Tag Archives: лиценз

ВАС, тричленен състав: Отнемането на лицензията на БиБиТи незаконно

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/08/16/cem_bbt-2/

Както вече е известно, през септември 2016 г. Съветът за електронни медии отне лицензиите за телевизионна дейност  на две търговски дружества  – ТВ Седем и Балкан Българска Телевизия.

На 7 август 2017 г.  петчленен състав на ВАС потвърди отнемането на лицензиите на ТВ Седем за две програми. Решението е окончателно.

На 14 август 2017 г. тричленен състав на ВАС с Решение 10470 се произнася и по решението на СЕМ за лицензията на БиБиТи  ЕАД  –  търговски доставчик на медийни услуги, притежаващ Индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование  News 7.

За правното основание, възприето от СЕМ –  неверни декларации  – съдът пише следното:

В конкретния случай повече от очевидно е, че процесният казус не третира отказ за издаване на лицензия,а за прекратяването на вече издадена такава.Прекратяване и отнемането на лицензията, като отделни регулаторни правомощия на СЕМ са обект на регламентация в разпоредбите на чл. 121 и 122 ЗРТ, и в този смисъл е налице ясна и конкретна нормативна регулация на двете хипотези и те не следва да се извличат по тълкувателен път. Нито една от двете разпоредби не предвижда откриване на производство по несъстоятелност като основание за отнемане или прекратяване на вече издадена лицензия за доставяне на аудио-визуална услуга.

 
Съвсем логично

Настъпилите в последствие обстоятелства в правната сфера на лицензианта,не могат да бъдат приравнени на невярно деклариране към момента на кандидатстването за лицензията. Декларацията представлява документ с официален характер, който удостоверява факти и обстоятелства за предходен или настоящият момент. Чл.111, ал. 1, т.6 ЗРТ изрично предвижда кандидатите да декларират, ”че не са налице” а не, че няма да настъпят определени обстоятелства. Декларацията за наличие на конкретни обстоятелства няма характер на обещание занапред.

Съдът

ОТМЕНЯ Решение № РД-05-143 от 13.09.2016г. на Съвета за електронни медии с което се отнема и прекратява индивидуална лицензия № ЛЛР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование News 7, издадена на Балкан Българска Телевизия ЕАД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните по делото, че е изготвено.

В някои медии неточно са приели, че решението за ТВ Седем, което наистина е окончателно, се отнася и до БиБиТи.

Filed under: BG Law Making, BG Media, BG Regulator, Media Law

ВАС: отнемането на лицензиите на ТВ Седем незаконно

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/08/14/cem-tv7/

Преди почти година СЕМ с две решения отне лицензиите за телевизионна дейност на две телевизииТВ Седем и Балкан Българска Телевизия ЕАД.

Тези телевизии имат славна история, в частност – в последните години – според обвинителния акт на Прокуратурата на Република България   от юли 2017 те имат общо с модела КТБ.

Но в правовата държава отнемането на лицензия става на базата на закон.

Лицензиите са отнети на основание  “установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.” Това са декларации  за  отсъствие на правни пречки, включително че кандидатите за лицензия не са лица, които “през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация” (чл.105, ал.4, т.5).

Според СЕМ тъй като  през 2016 г. са открити производства за несъстоятелност на двете търговски дружества, се отнемат лицензиите за неверни декларации – нищо че  данните са били верни към момента на подаване на декларацията.  СЕМ намира, че възникването на правните пречки за доставчик, който вече притежава лицензия,

е нарушение на критериите за допустимост за издаването й, което като последица налага принудителното й отнемане.

 ВАС (тричл. състав)    отменя решението на СЕМ за ТВ Седем ЕАД:

СЕМ, в противоречие с лимитативните посочени в закона предпоставки, е отнел индивидуалните лицензии на [фирма] за доставяне на аудио-визуални медийни услуги с наименование „ТV7” и „СУПЕР7” и е заличил от Публичния регистър на СЕМ програми „ТV7” и „СУПЕР7”. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваният акт е издаден в противоречие с приложимия материален закон и следва да бъде отменен.

Решението на петчленния състав на ВАС от 7 август 2017 оставя в сила решението на тричленния състав:

[…] проблемът, който очертава параметрите на правния спор, е свързан с въпроса дали лицензията може да бъде отнета на припознатото от органа основание и без ЗРТ да го е уредил нарочно. Отговорът му е отрицателен.

  • а. Отнемането на лицензия по същността си е мярка от категорията на принудителните административни. За да бъде правомерно приложена, основанието на ПАМ, видът и съдържанието й трябва да са изрично уредени със закон – арг. чл. 23 ЗАНН. Подобно разрешение намира разумното си оправдание в интензитета на засягане на правната сфера на адресата на мярката, в частност – прекратяването на породените от лицензионния акт права, и е проявление на общия принцип в публичното право, че на административните органи е разрешено само това, което е изрично предвидено в закона.
  • б. Основанията за отнемане на лицензия са лимитативно установени в чл. 122 ЗРТ. Разпоредените с отмененото решение правни последици не могат да настъпят от други юридически факти извън уредените от закона, а в техния обсег откриването на производство по несъстоятелност на доставчика на медийни услуги не попада. В противен случай би се накърнил принципа за законоустановеност на ПАМ. Само на това основание решението на колективния орган е подлежало на отмяна.
  • в. Дори да се приеме, че в ЗРТ съществува празнота, немислимо е нейното преодоляване и чрез аналогия на закона (с основанията по чл. 125д ЗРТ за заличаване на регистрацията на радио- и телевизионните оператори) или на правото, вкл. посредством правоприлагане по аргумент за по-силното основание в една от четирите му проявни форми, на която се позовава касатора. Аналогията е изключена на самостоятелно основание от изчерпателността на изброяването на предпоставките за отнемане на лицензия, а тя определя и характера на правните норми в текста на чл. 122 ЗРТ, ограничаващ обема на правомощията на СЕМ с упражнения предмет.


ВАС посочва още, че

Отнемането на лицензията е само един от способите по чл. 121, ал. 1 ЗРТ за прекратяването й – вж. т. 2 на текста. Отделно основание с идентични правни последици е прекратяването на юридическото лице, титуляр на лицензията – чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗРТ. В случая на производство по несъстоятелност, приключващо с решение на съда по чл. 735, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ, прекратяването на лицензията би било резултат от евентуално постановеното заличаване на търговеца. Т.е. според обективното право разрешаването на колизията между критерия към кандидатите за лицензия и действието на вече издадена при последващо несъответствие с него е поставено в зависимост от изхода на производството по несъстоятелност, който би могъл да рефлектира върху съществуването на правния субект – носител на лицензията, респ. способността му да осъществява дейността, предмет на лицензионния режим.

Filed under: BG Content, BG Law Making, BG Media, BG Regulator, Media Law

Какво трябва да се случи с електронното управление според пътната карта?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2887

„Пътна карта за развитие на стратегията за електронно управление“ звучи като тежко бюрократичен документ. Когато го писахме дори си позволих да иронизирам стратегическите документи.

Но всъщност такива документи са необходими, за да се знаят както посоката и целите, така и конкретните проекти и интервенции, които трябва да се случат. Пътната карта обхваща разбирането на авторите ѝ (и техните ръководители) за това какво трябва да се случи в следващите няколко години.

Медиите спорадично се сещат за пътната карта – като например при приемането ѝ генерираха мини-скандал как така държавата ще прави електронна поща за 25 милиона, което беше напълно грешен опит за тълкуване на един абзац от документ. Наскоро пътната карта беше преоткрита, в частта за изцяло нов адресен регистър и ново ГРАО, този път с по-позитивна конотация. Но отново цялостния и лесно разбираем поглед липсва.

Признавам си, че макар да беше доста харесана от хора извън администрацията (напр. бизнеса), пътната карта все пак е голям документ с много текст, който не непременно е интересен за четене. Затова година и половина след приемането ѝ, но преди който и да било от проектите вътре да се е случил, ще опитам да я разясня – по няколко изречения на проект. В самата пътна карта има малко повече информация (което всъщност не е стандартно за пътни карти – обикновено те включват доста общи и разтегливи мерки. Ние решихме да бъдат конкретни проекти с реални цели и резултати). Може някои от тях да са скучни или прекалено „вътрешни“, но електронизацията на цяла държава е дълъг и сложен процес пълен с много детайли. „Прости“ решения няма и малко неща са „wow, това е яко“. Но ето по няколко думи за проектите:

  • Електронно гласуване – започвам с този проект, макар да е в края на таблицата, защото е популярен в момента – Мая Манолова е „вдигнала“ темата след писмо, което е получила. Проектът беше вкаран като приоритетен в пътната карта през есента (няколко месеца след като бяха приети измененията в изборния кодекс). Оттогава досега мина доста време, но проектът най-накрая е в някаква видима фаза. Първата стъпка е да се проучат добрите практики по света и на база на това да се подготви техническо задание за системата. Това може да се разгледа като известно изоставане от първоначалния график, но така или иначе другия ключов за електронното гласуван проект – този за електронната идентификация – също е назад. Все пак срокът „май 2019-та“ не е непостижим, особено ако се използва някое от готовите решения на пазара, вместо да се изгражда нещо от нулата. ЦИК и Държавната агнеция за е-управление засега изглежда да имат намерения да изпълнят проекта. Има ли риск да стане както с машините, с които ЦИК не беше готова навреме? Има, но според мен това няма да е фатално – 6 месеца или 1 година по-късно, електронното гласуване ще е факт, а по-добре малко закъснение, отколкото прибързано въвеждане на нещо с такова голямо значение. Защото объркаме ли го, втори шанс няма да има скоро. (Защо системата се казва „пилотна“ – защото първо ще има пилотно внедряване. След това обаче няма да се прави нова система, а просто пилотната ще бъде въведена в продукционен режим)
  • Одит на информационната и комуникационната инфраструктура (на администрацията и в сектор „правосъдие“). Проблемът в момента е че никой в държавата не знае какви компютри, какви мрежи, какви лицензи, какъв софтуер, какви и колко стари компютри има по администрациите. Идеята е тази информация да се събере еднократно и след това да бъде поддържана в актуален вид чрез изграден за целта регистър. Нормативното задължение го създадохме с наредба, сега остава да бъде изпълнен и проекта. Защо това е нужно изобщо? За да се планира каквото и да било в мащаб, е нужна информация. За да се правят изгодни сделки за лицензи, например, е нужно да се знае какво има налично. На практика най-вероятно ще се окаже, че държавата е купила два пъти повече лицензи за бази данни, отколкото реално ползва. Отделно, тази информация ще позволи да се консолидират част от тези ресурси в облачна инфраструктура. Но за да може да се планира каквото и да било, трябва информацията да е налична. Документацията за проекта е налична на сайта на Държавна агенция „Електронно управление“
  • Държавен хибриден частен облак, или серия от дейта-центрове, в които държавата да си консолидира хардуерния ресурс. В момента „сървъри“ биват наричани всевъзможни настолни компютри, стоящи в краката на някой системен администратор или секретарка, или в добрия случай – в килера на чистачките. Това няма да е първият опит за държавен дейта-център, но целта е най-накрая да се направи както трябва. Не просто да бъдат изсипани железа, а реално да предлага „инфраструктура като услуга“ – администрация Х казва „трябва ми толкова RAM и толкова дисково пространство“ през потребителски интерфейс…и го получава веднага, автоматично. И не се грижи за поддръжката му, защото тя е осигурена централно, в т.ч. резервни копия, защита от атаки, резервираност и т.н.
  • Развитие на пилотната система за електронна идентификация – това е един от най-важните проекти, който се основава на цял закон – целта е да има софтуерна инфраструктура за идентифициране на гражданите в електронна среда. Това на практика значи, че всеки ще може да получи електронна идентичност на избран от него носител (лична карта, друга карта, „флашка“ с електронния му подпис, мобилен телефон) и с нея ще има достъп до всички електронни услуги в държавата. И не само в нашата държава, а във всички европейски държави, защото електронната идентификация ще има трансгранично признаване. Този проект е най-напреднал, и е на етап набиране на оферти. Всички други проекти имат предвидена интеграция с него, така че е важно, че се движи пред останалите (макар и всички да изостават от планираните срокове). (Защо пилотна система – защото има такава, дадени са пари за нея, и трябва да се ползва като отправна точка)
  • Реализиране на система за мониторинг на индикаторите за изпълнение на всички оперативни програми – сравнително скучен от гледна точка на цялостната картина вътрешен проект, който просто е необходим за мониторинга на евросредствата. Има още два проекта за НСИ, които са „вътрешни“ и са свързани с покриване на задължителни изисквания, идващи от ЕС.
  • Публични регистри за бюджетен и проектен контрол и информационни ресурси на електронното управление – със Закона за електронното управление беше създадена държавна агенция с доста правомощия за контрол. Причината е, че нещата в държавата се случват некоординирано, „както дойде“ и „на парче“ и за да имаме накаква устойчивост, трябва това да спре. За целта агенцията трябва да осъществява контрол на всички проекти и дейности и на всички бюджети за информационни технологии. А не всеки да си „маже“ технически задания, които изпълнителите могат да тълкуват както им е удобно, или пък да харчи пари за лицензи и компютри, каквито си е купил само една година преди това и реално не му трябват. В момента агенцията започва да осъществява този контрол без такива регистри (използвайки интернет страницата си вместо това), но тези регистри ще позволят по-плавното му и по-прозрачното му осъществяване.
  • Реализира не на ЦАИС „Съдебен статус“ – това е прословутото „свидетелство за съдимост“. В момента съществува система за това, на база на което е реализирано електронното свидетелство за съдимост, но тя е децентрализирана и остаряла, изисква много ръчно въвеждане на данни, и няма да може да обслужи достатъчно нарастващ брой автоматизирани заявки. За това трябва да се изгради изцяло нова такава, централизирана, така че на едно място да има съдебния статус на всички граждани, и със съответния контрол на досдтъпа тази информация да се предоставя на администрациите (и на гражданите, ако например искат да представят свидетелството в чужбина).
  • Реализиране на универсална ЦАИС „Анализ на корупционния риск“ – каквото и антикорупционно звено да бъде направено, то трябва да има аналитичен капацитет, за да може да установява конфликти на интереси и корупционни практики. Това „на ръка“ не че няма как да стане, но е много несигурно, бавно и подлежащо на „външни влияния“. Целта на системата за анализ на корупционния риск е да събира на едно място информация за лица, заемащи публични длъжности от множество източници и да търси в тях потенциални конфликти на интерерси. Да сравнява декларации пред сметната палата с данни от НАП, да сравнява обществени поръчки с фирми, регистрирани от свързани лица, и т.н. В един момент бях предложил дори данните от системата да бъдат частично публични – т.е. всеки месец системата да публикува колко потенциални проблеми е открила системата, и по колко от тях са образувани проверки. Така неща по-трудно ще се замитат под килима. Вероятно този проект ще трябва да изчака създаването на поредния антикорупционен орган.
  • Реализиране на ЦАИС „Единна входна точка“ за подаване годишни финансови отчети – всеки, който има бизнес, сигурно е „псувал“ защо държавата му иска едни и същи данни по няколко пъти – НАП, Търговския регистър, НСИ. Отговорът е – защото никой не се е бил сетил да ги обедини, а и да се е бил сетил, е нямало техническа И нормативна възможност. Реално в момента законите не позволяват това да се случи, защото Законът за счетоводството изисква печат на счетоводител преди да бъде качен документа, с което се губи машинната му четимост. Т.е. освен проекта ще трябват и нормативни изменения, но идеята е като дойде време за отчитане пред държавата, счетоводителят да извади един файл от счетоводната си система, да го прати на управителя, който да го качи в единната система (подписано с електронен подпис)… и това е. Без декларации и отчети към няколко институции – системата сама ще преценя коя част от данните на коя институция да изпрати. Реализирането на този проект трябва да стартира всеки момент (ако вече не е).
  • Надграждане на Тъговския регистър – Търговският регистър е едно от най-хубавите неща за електронното ни управление по принцип. На практика има много неща, които могат да бъдат подобрени. На първо място – потребителският интерфейс. В рамките на проекта той трябва да стане по-съвременен (най-накрая), но и много други неща – обмен на данни с европейските търговски регистри, както и с имотния регистър. Също така регистърът на особените залози (който е на 20 години и „плаче“ за пълно подновяване) и регистъра на юридическите с нестопанска цел минават към агенция по вписванията, та съответните промени в Търговския регистър трябва да бъдат реализирани. Това може би звучи скучно, но всъщност е ключово, тъй като в Агенцията по вписванията е съсредоточен доста материален интерес – фирми, имоти, особени залози, и системите трябва да са в добро състояние, за да няма злоупотреби.
  • Надграждане на имотния регистър – имотният регистър в момента предоставя малка част от услугите, които реално може, а процесът по закупуване на имот включват доста „хартиени“ стъпки, които от своя страна отварят вратички за имотни измами. Тези дупки трябва да бъдат затворени, а административните услуги на имотния регистър трябва да се електронизират, за да се спестят опашки.
  • Базов регистър на субекти, обекти и събития – в държавата се водят хиляди регистри и регистърчета. Голяма част са на хартия, друга голяма част с в екселски таблици или (не се бъзикам) в Doc файлове. За много от тях би било прекалено скъпа и излишна инвестиция да бъдат изграждани отделни информационни системи – те съдържат малко данни, обновяват се рядко. Но минусите на хартията и екселските таблици (на които не се правят резервни копия) са много. Затова целта на този проект е да има централизирана държавна система за „регистър като услуга“ – някой от съответната администрация (включително общинска) влиза, натиска „създай регистър“, дефинира какви полета има в него, кой има достъп до него, и готово – вече имаме електронен регистър, с резервни копия, отворени данни, контрол на достъпа, защита от атаки и какво ли още не. Това, разбира се, няма да е приложимо на големите и важни регистри като Търговския, имотния, ГРАО, защото там вписванията минават през сложни процеси, но мнозинството от регистрите могат да бъдат електронизирани много лесно чрез такава система. Идеята за проекта тръгна от т.нар. „професионално-квалифицирани лица“, тъй като в секторите „Здравеопазване“ и „Правосъдие“ има множество регистри, в които се водят различни лица – лекари, сестри, санитари, фармацевти, съответно вещи лица, заклети преводачи, оценители, синдици и т.н. Но от „регистър за хора“ решихме, че стъпката до „регистър за всичко“ е лесна и дава много повече ползи.
  • Реализиране на ЦАИС „Гражданска регистрация“ и ЦАИС „Адресен регистър“ – може би най-важните бази данни в държавата – тези на физическите лица (и адресите). Реално това са два проекта, обединени в един, тъй като са към едни и същи институции – ГРАО и ДАЕУ. В момента ГРАО е децентрализирано, писано е на архаична технология, за която поддръжка е много трудно да се намери, не е ясно дали ще издръжи на хиляди заявки в реално време (каквато е целта на електронното управление). Изцяло нова, централизирана система, с уеб-услуги, отворени данни (при защита на личните данни) ще „отключи“ електронното управление. Адресен регистър обаче досега няма. Има номенклатура с адреси на физически лица, има кадастър, но и двете не са достатъчни – съответно съществуват отделни бази данни с адреси в ГРАО, в пощите, в кадастъра и вероятно по частните компании. Целта е всеки адрес да има единен идентификатор, който не се променя никога (за разлика от тези в кадстъра), и по който да може да бъде рефериран и намерен всеки адрес. Т.е. вместо в базата данни да се записва целия адрес, ще се записва само един идентификатор, а реалния адрес ще се извлича от адресния регистър. Плюсовете са много, но един пример е – преименуване на улица. Ако една улица се преименува, всички бази данни, в които са записани адреси, ще имат грешни адреси. Ако използват референция към адресния регистър, това няма да е проблем (а в регистъра ще се вижда кога и защо е преименувана дадената улица).
  • Регистър на годишните технически прегледи и на проведените изпити за водачи – общо взето регистри на ИААА (известна като ДАИ). Няма нужда от много пояснения, но съществуващите системи (част от които са децентрализирани и/или разчитат на хартиен обмен на документи) трябва да се приведат в модерен вид. Защо? Защото в момента се допускат много грешки, данните са неконсистентни и системите не си говорят помежду си.
  • Централизиран регистър на МПС – в момента има регистър, който обаче е децентрализиран, стар, неинтегриран с европейската платформа EUCaris и на който му липсва доста важна функционалност. Най-вече новият регистър ще позволи по-бързото и лесно регистриране на автомобили, тъй като процесите по регистрация ще са част от регистъра и ще бъдат оптимизирани.
  • Регистър на пълномощните – в момента нотариусите имат нещо като регистър на пълномощните, но той е толкова „нефелен“, че реално не върши работа – когато отидеш с пълномощно някъде (напр. в банка), оттам звънят на нотариуса да го питат за пълномощното, защото не всички пълномощни се въвеждат, ако се – не веднага, а и се въвеждат в свободен текст, в който се допускат грешки. Например веднъж в мое пълномощно беше сбъркано ЕГН-то ми, което установих в банката. Ако пълномощното беше вписано, тази проверка щеше да „изгърми“ още при нотариуса. Но това е само на повърхността – от регистъра ще могат да се избират типови пълномощни, пълномощни да се преглеждат и оттеглят от граждани по електронен път.
  • Регистър на запорите – освен нотариусите, и съдебните изпълнители (частни и държавни) имат нужда от централизирана система. Освен чисто административното улеснение, такава система ще намали и злоупотребите на някои ЧСИ-та, които се случват в момента
  • Административно-наказателна дейност. в момента всеки държавен орган с право да „наказва“, си вписва актовете както му дойде – къса ги от кочан най-често. Целта е цялата административно-наказателна дейност в държавата да се вписва в централизиран регистър. Така ще може да се следи кой какви актове съставя, на какви основания, каква част от тях биват платени, в какви срокове. Ще могат да се идентифицират законови текстове, които се нарушават твърде често (или с които администрацията злоупотребява твърде често, налагайки „сплашващи“ глоби), както и законови текстове, които са напрактика глухи – има ги, ама никой не следи за тях. Това от своя страна ще позволи намаляване на административната тежест на база на реалността, а не на база на „тука ни хрумна, че можем да оправим нещо“. Проследимостта на вземанията също е важна, тъй като администрациите рядко знаят дали НАП е събрала глобите, които са наложили.
  • Реализиране на „ЦАИС“ Обществени поръчкитемата беше популярна преди месец-два във връзка с Auxionize. За съжаление държавната централизирана платформа за изцяло електронни обществени поръчки още не е факт, основно заради обжалвания и решения на КЗК. Но целта е ясна – всички обществени поръчки задължително да са изцяло електронни, през централна система, която да е сигурна и прозрачна (т.е. да публикува автоматично отворени данни за всички поръчки, а не както сега това да става ръчно).
  • Реализиране на национална здравна информационна система – това е огромен проект, с няколко етапа, като първите неща (които трябваше да са се случили преди 2 години, но вместо тях получихме пръстови отпечатъци) са – електронна рецепта, електронно направление, електронен здравен запис. На база на това ще се изграждат още доста системи, чрез които лекарите да не са залети с бюрокрация, пациентите да не разнасят хартии напред-назад и да са по-добре информирани. Централизирана (и вярна) здравна статистика ще позволи реална политика в здравеопазването, а не гледане в тавана.
  • Надграждане на основните системи на НАП – НАП е най-електронната администрация (заедно с Агенция по вписванията), но и там има доста кусури. Не всички системи предоставят възможност за интеграция, когато такава има, тя е по архаичен начин с копиране на файлове, а потребителските интерфейси често са ужасни. Тези и други проблеми трябва да бъдат адресирани с този проект. Аналогичен проект за Агенция митници, на който няма да се спирам, и чиято цел е подобряване на вътрешните системи на агенцията. Все пак би трябвало в рамките на проекта най-накрая да направят човешко електронно получаване на EORI номер, че това, което има в момента, е обидно.
  • Национален портал за пространствени данни – има европейска директива INSPIRE, според която трбва да имаме национален портал с отворени пространствени данни. Има няколко опити за такива, всичките са катастрофа (колкото и в администрацията да твърдят иначе), съответно сме на практика в нарушение на директивата и подлежим на санкции. Порталът ще бъде интегриран с портала за отворени данни и ще включва географски данни от страната – пътища, административни единици, водоизточници и др. Като цяло директивата не се изпълнява и от доста други страни, а наличните данни са с кофти качество, така че личното ми мнение е, че не е особено смислена предвид резултатите, но да видим.
  • Портал за споделени ресурси за разработка на софтуерни системи за електронно управление – нещо като „Бг-мама“ за електронно управление. В момента разработчиците на системи за държавата откриват топлата вода всеки път – всеки си пише компоненти за интеграция, аплети за електронни подписи, интеграции с деловодни системи и какво ли още не – идеята е всички да споделят както код, така и знание чрез обща система, така че да не губим време в откриване на топлата вода.
  • Цифровизиране на кадастрални карти – далеч не цялата кадастрална информация е електронизирана, а трябва. Всъщност към момента само за 20% от страната има цифрови кадастрални карти. А електронни услуги на кадастъра всъщност съществуват, но са с ужасен потребителски интерфейс и много малко хора реално знаят за тях и могат да ги ползват. Това трябва да се промени.
  • Регистър на недвижимите културни ценности – помните като изгоряха тютюневите складове в Пловдив. Или като събориха поредната къща-паметник на културата. Ами, това, че те са паметник на културата всъщност е трудно установимо, тъй като няма централизиран регистър, няма и публично достъпна систематизирана информация. Е, целта на този проект е да има такава.
  • Единна информационна точка – общо взето целта е да има информация за подземна инфраструктура (тръби, кабели), така че някой като копае някъде, да не вземе да скъса нещо. И да е ясно, къдет вече има прокопано, така че да не се копае излишно. По-сложно е, разбира се, и произтича от европейска директива, но накратко е това.

Ако сте оцелели дотук – супер. Но всичките тези детайли вероятно не интересуват много хора. Което е и единият от проблемите на електронното управление – нито печелят избори, нито някой забелязва, когато нещо се случи (например последният проект и да стане, много малко хора ще разберат, но от друга страна ще бъдта спестени доста пари и доста главоболия на бизнеса; или пък това, че ще има ново ГРАО едва ли ще бъде усетено директно, но това ключово за развитието на … всичко).

И се надявам да е видимо, че нещата са „мислени“. Дали ще бъдат реализирани както са замислени е друга тема – засега виждаме само забавяне (по редица причини, някои от които обективни, други – свързани със смяната на властта, трети – с мудност на част от администрацията). Пътната карта има и втора част със следващи проекти, но там съвсем ще ви отегча, та ще я оставя за момента, в който сме по-близо до нея – например след 2 години.

А дотогава всички проекти по-горе трябва да са се случили, трябва да са с отворен код, за да можем да следим дали се случват както трябва, да предоставят отворени данни, за да следим дали оперират както трябва след като бъдат внедрени, и изобщо – да „станат както трябва, а не както обикновено“. И като казвам „трябва“ – имам предвид, че го пише в закон и наредба. Дали ще се спазват – ще видим.

ЕС: трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/07/02/trans/

В Официален вестник на ЕС:

Регламент (ЕС) 2017/1128  за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар

 

Из съображенията:

Безпрепятственият достъп в рамките на Съюза до услуги за онлайн съдържание, които се предоставят по законосъобразен начин на потребителите в техните държави членки на пребиваване, е важен за гладкото функциониране на вътрешния пазар и за ефективното прилагане на принципите на свободно движение на хора и услуги. Тъй като вътрешният пазар включва пространство без вътрешни граници, което се основава, inter alia, на свободното движение на хора и услуги, е необходимо да се гарантира, че потребителите могат да използват преносими услуги за онлайн съдържание, които предлагат достъп до съдържание като музика, игри, филми, развлекателни програми или спортни събития, не само на територията на тяхната държава членка на пребиваване, но и когато временно се намират в друга държава членка за цели като развлечения, пътешествия, служебни пътувания или мобилност с учебна цел. Ето защо пречките, които затрудняват достъпа и използването на тези услуги в такива случаи, следва да се премахнат.

Целта на настоящия регламент е да се приспособи хармонизираната правна рамка за авторското право и сродните му права и да се изработи общ подход към предоставянето на услуги за онлайн съдържание на абонатите, които временно се намират в държава от ЕС, различна от тяхната държава  на пребиваване, като се премахнат пречките пред трансграничната преносимост на услуги за онлайн съдържание, които се предоставят по законосъобразен начин. Настоящият регламент следва да осигури трансгранична преносимост на услуги за онлайн съдържание във всички засегнати сектори и съответно да предостави на потребителите допълнителни средства за достъп до онлайн съдържание по законосъобразен начин, без да се засяга високото равнище на закрила, осигурено с авторското право и сродните му права в Съюза, без да се променят съществуващите лицензионни модели, като например териториалното лицензиране, и без да се засягат съществуващите финансови механизми.

 

Filed under: EU Law

Радио България: какво всъщност се обсъжда

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/23/bnr_/

Отговорната редакторка на сайта на СБЖ казала,

че знае от много достоверен източник,

че Бетина Жотева, член на СЕМ,  казала,

че министърът на външните работи Захариева в личен разговор казала,

че е за закриване на Радио България.

Бетина Жотева казала,

че нито министър Захариева й е казала,

нито тя е казала, че министър Захариева й е казала,

че е за закриване на Радио България.

*

Днес много се говори, че са си говорили, това е интересен сюжет  –  но  да се върнем към Радио България.

 

I

Радио България и реформата в БНР

Радио България е име на програма, произвеждана и предоставяна за разпространение от Българското национално радио на различни езици. Технологиите се развиват, потребителските модели се променят, има динамика и във външните отношения на страната.  Променят се условията – променят се и програмите и услугите на обществените медии.

За Радио България в последно време се говори поради две обстоятелства:

  • Първо, разпространението на програмата онлайн

Радио България първоначално се разпространява наземно – поради което според ЗРТ подлежи на лицензиране  – и е лицензирана. През февруари 2012 г. разпространението на програмата продължава онлайн, като съдържанието на турски език се разпространява и наземно, включително интегрирано в програмата на районната станция  Радио Кърджали. Този факт стана  широко известен   при лицензирането на програмата на Радио Кърджали през 2015, когато се вдигна шум около новините на турски език – докато се установи, че това е част от чуждоезиковата продукция на Радио България.

Ръководството на БНР се обръща към регулатора с искане за изменение на лицензията на Радио България – така че съдържанието, което не се разпространява наземно от години, да престане да бъде предмет на лицензията. Както става ясно от протокол от заседанието на СЕМ на 16 май 2017 (стр.6-7):

 искането е за изменение на лицензията, в частта да бъдат заличени определени приложения към нея, а това са приложенията на отделни езици.

Мониторинг на СЕМ от 2017 установява, че изискванията на лицензията не се изпълняват. Да се актуализира лицензията изглежда логично искане   – пет  години след прекратяване на наземното разпространение на съдържанието на някои езици. Както напомня Мария Стоянова според посочения протокол

защото си спомняме, че става въпрос за предаватели, които са премахнати и предадени за скрап.

  • Второ, редуцирането на съдържанието онлайн

Сегашното ръководство на БНР взема и второ – вече програмно – решение да прекрати и производството на съдържание на някои от езиците. От медиите става ясно, че БНР се аргументира с данните за потреблението и интереса към това съдържание. Решението е подкрепено изцяло от Обществения съвет на БНР, обсъдено е и по съответния ред в органите на радиото. Зад решението с целия си авторитет е  Райна Константинова, в случая председател на Обществения съвет – но също  един от най-опитните експерти в областта на обществените медии в Европа.

Редуцирането на езиците ще доведе до намаляване на заетите в БНР. Някои са пренасочени в БНР, някои приемат условията за освобождаване, други протестират и търсят подкрепа в колегията и институциите.

Накратко, ръководството на БНР и Общественият съвет провеждат съдържателни обсъждания и така стигат до изводи за модела на преструктуриране на Радио България.

II

Реакцията към стъпките, предприети от БНР:

  • СЕМ

СЕМ обсъжда въпроса, но не стига до решение да измени лицензията и да легализира прекратяването на наземното разпространение, а (видно от посочения протокол) решава

да изиска информация от КРС  с какви мощности се разполага и къде се разпространява програмата на “Радио България” и

да изиска  от БНР програмна схема и програмна концепция за “Радио България”.

  • Парламент

На 15 юни парламентарната комисия за култура и медии има в дневния ред точка 2. Изслушване на генералния директор на Българското национално радио относно искане на БНР за изменение на индивидуална лицензия за създаване на радиоуслуга с наименование „Радио България” и свързаните с изменението последици.

Стенограмата отразява заседанието, изслушват се различните мнения, както и становище на министъра на външните работи. Депутатите се обединяват около идеята, че чуждоезиковата продукция на БНР трябва да бъде запазена.

Министър Захариева заявява ясно, че  министерството на външните работи по принцип не би могло да се меси в редакционната политика, въпреки че това е обществена медия. Също така министър Захариева обръща внимание,  че Радио България    „под формата, която го разбираме, класическата“     не съществува  – и става дума за чуждоезикова продукция.

За МВнР тази продукция има значение – „Подчертаваме, че чуждоезикови рубрики имат своята роля за разпространението на българската култура и наука, а също така за информираността на тези наши общности в чужбина, както и на чуждестранни граждани, за българската държавна политика.[…] разширяването на Западните Балкани е приоритет на външната политика на правителството и ще бъде един от приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС в началото на следващата година. И затова ще ни бъдат необходими, като инструмент да комуникираме, тези рубрики”, се казва в писмото до парламентарната комисия за култура и медии.

МВнР смята, че е уместно да се проведе обществена дискусия преди преструктурирането.

На сайта на президента е изложено становище, в което между другото се казва:    

Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България“. Тази програма на БНР има опит и традиции в създаването на образа ни навън като европейска държава на духа.

До медиите това съобщението достига накратко така:  Президентът забрани да се закрива Радио България.

 

  • Работещите в Радио България

Позицията на работещите е отразена по-подробно тук. Те  са срещу решението на ръководството, подкрепени са от Съюза на българските журналисти.

След срещите и публикациите поне става ясно:  парламент, президент и правителство не могат  да вземат програмните решения на обществените медии.

 

 

III

А сега?

Ръководството на БНР учи по трудния начин, че реформаторските мерки трябва да са отлично обосновани и публично обяснени и защитени, за да се отличават от обикновено съкращаване на живи хора.

УС на БНР приема за сведение изразените мнения и  решава поетапната модернизация да продължи след обществена дискусия.

Модернизацията не се поставя под съмнение, аналоговата лицензия ще си отиде. Същевременно колкото и чуждоезиковата продукция да е политически въпрос, никой не поддържа комуникация под определен праг на ефективност,  общественото радио също.

Така че предстои да се решава обща задача:    публичният  ресурс  да бъде инвестиран  в чуждоезикова продукция по такъв начин, че да се постига ефективна комуникация, включително с използване на съвременните платформи,  за изпълнение на обществената мисия на БНР.

 

 

Filed under: BG Content, BG Media, BG Regulator, Digital

Съд на ЕС: телевизия, реклама, държавна помощ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/01/%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0/

Стана известно заключението на Генералния адвокат, представено на 30 май 2017 година по Дело C‑657/15 P  Viasat Broadcasting UK Ltd срещу TV2/Danmark A/S, Европейска комисия.

С жалбата си Viasat  иска частична отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз TV2/Danmark/Комисия, с което същият отменя Решение 2011/839/ЕС на Комисията  в частта, в която Европейската комисия приема, че приходите от реклама за 1995 г. и 1996 г., платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, са държавни помощи, и  отхвърля в останалата ѝ част жалбата на TV2.

Твърдените в жалбата грешки на Общия съд при прилагане на правото:

  • приходите от реклама за 1995 г. и 1996 г., прехвърлени от TV2 Reklame на TV2 чрез фонд TV2, не са държавни ресурси,
  • неправилно тълкуване на второто условие, установено от Съда в решение от 24 юли 2003 г. по делото Altmark.

TV2   и Кралство Дания  поддържат,  че приходите от реклама не са държавни ресурси, поради което не са и държавни помощи, тъй като става въпрос не за приходи от датската държава, а за такива от дейността на TV2 – и че твърденията  относно контрола на датската държава върху ресурсите  се основават на неправилно тълкуване на датското право.

 Заключението на ГА:

31.      Поради това Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, от една страна, като при преценка дали са налице държавни ресурси, не е взел предвид факта, че държавата е разполагала с всички права и с пълен контрол върху ресурсите на TV2 Reklame и е можела да реши дали ресурсите да бъдат прехвърлени във фонд TV2, или използвани за други цели, например културни, и от друга страна, като не е взел предвид факта, че държавата е контролирала напълно ресурсите на фонд TV2 и вследствие на това е можела еднолично да реши в кой момент ресурсите трябва да бъдат прехвърлени на TV2, както и в какъв размер.

49.      Всъщност в случая не е нито логично, нито оправдано разграничението, което Общият съд провежда между произхода на приходите от реклама, прехвърлени от TV2 Reklame на TV2 посредством фонд TV2, и този на приходите от лицензионната такса, прехвърлени от фонд TV2 на TV2.

50.      Трудно е да се установи разликата между ресурсите от сумите, които частните потребители трябва да плащат по силата на закона, за да получат достъп до каналите на обществената телевизия, и сумите, които частните рекламодатели плащат, за да закупят рекламно време в тези медии. И в двата случая става дума за ресурси, получени от трети лица и платени на публично предприятие било то Danmarks Radio, или TV2 Reklame в замяна на определена насрещна престация.

Относно второто условие по решение Altmark – Генералният адвокат приема, че твърденията по това основание са недопустими.

Дело C‑657/15 P  Viasat  е свързано с още две дела – C‑656/15 P Европейска комисия срещу TV2/Danmark A/S  (заключение) и  C‑649/15 P TV2/Danmark A/S срещу Европейска комисия (заключение).

Трите заключения подпомагат всеки, който иска да си изясни условията по решението Алтмарк и тяхното прилагане в медийната област. 

Но последна дума има Съдът.

 

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Съд на ЕС: Uber u юберизацията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/15/uber/

 Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar   по делото C‑434/15  Asociación Profesional Elite Taxi срещу Uber Systems Spain, SL.

Uber е наименованието на електронна платформа, разработена от дружеството Uber Technologies Inc. със седалище в Сан Франциско (Съединени щати). В Европейския съюз платформата Uber се поддържа от Uber BV, учредено по нидерландското право дружество, което е дъщерно на Uber Technologies. Платформата позволява посредством смартфон с инсталирано приложение Uber да се заяви услуга по градски превоз в обслужваните градове. Приложението разпознава местонахождението на ползвателя и открива намиращите се в близост свободни шофьори. Когато шофьор приеме да извърши превоза, приложението уведомява ползвателя, като показва профила на шофьора, както и приблизителна цена на пътуването до посочената от ползвателя дестинация. След извършване на превоза сумата автоматично се изтегля от банковата карта, която ползвателят е длъжен да посочи при регистрация в приложението. Приложението има също възможност за оценяване — както пътниците могат да оценяват шофьорите, така и шофьорите могат да оценяват пътниците. Средна оценка под определен праг може да доведе до отстраняване от платформата.

Предмет на главното производство:

услугата, известна като UberPop, в рамките на която физически лица, непрофесионални шофьори, осигуряват превоз на пътници със собствените си превозни средства.   Тарифите се определят от оператора на платформата въз основа на разстоянието и продължителността на курса. Те варират в зависимост от търсенето в даден момент, така че в часове на голямо натоварване цената на курса може неколкократно да надвиши базовите тарифи. Приложението изчислява цената на курса, която автоматично се изтегля от оператора на платформата, след което той задържа част от нея като комисиона, обикновено между 20 % и 25 %, и изплаща останалата част на шофьора.

Тълкуването, което се иска от Съда, се отнася единствено до правното положение на Uber от гледна точка на правото на Съюза, за да може да се определи дали и в каква степен това право е приложимо по отношение на развиваната от него дейност:  дали евентуалното регламентиране на условията за функциониране на Uber трябва да бъде съобразено с изискванията на правото на Съюза и, на първо място, с това за свободно предоставяне на услуги, или регламентирането на тези условия попада в обхвата на споделената компетентност на Европейския съюз и на държавите  в областта на местния превоз.

Спорът:

тъй като   нито Uber Spain, нито собствениците, нито шофьорите на съответните превозни средства имат лицензите и разрешенията, предвидени в Наредбата за таксиметровите превози на   Барселона, професионалната организация на таксиметровите шофьори предявява иск срещу Uber Systems Spain,   за нелоялна конкуренция,  да му бъде разпоредено да преустанови нелоялното си поведение, състоящо се в  предоставяне на услуги по извършване на резервации по заявка чрез мобилни устройства и по интернет,  чрез цифровата платформа Uber в Испания, както и да му бъде забранено да извършва тази дейност в бъдеще.

Преюдициални въпроси, поставени от Търговския съд – Барселона (общо са четири):

 Следва ли — доколкото член 2, параграф 2, буква г) от [Директива 2006/123] изключва от приложното поле на тази директива транспортните дейности — извършваната от ответника с цел печалба дейност по посредничество между собственика на превозно средство и лицето, нуждаещо се от превоз в рамките на определен град, при която се управляват информационни технологии — интерфейс и софтуерно приложение („смартфони и технологична платформа“ според ответника) — позволяващи на посочените лица да влязат във връзка едно с друго, да се счита просто за транспортна дейност, или тази дейност следва да се разглежда като електронна посредническа услуга, тоест като услуга на информационното общество по смисъла на член 1, параграф 2 от [Директива 98/34]?

При определяне на правното естество на тази дейност може ли последната да се счита отчасти за услуга на информационното общество или е транспортна услуга?

Заключението:

Обичайно Uber се определя като предприятие (или платформа) от т.нар. „икономика на споделянето“. То със сигурност не може да се счита за платформа за споделено пътуване – защото  шофьори предлагат на пътници услуга по превоз до избрана от пътника дестинация и за това получават възнаграждение в размер, който значително надхвърля простото възстановяване на направените разходи. Следователно става дума за класическа услуга по превоз.

Член 2, буква a) от Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия) следва да се тълкува в смисъл, че услуга, състояща се в свързване чрез софтуер за мобилни телефони на потенциални пътници с шофьори, предлагащи индивидуален градски превоз по заявка, не представлява услуга на информационното общество при положение че доставчикът на услугата упражнява контрол върху основните условия на извършвания в тази връзка превоз, по-специално върху цената му.

Това е транспортна услуга.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Използване на лицензиран софтуер с отворен код

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/15/open_soft/

Quartz.com  информира за решение по делото  Artifex v. Hancom в Северна Калифорния, отнасящо се до използването на лицензиран софтуер с отворен код. Компанията – носител на права Artiflex съди компанията Hancom за нарушаване на условията на лиценза.

Решението на федералния съд  е в полза на Artiflex,  но медиите акцентират върху следния факт: според съда  нарушаването на изискванията на лизенза се третира като нарушаване на условията на договор.

Изглежда очевидно, но е в полза на яснотата.

 

Filed under: Digital, US Law

Съд на ЕС: live streaming

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/03/18/cec-live-streaming/

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑275/15 с предмет преюдициално запитване, отправено   от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Обединено кралство)  в рамките на производство по дело ITV Broadcasting Limited и др. срещу TVCatchup Limited и др.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 9 от Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество:

Настоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се по-специално до патентното право, търговските марки, правата върху дизайна, полезните модели, топографиите на полупроводникови изделия, печатарските шрифтове, условния достъп, достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги, опазването на националните съкровища, изискванията по отношение на правния депозит, законодателството в областта на ограничителните практики и нелоялната конкуренция, търговските тайни, сигурността, поверителността, защита на данните и на личния живот, достъпа до публични документи, договорното право.

Става въпрос за предаване, прието и незабавно предадено чрез кабел.

Ищците   са телевизионни оператори,  носители на права върху своите телевизионни предавания и   другите елементи, включени в програмите им. Те се финансират с реклами. TVCatchup Limited  предлага интернет услуга  на потребителите  – да приемат по интернет „на живо“ безплатно разпространявани наземно телевизионни предавания [service, permitting its users to receive, via the internet, ‘live’ streams of free-to-air television broadcasts]. След като по отношение на TVC е открито производство по несъстоятелност, търговската му дейност и услугите му понастоящем се извършват от TVC UK по силата на  лицензия (интересно).

Преюдициалните въпроси са относно тълкуването на член 9 от [Директива 2001/29], по-конкретно на израза „настоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се по-специално до […] достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги“:

1)      Позволява ли цитираният израз разпоредба от национално законодателство да продължи да се прилага, като се изхожда от обхвата на понятието „кабел“, както е определено в националното законодателство, или обхватът на тази част от член 9 се определя от значението на понятието „кабел“, дефинирано в правото на ЕС?

2)      Ако понятието „кабел“ в член 9 е дефинирано в правото на ЕС, какво е неговото значение? По-конкретно:

a)      има ли специфично от технологична гледна точка значение, което се ограничава до традиционните кабелни мрежи, управлявани от доставчици на конвенционални кабелни услуги?

б)      евентуално, има ли неутрално от технологична гледна точка значение, което включва функционално сходни услуги, пренасяни чрез интернет?

в)      и в двата случая, включва ли пренос на микровълнова енергия между фиксирани наземни точки?

3)      Прилага ли се цитираният израз към 1) разпоредби, които изискват кабелни мрежи да препредават определени телевизионни предавания, или към 2) разпоредби, които разрешават препредаването чрез кабел на телевизионни предавания, а) когато препредаването е едновременно и ограничено до зоните, за които телевизионните предавания са предназначени да бъдат приемани, и/или б) когато се препредават телевизионни предавания по канали, за които се прилагат определени задължения за обществена услуга?

4)      Ако обхватът на понятието „кабел“ по смисъла на член 9 е определен в националното законодателство, следва ли националната разпоредба да зачита принципите на ЕС за пропорционалност и справедлив баланс между правата на носителите на права, собствениците на кабел и обществения интерес?

5)      Прилага ли се член 9 само за националните разпоредби, действащи към датата на приемане на Директивата, датата на която тя влиза в сила, или крайната дата за прилагането ѝ, или се прилага и по отношение на приети по-късно национални разпоредби, които се отнасят до достъпа до кабел?“.

Съдът обсъжда само въпрос 3:

При липсата на изрично препращане към правото на държавите членки понятието „достъп до кабела“ в член 9 от Директива 2001/29 трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз.

Понятието „публично разгласяване“ в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се разбира в широк смисъл, както прогласява съображение 23 от същата директива, и че препредаване чрез интернет връзка като разглежданото по главното производство представлява такова разгласяване (вж. в този смисъл решение от 7 март 2013 г., ITV Broadcasting и др., C‑607/11, EU:C:2013:147, т. 20 и 40).

Ако член 9 от Директива 2001/29 се тълкува в смисъл, че допуска препредаване като разглежданото по главното производство без съгласието на авторите в случаи, различни от предвидените в член 5 от тази директива, това би било в разрез не само с целта на член 9, но и с изчерпателността на член 5, и следователно би създало пречка за постигането на основната цел на посочената директива — да осигури високо равнище на закрила в полза на авторите.

Член 9 от Директива 2001/29/ЕО и в частност понятието „достъп до кабела“, трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не включва в обхвата си и не разрешава национална правна уредба, съгласно която препредаване чрез кабел, включително евентуално по интернет, в зоната на първоначално разпространение,  не представлява нарушение на авторското право.

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: ip, съд на ес

Едни (не)отворени данни за пушенето в заведенията

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/spravki-za-pusheneto-v-zavedenia/

Не, няма да критикувам прозрачността на институциите или да показвам с данни каква е ситуацията. Този път ще е точно обратното. През януари 2016-та изпратих заявление по ЗДОИ до всяко РЗИ в страната със следните въпроси:

  1. Справка за получените сигнали за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. разделени по обществена сграда или заведение за обществено хранене и брой за всяко от тези места по месеци
  2. Справка за всички проверки за спазване на забраната за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. по обществена сграда или заведение за обществено хранене, дата на проверката и дали е установено нарушение
  3. Справка за наложените санкции за нарушения на забраната за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. разделена по обществена сграда или заведение за обществено хранене

3843008

Всички РЗИ-та отговориха в срок и предоставиха малко или много информацията, която исках. Заради разминаването във форматите, точността и вида на данните, унифицирането ѝ беше проблем. Някои ми изпратиха електронни таблици с разбивка по вид фирми. Други просто снимки на таблици с общо числа по години. Бях седнал да ги обобщавам, но така и не довърших цялостната таблица.

Бях напълно забравил за тези данни до преди няколко дни, когато статус във Facebook ме подсети. Глупаво е, че не съм ги използвал цяла година. Явно щом не съм ги обобщил до сега, няма да го направя скоро. Затова ги пускам свободно под CC0 лиценз както съм получил справките. Свалете ги и ги използвайте както намерите за добре. Ще се радвам, ако пуснете в коментарите линк към статиите, графиките или изводите си. Надявам се да са ви полезни.

Ако искате да изпратите заявление за сигналите и проверките през 2016-та, ето таблица с мейлите на РЗИ-тата. Припомням, че заявленията по ЗДОИ няма нужда да се подписват електронно и имате право да изискате цялата комуникация да е през мейла. Отговаряли са ми вежливо и в срок на всички запитвания до сега, така че нямам критика към прозрачността им в това отношение.

Оттегляне на коментари в блога и промяна в лиценза – част 2

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/komentari-licenz-2/

През ноември писах за молба към мен да залича определени коментари в този блог. Авторът посочи като причина, че е съзрял и се приоритетите му са се променили. Не искаше да го идентифицират с това, което е написал в блога ми. Разбирам го напълно предвид всичко, което беше изредил като мнения.

Както знаете, не трия мнения, освен когато не става въпрос за открита реклама или не нападат семейството и близките ми. Затова вместо да изтрия написаното от него, го скрих за всички посетители и търсачки. Условието обаче беше, че ако видя индикации, че заявената промяна в позицията му не отговаря на истината, ще възстановя коментарите. Това е съдържание публикувано на сайта ми и според лиценза то става публична собственост. Не може току-така да се заличава само, защото вижда, че коментарите му в миналото са били безсмислени и срамни.

Точно това направих днес – възстанових всички 90 коментара. Става въпрос за един антиваксър коментиращ под статията ми Зли ваксини или глупави родители. Той администрира един от сайтовете им на български език, който разпространява най-много заблуди по темата сред младите родители. Също така е сред най-активните в антивакс групите и съответните теми в БГ Мама. Нямам намерение да ги линквам тук.

Не съм очаквал да промени мнението си. Нямам илюзии, че това ще стане при някои от тази група хора. В молбата му обаче имаше заявка за промяна на поведение, а такова не се видя в последните месеци. Нито е спрял сайта си, нито е спрял да разпространява фалшиви новини. Това означава, че молбата му е била куха и няма причина коментарите му да останат скрити.

Оттегляне на коментари в блога и промяна в лиценза

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/komentari-licenz/

Преди няколко седмици получих молба определени коментари в този блог да бъдат изтрити. Молбата беше от авторът им и засягаше около 90 съобщения. Той е един от ядрото от антиваксъри, за които съм писал многократно. Обясни, че е променил начина си на мислене и вече не иска името му да се свързва с позициите, които е заемал под статиите ми.

Като цяло нямам политика да премахвам коментари, с изключение на крайни случаи на обиди към семейството ми. Уважавам обаче решението му и добавих функция за маркиране на коментарите като оттеглени.

comment

За целта допълних лиценза на блога формализирайки процеса. Запазвам си правото да възстановявам така скрити коментари, ако забележа, че активността му по темата не е спряла и позицията му не се е променила видимо. В такъв случай остава единствено да се обърне към търсачките и да иска скриване на срамното за него съдържание, както явно е направил Жорж Ганчев с ДС миналото си.

Човекът, който ми писа с тази молба, поддържа един от основните антиваксърски сайтове на български език. Предвид новата позиция, която изрази, очаквам, че сайтът ще спре да работи. В противен случай не виждам защо трябва да възприемам думите му на сериозно. Аналогични ще бъдат действията ми към бъдещи такива запитвания.