Tag Archives: летище

Сегашният мигрантски поток е deja-vu за Европа и предишния път мигрантите бяхме ние

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1933


Румен Петров e консул на Република България в посолството във Великобритания от 2000 до 2003 г. Това е неговият поглед по темата „мигранти“, публикуван в разкошния сайт Терминал 3. Позволявам си да го изпиратствам в пълнота – такива неща трябва да ги има на повече места, за да не изчезват лесно.

—-

С всяко изостряне на мигрантската криза в Европа обществената дискусия в България става все по-шизофренична. Повтарят се сакрални есхатологични формули. Предрича се (и дори се констатира) преждевременният край на: а) Шенгенското споразумение (винаги с известно злорадство – „Хак да им е, като не ни приеха!“), б) ерата “Меркел” в германската политика, в) самия Европейски съюз.

В това надвикване типичната къса българска обществена памет пропуска една много важна аналогия на тази с друга една мигрантска вълна към Западна Европа – източноевропейците след падането на Берлинската стена. А аналогията е просто очевадна. Беше съвсем неотдавна – преди малко повече от 20 години и приликите й със сегашната са много повече от разликите.

Има няколко особено устойчиви опорни точки в изявите на публичните заклинатели срещу допускането на мигрантите на територията на ЕС.

Основнa опорна точка на апологетите на тезата “Европа без бежанци” днес е, че приемането на мигрантите в ЕС е “сблъсък на култури”. Вярно било, че и при демократичните промени в Източна и Централна Европа след 1989 г. имало “мигранти” от изток на запад, но тогава нямало “сблъсък на култури”.

Тази теза има един-единствен недостатък – просто не отговаря на действителността.

В началото на 90-те години на миналия век 20-годишните автобуси на български фирми с екзотични имена като “ЕТ Малина-Кръстев”, “Леонардус”, “Бохемия”, “Калея” и др. (повечето, от които не трябваше дори да влизат на територията на тогавашния ЕС заради вредните емисии в изгорелите им газове) изсипваха в западноевропейските градове тълпи от българи, които външно по нищо не се различават от днешните мигранти от Близкия Изток и Северна Африка. Задължителен аксесоар на тези хора бяха анцузите, торбите от зебло, пълни с лютеница, туршии, хляб и суджуци (или който каквото друго намери за проджба или замяна). Речниковият запас на тези хора се изчерпваше с “Айнцу, цвайн, цудрйан, дрън!”. Ако някой германски бюрократ се беше сетил тогава да въведе изпит по немски език и култура за кандидат-заселниците, можеше да изпълни с “бисери” цели годишни издания за хумор, сатира и забава. Подобни мигрантски потоци имаше от всяка една страна от Източна Европа. Как тези хора обогатиха европейската култура и допринесоха за “мултикултурализма”, либерализма и капитализма на Европейския съюз ли? Това и до днес остава мистерия.

Тогава обаче тези понятия не бяха мръсна дума, а напротив – източноевропейците разчитаха изцяло на мултикултурализма, либерализма и толерантността на западноевропееца. Източноевропейците бяха типични икономически мигранти (а не бежанци, нали…). Не бягаха от война, а запълваха вакантните места на строежите, в пицариите, дюнерджийниците, в таксиметровите коли, домовете за стари хора (като санитари) и т.н., създавайки невиждано от години напрежение и тревога на пазара на труда в страните-домакини. Но дори тази роля на мигрантите не беше най-страшната за гражданите на Западна Европа. Най-зловещият страничен ефект на преселението бе, че едри момчета с анцузи от цяла Източна Европа бързо създадоха ударни групи за стройна система от автокражби, наркотрафик и проституция в цяла Западна Европа, като изместиха местните, доказвайки се като по-жестоки, по-енергични, по-изобретателни и по-арогантни към местните обичаи и порядки.

И до ден днешен домашният адрес на този криминалитет в Германия, Холандия, Франция, Испания, Италия, Великобритания е някъде в Източна Европа. Доказан факт е, че първоначалното натрупване на капитала на организираната престъпност в нашите страни се случи поради това, че челните отряди на източната миграция, облечени в нови анцузи, извършваха именно тези престъпления през 90-те. Дори през 1995 г. един познат се пошегува така: “Логично е зад покушението над Васил Илиев да стоят не негови конкуренти в България, а Германския съюз на автозастрахователите”.

Автокражбите и другите престъпления на източноевропейците в Западна Европа не бяха мъгляви и неконкретизирани опасения като тези на жителите на Кресна днес, че “сирийците ще им оберат градините”, а съвсем ясни и зловещи промени в бита на всички граждани на западните държави като непосредствена последица от бума на цели нови видове престъпност (например рекет).

Добре е да не се забравя също така, че първоначално всички българи се опитваха да останат в Обетованата земя (Германия, Великобритания, Франция, Белгия, Холандия и т.н.) като „политически бежанци“. Броят на тези кандидати за политическо убежище в Западна Европа можеше спокойно да запълни още две-три СДС-та и ДПС-та едновременно само в България. Всички те бягаха от “политически репресии” в България след 10 ноември 1989 година. Историите, които бяха представяни на имиграционните власти в тези държави ги оставяха в пълно недоумение за това, което се случва на Изток. Напълно логични съмнения – след като е имало толкова дисиденти и репресирани в Източна Европа и в България, в частност, не трябваше ли комунистическият режим да бъде свален още през 50-те години на XX в.?! Домакините се усетиха навреме и започнаха да отказват заявленията на българи (а и роми, и мюсюлмани), които иначе убедително твърдяха, че “бягат от комунистическия режим в България”. Това съвсем не обезкуражи нашите сънародници, които използваха всяка друга пролука в законодателството на страните от Западна Европа, за да останат там.

Във Великобритания например можеше да подават искания до Министерството на вътрешните работи като т.нар. “самонаемащи се”. Казано по-просто, през 90-те години на миналия век всеки българин, стъпил на британска територия по законен начин (дори с туристичека виза или виза за частно или бизнес посещение с няколко дни валидност), рязко решаваше, че си заслужава да прави бизнес във Великобритания и буквално на следващия ден подаваше заявление в британското Министверство на вътрешните работи за разрешение за оставане на територията на страната като самонаемащ се бизнесмен. Качваха се на самолета за Лондон, уж за да гледат мача Челси -Левски на Стамфорд Бридж с виза само за два дни, а на следващия ден самолетът на връщане към София беше празен. Такива кандидати трябваше да представят бизнес-план за фирмата си и го правеха напълно еднотипно. За мъжете – строителна фирма, а за жените – фирма за чистене. На практика ставаха еднолични търговци, наемани на строителните обекти (мъжете) и в частни домове като чистачки (жените), сключвайки договори като “изпълнители” със собствените си регистрирани еднолични търговци. Още в края на 90-те българите във Великобритания надминаха 50,000, а тези в Германия – 200,000. Днес са в пъти повече и на двете места.

Единици бяха тези българи, завършили добри училища в Западна Европа или САЩ и намерили подобаващо и достойно място в консултантски компании, международни организации и инвестиционни банки, наред с други източноевропейци. Масата български мигранти заеха местата на местната работна сила и ги изместиха в строителството и професионалното почистване, в обслужването в ресторанти и заведения, в транспорта и в още много други браншове в Западна Европа. Създаде се дори регионална концентрация на земляци по страни. Имиграционните служители на летище Хийтроу в Лондон много скоро разбраха, че ако в българския ти паспорт е записано като месторождение Карлово или Сопот, вероятността да се прибереш, преди да ти е изтекла визата, е много малка. Концентрацията пък на русенци и плевенчани в Германия е също много по-голяма, отколкото например на пловдивчани.

На Запад не се организираха протести, германските Динковци не се качиха по ATV-тата, за да ловят български момчета в горите на Шварцвалд, макар да беше пределно ясно, че Западна Европа очевидно не държи на културното многообразие, състоящо се в появилите се миячи на прозорци на автомобили по улиците на градовете и катунари в градските паркове. Нямаше обвинения в това, че са “завоеватели”, въпреки завоюваните автомобили от автокрадците и мъже от румънските и унгарски проститутки.

Мигрантите от Източна Европа днес са милиони във всяка една от големите западноевропейска държава – Великобритания, Франция, Испания, Италия, Германия. Общо 2 млн. са само във Великобритания с днешна дата. Присъединяването на България към ЕС (през 2007 г.) и на другите държави от Източна Европа през 2004 г. стана не с издигането на стени и огради, а напротив – с разрушаването им. Поне 2 млн. българи са потърсили по-добър живот в “либералния”, “толерантен” и “загниващ” Запад от 1989 г. до днес.

Поставете се на мястото на западноевропейците. След 1989 година към подредените им и богати страни тръгнаха десетки и стотици хиляди довчерашни комсомолци и комунисти, които само до онзи ден са се клели да унищожат “класовия враг”, където го срещнат. Сблъсък на култури имаше, и то титаничен.

Обективният анализ на сегашната мигрантска вълна и тази на източноевропейците, започнала преди двайсетина години, убедително доказва, че двете имат удивителни прилики. И в двата случая западноевропейците реагират по един и същи начин – без истерия и зачитайки правата на личността и гражданина. В Източна Европа, обаче, отношението към сегашния мигрантски поток е коренно различно и днес става ясно, че тук не е възприето много от това, заради което гражданите избраха преди повече от 25 г. демокрацията и стремежът към присъединяване към ЕС.

—-

След текста прочетох и коментарите в terminal3.bg. И си припомних сакралната фраза „България е една УМОНЕПОБИРАЕМО слаба държава“… В записа с нея се чудех как така има толкова много умни българи, а като цяло сме толкова глупав народ. Отговорът май е очевиден – има и много други българи…

Още когато миграцията започна и от коментарите във вестникарските форуми потече ксенофобска помия, си зададох въпроса – това същите хора ли са, които най се тупат в гърдите колко гостоприемен е българинът? И се кланят на Търновската конституция, понеже в нея пише „Който роб стъпи на българска земя, свободен става“?… Твърде много пъти се уверих, че да, именно те са. Известно време мислех, че просто не осъзнават шизофренията си. Все повече обаче разбирам, че не само я осъзнават, но и се гордеят с нея.

За последния четвърт век от България емигрираха около 2 милиона души. Всичките – към либерастния, толерастен и загниващ Запад. Емигрирал в Русия, Иран, Куба, Северна Корея и други „здрави“ общества не ми е известен. Спомням си стария соц-виц как върнатите от Гърция наши бежанци отивали в затвора, а върнатите от Румъния – в лудницата. И съвременния виц как на митинг на „Атака“ били изгорени 100 американски знамена и нито една американска зелена карта…

Малко хора в България имат повече контакти от мен с такива от напусналите 2 милиона. Личното ми впечатление, че около 200-250 000 от тях са утайка, но останалите са цветът на българския народ. Че от този цвят в България са останали я има 50 000, я не – и почти всички те оцеляват, като работят особено нископлатени работи. Малка шепичка, може би две-три хиляди, са успели да постигнат нещо по-добро за себе си, и тази шепичка непрекъснато намалява. А царува и изпълва обществената атмосфера със смрадта си останалата тук утайка, и лумпенизира всичко около себе си. Превръща обикновените, масовите българи в свои подобия. И показва все по-нагледно защо шепичката успели свестни намалява…

И се чудя какво мога да направя. Сигурно началото е в мъдрите думи на абат Фариа: „Запитай се кому е изгодно, и ще разбереш кой го е сторил.“ Но за да има смисъл да си абат Фариа, трябва да има наоколо Едмон Дантес. А у нас дантесовците са все по-малко – прескачат се дангларовци, фернановци и вилфоровци.

Но макар и малко, дантесовци има. И за тях ще кажа открито: изгодно е на който ни смята за членове на своя основен политически и икономически враг. За който всички и навсякъде, освен българите в България, знаят че стои зад #КОЙ и му дърпа конците. Който ни обяснява как Западът са либерасти, толерасти и педераси, и гният и ще се разпаднат. (И старателно премълчава, че същият този Запад усвои не само десетки милиони турци, араби, африканци и прочее, а и над 2 милиона българи, и само все повече процъфтява. Че вместо него изгни и се разпадна империята на обясняващия – нагледно доказателство чия рецепта до какво води.)

А за българските му клакьори… толкова са жалки, че даже не са смешни. Напомнят ми брилянтната сцена от филма „Кучешко сърце“. (По памет: „Тоя пък какво се е надул като пуяк. Все едно не е същия боклук като метачите. Отпадък долен… Какво носи? Салам?! Господине, дайте ми го!“ Перчат се какви велики патриоти са и какви безродници са тези като теб. Кажеш ли им „Добър ден“, ще ти отговорят с биене в гърдите: „Булгар! Булгар!“ Но никога няма да ги видиш доброволно да чистят природата, да помагат на пострадали от бедствие или да се грижат за бедните. Патриотизмът им е дотам.

Някои от тях лаят по форумите, защото за това им се плаща. Немалко обаче искрено и от сърце мразят всеки кадърен, работлив и дори малко успяващ с честен труд. Западните страни – понеже там честно успяващите задават тона в обществото… Защото честно успяващите им показват непрекъснато, просто със съществуването си, какви отпадъци са и как нищо не струват. Дай им властта – ще избият не хиляди, а стотици хиляди. От пред-деветосептемврийските комунисти доста ставаха поне за горски партизани, някои даже вярваха в някакви идеали. Днешната ни утайка не става за нищо и не вярва в нищо. Тя е, да цитирам Солженицин, изпитана трупна отрова за всяко общество. Перфектният инструмент на #КОЙ и унищожител на България…

Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин?

Но може би докато има кой да чуе Румен Петров и да се замисли, ще има защо.

Един tweet, един мейл и една стая за повиване на втори терминал

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/qTi3jxymbRU/

Преди точно три седмици @StanBB пусна следната снимка от втори терминал на летище София:

Моята реакция беше следната:

До тук добре – насолих ги в социалките. По-късно се замислих обаче, че с обсъждане в твитерджийницата нищо няма да стане и писах направо на летище София. Разказах им, че съм минавал няколко пъти през терминала с бебе и всеки път в стаята за повиване или са спели хора, или е била изключително мръсна. Имаше дори мухъл по стените. Всъщност, в повечето случаи се наложи да отидем в едно от кафенетата. Попитах също защо на табелката пише „Baby room“ на английски, а на български – „Стая за майки с деца“. Българските бащи нищо общо ли нямаме със сменянето на памперси?

Седмица по-късно получих мейл, че се прави проверка. След още седмица получих следният отговор:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЮРУКОВ,
Благодарим Ви за отделеното време и за гражданската позиция, която заемате чрез отправените коментари и препоръки.
Вашето мнение е ценна и полезна информация и Ви уверяваме, че то ще допринесе за подобряване качеството на предлаганите от нас услуги.
Веднага след подадения от Вас сигнал, стаите за деца в обществената зона и в граничната зона на Летище София бяха боядисани, почистени и приведени в приветлив вид. Възложено е на дежурни служители от отдел „Терминали“ да извършват постоянни проверки и да гарантират поддържането на стаите в изряден вид.
Във времето от 23:00ч. до 04:00ч. стаите за деца се заключват с цел да бъде избегнато неправомерно ползване.
Като се надяваме случаят да не остави у Вас негативно отношение спрямо „Летище София“ ЕАД, Ви пожелаваме приятни бъдещи пътувания.
С уважение,
Comments Sofia Airport

Това, разбира се, трябваше да се провери и помолих в Twitter, ако някой минава през летището, да ми прати снимки. Няколко души откликнаха в следващите дни. На снимките им стаята определено изглежда по-добре – поне спрямо състоянието, което си спомням. Дори табелката е сменена на „Детска стая“. Благодаря на @Zmeyche, @inovakov и @thefuriousdi за помощта.
След няколко месеца ще минавам през летището и ще погледна дали стаята се поддържа. Дали е чиста зависи до голяма степен и от обноските на ползващите я, но е задължение на летището да я пази в добро състояние. Радвам се, че реагираха на сигнала ми и се надявам, че ще отделят средства да направят поне още една стая в обществената зона. При такъв пътникопоток е странно да има само една отвън, макар в зоната след проверката за сигурност да има още. Всъщност, няма да е зле да сложат карта на летището на сайта си, защото стаята явно не се намира толкова лесно.


Трансфер до летището

Post Syndicated from dzver original http://dzver.com/blog/?p=2481

Днес за пръв път се прибрах вкъщи от летището с метро. Да ни е честито. Най-хубавите градове, в които съм ходил, имат влакчета до летището. Вече и ние имаме.
Летище София има най-евтините таксита, на които някога и някъде съм попадал. Второто в класирането ми е Лисабон, около 2.5 пъти по-скъпо. Обичайните трансфери с такси по света са от порядъка на 50-150 лв български пари.
Прибирането с такси от летището до вкъщи ми е 10 минути, срещу 10 лева и в тия 10 минути душата ми да се отравя от пуфтене и мрънкане колко е кратък курса. Случва се всеки път. Сякаш всички жители на София са длъжни да са от Люлин и абсолютно за пръв път карат някой до Младост. Нали нямам нищо против да запали цигара?
Горките гости на столицата пък са изправени пред сериозния риск да бъдат прихванати от копърка във фоайето и да платят повече за трансфер, отколкото за самолетния си билет.
Решението е сравнително просто. Всички таксита, които возят от и до летище София трябва да имат определена от летището или общината фиксирана тарифа, да приемат плащания с кредитна карта, да са чисти и вътре да не се пуши. През бариерите може да мине само такси, което отговаря на условията – и в двете посоки.
Докато не се появи някакъв ред, смятам да се прибирам с метро. Надявам се, че такси съсловието е доволно – няма да има повече кратки курсове до Младост от мен.

Да си платиш данъците по банков път

Случи се преди години… вече четири години. Не знам защо, може би тогава не ми остана време, а може би не ми останаха нерви, но не съм написал нищо по темата. Сега ще възраждам деветините и провокиран от тази тема се сетих за моята случка.
През вече далечната 2008 година си купих кола, която карам и до днес и много си я харесвам. Всъщност този автомобил промени доста неща в живота ми (невероятно, но факт), но за това ще разкажа някой друг път. Като един изряден идиот, отидох в общината и веднагически си регистрирах колата, като ми казаха, че ще дължа данък за остатъка от 2008 г. (колата е нов внос и не е имала предишен собственик в България). “ОК” казах аз и попитах, къде да платя, на което ми отговориха, че за голямо тяхно и мое съжаление, СИСТЕМАТА не може да изчислява данък за част от годината, а само за цяла година и в момента не могат да ми кажат точно колко дължа. Чудно, и к’во пра’им? На което любезната леля в общината ми отговори така:
– Ами г-не, аз ви предлагам така, значи тая година не плащате, ние догодина ще ви изпратим писмо, че не сте го платили. Системата, дето печата тия писма автомагически ще ви изчисли колко сте дължали, плюс малка лихва, ама това да не ви притеснява, тя е някакви стотинки… и догодина ще си платите цял данък за 2009 г. и според писмото – колкото ви е частичния с лихвата за 2008 г.
Егаси схемата – понеже СИСТЕМАТА не може да сметне колко дължа, ще трябва да платя и лихва за просрочие, ама сакън, понеже това не е опция, а единствения вариант, който ми предлагат – съгласих се. Ще ми се да кажа, едвам ме навихте, но всъщност наистина не ми харесваше тази схема. Дори предложих, да си платя за цяла година, понеже действието с еразвива в началото на годината – нямаше да съм на голяма загуба, пък щеше да е сигурно, че после нямам проблеми.
– А-а-а-а, не може така! – беше отговорът на лелята в общината.
И това на фона на хилядите тарикати, дето изобщо не си декларират автомобилите в общината и никога не плащат данъци за тях.
Минава една година
Пристига съответната заветна бележка от общината, с която ме уведомяват, че съм гаден данъкоплатец, дето не си е платил данъка и съответно в писмото е написана така дълго очакваната сума. По стара българска традиция (тук си признавам и аз съм виновен) отидох да платя в последния възможен ден и разбира се, в общината само мен ме нямаше, а като отидох, и аз вече бях там. Понеже опашките не ми действат стимулиращо, реших, че ще се възползвам от високотхенлогичния напредък на съвременното общество и ще ги платя тия данъци по банков път.
Тук трябва да направя уточнението, че през същата 2008 г. брат ми също си купи кола и предвид, че сме в една и съща община – развитието на събитията беше 1:1. Съответно аз съм нагърбен с нелеката задача да платя данъка на моята кола за 2008 (частично) и за 2009 целия, както и за колата на брат ми за 2008 (частично) и за 2009 целия, както и за 2009 г. данък за колата на майка ми – общо 5 данъка на автомобили.
За да платиш по банков път, пред не чак толкова далечната 2009 г. трябваше да имаш две неща: първо IBAN номер на бюджетната сметка на съответната община и второ – БИН код за вида на плащането. През 2013 г. вкараха т.нар. единна сметка и вече няма БИН номера, но тогава това представляваха едни шест цифрени номера, по които данъчните би трябвало да се ориентират (по-скоро някакви автоматични системи) когато бъде получено плащане – за какво е предназначено. В общинската администрация (местните данъци и такси влизат в това число), няма гише информация, изобщо – предоставянето на информация е ЗАБРАНЕНО в тези ведомства. Затова отрепах половин час да търся IBAN и БИН за данъци на автомобили, но накрая ги намерих забодени с кабърче на едно корково табло във фоайето на общината. Преписах ги и доволен се насочих към офиса.
Когато се прибрах в офиса, доволен (почти злорадствах, че ще стане толкова лесно, а тия нещастници ще чакат на опашка в общината), отворих on-line банкирането, попълних пет броя многоредови платежни нареждания към бюджета и гордо ги подписах с електронен подпис. Егаси яката работа – 5 минути и данъците са платени… ще чакам аз на опашки, да не съм тъп или к’во, а?
Минала е още една година, както разказваше инж. Донев: “Гергана е вече президент”.
Този път, майка ми решава да ми върне услугата, да отиде до общината и да плати и моя данък за колата за 2010 г, както и за колата на брат ми и за нейната. Дал съм ѝ пари и брат ми ѝ и дал… при което ми звъни по телефона и ми заявява:
– Аз съм в общината, оправила съм моя данък, оправила съм и на брат ти, ама твоя не е платен за миналата година, а аз нямам толкова пари в мен, така че ще идваш сам да си го плащаш.
– Ама как не е платен, нали съм ги платил по банков път всичките миналата година?
– Не знам, жената каза, че не е платен, оправяй се!
Естествено, ако не си платил за предходната – не приемат да платиш и за текущата година. А че липсващото плащане е нечия грешка – това няма значение… ще ми начислят лихва за просрочие и ще ме преследват като последния престъпник, нищо, че става дума за стотинки (лихва).
На другия ден отидох до общината, да видя какво става, като предвидливо си разпечатах от on-line банкирането една страничка, на която са петте плащания за всичките автомобили. На четвъртия път “отгатнах” в коя стая е лелята, която се занимава с подобни на моя случаи на “нередовни платци”… влизам, обяснявам случая, а тя пуска една програма под DOS и ми показва:
– Ето, вижте, данък на автомобила на майка ви, данък на автомобила на брат ви, вашия данък за 2008, вие явно не си плащате данъците навреме! (егаси) Обаче за 2009 няма платен данък за вашия автомобил.
– Добре, ето вижте – показвам си моя лист – данък за едното, второто, третото, четвъртото, петото, всичките са с еднакъв IBAN и с еднакви БИН номера?!
– Не знам, ама на мен не ми излиза на компютъра, значи парите не са получени!
– Добре и сега какво правим?
– Ами трябва да си платите, какво да правим?
– Ама как да си платя, като аз вече съм платил!?
– Не сте платили, на мен нищо не ми излиза!
И ей така – 10 минути безсмислен разговор. Накрая ми заявява, че трябва да си извадя документ от моята банка, ама не такова хвърчащо листче, а заверен – с подпис, печат и гербова марка (едва ли не), да ѝ го занеса, тя ще го изпрати в тяхната банка, да се извърши проверка… и ако не дай си боже се окаже, че съм платил, ще го оправят… Тук отново ще кажа само ЕГАСИ!
Отидох до банката, извадих си разпечатка, която естествено е 1:1 като моята (не само като съдържание, дори и като оформление), от една исъща система излизат, сложиха печат и подпис, платих 2 лв. за заверено извлечение от банкова сметка… и с бодра крачка се насочих обратно към общината.
Там лелята взе листа и едва ли не беше вече възмутена, как може да ми издадат такъв документ от банката, аз очевидно не си плащам данъците и е видно, че съм престъпник, а сега, с тоя документ, ще трябва да се чуди, как да оправи кашата. В този момент възкликна:
– Ами да, естествено… много ясно, че няма да ми излезе на компютъра, вие сте объркали БИН номера на плащането!
– Чакайте, как съм го объркал, имам три еднакви плащания за 2009 г. – платил съм данъка за три автомобила по една и съща сметка с един и същи БИН номер – две от плащанията са минали, а третото не! Как така съм го сгрешил?
– Ами вие откъде го взехте тоя БИН?
– От дъската отвън.
– Ето, виждате ли! Миналата година беше сгрешен БИН номера на дъската отвън и вие оттам сте преписали грешния. Колежката, понеже знаеше, че е имало грешен БИН, като види автомобил в другата партида ги е прехвърляла на компютъра, ама явно вашата я е изтървала! Я да видим, ами да, ето го – вашия данък за колата си стои в партидата за такса смет!
Следващата реплика я казах на ум, само защото съм прекалено възпитан, но малко ме делеше от “инцидент в общината приключил със смъртен случай”:
– Добре бе, мама ти стара, като знаеш, че БИН-а е бил сгрешен миналата година – трудно л ибеше да погледнеш преди да ходя до банката, да вадя документи и т.н.
Не си спомням точната ми реплика, но обобщено, отговорът беше нещо от сорта на: “Ама защо ми се карате?”, сякаш аз съм виновен, че те са допуснали грешка, заради която аз си загубих половин ден!
Нещата щяха да са страхотни, ако историята в подобен порядък не се беше повторила през тази година:
ЧАСТ 2
Брат ми води едни дела срещу КАТ… или по-точно КАТ водиха едни дела срещу брат ми. Въпреки, че аз лично все още не съм съгласен с обвиненията и въпреки че бяхме взели едни от най-добрите адвокати, загубихме делото и на първа и на втора инстанция, въпреки, че втората инстанция намали присъдата от ефективна, на админинистративна глоба.
Понеже и брат ми е умен, колкото мен, в деня, в който излезе решението на втората инстанция, взе и чинно и почтено си плати административното наказание… естествено по банков път. И понеже имаше някакъв проблем с неговата банка по това време, пуснахме плащането през моето любимо on-line банкиране, а той ми даде парите в брой.
Минала е още една година, не знам – Гергана е вече кралица на Монако, може би…
Събота… Ранна утрин… Звъни се на вратата вкъщи, призовкарка, носи призовка, аз вече бях свикнал, понеже нещо не се разбираме с КАТ, освен това съм свидетел по едно друго дело и постоянно ги влачат тия призовки – писнало ми е на оная работа от призовки. Подписах се, взех призовката и я отварям, да видя за какво става дума:
1. Не е за мен, а е за брат ми (а той вече не живее на този адрес)
2. Не е призовка от съда, а от държавен съдия изпълнител…
Тук отново ще кажа само ЕГАСИ!
А в понеделник аз заминавам за две седмици за Германия! Съответно, трябва веднага да извадя едно заверено банково извлечение за това плащане, преди да съм заминал, защото иначе, за 2 седмици съдията изпълнител ще си извади изпълнителен лист, като нищо…
Тичам, добре че банката има работещи клонове в събота, в единия не им работеше принтера: “елате в понеделник”, ха-ха… втори клон, взех заветната бележка.
Тук ще съкратя историята малко, понеже не съм свидетел от първо лице, но докато бях в Германия брат ми е обикалял като избит електрон между Софийски районен съд, Софийски градски съд и НАП три дни. Като се замисля, аз добре съм се отървал само за половин ден предния път.
Разбира се – загубеното време, разходите за транспорт, вкл. и синя зона за тия три дни – няма кой да ти ги възстанови. Нервите – изобщо не ги коментираме. Обаче предложенията на служителите в НАП са любимата ми част от историята:
– Е г-не вие с кой акъл сте си платили веднага! Трябваше да изчакате да дойде съдия изпълнител и да си нямате проблеми!
– Ми платете го втори път, с лихвите! (ЕГАСИ)
– Платете го втори път и заведете дело срещу Софийски градски съд, да ви върнат парите от първото плащане… до две години макс. ще си ги получите.
Сега забележете абсурда: СГС е втората инстанция, която постановява административно наказание “глоба”. СРС е първата инстанция. Глобата е платена по сметка на СГС, а иска на държавния съдия изпълнител е подаден от СРС! Естествено – в закона никъде не е уточнено при такъв казус на кого се плаща, но цяла сурия адвокати бяха готови да си заложат дипломите, че се плаща по сметката на последната инстанция, и в краен случай по сметката на инстанцията, която е постановила глобата – и в двата сценария, това е СГС по чиято сметка е платено.
ЧАСТ 3
За същата онази кола, за която ми изчезна данъка през 2009 г. от митниците ми изпратиха писмо, че трябва да се явя да платя акциз (през 2009 г. го отмениха, но през 008 г. когато я купих – все още имаше), въпреки, че колата не надхвърля максимално допустимата мощност за освобождаване от акциз. Призовката, разбира се, е оформена във вид на заплашително писмо, в което липсват само две неща: какво трябва да направиш и репликата “Очаква ви смърт”.
Ходих до митницата на летището… там отрепах около 3 часа, въртях се като идиот… накараха ме да напиша една “молбичка” – свободен текст, с която да помоля… сякаш е господ, директора на митницата, да не ми облага автомобила с акциз, въпреки, че той не подлежи на облагане… и трябваше да приложа ДВЕ (не е ясно защо две, а не едно) копия от големия талон на автомобила и договора с който съм купил колата.
Какво друго да кажа, освен ЕГАСИ?