчно просветен. За да не се издам, подметнах:

– Ами планетата Нибиру, нали се сблъскахме с нея? Или не сме?

– Сблъскахме се, но само в астрален план! Бог не позволи да има физически сблъсък и я измести в друга астрална сфера, затова астрономите не можаха да я видят. Астралният сблъсък отслаби билдербергите, те нали се занимават с астрални работи. Затова и изпуснаха властта в Щатите и хората успяха да изберат Тръмп! Ама билдербергите пак ще го смъкнат, даже Русия няма да може да го опази! И това го е предрекъл Нострадамус!…

През следващите десетина минути ми се наложи да броя и разсортирам кошмарно количество и разнообразие от преходничета, кабелчета, куплунгчета – добре, че беше списъкът. За съжаление обаче пропуснах обширно обяснение за връзката на Дева Мария с индийските йоги. Запомних, че като малка е била обучавана в Шамбала, но останалото ми се изгуби.

– А нещо знаеш ли за как ни лъжат, че Земята е кръгла? Нали казват, че всъщност е плоска? – подкачих го, докато му подавах парите. Наум отбелязах, че бях сгрешил в преценката в началото. Чак такъв герой нямам.

Той се сепна и ме изгледа възмутено:

– Това са пълни глупости! Всяко дете знае, че земята е кръгла! Как мога да ги вярвам подобни измишльотини, че била плоска! Аз да не съм луд?

Изхарчени са милиарди за електронно управление?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2999

Излязоха данни на БСК за разходите за електронно управление, сравнени с Естония. Изхарчени са милиарди от 2001-ва до 2016-та.

Като цяло данните най-вероятно са верни.

Е, Естония не е похарчила само 50 милиона. Всъщност, притеснително е, че БСК не е проверила тези данни и няма източник (Евростат дава разбивка по функции, но там няма е-управление/информационните технологии). Ето един очевиден източник през Google: https://www.nytimes.com/2014/10/09/business/international/estonians-embrace-life-in-a-digital-world.html (Естония харчи 60 милиона годишно за информационните технологии).

Но да оставим настрана тази грешка – тя прави нещата по-бомбастични, но не прави останалите наблюдения неверни. Всъщност, в доклада, с който внесохме пакета от реформи през 2015-та, имаше почти същите числа. И тогава, след заседание на парламентарната комисия по транспорт, излязоха новини колко много е похарчено. И пак бяхме недоволни за половин ден, и пак ги забравихме.

Всъщност е доста трудно да се измерят парите за „електронно управление“ – централен регистър за проекти и дейности за електронно управление нямаше допреди последните изменения на закона – оценките са „на око“ и никога не са пълни.

Но важни са причините – похарченото няма да се върне.

До 2016-та нямаше ясни правила и ясна посока за електронно управление, и най-вече – орган, който да преследва, стъпка по стъпка, политиката за е-управление. Да, има стратегии отдавна, има дори закон отдавна, но това всичко са пожелания. Докато не обвържеш разходите на министерствата и агенциите с контрол по същество и оценка на постигнатите резултати, те ще си харчат колкото им дойде за каквото им дойде. И в редките случаи, когато имат доброто желание нещо да направят, няма да имат експертизата да го направят.

Другата фундаментална разлика е електронната идентификация. БСК правилно посочват, че естонците имат електронна лична карта от 2001-ва. Според естонският президент това е ключов фактор и без него нищо не става. Затова и прокарахме законови изменения, за да имаме и ние електронна лична карта, макар и 17 години по-късно. През август правителството обаче ги отложи с още една година.

Държавна агенция „Електронно управление“, макар и с малък капацитет, успява да бута нещата напред. По-бавно, отколкото ни се иска, и не с темпове, с които да настигнем Естония, но и БСК отбелязва напредъка по някои направления (подкарването на системата за електронно връчване, например). За съжаление все още не е влязла в пълните си правомощия, които сме предвидили в закона и все още е неефективна по немалко направления – „държавен облак“, например, още няма. Няма и електрона идентификация, която да даде необходимата масовост на използване. Писал съм за всички тези неща многократно (обобщени тук), но нещата в крайна сметка опират до два фактора. И те не са колко пари са изхарчени.

Политическа воля и експертен потенциал. Ако няма минимум вицепремиер, който да натиска постоянно за случването на електронното управление, то няма да се случи. Но простото желание също не е достатъчно, защото администрацията, министрите, опитните „играчи“ имат добри оправдания защо нещо не може да стане или защо не трябва да стане. Затова трябва експертния потенциал на високо ниво, който да отсее оправданията от реалните проблеми и да ги реши почти собственоръчно, с помощта на „белите лястовици“ в администрацията (има такива).

Иначе ще продължава да има стратегии, ще продължаваме през две години да отчитаме колко милиарда са изхарчени, ще въздъхваме, като чуем Естония. А там се е получило много „лесно“. Просто е имало политически консенсус, че страната ще става дигитална и достатъчно добронамерени експерти, които да вземат правилните технологични решения. И Естония не е започнала от 2001-ва година дигитализацията – започнала е много по-рано, в училищата, с изграждане на дигиталната култура у гражданите. Далновидно. В годините, в които у нас са се гонили мутри, а БСП е фалирало държавата. 20 години по-късно ние отлагаме електронните лични карти още веднъж и говорим основно за инфраструктурни проекти.

А парите за електронно управление си изтичат, нерядко към „наши фирми“, нерядко много повече, отколкото предполага обхвата на проекта.

Просто начин на мислене. Който не се санкционира на избори, така че продължава да се възпроизвежда.

Мария Габриел в София: #AVMSD

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/12/02/avmsd-16/

Мария Габриел, член на Европейската комисия с ресор Цифрова икономика и цифрово общество, участва в кръгла маса на тема: “Предизвикателства пред медийния сектор в Европа“,  организирана от Представителството на Европейската комисия в България и Съветът за електронни медии. Бяха представени две теми:

  • актуалните въпроси по Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и 
  • обявената обществена консултация по въпросите на фалшивите новини и дезинформацията.

I

Първата тема – ход на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Първоначалният проект и развитията по 2016/0151(COD) могат да се следят тук.

Според Стратегическата 18-месечна програма на Съвета (председателство Естония, България, Австрия) трите председателства ще приключат работата по ключови инициативи, свързани с цифровия единен пазар, включително

улесняване на свързаността и постигане на напредък в развитието на конкурентоспособен и справедлив цифров единен пазар чрез насърчаване на трансграничната електронна търговия (онлайн продажба на стоки, предоставяне на цифрово съдържание, реформа на авторското право, аудиовизуални медийни услуги, доставяне на колетни пратки) и чрез преход към интелигентна икономика (свободно движение на данни, преглед на регулаторната рамка в областта на далекосъобщенията, инициативи в областта на дружественото право) и укрепване на доверието и сигурността в сферата на цифровите услуги (нов пакет за защита на данните)

Работата по  медийната директива (впрочем и по директивата за авторското право) продължават по време на Българското председателство – в този дух е съобщението на посланика на Естония в ЕС:

https://platform.twitter.com/widgets.js

 

От изложението на г-жа Габриел стана ясно, че е тази седмица е проведен  пети триалог, в който тя участва лично. Работата продължава (“финализиране се очаква”) по време на Българското председателство. Като открити бяха посочени три тематични области:

(1) разширяване на обхвата на директивата, включване на стрийминга в услугите,  нови адресати – социалните медии и платформите за видеосподеляне;

(2) квотата на произведенията, създадени от европейски продуценти – и празмерът на квотата (предложения: 20 на сто –  ЕК, 30 на сто –  ЕП), и дефинициите са дискусионни;

(3) търговските съобщения – и правилата (почасова продължителност и продължителност за денонощие), и разполагането (предложение: двоен лимит за светло и тъмно време), и прекъсването (предложение: 20-минутно правило) са още предмет на обсъждане.

По повод откритите въпроси:

  • Директивата разширява обхвата си с всяка ревизия. Все пак, когато се обсъжда отговорност на платформите, да бъде в контекста на Директивата за електронната търговия – защото има риск да се стигне  до мълчаливо преуреждане или отмяна на нейните принципи.  В допълнение практиката на ЕСПЧ (решението Делфи за отговорността за съобщения във форумите) илюстрира проблемите, възникващи при нееднозначно разбиране на отговорността в правото на ЕС и в международното право.  По подобни съображения е важна обсъжданата Директива за авторското право, в частност чл.13 – който (споделям позицията на EDRI) трябва да бъде заличен, а нови права не следва да бъдат създавани (чл.11 проекта).
  • Квотата на европейските произведения съществува реално на по-високи нива от предвиденото в директивата. В тази област проблем  е отношението европейска – национална  квота, защото местните индустрии  настояват именно за национална квота – а това би било мярка със съвсем различни цели от   европейската квота (единен пазар).
  • Уредбата на електронните търговски съобщения се либерализира (в България  – и дерегулира) непрекъснато. Все някъде е добре този процес да спре, за да не се превърне телевизията в поредица търговски съобщения, прекъсвани с основно съдържание. Слушаме уверенията на доставчиците, че потребителите  са най-голямата им ценност и телевизиите не биха програмирали против интересите на зрителите, но все пак нека останат и правни гаранции срещу океаните от търговски съобщения.

Ключови за регулацията остават балансите:

  • индустрии / аудитории – както обикновено, натискът на индустриите е мощен и организиран, докато аудиториите са слабо организирани и слабо представени в диалога – дано ЕП  защити интересите на гражданите;
  • гъвкавост / недопускане на фрагментиране – съвсем точно наблюдение: неслучайно при предната ревизия ЕК обърна внимание, че гъвкавост и свобода е добре, но не и свобода при  дефинициите – защото различните дефиниции в националните мерки компрометират ефективното прилагане;
  • регулиране / саморегулиране – никой не е против саморегулирането, но самата ЕК преди време беше заявила, че има области като интелектуалната собственост и конкурентното право, които не могат по естеството си да бъдат оставени само на саморегулиране.

II

По втората тема – фалшивите новини –   г-жа Габриел поясни, че ЕК работи по следната логика:  дефиниция – обзор на добри практики – мерки, като на този етап не се мисли за законодателство. Още за тази част от срещата –  в медиите.

През 2018 г. се очаква:

  • създаване на работна група на високо равнище и доклад в тримесечен срок;
  • Евробарометър по въпроси, свързани с фалшивите новини;
  • Съобщение на ЕК към средата на 2018 г.

Съвсем наскоро (9 ноември 2017 ) Асоциацията на европейските журналисти проведе международна конференция с последващо обучение по въпросите на дезинформацията и фалшивите новини. Имах възможност да участвам (вж последната част от  записа на конференцията):

  • Смятам, че трябва да се започне с  дефиниране, но на следващо място да се продължи с категоризиране на фалшивите новини.
  • Реакцията към различните категории фалшиви новини  трябва да е различна. Правото вече предвижда санкции за някои категории лъжа – напр. клеветата или подвеждащата реклама. Не съм   сигурна, че правото няма да се намеси с нови мерки в най-сериозните случаи, когато става дума за дезинформационни кампании, които могат да заплашат националната сигурност.
  • Няма единно мнение по въпроса кой идентифицира фалшивите новини или – с други думи: кой владее истината.  Италия предлага това да са нов тип конкурентни регулатори (аналогия с регулирането на подвеждащата реклама), Чехия – звено в МВР (при риск за националната сигурност). ЕК казва, че няма нужда от Министерство на истината – но по-добре ли е това да е частна компания? Виждали сме как Facebook различава морално/неморално – предстои ли да се заеме и с преценката вярно/невярно?  Не всички са съгласни. Но точно това се случва, неслучайно се обсъжда – научаваме – контранотификация срещу свръхпремахване на съдържание.

 

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: давму, fake

Отворено законодателство [лекция]

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2996

Преди година написах, че макар гражданите да са длъжни да знаят законите, държавата не им помага по никакъв начин за това – законите се публикуват само като изменения в държавен вестник (чиято електронна форма е PDF), а за нормален човек това не е четимо и полезно но никакъв начин. Това ни прави почти последни в Европа по достъпност на законодателството. Причините за това са много, свързани и с авторски права, и с неспособността на държавата да върши качествено И тази работа, но в крайна сметка гражданите ползваме lex.bg и се надяваме версията там да е актуална.

Това обаче е недостатъчно и поради това реших да направя лекция за „Отворено законодателство“ на OpenFest, на която да разкажа както за текущия законодателен процес и проблемите, свързани с него, така и да предложа технически решения. В рамките на лекцията предложих създаване на проект OpenLex, чрез който законодателството да стане по-достъпно.

Видео от лекцията може да видите тук:

А слайдовете са тук:

Три седмици след OpenFest, все още не съм намерил време да инициирам координационна среща по проекта с хората изявили желание, което е сериозен пропуск от моя страна, но ще се опитам да го коригирам скоро.

А ако проектът бъде реализиран, ще имаме не просто по-удобно и достъпно законодателство (каквото lex.bg до известна степен дава), но и реализирани компоненти и взети технически решения, чрез които държавата (в лицето или на Народното събрание, или на Министерския съвет) да поддържа законодателството в електронен, машинно-четим вид. А самият законодателен процес да не минава през разпечатване, сканиране и разпращане на doc файлове с 10 цвята в допълнение на track changes, а да бъде структуриран и да позволява съвместна работа на много участници. Това би предполагало технически грамотни депутати, разбира се. Ама и до там ще стигнем все някой ден.

Надявам се и лекцията ми да е полезна за всеки, който в даден бъдещ момент ще иска да оптимизира законодателния процес и достъпа до законодателство.

Ислямските терористи – как да ги разпознаем

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2100

Преди няколко дни Ислямска държава извърши пореден терористичен атентат.

Ако не сте следили внимателно медиите, може и да сте го пропуснали – повечето го споменаха, но някак с половин уста. За разлика от атентатите в Европа. И дори от атентата срещу руския самолет, в същата държава и кажи-речи на същото място… Става дума за атентата в Египет, в Синай.

Като начало, да се почуди човек откъде дойде този атентат. В Египет хич нямат толерантност към „меките китки“ и подобни. Нито пък приемат бежанци на тонове. Е кой тогава взе, та изби над триста души? Не би трябвало да има кой. Поне ако съдим по преобладаващото сред българите мнение кой и най-вече защо прави атентати в Европа.

А, то имало. Египет е ислямска държава, следователно Ислямска държава направо царува там. Как няма да има кой?… Само че пък възниква въпросът – кого са избили? Понеже, видите ли, атентатът е извършен в джамия. И избитите са се били събрали да се молят там. Мъчи ме подозрение – дали случайно не са били мюсюлмани?

… Още много горчив сарказъм може да се изсипе върху масовите ни заблуди, но надали ще ни излекува. По-добре нека си кажем нещата право в очите.

Атентати на Ислямска държава в Европа или САЩ се вършат към по веднъж годишно, и обикновено отнемат средно по десетина живота. (Не-мюсюлманските атентати, от сорта на този на Брайвик, този в Лас Вегас, този в Орландо отнемат по доста повече.) Атентатите на Ислямска държава в различни ислямски държави са почти ежедневие, и отнемат средно по повече животи. Към 99% от жертвите на атентати на Ислямска държава са мюсюлмани.

Като изключим по някоя и друга бомбардировка от руски или американски самолети, всички реално воюващи с Ислямска държава – иракчани, кюрди, сирийци, турци, иранци – са мюсюлмани. Почти 100% от тези, които реално се бият и рискуват живота си срещу Ислямска държава са мюсюлмани. (Сред жертвите – също.) Немюсюлманите предимно се тупаме по гърдите и приказваме големи приказки. На маса или пред медиите.

На всеки проведен атентат на Ислямска държава в Европа и САЩ се падат купища успешно осуетени от местните власти. Благодарение на информация откъде, би се запитал разсъдливият? В 95% от случаите информацията за някой радикализиран и подготвящ атентат я подават мюсюлмани. Въпреки че в повечето европейски държави са нищожно малцинство – даже в „тотално ислямизираната“ Франция са едва 5% от населението…

И какво се оказва, като погледнем реалността? Основно – да не кажа почти само – потърпевши от Ислямска държава са обикновените мюсюлмани. И пак те са най-решителният, действен и резултатен враг на Ислямска държава. Този, който изнася на гърба си и плаща с кръвта си войната срещу нея.

При това положение колко умна е пропагандата, че всички мюсюлмани са ислямски екстремисти, и най-вече тези дето бягат от Ислямска държава? И колко мъдро е зорлем да се мъчим да отблъснем обикновените мюсюлмани и насила да ги натикаме в обятията на ислямския тероризъм?… Да го вярват искрено пропагандистите не вярвам. Ако наистина бяха чак такива идиоти, нямаше да могат да говорят. Да не говорим за писане на статии, коментари и прочее.

А другата възможност е само една. Както обича да казва Шерлок Холмс, махнете невъзможното и остава истината, колкото и невероятно да звучи.

Накратко – ето ви начинът да разпознаете ислямските терористи и техните помощници. Те са тези, които твърдят, че всеки мюсюлманин или бежанец е потенциален терорист.

—-

След атентата срещу Шарли Ебдо оставих цветенца пред френското посолство. След атентата срещу руския самолет не смогнах да оставя и пред руското посолство, за мой срам. Дано утре или други ден успея да мина и да оставя пред египетското посолство. (То е на улица „6 септември“, точно срещу градинката на „Кристал“, с паметника на Стефан Стамболов.)

Въпрос на човечност е – а тя е въпрос на самоуважение.

Към създаването на Европейско пространство на образование до 2025 г.

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/26/2025/

Европейската комисия излага своята визия за това как  да се създаде Европейско пространство на образование до 2025 г. Целите  са наистина много амбициозни и има смисъл да стигнат до повече хора, ето част от прессъобщението:

На своята среща в Рим през март 2017 г. лидерите на Европа поеха ангажимент за създаването на „Съюз, в който младите хора получават най-доброто образование и обучение и могат да следват и да намират работа навсякъде на континента“. Комисията е убедена, че образованието и културата могат да бъдат важна част от решението за преодоляване на предизвикателствата, свързани със застаряването на работната сила, продължаващата цифровизация, бъдещите нужди от умения, необходимостта да се насърчават критичното мислене и медийната грамотност в епоха, в която могат да се разпространяват „алтернативни факти“ и дезинформация онлайн, както и нуждата да се подхранва по-силно чувство на принадлежност предвид предизвикателството на популизма и ксенофобията.

Европейското пространство на образование следва да включва следното:

  • Превръщане на мобилността в реалност за всички: доразвиване на положителния опит от програма „Еразъм +“ и Европейския корпус за солидарност и разширяване на участието в тях, както и създаване на студентска карта на ЕС, за да се предложи нов, лесен за ползване начин за съхраняване на информацията за академичните резултати на дадено лице;
  • Взаимно признаване на дипломи:започване на нов „Сорбонски процес“, въз основа на процеса от Болоня, за да се подготви почвата за взаимно признаване на дипломите за средно и висше образование;
  • По-голямо сътрудничество при разработването на учебни планове: отправяне на препоръки, за да се гарантира, че образователните системи предоставят всички знания, умения и компетентности, които са от първостепенно значение в днешния свят;
  • Подобряване на изучаването на езици: определяне на нова цел до 2025 г. всички млади европейци, които завършват гимназиален етап на средното образование, да имат добри познания по два езика в допълнение към майчиния си език (езици);
  • Насърчаване на ученето през целия живот: стремеж към сближаване и увеличаване на броя на хората, участващи в учене през целия живот, за да се постигне целта от 25 % до 2025 г.;
  • Интегриране на иновациите и цифровите технологии в образованието: насърчаване на новаторско и цифрово обучение и разработване на нов План за действие за цифрово образование;
  • Подкрепа за преподавателите: увеличаване на броя на преподавателите, участващи в програма „Еразъм+“ и мрежата eTwinning, и предоставяне на насоки за политиката относно професионалното развитие на преподавателите и училищните ръководители;
  • Създаване на мрежа от европейски университети, така че европейските университети от световна класа да могат да си сътрудничат безпрепятствено през границите, както и подкрепа за създаването на Училище по европейско и транснационално управление;
  • Инвестиране в образованието: използване на Европейския семестър в подкрепа на структурните реформи за подобряване на образователната политика, използване на финансиране от ЕС и на инвестиционните инструменти на ЕС за финансиране на образованието, както и определяне на референтна цел за държавите членки да инвестират 5 % от БВП в образованието.
  • Опазване на културното наследство и насърчаване на чувството за европейска идентичност и култура: разработване, благодарение на динамиката, набрана през Европейската година на културното наследство — 2018 г., на Европейска програма за култура и изготвяне на препоръка на Съвета относно общите ценности, приобщаващото образование и европейското измерение на преподаването.
  • Засилване на европейското измерение на Euronews, създадена през 1993 г. от редица европейски обществени радио- и телевизионни оператори с амбицията тази медия да се превърне в европейски канал, който дава достъп до независима, висококачествена информация от паневропейска перспектива.

Filed under: Digital, EU Law

Права върху снимка

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/18/photo_copyright/

Маймуната Наруто си прави селфи с фотоапарата на британския фотограф Дейвид Слейтър. На кого са правата върху снимката? На този, който натиска бутона? На Наруто? На Брадли Купър, който заснема с апарата на Дедженерис  група  кинозвезди в нощта на Оскарите?

На Наруто, на фотографа – или снимката е в публичния домейн?

За всяка от трите опции  има субект с интерес:  Дружеството за защита на животните,  Дейвид Слейтър и Уикипедия.

Слейтър постига извънсъдебно споразумение с дружеството, сега се очаква и дело с Уикипедия. Именно по този повод вчера е излязла интересна публикация с позоваване на практиката на Съда на ЕС: фотографията е повече от натискане на бутон  – снимката   може да има характера на художествено произведение по смисъла  на закона за авторското право, ако задачата оставя  достатъчно пространство за индивидуално творческо решение – вж делото C‑145/10 Painer:

88      Както следва от съображение 17 от Директива 93/98, дадено интелектуално творение е собствено авторско интелектуално творение, когато то отразява личността на автора.

89      Такъв е обаче случаят, ако авторът е могъл да изрази своите творчески способности при реализирането на произведението, като е направил свободен и творчески избор (вж. a contrario Решение от 4 октомври 2011 г. по дело Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, точка 98).

90      Що се отнася до портретна снимка, следва да се посочи, че авторът може да направи своя свободен и творчески избор по няколко начини и в различни моменти при реализирането ѝ.

91      На подготвителния етап авторът може да избере фона на снимката, позата на сниманото лице или осветлението. При заснемането на портретната снимка той може да избере разполагането в кадър, ъгъла на снимане или още създадената атмосфера. Накрая, при проявяването на снимката авторът може да избере между различните съществуващи техники на проявяване тази, която желае да възприеме, или, ако е необходимо, да използва софтуер.

92      Чрез тези различни видове избор авторът на дадена портретна снимка може по този начин да остави своя „индивидуален отпечатък“ върху създаденото произведение.

93      Следователно, когато става въпрос за портретна снимка, свободата, с която разполага авторът, за да упражни своите творчески способности, не би била задължително ограничена или несъществуваща.

94      С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че по силата на член 6 от Директива 93/98 портретна снимка може да бъде закриляна от авторско право, при условие — което националната юрисдикция следва да провери във всеки конкретен случай — че такава фотография е авторско интелектуално творение, което отразява личността на автора и е проява на неговия свободен и творчески избор при реализирането на тази фотография.

 

Filed under: Media Law Tagged: снимка, съд на ес

Линкинг: Playboy съди BoingBoing

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/17/playboyg/

Playboy Entertainment Group съди BoingBoing – блог с публикации по разнообразни въпроси, свързани с културата и технологиите. Делото е   по повод връзка към колекция от изображения. Според Playboy който отразява една колекция по магически начин носи отговорност за използването на изображенията, пише techdirt.comBoingBoing не разпространява  файловете, не ги хоства и не ги копира, сайтът просто съобщава за съществуването им (и казва хубави неща за тях).

Очаква се ново решение за линкинг,  междувременно Playboy участва в  дело за линкинг  пред Съда на ЕС – C-160/15, GS Media BV v. Sanoma Media – където според решението

за да се установи дали поставянето на уебсайт на хипервръзки към произведения, обект на закрила, които са свободно достъпни на друг уебсайт без разрешение от носителя на авторското право, представлява „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, следва да се прецени дали тези връзки са предоставени, без да се цели получаване на печалба, от лице, което не е знаело и нормално не е могло да знае, че публикуването на тези произведения на другия уебсайт е незаконно или, напротив, посочените връзки са предоставени с цел печалба, в който случай знанието се предполага.

вж  и тук

Filed under: Digital, EU Law, Media Law, US Law Tagged: линкинг, съд на ес

Съд на ЕС: кой може да води дела срещу Фейсбук

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/15/fb-4/

Г‑н Maximilian Schrems е завел дело срещу Facebook Ireland Limited пред съд в Австрия. Той твърди, че това дружество е нарушило неговите права на неприкосновеност на личния живот и защита на данните. Schrems ни е известен вече – първо като студент-жалбоподател -активист, после като юрист, експерт в областта на защитата на личните данни: специализира право в областта на информационните технологии и на защитата на данни и пише докторска дисертация върху гражданско-, наказателно- и административноправните аспекти на защитата на данни.

Според правото на ЕС потребителят може да предяви иск срещу насрещната страна по договора пред съд по своето местоживеене. Г‑н Schrems твърди, че съдилищата във Виена, Австрия, са компетентни да разгледат неговия иск, тъй като той е потребител по смисъла на членове 15 и 16 от Регламент № 44/2001.

Статусът му на потребител  се оспорва. Австрийският Върховен съд пита Съда на ЕС:

  1. Ако Schrems вече е професионалист, отпада ли статусът му на потребител?
  2. И ако  е потребител на собствено основание, така ли  е  и по отношение на исковете, с които предявява прехвърлени права на други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки и/или в трети страни?

В представеното на 14 ноември 2017 заключение на ГА Бобек по дело  C‑498/16 Maximilian Schrems срещу Facebook Ireland Limited  се обсъжда трудността при двоичната квалификация да-неличният профил във Facebook може да се използва и за самопредставяне с професионално въздействие или цел: “Всяко лице може да поства информация за своите професионални постижения и дейности от (квази)професионално естество и да ги споделя с общност от „приятели“. Професионалното съдържание под формата на съобщаване на публични изказвания или публикации може дори да стане преобладаващо и да бъде споделяно с широки общности от „приятели“, „приятели на приятели“ или да стане изцяло „публично“.”

47.      Такъв е случаят не само с музикалните изпълнители, футболните играчи, политиците и обществените дейци, а също и с представителите на академичните среди и някои други професии. Да си представим професор по физика с многостранни интереси, който първоначално регистрира свой профил във Facebook, за да споделя само лични снимки с приятели. Постепенно обаче започва да публикува постове и за новото си изследване. Публикува информация за своите нови статии, лекции и други публични изяви. Освен това е запален по готварството и фотографията и качва редица рецепти онлайн, заедно със снимки от местата на проведени конференции по цял свят. Някои от тези снимки, които имат артистична стойност, се предлагат за продажба. Към всичко това се прибавят снимки на любимите му котки и остроумни коментари на политическото (текущо) положение, като последните коментари често се подемат от медиите и водят до покани за разговори и интервюта из цяла Европа.

48.      Според мен такова ползване не придава професионален или търговски характер на профил във Facebook. На практика естеството на социалната мрежа, чийто замисъл е да насърчава личностното развитие и общуването, почти неизбежно може да доведе до положение, при което професионалният свят на лицето навлиза в мрежата. Всички тези измерения обаче явно изразяват лицето и личността. Макар да е ясно, че по един или друг начин някои от тези примери на ползване допринасят за „самореклама“ и повишаване на професионалната репутация, те могат да постигнат това само в дългосрочен план. Те нямат за цел постигането на незабавен търговски ефект.

Заключението на Генералния адвокат Бобек:

Извършването на дейности като издаване на книги, изнасяне на лекции, управление на уебсайтове или набиране на средства за реализирането на права не води до отпадане на качеството на потребител по отношение на права, свързани с личен профил във Facebook, който се използва за лични цели.

Потребителят обаче  не може  едновременно със собствените си права да предяви и права, прехвърлени от други потребители. 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: FB, съд на ес

И в България е като в Америка…

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2097


Колкото ме отблъсква горчилката в него, толкова ме е и страх, че е вярно. (И ако смените Америка с коя да е бяла държава, не се променя.)

Авторът му предпочита да остане анонимен.

—-

В България е като в Америка. Във всяко отношение.

В Америка можеш да застанеш пред Белия дом и да ругаеш президента – не те заплашва нищо лошо. В България също можеш да застанеш пред Президентството и да ругаеш американския президент – също не те заплашва нищо лошо.

В Америка можеш свободно да изобличаваш корупцията и мафията във вестниците – ще те публикуват. В България също можеш свободно да изобличаваш американската корупция и мафия във вестниците – ще те публикуват.

Ако в Америка мутри с връзки ти пречат на бизнеса, отиваш където ги няма и си решаваш проблема. Ако в България мутри с връзки ти пречат на бизнеса, отиваш в Америка, където ги няма, и също си решаваш проблема.

Ако в Америка те дадат под съд, можеш да разчиташ на честен съдебен процес. Ако в България те дадат под съд и си американец, също можеш да разчиташ на честен съдебен процес.

Ако в Америка имаш работа в добра фирма, живееш добре. Ако в България имаш работа в добра американска фирма, също живееш добре.

Ако в Америка спазваш закона и имаш гражданство, няма защо да те е страх от органите на реда. Ако в България спазваш закона и имаш американско гражданство, също няма защо да те е страх от органите на реда.

Органът, който е най-вероятно да защити интересите на американския гражданин, е американската държава. Органът, който е най-вероятно да защити интересите на българския гражданин, също е американската държава.

Ако в Америка тръгнеш да говориш пред всички, че управниците в България са мафиоти до един, сигурно доста хора ще те сметнат за луд. Ако в България тръгнеш да говориш пред всички, че управниците ни са мафиоти до един, също сигурно доста хора ще те сметнат за луд.

Американците имат такава държава, каквато са си направили. Българите също имаме такава държава, каквато сме си направили.

Facebook срещу т.нар. revenge porn

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/11/fb-revenge-porn/

Facebook ще изпробва нов превантивен метод за блокиране на неразрешеното разпространение на интимни снимки в социалната мрежа.  Методът ще се приложи първо експериментално –  с помощта на австралийски потребители на Facebook.

Компанията ще се бори с т.нар. ‘revenge porn’, разпространение на снимки без съгласието на лицето като отмъщение. Няма съмнение, че задачата е важна – но проблемът  е кой иска премахване на достъпа и как да се установи, че това е точно засегнатото лице.

Доколкото става ясно, ще трябва засегнатото лице да достави на компанията материал за сравнение – оригинала на снимките. Не звучи достоверно, но така се разбира от  съобщението в медиите.

Filed under: Media Law

За сексуалните посегателства и ценностите

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2979

Тези дни се появиха немалко статии и мнения, които омаловажаваха сексуалните посегателства срещу жени. Една от по-коментираните беше тази, в която тезата е грубо казано „аз два пъти имах шанса да съм в положение да откажа и да не стана жертва, значи всички сте мрънкала“. Темата тръгна от разкритията за Харви Уайстийн (или както там се чете), който се е възползвал от положението си на продуцент в отношенията си с млади актриси (ако мога да се изразя деликатно).

Разбира се, немалка част от мъжката част от населението е склонна да подмине всички случаи на сексуални посегателства, разказани в станалия „вайръл“ хештаг #MeТoo. Явно част и от женската, които (за щастие) не са ставали жертва на такива действия. А какви са те – ами всякакви, нежелани от жертвата действия със сексуален елемент.

Ще се опитам да дам кратки отговори на някои от стандартните подмятания и риторични въпроси, в които темата се неглижира, игнорира или дори повдигащите я биват обвинявани, че „то ако това е посегателство, така къде ще му излезе краят“.

Коментар: Какво толкова е едно опипване / стискане / …, нали не е изнасилване?
Отговор: Номинално не е изнасилване, да. Но е възползване от позицията на по-силния за задоволяване на сексуални желания. Именно позицията на невъзможност за съпротива (срещу „силния пол“) е това, което прави тези действия толкова проблемни. „Какво толкова е…“ не знам, но нека оставим жертвите да определят какво толкова е, не ние, които не сме били подложени на нещо такова. Имам едно може би нелепо сравнение, но ще го направя. Хора, чийто апартамент е бил обран, се чувстват ужасно. Не защото са им взели нещо (понякога почти нищо ценно не е взето), а защото някой е нарушил неприкосновеността на дома им. Разбил го е, омърсил го е, разпилял го, и вече обраният не се чувства комфортно в собствения си дом. Е, умножете това чувство по сто, защото става дума не за дом, а за тялото на жертвата.

К: Защо чак сега се сещат да кажат?
О: Защото дори сега, толкова години напред в социалното развитие, все още са посрещани с недоверие и обвинения (например, че „са си го търсили“). Освен това такова преживяване е травматично; нещо, което предпочиташ да забравиш; нещо, за което говоренето е трудно. Как отиваш и разказваш травматично преживяване, за което имаш опасения, че никой няма да ти повярва и даже може да има негативни ефекти върху теб?

К: Къде е границата? Не може ли да се натискат хора в дискотека?
О: Може, докато е доброволно. Да, под влияние на алкохола вероятно е по-трудно човек да разбере намеци на несъгласие, но „като се напия ставам свиня“ не е никакво оправдание. Някой като се напие може да взема пушката и да почва да стреля. Границата в някои случаи наистина е трудно да се установи, но тези случаи според мен са сравнително малко.

К: Какво сега, да подписваме декларации за всеки флирт ли?
О: Залитането в крайности е грешно. Граничните случаи, в които е трудно да се определи съгласие, са малко, и няма нужда процесът да бъде бюрократизиран

К: Жените трябва да са по-силни психически, ако искат да имат равни права!
О: Психическата стабилност, т.е. възможността да се справиш с едно такова посегателство без то да ти се отрази и без да те травмира е спектър, а не само две точки „мъж“ и „жена“. Някои са по-чувствителни, други – не. Но това колко си чувствителен по никакъв начин не трябва да влияе върху това какви права имаш. Ако не се съгласим по този въпрос, имаме по-сериозен проблем.

К: Преувеличават, изобщо няма толкова много случаи…
О: Дали е 50%, „всяка трета жена“ или „всяка пета“, разликата не е толкова съществена. На първо място, статистиката няма как да е напълно достоверна, защото много жени не си казват (защо – виж няколко отговора по-нагоре). Но дори и 5 процента да са – това пак е прекалено много. И трябва да посочим проблема, да четем за проблема, да знаем за него. За да не прекрачваме границата, и да не позволяваме прекрачването на границата да бъде „нормално“. А всъщност, всеки познава поне по една жена, която е била жертва на сексуално посегателство (дори да не се е стигнало до насилие).

К: Някакви хора изнудват и разрушават кариерата на звезди със спорни истории от миналото
О: Когато излезеш и разкажеш история, не е изнудване. Изнудване е ако заплашиш да разкажеш историята, ако изнудваният не направи нещо в твоя полза. В тези случаи изнудването често е доказауемо (става с писма/съобщения, които могат да бъдат приложени като доказателства в съд). Вероятно има случаи, в които изнудвания отказва да даде исканото, но не му се занимава със съдебен процес, а изнудващия спира да блъфира и разказва историята. Но това са прекалено малка част от случаите. Всъщност, популярните личности, замесени в такива скандали са много малка част от случаите. Просто чуваме за тях, защото са известни.

К: С тия истории целят само да придобият популярност
О: Ако ми кажете някой, който „е станал известен като жертвата на Х“, може и да започнем да спорим по тая хипотеза. Но едва ли има такива случаи. Не на последно място, кой точно иска да стане известен с това, че някой го е използвал за сексуално удовлетворение?

К: Те в Африка и някои мюсюлмански държавни са по-зле…
О: Е, и? В Саудитска арабия убиват с камъни, ама това не значи, че е окей ние да убиваме с Итонг (че сме по-развити). Да, в развитите общества жените имат значително повече права и са в много по-добра позиция отколкото в (част от) ислямския свят и в държави от третия свят. Но това не значи, че няма проблеми.

К: Не се ли превръщат тези скандали в лов на вещици?
О: Това винаги е риск. Махалото да отиде в другата посока; покрай сухото да изгори и суровото. Затова не трябва да оставяме нагнетяването на такова напрежение, което да избухне по определен повод. Може би Дъстин Хофман просто има вулгарен език, може би някой друг е имал зле изразени романтични намерения. Но може и да е унижаване от позиция на силния. Може да е сексуално посегателство. Да, социалните мрежи имат способността да заклеймяват прибързано, да демонизират. Но това е друг проблем (че трябва да се научим да ползваме технологиите не като средство за избиване на комплексите си, а за по-удобна комуникация).

К: Това ли е най-големият проблем?
О: Няма най-голям проблем. Има множество проблеми, често свързани помежду си, които с времето трябва да решаваме, движени от споделени ценности. Като ги решим, ще живеем по-добре. Като решим един конкретен, ще помогнем за решаването на няколко други. И така нататък.

Проблемът съществува. Проблемът не е малък и много жени биват травмирани, което се отразява и на самочувствието им, и на много други аспекти от живота им. Да, понякога дори от едно по-грубо опипване, когато знаят, че не могат нищо да направят. Всяка история е различна, всяка психика е специфична, но общото е, че все още твърде много мъже се чувстват безнаказани да се възползват от положението си (дали на физическа сила, дали на висока позиция).

И самият факт, че изобщо водим спорове за това дали „не се правят на ощипани“, показва, че проблемът продължава да го има. А той е, че изглежда все още нямаме базовата ценност, че чуждото тяло е неприкосновено.

2017-11-06 задача

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3368

(по-подробно за феста – като се наспя)

За OpenFest 2017 за щанда на StorPool бях написал една задача, та който я реши, да получи тениска. Задачата звучи измамно просто и аз също не съм се усетил, че не е лесно решима за 10 минути.

Задачата е следната – имате директория с някакво количество файлове, да видите кои от тях са MD5 и кои – SHA1 колизии, и да дадете първите букви от имената им (4 файла за md5 и 4 за sha1). Моето решение беше във временна директория да се направят файлове с имена MD5 (и после – SHA1) сумите, в които да се напишат имената и SHA256 сумите на файловете с тая MD5 сума, и после с един sort на всеки файл лесно се вижда в кой има различни файлове (трябва да са еднакви по принцип). Ако е просто да се види коя е md5 сумата, може да се броят уникалните sha256 суми във всички файлове, да се види къде са колизиите.

Интересно ще ми е наистина ли е толкова трудна задачата (доколкото знам, за два дни само един човек я е решил за 10 минути).

Също така ми е интересно дали някой не е решил да пита google какви са checksum-ите на демонстрационните sha1/md5 колизии и да види дали аз не съм си събрал файловете по тоя начин…

Кодът, който генерира задачата е качен на https://vasil.ludost.net/progs/storpool-of-task.tgz. Вътре има gen.sh, който трябва да се пипне малко къде да прави файловете и който при пускане създава малко файлове и ви дава отговора. Не съм сложил другите неща (това, което се прави на login shell и нещото, което праща отговорите по slack на проверяващия), но те не са толкова интересни.

Съдът на ЕС ще трябва да се произнесе и по поредното споразумение ЕС – САЩ за защитата на данните

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/05/fb_shield/

Макс Шремс стана известен като човекът, завел дело за защита на личните данни във Фейсбук – което по-късно доведе до обявяване на невалидността на споразуменията ЕС-САЩ за личните данни (Safe Harbor).  По -късно ЕС и САЩ въведоха нов механизъм  –  “щит за защита на личните данни между ЕС и САЩ”  (Privacy Shield).

Шремс  смята, че мерките в рамките на щита отново не са адекватни за защитата на данните на гражданите на ЕС, в частност относно Facebook и програмата за събиране на данни на Prism на NSA чрез Facebook. Шремс се обръща към Ирландския орган за защита на личните данни,   който от своя страна внася въпроса в Ирландския Върховен съд.

На 3 октомври 2017 г. е огласено решението (153 страници) на  Ирландския ВС.

Според ВС опасенията, че защитата на гражданите е недостатъчна и в рамките на щита (новото споразумение) имат основание и  следва да бъдат отнесени до Съда на Европейския съюз.

Шремс коментира решението така:

американското законодателство изисква Facebook да помогне на NSA с масов надзор, а правото на ЕС забранява точно това.  Facebook е обект на двете юрисдикции,  поради което се озовава пред правна дилема, която не може да реши в дългосрочен план.

Резюме на решението на Ирландския ВС

Графиката е от http://www.europe-v-facebook.org

Filed under: Digital, EU Law, Media Law

Съд на ЕС: медийни концентрации

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/05/kpn19560/

Стана известно решение  на Общия съд по дело T‑394/15 KPN BV  (Netherlands),  v European Commission

 

Жалбоподателят KPN BV е активен в сектора на кабелните мрежи за телевизионни, широколентови интернет, фиксирани телефонни услуги и мобилни телекомуникационни услуги, по-специално в Нидерландия.

Liberty Global plc е международен кабелен оператор, който притежава и експлоатира кабелни мрежи, предлагащи телевизия, широколентов интернет, фиксирана телефония и мобилни телекомуникационни услуги в единадесет държави-членки на Европейския съюз и Швейцария. Г-н Джон Малоун, американски гражданин, притежава най-голямото миноритарно участие в Liberty Global.

Ziggo NV притежава и управлява широколентова кабелна мрежа, която обхваща повече от половината от територията на Нидерландия. Това предприятие предоставя цифрови и аналогови кабелни видео, широколентов интернет, мобилни телекомуникации и услуги за цифрова телефония (Voice over Internet Protocol). Ziggo притежава 50% от HBO Nederland.

На 10 октомври 2014 г. Комисията приема Решение C (2014) 7241, с което обявява концентрацията, включваща придобиването от Liberty Global на изключителен контрол над Ziggo, за съвместима с вътрешния пазар и със Споразумението за ЕИП (Дело COMP / M.7000 – Liberty Global / Ziggo) (ОВ 2015, C 145, стр. 7) .

KPN обжалва решението  на три правни основания –  явна грешка в преценката относно евентуалните вертикални последици на концентрацията на пазара на pay tv,  нарушение на задължението за анализ на евентуалните вертикални антиконкурентни ефекти на пазара на спортни телевизионни канали  и   явна грешка в преценката относно упражняването на решаващо влияние върху г-н Malone върху Liberty Global.

Съдът анализира второто основание – липсата на мотиви – и потвърждава, че обжалваното решение не съдържа достатъчен  анализ относно вертикалните ефекти, които биха произтекли от предложената концентрация.

В резултат отменя решението на ЕК.

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Бащино име на родените в чужбина ще се получава вече лесно

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/bashtino-ime/

Преди повече от две години писах за един проблем, с който десетки хиляди българи се сблъскват. Става въпрос за издаването на български актове за раждане на деца родени зад граница. Както показах по-рано, такива има доста и макар самата процедура да е лесна, често се сблъскват с един проблем – бащиното име. В доста страни не позволяват вписването на такова, а практиката на ГРАО е да спазва буквата на закона и да вписва буквално транслитерираното име както е оригиналният акт за раждане. Така много деца остават без бащино име.

Това само по себе си не е такъв проблем, макар да създава някои административни трудности пред българските институции и дори фирми. За да се добави се налагаше да се мине през съда, да се наема адвокати и да се губят стотици човекочаса между съда, общината, агенцията за защита на децата и прочие за нещо тривиално.

Още през 2015-та, когато няколко души повдигнахме въпроса пред тогавашния омбудсмана беше внесен законопроект, който да позволи вкарване на името още при подаването на документите с писмена декларация на родителите. Законопроектът остана висящ в комисията за българите в чужбина. Не помогна и това, че вносителят нямаше подкрепа, а и МРРБ, който отговарят за ГРАО, открито се противопоставяха на текста.

В началото на тази година беше внесен аналогичен законопроект от Обединени патриоти, който беше приет окончателно вчера. Той има допълнение, което позволява добавяне на бащиното име в последствие с писмено заявление до общината, което ще спести доста време и пари на семейства вече минали процедурата с акта.

Където си трябва, отдавам заслуженото на ОП – наистина са натискали за проекта. Определено е помогнало това, че МРРБ променя позицията си, омбудсмана продължава да натиска, МВР няма становище и практически всички вече са за промените, за разлика от преди две години. Това показва и как дискусията започнала тогава е помогнала ситуацията да узрее, за да може да се направи една толкова малка промяна, която ще помогне на много.

За да може да се възползват семейства живеещи в чужбина, законът трябва първо да бъде публикуват в Държавен вестник. След това може да искат писмено в свободен текст да бъде добавено бащино име към заявлението за нов акт за раждане или към вече издаден акт издаден на база оригинал от чужбина, в който липсва второ име.

Разбира се, това е само една спънка от многото, с които се сблъскват българите в чужбина. Добър напредък е, но има още много какво да се желае. Пример за това е, че такива актове за раждане по закон може да се вадят в самите консулства. Това обаче никога не е правено, просто защото отнема почти година. Същото важи за много услуги и причината е най-вече в претовареността на консулствата. За това писах миналата година показвайки с колко малко персонал се налага се справят. Успях да осъдя МВнР за данните за приходите на консулставата и това колко инвестират в тях, но те в момента обжалват във ВАС твърдейки, че им се вменява „несвойствено задължение“ да следят финансите на консулствата си. Делото е през февруари.

2017-10-26 policy routing с Linux

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3367

В последно време на няколко места по различни случаи ми се налага да подкарвам policy routing под Linux, та тук мисля да систематизирам защо и как.

1) Какво е policy routing

Съвсем просто, routing, който не се базира САМО на destination IP адрес. В linux това се реализира чрез правила (rules), които на база на нещо решават да се гледа друга routing таблица, не стандартната.

2) Защо ни трябва

Основният use case е когато имаме два или повече default route-а, и искаме да можем за трафик, който е дошъл от единия да излизаме навън пак през него. Примерът, който ще дам по-долу е с два internet доставчика, но при мен се налага като конфигурирам bgp с някой, да слагам policy routing за адресите, които са на самия link да си излизат от верния интерфейс, за да мога да вляза от там, ако нещо се е ошашкало по bgp-то.

3) Как се настройва за крайна машина

Примерът, който ще дам е какво правим, ако имаме два доставчика, които ще кръстя pesho и gosho (ако искате, PeshoNet и GoshoCom).

pesho ви е дал link, на който имате адрес 10.1.1.30/24 с default gw 10.1.1.1 и сте го вързали на eth0, gosho ви е дал 10.2.2.40/24 с default gw 10.2.2.254 и сте го вързали на eth1.

Давам настройките директно с команди, как да интегрирате това в настройките на дистрибуцията си варира твърде много (мога да кажа, че в debian с pre-up и down директиви в interfaces файла може да се направи цялото нещо).

Ако просто ги настроите директно, routing таблицата ще изглежда по следния начин:

~ # ip r
default via 10.1.1.1 dev eth0
default via 10.2.2.254 dev eth1
10.1.1.0/24 dev eth0  proto kernel  scope link  src 10.1.1.30
10.2.2.0/24 dev eth1  proto kernel  scope link  src 10.2.2.40

Това никаква работа не върши, понеже ако отвън дойде пакет за 10.1.1.30, може да излезе от другия link и обратно, а това доставчиците никак не го обичат и филтрират. За това просто в тая таблица оставяте само единия от двата default-а и продължаваме нататък.

Първо, харесваме си числата 1 и 2, даваме 1 на pesho, 2 на gosho, и ги описваме в /etc/iproute2/rt_tables (там има и други неща, това са редовете за добавяне):


...
1 pesho
2 gosho
...

Смисълът от това е, че можем да пишем неща като ip r show table pesho вместо ip r show table 1.

Имайки тези таблици, ги попълваме с каквито пътища имаме:

ip route add 10.1.1.0/24 dev eth0 table pesho
ip route add default via 10.1.1.1 table pesho
ip route add 10.2.2.0/24 dev eth1 table gosho
ip route add default via 10.2.2.254 table gosho

И след това пишем самите правила:

ip rule add from 10.1.1.30 iif lo table pesho
ip rule add from 10.2.2.40 iif lo table gosho

Тук има нужда от малко обяснение – “iif lo” означава “идващи от локалната машина”, останалото е в общи линии просто – ако source адресът е този, гледай конкретната таблица.

До тук е setup-а, ако имате просто една машина и нищо повече…

4) Как се настройва при NAT

Какво правим, ако имаме отзад една мрежичка, да кажем стандартната 192.168.0.0/24, на eth7?

Като за начало, трябва да добавим тази мрежа и в другите две таблици:

for t in pesho gosho; do ip route add 192.168.0.0/24 dev eth7 table $p; done

(някой би написа командите, но ми се е налагало да правя това за 10 таблици и почва да става досадно)

Съответно, да речем, че си имате едни прости правила за nat, които казват, че маскирате трафика навън:

iptables -t nat -A POSTROUTING -o eth0 -j MASQUERADE
iptables -t nat -A POSTROUTING -o eth1 -j MASQUERADE

и някакво правило, че имате някакво web сървърче навътре на 192.168.0.100 порт 8080:

iptables -t nat -A PREROUTING -d 10.1.1.30/32 -i eth0 -p tcp -m tcp --dport 8080 -j DNAT --to-destination 192.168.0.100:80
iptables -t nat -A PREROUTING -d 10.2.2.40/32 -i eth1 -p tcp -m tcp --dport 8080 -j DNAT --to-destination 192.168.0.100:80

Тук за изходящите връзки, ако решите да смените през кой доставчик, съществуващите ще тръгнат да излизат през новия път (и няма да работят), а ако имате входящи от този, през който не ви е текущия default route, пак ще се опитват да излязат от грешното място, понеже маскирането се случва някъде след routing-а. Решението е т.нар. “CONNMARK”, с който може 1) да маркирате определени връзки, 2) маркировката да се пренася в/у пакетите, и после 3) по маркировката да решавате коя таблица да ползвате.

Това се случва в mangle:

iptables -t mangle -A PREROUTING -i eth0 -m conntrack --ctstate NEW -j CONNMARK --set-xmark 0x1/0xffffffff
iptables -t mangle -A PREROUTING -i eth1 -m conntrack --ctstate NEW -j CONNMARK --set-xmark 0x2/0xffffffff
iptables -t mangle -A PREROUTING -j CONNMARK --restore-mark --nfmask 0xffffffff --ctmask 0xffffffff
iptables -t mangle -A POSTROUTING -j CONNMARK --save-mark --nfmask 0xffffffff --ctmask 0xffffffff

Тези неща се превеждат като “по единия интерфейс маркирай с 1, по другия с 2, на вход сипвай маркировката от connection-а в пакета (restore-mark), на изход сипвай от пакета на connection-а” (взех ги от един готов save-нат iptables, за това са с тия пълни маски, мисля, че по принцип не бяха нужни). Другото, което трябва е да добавим routing правила, които да взимат решение коя таблица се гледа:

ip rule add fwmark 0x1 table pesho
ip rule add fwmark 0x2 table gosho

5) Load balancing, failover, такива неща

Това е голяма гадост. Писал съм преди по темата за fail-over,като изключим gwping-а и може би една добавка ако той сменя връзката, понеже е умряла, да трепе всичкия state в conntrack-а, няма какво да добавя.

За load balancing бих препоръчал нещо сравнително статично, определени неща през единия доставчик и други през другия, с нещо, което ги трие, когато изпадне единия доставчик. Бях провеждал експеримент в initLab да правя 2 connection-а през единия доставчик и един през другия или някакви такива неща, резултатът беше доста неприятен.