Tag Archives: лекции

Накратко за киберсигурността

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3063

През уикенда се проведе събитие в рамките на „Български манифест за Европа“ на тема „Европейски съюз за отбрана и сигурност и неговите черноморски измерения“

Тъй като не успях да присъствам, записах кратко видео, с което да обясня какво е и какво не е киберсигурност. Разбира се, 5-минутно видео няма как да обхване сложната тема, но все пак целта беше да дам базова представа.

Основната ми теза е, че киберсигурността не е просто активна отбранителна дейност — тя е набор от много мерки, които в голямата си част са пасивни — добри практики, политики за сигурност, квалифициран персонал и то както в публичния, така и в частния сектор.

Защото кибератаките не са само атаки по държавните системи (напр. изборни системи, публични регистри, уебсайтове на институции и др.) а и атаки по ключови частни компании — банки, мобилни оператори. Например преди няколко години БОРИКА имаше технически проблем, който доведе до пълно спиране на работа на банкомати и ПОС-терминали в цялата страна. И докато банкоматите не са чак толкова критична инфраструктура, то например електропреносната мрежа е. В случай, че нейни части, управлявани от софтуер, биват „ударени“, това може да значи спиране на електричеството (както предупреждава, например, Washington Post). Да не говорим за оборудване, използване в ядрената енергетика, което може да бъде увредено от вирус (като известният вирус Stuxnet, забавил значително иранската ядрена програма).

Но дори да няма реални щети, атаките могат да имат сериозен имиджов ефект. Например при атаките срещу уебсайтове на институции (вкл. ЦИК) преди няколко години реално нямаше нанесени щети — просто сайтовете не бяха достъпни. Но самият факт, че институции бяха атакувани в деня на референдума за електронно гласуване пося (или поля) семето на несигурността от технологиите в изборния процес.

И защитата от всички тези атаки изобщо не е тривиална. „Дупки“ в сигурността на най-различни системи се появяват постоянно (а понякога разбираме, че ги има чак когато някой ги използва, т.нар. 0-day exploits). Ако човек гледа няколко лекции на DefCon или CCC (хакерски конференции) му идва да изхвърли цялата си техника, да отиде в планината, да си изкопае дупка и да живее спокойно там, далеч от всички „пробити“ технологии на света. Нещата не са чак толкова страшни (най-вече защото няма практическа полза от злоупотребата с немалко от техническите уязвимости), но все пак киберзащитата е набор от много, много мерки — технологични, организационни, правни.

Но ако всичко това трябва да се обобщи — трябва да инвестираме доста повече — и като държава, и като бизнес — в информационна сигурност. И лесно и бързо решение за киберсигурността няма.

Надявам се видеото да е интересно (спецификата на осветлението ме прави да изглеждам като „хакер в мазе“, което не е търсен ефект)

Съд на ЕС: Максимилиан Шремс може да предяви индивидуален иск срещу Facebook Ireland в Австрия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/26/fb_schrems/

На 25 януари 2018 Съдът на ЕС се произнесе по дело С-498/16 Maximilian Schrems/Facebook Ireland Limited по преюдициално запитване. Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Maximilian Schrems, с местоживеене в Австрия, и Facebook Ireland Limited, със седалище в Ирландия, относно искания за установяване, за преустановяване, за информация, за предоставяне на отчетна документация и за плащане на сума от 4 000 EUR, във връзка с личните профили във Facebook на г‑н Schrems и на седем други лица, прехвърлили му правата си, свързани с тези профили.

Максимилиан Шремс е австрийски студент, сега вече докторант по право,  завел дело за защита на личните данни във Фейсбук – което по-късно доведе до обявяване на невалидността на споразуменията ЕС-САЩ за личните данни (Safe Harbor).  По -късно ЕС и САЩ въведоха нов механизъм  –  “щит за защита на личните данни между ЕС и САЩ”  (Privacy Shield).  Шремс  смята, че мерките в рамките на щита отново не са адекватни за защитата на данните на гражданите на ЕС, в частност относно Facebook и програмата за събиране на данни на Prism на NSA чрез Facebook. Шремс се обръща към Ирландския орган за защита на личните данни,   който от своя страна внася въпроса в Ирландския Върховен съд – вж решението на Ирландския ВС.

Паралелно пред австрийски съд Шремс по същество твърди, че ответникът Facebook  е извършил редица нарушения на разпоредби относно защитата на данни. Шремс иска  да се установи  самото качество на ответника като доставчик на услуги и задължението му да следва указания;  недействителността на договорни клаузи от условията на Facebook;   преустановяване на използването на данните му за свои цели или за целите на трети лица;  информация за използването на данните  и  отчетна документация. Нещо повече – Шремс твърди, че представлява и седем други потребители на Facebook от различни държави със същите искания.

В Австрия възникват въпроси дали Шремс има статус потребител – ако ползва FB за професионални цели, може ли да представлява други лица и каква е подсъдността.

Преюдициалните въпроси

ВС на Австрия пита:

1)      Трябва ли член 15 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че „потребител“ по смисъла на тази разпоредба губи това качество, когато след сравнително дълго ползване на личен профил във Facebook във връзка с реализирането на правата си това лице публикува книги, чете лекции, в някои случаи и срещу заплащане, управлява интернет сайтове, събира дарения за реализирането на правата и многобройни потребители му прехвърлят правата си срещу уверението, че той ще сподели с тях евентуално спечеленото, след приспадане на процесуалните разноски?

2)      Трябва ли член 16 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че потребител в дадена държава членка може едновременно със собствените си права, произтичащи от потребителска сделка, да предяви в съда по местоживеенето на ищеца и права със същата цел на други потребители с местоживеене:

а)      в същата държава членка,

б)      в друга държава членка или

в)      в трета страна,

ако правата на тези лица, произтичащи от потребителски сделки със същия ответник в същия правен контекст, са му прехвърлени и ако сделката по прехвърляне не попада в обхвата на професионална или търговска дейност на ищеца, а служи за общото реализиране на правата?“

Решението

По първия въпрос:

40      Всъщност тълкуване на понятието „потребител“, което изключва такива дейности, би попречило за ефективната защита на правата на потребителите спрямо съдоговорителите им търговци, включително правата на защита на личните им данни. Едно такова тълкуване би било в разрез с целта, прогласена в член 169, параграф 1 ДФЕС, да се съдейства за тяхното право на самоорганизиране с цел защита на техните интереси.

41      С оглед на изложените дотук съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 15 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че ползвателят на личен профил във Facebook не губи качеството „потребител“ по смисъла на този член, когато публикува книги, чете лекции, управлява интернет сайтове, събира дарения и многобройни потребители му прехвърлят правата си, за да ги предяви той по съдебен ред.

По втория въпрос

48      Както Съдът е уточнил в друг случай, всъщност цесията на вземания сама по себе си не може да има значение при определянето на компетентния съд. Оттук следва, че компетентността на съдилища, различни от изрично посочените с Регламент № 44/2001, не може да бъде обоснована с концентрирането на множество права у само един ищец. Ето защо, както е отбелязал по същество генералният адвокат в точка 98 от заключението си, цесия като разглежданата по главното производство не може да обоснове нова специална подсъдност за потребителя цесионер.

49      С оглед на изложените дотук съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага спрямо иска на потребител, с който този потребител предявява пред съда по неговото местоживеене не само собствените си права, но и права, прехвърлени му от други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки или в трети страни.

Веднага след произнасяне на решението Шремс е казал, че щом може да съди FB във Виена,  така и ще направи.

TEDx: Гражданската активност като инвестиция

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3042

Бях поканен на TEDxVarna през есента и реших да превърна тази публикация за гражданската активност като инвестиция в презентация/лекция/talk (коя е най-подходящата дума?).

Със сигурност форматът на TEDx е нещо, с което не съм свикнал — обикновено лекциите ми са по 40 минути и са технологични, т.е. пълни с недостъпни за широката публика детайли. Целта на TEDx обаче е различна — да се представи сбито информация по достъпен начин, а ако е мотивираща — още по-добре.

Ето видеото:

С две думи тезата ми е, че гражданската активност никога не е „на вятъра“ и трябва да я разглеждаме като инвестиция, а не като нещо, което трябва да правим само защото институциите не си вършат работата.

2017-12-27 34c3 ден 1

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3373

Успявам да гледам малко лекции от 34c3 (програма, streaming).

Откриването на Charlie Stross (който ми е от любимите автори) беше доста интересно, с наблюдението, че корпорациите могат да се разглеждат като начална форма на изкуствените интелекти и всякакви интересни следствия от това, струва си да се отдели малко време и да се гледа (не знам дали ще го качи в блога си).

Лекцията за геймифицираната система за социален кредит в Китай не ми каза нещо ново и не беше особено добре представена, но е добре човек да почете за ситуацията.

Харалд Велте разказа за internet-а и BBS-ите от едно време (само че в Германия), като цяло все неща, с които едно време сме си играли. Иво ме пита дали не можем да направим някаква такава лекция или да намерим история на случвалите се неща в България. Мислех си, че вече има такова нещо, ама не мога да го намеря, някой да се сеща за хубава история на ония времена?

Лекцията за Иран имаше малко полезна информация в нея, но основно не си заслужаваше. Лекцията за Саудитска Арабия също нямаше много съдържание.

Лекцията за “Low Cost Non-Invasive Biomedical Imaging” за момента ми е любима, и трябва да си вземем едно такова нещо за в лаба. Звучи като технология, с която си струва да си играем и която може много да подобри работата на всякакви лекари.

“Defeating (Not)Petya’s Cryptography” имаше полезни моменти.

Като успея да изгледам още някакви неща, ще пиша и за тях. Който иска, може директно да ходи в initLab да гледа, тъкмо ще има с кой да коментира 🙂

Update: “The Ultimate Apollo Guidance Computer Talk” се оказа страхотно, особено архитектурата на нещото, която има вид на скалъпена с тел и тиксо.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-textbooks/

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Тази статия бе написана за Дневник и публикувана там на 8 ноември 2017 под заглавие „Желанието за независимост на Каталуня не идва от учебниците“. Не съм търсил и получавал хонорар за този текст – написах го по свое желание и настоях да бъде публикуван заради предходен материал, към който имах сериозни критики и за който става дума в текста. Препубликувам го и тук, в блога си, за да остане за личния ми архив.

Не съм изоставил темата Каталуния – макар да съзнавам напълно, че това се превръща в моя лична и самотна битка. Напоследък не смогвам с всичко, което е важно за мен, а и ситуацията в собствената ни превзета държава не е по-различна от театралната демокрация в кралство Испания. Тъжно е, че Каталуния извади на яве симптом на много тежка болест, свързана с егоизма на европейците и липсата на обикновена човешка солидарност в Европа. Симптом, който не предвещава нищо добро за бъдещето ни. Но ще го осъзнаем късно.

Важността да се направи езика един и същ винаги е била признавана за нещо велико и е признак на доминация или превъзходство на принцове или нации… но тъй като всяка нация чувства собствения си език като дар от Природата, това прави трудно завладяването им и ще ви е нужно известно време да го направите, особено когато хората, както в случая – каталунците, са упорити, арогантни и влюбени в своята страна, затова е добре внимателно да се помисли и да се дават скрити инструкции и съвети, така че целта да се постигне незабелязано…

Хосе Родриго Вилялпандо, старши служител в Съвета на Кастилия, 1716 г., извадка от “Тайни инструкции” до магистратите в Каталуния

В наш интерес е да “испанизираме” каталунските деца.

Хосе Игнасио Верт, испански министър на образованието, 2012 г.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/6.jpg)
Дори по математика се учи за Испания

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/5.jpg)

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/2.jpg)
Каталуния е една от автономните области на Испания
![](https://yovko.net/content/images/2017/12/1.jpg)
Дон Кихот
![](https://yovko.net/content/images/2017/12/0.jpg)
Сервантес и Дон Кихот

“Нивото на университетското образование е високо, студентите имат много богат избор от дисциплини и относително малък брой „задължителни“ лекции. В университета всички предмети се преподават най-малко на два езика (каталунски и испански). Много често има възможност и за обучение на английски.” Това ми казва мой приятел, който от три години живее в едно от по-малките градчета на север от Барселона и завършва докторантура.

Поводът да говорим по темата е статия, публикувана в Дневник и озаглавена Испания отсъства, монархията е зло, Европа се проваля – какво пише в каталунските учебници, която преразказва прочита на испанската медия ABC на едно изследване. Самото изследване е валидно и съдържа анализ на учебен материал за V и VI клас, заедно със забележки и препоръки, но преразказът на ABC е далеч от обективен и преднамерено внушава напълно недостоверни неща: като например, че в каталунските училища всичко се учи на каталунски, учебният материал е манипулиран и манипулативен, испаноговорящите деца са в неравностойно положение, учениците дори не знаели кой е Дон Кихот и биват облъчвани с антиевропейски послания.

За жалост, това е част от активна кампания, обслужваща пряко тезата на испанското централно правителство на Народната партия, че каталунското движение за независимост е подхранвано от манипулирани исторически факти и систематично промиване на съзнания. В конфликта между Барселона и Мадрид медиите играят активна, но невинаги достатъчно чистоплътна роля.

Затова помолих няколко събеседници, които имат преки наблюдения върху образователната система в Каталуния, да споделят своята гледна точка.

Валентина е българка, която живее от 17 години в каталунската област Тарагона. Майка е на две деца (на 9 и 11 години), нейни са снимките от учебниците за IV, V и VI клас от обикновено държавно училище, които илюстрират тази статия.

Румен също е българин и е баща на две деца. Живее от две години и половина с цялото си семейство много близо до Барселона, а по-големият му син учи в частно международно училище.

Роса е каталунка, живее вече 48 години в град от област Барселона. Има две деца (на 8 и на 11 години) и е преподавател в системата на държавното образование на Каталуния. Комуникацията ни с Роса е на испански.

Споделям им, че в България се прокрадва тезата, че каталунският стремеж за независимост е подклаждан от манипулации в образователната система и моля за техните гледни точки.

“Мисля, че статията е едностранчива, защото учениците имат по два комплекта учебници (испански и каталунски), като първите се спускат от Мадрид. Освен това има сериозен контрол от централното правителство.”, споделя Румен.

“Тази информация е невярна и не отговаря на действителността.”, още по-категорична е Роса. “Учебниците не индоктринират. Те обясняват съвременната история с исторически факти, съвсем коректно и без да вменяват какви намерения е имала една или друга страна. Учителите също не индоктринират, най-малкото нямат никакво време за това. Всяко ново правителство променя образователния закон и учебните програми дори без съобразяване с децата със специални нужди, например. Има паралелки с повече от 30 деца (в тази на дъщеря ми са 31), но ако дете зададе въпрос на испански, ще му бъде отговорено на испански, дори и в час по каталунски.”

А Валентина допълва, че проблемът е всъщност обратен и “борбата винаги е била и е на основата да се запази езикът, културата и традициите. „Залитането“ на Каталуния към независимост няма нищо общо с това, което се изучава в училищата, по-скоро с политиката на испанските власти, която подтиска всякаква възможност за развитие и подобряване условията на живот в Каталуния.”

Питам Румен как се обучават децата в частно международно училище и на колко езика се преподава и общува. “Там основно ги обучават на английски език, но все пак имат минимум 30% от учебния материал на испански и каталунски, предимно по география, история и социални науки. Предметите се преподават на три основни езика и един чужд, приблизително 60% английски, 20% испански, 10% каталунски и 10% френски (чуждия език). Единственият сериозен недостатък, който съм забелязал в образователната им система, е много ниското ниво на владеене (когато въобще го има) на английски сред местното население и най-вече младежите под 25 г. Живял съм в три европейски държави освен в България и мога да кажа с чисто сърце, че Испания е най-назад във владеенето на чужди езици.”

В едно свое есе Пере Маянс Балселс, който е професор по каталунски език и литература, разказва как още през 1979 г. Каталунският автономен статут (регионалния основен закон) установява каталунския език като официален (поделяйки, разбира се, този статус с испанския), а Законът за езиково нормиране в Каталуния от 1983 г, има за цел да изравни положението на каталунския език, който дотогава на всички нива е бил поставен неоспоримо по-ниско от испанския. С този закон каталунският език става главният език, използван в основното и средното образование. “Той също признаваше правото на децата да получават начално образование на своя първи език, дали каталунски или испански, и изискваше двата езика да бъдат преподавани на всички нива на неуниверситетското образование, държеше заедно учениците с различен езиков произход и осигуряваше на всички деца в Каталуния на училищна възраст, независимо какъв език са ползвали при започване на училище, в края на своето основно обучение да могат да си служат и с каталунския, и с испанския език правилно и свободно.”, пише проф. Балселс. “Общо диагностично оценяване от 2010 г., публикувано от испанското министерство на образованието, показва, че езиковата компетенция на каталунските ученици по испански език е еднаква със средната за испанската държава, и в действителност е по-голяма от тази в някои едноезични общности като Канарските острови, Екстремадура или Андалусия, или тази в двуезични общности, където испанският има много по-силно присъствие като език на преподаване (като в Балеарските острови, Галисия и област Валенсия).”

Между другото, каталунският езиков модел е признат за добра практика в областта на преподаването в многоезични общности и отличен от групата на високо равнище по въпросите на многоезичието, създадена от Европейската комисия през 2005 г.

Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. “Реалният проблем тук в Каталуния не е дали се изучава испански език и дали децата могат да общуват на него свободно.”, уточнява Валентина. “Реалният проблем е, че децата се връщат вкъщи с речник, пълен с испанизирани думи (espanyolismes) по вина на самите учители, които нямат добър каталунски, и, разбира се, на съученици, с които не могат да говорят на каталунски, защото те не искат да го говорят. Свидетели сме на това всеки ден от много време насам. Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. Истината е, че малко хора говорят правилен каталунски, използват се много испански фрази и се забравят традиционните каталунски фрази и изрази. Нужно е учителите да имат по високо ниво за да се даде по-добра основа за бъдещото образование. Определено е много странно, когато получиш съобщение от преподавател в бележника на детето ти с правописни грешки, видни дори за мен, която съм българка с ниво С по каталунски.”

Съгласно данни на официалната анкета за употреба на езиците EULP (Enquesta d’usos lingüístics de la població), проведена през 2013 г., 94,3% от жителите над 14-годишна възраст заявяват, че разбират каталунски, 80,4% го говорят, 82,4% могат да четат и 60,4% могат да пишат на него. Но трябва да се има предвид, че Каталуния е общност на имигранти и едва малко повече от половината от анкетираните са родени в Каталуния, а около четвърт от тях на друго място в Испания – главно в региони, в които се говори кастилски, 18% са от чужбина.

Ф. Чавие Вила (доцент в Барселонския университет по каталунска филология и доктор по лингвистика от Vrije Universiteit в Брюксел) пише: “През 2010 г. Конституционният съд постанови, че кастилският език ще е задължителен в Каталуния, но не и самият каталунски. И на базата на това решение, две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния, когато се похвали, че неговата цел е да се “испанизират” (españolizar) каталунските ученици. Той представи законопроект, който не само посегна на каталунската юрисдикция, но позволи каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски – позиция, която беше възприета като колониална и напълно неприемлива от повечето каталунци.”

Жузеп Мария Ганиет, компютърен инженер от Барселонския автономен университет, специализирал Изкуствен интелект, твърди, че “испанската държава, съзнавайки силното чувство за идентичност, което езикът поражда у хората, винаги е гледала на некастилските езици и култури като на историческа аномалия, вместо да ги приеме като общо културно наследство, което следва да бъде запазено и защитено.”

В заключение питам събеседниците си, дали считат, че учебниците провокират анти-европейски нагласи сред учениците или внушават, че Европа е провален проект?

Валентина споделя: “Определено не вярвам в това, тук хората са с точно противното мнение. Макар че след последните събития и позицията си относно 1 октомври, смятам, че ЕС загуби много почитатели, както и част от желанието за членство на Република Каталуния в ЕС.”

Румен допълва: “Според мен каталунците са абсолютно проевропейски настроени и това е една от причините сепаратизмът да не е толкова разпространен, защото ЕС е по-важен за каталунците от независимостта им. Твърдя това въз основа на многобройни разговори и с про-, и с антинастроените към отцепването. Историята на Испания, както и на България, има много гледни точки, така че дали е преподавана манипулативно е страшно трудно да се установи обективно, вероятно има такива елементи, но не вярвам спорните моменти да са много.”

Роса обобщава: “Убедена съм, че образованието в Каталуния защитава демокрацията, свободата и мира, и разказва за Европа на многообразието и плурализма и в никакъв случай за Европа като за провален проект.” Питам я накрая и за гледната ѝ точка за политическата криза между централното и автономното правителство и тя споделя: “Каталунското правителство действа съгласно демократичния мандат, който получи след изборите през септември 2015 г. и действията им бяха отговорни. Има неща, които бих искала да бяха направили по-добре, но и Мадрид не остана по-назад, особено провокирайки ситуации, които можеха да бъдат избегнати. Аз твърдо вярвам, че независимостта ще се случи. Ще отнеме повече или по-малко усилия, но ще се случи. Когато едно гражданско общество с постоянство и мир направи крачка към по-добро общество за себе си и децата си… няма връщане назад. Достатъчно е да си спомним, че всичките многолюдни демонстрации бяха като празненства, по лицата на хората грееха усмивки, завладяни от мечтата за по-добър проект. Това не може да бъде спряно. Гневът и конфронтацията, или отрицанието в името на самото отрицание, не могат да спрат това.”

В този материал са използвани извадки от есета, включени в книгата “Какво става с Каталуния?”, преведена и издадена на български език от Сдружение “Диалози” като свободна за разпространение електронна книга. Снимките са от учебници за IV, V и VI клас и опровергават твърденията, че всички учебни материали са само на каталунски език, избягват споменаването на Испания и Европейския съюз, а децата не учат кой е Сервантес и Дон Кихот. Направени са от Валентина Григорова. Благодаря за съдействието на Юлияна Кръстева при подготвянето на този материал.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-textbooks/

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Тази статия бе написана за Дневник и публикувана там на 8 ноември 2017 под заглавие „Желанието за независимост на Каталуня не идва от учебниците“. Не съм търсил и получавал хонорар за този текст – написах го по свое желание и настоях да бъде публикуван заради предходен материал, към който имах сериозни критики и за който става дума в текста. Препубликувам го и тук, в блога си, за да остане за личния ми архив.

Не съм изоставил темата Каталуния – макар да съзнавам напълно, че това се превръща в моя лична и самотна битка. Напоследък не смогвам с всичко, което е важно за мен, а и ситуацията в собствената ни превзета държава не е по-различна от театралната демокрация в кралство Испания. Тъжно е, че Каталуния извади на яве симптом на много тежка болест, свързана с егоизма на европейците и липсата на обикновена човешка солидарност в Европа. Симптом, който не предвещава нищо добро за бъдещето ни. Но ще го осъзнаем късно.

Важността да се направи езика един и същ винаги е била признавана за нещо велико и е признак на доминация или превъзходство на принцове или нации… но тъй като всяка нация чувства собствения си език като дар от Природата, това прави трудно завладяването им и ще ви е нужно известно време да го направите, особено когато хората, както в случая – каталунците, са упорити, арогантни и влюбени в своята страна, затова е добре внимателно да се помисли и да се дават скрити инструкции и съвети, така че целта да се постигне незабелязано…

Хосе Родриго Вилялпандо, старши служител в Съвета на Кастилия, 1716 г., извадка от “Тайни инструкции” до магистратите в Каталуния

В наш интерес е да “испанизираме” каталунските деца.

Хосе Игнасио Верт, испански министър на образованието, 2012 г.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/6.jpg)
Дори по математика се учи за Испания

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/5.jpg)

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/2.jpg)
Каталуния е една от автономните области на Испания
![](https://yovko.net/content/images/2017/12/1.jpg)
Дон Кихот
![](https://yovko.net/content/images/2017/12/0.jpg)
Сервантес и Дон Кихот

“Нивото на университетското образование е високо, студентите имат много богат избор от дисциплини и относително малък брой „задължителни“ лекции. В университета всички предмети се преподават най-малко на два езика (каталунски и испански). Много често има възможност и за обучение на английски.” Това ми казва мой приятел, който от три години живее в едно от по-малките градчета на север от Барселона и завършва докторантура.

Поводът да говорим по темата е статия, публикувана в Дневник и озаглавена Испания отсъства, монархията е зло, Европа се проваля – какво пише в каталунските учебници, която преразказва прочита на испанската медия ABC на едно изследване. Самото изследване е валидно и съдържа анализ на учебен материал за V и VI клас, заедно със забележки и препоръки, но преразказът на ABC е далеч от обективен и преднамерено внушава напълно недостоверни неща: като например, че в каталунските училища всичко се учи на каталунски, учебният материал е манипулиран и манипулативен, испаноговорящите деца са в неравностойно положение, учениците дори не знаели кой е Дон Кихот и биват облъчвани с антиевропейски послания.

За жалост, това е част от активна кампания, обслужваща пряко тезата на испанското централно правителство на Народната партия, че каталунското движение за независимост е подхранвано от манипулирани исторически факти и систематично промиване на съзнания. В конфликта между Барселона и Мадрид медиите играят активна, но невинаги достатъчно чистоплътна роля.

Затова помолих няколко събеседници, които имат преки наблюдения върху образователната система в Каталуния, да споделят своята гледна точка.

Валентина е българка, която живее от 17 години в каталунската област Тарагона. Майка е на две деца (на 9 и 11 години), нейни са снимките от учебниците за IV, V и VI клас от обикновено държавно училище, които илюстрират тази статия.

Румен също е българин и е баща на две деца. Живее от две години и половина с цялото си семейство много близо до Барселона, а по-големият му син учи в частно международно училище.

Роса е каталунка, живее вече 48 години в град от област Барселона. Има две деца (на 8 и на 11 години) и е преподавател в системата на държавното образование на Каталуния. Комуникацията ни с Роса е на испански.

Споделям им, че в България се прокрадва тезата, че каталунският стремеж за независимост е подклаждан от манипулации в образователната система и моля за техните гледни точки.

“Мисля, че статията е едностранчива, защото учениците имат по два комплекта учебници (испански и каталунски), като първите се спускат от Мадрид. Освен това има сериозен контрол от централното правителство.”, споделя Румен.

“Тази информация е невярна и не отговаря на действителността.”, още по-категорична е Роса. “Учебниците не индоктринират. Те обясняват съвременната история с исторически факти, съвсем коректно и без да вменяват какви намерения е имала една или друга страна. Учителите също не индоктринират, най-малкото нямат никакво време за това. Всяко ново правителство променя образователния закон и учебните програми дори без съобразяване с децата със специални нужди, например. Има паралелки с повече от 30 деца (в тази на дъщеря ми са 31), но ако дете зададе въпрос на испански, ще му бъде отговорено на испански, дори и в час по каталунски.”

А Валентина допълва, че проблемът е всъщност обратен и “борбата винаги е била и е на основата да се запази езикът, културата и традициите. „Залитането“ на Каталуния към независимост няма нищо общо с това, което се изучава в училищата, по-скоро с политиката на испанските власти, която подтиска всякаква възможност за развитие и подобряване условията на живот в Каталуния.”

Питам Румен как се обучават децата в частно международно училище и на колко езика се преподава и общува. “Там основно ги обучават на английски език, но все пак имат минимум 30% от учебния материал на испански и каталунски, предимно по география, история и социални науки. Предметите се преподават на три основни езика и един чужд, приблизително 60% английски, 20% испански, 10% каталунски и 10% френски (чуждия език). Единственият сериозен недостатък, който съм забелязал в образователната им система, е много ниското ниво на владеене (когато въобще го има) на английски сред местното население и най-вече младежите под 25 г. Живял съм в три европейски държави освен в България и мога да кажа с чисто сърце, че Испания е най-назад във владеенето на чужди езици.”

В едно свое есе Пере Маянс Балселс, който е професор по каталунски език и литература, разказва как още през 1979 г. Каталунският автономен статут (регионалния основен закон) установява каталунския език като официален (поделяйки, разбира се, този статус с испанския), а Законът за езиково нормиране в Каталуния от 1983 г, има за цел да изравни положението на каталунския език, който дотогава на всички нива е бил поставен неоспоримо по-ниско от испанския. С този закон каталунският език става главният език, използван в основното и средното образование. “Той също признаваше правото на децата да получават начално образование на своя първи език, дали каталунски или испански, и изискваше двата езика да бъдат преподавани на всички нива на неуниверситетското образование, държеше заедно учениците с различен езиков произход и осигуряваше на всички деца в Каталуния на училищна възраст, независимо какъв език са ползвали при започване на училище, в края на своето основно обучение да могат да си служат и с каталунския, и с испанския език правилно и свободно.”, пише проф. Балселс. “Общо диагностично оценяване от 2010 г., публикувано от испанското министерство на образованието, показва, че езиковата компетенция на каталунските ученици по испански език е еднаква със средната за испанската държава, и в действителност е по-голяма от тази в някои едноезични общности като Канарските острови, Екстремадура или Андалусия, или тази в двуезични общности, където испанският има много по-силно присъствие като език на преподаване (като в Балеарските острови, Галисия и област Валенсия).”

Между другото, каталунският езиков модел е признат за добра практика в областта на преподаването в многоезични общности и отличен от групата на високо равнище по въпросите на многоезичието, създадена от Европейската комисия през 2005 г.

Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. “Реалният проблем тук в Каталуния не е дали се изучава испански език и дали децата могат да общуват на него свободно.”, уточнява Валентина. “Реалният проблем е, че децата се връщат вкъщи с речник, пълен с испанизирани думи (espanyolismes) по вина на самите учители, които нямат добър каталунски, и, разбира се, на съученици, с които не могат да говорят на каталунски, защото те не искат да го говорят. Свидетели сме на това всеки ден от много време насам. Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. Истината е, че малко хора говорят правилен каталунски, използват се много испански фрази и се забравят традиционните каталунски фрази и изрази. Нужно е учителите да имат по високо ниво за да се даде по-добра основа за бъдещото образование. Определено е много странно, когато получиш съобщение от преподавател в бележника на детето ти с правописни грешки, видни дори за мен, която съм българка с ниво С по каталунски.”

Съгласно данни на официалната анкета за употреба на езиците EULP (Enquesta d’usos lingüístics de la població), проведена през 2013 г., 94,3% от жителите над 14-годишна възраст заявяват, че разбират каталунски, 80,4% го говорят, 82,4% могат да четат и 60,4% могат да пишат на него. Но трябва да се има предвид, че Каталуния е общност на имигранти и едва малко повече от половината от анкетираните са родени в Каталуния, а около четвърт от тях на друго място в Испания – главно в региони, в които се говори кастилски, 18% са от чужбина.

Ф. Чавие Вила (доцент в Барселонския университет по каталунска филология и доктор по лингвистика от Vrije Universiteit в Брюксел) пише: “През 2010 г. Конституционният съд постанови, че кастилският език ще е задължителен в Каталуния, но не и самият каталунски. И на базата на това решение, две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния, когато се похвали, че неговата цел е да се “испанизират” (españolizar) каталунските ученици. Той представи законопроект, който не само посегна на каталунската юрисдикция, но позволи каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски – позиция, която беше възприета като колониална и напълно неприемлива от повечето каталунци.”

Жузеп Мария Ганиет, компютърен инженер от Барселонския автономен университет, специализирал Изкуствен интелект, твърди, че “испанската държава, съзнавайки силното чувство за идентичност, което езикът поражда у хората, винаги е гледала на некастилските езици и култури като на историческа аномалия, вместо да ги приеме като общо културно наследство, което следва да бъде запазено и защитено.”

В заключение питам събеседниците си, дали считат, че учебниците провокират анти-европейски нагласи сред учениците или внушават, че Европа е провален проект?

Валентина споделя: “Определено не вярвам в това, тук хората са с точно противното мнение. Макар че след последните събития и позицията си относно 1 октомври, смятам, че ЕС загуби много почитатели, както и част от желанието за членство на Република Каталуния в ЕС.”

Румен допълва: “Според мен каталунците са абсолютно проевропейски настроени и това е една от причините сепаратизмът да не е толкова разпространен, защото ЕС е по-важен за каталунците от независимостта им. Твърдя това въз основа на многобройни разговори и с про-, и с антинастроените към отцепването. Историята на Испания, както и на България, има много гледни точки, така че дали е преподавана манипулативно е страшно трудно да се установи обективно, вероятно има такива елементи, но не вярвам спорните моменти да са много.”

Роса обобщава: “Убедена съм, че образованието в Каталуния защитава демокрацията, свободата и мира, и разказва за Европа на многообразието и плурализма и в никакъв случай за Европа като за провален проект.” Питам я накрая и за гледната ѝ точка за политическата криза между централното и автономното правителство и тя споделя: “Каталунското правителство действа съгласно демократичния мандат, който получи след изборите през септември 2015 г. и действията им бяха отговорни. Има неща, които бих искала да бяха направили по-добре, но и Мадрид не остана по-назад, особено провокирайки ситуации, които можеха да бъдат избегнати. Аз твърдо вярвам, че независимостта ще се случи. Ще отнеме повече или по-малко усилия, но ще се случи. Когато едно гражданско общество с постоянство и мир направи крачка към по-добро общество за себе си и децата си… няма връщане назад. Достатъчно е да си спомним, че всичките многолюдни демонстрации бяха като празненства, по лицата на хората грееха усмивки, завладяни от мечтата за по-добър проект. Това не може да бъде спряно. Гневът и конфронтацията, или отрицанието в името на самото отрицание, не могат да спрат това.”

В този материал са използвани извадки от есета, включени в книгата “Какво става с Каталуния?”, преведена и издадена на български език от Сдружение “Диалози” като свободна за разпространение електронна книга. Снимките са от учебници за IV, V и VI клас и опровергават твърденията, че всички учебни материали са само на каталунски език, избягват споменаването на Испания и Европейския съюз, а децата не учат кой е Сервантес и Дон Кихот. Направени са от Валентина Григорова. Благодаря за съдействието на Юлияна Кръстева при подготвянето на този материал.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-textbooks/

Тази статия бе написана за Дневник и публикувана там на 8 ноември 2017 под заглавие „Желанието за независимост на Каталуня не идва от учебниците“. Не съм търсил и получавал хонорар за този текст – написах го по свое желание и настоях да бъде публикуван заради предходен материал, към който имах сериозни критики и за който става дума в текста. Препубликувам го и тук, в блога си, за да остане за личния ми архив.

Не съм изоставил темата Каталуния – макар да съзнавам напълно, че това се превръща в моя лична и самотна битка. Напоследък не смогвам с всичко, което е важно за мен, а и ситуацията в собствената ни превзета държава не е по-различна от театралната демокрация в кралство Испания. Тъжно е, че Каталуния извади на яве симптом на много тежка болест, свързана с егоизма на европейците и липсата на обикновена човешка солидарност в Европа. Симптом, който не предвещава нищо добро за бъдещето ни. Но ще го осъзнаем късно.

Важността да се направи езика един и същ винаги е била признавана за нещо велико и е признак на доминация или превъзходство на принцове или нации… но тъй като всяка нация чувства собствения си език като дар от Природата, това прави трудно завладяването им и ще ви е нужно известно време да го направите, особено когато хората, както в случая – каталунците, са упорити, арогантни и влюбени в своята страна, затова е добре внимателно да се помисли и да се дават скрити инструкции и съвети, така че целта да се постигне незабелязано…

Хосе Родриго Вилялпандо, старши служител в Съвета на Кастилия, 1716 г., извадка от “Тайни инструкции” до магистратите в Каталуния

В наш интерес е да “испанизираме” каталунските деца.

Хосе Игнасио Верт, испански министър на образованието, 2012 г.

Натиснете тук за да видите презентацията.

“Нивото на университетското образование е високо, студентите имат много богат избор от дисциплини и относително малък брой „задължителни“ лекции. В университета всички предмети се преподават най-малко на два езика (каталунски и испански). Много често има възможност и за обучение на английски.” Това ми казва мой приятел, който от три години живее в едно от по-малките градчета на север от Барселона и завършва докторантура.

Поводът да говорим по темата е статия, публикувана в Дневник и озаглавена Испания отсъства, монархията е зло, Европа се проваля – какво пише в каталунските учебници, която преразказва прочита на испанската медия ABC на едно изследване. Самото изследване е валидно и съдържа анализ на учебен материал за V и VI клас, заедно със забележки и препоръки, но преразказът на ABC е далеч от обективен и преднамерено внушава напълно недостоверни неща: като например, че в каталунските училища всичко се учи на каталунски, учебният материал е манипулиран и манипулативен, испаноговорящите деца са в неравностойно положение, учениците дори не знаели кой е Дон Кихот и биват облъчвани с антиевропейски послания.

За жалост, това е част от активна кампания, обслужваща пряко тезата на испанското централно правителство на Народната партия, че каталунското движение за независимост е подхранвано от манипулирани исторически факти и систематично промиване на съзнания. В конфликта между Барселона и Мадрид медиите играят активна, но невинаги достатъчно чистоплътна роля.

Затова помолих няколко събеседници, които имат преки наблюдения върху образователната система в Каталуния, да споделят своята гледна точка.

Валентина е българка, която живее от 17 години в каталунската област Тарагона. Майка е на две деца (на 9 и 11 години), нейни са снимките от учебниците за IV, V и VI клас от обикновено държавно училище, които илюстрират тази статия.

Румен също е българин и е баща на две деца. Живее от две години и половина с цялото си семейство много близо до Барселона, а по-големият му син учи в частно международно училище.

Роса е каталунка, живее вече 48 години в град от област Барселона. Има две деца (на 8 и на 11 години) и е преподавател в системата на държавното образование на Каталуния. Комуникацията ни с Роса е на испански.

Споделям им, че в България се прокрадва тезата, че каталунският стремеж за независимост е подклаждан от манипулации в образователната система и моля за техните гледни точки.

“Мисля, че статията е едностранчива, защото учениците имат по два комплекта учебници (испански и каталунски), като първите се спускат от Мадрид. Освен това има сериозен контрол от централното правителство.”, споделя Румен.

“Тази информация е невярна и не отговаря на действителността.”, още по-категорична е Роса. “Учебниците не индоктринират. Те обясняват съвременната история с исторически факти, съвсем коректно и без да вменяват какви намерения е имала една или друга страна. Учителите също не индоктринират, най-малкото нямат никакво време за това. Всяко ново правителство променя образователния закон и учебните програми дори без съобразяване с децата със специални нужди, например. Има паралелки с повече от 30 деца (в тази на дъщеря ми са 31), но ако дете зададе въпрос на испански, ще му бъде отговорено на испански, дори и в час по каталунски.”

А Валентина допълва, че проблемът е всъщност обратен и “борбата винаги е била и е на основата да се запази езикът, културата и традициите. „Залитането“ на Каталуния към независимост няма нищо общо с това, което се изучава в училищата, по-скоро с политиката на испанските власти, която подтиска всякаква възможност за развитие и подобряване условията на живот в Каталуния.”

Питам Румен как се обучават децата в частно международно училище и на колко езика се преподава и общува. “Там основно ги обучават на английски език, но все пак имат минимум 30% от учебния материал на испански и каталунски, предимно по география, история и социални науки. Предметите се преподават на три основни езика и един чужд, приблизително 60% английски, 20% испански, 10% каталунски и 10% френски (чуждия език). Единственият сериозен недостатък, който съм забелязал в образователната им система, е много ниското ниво на владеене (когато въобще го има) на английски сред местното население и най-вече младежите под 25 г. Живял съм в три европейски държави освен в България и мога да кажа с чисто сърце, че Испания е най-назад във владеенето на чужди езици.”

В едно свое есе Пере Маянс Балселс, който е професор по каталунски език и литература, разказва как още през 1979 г. Каталунският автономен статут (регионалния основен закон) установява каталунския език като официален (поделяйки, разбира се, този статус с испанския), а Законът за езиково нормиране в Каталуния от 1983 г, има за цел да изравни положението на каталунския език, който дотогава на всички нива е бил поставен неоспоримо по-ниско от испанския. С този закон каталунският език става главният език, използван в основното и средното образование. “Той също признаваше правото на децата да получават начално образование на своя първи език, дали каталунски или испански, и изискваше двата езика да бъдат преподавани на всички нива на неуниверситетското образование, държеше заедно учениците с различен езиков произход и осигуряваше на всички деца в Каталуния на училищна възраст, независимо какъв език са ползвали при започване на училище, в края на своето основно обучение да могат да си служат и с каталунския, и с испанския език правилно и свободно.”, пише проф. Балселс. “Общо диагностично оценяване от 2010 г., публикувано от испанското министерство на образованието, показва, че езиковата компетенция на каталунските ученици по испански език е еднаква със средната за испанската държава, и в действителност е по-голяма от тази в някои едноезични общности като Канарските острови, Екстремадура или Андалусия, или тази в двуезични общности, където испанският има много по-силно присъствие като език на преподаване (като в Балеарските острови, Галисия и област Валенсия).”

Между другото, каталунският езиков модел е признат за добра практика в областта на преподаването в многоезични общности и отличен от групата на високо равнище по въпросите на многоезичието, създадена от Европейската комисия през 2005 г.

Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. “Реалният проблем тук в Каталуния не е дали се изучава испански език и дали децата могат да общуват на него свободно.”, уточнява Валентина. “Реалният проблем е, че децата се връщат вкъщи с речник, пълен с испанизирани думи (espanyolismes) по вина на самите учители, които нямат добър каталунски, и, разбира се, на съученици, с които не могат да говорят на каталунски, защото те не искат да го говорят. Свидетели сме на това всеки ден от много време насам. Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. Истината е, че малко хора говорят правилен каталунски, използват се много испански фрази и се забравят традиционните каталунски фрази и изрази. Нужно е учителите да имат по високо ниво за да се даде по-добра основа за бъдещото образование. Определено е много странно, когато получиш съобщение от преподавател в бележника на детето ти с правописни грешки, видни дори за мен, която съм българка с ниво С по каталунски.”

Съгласно данни на официалната анкета за употреба на езиците EULP (Enquesta d’usos lingüístics de la població), проведена през 2013 г., 94,3% от жителите над 14-годишна възраст заявяват, че разбират каталунски, 80,4% го говорят, 82,4% могат да четат и 60,4% могат да пишат на него. Но трябва да се има предвид, че Каталуния е общност на имигранти и едва малко повече от половината от анкетираните са родени в Каталуния, а около четвърт от тях на друго място в Испания – главно в региони, в които се говори кастилски, 18% са от чужбина.

Ф. Чавие Вила (доцент в Барселонския университет по каталунска филология и доктор по лингвистика от Vrije Universiteit в Брюксел) пише: “През 2010 г. Конституционният съд постанови, че кастилският език ще е задължителен в Каталуния, но не и самият каталунски. И на базата на това решение, две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния, когато се похвали, че неговата цел е да се “испанизират” (españolizar) каталунските ученици. Той представи законопроект, който не само посегна на каталунската юрисдикция, но позволи каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски – позиция, която беше възприета като колониална и напълно неприемлива от повечето каталунци.”

Жузеп Мария Ганиет, компютърен инженер от Барселонския автономен университет, специализирал Изкуствен интелект, твърди, че “испанската държава, съзнавайки силното чувство за идентичност, което езикът поражда у хората, винаги е гледала на некастилските езици и култури като на историческа аномалия, вместо да ги приеме като общо културно наследство, което следва да бъде запазено и защитено.”

В заключение питам събеседниците си, дали считат, че учебниците провокират анти-европейски нагласи сред учениците или внушават, че Европа е провален проект?

Валентина споделя: “Определено не вярвам в това, тук хората са с точно противното мнение. Макар че след последните събития и позицията си относно 1 октомври, смятам, че ЕС загуби много почитатели, както и част от желанието за членство на Република Каталуния в ЕС.”

Румен допълва: “Според мен каталунците са абсолютно проевропейски настроени и това е една от причините сепаратизмът да не е толкова разпространен, защото ЕС е по-важен за каталунците от независимостта им. Твърдя това въз основа на многобройни разговори и с про-, и с антинастроените към отцепването. Историята на Испания, както и на България, има много гледни точки, така че дали е преподавана манипулативно е страшно трудно да се установи обективно, вероятно има такива елементи, но не вярвам спорните моменти да са много.”

Роса обобщава: “Убедена съм, че образованието в Каталуния защитава демокрацията, свободата и мира, и разказва за Европа на многообразието и плурализма и в никакъв случай за Европа като за провален проект.” Питам я накрая и за гледната ѝ точка за политическата криза между централното и автономното правителство и тя споделя: “Каталунското правителство действа съгласно демократичния мандат, който получи след изборите през септември 2015 г. и действията им бяха отговорни. Има неща, които бих искала да бяха направили по-добре, но и Мадрид не остана по-назад, особено провокирайки ситуации, които можеха да бъдат избегнати. Аз твърдо вярвам, че независимостта ще се случи. Ще отнеме повече или по-малко усилия, но ще се случи. Когато едно гражданско общество с постоянство и мир направи крачка към по-добро общество за себе си и децата си… няма връщане назад. Достатъчно е да си спомним, че всичките многолюдни демонстрации бяха като празненства, по лицата на хората грееха усмивки, завладяни от мечтата за по-добър проект. Това не може да бъде спряно. Гневът и конфронтацията, или отрицанието в името на самото отрицание, не могат да спрат това.”

В този материал са използвани извадки от есета, включени в книгата “Какво става с Каталуния?”, преведена и издадена на български език от Сдружение “Диалози” като свободна за разпространение електронна книга. Снимките са от учебници за IV, V и VI клас и опровергават твърденията, че всички учебни материали са само на каталунски език, избягват споменаването на Испания и Европейския съюз, а децата не учат кой е Сервантес и Дон Кихот. Направени са от Валентина Григорова. Благодаря за съдействието на Юлияна Кръстева при подготвянето на този материал.

Съд на ЕС: кой може да води дела срещу Фейсбук

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/15/fb-4/

Г‑н Maximilian Schrems е завел дело срещу Facebook Ireland Limited пред съд в Австрия. Той твърди, че това дружество е нарушило неговите права на неприкосновеност на личния живот и защита на данните. Schrems ни е известен вече – първо като студент-жалбоподател -активист, после като юрист, експерт в областта на защитата на личните данни: специализира право в областта на информационните технологии и на защитата на данни и пише докторска дисертация върху гражданско-, наказателно- и административноправните аспекти на защитата на данни.

Според правото на ЕС потребителят може да предяви иск срещу насрещната страна по договора пред съд по своето местоживеене. Г‑н Schrems твърди, че съдилищата във Виена, Австрия, са компетентни да разгледат неговия иск, тъй като той е потребител по смисъла на членове 15 и 16 от Регламент № 44/2001.

Статусът му на потребител  се оспорва. Австрийският Върховен съд пита Съда на ЕС:

  1. Ако Schrems вече е професионалист, отпада ли статусът му на потребител?
  2. И ако  е потребител на собствено основание, така ли  е  и по отношение на исковете, с които предявява прехвърлени права на други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки и/или в трети страни?

В представеното на 14 ноември 2017 заключение на ГА Бобек по дело  C‑498/16 Maximilian Schrems срещу Facebook Ireland Limited  се обсъжда трудността при двоичната квалификация да-неличният профил във Facebook може да се използва и за самопредставяне с професионално въздействие или цел: “Всяко лице може да поства информация за своите професионални постижения и дейности от (квази)професионално естество и да ги споделя с общност от „приятели“. Професионалното съдържание под формата на съобщаване на публични изказвания или публикации може дори да стане преобладаващо и да бъде споделяно с широки общности от „приятели“, „приятели на приятели“ или да стане изцяло „публично“.”

47.      Такъв е случаят не само с музикалните изпълнители, футболните играчи, политиците и обществените дейци, а също и с представителите на академичните среди и някои други професии. Да си представим професор по физика с многостранни интереси, който първоначално регистрира свой профил във Facebook, за да споделя само лични снимки с приятели. Постепенно обаче започва да публикува постове и за новото си изследване. Публикува информация за своите нови статии, лекции и други публични изяви. Освен това е запален по готварството и фотографията и качва редица рецепти онлайн, заедно със снимки от местата на проведени конференции по цял свят. Някои от тези снимки, които имат артистична стойност, се предлагат за продажба. Към всичко това се прибавят снимки на любимите му котки и остроумни коментари на политическото (текущо) положение, като последните коментари често се подемат от медиите и водят до покани за разговори и интервюта из цяла Европа.

48.      Според мен такова ползване не придава професионален или търговски характер на профил във Facebook. На практика естеството на социалната мрежа, чийто замисъл е да насърчава личностното развитие и общуването, почти неизбежно може да доведе до положение, при което професионалният свят на лицето навлиза в мрежата. Всички тези измерения обаче явно изразяват лицето и личността. Макар да е ясно, че по един или друг начин някои от тези примери на ползване допринасят за „самореклама“ и повишаване на професионалната репутация, те могат да постигнат това само в дългосрочен план. Те нямат за цел постигането на незабавен търговски ефект.

Заключението на Генералния адвокат Бобек:

Извършването на дейности като издаване на книги, изнасяне на лекции, управление на уебсайтове или набиране на средства за реализирането на права не води до отпадане на качеството на потребител по отношение на права, свързани с личен профил във Facebook, който се използва за лични цели.

Потребителят обаче  не може  едновременно със собствените си права да предяви и права, прехвърлени от други потребители. 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: FB, съд на ес

2017-10-02 OpenFest-овски

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3366

И малко OpenFest-овски неща.

Имаме списък подадени лекции, от които да се направи програма. На програмния комитет му е полезно мнението на хората, та може да гласувате на vote.openfest.org какво би ви било интересно.

Събираме доброволци за всякаквите екипи. Може да дадете заявка директно тук, все ще ви намерим какво да вършите. Аз лично издирвам някакви хора да настроят малко IP телефони, че все не успявам да стигна до там…

Ще имаме отделен call for hardware, за разни неща, дето не ни достигат (за момента май основно по-големи телевизори и трябва да видя какво стана с радиостанциите).

(най-важния call – да дойдете и да се забавлявате мисля, че няма нужда да се обявява)

OpenFest 2017 CfP

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3363

Като новина за понеделник сутрин – може да подавате заявки за лекции и workshop-и за OpenFest 2017. Имаме огромно пространство за workshop-и, та ако искате да показвате нещо от типа на “запояване на челна стойка”, ще се радваме да го видим.

За народните добродетели

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2050

Има вече близо сто години от лекциите на доктор Никола Кръстников, изнасяни през 1919-1920 година и публикувани през 1921 година. Прочетете ги – сякаш са писани вчера.

И може би най-актуалното в тях е описаното противоречие между обществената неангажираност и личната ангажираност на българина. Ние сме може би най-безхаберната към обществото и страната си нация. И в същото време може би най-ангажираната с личното си. Сякаш не е един и същи народ това… А е. Защо ли тъй?

Заселете човек в къща с един счупен прозорец, под за премитане, капеща чешма в кухнята и таван за пребоядисване. Какво ще направи той? Ще измете пода веднага. Ще смени стъклото на прозореца до ден-два. Чешмата ще стане и по-бързо, особено ако е сръчен. И вероятно до месец-два ще пребоядиса и тавана. Ще си направи дома за чудо и приказ.

Заселете го вместо това в къща, където всички прозорци и врати са счупени, боклукът е до коляно, мебелите са строшени, стените – за измазване, тръбите са запушени, ток има само в един контакт… Какво ще направи той? Ще си разчисти леглото и една пътечка до него, да има къде да спи, докато си намери друг дом. И ще е прав – това е по-разумното. А ако друг дом няма, ще се пропие – и това е по-постижимото, отколкото да оправи този.

И без теория на счупените прозорци е ясно – човек се бори, когато има надежда, че ще успее. Няма ли я, би било глупаво да пробва, нали? Където има един счупен прозорец, той е нещото, което не се връзва – и се оправя. Където всички прозорци са счупени, невръзващото се нещо е желанието да бъдат оправяни – то е, което трябва да си отиде.

От много столетия българинът живее в страна, където са счупени всички прозорци. Не само в държавата ни буквално няма нещо, което да е наред, но и дори просто в обществото ни. Каква е масовата реакция, когато някой реши да мете улицата просто за да е чиста? Или когато някой се опита да направи наистина антикорупционна политическа партия, или да протестира срещу политическото мутрафонство и политченгеджийство?… Хубава е природата ни, където не сме успели още да я унищожим. Каквото ние сме създали или успели да пипнем по-обстойно е… това, за което пиша.

(За момент погледнете нещата от обратната страна – на политическия престъпник, който иска всичко да е разградено, че да му е най-лесно да граби. И да са хората твърде отчаяни, за да се обединят и да го накажат… За него тук е страната на здравите прозорци. И ако има случайно някой прозорец счупен – тоест, нещо дето да е както трябва и да му пречи – той ще го „ремонтира“. Познайте какъв е резултатът, когато цялата власт и всички лостове са в ръцете на „успелите млади мъже“, или по-точно на кукловодите им. Познайте и защо ЕС толкова натиска да си оправим – което май вече клони към лустрираме – съдебната система.)

Какво остава при това положение на обикновения човек? Единственото, което е предимно под негов си контрол, е неговата собственост. Къщата, дворчето, евентуално нивицата. Там той излива цялата си грижа, стопанственост, работливост и умения. Затова и е толкова жертвоготовен и ангажиран, когато опира до личното му – за разлика от общественото, където всички прозорци са изпочупени, и той се чувства безсилен да ги оправи.

(Което идва да ни каже нещо важно – той е невероятно упорит. Политическите престъпници от всички времена са успели да ограничат дълбоко и пренасочат трайно грижовността му, но не са успели да я унищожат напълно.)

… Откога българинът живее така? Трудно е да се каже. Още през Второто българско царство по-високопоставените са си позволявали на практика всичко с тези под тях. Както болярите с обикновените хора, така и царят с болярите. (Затова много от българските боляри с радост са приемали, когато зараждащата се Османска империя им е предлагала васалитет. Свобода от царската „диктатура“ срещу помощ в битка срещу този цар – кой болярин не би бил щастлив?) По време на византийците подтисничеството отгоре и безправието на по-долните надали е било по-малко. За Първото българско царство не зная, то май е било мъничко по-различно, но също не особено търпимо към по-ниските в стълбицата. Като се има предвид, че е било през 8-10 век…

През повечето от времето на Османската империя също няма как да е било иначе. Все пак е била ислямска теокрация – християните са били защитавани от външни врагове, доколкото са били рая – стадо. Забогатели българи започват да се появяват по-осезаемо едва след Гюлханския хатишериф от 1839 година, когато е провъзгласено официално равенство на всички поданици на империята, без значение на религия и националност. Уви, доста от забогателите са чорбаджии в най-лошия смисъл на думата – израсли като роби, те искат да са не свободни, а робовладелци.

След Освобождението, когато тези чорбаджии и подобните им се оказват на власт, това си казва думата с пълна сила. Чудесно е показано във филма „Капитан Петко войвода“ – ако случайно сте го изпуснали, гледайте го, струва си! Думите на Антон Страшимиров за събитията около Септемврийското въстание „клаха народа си както турчин не го е клал“ с пълна сила важат за цялото време от Освобождението нататък. Нещата започват да се цивилизоват поне мъничко чак след 1934-35 г., когато реално се установява царска диктатура. Очевидно при всичките си недостатъци Борис III е бил просветен цар и патриот. Чак тогава безчовечността на чорбаджиите почва мъничко по мъничко да влиза в някакви рамки и граници.

Левичарско мислене ли е това? За обременени от идеология – може би. За такива, които имат представа от бизнес, то е нормалното. Кой бизнесмен иска съсипани, изцедени и мразещи работата си и него служители? Който си е получил парите в куфарче и не знае как се изкарват, и не му и трябва, понеже в куфарчето винаги ще има нови за пране. Защо в Германия производителността на труда е несравнимо по-висока от гръцката, при положение че в Гърция се работи повече часове и при по-голямо изцеждане? Контрастът с Китай е още по-голям – там производителността на труда е висока предимно в най-големите заводи, където е най-високата специализация. (А най-често и 12-14-16-часови работни смени при 1 почивен ден в месеца.) На истинския бизнесмен му трябват отпочинали, доволни и обичащи работата си служители. Те са, които произвеждат ефективно и с ниска себестойност, въпреки по-високите си заплати и бонусите.

(И е така не само със служителите в бизнеса. Доброто обикновено е по-силно от злото – но не защото е по-морално, а защото е по-ефективно и успява по-добре. Всъщност, ако не беше така, самите понятия за добро и морал нямаше изобщо да възникнат.)

След 1944 г. комунизмът лиши хората от почти всичката им собственост. Тя се оказа под контрол – тоест, де факто собственост – на хора предимно без понятие от управление на собственост. Пак роби, мечтаещи да станат робовладелци. Резултатът беше предсказуем… Но от това последва и нещо още по-лошо. Робовладелството – за объркване на умовете кръстено „народна република“ – стана част от държавната система. Прословутата Държавна сигурност беше създадена именно с целта да го опазва. Структурите ѝ бяха изградени да са подходящи за тази цел. Техният персонал беше подбран, обучен и възпитан да е подходящ за тази цел. Властническа каста, създадена да служи на робовладелците (ака Политбюро на ЦК), като опазва робовладелството като институция.

След 10 ноември 1989 г. парите на България попаднаха в ръцете именно на тази каста. А когато президент стана Георги Първанов, той я организира и вгради във властта, в услуга на Русия. (Която държи изцяло контрола върху нея, включително Първанов, чрез досиетата ѝ. Помните ли как Димитър Йончев ги изнесе спешно в СССР веднага след промените?) Тази каста знае само един начин да управлява – като държи в ръцете си всичко и контролира всекиго.

Преди няколко месеца проф. Гарабед Минасян направи прословутото си сравнение – между собствениците и управници на активни фирми в България и публично достъпният списък на кадрите на ДС. Оказа се, че 70% от първия списък са във втория. При положение, че най-влиятелните в ДС (които сега са и най-големите собственици) са били изпрани от списъка ѝ още при съставянето му. Че бизнесите на много от тях се водят на имената на децата им (които са твърде млади, за да са били в ДС). И че на много други от тях бизнесите се водят на името на подставени лица, или на прословутата „група физически лица“… Вероятно под 10% от фирмите в България (като бройка – вероятно като оборот под 1%, а като печалба под 0.1%) не са собственост на тази каста.

Това води до един интересен извод – има точно две възможности. Едната е, че в ДС са подбирали не по разузнавателни умения или вкус към доносничество, а по бизнес-качества, и са го правили толкова добре, че са подбрали поне 90% от бизнес-таланта на страната. (Включително този, който е влязъл в активна възраст след 1989 г., вероятно чрез машина на времето.) Другата е, че ДС продължава да е не по-малко организирана, отколкото преди 10 ноември, и старателно изтиква от бизнеса всеки, който не е неин член – вече не като държавна организация, а като мафия. Трети вариант просто няма.

Ако случайно вариантът е вторият, какъв е резултатът на ниво хора? За ДС-бизнесмените обществото като цяло не е тяхната социална група – тя е другите ДС-ари. То е стадо, което е едновременно тяхна собственост и техният враг. Като тяхна собственост, то трябва да бъде доено и стригано колкото се може повече. Като техен враг, в него трябва да не се инвестира абсолютно нищо, понеже то ще се опитва да използва инвестираните в него ресурси срещу тяхната каста.

Затова ДС-бизнесмените няма да се научат на отговорност пред обществото и грижа за него никога, независимо колко поколения ще продължи царуването им. Съответно подходът на българския бизнес (който ще се състои на практика само от тях) към служителите си никога няма да стане различен от мачкане и изцеждане. И подходът на тази мафия като цяло към страната никога няма да стане различен от поддържане на всички възможни прозорци счупени. (По критериите на не-мафиотите. По критериите на ДС това е поддържане на всички прозорци здрави. Те могат да оперират по нормалния за тях и обединяващ ги начин единствено в такива условия.)

Какъв ще е крайният резултат ли? Най-вероятно българинът като цяло ще успее да опази грижата си към своето, и дори ще я засили. Съществуването в такова общество е, което той е правил в течение на последните поне 30 поколения. В същото време обаче способността му да се грижи за обществото и за другите, да е отговорен и активен социално, може да бъде унищожена напълно и окончателно.

Поне тази на българите в България – тези в чужбина вероятно ще успеят да я опазят, а на много места вероятно дори ще я доразвият. Но дали ще искат повече да имат нещо общо с българите в България е под въпрос.

… Толкова по въпроса за народните добродетели.

2017-02-07 FOSDEM 2017

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3339

И преживяхме FOSDEM 2017.

Бяхме там с Марио, Любо, Маги, neter и zeridon (а Мариян беше там да присъства на конференцията, но се включи към нас) да правим видео/аудио записите и streaming-а. Три дни се ставаше рано и цял ден се дебъгваше (и за доста от хората – тичаше напред-назад, Любо каза, че единия ден е направил 27000 крачки), имаше всякакви странни проблеми и като цяло беше голямо забавление, приключено със ставане в 6:30 в понеделник да си хванем самолета. Като се прибрах спах 12 часа. Справихме се със събитие от 24 зали, два дни, около 600 лекции и 8-9 хиляди посетители (и не знам колко точно дъжд).

Малко снимки има на /pics/201702fosdem/, като на една от тях може да се види колко съм щастлив (това е в петък още, после имах основно уморен вид).
(снимките са от Мариян и Любо, като ще се опитам да намеря и още)

Като статистики не съм събирал кой-знае колко, мога да кажа само че пиковият трафик на restreamer-ите беше 630mbps, далеч под очакванията (това, което бяхме подготвили можеше да издържи спокойно 4gbps и се разширяваше лесно). Някакъв status на видео записите може да се види в review системата, като мога да се похваля, че имахме готови видеа още в събота вечер, а като гледам днес вече са release-нати половината.

И най-интересната част, проблемите, в които се набих (като преди това може да искате да прочетете архитектурата и да видите схема с една зала):

Явно съм забравил какво значи best effort в IP/Ethernet мрежите. При 72та multicast stream-а и при 300pps на всеки в един момент се оказа, че по switch-овете има microburst-ове, които ни ядат пакетите от време на време. Това водеше до примигване на някои stream-ове, до ошашкване на ingest-ващия ffmpeg и вадене на картина с 1fps (като па аудиото си беше добре), артефакти и други гадости.

– Първият опит за решение беше включване на flow control-а. Това доведе до спиране на всичко за 5-10 минути (и липса на stream и видеа в review системата от тоя период, добре, че има записи по кутиите) и желание за по-внимателни fix-ове.
– Последва ровене по switch-овете, забелязване на едни броячи за твърде големи пакети и след това форсиране на 1000 байта горна граница на пакетите във ffmpeg. Не помогна;
– Вдигнахме за всеки случай и MTU-то на switch-овете, пак не помогна;
– Като вариант за pacing на портовете преместихме някакви неща на 100mbps да вкараме изкуствено забавяне, тотално омаза ситуацията;
– В един момент единия от мрежарите откри, че няма контрол в/у буферите на повечето switch-ове и реално ползваме 1/4 от буферите (щото всичкия ни трафик се набива в една опашка от 4те) и че няма свестен начин да използваме и 4те. Само на единия switch бяха пипнати и помогна, но малко;
– Смъкнах и bandwidth-а на входящите stream-ове от 4mbps на 2mbps, не помогна особено.

Решението за догодина е или Reliable Datagram Socket (Мариян обеща да напише support-а за ffmpeg и го държа отговорен), някакъв forward error correction (някакви хора са написали pro-mpeg поддръжка за ffmpeg, но не е merge-ната), или lossless мрежа и по-добри буфери (което казаха, че може и да може да се осигури за догодина). Шегувахме се, че мога да мина на infiniband за видеото.

Интересно е, че всъщност съм се сетил за проблема, но не ни се е видяло достатъчно важно да мислим решение.

Другите проблеми бяха по-малко интересни – утрепахме тока на сървърното (докато включвахме неща в съвсем друго място), хората не знаеха как да ползват микрофони, гърмя хардуер, валя дъжд (но не в залите), хората тичаха, врати се заключваха (автоматично), за малко neter и Мариян заседнаха в един асансьор и куп други неща, дето вече не помня.

(и за разлика от openfest, тук сървърите не бяха в/у тръбите на парното, а в стаята до него…)

2016-12-31 равносметка

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3335

И време за стандартната годишна равносметка…

– Ще ставам баща. Това мисля, че за всички е доста изненадващо, даже малко и за Елена 🙂
– Избутахме OpenFest 2016 – много работа, много неща, като цяло изяде сериозна част от времето ми за годината;
– Имах количество занимания около initLab, който още оцелява;
– Направих няколко BGP workshop-а (и може би скоро трябва да направя още един, докато мога);
– Занимавах се с видеото на FOSDEM 2016, и догодина пак (направили сме бая интересен setup, който се интересува може да види в github);
– В общи линии за да тестваме нещата за FOSDEM ходихме да правим видео/аудио записване и streaming на State of the Map 2016;
– Направих една лекция (на PlovdivConf) и планирах и една на тема теоретична политика, която не можах да довърша (като цяло имам вече поне 5 висящи написани до средата лекции);
– Умря Pieter Hintjens;
– Да не повярва човек, не писах повече тая година…

И да стои и да се вижда, ето списъкът висящи ми лекции:
– “Теоретична политика” (системи за гласуване/взимане на решения, компромиси и т.н.);
– Debug workshop;
– VoIP/asterisk workshop (или цял курс);
– Приложение на принципи от системната администрация в реалния живот;
– Представяне на initLab с много картинки;
– Криптография за журналисти;
– Подкарване и поддръжка на собствен mail server;

Мисля, че имах идея и за още някакви. Един хубав ден мога да допиша поне една-две от тях и да ги кача в блога, че време за говорене не се намира 🙂
(а много ми се иска да систематизирам нещо по темата системи от хора и други неща, но това няма да стане в следващите една-две години)

2016-12-30 33c3 – останалите лекции

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3333

The Moon and European Space Exploration беше в общи линии рекламна (и бая забавна) лекция на European Space Agency, в която директорът и (на голяма скорост) разказа какви неща са правили и се канят да правят, най-вече база на луната като отправна точка за изследване на други неща из космоса.

Interplanetary Colonization беше в общи линии преглед на съществуващите и вероятните в бъдеще технологии за космически двигатели за дълги разстояния.

Dissecting HDMI (гледах го на запис) беше доста просвещаващо и освен за стандарта и проблемите разказа и за устройството, което правят, което в комбинация с voctomix може да се окаже перфектното решение за stream-ване на конференции – може да успеем да смъкнем setup-а на доста по-малко устройства, конвертори, черни магии за скалиране и т.н.. Хората и раздават хардуер за който иска да дописва по него, много ми се искаше да имах времето за целта…

An Elevator to the Moon (and back) (запис) е пак преглед на технологиите за космически асансьор и за какво можем да го ползваме (имаше огромна Q&A след това). Като цяло в момента имаме технологията да направим такъв на луната или Марс, но за земята още не сме докарали верния материал.

Community на Мич Алтман беше за hackerspace-овете, обществата и като цяло за хакерите, хубава мотивираща лекция.

33C3 Infrastructure Review не беше толкова интересно, колкото предишни години – нямаше много подробности за мрежата, видео екипът не можа да си върже лаптопа (което беше голямо забавление за цялата публика) и като цяло най-интересна беше частта на мрежата за пневматична поща.

А на закриващата церемония наляха малко течен азот в една пластмасова бутилка, пуснаха я в един голям леген и я заляха с пластмасови топки. Гърмежът ги метна почти до тавана.

(и още няма идея къде ще е 34C3)

(мисля да гледам още, особено това, което доктора спомена в коментарите на последния post)

2016-12-29 33c3 – малко лекции

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3332

Тази година гледам 33c3 от вкъщи, и май гледам по-малко лекции. Ето какво съм гледал до тук:
(обработените лекции са на media.ccc.de, ако ги няма тук може да се търсят на relive)

What could possibly go wrong with <insert x86 instruction here>? беше описание и демонстрационен код как може да чрез ползване на кеша (flush-ване, напълване и т.н.) да се комуникира между несвързани процеси или дори виртуални машини, които се schedule-ват на същия процесор (т.е. и между core-ове, които споделят кеш).

How Do I Crack Satellite and Cable Pay TV? беше за reverse-ване на чиповете, които декриптират сателитна телевизия, прилично интересно.

Building a high throughput low-latency PCIe based SDR са хора, които разработват software-defined radio на mini PCIe карта, което може да се използва за всякакви по-сериозни цели (има включително синхронизация на часовника от GPS), като за момента са до средата (не са си постигнали целта за скорост на устройството), и ако постигнат прилична цена, това може да се окаже идеалното устройство за правене на софтуерни GSM/LTE неща.

Shut Up and Take My Money! беше за как са счупили на някакви хора мобилното приложение, което се занимава с потребителски транзакции. Звучеше като да трябва да затворят тия, дето са го мислили/писали.

What’s It Doing Now? беше доста интересна лекция за автопилоти по самолети, как тоя тип автоматика трябва да се следи внимателно и като цяло, че нещата не са толкова автомагически, колкото ни се иска. Лекциите за самолетни проблеми винаги са интересни 🙂

Nintendo Hacking 2016 описа какво са счупили по разлините nintendo устройства, exploit-и по boot loader-и и всякакви такива неща. Това беше една от лекциите, в която се споменаваше техниката с glitching – да се подаде по-нисък волтаж за малко, така че дадена инструкция да се намаже и да има шанс да се JMP-не някъде в наш код в някакъв момент, така че да можем да dump-нем нещо.

Where in the World Is Carmen Sandiego? беше лекция за чупенето на системите за резервиране на самолетни билети и като цяло пътувания. Силно тъжно, казаха си в началото, че няма много хакване в лекцията, понеже нещата са твърде счупени и лесни за атака. Кратък съвет – не си публикувайте снимка на boarding pass-а.

You can -j REJECT but you can not hide: Global scanning of the IPv6 Internet е разработка с DNS за сравнително лесно сканиране на всички съществуващи IPv6 DNS PTR записи, та да се намерят повечето съществуващи сървъри. Доста идейно и вероятно ще го тествам някъде 🙂

Tapping into the core описва интересно устройство за дебъгване/слушане на intel-ски процесори през USB и вероятно и мрежа, т.е. дебъгер, който може директно да пипа процесора. Звучи многообещаващо (лекцията гледаше основно на това като начин за правене на rootkit-ове).

Recount 2016: An Uninvited Security Audit of the U.S. Presidential Election беше много празни приказки за изборите в щатите, за пре-преброяване, в което не са открили проблем, и като цяло за счупената им система.

The Untold Story of Edward Snowden’s Escape from Hong Kong разказваше за двете седмици на Edward Snowden в Хонг Конг и бежанците, при които са го крили, преди да отлети, заедно с призив за fundraiser за тях.

State of Internet Censorship 2016 беше нормалното описание, заедно с проектите, чрез които се изследва. В общи линии изводът беше, че вече цензурирането е узаконено почти навсякъде, където се случва и става все по-често явление някоя държава да си спре internet-а за малко, около разни събития.

Million Dollar Dissidents and the Rest of Us описа какви таргетирани методи се използват от различни правителства (и кой им ги продава и учи) за hack-ване и вадене на данни от всякакви устройства на неприятни за тях хора. Нещата са прилично напреднали и е все по-ясно как повечето ни софтуер не става за secure дейности.

On Smart Cities, Smart Energy, And Dumb Security беше за колко са счупени “smart” електромерите и как сигурността на тия неща никой не и обръща сериозно внимание.

Dissecting modern (3G/4G) cellular modems беше интересно описание на съществуващ хардуер, който може да се използва за 3g/4g модем (който се използва в единия iPhone даже), и който накрая се оказа, че търкаля android/linux в себе си (т.е. може спокойно да се каже, че в iPhone 6 (ако не се лъжа) има един linux/adroid).

Тия дни ще догледам още някакви от записи и каквото остава утре и ще пиша пак. Много ми се иска да изгледам повечето неща за random генераторите и лекцията за HDMI.

Гласуване за лекции за OpenFest 2016

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3323

You all know the drill: vote.openfest.org.

Резултатът ни помага да подредим лекциите. Гласувайте, това поне е по-смислено от идващите избори (за които отказвам да пиша, не само защото ни ги набутаха на една от датите на феста)

Попитайте лекаря си дали тази прозрачност е подходяща за вас

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/prozrachnost-lekari/

Публичната сфера често и с право отнася критика, че е раздута, тромава и неефективна. Иновациите в администрацията обикновено изостават с години от тези, които използваме в ежедневието или работата си – електронно банкиране, планиране на бизнес процеси, управление на човешки ресурси, комуникацията и откритостта пред обществото. Всичко това е до такава степен различимо, че се е превърнало в аксиома.

Ще разберете тогава интереса ми към случаи, които по-скоро показват обратното. Особено когато става въпрос за данни. Може би сте подминали тази новина:

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) публикува данни за финансовите взаимоотношения на индустрията с лекари.

В асоциацията членуват 22 от най-големите световни фармацевтични компании разработващи нови лекарства и в рамките на европейска инициатива са решили да повишат прозрачността в сферата. Към тях догодина ще се включат онези произвеждащи генерични лекарства, сред които има доста български. 60% от българските лекари получили някаква форма на финансиране са дали разрешение да се осветят плащанията към тях. Справките включват кога, колко пари и за какво са дадени – научни трудове, лекции, участия в семинари и прочие.

Докторите и “big pharma”

Първо трябва да разберем защо всичко това е важно. Топлата връзка между лекарското съсловие и фармацевтичната индустрия е обвита в скандали и съмнения. У нас темата остава встрани от новините окупирани с поредната здравна реформа, положителни лекарствени списъци и някоя друга скандална болница. Темата въобще не е нова в други държави. John Oliver в Last Week Tonight направи интересен сегмент за ситуацията в щатите. В него описва как компании и посредници буквално подкупват лекари да предписват определени лекарства повече от други. В някои случаи лекарствата дори не са били нужни. Дори когато са подходящи за диагнозата, разкритията поставят под съмнение преценката на тези лекари. Честа практика е кабинетите да получават безплатен обяд, а някои специалисти – хонорари за несъществуващи лекции.

medicine-thermometer-tablets-pills

В Германия това също е проблем. Личният ми лекар, например, членува в организация казваща се буквално “Плащам сам обяда си“. Всички в нея декларират, че ще отказват всякакъв контакт с представители на фармацевтичната индустрия. В Германия обаче здравната система и предписването на лекарства е принципно различно от това в България. Фармацевтите и здравните каси са най-често обекти на “ухажване” от компаниите. Нерядко се случва да получиш някаква разновидност на лекарството предписаното в рецептата не защото само него имат в аптеката, а защото някой по веригата решава така. Макар активното вещество да е същото, ефективността и страничните ефекти често са различни, а понякога не ти оставят дори избор.

Всичко това съвсем разбираемо хвърля сянка върху медицинската професия. Често компаниите имат нужда от медицински специалисти работещи с пациенти за научната си дейност. Има много легитимни причини лекар да получави пари, апаратура и дори безплатни лекарства. Понякога тези неща са дори регламентирани нормативно. Изброените взаимоотношения не предполагат непременно корупция, но определено са съмнителни. Именно затова усилията към някаква прозрачност са толкова важни. Всеки трябва да може да провери дали лекарят му е приемал подаръци или хонорари от фармацевтични компании и да прецени сам.

Именно това виждаме в щатите, където т.н. ObamaCare въвежда нормативно изискване да се осветлят плащания от компании към лекари. В Европа индустрията явно е решила да се саморегулира и от тази година публикува данните без законово задължение за това. Това е изключително похвално и фактът, че България е част от инициативата ще ни даде възможност да надникнем в тези взаимоотношения.

Прочетете внимателно листовката

До тук добре. Какво обаче виждам като проблем? В този блог доста говоря за отворени данни и нуждата информацията да е достъпна във вид лесен за обработка и анализ. Веднага след като излезе новината, писах на PR-ите на асоциацията и попитах в какъв формат ще бъдат публикувани справките, може ли да ги свалим наедно и да ги съпоставим с други данни. След известно увещаване признаха, че макар да има препоръчан формат в кодекса им, всяка компания решава как да ги публикува. Повечето са в PDF формат и са пръснати по сайтовете на членките. Ето три примера от компании синонимни на big pharma.

m3

m2

m1

Веднага се сетих за финансовите отчети на общините, които Министерството на финансите отказа да ми даде. “Гонете си ги по сайтовете им”, ми отговориха. Сетих се и за старите PDF справки за гласовете на депутатите в пленарна зала. Сетих се и за “регистъра” за изкупена ВЕИ енергия, който макар в Excel формат, напомня силно на докладите на компаниите като използваемост. С други думи, прозрачността обявена тези дни от фармацевтичната индустрия е на нивото, което администрацията ни вече беше преди 5-6 години. От тогава насам много от регистрите и справките в публичната сфера бяха отворени. Вече година те се публикуват в правителствения портал за отворени данни и сферата на информацията се разширява постоянно.

Ако тези и други компании искат да бъдат прозрачни, трябва да вземат пример от държавните институции. Осъзнавам колко абсурдно звучи това като изречение, но е факт. Публично достъпната информация помага както за засичане на неефективности и корупция в системата, така и за откриване на нови възможности за бизнес и сътрудничество. Публичната сфера има един вид “монопол” над отворените данни и е крайно време принципът да се “приватизира”. Компаниите имат много данни, които са ключови за бизнеса им и представляват търговска тайна. Има обаче и такива, публикуването на които не само няма да им навреди, но и ще помогне на бизнес екосистемата около тях.

Гледай, но не пипай

Публикуването обаче далеч не е достатъчно. Важен аспект от отворените данни е това да може да ги използваме. Независимо колко съм се борил с държавни регистри, никой не ми е казвал, че не мога да отварям данните. В конкретния случаи, бях изрично предупреден от асоциацията, че нямам право да обработвам извадките за плащанията към лекари. Тоест нямам право да обобщавам данните и да ви показвам доста интересната статистика по градове и специалности. Данните са собственост на съответните компании и не може да се използват промерно в мобилен APP за улеснение на пациентите. Всеки от нас поотделно трябва да прерови сайтовете на фармацевтичните компании, да отвори документа и да търси конкретен лекар. Сами разбирате защо имам проблем с това. В щатите, където тази прозрачност е наложена от закон, има портал с всички данни във възможно най-достъпен и свободен за използване формат. Затова има толкова статии, анализи и подробни разследвания. У нас си оставаме с няколко препечатани новини и жълти парцали овикващи света, че лекарите взимали пари от big pharma.

Тази прозрачност е изцяло за ПР цели и когато е фалшива постига обратен ефект. Често държавата заставя бизнеса да е прозрачен с финансовите си отчети, собствеността и други аспекти от работата си. Дори тогава някои компании правят всичко възможно справките да са трудни за намиране и използване. Аналогично, когато говорим за социална отговорност се сещаме за детски площадки и обучение на безработни от малцинствата. Компаниите наричащи се “социално отговорни” налагат тази дефиниция, защото е евтина и има малък ефект. Истинската социална отговорност е отвореността към обществото. В 21 век това означава прозрачност, отворени процеси и данни както за публичната, така и за частната сфера.

И все пак… алтернативните

Критиката ми може да изглежда дребнава, но е важна, ако искаме някаква прозрачност. Въпреки това, не мога да не призная, че направеното е стъпка напред. Надявам се повече лекари и фармацевтични компании да се включат. Тези справки ще открехнат вратата към взаимоотношенията с лекарското съсловие и навярно ще създадат конструктивен дебат. Ако не, то поне някой с рецепта в ръка може да се сети да попита лекаря си “Абе, тия тук давали ли са ти пари?”

Това, което няма да видите обаче е подобна прозрачност в сферата на т.н. “алтернативна медицина” – хомеопатия, натурални добавки, билкови таблетки и прочие. Преди няколко месеца започнах разговор с около 60 дипломирани фармацевта. След като първите отказваха всякакъв коментар, започнах да се представям за “организатор на семинари по алтернативна медицина”. Почти никой сред фармацевтите не отказа да бъде изпратен на семинар в Банско или Шварцвалд с всички платени разходи, дори когато уточних, че “очакваме” да зареждат от “хомеопатията ни” и да я препоръчват. Трима все още ми пишат мейли “какво стана със семинара”. Ще публикувам резултатите когато събера всички отговори.

хомеопатия измама

В това няма нищо незаконно, а навярно дори и принципно лошо – заплатите са ниски, почивката е безплатна и никой не може да ги задължи да продават точно въпросния мехлем. Когато обаче влезете в аптека или посетите лекаря си, не бихте ли желали да знаете дали някой не го праща всяка година на почивка, преди да ви препоръча “ей тука едни много работещи захарни топчета”? Лекари и фармацевти, с които говорих вече в лично качество, признаха, че практиката е масова. Често аптеките зареждат и пробутват на клиентите си определени билкови хапчета, тинктури и хомеопатия точно защото при определени резултати очакват пак да бъдат “поканени”. Публикуваните от ARPharM данни показват също, че повечето лекари са взимали от тях до 300-400 лв. за посещение на семинар, например. Тридневна екскурзия до курорт в Германия и Гърция излиза доста повече.

Иронията тук е, че производителите на тези “алтернативни лекарства” са също големи корпорации с многомилионна печалба. Докато само няколко процента от приходите им отиват за “разработка” на нови продукти, между 40 и 60% отиват за реклама, лобизъм и подобни “семинари”. Прозрачност в тази сфера няма да видим, защото е срамно за тях. Твърдението на “натуропатите” е, че лекарите са подкупвани от фармацевтичните компании да тровят хората. Публичността, за която говорих горе, ще осветли колко истина има в това. Фактите обаче са, че същите проблеми има и в “алтернативната медицина”. Аз лично бих искал да разбера дали и колко са получили професорите включили курсове по хомеопатия в медицинските ни университети. Най-вече ми е интересен фармацевтичният факултет в МУ Пловдив, чийто декан изглежда от 13 г. се занимава почти изцяло с хомеопатия.

Ако искаме прозрачност за едното, защо не и за другото? Ако очакваме отворени данни от управниците и администрацията, защо не и от ключови за живота ни организации и компании?

2016-06-26 Лекцията ми от ПловдивConf, “ХУДЛ: една полезна дрога”

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3309

(колебаех се дали да пиша за brexit или за лекцията ми, но някакси човешката глупост трябва да стои на по-заден план от полезните неща)

Докато четях “The view from the cheap seats” на Нийл Геймън, ми хрумна да направя тая лекция. Може да гледате слайдовете, докато я четете, но да знаете, че няма нито една картинка. Опитал съм се да следвам донякъде каквото говорих на самата презентация.
(добавих нещо интересно към генератора ми на презентациите, epub версия, която може да се гледа на някакъв reader вместо бележки)

ХУДЛ: една полезна дрога
———————–

Добрутро, добри хора.

Радвам се, че въпреки жегата има някакви хора да ме слушат, и няма да обвинявам никой, ако заспи.

Заглавието нарочно беше избрано така, за да останат някакви хора в залата, а и ми беше интересно колко ще избягат, като видят за какво става въпрос. Може би беше грешка, понеже колкото повече хора има в залата, толкова по-горещо става…

Темата е художествената литература.
(брех, никой не избяга. Може би защото всички спят?)

Та, защо трябва на някой да му пука за литературата, и защо изобщо трябва да ви говоря по въпроса? Литературата е силно недооценена във влиянието си, в полезността си и в това какво невероятно изживяване ни дава. Много хора считат книгите за нещо, което ги карат да учат в училище и с което им губят времето, нещо, което няма смисъл. Това е доста неприятно, понеже хората, които планират колко големи трябва да са затворите в бъдеще са открили сериозна корелация в едно поколение между количеството хора, които не са чели като деца и броят от същото поколение, които са станали затворници.
(това важи за американските затвори, за нашите нищо не може да се каже)
Както ще разказвам по-долу, има много полезни моменти в четенето, както и защо е толкова приятно.

Защо ви го разказвам аз? Понеже няма много други хора, които да се хванат да го правят – има разни инициативи, насочени към обществото, като “аз чета” и не-помня-какви-други, но те са много широки и се мотаят често по медии, на които никой не вярва. Аз ще се опитам да направя лекция, насочена поне донякъде към IT хората, с надеждата да има някакъв ефект (не само да не влезем в затвора 🙂 ). Също така, на мен литературата ми е помогнала много и искам да го споделя и с вас, понеже мисля, че не трябва да съм един от малкото облагодетелствани 🙂

Има неща, за които няма да говоря. Ще пропусна всичкият non-fiction (който в момента може би е половината от това, което чета) – техническа, историческа и всякаква научна литература – там има също шедьоври и полезни неща, но те изискват по-скоро цикъл лекции (например “на какво може да ни научи историческата литература”, “технически книги, написани добре” или “основен курс по политика и защо ни е”). Иска ми се да говоря и за комиксите, но те заслужават съвсем отделна лекция, и също така ще пропусна книгите-игри, понеже имам твърде малък досег с тях.

И нека да започна с това защо книгите и художествената литература по-специално имат са полезни за нас.

Най-мощният анти-депресант, който съм откривал (изписвали са ми някакви неща, без да стигам до тия от конския тип), е всъщност да се озовете в ситуация, която да ви накара да видите колко не е страшно вашето текущо положение, да го видите от страни и да може да поставите в перспектива това, което ви се случва. Моят пример беше да бъда настанен преди да ми правят дупката в главата в невро-онкологичното отделение (в превод – рак на главата). Така, като видиш около себе си хора с доста по-сериозен проблем, твоят поглед върху нещата започва да се променя. Не го препоръчвам на никого (въпреки че имаше идеята разни депресирани техничари да ходят да помагат на болни от рак хора), но върши работа.

По-лек вариант на това е просто да се озовете в друг свят, който да ви помогне да си промените представите. Има различни начини:

Може да гледате филми. Те обаче са кратки, нямат достатъчно история, филмите над два часа не се получават, а в два часа никаква история не може да се събере.
Също така, няма достатъчно, няма достатъчно материал – единствено порно-индустрията произвежда достатъчно материал (май беше 4 часа за всеки час реално време), но там историите куцат и твърде бързо омръзва.
Филмите вдигат и шум – все някой говори и трябва да се слуша, а и дори да сте фенове на нямото кино, там пак има soundtrack, който си е част от историята. Това прави цялото нещо не-толкова-социално, щото не могат трима човека да гледат три филма в една стая, няма как да се получи. Някои хора, на които си изнасях преди това лекцията казаха, че това е само мой проблем, но не мога да го пропусна.
И най-вече, в наше време всички филми са ужасно клиширани.

Друг вариант са сериалите (всъщност аз даже гледам сериали). Те имат предимството, че са по-дълги и могат да съберат една книга както трябва, да изградят историята и героите както трябва, и даже могат в общи линии да предадат една книга – примерът е как Game of thrones се получава (на филм нямаше как да стане), и поне според мен Властелинът на пръстените щеше да е много по-добре на сериал, отколкото на 10 часа филми.
Проблем е пак, че няма достатъчно материал – освен, че няма порно сериали, по принцип производството им е бавно и тежко. Въобще, всичко кинематографично иска много по-голям ресурс.
Също така, и двете не оставят време за мислене. И филмите, и сериалите се движат със собствено темпо, което не ви дава възможност да спрете и да помислите, да предъвчете информацията. Също така трудно може да се избърза – например наскоро гледах сериал, на който първия сезон беше зле, втория ставаше и третия беше невероятен, но нямаше как да мина бързо през първия, понеже не е само пълнеж, но и setup на историята, който си е важен. Може би просто няма решение на тоя проблем…
Пак вдигат шум, и пак са ужасно клиширани. Всеки път, като гледаш нещо в общи линии е ясно какво ще се случи, просто защото пътеките са утъпкани и никой не смее да излезе извън тях (с много малко изключения, като например Black Mirror).

Имаме и резервен вариант – алкохол и/или халюциногени, които могат да са супер ефективни (към публиката: да, наздраве, и се надявам да е алкохол, не халюциноген, че не е ясно какво ще виждаш), но са вредни за черния дроб (и не само), и като цяло са твърде опасни.
(вероятно трябва да направим една лекция за различните вещества и въздействието им, но май няма да е моя такава. Но, ако видите из турнето лекция, която се казва “бензин”, ще е за нещо такова, щото човекът е пил бензин, и се надявам да го навия)

А книгите…
Книгите са огромно количество. Да прочетете 1 GB чист текст ви трябват 20на години (сметката е, че 1 страница е около 4kb, което прави ~250000 страници, дори при моя темп на четене са 5 години). Само в проекта Гутенберг има 21GB книги (проектът, който събира книгите с изтекли авторски права), да не говорим за количеството други архиви, като например libgen (където има около 10 милиона книги). Според една сметка на google до 2010 е имало 129 милиона книги, които няма как да бъдат прочетени от един човек, дори един процент е непосилно число. Аз, с много желание, за целия си живот има шанс да прочета най-много 10000 книги, ако се старая много.
Книги може да четете навсякъде, без да пречите на хората (с изключение на случаите, в които четете докато някакви хора ви обръщат внимание).
Разнообразието на идеи в книги е най-голямото съществуващо – всички идеи тръгват от някакви книги или ги има в такива, и има нещо като правило 34 на internet-а (което гласи, че ако има нещо, то има порно с него) – ако нещо съществува, то има книга по темата. При 129 милиона книги не е трудно.
Има и формати, които работят без ток – има хартиени книги, работят без ток, само със светлина (даже не е задължително да е слънчева), не им трябва даже internet. Предполагам, все още сте виждали такива напред-назад, ако ще да е само да си подпирате монитора 🙂
И книгите са най-близкото нещо, което имаме до телепатия. Малко по-нататък ще ви го покажа 🙂

Книгите ни дават нова информация и перспективи. Никой от нас не знае всичко.
Авторите постоянно си задават въпроси от типа на “ако продължава така” (бежанската криза), “какво щеше да стане, ако…” (хората развият свръхестествени способности), пробват да намерят отговори, и с това ви карат и вие да си задавате същите въпроси и да стигате до някакви отговори, или да оспорвате техните. Като цяло, ви карат да мислите, а съм чувал (е, или съм чел някъде), че да мислиш е полезно. Не знам някой да го е доказал, та ще го оставя като аксиома 🙂

Развива важното за нас въображение. Ето един цитат:
‘Oh, you know for years we’ve been making wonderful things. We make your iPods. We make phones. We make them better than anybody else, but we don’t come up with any of these ideas. You bring us things and then we make them. So we went on a tour of America talking to people at Microsoft, at Google, at Apple, and we asked them a lot of questions about themselves, just the people working there. And we discovered that they all read science fiction when they were teenagers. So we think maybe it’s a good thing.’

Идва от първата организирана от държава (Китай) конференция за фантастика. Събрали там разни писатели и свързани хора, и Нийл Геймън, който бил там попитал местен партиец – защо правят такова нещо, никъде другаде не бил виждал нещо подобно. Отговорът е цитатът по-горе, че колкото и да са добри китайците в копирането или правенето на техника, нищо от това, което правят не е измислено там. Та, някакви хора отишли, разпитвали всякакви работещи из Силициевата долина и общото, което намерили било четенето на фантастика в ранна възраст. Та, може би е нещо хубаво?
Предположението е, че това развива (важното за нас) въображение.

Също така, от книгите могат да дойдат много нови идеи и насоки (за което имам три пълни слайда):

Фантастика с вампири в космоса ме накара да седна и прочета много неща по темата за човешкото съзнание, мислене, свободната воля и свързаните теми. Беше доста странно, понеже попаднах на нея от thread в един блог, където се питаше за наистина важна книга от последните 10 години, и там много хора казваха – тази книга е страхотна, не се плашете от вампирите. Ще я спомена даже по-нататък пак.

“Нощната стража” и няколко други книги на Тери Пратчет ме накараха да се замисля върху смисъла и работата на полицията (и да си потърся малко книги по темата). В нашата държава ние виждаме полицаите като нещо, което пречи и някак смислената им роля се губи. Като цяло Пратчет е замислящ по редица подобни теми.

“Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет” (странно заглавие, доста стара книга) е книгата, заради която спрях да пиша оценки, вътре има глава, която обяснява много добре защо.

“Fight club” и темата за консумеризма – книгата е прилично по-добра от филма (въпреки че филмът много се старае).

Dead air на Iain Banks и как се бори човек с идиоти е също доста забавна.

И да, наистина представата ми за армията и казармата отвътре все още се базират на “Приключенията на добрия войник Швейк” на Ярослав Хашек. На мен казармата ми се размина, но си мисля, че нямаше много да ми мръдне представата…

“Little brother” и “Homeland” на Кори Доктороу дадоха интересни идеи за следващите протести (каквато е и целта им, те са не толкова книги, колкото наръчници).

“Махалото на Фуко” и “Пражкото гробище” на Умберто Еко са може би най-закопаващите книги за конспиративните теории.

“Сатанински строфи” на Салман Рушди ме накара да се ровя повече в Исляма и да се опитам да разбера какъв точно им е проблема на тия хора с книгата.

Братя Стругацки и всичко, което са написали само по себе си е много храна за размисъл, по всякакви социални теми.

Крайтън и Хейли са ме карали да се интересувам от инфраструктурата на всичко – заводи, летища, болници…

Като пример не за мен – Артър Кларк е измислил комуникационните спътници.

И всякакви други неща, които не ми е преписват от слайда 🙂

Разбира се, може да четем просто за удоволствие. Спомням си как първата книга, която наистина ми хареса (“Откраднатата баба” на Атанас Мочуров – не помнех автора, ама я издирих по заглавието) съм я чел 39 пъти, просто щото ми харесваше. Идея си нямам защо съм ги броил, но мисля, че в един момент я знаех почти на изуст (трябва да съм бил на 6-7-8 години).
Спомням си една такава случка, като беше излязла “Нощната стража” на Тери Пратчет, със съквартиранта си я бяхме взели и вечерта като се прибрахме, седнахме да четем, всеки в неговата стая. По едно време аз свърших книгата, погледнах навън и без да се усетя, казах на глас “Брех, то се е съмнало!”. От другата стая чух “А, вярно бе!”…

Дори самият език може да достави огромно удоволствие. Ето малко цитати:
(дължа бира на Андрей, щото се сети от къде са няколко от тях)

“И наистина, бай Ганьо разлюти супата си до такваз степен, щото един непривикнал човек би се отровил.”
Тоя цитат винаги си го спомням, като ям шкембе чорба.

“The house had four windows set in the front of a size and proportion which more or less exactly failed to please the eye.”
(“Пътеводител на галактическия стопаджия”)

“Отдавна умряла проститутка гонеше съвсем жив мъж през тълпата и си искаше отдавна дължими пари за минала услуга.”
(Стивън Ериксън, една от книгите за Корбал Броуч и Бочалайн.

“What is a flower? A giant sexual organ in its Sunday best. The truth has been known for a long time, yet, over-aged adolescents that we are, we persist in speaking sentimental drives about the delicacy of flowers. We construct idiotic phrases like “So-and-so is in the flower of his youth”, which is as absurd as saying “in the vagina of his youth””
(Амели Нотомб, “Любовен саботаж”)

“Икономиката е псевдонауката, която разглежда илюзорните отношения на субектите от първи и втори род във връзка с халюцинаторния процес на тяхното въображаемо забогатяване.”
(Виктор Пелевин, “Generation П”, любим цитат ми е да го казвам на икономисти. Доста близък до реалността, донякъде чак притеснителен как една измислица движи голяма част от обществото)

“Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable, and to give an appearance of solidity to pure wind.”
(Оруел, разбира се)

“Some humans would do anything to see if it was possible to do it. If you put a large switch in some cave somewhere, with a sign on it saying ‘End-of-the-World Switch. PLEASE DO NOT TOUCH’, the paint wouldn’t even have time to dry.”
(Пратчет)

Честно казано, бих могъл да направя презентация само от цитати и пак да звучи добре, но ще е малко нечестно 🙂

Разбира се, чувал съм и доста оплаквания. Можем да започнем с “ама това не ли бягство от реалността”, и ще отговоря пак с цитат (който е цитат от някой друг): “C. S. Lewis wisely pointed out that the only people who inveigh against escape tend to be jailers.” (Нийл Геймън). Интересно, че като човек чете (non-fiction) книги за правилата по разни тоталитарни лагери и затвори (съветските са един много добър пример), там всякакви такива неща като личен живот и бягане от реалността са максимално забранени (има един особено добър пример в румънските “превъзпитателни” лагери), като успяват да потрошат психически сериозна част от хората. Да се чуди човек Оруел без да е бил там как толкова добре ги е описал…

За някои хора е бавно. Не знам защо бързат, а човек се научава да чете с повече четене. Това дори е предимство, защото ни дава възможност да четем със собственото си темпо, да обмисляме нещата – няма какво да ни припира.

Чувал съм хора да казват, че книгите са им скучни. Това значи, че четат грешните книги – при толкова много съществуващи не е особено възможно да няма нищо интересно. Има всякакви странни неща, включително преди няколко години някой написа “Гордост и предразсъдъци със зомбита”…

А защо това подзаглавие, къде е дрогата? Пробвайте 🙂 Става ясно много бързо, нуждата да разберете какво става, да се нарадвате на езика, на идеите… Доколкото знам, хората се лекуват от желанието си за четене чрез умиране (за разлика от опиатите, където поне има програми и институции да помогнат). Винаги има желанието да се намери още нещо такова, толкова интересно и забавно (а защо не и повече?). В статистиката на goodreads (които са не-чак-толкова-голяма социална мрежа) за миналата година в reading challenge има 1,722,620 участника и 29,258,154 прочетени книги. Забавното е, че аз, дето чета по около 100 книги годишно, не влизам даже в топ 20-30%, щото има хора, дето четат по 900…

“Какво да четем” е доста често срещан въпрос. Правилният отговор (и най-лесният) е “каквото ви хареса”. Никой друг няма как да знае какво ще ви хареса, та каквото хванете и ви е забавно – четете го 🙂 Дал съм по-долу малко идеи, но моят вкус може сериозно да се различава от вашия. Това не е проблем, щото, както казах по-горе – 129 милиона…
(започвам с цитат от книгата, с > отпред)

> “Истината е, че откакто ме назначиха в тоалетните на четирийсет и четвъртия етаж, ходенето по нужда се бе превърнало в политически акт.”
“Изумление и трепет” на Амели Нотомб е кратко, забавно, леко странно (както повечето ѝ книги) и се чете бързо и с удоволствие. Започвам с него, преди да продължа с тухлите.

> – How long do you want these messages to remain secret?[…]
> – I want them to remain secret for as long as men are capable of evil.
“Cryptonomicon”-а на Нийл Стивънсън мисля, че съм споменавал и преди – в книжните си лекции в initLab и в кило други post-ове. Криптография, валути, втората световна война, модерните крипто-пънкове, Алан Тюринг, и просто радост за душата. За всички, на които е харесала Стивънсън е написал Бароковия цикъл, който е три такива тухли в края си има спор между Нютон и Лайбниц на темата за свободната воля. От нея може да ви станат интересни много неща.

> ‘And what would humans be without love?’
> RARE, said Death.
Чудех се и не можах да избера една книга на Тери Пратчет, за това препоръчвам целия. Имаше проблем с част от преводите му, в оригинал е прекрасен, пробвайте го.

> “Bill could smell Its breath and it was a smell like exploded animals lying on the highway at midnight.”
Стивън Кинг е човекът с телепатията. В книгите му е пълно с такива изречения, които в един момент започвате да си представяте. Има хора, които твърдят, че не е сериозен писател, понеже пише там някакви си популярни ужаси, но истината е, че той е един от наистина големите майстори на езика и на това да бръкне някъде във вас. Може би и буквално 🙂 От него препоръчвам като за начало “Мъртвата зона”, “То”, “Зеления път”, или каквото изобщо си харесате. Има много филми по него, и сполучливите са точно защото са успели да предадат телепатията достатъчно добре на екрана.

> “This is how you communicate with a fellow intelligence: You hurt it, you keep on hurting it, until you can distinguish the speech from the screams.”
Blindsight на Peter Watts (“Слепоглед” на български, не съм гледал как е превода) е книгата с вампирите в космоса и една от най-издържаните научно фантастики, на които съм попадал. Авторът е океански биолог, работил по специалността си 10на години, публикувал и т.н., и решил в един момент да мине към фантастиката. Това е първа книга от втората му поредица, и това беше много замисляща книга, в която намерих и много от неща по темата за изкуствения интелект, които преди това бях виждал в “Новият разум на царя” на Роджър Пенроуз (математик, книгата е научно-популярна на темата докъде може да стигне изкуствения интелект, с прилично количество математика).
А за вампирите обяснението е, че те са вътрешно-видов хищник, който се храни с хора, има много добро зрение, и е изчезнал когато хората са започнали да строят къщи, понеже ако вампир види прав ъгъл, му се задействат едновременно твърде много от зрителните рецептори, получава се претоварване и нещо близко до припадък. За останалото препоръчвам да хванете книгата 🙂

> “Governments always commit their entire populations when the demands grow heavy enough. By their passive acceptance, these populations become accessories to whatever is done in their name.”
“Експериментът Досейди” на Франк Хърбърт. Повечето хора знаят за “Дюн”, но това също си заслужава да се прочете, поне като идея за посоката, в която може да тръгне дадено общество под натиск (и която може да отговори защо хората от много потиснати общества успяват да “hack”-нат тези от по-свободните, на по-прост език защо престъпността в Европа след 1989 е осново от източно-европейски произход).

> “We are a wretched, petty species, and we have been given power to destroy ourselves with.”
“Worm” на Wildbow е интересен случай. Ако не беше толкова добро, и толкова трудно за оставяне, не знам дали нямаше да застрелям човека, който ми я препоръча – книгата е около 5000 страници, и не дава възможност да я оставиш. И докато с други книги това е в общи линии да не се спи една нощ, тук това беше две седмици непрестанно четене до ранните часове. Може да се намери online на url-то, и я препоръчвам на всички, не само защото искам и други хора да преживеят същото нещо 🙂 Може просто да я започнете, то не е нужно много…

Имаше няколко въпроса след лекцията:
Функциониращ адрес на libgen – не се намира трудно, има един, завършващ на .rus.ec….
Техники за бързо четене дали използвам – мисля, че само една, че не субвокализирам (т.е. не си произнасям на ум думите), но не помня как съм го научил, случи се във ваканцията ми между първи и втори клас, просто започнах да чета по-бързо. Има някакви начини и доста информация по темата, може да е полезно да се пробва. Скоростта на четене много зависи и от количеството информация, има неща (като фентъзита), които могат да се четат много по-бързо, понеже просто информацията вътре не е толкова много.
Ако до края на живота си съм принуден да избера една книга, която да препрочитам, коя ще е – никаква идея. Мислих, мислих, но ще трябва да е нещо много по-дебело от Worm …
Минавало ли ми е през ума да пиша някаква книга – аз не пиша особено добре, а и това иска доста време и спокойствие, които нямам. Доколкото знам, е нужно да напишеш около милион думи текстове, за да свикнеш да пишеш добре, не знам дали съм стигнал до там. Иначе, многото четене е изискване за доброто писане, но не е достатъчно.