Tag Archives: магистрали

Баце и „Хемус“ – скачените съдове на новия Татовизъм

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B0%D1%86%D0%B5-%D0%B8-%D1%85%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%81-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D0%BD%D0%B0.html

неделя 1 септември 2019


Може ли КАТ да бъде ефективен?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2857

След поредната катастрофа на Тракия, предизвикана от каращ в аварийната лента идиот, мярнах следната новина: „За 6 месеца са засечени 142 случая на шофиране в аварийната лента на магистрали“. От тях само на двама бил съставен акт. Какво е станало с останалите, не е ясно.

Това пък (със странен поток на мисълта) ме подсети за една моя случка от преди 4 години. Карам си аз по Сливница към Сточна гара към 19ч. Светва зелено, колите тръгват, правя десен завой…обаче както съм минал светофара и съм върху пешеходната пътека, някой идиот 4 коли по-напред просто спира. И аз оставам в кръстовището. Моя грешка, не прецених. Но тъй като нямаше почти никакви коли, изчаках 3-4 идващи от „кръговото“ да се източат напред, и като свършиха, с колоната потеглихме. Всичко спокойно, никакви драми. Свирнах на идиота, заради който сега пък тролей не можеше да излезе от спирка, и ние продължавахме да чакаме, (този път вече в реда на нещата, не в кръстовището, а на булеварда). Добре, обаче в кръговото бяха спрели полицаи, които тръгнаха, пуснаха сирени зад мен и поискаха да спра. Отбих. Питаха дали спазвам сигналите на светофара. Няма да минавам през всичките им заучени реплики, но тезата им беше, че аз съм минал на червено и съм създал опасност за движението, някой щял да ме удари, и затова ми свирнал (само аз свирнах в цялата ситуация).

Изглежда обаче не познаваха кръстовището добре, защото спориха, че колите, отиващи по Левски от кръговото, били наляво. А те са направо. Накрая казаха „абеее, наляво-направо, все тая, в нарушение си“. Спорих и че не съм създал опасност и че никой не ми е свирил. И че не съм останал там, където съм бил, за да не преча на пешеходци, стоейки върху пешеходна пътека. На няколко пъти единият със замах и „абе…“ тръгваше да записва нещо в тетрадка…казаха, че 100 лв и 10т, обаче ако пишат, че е „с опасност за движението“ е 3 месеца без книжка. А, да, имаше го и въпроса „какво работиш“. „В офис“, разбира се.

Видяха, че няма да инициирам протокола за подкуп, дори под угрозата да остана без книжка и с няколкостотин лева по-малко, и затова те пробваха – „сега, празници идват, Божидаре, не искаме да ти ги разваляме. Искаме да направим компромис (пауза… вдигам рамене)… кажи сега, да направим ли компромис или не…прецени“ .. вдигам рамене, казвам „не знам“…

Ядоса се, върна ми документите, развика се „аз ли да знам..аз какво да правя сега, трябва и аз да си върша работата…от 5ч съм тука, кво ми остава, пистолета ли да извадя“.. и отпрашиха.

Разбира се, подадох сигнал за корупция, посочвайки часа и мястото на проверката (за съжаление бях забравил да запиша номера). И разбира се, корупция не беше установена.

Преди да премина към общата картинка, ще формулирам няколко съвета, които написах и преди 4 години след случката. Може би не важат за всички катаджии (веднъж един разбра погрешно мой въпрос и побърза да каже, че той не е като другите колеги, които вземат на ръка – та явно има):

  • знайте какво точно се случва около вас. Дори да сте нарушили нещо, знайте точно какво.
  • не се подавайте на опити за сплашване от страна на полицаите. Те ще се опитат да изкарат нарушението много голямо, с много голяма глоба и евентуално вземане на книжка. Така че 20-те лева на ръка да изглеждат логичния изход.
  • имате право да пишете възражения на акта – възползвайте се.
  • спорът с полицая по принцип е излишен – ако наистина ще ви пишат акт най-вероятно няма да се опитват да обясняват. Но можете да си позволите да се защитите, когато ви обвинят в нещо. А може и просто да мълчите, те не трябва да говорят с вас.
  • всеки опит да ви обяснят колко е лошо нарушението и колко много пари ще трябва да дадете е с цел да ви склонят да дадете подкуп
  • по възможност запомнете/запишете номера / имената им, и ги докладвайте за опит за корупция
  • мързи ги да пишат актове, губи се време. Ако не минете по бързата процедура с 20лв те изпускат други „клиенти“. Ако дори когато почти открито ви поискат пари свиете рамене, най-много да ви навикат.
  • не давайте подкупи на пътни полицаи.

Дори когато не вземат подкуп, ефективността им е трагична – 2 акта за каране в аварийната лента за 6 месеца. Следващият проблем към е събирането на глобите – те хубаво пишат акта, обаче после дали той ще бъде платен? По-скоро не (статистика). Често пък се случва актовете да падат в съда, ако бъдат обжалвани, или пък шофьорът да не бъде намерен, защото се крие от куриерите или защото използва вратички в закона. Любимото ми тълкувателно решение на ВАС пък, че GPS координатите не са достатъчни за установяване на мястото на нарушението, допринася за проблемите с глобяването.

Докато бях съветник анализирахме закона и установихме, че той покрива от 30% от възможните хипотези в процеса издаване-връчване-заплащане на глоба. Останалите са „сива зона“, заради които или актове (и фишове) падат в съда, или не се събират.

Т.е. имаме корумпирани катаджии, несъвършен закон, счупен процес по събиране, малко камери. Може ли изобщо КАТ да бъде ефективен? Явно е, че трудно ще подменим всички катаджии (припомням новината, че „от 60 екипа на КАТ, само един не взема подкуп“). Бързо и лесно няма да може да се промени нито манталитета на катаджиите, нито манталитета на шофьорите, които са готови да „дадат“. Затова трябва максимално да бъдат елиминирани катаджиите от процеса.

Някои стъпки в положителна посока вече са направени. След много мъки, т.нар. „електронен фиш“ е факт от няколко години (който всъщност трябва да бъде „електронно-съставен фиш“, защото той пак е хартиен). Връзка между КАТ и НАП има отскоро, така че поне проблемът със събираемостта трябва да понамалее.

Само че е нужно още доста. Основен ремонт на Закона за движение по пътищата в частта му за автоматизираните технически средства за контрол. В момента, за да могат да се използват за доказателства, трябва да са минали метрологичен контрол, което ги оскъпява значително. За нарушения за скорост (и евентуално минаване на червено) това е разбираемо, но с камери могат да се установяват и други нарушения – например, че някой кара без гражданска или без технически преглед. Законът за административните нарушения и наказания (който е от 60-те и още съдържа текстове като „наказва с порицание пред трудовия колектив, в който работи“), също трябва да бъде ремонтиран – процесът по връчване на фишове и актове е счупен и остарял, не позволява електронно връчване, и има немалко вратички, заради които актове падат в съда. По електронните аспекти работихме с колегите (макар да не бях в МВР) но не остана време да бъдат реализирани (макар че по някои от темите има напредък – електронното издаване на фишове например).

Нужна е повече аналитична мисъл, за да се събират данни по-адекватно и да се анализират. Нужно е да се въведат още доста камери, включително за зоново засичане на скорост. Това, че си минал с превишена скорост през определено място е едно, но доста по-показателно е, ако средната ти скорост за даден участък е над разрешената. Това засичане на може да се избегне като просто намаляваш пред камерите (които са обозначени и/или ги има в някое мобилно приложение).

Нужно е все пак и ефективно да се борим с корупцията. В Грузия преди години Саакашвили е предприел крайна мярка – за един ден е уволнил целия КАТ (30 хиляди души). Не твърдя, че тя е правилната, но само автоматизираните технически средства за контрол няма да са достатъчни дългосрочно. Видеонаблюдение в полицейските коли, задължително регистриране на всяка проверка в електронна система, внезапни проверки на Вътрешна сигурност (ама без всички да знаят за тях 2 дни предварително), дисциплинарни уволенения и т.н.

В заключение, мисля, че КАТ може и трябва да бъде по-ефективен и това минава през повече технически средства, които не са в ръцете на катаджиите. Изискват се обаче координирани и обмислени усилия в посока подобряване на нормативната уредба и поглед върху детайла при реализиране на техническите решения, иначе и в тях ще се намерят вратички.

А целта на всичко това е по-малко жертви, по-малко ранени, по-малко нерви на пътя. Когато КАТ се научи да дисциплинира себе си, и шофьорите ще бъдат дисциплинирани. А докато това стане, малко по малко, е наша отговорност да сме внимателни на пътя. Както всъщност са направили грузинците, когато са разбрали, че известно време няма да има пътен контрол – станали са по-внимателни.

Градският транспорт и как данните биха ни помогнали да го подобрим

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/danni-za-transporta/

Наскоро статус на Илиян Стоянов във Facebook ме подсети за това, че градския ни транспорт е една от сферите, в които липсват публични данни. Няколко града като София, Пловдив и Варна имат сайтове и дори app-ове, където човек може да провери разписание и планира маршрути. Самите данни за спирките и разписанието не са достъпни. Така не само не може друг да направи собствена услуга, но и не може да се анализира мрежата.

Затова седнах и първо отворих данните за спирките на споменатите три града. За тези в София вече писах във Facebook. В Бургас въпреки евро-проекта за интегриран транспорт, изглежда няма дори дигитална карта на спирките.

С тези прости данни направих бързи карти на спирките на София, Пловдив и Варна. Като спрете с мишката върху всяка точка, ще видите името ѝ. Вляво има бутон, с който може да ги разглеждате на цял екран.

Скриптовете и самите данни за спирките публикувах в Github. Ще ги намерите на страницата ми с Gist-ове.

Транспортът във Варна

Във Варна, всъщност, данните дори не са налични от общината, а от частния проект varnatraffic.com на Мап Софт. Той е и единственият, който намерих да показва местоположението на автобусите в реално време. Използвах данните им на база съобщение на сайта от преди две години, че предоставят всичко свободно като отворени данни.

За да илюстрирам колко е полезна тази информация, свалям вече седмица местоположението на всички автобуси в града. За този период събрах около 650 хиляди точки с различни параметри – номер на автобуса, предишна и следваща спирка, оставащо разстояние до спирката, закъснение. Следните три карти показват различен поглед над събраните данни.

Първата карта разглежда движението за седмицата между 21-ви и 28-ми март по часове и колко автобуси са били по улиците на града. В червено са доста натоварени отсечки, където много автобуси са се движели през дадения час. Картата показва как се увеличава и намалява този трафик в различните части на деня, както и през почивните дни. В неделя не се забелязва по-малко натоварване, за което вероятно допринасят и провелите се тогава избори.

Следващата карта се концентрира само върху понеделник, 27-ми март. Показва в детайли движението на всеки един автобус. В червено са отбелязани тези, които закъсняват повече от 5 мин. Забелязва се как между 7 и 8:30 вечерта много от автобусите закъсняват. Виждат се ясно и местата, където автобусите спират за почивки.

Тъй като имаме закъсненията преди всяка спирка, може да анализираме и каква е вероятността да се чака на нея. Може също да разделим тази оценка по часове. Последната карта показва именно това. Анализът се базира само на данните от последните 7-8 дни. Пренебрегнете посочената дата в картата – часът е важен. Инструментът не позволява показването са на час.

В зелено са спирките, на които в конкретната част от деня се чака не повече от 15 секунди. В жълто са тези до 30 секунди. В гамата на червено са тези със закъснение между минута и час. Отново се вижда колко голямо средно закъснение има в различни часове от дена и части на града.

В някои случаи включвам и автобусите пристигнали с няколко минути по-рано – това също се счита за отклонение, тъй като някои пътници биха го изпуснали. Редовни такива показатели сочат към неоптимално разписание на даденото място и час. Такива са 26% от събраните точки за движението на градския транспорт. В 8.7% от времето, автобусите са подранявали с повече от 3 минути. В други 50% автобусите са закъснявали с повече от 20 секунди.

Публичността не е услуга

Публичността на която и да е информация не е услуга, която се представя от администрация или частна компания на обществото. Това е неизменна част от прозрачността, отчетността и социалната отговорност. За държавната и местната администрация отворените данни са още едно ниво на инфраструктура. Доскоро говорихме само за магистрали. В последните години започна все повече да се възприема и интернет свързаността като инфраструктура, при това не по-малко съществена за бизнеса. Информацията и най-вече тази в отворен формат придобива все по-голяма важност по аналогичен начин. Данните идващи от частните компании следва да допълнят тази картина и са новата дефиниция на социална отговорност, която често си приписват.

Това, което показах с данните от само няколко дни движение в един град, не са просто шарени карти. Това е илюстрация какво може да се направи за час-два работа, а не крайната цел. Информацията в момента се използва само за улеснение на пътуващите. Съберем ли всичко заедно за целия транспорт и за голям период, се отварят много възможности. Може да се открият проблемни кръстовища, да се подобрява графика, да се оптимизира движението на пътищата и интервала на светофарите. Дори само координатите на спирките може да се използват, за да се открият най-„изолираните“ части от градовете и да се направи карта на най-лошо свързаните региони.

Обединявайки тези данни с масиви за трафика на коли, цените на имотите, координатите на училища, градини и болници, за схемата на почистване на улиците и прочие може да позволи много по-добро градско планиране. По-важното обаче, ще позволи на частни компании и неправителствени организации да изградят приложения използващи данните по различен начин. Най-лесното би било да се направят по-добри приложения за планиране на маршрут с градския транспорт. Сайтовете за недвижими имоти биха давали по-добра информация за свързаността на имота. Родителите биха могли по-лесно да откриват градини и ясли, които са привидно отдалечени, но биха били достигнати лесно с транспорт от дома или офиса им.

Всичко това би помогнало да се направят градовете по-добри и да се използва публичния транспорт повече допринасайки за намаляване на трафика и замърсяването. За съжаление, интуицията на повечето чиновници и поддържащи такива масиви от данни е, че информацията е тяхна собственост и ако бъде публикувана „някой може да я използва“. Това е реакцията, която съм получавал най-често от агенции и общини. Забравя се, че всъщност вече сме платили с данъците си за събирането на всеки информационен ресурс. Забравя се и че целта на всички тези регистри и информационни системи е именно информацията да е достъпна. При тези мащаби с индивидуални справки, PDF-и и снимки на документи това просто не става.

За щастие, вече е в сила изискването, че всички публични данни във всяка нова система на администрацията трябва да са налични като отворени данни. Следва само да следим това да се спазва и да използваме тези ресурси. Съществуват обаче много други стари системи, за които трябва да натискаме да се отворят. Координатите на спирките и автобусите градския транспорт е само един пример. Друг пример са координатите в реално време на снегорини и камиони чистещи улиците зимно време. Общините ги следят, но не публикуват информацията. Друг пример са адресите в градовете, анонимизирани и агрегирани данни от НАП за плащанията на пос терминали и такива от МВР за престъпления.

Тези примери спадат към дефиницията на big data. Не са просто полезни за гражданите и бизнеса, а информация, която самите институции често не успяват да обменят помежду си или дори да анализират. Затова всичко описано до тук повишава не само прозрачността, но и ефективно постига аспекти от така нужната структурна реформа на администрацията ни.

Включих се в учредяването на „Да, България“

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/da-bulgaria/

Това написах преди точно две седмици. Тогава Христо Иванов излезе и обяви създаването на нова партия – „Да, България“. За тези две седмици много вода изтече. Говорих с доста хора в и извън проекта. Запознах се с програмата. Преди седмица бях поканен от Иво Мирчев и Христо Иванов на съучредител на партията. Приех.

Както Божо вече описа подробно, не съм част от ръководството или структурата на партията. Подобно на него не се виждам като партиен деец. Не смятам, че съм подходящия човек да изгражда структури и да привлича нужните хора към тях. В същото време, ще стана член на партията и ще помагам както мога. Смятам да се включа в сферите на електронното управление, прозрачността, отворените данни и гражданското участие.

Защо приех?

В последните години усърдно странях от участието в каквито и да е организации. Канен съм в различни НПО-та, партии и комитети. Отказвах по различни причини, но най-основната беше нежеланието да се включвам в структура занимаваща се с политика под каквато и да е форма. Ненавистта към процеса мисля, че е разбираем за всички. Единственото изключение беше инициативният комитет в подкрепа на електронното гласуване, тъй като имаше точно определена цел и ограничено време на действие.

Това, което се промени в последно време е, че осъзнах нуждата да се заеме някаква активна позиция. Всичко проекти и мнения, които изказва, може да имат някакъв ефект, но те далеч не са достатъчни. Посланието на Таков и Иванов за политизирането на усилията съвпадна с това, което се въртеше в главата ми от доста време. Както писах през септември:

Изборите не са демокрация. Те просто пренареждат сцената. Демокрацията е онова, което се случва преди и след изборите, но не и в деня.

Затова подкрепих декларацията на новата партия и се включих в 77-те учредители. Не заради едно конкретно нещо, а заради това, което видях като цели, желание за промяна и хора, които имат потенциал да направят тези неща.

Съдебната система не се яде

В последните дни изчетох доста дискусии за новия проект. Имаше положителни, отрицателни, но повечето бяха зарадени с предпазлив оптимизъм. Основни приоритети, които аз разпознавам в този проект, са ефективни реформи на съдебната система и публичната администрация. Това включва някои непопулярни и трудно разбираеми мерки, несъмнено труден конфликт с гнездото с оси в прокуратурата и ВСС, електронно управление, съкращения, инвестиции. Няма една абсолютна и непроменима формула как да се оправят тези сектори. Всички са наясно къде са проблемите и какво трябва да се оправи – дори онези, които я предпочитат счупена, за да я експлоатират.

Въпросът е как да се стигне от сегашното до желаното състояние. От това, което видях в последните седмици и на база работата на ключовите фигури в проекта в миналото, мога да кажа, че са правилните хора за целта. В това число включвам компромисите, които са правили или са отказвали да правят, както писах преди две седмици. Няма декларация или програма, която може да опише всички нужни стъпки или промени. Реформите винаги навсякъде са се правили и ще се правят от правилните хора на правилното място с добър политически гръб.

Правилен е аргументът, че държавата не е само съд, полиция и администрация. На мнение съм обаче, че никоя мярка в който и да е друг сектор не може да успее без тези системи да работят поне сносно. Всяка реформа, регулация, либерализация, инвестиция, бизнес проект или каквото и да е може да бъде обърната с главата надолу от един зависим съд, оплетена в интереси прокуратура или неефективна публична администрация. Липсата на борба срещу корупцията е най-ярък пример за това.

„Магистралите не се ядат“ беше лозунгът на левицата срещу фиксацията на Борисов върху инфраструктурните проекти. Макар да са прави, че проблемите на държавата не се изчерпват с липсата на магистрали, по-добрите пътища определено подобриха възможностите за бизнес. Донесоха със себе си също така още корупция, разграбване на публични средства и скандали. Някой може да каже, че аналогично фиксацията на „Да, България“ ще е съдебната система. Дори това да е така, аз не бих имал нищо против, защото виждам това като основен приоритет. Христо Иванов вече подробно дискутира това, което пише в декларацията – че политиките във всички сфери ще се изготвят на база експертни мнения и анализ на данните за реалната ситуация. Законотворчеството на база доказателства, анализ на данните и ефекта им е нещо, за което отдавна се говори не само у нас. Тепърва ще видим как ще бъде приложено.

Ама ти не беше ли от…?

В този блог и из социалките съм подкрепял различни инициативи и кандидати. Последно подкрепих Трайчо Трайков на изборите. Забелязах, че ме свързват с ГЕРБ. Навярно, защото безвъзмездно и без връзка с институциите поддържам неофициални профили в Twitter на Министерски въвет, МЗ, НС, МВР заедно с останалите 5-6, които са в мрежата на @GovAlertEu. Най-вероятно обаче е защото подкрепях доста от мерките въведени от Бъчварова и най-вече тези за електронното управление, отворените данни и електронната идентификация. Да, тя е от ГЕРБ. Също от ГЕРБ е и Цветанов, който критикувам постоянно. Изказвал съм смесени мнения за действията на други фигури като Дончев. Критикувал съм доста други. Подкрепял съм мерки предложени от хора като Калфин и други от левицата. Това означава ли, че „съм от БСП/АБВ“? В различни материали така са ме писали като активист на ДПС, ВМРО, Big Pharma, еколозите, за и срещу протестите и прочие. Няма да е нито първият, нито последният път.

До сега винаги съм покрепял мерки и хора. Гласувал съм за кандидати от повечето големи партии. Сега за пръв път давам подкрепата си не само като глас на избори, но и като подпис подкрепящ учредяването на партия. Може да е грешка, но смятам вече за по-голяма грешка е да не заема активна позиция.

Какво мислите за…?

Вече ме питаха това. Какво мисли „Да, България“ за една или друга тема. Всъщност, първите, които публично ми зададоха този въпрос, бяха антиваксърите.

Не съм говорител на партията, няма да съм в управлението ѝ или активна част от структурите. Мога да изказвам само моето мнение, докато позициите на партията ще се изготвят след дебат и консултация с експерти. Не съм съгласен с всичко, което всеки от другите 76 учредители са правили или са казвали в миналото. Всъщност, на този етап не съм съгласен с не едно или две неща, които аз съм писал в този блог през последните 9 години. Нямам съмнение, че с някои от другите учредители имаме разминаване в позициите най-малкото по отделни аспекти от проблемите, които занимават страната.

Това не означава, че една такава група от хора не може да види общи точки и да работи заедно. Демократичния процес е точно това – дебат, компромиси, намиране на най-доброто решение, което максимално удволетворява всички или е най-подходящо предвид ситуацията и бъдещото. За съжаление, системата е такава, че без учредаването на политическа партия прокарването на тези мерки е почти невъзможно. Дали наистина имаше нужда от нова такава беше обсъждано доста. Според мен нужда имаше и интересът към „Да, България“ е илюстрация за това. Тепърва ще видим доколко ще се разрастне този интерес и дали ще се материализира в реална политическа подкрепа.

Значи вече си…?

Обсъждал съм това няколко пъти вече. Наскоро писах точно по тази тема – как предразсъдъците ни пречат да възприемаме информацията и да откриваме фалшиви новини. Нямам илюзиите, че не съм biased (с предразсъдъци, пристрастен). Това, което винаги съм се опитвал обаче, е да разчитам на данни, да търся проблеми в събирането и интерпретацията им, конфликтни точки с други анализи и наблюдения. Когато изказвам мнение тук, гледам да посочвам другите гледни точки и защо мисля, че не са верни. Когато анализирам данни, посочвам предположенията, които съм направил, ефекта им, дефектите в данните, визуализациите и за какво трябва да сме внимателни.

Не съм спестявал критиката на хора, които подкрепям – в политиката или в НПО сектора. Нямам намерение да променям това сега. Не вярвам, че има безрезервна подкрепа. Ще посочвам дефектите в структурата на новата партия и в действията на отделни нейни членове. Това, че споделям събитията и призовавам хората да се включват в инициативата не означава, че не разпознавам трудностите пред нея – вътрешни и външни. Има много подводни камъни, в които може да се спъне, но това не означава, че не трябва да тръгваме.

Разликата с всички други инициативи, които съм покрепял до сега, е че в този случай реших да застана зад тази. Като личност, като блогър, с експертна помощ и като гласоподавател. Дали ще има успех или не движението зависи най-вече от нас. Вероятността не е голяма предвид срещу какво сме се изправили заедно и поотделно, но това не е причина да не се опитваме.

Всичко това звучи като едно голямо клише. Няма да е първият път когато го чуваме, няма да е и последния. Това не значи обаче, че не е вярно и че не е единствения възможен начин да се промени нещо. Последното никой не го отрича, но предпазливостта, циничността и горчивият опит ни пречат да направим стъпката. Дали е правилна, зависи от следващите сто след нея и тепърва ще видим накъде отиват те.

15400441_1648429615449780_2616333222848157689_n

Държавата се основава на правото, не на сговор

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/04/23/state_capt/

За Нова телевизия премиерът Борисов споделя мисли за процеса на вземане на решения.

Бойко Борисов: Искам да ви обясня. Който и експерт да викнете, ще ви каже, че в началото българските компании играеха дори под цената, те играеха на загуба. Под себестойност. И затова българските магистрали са може би най-евтините в света.
Водеща: С каква цел се прави това?
Бойко Борисов: Просто за да натрупат бонус от точки след това да могат да кандидатстват. Вече когато сте правили 20-60 километра магистрала, в CV-то на фирмата излиза, че си правил толкова магистрала. В смисъл, ако си водил предаване в национална телевизия, може да кандидатстваш и в друга. Ако не си, много по-трудно стават. И те тогава работеха на загуба. Впоследствие разбраха, че правиха си дъмпинг на все по-ниски цени и накрая според мен се събраха и се разбраха, че би могло да не губят пари, а да изкарват пари. И започнаха да се разбират. Именно заради това се наложи да ги, това нито може да се докаже, нито може да се види, нито може да бъде разследвано.
Водеща: Защо да не може? Има нарочна комисия, която това работи.
Бойко Борисов: Именно, но какво вие бихте се разбрали примерно с колегите от БТВ? Да имате по едно време реклами, продължителността и силата на звука на рекламите да са едни и същи по двете телевизии. Сиреч да не е неизгодно и за двете телевизии и вие го правите. Това е в техния интерес и те се събират някъде и се разбират. Затова тук е политическата воля и когато някой казва, ама защо ги спря той. Защото като има такива съмнения, вместо да седна и да обяснявам на хората а, бе,видите ли как стоят нещата реално, по-добре да се спрат и да се почна отначало.

*

Подходът съберете се, разберете се никак не е с изолирано приложение в днешното управление на България.  Ето как се разпределяха средствата  по европейски програми за медии (според  записа на Мирослав Найденов):

Бойко Борисов : Тя за това е тая техническа помощ, тя е за медиите, тя не е за кравари или овчари, или прокурори, тя е за медиите и се правят конкурси и медиите ги печелят. И те много добре знаят как ги печелят – щото се разбират помежду си и тая поръчка да я зееме ние, другата ше я земат те, за да оцелеят.

Мирослав Найденов: Така – и това разбиране, минаваме през техническо задание на съответната обществена поръчка. И техническото задание на тия поръчки са го правили Криси, Миро, тоя моя пиар, Ани Русчева и  пр.,  идват при мен и казват: Ние сме се разбрали, Труд, 24 часа …

Тая поръчка да я зееме ние, другата ше я земат те, за да оцелеят”.

Напоследък медиите отново са призовани да се разбират.

Но в подхода съберете се, разберете се  има проблем.

Може би  периодично трябва да се напомня, че  държавата се основава на правото, не на сговора на селекции приближени.

 

Filed under: BG Law Making, BG Media

От времето, когато 2: Османталгия

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/W0TQ8Vz5bi8/

Под надвисналата заплаха Москов да въведе данък върху прекомерно мазните и сладки изделия, някои бизнеси се налага да станат по-гъвкави, за да оцелеят. Именно така се е родила идеята на (неназована за сега) верига баничарници да се върне към корените на един от най-продаваните им продукти – баклавата.
Всички ние помним колко вкусна беше баклавата от детството ни в сравнение с пластмасата, която се продава сега. А знаете ли колко по-добра е била онази от средата на 19-ти век? Несравнима като качество и технология. За да предаде това послание, баничарницата е взаимствала подхода със соцталгията от една друга рекламна кампания. Така ще внесат у нас нещо популярно напоследък в Турция – османталгията (от османска + носталгия).
Щом може да продава бира, защо не и баклава?
Предварителните допитвания показват, че тези реклами резонират добре с националистическите и етническо-партийни таргет групи. Добре разпознаваема е сред целия възрастов спектър с повърхностни знания по история. Както при другата рекламна кампания, тази също има регионална насоченост и потенциал да тръгне вайръл яхнала вълна от разгневени коментари и нападки.
Интересно ми е обаче какво е вашето мнение:
От времето, когато властта
не само хващаше престъпниците,
но и ги увисваше на въжето
b2
От времето, когато брояхме
овцете, а не калориите
b1
От времето, когато
данъкът беше само 10%
b3
От времето, когато
всичката храна беше био
b4
От времето, когато имаше
мегдан вместо Facebook и Twitter
b5
От времето, когато жените
предяха и перяха вместо
да висят в БГМама и мола
b6
От времето, когато
семействата бяха големи
b7
От времето, когато
момите приставаха
b8
От времето, когато властта
не строеше магистрали, а джамии и бани
b9
От времето, когато младите
заминаваха да учат в чужбина
с трен, а не със самолет
b10
От времето, когато
училищата бяха качествени и килийни
b11
От времето, когато вързвахме
учителя и попа, за да ни е мирно селото
b12
От времето, когато
бяхме част от нещо наистина голямо
b13
От времето, когато търгувахме
от Тунис до Дубай, от Виена до Судан
b14
От времето, когато
Благоевград беше само гарнизон
b15
От времето, когато
Истанбул беше столица
b16
От времето, когато
София беше Сердика
b17
От времето, когато
Стара Загора беше Ески Зара
b18
От времето, когато
Добрич беше Хаджиоглу Пазарджик
b19
От времето, когато
Смолян беше Ахъ Челеби
b20
От времето, когато
Созопол беше Сизеболу
b21
Тази статия е сатира. Не би трябвало да се налага да го казвам изрично, но свят – широк, хора – всякакви. Всяко използване на колажите извън този контекст ще бъде осмивано и порицавано пред колектива.


За да живеем нормално, трябва да започнем от точно тях

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/GZtz33DmtVI/

Не мисля, че е нужно да обсъждам дори наглостта на поредната реклама на Булгартабак. В ClubZ са го описали достатъчно добре. В духа на предишните плакати от кампанията им обаче искам да ви покажа коригираната версия на този. Отразява много по-точно реалността и това, върху което трябва да се концентрираме.
koi
Ако не разпознавате сградата вляво, тя е един от имотите в които живее Пеевски. Над нея се вижда пък една от сградите на Булгартабак. Нямаше място да вместя всички компании, държавни институции и известни сараи на замесените лица. Виждаме ги всеки ден навсякъде.
Впрочем, ако се чудите къде в България е тази чудна магистрала и чиста природа около нея, не се чудете много. Не е. Това е stock снимка купена от стандартните библиотеки из мрежата. Други я използват за да описват клиниките, църквите и сервизите си.


Je suis БДЖ – или защо и аз съм БДЖ

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2015/01/17/je-suis-bdz-ili-zashto-i-az-sum-bdz/

Софиянци имаме лошия навик да се втренчваме в пъпа си. Забравяме, че тук имаме неизброимо повече възможности за работа с доста по-високо заплащане, отколкото в други части на страната. Свикнали сме най-голямата ни неуредица да е липсата на пряк транспорт до офиса, а билетите (за повечето хора) не са ни фатален харч. Смятаме, че щом ние сме постигнали нещо, всеки може. И когато съгражданите ни от други населени места не могат да си намерят работа там, където живеят, а тази, която си намерят някъде, е така ниско заплатена, че си броят стотинките, обвиняваме… тях. Което е абсурдно. Някои хора ми говорят тези дни за лицемерие и неморалност – ето това е лицемерие и неморалност.
Преди няколко дни една протестираща кондукторка каза, че БДЖ не е просто начин на пътуване, а начин на съществуване за много хора. Някои мои познати се хвърлят да обвиняват тези хора, че не са длъжни да им плащат по-ниските ЖП-билети с данъците си. Всъщност всички ние плащаме и субсидиите за автобусите (частните! автобуси), и изграждането и поддържането на пътищата – магистрали, шосета, малки междуселски пътчета. Когато се говори за „социален“ ангажимент на държавата, за вас думата „социален“ е асоциация на цигани, неправомерно вземащи помощи и неработещи чиновници на държавна издръжка. Всъщност социалният ангажимент на държавата е това, което изгражда общността, в която съществуваме – улиците, по които вървим, пътищата, по които пътуваме (независимо с какво), законодателството, според което живеем. Въпреки че на някои от вас много им се иска, държавата не може да бъде зачеркната изцяло – колкото и много проблеми да има във функционирането й.
В БДЖ трябва да има уволнения – но не на машинисти и кондуктори, а на ръководни кадри, които от години съдействат за съзнателното й саботиране и водене към фалит. Едни и същи хора се редуват от управление на управление на едни и същи постове и вършат едни и същи безобразия.
В БДЖ трябва да има промени на разписанието на влаковете – но не като това, което се опитаха да ни наложат този месец ( от типа спиране на пълен влак с отиващи на работа хора, и оставяне на празния от 4:30 сутринта, примерно), а в посока на подобряване на разписанието спрямо нуждите на пътниците.
В БДЖ трябва да има реформа – но в посока подобряване на услугата, а не на прекратяването й.
Още по-голяма реформа обаче трябва да има в мисленето ни. В егоизма ни, в озлоблението от собствения ни изпълнен със спънки живот, който ни е направил неспособни и нежелаещи да мислим и разбираме другите.
je suis bdj