Tag Archives: Лит

Нови жанрове

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/04/27/golden-threads/

Зачетох някакво фентъзи.

Започва като класическо меч и магия. Главният герой е магьосник, който от дете е суперсилен, затова са го изолирали в университет за надарени, където прекарва целия си живот – до момента, в който се дипломира и трябва да тръгне на опознавателна обиколка на континента. Нещо, за което е крайно неподготвен. Главната героиня пък е наемничка с фантастични умения в боя с ножове. От някъде се появява верен слуга и пътешественическата група е готова. Малко изтъркан е сюжетът, да, ама се чете лесно и е забавно. В началото.

Защото по средата на книгата се появиха елфи. И богове, които наблюдават действащите лица от паралелна вселена. И нещо като пътуване във времето. И вълк с размер на кон, който може да говори, пие вино и е херцог. И нинджи. ОК, не са наречени „нинджи“ точно, а Nhia-Samri, ама аз това не го знам как се произнася, затова ще им викам нинджи.

В края се оказа, че героинята е отдавна изчезналата императрица на целия космос. Главният герой е бог. Преди 20000 години са долетели с космически кораби. Между битките с ножове успяват да намерят отдавна забравената космическа база и активират корабите С МАГИЯ. Излекуват си многобройните наранявания с наноботове, които откриват в тях. Всъщност героинята се оказва толкова велика, че след това вече може да произвежда въпросните ботове в кръвта си и да ги споделя с приятелите си. Обаче няма хепиенд, защото боговете забраниха на императрицата и младия бог да се оженят. Макар че поне биха нинджите.

Признавам, че накрая четях по диагонал, защото ме заболя коремът да се хиля на глас. То бива кросоувър, то може, ама чак такава манджа с грозде…

Притежателно

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/03/31/gentle/

It was amazing how many acts of gentlemanly “manners” were really just stamps of possession.

I’ll pay your restaurant bill and pour your drink, so that you know that everything you eat, everything you drink, comes through me. I’ll walk behind you up the stairs, to make sure you know that you can’t walk without me. I’ll take your coat; you are mine to dress and undress.

Дания се отказва от таксите за радио и телевизия от 1 януари 2019

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/19/psm_funding-2/

Дания се присъединява към нарастващия брой европейски държави, които се отказват от таксите като източник на финансиране на обществените телевизия и радио, съобщава Копенхаген Пост.

От такса към данък: от  1 януари 2019 няма да се събират такси.  На мястото на таксите идва финансиране от данъците, като спрямо сегашното то ще бъде намалено (като общ обем) с 20 на сто.   Годишната такса за 2018 е  2527 хил. DKR (339 евро).

Дания е последвала България, Унгария, Кипър, Малта, Белгия, Холандия, Финландия, Норвегия,  Естония, Латвия, Литва, Люксембург,  Испания и др., в които не се събират такси или  е взето  решение в бъдеще да не се събират такси от аудиторията.

Исус и Мери, как сте облечени днес!

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/06/echr_moral/

Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека по делото Sekmadienis v Lithuania.

Търговско дружество провежда рекламна кампания, в която са включени три реклами, показвани на двадесет рекламни табла  във Вилнюс и на уебсайта на дружеството.

Първата от трите реклами показва млад мъж с дълга коса  и няколко татуировки, облечен  с джинси – и надписът в долната част на изображението гласи:  “Исусе, какви панталони!” (Jėzau, kokios tavo kelnės!).

Втората реклама показва  млада жена, облечена в бяла рокля  – и  надписът в долната част на изображението гласи: “Драга Мария, каква рокля!” ( Marija brangi, kokia suknelė!).

Третата реклама показва  мъжа и жената заедно – и надписът в долната част на изображението този път е “Исус [и] Мария, как сте облечени!” (Jėzau Marija, kuo čia apsirengę!)

Инспекторатът глобява дружеството за нарушение на Закона за рекламата, тъй като кампанията противоречи на обществения морал.  Инспекторатът счита, че рекламите използват религиозни символи по неуважителен и неподходящ начин и че използването на такива символи за  целите на модната реклама е вероятно да  засегне религиозните хора. В последна сметка санкцията от около 500 евро е потвърдена с мотива, че неподходящото изобразяване на Исус  и Мария във въпросните реклами насърчава лековато отношение към етичните ценности на християнската вяра и  начин на живот, който е несъвместим с принципите на религиозния човек.

Търговското дружество се обръща към ЕСПЧ за защита по чл.10, свобода на изразяване.

Решението

Става дума за търговско слово, според практиката на ЕСПЧ то е с ниска степен на защита – изразяваща се в  по-широко зачитане  от страна на Съда на преценката на националните власти –  държавите имат широка свобода на преценка при регламентирането на словото в търговските дела и  рекламата [73]. Задачата на Съда не е да замества компетентните национални органи, а по-скоро да  анализира намесата,  която се оспорва, в светлината на случая като цяло и да  определи дали намесата  е  пропорционална на преследваната легитимна цел   – и  да се увери, че националните органи прилагат стандарти, които са в съответствие с принципите, заложени в член 10 ЕКПЧ, и че  те се позовават на приемлива преценка на релевантните факти [72].

Съдът констатира намеса в свободата на изразяване, като на първо място приема, че тя има легитимни цели, а именно защитата на морала, произтичаща от християнската вяра, и защитата на правото на религиозните хора да не бъдат оскърбявани въз основа на техните вярвания [69].

По-нататък Съдът напомня, че свободата на изразяване е една от  основите на  демократичното общество и едно от основните условия за неговия напредък и за самореализация на всеки индивид. Свободата се отнася  не само за  информация  или  идеи, които са приети благоприятно или се считат за безобидни или безразлични, но и за тези, които обиждат, шокират или смущават. Такива са изискванията за плурализъм и толерантност, без която няма “демократично общество”. Свободата на изразяване има и предели, които обаче трябва да се тълкуват стриктно и необходимостта от каквито и да е ограничения трябва да се установи убедително [70].

Все пак упражняването на свободата на изразяване носи задължения и отговорности. В контекста на религиозните вярвания е задължение да се избягва, доколкото е възможно, израз, който да засяга упражняването на правата по чл.9 ЕКПЧ [74].

Съдът установява, че рекламите не са безпричинно обидни или оскърбителни, нито подбуждат към омраза на религиозни основания. Местните власти имат задължение да представят основателни и достатъчни причини за намеса. Според Съда предоставените от тях основания са  декларативни и неясни и не обясняват достатъчно защо позоваването на религиозните символи в рекламите е обидно и защо насърчаваният от рекламите начин на живот е  непременно   несъвместим  с обществения морал. Освен това Конституционният съд на Литва е постановил, че “никакви възгледи или идеология не могат да бъдат обявени за задължителни и насочени към дадено лице” и че държавата “няма право да създава задължителна система от възгледи”

Според ЕСПЧ фактът, че граждани са се оплакали пред националните власти относно рекламите, не може  сам по себе си да оправдае налагането на санкция.

Нарушение на член 10 ЕКПЧ:   местните органи не са успели да постигнат справедлив баланс между, от една страна, защитата на обществения морал и правата на религиозните хора, а от друга страна, правото на свобода на изразяване [83].

Решението се отнася до слово с противоречив характер, което се приема нееднозначно.То показва, освен другото, че според ЕСПЧ  евентуално засегната чувствителност сама по себе си не е достатъчна, за да оправдае намеса в свободата на изразяване.

 

За испанската съдебна независимост отвътре

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/spain-judiciary-independence/

За испанската съдебна независимост отвътре

Този текст е специално зa тези мои познати и приятели, които продължават да не разбират иронията, с която се отнасям към „независимата съдебна власт“ в Испания и намират паралелите, които правя с България, за прекалени и неуместни. Голяма част от тях ме обвиняват в пристрастия, на които гледам с насмешка не заради друго, а защото те самите отказват да вдигнат глава от собствената си романтична представа и клишета в главите си и да погледнат действителността, с различна нагласа от тази на фенщината към Реал Мадрид например. За разлика от повечето си критици, се старая да защитавам своите „пристрастия“ с факти, които сверявам през два, а понякога и повече канали, а когато източникът е медия, проверявам даже и собствеността и сондирам репутацията им, преди да се позовавам на нея.

Твърдото ми убеждение е, че испанската съдебна система често се ползва за репресии, когато политическата власт не иска да си намокри краката или не може да намери политическо решение. Аз лично съм потресен колко разследвания, арести, обвинения и запокитени в затвора (при това не за кратко време) има буквално ежемесечно в Испания, в които потърпевши са политически противници или критично настроени към властта обикновени хора. Включително за „провинения“ като шеги и вицове в хумористични издания или социални мрежи. Организират се показни съдебни процеси заради провокативни артистични инсталации – наскоро приключи едно такова дело, след което обвиненият в крайна сметка влезе в затвора (за тероризъм!).

Но да оставим моите впечатления и лично мнение настрана. Със сигурност обобщените мнения на 11%-ова извадка от испанските съдии към собственото им ежедневие би трябвало да тежи повече. Затова предлагам да разгледаме едно изследване, в което има доста данни. Предполагам, че някои хора вече са го чели, но са го направили от българска гледна точка. Нека да го погледнем и от испанска, а понеже е големичко, ще резюмирам само това, което мен лично ме стряска най-много.

Изследването е на European Network of Councils for the Judiciary, за периода 2016-2017 и е базирано на отговорите на въпросник, който е попълнен от 11712 съдии от 26 страни (22 от ЕС плюс Албания, Сърбия, Черна гора и Норвегия). Испанските съдии, които са участвали, са 718, или това са 11% от всички съдии в държавата. Числата по-долу са на база техните отговори и се отнасят за обследвания период от две години.

  • 18.1% считат, че през последните две години е имало дела, които са били разпределени към съдии по начин, различен от установената процедура, и с цел да се повлияе на изхода от делото. Испания е лидер в тази класация.
  • 64.3% считат, че съдии са назначавани по критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази класация с цели 40% над средното ниво за всички държави в проучването.
  • 77.7% намират, че съдии са били повишавани на база критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази черна класация, с повече от 40% над средното ниво.
  • 45% считат, че решения на съдии са били повлияни от действия на медиите (преса, телевизия и радио). Тук Испания отстъпва само на Италия, Хърватска, България и Словакия. А 17% смятат, че решения на съдии са били повлияни от социалните мрежи, като Испания е след Италия, Хърватска, Албания и България.
  • 27.7% считат, че правителството не зачита тяхната независимост като съдии. Това е десетият най-лош резултат. Тук води Полша (с над 70%), следвана от България (с над 50%). 15.5% отбелязват, че собствените им началници в съдилищата не уважават тяхната независимост. Това е вторият най-лош резултат след Португалия (21.7%). А 25.6% считат, че тяхната независимост не се уважава от Съдебния съвет. Испания е отново лидер с повече от 20% над средното ниво (като тук се отбелязва, че не всички държави имат такъв орган). България и Португалия следваме испанците плътно и в този срам.
  • 62.2% считат, че Съдебният съвет не разполага с нужните механизми и процедури да защити ефективно независимостта на съдебната власт. Това е вторият най-лош резултат в Европа (след Полша).
  • 10% признават, че през последните две години им е оказван неуместен натиск да вземат решение по дело по определен начин. Испания е петата страна по „натиск“ след Албания (24%), Хърватска (12%), Литва (12%) и Латвия (11%).
  • 10% признават, че са били санкционирани или са били заплашени, че ще бъдат санкционирани за това как са решили дадено дело. Испания е шеста по този критерий след Литва (19%), Латвия (18%), Полша (14%), Румъния (14%) и Италия (11%).
  • 25.6% са били притискани от администрацията на съда им да решат дадено дело в определен срок. Испания е четвърта след Хърватска, Полша и Словения.

Нямам коментар. Числата говорят.

За испанската съдебна независимост отвътре

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/spain-judiciary-independence/

За испанската съдебна независимост отвътре

Този текст е специално зa тези мои познати и приятели, които продължават да не разбират иронията, с която се отнасям към „независимата съдебна власт“ в Испания и намират паралелите, които правя с България, за прекалени и неуместни. Голяма част от тях ме обвиняват в пристрастия, на които гледам с насмешка не заради друго, а защото те самите отказват да вдигнат глава от собствената си романтична представа и клишета в главите си и да погледнат действителността, с различна нагласа от тази на фенщината към Реал Мадрид например. За разлика от повечето си критици, се старая да защитавам своите „пристрастия“ с факти, които сверявам през два, а понякога и повече канали, а когато източникът е медия, проверявам даже и собствеността и сондирам репутацията им, преди да се позовавам на нея.

Твърдото ми убеждение е, че испанската съдебна система често се ползва за репресии, когато политическата власт не иска да си намокри краката или не може да намери политическо решение. Аз лично съм потресен колко разследвания, арести, обвинения и запокитени в затвора (при това не за кратко време) има буквално ежемесечно в Испания, в които потърпевши са политически противници или критично настроени към властта обикновени хора. Включително за „провинения“ като шеги и вицове в хумористични издания или социални мрежи. Организират се показни съдебни процеси заради провокативни артистични инсталации – наскоро приключи едно такова дело, след което обвиненият в крайна сметка влезе в затвора (за тероризъм!).

Но да оставим моите впечатления и лично мнение настрана. Със сигурност обобщените мнения на 11%-ова извадка от испанските съдии към собственото им ежедневие би трябвало да тежи повече. Затова предлагам да разгледаме едно изследване, в което има доста данни. Предполагам, че някои хора вече са го чели, но са го направили от българска гледна точка. Нека да го погледнем и от испанска, а понеже е големичко, ще резюмирам само това, което мен лично ме стряска най-много.

Изследването е на European Network of Councils for the Judiciary, за периода 2016-2017 и е базирано на отговорите на въпросник, който е попълнен от 11712 съдии от 26 страни (22 от ЕС плюс Албания, Сърбия, Черна гора и Норвегия). Испанските съдии, които са участвали, са 718, или това са 11% от всички съдии в държавата. Числата по-долу са на база техните отговори и се отнасят за обследвания период от две години.

  • 18.1% считат, че през последните две години е имало дела, които са били разпределени към съдии по начин, различен от установената процедура, и с цел да се повлияе на изхода от делото. Испания е лидер в тази класация.
  • 64.3% считат, че съдии са назначавани по критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази класация с цели 40% над средното ниво за всички държави в проучването.
  • 77.7% намират, че съдии са били повишавани на база критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази черна класация, с повече от 40% над средното ниво.
  • 45% считат, че решения на съдии са били повлияни от действия на медиите (преса, телевизия и радио). Тук Испания отстъпва само на Италия, Хърватска, България и Словакия. А 17% смятат, че решения на съдии са били повлияни от социалните мрежи, като Испания е след Италия, Хърватска, Албания и България.
  • 27.7% считат, че правителството не зачита тяхната независимост като съдии. Това е десетият най-лош резултат. Тук води Полша (с над 70%), следвана от България (с над 50%). 15.5% отбелязват, че собствените им началници в съдилищата не уважават тяхната независимост. Това е вторият най-лош резултат след Португалия (21.7%). А 25.6% считат, че тяхната независимост не се уважава от Съдебния съвет. Испания е отново лидер с повече от 20% над средното ниво (като тук се отбелязва, че не всички държави имат такъв орган). България и Португалия следваме испанците плътно и в този срам.
  • 62.2% считат, че Съдебният съвет не разполага с нужните механизми и процедури да защити ефективно независимостта на съдебната власт. Това е вторият най-лош резултат в Европа (след Полша).
  • 10% признават, че през последните две години им е оказван неуместен натиск да вземат решение по дело по определен начин. Испания е петата страна по „натиск“ след Албания (24%), Хърватска (12%), Литва (12%) и Латвия (11%).
  • 10% признават, че са били санкционирани или са били заплашени, че ще бъдат санкционирани за това как са решили дадено дело. Испания е шеста по този критерий след Литва (19%), Латвия (18%), Полша (14%), Румъния (14%) и Италия (11%).
  • 25.6% са били притискани от администрацията на съда им да решат дадено дело в определен срок. Испания е четвърта след Хърватска, Полша и Словения.

Нямам коментар. Числата говорят.

За испанската съдебна независимост отвътре

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/spain-judiciary-independence/

Този текст е специално зa тези мои познати и приятели, които продължават да не разбират иронията, с която се отнасям към „независимата съдебна власт“ в Испания и намират паралелите, които правя с България, за прекалени и неуместни. Голяма част от тях ме обвиняват в пристрастия, на които гледам с насмешка не заради друго, а защото те самите отказват да вдигнат глава от собствената си романтична представа и клишета в главите си и да погледнат действителността, с различна нагласа от тази на фенщината към Реал Мадрид например. За разлика от повечето си критици, се старая да защитавам своите „пристрастия“ с факти, които сверявам през два, а понякога и повече канали, а когато източникът е медия, проверявам даже и собствеността и сондирам репутацията им, преди да се позовавам на нея.

Твърдото ми убеждение е, че испанската съдебна система често се ползва за репресии, когато политическата власт не иска да си намокри краката или не може да намери политическо решение. Аз лично съм потресен колко разследвания, арести, обвинения и запокитени в затвора (при това не за кратко време) има буквално ежемесечно в Испания, в които потърпевши са политически противници или критично настроени към властта обикновени хора. Включително за „провинения“ като шеги и вицове в хумористични издания или социални мрежи. Организират се показни съдебни процеси заради провокативни артистични инсталации – наскоро приключи едно такова дело, след което обвиненият в крайна сметка влезе в затвора (за тероризъм!).

Но да оставим моите впечатления и лично мнение настрана. Със сигурност обобщените мнения на 11%-ова извадка от испанските съдии към собственото им ежедневие би трябвало да тежи повече. Затова предлагам да разгледаме едно изследване, в което има доста данни. Предполагам, че някои хора вече са го чели, но са го направили от българска гледна точка. Нека да го погледнем и от испанска, а понеже е големичко, ще резюмирам само това, което мен лично ме стряска най-много.

Изследването е на European Network of Councils for the Judiciary, за периода 2016-2017 и е базирано на отговорите на въпросник, който е попълнен от 11712 съдии от 26 страни (22 от ЕС плюс Албания, Сърбия, Черна гора и Норвегия). Испанските съдии, които са участвали, са 718, или това са 11% от всички съдии в държавата. Числата по-долу са на база техните отговори и се отнасят за обследвания период от две години.

  • 18.1% считат, че през последните две години е имало дела, които са били разпределени към съдии по начин, различен от установената процедура, и с цел да се повлияе на изхода от делото. Испания е лидер в тази класация.
  • 64.3% считат, че съдии са назначавани по критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази класация с цели 40% над средното ниво за всички държави в проучването.
  • 77.7% намират, че съдии са били повишавани на база критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази черна класация, с повече от 40% над средното ниво.
  • 45% считат, че решения на съдии са били повлияни от действия на медиите (преса, телевизия и радио). Тук Испания отстъпва само на Италия, Хърватска, България и Словакия. А 17% смятат, че решения на съдии са били повлияни от социалните мрежи, като Испания е след Италия, Хърватска, Албания и България.
  • 27.7% считат, че правителството не зачита тяхната независимост като съдии. Това е десетият най-лош резултат. Тук води Полша (с над 70%), следвана от България (с над 50%). 15.5% отбелязват, че собствените им началници в съдилищата не уважават тяхната независимост. Това е вторият най-лош резултат след Португалия (21.7%). А 25.6% считат, че тяхната независимост не се уважава от Съдебния съвет. Испания е отново лидер с повече от 20% над средното ниво (като тук се отбелязва, че не всички държави имат такъв орган). България и Португалия следваме испанците плътно и в този срам.
  • 62.2% считат, че Съдебният съвет не разполага с нужните механизми и процедури да защити ефективно независимостта на съдебната власт. Това е вторият най-лош резултат в Европа (след Полша).
  • 10% признават, че през последните две години им е оказван неуместен натиск да вземат решение по дело по определен начин. Испания е петата страна по „натиск“ след Албания (24%), Хърватска (12%), Литва (12%) и Латвия (11%).
  • 10% признават, че са били санкционирани или са били заплашени, че ще бъдат санкционирани за това как са решили дадено дело. Испания е шеста по този критерий след Литва (19%), Латвия (18%), Полша (14%), Румъния (14%) и Италия (11%).
  • 25.6% са били притискани от администрацията на съда им да решат дадено дело в определен срок. Испания е четвърта след Хърватска, Полша и Словения.

Нямам коментар. Числата говорят.

Оригинален линк: “За испанската съдебна независимост отвътре” • Някои права запазени

Съд на ЕС: такси, събирани от организация за колективно управление на авторски права и злоупотреба с господстващо положение

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/09/15/okup/

На 14 септември 2017  Съдът на ЕС се произнесе по дело  C‑177/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākā tiesa Administratīvo lietu departaments (Върховен съд, административно отделение, Латвия) в рамките на производство по дело Autortiesību un komunicēšanās konsultāciju aģentūra / Latvijas Autoru apvienība срещу Konkurences padome.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 102, втора алинея, буква а) ДФЕС.

AKKA/LAA е организация за колективно управление на авторски права върху музикални произведения и е единствената организация в Латвия, оправомощена да издава срещу заплащане лицензии за публичното представяне на музикални произведения, по отношение на които управлява авторските права. Тя събира такси, от които се изплащат възнаграждения на притежатели на авторски права.

Съветът по конкуренцията налага на AKKA/LAA глоба за злоупотреба с господстващо положение поради прилагането на прекомерно високи тарифи. Впоследствие AKKA/LAA приема нови тарифи,  по отношение на които Съветът по конкуренция започва  нова проверка. Съветът по конкуренцията сравнява таксите, които са в сила в около двадесет други държави от ЕС  и установява, че тарифите в Латвия надхвърлят с 50 %—100 % равнището на прилаганите в другите държави. По-специално, за търговски обекти или центрове за услуги с площ от 85,5 m² до около 140 m² прилаганите тарифи били по-високи само в Румъния.

Като приема, че таксите, които са в сила в Латвия, не са справедливи в сегментите, където те са чувствително по-високи отколкото в Естония и Литва, с решение от 2 април 2013 г. Съветът по конкуренцията налага на AKKA/LAA глоба в размер на 45 645,83 LVL (латвийски лата) (около 32 080 EUR) за злоупотреба с господстващо положение. Съветът по конкуренцията изчислява размера на посочената глоба въз основа на оборота на AKKA/LAA.

В условия на съдебен спор Върховният съд, административно отделение  решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Прилага ли се член 102, [втора алинея, буква a) от [ДФЕС] в спор относно тарифите, установени от национална организация за управление на авторски права, ако тази организация събира и такси за произведения на чуждестранни автори и установените от нея тарифи могат да препятстват ползването на тези произведения в съответната държава членка?

2)      Целесъобразно и достатъчно ли е — и съответно в кои случаи — с оглед на определянето на използваното в член 102, [втора алинея, буква a) ] ДФЕС понятие за несправедливи цени в областта на управление на авторските и сродните им права да се прави сравнение между цените (тарифите) на съответния пазар и цените (тарифите) на съседните пазари?

3)      Целесъобразно и достатъчно ли е с оглед на определянето на използваното в член 102, [втора алинея, буква а)] ДФЕС понятие за несправедливи цени в областта на управление на авторските и сродните им права да се използва основаният на брутния вътрешен продукт коефициент на паритетите на покупателната способност?

4)      Трябва ли да се прави сравнение на тарифите във всеки отделен техен сегмент или спрямо средното равнище на тарифите?

5)      Кога трябва да се счита, че разликата между тарифите, разглеждани за целите на използваното в член 102, [втора алинея, буква а)] ДФЕС понятие за несправедливи цени, е толкова значителна, че икономическият оператор, който има господстващо положение, трябва да докаже, че тарифите му са справедливи?

6)      Каква информация разумно може да се очаква от икономически оператор, за да докаже справедливия характер на тарифите по отношение на защитените с авторски права произведения в обхвата на член 102, [втора алинея, буква а)] ДФЕС, ако разходите за тези произведения не могат да се определят по същия начин като при продукти с материален характер? Става ли въпрос само за административните разходи на организацията за управление на авторски права?

7)      В случай на нарушение на конкурентното право целесъобразно ли е за целите на определянето на глобата от оборота на организация за управление на авторски права да се изключат платените от този икономически оператор възнаграждения на авторите?“.

Както се вижда, въпросите са сходни с възникващите и у нас съмнения за злоупотреба с господстващо положение поради прилагането на прекомерно високи тарифи, поради което решението е интересно и за местните дружества  и лицензополучатели.

Съдът

Търговията между държавите  може да бъде засегната от равнището на таксите, определени от организация за управление на авторски права, която има монопол и която управлява и правата на чуждестранни притежатели на права, поради което член 102 ДФЕС може да се приложи.

Злоупотребата с господстващо положение по смисъла на посочения член може обаче да се състои в прилагането на прекомерно високи цени, които не са разумни с оглед на икономическата стойност на предоставяната услуга. Как да се установи евентуално прекомерният характер на дадена цена?

Ако сравнителният метод покаже значителни разлики с другите държави, това е индикация за злоупотреба с господстващо положение – но при определени условия. В случая анализът обхваща 20 държави  – но не може да се твърди, че не е достатъчно представителен, защото не обхваща всички държави от ЕС, зависи:  не може да има минимален брой пазари, които да бъдат сравнявани, а изборът на подходящи сходни пазари зависи от конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Запитващата юрисдикция трябва да провери спозването на определени условия. Следователно за да се провери дали дадена организация за управление на авторските права прилага несправедливи цени по смисъла на член 102, втора алинея, буква a) ДФЕС, е целесъобразно посочените тарифи да се сравнят с приложимите в съседните държави, както и с приложимите в други държави членки, коригирани с коефициента ППС, при условие че референтните държави са били избрани съобразно обективни, подходящи и подлежащи на проверка критерии и че основата за сравнение е една и съща. Допустимо е да се сравняват прилаганите тарифи в един или повече отделни сегменти на използващите лица, ако има индиции, че прекомерният характер на таксите засяга тези сегменти.

Кога се приема, че разликата между сравняваните тарифи е чувствителна? Съдът казва, че разликата трябва да е значителна и трайнада продължава да съществува през определен период, а не да е временна или епизодична. Все пак разликата е само индиция, организацията за управление на авторските права има възможността да обоснове разликата, като посочи обективни различия между ситуацията в съответната държава членка и преобладаващата във всички останали държави членки ситуация  –  става дума за фактори, които оказват влияние върху разходите за управление или върху възнаграждението на притежателите на права (ако има такива).

Последният въпрос е за определянето на размера на глобата. Санкцията трябва да е ефективна, пропорционална и възпираща.  Предоставяните от AKKA/LAA услуги се състоят в събирането на такси, от които се изплащат възнаграждения на авторите на музикални произведения. Според Съда за целите на определянето на размера на глобата възнагражденията, предназначени за притежателите на права, трябва да се включат в оборота на съответната организация за управление на авторските права, при условие че тези възнаграждения са част от стойността на предоставените от тази организация услуги и включването им е необходимо, за да се гарантира ефективният, пропорционален и възпиращ характер на наложената санкция. Запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на всички обстоятелства на конкретния случай дали посочените условия са изпълнени.

 

 

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Обяснително

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/28/emotions/

Защо все в някакви странни каши се озовавам:

A wise man once said, “A human mind is the place where emotion and reason are locked in perpetual combat. Sadly for our species, emotion always wins.” I really liked that quote. It explained why, even though I was reasonably intelligent, I kept finding myself doing something really stupid. And it sounded much better than “Nevada Baylor, Total Idiot.”

А иначе си чета тук разни летни забавности, смяффкам се и не се взимам на сериозно. Не си спомням кога за последно четох нещо сериознейшо-драматише, честно. Със сигурност не е тази година.

Въпросната книга се води нещо средно между ърбан фентъзи и паранормален романс, моля ви се, като ѝ видите корицата и ще умрете от смях няколко пъти. Но всъщност е написана много интелигентно, има мистерия, има куест, има магия, има ярки герои, които не са само добри или само лоши, а са нормални едни такива, пъстри, има екшън, има смях, всъщност пълна е с one-liners. И ме разведрява.

Ако сте ОК с това, че има сексуално напрежение между главните герои, то позволете ми да ви препоръчам: първи том, втори и трети (финален за серията). Или направо всички заедно.

Смешно-несмешно

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/10/bornacrime/

Четеш си кротко Born a Crime на Trevor Noah, кискаш се под мустак, разбира се, от време на време омфгираш как животът в апартейден ЮАР е хем много различен от всичко познато, хем някак доста приличащ с абсурдността си на някогашните наши соц реалии… и стигаш до:

To this day I hate secondhand cars. Almost everything that’s ever gone wrong in my life I can trace back to a secondhand car. Secondhand cars made me get detention for being late for school. Secondhand cars left us hitchhiking on the side of the freeway. A secondhand car was also the reason my mom got married. If it hadn’t been for the Volkswagen that didn’t work, we never would have looked for the mechanic who became the husband who became the stepfather who became the man who tortured us for years and put a bullet in the back of my mother’s head—I’ll take the new car with the warranty every time.

… където усмивката ти замръзва на устните, оставяш рийдъра настрана и някак не ти се чете вече. И не ти е смешно.

Многословие

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/06/06/wordpollution/

„Виж ето този фентъзи и sci-fi автор, много добре пише“, вика Веско. ОК, ще го видя. Заредих библиографията му в рийдъра и го почнах.

Четиристотин страници по-късно: „Прочела си точно една трета от първата книга в поредицата, остават ти още около пет дена четене до епилога и други шейсет непочнати тома, горе-долу със същите гаргантюански размери, плюс това авторът продължава да бълва по темата, сигурно ще ти осигури литература за отмятане чак докато се пенсионираш“.

Ето затова никога не съм успявала да харесам фентъзито като жанр. Кой има нерви да чете толкова world building?!

А иначе наистина добре пише човекът, грамотно, с приятен хумор, интересни проблеми за преодоляване е измислил, реалистично изгражда конфликтите, добре развива във времето героите, които са симпатични на всичко отгоре – дори лошите са хора, за които в един момент се хващаш, че им влизаш в положението. Ама само първият том е почти 1200 страници! Трябва му някой добър редактор да се разходи с големите ножици и да ореже поне наполовина текста.

Защото ако още веднъж прочета как е изглеждало небето по изгрев…

Пациенти, пациенти – 3

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1928

(Предишните два записа можете да намерите тук и тук.)
Повечето от тези са от Интернет. Някои са от мои познати лекари и аптекари. Ето, радвайте се:

—-

– На детенцето ми нещо му тече от ухото и има температура. Да не е от слънчевите изригвания?

—-

Бърза помощ. Повикване – „лошо му е“. Пристигаме – кръвното почти го няма, глухи сърдечни тонове, мраморна кожа, студена лепкава пот, задъхва се и не може да легне… По данни на жената – три дни го болели гърдите, не разрешавал да викнат нас и слушал на запис някакъв биолечител. ЕКГ – инфаркт. Смъртен изход 15 минути след постъпването в реанимацията.

—-

Ражда при нас сектантка. Тежко – налага се животоспасяващо преливане на кръв. Роднините категорично отказват да дадат съгласие. Теглим майната и преливаме на своя отговорност. Спасяваме я на косъм. Тя ни съди после… Оправдаха ни чак на последна инстанция!

—-

Детенце, родено в седми месец, Даун, тетрада на Фало, вътреутробна инфекция… пълен комплект. Мамичка на 16 години, татко няма. Баба на 30 и малко, от които поне 20 не се е разделяла с бутилката и цигарата. Дошли да им се отчетем защо не им даваме да си вземат детето, а го държим и лекуваме.

Обясняваме какво означава недоносеност, генетични дефекти, пороци и прочее. Рисуваме на хартия. На въпроса „Е как се е получило така?“ обясняваме как бременността трябва да се наблюдава, да се правят анализи… Реакция:

– Я стига сте ни дрънкали! Заразили сте ни детето с гъне… гане… гнетическите си болести, а после нас обвинявате! Сега какво да правим? Вие при раждането не видяхте ли, че детето не е читаво? Не можахте ли да го набутате обратно, да поседи още малко, докато се оправи? Безсъвестници такива!…

—-

Този направо го извадихме от гроба. Умираше от туберкулоза. Закърпихме го, съвзехме го, помогнахме му да спре наркотика. Жена му междувременно роди. Сложи си той снимка на детенцето над леглото. Ден преди да го изпишем докопал от някъде дрогата си, боцнал си я и дотам. Умря на леглото, под снимката на детето.

—-

Излиза един от стоматолозите ни в отпуск по болест. Остеохондроза на ръката, не може да я мръдне. А на следващия ден пациент иска да се запише точно при него.

– Няма как, господине. В отпуск по болест е, ръката му е на практика парализирана.

– Е и кво, не може ли да работи с една ръка?

—-

Четиригодишно детенце. Повръщане, жажда, ужасна дехидратация. Пускаме изследвания на кръвта – всички кръвни клетки в норма, инфекция няма. Рентген на череп – няма оток на мозъка. Гастроскопия – нищо подозрително. Две седмици го държим живо на системи, не можем да открием какво му е. Родителите ни гледат намусено и мърморят под нос какви некадърни са лекарите и колко по-добри от тях са натуропатите.

Почваме да пускаме всякакви безумни изследвания, дано нещо ни закачи вниманието. На едно се сещаме да пуснем проба за калций в кръвта – излиза ниво, близко до несъвместимо с живота! Зяпваме и се чудим – детето е при нас, храната е болнична, няма как да го прехранваме с калций. Нито с витамин D… Тук един от нас, очевидно слушал по-внимателно какво мърморят родителите, ги притиска до стената. След малко по-настоятелно разпитване си признават, че са му давали слонска доза витамин D в течение на месеци, по предписване на натуропат. Не сметнали за нужно да ни кажат, понеже то е природно и безвредно, и не е наша работа. Освен с витамина също така го тъпчели със сребро на прах, соли за вана и камилско мляко. Тайно от нас, докато са сами с него в стаята.

Веднага терапия за предозирания витамин, хелати за среброто и всичко останало. Седмица по-късно детето е кукуряк. Обясняваме на родителите, че терапията на натуропата го е отровила. Те се извиняват и чудят. Четем в очите им недоверие. Предлагаме им, ако не ни вярват, да я почнат пак, като си го вземат в къщи, и им казваме след колко време ще почне да повръща пак. Почват да се усещат, че не ги лъжем, и наистина са си докарали детето на ръба на гроба. Обещават да спрат “терапията”.

Не вярвам. Рано или късно ако не този натуропат, някой друг ще им пробута друго натуролечение…

—-

– Ултразвука действа страшно зле на зародишите! Докато го правите, те крещят от ужас и се обръщат настрана! Вие просто печете бебето си живо като в микровълнова печка! Доказано е, че след ултразвук ДНК-клетките пищят по още половин месец и зарязяват с писъка си съседните здрави клетки!

—-

Докараха ни наскоро случай на тройно сътресение на мозъка.

Шестгодишно момченце. Люлеел се на люлката, решил да скочи – туп по лице, разбит нос и ударено чело. Опитал се да се надигне – люлката, която още се люлеела, го халосала отзад по тила. В този момент пристига скочилата от пейките наблизо майка, дръпва го от пътя на люлката, поглежда го вижда кръвта по челото и припада. Халосвайки му главата в асфалта.
След точно два дни юнакът вече по цял ден се носи по коридорите на отделението и лекарите търчат след него, спъвайки и подхлъзвайки се и докарвайки на себе си сътресения на мозъка…

—-

– Може ли да ви питам нещо, докато сме само двете? Една позната ми казва, че като мъжът се възбужда, излиза от таза му една кост и се пъхва знаете къде, и затова таковата, членът му става твърд. А като се умори той, костта се прибира. Вярно ли е?

—-

Тригодишно детенце. Имало температура. А освен температурата установявам, че има и зверска диария – очевидно инфекцията е чревна. Изписвам антибиотик за нея. Майката ме гледа със смес поравно възмущение и съжаление:

– Вие не знаете ли, че диарията не бива да се лекува!

– Моля?! Детето е с чревна инфекция!

– Именно! Детето трябва да изака инфекцията, иначе тя ще остане в червата и ще се размножава!

—-

– Докторе, боли ме коляното, ама направо адски! Половин година ме мъчи вече, едвам се търпи, а вчера така ме заболя, че чак се наложи да му правя компрес със зелеви листа!

—-

Дежурен съм в травматологичния кабинет. Мъж отвън напира да влезе преди другите, да съм му сложел инжекция срещу бяс.

– Взехте ли си номерче от регистратурата?

– Не.

– Добре, вземете и елате, ще ви сложа инжекцията без ред.

– Ако ви се обидя и си тръгна, няма после очите да ми видите!

След половин час ми звънят от регистратурата:

– Тук някакъв поиска книгата за оплаквания и изписа три страници жалба срещу теб…

Май беше прав да иска спешно инжекция срещу бяс…

—-

Идва четиридесетинагодишен мъж. Води четиригодишния си син, ама идва заради себе си. Имал температура. 37.2… Въздъхвам и пиша цялата бумащина около прегледа. През това време малчуганът идва при мен и ми заявява:

– Чичко, ти си мухльо!

Прав е.

—-

31 декември сутринта. В Бърза помощ звъни млада жена. Вече половин година я болял корем, та решила все пак да провери дали не е нещо лошо. И понеже не знае отворена ли е болницата днес…

—-

Обяснения на новогодишни пациенти:
– Просто исках да видя защо пиратката не ще да гръмне…
– Исках да покажа на приятелчетата как се чупят бутилки с глава…
– Само една бутилка съм изпил! Не може ли човек да почете Новата година?!
– Просто реших да се изкъпя малко, да се поразхладя…
– Бях любопитен какво ще стане, ако седнеш на бутилката с шампанското…
– Голяма работа, че съм отварял бутилката срещу лицето си!
– Че кво му е на бебето! И то е човек, не може ли да пийне и замези за Новата година?

—-

И за завършек на записа малко аптечни бисери:

– Ало, аптеката ли е? Докараха ли ви таблетки?

– Преди месец ми дадохте един страхотен чай, може ли още от него?… Не, не помня как се казваше… Как от какво лекува? От всичко ме излекува!…

– Имате ли един такъв обезболяващ препарат за спортисти, казва се „аерозол“? Че го търся по сума ти аптеки, и никъде го нямат.

– Като ви ги докарат тия инжекции, може ли и да ми ги сложите?

– Търся лепило за челюсти.

– Имате ли трева от червено дърво?

– Какъв ви е размерът на капкомерите?

– Имате ли спринцовки по 2 кубически метра?

– Една диетична помада, ако обичате.

– Имате ли освободителни таблетки? (Слабителни.)

– Имате ли спирален бинт?

– Имате ли таблетки за нощем? (Виагра.)

– Дайте ми бромхексин на Бевърли Хилс. (Берлин Хеми.)

– Имате ли трихомоназа? (Трихомонацид.)

– Продавате ли аспиринова киселина?

– Имате ли настойка от електрошок? (Елеутерокок.)

– Свещички дето се слагат вечер, трябва ли да се вадят сутрин?

– Имате ли помпа за източване на тлъстини?
– ?!
– Литър струвал на черния пазар 1500 долара! Пък аз, както виждате, си имам в излишък…

Пред щанда с презервативите:
– Момиче, може ли един скафандър за излизане в космоса?
– Имате ли нещо срещу температура, за тримесечно дете?
– За тази възраст – само свещички. Искате ли?
– Не стават! Претърсих му цялото дупе – няма къде да ги пъхна!…

– Имате ли простатит?
– Това е болест, не лекарство.
– Ама имате ли?
– Не, за щастие. Да не търсите простамол?
– Ега ти аптеките! Никъде го нямат!…

– Дайте ми нещо срещу алергия.
– Искате ли кларитин?
– Искам, ама… Господи боже, това ли е цената?!
– Да ви дам тогава лоратадин? Стотинки е.
– Абе я не ми пробутвайте тия евтинии!…

Лекичката

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2016/10/27/softcore/

Обяснявам как се развличам напоследък:

– Чета тука една softcore фантастика…
– Това пък какъв жанр е?
– Такъв, в който не избиват всички главни герои, планетите на избухват, цивилизациите не загиват и от самото начало знаеш, че добрите ще победят, а четеш само да разбереш КАК точно ще го постигнат. И не губиш кой знае колко много нервни клетки в съспенс.

Защото наистина ми писна от драми, мизерии и маразми.