Tag Archives: Лукойл

OpenLux: Шефът на Лукойл – собственик на България Мол

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/openlux-alekperov-bulgaria-mall.html

сряда 14 април 2021


Нефтеният гигант Лукойл не плаща данък печалба в България, но шефът му си е напазарувал тайно у нас имоти за стотици милиони. Милиардерът Вагит Алекперов, съпругата му и детето му…

Европа и Кремъл Как руските корпорации контролират власт и медии в България

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/russian-control-over-power-media-bulgaria.html

неделя 31 май 2020


Докато работи зад граница, големият руски бизнес пренася в другите страни своите непрозрачни делови практики. За тях България се оказа лесна мишена. Покрай социалистическото си минало и дълбоките исторически, политически и икономически връзки с Русия тази страна има собствени традиции за корупция.
Експертите смятат, че нивото на корупцията в България е най-високото сред всички страни-членки на ЕС и за 13 години присъствие в Евросъюза в тази сфера е постигнат незначителен прогрес. Това създава благоприятна почва за разпространението на руското враждебно влияние върху бизнеса и политиката в България. Тази статия показва как крупният руски бизнес успешно установява тесни връзки с местните политици с цел да прокара своите интереси и да засили зависимостта на България от руския енергиен сектор, както и да задържи корумпираните политици на постове във властта.

След края на Втората световна война между България и Русия се установяват твърди икономически връзки. Съветският съюз осигурява на своя партньор нефт и газ, и купува почти всички произвеждани там /в България, бел.ред./ потребителски стоки. Българската икономика е напълно зависима от СССР. Културните връзки се определят от езиковата близост и някои ключови исторически събития като решаващия принос на Руската империя в освобождението на България от турско владичество през 1878 г.

Не е учудващо, че страната остава икономически зависима от Русия и след разпада на Съветския съюз, особено в енергийната сфера. Както и преди, Русия представлява главен търговски партньор на България в областта на нефта и природния газ /90% от доставките на газ в страната постъпват от Руската федерация. Руската държавна компания „Росатом“ доставя ядрено гориво за българската АЕЦ. Руската петролна компания „Лукойл“ притежава българския нефтопреработващ завод, най-големия на Балканите, както и широка мрежа от над 200 бензиностанции в страната, което я прави един от най-големите работодатели и източник на 9% от БВП.

Държавата Лукойл в историята на влиянието на компанията в България си струва да бъде изследвано задълбочено.
След краха на социализма България продаваше промишлените си обекти на частни ръце. През 1999 г. бе обявена приватизацията на единствения в страната нефтопреработващ завод „Нефтохим“, придобит впоследствие от „Лукойл“ на ниска цена. По думите на президента /1997-2001 г./ Петър Стоянов, това е било чисто политическо решение, взето от тогавашния премиер Иван Костов. Оттогава българският „Лукойл“ в лицето на директора Валентин Златев играе голяма роля в политическия живот на страната, като поддържа конкуриращите се БСП и ГЕРБ.

Особено силно тази компания е повлияла на политическата кариера на сегашния министър-председател Бойко Борисов.

Валентин Златев успява да осигурява разцвет на бизнеса на „Лукойл“ в страната при всички български правителства и да поддържа добри отношения с всички премиери. В продължение на 20-годишното присъствие на компанията срещу нея са започвани разследвания по подозрения в монопол и корупция, но нито веднъж не са й предявявани каквито и да били обвинения.

Близките отношения между Златев и българските власти доведоха „Лукойл“ до абсолютно особеното положение, благодарение на което съществува като държава в държавата. На практика в България „Лукойл“ е монополист, притежаващ всички местни мощности за внос и преработка на суров нефт, както и за складиране, транспорт и износ на нефтопродукти.

В разследване на българското издание „Биволъ“ главното нефтено пристанище на „Лукойл“ Росенец недалеч от град Бургас, използвано за вноса на нефт, е наречено руски „анклав“, където представители на българските власти /в частност, митниците/ липсват. Поради което няма кой да проверява текущите дейности там. За целите на данъчното облагане законът изисква всички тръбопроводи да са снабдени с прибори за измерване на количествата нефт, постъпващи в складовете и излизащи от тях. Тези устройства предават данните в митническото ведомство. Но проверките от 2011 г. са показали, че подобна система не е установена на тръбопроводите на рафинерията и компанията е лишена от лиценза си.

По данните от разследването на „Биволъ“, опитите на държавата да събере налозите са провалени от тогавашния посланик на САЩ в София Джеймс Уорлик. През 2001-2003 г. той е бил генерален консул в посолството на САЩ в Москва. Уорлик посещава нефтопреработващия завод и се изказва доброжелателно за работата му. След тази дипломатическа намеса лицензът на „Лукойл“ е върнат, компанията продължава да работи без задължителната система на отчетност, а темата повече не е повдигана.

След приключването на мандата си в България и напускането на държавния департамент през 2016 г., Уорлик започва работа в руската юридическа фирма „Егоров, Путинский, Афанасиев и партньори“. Кантората е основана от Николай Егоров – състудент на президента Владимир Путин. Вероятно благодарение използването на такива мощни връзки опитите „Лукойл“ да бъде принудена да спазва българското законодателство са провалени.
Компанията е единственият доставчик на гориво за морските и речните плавателни съдове, и за самолетите на националните летища на България. През 2011 г. българското финансово министерство обяви, че „Лукойл“ пряко контролира 80% от данъчните складове за горива /националното законодателство изисква акцизните товари да се съхраняват в лицензирани данъчни складове/. Фактически, под контрола на компанията чрез различни схеми са налице над 95% подобни складове.

„Лукойл“ е главният и, всъщност, монополист в доставките на горива за всички учреждения и служби, в това число полицията и армията. Останалите компании са просто посредници, също предлагащи продукцията на

„Лукойл“. При това по-голямата част от приходите на компанията в България отиват извън страната. През 2017 г. оттам твърдяха, че са платили над 32 млрд. лева /около 16 млрд. евро/ данъци. Но по официални данни, от момента на приватизацията са платени само 151 млн.лева /около 77 млн.евро/ данък печалба.

Липсата на авторитети и политическа воля за контрол над „Лукойл“ води до това, че най-голямата компания в страната укрива печалбите си и използва България за незаконен износ на петрол в ЕС, а също и изнася пари в офшорки, като така обслужва частните интереси на влиятелни хора.

Приятелската връзка между Златев и Борисов, която те не отричат, датира от 1990-те години. Но истинският полет на политическата кариера на Борисов се случи след 2000-а година. През 2001 г. /тогава той беше главен секретар на МВР/ „Лукойл“ подписа договор с охранителната фирма „Ипон“, основана от Бойко Борисов, за охрана на нефтопровода, започващ от Бургас, където е рафинерията, до София. Според данните на някои медии тази сделка е осигурила на Борисов стабилен доход, докато гради политическата си кариера.

Още повече, по данни от разследването на „Биволъ“, базирано на материали на WikiLeaks, има доказателства за това, че Златев косвено е финансирал политическия подем на Борисов, започнал с избора му за кмет на София през 2005 г. до победата на политическа партия ГЕРБ на националните избори през 2009 г. със средства, получени от „Лукойл“. Тези доказателства се съдържат в изтеклите дипломатически грами на САЩ, където се казва: „Борисов е в тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен сив кардинал и задкулисен брокер на властта. Лоялността на Борисов към Златев /и уязвимостта му пред него/ играят важна роля при вземаните от него политически решения”.

Още в началото на работата си като кмет той привлича „Лукойл“ към редица правителствени партньорства – „Лукойл“ се съгласява да дари асфалт за ремонта на градски улици, да се ангажира с опазването на паметника на съветската армия и да финансира строителство на жилища за социално-слаби. В отговор Борисов подкрепя използването на принадлежащите на града земи за изграждането на нови бензиностанции на „Лукойл“. Дори това да изглежда като сериозен пример за сделки от типа „ти на мен – аз на теб“, публичните споразумения на Борисов с „Лукойл“ са само допълнителни сделки от неговите далеч по-дълбоки и обширни делови отношения със Златев, за които се съобщаваше по други канали.

По данни от същите източници, съществували са подозрения, че Валентин Златев може да е свързан с руското разузнаване в България. Предвид това е логично да се предположи, че той не просто е опитвал да разшири бизнеса на „Лукойл“ и да осигури стабилен внос на руски нефт и газ, но е прокарвал руските интереси в България на далеч по-широко равнище.

Едно от доказателствата за достоверността на такова предположение е фактът, че през 2011 г. Златев присъства на срещата в Москва на зам.-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Мария Косева с представители на „Росатом“ по въпроса за проекта за строителството на АЕЦ „Белене“. По думите на Косева, директорът на „Лукойл“ „се появи неочаквано и по непонятни причини на съвещанието“. Златев винаги е гледал да не слага „яйцата в една кошница“ – той поддържа добри отношения с политиците от всички основни партии.

През 2016 г. „Биволъ“ разследва как „Лукойл“ предостави голям крайморски участък земя непосредствено до своя нефтен завод на Ахмед Доган, тогавашен лидер на ДПС, политическата партия на турското малцинство. Същият изгради огромен замък и затвори обществения достъп до плажа, което е нарушение на закона.

Връзка между Ахмед Доган и Валентин Златев бе открита също при съпоставянето на собствениците на многобройни офшорни компании.

В крайна сметка, през 2019 г. Златев бе уволнен от поста си. Сред възможните причини, обсъждани в медиите, може да се открои версията за недоволството на ръководството на „Лукойл“ в Русия от системното изтичане на печалби, което е в противоречие не само с националните интереси на България, но и със собствените интереси на компанията.

Същевременно би било неправилно да се счита, че „Лукойл“ или лично Златев контролират българските политици. Те имат собствени интереси и добре разбират всички преимущества на членството в ЕС и НАТО. Борисов, който в продължение на много години подкрепяше проекта „Южен поток“, изведнъж стана негов противник и обозначи категоричната си позиция в ЕС.

Българският премиер не подкрепи и анексията на Крим от Русия. Както пише в книгата си Димитър Бечев: „Несъмнено, Москва има силно лоби в България, контролира ключови сегменти на икономиката и се ползва с безусловната симпатия на някои сегменти от електората. От друга страна, Русия не успя напълно да привлече на своя страна българския политически елит и да реализира сценария с Троянския кон. Ако се налага да се избира между ЕС и Москва, България избира, макар и неохотно, Евросъюза“.

Външно-търговската банка и съмнителните сделки

Още един пример за това колко важна роля на българската икономическа и политическа арена играе близкият до Кремъл руски бизнес представлява участието на Внешторгбанк /ВТБ/ в две скандални сделки.
ВТБ е водеща руска банка, в която правителството държи 60, 93% от акциите. Тя разполага с широка мрежа от свързани клонове по целия свят. През последните години бе регистрирано участието на ВТБ в няколко подозрителни инвестиционни схеми в различни страни. Най-малко две от тях са свързани с България – продажбата на телекомуникационната компания БТК – търговска марка Виваком и приватизацията на големия производител „Булгартабак“.

В първия случай става дума за придобиването на компанията „Виваком“ от известния български търговски посредник Спас Русев и за ползвания от мениджърите на местния клон на ВТБ капитал кредит без обезпечение от ВТБ. Не е изключено детайлите от тази сделка да са останали в тайна, ако бившият собственик на „Виваком“ Цветан Василев не бе опитал да я оспори.

Василев не направи това сам – интересите му бяха представлявани от Дмитрий Косарьов, помощник на т.нар. „руски православен олигарх“ Константин Малофеев, който е включен в санкционния списък на ЕС заради подкрепата му за незаконните въоръжени формирования в Донецката област в Украйна през 2014 г.
В разследването на Панамските документи /Panama Paper/ журналистите откриха връзка между Малофеев, Косарьов и Цветан Василев, който напоследък се укрива от българското правосъдие в Сърбия след краха на неговата КТБ, също през 2014 г.

„Виваком“ е третият по големина мобилен оператор в България и собственик на телефонната мрежа, принадлежала преди на държавата. А през последните години се превърна в поле за сериозни битки, като при това двете конфликтуващи страни получават финансова и политическа подкрепа от Русия.

На едната страна е споменатият Цветан Василев, разчитащ на Константин Малофеев и Дмитрий Косарьов. На другата е Спас Русев, подкрепян от първия зам.-председател на ВТБ Юрий Соловьов и от двамата мениджъри на българския филиал на Банката Милен и Георги Велчеви.

Първият /от братята Велчеви, бел.ред./ бе министър на финансите в кабинета на Симеон втори /2001 – 2005 г./, а вторият е голям строител и собственик на много хотели на Черно море. Тази история привлече вниманието на медиите още през 2015 г., когато акциите на БТК преминаха под контрола на ВТБ Капитал вследствие на непогасения кредит. През ноември 2015 г. ВТБ продаде акциите си на търг на инвестиционния консорциум начело с люксембургската компания Viva Telecom SA за 330 млн. евро.

За да купи дела от ВТБ Капитал, Viva Telecom SA изтегли кредит от ВТБ в размер на 240 млн. евро. По данни на руския вестник „The Moscow Post“, краен бенефициер на люксембургската компания /чрез верига офшорни фирми/ е Юрий Соловьов. Освен това, в състава на консорциума, спечелил търга, влизат братята Велчеви, топ-мениджърите на българския филиал на ВТБ.

Излиза, че банката е предоставила кредит на собствените си топ-мениджъри за покупката на нейните си активи. А Спас Русев се оказва по-скоро разпознаваемо лице за успокоение на българската общественост.
За съмнителните операции на ВТБ алармира Дмитрий Косарьов, също заинтересован от придобиването на компанията „Виваком“. В интервю пред „Независимая газета“ той казва, че през 2012 г. чрез верига офшорки е закупил акции на КТБ – банката на Цветан Василев, и чрез тези акции е получил контрол над „Виваком“. По-късно, според него, ВТБ Капитал незаконно придобива 76, 6% от акциите на „Виваком“.

В началото на 2016 г. руският бизнесмен започва кампания за връщането на контрола си над телекомуникационните активи. ВТБ счита, че Косарьов е действал от името на Цветан Василев. Представители на банката разказват пред руската информационна агенция РБК за документа, в който е посочена подялбата на активите, които Косарьов и Василев е трябвало да получат в съотношение 80:20.

През март 2016 г. Косарьов внася иск в Лондонския съд /търгът, на който ВТБ продава акции на БТК, се е състоял във Великобритания/. Той пише и открито писмо с молба за разследване на съмнителната сделка до руския премиер и до министъра на икономическото развитие на Русия Алексей Улюкаев, който е и председател на консултативния съвет на ВТБ. Отговор не е последвал, но Косарьов провеода широка медийна кампания против банката. Когато Улюкаев е арестуван по обвинение за вземане на подкуп /не свързан с ВТБ/, в руските медии преминава нова вълна от публикации за сделката с „Виваком“. Видно е, че Косарьов е продължил борбата си с надеждата, че репутацията на банката е пострадала покрай ареста на Улюкаев и той ще успее да доведе делото си до края.

Макар сделката с акциите на БТК да е официално закрита на 30 август 2016 г., нейните резултати могат да бъдат анулирани. Това зависи не толкова от работата на юристите в двете страни, колкото от политическата воля на руското и българското правителства. Днес позициите на ВТБ в Русия изглеждат стабилни. Шефовете на банката не са скочили в защита на ръководителя на своя консултативен съвет.
Председателят на управата на ВТБ Андрей Костин в разговор с журналист от „Коммерсантъ“ определи ареста на Улюкаев като „много печална история“ и веднага съобщи за новия кандидат да заеме поста.

Съмнителната сделка за Булгартабак

През 2011 г. производителят на тютюн бе продаден на австрийската компания BT Invest GmbH в рамките на приватизационния договор на цена, значително по-ниска от пазарната оценка. За 79, 83% от акциите на държавната тютюнева компания инвеститорът плаща 100, 1 млн. евро. Към онзи момент BT Invest е притежавана от кипърската офшорка под названието VTB Capital Pe Investment Holding Ltd.
BT Invest се задължава да инвестира в Булгартабак 7 млн. евро в продължение на 2 години от момента на придобиването, както и всяка година да купува 5 000 тона от българския тютюн в рамките на 5- годишен период.

През 2014 г. 100% от BT Invest е продадена на лихтенщайнската компания Livero Establishment, свързана с Цветан Василев. После през 2014 и 2015 г. веригата собственици се сменя, и по данни на седмичника „Капитал“, води към Делян Пеевски – одиозна политическа фигура, станала символ на корупцията в България.
В битността си на депутат от партия ДПС той контролира редица предприятия, а заедно със своята майка Ирена Кръстева, бивш шеф на Спортния тотализатор – около 80% от печатните медии и една телевизия /тогава Канал 3/, които се използват за политически цели в интерес на управляващата коалиция. Заради тази концентрация на медиите в политически ръце България е с много нисък за страна член на ЕС индекс за свобода на пресата – тя остава на 111-о място в света.

Факта, че Булгартабак е продаден на български инвеститори, потвърждава пред руския в. „Ведомости“ източник от ВТБ. Според него, активите са препродадени с бонус от 30% от цената на придобиването. Това означава, че сумата по сделката не може да е превишавала 130 млн. евро.
В същото време BT Invest струва далеч по-скъпо на фондовата борса – капитализацията на Булгартабак на Софийската фондова борса през декември 2013 г. представлява около 400 млн. евро.

Излиза, че за ВТБ тази сделка не е имала никакъв икономически смисъл – от нея банката и впоследствие държавният бюджет на Русия са получили само загуби. Сделката изглежда непазарна, коментира главният редактор на информационната агенция „Русский табак“ Максим Каральов. Според него, цената показва „приятелска“ сделка, сякаш ВТБ Капитал е искала по-скоро да се избави от този актив.
По този начин руските пари са били използвани за приватизацията на компанията Булгартабак без всякаква печалба. Това предизвиква обосновани съмнения за мотивацията на тези, които оглавяват руската държавна финансова институция.

Заключенията

Големият руски бизнес пристига в България по естествен път, тъй като в социалистическите времена между двете страни съществуваха тесни икономически и политически връзки. Очевидна сфера на интересите на Русия представлява енергийният сектор, в частност нефто-газовата и ядрената енергетика.

За прокарването на собствените си бизнес-интереси руснаците използват същия подход, с който действат и у дома – сътрудничат си с местните политици и получават преференциални условия. „Лукойл“ в това е преуспял твърде, като получава монопол за нефтените доставки и запазва високата зависимост на България от руския нефт с минимални загуби и без каквито и да били законодателни пречки.

Политическата подкрепа по други въпроси се разглежда като желателен, но не особено съществен фактор. Бившият директор на „Лукойл“ Валентин Златев е успял да установи тесни икономически връзки с трите основни български партии БСП, ГЕРБ и ДПС, които осигуряват политическото статукво в страната.

Подобно статукво е удобно за Кремъл, защото поведението на тези политици е предсказуемо и те използват едни и същи методи за правене на бизнес, не винаги съвместими с върховенството на правото. „Системните“ български политици в определена степен зависят и от финансовата изгода, която получават от тайните сделки с руските контрагенти. Те могат да подкрепят Русия много по-открито, както това прави БСП – тя не гласува за санкциите срещу Руската федерация и настоява за отмяната им, или завоалирано като ГЕРБ.
Но всички те са готови да гарантират стабилно търсене на руския нефт и газ, и да предоставят възможности за правене на бизнеса в България „по руски“. Две важни сделки, сключени с финансовото участие на руската ВТБ, демонстрират възможните формати на непазарните сделки в интерес на политиците или свързаните с тях бизнесмени.

В случая с приватизацията на компанията Булгартабак ВТБ е използвана като междинен собственик за прехвърлянето на правата върху компанията от българската държава на фирма, свързана чрез дълга верига офшорни структури с Делян Пеевски, депутат от политическата партия на турското малцинство ДПС.
В сделката с „Виваком“ ВТБ помага за прехвърлянето на ценния актив от Цветан Василев, изпаднал в немилост и принуден да се укрива в Сърбия – на бизнесмени, близки до политиците на власт. В двата случая привличането на голямата и известна руска банка е било обусловено от желанието сделките да изглеждат законни и съответстващи на действащите пазарни правила.

Подобна политически обусловена делова активност пряко или косвено ерозира върховенството на правото, ограничавайки свободата на медиите и функционирането в България на демократичните институти, каквито са изборите. Като установява икономически връзки с местните политици, руският бизнес подкрепя корупционните практики в България, помага за концентрацията на мнозинството медии в едни ръце и използването им за намеса в изборите в полза на управляващите партии.

Доколкото описаната практика обикновено се осъществява под надзора на властовите органи, няма и особено голям смисъл да се сигнализират длъжностните лица, да се призовава за разследване на тези ситуации – особено в страните, където съдебната власт не е изцяло независима.

Това означава, че за прекратяване и предотвратяване на подобна практика гражданското общество трябва да изработи косвени методи за въздействие. Един от методите, които гражданското общество използва съвместно с медиите, е осветяването и разкриването на нечистите сделки и други действия.

Разобличаването на скритите намерения и обменът на информация с медиите в някаква степен могат да принудят политиците да се откажат от съмнителните сделки, за да запазят репутацията си и да не губят избиратели. Същевременно има риск от това, че използването на този метод ще стимулира политиците да създават още по-засекретени схеми с участието на субекти от различни страни.

Друг метод е сезирането на авторитетни международни организации и изобличаването на техни членове, които са получили несправедливо изгода от съмнителни сделки. В случаите с компаниите „Булгартабак“ и „Виваком“ активистите на гражданското общество биха могли да се обърнат към Алианса на либералите и демократите в Европа /АЛДЕ/.

Българската партия ДПС, на която представител е Делян Пеевски, е пълноправен член на АЛДЕ. В АЛДЕ влизат партии от почти всички страни на ЕС. Сред представителите им има влиятелни лица, които твърдо подкрепят демокрацията и върховенството на правото, и са заинтересовани от обсъждането на разминаването на действията на видни членове на ДПС с либералния манифест на АЛДЕ. Теоретично това може да подтикне ръководството на ДПС към отстраняването на Пеевски от политическа длъжност и отказ да го подкрепи на следващите избори.

На международно равнище гражданското общество е длъжно да лобира за създаването на глобален общодостъпен регистър на юридическите лица. В идеалния случай всяка страна трябва да публикува такава информация на английски и на своя език, за да не е проблем проследяването на веригите компании и определянето на всички собственици и бенефициери. Това значително ще затрудни политиците да укриват своя нелегален бизнес и, дори да не реши проблема за подставените лица във фирмите, съществено ще повиши нивото на прозрачност в бизнес-отношенията.

Автор: Алиса Волкова, анализатор във Free Russia Foundation. Изследването е публикувано в сборника The Kremlin’s Influence Quarterly #1
Превод: Екип на Биволъ

По разкрития на “Биволъ” „Болгария – не заграница”: The Insider Russia за „Лукойл”, ВТБ и „Булгартбак”

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/the-insider-russian-influence-bulgaria.html

събота 30 май 2020


Редица ключови разкрития на сайта „Биволъ” са в основата на мащабен анализ на руското онлайн издание за разследваща журналистика The Insider Russia (TheIns.ru). Авторитетната независима руска медия публикува статия на анализаторката на Free Russia Foundation Алиса Волкова, което носи заглавието „България не е чужбина. Как руските корпорации контролират чиновниците и медиите в  страната” (виж: на руски и на английски). Заглавието „Болгария – не заграница” е препратката към обидната за държавата ни съветска римувана шега: „Курица не птица, Болгария – не заграница”. Обикновено това с нищо неподкрепено клише се използва дузина пъти всяка година, когато прокремълслките и държавните медии в Москва се опитват да атакуват политиката на София. Но този път смисълът е в това, че Кремъл все още контролира не само Дондуков 2 и Дондуков 1, но и цялата ни икономика през компании като „Лукойл” и Внешторгбанк (ВТБ).

Снимка: Биволъ

„България се оказа лесна мишена за едрия руски бизнес, който активно инфилтрира другите страни привичните за себе си непрозрачни схеми за бизнес. А България, страна със социалистическо минало и дълбоки исторически, политически и икономически връзки с Русия има собствени корупционни традиции”, гласи предговорът на статията на TheIns.ru.

„Нивото на корупцията тук е най-високото в Европейския съюз (ЕС) и за 13 години от членството в общността няма значителен прогрес в борбата с това явление. Анализаторът на Free Russia Foundation обяснява как едрият руски бизнес и най-вече ВТБ и „Лукойл”, създавайки връзки с българските политици, засилва зависимостта на България от руския енергиен сектор и задържа корумпираните политици на държавни длъжности”.

Росенец като “врата към Европа”

Медията обръща внимание на факта, че „Лукойл” в България е почти монополист, който контролира всички местни мощности за импорт и преработване на суровия петрол, а също така по съхраняване, транспортиране и експорт на нефтените продукти.

„Както пише българското издание „Биволъ”, главното нефтено пристанище на „Лукойл” Росенец (край град Бургас), което се използва за вноса на петрол, даже беше кръстено руски „анклав”: тук няма как да срещнеш представители на българските власти, включително и митничари, затова да извършват контрол върху случващото се там те нямат възможност”.

Изданието цитира разследване на „Биволъ”, според което опитите на държавата да събере необходимите вземания са провалени от тогавашния посланик на САЩ в София Джеймс Уорлик, който в периода 2001 – 2003 г. е бил генерален американски консул в Руската федерация.

 

Джеймс Уорлик припечелва като топ адвокат при състудента на Владимир Путин

„Уорлик посети рафинерията и се отзова положително за работата й. След тази дипломатическа намеса на „Лукойл” му върнаха лиценза, а проблемът повече не се повдигаше. След като завърши мисията си в България и след уволнението си от Държавния департамент на САЩ през 2016 г., Уорлик е започнал работа в руската юридическа фирма «Егоров, Пугински, Афанасиев и партньори». Фирмата е основана от състудента на (руския държавен глава – б.р.) Владимир Путин Николай Егоров. Опитите да се накара „Лукойл” да спазва българското законодателство  се провалиха заради тези връзки и помощта, организирана от Русия”.

Припомня се, че през 2017 г. руската нефтена компания е твърдяла, че е внесла над 32 млрд. лв. данъци: „Но според данните, които посочва „Биволъ”, от момента на приватизацията е платила едва 151 млн. лв. данък върху доходите”.

Авторката пояснява, че „липсата на длъжностни пълномощия и политическа воля върху контрола над „Лукойл” води до това, че най-голямата компания в страната укрива своята печалба и използва България като врата към Европа – за незаконен внос на петрола на територията на ЕС”.

„Повече от това, според разследването на „Биволъ”, което се базира на материалите на WikiLeaks, налице са доказателства, че (бившият генерален директор на „Лукойл България” – б.р.) Валентин Златев индиректно е финансирал политическото изгряване на Бойко Борисов, започвайки с избирането му за кмет на София през 2005 г. и до победата на партията му ГЕРБ на националните избори през 2009 г., за сметка на средствата, получени от дейността на „Лукойл”.

В тази връзка TheIns.ru цитира и публикуваната първо от „Биволъ” (в качеството си на партньор на Wikileaks за Балканите и основател на Balkanleaks) изтеклата дипломатическа грама от посолството на САЩ към Държавния департамент, подписана от тогавашния посланик в София Джон Байърли (след това посланик на САЩ в Москва).

“Борисов разполага с тесни финансови и политически връзки с директора на “Лукойл България” Валентин Златев, изключително влиятелен сив кардинал и задкулисен играч в политическия сектор. Лоялността на Борисов към Златев (и уязвимостта пред него) играе важна роля при вземане на политическите му решения. От началото на дейността му като кмет той привлече “Лукойл” към редица партньорства с правителството: “Лукойл” се съгласи да жертва асфалт за ремонт на столични улици, да поеме издръжката на Паметника на съветската армия и да финансира изграждането на жилища за социално-слаби. В замяна Борисов подкрепи използването на принадлежащите на общината площи за изграждането на нови бензиностанции на “Лукойл”. Макар, че това може да изглежда като сериозен пример за сделка тип «Ти на мене, аз на тебе», публичните споразумения на Борисов с “Лукойл” са само допълнителни сделки в неговите много по-дълбоки и обширни делови отношения със Златев, за които се съобщаваше по други канали”. 

Руското издание отделя внимание и на връзката на «Лукойл» с ДПС, което е способствало за издигането на легендарния палат “Догансарай” край Росенец.

“През 2016 г. Биволъ разследва как “Лукойл” е предал голям крайбрежен парцел до своята рафинерия на Ахмед Доган, тогавашен лидер на Движението за права и свободи. Тази политическа партия представлява интересите на турското малцинство. Доган издигнал огромна къща и затворил достъпа на гражданите към плажната ивица. Връзките между Доган и Златев са проследими през офшорни компании. През 2019 г. Златев, най-накрая, бе уволнен от своята длъжност (президент на “Лукойл България” – б.р.): според данни на медии, ръководството на “Лукойл” в Русия е останало недоволно от масовото изтичане на печалбите”.

Vivacom: платено от данъкоплатците в България и Русия

Отделно място в статията на Алиса Волкова се отделя на скандалната сделка за поемане на контрол върху най-големия телеком в България – Българската телекомуникационна компания (БТК) и мобилното й подразделение “Виваком” (Vivacom). Тази част е озаглавена с вътрешното подзаглавие:

“ВТБ финансира непрозрачни сделки”.

Изданието припомня, че според международното журналистическо разследване Panama Papers (Панамските документи), в което взе участие и „Биволъ” заедно с партньорите от Organised Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) са налице бизнес-връзките между известния в Русия „православен милиардер” Константин Малофеев, предприемача Виктор Косарев и банкера Цветан Василев.

Авторката припомня на базата на разследванията на българските медии, че близкият до НДСВ бизнесмен Спас Русев е имал личната подкрепа на председателя на съвета на директорите на ВТБ Юрий Соловьов и двамата топмениджъри на банката в България – братята Милен и Георги Велчеви:

„Първият е заемал длъжността министър на финансите в правителството на Симеон II (2001 – 2005), а вторият е едър строителен предприемач и собственик на многобройни хотели по Черноморието”.

Припомня се, че през 2015 г. акциите на БТК са преминали под контрола на базирания в Лондон инвестиционен фонд VTB Capital („ВТБ Капитал”), след като кредитът за придобиването на телекома не е погасен.

„През ноември същата година ВТБ продава акциите си на търг на инвестиционен консорциум начело с люксембургската компания Viva Telecom SA срещу 330 млн. евро. Стана ясно, че реални собственици на Viva Telecom са българският бизнесмен Спас Русев, мениджърите на „ВТБ Капитал” Милен и Георги Велчеви, както и Красимир Катев”.

The Insider акцентира на факта, че „такъв финал не се хареса на обществеността, а медиите започнаха да се съмняват в това, че сделката е била честна”: Viva e взела за целта 240 млн. евро кредит във ВТБ.

„Според вестник The Moscow Post, компанията през мрежа от офшорки е собственост на Юрий Соловьов, първи зам.-председател на президента на ВТБ и гражданин на Великобритания. Братята Велчеви са топмениджърите на българския филиал на ВТБ. Излиза, че банката е предоставила кредит на собствените си топмениджъри с цел закупуване на собствените си активи”.

Пушекът около “Булгартабак”

Последната ключова сделка, която се споменава, е тази за продажбата на българския тютюнев гигант „Булгартабак” на австрийската BT Invest GmbH през 2011 г., като по тази тема „Биволъ” също работи от години.

Руското издание пояснява, че сделката е осъществена при приватизационен търг на цена, която е „значително по-ниска от пазарните оценки”: „79.83% от акциите на държавната тютюнева компания струваха 100,1 млн. евро”.

„BT Invest в онзи момент е била собственост на кипърска офшорка с наименование VTB Capital Pe Investment Holding Ltd. BT Invest е трябвало да инвестира 7 млн. евро в “Булгартабак” в рамките на две години от момента на придобиването му и да изкупува 5 000 тона български тютюн всяка година в следващите 5 години. През 2014 г. 100% от BT Invest са продадени на офшорно дружество от Лихтенщайн Livero Establishment, свързана с Цветан Василев”.

“Капитал” за сделката с “Булгартабак”

.

Пояснява се, че през 2014 – 2015 г. следва поредната смяна на собственици на бившия държавен холдинг:

„Нишката, според данните на списание „Капитал” води към Делян Пеевски”.

TheIns.Ru пише, че информацията за продажбата на „Булгартабак” на „местни български инвеститори”, е потвърдена пред руския бизнес-всекидневник „Ведомости” от източник във ВТБ.

The Insider цитира думите на неназования източник на „Ведомости”, че активът е препродаден с „30% бонус” от цената за придобиване:

„Това означава, че сумата на сделката е могла да бъде равна на 130 млн. евро”.

“Ведомости”: “ВТБ си свърши тютюна”

Същевременно BT Invest струва на фондовата борса много повече, пояснява изданието и припомня: „капитализацията на “Булгартабак” на Софийска фондова борса (СФБ) по данните към декември 2013 г. е била около 400 млн. евро”.

„Излиза, че за ВТБ тази сделка не е имала никаква икономическа целесъобразност”.

“От сделката банката и държавният бюджет на Руската федерация натрупват само загуби”, констатира анализът на The Insider Russia за прословутата приватизация на „Булгартабак”.

 

 

Разследванията за шпионаж и корупция, които Цацаров и Гешев не започнаха „Лукойл България“ – държава в държавата

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/lukoi.html

петък 6 декември 2019


Докато преследва афиширани слуги на Москва под етикет “руски шпиони”, прокуратурата игнорира напълно мощната финансово-олигархична машина изградена около руския петролен гигант “Лукойл” в България. Машина, захранвана от джоба на всички потребители на горива, която източва национален ресурс. Едновременно с това чрез финансови облаги, но също и компромати за ключови български политици, тя провежда руското влияние в икономиката и обществено-политическите процеси у нас.

Шпионите, които не се крият

Прокуратурата у нас напоследък полага титанични напъни, за да демонстрира активност срещу “руските шпиони” в България. През септември председателят на Национално движение “Русофили” Николай Малинов се сдоби с обвинение в шпионаж. Леонид Решетников, който е генерал лейтенант в оставка от руското разузнаване, пък получи забрана за влиза на територията на републиката за 10 години.

Малинов е обвинен, че срещу заплащане е предавал класифицирана информация на руските организации “Двуглав орел” и Институт за стратегически изследвания, в които водеща фигура е Решетников. Държавното обвинение твърди, че разполага с документи, които свързват с шпионската афера собственикът на фалиралата КТБ Цветан Василев, оръжейният търговец Емилиян Гебрев и “православния” олигарх Константин Малофеев. Те са заподозрени покрай участието си в няколко сделки, като например тези за Виваком и Дунарит. Явно на този етап за прокуратурата стига да борави с внушения, а не с обвинения, защото Цветан Василев и Емилиян Гебрев нямат процесуално качество по делото за шпионаж.

Без елемента на шпионаж, цялата информация е известна от разследване на Биволъ публикувано през 2015 г.

Сагата продължи с дипломатическа нота, по силата на която Владимир Русяев – първи секретар на Посолството на Руската федерация в София, трябваше да напусне София заради топлите си връзки с Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Русия. Експерти от контраразузнаването коментираха за Биволъ, че освен показност, подобно „противодействие“ на чужди служби от страна на ДАНС и Специализираната прокуратура може да донесе само негативи. „Мероприятието“ противоречало на писаните и неписаните правила в контрашпионажа. Вместо да бъде разработван, заподозрения е просто изведен извън пределите на страната.

За да бъде пълна гротеската в „патриотичните игри“ на родните служби и прокуратурата, обвиняеният Николай Малинов пътува безпрепятствено до Москва, за да беше отличен с орден от Владимир Путин именно за про-руската му дейност в България. Главният прокурор Сотир Цацаров пък се оказа много изненадан от воаяжа на Малинов. Резилът стана международен, когато американския президент Тръпм повдигна темата пред Борисов.

През “Русофили за Гешев” към Валентин Златев

Докато прокуратурата полагаше усилия, за да изглежда, че „мачка“операторите на руско влияние и най-вече движението „Русофили“, председател на про-руска организация поведе шествието в подкрепа на наследника на Сотир Цацаров – Иван Гешев. Веселин Огнянов Костов, представляващ НПО „Национално движение Хан Кубрат“ се оказа горещ поддръжник на новоизбрания главен прокурор.

В профила си във Facebook Костов се хвали, че “Хан Кубрат” е подкрепяло “Нощните вълци” при посещението им у нас. Руската организация, поддържа тесни връзки с властимащите в Кремъл и изповядва националистическа и евразийска идеология, близка до тезите на генерал Решетников.

Предводителят на митингите в подкрепа на Гешев Веселин Костов се оказа свързан с Нощните вълци

Странно защо обаче вместо да протестира срещу задржането на русофилите, Костов подкрепя шумно Гешев? Той и НПО-то му са свързани със строителната компания „Джи Пи Груп“. НД “Хан Кубрат” са отличени през 2017 г. от ръководството й, като „неправителствена организация, основана от хора, обичащи България и българските традиции с подкрепата на ДЖИ ПИ ГРУП АД

Какво е естеството на подкрепата от компанията не уточняват, но най-вероятно тя има финансово измерение. “Джи Пи Груп” е свързана с вече бившия изпълнителен директор на „Лукойл България“ Валентин Златев. Той е считан за неин скрит собственик. Докато Златев е начело на „Лукойл“, “Джи Пи Груп” строи повечето от обектите на петролната компания у нас.

След мащабно разследване на Биволъ за злоупотреби с европейски фондове и обществени поръчки “Джи Пи Груп” стана клиент на прокуратурата. На двама от шефовете й бяха повдигнати обвинения, а прокуратурата блокира превод от 14 милиона евро за чужбина. На пръв поглед няма никаква логика про-руско НПО да подкрепя прокуратура в подобна ситуация. Освен ако поведението на прокуратурата е театър.

Възходът на Борисов покрай “руския резидент” Златев

Данните за намеса на руските служби и за конкретни „проводници“ на руско влияние са налични от повече от десетилетие назад. В дипломатически грами от 2006 г. посланникът на САЩ у нас Джон Байърли отбелязва, че Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България” Валентин Златев.

Информацията за ролята на “Лукойл” в икономическия възход на охранителната фирма на Борисов – ИПОН е дори по-стара. ИПОН става фактор след като в края на 90-те получава от рафинерията договор за охрана на нейните тръби и съоръжения.  И това е отразено подробно в доклада на Байърли.

“14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България” Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл” в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда “танто-за-танто”, публичните договорки на Борисов с „Лукойл” са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.”

В друг доклад от 2005 г., подписан от професионалния разузнавач Джеймс Пардю, се открива информация, че американските служби подозират „Лукойл България” и Валентин Златев във връзки с руското разузнаване и прокарване на интересите му в България.

Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност.

Биволъ публикува всичко това през 2011 г., след като докладите изтекоха в Wikileaks.  В доклара на Байърли се казва още, че лоялността на Борисов към Златев играе голяма роля в процеса на взимане на политически решения от бъдещия премиер.

Две години и половина след Байърли, посланик Макълдауни описва бъдещия премиер на България като „жокер“ когато става въпрос за Русия“. Тя също подчертава близките връзки с Валентин Златев, „за когото слуховете твърдят, че поддържа ГЕРБ с пари в брой“.

За американските дипломати е известно, че Златев е бил и голям финансов поддръжник на БСП. Дали поради близостта му с ГЕРБ или поради онази с БСП, но нещо пречи на НСС, а после ДАНС и прокуратурата да разследват Златев за корупция или по глава първа от Наказателния кодекс.

Борисов и Златев в доверителен разговор

Несменяемият Златев все пак беше отстранен от оперативна работа след разследване на Биволъ, че от “Лукойл” са източени десетки милиони през дружества, свързани със самия него. Но влиянието му върху българския премиер и евентуалните зависимости минават и по друг линия. За да я проследим, трябва да се припомни генезисът на дружеството “Литаско”.

Доставките за рафинериите на компанията в Европа дълго време минават през регистрираното в Швейцария търговско дружество “Литаско” (Litasco) .  До средата на миналото десетелиетие съществува и „Литаско България“. Дейността ѝ е прекратена през 2006 г. неин собственик е “Лукойл Нефтохим Бургас”, а управител Владимир Александрович Браун. Последният е ключова фигура в корпорацията. Явно България му е харесвала, защото се оказва депозитар в КТБ с 54 000 евро и 64 000 долара.

По-интересен обаче е прокуристът на „Литаско България“ – небезизвестният Александър Чаушев. Той стои плътно до Валентин Златев още от времето на смесеното руско-българско дружество Росбулнефт. През 1999 г. „Лукойл“ изкупува руския дял от дружеството, а българския дял придобива чрез приватизационната сделка.

Именно Чаушев, който сега работи за “Софарма”, се оказа номинален собственик на къщата в Барселона, за която бившия председател на СГС Владимира Янева твърди, че Бойко Борисов е купил на своя метреса, „към която имал отношение“.

Сянката на Доган

Oбосноваването на връзката между Валентин Златев, „Лукойл България” и разузнавателните служби на Русия не почива единствено на американските дипломатически доклади. Може би най-сериозният знак е близостта с ДПС.

Почетният лидер на ДПС е ползвател и вероятен реален собственик на луксозно крайбрежно имение, което се издига в близост до „частното“ пристанище на „Лукойл“ край нос Чукалята.  Биволъ пръв разказа за аферата покрай “морския сарай” на Доган още през април 2016 г.

Крайбрежната територия, на която сградата се издига сега, попада във владение на „Лукойл“ след приватизационната сделка за Нефтохим-Бургас. Правителството на Иван Костов предостави рафинерията в Бургас, заедно с близката нефтобаза на руската компания през 1999 г. за незначителната сума от 101 млн.$, от които едва 80% платени в брой. Твърди се, че в момента на приватизацията над 30% от акционерите в Лукойл са американски граждански и юридически лица. Факт е обаче, че президентът Петър Стоянов съобщава за интерес от западни компании, които Костов пренебрегнал и избрал „Лукойл“. Сделката за рафинерията и днес се счита за един от най-тъмните моменти в масовата приватизация.

Сараят на Доган на Росенец в строеж

Пенсионните фондове на Лукойл продават близо 320 декара от земята край Росенец на руската фирма „Стрейтлайн”. Зад нея стои кипърската офшорка TROXY TRADING, която пък е собственост на друга офшорка от Британските вирджински острови – FCM GROUP HOLDING. По информация на Биволъ, зад “Стрейтлайн” стои самият Валентин Златев.

Видимата връзка между Златев и Доган е адв. Александър Величков. Той е шеф на Правна дирекция на „Лукойл България“ и участва в управителните съвети на Пенсионно осигурително дружество „Лукойл Гарант-България“ АД и Доброволен пенсионен фонд „Лукойл Гарант-България“, които продават земите. В същото време Величков представлява TROXY TRADING, която се помещава в неговата кантора.

Така от двете страни на сделката се оказват едни и същи лица, а самата сделка е откровено симулативна. През март 2014 г. “Стрейтлайн” продава около 9 декара от терена на фирмата „Хермес Солар” ООД за смешните 1.7 млн. лв. Фирмата купувач е регистрирана в началото на 2011 г. Нейният мажоритарен собственик е Хайрие Сюлейман Хаджийска. Тя притежава 85% от първоначалния капитал на фирмата. Дамата е била секретарка на личния помощник на Доган – Ахмед Емин, отговарящ за паричните потоци от и към партията. Пет процента от капитала на „Хермес Солар” държи Мускафа Шан.

Напомняме, че Емин загина при загадъчни обстоятелства на 17 октомври 2008 г. в Боянските сараи на Доган. Случаят бе обявен за самоубийство от прокуратурата. Непосредствено след прехвърлянето на земята, Хайрие и съдружникът ѝ Мустафа Шан решават да продадат дяловете си във фирмата и да излязат от ръководството. Но по адреса и координатите посочени в Търговския регистър има достатъчно основания да се счита, че фирмата е част от прословутите обръчи на бизнес интересите на ДПС.

От въздушната снимка се вижда мащабът на строежа на т.нар. Морски сарай на Доган

Вече с новото ръководство „Хермес Солар“ пристъпва към строителството на двореца. Средствата са от банкови заеми. Дружеството има два кредита към КТБ. Първият е от март 2012 г. и за близо 12 млн. лв. и има просрочени лихви 100 хил. лв. Вторият – за близо 7 млн. лв. е от юли 2013 г. и има просрочени 50 хил. лв. лихви. Те са категоризирани като “лоши кредити” без достатъчни обезпечения. И двата кредита на “Хермес Солар” са рефинансирани от ПИБ, където се прекредитира и Делян Пеевски малко преди фалита на КТБ.

Две години по-късно сараят е довършен. Ахмед Доган получава и близкото пристанище, което е отписано, като изключителна държавна собственост. Правят се опити всички плажуващи в района да бъдат изгонени.  Впоследствие, през 2018 г. “Хермес Солар” се превръща и коцесионер на плажа Росенец – Север.

През Васил Михайлович Рибаулин, който е вече бивш акционер в “Хермес Солар”, дружеството е свързано лице с фамилията Еременко – Игор Николаевич, съпругата му Наталия и синът им Роман Еременко . Те освен че са бизнесмени и хотелиери, очевидно са много близки и до различните мото-клубове, носещи името „Нощни вълци“ и ги приемат на чествания в своите хотели.

Роман Еременко и Нощни вълци

От страниците в социалните мрежи на подразделението на „Нощните вълци“ във Варна става ясно, че българските рокери поддържат гореща връзка с руския клуб-майка. Във Facebook са публикувани снимки на членовете на българския клуб с Александър Залдостанов – „Хирургът“ – създателят на „Нощните вълци“ в Русия. Не липсват обаче фотографии и с руския полсаник Анатоли Макаров, президента Румен Радев и лидерът на БСП – Корнелия Нинова.

Варненските нощни вълци с руския посланик Потапов

Но “Хермес Солар” преди всичко очертава връзката между „Лукойл“ и почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. Той е считан за близък до няколко разузнавания като се започне с това, че е бивш агент на Държавна сигурност от времето на комунизма. За близостта му с Русия говори факта, че той, заедно с Делян Пеевски, получава забрана да влиза в Турция през 2016 г.

Повод за рестрикцията стана про-руската позиция на ДПС при кризата, която настъпи между Турция и Русия след свалянето на руския бомбардировач СУ-24 от турски изтребител Ф-16 в Сирия.

Малко преди да бъде обявено, че Доган и Пеевски са persona non grata в Турция, стана ясно, че има концентрация на агенти на турското разузнаване (МИТ) в района около хотел “Берлин” и Беловодски път. Към онзи момент на двата адреса се помещават резиденциите на Пеевски и Доган. Дали в рамките на активно мероприятие или пък по случайност, но известен столичен автокрадец задига джип AUDI Q7 с регистрационен номер TR 16 ACH 92, ползван от турските служби. Вътре в джипа са и служебни карти на служители от МИТ. Возилото е отмъкнато от СПА-хотел в Драгалевци, който е собственост на роднина на тогавашен зам. министър на отбраната.

Впоследствие източници от сферата на сигурността потвърдиха информацията. Возилото е било върнато срещу откуп. То било прибрано лично от Младен Маринов, твърдят запознати, който тогава е директор на СДВР. По това време има два повода за засилен интерес на турското разузнаване към Доган и Пеевски – връзките с Русия и контрабандата на български цигари в Турция и Близкия Изток.

За да обобщим: дружества на „Лукойл“ предоставят на про-руски настроения Ахмед Доган земя при „преференциални“ условия, за да си вдигне там той луксозна лятна резиденция. Дали това е възмездна сделка за услуги към руските служби или за лобиране пред българските институции можем само да гадаем.

Монопол и недосегаемост

„Лукойл“неколкократно е била разследвана за злоупотреби в ЕС. През 2014 румънската прокуратура обвини местното ѝ поделение в злоупотреби и пране на пари, като внесе в съда иск срещу компанията за 1.8 милиарда Евро. През 2017 г. обаче делото беше прекратено.

В България компанията е на практика монополист и никой не я преследва за нищо. Доминацията ѝ се простира върху всички местни мощности за внос и преработка на суров нефт, както и за складиране, транспорт и износ на нефтопродукти. Основното нефтено пристанище на Лукойл край Росенец е на практика руски „анклав“, където няма представители на българските власти, включително и митнически служители, както установи разследване на Биволъ.

Компанията е единствен доставчик на горива за морските, речни кораби и самолетите по националните летища на България. Лукойл е основният, а практически и единствен доставчик на горива за всички институции и служби, включително полицията и армията. Останалите компании са просто посредници, които също предлагат неин продукт. Законодателството у нас изисква акцизните стоки да се съхраняват в данъчни складове, които са лицензирани. През 2011, българското Министерство на Финансите обяви, че Лукойл пряко контролира 80% от данъчните складове за горива. Всъшност индиректно компанията контролира над 95% от тях.

Печалбите на „Лукойл“ от дейността му в България се изнасят изцяло извън страната. През 2017 г. от компанията изтъкнаха, че са платили над 32 милиарда данъци, акцизи и т.н. Впечатление прави, че за цялото това време са платили едва 151 милиона данък печалба, според официалните данни. Това означава, че от „Лукойл“ са работили почти благотворително за българския пазар.

Джеймс Уорлик и Валентин Златев

Поради липсата на ефективни инструменти за контрол, държавата няма яснота колко е внесеният от „Лукойл“нефт, колко е износът на горива, колко се продава на вътрешния пазар и за колко от това се плащат данъци.  Съществува хипотеза, че не се начисляват всички дължими ДДС и акцизи, които съставляват огромната част от крайната цена на горивата. Това на практика означава, че „Лукойл“ в България е държава в държавата, която се „дотира“ от българските граждани, фирмите, и правителството.

Единствените опити да се наруши този изключителен данъчен комфорт на „Лукойл“ бяха направени от покойния шеф на митниците Ваньо Танов, който за кратко отне лиценза на компанията заради неспазване на задължението да монтира измервателни уреди за горивата. Парадоксално, усилието на държавата да въведе ред беше парирано от… американския посланик Джеймс Уорлик, който направи нарочна публична визита в рафинерията и се изказа много благопожелателно за нейната работа.

След тази дипломатическа интервенция темата за измервателните уреди в “Лукойл” заглъхна. Посланик Джеймс Уорлик приключи мандата си в България, а през 2016 г. напусна Държавния департамент и започна работа в руската адвокатска кантора “Егоров, Пугинский, Афанасиев и партньори”, основана от състудент на Владимир Путин.

Това изследване беше реализирано от „Репортери на терен“, програма на Фондация „Робърт Бош“, организирана съвместно с медийната неправителствена организация N-ost.

This research was enabled by “Reporters in the field”, a program by Robert Bosch Foundation hosted together with the media NGO N-ost.

“Джи Пи Гейт” Голямото източване на Лукойл взе главата на Валентин Златев

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/gp-group-lukoil-syphoning.html

четвъртък 25 април 2019